1.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 192/20

—

подчертава, че преките плащания трябва да продължат и занапред да бъдат основният елемент за стабилизиране на доходите на селскостопанските производители в качеството си на възнаграждение за предоставянето на обществени блага и компенсация за по-високите стандарти на производство в ЕС и при условие че отделянето не води до опасност от изчезване на производството в районите с постоянни неблагоприятни природни условия;

—

изтъква, че ОСП и политиката на сближаване не могат да се разглеждат независимо една от друга. Териториалните цели на тези политики трябва да се координират в по-голяма степен отколкото досега, най-вече на общностно равнище;

—

отново изразява своята подкрепа за предложението да се определи обща стратегическа рамка, която да обхваща структурните фондове и другите фондове за териториално развитие като ЕЗФРСР и ЕФР;

—

изразява безпокойство относно предварителните насоки, формулирани от Европейската комисия в областта на регулирането на селскостопанските пазари след 2013 г., и счита, че бъдещето на общата селскостопанска политика е неделима част от запазването на механизми за публично регулиране на пазарите, за да се преодоляват колебанията в цените и да се осигурява тяхната стабилност в полза на производителите и потребителите;

—

заявява, че бъдещето на ОСП не може да се разглежда независимо от бъдещето на европейската търговска политика. Ако ЕС иска да даде своя принос за продоволствената сигурност в световен план, политиката на ЕС и международната търговска политика, включително и в рамките на СТО, трябва да бъде такава, че селското стопанство в ЕС да може да произвежда при по-справедливи условия;

—

изтъква особената важност на принципа на субсидиарност при определянето на отговорностите в разработването на бъдещата политика на сближаване и бъдещата селскостопанска политика. Без да се поставят под въпрос общностният подход към тези политики и добавената стойност на една обща политика, местните и регионалните власти трябва да бъдат включени по-активно отколкото досега във вземането на решения за разработването на бъдещите стълбове на бъдещата ОСП. Създаването на рамка за многостепенно управление (държави-членки на ЕС, региони и общини) е безусловно необходимо, ако трябва едновременно да се запази общностният подход на ОСП, да се засили отговорността на местно равнище и да се подобри възприемането от страна на обществеността;

—

подчертава, че целите на общата селскостопанска политика могат да бъдат постигнати само ако и след 2014 г. има достатъчни финансови средства на разположение;

Докладчик

Luis DURNWALDER (IT/ЕНП), президент на автономна провинция Bolzano

Отправен документ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“

COM(2010) 672 окончателен

1.

селското стопанство е от голямо значение за развитието на селските райони в Европа, тъй като осигурява заетост на почти 30 милиона души. Селските райони заемат 90 % от територията на Европейския съюз и в тях живеят 60 % от европейските граждани;

2.

селското стопанство позволява да се гарантира продоволственото обезпечаване на европейските граждани, създава икономическа активност и работни места; а освен това създава жизнена среда с високо качество, допринася за хидрогеоложкото устройство на територията и запазва културния ландшафт и обичаите. Многофункционалното и устойчиво развитие на селските райони в Европа е немислимо без селското стопанство;

3.

затова Общата селскостопанска политика (ОСП) е една от централните области на действие на Европейската икономическа общност още от нейното създаване. ОСП показа, че една политика на Общността може да донесе голяма добавена стойност за европейското общество, като при това постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ може да бъде насърчено посредством териториални пактове;

4.

ОСП беше и продължава да е успешна включително и затова, защото през десетилетията на своето съществуване винаги е посрещала новите предизвикателства в Европа и в света и се е адаптирала по съответен начин;

5.

рамковите икономически условия, нестабилността на цените, спадането на доходите на селскостопанските производители, нарастващото търсене на храни и селскостопански суровини в света и изискването за устойчивост и екологизиране на методите на производство, по-специално за по-интензивни действия за защита на селското стопанство от отрицателните въздействия на изменението на климата, но също и за по хуманно отношение към животните и добра защита на потребителите, както по отношение на безопасността на храните, така и на гарантирането на земеделските доставки, сега налагат реорганизация на ОСП след 2013 г.;

6.

на 85-ата си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юни 2020 г., Комитетът на регионите прие становище по собствена инициатива относно бъдещето на ОСП след 2013 г., в което застъпва мнението, че ОСП следва:

7.

