15/ 002

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

---

---

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г. Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

---

15/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

31990D0002

---

L 001/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 14 декември 1989 година

за изменение на приложение I към Решение 77/795/ЕИО на Съвета от 12 декември 1977 година за установяване на обща процедура за обмена на информация относно качеството на повърхностните пресни води в Общността

(90/2/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Решение на Съвета 77/795/ЕИО от 12 декември 1977 г. за установяване на обща процедура за обмена на информация относно качеството на повърхностните пресни води в Общността (1), последно изменено с Регламент 86/574/ЕИО (2), и по-специално член 5, параграф 1 от него;

като има предвид, че са били получени искания от Франция, Италия, Португалия и Федерална република Германия за изменение на приложение I към посоченото решение на Съвета;

като има предвид, че Комисията е уверена, че тези изменения отговарят на изискванията по член 5, параграф 2 от Решение 77/795/ЕИО;

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложение I към Решение 77/795/ЕИО на Съвета се изменя по отношение на станциите за вземане на проби и измервания, изброени в приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 334, 24.12.1977 г., стр. 29.

(2)  ОВ L 335, 28.11.1986 г., стр. 44.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

СПИСЪК НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ РЕШЕНИЕ 77/795/ЕИО ОТНОСНО СТАНЦИИТЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И ИЗМЕРВАНЕ, УЧАСТВАЩИ В ОБМЕНА НА ИНФОРМАЦИЯ

ФРАНЦИЯ

Станции за вземане на проби и измерване		Списък на реките
Мелан	(станция 47 000)	Сена
се замества с
Понтиери	Мост RD 50 (станция 48 000)	Сена
Роан	Мостът Вилкрест нагоре по течението, след Роан (станция 13 000)	Лоара
се замества с
Бриенон	надолу по течението, след Пуйи-су-Шарлийо мост RN 487 R.G. (станция 15 000)	Лоара
Орлеан	надолу по течението, след Орлеан (станция 51 000)	Лоара
се замества с
Орлеан	нагоре по течението, след Орлеан (станция 50 500)	Лоара
Нант	нагоре по течението, след Нант (станция 137 000)	Лоара
се замества с
Ла Посониер	Мост на SNCF (ж.п.) надолу по течението, след Ла Посониер (станция 134 500)	Лоара
Мюлатиер	Нагоре по течението, след сливането с р. Рона (станция 59 000)	Рона
се замества с
Лион	Нагоре по течението, след сливането с р. Рона, при моста Мазарик (станция 59 500)	Рона
Пон-Карно	Надолу по течението след Женевското езеро и нагоре от язовир Женисиа (станция 67 000)	Рона
се замества с
Пон дьо Пуни	На мястото, където Рона влиза във Франция (станция 65 700)	Рона
Лион	Надолу по течението, след сливането с р. Сона, при Шас-сюр-Рон (станция 98 000)	Рона
се замества с
Лион	Нагоре по течението след сливането с р. Сона, при моста Поанкаре (станция 93 000)	Рона

ИТАЛИЯ

Станции за вземане на проби и измерване		Списък на реките
Понте д'Адиге	308 км нагоре от устието	Адиге
се замества с
Бронзоло-Понте Вадена	300 км нагоре от устието	Адиге
Субиано	178 км нагоре от устието	Арно
се замества с
Буон Рипозо	186 км нагоре от устието	Арно
Сан Джовани ала Вена	37 км нагоре от устието	Арно
се замества с
Калциная	38 км нагоре от устието	Арно

ПОРТУГАЛИЯ

Станции за вземане на проби и измерване		Списък на реките
Порто	Станция № 09.1	Дуро
се замества с
Барагем де Крестума	Станция № 09.2	Дуро
Барка д'Алва	Станция № 09.8	Дуро
се замества с
Пиняо	Станция № 09.6	Дуро
Миранда де Дуро	Станция № 09.11	Дуро
се зачерква

ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ

Станции за вземане на проби и измерване		Списък на рекитеГох
Гох	21,4 км нагоре по течението, след сливането с Mуз	Нирс
се замества с
Дуйсбург	1,0 км нагоре по течението, след сливането с Рейн	Рур

---

15/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

6

---

31990L0088

---

L 061/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 22 февруари 1990 година

за изменение на Директива 87/102/ЕИО относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит

(90/88/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че член 5 от Директива 87/102/ЕИО на Съвета (4) предвижда въвеждането на метод или методи на Общността за изчисляване годишния лихвен процент за потребителски кредити;

като има предвид, че е желателно с цел да се насърчи изграждането и функционирането на вътрешния пазар и да се гарантира, че потребителите се ползват от висока степен на защита, да се използва един унифициран метод за изчисляване на горепосочения годишен лихвен процент в цялата Общност;

като има предвид, че е желателно, с оглед въвеждането на такъв метод и в съответствие с определението на общия разход на кредита за потребителя, да се изведе единна математическа формула за изчисляване на годишен лихвен процент и за определяне на компонентите на кредитния разход, които се използват при изчисляването, като се посочват онези от разходите, които не трябва да бъдат взети предвид;

като има предвид, че по време на даден преходен период, държавите-членки, които преди датата на нотифицирането за настоящата директива, са прилагали закони, които позволяват използването на друга математическа формула за изчисление на годишния лихвен процент, могат да продължат да прилагат такива закони;

като има предвид, че преди изтичането на преходния период и в светлината на натрупания опит, Съветът по предложение на Комисията ще вземе решение, с което ще направи възможно прилагането на единната математическа формула на Общността;

като има предвид, че е желателно, когато се налага, да се приемат определени хипотези за изчисляване на годишния лихвен процент;

като има предвид, че с оглед специфичното естество на заемите, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, е желателно този вид кредит да продължи да бъде частично изключен от настоящата директива;

като има предвид, че информацията, която трябва да бъде предоставена на потребителя в писмените договори, трябва да бъде разширена;

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 87/102/ЕИО се изменя, както следва:

1.

В член 1, параграф 2, букви г) и д) се заменят със следния текст: „г) „общия разход на кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихви и други тежести, които потребителят заплаща за кредита.“; „д) „дължим годишен лихвен процент“ означава общата стойност на кредита за потребителя, изразен в годишен процент върху размера на отпуснатия кредит, и изчислен в съответствие с член 1а.“

2.

Въвежда се следният член: „Член 1а 1. а) Годишният лихвен процент, който следва да бъде онзи еквивалент на годишна основа на актуалната стойност на всички задължения (заеми, погасявания и разходи), бъдещи или съществуващи, договорени между кредитора и кредитополучателя, който се изчислява в съответствие с математическата формула, изведена в приложение II. б) Четири примера на метода за изчисляване са илюстрирани в приложение III. 2.   С цел изчисляването на годишния лихвен процент, „общият разход на кредита за потребителя“, така както е определен в член 1, параграф 2, буква г), следва да бъде уточнен, с изключение на следните разходи: i) разходи, изплащани от кредитополучателя, за неспазване на нито едно от неговите парични задължения, определени в кредитното споразумение; ii) разходи, различни от цената на покупката, която при покупките на стоки или услуги, потребителят е задължен да заплати, независимо дали вноската по сделката е направена в брой или чрез кредит; iii) разходи за трансфера на капитали и разходи за поддържане на сметка, предназначена за получаване на плащанията за погасяване на кредита, плащания на лихвите и други разходи, освен когато потребителят не разполага със свобода на избор в тази област, и когато такива разходи са ненормално високи; настоящата разпоредба, обаче, не се прилага за разходите по събирането на такива погасявания или плащания, независимо дали са извършени в брой или по друг начин; iv) абонамент за членство в асоциации или групи и произтичащо от споразумения, различни от кредитното споразумение, дори когато такива абонаменти имат някакво въздействие върху условията на кредитиране; v) разходи за застраховка или гаранции; включват се, обаче, онези, които са предназначени да осигурят плащане на кредитора, в случай на смърт, инвалидност, болест или безработица на потребителя, на сума равна на или по-малка от общия размер на кредита, заедно със съответната лихва и другите разходи, които се налагат от кредитора като условия за отпускане на кредита. 3. а) Когато кредитните сделки, посочени в настоящата директива, се подчиняват на разпоредбите от националното законодателство, което е в сила на 1 март 1990 г. и което налага максимални ограничения на годишния лихвен процент за такива сделки и, когато тези разпоредби разрешават стандартните разходи, различни от онези, които са описани в параграф 2, подточка i) до v), да не бъдат включени в тези максимални ограничения, то тогава държавите-членки могат, единствено по отношение на такива сделки, да не включват гореспоменатите разходи в изчисляването на годишния лихвен процент, така както е постановено в настоящата директива, при условие че съществува изискване в случаите, посочени в член 3 и в кредитното споразумение, потребителят да бъде информиран за размера и за включването му в плащанията, които трябва да бъдат направени. б) Държавите-членки не могат повече да прилагат буква а) от датата на влизане в сила на единната математическа формула за изчисляване на годишния лихвен процент в Общността, съгласно разпоредбите на параграф 5, буква в). 4. а) Годишният лихвен процент се изчислява в момента, в който кредитният договор е сключен, без това да засяга разпоредбите на член 3 относно рекламите и специалните оферти. б) Изчисляването следва да бъде извършено, базирайки се на хипотезата, че кредитният договор е валиден по време на договорения период, и че кредиторът и потребителят изпълняват задълженията си в сроковете и до договорените дати. 5. а) Като преходна мярка, независимо от разпоредбите на параграф 1, буква а), държавите-членки, които преди 1 март 1990 г., са прилагали правни разпоредби, при които математическа формула, различна от посочената в приложение II, може да бъде използвана при изчисляването на годишния лихвен процент, могат да продължат да прилагат тази формула, в рамките на тяхната територия, за период от три години, считано от 1 януари 1993 г. Държавите-членки вземат съответните мерки, за да осигурят, че само една математическа формула за изчисляване на дължимия годишен лихвен процент е използвана в рамките на тяхната територия. б) Шест месеца преди изтичането на срока, определен в буква а), Комисията представя на Съвета доклад, придружен с предложение, което ще направи възможно, в светлината на натрупания опит, прилагането на единна математическа формула на Общността, за изчисляване на дължимия годишен лихвен процент. в) Съветът, заседавайки с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, взима решение преди 1 януари 1996 г. 6.   В случая на кредитни договори, съдържащи клаузи, допускащи промени в лихвения процент и в размера или нивото на другите разходи, които са включени в дължимия годишен лихвен процент, но неопределени количествено във времето, в което се изчислява дължимият годишен лихвен процент, той се изчислява, базирайки се на хипотезата, че лихвата и другите разходи остават фиксирани и ще се прилагат до изтичането на кредитния договор. 7.   Когато е необходимо, следните хипотези могат да бъдат направени при изчисляването на дължимия годишен лихвен процент: — ако в договора не се предвижда ограничаване на кредита, размерът на отпуснатия кредит следва да бъде равен на размера, определен от съответната държава-членка, без да надхвърля цифров еквивалент от 2 000 ECU; — ако не е определен график за погасяването и тя не може да произтича от условията на споразумението и от начините за погасяване на отпуснатия кредит, времетраенето на кредита се приема за една година; — освен ако не е уточнено друго, когато в договора е предвидена повече от една дата за погасяване, кредитът ще бъде отпуснат и погасяването ще бъде извършено в най-кратки срокове, предвидени за целта в споразумението“;

3.

Член 2, параграф 3 се заменя със следния текст: „3.   Разпоредбите на член 1а и на член 4 до 12 не се прилагат за кредитни споразумения или споразумения, съдържащи обещание за отпускане на кредит, обезпечени с ипотека върху на недвижима собственост, доколкото последните не са изключени вече от настоящата директива, по силата на параграф 1, буква а).“

4.

Следните букви се прибавят към член 4, параграф 2: „в) деклариране на размера, броя и честотата или на датите на плащанията, които потребителят трябва да направи за погасяване на кредита, както и плащанията по лихви и други разходи; общият размер на тези плащания следва също така да бъде посочен, когато това е възможно; г) деклариране на елементите на разхода, посочени в член 1а, параграф 2, с изключение на разноските, свързани с нарушаването на договорните задължения, които не са включени в изчисляването на дължимия годишен лихвен процент, но които трябва да бъдат заплатени от потребителя при определени обстоятелства, както и декларация, идентифицираща такива обстоятелства. Когато точният размер на тези елементи е известен, сборът им следва да бъде посочен; ако случаят не е такъв, или метод за изчисляване или колкото е възможно по-точно оценяване трябва да бъдат предоставени, когато това е възможно.“

5.	Член 5 се заличава.

6.	Приложението става приложение I и следната точка се прибавя към параграф 1: „ix) задължението на потребителя да спести определена сума пари, която трябва да бъде внесена в специална сметка.“

7.	Прибавят се тук приложените приложения II и III.

Член 2

1.   Държавите-членки приемат мерките, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 31 декември 1992 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 155, 14.6.1988 г., стр. 10.

(2)  ОВ C 96, 17.4.1989 г., стр. 87 и

ОВ C 291, 20.11.1989 г., стр. 50.

(3)  ОВ C 337, 31.12.1988 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 42, 12.2.1987 г., стр. 48.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

---

15/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

11

---

31990R0770

---

L 083/78

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ(ЕВРАТОМ) № 770/90 НА КОМИСИЯТА

от 29 март 1990 година

за определяне на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на фуражите вследствие на ядрен инцидент или друг вид радиационна авария

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (Евратом) № 3954/87 на Съвета от 22 декември 1987 г. за установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване (1), изменен с Регламент (Евратом) № 2218/89 (2), и по-специално член 7 от него,

като има предвид, че съгласно Регламент (Евратом) № 3954/87 Комисията приема максимално допустими нива на радиоактивно замърсяване, които трябва да се прилагат за фуражите;

като има предвид, че са осъществени консултации с група експерти, назначени от Научно-техническия комитет, съгласно член 31 от Договора за Евратом,

като има предвид, че разглеждането на относителните количества от отделни радионуклеиди, които могат да попаднат в околната среда в случай на ядрен инцидент във връзка с техния период на полуразпад и прехвърляне от фуражите към продуктите от животински произход води до заключението, че приемане на максимално допустими нива на радиоактивно замърсяване на фуражите е необходимо само за цезиевите изотопи;

Мерките, установени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на ad hoc комитетa, учреден с Регламент (Евратом) № 3954/87,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на фуражите са установени в приложението.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ L 371, 30.12.1987 г., стр. 11.

(2)  ОВ L 211, 22.7.1989 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

Максимално допустими нива на радиационно замърсяване (цезий-134 и цезий-137) за фуражи

Животни	Bq/kg (1)  (2)
Свине	1 250
Птици, агнета, телета	2 500
Други	5 000

---

(1)  С тези нива се цели да се допринесе за спазването на максимално допустимите нива за храни за животни; те не само гарантират това спазване във всички случаи и не намаляват изискването за мониторинг на нивата на замърсяване в продуктите от животински произход, предназначени за консумация от хора.

(2)  Тези нива се прилагат за храни за животни във вид готов за консумация.

---

15/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

13

---

31990L0219

---

L 117/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 23 април 1990 година

относно работа с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия

(90/219/ЕЕС)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 130т от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че съгласно Договора действията на Общността, отнасящи се до околната среда, трябва да бъдат базирани на принципа на превантивност и да имат за предмет съхранението, защитата и подобряването на околната среда и защитата на човешкото здраве;

като има предвид, че Резолюцията на Съвета от 19 октомври 1987 г. (4) относно Четвъртата програма на европейските общности за действия в областта на околната среда обявява, че мерките относно оценката и най-добро използване на биотехнологията по отношение на околната среда са приоритетна област, върху която трябва да се концентрират действията на Общността;

като има предвид, че развитието на биотехнологията е такова, че подпомага икономическото развитие на държавите-членки; като има предвид, че това означава използване на генетично модифицирани микроорганизми в различни по вид и мащаб дейности;

като има предвид, че работа в контролирани условия с генетично модифицирани микроорганизми трябва да се извършва по такъв начин, че да се ограничат възможните негативни последици от тях върху човешкото здраве и околната среда, които може да са последица от вниманието, което се отделя на предотвратяването на инцидентите и контрола на отпадъците;

като има предвид, че микрорганизмите, изпуснати в околната среда на една от държавите-членки по време на работа в контролирани условия, могат да се възпроизведат и разпространят, преминавайки националните граници, и по такъв начин да засегнат и други държави-членки;

като има предвид, че за да се постигне безопасно развитие на биотехнологията в цялата Общност, е необходимо да се създадат общи мерки за оценка и намаляване на възможния риск, които се увеличават по време на действията по работа в контролирани условия с генетично модифицирани микроорганизми и да се създадат подходящи условия за използване;

като има предвид, че точната природа и мащабът на рисковете, свързани с генетично модифицираните микроорганизми, не са напълно познати и риска, който това влече след себе си, трябва да се преценява за всеки отделен случай; като има предвид, че за да се оцени рискът за човешкото здраве и околната среда, е необходимо да се формулират изискванията за оценка на риска;

като има предвид, че генетично модифицирани микроорганизми се класифицират според риска, който представляват; като има предвид, че се предвиждат критерии за тази цел; като има предвид, че специално внимание се отделя на действията, при които се използват по-опасни генетично модифицирани микроорганизми;

като има предвид, че на различни етапи от една дейност се прилагат подходящи защитни мерки за контрол на емисиите и за предотвратяване на инцидентите;

като им предвид, че преди някой да работи за първи път в контролирани условия с генетично модифицирани микроорганизми в определено помещение, трябва да уведоми компетентния орган, с което той да се увери, че предложеното помещение е подходящо за извършване на такава дейност по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда;

като има предвид, че взимайки под внимание степента на риска, също така е необходимо да се установят подходящи процедури за уведомяване при всеки отделен случай на специфични действия, включващи работа в контролирани условия с генетично модифицирани микроорганизми;

като има предвид, че в случаи на дейности, включващи в себе си висок риск, се изисква съгласие на компетентния орган;

като има предвид, че може да се счете за подходящо да се консултира обществеността относно работата в контролирани условия с генетично модифицирани микроорганизми;

като има предвид, че се взимат подходящите мерки за информиране на всеки, за който е възможно да бъде засегнат от инцидент, по всички въпроси относно безопасността;

като има предвид, че за да се реагира адекватно на инцидентите, са съставени планове за действие при спешни случаи;

като има предвид, че в случай на инцидент потребителят е длъжен незабавно да информира компетентния орган и да предаде необходимата информация с цел да се направи оценка въздействието на този инцидент и за взимане на съответните мерки;

като има предвид, че е уместно Комисията след консултации с държавите-членки да създаде процедура за разпространяване на информация за инциденти и да подготви регистър за такива инциденти;

като има предвид, че работата в контролирани условия с генетично модифицирани микроорганизми в цялата Общност се наблюдава и с тази цел държавите-членки предоставят определена информация на Комисията;

като има предвид, че се създава Комитет, който да подпомага Комисията по въпросите за прилагането на настоящата директива и за адаптиране към техническия прогрес,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива създава общи мерки за работата в контролирани условия с генетично модифицирани микроорганизми с цел да се защитят човешкото здраве и околната среда.

Член 2

За целите на настоящата директива:

а)	„микроорганизъм“ означава всеки микробиологичен обект, клетъчен или неклетъчен, способен да се възпроизвежда или да трансферира генетичен материал;

б)

„генетично модифициран микроорганизъм“ означава микроорганизъм, чийто генетичен материал е променен по начин, който не е естествено възможен чрез съвкупление или естествена комбинация, или и двете. За целите на това определение: i) генетично изменение има най-малко в резултат на използването на техниките, изброени в приложение I А, част 1; ii) техниките, изброени в приложение IА, част 2, не се считат за водещи до генетично изменение;

в)

„работа в контролирани условия“ означава всяка дейност, при която микроорганизмите са генетично модифицирани или при която тези генетично модифицирани микрорганизми се култивират, съхраняват, използват, транспортират, унищожават, освобождават или се разполагат по друг начин и за която се използват физични прегради или комбинация от физични и химични и/или биологични прегради за ограничаване на техния контакт с населението и околната среда.

г)	„дейност от вид А“ означава всяка дейност, която се използва за проучвания, изследвания, развитие или за непромишлени или нетърговски цели и която е в малък мащаб (10 или по-малко литра обем култура);

д)	„дейност от вид Б“ означава всяка дейност, която е различна от дейността от вид А;

е)	„инцидент“ означава всеки инцидент, включващ значително и непреднамерено освобождаване на генетично модифицирани микрорганизми вследствие на работата с тях в контролирани условия, който може да представлява незабавна или забавена опасност за човешкото здраве или за околната среда;

ж)	„ползвател“ означава всяко физическо или юридическо лице, отговорно за работата в контролирани условия с генетично модифицирани микрорганизми;

з)	„нотификация“ означава представяне на документи с необходимата информация на компетентните власти на държавата-членка.

Член 3

Настоящата директива не се прилага по отношение на генетични изменения, получени чрез използване на техниките, изброени в приложение 1Б.

