23.7.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/46

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетния надзор в еврозоната“

COM(2010) 524 окончателен — 2010/0278 (COD)

2011/C 218/08

Докладчик: г-н FARRUGIA

На 6 декември 2010 г. Съветът на Европейския съюз реши, в съответствие с членове 136 и 121 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетния надзор в еврозоната“

COM(2010) 524 окончателен — 2010/0278 (COD).

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 8 април 2011 г.

На 471-вата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 май 2011 г. (заседание от 5 май 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 139 гласа „за“, 10 гласа „против“ и 33 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК изразява съгласие относно необходимостта от реформи в Пакта за стабилност и растеж (ПСР), с цел да се коригират проблемите, появили се след кризата от 2008 г., както и дългосрочните проблеми, наблюдавани още преди настъпването ѝ. Освен това ЕИСК отбелязва, че ПСР не успя да предотврати и овладее фискалните дисбаланси, породени от други източници, включително макроикономическите дисбаланси и несъвършенствата на банковата и финансовата практика и регулирането.

1.2   ЕИСК приветства предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетния надзор като стъпка в посока на така необходимата реформа, но посочва нуждата от подходящ преглед на предпазните и корективните компоненти на това предложение.

1.3   ЕИСК смята, че във фискалните разпоредби следва да се отдели голямо внимание на:

—	въпроса за качеството на фискалните дейности от гледна точка на подобряване на приноса на приходните и разходните механизми за предлагането в икономиката;

—	това, че най-добрият начин за осигуряване на устойчивостта на фискалните финансови позиции е чрез по-силно акцентиране върху предпазните, а не върху корективните подходи, и

—	това, че по-голяма вероятност за успех имат механизмите, които се основават на стимули, а не онези, които се основават само на наказателни мерки.

Това мнение не намалява важността на корективните мерки, които са съществено условие за насърчаването на фискалната дисциплина.

1.3.1   Смята се, че този подход съответства на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

1.4   По отношение на предпазните мерки и в съзвучие с целите, залегнали в Годишния обзор на растежа, се предлага приемането на количествени цели за фискалното изпълнение, които да бъдат основани върху двукомпонентна система, при която компонентът в едната колонка е низходящ, а в другата - възходящ. Низходящият компонент ще е съсредоточен върху набелязването на цел, определяща какви усилия трябва да бъдат положени за постигането на фискална консолидация в цялата еврозона, а възходящият ще включва разпределянето на тези усилия между отделните държави-членки под формата на действия. Това ще укрепи, чрез прилагането на формален подход, усилията на Комисията за по-активно отчитане на специфичните за отделните държави обстоятелства при прилагането на ПСР.

1.5   В рамките на този подход положителният ефект на доверие, който паричният съюз се очаква да породи, може да наложи членовете му да бъдат призовани да положат усилия за фискална консолидация по начин, съответстващ на относителната им големина и способност да полагат такива усилия.

1.6   Освен това ЕИСК предлага налагането на лихвоносни депозити, безлихвени депозити и глоби да се осъществява по начин, при който те се финансират директно, на първо място и преди всичко чрез коригирането на онези елементи на политиката, които водят до неустойчивост на фискалните позиции. Последното обстоятелство ще се установява чрез оценка на установените посредством предпазните мерки отклонения на приходните и разходните елементи от пътя на конвергенцията. Освен това тяхната стойност ще се изчислява в съответствие с размера на онези разходни и/или приходни елементи, които могат да се посочат като преки фактори, пораждащи неустойчивост на фискалната политика. Подобен подход би довел до повишаване на качеството на фискалната политика.

1.7   Освен това се предлага наказанията, налагани в контекста на корективните мерки, да се придружават от стриктна оценка на въздействието с цел да се упражнява наблюдение върху реалното подобряване на качеството на фискалната политика.