на 27 януари 2011 г. Комитетът на регионите прие прогнозното становище относно „Местни хранителни системи“, в което се подчертава ценността на многостранното европейско селско стопанство и добавената стойност на продажбата на местни пазари за задоволяването на екологичните, социалните и икономическите нужди;

8.

като продължение на работата на КР по реформата на ОСП и в отговор на съобщението от ноември 2010 г. Комитетът отбелязва, че в това съобщение Комисията включва много от въпросите в горепосоченото становище на Комитета на регионите и подчертава, че те продължават да са актуални и следва да бъдат взети под внимание при реформата;

9.

Комитетът на регионите подчертава по-специално значението на ОСП, най-вече на втория стълб на ОСП, за цялостното развитие на селските райони в Европа. Този стълб от своя страна има много общи точки с политиката на сближаване и затова тези политики, въпреки че са самостоятелни и необходими всяка сама по себе си, не могат да се разглеждат независимо една от друга. Териториалните цели на тези политики трябва да се координират в по-голяма степен, отколкото досега, най-вече на общностно равнище. Комитетът подчертава необходимостта третата ос от втория стълб да бъде обезпечена с достатъчно средства за подобряване на качеството на живот и подпомагане на диверсификацията на икономиката на селските райони;

10.

Комитетът на регионите изтъква особената важност на принципа на субсидиарност при определянето на отговорностите в разработването на бъдещата политика на сближаване и бъдещата селскостопанска политика. Без да се поставят под въпрос общностният подход към тези политики и добавената стойност на една обща политика, местните и регионалните власти трябва да бъдат включени по-активно, отколкото досега във взимането на решения за разработването на бъдещите стълбове на бъдещата ОСП. Създаването на рамка за многостепенно управление (държави-членки на ЕС, региони и общини) е безусловно необходимо, ако трябва едновременно да се запази общностният подход на ОСП, да се засили отговорността на местно равнище и да се подобри възприемането от страна на обществеността. Успоредно с това обаче принципът на субсидиарност не бива да води до ненужно голям брой равнища на планиране, а оттам - и до неприемлива административна тежест;

11.

търсенето на храни в цял свят ще се увеличава. Това се дължи както на очакваното увеличаване на населението на света, така и на повишаването на покупателната способност и свързаните с нея промени в начина на хранене в много страни с нововъзникващи икономики. ОСП, чиято основна задача е преди всичко изхранването на хората в Европа и принос към продоволственото равновесие, може и трябва да даде своя принос за задоволяване на това нарастващо търсене в световен мащаб. Освен това селското стопанство дава и важен принос за предоставянето на обществени блага, което може да се изразява по-специално в обезпечаване с възобновяеми енергийни суровини, които не конкурират директно хранителни продукти, и за запазването на динамични селски райони;

12.

в този контекст бъдещето на ОСП не може да се разглежда независимо от бъдещето на европейската търговска политика. Ако ЕС иска да даде своя принос за продоволствената сигурност в световен план, политиката на ЕС и международната търговска политика, включително и в рамките на СТО, трябва да бъде такава, че селското стопанство в ЕС да може да произвежда при по-справедливи условия. Ако селскостопанските производители трябва да покриват стандарти, които са по-високи от международните и водят до допълнителни разходи, тези допълнителни разходи трябва да се имат предвид при разпоредбите относно вноса в рамките на международните търговски споразумения;

13.

селскостопанската дейност е особено тясно свързана с околната среда. Затова устойчивото използване на природните ресурси не само е основателно изискване на обществото, а е от жизненоважен интерес и за самите селскостопански производители и за запазването на потенциала на селскостопанското производство. Ето защо селското стопанство следва да допринася също и за посрещане на предизвикателствата, свързани с опазването на климата, загубата на плодородие на почвите, недостига и замърсяването на водите, загубата на местообитания и на биологично разнообразие, а ОСП трябва да подкрепя решения за тези предстоящи проблеми;

14.

