EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document DD_2007_01_001_BG

Официален вестник на Европейския съюз
Специално издание 2007 г.
01.Общи, финансови и институционални въпроси
TOM 01

Официален вестник

на Европейския съюз

-

European flag

Издание на български език

01.   Общи, финансови и институционални въпроси

TOM 001

 


Виж

 

Съдържание

 

Година

ОВ

Страница

 

 

 

 

Увод

1

1958

P 017

385

 

 

31958R0001

 

 

 

Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност

3

1958

P 017

390

 

 

31958D1006(01)

 

 

 

Решение за създаване на Официален вестник на Европейските общности

4

1958

P 017

401

 

 

31958R0001(01)

 

 

 

Регламент № 1 относно определянето на езиковия режим на Европейската общност за атомна енергия

5

1958

P 017

419

 

 

31958D1006(02)

 

 

 

Решение за създаване на Официален вестник на Европейските общности

7

1960

P 043

919

 

 

31960D0712

 

 

 

Решение относно прилагането на разпоредбите на Договора във връзка с движението на капитали за Алжир и за френските отвъдморски департаменти

8

1960

P 066

1339

 

 

31960D1027(01)

 

 

 

Решение на Съвета относно създаване на Група за координиране на политиките за кредитно застраховане, кредитни гаранции и финансови кредити

9

1960

P 073

1429

 

 

31960D1119(01)

 

 

 

Решение на Съвета за създаване на Група за техническа помощ

11

1964

P 093

1484

 

 

31964D0350

 

 

 

Решение на Съвета от 25 февруари 1964 година относно прилагането за френските отвъдморски департаменти на някои разпоредби от Договора, свързани с правото на установяване и с плащания

13

1968

L 257

1

 

 

31968D0359

 

 

 

Решение на Съвета от 15 октомври 1968 година за прилагане на членове 48 и 49 от Договора за френските отвъдморски департаменти

14

1970

L 094

23

 

 

31970D0244

 

 

 

Решение на Съвета от 21 април 1970 година относно финансовите прогнози, обхващащи няколко години

15

1971

L 124

1

 

 

31971R1182

 

 

 

Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 година за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове

16

1971

L 149

1

 

 

31971D0238

 

 

 

Решение на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагане на член 51 от Договора за френските отвъдморски департаменти

18

1971

L 185

15

 

 

31971D0306

 

 

 

Решение на Съвета от 26 юли 1971 година за създаване на Консултативен комитет за обществени поръчки за строителни работи

19

1971

L 249

73

 

 

31971D0364

 

 

 

Решение на Съвета от 8 ноември 1971 година за прилагане на членове 123 до 127 от Договора за френските отвъдморски департаменти

20

1974

L 034

28

 

 

31974D0055

 

 

 

Решение на Комисията от 22 януари 1974 година за предоставяне на правомощия за осъществяване на мерки по контрола в държавите-членки по отношение на приходите и разходите на Общността

21

1975

L 147

23

 

 

31975D0320

 

 

 

Решение на Съвета от 20 май 1975 година за създаване на Фармацевтичен комитет

23

1975

L 167

17

 

 

31975D0364

 

 

 

Решение на Съвета от 16 юни 1975 година за създаване на Консултативен комитет по медицинско обучение

24

1976

L 201

5

 

 

31976R1795

 

 

 

Регламент (EИО) № 1795/76 на Съвета от 20 юли 1976 година относно прилагането на член 40, параграф 4 от Договора за френските отвъдморски департаменти

26

1977

L 013

15

 

 

31977D0063

 

 

 

Решение на Съвета от 21 декември 1976 година за изменение на Решение 71/306/EИО относно създаване на Консултативен комитет за обществени поръчки

27

1977

L 176

11

 

 

31977D0454

 

 

 

Решение на Съвета от 27 юни 1977 година за създаване на Консултативен комитет по обучение на медицински сестри

28

1978

L 199

1

 

 

31978D0724(01)

 

 

 

Решение на Съвета на гуверньорите от 30 декември 1977 година за изменение на устава на Европейската инвестиционна банка, за да се вземе предвид приетото ново определение на разчетната единица на банката

30

1978

L 233

15

 

 

31978D0688

 

 

 

Решение на Съвета от 25 юли 1978 година за създаване на Консултативен комитет по обучение на стоматолози

32

1980

L 033

13

 

 

31980D0156

 

 

 

Рeшeниe на Съвeта от 21 януари 1980 година за създаване на Консултативен комитет за обучение на акушерки

34

1980

L 090

41

 

 

31980L0368

 

 

 

Единадесета директива на Съвета от 26 март 1980 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - изключване на френските отвъдморски департаменти от обхвата на Директива 77/388/ЕИО

36

1980

L 345

1

 

 

31980R3308

 

 

 

Регламент (ЕИО, Евратом) № 3308/80 на Съвета от 16 декември 1980 година за замяна на европейската разчетна единица с ECU в правните инструменти на Общността

37

1981

L 067

29

 

 

31981D0121

 

 

 

Решение на Съвета от 3 март 1981 година за отпускане на дневни пари и възстановяване на пътни разходи на членовете на Икономическия и социален комитет, техните заместници и експертите

38

1981

L 311

1

 

 

31981D1030(01)

 

 

 

Решение на Съвета на гуверньорите от 13 май 1981 година за изменение на Устава на Европейската инвестиционна банка във връзка с приемането на ECU за разчетна единица на банката

39

1981

L 328

1

 

 

31981R3245

 

 

 

Регламент (EИО) № 3245/81 на Съвета от 26 октомври 1981 година за създаване на Европейска агенция за сътрудничество

40

1982

L 368

40

 

 

31982D0869

 

 

 

Решение на Съвета от 13 декември 1982 година за координирането на дейностите на държавите-членки и институциите на Общността с оглед оценка на необходимостта от и подготовка на предложения за създаване на информационна система между институциите на Общността

44

1984

L 177

25

 

 

31984D0338

 

 

 

Решение на Съвета от 29 юни 1984 година относно структурите и процедурите за управлението и координацията на изследователската, развойната и демонстрационната дейност на Общността

46

1985

L 210

34

 

 

31985D0375

 

 

 

Решение на Съвета от 25 юли 1985 година за определяне на процедурата за назначаване на членовете на Европейската фондация, които се избират от Общността

50

1985

L 223

26

 

 

31985D0385

 

 

 

Решение на Съвета от 10 юни 1985 година за създаване на Съвещателен комитет по образование и обучение по архитектура

51

1985

L 253

43

 

 

31985D0434

 

 

 

Решение на Съвета от 16 септември 1985 година за създаване на Консултативен комитет по фармацевтично обучение

53

1986

L 282

23

 

 

31986D0479

 

 

 

Решение на Комисията от 18 септември 1986 година за създаване на Консултативен комитет по опазване на околната среда в сериозно застрашени области (Средиземноморския басейн)

55

1986

L 384

52

 

 

31986D0664

 

 

 

Решение на Съвета от 22 декември 1986 година за установяване на процедура за консултации и сътрудничество в областта на туризма

57

1987

L 152

32

 

 

31987D0305

 

 

 

Решение на Комисията от 26 май 1987 година за създаване на консултативен комитет по откриване на процедури за обществени поръчки

59

1987

L 338

37

 

 

31987D0560

 

 

 

Решение на Комисията от 17 ноември 1987 година за изменение на Решение 87/305/EИО от 26 май 1987 година за създаване на консултативен комитет по откриване на процедури за обществени поръчки

61

1988

L 185

24

 

 

31988D0376

 

 

 

Решение на Съвета от 24 юни 1988 година относно системата на собствените ресурси на Общностите

62

1988

L 319

1

 

 

31988D0591

 

 

 

Решение на Съвета от 24 октомври 1988 година за създаване на Първоинстанционен съд на Европейските общности

67

1989

L 005

33

 

 

31989D0004

 

 

 

Решение на Комисията от 21 декември 1988 година относно Консултативния комитет по рибарство

75

1989

L 049

26

 

 

31989L0130

 

 

 

Директива на Съвета от 13 февруари 1989 година за хармонизиране на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени

77

1989

L 155

9

 

 

31989R1553

 

 

 

Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета от 29 май 1989 година за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност

80

1989

L 317

48

 

 

31989D1031

 

 

 

Решение на Председателя на Съда

85

1990

L 131

1

 

 

31990R1360

 

 

 

Регламент (ЕИО) № 1360/90 на Съвета от 7 май 1990 година за създаване на Европейска фондация за обучение

86

1990

L 151

1

 

 

31990R1588

 

 

 

Регламент (ЕВРАТОМ, ЕИО) № 1588/90 на Съвета от 11 юни 1990 година за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности

91

1991

L 240

36

 

 

31991D0450

 

 

 

Решение на Комисията от 26 юли 1991 година за определяне на територията на държавите-членки за целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета относно хармонизирането на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени

95

1993

C 323

1

 

 

41993D1130

 

 

 

Решение, взето с общо съгласие между представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи на ниво държавни и правителствени ръководители, относно местонахождението на седалищата на определени органи и отдели на европейските общности и на европол (93/С 323/01)

100

1993

L 026

18

 

 

31993D0072

 

 

 

Решение на Комисията от 23 декември 1992 година относно създаването на Консултативен комитет за координация в областта на вътрешния пазар

105

1993

L 144

21

 

 

31993D0350

 

 

 

Решение на Съвета от 8 юни 1993 година за изменение на Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Първоинстанционен съд на Европейските общности

107

1993

L 213

18

 

 

31993D0454

 

 

 

Решение на Комисията от 22 юли 1993 година за определяне на данъците, свързани с производството и вноса за целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета за хармонизиране на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени

109

1993

L 224

27

 

 

31993D0475

 

 

 

Решение на Комисията от 22 юли 1993 година за определяне на производствените и вносните субсидии за целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета за хармонизиране на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени

111

1993

L 276

13

 

 

31993D0570

 

 

 

Решение на Комисията от 4 октомври 1993 година за определяне на разграничението между други данъци, свързани с производството и междинно потребление за целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета за хармонизиране на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени

113

1993

L 281

18

 

 

31993D0591

 

 

 

Решение на Съвета от 8 ноември 1993 година относно неговото наименование след влизането в сила на Договора за Европейски съюз (93/591)

115

1993

L 297

25

 

 

31993D0619

 

 

 

Решение на Комисията от 19 ноември 1993 година относно създаването на Научен, технически и икономически комитет по рибно стопанство

116

1994

L 061

27

 

 

31994D0140

 

 

 

Решение на Комисията от 23 февруари 1994 година за създаването на експертен комитет за координиране на предотвратяването на измамите

118

1994

L 066

29

 

 

31994D0149

 

 

 

Решение на Съвета от 7 март 1994 година за изменение на Решение 93/350/Евратом, ЕОВС, ЕИО за изменение на Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Първоинстанционен съд на Европейските общности

120

1994

L 077

51

 

 

31994D0168

 

 

 

Решение на Комисията от 22 февруари 1994 година относно мерките, които трябва да бъдат взети за прилагането на Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета относно хармонизирането на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени

121

1994

L 113

15

 

 

31994D0262

 

 

 

Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана

132

1994

L 173

12

 

 

31994D0375

 

 

 

Решение на Съвета от 6 юни 1994 година относно членство на Общността в Европейския инвестиционен фонд

136

1994

L 293

1

 

 

31994R2728

 

 

 

Регламент (ЕО, Евратом) № 2728/94 на Съвета от 31 октомври 1994 година относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности

138

1994

L 314

1

 

 

31994R2965

 

 

 

Регламент (ЕО) № 2965/94 на Съвета от 28 ноември 1994 година относно създаване на Център за преводи за органите на Европейския съюз

142

1995

L 158

4

 

 

31995R1662

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1662/95 на Комисията от 7 юли 1995 година за установяване на условията и реда за прилагане на общностните процедури за вземане на решения по отношение на разрешителните за пускане на пазара на лекарствени продукти за хуманна или ветеринарна употреба

146

1995

L 186

59

 

 

31995D0309

 

 

 

Решение на Комисията от 18 юли 1995 година за определяне на принципите за оценяване на жилищните услуги за целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета относно хармонизирането на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени (1)

148

1995

L 188

11

 

 

31995D0319

 

 

 

Решение на Комисията от 12 юли 1995 година за учредяване на Комитет на старшите инспектори по труда

159

1995

L 188

14

 

 

31995D0320

 

 

 

Решение на Комисията от 12 юли 1995 година за създаване на Научен комитет за професионалните норми за излагане на пределно допустими концентрации на химически агенти

162

1995

L 268

1

 

 

31995R2610

 

 

 

Регламент (ЕО) № 2610/95 на Съвета от 30 октомври 1995 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2965/94 относно създаване на Център за преводи за органите на Европейския съюз

164

1995

L 312

1

 

 

31995R2988

 

 

 

Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности

166

1996

C 036

1

 

 

41997D0205(01)

 

 

 

Решение по общо съгласие на представителите на правителствата на държавите-членки относно определяне на седалище на Службата на Общността за растителните сортове (97/С 36/01)

170

1996

C 102

1

 

 

31996Y0404(01)

 

 

 

Modus vivendi от 20 декември 1994 година между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно мерките за изпълнение на актове, приети в съответствие с процедурата, постановена в член 189б от Договора за ЕО (96/С 102/01) (Настоящият текст заменя и отменя текста, публикуван в ОВ С 293 от 8 ноември 1995 година)

171

1996

C 102

2

 

 

31996Y0404(02)

 

 

 

Междуинституционално споразумение от 20 декември 1994 година относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове (96/С 102/02) (Настоящият текст заменя и отменя текста, публикуван в ОВ С 293 от 8 ноември 1995 година)

173

1996

L 122

14

 

 

31996L0030

 

 

 

Директива 96/30/ЕО на Съвета от 13 май 1996 година за изменение на Директива 94/80/ЕО, за определяне на подробните условия, при които гражданите на Съюза, пребиваващи в държава-членка, чиито граждани не са, упражняват правото си да избират и да бъдат избирани по време на общински избори

175

1996

L 192

31

 

 

31996D0469

 

 

 

Решение на Комисията от 30 юли 1996 година относно създаване на Консултативен комитет за превенция на рака (1)

176

1997

C 194

4

 

 

41997D0625(01)

 

 

 

Решение на представителите на правителствата на държавите-членки от 2 юни 1997 година за определяне седалището на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията (97/С 194/02)

178

1997

C 282

5

 

 

31997Y0918(01)

 

 

 

Европейска агенция по околна среда Решение от 21 март 1997 година относно обществения достъп до документи на Европейската агенция по околна среда (97/С 282/04)

179

1997

C 369

10

 

 

31997Y1206(01)

 

 

 

Решение на Управителния съвет относно публичния достъп до документи на Европейската фондация за обучение (97/С 369/11) (1)

182

1997

L 052

1

 

 

31997R0322

 

 

 

Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 година относно статистиката на Общността

184

1997

L 060

63

 

 

31997D0157

 

 

 

Решение на Комисията от 12 февруари 1997 година относно третирането на дохода на предприятия за колективни инвестиции за целите на прилагането на Директива 89/130/ЕИО на Съвета, Евратом относно хармонизирането на образуването за брутния национален продукт по пазарни цени (1)

191

 


 

 

(1)   Текст от значение за ЕИП.


01/ 001

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1




/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

законодателство (L),

съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


31958R0001


P 017/385

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ № 1

за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ,

като взе предвид член 217 от Договора, по силата на който Съветът с единодушие определя езиковия режим на институциите на Общността, без да се засягат разпоредбите, предвидени в процедурния правилник на Съда на Европейските общности,

като има предвид, че всеки от четирите езика, на които е изготвен Договорът, е признат за официален език в една или няколко държави-членки на Общността,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Официалните и работните езици на институциите на Общността са италиански, немски, нидерландски и френски.

Член 2

Текстовете, адресирани до институциите от страна на държава-членка или от лице, попадащо под юрисдикцията на държава-членка, се изготвят по избор от подателя на един от официалните езици. Отговорът се изготвя на същия език.

Член 3

Текстовете, адресирани от институциите до държава-членка или до лице, попадащо под юрисдикцията на държава-членка, се изготвят на езика на тази държава.

Член 4

Регламентите и другите общи текстове с всеобщо приложение се изготвят на четирите официални езика.

Член 5

Официалният вестник на Общността се издава на четирите официални езика.

Член 6

Институциите могат да определят реда и условията за прилагане на този езиков режим във вътрешните се правилници.

Член 7

Езиковият режим на процедурата на Съда на Европейските общности се определя в неговия процедурен правилник.

Член 8

Когато в държава-членка има няколко официални езика, по искане на заинтересованата държава ще се използва езикът, определен съгласно общите правила, произтичащи от законодателството на тази държава.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 15 април 1958 година.

За Съвета

Председател

V. LAROCK


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

4


31958D1006(01)


P 017/390

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ

за създаване на Официален вестник на Европейските общности

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ,

като взе предвид член 191 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност;

като взе предвид предложенията на председателя на Европейския парламент и председателите на Висшия орган, Комисията на Европейската икономическа общност и Комисията на Европейската общност за атомна енергия;

като има предвид, че следва Европейската икономическа общност, Европейската общност за въглища и стомана и Европейската общност за атомна да имат общ официален вестник;

РЕШИ:

да създаде като официален вестник на Общността, по смисъла на член 191 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, Официален вестник на Европейските общности.

Съставено в Брюксел на 15 септември 1958 година.

За Съвета

Председател

ERHARD


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

5


31958R0001(01)


P 017/401

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ № 1

относно определянето на езиковия режим на Европейската общност за атомна енергия

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ,

като взе предвид член 190 от Договора, по силата на който Съветът единодушно постановява и определя езиковия режим на Общността, без да се нарушават разпоредбите, предвидени в Правилника на Съда,

като има предвид, че всеки от четирите езика, на които е изготвен Договорът, се признават за официални в една или няколко държави-членки на Общността,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Официалните и работните езици на институциите в Общността са италиански немски, нидерландски, и френски,

Член 2

Текстовете, адресирани до институциите от страна на държава-членка или от лице, попадащо под юрисдикцията на държава-членка, по избор се изготвят от подателя на един от официалните езици. Отговорът се изготвя на същия език.

Член 3

Текстовете, адресирани от институциите до държава-членка или до лице, попадащо под юрисдикцията на държава-членка, се изготвят на езика на тази държава.

Член 4

Регламентите и другите общи текстове се изготвят на четирите официални езика.

Член 5

Официален вестник на Общността се издава на четирите официални езика.

Член 6

Институциите могат да определят начините за прилагане на този езиков режим във вътрешните се правилници.

Член 7

Езиковият режим в процедурата на Съда на Европейската общност се определя в неговия процесуален правилник.

Член 8

Когато в държава-членка има няколко официални езика, по молба на заинтересуваната държава, ще се използва езикът, определен съгласно общите правила, произтичащи от законодателството на тази държава.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 15 април 1958 година.

За Съвета

Председател

R. MOTZ


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

7


31958D1006(02)


P 017/419

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ

за създаване на „Официален вестник на Европейските общности

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ,

като взе предвид член 163 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия;

като взе предвид предложенията на Парламентарната асамблея, на председателите на Висшия орган, на Комисията на Европейката икономическа общност и на Комисията на Европейската общност за атомна енергия;

като има предвид, че следва Европейската икономическа общност, Европейската общност за въглища и стомана и Европейската общност за атомна енергия да имат общ официален вестник,

РЕШИ:

да създаде като официален вестник на Общността по смисъла на член 163 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, „Официален вестник на Европейските общности“.

Брюксел на 15 септември 1958 година.

За Съвета

Председател

BALKE


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

8


31960D0712


P 043/919

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ

относно прилагането на разпоредбите на Договора във връзка с движението на капитали за Алжир и за френските отвъдморски департаменти

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ,

като взе предвид Договора, и по-специално член 227, параграф 2 от него;

като взе предвид предложението на Комисията;

като има предвид, че в съответствие с член 227,, параграф 2, алинея втора на Съвета се предоставя да определи условията, при които разпоредбите на Договора, различни от тези, определени в алинея първа, и по-специално разпоредбите относно капитали следва да се прилагат за Алжир и за френските отвъдморски департаменти;

като има предвид, че на Съвета е представено предложение за Директива относно либерализиране на движението на капитали, направено от Комисията в съответствие с член 69 от Договора;

като има предвид, че законодателството относно движението на капитали, което е в сила в Алжир и във френските отвъдморски департаменти, както и специалните икономически условия в тези територии и необходимостта от тяхното икономическо и социално развитие правят целесъобразно прилагането за тези зони на разпоредбите на Договора по отношение на капиталите;

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Членове 67до 73 от Договора и разпоредбите на член 106 относно движението на капитали се прилагат за Алжир и за френските отвъдморски департаменти.

Член 2

Решението влиза в сила на 11 май 1960 г.

Съставено в Люксембург на 11 май 1960 година.

За Съвета

Генерален секретар

CALMES

Председател

Eugène SCHAUS


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

9


31960D1027(01)


P 066/1339

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно създаване на Група за координиране на политиките за кредитно застраховане, кредитни гаранции и финансови кредити

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ,

като взе предвид предложението на Комисията;

като има предвид, че кредитът е от първостепенно значение в международната търговия; като има предвид, че кредитните механизми представляват един от основните инструменти, чрез които развиващите се страни могат по-бързо да се оборудват и да се увеличи търговията между тези страни и държавите-членки;

като има предвид, че мерките, предприети от държавите-членки по въпросите, свързани със застраховките на експортни кредити и че експортните кредити могат да съставляват част от системата на държавните помощи или по друг начин могат да са свързани с такива системи, които, в съответствие с член 112 от Договора трябва постепенно да се хармонизират преди края на преходния период до необходимата степен, така че да се гарантира, че няма нарушение на конкуренцията между предприятията на Общността;

като има предвид, че по тази причина е желателно да се определи процедура за консултации и сътрудничество между държавите-членки и Комисията във връзка с проблеми, отнасящи се до застраховките на експортните кредити и кредитите, предоставяни на развиващи се страни, с оглед формулирането на общи принципи и улесняването на подготовката на конкретни предложения и решения;

ПРИЕ НАСТОЯЩOТО РЕШЕНИЕ:

1.

За да насърчи активното сътрудничество в рамките на Европейската икономическа общност и да подготви общи решения за специалните проблеми, свързани със застраховането при експортни кредити и кредитната политика по отношение на развиващи се страни и за да се улесни икономическото развитие на такива страни, се създава Група за координиране на политиките за кредитно застраховане, кредитни гаранции и финансови кредити.

2.

Задача на Групата е:

а)

да дава предложения за хармонизация между държавите-членки, когато това е в техните компетенции, за правила и условия за застраховане при експортни кредити, финансови кредити и инвестиционни гаранции, като в случая на застраховането при експортните кредити се взимат надлежно предвид правилата на Бернския съюз и работата, извършена от органите, създадени от държавите-членки в тази област;

б)

да търси подходящи възможности за допълнително многостранно използване на финансовите ресурси, предоставени на развиващи се страни;

в)

да съдейства за обмен на информация и да насърчава консултациите по всички конкретни проблеми в рамките на своята компетентност;

г)

да дава предложения в рамките на своята компетентност с оглед на координирането на позициите на държавите-членки или на техните специализирани органи в международните организации.

3.

Комитетът е съставен от ограничен брой представители от всяка държава-членка и от Комисията, които заемат отговорни длъжности, свързани конкретно с гореспоменатите въпроси. Всеки представител може да се замени от заместник, назначаването на който е обект на същите условия.

Представителите могат да привличат експерти при проучването на определени въпроси.

Дейностите на секретариат на Групата се осигуряват от Секретариата на Съвета.

4.

Групата кани представители на Европейската инвестиционна банка за участие в нейната работа.

5.

Групата може, когато това е необходимо, да кани на своите заседания и да изслушва мнението на всеки експерт или представител на всяка подходяща професионална или търговска организация.

6.

Групата периодично докладва на компетентните органи. Тя приема свой процедурен правилник.

Съставено в Брюксел на 27 септември 1960 година.

За Съвета

Председател

DR. H. R. van HOUTEN


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

11


31960D1119(01)


P 073/1429

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за създаване на Група за техническа помощ

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ,

като има предвид, че в някои сектори наличните ресурси не съответстват на необходимостта от техническа помощ, като има предвид, че по тази причина е необходимо да се избягва припокриването на предоставяната техническа помощ и ефективно да се използват наличните финансови и човешки ресурси;

като има предвид, че е необходимо да се предоставя повече техническа помощ на развиващите се страни и да се търсят най-добрите начини за постигане на това;

като има предвид, че е важно да се прави сравнение между съответния опит, различните използвани методи и организационните проблеми, които възникват, като се отчита надлежно дейността на други регионални или международни организации, които имат отговорност относно техническа помощ;

като има предвид, че усилията в областта на техническата помощ, както на международно, така и на национално ниво, трябва да станат по-продуктивни, без обаче тези усилия да се заменят с дейности на национални агенции на държавите-членки;

като има предвид, че по тази причина би било много полезно да се координират дейностите на държавите-членки в областта на техническата помощ, като по този начин се даде възможност да се постигне максимална възвръщаемост от материалните и човешките ресурси, посветени на техническата помощ,

РЕШИ:

1.

Създава се Група за техническа помощ за насърчаване на активното сътрудничество между държавите-членки и Комисията и за търсене на общи решения по конкретни проблеми на техническата помощ за развиващите се страни.

2.

Основните функции на Групата са:

а)

обмен на информация относно дейността на държавите-членки и на Комисията в областта на техническата помощ;

б)

сравнение на ресурсите, налични в страните донори и потребностите на развиващите се страни;

в)

проучване на молби за техническа помощ, подадени от развиващи се страни, по-специално с оглед на търсене на най-добрите начини за удовлетворяването им;

г)

сравнение и там, където е подходящо, даване на предложения за хармонизирането на методите и механизмите, използвани от националните агенции в областта на техническата помощ;

д)

разглеждане, на по-късен етап, на възможността за започване на общи действия в областта на техническата помощ и даване на свързаните с това предложения;

е)

като цяло — проучване на проблемите в рамките на правилата за действие на Групата, повдигнати от всеки член, и по-специално насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки в международни организации и даване на полезни предложения в тази връзка.

3.

Групата се състои от делегати от всяка държава-членка и от Комисията, които имат конкретна отговорност в областта на техническата помощ. Всеки делегат може да уреди да бъде заместен от заместник, който се назначава на същата основа. Делегатите могат да се подпомагат от експерти при разглеждането на специални проблеми.

Секретариатът на Групата се осигурява от Секретариата на Съветите.

4.

Висшият орган на Европейската общност за въглища и стомана и Комисията на Евратом могат да бъдат представени на заседанията на Групата.

5.

Групата може да кани и да изслушва мнението на всеки експерт, с който по тяхно мнение е полезно да се консултират в своята работа.

6.

Групата докладва на компетентните органи на редовни периоди.

Съставено в Брюксел на 19 октомври 1960 година.

За Съвета

Председател

J. M. A. H. LUNS


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

13


31964D0350


P 093/1484

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 25 февруари 1964 година

относно прилагането за френските отвъдморски департаменти на някои разпоредби от Договора, свързани с правото на установяване и с плащания

(64/350/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 227, параграф 2 от него;

като взе предвид предложението от Комисията;

като има предвид, че в съответствие с член 227, параграф 2, алинея втора, Съветът определя условията, при които разпоредбите на Договора, които не са включени в член 227, параграф 2, алинея първа, и по-специално тези на членове 52—58 и 106 от Договора, които следва да се прилагат за френските отвъдморски департаменти;

като има предвид, че състоянието на икономиката на тези департаменти и изискванията за икономическото и социалното им развитие правят целесъобразно приложението на членове от 52 до 58 и някои разпоредби на член 106 от Договора;

РЕШИ:

Член 1

Членове 52 до 58 от Договора се прилагат за френските отвъдморски департаменти при условията, определени в настоящото решение.

При приемане на директивите за прилагане на Общата програма за премахване на ограниченията за свободата на установяване, Съветът ще може, като изключение и в необходимата степен, да приеме специални директиви относно установяването на лица и дружества във френските отвъдморски департаменти.

Член 2

Без да се засяга изпълнението на мерките, приети в съответствие с разпоредбите на Договора и на Конвенцията за прилагане от 25 март 1957 г. и на тези, които ще се приемат в съответствие с член 1, обхватът правото на установяване във френските отвъдморски департаменти постепенно се разширява, за да включи дружества и граждани на държавите-членки, различни от Франция, така че всякаква дискриминация да бъде премахната най-късно три години след началото на прилагането на настоящото решение.

