23.7.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/19

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Селскостопански машини, строителна техника и оборудване за товарно-разтоварни работи: как да излезем от кризата?“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 218/04

Докладчик: г-н RANOCCHIARI

Съдокладчик: г-н PESCI

На 15 юли 2010 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Селскостопански машини, строителна техника и оборудване за товарно-разтоварни работи: как да излезем от кризата?“

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 април 2011 г.

На 471-вата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 май 2011 г. (заседание от 4 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 151 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Европейските машиностроителни отрасли за строителна техника и селскостопански машини бяха изключително тежко засегнати от кризата в момент, когато се наблюдават значителни промени в търсенето в световен мащаб. Въпреки това секторът е част от високо конкурентоспособна и технологично напреднала промишленост.

Необходимо е обаче да се предприемат редица действия на равнище ЕС, за да се гарантира устойчивостта и конкурентоспособността на сектора, като се избегне свръхкапацитет на производството на ЕС в дългосрочен план:

—	правна рамка, която да не ограничава способността на производителите да въвеждат иновации и да разработват оборудване в отговор на изискванията на потребителите;

—	равни условия на конкуренция в Европа посредством ефективен надзор на пазара. Органите за наблюдение на пазара и митническите органи следва да прилагат ефективно Регламент № 765/2008 и да затегнат контрола на европейския пазар;

—	законодателство в областта на продуктите и търговска политика, които да гарантират свободен достъп до световните пазари;

—

европейско законодателство, което да отчита относително намаляващата роля на европейските пазари. Центърът на световния пазар все повече се измества към Южна Америка и Азия, с оглед на което следва да се предвидят всякакви необходими мерки, включително намаляване на бюрократичната тежест и насърчаване на доброволни мерки от страна на промишлеността, които да задържат производствените мощности на производителите в ЕС;

—	хармонизация – в Европа и в световен план – на изискванията по отношение на пътната безопасност и защитата на околната среда;

—	по-добри условия на труд и прилагане на мерки в целия ЕС за избягване на свръхкапацитет в бъдеще и за насърчаване на разработването на нови продукти и нови идеи за организацията на труда въз основа на знанията на всички заинтересовани страни;

—	програма за финансиране и стимули в подкрепа на конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП).

1.2   Като резултат от изслушването, което се проведе на 11 ноември 2010 г. в Болоня в рамките на Международното изложение за селскостопанска техника (EIMA) с участието на множество заинтересовани страни, в следващите глави се излагат допълнителни и по-подробни препоръки.

2.   Контекст на становището

2.1   Европейският отрасъл за селскостопански машини и строителна техника предлага технически решения, които отговарят ефективно на основни човешки потребности като изхранването на нарастващото световно население, осигуряването на жилищно настаняване и гарантирането на необходимата инфраструктура.

2.2   Високите разходи за земя в Европа водят до повишено търсене на високоефективни и иновативни решения за земеделието и строителството, което превръща европейската промишленост в световен технологичен лидер.

2.3   Докато търсенето в Европа е в застой, пазарите в Азия, Латинска Америка, Африка и страните от ОНД се разрастват и ще продължават да се разрастват с бързи темпове. Така че вече се появяват други световни участници, които стават все по-конкурентоспособни, дори извън своите вътрешни пазари.

2.4   Световната финансова криза засегна сериозно и двата сектора. Спукването на жилищния балон доведе до рязък спад в сектора на строителната техника през втората половина на 2008 г. Последва драстично намаляване на инвестициите в строителния сектор и спад на оборота от 42 % през 2009 г. Това намаление се дължеше главно на липсата на възможности за кредитиране на потребителите и спада в строителната дейност.

2.5   В сектора на селскостопанската техника последствията от кризата бяха усетени по-късно и въпреки че спадът през 2009 г. не беше толкова отчетлив (– 22 %), възстановяването не започна през 2010 г., както се случи в останалите сектори на промишлеността, и понижението на оборота за цялата 2010 г. се оценява на 9 %. Основната причина за това отново беше липсата на възможности за кредитиране на потребителите, наред с несигурността.

