52013SC0128

РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА

РЕЗЮМЕ НА ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

придружаващ

Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви на Съвета 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО относно оповестяването на нефинансова информация и информация за многообразието от страна на някои големи дружества и групи

1.           Въведение

Нефинансовата информация обикновено е информация за околната среда, социалните въпроси и управлението. Това включва информация относно многообразието, тъй като съставът на управителния съвет е неделима част от корпоративното управление на дадено дружество. Такава информация може да бъде оповестена под формата на декларация в годишните доклади, отделна декларация за корпоративното управление, отделен доклад, уебсайт и др.

Официалното оповестяване на нефинансовата информация понастоящем се предвижда в законодателството на ЕС в счетоводните директиви[1] (наричани по-нататък „СД“). Въпреки това, необходимостта от подобряване на прозрачността в тази област бе подчертана в Акта за единния пазар[2] и повторена наскоро в съобщението за корпоративната социална отговорност[3]. Настоящата оценка на въздействието разглежда въпроса с цел подобряване на оповестяването на нефинансова информация от страна на дружествата в ЕС като част от един по-широк набор от инициативи във връзка с корпоративното управление и корпоративната социална отговорност (КСО), насочени към създаването на силно конкурентоспособна социална пазарна икономика.

2.           Определение на проблема

Службите на Комисията определиха два основни въпроса, отнасящи се до 1) неадекватната прозрачност на нефинансовата информация и 2) липсата на многообразие в управителните съвети.

2.1.        Недостатъчна прозрачност на нефинансовата информация

Въпреки че се наблюдава положителна тенденция, по-голямата част от големите дружества в ЕС не успяват по подходящ начин да отговорят на нарастващото търсене на нефинансова прозрачност от страна на заинтересованите лица (включително инвеститорите, акционерите, служителите и организациите на гражданското общество). Бяха подчертани някои специфични въпроси по отношение на количеството и качеството на достъпната информация.

– Количеството: изчислено е, че само приблизително 2500 от общо около 42 000 големи дружества от ЕС официално оповестяват нефинансова информация ежегодно.

– Качеството: в оповестяваната информация често липсват конкретни данни или те не са достатъчно добре балансирани, точни и навременни. Липса на информация е установена по отношение на съществени аспекти, свързани с политиките и управлението на риска, както и в конкретни тематични области (правата на човека, корупцията).

Основните причини за този проблем са неефективност на пазара и на регулирането.

Неефективност на пазара: Пазарните стимули се оказват недостатъчни или неравномерни. Въпреки че дружествата все по-често са под натиск да станат по-прозрачни, ползите, свързани с разкриването на нефинансова информация, често се възприемат като дългосрочни и несигурни, а краткосрочните разходи са относително високи и лесно измерими. Вследствие на това вторичните ефекти от потенциално значение не се включват в докладите на предприятията.

Неефективност на регулирането: Повечето заинтересовани страни, които бяха консултирани, считат, че задължението, предвидено в счетоводните директиви, не е достатъчно ясно и е в ущърб на правната сигурност. Законодателството на някои държави членки вече стига по-далеч от това задължение[4], но националните изисквания се различават значително, което води до трудности при определянето на целевите показатели на дружествата във вътрешния пазар.

2.2.        Проблем 2: недостатъчно многообразие в управителните съвети

Управителните съвети на дружествата с членове, които имат подобно образование и професионален опит, националност, възраст или пол, могат да бъдат доминирани от тясно „групово мислене“. Липсата на различни възгледи, ценности и компетенции може да доведе до по-малко обсъждания, идеи и предизвикателства на управленско равнище. Това може да има отрицателно въздействие върху оспорването и надзора на управленските решения на съвета. Въпреки че поради непълните данни е трудно да се направи точна оценка на мащаба на проблема, изглежда, че многообразието в управителните съвети на европейските дружества е по-скоро ограничено.