Член 4

1.   За целите на настоящата директива генетично модифицираните организми се класифицират, както следва:

Първа група: покриващи критериите, посочени в приложение II;

Втора група: извън приложение II;

2.   За дейности от вид А някои от критериите, посочени в приложение II, не са приложими по отношение определянето на класификацията на определени генетично модифицирани организми. В този случай класификацията е условна и компетентният орган гарантира, че съответният критерий се използва с цел да се постигне най-добра еквивалентност.

3.   Преди настоящата директива да се приложи, Комисията подготвя Ръководство за класификацията съобразно процедурата по член 21.

Член 5

Членове от 7 до 12 не се прилагат при транспортирането на генетично модифицираните организми по автомобилни пътища, железопътни линии, вътрешни води, по море или по въздух. Настоящата директива не се прилага към съхранението, култивирането, транспорта, унищожаването, освобождаването или използването на генетично модифицираните организми, които се били пуснати на пазара в съответствие със законодателството на Общността, което предвижда специфична оценка на риска за околната среда, подобна на тази, установена в настоящата директива.

Член 6

1.   Държавите-членки осигуряват предприемането на всички подходящи мерки за избягване на неблагоприятните ефекти върху човешкото здраве и околната среда, които могат да се увеличат вследствие на работата с генетично модифицираните организми в контролирани условия.

2.   За целта ползвателят провежда оценка на работите в контролирани условия по отношение на рисковете за човешкото здраве и за околната среда, които могат да се появят.

3.   При извършването на тази оценка ползвателят по-специално взима предвид елементите, описани в приложение 3, доколкото са уместни, за всички генетично модифицирани организми, които предлага да използва.

4.   Ползвателят прави протокол на тази оценка и я предоставя в кратка форма на компетентния орган като част от нотификацията по членове 8, 9 и 10 или по негово искане.

Член 7

1.   За генетично модифицираните организми от група 1 се прилагат следните принципи на добрата микробиологична практика и на добрата професионална безопасност и хигиена:

i)	поддържа изложеността на работното място и околната среда на въздействието на всички физични, химични и биологични фактори на възможно най-ниско равнище;

ii)	упражняване на мерки за технически контрол при източника и, когато е необходимо, тяхното допълване с подходящи лични защитни облекла и екипировка;

iii)	подходящо изпробване и поддържане на мерките за контрол и оборудването;

iv)	изпробване, когато е необходимо, за наличието на жизнеспособни организми извън първичното физическо ограничаване;

v)	осигуряване обучение на персонала;

vi)	създаване, когато се изисква, на комитети и подкомитети за биологическа безопасност;

vii)	определяне и прилагане на местни практически правила за безопасност на персонала.

2.   Като допълнение на тези принципи, когато е подходящо, мерките за работа в контролирани условия, посочени в приложение IV, се прилагат при работа в контролирани условия с генетично модифицирани организми от втора група с цел да се осигури високо равнище на безопасност.

3.   Тези мерки периодично се преразглеждат от потребителя, като се взимат предвид новите научни и технически познания, които се отнасят до управлението на риска и до обработката и депонирането на отпадъци.

Член 8

Когато помещенията ще се използват за първи път за извършване на работа в контролирани условия, ползвателят трябва, преди да започне да използва помещенията, да представи на компетентните власти нотификация, която трябва да съдържа най-малко данните, изброени в приложение VА.

Отделна нотификация се изисква, когато за първи път ще се използват генетично модифицираните организми от първа и втора групи.

Член 9

1.   Ползвателят на генетично модифицирани организми от първа група за действия от вид А води протокол за извършената работа и го предоставя на компетентния орган при поискване.

2.   Ползвателят на генетично модифицирани организми от първа група за действия от вид Б, преди да започне ползването, предоставя на компетентния орган нотификация, която съдържа информацията по приложение VБ.

Член 10

1.   Ползвателят на генетично модифицирани организми от втора група за действия от вид А, преди да започне ползването, предоставя на компетентния орган нотификация, която съдържа информацията по приложение VВ.

2.   Ползвателят на генетично модифицирани организми от първа група за действия от вид Б, преди да започне ползването, предоставя на компетентния орган нотификация, която съдържа информацията за:

—	генетично модифицирания/те организъм/зми,

—	персонала и обучението,

—	помещението,

—	управлението на отпадъците,

—	предотвратяване на инцидентите и плановете за реагиране при непредвидени ситуации,

—	оценка на риска за човешкото здраве и околната среда по член 6,

подробностите за която са описани в приложение VГ.

Член 11

1.   Държавите-членки определят ведомството или органите, компетентни да прилагат мерките, които се приемат, с оглед прилагането на настоящата директива, и да получават и разглеждат нотификациите по членове 8, 9, параграф 2, и член 10.

2.   Компетентните органи разглеждат съответствието на получените нотификации с изискванията на настоящата директива, достоверността и пълнотата на предоставената информация, точността на класа за работа в контролирани условия, и където е подходящо — адекватността на управлението на отпадъците, безопасността и на мерките за реагиране при непредвидени ситуации.

3.   При необходимост компетентният орган може:

a)

да поиска ползвателят да представи допълнителна информация или да промени условията на предложената работа в контролирани условия. В този случай работата в контролирани условия не може да се осъществи, докато компетентният орган не даде на базата на получената допълнителна информация или променени условия за работа своето одобрение;

б)	да ограничи времето, за което е разрешена работата в контролирани условия, или да я подчини на определени специфични условия.

4.   В случаи когато помещението по член 8 не са били обект на предишна нотификация за осъществяване на работа в контролирани условия:

—	за генетично модифицирани организми от клас 1 работата в контролирани условия може да продължи 90 дни след представянето на нотификацията, при условие че липсва каквато и да е изрична забрана от компетентния орган, или по-рано със съгласието на компетентния орган,

—	за генетично модифицирани организми от клас 2 работата в контролирани условия не може да продължи без предварително разрешение от компетентния орган, който го съобщава писмено в срок от 90 дни след поискването на нотификация.

5.

а) Работата, за която има издадена нотификация по член 9, параграф 2, и член 10, параграф 1, може да продължи 60 дни след представянето на нотификацията, при условие че липсва каквато и да е изрична забрана от компетентния орган, или по-рано със съгласието на компетентния орган. б) Работата, за която има издадена нотификация по член 10, параграф 2, не може да продължи без предварително разрешение от компетентния орган, който го съобщава писмено в срок от 90 дни след поискването на нотификация.

6.   За целите на пресмятането на сроковете по параграфи 4 и 5 всеки период, през време на който компетентният орган:

—	очаква допълнителна информация, която може да е поискана от заявителят в съответствие с параграф 3, буква а), или

—	провежда обществено допитване или консултации в съответствие с член 13,

не се взима предвид.

Член 12

1.   Ако на ползвателя стане известна нова информация или условията на работа в контролирани условия се променят по начин, който би имал значителни последствия за рисковете, които тя причинява, или когато се измени класът на генетично модифицираните организми, компетентният орган трябва да бъде информиран в най-кратки срокове и нотификацията, дадена съгласно членове 8, 9 и 10, трябва да бъде изменена.

2.   Ако впоследствие постъпи информация при компетентния орган, която може да има значителни последствия за рисковете, причинявани от работата в контролирана система, той може да задължи ползвателя да промени условията или да преустанови или завърши работата.

Член 13

Където държавите-членки считат, че е подходящо, може да се предвиди да се провеждат консултации с отделни групи или с обществеността по отношение на предложената работа в контролирани условия.

Член 14

Компетентният орган гарантира, че когато е необходимо, преди да се започне работата в контролирани условия:

a)	с цел да се защитят човешкото здраве и околната среда извън помещенията в случаи на инциденти са съставени аварийни планове за работа в контролирани условия и че отговорните в случай на инцидент служби за действие са осведомени писмено за риска;

б)

се предоставя по подходящ начин информация за мерките за защита и за правилно поведение в случаи на инцидент и без да има постъпило искане за това и на лица, податливи при злополука.. Информацията трябва да се осъвременява на подходящи интервали. Тя трябва да е достъпна и за обществеността. Засегнатите държави-членки в същото време предоставят на други също засегнати държави-членки като основа за всички необходими консултации в рамките на техните двустранни отношение, същата информация като тази, която е разпространена на тяхната територия.

Член 15

1.   Държавите-членки взимат необходимите мерки, за да гарантират, че в случай на злополука ползвателят е задължен незабавно да уведоми компетентните органи, посочени в член 11, и да осигури следната информация:

—	обстоятелствата, при които е станала злополуката,

—	видът и количествата на засегнатите генетично модифицирани организми,

—	всяка друга информация, необходима, за да се извърши оценка на последиците от злополуката върху здравето на населението и върху околната среда,

—	предприетите спешни мерки.

2.   Когато е дадена информация съгласно параграф 1, държавите-членки са задължени да:

—	гарантират, че са предприети всички необходими спешни мерки в средносрочен и дългосрочен план и че незабавно са уведомени всички държави-членки, които могат да бъдат засегнати от инцидента,

—	събират, където е възможно, необходимата информация за извършване на пълен анализ на инцидента, и където е подходящо, правят препоръки за избягване на подобни инциденти в бъдеще и за ограничаване на последиците от тях.

Член 16

1.   Държавите – членки са длъжни да:

a)	се консултират с други държави-членки, за които е вероятно да бъдат засегнати в случай на инцидент, по отношение на прилагането на планове за действие при спешни случаи;

б)

информират в най-кратки срокове Комисията за всеки инцидент, попадащ в обхвата на настоящата Директива, давайки подробности за обстоятелствата, при които е станал инцидентът, за вида и количеството на изпуснатите генетично модифицирани организми, за предприетите ответни мерки при спешност и тяхната ефективност и анализ на инцидента, включващ препоръки за ограничаване на неговите последици и избягване на подобни инциденти в бъдеще.

2.   Комисията след консултации с държавите-членки създава процедура за обмен на информация съгласно параграф 1. Също така на разположение на държавите-членки се изгражда и поддържа регистър на инцидентите, попадащи в обсега на настоящата директива, включващ анализ на причините за тези инциденти, придобит опит и предприети мерки за избягване на подобни инциденти в бъдеще.

Член 17

Държавите-членки гарантират, че компетентният орган извършва проверки и други контролни мерки, с които да гарантира съответствието с настоящата директива.

Член 18

1.   В края на всяка година държавите-членки изпращат на Комисията общ доклад за нотификациите, дадени през годината за работа в контролирани условия съгласно член 10, включващ описание, препоръчително използване и рисковете от използването на генетично модифицирани организми.

2.   На всеки три години държавите – членки изпращат на Комисията общ доклад за техния опит по отношение на настоящата директива, като за първия доклад срокът е до 1 септември 1992 г.

3.   На всеки три години Комисията публикува резюме, основано на докладите по параграф 2, като за първото публикуване срокът тече от 1993 г.

4.   Комисията може да публикува обща статистическа информация за прилагането на настоящата директива и на свързаните с нея въпроси, доколкото тя не съдържа информация, която е вероятно да причини вреда на конкурентната позиция на ползвателя.

Член 19

1.   Комисията и компетентните органи не могат да разгласяват на трети страни информацията, която им е предоставена или е обменена в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, и защитават правата на интелектуална собственост, свързани с получената информация.

2.   Заявителят може да посочи какве е информацята, съдържаща се в нотификациите, извършени при прилагане на настоящата директива, чието разгласяване може да навреди на неговото конкурентно положение, и която, при това положение, следва да се счита за поверителна. В такъв случай следва да се предостави проверимо оправдание.

3.   Компетентният орган след консултации със заявителя решава коя информация ще бъде считана за поверителна и уведомява заинтересованото лице за своето решение.

4.   Следната информацията няма да бъде считана за поверителна в случай, че е предоставена в съответствие с разпоредбите на членове 8, 9 и 10:

—	основните характеристики на генетично модифицираните организми, името и адресът на заявителя, местонахождението на работата в контролирани условия,

—	методи и планове за наблюдение на генетично модифицираните организми и за спешни съответни мерки,

—	оценката на предвидимите въздействия и по-специално на вредните ефекти върху човешкото здраве и околната среда.

5.   В случай че заявителят оттегли нотификацията по каквато и да е причина, компетентният орган е длъжен да запази поверителността на предоставената информация.

Член 20

Измененията, необходими за адаптирането на приложения II - V към техническия прогрес се решават в съответствие с процедурата, уредена в член 21.

Член 21

1.   Комисията се подпомага от Комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията.

2.   Представителят на Комисията представя на Комитета проект на мерките, които трябва да бъдат предприети. Комитета изпраща своето становище по проекта в срок, определен от председателя в зависимост от спешността на проблема. Становището се изпраща с мнозинство по член 148, параграф 2 от Договора в случаите, когато Съветът трябва да се вземе решение въз основа на предложение, направено от Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в Комитета се разпределят по начин, посочен в този член. Председателят не гласува.

3.

а) Комисията приема предвидените мерки, ако са в съответствие със становището на Комитета. б) Ако предвидените мерки не са в съответствие със становището на Комитета или такова не е било изпратено, Комисията незабавно изпраща на Съвета предложение относно мерките, които трябва да се предприемат. Съветът заседава при наличието на квалифицирано мнозинство. Ако до изтичането на период от три месеца от датата на уведомяването на Съвета той не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията, освен ако Съветът се е произнесъл с обикновено мнозинство срещу въпросните мерки.

Член 22

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 23 октомври 1991 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 23

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ С 198, 28.7.1988 г., стр. 9 и

ОВ С 246, 27.9.1989 г., стр. 6.

(2)  ОВ С 158, 26.6.1989 г., стр. 122 и

ОВ С 96, 17.4.1990 г.

(3)  ОВ С 23, 30.1.1989 г., стр. 45.

(4)  ОВ С 328, 7.12.1987 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I А

ЧАСТ 1

Техниките за генетично модифициране, посочени в член 2, буква б), i), са, между другото:

i)	техники на рекомбинантна дезоксирибонуклеинова киселина, използващи векторни системи, както вече са посочени в Препоръка 82/472/ЕИО (1);

ii)	техники, включващи директното вкарване в организъм на наследствен материал, получен вън от организма, включително микроинжектиране, макроинжектиране и микроинкапсулиране;

iii)	делене на клетки или техники за хибридизиране, при които посредством делене на две или повече клетки или посредством методи, които не се срещат в естествената среда, се формират живи клетки с нова комбинация от наследствен генетичен материал.

ЧАСТ 2

Техники, посочени в член 2, буква б), ii), за които се счита, че не водят до генетична промяна, при условие че не включват използването на молекули на рекомбинантна дезоксирибонуклеинова киселина или генетично модифицирани организми:

1.	оплождане инвитро;

2.	естествени процеси като: конюгация, трансдукция, трансформация;

3.	полиплоидна индукция.

---

(1)  ОВ 213, 21.7.1982 г., стр. 15.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I В

Техники на генетично изменение, които са изключени от обхвата на директивата, при условие че не включват използването на генетично модифицирани микроорганизми като приемници или като родителски организми:

1.	мутагенезис;

2.	създаване и използване на соматични животински хибридни клетки (напр., за производството на моноклониращи се антитела);

3.	делене на клетки (включително делене на протоплазма) на растителни видове, които могат да бъдат произведени чрез традиционните методи за отглеждане;

4.	самоклониране на непатогенни естествено съществуващи микроорганизми, които отговарят на критериите за група I за приемни микроорганизми.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КРИТЕРИИ ЗА КЛАСИФИЦИРАНЕТО НА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ МИКРООРГАНИЗМИ В ГРУПА I

А.   Приемен или родителски организъм

—	непатогенен,

—	без случайни агенти,

—	доказана и разширена история на безопасно използване или изграждане на биологични бариери, която, без да влияе с оптималния растеж в реактора или ферментора, дава ограничени способност за оцеляване и репродуциране без неблагоприятни последици за околната среда.

Б.   Преносител/вносител на генетичен материал от един организъм в друг

—	добре характеризиран и без познати вредни първични структури,

—	колкото е възможно ограничени по размер генетични първични структури, необходими за извършване на действие,

—	да не повишава стабилността на изграждане на околната среда (освен ако това не е изискване на целеното действие),

—	да бъде слабоподвижен,

—	да не пренася каквито и да било резистентни индикатори към микроорганизмите, за които не е известно да се придобиват по естествен път (ако подобно пренасяне е приемливо по отношение използването на лекарства за контролиране на болестотворните агенти).

В.   Генетично модифицирани микроорганизми

—	непатогенни,

—	толкова безопасни в реактора или ферментора, колкото приемника или родителския организъм, но с ограничена способност за оцеляване и/или за репродуциране без неблагоприятни последици за околната среда.

Г.   Други генетично модифицирани организми, които могат да се включат в група I, при условие че отговарят на условията, посочени по-горе в точка В

—	тези, създадени изцяло от самостоятелен прокариотен приемник (включително негови местни плазмиди и вируси) или от самостоятелен еукариотен приемник (включително негови хлоропласти, митохондрия, плазмиди, но без да се включват вирусите),

—	тези, които се състоят изцяло от генетични първични структури от различни видове, които обменят тези първични структури чрез известни физиологични процеси.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПАРАМЕТРИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД, ДОКОЛКОТО СА РЕЛЕВАНТНИ, ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА БЕЗОПАСНАТА ОЦЕНКА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 6, ПАРАГРАФ 3

А.	Характеристика на донорния, приемния или (където е приложимо) на родителския организъм/организми

Б.	Характеристика на модифицирания микроорганизъм

В.	Здравни съображения

Г.	Екологични съображения

А.   Характеристика на донорния, приемния или (където е приложимо) на родителския организъм/ организми

—	имена и местоположение,

—	степен на свързаност,

—	източници на организма/организмите,

—	информация относно репродуктивните цикли (полов/безполов) на родителския организъм/зми или, където е приложимо, на приемния микроорганизъм,

—	история на предшестващи генетични манипулации,

—	устойчивост на родителския или приемния организъм по отношение на съответни генетични черти/особености;

—	природа на патогенност и вирулентност, заразимост, токсичност и вектори на предаване на болест;

—	природа на местните вектори: — първична структура, — честота на подвижност, — спецификация, — наличие на гени, които потвърждават резистентност,

—	обхват на организмите-гостоприемници,

—	други потенциално значими физиологични белези,

—	устойчивост на тези белези,

—	природно местообитание и географско разпространение; климатични характеристики на първичното местообитание,

—	значима намеса в процесите, протичащи в околната среда (като например азотно втвърдяване или регулиране на рН),

—	взаимодействие с и въздействие върху други организми в околната среда (включително възможни симбиозни или антагонистични свойства),

—	възможност да формира устойчиви структури (като спори или склетория).

Б.   Характеристики на модифицирания микроорганизъм:

—	описание на модификацията, включително метода на вкарване на вектор в приемния организъм или метода, използван за постигане на генетичната модификация,

—	предназначение на генетичната манипулация и/или на новата нуклеотидна киселина,

—	природа и източник на вектора,

—	структура и количество на вектор и/или донорна нуклеотидна киселина, продължаваща да съществува в крайната структура на модифицирания микроорганизъм,

—	устойчивост на микроорганизма от гледна точка на генетични белези,

—	честота на подвижността на вкарания вектор и/или на способността за генетичен пренос,

—	степен и равнище на проява на новия генетичен материал. Метод и чувствителност на измерванията,

—	активност на проявения протеин.

В.   Здравни съображения

—	токсични и алергични въздействия на нежизнеспособните организми и/или на техните метаболични продукти,

—	рискове на продуктите,

—	сравнение на модифицирания микроорганизъм с донора, приемния или, където е приложимо, родителски организъм по отношение на патогенността,

—	възможност за колонизация,

—

ако микроорганизмът е патогенен спрямо хората, които са имуннозащитени: a) болести, които причинява, и механизъм на патогенността, включително и вируленция и инвазивност; б) заразност; в) доза, необходима за инфектиране; г) обхват на възможните приемници, възможности за изменение; д) възможност за оцеляване извън човешкия приемник; е) наличие на вектори или средства за разпространение; ж) биологична устойчивост; з) модели на антибиотична резистентност; и) алергичност; й) предразположение към съответни методи на лечение.

Г.   Екологични съображения

—	фактори, оказващи влияние върху жизнеспособността, размножаването и разпространението на модифицирани микроорганизми в околната среда,

—	съществуващи техники за откриване, идентифициране и упражняване на мониторинг върху модифицираните организми,

—	съществуващи техники за откриване на преноса на нов генетичен материал към други организми,

—	известни и предсказуеми местообитания на модифицирани микроорганизми,

—	описание на екосистемите, в които микроорганизмите могат инцидентно да бъдат разпространени,

—	очакван механизъм и резултат от взаимодействието между модифицирания микроорганизъм и организмите или микроорганизмите, които могат да бъдат изложени в случай на разпространение в околната среда,

—	известни и предсказуеми ефекти върху растения и животни, като например патогенност, инфекциозност, токсичност, вируленция, носител на патогенност, алергичност, колонизационност,

—	известна или предсказуема намеса в биогеохимичните процеси,

—	предразположение към методи на отстраняване на вредните последици в случай на разпространение в околната среда.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МЕРКИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА МИКРООРГАНИЗМИ ОТ ГРУПА II

Мерките за съхранение на микроорганизми от група II се избират от ползвателя от категориите, изброени по-долу като подходящи за микроорганизма и за планираната операция, за да се осигури защита на околната среда и на здравето на населението.

