EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62007CA0188

Дело C-188/07: Решение на Съда (голям състав) от 24 юни 2008 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Commune de Mesquer/Total France SA, Total International Ltd (Директива 75/442/ЕИО — Управление на отпадъците — Понятие за отпадъци — Принцип замърсителят плаща — Притежател — Предишни притежатели — Производител на продукта, от който са произлезли отпадъците — Нефт и мазут — Корабокрушение — Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт — Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт)

OB C 209, 15.8.2008, p. 10–11 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

15.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 209/10


Решение на Съда (голям състав) от 24 юни 2008 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Commune de Mesquer/Total France SA, Total International Ltd

(Дело C-188/07) (1)

(Директива 75/442/ЕИО - Управление на отпадъците - Понятие за отпадъци - Принцип „замърсителят плаща“ - Притежател - Предишни притежатели - Производител на продукта, от който са произлезли отпадъците - Нефт и мазут - Корабокрушение - Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт - Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт)

(2008/C 209/14)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Ищец: Commune de Mesquer

Ответници: Total France SA, Total International Ltd

Предмет

Преюдициално запитване — Cour de cassation — Тълкуване на член 1 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 39), изменена с Директива 91/156/ЕИО от 18 март 1991 г. (ОВ L 78, стр. 32), и на категория Q4 от приложение I, както и на член 1, букви б) и в), и на член 15 от Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците (ОВ L 114, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 45) — Понятие за отпадък — Включване на нефт и мазут, самостоятелно или смесени с вода и с пясък — Отговорност на производителя/притежателя на отпадъка в случай на превоз от трето лице

Диспозитив

1.

Вещество като разглежданото в главното производство, а именно мазут, продаван за гориво, не представлява отпадък по смисъла на Директива 75/442 на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията от 24 май 1996 година, стига да се използва или с него да се търгува при икономически изгодни условия и да може действително да се използва като гориво, без да са необходими действия по предварителна преработка.

2.

Случайно разлят в морето нефт вследствие на корабокрушение, който се оказва смесен с вода и със седименти и се е разнесъл по протежение на брега на държава-членка, докато е достигнал самия бряг, представлява отпадък по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442, изменена с Решение 96/350, стига този нефт вече да не може да се използва или с него да не може да се търгува без действия по предварителна преработка.

3.

За целите на прилагането на член 15 от Директива 75/442, изменена с Решение 96/350, към случаен разлив на нефт в морето, довел до замърсяване на бреговете на държава-членка:

националният съд може да приеме, че продавачът на този нефт и наемател на кораба, който го превозва, е производител на тези отпадъци по смисъла на член 1, буква б) от Директива 75/442, изменена с Решение 96/350, и поради това е и „предишен притежател“ за целите на прилагането на първата част от член 15, второ тире от тази директива, ако предвид доказателствата, които единствено този съд може да преценява, стигне до извода, че този продавач и наемател е допринесъл за риска от настъпването на причиненото от корабокрушението замърсяване, особено ако не е взел мерките за предотвратяване на такъв инцидент, каквито са мерките, свързани с избора на кораб;

ако се окаже, че разходите за обезвреждане на отпадъците, произлезли от случаен разлив на нефт в морето, не са покрити от FUND 92 или не могат да бъдат покрити поради надхвърлянето на тавана на предвиденото за това застрахователно събитие обезщетение, и че на основание на разпоредбите за ограничаване и/или освобождаване от отговорност националното право на държава-членка, включително произтичащото от международните конвенции, не допуска тези разходи да бъдат понесени от корабособственика и/или наемателя на кораба дори когато последните следва да се смятат за „притежатели“ по смисъла на член 1, буква в) от Директива 75/442, изменена с Решение 96/350, тогава това национално право трябва да дава възможност посочените разходи да бъдат понесени от производителя на продукта, от който са произлезли разпръснатите по този начин отпадъци, за да се гарантира правилното транспониране на член 15 от тази директива. Въпреки това, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“ такъв производител може да бъде задължен да понесе тези разходи само ако със своята дейност е допринесъл за риска от настъпването на причиненото от корабокрушението замърсяване.


(1)  ОВ C 129, 9.6.2007 г.


Top