Иск, предявен на 16 април 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-160/08)

(2008/C 209/27)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Kellerbauer и D. Kukovec)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Комисията посочва, че вниманието й е било привлечено от множество жалби относно практиката по предоставяне на обществени поръчки в областта на обществената услуга по спешен медицински транспорт във Федерална република Германия. В тези жалби се възразявало срещу това, че обществените поръчки в тази област по правило не били предмет на процедура за възлагане, както и че те не били предоставяни при осигуряване на прозрачност. По мнение на Комисията ограниченият по принцип брой на процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги за спешен медицински транспорт в Европа от местни органи като отговорни за обществената услуга за спешен медицински транспорт (13 обявления за период от шест години, публикувани от едва 11 от 400 Landkreise [провинциални окръзи], съответно kreisfreie Städte [градове със статут на окръг] е индикация за разпространена в Германия практика, според която услугите за спешен медицински транспорт не се предоставят в съответствие с целите на европейските директиви за възлагане на обществени поръчки и основните принципи на общностното право. Освен това тези поръчки били възлагани без да се вземат мерки за осигуряване на съответната прозрачност и за недопускане на дискриминация.

Федерална република Германия, чрез тази практика за възлагане на обществени поръчки, не била изпълнила задълженията си по Директива 92/50/ЕИО и по Директива 2004/18/ЕО, както и установените в членове 43 и 49 от Договора за ЕО принципи на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги, по-специално забраната за недопускане на дискриминация, съдържаща се в тях.

Местните органи като отговорни за услугата за спешен медицински транспорт съответствали на определението за възлагащи органи по смисъла на член I б) от 92/50/ЕИО, съответно на член l, параграф 9 от Директива 2004/18/ЕО. Считало се освен това за безспорно, че договорите в областта на обществената услуга за спешен медицински транспорт представляват възмездни обществени поръчки, които влизат в обхвата на посочените директиви и превишават релевантните за приложимостта на директивите прагови стойности..Въз основа на всички тези обстоятелства въпросните договори за услуги следвало да се предоставят по предвидените от директивите процедури и при спазването на техните общи разпоредби за равно третиране и недопускане на дискриминация.

Тъй като в настоящия случай ставало въпрос за договори с ясно изразен трансграничен интерес, с предоставените без прозрачност обществени поръчки се нарушавали както задълженията по Директива 92/50/ЕИО и по Директива 2004/18/ЕО, така и общите основни принципи на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услугите от Договора за ЕО.

Услугите за спешен медицински транспорт, също както транспортните услуги и медицинските услуги в рамките на обществената услуга за спешен медицински транспорт, не попадали в изключението на член 45 във връзка с член 55 от Договора за ЕО, съгласно които спрямо дейности, свързани в дадена държава-членка продължително или епизодично с упражняването на публичната власт, не се прилагат в съответната държава-членка главата от Договора за ЕО относно правото на установяване и услуги. Изключението по член 45 от Договора за ЕО, което трябва да се тълкува стеснително като изключение от основните свободи, се ограничавало строго до онези дейности, които като такива представляват непряко и специфично участие в упражняването на публичната власт. На въпроса дали се упражнява публичната власт, не следвало да се отговаря с позоваване на публично-правния характер на посочената дейност, а решаваща била по-скоро възможността, спрямо гражданина да се упражняват суверенни права и правомощия на принуда.

Комисията е убедена, че практиката по предоставяне на обществени поръчки в областта на обществената услуга за спешна помощ, дори при участието на чуждестранни извършители на услуги би могла да бъде организирана по такъв начин, че да може да се гарантира комплексна, бърза и висококачествена спешна помощ в цялата страна.

(1)  ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50.

(2)  ОВ L 134, стр. 114.