15.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 209/30

—

Да се установи, че Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2241/87 (1) на Съвета от 23 юли 1987 година относно установяването на някои контролни мерки по отношение на риболовните дейности и по член 2, параграф 1 и член 31, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 (2) на Съвета от 12 октомври 1993 година относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството, като:

—

да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

1.

От момента на въвеждането си през 1992 г. забраната за съхраняване на борда и за използване на плаващи мрежи с дължина, по-голяма от 2,5 km, и, считано от 2001 г., на всички плаващи мрежи, се нарушава систематично и масово от италианския риболовен флот.

2.

Според Комисията обхватът и сериозността на ситуацията пряко се дължат на неефикасността на италианската система за контрол относно спазването на тази забрана и на неадекватността на санкциите, предвидени от италианската правна система в случай на нарушаването й.

3.

В това отношение Комисията отбелязва, че надзорът относно използването на плаващите мрежи се упражнява от множество структури, които се конкурират помежду си, че тази задача е второстепенна по отношение на другите възложени им задачи и че отсъства координация. Липсата на човешки ресурси, на време и на необходими средства им пречи и да осъществяват ефикасен контрол.

4.

Липсва също подходящо програмиране и стратегическо планиране на контролните дейности по използването на плаващи мрежи. В това отношение Комисията отбелязва, че контролните дейности би трябвало да бъдат старателно планирани в зависимост от специфичните рискови фактори и да се подчиняват на цялостна, интегрирана и рационална стратегия. Освен това би следвало тези дейности да се съсредоточат предимно върху определени периоди от годината и върху ясно определени райони и контролни постове. Нищо от това обаче не е осъществено от италианските власти.

5.

Освен това органите, натоварени с упражняването на контрол върху използването на мрежите, наречени „spadarе“, нямат достъп до данните за местонахождението на риболовните кораби, събирани чрез уредената в член 3 от Регламент № 2847/93 сателитна система за наблюдение на риболовните кораби на Общността. Освен това от проведено от Комисията разследване проличава, че твърде голям брой риболовни кораби все още не са екипирани с устройства за сателитно наблюдение, които са необходими за функционирането на системата. Що се отнася до събирането на данни, далеч не са ефективни изискваната от Регламент № 2847/93 компютризация на бордовите дневници, декларациите за разтоварване и бележките за продажба, както и a fortiori кръстосаният анализ на тези данни с информацията, събрана посредством сателитната система за наблюдение

6.

Ако упражняваният от италианските власти контрол върху използването на „spadarе“ е съвсем недостатъчен, не по-ефикасно е и осъществяваното от тях преследване на нарушенията на общностните разпоредби относно съхраняването и използването на тези мрежи.

7.

По този въпрос Комисията отбелязва, на първо място, че в противоречие с член 9а от Регламент № 3094/86 (3) и с разпоредбите, които впоследствие възпроизвеждат и разширяват обхвата на тази разпоредба, действащото италианско законодателство в областта на санкциите по същество забранява само използването или опита за използване на плаващи мрежи, но не и простото им съхраняване на борда.

8.

На второ място, когато действително се констатира нарушение на забраната за използване на плаващи мрежи, това нарушение не се съобщава редовно от местните контролни органи на компетентните органи, предимно поради социален натиск, и във всеки случай нарушението не се преследва и санкционира ефикасно. Броят и размерът на прилаганите санкции всъщност остават нищожни.

9.

При това положение Комисията счита за напълно доказано, че системата за контрол и санкции, която Италия прилага, за да гарантира спазването на общностните разпоредби в областта на плаващите мрежи, не е достатъчна, за да осигури спазването на задълженията, наложени на държавите-членки от член 1, параграф 1 от Регламент № 2241/87 и от член 2, параграф 1 и член 31, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2847/93.