във връзка с това трябва да бъде специално изтъкната ролята на селското стопанство в борбата срещу изменението на климата. Селскостопанските производители вече положиха големи усилия за значително намаляване на емисиите на парникови газове. Освен това обаче трябва и интензивно да се работи за изготвянето на стратегии за приспособяване, за да може селското стопанство и в бъдеще да изпълнява горепосочените функции. Все пак следва също така да се подчертае потенциалната роля на почвата за улавяне на CO2 едновременно с подобряването на нейната плодородност чрез обогатяване на съдържанието на органична материя в нея и поглъщателната способност на трайните насаждения). Селското стопанство е сред секторите с ключово значение за решаването на проблема. То допринася за устойчиви енергийни доставки и за развитието на по-безвредни химически продукти на базата на възобновяеми суровини. В тази връзка особена роля имат също и регионалните и местните власти, които подкрепят иновационни енергийни концепции, включително и такива, основаващи се на биомаса. В този смисъл най-важният устойчив носител на енергия е дървото. Затова е необходимо и занапред в рамките на развитието на селските райони да се укрепва както горското стопанство в онези региони, в които горите имат важен принос за защитата от бедствия, борбата срещу ерозията и за повишаване на потенциала за развитие на туризма, така и оползотворяването на зелените отпадъци от подрязването на трайните насаждения;

15.

Комитетът на регионите подкрепя позицията на Комисията селскостопанската политика да продължи и занапред да се гради върху два взаимно координирани стълба, като се запази досегашната им ориентация. Той подчертава обаче, че е важно да се изяснят по-добре целите на всеки един от двата стълба;

16.

преките плащания по първия стълб гарантират доходите на селскостопанските производители, възнаграждават ги за предоставянето на публични блага като опазването на ландшафта, опазването на околната среда и продоволственото обезпечаване, от които европейският гражданин днес вече не иска да се лишава, и имат за цел да компенсират високите стандарти на ЕС спрямо конкурентите на световния пазар;

17.

вторият стълб насърчава развитието на селските райони. Затова той трябва да бъде адаптиран към специфичните нужди на регионите и структуриран в сътрудничество с регионалните и местните власти, тъй като те имат своя дял отговорност в рамките на съфинансирането;

18.

Комитетът на регионите подчертава, че целите на общата селскостопанска политика могат да бъдат постигнати само ако и след 2014 г. има достатъчни финансови средства на разположение;

19.

подчертава, че преките плащания трябва да продължат и занапред да бъдат основния елемент за стабилизиране на доходите на селскостопанските производители в качеството си на възнаграждение за предоставянето на обществени блага и компенсация за по-високите стандарти на производство в ЕС и при условие че отделянето не води до опасност от изчезване на производството в районите с постоянни неблагоприятни природни условия;

20.

подкрепя изискването за по-справедливо разпределяне на преките плащания за в бъдеще, тъй като сегашната система на преки плащания, която се основава на произвежданите в миналото количества, води до нарушаване на конкуренцията в рамките на ЕС и трябва да бъде заменена от система, при която всички форми на земеделие в Европейския съюз биват третирани наравно;

21.

счита, че за да се избегнат дисбаланси в пазара на ЕС, трябва да се продължи с единните плащания на стопанство в Европа. Подчертава обаче, че при разпределянето на средствата между отделните държави-членки трябва да се имат предвид и двата стълба;

22.

застъпва се за запазването на модела за плащания на стопанствo, необвързани с производството, и подкрепя предложенията на Комисията за възможно най-бързо прекратяване на получаваните досега традиционни помощи за отделните стопанства. Затова се изказва в полза на преход към плащане, чиято основа да бъде определяна на регионален принцип;

23.

подчертава необходимостта в хода на този постепенен преход да се премахне неравномерното разпределение на плащанията на стопанство в рамките на държавите-членки, което доведе до модела на традиционното разпределение, защото то противоречи на духа на отделянето на плащанията от производството и е довело и продължава да води до неприемливи дисбаланси на пазара в държавите-членки, но изтъква необходимостта от осигуряване на преходен период, който да позволи на стопанствата да се приспособят към новия режим на помощи;

24.

подкрепя предложението на Комисията за въвеждане на горна граница („таван“) за плащанията на стопанство. Подчертава, че този „таван“ следва да се съобразява с различните видове стопанства и сдружения и с техния принос за заетостта, както и с броя на членовете за юридическите лица, и не трябва да възпрепятства структурното приспособяване и модернизиране на селското стопанство в Европейския съюз;

25.

