18.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 391/16

—

призовава ролята на местните и регионалните власти да бъде надлежно призната и подкрепена с подходящи ресурси и капацитет, както и с целесъобразни инструменти за управление, тъй като тези власти изпълняват функции от първостепенно значение било директно като партньори в устойчиви местни енергийни проекти, било за планирането на новите инфраструктури, за предоставянето на разрешения, за инвестициите, възлагането на обществени поръчки, производството и овладяването на потреблението на енергия;

—

изтъква, че следва да се даде приоритет на интегрирането в разпределителната мрежа на енергия от възобновяеми източници, произведена на местно равнище от децентрализирани и разнообразни ресурси като вятърна, водна, слънчева енергия и енергия от биомаса, като по този начин разпределителната инфраструктура става по-интелигентна (интелигентни мрежи) и се превръща в предпоставка за ефективна конкуренция, което може да доведе до реални ползи за крайните потребители;

—

подчертава, че за да се отговори на все по-голямата необходимост от гъвкавост на енергийната система, са необходими акумулиращи технологии на всяко равнище на напрежение, които – като например помпено-акумулиращите централи – позволяват съхраняването на излишъци и по-късното генериране на енергия в големи мащаби; в този аспект е необходимо да се разработят и приложат стратегически инструменти за стимулиране на технологичните изследвания;

—

препоръчва да се засили ролята на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) като фактори, улесняващи усвояването на иновациите, разпространители на информацията и решения за потреблението на енергия в стратегически сектори като „интелигентните градове“ (smart cities), които включват политики, свързани с устойчива мобилност, интелигентни инфраструктури за разпределение (smart grid) и устойчиво строителство;

—

подчертава спешната необходимост от пълно изграждане на вътрешния енергиен пазар, който ще допринесе за гарантиране на енергийните доставки на достъпни цени до 2014 г., за премахване на изолираността на отделните държави членки в областта на енергетиката до 2015 г., за осигуряване на справедливо разпределение на ресурсите между регионите и за стабилизиране и подобряване на рамковите условия за европейския енергиен сектор така, че да могат да се ограничат допълнителните разходи за енергийната промяна;

Докладчик

Ugo CAPPELLACCI (IT/ЕНП), президент на автономен регион Сардиния

Отправен документ

„Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите – Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“

COM(2011) 885 final

1.

е съгласен с необходимостта от спешно изготвяне на дългосрочна европейска стратегия за енергийния сектор, която да може да даде осезаем принос за целта на Европейския съюз за декарбонизация до 2050 г. Преобразуването на енергийната система е отговорност по отношение на бъдещите поколения, но представлява и реална възможност за растеж, развитие, заетост, конкурентоспособност и засилване на енергийната независимост за Европа;

2.

приветства Енергийната пътна карта за периода до 2050 г., но смята, че тя не е достатъчно подробна и ясна, за да направлява още отсега, както и след 2020 г., решенията на държавите членки, на регионалните и местните власти и на инвеститорите за постигане на нов енергиен модел и да създаде достатъчна сигурност в областта на планирането. Същевременно подчертава, че понастоящем тя трябва да бъде последвана от конкретни мерки. Би трябвало например да може да се обмисли забрана на националните помощи за изкопаеми горива;

3.

посочва, че в пътната карта липсва оценка на първоначалната ситуация по отношение на целите, определени за настоящото десетилетие от Енергийната стратегия за периода до 2020 г., и това би трябвало да бъде предварително обсъдено, за да могат да бъдат установени целите и политическата рамка за 2030 г., посочени в последното заключение от пътната карта. Освен това е необходимо да се определят междинни фази на процеса на преобразуване на енергийната система съответно до 2030 г. и 2040 г., в съответствие с целите за намаляване на емисиите, предвидени в „Пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (1). Поетапният процес би могъл да включва използването на преходни горива/енергийни източници, които могат да подпомагат постепенно преобразуването, като едновременно с това гарантират енергийната независимост и сигурност. Това би позволило също така да се улеснят постигането на конкретни резултати, мониторингът и оценката на изпълнението на мерките;

4.