1.8   С цел постигане на баланс между стимулите и наказателните подходи в рамките на корективните мерки, ЕИСК предлага заинтересованите държави-членки да могат да получават лихви от безлихвените депозити след като реализират намаление на публичния дълг, което е най-малкото равностойно на тези лихви и има вероятност да се задържи и в бъдеще. Глобите, от друга страна, ще се насочват към европейския механизъм за стабилност.

1.9   ЕИСК изразява убеждението, че правилно осъществената реформа на бюджетния надзор ще бъде решаващ фактор за укрепването на управлението и за възстановяването на доверието в еврозоната.

2.   Ефективно осъществяване на бюджетен надзор в еврозоната

2.1   Световната финансова и икономическа криза от 2008 г. доведе до рязко увеличение на фискалните дефицити и дълговете. Това засили отдавна породилите се опасения във връзка с фискалната устойчивост. Неравномерното фискално изпълнение на някои държави-членки и реалната възможност за неизпълнение на задължения по дълг в някои случаи, съчетана с недостатъчна фискална координация и компенсационни механизми, представлява друго голямо предизвикателство. Тези опасения се подсилват от несъвършенствата на финансовата и банковата система и на регулаторните инфраструктури, и свързаната с това възможност за неизпълнение на задълженията.

2.2   ПСР представлява нормативна рамка за координиране на националните фискални политики в икономическия и паричен съюз, създадена с конкретната цел да осигурява фискална дисциплина. Неотдавнашни събития обаче показаха известни пропуски и слабости на тази система, които са способни сериозно да подкопаят стабилността на еврото. Това обстоятелство породи дебат за значимостта на икономическото управление на ЕС (1) и през септември 2010 г. Комисията представи законодателен пакет от шест съобщения. Пакетът се състои от:

—	укрепване на ПСР чрез провеждане на разумна фискална политика (2),

—	предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия (3),

—	създаване на национални фискални рамки за качество (4), и

—	укрепване на прилагането (5).

2.3   В настоящото становище се поставя конкретен акцент върху аспекта на прилагането, застъпен в Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ефективното прилагане на бюджетния надзор в еврозоната (6). Следва също така да се отбележи, че в момента ЕИСК подготвя становище относно COM(2010) 527 окончателен (7).

3.   Контекст

3.1   ПСР е основният инструмент за координация и надзор на фискалната политика в еврозоната, чрез който се прилагат разпоредбите на Договора относно бюджетната дисциплина. Европейският съвет от юни 2010 г. постигна съгласие относно неотложната необходимост от укрепване на координацията на икономическите политики, по-конкретно в следната посока:

(i)	да се засилят предпазните и корективните мерки на ПСР, включително санкциите, с надлежно отчитане на конкретните обстоятелства в държавите-членки от еврозоната;

(ii)	в рамките на бюджетния надзор да се обръща много по-голямо внимание на равнищата и развитието на дълга и цялостната устойчивост;

(iii)

да се гарантира, че всички държави-членки разполагат с национални бюджетни правила и средносрочни бюджетни рамки в съответствие с ПСР;

(iv)	да се осигури качеството на статистическите данни.

3.2   По отношение на ефективното прилагане на бюджетния надзор в еврозоната, предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета цели да внесе допълнителни изменения в Регламенти (ЕО) № 1466/97 и (ЕО) № 1467/97, поставили основите на ПСР (8). По-конкретно предложеният регламент цели да обоснове предпазните мерки и да укрепи корективните мерки на ПСР.

3.2.1   По отношение на предпазните мерки в предложения регламент се посочва, че настоящата средносрочна цел (ССЦ), заложена в програмите за стабилност и сближаване, и годишното изискване за конвергенция от 0,5 % от БВП ще се запазят, но ще бъдат приведени в действие чрез въвеждането на нов принцип за провеждане на разумна фискална политика. Според предложението този принцип означава, че годишното нарастване на разходите не следва да превишава разумния средносрочен темп на нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП), освен ако превишението не е обвързано с нарастване на правителствените приходи или дискреционният спад на приходите не е компенсиран с намаляване на разходите. В случай на отклонения от принципа на провеждане на разумна фискална политика, Комисията ще издава препоръка, подкрепена от механизъм за прилагане в съответствие с член 136 от Договора, чрез налагане на лихвоносен депозит в размер на 0,2 % от БВП.