Операции от тип Б се разглеждат от гледна точка на техните подоперации. Особеностите на всяка операция определят вида на мерките на съхранение, които ще се използват на съответния етап. Това позволява да се извърши избор и проектиране на процеса, процедури по планирането и управлението, осигуряващи в най-пълна степен подходяща и безопасна мерки на съхранение. Двата важни фактора, които следва да се вземат предвид при избора на оборудване, необходимо за прилагането на мерките за съхранение, са рискът и последиците от технически аварии. Машиностроителната практика може да изисква все по-строги стандарти, целящи намаляване на риска от аварии, като последиците от такива се считат за все по-малко приемливи.

Специфични мерки за съхранение при операции от тип А се установяват, като се взимат пред вид посочените по-долу категории на съхранение и се отчитат специфичните условия на тези операции.

Спецификации	Категории на съхранение
	1	2	3
1. Жизнеспособни микроорганизми следва да се съхраняват в система, която физически отделя процеса на работа от околната среда (затворена система)	Изисква се	Изисква се	Изисква се
2. Изгорелите газове от затворената система следва да се третират по такъв начин, че:	Разпространението им да се сведе до минимум	Разпространението им да се предотврати	Разпространението им да се предотврати
3. Мостри, допълнителни материали към затворена система и пренос на жизнеспособни микроорганизми към друга затворена система следва да се извършва по такъв начин, че:	Разпространението им да се сведе до минимум	Разпространението им да се предотврати	Разпространението им да се предотврати
4. Товари с течни култури не следва да бъдат местени от затворената система, освен ако жизнеспособните микроорганизми не са:	Деактивирани чрез утвърдени средства	Деактивирани чрез утвърдени химични или физични средства	Деактивирани чрез утвърдени химични или физични средства
5. Изолационните съоръжения следва да имат такава конструкция, че:	Разпространението им да се сведе до минимум	Разпространението им да се предотврати	Разпространението им да се предотврати
6. Затворените системи следва да се разположат в рамките на контролирана зона	Факултативно	Факултативно	Изисква се, и целево строителство
a) Поставяне на знаци за биологична опасност на вратите	Факултативно	Изисква се	Изисква се
б) Достъпът следва да бъде ограничен само до предварително определените лица	Факултативно	Изисква се	Изисква се, чрез вакуумно заключване
в) Персоналът следва да носи защитно облекло	Изисква се, работно облекло	Изисква се	Пълна смяна
г) На персонала трябва да бъдат осигурени съоръжения за обеззаразяване и измиване	Изисква се	Изисква се	Изисква се
д) Преди да напусне контролираната площ, персоналът трябва да посети помещенията, определени за къпане	Не се изисква	Факултативно	Изисква се
е) Преди крайното освобождаване отпадните води от мивките и душовете трябва да бъдат събрани и деактивирани	Не се изисква	Факултативно	Изисква се
ж) Контролираната зона следва да бъде адекватно пречиствана с оглед минимизиране на замърсяването на въздуха	Факултативно	Факултативно	Изисква се
з) Контролираната зона следва да бъде поддържана с въздушно налягане, отрицателно спрямо атмосферното	Не се изисква	Факултативно	Изисква се
и) Входящият и изходящият въздух от контролираната площ следва да се филтрира чрез системата HEPA	Не се изисква	Факултативно	Изисква се
й) Контролираната площ трябва така да бъде устроена, че да препятства изтичането или разсипването на цялото съдържание на затворената система.	Факултативно	Изисква се	Изисква се
к) Контролираната площ трябва да бъде добре уплътнена, за да позволява дезинфекциране.	Не се изисква	Факултативно	Изисква се
7. Третиране на отпадните води преди крайното заустване	Деактивиране чрез утвърдени средства	Деактивиране чрез утвърдени химични и физични средства	Деактивиране чрез утвърдени химични средства

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ЧАСТ А

Информация, необходима за заявлението по член 8:

—	име на лицето/лицата, отговорни за извършването на работата в контролирана система, включително и тези, които са отговорни за надзора, мониторинга и сигурността, както и информация за тяхното обучение и квалификации,

—	местонахождение на помещението и координатната мрежа, описание на отделните части на помещението,

—	описание на природата на работата, която ще бъде предприета, и по-специално — класифициране на микроорганизмите, които ще се използват (група I или група II) и вероятният мащаб на операцията,

—	резюме на оценката на риска, необходима по силата на член 6, параграф 2.

ЧАСТ Б

Информация, необходима за заявлението по член 9, параграф 2:

—	дата на подаване на заявлението по член 8,

—	използваният родителски микроорганизъм/зми и, където е приложимо — използваната/ите приемна/и векторна/и система/и,

—	източникът/ците и планираното назначение на генетичния/те материал/и, участващ в манипулациите,

—	идентификация и характеристика на генетично модифицирания организъм,

—	предназначение на работата в контролирана система, включително и очакваните резултати,

—	количествата култури, които ще бъдат използвани,

—	резюме на оценката на риска, необходима по силата на член 6, параграф 2.

ЧАСТ В

Информация, необходима за заявлението по член 10, параграф 1:

—	информацията, изискуема в част Б,

—	описание на частите на помещението и на методите за боравене с микроорганизмите,

—	описание на преобладаващите метеорологични условия и на потенциалните източници на опасност вследствие на местоположението на помещението,

—	описание на охранителните и надзорните мерки, които следва да се прилагат по време на работата в контролирани условия,

—	определената категория на съхранение, конкретизираща предохранителните мерки и мерките за третиране на отпадъци, които следва да се приемат.

ЧАСТ Г

Информация, необходима за подаване на заявлението по член 10, параграф 2:

Ако не е възможно технически или ако не е възникнала необходимост да се дава информацията, посочена по-долу, причините за това трябва да бъдат изложени. Равнището на подробност на информацията, изисквано в отговор на всяка подгрупа съображения, е възможно да варира в зависимост от природата и мащаба на предлаганата работа в контролирана система. В случай, че информацията вече е представена на компетентния орган съгласно изискванията на настоящата Директива, заявителят може да направи съответна препратка:

a)	дата на представяне на заявлението по член 8 и името на отговорното/ите лице/а;

б)

информация за генетично модифицирания организъм/зми: — идентичност и характеристики на генетично модифицирания организъм, — предназначение на работата в контролирана система или природата на продукта, — където е приложимо, система на вектора-приемник, която ще бъде използвана, — количествата култури, които ще бъдат използвани, — поведение и характеристики на микроорганизма/ите в случай на промяна в условията на съхранение или на разпространение в околната среда, — общ преглед на потенциалните рискове, свързани с разпространението на микроорганизма/ите в околната среда, — вещества, които са или могат да бъдат произведени в течение на използването на микроорганизма/ите, различно от това на целения продукт;

в)	информация за персонала: — максималният брой хора, работещи в помещението, и броят на служителите, които работят директно с микроорганизма/ите;

г)	информация за помещението: — дейността, в която микроорганизмите е планирано да бъдат използвани, — използваният технологичен процес, — описание на отделните части на помещението, — преобладаващите метеорологични условия и специфичните рискове, произтичащи от местоположението на помещението;

д)

информация за управление на отпадъците: — вид, количества и потенциални рискове, произтичащи от работата с микроорганизма/ите; — използвани техники за управление на отпадъците, включително оползотворяване на течни и твърди отпадъци и методи за деактивиране, — краен вид и местоназначение на деактивираните отпадъци;

е)

информация за взетите мерки за предотвратяване на аварии и изготвените планове за действие в случай на аварии: — източниците на рискове и условията, при които могат да се случат инциденти, — прилаганите превантивни мерки, като например обезопасено оборудване, алармени системи, методи и начини на съхранение и налични ресурси, — описание на информацията, предоставена на служителите, — информацията, необходима на компетентния орган с оглед на съставянето или въвеждането на аварийни планове за прилагане извън помещението в съответствие с член 14;

ж)	сравнителна оценка (визирана в член 6, параграф 2) на рисковете за човешкото здраве и за околната среда, които могат да се породят от предложената работа в контролирани условия;

з)	цялата друга информация, изисквана съгласно част Б и част В, ако вече не е уточнена съгласно посочените по-горе изисквания.

---

15/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

28

---

31990R1210

---

L 120/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1210/90 НА СЪВЕТА

от 7 май 1990 година

за създаване на Европейска агенция за околната среда и Европейска мрежа за информация и наблюдение на околната среда

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 130т от него;

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Договорът урежда разработването и прилагането на политика на Общността за околната среда и набелязва целите и принципите, които трябва да ръководят тази политика;

като има предвид, че изискванията за опазването на околната среда са елемент на останалите политики на Общността;

като има предвид, че съгласно член 130т от Договора, в подготовката на своята дейност, свързана с околната среда, Общността взема предвид, освен всичко останало, и наличните научни и технически данни;

като има предвид, че в съответствие с Решение 85/338/ЕИО (4) Комисията е предприела работна програма относно експериментален проект за събиране, координиране и гарантиране последователността на информацията за състоянието на околната среда и природните ресурси в Общността; като има предвид, че e подходящо в този момент да се вземат необходимите решения относно постоянна система за информация и наблюдение на околната среда;

като има предвид, че събирането, обработката и анализът на данни за околната среда на европейско равнище са необходими, за да осигуряват обективна, надеждна и сравнима информация, която да даде възможност на Общността и на държавите-членки да предприемат необходимите мерки за опазване на околната среда, да оценяват резултатите от тези мерки и да гарантират, че обществото е надлежно информирано за състоянието на околната среда;

като има предвид, че понастоящем в Общността и държавите-членки съществуват съоръжения, осигуряващи такава информация и услуги;

като има предвид, че те трябва да образуват основата за създаване на Европейска мрежа за информация и наблюдение в областта на околната среда, която да се координира на общностно равнище от Европейска агенция за околната среда;

като има предвид, че агенцията трябва да си сътрудничи със съществуващите структури на общностно равнище, за да даде възможност на Комисията да осигури пълно приложение на законодателството на Общността в областта на околната среда;

като има предвид, че статутът и структурата на тази агенция трябва да съответстват на обективния характер на резултатите, които тя е предназначена да реализира, и да ѝ позволяват да осъществява своите функции в тясно сътрудничество със съществуващите национални и международни съоръжения;

като има предвид, че агенцията трябва да получи юридическа самостоятелност, като в същото време запази тясна връзка с институциите на Общността и с държавите-членки;

като има предвид, че е желателно да се създадат условия за отвореност на агенцията спрямо други страни, които споделят загрижеността на Общността и на държавите-членки за целите на агенцията, чрез спогодби, сключвани между тях и Общността;

като има предвид, че настоящият регламент трябва да се преразгледа след две години, за да се вземе решение относно възлагане на по-нататъшни задачи на агенцията,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Настоящият регламент създава Европейската агенция за околната среда и цели създаването на Европейска мрежа за информация и наблюдение в областта на околната среда.

2.   За да постигне целите на опазването и подобряването на околната среда, залегнали в Договора и в последователните програми за действие на Общността в областта на околната среда, задачата е да се осигурява на Общността и на държавите-членки:

—	обективна, надеждна и сравнима информация на европейско равнище, позволяваща им да вземат необходимите мерки за опазване на околната среда, да оценяват резултатите от тези мерки и да гарантират, че обществото е надлежно информирано за състоянието на околната среда,

—	и за тази цел, необходимата техническа и научна подкрепа.

Член 2

С оглед постигане на целта, набелязана в член 1, агенцията работи по следните задачи:

i)	да създаде, в сътрудничество с държавите-членки, и координира мрежата по смисъла на член 4. В този контекст агенцията отговаря за събирането, обработката и анализа на данни, особено в областите, описани в член 3. Тя отговаря и за продължаването на работата, започната съгласно Решение 85/338/ЕИО;

ii)

да осигурява на Общността и на държавите-членки обективна информация, която е необходима за формулирането и прилагането на стабилни и ефективни политики за околната среда; за тази цел, по-конкретно да осигурява на Комисията необходимата информация за успешно изпълнение на задачите ѝ по набелязването, подготовката и оценката на мерките и законодателството в областта на околната среда;

iii)

да регистрира, съпоставя и оценява данни за състоянието на околната среда, да изготвя експертни доклади за качеството, чувствителността и натиска върху околната среда на територията на Общността, да осигурява прилагането във всички държави-членки на еднородни критерии за оценка на данните за околната среда. Комисията използва тази информация в задачата си да осигури прилагането на законодателството на Общността за околната среда;

iv)	да помага за осигуряването на сравнимост между данните за околната среда на европейско равнище и, ако е необходимо, да насърчава по подходящ начин оптималното уеднаквяване на методите за измерване;

v)	да насърчава включването на европейската информация за околната среда в международните програми за мониторинг на околната среда, като създадените от Организацията на обединените нации и нейните специализирани агенции;

vi)	да осигурява широкото разпространение на надеждна информация за околната среда. Освен това, агенцията публикува доклад за състоянието на околната среда на всеки три години;

vii)	да стимулира разработването и прилагането на техники за прогнозиране в областта на околната среда, позволяващи навременно предприемане на адекватни превантивни мерки;

viii)

да стимулира разработването на методи за изчисляване стойността на щетите, нанесени на околната среда, както и стойността на политиките за околната среда, свързани с предотвратяване, опазване и възстановяване;

ix)	да стимулира обмена на информация за оптималните съществуващи технологии за предотвратяване или намаляване щетите за околната среда;

x)	да сътрудничи с органите и програмите, посочени в член 15.

Член 3

1.   Доколкото е възможно, основните области на действие на агенцията включват всички елементи, позволяващи ѝ да събира такава информация, каквато ѝ помага да описва настоящото и предвидимото състояние на околната среда от следните гледни точки:

i)	качеството на околната среда;

ii)	натиска върху околната среда;

iii)	чувствителността на околната среда.

2.   Агенцията предоставя информация, която може да се използва пряко в изпълнението на политиката на Общността за околната среда.

Отдава се приоритет на следните области на работа:

—	качество на въздуха и емисии в атмосферния въздух,

—	качество на водата, замърсители и водни ресурси,

—	състоянието на почвите, на фауната и флората и на биотопите,

—	земеползването и природните ресурси,

—	управлението на отпадъците,

—	шумовите емисии,

—	химическите вещества, които са опасни за околната среда,

—	защитата на бреговете.

По-конкретно, това включва явления от трансграничен, многонационален и световен мащаб.

Отчита се и социално-икономическото измерение.

В своите дейности агенцията избягва да дублира съществуващите дейности на други институции и органи.

Член 4

1.   Мрежата включва:

—	главните съставни елементи на националните информационни мрежи,

—	националните координатори,

—	тематичните центрове.

2.   За да осигурят максимално бързото и ефикасно създаване на мрежата, държавите-членки информират агенцията до шест месеца от влизането в сила на настоящия регламент за главните съставни елементи на техните национални информационни мрежи за околната среда, особено в приоритетните области, посочени в член 3, параграф 2, включително и за всяка институция, която те считат, че може да допринесе за работата на агенцията, съблюдавайки необходимостта от осигуряване на максимално пълно географско покритие на тяхна територия.

3.   Държавите-членки могат по-конкретно да излъчат сред институциите, посочени в параграф 2, или сред други създадени на тяхна територия организации, „национален координатор“, който да координира и/или предава информацията, предоставяна на национално равнище на агенцията и на институциите или органите, включени в мрежата, включително и тематичните центрове, описани в параграф 4.

4.   Освен това, държавите-членки могат, в рамките на срока, посочен в параграф 2, да избират институциите или други организации, създадени на тяхна територия, на които може конкретно да се възложи задачата да си сътрудничат с агенцията във връзка с определени теми от особен интерес. Институция избрана по този начин трябва да бъде в състояние да сключва договор с агенцията, упълномощаващ я да функционират като тематичен център на мрежата за конкретни задачи в конкретна географска област. Тези центрове си сътрудничат с останалите институции, които са част от мрежата.

5.   До шест месеца след получаване на информацията по смисъла на параграф 2, агенцията потвърждава главните елементи на мрежата на базата на решение на управителния съвет и на договореностите, описани в член 5.

Тематичните центрове се определят с единодушно решение на членовете на управителния съвет съгласно определението в член 8, параграф 1 за срок, който не превишава продължителността на отделните многогодишни работни програми, описани в член 8, параграф 4. Въпреки това, всяка номинация може да бъде подновена.

6.   Разпределението на конкретните задачи между тематичните центрове фигурира в многогодишната работна програма на агенцията, посочена в член 8, параграф 4.

7.   В конкретна връзка с многогодишната работна програма агенцията редовно преразглежда съставните елементи на мрежата по параграф 2 и внася такива промени, каквито управителният съвет реши да наложи, отчитайки евентуалните нови номинации, направени от държавите-членки.

Член 5

Агенцията може да се договаря с институциите или органите, които представляват част от мрежата съгласно член 4, при наличието на необходимите договорености, по-конкретно договори, за успешното провеждане на задачите, които тя би могла да им възложи. Всяка държава-членка може да изготви разпоредби във връзка с националните институции или организации на нейна територия, предвиждащи, че подобни договорености с агенцията се съгласуват с националния координатор.

Член 6

Данните за околната среда, предоставяни или произхождащи от агенцията, могат да бъдат публикувани и обществото има право на достъп до тях, ако са спазени правилата на Комисията и държавите-членки за разпространението на информация, особено в частта им, касаеща поверителността.

Член 7

Агенцията има статут на юридическо лице. Във всички държави-членки тя ползва максималните правомощия за юридически лица, предвидени в тяхното законодателство.

Член 8

1.   Агенцията има управителен съвет, състоящ се от един представител на всяка държава-членка и двама представители на Комисията.

Освен това, Европейският парламент определя за членове на управителния съвет двама научни кадри с конкретна квалификация в областта на опазването на околната среда, които се избират на базата на потенциалния им личен принос към работата на агенцията.

Всеки член на управителния съвет може да бъде представляван от друг член.

2.   Управителният съвет избира председателя си сред своите членове за срок от три години и приема устава си. Всеки член на управителния съвет има право на глас.

3.   Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство от две трети от гласовете на членовете на съвета, освен в случая на втора алинея от член 4, параграф 5.

4.   Управителният съвет приема многогодишна работна програма на базата на приоритетните области, описани в член 3, параграф 2, като използва за основа проектния вариант, представен от изпълнителния директор в съответствие с член 9, след като се консултира с научния комитет в съответствие с член 10 и след като получи становището на Комисията. Първата многогодишна работна програма се приема до девет месеца от влизането в сила на настоящия регламент.

5.   В съответствие с многогодишната програма управителният съвет приема ежегодно работната програма на агенцията на базата на проектен вариант, представен от изпълнителния директор след консултации с научния комитет и получаване становището на Комисията. През годината програмата може да се коригира чрез същата процедура.

6.   Всяка година управителният съвет приема годишен общ доклад за дейностите на агенцията най-късно до 31 януари. Изпълнителният директор го изпраща на Европейския парламент, Съвета, Комисията и държавите-членки.

Член 9

1.   Агенцията се оглавява от изпълнителен директор, назначен от управителния съвет по предложение на Комисията за срок от пет години, който подлежи на подновяване. Изпълнителният директор е законният представител на агенцията. Той отговаря за:

—	правилната подготовка и изпълнение на решенията и програмите, приети от управителния съвет,

—	ежедневното управление на агенцията,

—	изпълнението на задачите, определени в членове 12 и 13,

—	подготовката и публикуването на докладите, посочени в член 2, vi),

—	всички въпроси, свързани с персонала,

—	изпълнението на задачите, посочени в член 8, параграфи 4 и 5,

Той консултира становището на научния комитет по член 10 във връзка с набирането на научните кадри на агенцията.

2.   Изпълнителният директор носи отговорност за своите действия пред управителния съвет.

Член 10

1.   Управителният съвет и изпълнителният директор се подпомагат от научна комисия, която дава становище според предвиденото от настоящия регламент, както и по всякакви научни въпроси, свързани с дейността на агенцията, които управителният съвет или изпълнителният директор представят на вниманието ѝ.

Становищата на научния комитет подлежат на публикуване.

2.   Научният комитет се състои от девет членове особено квалифицирани в областта на околната среда, определени от управителния съвет за срок от четири години, който може да се подновява само веднъж. Той функционира съгласно устава, описан в член 8, параграф 2.

Член 11

1.   Прогнози на всичките приходи и разходи на агенцията се изготвят всяка финансова година, която е еднаква с календарната, и се залагат в бюджета на агенцията.

2.   Приходите и разходите в бюджета са балансирани.

3.   Приходите на агенцията, без да се засягат други ресурси, се състоят от субсидия от страна на Общността, включена в общия бюджет на Европейските общности, и от плащания за извършени услуги.