Съветът, с квалифицирано мнозинство и по предложение от Комисията, приема необходимите директиви за постигането на това постепенно разширение на обхвата.

Въпреки това, обаче, гражданите и дружествата на една държава-членка могат да се възползват по отношение на дадена дейност в даден френски отвъдморски департамент от разпоредбите на алинея първа до степента, до която държавата, на която те са граждани, предоставя по отношение на същата дейност предимства от същото естество на френски граждани и дружества.

Член 3

Разпоредбите на член 106 от Договора, доколкото не са посочени в Решение на Съвета от 11 май 1960 г. относно прилагането на разпоредбите на Договора, отнасящи се до движение на капитали за Алжир, се прилагат за френските отвъдморски департаменти.

Член 4

Настоящото решение се започне да се прилага от държавите-членки от същата дата, както и Решението на Съвета относно асоциирането на отвъдморските страни и територии с Европейската икономическа общност.

Тази дата се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

Съставено в Брюксел на 25 февруари 1964 година.

За Съвета

Председател

H. FAYAT


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

14


31968D0359


L 257/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 15 октомври 1968 година

за прилагане на членове 48 и 49 от Договора за френските отвъдморски департаменти

(68/359/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 227, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че по силата на член 227, параграф 2, алинея втора Съветът е този, който трябва да определи условията за прилагане за френските отвъдморски департаменти, на разпоредбите на Договора, които не са изброени в параграф 2, алинея първа на посочения член, и по-специално на тези на членове 48 и 49 от Договора;

като има предвид, че свободното движение на работници е в състояние да допринесе за икономическото и социално развитие на тези департаменти,

РЕШИ:

Член 1

Членове 48 и 49 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, както и разпоредбите, приети за прилагане на тези членове, се прилагат за френските отвъдморски департаменти.

Член 2

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности,, частта „Законодателство I“. То влиза в сила на двадесетия ден след неговото публикуване.

Съставено в Люксембург на 15 октомври 1968 година.

За Съвета

Председател

G. SEDATI


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

15


31970D0244


L 094/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 21 април 1970 година

относно финансовите прогнози, обхващащи няколко години

(70/244/EОВС, ЕИО, Евратом)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ РЕШИ:

Член 1

За да постави бюджета на Общностите в рамките на планирането за бъдещите няколко години, Комисията всяка година след получаването на становището на Комитета по бюджетна политика изготвя финансова прогноза за трите следващи финансови години, показваща финансовите последствия за Общността, произтичащи от действащите регламенти и решения и от предложенията, представени от Комисията на Съвета. Прогнозата се разпределя по категории разходи.

След получаването на становището на Европейския парламент, Съветът проучва и прави оценка на прогнозата.

Член 2

Всяка година, на базата на доклад на Комисията, Съветът проучва степента на съответствието между прогнозата и развитието, както са отчетени.

Член 3

Щом като се установи, че разходите, направени по дадена категория, превишават значително прогнозата, Комисията докладва на Съвета и представя предложения за подходящи мерки от страна на Общността.

Съставено в Люксембург на 21 април 1970 година.

За Съвета

Председател

P. HARMEL


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

16


31971R1182


L 124/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО, ЕВРАТОМ) № 1182/71 НА СЪВЕТА

от 3 юни 1971 година

за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него;

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 203 от него;

като взе предвид предложението на Комисията;

като взе предвид становището на Европейския парламент (1);

като има предвид, че редица актове на Съвета и на Комисията определят периоди, дати или срокове и използват наименованията „работни дни“ или „официални празници“;

като има предвид, че е необходимо да се определят еднакви общи правила по въпроса;

като има предвид, че в изключителни случаи за някои актове на Съвета или на Комисията може да е необходимо да се направи дерогация от тези общи правила;

като има предвид, че за постигането на целите на Общностите е необходимо да се осигури еднакво прилагане на законодателството на Общността и следователно да се определят общите правила, приложими за периоди, дати и срокове;

като има предвид, че в Договорите не е предвиден орган, който да определи тези правила;

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Ако не е предвидено друго, настоящият регламент се прилага за актове на Съвета или на Комисията, които са приети или ще бъдат приети в изпълнение на Договора за създаване на Европейската икономическа общност или Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

ГЛАВА I

Периоди

Член 2

1.   По смисъла на настоящия регламент „официални празници“ означава всички дни, определени като такива в държавата-членка или в институцията на Общността, в която предстои да се предприеме действие.

В този смисъл, всяка държава-членка предава на Комисията списъка на дните, определени като официални празници в нейното законодателство. Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности списъците, предадени от държавите-членки, към които се добавят дните, определени за официални празници в институциите на Общността.

2.   По смисъла на настоящия регламент „работни дни“ означава всички дни, различни от официалните празници, неделите и съботите.

Член 3

1.   Когато период, изразен в часове, трябва да бъде изчислен от момента, в който възниква едно събитие или се осъществи едно действие, часът, в който възниква това събитие или се осъществява това действие, не се счита за попадащ в рамките на съответния период.

Когато период, изразен в дни, седмици, месеци или години трябва да се изчислява от момента, в който възниква едно събитие или се осъществява едно действие, денят, през който възниква това събитие или се осъществява това действие, не се счита за попадащ в рамките на съответния период.

2.   При спазване на разпоредбите на параграфи 1 и 4:

а)

период, изразен в часове, започва от началото на първия час и завършва с изтичането на последния час от периода;

б)

период, изразен в дни, започва от началото на първия час на първия ден и завършва с изтичането на последния час на последния ден от периода;

в)

период, изразен в седмици, месеци или години, започва от началото на първия час на първия ден на периода и завършва с изтичането на последния час от който и да е ден от последната седмица, месец или година, който е същият ден от седмицата или се пада на същата дата както деня, от който тече периодът. Ако в период, изразен в месеци или години, денят, на който той трябва да изтече, не съществува в последния месец, периодът завършва с изтичането на последния час на последния ден на този месец;

г)

ако един период включва части от месеци, за целите на изчисление на тези части месецът се разглежда като съставен от тридесет дни.

3.   Съответните периоди включват официалните празници, неделите и съботите, освен когато те са изрично изключени или когато периодите са изразени в работни дни.

4.   Когато последният ден от периода, изразен по различен начин от часове, е официален празник, неделя или събота, периодът завършва с изтичането на последния час на следващия работен ден.

Настоящата разпоредба не се прилага за периоди, изчислени със стара дата от дадена дата или събитие.

5.   Всеки период от два дни или повече трябва да включва най-малко два работни дни.

ГЛАВА II

Дати и срокове

Член 4

1.   Разпоредбите на член 3 се прилагат при спазване на разпоредбите на настоящия член, с изключение на параграфи 4 и 5, за времето и периодите на влизане в сила, пораждането на действие, прилагане, изтичане на валидност, прекратяване на действието или прекратяване на прилагането на актове на Съвета или на Комисията, или на всяка разпоредба на такива актове.

2.   Влизане в сила, влизане в действие или прилагане на актове на Съвета или на Комисията или на разпоредби на такива актове, фиксирани на определена дата възниква в началото на първия час на деня с тази дата.

Настоящата разпоредба се прилага и когато влизането в сила, влизането в действие или прилагане на гореспоменатите актове трябва да възникне в рамките на определен брой дни след момента на възникване на едно събитие или осъществяване на едно действие.

3.   Изтичане на валидност, прекратяване на действие или прекратяване на прилагане на актове на Съвета или на всяка разпоредба на такива актове с определена дата възниква при изтичането на последния час на деня с тази дата.

Настоящата разпоредба се прилага и когато изтичането на валидността, прекратяването на действието или прекратяване на приложението на гореспоменатите актове или разпоредби трябва да възникне в рамките на определен брой дни след момента, когато е възникнало едно събитие или е осъществено едно действие.

Член 5

1.   Разпоредбите на член 3 се прилагат при спазване на разпоредбите на настоящия член, с изключение на параграфи 4 и 5, когато едно действие може или трябва да бъде осъществено в изпълнение на акт на Съвета или на Комисията в определен момент.

2.   Когато едно действие може или трябва да бъде осъществено в изпълнение на акт на Съвета или на Комисията на определена дата, то може или трябва да бъде осъществено между началото на първия час и изтичането на последния час на деня с тази дата.

Настоящата разпоредба се прилага и когато едно действие може или трябва да се осъществи в изпълнение на акт на Съвета или на Комисията в рамките на определен брой дни след момента, когато възникне едно събитие или се осъществи едно действие.

Член 6

Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 1971 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 3 юни 1971 година.

За Съвета

Председател

R. PLEVEN


(1)  ОВ C 51, 29.4.1970 г., стр. 25.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

18


31971D0238


L 149/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 14 юни 1971 година

за прилагане на член 51 от Договора за френските отвъдморски департаменти

(71/238/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 227, параграф 2 от него;

като взе предвид предложението (1) на Комисията;

като взе предвид становището (2) на Европейския парламент;

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет;

като има предвид, че член 227, параграф 2, алинея втора предвижда Съветът да определя условията, при които разпоредбите на Договора, различни от тези, упоменати в член 227, параграф 2, алинея първа, и по-специално разпоредбите на член 51 от Договора, трябва да се прилагат за френските отвъдморски департаменти;

като има предвид, че в съответствие с член 1 от приложение А към Регламент № 3 (3) относно социалното осигуряване на работници-мигранти, този регламент се прилага за френските отвъдморски департаменти и Алжир; като има предвид, че с Регламент № 109/65/EИО (4) от 30 юни 1965 г. Алжир беше заличен в приложение А към Регламент № 3;

като има предвид, че с Решение на Съвета от 15 октомври 1968 г. (5) членове 48 и 49 от Договора станаха приложими за френските отвъдморски департаменти;

като има предвид, че има основания член 51 от Договора също да стане приложим за тези департаменти.

РЕШИ:

Член 1

Член 51 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност и разпоредбите, предприети за изпълнението на този член, се прилагат за френските отвъдморски департаменти.

Член 2

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности в раздел „Законодателство I“. То влиза в сила на първия ден от седмия месец след публикуването на Регламента за прилагането, посочен в член 97 от Регламент (EИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. относно прилагането на режима за социално осигуряване на наети работници и техните семейства, движещи се в рамките на Общността (6).

Съставено в Люксембург на 14 юни 1971 година.

За Съвета

Председател

M. COINTAT


(1)  ОВ 194, 28.10.1966 г., стр. 3359/66, с поправка в ОВ 85, 3.3.1967 г.

(2)  ОВ C 10, 14.2.1968 г., стр. 42.

(3)  ОВ 30, 16.12.1958 г., стр. от 561/58 до 596/58.

(4)  ОВ 125, 9.7.1965 г., стр. от 2124/65 до 2130/65.

(5)  ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 149, 5.7.1971 г., стр. 2.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

19


31971D0306


L 185/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 26 юли 1971 година

за създаване на Консултативен комитет за обществени поръчки за строителни работи

(71/306/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност;

като взе предвид предложението на Комисията;

като взе предвид становището на Европейския парламент (1);

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2);

като има предвид, че изпълнението на мерките, приети от Съвета в областта на обществените поръчки за строителни работи, може да създаде проблеми, които е желателно да бъдат проучени най-общо;

като има предвид, че за тази цел е желателно да се създаде комитет, председателстван от Комисията и съставен от представители на държавите-членки, принадлежащи към органите на тези държави;

РЕШИ:

Член 1

В рамките на Комисията се създава Консултативен комитет за обществени поръчки за строителни работи.

Член 2

Без да се засягат разпоредбите на членове 169 и 170 от Договора, комитетът проучва редовно, по инициатива на Комисията или по искане на държава-членка, проблемите, възникващи при прилагането на мерките, приети от Съвета, по отношение на обществените поръчки за строителни работи, включително специалните случаи в тази област. Комитетът по-специално проучва причините, поради които предприятията, отговарящи на критериите, определени от Съвета, може да не бъдат консултирани или може да не спечелят договора, въпреки че са представили най-добрата оферта.

Член 3

Комитетът се състои от представители на държавите-членки, принадлежащи към органите на тези държави.

Държавите-членки назначават за членове на комитета по един член и един заместник за всяка страна.

Комитетът се председателства от длъжностно лице от Комисията. Председателят може да се подпомага от длъжностни лица от Комисията. Секретариатът се осигурява от Комисията.

Член 4

Комитетът се свиква от неговия председател или по негова собствена инициатива, или по искане на един от членовете.

Член 5

Дискусиите в Комитета се записват в протокол.

Член 6

Комитетът изработва свой процедурен правилник.

Съставено в Брюксел на 26 юли 1971 година.

За Съвета

Председател

A. MORO


(1)  ОВ 62, 12.4.1965 г., стр. 883/65 и 889/65.

(2)  ОВ 13, 29.1.1965 г., стр. 150/65 и

ОВ 63, 13.4.1965 г., стр. 929/65.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

20


31971D0364


L 249/73

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 8 ноември 1971 година

за прилагане на членове 123 до 127 от Договора за френските отвъдморски департаменти

(71/364/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 227, параграф 2 от него;

като взе предвид предложението на Комисията;

като има предвид, че член 227, параграф 2, алинея втора предвижда Съветът да определя условията, при които разпоредбите на Договора, различни от тези, посочени в член 227, параграф 2, алинея първа, и по-специално разпоредбите на членове от 123 до 127 от Договора, следва да се прилагат за френските отвъдморски департаменти;

като има предвид, че намесата на Европейския социален фонд е способна да съдейства за икономическото и социалното развитие на тези департаменти;

РЕШИ:

Член 1

Членове 123 до 127 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност и мерките, предприети в изпълнение на тези членове, се прилагат за френските отвъдморски департаменти.

Член 2

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

То влиза в сила на датата, на която влиза в сила Регламент (EИО) № 2396/71 на Съвета (1) от 8 ноември 1971 г. за прилагане на Решение на Съвета от 1 февруари 1971 г. относно реформата на Европейския социален фонд.

Съставено в Брюксел на 8 ноември 1971 година.

За Съвета

Председател

A. MORO


(1)  ОВ L 249, 10.11.1971 г., стр. 54.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

21


31974D0055


L 034/28

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 22 януари 1974 година

за предоставяне на правомощия за осъществяване на мерки по контрола в държавите-членки по отношение на приходите и разходите на Общността

(74/55/EИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Единен съвет и Единна комисия на Европейските общности;

като взе предвид Временния процедурен правилник на Комисията от 6 юли 1967 г., последно изменен с Решение от 6 януари 1973 г.;

като има предвид, че Регламент (EИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 г. относно финансирането на общата селскостопанска политика (1) предвижда в член 9, параграф 2, алинеи 3 и 4 Комисията да може да поиска от държавите-членки да извършат проверки или разследвания, при които тя може при определени обстоятелства да кани за участие административни органи на други държави-членки;

като има предвид, че Регламент (EИО, Eвратом, EОВС) № 2/71 на Съвета (2) от 2 януари 1971 г. за изпълнение на Решение от 21 април 1970 г. относно замяната на вноските от държавите-членки със собствени ресурси на Общността предвижда в член 14, параграф 2, първа алинея Комисията да може да поиска от държавите-членки да изпълняват допълнителни мерки за контрол или да поиска да се присъедини към мерките за контрол, който те провеждат;

като има предвид, че Регламент (EИО) № 283/72 на Съвета (3) от 7 февруари 1972 г. относно нередности и възстановяване на суми, недължимо платени във връзка с финансирането на общата селскостопанска политика и организирането на информационна система в областта предвижда в член 6, параграф 1, първа алинея Комисията да може да изисква от държавите-членки да провеждат административно разследване, когато счита, че има нередности или небрежност;

като има предвид, че Регламент (EИО) № 858/72 на Съвета от 24 април 1972 г. относно някои административни и финансови процедури за функционирането на Европейския социален фонд (4) предвижда в член 5, параграф 3 Комисията да може да изисква от държавите-членки да осъществяват проверки или разследване, при което тя може при известни условия да кани за участие административни органи на други държави-членки;

като има предвид, че ако тези правомощия трябва да се прилагат ефективно, Комисията трябва да е в състояние да предприеме необходимите мерки в много кратко време; като има предвид, че за тази цел трябва да се предоставят правомощия на члена на Комисията, който отговаря за финансовия контрол, като действа от името на и по силата на отговорността на Комисията и с одобрението на председателя и на члена на Комисията, който отговаря за съответните приходи и разходи на Общността и за разработването на приложимите митнически разпоредби;

като има предвид, че такива правомощия са обект на контрол от Комисията и се упражняват в съответствие с насоките, определени от Комисията;

като има предвид, че Комисията трябва да бъде информирана за случаите, в които се упражняват предоставените правомощия;

като има предвид, че това предоставяне на правомощия няма да попречи на обсъждането на всеки въпрос от Комисията, когато тя счете това за необходимо,

РЕШИ:

Член 1

1.   Членът на Комисията, който отговаря за финансовия контрол, като действа с одобрението на председателя, на члена на Комисията, който отговаря за финансовия контрол на съответните приходи и разходи, и на члена на Комисията, който отговаря за разработване на приложимите митнически разпоредби, е упълномощен, в съответствие с насоките, определени от Комисията, да предприема мерките за изпълнение в съответствие с член 9, параграф 2, алинеи 3 и 4 от Регламент (EИО) № 729/70, в съответствие с член 14, параграф 2, алинея 1 от Регламент (EИО, Eвратом, EОВС) № 2/71, в съответствие с член 6, параграф 1, алинея 1 от Регламент (EИО) № 283/72 и в съответствие с член 5, параграф 3 от Регламент (EИО) № 858/72.

Когато въпросът е спешен и при отсъствие на така оправомощените членове, с изключение на члена, който отговаря за финансовия контрол, разрешението може да бъде дадено от генералните директори или ръководителите на отдели, които отговарят за съответните приходи и разходи и за разработването на приложимите митнически разпоредби.

При отсъствието на председателя, одобрението може да бъде дадено от началника на кабинета на председателя.

2.   Членът на Комисията, оправомощен съгласно параграф 1, действа от името на и по силата на отговорността на Комисията. Той информира Комисията за взетото решение.

3.   Всяка мярка, предприета по силата на параграф 1 от настоящия член, се съобщава на Комисията.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на 23 януари 1974 г.

Съставено в Брюксел на 22 януари 1974 година.

За Комисията

W. HAFERKAMP

Заместник-председател


(1)  ОВ L 94, 28.4.1970 г., стр. 13.

(2)  ОВ L 3, 5.1.1971 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 36, 10.2.1972 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 101, 28.4.1972 г., стр. 3.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

23


31975D0320


L 147/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 20 май 1975 година

за създаване на Фармацевтичен комитет

(75/320/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че осъществяването на мерките, приети от Съвета, по отношение на сближаването на законодателството в областта на патентовани медицински продукти за хуманна употреба може да постави за обсъждане проблеми, които следва да бъдат разглеждани съвместно;

като има предвид, че за тази цел следва да се създаде комитет, който да се председателства от представител на Комисията и с членове — представители на администрациите на държавите-членки,

РЕШИ:

Член 1

Към Комисията се създава комитет, наречен „Фармацевтичен комитет“.

Член 2

Без да се засягат задачите на Комитета за патентовани медицински продукти, посочен в член 8 от Втора директива 75/319/ЕИО на Съвета от 20 май 1975 г. за сближаване на разпоредбите, предвидени със законов, подзаконов или административен акт, отнасящи се до патентованите медицински продукти (1), задачите на настоящия комитет са да разглежда:

всички въпроси, отнасящи се до приложението на директивите за патентовани медицински продукти, които поставени за обсъждане от председателя на Комитета по негова собствена инициатива или по молба на представител на държава-членка;

всеки друг въпрос от областта на патентованите медицински продукти, повдигнат от председателя по негова собствена инициатива или по молба на представител на държава-членка.

Комисията се консултира с Комитета при изготвяне на предложения за директиви в областта на патентовани медицински продукти и по-специално, когато, при наличие на основание за това, разглежда евентуални изменения на Директива 65/65/ЕИО на Съвета от 26 януари 1965 г. за сближаване на разпоредбите, предвидени със законов, подзаконов или административен акт, отнасящи се до патентованите медицински продукти (2).

Член 3

1.   Комитетът се състои от старши експерти по обществено здраве от администрациите на държавите-членки, като всяка държава-членка има един представител.

2.   Всеки представител има един заместник. Заместникът има право да присъства на заседанията на комитета.

3.   Комитетът се председателства от представител на Комисията.

Член 4

Комитетът приема свой процедурен правилник.

Съставено в Брюксел на 20 май 1975 година.

За Съвета

Председател

R. RYAN


(1)  ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 13.

(2)  ОВ 22, 9.2.1965 г., стр. 369/65.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

24


31975D0364


L 167/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 16 юни 1975 година

за създаване на Консултативен комитет по медицинско обучение

(75/364/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид проекторешението, представено от Комисията,

като има предвид, че в своята Резолюция от 6 юни 1974 г. относно взаимното признаване на дипломи, сертификати и други доказателства за формална квалификация Съветът се обяви в подкрепа на създаването на консултативни комитети;

като има предвид, че в контекста на взаимното признаване на дипломи, сертификати и други доказателства за формална квалификация и на координацията на условията за започване на лекарска дейност е важно да се гарантират сравнително високи стандарти на обучение;

като има предвид, че за да се допринесе за постигането на тази цел, е желателно да се създаде консултативен комитет, който да съветва Комисията,

РЕШИ:

Член 1

Към Комисията се създава Консултативен комитет по медицинско обучение, наричан по-надолу „Комитета“.

Член 2

1.   Задачата на Комитета е да подпомага осигуряването на сравнително високи стандарти на медицинско обучение в Общността както в основното, така и в последващото обучение.

2.   Комитетът осъществява задачата си по-специално чрез следните средства:

обмен на изчерпателна информация за методите на обучение, както и за съдържанието, нивото и структурата на теоретичните и практическите курсове в държавите-членки;

обсъждане и консултации с цел разработване на общ подход към стандартите, които да бъдат постигнати при обучението на лекари и когато е подходящо, към структурата и съдържанието на това обучение;

наблюдение на приспособяването на медицинското обучение към развитието на медицинската наука и педагогическите методи.

3.   Комитетът съобщава на Комисията и на държавите-членки своите становища и препоръки, включително, когато смята за подходящо, предложения за изменение на текстовете, отнасящи се до медицинското обучение, в Директиви 75/362/ЕИО (1) и 75/363/ЕИО (2).

4.   Комитетът също така съветва Комисията по всички въпроси, които тя отнася до него, във връзка с медицинското обучение.

Член 3

1.   Комитетът се състои от трима експерти от всяка държава-членка, както следва:

един експерт от професионалната практика;

един експерт от медицинските факултети на университетите;

един експерт от компетентните власти на държавите-членки.

2.   Всеки член има заместник. Заместниците могат да присъстват на заседанията на Комитета.

3.   Членовете и заместниците, посочени в параграфи 1 и 2, се определят от държавите-членки. Членовете, посочени в параграф 1, първо и второ тире, и техните заместници се определят по предложение на професионално практикуващите лица и на университетите. Така определените членове и заместници се назначават от Съвета.

Член 4

1.   Мандатът на член на Комитета е три години. След изтичане на мандата членовете на Комитета запазват постовете си, докато не бъдат сменени или преназначени.

2.   Мандатът на член на Комитета може да се прекрати преди изтичане на тригодишния период при оставка или смърт, или при заместване от друг в съответствие с процедурата, предвидена в член 3. Така назначеният заместник изпълнява длъжността за остатъка от мандата.

Член 5

Комитетът избира председател и двама заместник-председатели от своите членове. Комитетът приема свой процедурен правилник. Дневният ред на заседанията се изработва от председателя на Комитета след консултации с Комисията.

Член 6

Комитетът може да създава работни групи, да призовава и да допуска наблюдатели или експерти, които да го подпомагат при специфични аспекти на работата му.

Член 7

Секретариатът на Комитета се осигурява от Комисията.

Съставено в Люксембург на 16 юни 1975 година.

За Съвета

Председател

R. RYAN


(1)  ОВ L 167, 30.6.1975 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 167, 30.6.1975 г., стр. 14.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

26


31976R1795


L 201/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (EИО) № 1795/76 НА СЪВЕТА

от 20 юли 1976 година

относно прилагането на член 40, параграф 4 от Договора за френските отвъдморски департаменти

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 43 и 227 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че обхвата на секция „Ориентиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието „следва да се разшири, за да включи френските отвъдморски департаменти, така че те да могат да получават помощта от Общността за подобряването на селскостопански структури, предвидени в член 6 от Регламент на (EИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 г. относно финансирането на общата селскостопанска политика (2), последно изменен с Регламент (EИО) № 2788/72 (3) и така да се съдейства за икономическото и социално развитие на тези райони, които основно са селскостопански“;

като има предвид, че дейностите на секция „Ориентиране“ трябва да се разширят до френските отвъдморски департаменти, колкото е възможно по-скоро,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 40, параграф 4 от Договора се прилага за френските отвъдморски департаменти по отношение на секция „Ориентиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 20 юли 1976 година.

За Съвета

Председател

A. P. L. M. M. van der STEE


(1)  ОВ C 7, 12.1.1976 г., стр. 65.

(2)  ОВ L 94, 28.4.1970 г., стр. 13.

(3)  ОВ L 295, 30.12.1972 г., стр. 1.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

27


31977D0063


L 013/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 21 декември 1976 година

за изменение на Решение 71/306/EИО относно създаване на Консултативен комитет за обществени поръчки

(77/63/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че изпълнението на мерките, приети от Съвета в областта на обществените поръчки за доставки може да създаде проблеми,

които е желателно да бъдат проучени в еднакъв аспект с тези, възникващи в областта на обществените поръчки за строителни работи,

РЕШИ:

Член 1

Решение 71/306/EИО се изменя, както следва:

a)

в член 1 думата „строителни работи“ се заличава;

б)

в член 2 непосредствено след думите „строителни работи“ се добавят думите „и договори за доставки“; и

в)

във член 3, втори параграф думите „един заместник“ се заличават и се заменят с думите „един или двама заместници“.

Член 2

От датата, на която решението влиза в сила, Комитетът се преименува на Консултативен комитет за обществени поръчки.

Член 3

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

То влиза в сила от датата на неговото публикуване.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1976 година.

За Съвета

Председател

A. P. L. M. M. van der STEE


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

28


31977D0454


L 176/11

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 27 юни 1977 година

за създаване на Консултативен комитет по обучение на медицински сестри

(77/454/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че в своята Резолюция от 6 юни 1974 г. относно взаимното признаване на дипломи, сертификати и други доказателства за формална квалификация Съветът се обяви в подкрепа на създаването на консултативни комитети;

като има предвид, че в контекста на взаимното признаване на дипломи, сертификати и други доказателства за формална квалификация по общи сестрински грижи и в контекста на сестринските грижи, предоставени от всеки друг персонал, е важно да се гарантират сравнително високи стандарти на обучение;

като има предвид, че за да се допринесе за постигането на тази цел, е желателно да се създаде консултативен комитет, който да съветва Комисията,

РЕШИ:

Член 1

Към Комисията се създава Консултативен комитет по обучение на медицински сестри, наричан по-долу „Комитетът“.

Член 2

1.   Задачата на Комитета е да подпомогне осигуряването на сравнително високи стандарти на обучение на различни категории сестрински персонал в Общността.

2.   Комитетът осъществява тази задача по-специално чрез следните средства:

обмен на изчерпателна информация за методите на обучение, както и за съдържанието, нивото и структурата на теоретичното и практическото обучение в държавите-членки,

обсъждане и консултации с цел разработване на общ подход към стандартите, които да бъдат постигнати при обучението на сестрински персонал и когато е подходящо, към структурата и съдържанието на това обучение,

наблюдение на приспособяването на посоченото по-горе обучение към развитието на практиката по оказване на сестрински грижи, на медицинската и обществена наука и педагогическите методи.

3.   Комитетът съобщава на Комисията и на държавите-членки своите становища и препоръки, включително, когато намери за подходящо, предложения за изменение на разпоредбите, отнасящи се до обучението, в директивите, отнасящи се до дейността на медицински сестри, като Директиви 77/452/ЕИО (1) и 77/453/ЕИО (2).

4.   Комитетът също така съветва Комисията по всеки въпрос, които тя отнася до него във връзка с обучението на медицински сестри.

Член 3

1.   Комитетът се състои от трима експерти от всяка държава-членка, както следва:

един експерт от професионалната практика;

един експерт от институциите, извършващи обучение на медицински сестри;

един експерт от компетентните власти на държавите-членки.

2.   Всеки член има заместник. Заместниците могат да присъстват на заседанията на Комитета.