2.6   Наблюдават се все по-големи промени в продуктите, които се търсят. Докато пазарите извън Европа с далеч не толкова строги законови изисквания се разрастват, все повече намалява търсенето на продукти от ЕС, които спазват все по-сурови законови разпоредби в областта на безопасността и околната среда. Това увеличава сложността на и без това усложнения продуктов портфейл. Друго последствие е преместването на производствените мощности – продуктите, предназначени за пазари извън ЕС, се произвеждат по-близо до източника на търсене, което води до загуба на работни места в ЕС.

3.   Селскостопански и строителни машини: стратегическо значение на сектора, бъдещи предизвикателства, структура на пазара

3.1   Малки количества, голямо разнообразие от продукти – силна зависимост от доставчиците

Между двата сектора има много прилики по отношение на мащаба и продуктовата гама на производителите.

Има големи многонационални дружества, които произвеждат широка гама продукти, обхващащи най-широко използваните видове оборудване като селскостопански трактори, багери или колесни товарачи.

Същевременно производителите варират от големи регионални производители до МСП, които обхващат най-често срещаните видове оборудване, но успяват да оцелеят, като снабдяват пазара с високо специализирани продукти за определена пазарна ниша.

Обхватът на специализация и разнообразието на предлаганите на пазара продукти често не отговарят на реалния мащаб на производителя. Често се срещат производители на до 200 различни модела, които предлагат оборудване с крайно специфично предназначение и които продават по-малко от 1 000 бройки годишно; много други оцеляват, като продават под 100 бройки годишно от всеки модел.

3.2   Заетост и производство

3.2.1   Пазарът на селскостопански машини следва точно тенденциите в селскостопанския сектор.

Съвременният ефективен и конкурентоспособен селскостопански сектор не би могъл да съществува без най-новата техника. Днес повече от 10 милиона души работят в селското стопанство. Въпреки че броят на работещите в сектора намалява, все още се наблюдават големи разлики между ЕС-15 и „новите“ държави-членки, които се присъединиха към ЕС след 2004 г.

В ЕС-15 „едва“ 4,0 % от работниците работят в този сектор, докато в 12-те нови държави-членки те съставляват 13,4 % от общата работна сила.

Затова според ЕИСК е необходима силна Обща селскостопанска политика (ОСП), за да могат както земеделските стопани, така и промишлеността, да продължат да инвестират в научноизследователска и развойна дейност, като едновременно спазват ограниченията на законодателството и отговарят на изискванията на купувачите.

В сектора на селскостопанските машини има близо 4 500 производители, които през 2008 г. реализираха оборот от около 28 милиарда EUR. В сектора работят 135 000 души, а още 125 000 работят в разпространението и поддръжката.

Две трети от производството на ЕС-27 са съсредоточени в Германия, Италия, Франция, Испания и Обединеното кралство, докато „новите“ 12 общо съставляват едва 7 % от производството на машини в ЕС.

3.2.2   Строителният сектор в ЕС осигурява работни места за 7,1 % от активното население.

Производството на строителна техника следва същия модел като селскостопанските машини – Италия, Германия, Франция, Испания и Обединеното кралство съставляват почти три четвърти от общото европейско производство. В Европа като цяло има приблизително 1 200 дружества с общ оборот от 31 милиарда EUR през 2008 г., който през 2009 г. спадна до 18 милиарда. Това представлява намаление от 42 %.

Отрасълът осигурява 160 000 преки работни места. Счита се, че косвено – във веригата за доставки и мрежата за разпространение и поддръжка – от сектора зависят още 450 000 работни места. Според оценки на отрасъла през 2010 г. преките работни места са намалели с 35 %, а непреките – с 20 %.

Очевидна обаче е липсата на квалифициран и млад персонал. Според проучване на пазара на труда на Федерацията на финландските технологични индустрии наемането на квалифицирани служители става все по-трудно. Недостигът засяга професии, които са начело в списъка през последните десет и повече години: заварчици, металурзи, механици и инженери.