3.2.2   Корективните мерки са свързани със задължението на държавите-членки от еврозоната да избягват прекомерни дефицити и дългове, което се определя въз основа на количествен праг в размер на 3 % от БВП за дефицита и 60 % от БВП за дълга, където наличието на достатъчно голямо намаление в посока на критерия за дълг също се счита за приемливо.

3.2.2.1   В предложението на Комисията се отчита обстоятелството, че акцентът върху годишното бюджетно салдо може да доведе до прекомерно отчитане на краткосрочни съображения, и че дългът заслужава повече внимание като показател за дългосрочна фискална устойчивост.

3.2.2.2   В частта на корективния елемент в предложения регламент се посочва, че прилагането ще се засили чрез въвеждането на нов пакет от финансови санкции за държавите-членки от еврозоната, които ще се прилагат на един по-ранен етап на този процес и по степенуван начин. При вземането на решение за дадена страна да бъде открита процедура за прекомерен дефицит ще се прилага безлихвен депозит в размер на 0,2 % от БВП. В случай на неспазване депозитът ще се преобразува в глоба.

3.2.3   Комисията предлага оперативните аспекти на прилагането, както по отношение на предпазните, така и на корективните мерки, да се изпълняват чрез процедура за „обратно гласуване“, при която Комисията ще отправя препоръка на Съвета за налагане на задължение на държавата-членка да учреди депозита. Тази препоръка ще се смята за одобрена, освен ако Съветът не реши противното с квалифицирано мнозинство в рамките на десет дни от представянето ѝ от Комисията.

3.2.4   В предложения от Комисията регламент се посочва, че Съветът може да намали размера на депозита с единодушие или въз основа на конкретно предложение от страна на Комисията във връзка с извънредни обстоятелства, или на мотивирано искане от страна на съответната държава-членка. В случая на предпазната мярка депозитът ще бъде върнат в полза на съответната държава-членка заедно с натрупаните по него лихви, след като Съветът се увери, че държавата-членка е разрешила ситуацията, пораждаща задължение за учредяване на депозит. В случая на корективната мярка в предложения от Комисията регламент се посочва, че безлихвеният депозит ще бъде освободен, след като прекомерният дефицит бъде коригиран, а лихвите върху този депозит, както и събраните глоби ще бъдат разпределени между държавите-членки от еврозоната, които нямат прекомерен дефицит и не са обект на процедурата при прекомерни дисбаланси.

3.2.5   Предложението е направено вследствие на увеличените призиви за по-всеобхватна макроикономическа оценка, която да включва определянето на структурни дисбаланси, оказващи отрицателно въздействие върху конкурентоспособността. В тази връзка е публикувано Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната (9), както и Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия (10).

3.3   Ефективният бюджетен надзор на равнище еврозона трябва да се допълва от акцент върху националните бюджетни рамки.

3.4   Тези предложения са част от една по-обширна реформа на икономическото управление, получила тласък от целите, очертани в стратегията „Европа 2020“. Очаква се координацията на икономическата политика, включваща надзор върху фискалната позиция чрез придържане към фискални правила и структурни реформи, да бъде включена в надзорния механизъм, наречен „европейски семестър“, в който се определя срок, през който ще се прави преглед на бюджетните и структурните политики на държавите-членки с цел установяване на несъответствия и зараждащи се дисбаланси, както и с цел подсилване на координацията в хода на подготовката на важни бюджетни решения (11).

4.   Общи бележки

4.1   Прокарването на реформи в ПСР е необходимо с цел коригиране както на слабостите на системата, станали очевидни по време на разразилата се през 2008 г. извънредна криза, така и на проблемите, появили се преди нейното настъпване.