3.   Членовете и заместниците, посочени в параграфи 1 и 2, се определят от държавите-членки. Членовете, посочени в параграф 1, първо и второ тире, и техните заместници се определят по предложение на практикуващите професията медицински сестри и на институциите, извършващи обучение на медицински сестри. Така определените членове и заместници се назначават от Съвета.

Член 4

1.   Мандатът на член на Комитета е три години. След изтичане на мандата членовете на Комитета запазват постовете си, докато не бъдат сменени или преназначени.

2.   Мандатът на член на Комитета може да се прекрати преди изтичане на тригодишния период при оставка или смърт, или заместване от друг в съответствие с процедурата, предвидена в член 3. Така назначеният заместник изпълнява длъжността за остатъка от мандата.

Член 5

Комитетът избира председател и двама заместник-председатели от своите членове. Комитетът приема свой процедурен правилник. Дневният ред за заседанията се изработва от председателя на Комитета след консултации с Комисията.

Член 6

Комитетът може да създава работни групи, да призовава и да допуска наблюдатели или експерти, които да го подпомагат при специфични аспекти на работата му.

Член 7

Секретариатът на Комитета се осигурява от Комисията.

Съставено в Люксембург на 27 юни 1977 година.

За Съвета

Председател

J. SILKIN


(1)  ОВ L 176, 15.7.1977 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 176, 15.7.1977 г., стр. 8.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

30


31978D0724(01)


L 199/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА НА ГУВЕРНЬОРИТЕ

от 30 декември 1977 година

за изменение на устава на Европейската инвестиционна банка, за да се вземе предвид приетото ново определение на разчетната единица на банката

СЪВЕТЪТ НА ГУВЕРНЬОРИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА,

като отчита, че на 1 октомври 1977 г. се отбелязва влизането в сила на Договора за изменение на някои разпоредби от Протокола за устава на Европейската инвестиционна банка, който беше подписан на 10 юли 1975 г.,

като отчита, че по силата на новите разпоредби на член 4, параграф 1 и член 7, параграф 4, Съветът на гуверньорите, като действа единодушно по предложение на Съвета на директорите, може да изменя определението на разчетната единица и метода на превръщане на суми, изразени в разчетни единици в национални валути и обратното,

като взе предвид предложението на Съвета на директорите от 10 ноември 1977 г.,

РЕШИ:

1.

Член 4, параграф 1, втора алинея от устава на банката, който определя разчетната единица, се изменя, както следва:

„Стойността на разчетната единица е равна на сумата от следните размери на национални валути на държавите-членки:

германска марка

0,828

лира стерлинга

0,0885

френски франк

1,15

италианска лира

109

холандски гулден

0,286

белгийски франк

3,66

люксембургски франк

0,14

датска крона

0,217

ирландска лира

0,00759“

2.

Член 7, параграф 3 от устава, който определя метода на обмен на разчетната единица на банката в национални валути и обратното, се изменя и гласи, както следва:

„По смисъла на настоящия член паритетът на валутата на държава-членка по отношение на разчетната единица, определена в член 4, се приема за обменен курс на разчетната единица в тази валута и обратното въз основа на пазарните курсове.“

В съответствие с новия член 7, параграф 3 от устава на банката, е решено също:

„че методът на изчисление на разчетната единица на банката е същият, както този, приет съгласно Решение на Съвета на Европейските общности от 21 април 1975 г. относно определението и обмена на европейската разчетна единица.“

За Съвета на гуверньорите

Председател

K. HEINESEN

Секретар

H. LENAERT


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

32


31978D0688


L 233/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 25 юли 1978 година

за създаване на Консултативен комитет по обучение на стоматолози

(78/688/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид проекторешението, представено от Комисията,

като има предвид, че в своята Резолюция от 6 юни 1974 г. относно взаимното признаване на дипломи, сертификати и други доказателства за формална квалификация Съветът се обяви в подкрепа на създаването на консултативни комитети;

като има предвид, че в контекста на взаимното признаване на дипломи, сертификати и други доказателства за формална квалификация по стоматология е важно да се гарантират сравнително високи стандарти на обучение;

като има предвид, че за да се допринесе за постигането на тази цел, е желателно да се създаде консултативен комитет, който да съветва Комисията,

РЕШИ:

Член 1

Към Комисията се създава Консултативен комитет по обучение на стоматолози, наричан по-долу „Комитетът“.

Член 2

1.   Задачата на Комитета е да подпомогне осигуряването на сравнително високи стандарти на обучение на стоматолози в Общността, както на обучението на стоматолози, така и на стоматолози — специалисти.

2.   Комитетът осъществява задачата си по-специално чрез следните средства:

обмен на изчерпателна информация за методите на обучение, както и за съдържанието, нивото и структурата на теоретичните и практическите курсове, провеждани в държавите-членки;

обсъждане и консултации с цел разработване на общ подход към стандартите, които да бъдат постигнати при обучението на стоматолози и когато е подходящо, към структурата и съдържанието на това обучение;

наблюдение на приспособяването на обучението на стоматолози към развитието на стоматологичната наука и педагогическите методи.

3.   Комитетът съобщава на Комисията и държавите-членки своите становища и препоръки, включително, когато намери за подходящо, предложения за изменение на текстовете, отнасящи се до обучението на стоматолози, в Директиви 78/686/ЕИО (1) и 78/687/ЕИО (2).

4.   Комитетът също така съветва Комисията по всеки въпрос, които тя отнася до него във връзка с обучението на стоматолози.

Член 3

1.   Комитетът се състои от трима експерта от всяка държава-членка, както следва:

един експерт, практикуващ стоматологичната професия;

един експерт от съответните факултети на университетите или други сравними институции;

един експерт от компетентните власти на държавите-членки.

2.   Всеки член има заместник. Заместниците могат да присъстват на заседанията на Комитета.

3.   Членовете и заместниците, посочени в параграфи 1 и 2, се определят от държавите-членки. Членовете, посочени в параграф 1, първо и второ тире, и техните заместници се определят по предложение на практикуващите професионалисти и на съответните факултети на университетите или други сравними институции. Така определените членове и заместници се назначават от Съвета.

Член 4

1.   Мандатът на член на Комитета е три години. След изтичане на мандата членовете на Комитета запазват постовете си, докато не бъдат сменени или преназначени.

2.   Мандатът на член на Комитета може да се прекрати преди изтичане на тригодишния период при оставка или смърт, или заместване от друг в съответствие с процедурата, предвидена в член 3. Така назначеният заместник изпълнява длъжността за остатъка от мандата.

Член 5

Комитетът избира председател и двама заместник-председатели от своите членове. Комитетът приема свой процедурен правилник. Дневният ред за заседанията се изработва от председателя на Комитета след консултации с Комисията.

Член 6

Комитетът може да създава работни групи, да кани и да допуска наблюдатели или експерти, които да го подпомагат при специфични аспекти на работата му.

Член 7

Секретариатът на Комитета се осигурява от Комисията.

Съставено в Брюксел на 25 юли 1978 година.

За Съвета

Председател

K. VON DOHNANYI


(1)  ОВ L 233, 24.8.1978 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 233, 24.8.1978 г., стр. 10.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

34


31980D0156


L 033/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РEШEНИE НА СЪВEТА

от 21 януари 1980 година

за създаване на Консултативен комитет за обучение на акушерки

(80/156/EИО)

СЪВEТЪТ НА EВРОПEЙСКИТE ОБЩНОСТИ,

като взе предвид договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид проекторешението, представено от Комисията,

като има предвид, че в своята Резолюция от 6 юни 1974 г. относно взаимното признаване на дипломи, свидетелства и други документи за официална квалификация Съветът се произнесе в полза на създаването на консултативни комитети;

като има предвид, че е важно да се гарантира едно качествено съизмеримо ниво на образование в контекста на взаимното признаване на дипломи, свидетелства и други документи за официална квалификация по акушерство;

като има предвид, че за да се допринесе за постигането на тази цел, е желателно да се създаде консултативен комитет, който да съветва Комисията,

РEШИ:

Член 1

Към Комисията се създава Консултативен комитет за обучение на акушерки, наричан по-долу „Комитетът“.

Член 2

1.   Задачата на Комитета е да допринася за гарантирането на качествено съизмеримо обучение на акушерките в Общността.

2.   Той изпълнява тази задача, по-специално, чрез следните средства:

обмен на изчерпателна информация за методите на обучение и за съдържанието, нивото и структурата на теоретичните и практическите курсове, предвидени в държавите-членки,

обсъждане и консултации с цел разработване на общ подход към стандартите, които да бъдат постигнати при обучението на акушерки и когато е подходящо, за структурата и съдържанието на такова обучение,

преразглеждане на приспособяването на гореспоменатото обучение към развитието на акушерската практика, на медицинската и социалната наука и на преподавателските методи.

3.   Комитетът съобщава на Комисията и държавите-членки становищата и препоръките си, включително, когато сметне за подходящо, предложенията за изменения, които трябва да бъдат направени в членовете, отнасящи се до обучението на акушерките, в Директиви 80/154/EИО (1) и 80/155/EИО (2).

4.   Комитетът също така съветва Комисията по всеки въпрос, който Комисията отнася до него във връзка с обучението на акушерки.

Член 3

1.   Комитетът се състои от трима експерти от всяка държава-членка, както следва:

един експерт, практикуващ професията,

един експерт от институциите, отговарящи за обучението на акушерки,

един експерт от компетентните власти на държавата-членка.

2.   Всеки член има заместник. Заместниците присъстват на заседанията на Комитета.

3.   Членовете и заместниците, посочени в параграфи 1 и 2, се определят от държавите-членки. Членовете, посочени в параграф 1, първо и второ тире, и техните заместници се определят по предложение на практикуващите акушерската професията и на институциите, отговорни за обучението на акушерки. Така посочените членове и заместници се назначават от Съвета.

Член 4

1.   Мандатът на членовете на Комитета е три години. След изтичане на мандата членовете на Комитета запазват постовете си, докато не бъдат сменени или преназначени.

2.   Мандатът на даден член може да бъде прекратен преди изтичането на тригодишния период при подаване на оставка, смърт или заместването му с друго лице в съответствие с процедурата, предвидена в член 3. Така назначеният заместник изпълнява длъжността за остатъка от мандата.

Член 5

Комитетът избира измежду членовете си председател и двама заместник-председатели. Той приема свой процедурен правилник. Дневният ред на заседанията се изработва от председателя на Комитета след консултации с Комисията.

Член 6

Комитетът може да създава работни групи, да кани и да допуска наблюдатели или експерти, които да го подпомагат при специфични аспекти на работата му.

Член 7

Секретариатът на Комитета се осигурява от Комисията.

Съставено в Брюксел на 21 януари 1980 година.

За Съвета

Председател

G. MARCORA


(1)  ОВ L 33, 11.2.1980 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 33, 11.2.1980 г., стр. 8.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

36


31980L0368


L 090/41

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ЕДИНАДЕСЕТА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 26 март 1980 година

относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - изключване на френските отвъдморски департаменти от обхвата на Директива 77/388/ЕИО

(80/368/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 99 и 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че съгласно член 227, параграф 2, трета алинея от Договора институциите на Общността следва в рамките на процедурите, предвидени в Договора, да се грижат за създаването на възможности за икономическо и социално развитие на френските отвъдморски департаменти;

като има предвид, че в съответствие с Решението на Съда на Европейските общности от 10 октомври 1978 г. по дело 148/77 Договорът и вторичното законодателство се прилагат във френските отвъдморски департаменти, освен ако институциите на Общността не вземат решение за приемане на мерки, съответстващи конкретно на икономическите и социалните условия в тези департаменти;

като има предвид, че по причини, свързани с тяхното географско, икономическо и социално положение, френските отвъдморски департаменти следва да бъдат изключени от обхвата на общата система на данъка върху добавената стойност, създадена с Директива 77/388/ЕИО на Съвета (1);

като има предвид, че изпълнението на настоящата директива не води до изменения в законодателствата на държавите-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

В член 3, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО се добавя следното тире:

„—

Френската република:

отвъдморски департаменти.“

Член 2

Настоящата директива влиза в сила от 1 януари 1979 г.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 март 1980 година.

За Съвета

Председател

G. MARCORA


(1)  ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

37


31980R3308


L 345/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО, ЕВРАТОМ) № 3308/80 НА СЪВЕТА

от 16 декември 1980 година

за замяна на европейската разчетна единица с ECU в правните инструменти на Общността

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 203 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 3180/78 (3) определи нова разчетна единица, известна като ECU;

като има предвид, че следва да бъдат предприети стъпки за стандартизиране на разчетните единици, използвани от Общностите; като има предвид, че следователно европейската разчетна единица (EUA) трябва да бъде заменена с ECU във всички правни инструменти на Общността;

като има предвид, че трябва да се включи разпоредба, така че когато EUA се замени с ECU, да се запазят правата и задълженията, договорени в европейски разчетни единици,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Във всички правни инструменти на Общността, прилагани по време на влизане в сила на настоящия регламент, терминът „европейска разчетна единица“ се заменя с „ECU“.

Член 2

Дефиницията на европейската разчетна единица, която е в сила преди влизането в сила на настоящия регламент, ще продължи да се прилага за правата и задълженията, възникнали преди влизането в сила на настоящия регламент, ако са били определени в европейски разчетни единици.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 1981 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 16 декември 1980 година.

За Съвета

Председател

Colette FLESCH


(1)  ОВ С 55, 5.3.1980 г., стр. 13.

(2)  ОВ С 147, 16.6.1980 г., стр. 134.

(3)  ОВ L 379, 30.12.1978 г., стр. 1.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

38


31981D0121


L 067/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 3 март 1981 година

за отпускане на дневни пари и възстановяване на пътни разходи на членовете на Икономическия и социален комитет, техните заместници и експертите

(81/121/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Единен съвет и Единна комисия на Европейските общности, и по-специално член 6 от него,

като има предвид, че трябва да се установят процедури за отпускане на дневни пари и за възстановяване на пътни разходи на членовете на Икономическия и социален комитет, на техните заместници и експертите по смисъла на процедурния правилник на Икономическия и социален комитет от 13 юни 1974 г. (1), изменен на 22 юли 1980 г. (2),

РЕШИ:

Член 1

Членовете на Икономическия и социален комитет, техните заместници и експертите имат право на дневни пари за дни, прекарани в срещи или пътуване, и право на възстановяване на пътни разходи в съответствие с разпоредбите по-долу.

Член 2

Дневните пари за ден, прекаран в срещи, са в размер на:

3 300 Bfrs за членове,

2 475 Bfrs за заместници и експерти.

Член 3

1.   Взетото предвид време за възстановяване на средства за дни, прекарани в пътуване, се определя въз основа на постоянна ставка за пътувания за завръщане в съответствие със следното изчисление:

три четвърти ден за разстояние над 100 километра и под 200 километра,

един ден за разстояние над 200 километра и под 500 километра,

един ден и половина за разстояние над 500 километра и под 1 000 километра,

два дни за разстояние над 1 000 километра.

2.   Средствата за време, прекарано в пътуване, обаче продължават да се възстановяват по ставките, използвани съгласно финансовите правила на Икономическия и социален комитет, които са в сила към 1 март 1981 г., дотогава, докато описаният в параграф 1 метод на изчисление позволи да се достигне същото ниво на възстановените суми.

Член 4

1.   Пътните разходи се възстановяват в съответствие с финансовите правила на Икономическия и социален комитет, които са в сила към 1 март 1981 г., като се разбира, че заместниците се ползват със същите права, както членовете и експертите.

2.   Разходите за пътуване със самолет на членовете, техните заместници и експертите обаче се възстановяват въз основа на цената на билета за туристическа класа, освен в случаите на пътуване на официална мисия на председателя, от една страна, и на заместник-председателя, от друга страна, които имат правото да им бъде възстановена сумата за билет първа класа.

Член 5

Настоящото решение влиза в сила на 1 март 1981 г.

Съставено в Брюксел на 3 март 1981 година.

За Съвета

Председател

G. M. V. van AARDENNE


(1)  ОВ L 228, 19.8.1974 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 366, 31.12.1980 г., стр. 30.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

39


31981D1030(01)


L 311/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА НА ГУВЕРНЬОРИТЕ

от 13 май 1981 година

за изменение на Устава на Европейската инвестиционна банка във връзка с приемането на ECU за разчетна единица на банката

СЪВЕТЪТ НА ГУВЕРНЬОРИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА,

като отчита, че в съответствие с Договора от 10 юли 1975 г. за изменение на някои разпоредби на Протокола за устава на банката, Съветът на гуверньорите, като действа единодушно по предложение от Съвета на директорите, може да изменя определението на разчетната единица и метода на превръщане на суми, изразени в разчетната единица в национални валути и обратното,

като взе предвид своето Решение от 30 декември 1977 г.,

като взе предвид членове 4 и 7 от устава,

като взе предвид предложението на Съвета на директорите от 31 март 1981 г.,

ЕДИНОДУШНО РЕШИ:

1.

Член 4, параграф 1, втора алинея от Устава на банката, която определя разчетната единица, се изменя, както следва:

„ECU се определя за разчетната единица, използвана от Европейските общности“.

2.

Методът на изчисляване на разчетната единица на банката, посочен в нейното Решение от 30 декември 1977 г., се отменя.

3.

Настоящото решение влиза в сила от 1 януари 1981 г.

4.

Настоящото решение не засяга решенията, взети от Съвета на гуверньорите в съответствие с член 4, параграф 1, трета алинея и член 7, параграф 4 от Устава на банката.

За Съвета на гуверньорите

Председател

G. FITZGERALD

Секретар

E. GREPPI


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

40


31981R3245


L 328/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (EИО) № 3245/81 НА СЪВЕТА

от 26 октомври 1981 година

за създаване на Европейска агенция за сътрудничество

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че за да се осъществи финансовото и техническото сътрудничество на Общността с развиващите се страни, и по-специално държавите от АКТБ, Комисията създаде отвъдморски делегации и им осигури персонал; като има предвид, че тя предостави персонала пряко на разположение на държавите при получаване на помощ от Общността;

като има предвид, че за да осигури ефективното изпълнение на споменатото финансово и техническо сътрудничество, Комисията трябваше да назначи и да управлява този персонал, да определи правила за управлението на местния персонал и да организира схеми за обучение за граждани на развиващи се страни;

като има предвид, че за да помогне на Комисията да изпълни тези задачи, в рамките на Европейските общности трябва да се създаде Европейска агенция за сътрудничество, като действа в съответствие със законодателството на Общността; като има предвид, че е желателно да се определят условията, при които се прилагат някои общи разпоредби.

като има предвид, че такова действие на Общността е необходимо за постигане на описаната по-горе цел; като има предвид обаче, че необходимите конкретни пълномощия не са определени в Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Създава се Европейска агенция за сътрудничество, наричана по-долу „Агенцията“.

Член 2

1.   Агенцията е организация с идеална цел. В държавите-членки тя се ползва с най широка правоспособност, предоставяна на юридическите лица.

2.   Седалището на Агенцията е в Брюксел.

Член 3

Целта на Агенцията е да подпомага Комисията:

1.

с оглед на набирането, назначаването и управлението на персонала:

a)

който е на разположение на делегациите на Комисията, които са създадени в развиващите се страни, свързани с Комисията с всеобхватни и преференциални споразумения за сътрудничество и които имат задачата да подпомагат Комисията да изпълнява такива споразумения, или

б)

който трябва да се заеме със задачи по техническа помощ и сътрудничество, финансирани от Общността в полза на развиващите се страни, посочени в буква а);

2.

с оглед на определяне на правила за управление на местния назначен персонал за делегациите, посочени в точка 1, буква a), или в контекста на задачите, посочени в точка 1, буква б); и

3.

с оглед на участието в изпълнението на програми за стажове и специализации, предоставяни на граждани на развиващите се страни, посочени в точка 1, буква а), както по отношение на проследяване на развитието на схемите за обучение, така и по отношение на социалните аспекти.

Член 4

Агенцията се управлява от управителен съвет и директор.

Член 5

1.   Управителният съвет се състои от не по-малко от пет и не повече от 13 членове, определени от Комисията и избрани от членовете на неговия персонал въз основа на задълженията им в отделите на Комисията.

2.   Мандатът на членовете на управителния съвет е пет години. Той може да бъде подновен. След изтичане на мандата им или в случай на оттегляне членовете остават на служба, докато назначението им се поднови или докато бъдат заменени.

3.   Управителният съвет избира своя председател, заместник-председател, изпълнителен директор и секретар между членовете си.

4.   Членовете на управителния съвет не получават възнаграждение за задълженията, които изпълняват.

Член 6

1.   Управителният съвет заседава, когато е свикан от председателя или от заместник-председателя, толкова често, колкото интересите на Агенцията изискват и най-малкото един път годишно.

2.   Член на управителния съвет, който не е в състояние да присъства на заседания, може да бъде представляван от друг член, който специално е упълномощен да присъства на съответното заседание. Един член може да представлява само един друг член.

3.   Ако председателят не е в състояние да присъства, управителният съвет се председателства от заместник-председателя или, ако последният не е в състояние да присъства, от изпълнителния директор.

4.   Управителният съвет има кворум при присъствието на петима членове.

Решенията на управителния съвет се приемат с обикновено мнозинство на гласуващите. В случай на равен резултат председателят има решаващ глас.

Член 7

1.   Управителният съвет осигурява управлението на Агенцията.

2.   Той решава дали да приеме завещание, дарение или субсидия от други източници на Общността.

Член 8

1.   Директорът на Агенцията се назначава от Комисията въз основа на списък от кандидати, предоставен от управителния съвет.

2.   Директорът се назначава за период от максимум пет години. Мандатът му може да бъде подновен.

Член 9

1.   Директорът изпълнява решенията на управителния съвет и отговаря за ежедневното управление на Агенцията. Той е представител по юридически въпроси на Агенцията.

2.   Директорът подготвя и организира работата на управителния съвет. Той участва в качеството на консултант в работата на управителния съвет.

3.   Директорът отговаря пред управителния съвет за изпълнението на своите задължения.

Член 10

1.   Най-късно до 31 март всяка година директорът подготвя общ доклад относно дейностите, финансовото състояние и бъдещите перспективи на Агенцията и го представя на управителния съвет.

2.   След приемането му от управителния съвет докладът се изпраща на Комисията и на членовете на Комитета, посочен в член 12, параграф 2, втора алинея.

Член 11

Приходите на Агенцията се състоят от:

1.

субсидиите, вписани в конкретни бюджета линии в бюджета на Европейските общности;

2.

субсидиите, разрешени от Комисията от ресурсите на Европейския фонд за развитие; и

3.

други възможни източници.

Член 12

1.   Управителният съвет разработва прогноза за приходите и разходите за Агенцията за всяка календарна година и я изпраща на Комисията. Представената прогноза трябва да бъде балансирана. Към прогнозата се прилага щатно разписание, който показва назначения персонал на делегациите, посочени в член 3, параграф 1, буква a).

2.   Комисията изпраща прогнозата на Комитета и на съответните комитети, за действието по отношение на които ще е необходима намесата на Агенцията.

С цел проучване на прогнозата тези комитети съставят единен комитет, състоящ се от представители на правителствата на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията.

На заседанието, на което се прави проучването на прогнозата, Комитетът провежда обмен на информация и на становища по общи въпроси, отнасящи се до Агенцията.

Проучването на прогнозата и обменът на информация и становища са предмет на доклади, в които се посочват основните изводи на Комитета и основните позиции, възприети от представителите на правителствата на държавите-членки.

3.   Като взима предвид доклада относно проучването на прогнозата на Комитета, посочен в параграф 2, втора алинея, Комисията приема прогнозата за приходите и разходите на Агенцията и я изпраща на бюджетния орган заедно с предварителния проектобюджет на Европейските общности и гореспоменатите доклади, така че по време на бюджетната процедура да може да се направи проучване.

4.   Комисията приема прогнозата за приходите и разходите на Агенцията преди началото на финансовата година, като я привежда в съответствие със субсидиите, предоставени от финансовия орган.

5.   Ако една държава-членка или Комисията поиска, председателят може да свика Комитета, посочен в параграф 2, втора алинея, през годината, за да се проучат нови факти, отнасящи се до общи въпроси, свързани с Агенцията.

Член 13

1.   В рамките на Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, и на другите приложими финансови регламенти разпоредбите относно отношенията на Агенцията с Комисията и вътрешните административни и финансови механизми, приложими за Агенцията, са предмет на мерки за изпълнение, приети от Комисията и публикувани в Официален вестник на Европейските общности.

2.   В мерките за изпълнение, посочени в параграф 1, трябва да се определят, между другото, принципите, ръководещи финансовото управление и изпълнението на прогнозата за приходите и разходите, одита на приходите и разходите, сключването на договори, воденето на счетоводните книжа и описа на движимите и недвижимите активи.

Член 14

Общите правила за набиране и назначаване и общата система на заплащане, добавки и допълнителни възнаграждения за персонала, посочен в член 3, параграф 1, и за персонала в централата на Агенцията се определят с конкретни разпоредби, приети от Комисията след като Комитетът, посочен в член 12, параграф 2, втора алинея, е дал своето становище.

Член 15

1.   До 31 март всяка година управителният съвет изпраща на Комисията и на Сметната палата административните сметки, в които се проследяват всички приходи и разходи за предишната финансова година, и финансовия отчет на Агенцията.

Сметната палата ги проучва в съответствие с член 206a от Договора.

2.   Сметната палата информира Комисията не по-късно от 15 юли относно наблюденията, които според нея трябва да се отразят в годишния доклад, предвиден в член 206а от Договора. Комисията изпраща своите отговори на Сметната палата не по-късно от 31 октомври.

Сметната палата изпраща годишния си доклад заедно с отговорите на Комисията не по-късно от 30 ноември на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията и осигурява публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Управителният съвет се освобождава от отговорност по отношение на финансовото управление на Агенцията по процедурата, определена в член 206б от Договора.

3.   Финансовият ревизор на Комисията отговаря за проверката на задълженията и изплащането на всички разходи и вписването и възстановяването на всички приходи на Агенцията.

Член 16

Всички членове на управителния съвет, директорът, персоналът и другите лица, които участват в дейностите на Агенцията, са длъжни, дори след прекратяване на службата им, да не разкриват информация от вида, обхванат от задължението за професионална поверителност.

Член 17

Агенцията и нейният персонал се ползват от привилегиите и имунитетите, съответстващи на тези, предвидени в раздели I и V от протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности.

Член 18

1.   Договорната отговорност на Агенцията се регулира от законодателството, приложимо за съответния договор.

Съдът на Европейските общности е компетентен да се произнесе по всички спорове между Агенцията и нейния персонал в рамките и при условията, определени в общите правила за подбор и назначаване, приложими за споменатия персонал.

2.   В случай на извъндоговорна отговорност Агенцията, в съответствие с общите принципи, характерни за законите на държавите-членки, е длъжна за поправи вредите, причинени от Агенцията или нейния персонал при изпълнението на техните задължения.

Спорове, които се отнасят до поправяне на такива вреди са подведомствени на Съда на Европейските общности.

Член 19

1.   Всеки акт на Агенцията, конклудентен или изричен, може да бъде предмет на контрол от Комисията, сезирана от всяка държава-членка, всеки член на управителния съвет или всяко пряко и лично заинтересовано трето лице.

2.   Комисията се сезира в срок до 30 дни от деня, в който съответната страна узнае за въпросния акт.

3.   Ако акт на Агенцията, който е отнесен до Комисията, по искане на държава-членка се проучва едновременно в Комитета, посочен в член 12, параграф 2, втора алинея, Комисията не взима решение, докато Комитетът не изрази своето становище.

Комитетът изразява становището си по въпроса, отнесен до него, в срок до 90 дни.

Комисията веднага информира заинтересованата страна относно датата на сезиране на Комитета и датата, на която Комитетът е изразил или е трябвало да изрази своето становище.

4.   Комисията взима решение в срок до 30 дни от сезирането йили, там където това е подходящо, от датата, на която Комитетът, посочен в член 12, параграф 2, втора алинея, е изразил или е трябвало да изрази становището си.

5.   Ако в срок до 30 дни Комисията не вземе никакво решение се предполага, че е налице мълчалив отказ.

Член 20

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящия регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 26 октомври 1981 година.

За Съвета

Председател

CARRINGTON


(1)  ОВ C 129, 3.6.1978 г., стр. 4.