3.3   Зависимост от доставчиците на части и двигатели

Европейските производители и в двата сектора винаги са имали водеща световна роля по отношение на развитите технологии и качеството на предлаганото оборудване. В тези сектори развитите технологии – от силно автоматизираните функции и GPS системите с висока резолюция за прецизно земеделие до безстепенните трансмисии и електроника – трябва да бъдат последно поколение.

От друга страна, необходимостта да се работи при екстремни условия (прах, кал, лед, изключително високи и изключително ниски температури) означава, че не могат да се използват стандартни части, тъй като те няма да покрият изискванията, нито да осигурят необходимата допълнителна специфична обработка.

В промишлените среди нараства безпокойството, че в бъдеще в сектора за производство на части може и да няма европейски партньори, с чието сътрудничество и развитие да се запази водещата роля в областта на технологиите.

Двигателите са ключов елемент за разработването на продуктите и спазването на законодателството, но за разлика от автомобилния сектор тук само големите многонационални дружества разполагат със съоръжения за производство на двигатели.

Намалява броят на независимите производители на двигатели, които биват изтласквани в периферна позиция на пазара; повечето производители на техника често се сблъскват с предизвикателството да зависят от доставчици на двигатели, контролирани от техните конкуренти.

3.4   Значение на мрежата за разпространение и поддръжка

Мрежата за разпространение и поддръжка е един от решаващите фактори за успеха на даден производител. Ако не бъдат използвани и поддържани правилно, машини с такава висока степен на сложност представляват риск за безопасността. Те изискват добре подготвена система за разпространение, която да помага при подбора на най-подходящата технология и да осигурява висококачествена поддръжка и ремонт, за да се гарантира бърза и надеждна услуга, която е необходима с оглед на сложното оборудване, очакванията на потребителите за добро изпълнение и секторите, в които роля играят климатичните условия, пиковите сезони и стриктните крайни срокове.

3.5   Въздействие на икономическата криза върху растежа и производството

Икономическата криза засегна много тежко и двата сектора и то в момент, когато търсенето в световен мащаб беше на много високо равнище. Търсенето на строителна техника се срина в световен мащаб през четвъртото тримесечие на 2008 г. През 2009 г. общият обем на продажбите на европейските производители намаля с 42 %, което доведе до огромни количества на склад и много слабо оползотворяване на мощностите. За цялата 2010 г., както беше споменато по-горе, беше отчетен допълнителен спад от 9 %, но в края на 2010 г. търсенето в Азия отново тръгна нагоре.

В сектора на селскостопанските машини последиците от кризата се усетиха по-късно, тъй като земеделието не е толкова зависимо от общия икономически климат. През 2009 г. обаче продажбите намаляха с 22 %, а през 2010 г. – с още 9 %.

И в двата сектора през 2011 г. се очаква едноцифрено повишение – далеч по-малко от това, което е необходимо, за да се достигнат стойностите отпреди кризата.

Основният ограничаващ фактор по време на кризата беше липсата на възможности за кредитиране – главно за потребителите за закупуване на нови машини, но също и за производителите. Освен това, разбира се, застоят, главно в строителния сектор, също ограничи търсенето на ново оборудване. Търсенето и в двата сектора се оказа изключително непостоянно.

4.   Трудности и предизвикателства след кризата

Икономическата криза извади на бял свят някои от особеностите на двата сектора и създаде много трудна ситуация, за излизането от която е необходима намеса на политическо равнище.

4.1   Недостиг на доставчици и ноу-хау

Важно е да се подчертае, че понастоящем отрасълът на строителната техника преминава през съществени и фундаментални промени.

Центърът на световния пазар се измества все повече към Южна Америка и Азия.

Докато през 2005 г. на Европа се падат 20 % от общото търсене на строителна техника в световен мащаб, то през 2014 г. нейният дял ще бъде едва 14 % (1).

Най-значими промени се наблюдават в Китай и Индия. Очаква се през 2014 г. китайското търсене на строителна техника да достигне 34 % от световното; за сравнение през 2005 г. този дял беше едва 18 %, което означава, че за 9 години търсенето ще се удвои.