смята, че „технологично неутралният“ подход, възприет в документа, не е подходящ и трябва да бъде преосмислен, за да се даде приоритет в дългосрочен план на тези подходи, технологии и горива, чиито резултати са ясни и чието използване е устойчиво и сигурно, като се отчитат наличните опит и познания за възобновяемите енергийни източници и иновативните технологии. Освен това при устойчивото преобразуване на енергийната система не може да се пренебрегнат нито въпросът за променената наличност на ресурси вследствие на настоящата икономическа криза, нито евентуалните екологични и социални последици, които биха могли да произтекат от това;

5.

е убеден в значението на взаимозависимостта между екологичните и социалните политики и в съответната необходимост в средносрочен и дългосрочен план да се гарантира справедлив и всеобщ достъп до сигурна и устойчива енергия с възможно най-слабо въздействие върху околната среда на разумни цени и всеобщ достъп до средства за овладяване на потреблението за домакински цели и до средства за местно производство на възобновяема енергия на разумни цени;

6.

призовава за включване на местните и регионалните власти в процеса на определяне на политиките, като например политиката на декарбонизация на енергетиката, от гледна точка на енергийната ефективност, овладяване на потреблението, производството и новите технологии; преразглеждане на пътната карта в съответствие с потенциала и потребностите на местните и регионалните власти; и предоставяне на подходящи ресурси, капацитет и инструменти за управление във връзка с важната роля, която изпълняват тези власти;

7.

отбелязва, че преобразуването на енергийните системи предполага усилия и последици, които са различни за различните региони в зависимост от енергийния профил и наличието на ресурси във всеки един от тях и че евентуалните икономически, финансови и административни разходи, свързани с европейски действия в областта на енергетиката, би трябвало да бъдат обосновани с подробна оценка на въздействието, в която да се отчитат в достатъчна степен специфичните реалности на местно и регионално равнище, по-специално аспектите, свързани с изолираността в областта на енергетиката;

8.

изразява съгласие, че структурните промени на енергийните системи поставят въпроса за изграждане и/или модернизиране на инфраструктурите, и посочва, че разходите за това преобразуване са различни в различни региони на Европа, и от това произтича заплаха за социалното сближаване;

9.

препоръчва разработването на инструменти, с които да могат да се оценят въздействията от преобразуването на енергийните системи на местно и регионално равнище, както от икономическа, така и от социална и екологична гледна точка. Ето защо припомня значението на повишаването на качеството и обхвата на най-разпространените макроикономически показатели, използвани за оценка на ефективността на политиките, като към тях се добави от една страна темата за енергията от гледна точка на устойчивостта, а от друга – социално и екологично измерение, което да може да отразява промените за социалното сближаване, достъпа до основни стоки и услуги на разумни цени, здравословното състояние, бедността, включително енергийната, природните ресурси и качеството на живота като цяло;

10.

е убеден, че постигането на глобалните цели в енергийния сектор изисква инициативи на местно равнище. Във връзка с това подчертава, че наличието на териториални цели вече се оказа ефективно в различни местни и регионални общности, като израз на едно многостепенно управление на процеса на преобразуване на енергийната система;

11.

изтъква значението на трансграничното сътрудничество и солидарност в новата енергийна система и следователно на необходимостта от координиране на европейско равнище. Усилията на всички равнища на управление са наложителни, те трябва да включват тясно сътрудничество с местните и регионалните власти и ясно определяне на ролите и механизмите за взаимодействие;

12.

призовава ролята на местните и регионалните власти да бъде надлежно призната и подкрепена с подходящи ресурси и капацитет, както и с целесъобразни инструменти за управление, тъй като тези власти изпълняват функции от първостепенно значение било директно като партньори в устойчиви местни енергийни проекти, било за планирането на новите инфраструктури, за предоставянето на разрешения, за инвестициите, възлагането на обществени поръчки, производството и овладяването на потреблението на енергия. Освен това социалният диалог и участието на социалните партньори, за което се призовава в пътната карта с оглед управлението на промяната, изисква всеобхватен информационен капацитет и посредничество на местните и регионалните власти, които следователно трябва не само да бъдат ясно признати, но и ефективно подкрепяни;

13.

препоръчва приемственост в подкрепата за действия и вече съществуващи добри практики на местно равнище, като се повишава равнището на участие в тях и се разширява включването им във всяка форма на сътрудничество, например в рамките на Конвента на кметовете или други междурегионални, национални или международни структури, и се подкрепя ролята на движеща сила в насърчаването на промените, стимулирането на икономическото развитие на територията и създаването на информационни мрежи и мрежи за сътрудничество;

14.