(2)  ОВ C 140, 5.6.1979 г., стр. 142.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

44


31982D0869


L 368/40

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 13 декември 1982 година

за координирането на дейностите на държавите-членки и институциите на Общността с оглед оценка на необходимостта от и подготовка на предложения за създаване на информационна система между институциите на Общността

(82/869/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че интегрирането на обработката на данни, обработката на текст и телекомуникациите доведе до възникването на нови информационни технологии, които могат да се използват, за да се подобри изпълнението на работата в Общността, особено непрекъснато увеличаващия се обмен на информация между институциите на Общността и администрациите на държавите-членки;

като има предвид, че некоординираното въвеждане на нови информационни технологии в институциите на Общността и администрациите на държавите-членки води до опасност от нови бариери пред свободния поток информация;

като има предвид, че ясната дефиниция на приложните възможности и потребностите на потребителите в институциите на Общността и администрациите на държавите-членки трябва да оказва положително влияние върху създаването на техническа регулация за информационните системи, които не са специфични за отделни производители, и относно разширението на държавните телекомуникационни мрежи и използването им за информационни системи; следователно може да се очаква, че това ще даде на промишлеността стимули за иновации;

като има предвид, че по тази причина е желателно да се регламентира координационна процедура с цел да се определят потребностите на институциите на Общността и съответните национални администрации от нови информационни технологии и за създаване на общи споразумения за обмен на информация, които не са специфични за отделни производители, като се взима предвид международната стандартизация;

като има предвид, че специфичните пълномощия на действие, необходими за приемане на решения, не са предвидени в Договора, е необходимо да се приложи член 235 от него,

РЕШИ:

Член 1

Държавите-членки и Комисията координират своята дейност по отношение на:

1.

проучването и оценката на потребностите;

2.

ако е необходимо, подготовката на програма за проектиране и реализация;

3.

създаване на общи споразумения за обмен на информация, която не е специфична за отделни производители, като се взима предвид международната стандартизация;

за създаване на интегрирана информационна система между институциите на Общността (INSIS), която да даде възможност за използване на нови електронни технологии за обмен на информация между администрациите на институциите на Общността и държавите-членки. Другите институции и органи на Общността ще бъдат поканени да участват в тази координация. Комисията има отговорността за осъществяването на тази координация чрез консултативен комитет, който се състои от представители на държавите-членки и на институциите и органите на Общността, правилата за който са определени в приложението.

Член 2

При приключване на работата, упомената в член 1, Комисията докладва на Съвета и на Парламента и дава предложенията, които счита подходящи, не по-късно от 12 месеца след влизане в сила на настоящото решение.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила от датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Съставено в Брюксел на 13 декември 1982 година.

За Съвета

Председател

U. ELLEMANN-JENSEN


(1)  ОВ C 125, 17.5.1982 г., стр. 170.

(2)  ОВ C 343, 31.12.1981 г., стр. 4.


ПРИЛОЖЕНИЕ

КОНСУЛТАТИВЕН КОМИТЕТ

ЗАДАНИЕ

1.   Основни задачи

1.1.   Общи задачи

Общите функции на Консултативния комитет са да подпомага Комисията при:

проучването и оценката на потребностите;

ако е необходимо, при подготовката на програма за проектиране и реализация;

създаване на общи споразумения за обмен на информация, която не е специфична за отделни производители, като се взима предвид международната стандартизация;

за информационна система на Общността (INSIS).

1.2.   Специфични задачи

Специфичните задачи на Консултативния комитет включват следното:

1.2.1.   да подпомага Комисията при определянето на съществуващите и потенциалните потребности;

1.2.2.   да подпомага Комисията да определя подходящи проекти в областта на информационните технологии, които да се предприемат от държавите-членки и институциите на Общността;

1.2.3.   да консултира Комисията относно целите на проекта INSIS и приоритетите за изпълнение,

1.2.4.   да консултира Комисията относно съответствието на плановете INSIS със съответните дейности в държавите-членки и институциите на Общността,

1.2.5.   да консултира Комисията относно стандартите, отнасящи се до INSIS,

1.2.6.   да консултира Комисията относно координацията в ранен етап с пощенската администрация и с промишлеността.

2.   Честота на заседанията

На интервали от приблизително 2 месеца.

3.   Продължителност на работата.

Приблизително осем месеца.

4.   Участници

До трима представители от всяка държава-членка и всяка институция на Общността, членовете от всяка делегация, като се обхваща във възможно най-голяма степен диапазонът на подходящите специализирани области (информационни технологии, потребности на потребителите и т.н.).

Секретариатът се осигурява от Комисията.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

46


31984D0338


L 177/25

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 29 юни 1984 година

относно структурите и процедурите за управлението и координацията на изследователската, развойната и демонстрационната дейност на Общността

(84/338/Eвратом, EОВС, EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейските общности,

като взе предвид проекта на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Съветът прие резолюция на 14 януари 1974 г., която се отнася до координацията на националните политики и определянето на действия от интерес за Общността в областта на науката и технологията (4);

като има предвид, че Комисията изпрати съобщение на Съвета с дата 21 декември 1982 г., с което предлага Европейска научно-техническа стратегия (рамкова програма от 1984 г. до 1987 г.);

като има предвид, че Съветът прие резолюция на 25 юли 1983 г., отнасяща се до рамкови програми за изследователска, развойна и демонстрационна дейност на Общността и първата рамкова програма от 1984 г. до 1987 г. (5);

като има предвид, че е особено важно за изпълнение на стратегията, предложена от Комисията, управленските и координационните структури и процедури да бъдат реорганизирани с оглед постигането на по-голяма ефективност от страна на институциите на Общността, и по-специално рационализиране на съществуващата система;

като има предвид, че е отчетено становището, предоставено от Научно-техническия изследователски комитет (CREST),

РЕШИ:

Член 1

Под егидата на Комисията се създават консултативни комитети за управление и координация, оттук нататък наричани „Комитети“ и изброени в приложението.

Списъкът ще бъде преразгледан и допълнен според нуждите в светлината на новите решения за програмите.

Член 2

1.   Мисията на Комитетите е да подпомагат Комисията в задачата ѝ да определя и подготвя изследователски, развойни и демонстрационни дейности и във функциите ѝ по управлението и координацията, които са свързани с изпълнението на научно-техническата стратегия на Общността.

2.   От Комитетите се изисква:

a)

да информират и да консултират Комисията по научно-технически въпроси в области, в които те са компетентни;

б)

да правят редовно сравнение между националните програми за научноизследователско и технологично развитие в области от интерес за Общността и да предоставят на Комисията информация, отнасяща се до такива сравнения, за да се определят дейностите по координацията, които може да се предприемат между държавите-членки;

в)

да подпомагат Комисията в определянето и избора, въз основа на научно-техническите цели, определени в рамковата програма, на онези теми или действия, които може да бъдат обект на изследователски, развойни и демонстрационни дейности на Общността;

г)

да допринасят за оптималното изпълнение на изследователските, развойните и демонстрационните програми на Общността — отговорността за които е на Комисията — и по-специално за подробното описание на проектите и на техния избор и да оценяват резултатите и да осигуряват по-добра връзка между изпълнението на програмите на общностно ниво и съответната изследователска и развойна дейност, провеждана от държавите-членки на собствена отговорност;

д)

да формулират становища по отношение на научно-техническото сътрудничество, предвидено между Европейските общности, трети страни и/или международни организации в конкретните области, които ги засягат.

Член 3

1.   Всеки Комитет се назначава от Комисията на основата на номинации, направени от държавите-членки.

2.   Той се състои от:

двама представители от всяка държава-членка, като мандатът им е четири години и които може да бъдат подпомагани или заменяни от други представители при условията, посочени в член 4,

двама представители от Комисията, които може да се подпомагат или заменят от други представители при условията, посочени в член 4,

един председател.

3.   Председателят на всеки Комитет се избира сред представителите на държавите-членки в съответствие с правилника. Неговият мандат е две години, който може да се подновява един път. Държавата-членка, от която е председателят, определя лице, което да го замества.

4.   Секретариатът се осигурява от Комисията.

5.   Всеки Комитет разработва свой процедурен правилник.

6.   Всеки Комитет заседава най-малко един път годишно.

Член 4

Комитетите организират работата си по такъв начин, че да получават специализирани консултации, които може да са им необходими, и заседават в различни конфигурации, подходящи за естеството на задачите, които трябва да изпълняват. За тази цел всяка държава-членка и Комисията може да се представляват на всяко заседание на Комитетите от максимум три лица, избрани сред представителите или експертите, посочени в член 3.

Член 5

1.   Комитетите могат да създават специални работни групи с ясно определено задание, което е ограничено във времето.

2.   Специалните работни групи се председателстват от член на Комитета. Те се състоят от максимум двама членове от всяка държава-членка и двама представители от Комисията.

Член 6

Комисията следи за създаването на механизми за цялата необходима връзка между Комитетите. Становищата, които излизат от Комитетите, трябва да посочват и позициите на малцинството. Те системно се представят от Комисията на Парламента и на Съвета.

Член 7

a)

Комитетите, посочени във:

член 3 от Решение 78/264/Eвратом на Съвета от 6 март 1978 г. относно проучването и добива на уран (6), изменено с Решение 81/364/Евратом (7),

член 4 от Решение 84/60/Eвратом на Съвета от 31 януари 1984 г. относно демонтирането на ядрени инсталации (8),

член 4 от Решение 79/345/Eвратом на Съвета от 27 март 1979 г. относно безопасността на топлинни водни реактори (9),

член 5 от Решение 81/213/EИО на Съвета от 3 март 1981 г. относно опазването на околната среда и климатологията (10),

член 3 от Решение 81/1014/EИО на Съвета от 15 декември 1981 г. относно текстила и облеклата (11),

член 4 от Решение 81/1032/EИО на Съвета от 7 декември 1981 г. относно биомолекулярното инженерство (12),

член 3 от Решение 82/402/EИО на Съвета от 17 май 1982 г. относно суровините (13),

член 3 от Решение 82/752/EИО на Съвета от 4 ноември 1982 г. относно модерна система за машинен превод (14),

член 3 от Решение 82/837/EИО на Съвета от 3 декември 1982 г. относно науката и технологията за развитие (15),

член 4 от Решение 82/839/EИО на Съвета от 22 ноември 1982 г. относно влиянието на обработката върху физическите свойства на храните (16),

член 4 от Решение 84/197/EИО на Съвета от 2 април 1984 г. относно използването на субпродукти, съдържащи лигнитна целулоза и други растителни остатъци за храна на животни (17),

член 4 от Решение 84/304/ЕИО на Съвета от 24 май 1984 г. относно влиянието на обработката и разпределението върху качеството и хранителната стойност на храните (18)

се отменят.

б)

Всички други консултативни комитети по управление на програми, споменати в параграф 1 от Резолюция на Съвета от 18 юли 1977 г. (19), се закриват, с изключение на Комитета по програмата за експлоатацията и използването на реактори и Комитета по управление и съхранение на радиоактивни отпадъци, като последният се запазва с единствената цел да консултира Комисията по изпълнението на плана за действие на Общността в областта на радиоактивните отпадъци за цялата продължителност на плана, тъй като тази цел е предвидена в Резолюция на Съвета от 18 февруари 1980 г. (20).

Член 8

Новите Комитети, посочени в член 1, започват да функционират в рамките на период, който не превишава шест месеца от влизането в сила на настоящото решение.

Комитетите, закрити в съответствие с член 7, продължават да изпълняват задачите си, докато новите Комитети започнат ефективно да функционират.

Член 9

След период от не повече от три години структурите и процедурите, създадени с настоящото решение, ще бъдат преразгледани въз основа на доклад от Комисията, за да се оцени ефективността им и ако е необходимо, да се подобрят.

Член 10

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Съставено в Люксембург на 29 юни 1984 година.

За Съвета

Председател

L. FABIUS


(1)  ОВ C 113, 27.4.1983 г., стр. 4.

(2)  ОВ C 307, 14.11.1983 г., стр. 112, и

ОВ C 351, 24.12.1983 г., стр. 10.

(3)  ОВ C 341, 19.12.1983 г., стр. 51.

(4)  ОВ C 7, 29.1.1974 г., стр. 2.

(5)  ОВ C 208, 4.8.1983 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 72, 14.3.1978 г., стр. 12.

(7)  ОВ L 137, 23.5.1981 г., стр. 44.

(8)  ОВ L 36, 8.2.1984 г., стр. 23.

(9)  ОВ L 83, 3.4.1979 г., стр. 21.

(10)  ОВ L 101, 11.4.1981 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 367, 23.12.1981 г., стр. 29.

(12)  ОВ L 375, 30.12.1981 г., стр. 1.

(13)  ОВ L 174, 21.6.1982 г., стр. 23.

(14)  ОВ L 317, 13.11.1982 г., стр. 19.

(15)  ОВ L 352, 14.12.1982 г., стр. 24.

(16)  ОВ L 353, 15.12.1982 г., стр. 25.

(17)  ОВ L 103, 16.4.1984 г., стр. 23.

(18)  ОВ L 151, 7.6.1984 г., стр. 46.

(19)  ОВ C 192, 11.8.1977 г., стр. 1.

(20)  ОВ C 51, 29.2.1980 г., стр. 4.


ПРИЛОЖЕНИЕ

КОМИТЕТИ, КОИТО СЕ СЪЗДАВАТ

Сектор

Комитети

ПРОМИШЛЕНОСТ

1.

Индустриална технология

2.

Научни и технологични стандарти

3.

Биотехнология

СУРОВИНИ И ДРУГИ МАТЕРИАЛИ

4.

Суровини и други материали

ЕНЕРГЕТИКА

5.

Ядрена енергетика

реактори и безопасност, контрол на материали

6.

Ядрена енергетика

Горивен цикъл/обработка и съхранение на отпадъци

7.

Неядрена енергетика

ПОМОЩ ЗА РАЗВИТИЕ

8.

Изследвания, свързани с развитието

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И БЕЗОПАСНОСТ

9.

Медицински и здравни изследвания

10

Радиационна защита

ОКОЛНА СРЕДА

11.

Околна среда и климатология

ЕЗИЦИ

12.

Лингвистични проблеми


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

50


31985D0375


L 210/34

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 25 юли 1985 година

за определяне на процедурата за назначаване на членовете на Европейската фондация, които се избират от Общността

(85/375/EИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че представителите на правителствата на държавите-членки, които заседават в рамките на Съвета, създадоха Европейска фондация със Споразумение от 29 март 1982 г.;

като има предвид, че споразумението предвижда 10 членове на управителния съвет на фондацията да се определят от Общността;

като има предвид, че трябва да се определи процедура, за да се даде възможност това право да бъде упражнено;

като има предвид, че трябва да се даде възможност за подходящо участие на членове на Европейския парламент в борда на фондацията;

като има предвид, че Договорът не предвижда конкретни правомощия за тази цел,

РЕШИ:

Член 1

Членовете на управителния съвет на Европейската фондация, за чието назначаване отговаря Общността, се назначават от Съвета с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, след консултации с Европейския парламент.

Член 2

При подготовката на своето предложение Комисията избира лица, известни с компетенциите и опита им. Тя следва да гарантира, че независимостта на предложените лица е извън съмнение.

Списъкът с предложените имена включва и тези на членовете на Европейския парламент.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила от датата, на която влиза в сила Споразумението за създаване на Европейската фондация.

Съставено в Брюксел на 25 юли 1985 година.

За Съвета

Председател

J. POOS


(1)  ОВ C 112, 7.5.1985 г., стр. 4.

(2)  Становище от 12 юли 1985 г. (все още непубликувано в Официален вестник).


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

51


31985D0385


L 223/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 10 юни 1985 година

за създаване на Съвещателен комитет по образование и обучение по архитектура

(85/385/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид проекторешението, представено от Комисията,

като има предвид, че в своя резолюция от 6 юни 1974 г. относно взаимното признаване на дипломи, сертификати и други доказателства за формална квалификация (1), Съветът се обяви в подкрепа на създаването на съвещателни комитети;

като има предвид, че в контекста на взаимното признаване на дипломи, сертификати и други доказателства за формална квалификация по архитектура е важно да се гарантират сравнително високи стандарти на образование и обучение;

като има предвид, че, за да се допринесе за постигането на тази цел, е желателно да се създаде съвещателен комитет, който да съветва Комисията,

РЕШИ:

Член 1

Към Комисията се създава Съвещателен комитет по образование и обучение по архитектура, наричан по-надолу „комитета“.

Член 2

1.   Задачата на комитета е да подпомогне осигуряването на сравнително високи стандарти на образование и обучение на архитекти в Общността.

2.   Комитетът осъществява задачата си по-специално чрез следните средства:

обмен на изчерпателна информация за методите на образование и обучение, както и за съдържанието, нивото и структурата на теоретичните и практически курсове, провеждани в държавите-членки;

обсъждане и консултации с цел разработване на общ подход към стандартите, които да бъдат постигнати при образованието и обучението на архитекти и, когато е подходящо, към структурата и съдържанието на това образование и обучение, включително критерии за практически опит;

наблюдение на приспособяването на образованието и обучението на архитекти към развитието на педагогическите методи и към нови проблеми, възникващи за архитекти като резултат от социално, научно и техническо развитие и към опазване на околната среда.

3.   Комитетът изпълнява съвещателните задачи, възложени му по силата на Директива 85/384/ЕИО от 10 юни 1985 г. за взаимното признаване на дипломи, сертификати и други доказателства за формална квалификация по архитектура, включително и относно мерките, имащи за цел улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свобода на предоставяне на услуги (2).

4.   Комитетът съобщава на Комисията и на страните-членки своите мнения и препоръки, включително, когато намери за подходящо, предложения за изменения на текстовете, отнасящи се до образованието и обучението на архитекти, в Директива 85/384/ЕИО.

5.   Комитетът също така съветва Комисията по всички въпроси, които тя отнесе до него във връзка с образованието и обучението на архитекти.

Член 3

1.   Комитетът се състои от трима експерта от всяка държава-членка, както следва:

един експерт професионалната практика;

един експерт от университетите или еквивалентни институции, извършващи обучение по архитектура;

един експерт от компетентните власти на държавите-членки.

2.   Всеки член има заместник. Заместниците могат да присъстват на заседанията на комитета.

3.   Членовете и заместниците, посочени в параграфи 1 и 2, се определят от държавите-членки. Членовете, посочени в първо и второ тире на параграф 1, и техните заместници се определят по предложение на или след надлежна консултация с представители на практикуващите професията или на университетите или еквивалентни институции, извършващи обучение по архитектура. Така определените членове и заместници се назначават от Съвета.

Член 4

1.   Мандатът на член на комитета е три години. След изтичане на мандата членовете на комитета запазват постовете си докато не бъдат сменени или преназначени.

2.   Мандатът на член на комитета може да се прекрати преди изтичане на тригодишния период при негова оставка или смърт, или заместване от друг в съответствие с процедурата, упомената в член 3. Така назначеният заместник изпълнява длъжността за остатъка от мандата на заместения.

Член 5

Комитетът избира председател и двама заместник-председатели от своите членове. Комитетът приема свой процедурен правилник. Дневният ред за заседанията се изработва от председателя на комитета след консултации с Комисията.

Член 6

Комитетът може да създава работни групи, да призовава и да допуска наблюдатели или експерти, които да го подпомагат при специфични аспекти на работата му.

Член 7

Секретариатът на комитета се осигурява от Комисията.

Съставено в Люксембург на 10 юни 1985 година.

За Съвета

Председател

M. FIORET


(1)  ОВ C 98, 28.8.1974 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 223, 21.8.1985 г., стр. 14.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

53


31985D0434


L 253/43

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 16 септември 1985 година

за създаване на Консултативен комитет по фармацевтично обучение

(85/434/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид проекторешението, представен от Комисията (1),

като има предвид, че в своя резолюция от 6 юни 1974 г. относно взаимното признаване на дипломи, сертификати и други доказателства за формална квалификация (2), Съветът се обяви в подкрепа на създаването на консултативни комитети;

като има предвид, че в контекста на взаимното признаване на дипломи, сертификати и други доказателства за формална квалификация по фармация е важно да се гарантират сравнително високи стандарти на образование и обучение;

като има предвид,че, за да се допринесе за постигането на тази цел, е желателно да се създаде консултативен комитет, който да съветва Комисията,

РЕШИ:

Член 1

Към Комисията се създава Консултативен комитет по фармацевтично обучение, наричан по-надолу „комитета“.

Член 2

1.   Задачата на комитета е да подпомогне осигуряването на сравнително високи стандарти на фармацевтично обучение в Общността.

2.   Комитетът осъществява задачата си по-специално чрез следните средства:

обмен на изчерпателна информация за методите на обучение, както и за съдържанието, нивото и структурата на теоретичните и практически курсове, провеждани в държавите-членки;

обсъждане и консултации с цел разработване на общ подход към стандартите, които да бъдат постигнати при обучението на фармацевти и, когато е подходящо, към структурата и съдържанието на това обучение;

наблюдение на приспособяването на фармацевтичното обучение към развитието на фармацевтичната наука и педагогическите методи.

3.   Комитетът съобщава на Комисията и на страните-членки своите мнения и препоръки, включително, когато намери за подходящо, предложения за изменения на текстовете, отнасящи се до фармацевтичното обучение, в Директиви 85/432/ЕИО (3) и 85/433/ЕИО (4).

4.   Комитетът също така съветва Комисията по всички въпроси, които тя отнесе до него във връзка с фармацевтичното обучение.

Член 3

1.   Комитетът се състои от трима експерти от всяка държава-членка, както следва:

един експерт от фармацевтичната професионална практика;

един експерт от институциите, извършващи обучение по фармация;

един експерт от компетентните власти на страните-членки.

2.   Всеки член има заместник. Заместниците могат да присъстват на заседанията на комитета.

3.   Членовете и заместниците, посочени в параграфи 1 и 2, се определят от държавите-членки. Членовете, посочени в първи и втори абзац на параграф 1, и техните заместници се определят по предложение на практикуващите и на институциите, извършващи обучение по фармация. Така определените членове и заместници се назначават от Съвета.

Член 4

1.   Мандатът на член на комитета е три години. След изтичане на мандата членовете на комитета запазват постовете си докато не бъдат сменени или преназначени.

2.   Мандатът на член на комитета може да се прекрати преди изтичане на тригодишния период при негова оставка или смърт, или заместване от друг в съответствие с процедурата, упомената в член 3. Така назначеният заместник изпълнява длъжността за остатъка от мандата на заместения.

Член 5

Комитетът избира председател и двама заместник-председатели от своите членове. Комитетът приема свой процедурен правилник. Дневният ред за заседанията се изработва от председателя на комитета след консултации с Комисията.

Член 6

Комитетът може да създава работни групи, да призовава и да допуска наблюдатели или експерти, които да го подпомагат при специфични аспекти на работата му.

Член 7

Секретариатът на комитета се осигурява от Комисията.

Съставено в Люксембург на 16 септември 1985 година.

За Съвета

Председател

M. FISCHBACH


(1)  ОВ C 92, 23.4.1981 г., стр. 2.

(2)  ОВ C 98, 20.8.1974 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 253, 24.9.1985 г., стр. 34.

(4)  ОВ L 253, 24.9.1985 г., стр. 37.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

55


31986D0479


L 282/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 18 септември 1986 година

за създаване на Консултативен комитет по опазване на околната среда в сериозно застрашени области (Средиземноморския басейн)

(86/479/EИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като има предвид, че програмата за действие на Европейската общност относно околната среда (1982–1986 г.), приета от Съвета на 7 февруари 1983 г. (1), изрично посочва, че на околната среда трябва да се гледа като на основа, очертаваща пределите за бъдещото икономическо и социално развитие;

като има предвид, че на 11 април 1984 г. Комисията прие съобщение, с което се определя стратегия и план за действие за опазването на околната среда в Средиземноморието (2), което изисква изпълнението на редица координирани мерки, които биха създали условия за хармоничното развитие на социално-икономическите дейности в района;

като има предвид, че Европейският парламент прие резолюция относно гореспоменатото съобщение, като одобри предложението за създаване на консултативен комитет (3);

като има предвид, че Средиземноморският басейн е район с особени физически, социално-икономически и културни характеристики, чиито проблеми и потенциал изискват специално внимание в политиките на Общността;

като има предвид, че Комисията трябва да се консултира с експерти от държавите-членки относно замърсяването в области, където околната среда е особено застрашена;

като има предвид, че Общността също трябва да има форум, в който експертите да се срещат, за да използват съвместно национална информация и опит, като по този начин се улеснява координацията на мерките, предприети или предвидени на национално, международно и общностно равнище,

РЕШИ:

Член 1

Под егидата на Комисията се създава Консултативен комитет по опазване на околната среда в сериозно застрашени области, наричан по-долу „Комитетът“.

Член 2

Комитетът подпомага Комисията при изпълнението на програмата, определена в съобщението относно опазването на околната среда в Средиземноморския басейн, и по-специално той:

1.

Събира информация относно съществуващи и предвидими проблеми, свързани с околната среда и относно изпълнявани или планирани мерки.

2.

Идентифицира и дава становища относно предпроектни проучвания, описателни анализи и пилотни или демонстрационни проекти, за които се предлага финансова помощ от Комисията от бюджетните кредити за преки мерки на Общността в райони, в които околната среда е особено застрашена.

3.

Насочва работата си към изследване и проучване на въпроси, чието решаване изисква разходването на по-значителни ресурси и по отношение на които могат да се очакват резултати в по-дългосрочен план.

4.

Разработва, с помощта на гореспоменатите ресурси, средносрочна и дългосрочна стратегия и план за действие за опазване на околната среда в Средиземноморския басейн.

Член 3

Комитетът се състои от максимум 16 висококвалифицирани специалисти, които са експерти в областите, определени в член 2.

Член 4

Експертите се назначават от Комисията по предложение на държавите-членки.

Член 5

За всеки член на Комитета се определя заместник в съответствие с процедурата, определена в член 4. Без да се засяга член 9, заместникът присъства на заседанията на Комитета и участва в неговата работа само ако членът, който той замества, не може да присъства.

Член 6

Мандатът на членовете на Комитета е две години. При изтичане на двугодишния период членовете на Комитета остават на длъжност, докато бъдат заменени или мандатът им бъде удължен. Мандатът на член или на заместник приключва преди изтичането на двугодишния период, ако съответното лице почине или се оттегли, или правителството, което го е предложило, изиска то да бъде сменено. Неговият заместник се определя за останалата част от мандата в съответствие с процедурата, определена в член 4.

За изпълняваните функции не се полага възнаграждение.

Член 7

Списъкът на членовете и на заместниците се публикува от Комисията в Официален вестник на Европейските общности.

Член 8

Комитетът се председателства от представител на Комисията.

Член 9

Председателят може да кани всеки, който има конкретен опит по въпрос от дневния ред на Комитета, за участие в работата на Комитета като експерт.

Експертите участват само в дискусиите по въпросите, за които те са поканени да присъстват.

Член 10

Ако възникне необходимост, Комисията може да покани в Комитета едно или повече лица, които имат конкретен опит в определена дискутирана област.

Член 11

Представителите на съответните отдели в Комисията участват в работата на Комитета.

Секретариатът се осигурява от Комисията.

Член 12

В съответствие с изискванията Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 13

Без да се засяга член 214 от Договора, членовете на Комитета са задължени да не разкриват информация, която се получили посредством работата на Комитета, в случаите, когато са информирани от Комисията, че исканото становище или дискутираният въпрос се отнася до въпрос от поверителено естество. В такива случаи на заседанията на Комитета присъстват само членовете на Комитета и представителите на Комисията.

Член 14

Настоящото решение влиза в сила на 18 септември 1986 г.

Съставено в Брюксел на 18 септември 1986 година.

За Комисията

Stanley CLINTON DAVIS

Член на Комисията


(1)  ОВ C 46, 17.2.1983 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 133, 21.5.1984 г., стр. 12.

(3)  ОВ C 141, 10.6.1985 г., стр. 493.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

57


31986D0664


L 384/52

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 22 декември 1986 година

за установяване на процедура за консултации и сътрудничество в областта на туризма

(86/664/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че член 2 от Договора предвижда, че задача на Общността е по-специално да насърчава в рамките на цялата Общност хармоничното развитие на стопанската дейност, непрекъснатото и балансирано разширяване и по-тесните връзки между принадлежащите към нея държави; като има предвид, че туризмът може да спомогне за постигането на тези цели;

като има предвид, че в Резолюцията на Съвета от 10 април 1984 г. относно политиката на Общността в областта на туризма (4) се подчертава необходимостта от консултации между държавите-членки и Комисията относно туризма;

като има предвид, че консултациите са полезно средство за улесняване на сътрудничеството между държавите-членки и Комисията с оглед постигането на целите на Договора;

като има предвид, че всяка държава-членка следва да споделя с другите държави-членки и с Комисията своя опит в областта на туризма;

като има предвид, че с оглед на провеждането на консултации в областта на туризма следва да се осигури обмен на информация между държавите-членки и Комисията;

като има предвид, че тези консултации не бива да дублират работата, осъществявана от други органи на Общността,

РЕШИ:

Член 1

Създава се Консултативен комитет по туризъм, наричан по-долу „Комитетът“, под егидата на Комисията. Той се състои от членове, определени от всяка държава-членка.