4.2   Наистина в продължение на редица години преди кризата някои държави-членки от еврозоната бяха допуснали фискални дефицити над референтната стойност от 3 %, както и увеличаващи се съотношения на публичния дълг (12). Започналата финансова и икономическа криза доведе до значително разширяване на фискалната позиция, при което се очаква към края на 2010 г. средният размер на дефицита в еврозоната да достигне 6,3 % от БВП, а съотношението на дълга към БВП – 84,1 % (13). ПСР не беше насочен към предотвратяване на подобни дисбаланси, които в много случаи възникнаха включително и в резултат на сериозни напрежения в по-обширния макроикономически и финансов контекст.

4.3   По отношение на ПСР е необходимо да бъдат направени два основни коментара. Първият се отнася за подобренията, които могат да бъдат внесени в механизма за прилагане. Вторият се отнася за прекаленото доверяване на критерия за фискален дефицит и недостатъчното внимание, отделяно на дълга. Икономическият цикъл не присъстваше в достатъчна степен в прилагането на ПСР.

4.3.1   Що се отнася до липсата на прилагане, през годините редица държави нарушаваха критерия за дефицита и за дълга. Липсата на санкции водеше до фискално поведение, което не само че пренебрегваше фискалната устойчивост на равнище държава-членка, но не отчиташе и въздействието на неустойчивото фискално поведение на отделните държави-членки върху целия паричен съюз. Липсата на прилагане в миналото отслаби ПСР и подкопа доверието в него.

4.3.1.1   Очаква се реформите на предпазните и корективните мерки в Пакта, подкрепени от нов пакет от по-строги финансови санкции, да допринесат за премахването на тази слабост. При все това остава открит въпросът дали това ще доведе до съвестно прилагане на практика.

4.3.1.2   В определен смисъл може да се каже, че този път рискът ще бъде много голям, ако пакетът от мерки се окаже неефективен. Повече от всякога финансовият пазар ще следи особено внимателно доколко държавите от еврозоната упражняват наблюдение върху баланса на фискалните и макроикономическите си показатели. Липсата на съвестно прилагане ще бъде сигнал за провала на ПСР, което ще наруши силно стабилността на еврозоната.

4.3.1.3   В същото време трябва да се отчете фактът, че предложенията за засилен надзор се правят в момент, в който икономическият растеж остава слаб след настъпилата безпрецедентна криза. За да предотвратят пълния срив на финансовата система, правителствата трябваше да се намесят чрез вливане на капитал в банките. Освен това им се наложи да овладеят икономическите и социалните разходи, породени от кризата.

4.3.2   От гледна точка на прекомерното осланяне на критерия за дефицита следва да се отбележи, че в прегледа на ПСР от 2005 г. имаше опит за насочване на вниманието към структурните дефицити, за да се отчитат цикличните ситуации в отделните държави-членки. С така поставеното ударение обаче не успяваха да се отчетат аспектите на фискалната дисциплина в една по-дългосрочна перспектива. В известна степен по-големият акцент върху критерия за дълга ще отстрани тази слабост.

4.3.2.1   При все това механизмът ще трябва да отчита основните причини за натрупването на дълг. Дълговото финансиране на публични капитални проекти с голяма икономическа и социална рентабилност не може да се разглежда по същия начин, както финансирането на разходи с ниска степен на рентабилност.

4.3.2.2   Освен това при реформата на механизмите за надзор се очаква да се отчитат характерните за отделните държави обстоятелства, като съставът на дълга, рисковете, свързани със структурата на дълга, задлъжнялостта на частния сектор, както и задълженията, свързани със застаряването, но е важно да се прави и разграничение между външен и вътрешен дълг, при който последният допринася за макроикономическата стабилност.

4.3.2.3   По-нататъшна критика на механизма за надзор е свързана с поставянето на акцент върху конкретни референтни стойности, които са произволни по своята същност (14). Независимо от това се признава, че подходът на референтната стойност има важни достойнства като простота, прозрачност и улеснено управление.