подчертава съображението на Комисията, че и в бъдеще в райони със специфични проблеми и форми на земеделие, които са от особено значение за запазването на селското стопанство в тези области, трябва да се предвидят обвързани с производството плащания; Във връзка с това следва да се обърне внимание на значението на тревопасните животни за планинските, арктическите, островните и слабо населените райони – всички системи на производство, които поради климатичните условия или свързани с терена затруднения, се нуждаят от специфична подкрепа, по-специално за запазването на млечната промишленост в тези области след премахването на системата от млечни квоти. Без функциониращ млечен сектор е невъзможно да се запазят площите, използвани за селскостопански цели, особено ливадите и пасищата в планинските, среднопланинските райони и средиземноморските гори, превърнати в пасища. Жизнено важно значение имат и нископродуктивните маслинови гори в среднопланинските райони и в други райони, където земеделието е свързано с климатични ограничения. От друга страна, също толкова важно за опазването на европейските пасищни екосистеми и на дейността в определени райони е запазването на овцевъдството, говедовъдството и козевъдството. Загубата на тези площи за селското стопанство би довела до изчезване на уникалния културен ландшафт на тези райони. Освен това говедовъдството гарантира използването на маргинални земи, по-специално в крайградските райони. Това е важно за запазването на свободни площи (например като площи за разлив при наводнения), като същевременно се дава възможност за известно експлоатиране със стопанска цел. Без обвързани с производството помощи се застрашава жизнеспособността на сектора, вследствие на което той не може повече да изпълнява тази функция;

26.

необходимо е да се изразходват докрай обвързаните с производството плащания, които СТО позволява;

27.

подкрепя препоръката на Комисията за увеличаване на плащанията в необлагодетелстваните райони, за да се компенсират по този начин допълнителните производствени разходи на тези предприятия и да се насърчи повсеместното селско стопанство в цяла Европа. Подчертава, че подобно увеличение е оправдано и необходимо с цел справедливо гарантиране на доходите на селскостопанските производители във всички региони на Европа;

28.

подчертава, че ОСП и селскостопанските производители не трябва да са единствените, които действат активно за преодоляване на новите екологични предизвикателства, още повече при липса на увеличение на финансовата подкрепа за тази цел;

29.

подчертава, че агроекологичните програми в рамките на втория стълб трябва да допринасят за постигането на целта за по-екологично ориентирано селско стопанство. Във връзка с това следва да се отбележи, че някои държави-членки изразходват по-малко от 10 % от общия бюджет на втория стълб и по този начин почти не предлагат на селскостопанските производители агроекологични програми. Затова Комитетът предлага в бъдеще всички държави-членки да използват задължително най-малко 10 % от общия бюджет на втория стълб за агроекологични програми и за тази цел да може да се прилага намалено съфинансиране от най-малко 10 %;

30.

смята, че биологичното и интегрираното земеделие следва да бъдат подкрепени в по-голяма степен в рамките на Общата селскостопанска политика, тъй като се вписват в политика на устойчиво развитие;

31.

счита, че предвид бързото застаряване на активните селскостопански производители в Европейския съюз е спешно необходимо да се предвидят допълнителни мерки за младите селскостопански производители. Предлаганите досега стимули за млади селскостопански производители в рамките на втория стълб се оказаха недостатъчни, за да спрат продължаващото застаряване на активните селскостопанските производители. Понастоящем едва 7 % от селскостопанските производители в ЕС са на възраст под 35 години, а една трета са над 65 години. Ето защо трябва да се проучи дали може да се предвиди увеличение на преките плащания за млади селскостопанските производители по първия стълб, за да се осигури допълнителен стимул за младите хора да развиват селскостопанска дейност;

32.

посочва, че съществува необходимост от подходящи обществени услуги за по-младите поколения, за да могат те да създадат земеделски стопанства в селските райони. Земеделският капацитет в селските райони може да бъде запазен, ако те бъдат стимулирани да закупуват иновационни и екологосъобразни производствени системи и им бъдат предоставени алтернативни икономически възможности;

33.