Неефективност на пазара: Неподходящото ниво на многообразие в управителните съвети е свързано най-вече с недостатъчни пазарни стимули за дружествата да променят положението. В това отношение неподходящите практики за набиране на членове на управителните съвети допринасят за подбор на членове с подобни профили. Недостатъчната степен на прозрачност на многообразието в съветите засилва проблема. Информацията, предоставяна от дружествата, не разкрива подходите на съветите по отношение на многообразието в процеса на подбор, предвижданите цели или начина, по който те са били постигнати.

Неефективност на регулирането: Неефективността на пазара не се коригира достатъчно чрез подходящо регулиране. На равнище ЕС не съществуват конкретни правила по отношение на многообразието на управителните съвети и въпреки че някои държави членки са приели разпоредби (напр. за уравновесяване на представителството на двата пола), съществуват значителни различия в техните подходи.

Такива проблеми поставят нови препятствия пред някои заинтересовани страни (напр. предприятията, инвеститорите, неправителствените организации, държавните органи). Те оказват отрицателно въздействие върху резултатите от дейността (нефинансовите рискове на дружествата и вторичните ефекти не се вземат предвид по подходящ начин), върху отчетността (тъй като на дружествата не се налага да носят пълна отговорност за своето въздействие върху обществото), ефективността на финансовите пазари (тъй като инвеститорите не успяват да включат информация от значение в процеса на вземане на решения).

2.3.        Как ще се развие проблемът, ако не се предприемат действия?

На световно равнище няколко инициативи предоставят незадължителни насоки за дружествата[5]. Въпреки това за разлика от финансовата информация в момента не съществуват общоприети стандарти за нефинансовата информация. Инициативите за многообразие също са разпокъсани, а подобренията с течение на времето не са били многобройни. Необходимо е да се предприемат мерки, тъй като не се очаква нито една от съществуващите инициативи да донесе в краткосрочен план значими решения на посочените проблеми.

2.4.        Субсидиарност

Нефинансовата информация вече е регламентирана до известна степен на равнище ЕС. Въпреки това различните подходи, предприети от държавите членки, биха могли да доведат до още по-големи различия в рамките на вътрешния пазар, а информацията, свързана с устойчивостта, поради своето естество е с трансграничен характер. По отношение на многообразието настоящите инициативи не са взаимосвързани. При отсъствието на действия на равнище ЕС в много държави членки няма да има напредък през следващите години или той ще е много бавен. Затова са необходими координирани действия на равнище ЕС. В договора за функционирането на Европейския съюз се позволява да се предприемат действия за разрешаване на установените проблеми[6].

3.           Цели

Общата цел на предложението е да допринесе за потенциала на единния пазар за създаване на устойчив растеж и заетост. Смята се, че увеличаването на прозрачността е основен фактор за дружествата за постигане на по-добри резултати, и се очаква така да се засили доверието на гражданите в бизнеса и пазарите, както и да се позволи по-ефективно разпределение на капитала. В оперативно отношение целите на предложението ще бъдат следните:

(1) повишаване на количеството на информация (т.е. броят на отчитащите се дружества)

(2) повишаване на качеството на оповестяваната информация, както и

(3) подобряване на многообразието в управителните съвети.

4.           Варианти на политиката

4.1.        Прозрачност на нефинансовата информация

С цел осъществяване на изложените по-горе цели службите на Комисията разгледаха няколко варианта на политиката, въз основа най-вече на формата, съдържанието и към какво се отнася оповестяването, както и на естеството на изискването, а именно:

(0) запазване на текущата политика без промени

(1) изискване за нефинансова декларация в годишния доклад: този вариант ще засили съществуващите разпоредби посредством въвеждане на минимални изисквания за съдържанието[7] на оповестената информация.

(2) подробен доклад: при този вариант ще се изисква от дружествата да предоставят информация под формата на самостоятелен доклад в съответствие с международните рамки. Като се има предвид потенциалната административна тежест бяха взети предвид различни видове изисквания:

a)      задължително докладване;

б)      докладване или обяснение;

в)      доброволно докладване. При този вариант дружествата, които избират да предоставят подробен доклад, ще се освобождават от други задължения за оповестяване, при условие че докладът отговаря на конкретни условия[8].