4.3.2.4   От друга страна, отклоненията на отделните държави-членки от тези референтни стойности са показателни за степента, в която конвергенцията в ЕС е все още неосъществена на практика. Желателно е сближаването между държавите да настъпи с бързи темпове; много подходящо в това отношение е неотдавна подчертаното от страна на Европейския съвет значение на този въпрос. Това, от друга страна, изисква установяването на внимателен баланс на национално равнище между необходимия ангажимент за спазване на фискална дисциплина и специфичните нужди от преструктуриране, инвестиции и растеж, които може да се налага да се подпомагат чрез фискална намеса.

4.4   Важно е да се подчертае, че фискалната устойчивост не може да се разглежда отделно от макроикономическите дисбаланси. Това означава, че е силно наложително да се провежда по-обширен макроикономически надзор, за да се следи за коригирането на дисбалансите.

4.5   Инициативата за създаване на национални бюджетни рамки в допълнение към ПСР почива на отчитането на факта, че докато фискалната дисциплина е от общ интерес за държавите от еврозоната, то законодателната власт по отношение на фискалната политика е съсредоточена на национално ниво.

4.5.1   Определянето на степента на децентрализация на подхода към фискалната дисциплина може да стане, като краен вариант, чрез внасяне на съответни промени в Договора, които ограничават националния интерес за сметка на общия, но може да се постигне и чрез по-гъвкава уредба на нивото на споразумения с отделните държави-членки. Ако подобни промени не се извършат, има вероятност националните интереси да вземат превес, независимо колко оправдани са общите интереси (15). Следователно е важно да се обмисли ролята, която изготвяните на национално равнище закони за фискалната отговорност могат да играят за поддържането на фискалната дисциплина, които, ако се прилагат успешно, могат да стимулират постигането на фискална устойчивост в рамките на еврозоната.

5.   Конкретни бележки

5.1   Макар и целите на предложения регламент, основаващ се на укрепването на ПСР чрез осигуряване на способи, водещи до ефективно прилагане, да са похвални, ЕИСК смята, че е необходимо да се преразгледат някои конкретни подробности, свързани с предпазните и корективните мерки на Пакта.

5.2   В целта за разходите, посочена в предпазните мерки и основаваща се на разумен средносрочен темп на нарастване на БВП, не се отчитат различните елементи на правителствените разходи - независимо че наличието на обща цел за разходите е полезно за целите на опростяването и улесняването на управлението. Такъв е случаят и с фискалните правила, които отчитат единствено общи показатели като критерия за дефицита и дълга. Подобни критерии не отчитат нито дългосрочния ръст на предлагането, който някои категории правителствени разходи пораждат, нито развитието в качеството на фискалните разходи и на механизмите, генериращи приходи, като цяло.

5.2.1   Следователно е нужно да се постави акцент върху качеството на публичните финанси чрез оценка на състава и ефективността на публичните разходи. Това се отнася преди всичко за инвестициите в човешки капитал, осъществявани чрез разходи за образование и здравеопазване, за научноизследователска и развойна дейност, за обществена инфраструктура и за развитие на институциите (16)  (17). Затова се предлага този вид разходи да се изключат от тавана на разходите, особено когато те се състоят от средства, отпуснати от програмите на ЕС за финансиране и от техните национални елементи на съфинансиране. В интерес на запазването на качеството на социалните разходи могат също така да се изключат и недискреционните елементи на помощите за безработица. Освен това постигането на фискалните цели трябва да бъде в пълно съответствие с постигането на целите на „Европа 2020“, а именно интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и съответно постигането на тези цели може да изисква по-големи правителствени разходи (18).

5.2.2   Освен това, за да не бъде регламентът обвит в неяснота, ЕИСК предлага ясно да се определят термините „провеждане на разумна фискална политика“, „разумен средносрочен темп на растеж“ и „извънредни обстоятелства“.

5.3   Механизмът за прилагане не следва да се задейства единствено по повод отклонения от количествени стойности, а по-скоро трябва да отчита и наличието на по-мащабни обстоятелства, като преобладаващите икономически, политически и социални условия в държавите-членки. Настоящото предложение няма за цел да отслаби предпазния механизъм, а по-скоро да даде възможност да се вземат предвид специфичните ситуации, преобладаващи в държавите-членки от еврозоната. В действителност това е в съответствие с предложения регламент за макроикономическите неравновесия, при който след задействането на механизъм за предупреждение се провежда задълбочен преглед на държавата-членка.