Последиците от подобна промяна са от огромно значение, тъй като търсенето общо от САЩ и ЕС ще възлиза на едва 29 % от световното търсене.

Вследствие на кризата значително се засили тенденцията за масово преместване на производството по-близо до новите пазари извън Европа. В резултат на това броят на доставчиците на основни части в Европа също намаля драстично. Тази тенденция включва не само преместване на производствените мощности, но и на необходимото ноу-хау.

Тъй като нуждите и спецификациите на чуждестранните пазари се различават от тези в Европа, нараства безпокойството от липсата на достъпни европейски доставчици на основни части, които в бъдеще биха могли да отговорят на нуждите в Европа.

Друг проблем е снабдяването със стомана в контекста на възстановяващата се световна икономика, където повишението на цените и протекционистичните мерки биха се отразили негативно на сектора, както сочат данните отпреди кризата.

4.2   Въздействие върху заетостта: застаряваща работна сила, липса на квалифициран персонал и изтичане на мозъци

В Европа секторът на машиностроенето осигурява работни места на 3,6 милиона души (2).

От тях 10 % работят в машиностроителните отрасли за селскостопански машини и строителна техника. Работната сила като цяло е застаряваща – едва 20,1 % от работниците са под 30 години, докато в другите сектори за нефинансови стоки това съотношение е близо един на всеки четирима работници.

От друга страна, земеделските стопани се сблъскват със същите проблеми: едва 7 % от всички европейски земеделски стопани са под 35 години. Селското стопанство и строителството привличат по-малко хора от други сектори, тъй като работата е по-тежка, а заплащането е по-малко в сравнение с много други професии в Европа.

Отрицателната представа на обществеността за отрасъла, заради която не се признава неговата значимост за цялата общност, липсата на квалифицирани работници и инженери, несъответствието между необходимите и предлаганите на трудовия пазар умения, разнообразието и несъответствието между квалификационните системи и националните сертификати за различните степени, липсата на елитно образование по природни и инженерни науки – всички тези особености на сектора бяха влошени от икономическата криза.

Отрасълът се опита да ограничи закриването на работни места, доколкото е възможно. Въпреки това, както беше посочено по-горе, броят на работещите в отрасъла на строителната техника намаля с 35 % в сравнение с 2008 г (3).

Кризата доведе и до изтичане на мозъци към Далечния изток и Южна Америка, където пазарите процъфтяват, а кризата не се отрази толкова драстично.

5.   Необходими действия на равнище ЕС

5.1   Да се гарантира прилагането на мерки за борба с нелоялната конкуренция

Вносът, продажбата и употребата в ЕС на неотговаряща на изискванията строителна техника продължава да бъде сериозен проблем за европейския отрасъл на строителната техника. Техниката, която се пуска на пазара на ЕС за пръв път, трябва да отговаря на всички наложени изисквания за безопасност и опазване на околната среда. Машините, които не изпълняват тези изисквания, не съответстват на стандарта и държавите-членки следва да предотвратяват пускането им на пазара на ЕС.

Това е източник на нелоялна конкуренция и подкопава възможността добросъвестните доставчици да предприемат научноизследователска и развойна дейност. Това на свой ред застрашава конкурентоспособността на европейския отрасъл на строителната техника и работните места, които той осигурява. Вероятността от инциденти е по-голяма при неотговарящите на изискванията машини, които често не покриват наложените от ЕС стандарти за опазване на околната среда.

Днес производителите, които спазват законодателството на ЕС, трябва да се конкурират с продукти, пуснати на пазара на ЕС при нелоялни условия на цени, много по-ниски от пазарната цена на отговарящите на изискванията продукти. Властите не разполагат със средства и ресурси да се справят с тази ситуация, а законодателството невинаги защитава недвусмислено легалните продукти.

Все повече неотговарящи на изискванията машини се пускат нелегално на пазара на ЕС, без органите за наблюдение на пазара и митническите органи да предприемат някакви ефективни действия, въпреки че на 1 януари 2010 г. влезе в сила по-стриктно законодателство (Регламент № 765/2008).