подкрепя предложението на Комисията за въвеждане на специфичен опростен режим за допълнително подпомагане на дребните земеделски стопани, с цел запазване на традиционното земеделие, основаващо се на малки стопанства, по-специално в районите в по-неблагоприятно положение, и за намаляване на административните разходи. Във връзка с това подчертава, че 82 % от земеделските стопани в Европа получават помощи под 5 000 евро и следователно административното опростяване за дребните земеделски стопани би довело до значително облекчаване на административната тежест и повишаване на приемането на ОСП от страна на земеделските стопани;

34.

подчертава, че изискванията за кръстосано спазване и интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) трябва да бъдат опростени, без да се поставя под съмнение функционалността на системата. отправни точки за това са въвеждането на общоевропейски основни критерии за контрол на кръстосаното спазване на място, намаляването наполовина на броя на проверките за кръстосано спазване и в рамките на ИСАК, за да се уеднаквят изискванията и проверките в отделните европейски региони, при условие че държавите-членки могат да докажат, че въведените от тях системи функционират, и прилагането на адаптирани към практиката допустими стойности;

35.

изразява съгласие с Комисията, че преките плащания трябва да се отнасят само до активните селскостопанските производители, което обаче не бива да онеправдава производители, за които земеделието е допълнителна дейност, тъй като, особено в необлагодетелстваните райони, те имат важна роля за запазването на селското стопанство; предлага обаче Комисията да даде основни определения на понятията „активен селскостопански производител“ и „обработваема земя“, които да могат да бъдат допълвани на равнището на държавите-членки или на регионите;

36.

счита, че в онези области, които досега сe регулират от собствена организация на пазара и за които схемата за плащания на стопанство, необвързани с производството, се прилага само частично или не се прилага, като например сектора на плодовете и зеленчуците, на виното или на захарта, тази специфична организация на пазара трябва да бъде запазена;

37.

изразява безпокойство относно предварителните насоки, формулирани от Европейската комисия в областта на регулирането на селскостопанските пазари след 2013 г., и счита, че бъдещето на общата селскостопанска политика е неделима част от запазването на механизми за публично регулиране на пазарите, за да се преодоляват колебанията в цените и да се осигурява тяхната стабилност в полза на производителите и потребителите;

38.

посочва, че общностната преференция трябва да продължи да се разглежда като важен принцип на Общата селскостопанска политика и че тя допринася значително за запазване на продоволствената независимост в Европа;

39.

счита, че съществуващите пазарни инструменти, като например интервенциите, частното и публичното складиране и ограничените експортни субсидии за чувствителни продукти доказаха своята безусловна необходимост и затова следва да продължат да се използват като предпазна мрежа със собствен бюджетен ред;

40.

отбелязва, че отделянето на помощта от производството е довело до по-силна пазарна ориентация на европейското селско стопанство, но тази промяна се изразява в голяма нестабилност на цените, която би могла да бъде в ущърб на по-нататъшното съществуване на стопанствата;

41.

отбелязва, че пазарните инструменти трябва да бъдат създадени така, че от една страна да се осигури снабдяването на селскостопанските пазари, да се защитят селскостопанските производители от резки спадове на цените (и свързаните с това загуби на доход), и от друга страна - да се ограничи нестабилността на потребителските цени на хранителните продукти;

42.

счита, че тези инструменти трябва задължително да бъдат подобрени. Във връзка с това би следвало да се проучи възможността за допълване на списъка на продуктите, за които се установява временно складиране, да се удължат периодите за интервенция, да се приложат на практика мерки за временно изоставяне на производството. Също така е необходимо с подходящи средства да се предотврати злоупотребата при търговията със селскостопански суровини, без да се нарушава функционирането на пазарите. Всичко това с цел да се предотврати нестабилността на пазарите, дължаща се на аграрни и санитарни кризи;

43.

отбелязва, че участието на селскостопанските производители в генерирането на добавена стойност на всички етапи от веригата на хранителни доставки непрекъснато намалява и че трябва да се разработят пазарни инструменти, които да спрат това развитие. Във връзка с това призовава Комисията да създаде във всички производствени сектори рамкови разпоредби за производителите и междубраншовите асоциации, а оттам и да укрепи позицията на селскостопанските производители във веригата на хранителни доставки. Освен това, особено по отношение на производството на мляко в райони с неблагоприятни природни условия или други зони с уязвими производствени структури или системи, следва да се подкрепят обединяването на производителите и съвместното предлагане на продуктите на пазара с цел смекчаване на последиците от премахването на млечните квоти и предотвратяване на делокализацията на производството;

44.