споделя първостепенното значение на това да се насърчава икономията на енергия, за да се намали търсенето на енергия, посредством повишаването на осведомеността, образованието и промените в поведението на гражданите, но и посредством подкрепа за разработването на нови технологии, които да могат да гарантират по-ефективно потребление на ресурсите и по-голям икономически растеж, конкурентоспособност и заетост, както и посредством подкрепа от страна на държавите членки на системите за производство на енергия за собствени нужди с цел да се насърчи възможно най-рационално използване на енергията, децентрализирана енергийна система и по-реално участие на гражданите в процеса на вземане на решения относно вида и използването на енергията. С оглед отделяне на икономическия растеж от потреблението на енергия, изтъква, че намаляването на потреблението, когато произтича от повишаване на ефективността на процесите и икономии на енергия, може да се разглежда като показател за развитие, а не за рецесия, и че може да бъде от полза за икономиката;

15.

отново заявява позицията си в подкрепа на енергийната ефективност като една от мерките от решаващо значение за постигане на целите за намаляване на емисиите, определени за 2050 г. Изразява съгласие относно необходимостта да се определят по-амбициозни мерки за енергийна ефективност и стратегии, които да гарантират оптимално съотношение между разходите и ефективността, и във връзка с това счита, че е целесъобразно на европейско равнище да се определят и обвързващи условия. Същевременно подчертава спешната необходимост да се действа по аспекти, които биха могли веднага да допринесат значително за икономиите, като например повишаването на енергийната ефективност на сградите и по-устойчивата мобилност;

16.

при определянето и прилагането на спешните и необходими действия за преобразуването на енергия във всички случаи трябва да се гарантира взаимосвързаност на отделните мерки с оглед на устойчивостта. По-специално трябва да се оцени рискът от това напредъкът в една област да не доведе до отрицателни последици в други области;

17.

одобрява създаването на стойност за икономията на енергия посредством устойчиви пазарни механизми, в съответствие с анализа от „Плана за енергийна ефективност, 2011 г.“ (2);

18.

оценява факта, че увеличението на дела на енергия от възобновяеми източници е характерна черта, обща за всички сценарии за декарбонизация, още за периода до 2030 г., и ще има по-голям принос от този на другите технологии през 2050 г. Въпреки това изразява съжаление, че нито един от сценариите в пътната карта не разглежда интегрирани решения за възобновяема енергия и енергийна ефективност, с цел да се увеличи устойчивостта на прехода на енергийната система към сценарий без енергия от изкопаеми горива и да се постигне напредък по пътя към декарбонизация на сектора. Освен това, отбелязвайки, че в пътната карта възобновяемите източници са изключително важни за отоплението и охлаждането, изразява съжаление поради липсата на задълбочен анализ на приоритетната роля, която този сектор с неговото значително въздействие върху общото енергийно потребление, следва да изпълнява (i) в процеса на декарбонизация на европейската енергийна система за периода до 2050 г. и следователно (ii) в изготвянето на настоящите и бъдещите енергийни политики;

19.

изтъква наблюденията, съдържащи се в Резолюция CdR 7/2011 от 30 юни – 1 юли 2011 г. относно „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък“, и приоритетите за стимулиране на развитието на електропреносните мрежи и интегрирането в разпределителната мрежа на енергия от възобновяеми източници, произведена на местно равнище от децентрализирани и разнообразни ресурси като вятърна, водна, геотермична, слънчева енергия и енергия от биомаса, като за тази цел разпределителната електропреносна инфраструктура става по-интелигентна (интелигентни мрежи) и се превръща в предпоставка за ефективна конкуренция, което може да доведе до реални ползи за крайните потребители. За да се отговори на все по-голямата необходимост от гъвкавост на енергийната система, са необходими акумулиращи технологии на всяко равнище на напрежение, които – като например помпено-акумулиращите централи – позволяват съхраняването на излишъци и по-късното генериране на енергия в големи мащаби; в този аспект е необходимо да се разработят и приложат стратегически инструменти за стимулиране на технологичните изследвания;

20.