Препоръка: ЕИСК призовава Европейската комисия и органите на държавите-членки да предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят лоялна конкуренция на пазара на ЕС и да гарантират равни условия за производителите, които трябва да се конкурират на международно равнище.

5.2   Трябва да се вземат правилни решения за подобряване на околната среда

Както и при автомобилния сектор едно от големите предизвикателства за двата отрасъла е законодателството, което регулира емисиите от подвижните машини. В сравнение с автомобилния сектор единичните разходи за спазване на изискванията при подвижните машини са изключително високи, тъй като производството и продажбите са много по-ограничени, а броят на различните модели е много по-голям.

При новия етап на емисиите, който започва през 2011 г. (III B), и вече планирания за 2014 г. следващ етап (IV етап) основните замърсители ще бъдат намалени с повече от 90 % в сравнение с настоящите равнища. Измененията ще засегнат двигателите, но и ще наложат необходимостта от основно препроектиране на цялата машина.

Технологиите, необходими за постигането на тези равнища на емисии, изискват използването на горива с изключително ниско съдържание на сяра, каквито е изключително трудно да се намерят в Европа за извънпътния транспорт и каквито не съществуват извън Европа. Това ще попречи на продажбите извън Европа както на нова техника, така и на техника от втора ръка.

Като мярка за справяне с кризата отрасълът поиска да бъде изготвен законодателен инструмент, който да позволи увеличаване на количествата на двигателите, които са предвидени в механизма за гъвкавост на действащите директиви. Така ще бъдат постигнати значителни икономии за сектора за сметка на еднократно повишаване на емисиите с около 0,5 %. Европейската комисия подкрепи искането и представи две предложения за изменение на съответните директиви. В момента тези предложения се разглеждат в Съвета и Парламента. Напредъкът по този въпрос обаче е твърде бавен и това би могло да ограничи планираното положително икономическо въздействие.

ЕИСК препоръчва да се приемат възможно най-бързо допълнителни разпоредби за гъвкавост за следващата фаза на законодателството относно емисиите на извънпътните подвижни машини, както и подобно предложение за селскостопанските трактори.

Намаляването на емисиите на частици и азотни окиси (NOx) в бъдеще ще изисква използването на специални технологии, което ще доведе до повишено потребление на гориво и, следователно, до емисии на CO2. Производителите положиха усилия да повишат ефективността на цялата машина, с което избегнаха реално повишаване на потреблението на гориво. Всеки нов законодателен акт относно граничните стойности/намаляването на въглеродните емисии трябва да съответства на сегашното законодателство за емисиите; следва също така да се предвиди достатъчен период от време след края на сегашните етапи на емисиите, преди той да бъде въведен.

Препоръка: преди да се мисли за разработване на по-строго или ново законодателство, приложимо към същите продукти, следва да се извърши оценка на въздействието на равнище ЕС, в която да се отчетат възможните отрицателни последици за конкурентоспособността на отрасъла на световния пазар и възможността постигнатите на практика подобрения при тези машини да се окажат несъществени.

5.3   Остаряла използвана техника – необходимост от схема за бракуване на подвижните машини

Използваните в селското стопанство и строителството машини имат дълъг експлоатационен живот. Средният експлоатационен период на тракторите е повече от 15 години. С оглед на това непрекъснатото подобряване на екологичната ефективност на новата техника има само ограничено и бавно въздействие върху общата екологична ефективност на използваната техника. Най-добрият начин да се постигне по-бърз напредък е да се въведат стимули за изтегляне от пазара на много стара и замърсяваща околната среда техника. Този подход има очевидни предимства пред преоборудването на старата техника със системи за последваща обработка. Оборудването на старата техника с филтри създава много допълнителни проблеми и е неефективно по отношение на безопасността и изпълнението.

ЕИСК препоръчва въвеждането на схема за бракуване като подходящо решение на проблема със старите и замърсяващи околната среда машини, което да допринесе за постигането на по-чиста околна среда и по-безопасни условия на труд.