4.   Разходите на агенцията включват, inter alia, възнаграждението на персонала, административните и инфраструктурните разходи, текущите разходи и разходите, свързани с договорите, сключени с институции или органи, образуващи част от мрежата, и с трети лица.

Член 12

1.   До 31 март всяка година изпълнителният директор изготвя проектна прогноза на приходите и разходите на агенцията за следващата финансова година и я представя на управителния съвет заедно с план за съставяне.

2.   Управителният съвет изготвя прогнозата, съпътствана от плана за съставяне, и я изпраща незабавно на Комисията, която на тази основа съставя съответните прогнози в предварителния проектобюджет, който представя на Съвета съгласно условията на член 203 от Договора.

3.   Управителният съвет приема бюджета на агенцията преди началото на финансовата година, като го коригира по необходимост спрямо субсидията на Общността и останалите ресурси на агенцията.

Член 13

1.   Изпълнителният директор изпълнява бюджета на агенцията.

2.   Мониторингът върху ангажимента за заплащане и заплащането на всички направени от агенцията разходи, както и върху установяването и получаването на всички приходи на агенцията, се извършва от финансов контрольор, назначен от управителния съвет.

3.   До 31 март всяка година изпълнителният директор изпраща на Комисията, на управителния съвет и на Сметната палата, сметките на всички приходи и разходи на агенцията във връзка с предходната финансова година. Сметната палата ги проверява в съответствие с член 206a от Договора.

4.   Управителният съвет дава отчет на изпълнителния директор във връзка с изпълнението на бюджета.

Член 14

След като Сметната палата даде своето становище, управителният съвет приема вътрешните финансови разпоредби, които описват в подробности процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета на агенцията.

Член 15

1.   Агенцията търси активното сътрудничеството на другите органи и програми на Общността, и особено на Съвместния ресурсен център, Статистическата служба и програмите на Общността за околна среда и развитие. По-конкретно:

—	сътрудничеството със Съвместния ресурсен център включва задачите, посочени в приложението към A,

—	координацията със Статистическата служба на Европейската общност (Евростат) и статистическата програма на Европейската общност следва указанията, описани в приложението към Б.

2.   Агенцията сътрудничи активно и с други органи, като Европейската космическа агенция, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Съвета на Европа и Международната агенция за енергия, както и с Организацията на обединените нации и нейните специализирани агенции, по-конкретно Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), Световната метеорологична организация и Международната агенция за атомна енергия.

3.   Сътрудничеството по смисъла на параграфи 1 и 2 трябва по-конкретно да отчита необходимостта от избягване дублирането на усилията.

Член 16

Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности е приложим и към агенцията.

Член 17

Към персонала на агенцията са приложими регламентите и правилниците, приложими към длъжностните лица и другите служители на Европейските общности.

Агенцията упражнява по отношение на своя персонал правомощията, делегирани на назначаващия орган.

Управителният съвет, съгласувано с Комисията, приема подходящите правила за изпълнение.

Член 18

1.   Договорната отговорност на агенцията се урежда от законодателството, приложимо към въпросния договор. Съдът на Европейските общности се ползва с правото да издава решения съгласно клауза за арбитраж, съдържаща се в договор, сключен от агенцията.

2.   В случай на извъндоговорна отговорност, агенцията, в съответствие с общите принципи, залегнали в законодателствата на държавите-членки, предоставя обезщетение за щетите, нанесени от агенцията или нейните служители в изпълнение на техните задължения.

Компетентен да разрешава спорове, свързани с обезщетение за подобни щети, е Съдът на Европейските общности.

3.   Личната отговорност на служителите спрямо агенцията се урежда чрез разпоредбите, приложими към персонала на агенцията.

Член 19

Агенцията е отворена за страни, които не са членове на Европейските общности, но които споделят загрижеността на Общностите и на държавите-членки за целите на агенцията по спогодби, сключени между тях и Общността съгласно процедурата, описана в член 228 от Договора.

Член 20

Не по-късно от две години след влизането в сила на настоящия регламент и след като се е консултирал с Европейския парламент, Съветът, на същата основа като настоящия регламент и на основата на доклад от Комисията с подходящи предложения, взима решение за по-нататъшните задачи на агенцията, по-конкретно в следните области:

—	асоциирането по мониторинга във връзка с изпълнението на законодателството на Общността за околната среда, в сътрудничество с Комисията и съществуващите компетентни органи в държавите-членки,

—	изготвянето на етикети за околната среда и на критерии за поставянето им върху екологосъобразни продукти, технологии, стоки, услуги и програми, които не разхищават природни ресурси,

—	насърчаването на екологосъобразни технологии и процеси и тяхното приложение и трансфер в Общността и в трети страни,

—	създаване на критерии за оценка на въздействието върху околната среда с оглед приложението и потенциалната редакция на Директива 85/337/ЕИО (5), както е предвидено в член 11 от директивата.

Член 21

Настоящият регламент влиза в сила в деня, следващ този, в който компетентните органи са взели решение относно седалището на агенцията (6).

---

(1)  ОВ C 217, 23.8.1989 г., стр. 7.

(2)  ОВ C 96, 17.4.1990 г.

(3)  ОВ C 56, 7.3.1990 г., стр. 20.

(4)  ОВ C 176, 6.7.1985 г., стр. 14.

(5)  ОВ C 175, 5.7.1985 г., стр. 40.

(6)  Датата на влизането в сила на регламента се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

А.   Сътрудничество със Съвместния ресурсен център

—	Хармонизиране на методите за измерване в областта на околната среда (1).

—	Калибриране между отделните инструменти (1).

—	Стандартизация на формата на данните.

—	Разработване на нови методи за измерване и инструменти в областта на околната среда.

—	Други задачи съгласно договореност между изпълнителния директор на агенцията и генералния директор на Съвместния ресурсен център.

Б.   Сътрудничество с Евростат

1.	Системата ползва в максимална степен системата за статистическа информация, създадена от Евростат, както и националните статистически услуги в държавите-членки.

2.	Статистическата програма в областта на околната среда се съгласува между изпълнителния директор на агенцията и генералния директор на Евростат и се представя за одобрение на управителния съвет на агенцията и на Статистическата програмна комисия.

3.	Статистическата програма се замисля и изпълнява в рамката, установена от международните статистически органи, като Статистическата комисия на ООН, Конференцията на европейските статистици и ОИСР.

---

(1)  Сътрудничеството в тези области отчита също така и работата, извършвана от Бюрото за справки на Общността.

---

15/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

34

---

31990L0415

---

L 219/49

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 27 юли 1990 година

за изменение на приложение II към Директива 86/280/ЕИО относно пределно допустимите стойности и целевите показатели за качество за заустванията на някои опасни вещества от списък I от приложението към Директива 76/464/ЕИО

(90/415/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА EВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 130т от него,

като взе предвид Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 г. относно замърсяването, причинено от заустване на някои опасни вещества във водната среда на Общността (1), и по-специално членове 6 и 12 от нея,

като взе предвид предложението от Комисията (2),

като взе предвид становището на Европейския парламент (3),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (4),

като има предвид, че с оглед опазване на водната среда на Общността от замърсяване с някои опасни вещества член 3 от Директива 76/464/ЕИО въвежда режим на предварителни разрешителни за определяне на емисионните норми за заустванията на веществата от списък I от приложението към нея; като има предвид, че член 6 от посочената директива предвижда определянето на пределно допустими стойности на емисионните норми и определянето на целеви показатели за качество за водната среда, засегната от заустванията на тези вещества;

като има предвид, че държавите-членки се задължават да прилагат пределно допустимите стойности, с изключение на случаите, в които те могат да прилагат целевите показатели за качество;

като има предвид, че Директива 86/280/ЕИО (5), изменена с Директива 88/347/ЕИО (6), трябва да бъде изменена по предложение на Комисията, в светлината на развитието на научното знание предимно за токсичността, продължителността и натрупването на споменатите вещества в живите организми и утайките или в случай на подобрение на най-добрите налични технически средства; като има предвид, че има основание да се допълни споменатата директива с разпоредби за други опасни вещества и да се измени и допълни приложение II;

като има предвид, че член 5 от Директива 86/280/ЕИО предвижда в случая на някои значителни източници на замърсяване с тези вещества, различни от веществата, предмет на общностните пределно допустими стойности или на националните емисионни норми, създаването на специални програми за премахване на това замърсяване;

като има предвид, че е подходящо слабите зауствания, които се подчиняват на член 5 от Директива 86/280/ЕИО, да бъдат освободени от спазването на изискванията на член 3 от Директива 76/464/ЕИО;

като има предвид, че въз основа на критериите, определени в Директива 76/464/ЕИО, 1-2-дихлороетан, трихлороетилен, перхлороетилен и трихлоробензен трябва да се включат в разпоредбите на Директива 86/280/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение II към Директива 86/280/ЕИО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок до осемнадесет месеца считано от нейното нотифициране (7). Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 129, 18.5.1976 г., стр. 23.

(2)  ОВ С 253, 29.9.1988 г., стр. 4.

(3)  ОВ С 96, 17.4.1989 г., стр. 188.

(4)  ОВ С 23, 30.1.1989 г., стр. 4.

(5)  ОВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 16.

(6)  ОВ L 158, 25.6.1988 г., стр. 35.

(7)  Настоящата директива е нотифицирана на държавите-членки на 31 юли 1990 г.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

ИЗМЕНЕНИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЕ II КЪМ ДИРЕКТИВА 86/280/ЕИО

1.   Под заглавието се добавят следните точки:

2.   Добавят се следните раздели:

Рубрика А (59): Пределно допустими стойности на емисионните норми (2)

Вид промишлено предприятие (3)  (4)	Вид средна стойност	Пределно допустими стойности, изразени във		Да се спазва от
		тегло (g/tonne) (5)	концентрация (mg/litre) (6)
а)   Производство само на 1,2-дихлороетан (без преработка или употреба на същото място)	месечна	4	2	1.1.1993 г.
		2,5	1,25	1.1.1995 г.
	дневна	8	4	1.1.1993 г.
		5	2,5	1.1.1995 г.
б)   Производство на 1,2-дихлороетан, и преработка и/или употреба на същото място, с изключение на употребата, посочена в буква д) по-долу (7)  (8)	месечна	12	6	1.1.1993 г.
		5	2,5	1.1.1995 г.
	дневна	24	12	1.1.1993 г.
		10	5	1.1.1995 г.
в)   Преработка на 1,2-дихлороетан в други вещества, различни от винил хлорид (9)	месечна	2,5	1	1.1.1993 г.
	дневна	5	2	1.1.1993 г.
г)   Употреба на EDC за обезмасляване на метали (извън мястото на промишленото предприятие, обхванато от буква б) (10)	месечна	-	0,1	1.1.1993 г.
	дневна	-	0,2	1.1.1993 г
д)   Употреба на EDC в производството на йонообменници (11)	месечна	-	-	-
	дневна	-	-	-

Рубрика Б (59): Целеви показатели за качество

Среда	Целеви показатели за качество (мкг/l)	Да се спазва от
Вътрешни повърхностни води	10	1.1.1993 г.
Води при устието
Вътрешни крайбрежни води, различни от водите при устието
Териториални морски води

Комисията ще сравни цифрите, получени в резултат от наблюдението, извършено в съответствие с член 13, параграф 1, трето тире, от Директива 76/464/ЕИО, с индикативна концентрация от 2,5 мкг/l.

До 1998 г. Комисията ще преразгледа целевите показатели за качество въз основа на опита, придобит при прилагането на настоящите мерки.

Рубрика В (59): Референтен метод на измерване

1.   Референтният метод на измерване за определяне на 1,2-дихлороетан в отпадните води и във водите е хроматография в газова фаза с детекция за улавяне на електрони след екстракцията чрез подходящ разтворител или хроматография в газова фаза след изолиране чрез процеса „прочистване и улавяне“ и улавяне, използващ криогенно охладен капилярен уловител. Границата на определяне е 10 мкг/л за отпадните води и 1 мкг/л за водите.

2.   Точността и верността на метода трябва да е ± 50 % при концентрация, която представлява двуктратната стойност на границата на определяне.

3.   Държавите-членки могат да определят концентрациите на EDC с позоваване на количеството на АОХ, ЕОХ или VОХ, при условие че Комисията предварително се е убедила, че тези методи позволяват да се получат еквивалентни резултати и докато се приеме общата директива за разтворителите.

Заинтересованите държави-членки установяват редовно съотношението между концентрациите на EDC и на използвания параметър.

IХ.   Специални разпоредби относно трихлороетилен (TRI) (№ 121) (12)

CAS 79-01-6

Рубрика А (121): Пределно допустими стойности на емисионните норми (13)

Вип промишлено предприятие (14)	Вид средна стойност	Пределно допустими стойности, изразени във		Да се спазва от
		тегло (g/тон) (15)	концентрация (mg/l) (16)
а)   Производство на трихлороетилен (TRI) и на перхлороетилен (PER)	месечна	10	2	1.1.1993 г.
		2,5	0,5	1.1.1995 г.
	дневна
		20	4	1.1.1993 г.
		5	1	1.1.1995 г.
б)   Употреба на TRI за обезмасляване на метали (17)	месечна		0,1	1.1.1993 г.
	дневна		0,2	1.1.1993 г.

Рубрика Б (121): Целеви показатели за качество

Среда	Целеви показатели за качество (мкг/l)	Да се спазва от
Вътрешни повърхностни води	10	1.1.1993 г.
Води при устието
Вътрешни крайбрежни води, различни от водите при устието
Териториални морски води

Комисията ще сравни цифрите, получени в резултат от наблюдението, извършено в съответствие с член 13, параграф 1, трето тире, от Директива 76/464/ЕИО, с индикативна концентрация от 2,5 мкг/l.

До 1998 г. Комисията ще преразгледа целевите показатели за качество въз основа на опита, придобит при прилагането на настоящите мерки.

Рубрика В (121): Референтен метод на измерване

1.   Референтният метод на измерване за определяне на трихлороетилен (TRI) в отпадните води и във водите е хроматография в газова фаза с детекция за улавяне на електрони след екстракцията чрез подходящ разтворител

Границата на определяне на TRI е 10 мкг/l за отпадните води и 0,1 мкг/l за водите.

2.   Точността и верността на метода трябва да е ± 50 % при концентрация, която представлява двукратната стойност на границата на определяне.

3.   Държавите-членки могат да определят концентрациите на TRI с позоваване на количеството АОХ, ЕОХ или VОХ, при условие че Комисията предварително се е убедила, че тези методи позволяват да се получат еквивалентни резултати и докато се приеме общата директива за разтворителите.

Заинтересованите държави-членки установяват редовно съотношението между концентрациите на TRI и на използвания параметър.

Х.   Специални разпоредби относно перхлороетилен (PER) (№ 111) (18)

CAS-127-18-4

Рубрика А(111): Пределно допустими стойности на емисионните норми (19)

Вид промишлено предприятие (20)	Вид средна стойност	Ппределно допустими стойности, изразени във		Да се спазва от
		тегло (g/тон) (21)	концентрация (mg/l) (22)
а)   Производство на трихлороетилен (TRI) и перхлороетилен (PER) (TRI-PER процеси)	месечна	10	2	1.1.1993 г.
		2,5	0,5	1.1.1995 г.
	дневна	20	4	1.1.1993 г.
		5	1	1.1.1995 г.
б)   Производство на въглероден тетрахлорид и перхлороетилен (TЕТRА-PER процеси)	месечна	10	5	1.1.1993 г.
		2,5	1,25	1.1.1995 г.
	дневна	20	10	1.1.1993 г.
		5	2,5	1.1.1995 г.
в)   Употреба на PER за обезмасляване на метали (23)	месечна	-	0,1	1.1.1993 г.
	дневна	-	0,2	1.1.1993 г.
г)   Производство на хлорофлуоровъглерод (24)	месечна	-	-	-
	дневна	-	-	-

Рубрика Б (111): Целеви показатели за качество

Среда	Целеви показатели за качество (мкг/l)	Да се спазва от
Вътрешни повърхностни води	10	1.1.1993 г.
Води при устието
Вътрешни крайбрежни води, различни от водите при устието
Териториални морски води

Комисията ще сравни цифрите, получени в резултат от наблюдението, извършено в съответствие с член 13, параграф 1, трето тире от Директива 76/464/ЕИО, с индикативна концентрация 2,5 мкг/l.

До 1998 г. Комисията ще преразгледа целевите показатели за качество въз основа на опита, придобит при прилагането на настоящите мерки.

Рубрика В (111): Референтен метод на измерване

1.   Референтният метод на измерване за определяне на перхлороетилен (PER) в отпадните води и във водната среда е хроматография в газова форма с детекция за улавяне на електрони след екстракцията чрез подходящ разтворител.

Границата на определяне на PER е 10 мкг/l за отпадните води и 0,1 мкг/l за водите.

2.   Точността и верността на метода трябва да е ± 50 % при концентрация, която представлява двукратната стойност на границата на определяне.

3.   Държавите-членки могат да определят концентрациите на PER с позоваване на количеството АОХ, ЕОХ или VОХ, при условие че Комисията предварително се е убедила, че тези методи позволяват да се получат еквивалентни резултати и докато се приеме общата директива за разтворителите.

Заинтересованите държави-членки установяват редовно съотношението между концентрациите на PER и на използвания параметър.

ХI.   Специални разпоредби относно трихлоробензен (25) (TCB) (117, 118) (26)

Рубрика А (117, 118): Пределно допустими стойности на емисионните норми

Неизменност: Не трябва да има значително, пряко или косвено, увеличение във времето на замърсяването, произтичащо от заустванията на ТСВ и засягащо концентрациите в утайките и/или черупчестите, и/или ракообразните, и/или рибите.

Вид промишлено предприятие	Вид средна стойност	Пределно допустими стойности, изразени във		Да се спазва от
		тегло (g/тон) (27)	концентрация (mg/l) (28)
а)   Производство на TСВ чрез дехидрохлориране на НСН и/или преработка на ТСВ	месечна	25	2,5	1.1.1993 г.
		10	1	1.1.1995 г.
	дневна	50	5	1.1.1993 г.
		20	2	1.1.1995 г.
б)   Производство и/или преработка на хлоробензени чрез хлориране на бензен (29)	месечна	5	0,5	1.1.1993 г.
		0,5	0,05	1.1.1995 г.
	дневна	10	1	1.1.1993 г.
		1	0,1	1.1.1995 г.

Рубрика Б (117, 118): Целеви показатели за качество

Неизменност: Не трябва да има значително, пряко или косвено, увеличение във времето на концентрацията на ТСВ в утайките и/или черупчестите, и/или ракообразните, и/или рибите.

Среда	Целеви показатели за качество (мкг/л)	Да се спазва от
Вътрешни повърхностни води	0,4	1.1.1993 г.
Води при устието
Вътрешни крайбрежни води, различни от водите при устието
Териториални морски води

Комисията ще сравни цифрите, получени в резултат от наблюдението, извършено в съответствие с член 13, параграф 1, трето тире, от Директива 76/464/ЕИО, с индикативна концентрация от 0,1 мкг/л.

До 1998 г. Комисията ще преразгледа целевите показатели за качество въз основа на опита, придобит при прилагането на настоящите мерки.

Рубрика В (117, 118): Референтен метод на измерване

1.   Референтният метод на измерване за определяне на трихлоробензен (ТСВ) в отпадните води и във водите е хроматография в газова фаза с детекция за улавяне на електрони след екстракцията чрез подходящ разтворител. Границата на определяне за всеки изомер поотделно е 1 мкг/л за отпадните води и 10 ng/l за водите.

2.   Референтният метод за определяне на ТСВ в утайките и организмите е хроматография в газова фаза с детекция за улавяне на електрони след подходяща подготовка на пробата. Границата на определяне за всеки изомер поотделно е 1 мкг/kg сухо вещество.

3.   Държавите-членки могат да определят концентрациите на ТСВ с позоваване на количеството АОХ или ЕОХ, при условие че Комисията предварително се е уверила, че тези методи позволяват да се получат еквивалентни резултати и докато се приеме общата директива за разтворителите.

Заинтересованите държави-членки установяват редовно съотношението между концентрациите на ТСВ и на използвания параметър.

4.   Точността и верността на метода трябва да е ± 50 % при концентрация, която представлява двукратната стойност на границата на определяне."

---

(1)  Член 5 от Директива 86/280/ЕИО се прилага, в частност, за употребата на ЕDC като разтворител извън мястото на производство или на преработка в случая, когато годишните зауствания са под 30 кг годишно. Тези незначителни зауствания могат да бъдат изключени от прилагането на изискванията, предвидени в член 3 от Директива 76/464/ЕИО. По изключение от член 5, параграф 3 от Директива 86/280/ЕИО държавите-членки въвеждат в сила своите специални програми най-късно до 1 януари 1993 г. Едновременно с това те ги предоставят на Комисията.“

(2)  Отчитайки летливостта на ЕDC и с цел да гарантират спазването на член 3, параграф 6 от Директива 86/280/ЕИО, в случая, когато се използва процес, включващ размесване на открито на отпадните води, съдържащи ЕDC, държавите-членки изискват да се спазват пределно допустимите стойности по горното течение на съответните съоръжения; те гарантират, че всички води, които могат да бъдат замърсени, са взети предвид.