би приветствал провеждането на разследване от страна на Европейската комисия на последиците от дейността на посредниците в търговията на дребно за производителите на храни, дистрибуторите, доставчиците, потребителите и заобикалящата среда като цяло;

45.

счита, че трябва да се преразгледат общностните правила за конкуренцията, за да може да се постигне истински баланс на веригата на доставки на храни;

46.

счита, че освен инструментите за публично управление на пазарите, следва да се развият в по-голяма степен взаимозастрахователните схеми, като застраховката срещу множество рискове, и в тази връзка следва да се създадат възможности държавите-членки да подпомагат сдруженията и кооперирането на селскостопанските производители помежду им или с други звена от веригата за хранителни доставки, което би довело до намаляване на административната тежест;

47.

подчертава, че през изминалите години ЕС положи големи усилия за постепенното премахване на експортните субсидии. Но също така отбелязва, че окончателният отказ от този пазарен инструмент трябва да зависи и от готовността на трети държави, в рамките на СТО, да се откажат напълно от този инструмент в международната търговия; в този случай са необходими инструменти за подкрепа на износа, съвместими с правилата на СТО;

48.

настоятелно призовава Комисията да проучи прецизно въздействието на премахването на сегашната система на квоти и да разработи мерки, които да гарантират структурите на производство и преработка;

49.

отправя искане към Комисията, във вариантите, които ще бъдат представени за бъдещото регулиране на сектора на захарта и на изоглюкозата, да се избере насока, която да гарантира европейското производство и доходи за производителите на захарно цвекло, позволяващи запазването на тази култура и на съществуващото оборудване за смилане;

50.

във връзка с това призовава Комисията да увеличи усилията си в научноизследователската и развойната дейност в областта на иновациите и по отношение на насърчаването на предлагането на продуктите на пазара; поради това отправя искане за проявяване на постоянно внимание към научните изследвания, свързани с храните, в бъдещите европейски програми за научни изследвания и развитие;

51.

призовава Комисията в рамките на търговската политика, особено в двустранните споразумения, да защитава активно и интересите на европейското селско стопанство и да отчита въздействието на търговската политика върху ОСП, особено това на двустранните споразумения или на споразумения в рамките на СТО, като има предвид, че преговорите в рамките на СТО са ключов фактор, за да се гарантира, че европейските стандарти за устойчивост се възприемат в целия свят;

52.

във връзка с това отбелязва, че право на потребителите е да изискват вносните храни също да отговарят на високите стандарти на селското стопанство в ЕС в областта на социалните права, безопасността на храните, опазването на околната среда, качеството и хуманното отношение към животните. Това право трябва решително да се защитава при международните и двустранните търговски преговори;

53.

отбелязва, че въпреки усилията на ЕС в областта на ОСП и политиката на сближаване много селски райони в Европа продължават да страдат от обезлюдяване и упадък, а равнището им на развитие е под средното за ЕС и значително под това на повечето градски райони;

54.

обръща внимание на особената роля на земеделските стопани в крайградските райони, където може да има интензивен натиск върху селските и земеделските ресурси; подчертава, че това производство на храни и обществени блага в близост до населението на градовете следва да се запази;

55.

поради това подчертава значението на втория стълб на селскостопанската политика за цялостното развитие на селските райони, включително на крайградските райони;

56.

подчертава значението на втория стълб на ОСП за модернизирането на селското стопанство, запазването и подобряването на селскостопанските структури и най-вече за запазването и социално-икономическото подобряване на селските райони и техните общности като цяло; следователно за целта е необходимо да се създаде политика за развитие на селските райони, която да подкрепя конкурентоспособността на селското стопанство, като част от тази политика бъде посветена на действия в областта на селскостопанските структури и инфраструктури и хранително-вкусовата промишленост;

57.

подчертава, че развитието на селските райони може да бъде важен принос за постигане на целите, поставени в стратегията „Европа 2020“ на ЕС; трябва обаче да има ясно разбиране и разграничаване между задачите на тематичните политики на ЕС (климат, енергетика) и потоците за тяхното финансиране от една страна и това, което следва да бъде подкрепяно от фондовете на ОСП (или регионалните фондове) от друга страна;

58.