5.4   Освен това се предлага налагането на лихвоносни депозити, безлихвени депозити и глоби да се осъществява по начин, при който те се финансират директно чрез коригиране на онези елементи на политиката, които правят фискалната позиция неразумна и неустойчива - обстоятелство, което намира израз в отклонения от нормите на превантивната мярка. Освен това тяхната стойност ще се изчислява в съответствие с размера на онези разходни и/или приходни елементи, които могат да се посочат като преки фактори, пораждащи неустойчивост на фискалната политика. При подобен подход ще се избягва рискът от финансиране на депозитите и глобите чрез правителствени разходи, които имат висока степен на рентабилност. Въпреки че се признава, че не е лесно да се определи дали поведението е устойчиво или не, усилията следва да се насочат към изработването на ясни и оперативно приложими определения, които могат да бъдат полезни в този контекст.

5.4.1   Освен това е изключително важно депозитът да бъде освобождаван само след поемане на ангажимент от засегнатата държава-членка да пренасочи тези средства към продуктивни форми за изразходването им. В това отношение би могло да бъде оправдано прилагането на подходи, включващи анализ на разходите и ползите и сходни на тези, прилагани при разпределението на средствата от кохезионния и структурните фондове (19).

5.5   Освен това трябва да се отдаде дължимо внимание на последствията от прилагането в случаите, когато налагането на безлихвени депозити и санкции се осъществява в момент, в който икономическата и социалната рамка на съответната държава-членка се счита за уязвима. Във връзка с горното всякакви препоръки, отправяни от Комисията в посока на задействане на корективната мярка, следва да се подлагат на оценка на въздействието, за да се предоставя информация относно начина, по който нейното прилагане може ефективно да доведе до подобрения в качеството на фискалната политика в съответните засегнати държави-членки, както и в еврозоната като цяло. Важно е прилагането да не предизвика повече проблеми, отколкото се опитва да разреши.

5.6   В член 7 от Регламента се описва разпределението на лихвите и глобите, получени от Комисията, пропорционално на дела им в общия брутен национален доход (БНД) на държавите-членки от еврозоната, които нямат прекомерен дефицит или дисбаланс. Във връзка с това системата на разпределение може да породи по-големи дисбаланси в паричния съюз, което може да доведе до още по-значителни различия между държавите-членки от еврозоната, противно на изискванията на паричния съюз.

5.7   С цел постигане на баланс между стимулите и наказателните подходи в рамките на корективните мерки, ЕИСК предлага заинтересованите държави-членки да могат да получават лихви от безлихвените депозити след като реализират намаление на публичния дълг, което е най-малкото равностойно на тези лихви и има вероятност да се задържи и в бъдеще. Глобите, от друга страна, ще се насочват към европейския механизъм за стабилност.

5.8   Целта на горното предложение е ПСР да служи като средство за насърчаване на устойчиво поведение, а не като стриктно наказателен механизъм.

5.9   Макар че се признава, че постигането на фундаментално икономическо и фискално сближаване трябва да се основава на общи цели, се изтъква съображението, че прилагането на една универсална цел трябва да става по гъвкав начин, като се измерва фискалната устойчивост в краткосрочен план най-малкото до момента, в който бъде постигната достатъчна степен на фундаментално икономическо сближаване между държавите, но и като се отчита асиметричният начин, по който неотдавнашните рецесионни събития засегнаха различни държави-членки.

5.9.1   Важно е също така да се създадат рамкови условия, при които държавите-членки да могат да се възползват от положителния ефект на доверие, породен от наличието на голяма парична зона. Следователно може да се обмисли възможността държавите да бъдат призовани да положат усилия за фискална консолидация по начин, съответстващ на относителната им големина в паричната зона и на способностите им да предприемат подобни усилия, така че да бъде постигната общата цел за еврозоната по един последователен начин. Такъв подход би бил от пряка полза за всички държави чрез изграденото икономическо доверие към зоната като цяло и особено към политиката, провеждана от по-добре справящите се държави.