(3)  Производственият капацитет за пречистен EDC включва тази фракция на EDC, която не е крекирана в производствената единица за винилхлорид (VC), свързана с производствената единица за EDC и която е рециклирана до секцията за пречистване на EDC в предприятието.

Производственият или преработвателният капацитет е капацитетът, разрешен от административния орган, или, при липса, най-значителното годишно количество, произведено или преработено през четирите години, предхождащи предоставянето или преразглеждането на разрешителното. Капацитетът, разрешен от административния орган, не трябва да се различава съществено от действителното производство.

(4)  Опростена процедура за контрол може да се въведе, ако годишните зауствания не надхвърлят 30 kg/година.

(5)  Тези пределно допустими стойности се отнасят за:

—	производствения капацитет на пречистен EDC, изразен в тонове, за отраслите „а“ и „б“,

—

преработвателния капацитет на EDC, изразен в тонове, за отрасъла „в“. Въпреки това по отношение на отрасъла „б“, ако преработвателният и потребителският капацитет са по-големи от производствения капацитет, пределно допустимите стойности се прилагат по отношение на общия преработвателен и потребителски капацитет. Ако има повече предприятия на същото място, пределно допустимите стойности се прилагат за всички предприятия, взети заедно.

(6)  Без да се нарушават разпоредбите на приложение I, рубрика А, точка 4, тези пределни концентрации се отнасят за следните референтни обеми:

а)	2 м3/тон производствен капацитет за пречистен EDC;

б)	2,5 м3/тон производствен капацитет за пречистен EDC;

в)	2,5 м3/тон преработвателен капацитет за EDC.

(7)  Пределно допустимите стойности отчитат всички дифузни вътрешни източници и/или употребата на EDC като разтворител в мястото на промишлено производство; те ще позволят да се намалят с повече от 99 % заустванията на EDC.

Въпреки това е възможно да се постигне намаляване с повече от 99,9 % благодарение на прилагането на най-добрата налична технология и липсата на вътрешни дифузни източници.

Въз основа на придобития опит при прилагането на настоящите мерки Комисията ще представи своевременно на Съвета предложения, насочени към прилагането на по-строги пределно допустими стойности от 1998 г.

(8)  Когато държава-членка прецени, че за даден производствен процес на EDC е невъзможно да се спазят тези пределно допустими стойности до крайния срок 1 януари 1993 г. поради факта, че това производство е интегрирано с производството на други хлорирани въглеводороди, тя трябва да уведоми за това Комисията преди 1 януари 1991 г. Най-късно до 31 декември 1993 г. на Комисията ще се представи програма за намаляване на заустванията на EDC, която позволява да се спазват тези пределно допустими стойности до крайния срок 1 януари 1997 г. Дотогава пределно допустимата стойност по-долу трябва да се спазва до 1 януари 1993 г.:

—	40 g EDC/тон производствен капацитет за пречистен EDC (в средни месечни и дневни стойности). Пределно допустимата стойност, изразена като концентрация, се извежда като функция на обема заустена вода от съответното предприятие или предприятия.

(9)  Има се предвид, в частност, производството на етилен диамин, етиленполиамин, 1.1.1.-трихлороетан, трихлороетилен и перхлороетилен.

(10)  Тези пределно допустими стойности се прилагат само за предприятия, чиито годишни зауствания надхвърлят 30 kg/година.

(11)  Понастоящем не е възможно да се приемат пределно допустими стойности за този отрасъл; Съветът ще ги приеме впоследствие по предложение на Комисията. Дотогава държавите-членки ще прилагат националните емисионни норми в съответствие с приложение I, рубрика А, точка 3.

(12)  Член 5 от Директива 86/280/ЕИО се прилага, в частност, за употребата на TRI като разтворител за химическото чистене, за екстракцията на мазнина или миризми и за обезмасляването на метали в случая, когато годишните зауствания са под 30 кг/година. Тези незначителни зауствания могат да бъдат изключени от прилагането на изискванията, предвидени в член 3 от Директива 76/464/ЕИО. По изключение от член 5, параграф 3 от Директива 86/280/ЕИО държавите-членки въвеждат в сила своите специални програми най-късно до 1 януари 1993 г. Едновременно с това те ги предоставят на Комисията.“

(13)  Отчитайки летливостта на трихлороетилена и с цел да гарантират спазването на член 3, параграф 6 от Директива 86/280/ЕИО, в случая, когато се използва процес, включващ размесване на открито на отпадните води, съдържащи трихлороетилен, държавите-членки изискват да се спазват пределно допустимите стойности по горното течението на съответните съоръжения; те гарантират, че всички води, които могат да бъдат замърсени, са взети предвид.

(14)  Опростена процедура за контрол може да се въведе, ако годишните зауствания не надхвърлят 30 кг/година.

(15)  За отрасъла „а“ пределно допустимите стойности за зауствания на TRI се отнасят за общия производствен капацитет за TRI + PER.

За съществуващите предприятия, използващи дехидрохлориране на тетрахлороетан, производственият капацитет е еквивалентен на производствения капацитет за TRI – PER, като съотношението за производство на TRI – PER представлява една трета.

Производственият или преработвателният капацитет е капацитетът, разрешен от административния орган, или, при липса, най-значителното годишно количество, произведено или преработено през четирите години, предхождащи предоставянето или преразглеждането на разрешителното. Капацитетът, разрешен от административния орган, не трябва да се различава съществено от действителното производство.

(16)  Без да се нарушават разпоредбите на приложение I, рубрика А, точка 4, пределните концентрации за TRI се отнасят за следните референтни стойности:

—	отрасъл „а“: 5 м3/тон производство TRI + PER.

(17)  Тези пределно допустими стойности се прилагат само за промишлените предприятия, чиито годишни зауствания надхвърлят 30 kg/година.

(18)  Член 5 от Директива 86/280/ЕИО се прилага, в частност, за употребата на PER като разтворител за химическо чистене, за екстракцията на мазнина или миризми, за обезмасляване на метали, когато годишните зауствания представляват по-малко от 30 kg/година. Тези незначителни зауствания могат да бъдат изключени от прилагането на изискванията, предвидени в член 3 от Директива 76/464/ЕИО. По изключение от член 5, параграф 3 от Директива 86/280/ЕИО държавите-членки въвеждат в сила своите специални програми най-късно до 1 януари 1993 г. Едновременно с това те ги предоставят на Комисията.

(19)  Отчитайки летливостта на перхлороетилена и с цел да гарантират спазването на член 3, параграф 6 от Директива 86/289/ЕИО, в случая, когато се използва процес, включващ размесване на открито на отпадните води, съдържащи перхлороетилен, държавите-членки изискват да се спазват пределно допустимите стойности по горното течение на съответните съоръжения; те гарантират, че всички води, които могат да бъдат замърсени, са взети предвид.

(20)  Опростена процедура за контрол може да се въведе, ако годишните зауствания не надхвърлят 30 kg/година.

(21)  За отраслите „а“ и „б“ пределно допустимите стойности за зауствания на PER се отнасят или за общия производствен капацитет за TRI + PER или за общия производствен капацитет за TЕТRА + PER.

Производственият или преработвателният капацитет е капацитетът, разрешен от административния орган или, при липса, най-значителното годишно количество, произведено или преработено през четирите години, предхождащи предоставянето или преразглеждането на разрешителното. Капацитетът, разрешен от административния орган, не трябва да се различава значително от действителното производство.

(22)  Без да се нарушават разпоредбите на приложение I, рубрика А, точка 4, пределните концентрации за PER се отнасят до следните референтни обеми:

—	отрасъл „а“: 5 м3/тон производство на TRI + PER,

—	отрасъл „б“: 2 м3/тон производство на TЕТRА + PER.

(23)  Пределно допустимите стойности се прилагат само за промишлените предприятия, чиито годишни зауствания надхвърлят 30 kg/година.

(24)  Понастоящем не е възможно да се приемат пределно допустими стойности за този отрасъл. Съветът ще ги приеме впоследствие по предложение на Комисията. Дотогава държавите-членки ще прилагат националните емисионни норми в съответствие с приложение I, рубрика А, точка 3.

(25)  Член 5 от Директива 86/280/ЕИО се прилага, в частност, за употребата на TCB като разтворител или основа на оцветители в текстилната промишленост или като съставка на масла, използвани в трансформаторите, докато се приемат общностни разпоредби в тази област. По изключение от член 5, параграф 3 от Директива 86/280/ЕИО, държавите-членки въвеждат в сила своите специални програми най-късно до 1 януари 1993 г. Едновременно с това те ги предоставят на Комисията.

(26)  TCB може да се представи под формата на един от следните три свои изомера:

—	1, 2, 3-TCB — CAS 87/61-6,

—	1, 2, 4-TCB — CAS 120-82-1 (№ 118 в списъка на ЕИО),

—	1, 3, 5-TCB — CAS 180-70-3.

Техническото TCB (№ 17 в списъка на ЕИО) е смес от три изомера, от които преди всичко 1, 2, 4-ТСВ може да съдържа и слаби количества от ди- и тетрахлоробензен

При всички случаи разпоредбите се прилагат общо за ТСВ (сумата от трите изомера).“

(27)  Граничните стойности за зауствания на ТСВ (сума от трите изомера) са дадени:

—	за отрасъла „а“: по отношение на общия производствен капацитет на ТСВ,

—

за отрасъла „б“: по отношение на общия производствен или преработвателен капацитет за моно- и дихлоробензени. Производственият или преработвателният капацитет е капацитетът, разрешен от административния орган или, при липса, най-значителното годишно количество, произведено или преработено през четирите години, предхождащи предоставянето или преразглеждането на разрешителното. Капацитетът, разрешен от административния орган, не трябва да се различава значително от действителното производство.

(28)  Без да се нарушават разпоредбите на приложение I, рубрика А, точка 4, пределните концентрации се отнасят до следните референтни обеми:

—	отрасъл „а“: 10 м3/t произведен или преработен ТСВ,

—	отрасъл „б“: 10 м3/t произведен или преработен моно- и дихлоробензен.

(29)  За съществуващите предприятия, заустващи под 50 kg/година към 1 януари 1995 г., пределно допустимите стойности, които трябва да се спазват към тази дата, са равни на половината от пределно допустимите стойности, които трябва да се спазват, считано от 1 януари 1993 г.

---

15/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

43

---

31991L0271

---

L 135/40

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 май 1991 година

за пречистването на градските отпадъчни води

(91/271/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 130т от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1)

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че резолюцията на Съвета от 28 юни 1988 г. за защита на Северно море и другите води в Общността (4) призовава Комисията да представи предложения относно необходимите мерки на общностно равнище в областта на пречистването на градските отпадъчни води;

като има предвид, че замърсяването, причинено от недостатъчното пречистване на отпадъчните води в държава-членка, често влияе върху водите на други държави-членки и че в резултат, съгласно член 130с, се налага действие на общностно равнище;

като има предвид, че за да се избегнат вредните последици за околната среда поради заустването на недостатъчно пречистени градски отпадъчни води, по принцип е необходимо същите води да се подложат на вторично пречистване;

като има предвид, че е необходимо да се изисква по-строго пречистване в чувствителните зони, докато първично пречистване може да се приеме за подходящо в по-слабо чувствителните зони;

като има предвид, че промишлените отпадъчни води, които проникват в канализационните системи, както и отвеждането на отпадъчните води и утайки, изхвърляни от станциите за пречистваве на градските отпадъчни води, трябва да станат предмет на общи правила, правилници и/или специални разрешителни;

като има предвид, че биоразложимите промишлени отпадъчни води, произлизащи от някои промишлени отрасли, които не преминават през станциите за пречистване на градските отпадъчни води, преди да бъдат изхвърлени във водите в приемниците, трябва да са предмет на подходящи изисквания;

като има предвид, че рециклирането на утайките от пречистването на отпадъчните води трябва да се насърчава; като има предвид, че заустването на утайки в повърхностните води трябва постепенно да бъде премахнато;

като има предвид, че е необходимо да се наблюдават пречиствателните станции, водите в приемниците и заустването на утайки, за да се направи така, че околната среда да бъде предпазена от отрицателните въздействия на заустването на отпадъчните води;

като има предвид значението от осигуряването на информация за обществото под формата на периодични доклади относно градски отпадъчни води и утайки;

като има предвид, че държавите-членки трябва да изготвят и представят на Комисията национални програми с оглед изпълнението на настоящата директива;

като има предвид, че следва да се учреди Комитет за подпомагане на Комисията по въпросите, свързани с изпълнението на настоящата директива и нейното привеждане в съответствие с техническия прогрес,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се отнася за събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води, както и пречистването и заустването на отпадъчни води, произхождащи от някои промишлени отрасли.

Настоящата директива има за цел опазване на околната среда от вредните последици, причинени от заустването на споменатите по-горе отпадъчни води.

Член 2

По смисъла на настоящата директива:

1.	„градски отпадъчни води“ са битовите отпадъчни води или смес от битови отпадъчни води и промишлени отпадъчни води и/или дъждовни води;

2.	„битови отпадъчни води“ са отпадъчните води, изпускани от жилищни помещения и учреждения и съдържащи главно продукти на човешкия метаболизъм и на битовите дейности;

3.	„промишлени отпадъчни води“ са всички отпадъчни води, изпускани от помещения, ползвани с търговска или промишлена цел, освен битовите отпадъчни води и дъждовните води;

4.	„агломерация“ е зона, в която съсредоточаването на населението и/или стопанските дейности е достатъчно, за да е възможно да се събират градските отпадъчни води, да се отвеждат към пречиствателна станция или пункт за окончателно изливане;

5.	„канализационна система“ е система от канали, която събира и отвежда градските отпадъчни води;

6.	„еквивалент жители (ЕЖ)“ са биоразградими органични вещества, за които биохимичната потребност от кислород за пет дни (БПК5) е 60 грама дневно;

7.

„първично пречистване“ е пречистването на градските отпадъчни води с физически и/или химически методи, включващи утаяване на твърдите вещества в суспензия или други методи, чрез които БПК5 на входящите отпадъчни води се понижава най-малко с 20 % преди заустването, а общото количество твърди вещества в суспензия във входящите отпадъчни води — най-малко с 50 %;

8.	„вторично пречистване“ е пречистването на градските отпадъчни води чрез метод, който поначало включва биологична обработка с вторично утаяване, или чрез друг метод, който позволява да се спазват условията в таблица 1 от приложение I;

9.

„подходящо пречистване“ е пречистването на градските отпадъчни води чрез всеки метод и/или система за отвеждане, които позволяват на водите в приемниците на отпадъчните води да отговарят на възприетите цели за качество, както и да отговарят на съответните разпоредби на настоящата директива и на други общностни директиви;

10.	„утайки“ са отпадъчните утайки, пречистени или непречистени, произлизащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води;

11.	„еутрофизация“ е обогатяване на водата с допълнителни елементи, по-специално съединения на азота и/или фосфора, предизвикващи ускорено развитие на водорасли и растения от висши видове, което води до нежелано нарушаване на равновесието на наличните водни организми и влошаване качеството на водата;

12.	„устие“ е преходната зона в устието на воден път между сладките води и крайбрежните води. Държавите-членки установяват външните граници (морски) на устията за целите на настоящата директива, в рамките на програмата за прилагане, в съответствие с член 17, параграфи 1 и 2;

13.	„крайбрежни води“ са водите, разположени извън линията на отлив на морето или от външната граница на устие.

Член 3

1.   Държавите-членки следят за това, всички агломерации да бъдат съоръжени с канализационни системи за градски отпадъчни води:

—	най-късно до 31 декември 2000 г. за тези, чийто еквивалент жители (ЕЖ) е над 15 000, и

—	най-късно до 31 декември 2005 г. за тези, чийто ЕЖ е между 2 000 и 15 000.

За заустването на градски отпадъчни води в приемници, считани като „чувствителни зони“ по смисъла на член 5, държавите-членки следят за това, канализационните системи да бъдат инсталирани най-късно до 31 декември 1998 г. за агломерациите, чийто ЕЖ е над 10 000.

Когато инсталирането на канализационна система не е оправдано било защото не е в интерес на околната среда, било поради прекомерно високата ѝ стойност, се използват индивидуални системи или други подходящи системи, осигуряващи еднакво равнище на опазване на околната среда.

2.   Канализационните системи, описани в параграф 1, трябва да отговарят на изискванията на приложение I, точка А. Тези изисквания могат да бъдат изменяни и допълвани съгласно процедурата, предвидена в член 18.

Член 4

1.   Държавите-членки следят за това, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им да бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка при следните условия и ред:

—	най-късно до 31 декември 2000 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с ЕЖ над 15 000,

—	най-късно до 31 декември 2005 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с ЕЖ между 10 000 и 15 000,

—	най-късно до 31 декември 2005 г. за зауствания в сладки води и устия, произлизащи от агломерации с ЕЖ между 2 000 и 10 000.

2.   Заустванията на градски отпадъчни води във високопланински води (с надморска височина над 1 500 метра), където е трудно да се приложи ефикасна биологическа обработка поради ниските температури, могат да бъдат подлагани на по-слабо пречистване от предписаното в параграф 1, при условие че задълбочени проучвания показват, че тези изливания не нарушават околната среда.

3.   Заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в параграфи 1 и 2, отговарят на изискванията на приложение I, точка Б. Тези изисквания могат да бъдат изменяни и допълвани съгласно процедурата, предвидена в член 18.

4.   Притокът, изразена в ЕЖ, се изчислява на базата на максималното средно седмично количество органични вещества, постъпващо в пречиствателната станция през годината, с изключение на необичайните ситуации, като предизвиканите от силни дъждове.

Член 5

1.   За целите на параграф 2 държавите-членки установяват до 31 декември 1993 г. чувствителните зони въз основа на определените в приложение II критерии.

2.   Държавите-членки следят за това, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им в чувствителни зони да бъдат подлагани на по-строго пречистване от предвиденото в член 4, най-късно до 31 декември 1998 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с ЕЖ над 10 000.

3.   Заустванията, произлизащи от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в параграф 2, отговарят на съответните изисквания от приложение I, точка Б. Тези изисквания могат да бъдат изменяни и допълвани съгласно процедурата, предвидена в член 18.

4.   Въпреки това условията, предявявани към пречиствателна станция съгласно параграфи 2 и 3, не се прилагат по необходимост за чувствителните зони, ако може да се докаже, че минималният процент на снижение на общия приток органични вещества, навлизащи във всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води от тази зона, достига най-малко 75 % от общото количество фосфор и най-малко 75 % от общото количество азот.

5.   За заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, разположени в съответните водосборни басейни на чувствителните зони и които допринасят за замърсяването на тези зони, се прилагат параграфи 2, 3 и 4.

Когато водосборните басейни, посочени в първа алинея, се намират изцяло или отчасти в друга държава-членка, се прилага член 9.

6.   Държавите-членки следят за това, списъкът на чувствителните зони да се преразглежда най-малко на всеки четири години.

7.   Държавите-членки следят за това, зоните, установени като чувствителни в резултат на преразглеждането по параграф 6, да отговорят на посочените по-горе изисквания в срок от седем години.

8.   Държава-членка не е длъжна да установи чувствителни зони по смисъла на настоящата директива, ако извършва върху цялата си територия пречистването, предвидено в параграфи 2, 3 и 4.

Член 6

1.   За целите на параграф 2 държавите-членки могат да установят най-късно до 31 декември 1993 г. по-слабо чувствителни зони въз основа на определените в приложение II критерии.

2.   Заустванията на градски отпадъчни води, произхождащи от агломерации, чийто ЕЖ е между 10 000 и 150 000, в крайбрежни води, и между 2 000 и 10 000 — в устия (естуари), разположени в посочените в параграф 1 зони, могат да се подлагат на по-слабо пречистване от предвиденото в член 4 с уговорката, че:

—	тези зауствания са претърпели най-малкото първичното пречистване, определено в член 2, параграф 7, в съответствие с процедурите за контрол, установени в приложение I, точка Г,

—	задълбочени изследвания показват, че тези зауствания не вредят на околната среда.

Държавите-членки представят на Комисията цялата информация, необходима за тези проучвания.

3.   Ако Комисията прецени, че условията, установени в параграф 2, не са изпълнени, тя представя на Съвета подходящо предложение.

4.   Държавите-членки следят за това, списъкът на по-слабо чувствителните зони да се преразглежда най-малко на всеки четири години.

5.   Държавите-членки следят зоните, които отпадат от списъка на по-слабо чувствителните зони, да отговорят на необходимите изисквания по член 4 и 5 в срок седем години.

Член 7

Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 2005 г. градските отпадъчни води, постъпващи в канализационната система, преди заустването да подлежат на подходяща обработка, както е определено в член 2, точка 9, в следните случаи:

—	зауствания в сладки води и в устия (естуари), произхождащи от агломерации с ЕЖ под 2 000,

—	зауствания в крайбрежни води, произхождащи от агломерации с ЕЖ под 10 000.