ЕИСК счита, че всяка схема за преоборудване на системата за отработени газове е неподходящо решение на проблема със замърсяващата околната среда техника, която се използва в застроените райони. Тези системи изобщо не решават проблема, тъй като поддържат в експлоатация шумни и опасни машини и има вероятност дори да увеличат рисковете в случай на неправилно инсталиране.

ЕИСК препоръчва също да се разработят хармонизирани изисквания за преоборудването със системи за последваща обработка, не само с оглед на техния потенциал за намаляване на отработените газове, но и за да се избегнат рисковете, които пораждат, когато бъдат инсталирани в селскостопанската и строителната техника.

5.4   Отрасълът може да се справи с предизвикателството CO2

Подобно на ситуацията в пътния транспорт, потреблението на гориво има основен принос за емисиите на CO2 в сектора. Възможностите за намаляване на емисиите на парникови газове трябва да се оценят от гледна точка на конкретните експлоатационни резултати на техниката, а не само на потреблението на гориво на километър, какъвто е случаят в автомобилния сектор.

През последните години бяха постигнати значителни подобрения с въвеждането на по-ефективни машини. Свързаните с експлоатационния живот разходи, голяма част от които са за гориво, стават все по-важен фактор за потребителите, които решават дали да купят дадена техника или не.

За да се постигне обаче оптимално намаляване на CO2, оптимизацията трябва да се съсредоточи не само върху двигателя като източник на мощност, но и върху цялата машина, нейните приложения и целия процес, наред с оперативната ефективност и възможната употреба на алтернативни нисковъглеродни енергийни източници.

ЕИСК призовава институциите на ЕС и представителите на държавите-членки да подкрепят един пазарно ориентиран и цялостен подход за намаляване на емисиите на CO2 от подвижните машини. Тъй като универсалният подход не е приложим навсякъде, би било прагматично и разумно да се разработят подходящи решения за типовете машини с най-високо равнище на емисии (трактори, комбайни и т.н.), които да отчитат общата ефективност на машината (напр. потреблението на гориво на тон събрано зърно или на километър павиран път).

5.5   Решението се крие в хармонизацията – в Европа и в световен план – както по отношение на пътната безопасност, така и на околната среда

Тъй като пазарите се изместват далеч от Европа, бързо нараства значението на законодателството относно хармонизираните в световен мащаб продукти и тяхната стандартизация. Същото се отнася и за хармонизацията на изискванията по отношение на пътната безопасност, каквато към момента липсва при строителната техника и някои селскостопански машини.

Освен това европейската промишленост е изправена пред предизвикателството на все по-строгите в сравнение с останалия свят европейски изисквания, които правят европейските модели на машините или твърде скъпи, или несъвместими.

Що се отнася до опазването на околната среда например, преди да се приема и прилага законодателство в ЕС, трябва първо внимателно да се преценява въздействието на всяко едно решение на равнище ЕС.

Секторът на селскостопанската и строителната техника помага за опазването на околната среда, като намалява емисиите на своите машини в съответствие с изискванията на Директива 97/68/ЕО за извънпътната мобилна техника и на Директива 2000/25/ЕО за тракторите. Това ще доведе до значително намаляване на частиците (97 %), NOx (96 %) и CO (85 %).

Отрасълът полага същите усилия и по отношение на шумовите емисии: той работи в продължение на 10 години, за да спази съответното законодателство за шумовите емисии при 22 вида строителни машини.

Освен това вече са в сила международни стандарти, приложими към експлоатационния живот на машините, а самият отрасъл предложи стандарти за схемите за рециклиране на земекопната техника.

Следователно, за да се гарантира бъдещата конкурентоспособност на европейските продукти, е изключително важно законите и нормативните уредби да бъдат съгласувани на световно равнище.

ЕИСК призовава институциите на ЕС и представителите на държавите-членки да подкрепят, участват и работят за разработването на световни стандарти. Точното място за тази цел като че ли е ИКЕ на ООН (4), където могат да бъдат разработени такива стандарти.

