Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки“ и „Предложение за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1798/2003 с цел борба с данъчните измами,свързани с вътреобщностните сделки“

COM(2008) 147 окончателен — 2008/0058 (CNS) 2008/0059 (CNS)

2009/C 100/28

На 3 април 2008 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с член 93 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки“ u

„Предложение за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1798/2003 с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки“

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 2 октомври 2008 г. (докладчик: г-н SALVATORE).

На 448-ата си пленарна сесия, проведена на 22 октомври 2008 г., Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 114 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.   Европейският икономически и социален комитет подкрепя предложението за Директива на Съвета за изменение на общата система на данъка върху добавената стойност с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки, и свързаното с него предложение за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1798/2003.

1.2.   Предложените изменения отговарят на все по-често отправяните искания за опростяване, ефикасност и ефективност и осигуряват една по-очевидна връзка между мерките за изграждане на по-стройна административна система и капацитета на държавите-членки да се противопоставят на и да санкционират вътреобщностните измами.

2.   Въведение

2.1.   В разглежданото предложение за директива и приложеното към него изменение на регламента, които бяха предмет на дълъг дебат в институциите на Общността, ясно се определя целта на заинтересованите власти да се предоставят ефективни и задължителни инструменти за изкореняване или поне значително ограничаване на измамите, често извършвани с цел да се възпрепятства нормалното и правилно функциониране на вътрешния пазар.

2.2.   В тази връзка е добре да се припомни, че специфичният характер на измамите в Общността се проявява в различни форми и предпочитаните области могат да бъдат най-различни: от престъпленията в областта на фалшифицирането на алкохол и тютюн до контрабандата и престъпленията, свързани с прякото данъчно облагане, както и най-разпространените нарушения, свързани с измамите с ДДС.

2.3.   Именно на тези измами беше отделено специално внимание; на този фон се очертава идеята за задълбочено преразглеждане на сегашната система за данъчно облагане на търговската дейност в Общността, което по силата на принципа на еднаквото третиране на националните стоки и на стоките с произход от други държави-членки, се базира на режима на данъчно облагане по местоназначение, тоест в държавата-членка, където купувачът е регистриран за целите на ДДС.

2.4.   Този принцип, който в действителност регулира временно системата на общностната търговия, въпреки че, от една страна, даде възможност за необлагане с данък на доставките в Общността и следователно за свободното движение на стоките, от друга страна, в значителна степен навреди на финансовите интереси на Европейската общност; достатъчно ще е да се разгледа преди всичко механизмът, свързан с измамите в Общността, наречени „измами от верижен тип“, представен ясно и подробно в „Съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономическия и социален комитет относно необходимостта от разработване на координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами“ (1), в което дословно се възпроизвежда този механизъм и му се дава определение: „Съществува особен вид измама, наречена „измама от верижен тип“, която най-често използва комбинацията от транзакции със стоки в рамките на една държава-членка (с документ за ДДС) и вътреобщностните движения на стоки (без изчисляване на ДДС между договарящите се страни)“.

2.5.   ЕИСК вече няколко пъти разглежда този въпрос, предоставяйки полезни насоки, които бяха внимателно анализирани при изготвянето на настоящото становище (2).

3.   Общи бележки

3.1.   Тъй като вече се усеща остра необходимост от противопоставяне на това широко разпространено явление, което, според някои оценки, засяга 2 до 2,5 % от БВП на Общността, в предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки, и в регламента на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1798/2003 с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки, се подкрепя готовността, вече потвърдена в предходното изчерпателно „Съобщение на Комисията до Съвета относно някои ключови елементи, допринасящи за създаването на стратегията за борба с измами с ДДС в рамките на ЕС“ (3), и се изясняват конкретните мерки, които следва да се предприемат.

3.2.   Този подход всъщност вече фигурира в гореспоменатото съобщение, в което се подчертава, че „въпреки че Комисията се е ангажирала да приключи с анализа относно евентуалните изменения в системата за облагане с ДДС, тя не вижда никакво противоречие в това, в същото време да се продължи дебатът относно т. нар. конвенционални мерки. Предоставянето на данъчните власти на по-модерни и по-ефективни инструменти за борба с измамите е цел, която заслужава да бъде преследвана при всички обстоятелства, независимо от решенията, които ще бъдат взети относно мерките с по-широк обхват“.

3.3.   В действителност, след като ограничи в средносрочен план своето намерение да внесе големи изменения в системата за облагане с ДДС, базиращо се на идеята за радикални промени в механизма за облагане с този данък, ЕИСК подкрепя инициативата на Съвета, с която се цели въвеждане на по-малко амбициозни, но все пак ефективни мерки, в рамките на действащото законодателство относно системата за облагане с ДДС.