Член 8

1.   Държавите-членки могат в изключителни случаи, дължащи се на технически проблеми, и в интерес на групи от населението, определени по географски признак, да подадат специално искане до Комисията с оглед да получат по-дълъг срок за спазване на член 4.

2.   Това искане, което трябва да бъде надлежно мотивирано, излага срещаните технически проблеми и предлага програма за действия съгласно подходящ график за изпълнение с оглед постигане целта на настоящата директива. Този график се включва в посочената в член 17 програма за изпълнение.

3.   Могат да се приемат само технически мотиви, а по-дългият срок, посочен в параграф 1, не може да изтича след 31 декември 2005 г.

4.   Комисията разглежда това искане и взема подходящи мерки съгласно предвидената в член 18 процедура.

5.   При извънредни обстоятелства, когато може да се докаже, че по-дълбоко пречистване няма положителен ефект върху околната среда, изливаните води в по-слабо чувствителни зони, произхождащи от агломерации с ЕЖ над 150 000, могат да бъдат подлагани на предвиденото в член 6 пречистване на отпадъчни води, произлизащи от агломерации с ЕЖ между 10 000 и 150 000.

При подобни обстоятелства държавите-членки предварително предоставят на Комисията съответната документация. Комисията проучва положението и взема подходящи мерки съгласно предвидената в член 18 процедура.

Член 9

Когато води, попадащи под юрисдикцията на държава-членка, са подложени на неблагоприятното въздействие на градски отпадъчни води, изхвърляни от друга държава-членка, държавата-членка, чиито води са засегнати, може да съобщи тези факти на другата държава-членка и на Комисията.

Заинтересованите държави-членки организират, по целесъобразност, заедно с Комисията необходимото съгласуване за установяване на съответните зауствания и за вземане на мерки при източника им с цел спазване на настоящата директива.

Член 10

Държавите-членки следят за това, пречиствателните станции за градски отпадъчни води, изградени за спазване на изискванията на членове 4, 5, 6 и 7, да се проектират, изграждат, експлоатират и поддържат по начин, осигуряващ достатъчна производителност при всички нормални климатични условия на мястото, където са разположени. При проектирането на тези инсталации следва да се държи сметка за сезонните колебания на притока органични вещества.

Член 11

1.   Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 1993 г. заустването на промишлени отпадъчни води в канализационните системи и в пречиствателните станции за градски отпадъчни води да бъде подложено на предварително регламентиране и/или специални разрешителни от страна на компетентните власти или подходящи органи.

2.   Регламентирането и/или специалните разрешителни трябва да отговарят на изискванията на приложение I, точка В. Тези изисквания могат да се изменят съгласно процедурата, предвидена в член 18.

3.   Регламентирането и специалните разрешителни редовно се преразглеждат и при нужда се привеждат в съответствие.

Член 12

1.   Пречистените отпадъчни води се използват повторно, когато това се сметне за подходящо. Пътищата за отвеждане трябва да намаляват до минимум отрицателните последици за околната среда.

2.   Компетентните органи или подходящи административни структури следят за това, заустването на отпадъчните води, произхождащи от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, да бъде подложено на предварително регламентиране и/или специални разрешителни.

3.   Предварителното регламентиране и/или специалните разрешителни, отнасящи се до заустването на води, произхождащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води и отнасящи се съгласно параграф 2 до агломерации с ЕЖ между 2 000 и 10 000, в случая на изливане в сладки води и устия на реки, и с ЕЖ от 10 000 и повече, за всички останали случаи, трябва да осигуряват необходимите условия за съответствие с релевантните изисквания на приложение I, точка Б. Тези изисквания могат да се изменят и допълват съгласно процедурата, предвидена в член 18.

4.   Регламентирането и/или разрешителните редовно се преразглеждат и при нужда се привеждат в съответствие.

Член 13

1.   Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 2000 г. биоразградимите промишлени отпадъчни води, произлизащи от инсталациите на изброените в приложение III промишлени отрасли, които преди заустване във водите в приемници не преминават през пречиствателните станции за градски отпадъчни води, да съответстват преди заустването им на условията, определени в предварителното регламентиране и/или разрешителни на компетентните власти или подходящите органи, за всички води, изхвърляни от инсталации с проектен ЕЖ 4 000 или повече.

2.   Най-късно до 31 декември 1993 г. компетентните органи или подходящата административна структура на всяка държава-членка определят изискванията за заустване на тези отпадъчни води според естеството на съответния промишлен отрасъл.

3.   Комисията сравнява изискванията на държавите-членки най-късно до 31 декември 1994 г. Тя публикува заключенията си в доклад и при необходимост дава подходящо предложение.

Член 14

1.   Утайките от пречистването се използват повторно, когато това се окаже подходящо. Пътищата за отвеждане трябва да намаляват до минимум отрицателните последици за околната среда.

2.   Компетентните власти или съответните административни структури следят за това, най-късно до 31 декември 1998 г. заустването на утайки от пречистването, произлизащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, да бъде регламентирано или подложено на регистрационен или разрешителен режим.

3.   Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 1998 г. заустването на утайки от пречистването в повърхностни води чрез изливане от кораби, отвеждане с тръби или по всякакъв друг начин да бъде преустановено.

4.   До прекратяването на методите за изливане, посочени в параграф 3, държавите-членки следят общото количество токсични, неотстраними или биоакумулиращи се вещества, съдържащи се в изливаните в повърхностните води утайки, да подлежи на разрешителен режим и на постепенно намаляване.

Член 15

1.   Компетентните органи или съответните институции наблюдават:

—	заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, за да проверят съответствието им с изискванията на приложение I, точка Б, съгласно процедурите за контрол, определени в приложение I, точка Г,

—	количеството и състава на утайки от пречистването, зауствани в повърхностни води.

2.   Компетентните органи или съответните административни структури наблюдават водите, приемащи излети води, произлизащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, и пряко изливани води, описани в член 13, когато има опасения за сериозни отрицателни въздействия върху околната среда на приемника.

3.   В случай на изливане на води съгласно разпоредбите на член 6 и в случай на изливане на утайки в повърхностни води държавите-членки установяват мониторинг и извършват евентуално необходимите изследвания, за да гарантират, че това заустване или отвеждане не вреди на околната среда.

4.   Данните, получени от компетентните органи или съответните административни структури съгласно параграфи 1, 2 и 3, се съхраняват от държавата-членка и се предоставят на разположение на Комисията в срок от шест месеца считано от получаването на искане по този повод.

5.   Ръководните принципи за посочения в параграфи 1, 2 и 3 мониторинг могат да се определят съгласно процедурата, предвидена в член 18.

Член 16

Без да се засяга прилагането на Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. за свободния достъп до информация в областта на околната среда (5), държавите-членки следят съответните органи или административни структури да публикуват на всеки две години доклад за състоянието на отвеждането на градските отпадъчни води и утайки в техния отрасъл. Държавите-членки предават на Комисията тези доклади веднага след тяхното публикуване.

Член 17

1.   Държавите-членки изготвят най-късно до 31 декември 1993 г. програма за изпълнение на настоящата директива.

2.   Държавите-членки предоставят на Комисията най-късно до 30 юни 1994 г. информациите във връзка с програмата.

3.   При необходимост държавите-членки предават на Комисията на всеки две години, най-късно до 30 юни, осъвременените информации, посочени в параграф 2.

4.   Методите и моделите за представяне, подлежащи на утвърждаване, на докладите за националните програми се определят съгласно процедурата, предвидена в член 18. Всяко изменение и допълнение на тези методи и модели на представяне се приема съгласно същата процедура.

5.   Комисията извършва на всеки две години преглед и оценка на информациите, които е получила съгласно параграфи 2 и 3 и публикува доклад на тази тема.

Член 18

1.   Комисията се подпомага от комитет, съставен от представителите на държавите-членки и председателстван от представителя на Комисията.

2.   Представителят на Комисията представя на комитета проект за необходимите мерки. Комитетът изразява своето становище по този проект в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на разглеждания въпрос. Становището се приема с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора за приемането на решения, които Съветът е призован да взема по предложение на Комисията. По време на гласуването в комитета гласовете на представителите на държавите-членки се подлагат на претеглянето, определено в посочения по-горе член. Председателят не участва в гласуването.

3.

а) Комисията взема решение по предложените мерки, когато те са в съответствие със становището на Комитета. б) Когато предлаганите мерки не съответстват на становището на Комитета или при липса на становище Комисията незабавно представя на Съвета предложение за вземане на мерки. Съветът взима решение с квалифицирано мнозинство.

Ако след изтичане на срок от три месеца считано от сезирането на Съвета последният не се е произнесъл, предлаганите мерки се приемат от Комисията, освен в случая, когато Съветът се е произнесъл с обикновено мнозинство против същите мерки.

Член 19

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 30 юни 1993 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

3.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 20

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ С 1, 4.1.1990 г., стр. 20, и

ОВ С 287, 15.11.1990 г., стр. 11.

(2)  ОВ С 260, 15.10.1990 г., стр. 185.

(3)  ОВ С 168, 10.7.1990 г., стр. 36.

(4)  ОВ С 209, 9.8.1988 г., стр. 3.

(5)  ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 56.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ГРАДСКИТЕ ОТПАДЪЧНИ ВОДИ

А.   Канализационни системи (1)

Канализационните системи съблюдават изискванията относно пречистване на отпадъчните води.

Проектирането, изграждането и поддръжката на канализационните системи се извършват на базата на най-напредналите технически знания, без да водят до прекомерни разходи, по-специално що се отнася до:

—	обема и характеристиките на градските отпадъчни води,

—	предотвратяване на течовете,

—	ограничаване на замърсяването на водите в приемниците вследствие на прекомерното количество органични вещества от поройни дъждове.

Б.   Зауствания, произхождащи от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, във водите в приемниците (1)

1.	Пречиствателните станции за отпадъчни води са проектирани и изменени така, че да позволяват вземането на представителни проби от постъпващите отпадъчни води и от изпусканите пречистени води преди заустването им във водите в приемниците.

2.	Изливаните от пречиствателните станции градски отпадъчни води, пречистени съгласно членове 4 и 5 от настоящата директива, отговарят на изискванията в таблица 1.

3.	Градските отпадъчни води, изливани от пречиствателните станции в чувствителни зони, подложени на еутрофизация, като идентифицираните в приложение II, точка А, буква а), отговарят, освен това, на изискванията в таблица 2 от настоящето приложение.

4.	По-строги изисквания от посочените в таблици 1 и/или 2 при нужда се прилагат, за да се гарантира, че водите в приемниците отговарят на всяка друга директива в тази област.

5.	Пунктовете на изливане на градските отпадъчни води се избират по възможност така, че да се сведе до минимум въздействието върху водите в приемниците.

В.   Промишлени отпадъчни води

Промишлените отпадъчни води, които попадат в канализационните системи и пречиствателните станции на градските отпадъчни води, се подлагат на предварителна обработка, необходима за:

—	опазване здравето на персонала, работещ по канализационните системи и в пречиствателните станции,

—	подсигуряване на канализационните системи, пречиствателните станции и свързаните с тях оборудвания срещу повреди,

—	да се гарантира безпрепятственото функциониране на пречиствателната станция за отпадъчни води и обработката на утайките,

—	да се съблюдава изливаните от пречиствателните станции води да не увреждат околната среда и да не водят до нарушаване на други директиви на общността по отношение на водите в приемниците,

—	осигуряване отвеждането на утайките при пълна безопасност и по начин, приемлив за околната среда.

Г.   Референтни методи за контрол и оценка на резултатите

1.   Държавите-членки следят за прилагането на методи на наблюдение, съответстващи най-малко на описаните по-долу изисквания.

Методи, различни от предвидените в точки 2, 3 и 4, могат да бъдат използвани, при условие че може да се докаже, че те позволяват да се получат равностойни резултати.

Държавите-членки представят на Комисията всички релевантни информации, отнасящи се до прилаганите методи. В случай че Комисията счете, че изложените в точки 2, 3 и 4 условия не са изпълнени, тя предлага на Съвета подходящо предложение.

2.   Пробите се вземат на период от 24 часа, пропорционално на дебита или на равни интервали от време, на определен пункт при изхода и, в случай на нужда, при входа на пречиствателната станция, за да се провери дали са спазени изискванията на настоящата директива относно заустването на отпадъчни води.

Прилагат се международно признати лабораторни практики за предотвратяване на промяната в състоянието на пробите между момента на вземането и момента на анализа.

3.   Минималният брой проби за вземане на редовни интервали през цялата година се определя в зависимост от размерите на пречиствателната станция:

ЕЖ между 2 000 и 9 999:	12 проби през първата година. 4 проби през следващите години, ако може да се докаже, че водите отговарят на разпоредбите на настоящата директива през първата година; в случай че една от 4 те проби не отговаря на нормите, следващата година се вземат 12 проби.
ЕЖ между 10 000 и 49 999:	12 проби.
ЕЖ 50 000 или повече:	24 проби.

4.   Приема се, че пречистените отпадъчни води спазват определените за различните параметри стойности, ако проби показват спазването на стойностите за всеки отделен параметър, съобразно следните разпоредби:

а)	за параметрите, фигуриращи в таблица 1 и в член 2, точка 7, максималният брой проби, които може да не съответстват на стойностите концентрация и/или процентите редукция, посочени в таблица 1 и в член 2, точка 7, е уточнен в таблица 3;

б)

за параметрите, фигуриращи в таблица 1 и изразени в стойности концентрация, максималният брой проби, взети при условия на нормална експлоатация, не трябва да се отклонява с повече от 100 % от параметричните стойности. За стойностите в концентрация, отнасящи се до общото съдържание на твърда материя в суспензия, отклонението може да достигне до 150 %;

в)	за параметрите, фигуриращи в таблица 2, средната годишна стойност на пробите трябва за всеки отделен параметър да отговаря на съответните стойности.

5.   При оценка на качеството на съответната вода екстремните стойности не се взимат предвид, в случай че се дължат на изключителни обстоятелства като силни валежи.

Таблица 1:   Изисквания относно заустването от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, предмет на разпоредбите на членове 4 и 5 от настоящата директива. Прилага се стойността на концентрацията или процента на редукция.

Параметри	Концентрация	Минимален процент на снижение (2)	Референтен метод на измерване
Биохимична потребност от кислород (БПК5 при 20 °C) без нитрификация (3)	25 mg/l O2	70 — 90 40 съгласно член 4, параграф 2	Хомогенизирана проба, нефилтрирана, нито утаена. Установяване на разтворения кислород преди и след 5-дневна инкубация при 20 °C ± 1 °C, при пълна тъмнина. Добавя се инхибитор на нитрификация.
Химична потребност от кислород (ХПК)	125 mg/l O2	75	Хомогенизирана проба, нефилтрирана, нито утаена. Калиев бихромат.
Общо твърди вещества в суспензия	35 mg/l (4) 35 съгласно член 4, параграф 2 (над 10 000 ЕЖ) 60 съгласно член 4, параграф 2 (от 2 000 до 10 000 ЕЖ)	90 (4) 90 съгласно член 4, параграф 2 (над 10 000 ЕЖ) 70 съгласно член 4, параграф 2 (от 2 000 до 10 000 ЕЖ)	— Филтриране на представителна проба с мембрана 0,45 µm, изсушаване при 105 °C и претегляне — Центрофугиране на представителна проба (най-малко 5 минути при средно ускорение от 2 800 до 3 200 g), изсушаване при 105 °C и претегляне.

Изследванията на изхвърлени води, произлизащи от лагуниране, трябва да се извършват върху филтрирани проби; въпреки това концентрацията на общото количество твърди вещества в суспензия в нефилтрирани проби не трябва да превишава 150 mg/l.

Таблица 2:   Изисквания относно градските отпадъчни води, изхвърляни от пречиствателни станции в чувствителни зони, податливи на еутрофизация, идентифицирани според приложение II, точка А, буква а). В зависимост от местните условия се прилагат двата или единият от двата параметъра. Прилага се стойността на концентрацията или процентът на редукция.

Параметри	Концентрация	Минимален процент на редукция (5)	Референтен метод на измерване
Общо фосфор	2 mg/l Р (ЕЖ между 10 000 и 100 000) 1 mg/l Р (ЕЖ над 100 000)	80	Спектрофотометрия чрез молекулярна абсорбция
Общо азот (6)	2 mg/l N (ЕЖ между 10 000 и 100 000) 1 mg/l N (ЕЖ над 100 000) (7)	70—80	Спектрофотометрия чрез молекулярна абсорбция

Таблица 3

Брой проби, взети през определена година	Максимален брой проби, показващи отклонение
4—7	1
8—16	2
17—28	3
29—40	4
41—53	5
54—67	6
68—81	7
82—95	8
96—110	9
111—125	10
126—140	11
141—155	12
156—171	13
172—187	14
188—203	15
204—219	16
220—235	17
236—251	18
252—268	19
269—284	20
285—300	21
301—317	22
318—334	23
335—350	24
351—365	25

---

(1)  Предвид факта, че практически е невъзможно да бъдат изградени канализационни системи и пречиствателни станции, позволяващи обработката на всички отпадъчни води при ситуации като изключително силни валежи, държавите-членки взимат решения за мерките по ограничаване на замърсяването в резултат на прекомерно количество органични вещества от поройни дъждове. Тези мерки могат да се основават на степента на разреждане или на капацитета спрямо дебита през сухи периоди или да посочват приемлив брой прекомерно количество органични вещества за всяка година.

(2)  Редукция спрямо стойностите на входа.

(3)  Този параметър може да бъде заменен от друг: общ органичен въглерод (ООВ) или обща потребност от кислород (ОПК), в случай че може да бъде установена зависимост между БПК5 и ползвания параметър.

(4)  Това изискване е избирателно.

(5)  Редукция спрямо стойностите на входа.

(6)  Общо азот означава общата стойност на азота, получен по метода на Кжелдал (органичен азот + NH3), азота, съдържащ се в нитратите (NО3), и азота, съдържащ се в нитритите (NО2).

(7)  Друга възможност: средната дневна стойност не трябва да надхвърля 20 mg/l N. Това изискване се отнася за температура на водата най-малко 12 °C по време на функционирането на биологическия реактор на пречиствателната станция. Условието за температурата може да бъде заменено от ограничаване на времето на функциониране, като се държи сметка за регионалните климатични условия. Тази възможност се предлага само при условие че може да се докаже, че условията, посочени в точка Г, параграф 1 от настоящето приложение, са изпълнени.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КРИТЕРИИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ И НА ПО-СЛАБО ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ

А.   Чувствителни зони

Маса вода трябва да бъде идентифицирана като чувствителна, в случай че принадлежи към една от следните групи:

а)

Естествени сладководни езера, други сладководни басейни, устия на реки и крайбрежни води, за които е установено, че са еутрофни или биха се превърнали в еутрофни в кратки срокове, ако не се вземат защитни мерки. При оценка на неоходимостта от редуциране на допълнителни елементи чрез допълнителна обработка може да се имат предвид следните аспекти: i) езера и потоци, заустващи в езера (язовири), затворени заливи, за които е установено, че обменът на вода е слаб, което може да породи феномен на акумулация. В тези зони следва да се предвиди елиминиране на фосфор, освен ако може да се докаже, че това елиминиране няма да окаже въздействие върху нивото на еутрофизация. Следва също да се предвиди елиминиране на азота, в случай че изхвърляните води произлизат от големи агломерации; ii) устия на реки и други крайбрежни води, за които е установено, че обменът на вода е слаб или че получават големи количества допълнителни елементи. Изливаната вода от малки агломерации обикновено е от слабо значение за тези зони, но що се отнася до изхвърляните води от големи агломерации, трябва да се предвиди елиминирането на фосфора и/или азота, освен ако може да се докаже, че това елиминиране няма да окаже въздействие върху нивото на еутрофизация.

б)

Повърхностни сладки води, предназначени за каптиране на питейна вода, които, в случай че не бъдат взети мерки, биха могли да съдържат концентрация на нитрати, превишаваща предвидената в съответните разпоредби на Директива 75/440/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 г. относно изискванията за качество на повърхностните води, предназначени за производство на питейна вода в държавите-членки (1).

в)	Зони, за които е необходима допълнителна обработка към обработката, предвидена в член 4 от настоящата директива, за задоволяване изискванията на директивите на Съвета.

Б.   По-малко чувствителни зони

Дадена маса или зона морска вода може да се идентифицира като по-малко чувствителна зона, в случай че заустването на отпадъчни води не уврежда околната среда, поради морфологията, хидрологията или специфичните хидроложки условия на съответната зона.

При идентифициране на по-малко чувствителните зони държавите-членки държат сметка за факта, че изливаните в тях количества органични вещества могат да бъдат прехвърлени към съседни зони, където биха увредили околната среда. Държавите-членки признават присъствието на чувствителни зони извън националната си юрисдикция.