(3) създаване на задължителен стандарт за докладване на ЕС.

Таблицата по-долу представя обзор на анализа на вариантите на политиката:

Таблица 1 — Оценка на вариантите на политика

|| Ефективност || Ефективност (разходи за постигане на съответствие) || Конкурентоспособност || Съгласуваност със законодателството на ЕС

Количество || Качество

0. Без промяна || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

1. Изискване за оповестяване в годишния доклад || + || + || + || + ||  +

Подробен доклад: || а) задължителен || + || ++ || -- || +/? || +

б) докладване или обяснение || +/? || + || - || +/? || +

в) доброволен || ? || + || + || + || +

3. Създаване на задължителен стандарт на ЕС || ++ || + || -- || ? || +

Степен на въздействие в сравнение с базовия сценарий (той е посочен като 0): ++ силно положително; + положително; – – силно отрицателно; – отрицателно; ≈ незначително; ? несигурно; не е приложимо (анализ на службите на Комисията).

4.2.        Повишаване на многообразието в управителните съвети

Службите на Комисията разгледаха редица варианти на политиката включително:

(4) запазване на политиката без промяна

(5) изискване дружествата да оповестяват политиката си за многообразие в управителните съвети по отношение на различни аспекти, включително възраст, пол, националност, образование и професионален опит, в декларацията си за корпоративно управление, която се прилага към годишния доклад.

(6) упълномощаване на дружествата да отчитат многообразието като един от критериите за подбор на кандидати в управителните съвети.

(7) задължение за дружествата да създадат политика за многообразие на управителните съвети[9].

Следва също да се отбележи, че възможността за въвеждане на квоти беше отхвърлена, тъй като това е предмет на отделна инициатива на Комисията.

Таблица 4 — Оценка на вариантите на политика

|| Ефективност || Ефективност (разходи за постигане на съответствие) || Конкурентоспособност || Съгласуваност със законодателството на ЕС || Очаквани разходи за едно предприятие

0. Без промяна на политиката || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

1. Оповестяване на вътрешната политика за разнообразие в годишния доклад || + || + || + || ++ || €600/1000

2. Разнообразието трябва да бъде един от критериите при съставяне на управителния съвет || +/? || -/? || +/? || +/? || ? възможни разходи, свързани с възнагражденията на специалисти по човешки ресурси

3. Изискване за установяване на политика по отношение на многообразието || + || - || - || -/? || ? свързани с възнагражденията на специалисти по човешки ресурси и възможно увеличаване на членовете на управителните съвети

Степен на въздействие в сравнение с базовия сценарий (той е посочен като 0): + + силно положително; + положително; – – силно отрицателно; – отрицателно; ≈ пределно/като по-горе/неутрално; ? несигурно; не се прилага/не е приложимо.

4.3.        Предпочитани възможности за варианти на политиката

По отношение на прозрачността на нефинансовата информация сравнението между вариантите на политиката показва, че най-добрата алтернатива е комбинация от варианти 1 и 2в. От дружествата ще се изисква да оповестяват съществена информация под формата на декларация в годишния си доклад. Дружествата, които желаят да изготвят подробен нефинансов доклад на доброволна основа, ще бъдат освободени от това задължение, при условие че докладът отговаря на специфични условия.

Само големите котирани и некотирани на борсата дружества с повече от 500 служители ще бъдат обект на новото изискване. Смята се, че така ще бъдат обхванати приблизително 18 000 дружества. Дъщерните предприятия в рамките на група ще бъдат освободени, ако съответната информация за тях е включена в консолидиран доклад на дружеството майка. Очаква се, тази политика да доведе до задоволително увеличаване на прозрачността като същевременно се поддържа ниско ниво на административната тежест.