отбелязва, че мерките за развитие на селските райони са залегнали във втория стълб на ОСП и следователно са инструмент на селскостопанската политика, но същевременно имат много допирни точки с политиката на сближаване. Поради това е необходимо при програмирането да се координират помежду им целите на втория стълб на селскостопанската политика и тези на политиката на сближаване, за да се избегне всякакъв риск от дублиране или „сиви зони“ и да се постигнат синергии, а селскостопанският сектор отново да бъде поставен в центъра на политиката за селските райони; във връзка с това се отправя искане да се уеднаквят административните правила, регулиращи различните европейски фондове;

59.

отново изразява своята подкрепа за предложението да се определи обща стратегическа рамка, която да обхваща структурните фондове и другите фондове за териториално развитие като ЕЗФРСР и ЕФР;

60.

настоява за специално зачитане на субсидиарната отговорност на регионите в структурирането на втория стълб на селскостопанската политика, като при структурирането се следва подход на истинско многостепенно управление, който взема предвид особеното значение и компетентност на регионите за адаптиране на мерките към специфичните нужди на региона. Във връзка с това подчертава основаващия се на субсидиарността подход във втория стълб, при който държавите-членки или регионите в зависимост от регионалните условия самостоятелно носят отговорността да избират кои мерки да приложат;

61.

поради това счита, че изпълнението на политиката за развитие на селските райони и усвояването на средствата с използване на възходящ подход трябва да се осъществява преди всичко посредством силни местни партньорства за развитие;

62.

счита, че предвид бързото застаряване на активните европейски селскостопански производители е необходимо спешно да се предвидят допълнителни мерки за младите селскостопански производители, насочени към привличане на нови сили към отрасъла, и да се допълнят предлаганите досега стимули за млади селскостопански производители в рамките на втория стълб;

63.

също така отправя искане да се предвидят специални мерки за реализиране на предложенията, включени в „пакета за качеството“, както и да се насърчи модернизирането на земеделските предприятия, които произвеждат качествени продукти, и да се активизират комуникационните кампании, насочени към потребителите;

64.

смята за наложително да се разшири системата за консултации в земеделието относно кръстосаното спазване, така че да се обхванат всички основни области на консултации (производствени технологии, бизнес, справяне с новите предизвикателства, въвеждане на иновации и въпроси, свързани с управлението на околната среда, дейности за смекчаване на изменението на климата и др.) и в рамките на втория стълб да се създадат подходящи мерки за тяхното насърчаване. Тук акцентът трябва да се постави върху насърчаването на акредитирани доставчици на консултантски услуги. Целта трябва да бъде на всички селскостопанските производители в ЕС да се даде възможност за достъп до компетентни консултантски услуги, независимо от това дали тези услуги се предлагат от държавата, публични органи или частни фирми;

65.

подчертава особеното значение на диверсификацията за малките земеделски стопанства и за стопанствата, разположени в необлагодетелствани райони или в най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони, и отправя искане за предвиждане на насърчителни мерки за тази цел;

66.

подчертава значението на предлагането на висококачествени мерки за повишаване на квалификацията в областта на земеделието, по-специално за периода след професионалното обучение. Бързите промени в селското стопанство и в сектора на храните, както и в цялата среда, налагат учене през целия живот;

67.

подкрепя усилията на Комисията да насърчава сътрудничеството между селскостопанските производители в рамките на втория стълб на селскостопанската политика, по-специално що се отнася до общото използване на средства за производство при пускането на продуктите на пазара, общата организация на работата или общите усилия в областта на животновъдството, за да се смекчи по този начин конкурентно по-неблагоприятната позиция на дребните стопанства;

68.

подчертава значението на втория стълб на ОСП, по-специално за предприятията в необлагодетелстваните райони и подкрепя предложението на Комисията и в бъдеще да продължат да се предлагат компенсаторни обезщетения в рамките на плановете за селскостопанско развитие; с тази цел предлага да се запазят съществуващите свобода на действие и горна граница, за да се отговори на нуждите на планинските райони, изпитващи особени структурни затруднения, както и на крайградските зони, в които протича силна урбанизация на селските райони. Освен това предлага най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони да се подпомогнат посредством специален пакет от мерки, които биха могли да включват принос към разходите за събиране на продукцията, специфични мерки за планинските пасища, премия за биологично разнообразие и признаване на планинските продукти в рамките на преразглеждането на политиката на Европейския съюз за качество;

69.