5.9.2   Ефективността на подобен подход зависи в голяма степен от предложения от Комисията механизъм за надзор, който ще гарантира полагането от страна на изоставащите държави на всички възможни усилия за постигане на сближаване с оптимална скорост. Трябва последователно да се подчертава и необходимостта от правилно статистическо измерване и от подобряване на статистиката и процедурите на докладване по начин, който надеждно и своевременно да осигурява достоверни данни.

5.9.3   Във връзка с горното Комитетът предлага в непосредствен краткосрочен план и до постигането на достатъчно икономическо сближаване между отделните държави-членки да се прилага двукомпонентна система с низходящ и възходящ подход, която да подкрепи и допълни полаганите в момента усилия за възстановяване на фискалната устойчивост в еврозоната като внесе в тях необходимите елементи на гъвкавост по един планомерен и добре урегулиран начин.

5.9.4   Низходящият подход се основава върху поставянето на цел за цялата зона, която определя необходимото за това равнище на усилията за постигане на фискална консолидация. Постигането на такава цел повишава доверието в еврозоната като цяло, но носи и индивидуални ползи за всички държави. Възходящият подход включва разпределяне на усилията, които следва да се положат в цялата зона, под формата на действия, предприемани от отделните държави-членки. При разпределението ще се отчитат редица обективни икономически критерии, като състоянието на развитието, нуждите от инвестиции, степента на осъществяване на пенсионна и на структурна реформа, качеството на публичните финанси и ефективността на данъчните системи. Освен това този подход ще позволи да се предотврати прилагането на прекомерно рестриктивен подход към ПСР, който би могъл да навреди необратимо на растежа в определени държави.

5.9.5   От една страна, този подход ще внесе елемент на основателна солидарност между държавите от еврозоната, а от друга - ще служи като стъпка в посока на по-добра координация и фискална интеграция. При наличието на достатъчно фундаментално икономическо сближаване, възходящото разпределение на усилията между държавите-членки е равностойно на ситуация, при която отделните държави преследват общи количествени цели. Междувременно упражняването на необходимата гъвкавост от отделните държави ще спре да се извършва по един очевидно несистематичен, а може би и необоснован начин, както се е случвало нерядко в миналото, и ще се превърне в част от съгласувана и последователна система за осъществяване на необходимите усилия за фискална консолидация на равнището на еврозоната. Този подход би допринесъл много за подхранване на доверието в системата.

5.9.6   По своята същност този подход е сходен на подхода, възприет при набелязването на целите на стратегията „Европа 2020“, при който държавите-членки определят свои национални цели в съзвучие с главните цели, определени за ЕС. Действително в приложение 1 към Годишния обзор на растежа, което представя условните различаващи се цели на държавите-членки, се изтъква фактът, че всяка държава-членка определя свое собствено ниво на амбиции по отношение на глобалните цели на стратегията „Европа 2020“, което е важен елемент на тази стратегия. Съществува схващането, че има по-голяма вероятност да се спазват именно подобни цели, имайки предвид че за определянето им е необходимо провеждането на вътрешен политически дебат с отчитане на началните позиции и съображения от национално естество. В този контекст може също така да се предложи за онези държави, които имат нужда да положат особено големи консолидационни усилия, да бъдат определени изрични преходни периоди с реалистични срокове за консолидация.

5.9.7   Предложеният по-горе подход не води до отслабване на предпазния механизъм, описан в предложението на Комисията, тъй като се основава на дългосрочна конвергенция в посока на еднакви количествени цели от страна на всички държави-членки на еврозоната. Този подход цели обаче изготвянето на формална рамка, която да оправдае различните скорости на конвергенция на отделните държави-членка от еврозоната, което е в същия дух, в който са замислени и предложените от самата Комисия подходи, съобразени със спецификата на отделните държави. Това се смята и за важен начин за повишаване на доверието в системата чрез формалното вграждане на елемента на гъвкавост в плановете за конвергенция, съобразени със спецификата на отделните държави.