По отношение на разнообразието вариант 1 е предпочитаният вариант. В своите декларации за корпоративно управление дружествата ще трябва да предоставят информация за своята политика за многообразие включително аспекти, свързани с възраст, пол, националност, образование и професионален опит. Декларацията ще съдържа целите на тази политика, нейното изпълнение и получените резултати. Дружества, които нямат политика за многообразие, ще бъдат само задължени да обяснят защо това е така. При този вариант чрез повишаване на прозрачността дружествата ще бъдат насърчени да обмислят въпроса в по-голяма степен и по-добре да отчитат необходимостта от повече многообразие в своите управителни съвети, като същевременно им се предоставя достатъчно гъвкавост.

С цел да се поддържа съгласуваност със съществуващите изисквания относно декларацията за корпоративно управление и същевременно да се избегне поставянето на допълнителна тежест върху МСП предоставянето на информация относно политиката за многообразие на управителните съвети ще се изисква само от големите търгувани на борсата дружества.

5.           Анализ на основните въздействия на предпочитаните варианти на политиката

5.1.        По-голяма прозрачност

В общи линии предпочитаните варианти ще доведат до увеличаване на количеството на наличната информация в сравнение с базовия сценарий. По отношение на оповестяването на нефинансова информация разчитането на международни рамки би следвало да доведе до известно подобрение в качеството и съпоставимостта на оповестената информация. Ако дружествата решат да предоставят доклад за нефинансовата информация и на доброволен принцип, оповестената информация непременно ще бъде по-подробна. По отношение на многообразието разпоредбата ще предостави, в много случаи за първи път, информация за широк набор от показатели за многообразие.

5.2.        Подобряване на резултатите на предприятията

Поради естеството на предложението ползите в повечето случаи са трудни за измерване. Въпреки това повишавайки прозрачността при ограничени разходи, предложението ще има общо положително въздействие върху резултатите на предприятията, тъй като нефинансовите рискове и възможности ще се измерват и управляват по-добре. По-добрите нефинансови резултати са свързани с по-ниска цена на капитала, по-добро управление на ресурсите (включително на човешкия капитал), лоялност на потребителите и по-добро управление.

Освен това прозрачността ще създаде многообразие на управленско равнище, което се очаква да доведе до по-добър надзор на управлението от страна на управителния съвет и до по-добри процеси на вземане на решения.

5.3.        Повишена отчетност

Съществената нефинансова информация ще се оповестява публично и би могла да бъде използвана от организациите на гражданското общество и местните общности за оценка на въздействието и рисковете, свързани с дейността на дружеството. По-прозрачните практики за отчитане могат да подействат като катализатор за увеличаване и подобряване на резултатите на дружествата в областта на корпоративната социална отговорност (КСО) или за първи път да им дадат стимули за създаване на политики, свързани с КСО, като по този начин положително се повлияе начинът, по който предприятията се възприемат от обществото. Потенциалното нарастване на доверието на потребителите също може да има положително въздействие върху търсенето.

5.4.        Повишена ефективност на капиталовите пазари

В краткосрочен план предлаганата политика би отговорила на нарастващото, обусловено от пазара търсене на по-сравнима и по-точна информация, което би позволило на инвеститорите да разработват изчерпателни модели за оценка. В дългосрочен план тя би могла да насърчи инвеститорите да отчитат с по-голямо внимание устойчивостта и цялостната ефективност. По отношение на многообразието предлаганата политика би дала възможност на инвеститорите да вземат по-добре информирани решения за управленските практики на дружеството.

5.5.        Увеличаване на административната тежест

Новото изискване за оповестяване ще бъде по-скъпо от сценария за обичайно развитие. Допълнителните разходи може да са свързани с изготвяне, публикуване, специализирано обучение на персонала или събиране на данни. Разходите за предложеното оповестяване се очаква да бъдат между 600 и 4300 евро годишно за предприятие, като по този начин генерират общ разход между 10,5 и 75,25 милиона евро. Възможно е дружествата, които решат да предоставят подробен доклад на доброволна основа, да имат по-високи разходи, но те ще бъдат освободени от задължението за деклариране[10].