Член 2

Задачата на Комитета е да улеснява обмена на информация, консултациите и по целесъобразност, сътрудничеството в областта на туризма и по-специално в областта на предоставянето на услуги на туристите.

Член 3

За целите, посочени в член 2, всяка държава-членка изпраща ежегодно на Комисията доклад за най-значимите мерки, които е предприела, и доколкото е възможно, за мерките, чието прилагане обмисля във връзка с предоставянето на услуги на туристите и които биха могли да имат последици за пътници от други държави-членки.

Комисията информира останалите държави-членки за тях.

Член 4

1.   В Комитета, чиито заседания се провеждат най-малко веднъж годишно, се обменят идеи и мнения въз основа на докладите, упоменати в член 3, за да се улесни, при необходимост, бъдещото сътрудничество между държавите-членки за постигане на целите, упоменати в член 2.

2.   По искане на Комисията или на държава-членка Комитетът обсъжда и всякакви въпроси, които могат да бъдат от интерес за редица държави-членки.

3.   В допълнение Комитетът съветва Комисията по всеки въпрос, по който последната е поискала становището му.

4.   Информацията и консултациите, за които се отнася настоящото решение, представляват професионална тайна.

Член 5

Комитетът се председателства от Комисията.

Секретариатът на Комитета се осигурява от Комисията.

Съставено в Брюксел на 22 декември 1986 година.

За Съвета

Председател

G. SHAW


(1)  ОВ C 114, 14.5.1986 г., стр. 8.

(2)  Становище от 12 декември 1986 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ C 328, 22.12.1986 г., стр. 1.

(4)  ОВ C 115, 30.4.1984 г., стр. 1.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

59


31987D0305


L 152/32

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 26 май 1987 година

за създаване на консултативен комитет по откриване на процедури за обществени поръчки

(87/305/EИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като има предвид, че реалното и ефективно откриване на процедури за обществени поръчки в рамките на Общността представлява приоритетна цел за Общността във връзка със завършването на вътрешния пазар до 1992 г.;

като има предвид, че постигането на тази цел предполага, че е необходимо Комисията да оцени по-добре икономическите, техническите, правните и социалните реалности на обществените поръчки, а заинтересованите страни да имат по-добра възможност за справяне с проблемите, които възникват при прилагането на правилата на Общността в тази област;

като има предвид, че непосредственият и непрекъснатият контакт с икономическите интереси, действащи в областта на обществените поръчки за доставки, строителство и услуги, може да допринесе за постигането на целта;

като има предвид, че най-подходящият начин за организиране на тези контакти е да се създаде, под егидата на Комисията, консултативен комитет, в който да са представени тези интереси; като има предвид още повече, че е подходящо да се осигури присъствието в този комитет на висококвалифицирани лица, способни да допринесат с общите си познания в областта на обществените поръчки на общностно равнище,

РЕШИ:

Член 1

Под егидата на Комисията се създава Консултативен комитет по откриване на процедури за обществени поръчки в Общността (наричан по-долу „Комитетът“).

Член 2

Задачата на Комитета е да подпомага Комисията или по искане на Комисията, или по своя собствена инициатива, при преценката на икономическите, техническите, правните и социалните аспекти на обществените поръчки. Задача на Комитета също е да даде възможност на съответните сектори да оценят по-пълноценно проблемите, които възникват при прилагането на правилата на Общността в тази област.

Член 3

Комитетът се състои от максимум 24 членове.

Член 4

Комитетът се състои от независими експерти с широко признат опит в областта на обществените поръчки на общностно равнище. Членовете на Комитета се определят от Комисията след консултации със съответните сектори от бизнеса и промишлеността.

Член 5

Мандатът на членовете на Комитета е две години. Той може да се подновява. След изтичане на двугодишния период, членовете на Комитета остават на длъжност, докато бъдат заменени или докато мандатът им бъде подновен.

Мандатът на член на Комитета приключва преди изтичане на двугодишния период поради оттегляне или смърт. Комисията си запазва правото да прекрати мандата на член на Комитета по всяко време.

Членът се заменя за останалата част от мандата в съответствие с процедурата, предвидена в член 4.

За изпълняваните задачи не се получава възнаграждение.

Член 6

Списъкът на членовете се публикува от Комисията в Официален вестник на Европейските общности с информативна цел.

Член 7

Комитетът се председателства от представител на Комисията.

Член 8

Комитетът може да покани всяко лице, което е квалифицирано по въпрос от дневния ред, за участие в работата му като експерт.

Експертите взимат участие в дискусията само във връзка с въпроса, по който са поканени да участват.

Член 9

Комитетът може да създава работни групи.

Член 10

1.   Комитетът заседава в помещенията на Комисията, когато е свикан от Комисията.

2.   Представителите на съответните отдели на Комисията участват в заседанията на Комитета и на работните групи.

3.   Секретариатът на Комитета и на работните групи се осигурява от отделите на Комисията.

Член 11

Без да се засягат разпоредбите на член 214 от Договора от членовете на Комитета и когато е подходящо, от експертите, поканени по процедурата, предвидена в член 8, се изисква да не разгласяват информация, която са придобили чрез работата си в Комитета или в работните групи, когато Комисията ги информира, че исканото становище или поставеният въпрос се отнасят до въпрос от поверителен характер.

В такива случаи на заседанията присъстват само членовете на Комитета и представителите на отделите на Комисията.

Член 12

Настоящото решение влиза в сила на 26 май 1987 година.

За Комисията

COCKFIELD

Заместник-председател


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

61


31987D0560


L 338/37

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 17 ноември 1987 година

за изменение на Решение 87/305/EИО от 26 май 1987 година за създаване на консултативен комитет по откриване на процедури за обществени поръчки

(87/560/EИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като има предвид, че Комисията в своето Решение 87/305/ЕИО (1) създаде консултативен комитет за откриване на процедури за обществени поръчки със задачата да я подпомага по икономическите, техническите, правните и социалните аспекти на обществените поръчки;

като има предвид, че броят на членовете на Комитета първоначално беше определен на максимум 24, както е предвидено в член 3 от гореспоменатото решение;

като има предвид, че първоначално определеният брой се оказва недостатъчен, за да даде възможност на Комитета да изпълнява ефективно задачите си, по-специално оценката на социалното измерение на обществените поръчки, и по тази причина има основание за неговото увеличаване,

РЕШИ:

Член 1

Член 3 от Решение 87/305/EИО се заменя със следния текст:

„Комитетът се състои от максимум 25 членове“.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила от 17 ноември 1987 г.

Съставено в Брюксел на 17 ноември 1987 година.

За Комисията

COCKFIELD

Заместник-председател


(1)  ОВ L 152, 12.6.1987 г., стр. 32.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

62


31988D0376


L 185/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 24 юни 1988 година

относно системата на собствените ресурси на Общностите

(88/376/ЕИО, Евратом)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 199 и 201 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално членове 171, параграф 1 и член 173 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2)

като взе предвид становището на Икономическия и социалния комитет (3),

като има предвид, че Решение 85/257/ЕИО, Евратом на Съвета от 7 май 1985 г. относно системата от собствени ресурси на Общността (4), последно изменено с Единния европейски акт, повиши на 1,4 % лимита за всяка държава-членка на ставката, прилагана за унифицираната основа на данъка върху добавената стойност (ДДС), определена преди това на 1 % с Решение на Съвета от 21 април 1970 г. за замяната на финансовите вноски на държавите-членки със собствени ресурси на Общността (5), наричано по-долу „Решението от 21 април 1970 г.“;

като има предвид, че ресурсите, които са на разположение в рамките на лимита от 1,4 %, вече не са достатъчни за покриването на предвижданите стойности на разходите на Общността;

като има предвид, че Единният европейски акт разкрива нови възможности пред Общността; като има предвид, че член 8а от Договора за създаването на Европейската икономическа общност предвижда изграждането на вътрешния пазар до 31 декември 1992 г.;

като има предвид, че Общността трябва да разполага със стабилен и гарантиран приход, който да ѝ дава възможност да стабилизира настоящата ситуация и да прилага общите политики; като има предвид, че този приход трябва да бъде базиран на разходите, които се считат за необходими за тази цел, които се определят във финансовите предвиждания в Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията, което влиза в сила на 1 юли 1988 г.

като има предвид, че Европейският съвет, заседаващ в Брюксел на 11, 12 и 13 февруари 1988 г., направи някои заключения;

като има предвид, че в съответствие с тези заключения до 1992 г. на Общността ще бъде определена една максимална сума на собствените ресурси, отговаряща на 1,2 % от общия брутен национален продукт на държавите-членки за годината по пазарни цени, наричан по-долу „БНП“;

като има предвид, че съблюдаването на този таван изисква общата сума на собствените ресурси на разположение на Общността за периода от 1988 г. до 1992 г. да не превишава през нито една отделна година един специфициран процент от сумата на БНП на Общността за въпросната година; като има предвид, че този процент ще отговаря на прилагането на насоките, установени за ръста на разходите на Общността, както е предвидено в заключенията на Европейския съвет във връзка с бюджетната дисциплина и управлението на бюджета и един предпазен марж от 0,03 % от БНП на Общността, имащ за цел посрещането на непредвидени разходи;

като има предвид, че е определен глобален таван от 1,30 % от БНП на държавите-членки за сумите, определени за посрещане на ангажименти; като има предвид, че трябва да бъде осигурено системното движение на бюджетните кредити за поети ангажименти и бюджетните кредите за извършени плащания;

като има предвид, че тези тавани трябва да останат приложими, докато това решение не бъде изменено;

като има предвид, че с оглед осигуряването на по-доброто съответствие на ресурсите, плащани от всяка държава-членка с нейните възможности за този принос, съставът на собствените ресурси на Общността трябва да бъде изменен и увеличен; като има предвид, че за тази цел е необходимо:

да се фиксира на 1,4 % максималната ставка, която трябва да се прилага за унифицираната основа на всяка държава-членка за данък върху добавената стойност, ограничена, където е подходящо, на 55 % от нейния БНП;

да се въведе допълнителен вид собствен ресурс, за да балансира бюджетните приходи и разходи, на базата на сумата от БНП на държавите-членки; за тази цел, Съветът ще приеме директива за хармонизирането на съставянето на данните за брутния национален продукт по пазарни цени;

като има предвид, че митата върху продуктите, предмет на Договора за създаването на Европейската общност за въглища и стомана, трябва да бъдат включени в собствените ресурси на Общността;

като има предвид, че заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 юни 1984 г. за коригирането на бюджетните дисбаланси продължават да се прилагат за периода на валидност на настоящото решение; като има предвид, че настоящият механизъм за компенсация трябва, обаче, да бъде коригиран, така че да вземе предвид поставянето на таван за основата на ДДС и въвеждането на допълнителен ресурс, и трябва да предвижда финансиране на корекцията на базата на ключ за БНП; като има предвид, че тази корекция трябва да гарантира, че делът на ДДС на Обединеното кралство е заменен с неговия дял от плащанията по третите и четвъртите ресурси (тези, предвидени по ДДС и БНП, съответно) и че ефектът върху Обединеното кралство по отношение на конкретна година, от тавана за основата на ДДС и въвеждането на четвъртия ресурс, който не се компенсира от тази промяна, ще бъде компенсиран с корекция на компенсацията по отношение на тази година; като има предвид, че вноските на Испания и Португалия трябва да бъдат намалени в съответствие с отстъпките, предвидени в членове 187 и 374 от Акта за присъединяване от 1985 г.;

като има предвид, че бюджетните дисбаланси трябва да бъдат коригирани по такъв начин, че да не засегнат собствените ресурси на разположение за политиките на Общността;

като има предвид, че заключенията на Европейския съвет от 11, 12 и 13 февруари 1988 г., предвидени за създаването на паричен резерв в бюджета на Общността, наричан по-долу „Паричен резерв за ФЕОГА (Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието)“, за компенсирането на въздействието на значителни и непредвидени колебания на паритета ЕКЮ/долар върху разходите по Гаранционната част на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА); като има предвид, че резервът трябва да бъде обхванат от специални разпоредби;

като има предвид, че трябва да бъдат предвидени условия за покриване на преминаването от системата, въведена с Решение 85/257/ЕИО, Евратом към тази, произтичаща от настоящото решение;

като има предвид, че Европейският съвет от 11, 12 и 13 февруари 1988 г. предвиди, че настоящото решение трябва да влезе в сила на 1 януари 1988 г.,

ОПРЕДЕЛИ НАСТОЯЩИТЕ РАЗПОРЕДБИ, КОИТО ПРЕПОРЪЧВА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ЗА ПРИЕМАНЕ:

Член 1

На Общностите се разпределят собствени ресурси в съответствие със следните членове, за да се осигури финансирането на бюджета им.

Бюджетът на Общностите, независимо от другите приходи, се финансира изцяло от собствените ресурси на Общностите.

Член 2

1.   Приходите от следното представляват собствени ресурси, постъпващи в бюджета на Общностите:

а)

налози, премии, допълнителни или компенсаторни суми, допълнителни суми или фактори и други задължения, установени или които ще бъдат установени от институциите на Общностите по отношение на търговията със страни, които не са членки в рамките на общата селскостопанска политика, а също и вноски и други задължения, предвидени в рамките на общата организация на пазарите за захар;

б)

общи мита по митническата тарифа и други мита, установени или които ще бъдат установени от институциите на Общностите по отношение на търговията със страни, които не са членки, и мита върху продуктите, обхванати от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана;

в)

прилагането на унифицирана ставка, валидна за всички държави-членки за базата за изчисляването на ДДС, която се определя по унифициран начин за държавите-членки, съгласно правилата на Общността; обаче основата за изчисляване за всяка държава-членка, която ще бъде взета предвид за целите на това решение, не трябва да превишава 55 % от нейния БНП;

г)

прилагането на ставка — която трябва да бъде определена съгласно бюджетната процедура в контекста на общата сума от всички други приходи — за сумата на БНП на всички държави-членки, установена в съответствие с правилата на Общността, които трябва да бъдат предвидени в Директива, приета в съответствие с член 8, параграф 2 от настоящото решение.

2.   Приходите, получени от всякакви нови такси, въведени в рамките на дадена обща политика, в съответствие с Договора за създаване на Европейската икономическа общност или Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, при условие че е спазена процедурата, предвидена в член 201 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност или в член 173 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, ще представляват собствени ресурси, включени в бюджета на Общностите.

3.   Държавите-членки задържат като разходи по събирането 10 % от сумите, платени по параграф 1, букви а) и б).

4.   Унифицираната ставка, за която става дума в параграф 1, буква в), съответства на ставката, получена в резултат на:

а)

прилагането на 1,4 % към базата за изчисляването на ДДС за държавите-членки; и

б)

приспадането на брутната сума на референтната компенсация, посочената в член 4, параграф 2. Брутната сума ще бъде компенсаторната сума, с корекция за факта, че Обединеното кралство не участва във финансирането на своята собствена компенсация и делът на Федерална република Германия е намален с една трета. Тя се изчислява, все едно че референтната компенсаторна сума е финансирана от държавите-членки съгласно техните бази за изчисляване на ДДС, установени в съответствие с член 2, параграф 1, буква в). За 1988 г. брутната сума на референтната компенсация ще бъде намалена със 780 милиона ECU.

5.   Ставката, фиксирана по параграф 1, буква г), се прилага за БНП на всяка държава-членка.

6.   Ако в началото на финансовата година бюджетът не е бил приет, предишната унифицирана ставка на ДДС и ставката, приложима за БНП на държавите-членки, без да се нарушават каквито и да са разпоредби, които може да са приети в съответствие с член 8, параграф 2 на основание на постъпването в бюджета на паричния резерв по Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), остават приложими до влизането на новите ставки в сила.

7.   Чрез дерогация от параграф 1, буква в), ако на 1 януари на въпросната финансова година правилата за определянето на унифицираната база за изчисляване на ДДС все още не са приложени във всички държави-членки, финансовата вноска, която дадена държава-членка, още неприлагаща тази унифицирана база, трябва да внесе в бюджета на Общностите вместо ДДС, се определя в съответствие с пропорцията на брутния ѝ национален продукт по пазарни цени към общата сума на брутния национален продукт по пазарни цени на държавите-членки през първите три години от петгодишния период, предшестващ въпросната година. Тази дерогация преустановява действието си, веднага щом правилата за определянето на унифицираната база за изчисляването на ДДС бъдат приложени във всички държави-членки.

8.   За целите на прилагането на настоящото решение БНП означава брутния национален продукт за годината по пазарни цени.

Член 3

1.   Общата сума на собствените ресурси, определени за Общностите, не може да превишава 1,20 % от общия БНП на Общността за сумите, заделени за плащания. Общата сума на собствените ресурси, определени за Общностите, не може за която и да е от годините през периода от 1988 г. до 1992 г. да превишава следните проценти от общия БНП на Общността за въпросната година:

1988: 1,15,

1989: 1,17,

1990: 1,18,

1991: 1,19,

1992: 1,20.

2.   Бюджетните кредити за поети ангажименти, постъпили в общия бюджет на Общностите през периода от 1988 г. до 1992 г., трябва да следват една систематична прогресия, водеща до обща сума, която не превишава 1,30 % от общия БНП на Общността през 1992 г. Ще се поддържа точно съотношение между бюджетните кредити за поети ангажименти и бюджетните кредити за извършени плащания, за да се гарантира тяхната съвместимост и да се даде възможност за спазване на тавана, споменат в параграф 1, през следващите години.

3.   Общите тавани, за които става дума в параграфи 1 и 2, продължават да се прилагат до момента, когато настоящото решение бъде изменено.

Член 4

На Обединеното кралство се предоставя поправка по отношение на бюджетните дисбаланси. Тази поправка се състои от базисна сума и корекция. Корекцията коригира базисната сума към една референтна компенсационна сума.

1.

Базисната сума се установява чрез:

а)

изчисляване на разликата през предходната финансова година между:

процентния дял на Обединеното кралство в общата сума на плащанията по член 2, параграф 1, букви в) и г), направени през финансовата година, включително корекциите в унифицираната ставка по отношение на предишните финансови години, и

процентния дял на Обединеното кралство в общите разпределени разходи;

б)

прилагане на така получената разлика към общите разпределени разходи;

в)

умножаване на резултата по 0,66.

2.

Референтната компенсация представлява корекцията, получена в резултат от прилагането на букви а), б) и в) по-долу, коригирани с последиците, произтичащи за Обединеното кралство от преминаването към ДДС с таван и плащанията по член 2, параграф 1, буква г).

Тя ще бъде установена чрез:

а)

изчисляване на разликата през предходната финансова година между:

процентния дял на Обединеното кралство в общата сума на плащанията на ДДС, които би следвало да бъдат направени през тази финансова година, включително корекциите по отношение на предишните финансови години, за сумите, финансирани от ресурсите по член 2, параграф 1, букви в) и г), ако е била приложена унифицирана ставка по ДДС за бази без таван, и

процентния дял на Обединеното кралство в общите разпределени разходи;

б)

прилагане на така получената разлика към общите разпределени разходи;

в)

умножаване на резултата по 0,66;

г)

изваждане на плащанията, направени от Обединеното кралство, взети предвид в точка 1, буква а), първо тире, от тези, взети предвид в точка 2, буква а); първо тире;

д)

изваждане на изчислената сума по буква г) от сумата, изчислена по буква в).

3.

Базисната сума се коригира по такъв начин, че да съответства на референтната компенсаторна сума.

Член 5

1.   Разходът за поправката се поема от другите държави-членки в съответствие със следните договорености:

Разпределението на разхода се извършва най-напред на базата на дела на всяка държава-членка от плащанията, посочени в член 2, параграф 1, буква г), с изключение на Обединеното кралство; след това то се коригира по такъв начин, че да се ограничи делът на Федерална република Германия до две трети от дела, получен в резултат на това изчисление.

2.   Корекцията се дава на Обединеното кралство чрез намаляване на неговите плащания, получени в резултат от прилагането на член 2, параграф 1, буква в). Разходите, понесени от другите държави-членки, се добавят към плащанията им, произтичащи от прилагането за всяка държава-членка по член 2, параграф 1, буква в), до 1,4 % ставка на ДДС и член 2, параграф 1, буква г).

3.   Комисията извършва изчисленията, изисквани за прилагането на член 4 и настоящия член.

4.   Ако в началото на финансовата година бюджетът не е бил приет, остава в сила корекцията, предоставена на Обединеното кралство, и разходите, поети от другите държави-членки, както са вписани в последния окончателно приет бюджет.

Член 6

Приходът, посочен в член 2, се използва, без да се прави разлика за финансиране на всички разходи, вписани в бюджета на Общностите. Приходът, обаче, необходим за покриване изцяло или частично на паричния резерв на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), вписан в бюджета на Общностите, няма да бъде искан от държавите-членки, докато резервът се реализира. Ще бъдат приети разпоредби за оперирането на този резерв, както е необходимо, в съответствие с член 8, параграф 2.

Предходната алинея няма да нарушава третирането на вноските на определени държави-членки за допълнителни програми, предвидени в член 130л от Договора за създаването на европейската икономическа общност.

Член 7

Всеки излишък на приходите на Общностите над общите действителни разходи през дадена финансова година се пренася за следващата финансова година. Обаче всеки излишък, генериран чрез трансфер по гаранционните глави на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) към паричния резерв, ще се счита, че представлява собствени ресурси.

Член 8

1.   Собствените ресурси на Общността, за които става дума в член 2, параграф 1, букви а) и б), се събират от държавите-членки в съответствие с националните разпоредби, наложени със закон, наредба или административен акт, които където е подходящо, ще бъдат адаптирани, за да отговорят на изискванията на правилата на Общността. Комисията проверява на редовни интервали националните разпоредби, които са ѝ съобщени от държавите-членки, предава на държавите-членки корекциите, които тя счита за необходими, за да се гарантира спазването от тяхна страна на правилата на Общността, и докладва на бюджетния орган. Държавите-членки предоставят на Комисията ресурсите по член 2, параграф 1, букви от а) до г).

2.   Без да се накърнява одитирането на сметките и на проверките за тяхната законност и редовност и както е предвидено в член 206а от Договора за създаването на Европейската икономическа общност, подобни одити и проверки се отнасят главно до надеждността и ефективността на националните системи и процедури за определяне на базата за натрупването на собствени ресурси от ДДС и БНП и без да се накърняват мерките за инспекциите, извършвани по силата на член 209, буква в) от посочения договор, Съветът, приемайки с единодушие предложението на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, приема разпоредбите, необходими за прилагане на настоящото решение и за реализиране на инспекцията на събирането, предоставянето на Комисията и плащането на прихода, посочен в членове 2 и 5.

Член 9

Механизмът за постепенното възстановяване на собствените ресурси, натрупани от ДДС или от финансови вноски, базирани на БНП, въведен за Кралство Испания и Република Португалия до 1991 г. с членове 187 и 374 от Акта за присъединяване от 1985 г., се прилага по отношение на собствените ресурси, натрупани от ДДС и ресурсите на базата на БНП, за които става дума в член 2, параграф 1, букви в) и г) от настоящото решение. Същият се прилага и за плащанията, извършвани от тези две държави-членки в съответствие с член 5, параграф 2 от настоящото решение. В последния случай ставката на възстановяване е тази, приложима за годината, по отношение на която е дадена корекцията.

Член 10

До края на 1991 г. Комисията представя доклад за функционирането на системата, включително за повторното проверяване на корекцията на бюджетните дисбаланси, дадени на Обединеното кралство, установени по настоящото решение.

Член 11

1.   Държавите-членки ще бъдат уведомени за настоящото решение от генералния секретар на Съвета на Европейските общности; същото ще бъде публикувано в Официален вестник на Европейските общности.

Държавите-членки уведомяват незабавно генералния секретар на Съвета на Европейските общности за приключването на процедурите за приемане на настоящото решение в съответствие със съответните им конституционни изисквания.

Настоящото решение влиза в сила на първия ден от месеца след получаването на последното от уведомленията, посочени във втората алинея. То влиза в сила на 1 януари 1988 г.

2.

а)

В съответствие с букви б) и в) Решение 85/257/ЕИО, Евратом се отменя от 1 януари 1988 г. Всякакви позовавания на Решението от 21 април 1970 г. или на Решение 85/257/ЕИО, Евратом ще се тълкуват като позовавания на настоящото решение.

б)

Член 3 от Решение 85/257/ЕИО, Евратом продължава да се прилага за изчисляването и коригирането на прихода, натрупван от прилагането на ставките към унифицираната база без таван за данък върху добавената стойност през 1987 г. и за предишните години. За 1988 г. приспадането в полза на Обединеното кралство по отношение на предишните финансови години се изчислява в съответствие с член 3, параграф 3, буква б), i), ii) и iii) от споменатото решение. Разпределението на разходите за неговото финансиране се изчисляват в съответствие с член 5, параграф 1 от настоящото решение. Сумите, отговарящи на приспадането и разпределението на разходите за неговото финансиране, се третират в съответствие с член 5, параграф 2 от настоящото решение. Когато трябва да се приложи член 2, параграф 7, плащанията на данък върху добавената стойност се заменят с финансови вноски в изчисленията, посочени в този параграф, за всяка държава-членка, за която се отнася това; тази система се прилага и за плащането за коригирането на корекциите за предишните години.

в)

Член 4, параграф 2 от Решение 85/257/ЕИО, Евратом продължава да се прилага по отношение на финансовите вноски, необходими за финансиране на изпълнението на допълнителната програма за експлоатацията на реактора с голяма плътност на неутронния поток, от 1984 г. до 1987 г.

Съставено в Брюксел на 24 юни 1988 година.

За Съвета

Председател

M. BANGEMANN


(1)  ОВ C 102, 16.4.1988 г., стр. 8.

(2)  Становище от 15 юни 1988 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ C 175, 4.7.1988 г.

(4)  ОВ L 128,14.5.1985 г., стр. 15.

(5)  ОВ L 94, 28.4.1970 г., стр. 19.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

67


31988D0591


L 319/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 24 октомври 1988 година

за създаване на Първоинстанционен съд на Европейските общности

(88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, и по-специално член 32г от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 168а от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 140а от него,

като взе предвид протокола за статута на Съда на Европейската общност за въглища и стомана, подписан в Париж на 18 април 1951 г.,

като взе предвид протокола за статута на Съда на Европейската икономическа общност, подписан в Брюксел на 17 април 1957 г.,

като взе предвид протокола за статута на Съда на Европейската общност за атомна енергия, подписан в Брюксел на 17 април 1957 г.,

като взе предвид Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности, подписан в Брюксел на 8 април 1965 г.

като взе предвид искането на Съда на ЕО,

като взе предвид становището на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че член 32 г от Договора за ЕОВС, член 168а от Договора за ЕИО и член 140а от Договора за ЕОАЕ оправомощават Съвета да създаде към Съда Първоинстанционен съд, призован да упражнява важни съдебни функции и чиито членове притежават квалификация, необходима за изпълнение на такива функции, а независимостта им е извън всякакво съмнение;

като има предвид, че въз основа на гореспоменатите разпоредби Съветът е оправомощен да предостави на Първоинстанционния съд компетентност да разглежда и да се произнася като първа инстанция, при спазване на условията за обжалване на неговите решения пред Съда на ЕО, по определени категории дела и искове, заведени от физически или юридически лица, с жалба, подадена до Съда и отнасяща се единствено до правни въпроси; като има предвид, че съгласно гореспоменатите разпоредби Съветът определя състава на този съд и приема необходимите изменения и допълнителни разпоредби към статута на Съда;

като има предвид, че по отношение на искове, изискващи внимателно разглеждане на сложни факти, създаването на втори съд ще подобри съдебната защита на индивидуални интереси;

като има предвид, че е необходимо, с цел да се поддържат качеството и ефективността на съдебния контрол в правния режим на Общността, да позволи на Съда да съсредоточи дейностите си върху фундаменталната задача да осигурява еднакво тълкуване на правото на Общността;

като има предвид, че следователно е необходимо да упражняват правомощията, предоставени от член 32 г от Договора за ЕОВС, член 168а от Договора за ЕИО и член 140а от Договора за ЕОАЕ и да се прехвърли на Първоинстанционния съд компетентност да разглежда и да се произнася като първа инстанция по определени категории дела или искове, които често изискват разглеждане на сложни факти, тоест искове или дела, заведени от служители на Общностите, а така също, що се отнася до Договора за ЕОВС, от предприятия и сдружения по въпроси, свързани с налози, производство, цени, ограничителни споразумения, решения или практики и концентрации, и що се отнася до Договора за ЕИО, от физически или юридически лица по въпроси на конкуренцията,

РЕШИ:

Член 1

Към Съда на Европейските общности се създава съд, наричан Първоинстанционен съд на Европейските общности. Неговото седалище е в Съда на Европейските общности.