изразява съгласие с необходимостта да се осигури диверсификация на доставките, за да се гарантира защита на енергийната сигурност. Подчертава, че е важно да се предоставят конкретни насоки за преходния период, в който конвенционалните енергийни източници (газ, въглища, нефт) могат да играят поддържаща роля в процеса на декарбонизация на енергийната система, в най-ефективните им и устойчиви по отношение на въглеродните емисии форми, със специален акцент върху технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, като успоредно се развиват технологиите, инфраструктурата и поведението необходимо за промяната;

21.

изразява загриженост относно значението, което стратегията отдава на технологии, които все още не са пуснати на пазара, и препоръчва на европейско равнище, при спазване на действащото законодателство, да се обсъдят и проучат възможните краткосрочни и дългосрочни екологични и социални последици от прибягването към експлоатация на неконвенционални източници на газ, като шистовия газ, и използването на технологии, за които съществуват рискови фактори, които все още не са напълно оценени или контролирани и които могат да придобият трансграничен характер, а също и, както в случая с шистовия газ да се има предвид евентуалната нужда от регулиране. По тази причина приветства намерението на Комисията да насърчава изследванията и широкото използване на технологии, които могат да допринесат за декарбонизацията на процесите на трансформиране на енергията и предлага да бъдат включени анализи на жизнения цикъл като съществени елементи в процеса на вземане на решения;

22.

разглежда особено критично направената от Комисията в Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. причинно-следствена връзка между декарбонизацията и ядрената енергия и допускането, че ядрената енергия допринася за понижаването на системните разходи и цените на електроенергията, като същевременно се признава, че „разходите за безопасност и разходите за изваждане на съществуващи електроцентрали от експлоатация и за унищожаване на отпадъците вероятно ще растат“. Комитетът призовава да се обърне особено внимание на дългосрочните сценарии въз основата на конвенционалните възобновяеми енергийни носители и на факта, че все по-голямата загриженост на общественото мнение във връзка с ядрената безопасност може да доведе до намаляване на частните инвестиции в сектора и да изисква по-голямо публично участие под формата на субсидии и повишаване на цените на електроенергията, което ще засегне предимно най-бедните слоеве на населението;

23.

счита, че с определянето на референтна рамка за инвестициите поне до 2030 г. може да се повиши ефективността на пътната карта и да се създадат условия за по-голяма сигурност на пазара, както за частните лица, така и за институционалните участници, особено ако тя се позовава на национални цели за инвестиции, в които се отчитат плановете за действие на местните и регионалните власти. Една по-голяма сигурност по отношение на инвестициите би могла да допринесе също за постигането на целите за 2020 г., по-специално енергийна ефективност и икономиите на енергия, за които са нужни допълнителни усилия. Референтната рамка би спомогнала също за създаването на европейска карта на компетенциите на веригите за енергийна ефективност и възобновяемите източници, която да служи за насочването на инвестициите, с цел подобряване на динамиката на растежа и укрепване на операторите от тези вериги;

24.

призовава по-специално да се определят ясно ресурсите за насърчаването на децентрализирани инвестиции в областта на устойчивата енергия (овладяване на потреблението и производство на енергия от възобновяеми източници), които да допринасят за ефективното използване на ресурсите и за развитието на зелена икономика на местно и регионално равнище; за определянето на допълнителен финансов инструмент, управляван по децентрализиран начин, с цел улесняване на прилагането на планове за действие за устойчива енергия (SEAP); и за (икономическа и нормативна) подкрепа на децентрализирани малки производители на възобновяема енергия, в това число местни и регионални власти, така че да се улесни интеграцията им в мрежата;

25.

препоръчва да се продължи и разшири успешният опит на програмата „Интелигентна енергия – Европа“ и да се определят ясно начините, по които може да се използва значителна част от наличното финансиране в рамките на политиката на сближаване. Смята за необходимо в рамките на структурните фондове, наред с другото, да се отпуснат средства, за да се улесни установяването на местни партньорства за децентрализираното развитие на технологии с ниски въглеродни емисии и с висока енергийна ефективност, и по-специално на Европейския социален фонд, за да се създаде човешки капитал, способен да планира, управлява и предоставя техническа помощ във връзка с енергийните въпроси, както по отношение на решения, така и на технологии и партньорства за прилагане;

26.

смята, че местните власти трябва да продължат да се възползват от опростен достъп до финансиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за устойчива енергия. Би трябвало да се даде приоритет на онези проекти, които съчетават енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници за устойчиво развитие на територията, като се опростят процедурите и се улесни достъпът за по-малките органи на самоуправление;

27.

