EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52009IE1459
Opinion of the European Economic and Social Committee on Enhancing energy efficiency policies and programmes by end users (Own-initiative opinion)
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Подобряване на политиките и програмите за енергийна ефективност при крайното потребление (становище по собствена инициатива)
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Подобряване на политиките и програмите за енергийна ефективност при крайното потребление (становище по собствена инициатива)
OB C 318, 23.12.2009, p. 39–42
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
23.12.2009 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 318/39 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Подобряване на политиките и програмите за енергийна ефективност при крайното потребление“ (становище по собствена инициатива)
2009/C 318/08
Докладчик: г-н CAPPELLINI
На 10 юли 2008 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно:
„Подобряване на политиките и програмите за енергийна ефективност при крайното потребление“ (становище по собствена инициатива).
Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 8 септември 2009 г. (докладчик: г-н CAPPELLINI).
На 456-ата си пленарна сесия, проведена на 30 септември и 1 октомври 2009 г. (заседание от 1 октомври 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 126 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
|
1.1 |
По време на последния мандат Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) разгледа различните въпроси на европейските политики в областта на енергийната ефективност и техните различни аспекти (външно измерение, краткосрочни и дългосрочни енергийни предизвикателства, политики в областта на доставките и безопасността) с оглед постигането на рентабилна и устойчива енергийна политика. Той подчерта важността от популяризиране и използване на резултатите от Дните на енергийната ефективност на ЕИСК в сътрудничество с всички заинтересовани страни, крайни потребители и държави-членки. Въз основа на това призовава Европейската комисия и новия парламент да следват стриктно препоръките, изложени в предходните становища (1). |
|
1.2 |
Освен това ЕИСК счита, че въвеждането на енергийна политика, насърчаваща ефикасността и новите „екологични“ технологии, може да представлява решение не само за проблемите, свързани с околната среда, но и с оглед на намаляването на зависимостта от енергийните доставки и справянето с високите цени на суровините и тяхното въздействие върху крайните потребители. ЕИСК препоръчва да се положат по-големи усилия за системното привличане на крайните потребители (по-специално потребителите и малките предприятия) с оглед на новите ограничения, наложени от Европейския съвет през март 2007 г. и противодействието на настоящата икономическа криза. |
|
1.3 |
Комитетът счита, че европейското и националното социално партньорство могат да насърчат по-голямо участие на крайните потребители на енергия, по-специално малките предприятия, техните сдружения, частните и публичните сдружения на местно равнище и кооперациите, с цел да се допринесе по-ефективно за постигането на европейските цели в областта на енергийната ефективност и „екологичната икономика“. Ако този ангажимент се изпълнява по най-подходящ начин – например ако бъде включен в дневния ред на европейския социален диалог (включително и на секторно равнище), може да допринесе ефективно за повишаване на заетостта и създаване на нови квалифицирани професии, свързани с енергийния сектор и разпространението на нови услуги. |
|
1.4 |
ЕИСК счита, че решението за укрепване на европейското измерение на енергийните политики би трябвало също да насърчи, в рамките на Общия пазар и вътрешните пазари, засилването на стратегия за устойчиво развитие и по-широко научно-технологично сътрудничество, което да може да даде нов тласък на публичните и частните инвестиции, включително на форми на „засилено сътрудничество“ между държавите-членки на ЕС. |
|
1.5 |
ЕИСК изразява своето разочарование и загриженост поради липсата на информация и съпоставими и подробни данни за енергийната ефективност при крайното потребление. Това води до трудности при определянето на статистически надеждни и хармонизирани данни. Някои от тези трудности са свързани с недостига на европейско равнище на данни за минали периоди, достъпни за крайните потребители. ЕИСК потвърждава загрижеността си във връзка с пропуска на държавите-членки да изготвят своевременно национални планове за действие за енергийна ефективност (НПДЕЕ), както е предвидено в разглежданата директива. |
|
1.6 |
Поради това ЕИСК счита, че с оглед на насърчаването на пълно, еднородно и по-стриктно прилагане на европейските политики в областта на енергийната ефективност на национално равнище е необходимо в сътрудничество с Европейската комисия, държавите-членки и след системни консултации с органите, представляващи крайните потребители, спешно да се приеме обща система за европейски мониторинг, която да бъде справедлива, прозрачна и да дава възможност за сравняване на сметките за енергия. |
|
1.7 |
Освен това Комитетът счита, че с оглед на по-доброто прилагане на европейските политики в областта на енергийната ефективност следва да се засили техният секторен аспект с цел по-активен мониторинг и по-добър анализ на въздействието. На практика енергийните политики имат различно въздействие върху различните видове икономическа дейност, както в случая на предприятията, които консумират енергия (и чиито проблеми зависят от равнището на потребление, от типологията на процесите и др.), така и в случая на предприятията, които работят в различните сектори на енергийната верига (например предприятията, които произвеждат и инсталират заводско оборудване, доставчиците на енергийни услуги, строителните предприятия и др.), където съществува огромен и все още неизползван потенциал за пестене на енергия. |