Член 2

1.   Първоинстанционният съд се състои от 12 членове.

2.   Членовете избират председател на Първоинстанционния съд от техния състав за срок от три години. Председателят може да бъде преизбран.

3.   Членовете на Първоинстанционния съд могат да бъдат призовани да изпълняват функцията на генерален адвокат.

Задължение на генералния адвокат е, като действа с пълна безпристрастност и независимост, да представя пред Съда в открито заседание мотивирани заключения по определени дела, заведени пред Първоинстанционния съд, с цел подпомагане на Съда при изпълнението на неговата задача.

Критериите за определяне на тези дела, както и процедурите за определяне на генералните адвокати, се уреждат в процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

Член на Съда, който е призован да изпълнява функцията на генерален адвокат, не може да участва в решаването на делото.

4.   Първоинстанционният съд заседава в състави от трима или петима съдии. Съставът на съставите и възлагането на делата на тях се урежда от процедурния правилник. В някои случаи, определени от процедурния правилник, Първоинстанционният съд може да заседава в пленум или да се състои от един-единствен съдия.

5.   Член 21 от Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности и член 6 от Договора за създаване на единен Съвет и единна Комисия на Европейските общности се прилагат за членовете на Първоинстанционния съд и неговия секретар.

Член 3

1.   Първоинстанционният съд упражнява като първа инстанция правомощията, предоставени на Съда от Договорите за създаване на Общностите и от актовете, приети за тяхното изпълнение:

а)

при спорове между Общностите и техните служители, посочени в член 179 от Договора за ЕИО и член 152 от Договора за ЕОАЕ;

б)

при искове, които са заведени срещу Комисията съгласно член 33, втори параграф и член 35 от Договора за ЕОВС от предприятия или сдружения на предприятия, посочени в член 48 от посочения договор и които засягат индивидуални актове, свързани с прилагането на член 50 и членове 57 - 66 от посочения договор;

в)

при искове, заведени срещу институция на Общността от физически или юридически лица съгласно член 173, втори параграф и член 175, трети параграф от Договора за ЕИО, свързани с прилагането на правилата за конкуренция, приложими за предприятия.

2.   Когато тези физически или юридически лица заведат иск, който Първоинстанционният съд е компетентен да разгледа по силата на параграф 1 от настоящия член, и иск, посочен в член 40, първи и втори параграф от Договора за ЕОВС, член 178 от Договора за ЕИО или член 151 от Договора за ЕОАЕ за обезщетяване на вреди, причинени от институция на Общността посредством действие или бездействие, което е предмет на първия иск, Първоинстанционният съд също е компетентен да разгледа и да се произнесе по дело за обезщетяването на тези вреди.

3.   Съветът, с оглед опита и развитието на съдебната практика, и след двегодишна дейност на Първоинстанционния съд ще преразгледа предложението на Съда да предостави на Първоинстанционния съд компетентност да разглежда искове, заведени срещу Комисията съгласно член 33, втори параграф и член 35 от Договора за ЕОВС от предприятия или сдружения на предприятия, посочени в член 48 от посочения договор и които засягат актове, свързани с прилагането на член 74 от същия договор, както и искове, заведени срещу институция на Общностите от физически или юридически лица съгласно член 173, втори параграф и член 175, трети параграф от Договора за ЕИО и свързани с мерки за търговска защита по смисъла на член 113 от споменатия договор в случай на дъмпинг и предоставяне на субсидии.

Член 4

Освен ако по-нататък не е предвидено друго, членове 34, 36, 39, 44 и 92 от Договора за ЕОВС, членове 172, 174, 176, от 184 до 187 и 192 от Договора за ЕИО и членове 147, 149, от 156 до 159 и 164 от Договора за ЕОАЕ се прилагат за Първоинстанционния съд.

Член 5

Следните разпоредби се добавят след член 43 от Протокола за статута на Съда на Европейската общност за въглища и стомана:

„ДЯЛ IV

ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Правила относно членовете на Първоинстанционния съд и неговата организация

Член 44

Членове 2, 3, 4, от 6 до 9, член 13, първа алинея, член 17, член 18, втора алинея и член 19 от настоящия статут се прилагат за Първоинстанционния съд и неговите членове. Клетвата,

посочена в член 2, се полага пред Съда, а решенията, посочени в членове 3, 4 и 7, се приемат от Съда след консултиране с Първоинстанционния съд.

Секретар и служители

Член 45

Първоинстанционният съд назначава секретар и определя правилата за неговата дейност. Членове 9 и 14 от настоящия статут се прилагат mutatis mutandis за секретаря на Първоинстанционния съд.

Председателят на Съда и председателят на Първоинстанционния съд определят по общо съгласие условията, при които длъжностните лица и другите служители към Съда предоставят услугите си на Първоинстанционния съд, за да се позволи неговото функциониране. Определени длъжностни лица и други служители отговарят пред секретаря на Първоинстанционния съд под ръководството на председателя на Първоинстанционния съд.

Съдебно производство пред Първоинстанционния съд

Член 46

Производството пред Първоинстанционния съд се урежда от дял III от настоящия статут, с изключение на членове 41 и 42.

Всички необходими допълнителни и по-подробни разпоредби се уреждат в Процедурния правилник, утвърден в съответствие с член 32 г, параграф 4 от Договора.

Независимо от предвиденото в член 21, четвърти параграф, генералният адвокат може да представи мотивираното си заключение писмено.

Член 47

Когато искова молба или друг процедурен документ, адресиран до Първоинстанционния съд, по погрешка е подаден до секретаря на Съда на ЕО, той незабавно се препраща от него до секретаря на Първоинстанционния съд; аналогично, когато искова молба или друг процесуален документ, адресиран до Съда на ЕО, по погрешка е подаден до секретаря на Първоинстанционния съд, той незабавно се препраща от него до секретаря на Съда на ЕО.

Когато Първоинстанционният съд установи, че не е компетентен да разгледа и реши дело, по което е компетентен Съдът на ЕО, той изпраща делото на Съда на ЕО; аналогично, когато Съдът установи, че не е компетентен да разгледа и реши дело, по което е компетентен Първоинстанционният съд, той изпраща делото на Първоинстанционния съд, като този съд не може да откаже да разгледа делото.

Когато Съдът и Първоинстанционният съд са сезирани с искове, които имат еднакъв предмет, повдига се еднакъв въпрос за тълкуване или се оспорва валидността на един и същи акт, Първоинстанционният съд може, след изслушване на страните, да спре висящото пред него производство до постановяване на решението на Съда на ЕО. Когато са подадени молби за обявяването на недействителността на един и същ акт, Първоинстанционният съд има право да откаже да правораздава, с оглед Съдът на ЕО да се произнесе по тези молби. При обстоятелствата, посочени в настоящия параграф, Съдът може също да реши да спре висящото пред него производство; в този случай производството пред Първоинстанционния съд продължава.

Член 48

Окончателните решения на Първоинстанционния съд, както и решенията, с които частично се разрешават материалноправни въпроси или се разрешава процесуален въпрос по възражение за липса на компетентност или за недопустимост, се съобщават от секретаря на Първоинстанционния съд на всички страни, както и на държавите-членки и на институциите на Общността, дори и ако те не са встъпили в делото пред Първоинстанционния съд.

Обжалване пред Съда

Член 49

Окончателните решения на Първоинстанционния съд и решенията, с които частично се разрешават материалноправни въпроси или се разрешава процесуален въпрос по възражение за липса на компетентност или за недопустимост, подлежат на обжалване пред Съда в срок от два месеца от съобщаване на решението.

Жалбата може да бъде подадена от всяка страна, чиито тези са изцяло или частично отхвърлени. Въпреки това встъпилите страни, различни от държавите-членки и институциите на Общността, могат да обжалват само ако решението на Първоинстанционния съд пряко ги засяга.

С изключение на делата, свързани със спор между Общностите и техните служители, жалба могат да подават и държавите-членки и институциите на Общността, които не са встъпили в производството пред Първоинстанционния съд. Тези държави-членки и институции са в същото положение като държавите-членки и институциите, които са встъпили в производството на първа инстанция.

Член 50

Всяко лице, чието искане за встъпване е било отхвърлено от Първоинстанционния съд, може да обжалва пред Съда на ЕО в срок от две седмици от съобщаването на решението за отхвърляне на неговото искане.

Страните по производството могат да обжалват пред Съда на ЕО всяко решение на Първоинстанционния съд, което е прието в съответствие с членове 39, параграф втори и трети или член 92, параграф трети от Договора в срок от два месеца от уведомяването им.

Обжалването по първите два параграфа на настоящия член се разглежда и решава в съответствие с процедурата, посочена в член 33 от статута.

Член 51

Обжалването пред Съда на ЕО се ограничава само до правни въпроси. Основанията за обжалване са липса на компетентност на Първоинстанционния съд, нарушение на процесуални правила, което накърнява интересите на жалбоподателя, както и нарушение на правото на Общността от страна на Първоинстанционния съд.

Размерът на присъдените разноски или страната, на която се възлагат, не подлежат на отделно обжалване.

Производство пред Съда

Член 52

Когато бъде обжалвано решение на Първоинстанционния съд, производството пред Съда на ЕО се състои от писмена и устна част. В съответствие с условията, предвидени в Процедурния правилник, Съдът на ЕО, след като изслуша генералния адвокат и страните, може да реши делото и без устна процедура.

Суспензивен ефект

Член 53

Без да се засягат разпоредбите на член 39, параграф втори и трети от Договора, обжалването няма суспензивно действие.

Чрез дерогация от член 44 от Договора решенията на Първоинстанционния съд, които обявяват общо решение за недействително, влизат в сила само от датата на изтичането на срока, посочен в първи параграф на член 49 от настоящия статут или, при предявяването на жалба в този срок, от датата на отхвърлянето на жалбата, без да се накърнява правото на страната да поиска от Съда на ЕО в съответствие с член 39, параграф втори и трети от Договора спиране на действието на решението, което е било обявено за недействително, или постановяването на друга временна мярка.

Решение на Съда по жалбите

Член 54

Ако жалбата е основателна, Съдът на ЕО отменя решението на Първоинстанционния съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Първоинстанционния съд за постановяване на решение.

Когато делото е върнато на Първоинстанционния съд, този съд е обвързан от всяко решение на Съда на ЕО по правни въпроси.

Когато жалбата на държава-членка или на институция на Общността, която не е встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, е основателна, Съдът може, ако счете това за необходимо, да постанови кои от последиците на отмененото решение на Първоинстанционния съд се считат за окончателни по отношение на страните по делото.“

Член 6

Предишните членове 44 и 45 от Протокола за статута на Съда на Европейската общност за въглища и стомана стават съответно членове 55 и 56.

Член 7

Следните разпоредби се добавят след член 43 от протокола за статута на Съда на Европейската икономическа общност:

„ДЯЛ IV

ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Член 44

Членове от 2 до 8 и от 13 до 16 от настоящия статут се прилагат за Първоинстанционния съд и неговите членове. Клетвата, посочената в член 2, се полага пред Съда, а решенията, посочени в членове 3, 4 и 6, се приемат от Съда след консултиране с Първоинстанционния съд.

Член 45

Първоинстанционният съд назначава секретар и определя правилата за неговата дейност. Членове 9, 10 и 13 от настоящия статут се прилагат mutatis mutandis за секретаря на Първоинстанционния съд.

Председателят на Съда и председателят на Първоинстанционния съд определят по общо съгласие условията, при които длъжностните лица и другите служители към Съда предоставят услугите си на Първоинстанционния съд, за да се позволи неговото функциониране. Определени длъжностни лица и други служители отговарят пред секретаря на Първоинстанционния съд под ръководството на председателя на Първоинстанционния съд.

Член 46

Съдебното производство пред Първоинстанционния съд се урежда от дял III от настоящия статут, с изключение на член 20.

Всички необходими допълнителни и по-подробни разпоредби се уреждат в Процедурния правилник, утвърден в съответствие с член 168а, параграф 4 от т Договора.

Независимо от предвиденото в член 18, четвърти параграф от настоящия статут, генералният адвокат може да представи мотивираното си заключение писмено.

Член 47

Когато искова молба или друг процесуален документ, адресиран до Първоинстанционния съд, по погрешка е подаден до секретаря на Съда на ЕО, той незабавно се препраща от него до секретаря на Първоинстанционния съд; аналогично, когато искова молба или друг процесуален документ, адресиран до Съда на ЕО, по погрешка е подаден до секретаря на Първоинстанционния съд, той незабавно се препраща от него до секретаря на Съда на ЕО.

Когато Първоинстанционният съд установи, че не е компетентен да разгледа и реши дело, по което е компетентен Съдът на ЕО, той изпраща делото на Съда на ЕО; аналогично, когато Съдът установи, че не е компетентен да разгледа и реши дело, по което е компетентен Първоинстанционният съд, той изпраща делото на Първоинстанционния съд, като този съд не може да откаже да разгледа делото.

Когато Съдът и Първоинстанционният съд са сезирани с искове, които имат еднакъв предмет, повдига се еднакъв въпрос за тълкуване или се оспорва валидността на един и същи акт, Първоинстанционният съд може, след изслушване на страните, да спре висящото пред него производство до постановяване на решението на Съда на ЕО. Когато са подадени молби за обявяването на недействителността на един и същ акт, Първоинстанционният съд има право да откаже да правораздава, с оглед Съдът на ЕО да се произнесе по тези молби. При обстоятелствата, посочени в настоящия параграф, Съдът може също да реши да спре висящото пред него производство; в този случай производството пред Първоинстанционния съд продължава.

Член 48

Окончателните решения на Първоинстанционния съд, както и решенията, с които частично се разрешават материалноправни въпроси или се разрешава процесуален въпрос по възражение за липса на компетентност или за недопустимост, се съобщават от секретаря на Първоинстанционния съд на всички страни, както и на държавите-членки и на институциите на Общността, дори и ако те не са встъпили в делото пред Първоинстанционния съд.

Член 49

Окончателните решения на Първоинстанционния съд и решенията, с които частично се разрешават материалноправни въпроси или се разрешава процесуален въпрос по възражение за липса на компетентност или за недопустимост, подлежат на обжалване пред Съда в срок от два месеца от съобщаване на решението.

Жалбата може да бъде подадена от всяка страна, чиито тези са изцяло или частично отхвърлени. Въпреки това встъпилите страни, различни от държавите-членки и институциите на Общността, могат да обжалват само ако решението на Първоинстанционния съд пряко ги засяга.

С изключение на делата, свързани със спор между Общностите и техните служители, жалба могат да подават и държавите-членки и институциите на Общността, които не са встъпили в производството пред Първоинстанционния съд. Тези държави-членки и институции са в същото положение като държавите-членки и институциите, които са встъпили в производството на първа инстанция.

Член 50

Всяко лице, чието искане за встъпване е било отхвърлено от Първоинстанционния съд, може да обжалва пред Съда на ЕО в срок от две седмици от съобщаването на решението за отхвърляне на неговото искане.

Страните по съдебното производство могат да обжалват пред Съда на ЕО всяко решение на Първоинстанционния съд, което е прието в съответствие с членове 185 или 186, или четвърти параграф от член 192 от Договора в срок от два месеца от уведомяването им.

Обжалването по първите два параграфа на настоящия член се разглежда и решава в съответствие с процедурата, посочена в член 36 от настоящия статут.

Член 51

Обжалването пред Съда на ЕО се ограничава само до правни въпроси. Основанията за обжалване са липса на компетентност на Първоинстанционния съд, нарушение на процесуални правила, което накърнява интересите на жалбоподателя, както и нарушение на правото на Общността от страна на Първоинстанционния съд.

Размерът на присъдените разноски или страната, на която се възлагат, не подлежат на отделно обжалване.

Член 52

Когато бъде обжалвано решение на Първоинстанционния съд, производството пред Съда на ЕО се състои от писмена и устна част. В съответствие с условията, предвидени в Процедурния правилник, Съдът на ЕО, след като изслуша генералния адвокат и страните, може да реши делото и без устна процедура.

Член 53

Без да се засягат членове 185 и 186 от Договора, обжалването няма суспензивно действие.

Чрез дерогация от член 187 от Договора, решенията на Първоинстанционния съд, които обявяват общо решение за недействително, влизат в сила само от датата на изтичането на срока, посочен в член 49, първи параграф от настоящия статут или, при предявяването на жалба в този срок, от датата на отхвърлянето на жалбата, без да се накърнява правото на страната да поиска от Съда на ЕО в съответствие с членове 185 и 186 от този договор, за спиране на действието на решението, което е било обявено за недействително, или постановяването на друга временна мярка.

Член 54

Ако жалбата е основателна, Съдът на ЕО отменя решението на Първоинстанционния съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Първоинстанционния съд за постановяване на решение.

Когато делото е върнато на Първоинстанционния съд, този съд е обвързан от всяко решение на Съда на ЕО по правни въпроси.

Когато жалбата на държава-членка или на институция на Общността, която не е встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, е основателна, Съдът може, ако счете това за необходимо, да постанови кои от последиците на отмененото решение на Първоинстанционния съд се считат за окончателни по отношение на страните по делото.“

Член 8

Предишните членове 44, 45 и 46 от Протокола за статута на Съда на Европейската икономическа общност стават съответно членове 55, 56 и 57.

Член 9

Следните разпоредби се добавят след член 44 от Протокола за статута на Съда на Европейската общност за атомна енергия:

„ДЯЛ IV

ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Член 45

Членове от 2 до 8 и от 13 до 16 от настоящия статут се прилагат за Първоинстанционния съд и неговите членове. Клетвата, посочената в член 2, се полага пред Съда, а решенията, посочените в членове 3, 4 и 6, се приемат от Съда след консултиране с Първоинстанционния съд.

Член 46

Първоинстанционният съд назначава секретар и определя правилата за неговата дейност. Членове 9, 10 и 13 от настоящия статут се прилагат mutatis mutandis за секретаря на Първоинстанционния съд.

Председателят на Съда и председателят на Първоинстанционния съд определят по общо съгласие условията, при които длъжностните лица и другите служители към Съда предоставят услугите си на Първоинстанционния съд, за да се позволи неговото функциониране. Определени длъжностни лица и други служители отговарят пред секретаря на Първоинстанционния съд под ръководството на председателя на Първоинстанционния съд.

Член 47

Съдебното производство пред Първоинстанционния съд се урежда от дял III от настоящия статут, с изключение на членове 20 и 21.

Всички необходими допълнителни и по-подробни разпоредби се уреждат в Процедурния правилник, утвърден в съответствие с член 140а, параграф 4 от Договора.

Независимо от предвиденото в член 18, четвърти параграф от настоящия статут, генералният адвокат може да представи мотивираното си заключение писмено.

Член 48

Когато искова молба или друг процесуален документ, адресиран до Първоинстанционния съд, по погрешка е подаден до секретаря на Съда на ЕО, той незабавно се препраща от него до секретаря на Първоинстанционния съд; аналогично, когато искова молба или друг процесуален документ, адресиран до Съда на ЕО, по погрешка е подаден до секретаря на Първоинстанционния съд, той незабавно се препраща от него до секретаря на Съда на ЕО.

Когато Първоинстанционният съд установи, че не е компетентен да разгледа и реши дело, по което е компетентен Съдът на ЕО, той изпраща делото на Съда на ЕО; аналогично, когато Съдът установи, че не е компетентен да разгледа и реши дело, по което е компетентен Първоинстанционният съд, той изпраща делото на Първоинстанционния съд, като този съд не може да откаже да разгледа делото.

Когато Съдът и Първоинстанционният съд са сезирани с искове, които имат еднакъв предмет, повдига се еднакъв въпрос за тълкуване или се оспорва валидността на един и същи акт, Първоинстанционният съд може, след изслушване на страните, да спре висящото пред него производство до постановяване на решението на Съда на ЕО. Когато са подадени молби за обявяването на недействителността на един и същ акт, Първоинстанционният съд има право да откаже да правораздава, с оглед Съдът на ЕО да се произнесе по тези молби. При обстоятелствата, посочени в настоящия параграф, Съдът може също да реши да спре висящото пред него производство; в този случай производството пред Първоинстанционния съд продължава.

Член 49

Окончателните решения на Първоинстанционния съд, както и решенията, с които частично се разрешават материалноправни въпроси или се разрешава процесуален въпрос по възражение за липса на компетентност или за недопустимост, се съобщават от секретаря на Първоинстанционния съд на всички страни, както и на държавите-членки и на институциите на Общността, дори и ако те не са встъпили в делото пред Първоинстанционния съд.

Член 50

Окончателните решения на Първоинстанционния съд и решенията, с които частично се разрешават материалноправни въпроси или се разрешава процесуален въпрос по възражение за липса на компетентност или за недопустимост, подлежат на обжалване пред Съда в срок от два месеца от съобщаване на решението.

Жалбата може да бъде подадена от всяка страна, чиито тези са изцяло или частично отхвърлени. Въпреки това встъпилите страни, различни от държавите-членки и институциите на Общността, могат да обжалват само ако решението на Първоинстанционния съд пряко ги засяга.

С изключение на делата, свързани със спор между Общностите и техните служители, жалба могат да подават и държавите-членки и институциите на Общността, които не са встъпили в производството пред Първоинстанционния съд. Тези държави-членки и институции са в същото положение като държавите-членки и институциите, които са встъпили в производството на първа инстанция.

Член 51

Всяко лице, чието искане за встъпване е било отхвърлено от Първоинстанционния съд, може да обжалва пред Съда на ЕО в срок от две седмици от съобщаването на решението за отхвърляне на неговото искане.

Страните по съдебното производство могат да обжалват пред Съда на ЕО всяко решение на Първоинстанционния съд, което е прието в съответствие с член 157 или 158, или член 164, трети параграф от Договора в срок от два месеца от уведомяването им.

Обжалването по първите два параграфа на настоящия член се разглежда и решава в съответствие с процедурата, посочена в член 37 от настоящия статут.

Член 52

Обжалването пред Съда на ЕО се ограничава само до правни въпроси. Основанията за обжалване са липса на компетентност на Първоинстанционния съд, нарушение на процесуални правила, което накърнява интересите на жалбоподателя, както и нарушение на правото на Общността от страна на Първоинстанционния съд.

Размерът на присъдените разноски или страната, на която се възлагат, не подлежат на отделно обжалване.

Член 53

Когато бъде обжалвано решение на Първоинстанционния съд, производството пред Съда на ЕО се състои от писмена и устна част. В съответствие с условията, предвидени в процедурния правилник, Съдът на ЕО, след като изслуша генералния адвокат и страните, може да реши делото и без устна процедура.

Член 54

Без да се засягат разпоредбите на членове 242 и 243 от Договора за ЕО или членове 157 и 158 от Договора за Евратом, обжалването няма суспензивно действие.

Чрез дерогация от член 244 от Договора за ЕО и член 159 от Договора за Евратом решенията на Първоинстанционния съд, които обявяват регламент за недействителен, влизат в сила само от датата на изтичането на срока, посочен в първи параграф на член 56 от настоящия статут или, при предявяването на жалба в този срок, от датата на отхвърлянето на жалбата, без да се накърнява правото на страната да поиска от Съда на ЕО в съответствие с членове 242 и 243 от Договора за ЕО или членове 157 и 158 от Договора за Евратом спиране на действието на регламента, който е бил обявен за недействителен, или постановяването на друга временна мярка.

Член 55

Ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Първоинстанционния съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Първоинстанционния съд за постановяване на решение

Когато дело е върнато обратно на Първоинстанционния съд, този Съд е обвързан от решението на Съда по правни въпроси.

Когато жалбата на държава-членка или на институция на Съюза, която не е встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, е основателна, Съдът може, ако счете това за необходимо, да постанови кои от последиците на отмененото решение на Първоинстанционния съд се считат за окончателни по отношение на страните по делото.“

Член 10

Предишните членове 45, 46 и 47 от Протокола за статута на Съда на Европейската общност за атомна енергия стават съответно членове 56, 57 и 58.

Член 11

Първият председател на Първоинстанционния съд се назначава за срок от три години при същите условия, както и членовете на Първоинстанционния съд. Независимо от това, правителствата на държавите-членки могат по общо съгласие да решат че процедурата, постановена в член 2, параграф 2 се прилага.

Първоинстанционният съд приема процедурния си правилник непосредствено след своето създаване.

Процедурният правилник на Съда се прилага mutatis mutandis по отношение на Първоинстанционния съд до влизането в сила на процедурния му правилник.

Член 12

След полагането на клетва от всички членове на Първоинстанционния съд, председателят на Съвета избира чрез жребий членовете на Първоинстанционния съд, чийто мандат изтича в края на първите три години, в съответствие с член 32 г, параграф 3 от Договора за ЕОВС, член 168а, параграф 3 от Договора за ЕИО и член 140а, параграф 3 от Договора за ЕОАЕ.

Член 13

Настоящото решение влиза в сила от деня, следващ деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности, с изключение на член 3, който влиза в сила от деня на публикуване в Официален вестник на Европейските общности на решението на председателя на Съда, установяващо надлежното създаване на Първоинстанционния съд.

Член 14

Посочените в член 3 дела, с които Съдът е сезиран към момента на влизане в сила на споменатият член, но по които предварителният доклад, предвиден в член 44, параграф 1 от процедурния правилник на Съда не е представен, се препращат на Първоинстанционния съд.

Съставено в Люксембург на 24 октомври 1988 година.

За Съвета

Председател

Th. PANGALOS


(1)  ОВ С 187, 18.7.1988 г., стр. 227.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

75


31989D0004


L 005/33

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 21 декември 1988 година

относно Консултативния комитет по рибарство

(89/4/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като има предвид, че бе създаден Консултативен комитет по рибарство с Решение 71/128/ЕИО на Комисията от 25 февруари 1971 г. (1), чийто текст бе заменен с Решение 73/429/ЕИО от 31 октомври 1973 г. (2);

като има предвид, че е желателно в резултат на присъединяването на нови държави-членки към Общността да се изменят правилата, които определят разпределението на местата в този комитет;

като има предвид освен това, че текстът на гореспоменатото решение се нуждае от някои незначителни изменения и следователно за постигане на яснота е необходимо да се изготви напълно нов вариант на текста,

РЕШИ:

Член 1

Текстът на Решение 73/429/ЕИО за създаване на Консултативен комитет по рибарство се заменя със следното:

„Член 1

1.   Към Комисията се създава Консултативен комитет по рибарство, наричан по-долу „Комитетът“.

2.   Комитетът се състои от представители на следните групи: производители и кооперации в рибната промишленост, кредитни институции, работещи в областта на рибното стопанство, на търговията с рибни продукти, на рибната промишленост, както и потребители в областта на риболовната промишленост и на промишлеността за рибни продукти.

Член 2

1.   Комисията може да се консултира с Комитета по всеки въпрос относно действието на регламенти, свързани с общата политика в областта на рибарството и по-специално с мерките, които Комисията трябва да приеме съгласно тези регламенти, както и по социални въпроси, възникващи в областта на рибарството, с изключение на тези, които засягат в качеството им на социални партньори, работодателите и работниците в областта на рибарството.

2.   Председателят на Комитета може да укаже на Комисията необходимостта от консултиране с Комитета по всеки въпрос от компетенциите на Комитета, по който неговото становище не е потърсено. Той прави това по-специално по молба на някоя от представените икономически групи.

Член 3

1.   Комитетът се състои от 45 членове.

2.   Местата в Комитета се разпределят по следния начин:

21 за представители на производители на рибни продукти,

три за представители на кооперации в областта на рибарството,

едно за представител на търговски банки, финансиращи морски дейности,

две за представители на специализирани кооперативни кредитни институции,

пет за представители на търговците на рибни продукти,

пет за представители на рибната промишленост,

пет за представители на работници в риболовната промишленост и промишлеността за рибни продукти,

три за представители на потребителите.

Член 4

1.   Членовете на Комитета се назначават от Комисията по предложение на търговските организации и тези на работниците, създадени на общностно ниво, които са най-представителни за икономическите групи, посочени в член 1, параграф 2; представителите на потребителите се назначават по предложение на Консултативния комитет на потребителите.

Тези органи предлагат имената на двама кандидати с различна националност за всяко място.

2.   Мандатът за членовете на Комитета е три години. Той може да се подновява. Членовете не получават възнаграждение за работата си.

След изтичане на мандата от три години членовете на Комитета продължават да изпълняват задълженията си до назначаването на нови членове или до подновяването на мандатите им.

Мандатът на член на Комитета може да се прекрати преди изтичането на срока от три години поради смърт или оставка.

