1)

Може ли член 90, параграф 2 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че допуска дерогация от правото на намаляване на данъчната основа за начисляване на ДДС дори в случай на окончателно неплащане, ако това окончателно неплащане е последица от невъзприемането от страна на данъчнозадълженото лице на надлежно поведение, например поради непредявяване на вземането в производството по несъстоятелност, образувано срещу длъжника на това данъчнозадължено лице, както в настоящия случай?

2)

Съществува ли, включително в случаите, когато е допустима подобна дерогация от правото на намаляване на данъчната основа за начисляване на ДДС, и право на намаляване на тази данъчна основа поради неплащане, ако данъчнозадълженото лице докаже, че дори ако е предявило вземанията си в производството по несъстоятелност, те е нямало да бъдат удовлетворени, или докаже, че са били налице разумни основания за непредявяване на вземането от негова страна?

3)

Има ли член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС директен ефект и когато законодателят на държавата членка е излязъл извън допустимите рамки на правната уредба на дерогациите, определени в параграф 2 от същия член 90?