|
1.8 |
Освен това ЕИСК е убеден, че европейските програми (Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ), Интелигентна енергия – Европа и др.) се нуждаят неотложно от опростяване, по-голямо участие на крайните потребители и по-целенасочени и интегрирани програми за мерките (като например програмата ECAP). Поради това се предлага нова интегрирана програма, която да е в състояние по-добре да координира тези дейности в интерес на крайните потребители. ЕИСК приканва ЕС, държавите-членки и предприятията да инвестират достатъчно ресурси в приложните изследвания и техния трансфер до крайните потребители, в осъществяване на икономии посредством внедряване на нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ), в техническите и високотехнологичните професии, в развитието и иновациите в енергетиката и препоръчва в тази област да се осъществява международно сътрудничество с привличане на повече участници. |
|
1.9 |
ЕИСК счита, че ЕС трябва спешно да приеме инструменти и политики в областта на данъците и достъпа до кредити, които да бъдат по-подходящи с оглед насърчаването на икономията на енергия и да улесняват всички крайни потребители, по-специално МСП и публично-частните партньорства, които индивидуално или колективно използват по-ефикасни и устойчиви производствени модели. Като осъзнава жизненоважната роля на образованието и обучението за разпространението на култура на енергийната ефективност на европейско равнище, ЕИСК предлага да се започне извънредна консултация с всички социални партньори и заинтересовани страни на европейско и национално равнище, за да се пренасочат наличните финансови ресурси на ЕС, като се подобрят учебните програми и професионалните умения, свързани с енергийната ефективност, и да се насърчи осведомяването и повишаването на съзнанието на обществеността. |
2. Цели на Директива 2006/32/ЕО
|
2.1 |
С Директива 2006/32/ЕО се цели:
С оглед на това, директивата предвижда постигането на някои общи цели като:
|
3. Общи бележки
3.1 С прилагането на Директива 2006/32/ЕО не бяха постигнати първоначалните амбициозни цели, поставени от ЕК, поради следните причини:
|
— |
някои мерки бяха твърде неефективни и можеха лесно да се заобиколят в процеса на въвеждане на директивата в националното законодателство; |
|
— |
националните планове за действие и разпоредбите за въвеждане в националното законодателство бяха по-малко свързани и по-неефективни от предвиденото в директивата; |
|
— |
съпътстващите програми и мерки бяха лошо координирани и фрагментирани; |
|
— |
липса на данни и съпоставими сведения, необходими за извършване на мониторинг и анализ на въздействието на тази директива върху крайните потребители, непригодност и неспособност за последователно и устойчиво развитие на енергийната ефективност в ЕС. |
Опитът показва, че само някои от 27-те държави-членки на Европейския съюз въведоха ефективни и структурирани енергийни политики, насърчаващи енергийната ефективност и развитието на производство на енергия от възобновяеми източници и по този начин поставиха начало на процес на развитие на нови сектори, свързани с тези технологии, и същевременно допринесоха за намаляване на стойността на енергията за малките предприятия и семействата.
В своята Зелена книга „Към сигурна, устойчива и конкурентоспособна европейска енергийна мрежа“ (2) Комисията подкрепя идеята за оператор на европейските преносни мрежи.
В три свои неотдавнашни становища (3) ЕИСК изрази мнение, че следва да се извършат проучвания относно възможността за създаване на европейска енергийна услуга от общ интерес, която би могла да бъде насочена в полза на общата енергийна политика. Накратко, в становищата се посочва, че този дебат трябва да бъде проведен предварително, тъй като тези услуги ще бъдат израз на европейската солидарност за посрещане на предизвикателствата, пред които е изправен Съюзът в ключови многонационални или транснационални области като сигурността на енергийните доставки, управлението на водните ресурси, опазването на биологичното разнообразие, поддържането на качеството на въздуха, вътрешната и външната сигурност и др. Съществуването на тези общностни услуги би накарало всички крайни ползватели да осъзнаят своята отговорност.
3.2 Крайните потребители и европейското виждане за енергийните политики
Голямото закъснение, с което някои държави-членки постигат целите, свързани с енергийна ефективност, и продължаващата сериозна икономическа криза потвърждават необходимостта от по-добре координирани, планирани и съгласувани спешни мерки за използване на ресурсите от страна на Европейската комисия и държавите-членки и за насърчаване на нови публични и частни инвестиции. Стратегия и виждане за устойчивото развитие, основаващи се на принципите на ефективността, разпределеното производство и новите „екологично чисти източници на енергия“ (включително енергията, произвеждана от биомаса), както и споделянето на получените резултати на европейско равнище с държавите-членки и представителите на крайните потребители, биха могли да допринесат за предотвратяване на фрагментирането на необходимите изследователски дейности, които следва да съпътстват усилията на международно равнище.