Той може също така да се прекрати, ако организацията, която този член представлява, поиска неговата замяна.

В съответствие с процедурата, предвидена в параграф 1, се назначава лице, което да замени този член за остатъка от мандата.

3.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности списък с членовете на Комитета с информационна цел.

Член 5

Комитетът избира с мнозинство от две трети от присъстващите членове председател и двама заместник-председатели за срок от три години.

Комитетът може със същото мнозинство да избере други длъжностни лица измежду своите членове. В този случай длъжностните лица освен председателят могат да са най-много по един представител от всяка икономическа група, представена в Комитета.

Длъжностните лица подготвят и организират работата на Комитета.

Член 6

По молба на всяка от представените икономически групи председателят може да покани лице, делегирано от съответната икономическа група, да присъства на заседания на Комитета. Той може също така при представена молба да покани всяко лице със специална квалификация по даден въпрос от дневния ред да участва в качеството си на експерт в разискванията на Комитета. Експертите участват в дискусии само по въпросите, във връзка с които са били поканени.

Член 7

Комитетът може да създава работни групи, които да го подпомагат в работата му.

Член 8

1.   Комитетът се свиква от Комисията и заседава в седалището на Комисията. Заседанията на длъжностните лица се свикват от председателя съгласувано с Комисията.

2.   Представителите на съответните отдели на Комисията участват в заседанията на Комитета, на длъжностните му лица и на работните групи.

3.   Секретарските услуги за Комитета, за длъжностните му лица и за работните групи се осигуряват от Комисията.

Член 9

Комитетът разглежда въпроси, по които Комисията е поискала становище. По тях не се гласува.

Комисията може, когато поиска становището на Комитета, да определи срок, в който становището да бъде представено.

Изразените становища на различните икономически групи, представени в Комитета, се включват в доклад, който се изпраща на Комисията.

В случай на единодушно споразумение, постигнато в Комитета, относно становището, което трябва да бъде представено, Комитетът формулира съвместни заключения и ги прилага към доклада.

Член 10

Без да се засягат разпоредбите на член 214 от Договора, когато Комисията уведоми членовете на Комитета, че поисканото становище или повдигнатият въпрос са от поверителен характер, те са задължени да не разкриват информация, достигнала до тяхно знание посредством работата им в Комитета или в неговите работни групи.

В такива случаи на заседанията могат да присъстват единствено членове на Комитета и представители на съответните отдели на Комисията.“

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на 21 декември 1988 г.

Съставено в Брюксел на 21 декември 1988 година.

За Комисията

António CARDOSO E CUNHA

Член на Комисията


(1)  ОВ L 68, 22.3.1971 г., стр. 18.

(2)  ОВ L 355, 24.12.1973 г., стр. 61.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

77


31989L0130


L 049/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 13 февруари 1989 година

за хармонизиране на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени

(89/130/ЕИО, Евратом)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид Решение № 88/376/ЕИО, Евратом на Съвета от 24 юни 1988 г. относно системата за собствени ресурси на Общностите (1), и по-специално член 8, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че създаването на допълнителен собствен ресурс на Общностите, базиран на брутния национален продукт по пазарни цени (наричан по-долу „БНПпц“) на държавите-членки, налага подобряването на съпоставимостта и надеждността на тази съвкупност;

като има предвид, че изграждането на вътрешния пазар засилва необходимостта от международно сравними данни за съвкупния БНПпц и неговите компоненти; като има предвид, че тези данни са и важен аналитичен инструмент за координирането на икономическите политики;

като има предвид, че данните за БНПпц трябва да бъдат сравними концептуално и практически и да са представителни за икономиките на държавите-членки;

като има предвид, че БНПпц може да бъде сравним концептуално само ако се спазват имащите отношение дефиниции и счетоводни правила на Европейската система за интегрирани икономически сметки (ESA);

като има предвид, че съпоставимостта на БНПпц на практика зависи от използваните процедури за оценяване и наличните базисни данни; като има предвид, че подобреният обхват на БНПпц предполага развитието на статистически бази и процедури за оценяване;

като има предвид, че следва да бъде създадена процедура за проверяване и оценяване на съпоставимостта и представителността на БНПпц; като има предвид, че за тази цел трябва да бъде създаден комитет, в рамките на който държавите-членки и Комисията да провеждат тясно сътрудничество,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ 1

Дефиниция за брутен национален продукт по пазарни цени

Член 1

БНПпц се дефинира по начин, който е в съответствие с действащата Европейска система за интегрирани икономически сметки (ESA).

БНПпц се изчислява чрез добавянето към брутния вътрешен продукт по пазарни цени (БВПпц, ESA код: N 1) на обезщетението за работниците и служителите (R 10) и дохода от собственост и предприемаческия доход (R 40), получени извън Европейската общност, минус съответните потоци, платени извън Европейската общност.

Член 2

БВПпц представлява окончателен резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. БВПпц може да бъде представен чрез препратка към ESA от три гледни точки.

1.

От гледна точка на продукцията

БВПпц (N 1) представлява разликата между продукцията от стоки и услуги (P 10) и междинното потребление (P 20) плюс ДДС върху продуктите (R 21) и нетните данъци, свързани с вноса (с изключение на данъка върху добавената стойност (ДДС) (R 29).

2.

От гледна точка на разходите

БВПпц (N 1) представлява сумата от крайното потребление (P 30) на икономическата територия от домакинствата и частните институции с нестопанска цел и държавното управление, формирането на брутен основен капитал (P 41), промяната в наличностите (P 42) и разликата между износа (P 50) и вноса (P 60).

3.

От гледна точка на доходите

БВПпц (N 1) представлява сумата от обезщетението за работниците и служителите (R 10), брутния оперативен излишък на икономиката (N 2) и данъците, свързани с производството и вноса (R 20) минус субсидиите (R 30).

ДЯЛ II

Разпоредби за метода на изчисляване на БНПпц и за представянето на данните за БНПпц

Член 3

1.   Държавите-членки установяват БНПпц в съответствие с член 1 в контекста на националните счетоводни процедури.

2.   Преди 1 октомври всяка година в контекста на националните счетоводни процедури държавите-членки представят на Комисията (Статистическата служба на Европейските общности, SOEC) данни за съвкупния БНПпц и неговите компоненти съгласно дефинициите на ESA, посочени в членове 1 и 2. Държавите-членки също предоставят информацията, необходима, за да бъде видно как е получена съвкупната сума. Предоставените цифри обхващат предходната година и всички промени, направени в цифрите за предишните финансови години.

Член 4

Държавите-членки предоставят на Комисията (SOEC), в съответствие с договореностите, установени от последната, след консултации с комитета, посочен в член 6, прогресивно и най-късно в рамките на 18 месеца от нотифицирането на настоящата директива, инвентарен списък на използваните процедури и базисни статистически данни за изчисляване на БНПпц и неговите компоненти.

Член 5

Когато предават данните, предвидени в член 3, държавите-членки информират Комисията (SOEC) за всякакви промени в използваните процедури и базисни статистически данни.

ДЯЛ III

Разпоредби относно проверките на изчисляването на БНПпц

Член 6

1.   Комисията се подпомага от комитет, състоящ се от представители на държавите-членки и председателстван от представителя на Комисията.

2.   Представителят на Комисията представя на комитета проект на мерките, които трябва да бъдат предприети. Комитетът дава становището си върху проекта в рамките на срока, предвиден от председателя в зависимост от неотложността на въпроса. Становището се дава с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност в случай на решения, които се приемат от Съвета по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в рамките на комитета се претеглят по начина, определен в посочения член. Председателят не гласува.

3.   Комисията приема мерки, които се прилагат незабавно. Все пак ако тези мерки не са в съответствие със становището на комитета, те се съобщават незабавно от Комисията на Съвета. В този случай:

Комисията отлага прилагането на мерките, които тя е приела, за период, който трябва да се предвиди във всеки акт, приет от Съвета, но който в никакъв случай не може да превишава три месеца от датата на съобщаването,

Съветът, с квалифицирано мнозинство, може да вземе различно решение в рамките на срока, посочен в предходното тире.

Член 7

Комитетът, посочен в член 6, проучва въпросите, поставени от неговия председател, или по негова собствена инициатива, или по искане на представител на дадена държава-членка във връзка с прилагането на настоящата директива, в частност по отношение на:

а)

спазването всяка година на дефинициите, посочени в членове 1 и 2;

б)

проверката всяка година на данните, представени съгласно условията на член 3 и информацията, представена съгласно условията на членове 4 и 5 относно статистическите източници и процедурите за изчисляването на БНПпц и неговите компоненти.

Той също разглежда въпросите, свързани с преразглеждането на данните за БНПпц и с проблема за изчерпателността на БНПпц.

Ако е необходимо, той предлага на Комисията мерки, с които данните за БНПпц трябва да бъдат направени в по-голяма степен сравними и представителни.

ДЯЛ IV

Финансови разпоредби

Член 8

През първите няколко години от прилагането на настоящата директива държавите-членки получават финансова сума от Общността във връзка с работата за подобряване на сравнимостта и представителността на данните за БНПпц. Сумата, която се счита за необходима за подобен принос, възлиза на 6 милиона ECU.

ДЯЛ V

Заключителни разпоредби

Член 9

Държавите-членки въвеждат в сила мерките, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 12 месеца след нейното нотифициране (3).

Член 10

Преди края на 1991 г., когато се преразглежда Решение 88/376/ЕИО, Евратом, Комисията изпраща доклад за прилагането на настоящата директива.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 13 февруари 1989 година.

За Съвета

Председател

C. SOLCHAGA CATALAN


(1)  ОВ L 185, 15.7.1988 г., стр. 24.

(2)  ОВ C 187, 18.7.1988 г., стр. 142.

(3)  Настоящата директива е нотифицирана на държавите-членки на 16 февруари 1989 г.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

80


31989R1553


L 155/9

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО, Евратом) № 1553/89 НА СЪВЕТА

от 29 май 1989 година

за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 209 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 183 от него,

като взе предвид Решение (ЕИО, Евратом) 88/376 на Съвета от 24 юни 1988 г. за собствените ресурси на Общностите (1), и по-специално член 8, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (2),

като взе предвид становището на Европейския Парламент (3),

като взе предвид становището на Сметната палата (4),

като има предвид, че по силата на член 14 от него, Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 2892/77 на Съвета от 19 декември 1977 г. за прилагане по отношение на собствените средства, набирани от данък добавена стойност на Решението от 21 април 1970 г. за замяна на финансовите вноски от държавите-членки със собствени средства на общностите (5), последно изменено с Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 3735/85 (6) се прилага за преходен период, завършващ на 31 декември 1988 г.;

като има предвид, че разпоредбите относно окончателните унифицирани схеми за събиране на ресурсите от данък добавена стойност, наричани по-нататък „Средства от ДДС“ и подробните правила за влизането в сила на тези схеми, трябва да се прилагат от 1 януари, 1989 г.;

като има предвид, че методът на приходите следва да бъде избран като единствен окончателен метод за определяне на базата на средствата от ДДС, тъй като този метод е надежден и вече се прилага в повечето държави-членки;

като има предвид, че разпоредбите на Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 2892/77 могат да бъдат запазени, освен ако те повече не са нужни или не се налага тяхното изменение в светлината на придобития опит;

като има предвид, че опитът, придобит при изпълнението на процедурите за коригиране на декларациите, е показал потребността от изясняване на техния обхват, като се установи, че той е общо приложим към всички корекции;

като има предвид, че държавите-членки трябва да предоставят на Комисията информация за процедурите, прилагани от тях за регистриране на облагаемите лица и определянето и събирането на ДДС, и за режимите на работа и резултатите от техните системи за контрол на ДДС; като има предвид, че Комисията трябва да обмисли заедно със засегнатите държави-членки дали могат да се внесат подобрения в тези процедури с оглед подобряване на тяхната ефикасност; като има предвид, че Комисията следва на всеки три години да изготвя доклад за процедурите, прилагани в държавите-членки и за всякакви замисляни подобрения;

като отчита правомощията на Сметната палата по силата на член 206a от Договора за ЕИО и член 180a от Договора за ЕОАЕ,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

Общи разпоредби

Член 1

Средствата от ДДС се изчисляват по единна ставка, определена съгласно Решение 88/376/ЕИО, Евратом към базата, определена в съответствие с настоящия регламент.

ДЯЛ II

Обхват

Член 2

1.   Базата за ДДС се определя от облагаемите транзакции, посочени в член 2 от Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизирането на законите на държаните-членки, свързани с данъците върху оборота — Обща система за данък добавена стойност: унифицирана база за оценка (7), последно изменена с Решение 84/386/ЕИО (8), с изключение на транзакциите, освободени по силата на членове 13—16 от тази директива.

2.   За целите на прилагането на параграф 1, при определянето на средствата от ДДС се взема предвид следното:

транзакциите, които в съответствие с член 28, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО подлежат на освобождаване, като се възстановява данъка, платен в предшестващия етап,

транзакции, които държавите-членки продължават да облагат по силата на член 28, параграф 3, буква a) от Директива 77/388/ЕИО,

транзакции, които държавите-членки продължават да освобождават по силата на член 28, параграф 3, буква б) от Директива 77/388/ЕИО,

транзакции, които се облагат по силата на правото на избор, предоставено на облагаемите лица в държавите-членки по силата на член 28, параграф 3, буква в) от Директива 77/388/ЕИО.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, държавите-членки могат да оставят извън отчетите за определянето на средствата от ДДС, транзакциите на облагаеми лица, чийто годишен оборот, определен в съответствие с правилата, заложени в член 24, параграф 4 от Директива 77/388/ЕИО, не надвишават 10 000 ECU, конвертирани в националната валута по средния обменен курс за въпросната финансова година; държавите-членки могат да закръглят нагоре или надолу с до 10 %, сумите, получени след конвертирането.

ДЯЛ III

Метод за изчисляване

Член 3

За всяка дадена календарна година, без да се засягат разпоредбите на членове 5 и 6, базата за средствата от ДДС се изчислява, като общите нетни приходи от ДДС, събрани от дадената държава-членка през тази година, се разделят на ставката на ДДС за същата година.

Ако в дадена държава-членка се прилагат повече от една ставки за ДДС, базата на средствата за ДДС се изчислява чрез разделяне на общите събрани нетни приходи от ДДС, на претеглената средна ставка на ДДС. В този случай държавата-членка изчислява претеглената средна ставка до четири знака след десетичната запетая, по общия метод, определен в член 4. Претеглената средна ставка се изразява в проценти.

Член 4

1.   За да изчисли теглата на различните ставки, посочени в член 3, държавата-членка трябва да направи разбивка по прилаганите ставки на ДДС, на всички транзакции, облагаеми по силата на националното ѝ законодателство, които не дават право на потребителите за приспадане на ДДС, като се отчете член 17 от Директива 77/388/ЕИО и потреблението в селски стопанства на стопани, които са на твърда ставка, както и техните преки продажби на крайни потребители.

Използваните при това изчисление ставки на ДДС следва да са онези, които в съответствие с параграф 7, се отразяват на приходите от ДДС, събрани през въпросната година.

Транзакциите, които подлежат по силата на член 28, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО на освобождаване с възстановяване на данъка, платен на предишни етапи, следва да се разглеждат като облагаеми транзакции с нулева ставка.

2.   Разбивката по ставки на ДДС се прилага към следните категории, ако са в режим на ДДС, който не се приспада:

крайното потребление на частните домакинства, в това число потреблението в селски стопанства от стопаните, които са на твърда ставка и техните преки продажби за крайни потребители,

междинното потребление на частни нетърговски институции и общите управленски институти,

междинното потребление на други сектори,

за формиране на брутния основен капитал на частни институции с нестопанска цел и общите управленски институти,

за формиране на брутния основен капитал в другите сектори,

земи за застрояване с подобрения и без подобрения, както са дефинирани в член 4, параграф 3, буква б) от Директива 77/388/ЕИО,

транзакции със злато, освен злато за промишлени цели,

извършвани на територията, посочена в член 3 от Директива 77/388/ЕИО по отношение на въпросната държава-членка.

3.   За целите на разбивката на крайното потребление, потреблението в селски стопанства от стопани, които са на твърда ставка и преките им продажби на крайни потребители, следва да се облагат по ставка, равна на налога върху входящите ресурси.

4.   Разбивката на транзакциите по статистически категории се извършва чрез данни, взети от националните отчети, изготвени в съответствие с Европейската система за интегрирани икономически счетоводни отчети (ESA). За изчисляването на собствената ресурсна база от ДДС за всяка дадена финансова година, трябва да се прави справка с националните отчети, свързани с предпоследната година, преди въпросната финансова година.

Дадена държава-членка може да бъде упълномощена в съответствие с процедурата, предвидена в член 13, да използва данните, свързани с друга година, която обаче не може да е по-рано от пет години преди въпросната финансова година.

5.   За целите на идентифициране на транзакциите, които подлежат на неприспадаем ДДС и за изпълнение на разбивката по ставки на ДДС, държавите-членки може да се позовават на данни, взети от източници, допълващи Европейската система за интегрирани икономически счетоводни отчети ESA, които могат да бъдат адаптирани за целта, например, на първо място, от вътрешните национални отчети, ако те дават нужните разбивки или, ако това не е така, от всякакви други подходящи източници.

6.   За да се определи тежестта на всяка ставка, държавите-членки трябва да изчисляват отношението между стойността на транзакциите, към които се прилага въпросната ставка и съвкупната стойност на всички транзакции.

7.   В случай, че дадена държава-членка измени ставката на ДДС, приложима към всички или някои транзакции по начин, при който се засягат събраните приходи от ДДС, тя трябва да изчисли нова претеглена средна ставка. Новата претеглена средна ставка се прилага към приходите, получени от прилагането на изменената ставка или данъчно облагане.

Чрез дерогация от първата алинея, държавата-членка може да изчисли една претеглена средна ставка. За тази цел, транзакциите, към които ставката или третирането са променени, се разпределят по старите и новите ставки или по старото и новото третиране pro rata temporis (по временна ставка), като се отчита средният период от време между влизането в сила на новата ставка или третирането и събирането на приходите, породени от тази нова ставка или третиране, изчислени за цялата въпросна година. Този среден период може да бъде закръглен надолу до пълен месец.

Член 5

1.   За целите на прилагането на член 3, държавите-членки трябва, ако е подходящо, да добавят към събраните приходи сума, съответстваща на общия ДДС, който би бил събран, ако не беше приложена схема за градирани данъчни облекчения по силата на член 24, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО.

2.   Приходите, събрани от дадена държава-членка, се коригират, ако процентът на изплащането по твърда ставка, определен по силата на член 25, параграф 3 от Директива 77/388/ЕИО, приложим към транзакциите, извършвани от селски стопани на твърда ставка, не отговаря на процента на ДДС върху входящите ресурси, който всъщност е приложен към тези транзакции, с изключение на онези, които са свързани с потребление в конкретното селско стопанство и директни продажби на крайни потребители през въпросната година. Сумата на корекцията е равна на разликата между двата процента.

Член 6

1.   За целите на прилагането на член 2, параграф 1 към транзакциите, извършвани от облагаеми лица, чиито годишен оборот надвишава 10 000 ECU, но които са освободени по силата на член 24, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО и към случаите, посочени в параграф 2, държавите-членки определят ресурсната база от ДДС от данъчните декларации, които трябва да се подават от облагаемите лица в съответствие с член 22 от тази директива или, там където няма такива декларации или пък данъчните декларации не съдържат нужната информация, от подходящи данни като други данъчни декларации, професионални отчети или пълни статистически серии.

2.   За целите на прилагането на второ, трето и четвърто тире от член 2, параграф 2:

по отношение на транзакциите, изброени в приложение Д към Директива 77/388/ЕИО, които държавите-членки продължават да облагат по силата на член 28, параграф 3, буква a) от тази директива, държавите-членки следва да изчислят ресурсната база от ДДС по същия начин, както ако тези транзакции бяха освободени;

по отношение на транзакциите, изброени в приложение Е към Директива 77/388/ЕИО, които държавите-членки продължават да освобождават по силата на член 28, параграф 3, буква б) от тази директива, държавите-членки следва да изчислят ресурсната база на ДДС по същия начин, както ако тези транзакции бяха обложени;

по отношение на транзакциите, посочени в параграф 1, буква a) от приложение Ж към Директива 77/388/ЕИО, които се облагат по силата на правото на избор, дадено на облагаеми лица от държавите-членки по смисъла на член 28, параграф 3, буква в) от тази директива, държавите-членки изчисляват ресурсната база от ДДС, както ако тези транзакции бяха освободени.

3.   По силата на процедурата, предвидена в член 13, дадена държава-членка може да бъде упълномощена:

или да не отчете при изчисляването на ресурсната база от ДДС:

a)

една или повече категории транзакции, изброени в приложения Д, Е и Ж към Директива 77/388/ЕИО, към които се прилага параграф 2 от този член;

б)

сумата, съответстваща на данъка, който би бил събран, ако не беше приложена схемата за градирани данъчни облекчения по силата на член 24, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО;

или да изчисли ресурсната база на ДДС в случаите, посочени в букви a) и б), като използва приблизителни разчети,

ако прецизното изчисляване на ресурсната база на ДДС в тези случаи може да налага административно бреме, което да е необосновано, като се има предвид ефектът от въпросните транзакции върху общата ресурсна база от ДДС в тази държава-членка.

4.   Когато дадена държава-членка използва втората алинея на член 17, параграф 6 и член 17, параграф 7 от Директива 77/388/ЕИО за ограничаване на правото за приспадане, собствената ресурсна база от ДДС може да се определи по същия начин, както ако упражняването на правото за приспадане не беше ограничено.

Предходната алинея се прилага по отношение на втората алинея на член 17, параграф 6 от Директива 77/388/ЕИО, само по отношение на закупуването на петролни продукти и пътнически превозни средства за бизнесцели и на разходи, свързани с лизинг и наемане, а също и с поддръжката и ремонта на такива коли.

5.   Когато дадена държава-членка връща данък по силата на член 6 от Директива 69/169/ЕИО на Съвета от 28 май 1969 г. за хармонизирането на разпоредбите, определени със закони, нормативни или административни актове, свързани с освобождаването от данък върху оборота и акциз върху вноса при международни пътувания (9), както постановява последното изменение с Директива 89/194/ЕИО (10), облагаемата сума на транзакциите, при които се прилага такова връщане на средствата, следва, ако е нужно, да бъде извадена от ресурсната база на ДДС.

ДЯЛ IV

Разпоредби, свързани с осчетоводяването и осигуряването на собствените ресурси

Член 7

1.   Държавите-членки следва да изпратят в Комисията преди 31 юли декларация за общата сума на ресурсната база от ДДС за предишната календарна година, изчислена в съответствие с член 3, към която трябва да се прилага ставката, посочена в член 1.

2.   Декларацията трябва да съдържа всички данни, използвани, за да се определи базата, които са нужни за контрола, посочен в член 11. Тя трябва да показва отделно базата в резултат на транзакциите, посочени в член 5 и член 6, параграфи 1—4.

3.   Данните, които се използват за установяването на базата, следва да са възможно най-новите налични данни в момента на изготвяне на декларацията.

Член 8

Държавите-членки трябва да изпращат в Комисията до 15 април всяка година разчет на ресурсната база от ДДС за следващата финансова година.

Член 9

1.   Всякакви корекции, по каквато и да е причина, в декларациите по член 7, параграф 1 за предишната финансова година, следва да се правят по съгласие между Комисията и съответната държава-членка.

Ако държавата-членка не даде съгласието си, Комисията след повторно проучване на въпроса, взема мерките, които тя счита за нужни за правилното прилагане на настоящия регламент.

Всички корекции трябва да бъдат инкорпорирани в съвкупни декларации към 31 юли, които изменят предишните декларации за въпросната финансова година.

2.   Никакви по-нататъшни корекции не могат да се правят в годишната декларация, посочена в член 7, параграф 1 след 31 юли от четвъртата година след въпросната финансова година, освен ако те не засягат пунктове, които са съобщени предварително от Комисията или съответната държава-членка.

ДЯЛ V

Разпоредби, свързани с контрола

Член 10

1.   Държавите-членки информират Комисията до 30 април на всяка финансова година, за решенията и измененията, които те предлагат за определянето на ресурсната база от ДДС за всяка категория транзакции, посочени в член 5 и член 6, параграфи 1—4, като посочат, където е приложимо, характера на данните, които считат за уместни и разчет на стойността на базата за всяка от тези категории транзакции.

В рамките на 30 дни Комисията изпраща на другите държави-членки информацията, посочена по-горе, която е получила от всяка държава-членка.

2.   Комисията проучва в съответствие с процедурата, уредена в член 13, предлаганите решения и изменения.

Член 11

1.   По отношение на ресурсите от ДДС, контролните мерки на Комисията се изпълняват съвместно с компетентните органи от държавите-членки. По време на тези проверки Комисията трябва да гарантира по-конкретно, че операциите за централизиране на базата на оценката и за определяне на претеглената средна ставка, посочена в членове 3 и 4 и общият нетен събран данък върху добавената стойност са изпълнени коректно; тя трябва да се увери и че данните са използвани правилно, и че изчисленията, направени за определянето на сумата на ресурсите от ДДС в резултат от транзакциите, посочени в член 5 и член 6, параграфи 1—4 отговарят на изискванията на настоящия регламент.

2.   Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 165/74 на Съвета от 21 януари 1974 г., определящ правомощията и задълженията на длъжностните лица, назначени от Комисията по силата на член 14, параграф 5 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 2/71 (11), се прилага при контрола на ресурсите от ДДС. За целите на прилагането на член 5 от този регламент, следва да се разбира, че информацията, посочена в него, може да се съобщава само на онези лица, които по силата на своите задължения за обезпечаване и контрол на ресурсите от ДДС, трябва да са запознати с тази информация.

3.   След проверките, посочени в параграф 1, годишната декларация за дадената финансова година следва да се коригира, както това е уточнено в член 9.

Член 12

1.   Държавите-членки предоставят на Комисията информация за процедурите, които те прилагат за регистрирането на облагаемите лица и за определянето и събирането на ДДС, както и за режимите и резултатите на техните контролни системи за ДДС.

2.   Комисията следва да обмисли заедно със съответната държава-членка, дали могат да бъдат инициирани промени в тези процедури с оглед подобряване на тяхната ефикасност.

3.   Комисията изготвя доклад на всеки три години за процедурите, прилагани в държавите-членки и за всякакви замисляни подобрения.

Комисията представя този доклад пред Парламента и Съвета за първи път до 31 декември 1991 г.

Член 13

1.   Комитетът, упоменат в член 20 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 1552/89 (12), наричан по-надолу „Комитетът“, следва редовно да проучва по инициатива на Комисията или по искане на дадена държава-членка, проблемите, възникващи от прилагането на настоящия регламент.

2.   Държавите-членки кандидатстващи за упълномощаване по силата на член 4, параграф 4 или член 6, параграф 3 следва да изпращат своите заявки в Комисията колкото се може по-бързо и не по-късно от 30 април на финансовата година, от която трябва да се прилага упълномощаването.

Представителят на Комисията следва да представи проекторешение пред Комитета колкото се може по-бързо и не по-късно от 31 декември на финансовата година.

3.   По инициатива на Комисията или по искане от дадена държава-членка, Комитетът трябва да проучи решенията, посочени в член 10.

Ако проучването на Комитета разкрие разлики в мненията за предвижданите решения, представителят на Комисията трябва да внесе проекторешение пред Комитета колкото се може по-бързо, но не по-късно от 31 декември на финансовата година, от която трябва да се прилага решението.

4.   Комитетът трябва да се произнесе по проекторешението, посочено в параграфи 2 и 3 в период, определен от председателя според неотложността на въпроса, ако е нужно, чрез гласуване.

Становището се вписва в протокола, освен това държавите-членки имат правото да изискат мнението им също да бъде вписано в протокола.

Комисията трябва да отчете в максимална степен становището, предадено от Комитета. Тя информира Комитета за начина, по който е отчетено неговото становище.

5.   Не по-късно от 60 дни след като Комитетът е предал становището си, Комисията трябва да вземе решение, което съобщава на държавата-членка.

ГЛАВА VI

Заключителни разпоредби

Член 14

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага от 1 януари 1989 г.

Той не се прилага, обаче, при изготвянето или коригирането на декларации за ресурсите от ДДС за годините преди 1989 г., които са изготвени в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 2892/77, който остава в сила по отношение на въпросните декларации.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 29 май 1989 година.

За Съвета

Председател

C. ROMERO HERRERA


(1)  ОВ L 185, 15.7.1988 г., стр. 24.

(2)  ОВ C 128, 17.5.1988 г., стр. 4 и

ОВ C 15, 19.1.1989 г., стр. 11.