5.6   Условия на труд и социален диалог в сектора

В секторите на селскостопанските и строителните машини има много малки и средни участници, поради което е необходим специален механизъм за социалния диалог. Представителството на персонала не е толкова широко застъпено, а възможностите за транснационален обмен са по-малко отколкото в секторите, където има европейски работнически съвети. Въпреки това различните дружества в сектора демонстрират известна единност и също толкова се нуждаят от организирана координация и обмен. Това е начинът да се подобри диалогът между дружествата и работниците.

В металургичния, както и в някои други сектори, несигурната заетост е все по-често явление. Някои от последиците от това са слабото текущо професионално обучение и постоянната заплаха от отлив на опитни и подготвени работници към други сектори. Този тип трудова заетост влияе негативно и на условията на труд.

Препоръка: ЕК следва да инициира изготвянето на секторен анализ, който да обърне специално внимание на качеството на условията на труд. Препоръчваме също така да се предприемат действия за подобряване на условията на труд в целия ЕС. И накрая, от огромно значение е да се въведат мерки, които да помогнат в бъдеще да се избегне свръхкапацитет, какъвто възникна по време на икономическата криза, и да дадат нов тласък на разработването на нови продукти и нови идеи за организацията на труда на базата на знанията на всички заинтересовани страни.

5.7   В Европа трябва да се поддържа млада и квалифицирана работна сила

Липсата на квалифициран персонал, застаряващата работна сила, изтичането на мозъци към други континенти – това са някои от проблемите, с които се сблъсква секторът на селскостопанските машини и строителната техника от гледна точка на заетостта. Все по-трудно е секторът да привлече млади и квалифицирани хора. Отрасълът и институциите следва да продължат да правят необходимите инвестиции в подготовка, образование, обучение през целия живот, тъй като това е ключов сектор за европейската промишленост.

Няма бъдеще без първокласно образование и нови умения, а техническите иновации се нуждаят от високообразовани и креативни инженери. На различни равнища следва да се приложат насочени към работниците програми, които да повишават образованието, подготовката и ползата от тях за работниците, като в същото време показват добавената стойност и ползите, които получават работодателите, когато инвестират в работниците и техните умения. Подобни програми ще бъдат възприети по-широко с помощта на заинтересованите страни в социалния диалог.

Препоръка: държавите-членки следва да окажат допълнителна подкрепа на отрасъла във връзка с образованието и подготовката, обучението през целия живот и развиването на умения в областта на машиностроенето. От ключово значение за бъдещето са подпомаганите програми за преквалифициране на свръхщатните работници, преди да се стигне до такава ситуация.

5.8   МСП трябва да продължат да бъдат в основата на иновациите

Както се посочва в наскоро публикуваното съобщение на ГД „Предприятия“„Индустриална политика за ерата на глобализацията“, едно от главните предизвикателства и ответни действия на политиката за стимулиране на МСП в различните сектори (включително в секторите на строителните и селскостопанските машини) е да се осигури достъп до кредитиране, който все още е затруднен.

Въпреки че МСП често са тези, които внасят иновации на пазара, възможностите за инвестиране в иновации се подкопават от ограничения достъп до кредитиране. По време на финансовата и икономическата криза достъпът до кредитиране стана по-труден във всички държави-членки. МСП конкретно от този сектор се сблъскаха със затягане на условията за отпускане на кредити. Затова повечето правителства въведоха или разшириха схемите за публични гаранции или отпуснаха преки държавни помощи. Това обаче не е достатъчно.

Затова препоръчваме на държавите-членки и на Европейската комисия да подкрепят МСП в секторите на селскостопанските и строителните машини с проекти и средства, съобразени с техните нужди.

---

(1)  Данни на консултантската агенция Off Highway Research: www.offhighway.co.uk.

(2)  Данни на Евростат: „Европейският бизнес – факти и цифри“, издание от 2009 г.

(3)  Данни на Комитета за европейска строителна техника.

(4)  Икономическа комисия за Европа на Организацията на обединените нации (Женева, www.unece.org)

---