Важен елемент за преодоляване икономическата криза и за възобновяване на политиките в областта на енергийната ефективност и свързаните с тях инвестиции е преразглеждането и на европейските данъчни и кредитни политики, така че да бъдат взети предвид потребностите на крайните потребители, кредитния сектор, операторите в енергетиката и заинтересованите власти на местно равнище, като по този начин се насърчава развитието на системата на дружествата за предоставяне на енергийни услуги (Energy Service Companies) на европейско равнище.
3.3 Културата и новите знания, свързани с енергийната ефективност от гледна точа на крайните потребители
Очевидно е, че липсва обща и секторна информация, оценка на общото въздействие на политиките на Европейския съюз в областта на енергийната ефективност върху крайните потребители (по-специално МСП и другите заинтересовани страни), методология за проверка на съгласуваността на международните и европейските цели. Необходим е също мониторинг на резултатите, получени от крайните потребители.
Първата проверка, извършена в някои държави-членки показва, че данните за индустриалното производство и потреблението на енергия са силно ограничени, тъй като липсва подробна информация.
Следователно е необходимо да се провеждат извадкови изследвания с цел събиране и обработка на данни и показатели, необходими за провеждането на мониторинг и оценяването на енергийната ефективност при крайното потребление и услугите, за да може да се измери въздействието на директивата върху стратегиите и мерките, прилагани във всяка държава членка.
3.4 Показателите за енергийна ефективност и нуждите на крайните потребители
Европейската комисия и държавите-членки биха могли да подкрепят и насърчават изготвянето на хармонизирани и надеждни показатели за изчисляване и оценяване на енергията, която може да бъде спестена посредством използването на новите информационни и комуникационни технологии, включително чрез създаване на независима експертна група. Изготвянето на такива лесноразбираеми показатели би могло да представлява гаранция за крайните потребители, които на свой ред биха могли да се възползват от тях по подходящ начин. Такъв подход би допринесъл и за намаляване на все по-честото, заблуждаващо и неясно използване на понятията „зелена“ или „екологично чиста“ енергия, представляващо обикновена маркетингова стратегия, която не се основава на истински и доказуеми факти и количествени данни за икономията на енергия и намаляването на емисиите, като по този начин се предотвратяват и нелоялните търговски практики.
3.5 В частност една интегрирана система за мониторинг и наблюдение, обща за всички държави-членки, би дала на Европейския съюз и на държавите-членки възможност:
|
— |
да използват потенциала на европейската експертна група и на мрежата от независими органи, работещи в областта на енергийната ефективност, насочена към крайните потребители, по-специално към предприятията (по-специално МСП и занаятчиите); |
|
— |
да изготвят периодични доклади относно политиките на ЕС и тяхното въздействие върху крайните потребители (по-специално МСП); |
|
— |
да разполагат с лесна за използване и достъпна информационна платформа на няколко езика, да консолидират и подобряват връзките между представителните организации на европейско и национално равнище и основните заинтересовани страни. |
3.6 Преодоляване на закъсненията и пропуските в подготовката на НПДЕЕ
Националните планове за действие за енергийна ефективност (НПДЕЕ) не свидетелстват за твърд и сериозен ангажимент на държавите-членки за постигане на целите, поставени от директивата, по-специално по отношение на намаляването на потреблението в най-съществените сектори, а именно транспорта и строителството. (НПДЕЕ често пъти са твърде общи, не съдържат данни и набор от научни и оптимални показатели за правилна оценка на потенциалното въздействие на предвидените мерки и са непригодни за постигане на целите на директивата.) Следователно е необходимо да се предприемат по-конкретни и осъществими инициативи в областта на енергийната ефективност и да се придаде по-обвързващ характер поне на някои мерки, като се провери разминаването между националните планове и конкретните резултати, както беше направено по отношение на емисиите от автомобилния транспорт, общото намаляване на CO2, емисиите на парникови газове и възобновяемите енергийни източници.
Организираната неотдавна от ЕК консултация в Интернет под заглавие „Public Consultation on the Evaluation and Revision of the Action Plan for Energy Efficiency [COM(2006) 545]“ (Обществено допитване за оценка и преразглеждане на плана за действие за енергийна ефективност) показва недостатъците на самата директива по отношение на консултацията с крайните потребители. Един годишен доклад, изготвен с подходяща методология за консултации с всички крайни потребители, за който би могъл да допринесе и ЕИСК, би могъл да бъде инструмент за преодоляване на някои от установените пропуски при изготвянето на НПДЕЕ.
