EUR-Lex Baza aktów prawnych Unii Europejskiej

Powrót na stronę główną portalu EUR-Lex

Ten dokument pochodzi ze strony internetowej EUR-Lex

Dokument 62013TN0009

Дело T-9/13: Жалба, подадена на 8 януари 2013 г. — National Iranian Gas Company/Съвет

OB C 79, 16.3.2013, str. 23—24 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

16.3.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 79/23


Жалба, подадена на 8 януари 2013 г. — National Iranian Gas Company/Съвет

(Дело T-9/13)

2013/C 79/41

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: The National Iranian Gas Company (Техеран, Иран) (представители: E. Glaser и S. Perrotet, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени член 1, точка 8 от Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 г., доколкото изменя член 20, параграф в) от Решение 2010/413/ОВППС;

да отмени Решение № 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 г., доколкото включва дружеството NIGC в списъка с образуванията, спрямо които трябва да бъдат взети мерки за замразяване на средствата, посочен в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС;

да отмени и Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 на Съвета от 15 октомври 2012 г., доколкото включва дружеството NIGC в списъка с образуванията, спрямо които трябва да бъдат взети мерки за замразяване на средствата по приложение IX към Регламент № 267/2012;

да обяви за неприложими спрямо National Iranian Gas Company Регламент № 267/2012, Решение № 2010/413/ОВППС, изменено с Решение 2012/35/ОВППС и Решение 2012/635/ОВППС в разпоредбите им, които въвеждат, а после изменят параграф в) на член 20 от Решение 2010/413/ОВППС и които включват жалбоподателя в списъка в приложение II;

и при условията на евентуалност, ако член 1, точка 8 от Решение № 2012/635/ОВППС от 15 октомври 2012 г., доколкото изменя член 20, параграф в) от Решение 2010/413/ОВППС, не може да бъде отменен, да го обяви за неприложим спрямо National Iranian Gas Company;

да осъди Съвета да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага десет правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от неприложимостта на член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС (1), включен и изменен с Решение 2012/35/ОВППС (2) и Решение 2012/635/ОВППС (3), както и от незаконосъобразност в член 1, точка 8) от Решение 2012/635/ОВППС, изменящ член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС, тъй като тези решения се основават на неточни и неопределени понятия, които противоречат на правото на собственост и на принципа на пропорционалност.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушение на процедурата и липсата на компетентност на Съвета за действие съгласно член 215 ДФЕС.

3.

Третото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, тъй като Съветът се основал на неопределени и неясни обстоятелства, които не подлежат на проверка.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на основните права на жалбоподателя, тъй като последният бил лишен от правото си на ефективна съдебна защита и от правото си на собственост, доколкото обжалваното решение не било надлежно мотивирано, което не му позволявало да се защити надлежно и на Общия съд да упражни своя правораздавателен контрол. Жалбоподателят изтъква, че той е имал достъп до документите от неговата преписка пред Съвета.

5.

Петото правно основание е изведено от липса на доказателства срещу жалбоподателя, тъй като Съветът се основал само на твърдения.

6.

Шестото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, тъй като от факта, че жалбоподателят е публично предприятие, Съветът стигнал до извода, че той поддържа финансово иранското правителство.

7.

Седмото правно основание е изведено от неточно установяване на фактите, тъй като жалбоподателят не е притежавано от държавата дружество и не поддържа финансово иранското правителство.

8.

Осмото правно основание е изведено от явна грешка в преценката и от нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като ограниченията на правото на собственост на жалбоподателя и на неговото право да упражнява стопанска дейност не били пропорционални предвид преследваната цел. Жалбоподателят твърди, че замразяването на неговите фондове не отговаря на преследваната цел, доколкото той не участва в изпълнението на ядрената програма, в която е обвинявано иранското правителство.

9.

Деветото правно основание е изведено от липса на правно основание на Регламент за изпълнение № 945/2012 (4).

10.

Десетото правно основание е изведено от факта, че Регламент за изпълнение № 945/2012 бил опорочен поради липса на компетентност и недостатъчно мотиви.


(1)  Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стp. 39), съответно поправено.

(2)  Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 г. за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (JO L 19, стp. 22), съответно поправено.

(3)  Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 г. за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 282, стp. 58).

(4)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 на Съвета от 15 октомври 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 282, стp. 16).


Góra