изрично подчертава, че за ефективното финансиране на енергийната инфраструктура не са достатъчни мерки на национално равнище; по тази причина предлага по-голяма финансова подкрепа за проекти в енергийния сектор, най-вече с цел разпространение на използването на решения въз основа на по-широко използване на енергия от възобновяеми източници и по отношение на отоплението и охлаждането на сградите;

28.

предлага разработването на стратегия за подкрепа на формирането на клъстери и регионални партньорства, както и на сътрудничеството между съществуващите такива, които вече са се доказали в някои територии като подходящи инструменти за развитие на „зелени“ енергийни пазари и енергийна ефективност, за мобилизиране на инвестициите и за създаване на умения и работни места;

29.

изразява съгласие с необходимостта от насърчаване на силен ангажимент на европейско равнище по отношение на иновациите и научните изследвания, с убеждението, че развитието на иновационни технологии, по-ефективни и по-евтини, може да допринесе за създаването на повече сигурност в сектора и да се привлече капитал, включително чрез обосновано разпределение на ресурсите в рамките на новата програма „Хоризонт 2020“;

30.

изрично подчертава необходимостта от последователност на целите и приоритетите на новата програма за научни изследвания „Хоризонт 2020“ и на Енергийната пътна карта за периода до 2050 г.;

31.

смята, че иновациите и научните изследвания, свързани с микропроизводството на енергия трябва да бъдат насърчавани в по-голяма степен, като например водноелектрическата енергия, получена от малки водни потоци, вятърната енергия за отделни или малък брой домакинства, локализираната слънчева енергия или получаването на енергия от горещи извори там, където има такива;

32.

би подкрепил по-активна научноизследователска и развойна дейност за оползотворяване на потенциала на океана да генерира енергия (получена от вълните и от приливите и отливите) – дейност, която предлага огромни възможности за осигуряване на безопасна, сигурна и устойчива енергия;

33.

предлага да се разработят многократно приложими механизми, базирани на най-добрите практики в различни региони, в подкрепа на създаването на клъстери за иновации, териториални платформи за иновации в енергетиката или други форми на публично/частно партньорство между местните и регионалните власти, академичните среди и индустрията. Такива форми на партньорство биха могли да представляват важни инструменти за регионално развитие и за развитие на местните икономики, гарантирайки по-голяма адаптивност, достъпност и икономичност на иновациите и технологиите на местно равнище;

34.

счита, че селскостопанските и горските политики ще бъдат силно повлияни от пътната карта и следователно ще е необходимо да се подкрепят научните изследвания, които дават възможност за адаптиране и развитие на тези сектори, за да станат по-устойчиви;

35.

препоръчва да се засили ролята на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) като фактори, улесняващи усвояването на иновациите, разпространители на информацията и решения за потреблението на енергия в стратегически сектори като „интелигентните градове“ (smart cities), които включват политики, свързани с устойчива мобилност, интелигентни инфраструктури за разпределение (smart grid) и устойчиво строителство;

36.

предлага да се подчертае значението на научните изследвания и на подготовката на специалисти, по-специално от страна на държавите членки, за да може след това да се разполага с квалификационни ресурси и подходящи учебни програми за въвеждане на иновации и осъществяване на стратегически планове;

37.

подчертава спешната необходимост от пълно изграждане на вътрешния енергиен пазар, който ще допринесе за гарантиране на енергийните доставки на достъпни цени до 2014 г., за премахване на изолираността на отделните държави членки в областта на енергетиката до 2015 г., за осигуряване на справедливо разпределение на ресурсите между регионите и за стабилизиране и подобряване на рамковите условия за европейския енергиен сектор така, че да могат да се ограничат допълнителните разходи за енергийната промяна;

38.

препоръчва да бъде доразработена схемата за търговия с квоти за въглеродни емисии с основна промяна на процедурата на безплатно предоставяне на квоти, която в сегашния си вид обезсмисля регулаторната цел на схемата за търговия с емисии (СТЕ), тъй като поддържа на твърде ниско равнище цената на сертификатите. Във връзка с това трябва да се вземе предвид положението на промишлените предприятия, които работят на международните пазари и чиято конкурентоспособност може да пострада от явлението изместване на въглеродните емисии (carbon leakage) към трети страни.