По време на идентифицирането на по-слабо чувствителни зони се държи сметка за следните елементи:

отворени заливи, устия на реки и други крайбрежни води с добър обмен на вода и без риск от еутрофизация или загуба на кислорода или за които се смята малко вероятно да станат еутрофни или да понесат загуби на кислород вследствие изливане на градски отпадъчни води.

---

(1)  ОВ L 194, 25.7.1975, стр. 26. Директива, изменена с Директива 79/869/ЕИО (ОВ L 271, 29.10.1979 г., стр. 44).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРОМИШЛЕНИ ОТРАСЛИ

1.	Преработка на мляко.

2.	Производство на продукция на базата на плодове и зеленчуци.

3.	Производство и бутилиране на безалкохолни напитки.

4.	Преработка на картофи.

5.	Месна промишленост.

6.	Производство на бира.

7.	Производство на алкохол и алкохолни напитки.

8.	Производство на животински храни на базата на растителни продукти.

9.	Производство на желатин и лепило на базата на кожи и кости.

10.	Производство на малц.

11.	Рибна промишленост.

---

15/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

56

---

31991R2092

---

L 198/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2092/91 НА СЪВЕТА

от 24 юни 1991 година

относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че потребителите търсят все повече земеделски продукти и храни, получени по биологичен начин; като има предвид, че това явление създава нов пазар за земеделски продукти;

като има предвид, че пазарните цени на тези продукти са по-високи, докато начинът за тяхното производство предполага по-малко интензивно използване на земята; като има предвид, че в светлината на преориентиране на общата земеделска политика този начин на производство може да допринесе за постигане на по-добър баланс между търсенето и предлагането на земеделски продукти, опазване на околната среда и запазване на земеделските земи;

като има предвид, че в отговор на нарастващото търсене земеделските продукти и храни се пускат на пазара с означения, които информират купувачите или им внушават, че са произведени по биологичен начин или че не са използвани химически препарати;

като има предвид, че някои държави-членки са разработили вече нормативни разпоредби и извършват контрол върху използването на тези означения;

като има предвид, че една рамка от правила на Общността за производство, етикетиране и контрол допринася за по-добра защита на биологичното земеделие, доколкото тази рамка може да гарантира условия за лоялна конкуренция между производители, върху чиито продукти са поставени съответните означения и предотвратява появата на анонимни биологични продукти като осигури необходимата прозрачност на всеки етап от производството и обработката, като по този начин се повишава доверието към тези продукти от страна на потребителите;

като има предвид, че методите на биологичното производство представляват специфична форма на производство на ниво стопанство; като има предвид, че впоследствие следва да се предвиди върху етикетите на преработените продукти, освен означенията за начина на производство следва да има и означения относно биологичния характер на използваните съставки;

като има предвид, че за да се приложат тези разпоредби е необходимо да се предвиди достатъчно гъвкава процедура, позволяваща да се изменят, да се допълнят и уточнят някои технически детайли или мерки, за да се отчете придобития опит, като има предвид, че настоящият регламент ще бъде допълнен в подходящ срок с разпоредби, отнасящи се до животновъдството;

като има предвид, че в интерес на производителите и потребителите на продукти, върху които са поставени означения за биологичен метод на производство, следва да се определят минимални принципи, които следва да се спазват, за да могат да бъдат представени продуктите с тези означения;

като има предвид, че биологичното земеделие предполага значителни ограничения по отношение използването на торове и препарати, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху околната среда и да доведат до натрупване на остатъчни количества пестициди в земеделските продукти; като има предвид, че в този смисъл трябва да се спазва приетата в Общността практика при приемането на настоящия регламент в съответствие с действащите в момента общностни разпоредби; като има предвид, че е необходимо, освен това, да се определят принципите, които да регулират издаването на разрешителни за използване на торове и препарати в биологичното земеделие;

като има предвид, че биологичното земеделие включва различни агротехнически практики, ограничено използване на торове и почвени подобрители (слаборазтворими и от небиологичен произход); като има предвид, че тези практики следва да се уточнят и да се предвидят условия за използване на някои несинтетични препарати,

като има предвид, че предвидените процедури позволяват да се допълни, ако това е необходимо, приложение I с по-специфични разпоредби, отнасящи се до наличието на пестициди от синтетични химически вещества от неземеделски характер (поради замърсяване на околната среда) в продуктите, произведени по този начин;

като има предвид, че контролът по спазване на изискванията за производство предполага по принцип контрол на всички стадии от производството и търговията;

като има предвид, че всички оператори, свързани с производството, подготовката, вноса и търговията на продукти, върху които са поставени означения за биологично производство, трябва да бъдат подложени на редовна проверка и да отговарят на определен минимум от общностни изисквания, чието приложение се контролира от съответни европейски означения,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Обхват

Член 1

1.   Настоящият регламент се прилага за следните продукти, когато такива продукти носят или са предназначени да носят означения относно биологичния метод на производство:

а)	непреработени земеделски растителни продукти, както и животни и непреработени животински продукти, доколкото принципите на производство и специфичните изисквания за контрол са посочени в приложения I и III;

б)	продукти, предназначени за храна на човека, съставени от един или няколко растителни елемента; освен това, след като бъдат приети разпоредбите от а) за животновъдна продукция, продукти за храна на човека, съдържащи съставки от животински произход.

2.   Предложение относно принципите и специфичния контролен режим за биологично производство на животни, на непреработени животински продукти, предназначени за храна на човека и съдържащи елементи от животински произход следва да се направи от Комисията до 1 юли 1992 г.

Член 2

По смисъла на настоящия регламент, един продукт може да получи означения за биологично производство, когато върху етикета, в рекламата или в другите търговски документи този продукт или неговите съставни части са определени с означения, които се използват във всяка държава-членка на Общността и които показват на купувача, че продуктът или неговите съставни части са получени съобразно посочените в членове 6 и 7 изисквания, или са придружени със следните означения, освен когато тези означения се отнасят до земеделски продукти, които се съдържат в храните или нямат никаква очевидна връзка с начина на производство:

— на испански:	ecológico,
— на датски:	økologisk,
— на немски:	ökologisch,
— на гръцки:	Βιολογικό,
— на английски:	organic,
— на френски:	biologique,
— на италиански:	biologico,
— на нидерландски:	biologisch,
— на португалски:	biológico.

Член 3

Настоящият регламент се прилага, без да се засягат останалите разпоредби на правото на Общността относно производството, подготовката, търговията, етикетирането и контрола на продуктите, посочени в член 1.

Определения

Член 4

По смисъла на настоящия регламент се разбира:

1.	„етикетиране“: думи, означения, производствени и търговски марки, рисунки или знаци върху опаковката, документи, етикети, бандероли или увивни ленти, приложени към земеделски продукт, посочен в член 1 или които се отнасят до него;

2.	„производство“: операциите, свързани с получаването на земеделски продукти в нормално състояние в условията на земеделското стопанство;

3.	„приготвяне“: операциите по преработка, консервиране и пакетиране на земеделските продукти;

4.	„търговия“: държане на склад или излагане с цел продажба, продажба, доставка или всякаква форма на пускане на пазара;

5.	„оператор“: физическо или юридическо лице, което произвежда, приготвя или внася от трета страна продукти, посочени в член 1, които са предназначени за продажба, или което се занимава с продажбата на тези продукти;

6.	„съставки“: вещества (включително и добавки), които се използват при приготвяне на продуктите, посочени в член 1, параграф 1 б) и които се намират все още в крайния продукт, въпреки че са в модифицирана форма;

7.

„продукти за растителна защита“: продукти, които са посочени в член 2, параграф 1 от Директива 79/117/ЕИО на Съвета от 21 декември 1978 г. относно забраната за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита, съдържащи някои активни вещества (4), последно изменена с Директива 89/365/ЕИО (5);

8.

„детергенти“: вещества или препарати, по смисъла на Директива 73/404/ЕИО на Съвета от 22 ноември 1973 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно детергенти (6), последно изменена с Директива 86/94/ЕИО (7), предназначени да почистват някои продукти, посочени в член 1, параграф 1, а).

Етикетиране

Член 5

1.   Върху етикетите или рекламите за даден продукт, който е посочен в член 1, параграф 1, а), могат да се поставят означения, че продуктът е произведен по биологичен начин, само ако:

а)	тези означения показват ясно, че става дума за технология за биологично производство;

б)	продуктът е получен, съгласно посочените в членове 6 и 7 изисквания, или е внесен от трета страна в рамките на предвидения в член 11 режим;

в)	продуктът е произведен или внесен от оператор, върху който се извършва контрол съгласно изискванията на членове 8 и 9.

2.   Върху етикетите или рекламите на даден продукт, който е посочен в член 1, параграф 1, б) могат да се поставят означения за биологичния метод на неговото производство, само до толкова, доколкото тези означения показват, че се отнася за определена технология на земеделско производство и се придружават от справка, че съответният земеделски продукт е произведен в земеделското стопанство.

3.   Върху етикетите или рекламите за даден продукт, който е посочен в член 1, параграф 1, б) могат да се поставят означения, при търговското описание на продукта за биологичния метод на неговото производство, само ако:

а)	всички съставки от земеделски произход на продукта са продукти или са получени от продукти, съгласно изискванията на членове 6 и 7, или са внесени от трети страни съгласно договореностите, посочени в член 11;

б)	продуктът съдържа само вещества, които са включени в списъка в приложение VI, раздел А, в качеството си на съставки от неземеделски произход;

в)	продуктът или неговите съставки не са били подложени по време на преработването на третиране с йонизиращи лъчи или вещества, които са посочени в приложение VI, раздел Б;

г)	продуктът е бил приготвен от оператор, върху който се упражнява контрол по силата на членове 8 и 9.

4.   Чрез дерогация от параграф 3, а) съставките от земеделски произход, които не отговарят на изискванията в посочения параграф, могат да бъдат използвани, при условие че съставките от земеделски произход имат максимално съдържание от 5 % в крайния продукт, при приготвянето на продукти, посочени в член 1, параграф 1, б), при условие че се отнася за:

—	съставки от земеделски произход, които не са произведени в държавите от Общността, съобразно посочените в членове 6 и 7 изисквания,

—	съставки от земеделски произход, които не се произвеждат в достатъчно количество в държавите-членки на Общността, съобразно посочените в членове 6 и 7 изисквания.

5.   По време на преходен период, който завършва на 1 юли 1994 г., могат да се поставят означения за преминаване към биологично земеделие върху етикети и реклами за даден продукт, посочени в член 1, параграф 1, а) или б), когато този продукт съдържа само една съставка от земеделски произход, при условие че:

а)	изискванията, посочени в параграф 1 или в параграф 3 се спазват стриктно с изключение на изискванията, отнасящи се до времетраенето на периода за конверсия, посочен в приложение I, параграф 1;

б)	преди прибирането на реколтата е спазен период на преход най-малко от 12 месеца;

в)	въпросните означения не заблуждават купувача на продукта по отношение на неговото различно естество от този на други продукти, които отговарят на всички изисквания, посочени в настоящия регламент;

г)	спазването на посочените в а) и б) изисквания е било строго проверено от контролните органи.

6.   Етикетите и рекламите за даден продукт, посочени в член 1, параграф 1, б) и приготвен отчасти със съставки, които не отговарят на изискванията на параграф 3, а) могат да се отнесат към технологията за биологично производство, при условие че:

а)	поне 50 % от съставките от земеделски произход отговарят на изискванията на параграф 3, а);

б)	продуктът отговаря на изискванията на параграф 3, б), в) и г);

в)	означенията, които се отнасят до метода на биологично производство: — се намират само в списъка на съставките, предвидени в Директива 79/112/ЕИО (8), последно изменена с Директива 89/359/ЕИО (9); — отнасят се ясно само за съставки, получени съгласно посочените в членове 6 и 7 изисквания;

г)	съставките и тяхното съдържание са посочени в низходящ ред на тяхното тегло в списъка на съставките;

д)	означенията в списъка на съставките са изброени в същия цвят, в същата големина и същите букви.

7.   Подробни правила, отнасящи се до прилагането на този член могат да бъдат предвидени съгласно процедурата, предвидена в член 14.

8.   В приложение VI, съгласно процедурата, предвидена в член 14, са установени ограничителни списъци за вещества и продукти, посочени в параграф 3, б) и в) и параграф 4, първо и второ тире.

Условията за използване и изискванията по отношение състава на тези вещества и съставки могат да бъдат прецизирани.

Когато една държава-членка прецени, че даден продукт може да бъде включен към посочените по-горе списъци, или че тези списъци следва да бъдат променени, тя изпраща официално обяснение за причините, които са наложили съответното включване или промяна, до останалите държави-членки и до Комисията, която от своя страна изпраща тази информация до Комитета, посочен в член 14.

9.   Преди 1 юли 1993 г. Комисията преразглежда разпоредбите на настоящия член, и по-специално параграфи 5 и 6, като прави необходимото предложение за евентуални поправки.

Правила за производство

Член 6

1.   Методът за биологично производство предвижда при производството на посочените в член 1, параграф 1, а) продукти:

а)	да се спазват поне разпоредбите, посочени в приложение I, и евентуално произхождащите от тях технологии;

б)

само продукти, съставени от вещества, изброени в приложения I и II могат да бъдат използвани като продукти за растителна защита, детергенти, торове или подобрители на почвата могат да бъдат използвани при специалните условия, посочени в приложения I и II и доколкото съответната им употреба е разрешена в общото земеделие на засегнатите държави-членки, съобразно конкретните разпоредби в Общността или съобразените с общностното законодателство национални разпоредби.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, б), семена, които са третирани с препарати, които не са включени в приложение II и които са разрешени за използване в общото земеделие на засегнатата държава-членка, могат да бъдат използвани ако потребителите на такива семена докажат пред контролните органи, че на пазара не се намират нетретирани семена с достатъчно разнообразие от съответните сортове.

Член 7

1.   Препарати, които не са разрешени за използване в момента на приемане на настоящия регламент за случаите, посочени в член 6, параграф 1, б), могат да бъдат включени в приложение II, ако са спазени следните условия:

а)

когато те се използват за борба срещу вредители или болести по растенията: — са от съществено значение в борбата срещу вредителите или при отделна болест по растенията, за което няма алтернативно биологическо, технологическо, физическо или селекционно решение, и — условията за тяхното използване изключват какъвто и да е пряк контакт със семената, растенията или растителните продукти. Все пак, при многогодишни култури, директен контакт може да има, но единствено извън сезона за вегетативно развитие на консумираните части от растенията (плодове), доколкото третирането не води по косвен път до натрупването на пестициди в консумираните части, и — тяхното използване не предизвиква и не допринася за неблагоприятно въздействие или замърсяване на околната среда;

б)

когато се използват за подобряване на почвеното плодородие: — те са съществено важни за специфичните хранителни нужди на растенията или за специфичните цели за подобряване на почвеното плодородие, което не може да бъде подобрено с технологиите, посочени в приложение I, и — тяхното използване не води до отрицателно въздействие върху околната среда и не допринася за замърсяването ѝ.

2.   При необходимост, следните елементи могат да бъдат прецизирани за препарат, който е посочен в приложение II:

—	подробно описание на продукта,

—	условията за използване и изисквания към състава и/или към разтворимостта с цел да се установи, че остават минимални количества пестицидни вещества в ядивните части на растенията или в консумираните растителни продукти, и че отражението върху околната среда е сведено до минимум,

—	особени изисквания за етикетиране на продукти, посочени в член 1, когато тези продукти са получени с помощта на някои от посочените в приложение II препарати.

3.   Измененията в приложение II, независимо дали се отнася за включване или изключване на посочените в параграф 1 продукти или за включване или изменение на спецификации, посочени в параграф 2, се извършват от Комисията по установената в член 14 процедура.

4.   Когато някоя държава-членка прецени, че даден продукт следва да бъде включен в приложение II или че следва да бъдат направени промени, тя изпраща официално до останалите държави-членки и до Комисията необходимите документи, които се предоставят на Комитета, посочен в член 14.

Система за контрол

Член 8

1.   Всеки оператор, който произвежда, приготвя или внася от трета страна, продуктите, посочени в член 1, с търговска цел, е длъжен:

а)	да нотифицира тази дейност компетентните органи на държавата-членка, в която посочената дейност се осъществява. Такова нотифициране съдържа информацията, посочена в приложение IV;

б)	да подложи своето предприятие на предвидения в член 9 контрол.

2.   Държавите-членки посочват органа или структурата за приемане на нотифицирането, която приема съответната документация.

Те могат да предвидят също така съобщаването на всякаква допълнителна информация, необходима за извършване на ефикасен контрол върху съответните оператори.

3.   Компетентните органи предоставят на заинтересованите страни списък с имената и адресите на подлежащите на контрол оператори.

Член 9

1.   Държавите-членки изграждат система за контрол, който се извършва от един или няколко посочени органи или държавни и/или одобрени частни структури, на чийто контрол са подчинени всички произвеждащи или приготвящи посочените в член 1 продукти.

2.   Държавите-членки приемат необходимите мерки, с помощта на които осигуряват, че всеки оператор, който се съобразява изискванията на настоящия регламент и който плаща вноската си в разходите за извършване на контрол, има достъп до системата за контрол.

3.   В контролния режим се предвижда прилагане на превантивни и контролни мерки, посочени в приложение III.

4.   За прилагане на режима на контрол, извършван от частни структури, държавите-членки посочват орган, който отговаря за одобрението и надзора на такива структури.

5.   При одобряване на частна контролна структура се взема предвид следното:

а)	стандартната процедура за контрол, в която подробно се описват контролните и превантивни мерки, които съответната структура се задължава да наложи на подлежащите на контрола й оператори:

б)	санкциите, които структурата възнамерява да наложи в случай на установени нередности;

в)	наличният квалифициран персонал, административното и техническото осигуряване, опитът на структурата при извършване на контролна дейност и нейната благонадеждност;

г)	обективността на контрола по отношение на подлежащите на контрол оператори.

6.   След одобряване на контролната структура, компетентните органи:

а)	осигуряват, че контролът, извършвани от частната организация са обективни;

б)	проверяват ефективността на контрола;

в)	запознават се с установените нарушения и с наложените санкции;

г)	отнема одобрението на контролната структура, когато тя не удовлетворява посочените в а) и б) изисквания или е престанала да изпълнява определените в параграф 5 критерии, или не удовлетворява изискванията, установени в параграфи 7, 8 и 9.

7.   Контролният орган и одобрената контролна структура, посочени в параграф 1:

а)	осигуряват прилагането най-малко на посочените в приложение III контролни и предпазни мерки спрямо подлежащите на техния контрол предприятия;

б)	не разкриват информацията и данните, получени при контролната им дейност, на лица различни от лицата, които отговарят за съответното предприятие и на публичните органи.

8.   Одобрените структури:

а)	осигуряват на компетентните органи, които извършват контрол, достъп до своите офиси и помещения, предоставят пълна информация и оказват пълно съдействие, които компетентните органи считат за необходими, за изпълнение на техните задължения, произтичащи от настоящия регламент;

б)	изпращат на компетентния орган на държавата-членка до 31 януари на всяка година списък на операторите, които подложат на техния контрол на 31 декември от предходната година, както представят на споменатия орган подробен годишен отчет.

9.   Контролният орган и посочените в параграф 1 контролни структури осигуряват, че:

а)	когато се установи нередност свързано с изпълнението на членове 5, 6 и 7 или на предвидените в приложение III мерки, се снемат предвидените в член 2 означения , отнасящи се до метода на биологично производство на цялата партида или на всякакъв вид производство, при които е установена нередността;

б)	когато се установи очевидно нарушение или нарушение с траен ефект, се забранява на съответния оператор да продава получената продукция с означение за биологично земеделие за период, който се установява съвместно с компетентните държавни органи на държавата-членка.

10.   Съгласно процедурата, предвидена в член 14, могат да се приемат:

а)	подробни правила относно посочените в параграф 5 изисквания и посочените в параграф 6 мерки;

б)	мерки за прилагане на разпоредбите на параграф 9.

Означение, че продуктите са обхванати от схемата за контрол

Член 10

1.   Означението, че продуктите са обхванати от специалната схема за контрол, определена в приложение V, може да бъде посочено върху етикетите на продуктите съгласно член 1, само когато тези продукти:

а)	удовлетворяват изискванията на член 5, параграфи 1, 2, 3 и 4 и на членове 6 и 7, както и на разпоредби, приети съгласно посочените членове;

б)	по време на производството и подготовката са били подложени на предвидения в член 9, параграф 3 контролни мерки;

в)	са произведени или приготвени от оператори, чиито стопанства са подложени на контрол от контролни органи или контролна структура, посочени в член 9, параграф 1, и на които е признато от тези орган или структура правото да използват означението, както е посочено в приложение V;

г)	са опаковани и превозвани до пунктовете за продажба на дребно в затворени опаковки;

д)	съдържат върху етикета наименованието и евентуално запазената марка на контролната структура, името и адреса на производителя и заготвителя и при условие че се прилага Директива 79/112/ЕИО, означенията, посочени в тази директива.

2.   Върху етикета или при рекламата не могат да се посочват твърдения, които внушават на купувача, че означението от приложение V представлява гаранция за високо вкусово, хранително и санитарно качество.