3.4.   ЕИСК подкрепя предложените изменения; тъй като става дума за отделни конкретни изменения на Директивата за ДДС, ЕИСК счита, че тези поправки отговарят на изискванията за опростяване и ефективност, поставени и по време на подготвителната работа по гореспоменатото предложение, и освен това създават по-ясна връзка между мерките за намаляване на бюрокрацията и способността на държавите-членки да се противопоставят на това транснационално явление и да се борят с него.

3.5.   С други думи, така както е посочено в обяснителния меморандум на предложението за директива, намерението за съкращаване на „периода между момента, в който е извършена операцията, и момента, в който информацията е предоставена на държавата-членка“, тоест свеждането до един месец на периода за деклариране на вътреобщностните сделки в извлеченията за рекапитулация, заедно с предложението, с което се цели да се даде възможност за предаване на тази информация между държавите-членки в срок от един, а не от три месеца, превръща в правило идеята да не се създават несъразмерни административни тежести. Това обаче трябва да е свързано с по-голяма способност за установяване и по-добро управление на рисковете от страна на данъчните власти на държавите-членки в борбата им срещу измамите в Общността.

3.6.   С другите разпоредби за изменение на Директива 2006/112/ЕИО на Съвета изглежда се цели правна яснота, опростяване на административните задължения и по-често прибягване до принципа за административно сътрудничество.

3.7.   Заедно с по-честото предоставяне на информация, следващото предложение върви в същата посока: с него се цели включване в информацията, която е нужна за борба с измамите, също и на данни за вътреобщностните придобивания на стоки и покупките от доставчик на услуги, установен в друга държава-членка, за които получателят е платец на данъка; същото се отнася и за мярката, предвиждаща, че получателите на стоки и услуги, осъществяващи такива операции на стойност, възлизаща на повече от 200 000 EUR, ще бъдат задължени да подават справки-декларации за ДДС ежемесечно, както и за мярката, изменяща разпоредбите, с които се цели хармонизиране на правилата за изискуемост на ДДС за услугите, за да се гарантира, че сделките ще бъдат декларирани в един и същи период от продавача и купувача.

3.8.   По мнение на Комитета, в тези последни регулаторни разпоредби, по-добре отколкото във всички други, се обобщава основанието за изменение на директивата и се установява баланс между изискванията за допълнителни задължения, мотивациите за съкращаване на административните разходи (ще бъде засегната малка част от предприятията) и предоставянето на повече информация от страна на данъчните власти.

3.9.   С други думи, по-честото предоставяне на информация относно търговския обмен би се изразило в това, че данъчните администрации ще могат да получат много повече информация, което би довело до по-ефективни механизми за сътрудничество.

4.   Специфични бележки

4.1.   Комитетът приветства изменението на член 250, параграф 2, което дава възможност на предприятията да представят декларациите за ДДС по електронен път, тъй като с тази разпоредба се намаляват не само възможностите за грешки при представяне на декларацията, но и разходите както на предприятията, така и на администрациите.

4.2.   Комитетът приветства разпоредбата, предвиждаща дерогации за предприятията, които случайно или по изключение попадат в приложното поле на изменените разпоредби.

4.3.   Комитетът приветства нововъведението, предвидено в член 251, буква е), което освен събирането на декларациите за ДДС за търгуваните стоки, въвежда и събиране на декларации за покупка на услуги, за да се даде възможност за по-ефективна оценка на обменяната информация и по този начин да се избегне укриването на данъци и при предоставянето на услуги.

4.4.   Въпреки че намаляването до един месец на продължителността на данъчния период не може да бъде смятано като възпиращо решение, това все пак със сигурност представлява чувствително подобрение, с което се цели съгласуване и хармонизиране на разпоредбите за изискуемост на данъка за услугите, позволяващи да се направи връзка между информацията, представяна от продавача и от купувача.

4.5.   Последица от подхода, свързан с представянето на декларацията за ДДС, е съответното адаптиране на сроковете за представяне на извлеченията за рекапитулация.

4.6.   Също толкова важна е и следващата разпоредба, която позволява и в този случай данните да се предават по електронен път.

4.7.   Комитетът счита за полезно искането за таблица на съответствието между националните мерки за прилагане на директивата и самата директива, тъй като това е инициатива, с която очевидно се цели да се проверява по-задълбочено широкия спектър от информация, предоставяна понастоящем на данъчните администрации от предприятията, с оглед и на промените, които ще настъпят в бъдеще.

4.8.   И на последно място, следва да се посочи, че с изменението на гореспоменатата директива се създава необходимост от адаптиране на съответния регламент.

(1)  COM(2006) 254 окончателен.

(2)  Становища на ЕИСК относно Предложение за Директива на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (преработено), ОВ C 74 от 23.3.2005 г., стр. 21, и „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет относно необходимостта от разработване на координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами“, ОВ C 161 от 13.7.2007 г., стр. 8.

(3)  COM(2007) 758 окончателен.