Разходите за оповестяване на политиката за многообразие се очаква да бъдат между 600 и 1000 евро, възлизайки на обща стойност между 3,6 и 6 млн. евро. Тъй като предпочетеният вариант няма да се прилага за МСП, които се търгуват на борсата, неговото въздействие ще бъде ограничено.

С предложената политика няма да се въвеждат нови изисквания за проверка. Увеличението при одиторските разходи, дължащи се на предложението, се очаква да бъде незначително.

5.6.        Други видове въздействие

5.6.1.     Социално въздействие

Мярката може да насърчи управителните съвети в по-голяма степен да вземат предвид социалните въпроси в своите бизнес стратегии. По-голямата прозрачност може също да насърчи по-добри трудови отношения и да допринесе за намаляване на рисковете и разходите, свързани с трудови конфликти. Повече прозрачност по отношение на многообразието на най-високото ниво на вземане на решения на дружеството би могла да насърчи повече многообразие на всички организационни нива. По-разнообразният управителен съвет може да отрази по-добре многообразието на заинтересованите страни.

5.6.2.     Въздействие върху околната среда

Изискването за оповестяване на съществени въпроси, свързани с политиките в областта на околната среда и с аспекти на управлението на риска, вероятно ще предизвика по-добро управление на ресурсите и вътрешнофирмена информираност за устойчивостта.

5.6.3.     Въздействие върху основните права

Счита се, че предпочитаните варианти ще имат положително въздействие върху основните права, тъй като те биха насърчили дружествата в ЕС да подлагат на редовен преглед своите политики и вътрешни процедури по различни въпроси, благодарение на повишения обществен контрол.

5.6.4.     Други икономически въздействия

Мярката няма да има значими последствия за бюджетите на обществените органи, нито отражение върху бюджета на ЕС.

5.6.5.     Трети страни и международни аспекти

Предложената политика би поставила ЕС на водеща позиция в световен мащаб. Тя ще бъде в съответствие с други инициативи на трети държави и евентуално ще спомогне за тяхното по-нататъшно развитие. Значително въздействие върху търговските потоци с трети държави не се предвижда.

6.           Мониторинг и оценка

Комисията ще наблюдава прилагането на преразгледаните директиви в сътрудничество с държавите членки по време на периода на прилагане. В съответствие с принципа на субсидиарност съответната информация следва да се събира главно от държавите членки чрез съответните агенции или регулаторите на пазарите на ценни книжа. Ще се извърши оценка на въздействието на предпочетената политика, за да се определи до каква степен се реализират очакваните въздействия.

[1]               Директиви 78/660 и 83/349.

[2]               „Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“, COM(2011) 206

[3]               „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“, COM(2011) 681

[4]               Включително Обединеното кралство, Швеция, Испания, Дания и Франция

[5]               Като например Глобалния договор на ООН, Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, Тристранната декларация на МОТ относно принципите за многонационалните предприятия, ISO 26000, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, Глобалната инициатива за отчитане

[6]               Вж. членове 8, 10 и 11 от ДФЕС.

[7]               Социалните въпроси, правата на човека и борбата с корупцията ще бъдат добавени към настоящите теми (околна среда и служители). В рамките на тези области оповестяването на информацията ще обхваща: i) политики, ii) резултати от дейността и iii) управление на риска и следва да се основава на съществуващите международни рамки. Дружества, които нямат специфична политика, ще са длъжни да обяснят причините за това

[8]               i) Включва съдържанието, което се изисква ii) позовава се на международни рамки и iii) приложен е към годишния доклад.

[9]               Дружествата ще трябва да определят съдържанието на тази политика, да установяват цели и да оценяват постигането им.

[10]             Тези разходи се изчисляват в границите между 33 000 и 604 000 евро, главно в зависимост от размера и сложността на предприятието и неговите операции.