5.10   И накрая е важно да се отбележи важната роля, отредена на социалния диалог. На национално равнище социалният диалог е важен за разработването на национална политическа рамка, съсредоточена върху въпросите на фискалната политика и макроикономическия надзор. Провеждането на зрял и изчерпателен политически и социален диалог позволява да се посрещат социалните и икономически предизвикателства, особено тези, които имат дългосрочен характер, като пенсионната реформа и разходите за здравеопазването. За да могат правителствата да постигат цели като фискална устойчивост и макроикономически баланс, трябва да е налице висока степен на социално партньорство и сътрудничество, включително политически консенсус.

5.10.1   Друга важна роля на ЕИСК е да осигурява ефективен диалог между членовете си по въпросите на фискалната устойчивост. За тази цел ЕИСК може да отправя, в тясна координация с националните социални диалози, препоръки и предложения за реформи. Както се предлага в становището относно „Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места – инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС“, ЕИСК може да провежда годишни сесии за обсъждане на препоръки и предложения за реформи. Друга роля на ЕИСК е да следи действията на социалните партньори и другите организации на гражданското общество да бъдат в съответствие с целите на Общността, които водят към социално и икономическо развитие.

---

(1)  Вж. Становище на ЕИСК относно „Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места – инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС“, ОВ C 107 от 6.4.2011 г., стр. 7.

(2)  COM (2010) 522 окончателен и COM (2010) 526 окончателен.

(3)  COM(2010) 527 окончателен.

(4)  COM(2010) 523 окончателен.

(5)  COM (2010) 524 окончателен и COM (2010) 525 окончателен.

(6)  COM(2010) 524 окончателен.

(7)  Виж Проектостановище на ЕИСК относно„Макроикономическите неравновесия“ Виж страница 53 от настоящия брой на Официален вестник.

(8)  Тези регламенти бяха изменени през 2005 г. с Регламент (ЕО) № 1055/2005 и Регламент (ЕО) № 1056/2005 и допълнени с Доклада на Съвета от 20 март 2005 г., озаглавен „Подобряване на изпълнението на Пакта за стабилност и растеж“.

(9)  COM(2010) 525 окончателен.

(10)  COM(2010) 527 окончателен.

(11)  „Европейският семестър“ влиза в действие в резултат на публикувания през януари 2011 г. Годишен обзор на растежа (COM(2011) 11 окончателен). Годишният обзор на растежа обединява различните дейности, допринасящи за ускоряване на възстановяването в краткосрочен план, като същевременно отчита и целите, залегнали в стратегията „Европа 2020“.

(12)  Статистика на Евростат, 16.12.2010 г.

(13)  Европейска комисия, „Европейска икономическа прогноза“, есен 2010 г.

(14)  Wyplosz, C (2002 г.), „Бюджетна дисциплина в ИПС. Правила или институции?“, Висш институт за международни изследвания, Женева и Център за икономически и политически изследвания (CEPR).

(15)  Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС – Отдел за политиката А: Икономически и научни политики, Икономически и парични въпроси, многостранен надзор (Charles Wyplosz).

(16)  Salvador Barrios и Andrea Schaechter, (2008 г.), „Качеството на публичните финанси и растежът“, Икономически документи на Европейската комисия 337.

(17)  António Afonso, Werner Ebert, Ludger Schuknecht и Michael Thöne, (2005 г.), „Качеството на публичните финанси и растежът“, серия №.438 от работните документи на ЕЦБ.

(18)  Вж. Становище на ЕИСК относно „Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места – инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС“, ОВ C 107 от 6.4.2011 г., стр. 7.

(19)  Европейска комисия (2008 г.), ГД „Регионална политика, „Наръчник за анализа на разходите и ползите на инвестиционни проекти“, юни 2008 г.

---