3.7 Европейски програми от „ново поколение“, по-добре адаптирани към крайните потребители (end-user friendly)
Необходимо е опростяване на процедурите за достъп до програмите (РПКИ и по-специално ИЕЕ) с цел улесняване на достъпа и на най-малките предприятия, на сдруженията, които ги представят, и на властите в най-необлагодетелстваните региони (планинските и най-отдалечените региони). Освен това би било целесъобразно да се насърчават публично-частните партньорства и ДПЕУ (дружествата за предоставяне на енергийни услуги), по-специално на европейско, национално и местно равнище, като се поощрява участието на МСП в ефективното прилагане на европейската политика за екологични обществени поръчки. Наред с това, във връзка с процеса на опростяване и по-добро регулиране, Европейската комисия се приканва съвместно с представителите на европейските и националните сдружения на крайните потребители да проучи най-ефективните процедури и практики, за да улесни крайните потребители и субектите, за които се отнася директивата, в прилагането на политиките в областта на енергийната ефективност.
4. Специфични бележки
4.1 В директивата се признава ролята на енергийните оператори в сектора на енергийните услуги (член 6). Тази разпоредба има подчертано отрицателно въздействие, тъй като на много национални пазари големите енергийни оператори развиват дейност надолу по енергийната верига, например в областта на енергийните услуги и на т.нар. дейности, извършвани след отчитане на електроенергията, като се ползват от предимството на своето господстващо положение на другите етапи от веригата (производство, разпределение и продажба) и създават големи пречки пред развитието на сектора на енергийните услуги за малките предприятия.
|
4.1.1 |
Остават съществени проблемите и критиките, свързани с транспонирането на директивата в националните законодателства и засягащи крайните потребители, а именно:
Поради това е необходимо засилване на мерките за наблюдение, контрол и санкции от страна на компетентните органи на държавите-членки и ЕС и по-ефективен и строг мониторинг на енергийните оператори (вж. член 11 и член 13 от директивата). |
|
4.1.2 |
В интерес на крайните потребители би следвало да се укрепят и разгледат по-подробно на техническо и политическо равнище ефикасността на достъпа до „финансови инструменти за енергийни спестявания“ и функционирането на съответните „механизми“, като се обърне особено внимание на данъчното облагане в енергетиката. Тези инструменти и получените чрез тях резултати би следвало да бъдат предмет на специален мониторинг, провеждан в тясно сътрудничество с европейските и националните сдружения на крайните потребители, като се отчитат най-вече начините за смекчаване на „ефекта на бумеранга“. Както стана ясно от изслушването, организирано от ЕИСК на 9 юли 2009 г. в италианския Национален съвет по икономика и труд (CNEL), този ефект се дължи на факта, че предприетите мерки за подобряване на енергийната ефективност понякога могат да повишат вместо да намалят потреблението на енергия. |
|
4.1.3 |
Енергийното обследване и „белите сертификати“ (член 12) също са изключително важни за развитието на енергийните услуги и поради това би следвало да бъдат допълнително подсилени от държавите-членки. Във връзка с това е желателно и европейският социален диалог, включително на секторно равнище, да може да допринесе за прилагането на политиките в областта на енергийната ефективност с цел да се насърчат по-голяма заетост и по-голяма конкуренция в системата за производство. |
|
4.1.4 |
Предвидени са методи на изчисление за измерване на спестената енергия. Тези методи са все още слабо развити и не са хармонизирани. Следователно е необходимо по-ясно да се определят и изберат методи на изчисление, които да бъдат възприети от крайните потребители и да се използват по хармонизиран начин в държавите-членки. В заключение ЕИСК отбелязва, че Европейската комисия даде ход на множество процедури за нарушение поради липсата на транспониране или частично транспониране на директивата, а последствията от тях, свързани с разходи и бюрократични тежести, ще останат за крайните потребители. |
Брюксел, 1 октомври 2009 година
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Mario SEPI
(1) ОВ C 77 от 31.3.2009 г., стр. 54; ОВ C 175 от 28.7.2009 г., стр. 87; ОВ C 228 от 22.9.2009 г., стр. 84; ОВ C 182 от 4.8.2009, стр. 8.
(2) COM(2008)782 окончателен/2.
(3) ОВ C 175 от 28.07.2009 г., стр. 43; Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга - Към сигурна, устойчива и конкурентоспособна европейска енергийна мрежа“ - CESE 1029/2009 (още не е публикувано) и становище на ЕИСК в процес на изготвяне „Услугите от общ икономически интерес – как да се разпределят правомощията между ЕС и държавите-членки“ – CESE 966/2009 (все още непубликувана в Официален вестник).