23.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/32

—

Да се отмени точка 2 от диспозитива на решението на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. по дело Т-36/04,

—

Да се отмени изцяло Решение на Комисията от 20 ноември 2003 г. съгласно исканията на API, направени пред Първоинстанционния съд, и по този начин също и по отношение на отказания достъп до писмените становища, представени от Комисията по дело T-209/01 Honeywell/Комисия, дело T-210/01 General Electric/Комисия и дело C-203/03 Комисия/Австрия и

—

Да се осъди Комисията да заплати разноските.

1.

В решението, предмет на обжалване, Първоинстанционният съд приложил неправилно общностното право като не отменил изцяло решението на Комисията.

2.

От друга страна, Първоинстанционният съд заключил, че в съответствие с член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1), институциите са длъжни да преценят дали оповестяването би увредило точно и по определен начин даден интерес, защитен от изключение. Само ако случаят е такъв, едно изключение може да послужи като основание за отказ да се оповести определен документ. Тази проверка трябва да бъде направена по отношение на всеки отделен документ. Жалбоподателят подкрепя това заключение.

3.

Въпреки това, Първоинстанционният съд е заключил от друга страна, че точно в този случай Комисията не е длъжна да направи такава проверка, с оглед на факта, че съществува общо изискване за поверителност на документите, подадени по висящи дела до провеждането на устната фаза на производството по делото. Общото изискване за поверителност се основава отчасти на правото на справедлив процес пред безпристрастен съд, отчасти на факта, че Комисията трябва да е в състояние да защити интересите си като страна по делото. В това отношение Първоинстанционният съд намира, че Комисията не е направила неточна преценка, когато е отказала достъп до подадените документи.

4.

Според жалбоподателя последното заключение не отговаря на задължението въпросът за оповестяването да бъде разгледан с оглед на съдържанието на отделен документ. По този начин в своето решение Първоинстанционният съд е приложил неточно общностното право.