подчертава, че в много европейски региони подобряването на конкурентоспособността трябва да бъде съпътствано задължително от подобряване на селскостопанската инфраструктура; освен това подчертава, че иновациите са незаменими като предпоставка за адаптиране към изменението на климата, повишаване на ресурсната ефективност и оптимизиране на оперативното управление и следователно трябва да бъдат насърчавани в по голяма степен;

70.

посочва, че Комисията възнамерява да направи нова единна класификация на междинните необлагодетелствани райони в целия ЕС. Смята, че новите критерии, планирани в тази връзка, трябва да бъдат с конкретна насоченост и при това на държавите-членки и на регионите да се предостави достатъчно гъвкавост и субсидиарност. Подчертава, че новата класификация във всички случаи следва да бъде смекчена с подходящи преходни периоди;

71.

подчертава, че изменението на климата и произтичащите от него предизвикателства и необходимостта от устойчиво развитие на селските райони налагат да се засили и да се ускори подкрепата за действията, които имат за цел устойчивото използване на водите в селското стопанство посредством намаляване на потреблението и замърсяването на водите, както и мерките, които подпомагат захранването на подпочвените води (напр. поддържане на терасите на островите в планинските райони, увеличаване на плодородието на почвата), и мерките за предотвратяване на щетите и възстановяване на селскостопанската инфраструктура, разрушена от климатични бедствия;

72.

подчертава значението на агроекологичните програми и отправя искане в бъдеще всички държави-членки да използват най-малко 10 % от общия предоставен им селскостопански бюджет за агроекологични програми, като с това дават ефективен принос за устойчивостта на селското стопанство, както и за признаването на селскостопанските системи с висока природна стойност, позволяващи съхраняването и възстановяването на биологичното разнообразие в селскостопанското пространство и спомагащи за по-доброто опазване на водата и почвите;

73.

изтъква, че в агроекологичните програми трябва отново да се въведе компонент на стимул, за да се подобри възприемането им от страна на селскостопанския сектор, също така трябва да се оценят вторичните ефекти, произтичащи от определени селскостопански практики;

74.

счита, че изпълнението на мерките по плана за регионално развитие може да бъде значително улеснено посредством възможността за съвместно финансиране от трети страни;

75.

изтъква, че активното управление на горите е от особено значение за сигурността на много селски райони, най-вече в планинските райони, и за туристическата привлекателност и поради това регионите следва да имат възможността да подкрепят управлението на горите в рамките на плановете за регионално развитие;

76.

подчертава значението на инициативата LEADER за интегрираното развитие на селските райони, по-специално и поради възходящия подход, който се оказа много ефективен, и настоятелно призовава Комисията да продължи и в бъдеще да предлага и укрепва този подход. Във всички случаи обаче е необходимо в бъдеще да се предвиди по-голяма гъвкавост при структурирането на LEADER и да са даде приоритет на иновационните подходи. В рамките на LEADER трябва да се предоставят и по-добри възможности за координиране на различни проекти в рамките на плановете за развитие на местно равнище. Сега действащата система на оси при изготвянето на плановете за регионално развитие се оказа твърде негъвкава. Ето защо е необходимо да се предостави на местните власти и на регионите по-голяма гъвкавост, за да се отговори по-добре на местните нужди. Необходимо е да се опростят свързаните с плановете за регионално развитие процедури, по-специално по отношение на докладването;

77.

освен това счита, че подходът на LEADER следва да се използва в съчетание с модел на местно партньорство за развитие, основаващ се на възходящи стратегии за местно развитие с многоотраслови мерки, сътрудничество в областта на иновациите и работа в мрежа;

78.

счита, че ограниченията при насърчаването на инвестициите в предприятията в хранителния сектор трябва да бъдат адаптирани към структурните промени (повишаване или отмяна на ограниченията за МСП);

79.

изтъква, че междувременно разходите за планиране, изпълнение на програмите, оценка, мониторинг и съдействие станаха прекалено големи и затова трябва да бъдат значително намалени.