3.   Контролният орган и посочените в член 9, параграф 1 контролни структури, извършващи контрол, са длъжни:

а)	когато се установи нарушение на разпоредбите на членове 5, 6 и 7, и на предвидените в приложение III мерки, да премахнат предвиденото в приложение V означение от цялата партида или от всякакъв вид производство, при които е установено съответното нарушение;

б)	когато се установи очевидно нарушение или нарушение с продължително действие, да отнеме от съответния оператор правото да използва означенията от приложение V за определен период, който се уточнява с компетентните органи на държавата-членка.

4.   Правилата за премахване на означенията, посочени в приложение V, при установено нарушаване на разпоредбите на членове 5, 6 и 7, и на предвидените в приложение III мерки и изисквания, се определят съгласно процедурата, установена в член 14.

5.   Когато дадена държава-членка установи при някой продукт, идващ от друга държава-членка и върху който са поставени означението, предвидено в член 2 и/или в приложение V, че съществуват нередности по отношение приложението към настоящия регламент, тя информира за това съответната държава-членка, одобрила контролната структура и Комисията.

6.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да предотвратят използване на означенията с измамна цел, предвидено в член 2 и/или в приложение V.

7.   Комисията преразглежда до 1 юли 1993 г. член 10, и по-специално възможността да се направи задължително поставянето на означението , предвидени в приложение V, като съответно представя предложение за евентуална ревизия на този член.

Внос от трети страни

Член 11

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 5, посочените в член 1 продукти, внесени от трета страна, могат да бъдат продавани, само при условие че:

а)	произхождат от трета страна, която е включена в списък, определен от Комисията, съгласно предвидената в член 14 процедура, и се произведени в регион или в производствена единица, под контрола на контролна структура посочена, , при необходимост, във взетото относно въпросната трета страна решение;

б)

компетентният орган или структура в третата страна са издали сертификат за контрол, в който се посочва, че конкретната партида: — е получена в рамките на една производствена система, при която се прилагат, равностойни на тези от членове 6 и 7, и — е била подложена на контролен режим, признат за равностоен съгласно параграф 2, б).

2.   За да се реши дали, относно определени продукти, посочени в член 1, дадена трета страна може по нейно искане да бъде включена в посочения в параграф 1, а) списък, по-специално се вземат предвид:

а)	гаранциите, които може да представи тази трета страна, най-малко по отношение на предназначените за износ в Общността продукти, във връзка с прилагане на правилата, които да са равностойни на тези, посочени в членове 6 и 7;

б)	ефективността на прилагания контролен режим който, поне по отношение на предназначените за износ в Общността продукти, трябва да бъде равностоен на контролния режим, предвиден в членове 8 и 9, с цел да се осигури спазване на изискванията от а).

На основата на тази информация, Комисията може да уточни в свое решение регионите или производствени единици, или структурите, чийто контрол се счита равностоен.

3.   Посоченият в параграф 1, б) сертификат трябва:

а)	да придружава стоките в оригиналния си екземпляр до пристигане на адреса на първия получател, след което вносителят трябва да съхранява този сертификат в продължение най-малко на две години и да бъде готов да го предостави на контролните органи;

б)	да бъде издаден съгласно изискванията, по образец, който е определен съгласно процедурата, посочена в член 14.

4.   Подробни правила за прилагането на настоящия член могат да бъдат изготвени, съгласно предвидената в член 14 процедура.

5.   При разглеждане на подадената от трета страна молба Комисията изисква от тази страна да предостави цялата необходима информация. Освен това, Комисията може да натовари експерти да извършат, под нейно наблюдение проверка на място относно производствените изисквания и реално приложените мерки за контрол в съответната трета страна.

Свободно движение в рамките на Общността

Член 12

Държавите-членки не могат, на основания свързани с метода на производството, с етикетирането или с представянето на този метод на производство, да забранят или да ограничат търговията с продукти, посочени в член 1, които отговарят на разпоредбите на настоящия регламент.

Административни разпоредби и изпълнение

Член 13

Съгласно процедурата, предвидена в член 14:

—	могат да се приемат изменения на приложения I, II, III, IV и VI,

—	могат да се определят подробни правила за прилагане на приложения I и III.

Член 14

В своята работа Комисията се подпомага от комитет, съставен от представители на държавите-членки и ръководен от представител на Комисията.

Когато трябва да се следва предвидената в настоящия член процедура, представителят на Комисията предлага на комитета проекторешение за необходимите мерки.

Комитетът дава своето становище по това проекторешение в срок, който председателят определя в зависимост от спешността на случая. Становището се приема с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора. По време на гласуването в комитета, гласовете на представителите на държавите-членки се отчитат съгласно изискванията на посочения член 148. Председателят на комитета не участва в гласуването.

Комисията приема предложените мерки, когато те съответстват на приетото от комитета становище.

Когато предложените мерки не отговарят на приетото от комитета становище, или когато не е предоставено такова становище, Комисията прави незабавно предложение до Съвета относно необходимостта от вземане на мерки. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.

Ако след изтичане на три месеца от нотифицирането на Съвета, той не вземе решение, необходимите мерки се приемат от Комисията.

Член 15

Всяка година, преди 1 юли, държавите-членки информират Комисията за взетите през изтеклата година мерки за прилагането на настоящия регламент, като по-специално съобщават:

—	списък на операторите, които до 31 декември на предходната година са предоставили нотификация съобразно член 8, параграф 1, а) и които са включени в предвидения в член 9 контролен режим,

—	доклад за надзора съгласно член 9, параграф 6.

Освен това държавите-членки информират Комисията всяка година, преди 31 март, за изготвения списък на контролните структури, които са били одобрени до 31 декември на предходната година, за тяхната юридическа и организационна структура, за техните стандартни процедури за контрол, за тяхната система на налагане на санкции и, при необходимост, за тяхната марка.

Комисията публикува всяка година в серия С на Официален вестник на Европейските общности списъците с одобрените контролни структури, които са ѝ били нотифицирани рамките на срока, установен в горната алинея.

Член 16

1.   Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

2.   В срок от девет месеца след влизане в сила на настоящия регламент, държавите-членки изпълняват разпоредбите на членове 8 и 9.

3.   Член 5, член 8, параграф 1 и член 11, параграф 1 се прилагат дванадесет месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

Съгласно предвидената в член 14 процедура, срокът за прилагане на член 11, параграф 1 може да бъде продължен за определено време за внос от трети страни, когато по искане на тези трети страни етапът, на който се проучва въпроса не позволява да се вземе решение относно включването на съответната страна в списъка, предвиден в член 11, параграф 1, а) преди изтичане на посочения в първата алинея срок.

За да се спази посоченият в приложение I, параграф 1 преходен срок, времето между влизане в сила на настоящия регламент се взима предвид дотолкова, доколкото съответния оператор може да докаже пред контролната структура, че през този период той е произвеждал съгласно действащите национални разпоредби, или при липса на такива, съгласно международно признатите изисквания за производство на биологични продукти.

4.   В срок от дванадесет месеца след влизане в сила на настоящия регламент, държавите-членки могат, чрез дерогация от член 6, параграф 1, да разрешат използването върху тяхна територия на препарати, съдържащи вещества, които не са посочени в приложение II, и за които те преценяват, че посочените в член 7, параграф 1 изисквания са спазени.

5.   В срок от дванадесет месеца след установяването на приложение VI, съгласно изискванията на член 5, параграф 7, държавите-членки могат да продължат да разрешават, в съответствие с националната нормативна уредба, използването на вещества, които не са включени в посоченото по-горе приложение.

6.   Всяка държава-членка информира другите държави-членки и Комисията за веществата, които са разрешени съгласно параграфи 4 и 5.

---

(1)  ОВ С 4, 9.1.1990 г., стр. 4 и

ОВ С 101, 18.4.1991 г., стр. 13.

(2)  ОВ С 106, 22.4.1991 г., стр. 27.

(3)  ОВ С 182, 23.7.1990 г., стр. 12.

(4)  ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 36.

(5)  ОВ L 159, 10.6.1989 г., стр. 58.

(6)  ОВ L 347, 17.12.1973 г., стр. 51.

(7)  ОВ L 80, 25.3.1986 г., стр. 51.

(8)  ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 17.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИНЦИПИ ЗА БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА

Растения и растителни продукти

1.   Изложените в настоящото приложение принципи трябва обикновено да се прилагат по отношение на земеделските площи в продължение на един преходен период най-малко от две години преди извършване на сеитба, а при площи с трайни насаждения, освен ливади, най-малко три години преди първата реколта от посочените в член 1, параграф 1, а) продукти. Контролната структура може , със съгласието на компетентния орган, да удължи или съкрати този преходен период, в зависимост от начина, по който е използвана земята преди това.

2.   Почвеното плодородие и биологичната активност на почвата трябва да бъдат, при необходимост, запазени или подобрени:

а)	чрез отглеждане на бобови култури, зелено торене или засаждане на други растения с дълбока коренова система в рамките на подходящ многогодишен сеитбооборот;

б)

чрез включване в почвата на прости или сложни органични вещества, произведени в стопанства, в които се спазват изискванията на настоящия регламент. Докато бъдат приети общи технически правила за биологично животновъдство, отпадъчните животински продукти като оборски тор например, могат да бъдат използвани, ако произхождат от животински стопанства, в които се спазва съществуващото национални разпоредби, или при липса на такива, в които се работи съобразно на международно приетите практики за производство на биологични животински продукти.

Други биологични или минерални торове, посочени в приложение II, могат да се използват само доколкото не е възможно да се извърши подходящо подхранване на включените в схеми за сеитбооборот растения или да се извърши подходящо подобряване на почвеното плодородие с помощта на посочените в а) и б) средства.

За активиране на компост могат да се използват подходящи разтвори, съдържащи микроорганизми или растителни елементи („биодинамични разтвори“).

3.   Борбата срещу паразитите, болестите и плевелите се осъществява чрез съчетание на следните мерки:

—	избор на подходящи видове и сортове,

—	подходяща програма за сеитбообращение,

—	механични технологии за обработване,

—	опазването на естествените неприятели на паразитите с помощта на подходящи средства, например поставяне на прегради, определяне на места за гнездене, размножаване на хищници и др.,

—	изгаряне на плевелите.

Използването на препарати, включени в приложение II, е възможно само при наличие на непосредствена опасност за съответната култура.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

А.   ПРОДУКТИ, РАЗРЕШЕНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПРИ ПОДОБРЯВАНЕ НА ПОЧВЕНОТО ПЛОДОРОДИЕ

Наименование	Описание; изисквания по отношение на състава; условия на приложение
Оборски тор от селскостопански животни и птици	—
Полутечен или течен оборски тор	—
Слама	—
Торф	—
Компост от използвани подложки за гъбопроизводството и ломбрикомпост	—
Компост от органични домашни отпадъци	—
Компост от растителни отпадъци	—
Преработени животински продукти от кланици и от рибната индустрия	—
Органични странични продукти от храни и от текстилната промишленост	—
Водорасли и продукти от водорасли	—
Стърготини, кора и дървесни отпадъци	—
Дървесна пепел	—
Естествен мек фосфат	—
Алуминиево-калциев фосфат	—
Основна шлака	—
Поташ	—
Сулфат на поташ	Необходимостта е призната от контролната структура.
Варовик	—
Креда	—
Магнезиеви скали	—
Магнезиево-калциеви скали	—
Магнезиев сулфат	—
Калциев сулфат (гипс)	—
Микроелементи (бор, мед, желязо, манган, молибден, цинк)	Необходимостта е призната от контролната структура.
Елементарна сяра	Необходимостта е призната от контролната структура.
Каменно брашно	—
Глина (бентонит, перлит)	—

Б.   ПРЕПАРАТИ ЗА БОРБА СРЕЩУ ПАРАЗИТИ И БОЛЕСТИ

Наименование	Описание, изисквания по отношение на състава и условията за приложение
Пиретринови препарати, извлечени от Chrysanthemum cinerariaefolium и съдържащи евентуално някакво синергично вещество
Препарат на базата на Derris elliptica
Препарат на базата на Quassia amara
Препарат на базата на Ryania speciosa
Прополис
Инфузорна пръст
Каменен прах
Препарат на базата на металдехид, съдържащи отблъскващи вещества за прогонване на висши животни, използван в капани и уловки
Сяра
Бордолезов разтвор
Бургундски разтвор
Натриев силикат
Натриев бикарбонат
Калиев сапун (мек сапун)
Феромонови препарати
Препарат на базата на Bacillus thuringiensis
Препарат на базата на гранулозен вирус
Растителни и животински мазнини
Парафиново масло

В.   ДРУГИ ПРОДУКТИ

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОНТРОЛ И ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ, ПРЕДВИДЕНИ В РАМКИТЕ НА ПОСОЧЕНИЯ В ЧЛЕНОВЕ 8 И 9 КОНТРОЛЕН РЕЖИМ

А.   Растения и растителни продукти от земеделски стопанства

1.   Производството трябва да се извършва в стопанство, чиито земеделски земи, производствени площадки и складови помещения са ясно разграничени от тези на стопанствата, в които не се произвежда в съответствие с изискванията на настоящия регламент. Към това стопанство могат да функционират цехове за преработка и/или пакетиране, при условие че те преработват или пакетират собствена земеделска продукция.

2.   При въвеждането на контролния режим в началото, производителят и контролният орган извършват:

—	пълно описание на стопанството, като се посочват местата за съхранение и производство и земеделските земи, съответно местата, където се извършват операции, свързани с преработката и пакетирането,

—	описание на всички конкретни мерки, които производителят трябва да вземе в рамките на своето стопанство, за да осигури спазването на предвидените в настоящия регламент разпоредби.

Тези разпоредби и съответните мерки трябва да се съдържат в доклад на контролиращите, който се подписва и от лицето, отговарящо за стопанството.

В този доклад трябва да се посочва още:

—	датата на последното обработване на земеделските земи с препарати, чиято употреба е несъвместима с разпоредбите на член 6, параграф 1, б) и на член 7,

—	задължението на производителя да извърши операциите съгласно изискванията на членове 5, 6 и 7 и да предприеме при нарушение на тези изисквания прилагане на мерките, предвидени в член 9, параграф 9.

3.   Всяка година, преди посочената от контролната структура дата, производителят трябва да нотифицира на структурата своята производствена програма, с подробно указание каква растителна продукция предстои да се отглежда върху всяка конкретно определена площ.

4.   Трябва да се води писмено счетоводство и/или документация, които да позволяват на контролната служба да проследи произхода, естеството и количеството на всички закупени суровини, както и тяхното използване. Освен това трябва да се води счетоводна отчетност за характера, количеството и приобретателите на всички продадени земеделски продукти. Количествата от директна продажба на потребителите се отчитат всекидневно.

5.   Забранено е съхраняването в стопанството на суровини, с изключение на тези, чието използване е съвместимо с разпоредбите на член 6, параграф 1, б) и на член 7.

6.   Освен провеждането на необявени контролни проверки, контролният орган трябва да извършва най-малко един път в годината цялостна материална проверка на стопанството. За тази цел могат да се вземат проби за наличието на препарати, които не са разрешени от настоящия регламент. Вземането на такива проби е възможно, и когато се предполага използването на забранени препарати. След всяка проверка се съставя протокол, който се подписва и от лицето, отговарящо за стопанството.

7.   Производителят осигурява достъп на контролната структура по време на проверката до складовите помещения, до производствените площадки и земеделските земи, до счетоводните документи и прилежащите към тях подкрепящи документи. Той е длъжен да предостави на контролния орган всяка необходима за извършването на контрола информация.

8.   Продуктите, посочени в член 1, които не са опаковани за крайния потребител могат да бъдат пренасяни в други единици в подходящи опаковки или контейнери, затворени по начин, който прави невъзможно подменянето на съдържанието и да са снабдени с етикет, който, без да се накърняват други законови разпоредби, посочва:

—	името и адреса на лицето, отговорно за производството и подготовката на продукта,

—	наименованието на продукта,

—	че продуктът подлежи на контролния режим, посочен в настоящия регламент.

9.   Когато един оператор управлява няколко стопанства в региона, тези стопанства производители на растения или растителни продукти, които не са посочени в член 1, както и местата за съхраняване на суровини (торове, препарати, семена), трябва също да бъдат обект на контрол по смисъла на първата алинея от точка 2 и точки 3 и 4. Растения от същия сорт като произвежданите в стопанството растения, посочени в точка 1 не могат да се произвеждат в тези стопанства.

Б.   Предприятия за преработка и пакетиране на растителни продукти и храни, които съдържат основно продукти от растителен произход

1.   При първоначално въвеждане на контролния режим, производителят и контролната структура трябва да изготвят:

—	пълно описание на предприятието, като посочват какво оборудване се използва за преработка, пакетиране и съхранение на земеделските продукти преди и след извършените дейности,

—	описание на всички конкретни мерки, които трябва да се приложат в отделното стопанство, за да се осигури спазване на изискванията на настоящия регламент.

Тези описания и конкретните мерки се посочват в доклада за контрола , приподписан от лицето, отговарящо за предприятието.

Освен това, в доклада трябва да се включи задължение от страна на оператора да осъществява дейността си по такъв начин, че да бъдат спазени изискванията на член 5 и да приеме, в случай на нарушение, прилагането на мерките, предвидени в член 9, параграф 9.

2.   Писмената счетоводна отчетност трябва да позволи на контролната структура да установи:

—	произхода, естеството и количеството на земеделските продукти, посочени в член 1, постъпили в съответното стопанство,

—	естеството, количеството и приобретателите на продуктите от член 1, които са напуснали стопанството,

—	други данни, като произход, естество и количество на съставките, добавките и производствените средства, които са доставени в стопанството, както и състава на преработените продукти. Тези данни са необходими на контролната структура за правилното провеждане на контролните операции.

3.   Когато в стопанството се преработват, пакетират или съхраняват продукти, които не са посочени в член 1:

—	стопанството трябва да разполага с отделни помещения за съхраняване на продуктите, посочени в член 1, преди и след извършване на преработката,

—	преработката трябва да се извършва в продължителен период от време до приключване на количеството за преработка на различно място и по различно време от подобни операции с продукти, които не са посочени в член 1,

—	ако подобна преработка не се извършва често, за нея трябва да бъде съобщено предварително, като срокът за това се съгласува с контролния орган,

—	трябва да се вземат всички необходими мерки, за да се гарантира идентифицирането на партидите с цел да се избегне възможността за смесване с продукти, които не са получени в съответствие с посочените в настоящия регламент изисквания.

4.   Освен необявените контролни проверки, контролната структура трябва да извършва поне веднъж годишно цялостна материална проверка на стопанството. Могат да се вземат проби за откриване на препарати, които не са разрешени от настоящия регламент. Такива проби се вземат само, ако се предполага използването на неразрешени препарати. След всяка проверка се прави протокол, който се подписва и от лицето, отговарящо за контролираното стопанство.

5.   Операторът трябва да осигури достъп на контролната структура, за целите на контрола, до предприятието, до счетоводните документи и подкрепящите документи. Той предоставя на контролната структура пълна информация, необходима за нуждите на контрола.

6.   Относно превоза се прилагат изискванията, посочени в точка 8 на част А.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ НОТИФИЦИРА, КАКТО Е ПРЕДВИДЕНО В ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 1, а)

а)	Име и адрес на оператора.

б)	Местоположение на сградите, когато е необходимо, на площите (данни от кадастъра на земеделските земи), на които се извършват операциите.

в)	Естество на операции и продукти.

г)	Задължение на оператора да извършва операциите съгласно членове 5, 6, 7 и/или член 11.

д)	Когато се отнася за земеделско стопанство, датата, на която производителят е преустановил използването на препарати, които са несъвместими с член 6, параграф 1, б) и член 7 върху съответната обработваната площ.

е)	Наименованието на одобрената структура, на която операторът е поверил извършване на контрол, в случаите когато държавата-членка прилага контролен режим чрез одобряване на такива структури

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ОЗНАЧЕНИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ С КОНТРОЛНИЯ РЕЖИМ

Означенията за съответствие с контролния режим трябва да се правят на същия език или езици като тези върху етикета:

ES	:	Agricultura Biológica — Sistema de control CEE
DA	:	Økologisk Landbrug — EF Kontrolordning
DE	:	Biologische Agrarwirtschaft — EWG-Kontrollsystem
EL	:	Βιολογική Γεωργία — Σύστημα Ελέγχου ΕΟΚ
EN	:	Organic Farming — EEC Control System
FR	:	Agriculture biologique — Système de contrôle CEE
IT	:	Agricoltura Biologica — Regime di controllo CEE
NL	:	Biologische landbouw — EEG-controlesysteem
PT	:	Agricultura Biológica — Systema de Controlo CEE

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

А.   Вещества, които са разрешени като съставки от неземеделски произход (член 5, параграф 3, б)).

Б.   Вещества, които са разрешени за използване при подготовката (член 5, параграф 3, в)).

В.   Съставки от земеделски произход (член 5, параграф 4).

---