4.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 287/9

(1)

Въз основа на член 17, параграф 3, буква а) от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. (2), с решения SCH/Com-ex (98) 56 (3) и SCH/Com-ex (99) 14 (4) се въведе Ръководството за документите за пътуване, които дават право на притежателя им да премине външните граници, и върху които може да се поставя виза. Тези решения следва да се адаптират към институционалната и правна рамка на Съюза.

(2)

Списъкът на документи за пътуване, издадени от трети държави, следва да бъде наблюдаван систематично, за да се гарантира, че органите на държавите-членки, отговорни за обработката на молбите за виза и за граничния контрол, разполагат с точна информация за документите за пътуване, представяни от граждани на трети държави. Обменът на информация между държавите-членки за издавани документи за пътуване и за признаването от страна на държавите-членки на тези документи за пътуване, както и предоставянето на целия сборник на обществеността, следва да се модернизират и направят по-ефикасни.

(3)

Целта на списъка на документите за пътуване е двояка: от една страна, той позволява на органите за граничен контрол да проверяват дали даден документ за пътуване е признат за целите на преминаването на външните граници, както е установено в член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (5); от друга страна, той позволява на консулския персонал да проверява дали държавите-членки признават даден документ за пътуване за целите на нанасянето на визов стикер.

(4)

Съгласно член 48, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (6) в рамките на местното шенгенско сътрудничество следва да се изготви пълен списък на документи за пътуване, издавани от държавата домакин.

(5)

Следва да се създаде механизъм, гарантиращ непрекъснатото актуализиране на списъка на документи за пътуване.

(6)

Предвид важното значение на сигурността на документите за пътуване за евентуалното им признаване Комисията, подпомагана от експерти от държавите-членки, следва да представи техническа оценка, когато това е целесъобразно.

(7)

Държавите-членки са и следва да останат компетентни за признаването на документи за пътуване за целите на разрешаване на притежателя да премине външните граници и за нанасянето на визов стикер.

(8)

Държавите-членки следва да уведомят за своята позиция по отношение на всички документи за пътуване и да се стремят да хармонизират своите позиции относно различните видове документи за пътуване. Тъй като пропускът на дадена държава-членка да уведоми за своята позиция по отношение на даден документ за пътуване може да създаде проблеми на притежателите на този документ за пътуване, следва да се създаде механизъм, който да задължава държавите-членки да заявят своята позиция относно признаването или непризнаването на тези документи. Този механизъм не следва да изключва възможността държавите-членки във всеки един момент да уведомят за промяна в своята позиция.

(9)

В дългосрочен план следва да бъде създадена онлайн база данни, съдържаща образци на всички документи за пътуване, за да се улесни проверката на даден документ за пътуване от страна на органите за граничен контрол и консулския персонал. Тази база данни следва да се актуализира в съответствие с всички промени в предходно указано признаване или непризнаване на даден документ за пътуване от държавите-членки.

(10)

С информационна цел Комисията следва да изготви неизчерпателен списък на известните фиктивни и осигуряващи прикритие паспорти, за които са я уведомили държавите-членки. Включените в списъка фиктивни и осигуряващи прикритие паспорти не следва да подлежат на признаване или непризнаване. Те не следва да дават право на притежателите им да преминават външните граници и върху тях не могат да се поставят визи.

(11)

С цел да се осигурят еднакви условия за съставянето и актуализирането на списъка на документите за пътуване на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (7).

(12)

За съставянето и актуализирането на списъка на документите за пътуване следва да бъде използвана процедурата по консултиране, тъй като тези актове представляват единствено сборник от издаваните документи за пътуване.

(13)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (8), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А, Б и В от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на посоченото споразумение (9).

(14)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (10), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А, Б и В от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (11).

(15)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, букви А, Б и В от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (12).

(16)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящото решение представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящото решение Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(17)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва, в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (13); следователно Обединеното кралство не участва в неговото приемането и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(18)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (14); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(19)

По отношение на Кипър настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.

(20)

Настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г.,

а)

документи за пътуване, издавани на граждани на трети държави;

б)

документи за пътуване, издавани на бежанци съгласно Конвенцията за статута на бежанците на Организацията на обединените нации от 28 юли 1951 г.;

в)

документи за пътуване, издавани на апатриди съгласно Конвенцията за статута на апатридите на Организацията на обединените нации от 28 септември 1954 г.;

г)

документи за пътуване, издавани на лица, които не са граждани на никоя държава и които пребивават в държава-членка;

д)

документи за пътуване, издавани от Обединеното кралство на британски поданици, които не са граждани на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за целите на правото на Съюза.