(3)  ОВ C 309, 5.12.1988 г., стр. 30.

(4)  ОВ C 191, 20.7.1988 г., стр. 3.

(5)  ОВ L 336, 27.2.1977 г., стр. 8.

(6)  ОВ L 356, 31.12.1985 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 208, 3.9.1984 г., стр. 58.

(9)  ОВ L 133, 4.6.1969 г., стр. 6.

(10)  ОВ L 73, 17.3.1989 г., стр. 47.

(11)  ОВ L 20, 24.1.1974 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр. 1.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

85


31989D1031


L 317/48

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид член 32г от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана,

като взе предвид член 168а от Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид член 140а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид Решението на Съвета от 24 октомври 1998 г. за създаване на Първоинстанционен съд на Европейските общности, и по-специално член 13 от него,

като има предвид, че членовете на Първоинстанционния съд, назначени с общо съгласие от правителствата на държавите-членки, са положили клетва пред Съда на Европейските общности;

като има предвид, че Първоинстанционният съд е в състояние да упражнява поверените му съдебни функции,

ЗАЯВЯВА:

Първоинстанционният съд на Европейските общности се учредява правомерно.

Член 3 от Решението на Съвета от 24 октомври 1998 г. за създаване на Първоинстанционен съд на Европейските общности влиза в сила в деня на публикуване на настоящото решение в Официален вестник на Европейските общности.

Люксембург, 11 октомври 1989 година.

Председател на Съда на ЕО


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

86


31990R1360


L 131/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1360/90 НА СЪВЕТА

от 7 май 1990 година

за създаване на Европейска фондация за обучение

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че на срещата си на 8 и 9 декември 1989 г. в Страсбург Европейският съвет призова Съвета да приеме в началото на 1990 г. необходимите решения за създаването на Европейска фондация за обучение за Централна и Източна Европа по предложение на Комисията;

като има предвид, че на 18 декември 1989 г. Съветът прие Регламент (ЕИО) № 3906/89 (4) за икономическа помощ за Република Унгария и Полската народна република, който предвижда помощ в различни области, включително обучение, с цел подпомагане процеса на икономическа и социална реформа в Унгария и Полша;

като има предвид, че Съветът може впоследствие да предостави такава помощ и на други страни от Централна и Източна Европа съгласно съответния правен акт;

като има предвид, че процесът на икономическа и социална реформа ще допринесе за развитието на взаимноизгодни икономически и търговски връзки между страните от Централна и Източна Европа и Общността; като има предвид, че тези засилени връзки ще допринесат също така за хармонично развитие на икономически дейности в Общността;

като има предвид, че Европейската фондация за обучение би могла да има важен принос за ефективното предоставяне на помощ в областта на обучението за страните от Централна и Източна Европа, които имат право на икономическа помощ, с цел подпомагане процеса на реформи;

като има предвид, че за тази цел ще е необходимо Европейската фондация за обучение да се позовава на опита, придобит в Общността в областта на професионалното обучение при прилагането на обща политика за професионално обучение, както и на институциите на Общността, ангажирани с обучение;

като има предвид, че в Общността и в трети страни, включително страните от Централна и Източна Европа, съществуват регионални и/или национални, публични и/или частни институции, които могат да бъдат призовани да сътрудничат за ефективното предоставяне на помощ в областта на обучението;

като има предвид, че статутът и структурата на Европейската фондация за обучение следва да улеснят един гъвкав подход спрямо специфичните и различни изисквания на отделните страни, които ще се подпомагат, като ѝ позволява да осъществява функциите си в тясно сътрудничество със съществуващите национални и международни институции;

като има предвид, че на Европейската фондация за обучение следва да се предостави правосубектност, като същевременно се поддържа тясна корпоративна връзка с Комисията и се съблюдават цялостните политически отговорности на Общността и нейните институции;

като има предвид, че Европейската фондация за обучение следва да поддържа тесни връзки с Европейския център за развитие на професионалното обучение, с Трансевропейската програма с Източна Европа за обмен на студенти и преподаватели (Темпус) и други схеми, създадени от Съвета за предоставяне на помощ в областта на обучението на страните от Централна и Източна Европа;

като има предвид, че Европейската фондация за обучение следва да е отворена за участие на страни, които не са членове на Общността и които споделят ангажимента на Общността и държавите-членки за предоставяне на помощ на Централна и Източна Европа в сферата на обучението съгласно споразумения, които ще се договорят между Общността и тези страни;

като има предвид, че за конкретното действие Договорът не предвижда правомощия, различни от тези, предвидени в член 235,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цели

С настоящия регламент се създава Европейска фондация за обучение (наричана по-долу Фондацията), чиито цели са да допринася за развитието на системите за професионално обучение в страните от Централна и Източна Европа, определени като правоимащи по отношение на икономическа помощ от Съвета в Регламент (ЕИО) № 3906/89 или в друг съответен последващ правен акт. Тези страни се наричат по-долу „правоимащи страни“.

Фондацията по-специално:

насърчава ефективно сътрудничество между Общността и правоимащите страни в областта на професионалното обучение,

допринася за координацията на помощта, предоставена от Общността, нейните държави-членки и третите страни, посочени в член 16.

Член 2

Обхват

Фондацията работи в областта на обучението, включващо първоначално и непрекъснато професионално обучение, както и преквалификация за млади хора и възрастни, по-специално обучение по мениджмънт.

Член 3

Функции

За постигане на поставените в член 1 цели Фондацията:

а)

предоставя помощ при определяне на нуждите и приоритетите на обучение чрез изпълнение на мерки за техническа помощ в областта на обучението и чрез сътрудничество с определени подходящи органи в правоимащите страни;

б)

действа като клирингова къща и предоставя на Общността, нейните държави-членки и третите страни, посочени в член 16, както и на правоимащите страни и други заинтересовани страни информация за текущи инициативи и бъдещи нужди в областта на обучението, като предоставя рамката, в която се обменят предложения за подкрепа;

в)

въз основа на букви а) и б):

 

изследва обхвата на съвместни предприятия за подкрепа в областта на обучението, включително пилотни проекти, с цел създаване на специализирани международни екипи за специфични проекти и за определяне на дейности, които могат да се съфинансират, като финансира планирането и подготовката на такива проекти, чието изпълнение може да се финансира от една или повече страни, заедно с Фондацията или в изключителни случаи само от Фондацията;

г)

за дейности и проекти, финансирани от Фондацията: отговаря подходящите публични и/или частни органи с доказан опит в областта на обучението и необходимата експертиза да определят, подготвят, изпълнят и/или управляват проекти на гъвкава, децентрализирана основа;

д)

за проекти, финансирани или съфинансирани от фондацията, тръжните процедури се постановяват от управителния съвет, посочен в член 5, като се държи сметка за процедурите, установени в Регламент (ЕИО) № 3906/89, и по-специално член 7 от него; или в друг последващ съответен правен акт;

е)

в сътрудничество с Комисията подпомага наблюдението и оценката на цялостната ефективност на подкрепата в областта на обучението в правоимащите страни;

ж)

разпространява информация и насърчава обмяната на опит чрез публикации, срещи и други подходящи средства;

з)

в общата рамка на настоящия регламент предприема други задачи, които управителният съвет и Комисията могат да договорят.

Член 4

Общи разпоредби

1.   Фондацията има правосубектност. Във всяка държава-членка ѝ се предоставя най-широката възможна правоспособност, която се признава на юридически лица съгласно техните закони; тя може по-специално да придобива или да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и може да е страна в съдебни процедури. Фондацията е с идеална цел.

Тя сътрудничи с други органи на Общността, по-специално с Европейския център за развитие на професионалното обучение.

2.   Представители на социалните партньори на европейско ниво, които вече са активни в работата на институциите на Общността, както и международни организации, които работят в областта на обучението, могат да се присъединят към работата на Фондацията, особено съгласно предвиденото в член 5, параграф 8 и член 6, параграфи 1 и 2.

Член 5

Управителен съвет

1.   Фондацията има управителен съвет, състоящ се от един представител на всяка държава-членка и двама представители на Комисията.

Всеки член на управителния съвет може да се представлява или придружава от заместник, като заместникът присъства без право на гласуване.

2.   Представителите на държавите-членки се назначават от съответните държави-членки.

Комисията назначава членовете, които ще я представляват.

3.   Мандатът на представителите е три години. Той може да се подновява.

4.   Управителният съвет се председателства от един представител на Комисията. Председателят не гласува.

Управителният съвет приема правилник за работата си.

Всеки член на управителния съвет има един глас.

Решения на управителния съвет изискват мнозинство от две трети от членовете на съвета, освен в случая, посочен в параграф 5.

5.   Управителният съвет определя с единодушно решение на членовете си правилата, уреждащи езиците на Фондацията, като взима предвид необходимостта да се осигури достъп и участие в работата на Фондацията на всички заинтересовани страни.

6.   Председателят насрочва заседания на управителния съвет поне два пъти годишно, както и по молба на обикновено мнозинство от членовете на съвета.

Председателят е отговорен да информира съвета за други дейности на Общността, свързани с тяхната работа, както и за очакванията от Фондацията през следващата година.

7.   Въз основа на проект, представен от директора на фондацията, и в рамките на тригодишно ротационно председателство управителният съвет приема най-късно до 30 ноември всяка година годишната работна програма на фондацията за следващата година, като се консултира с Комисията.

Проектите в годишната работна програма са придружени от оценка на необходимите разходи.

8.   Управителният съвет одобрява, по необходимост и за всеки отделен случай, създаването на временни секторни работни групи, като включват всички страни или организации, които участват във финансирането на съответните различни проекти, както и други заинтересовани страни, включително когато е уместно, и представители на социални партньори.

9.   Управителният съвет представя на Комисията до 31 март най-късно проект на годишен отчет за дейностите на Фондацията за предходната година и тяхното финансиране.

Комисията одобрява годишния отчет и го представя на Европейския парламент, на Съвета, на Икономическия и социален комитет и на държавите-членки.

Комисията предава този отчет за информация на правоимащите страни.

Член 6

Консултативен форум

1.   Фондацията има консултативен форум, назначен от управителния съвет.

Членовете на форума се избират измежду експерти сред образователните и други среди, свързани с работата на Фондацията, като се взима предвид необходимостта да се осигури присъствието на представители на социалните партньори, от международни организации, които предоставят подкрепа в областта на обучението, и от правоимащите страни.

Назначават се двама експерти от всяка държава-членка, от всяка правоимаща страна и от социалните партньори на европейско ниво.

2.   Управителният съвет събира номинации за назначения от:

всяка държава-членка,

всяка правоимаща страна,

социалните партньори на европейско ниво, които вече са активни в работата на институциите на Общността, и

съответните международни организации.

3.   Мандатът на членовете на консултативния форум обикновено е тригодишен, като подлежи на редовен преглед от управителния съвет.

4.   Задачата на консултативния форум е да дава становища на управителния съвет или по молба на съвета, или по своя инициатива относно годишната работна програма на Фондацията, посочена в член 5, параграф 7.

Всички становища се изпращат на управителния съвет.

5.   Директорът на Фондацията е председател на консултативния форум.

Консултативният форум изготвя процедурен правилник, които подлежат на одобрение от управителния съвет.

6.   Консултативният форум се свиква от неговия председател веднъж годишно.

Член 7

Директор

1.   Директорът на Фондацията се назначава от управителния съвет по предложение на Комисията за срок пет години, който срок може да се подновява.

Директорът е отговорен за:

подготовката и организацията на работата на управителния съвет, на временните работни групи, свикани от управителния съвет, и по-специално за изготвянето на проект на годишна работна програма на фондацията,

ежедневното управление на Фондацията,

изготвянето на отчета за приходи и разходи и за изпълнението на бюджета на Фондацията,

изготвянето и публикуването на отчетите, посочени в настоящия регламент,

всички въпроси, свързани със служителите,

изпълнение на задачите, посочени в член 3.

2.   Директорът отговаря пред управителния съвет за своята дейност и присъства на неговите заседания.

3.   Директорът е законният представител на Фондацията.

Член 8

Връзки с други дейности на Общността

Комисията в сътрудничество с управителния свет и когато е уместно, в съответствие с процедурата, постановена в член 9 от Регламент (ЕИО) № 3906/89, осигурява последователност и при необходимост допълване между работата на Фондацията и други дейности на общностно ниво както в рамките на Общността, така и в подкрепата за правоимащите страни, като специално внимание се обръща на дейности по схемата Темпус.

Член 9

Съдържание на бюджета

1.   За всяка финансова година се изготвя оценка на всички приходи и разходи на Фондацията и се включва в бюджета на Фондацията, който съдържа план за административната организация, като всяка финансова година съответства на календарната година.

2.   Приходите и разходите, показани в бюджета на фондацията, са балансирани.

3.   Приходите на Фондацията включват, без да се засягат други видове приходи, субсидия от общия бюджет на Европейските общности, плащания, направени като възнаграждение за предоставени услуги, както и финанси от други източници.

4.   Бюджетът също така включва данни за всякакви средства, предоставени от самите правоимащи страни за проекти, които се подкрепят финансово от Фондацията.

Член 10

Бюджетна процедура

1.   Директорът изготвя всяка година предложение за проектобюджет за Фондацията, който включва текущи разходи и предложената работна програма за следващата финансова година, и го представя на управителния съвет.

2.   Въз основа на това предложение управителният съвет най-късно до 15 февруари приема проектобюджета за Фондацията и го представя на Комисията.

3.   Комисията оценява проектобюджета за Фондацията, като взема предвид приоритетите на професионалното обучение в правоимащите страни, както и цялостната финансова ориентация на икономическа помощ за тези страни.

На тази основа и в границите на предложената обща стойност на икономическа помощ за страните от Централна и Източна Европа Комисията определя годишната вноска за бюджета на Фондацията, която да се включи в предварителния проект на общ бюджет на Европейските общности.

4.   Управителният съвет, след като получи становището на Комисията, приема бюджета на Фондацията в началото на всяка финансова година, като го приспособява спрямо вноските, които се предоставят на Фондацията, и другите ѝ приходи.

Член 11

Изпълнение на бюджета и контрол

1.   Директорът изпълнява бюджета на Фондацията.

2.   Проверката на одобрените и извършени плащания за всички разходи и вписването и възстановяването на всички приходи на Фондацията се извършват от финансов контрольор, назначен от управителния съвет по предложение на Комисията.

3.   Най-късно до 31 март всяка година директорът представя на Комисията, управителния съвет и Сметната палата подробни отчети за всички приходи и разходи от предходната финансова година.

Сметната палата проверява тези отчети в съответствие с член 206а от Договора.

4.   Управителният съвет освобождава директора от отговорност по отношение изпълнението на бюджета.

Член 12

Финансови правила

Управителният съвет определя след консултации с Комисията и Сметната палата подробни финансови правила, като по-специално уточнява процедурата за установяване и изпълнение на бюджета на Фондацията.

Член 13

Привилегии и имунитети

Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности се прилага за Фондацията.

Член 14

Правила за служителите

Правилата и разпоредбите, уреждащи законния персонал на Фондацията, включително директора, са аналогични на тези, постановени в Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 1859/76 на Съвета от 29 юни 1976 г. относно определяне на условията за наемане на служители на Европейския център за развитие на професионалното обучение (5), и се съдържат в отделен Регламент, който ще бъде приет от Съвета по предложение на Комисията.

Член 15

Правна отговорност

1.   Договорната отговорност на Фондацията се урежда със закона, приложим по отношение на съответния договор.

2.   В случай на извъндоговорна отговорност Фондацията в съответствие с основните принципи, общи за законодателствата на държавите-членки, поправя всички вреди, причинени от Фондацията или неин служител при изпълнение на техните служебни задължения.

Спорове, свързани с обезщетяване на такива вреди са подведомствени на Съда.

3.   Личната отговорност на служители към Фондацията се урежда със съответните разпоредби, които се прилагат за служители на фондацията.

Член 16

Участие на трети страни

1.   Фондацията е отворена за участие на страни, които не са членове на Европейската общност и които споделят ангажимента на Общността и на държавите-членки за предоставяне на помощ на Централна и Източна Европа в областта на обучението, съгласно договорености, постановени в споразумения между Общността и тези страни, като се следва процедурата, постановена в член 228 от Договора.

Споразуменията, inter alia, посочват характера и степента и подробните правила за участие на тези страни в работата на Фондацията, включително разпоредби за финансово участие и служители.

2.   Управителният съвет може да прецени като необходимо участието на тези страни във временните работни групи, предвидени в член 5, параграф 8, без да е необходимо споразумение за това.

Член 17

Процедура за наблюдение и оценка

Комисията, в консултация с управителния съвет, установява процедура за наблюдение и оценка на опита, придобит в работата на Фондацията.

Тя представя първите резултати от тази процедура в отчет, който изпраща на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет до 31 декември 1992 г.

Член 18

Преразглеждане

Настоящият регламент се преразглежда от Съвета по предложение на Комисията до пет години след влизането му в сила.

Член 19

Настоящият регламент влиза в сила на следващия ден след като компетентните органи са определили седалището на Фондацията (6).

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 7 май 1990 година.

За Съвета

Председател

G. COLLINS


(1)  ОВ C 86, 4.4.1990 г., стр. 12.

(2)  ОВ С 113, 7.5.1990 г.

(3)  Становище от 25 април 1990 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4)  ОВ L 375, 23.12.1989 г., стр. 11.

(5)  ОВ L 214, 6.8.1976 г., стр. 1.

(6)  Датата на влизане в сила на регламента се публикува в Официален вестник.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

91


31990R1588


L 151/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕВРАТОМ, ЕИО) № 1588/90 НА СЪВЕТА

от 11 юни 1990 година

за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 213 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 187 от него,

като взе предвид проекторегламента, представен от Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че за да може да изпълнява задълженията, възложени ѝ с Договорите и особено в условията на вътрешния пазар, както е предвидено в член 8а от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, наричан по-долу „Договор за ЕИО“, Комисията трябва да има пълна и надеждна информация; като има предвид, че с оглед на ефективното управление, Статистическата служба на европейските общности, наричана по-долу „Евростат“, трябва да може да получава цялата национална статистическа информация, която е необходима, за да се изготви статистиката на Общността и да се разработят необходимите анализи;

като има предвид, че член 5 от Договора за ЕИО и член 192 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, наричан по-долу „Договор за Евратом“, изискват от държавите-членки да улесняват изпълнението на задачите на Общностите; като има предвид, че това задължение се простира до предоставянето на цялата необходима информация; като има предвид, че липсата на поверителни статистически данни представлява за Евростат значителна загуба на информация на общностно равнище и затруднява изготвянето на статистика и осъществяването на анализ относно Общността;

като има предвид, че държавите-членки няма да имат допълнителни причини да настояват за разпоредби относно статистическата поверителност, след като се установи, че Евростат предоставя същите данни, като гарантира поверителност, както на националните статистически институти;

като има предвид, че тези гаранции до известна степен са вече заложени в Договорите на Общността, по-специално в член 214 от Договора за ЕИО и в член 194, параграф 1 от Договора за Евратом и в „Правилника за длъжностните лица на Европейските общности“ и могат да бъдат подкрепени чрез съответни мерки съгласно настоящия регламент;

като има предвид, че в съответствие с член 214 от Договора за ЕИО и с член 194, параграф 1 от Договора за Евратом от длъжностните лица и другите служители на Общността се изисква, даже след прекратяване на техните задължения, да не разпространяват такъв вид информация, който е предмет на професионална тайна;

като има предвид, че член 17 от „Правилника за длъжностните лица на Европейските общности“ изисква длъжностните лица да зачитат поверителността на всички факти и информация, доведени до тяхното знание в процес на или във връзка с изпълнение на техните задължения; като има предвид, че те остават обвързани с това задължение и след напускане на службата;

като има предвид, че всяко нарушаване на статистическата поверителност, защитена от настоящия регламент, трябва да бъде третирано безкомпромисно, независимо кой е нарушителят;

като има предвид, че всяко нарушаване на техните задължения , на длъжностните лица и другите служители на Евростат, независимо дали то е извършено преднамерено или по небрежност, могат да бъдат наложени дисциплинарни санкции и при необходимост, на наказателни санкции за нарушаване на професионална тайна, съгласно комбинираните разпоредби на членове 12 и 18 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности;

като има предвид, че в съответствие с член 215 от Договора за ЕИО и с член 188 от Договора за Евратом, Общността ще компенсира всяка вреда, причинена от нейните институти или от нейните служители в изпълнение на техните задължения;

като има предвид, че настоящият регламент се прилага само при предаването на статистически данни на Евростат в обсега на компетентност на националните статистически институти, които са предмет на статистическа поверителност, и като има предвид, че това не засяга специалните национални разпоредби и разпоредбите на Общността, свързани с предаването на други видове информация на Комисията;

като има предвид, че настоящият регламент трябва да бъде приет, без да се засяга член 223 от Договора за ЕИО, според който от никоя държава-членка не се изисква да предоставя информация, чието оповестяване се счита за противоречащо на основните интереси, свързани с нейната сигурност;

като има предвид, че в съответствие с член 47 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, Комисията прие по-специално Решение № 1566/86/ЕОВС (3) и като има предвид, че решенията от този вид не са засегнати от настоящия регламент, в съответствие с член 232 на Договора за ЕИО;

като има предвид, че учредяването съгласно настоящия регламент на Комитет за статистическа поверителност е в съответствие с Решение 87/373/ЕИО на Съвета от 13 юли 1987 г. за определяне на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4);

като има предвид, че изпълнението на разпоредбите, съдържащи се в настоящия регламент, и по-специално на онези, създадени да осигурят защитата на поверителните статистически данни, предоставени на Евростат изисква човешки, технически и финансови ресурси,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Целта на настоящия регламент е:

да оправомощи националните власти да предоставят поверителни статистически данни на Статистическата служба на Европейските общности (наричана по-долу „Евростат“),

да предостави гаранция, че Комисията ще вземе всички необходими мерки, за да осигури поверителност на така предоставените данни.

2.   Настоящият регламент се прилага само за статистическата поверителност. Той не засяга специалните разпоредби на Общността или националните разпоредби, защитаващи поверителност, различна от статистическата.

Член 2

По смисъла на настоящия регламент, термините, дадени по-долу, са определени, както следва:

1.

поверителни статистически данни: данни обявени за поверителни от държавите-членки в съответствие с националното законодателство или практиките, уреждащи статистическата поверителност;

2.

национални власти: национални статистически институти и други национални органи, отговорни за събирането и използването на статистиката за Общностите;

3.

информация относно личния живот на физически лица: информация относно личния и семейния живот на физически лица, както са определени от националното законодателство или практиките в различните държави-членки;

4.

употреба за статистически цели: употреба изключително за съставяне на статистически таблици или за статистически икономически анализи; не може да бъде използвана за административни, законови или данъчни цели или за проверка на наблюдаваните юридически лица;

5.

статистическа отчетна единица: основна единица, обхваната от статистическите данни, предоставени на Евростат;

6.

пряка идентификация: идентификация на статистическото юридическо лице по неговото име и адрес или официално определения и публикуван идентификационен номер;

7.

косвена идентификация: възможност да се проследи идентичността на статистическото юридическо лице по друг начин, освен чрез информацията, упомената в точка 6;

8.

длъжностни лица на Евростат: длъжностни лица на Общностите, които по смисъла на член 1 от „Правилника за длъжностните лица на Европейските общности“ работят за Евростат;

9.

други служители на Евростат: служители на Общностите, които по смисъла на членове от 2 до 5 от Условията за наемане на работа на други служители на Европейските общности работят за Евростат;

10.

разпространяване: предоставяне на данни под каквато и да е друга форма: публикации, достъп до база данни, микрофишове, телефонни комуникации и др.

Член 3

1.   Националните власти са оправомощени да предоставят поверителни статистически данни на Евростат.

2.   Национални правила относно статистическата поверителност не могат да бъдат използвани за защита на предоставянето на поверителни статистически данни на Евростат, когато законов акт на Общността, уреждащ статистиката на Общността, предвижда предоставянето на такава информация.

3.   Предоставянето на Евростат на поверителни статистически данни относно структурата и дейността на предприятията, събрани преди влизането в сила на настоящия регламент, трябва да бъде осъществено в съответствие с правилата и практиките относно статистическата поверителност в сила в държавите-членки.

Предоставянето на Евростат на поверителни статистически данни по силата на параграф 2 се осъществява по такъв начин, че статистическите единици да не могат да бъдат идентифицирани пряко. Това не изключва приемане на по-всеобхватни правила за предоставяне на такива данни в съответствие със законодателството на държавите-членки.

4.   Националните власти не са задължени да предоставят информация на Евростат относно личния живот на физически лица, ако предоставената информация дава възможност тези лица да бъдат идентифицирани пряко или непряко.

Член 4

1.   Комисията взема всички необходими законови, административни, технически и организационни мерки, за да осигури поверителност на статистическите данни, предоставени на Евростат от упълномощените служби на държавите-членки в съответствие с член 3.

2.   Защитните мерки, предвидени в член 5, се прилагат за:

а)

всички поверителни статистически данни, чието предоставяне на Евростат е регламентирано от законов акт на Общността, уреждащ статистиката на Общността,

б)

всички поверителни статистически данни, предоставени на доброволна основа на Евростат.

3.   Комисията установява процедурите за предоставяне на поверителни статистически данни на Евростат и принципите за защита на такива данни в съответствие с процедурата, установена в член 7.

Член 5

1.   Комисията инструктира генералния директор на Евростат да осигури защита на данните, предоставени на Евростат от националните служби на държавите-членки. Тя установява реда за вътрешна организация на Евростат, за да осигури тази защита след консултации с комитета, предвиден в член 7.

2.   Поверителните статистически данни трябва да бъдат достъпни само за длъжностните лица на Евростат и могат да бъдат използвани от тях изключително за статистически цели.

3.   Все пак Комисията може да позволи достъп до поверителните статистически данни на друг персонал на Евростат и на други физически лица, работещи за Евростат по договор, в специални случаи и изключително за статистически цели. Процедурите за такъв достъп се определят от Комисията в съответствие с процедурата, установена в член 7.

4.   Поверителните статистически данни, притежавани от Евростат, могат да бъдат разпространявани само когато са съчетани с други данни по начин, който гарантира, че статистическите единици няма да могат да бъдат идентифицирани нито пряко, нито непряко.

5.   Длъжностните лица и останалият персонал на Евростат, и другите физически лица, работещи за Евростат по договор не могат да използват или разпространяват тези данни за цели, различни от тези, формулирани в настоящия регламент. Тази забрана трябва да продължи да се прилага при преместване, прекратяване на договора или пенсиониране.

Член 6

Преди 1 януари 1992 г. държавите-членки вземат необходимите мерки, за да предотвратят всяко нарушение на задължението да пазят в тайна поверителните статистически данни, предоставени в съответствие с член 3. Тези мерки се отнасят най-малко за нарушения, извършени на територията на засегнатите държави-членки, от длъжностни лица или друг персонал на Евростат и от други физически лица, работещи за Евростат по договор.

Държавите-членки незабавно информират Комисията за взетите мерки. Комисията предава тази информация на другите държави-членки.

Член 7

Създава се Комитет за статистическа поверителност, наричан по-долу „Комитетът“, съставен от представители на всички държави-членки и председателстван от представител на Комисията (генералния директор на Евростат или лице, определено от него).

Представителят на Комисията представя пред комитета проект на мерките, които следва да бъдат приети съгласно член 4, параграф 3 и член 5, параграф 3. Комитетът представя становището си относно проекта в рамките на срока, определен от председателя в зависимост от неотложността на въпроса. Становището се представя с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора за ЕИО в случай на решения, които Съветът приема по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в рамките на комитета се претеглят по начина, предвиден в посочения член. Председателят не гласува.

Комисията приема мерки, които се прилагат незабавно. Въпреки това, ако тези мерки не са в съответствие със становището на комитета, Комисията незабавно уведомява Съвета за тях. В този случай:

Комисията отлага прилагането на мерките, за които се е произнесла, за период от три месеца, считано от датата на такова уведомление,

Съветът, с квалифицирано мнозинство, може да вземе различно решение в рамките на срока, посочен в първото тире.

Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 8

Комитетът проучва повдигнатите от неговия председател въпроси, по негова собствена инициатива или по молба на представител на държавата-членка, свързани с изпълнението на настоящия регламент.

Член 9

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 11 юни 1990 година.

За Съвета

Председател

A. REYNOLDS


(1)  ОВ C 86, 7.4.1989 г., стр. 12.

(2)  ОВ C 291, 20.11.1989 г., стр. 27.

(3)  ОВ L 141, 28.5.1986 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 197, 18.7.1987 г., стр. 33.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

95


31991D0450


L 240/36

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 26 юли 1991 година

за определяне на територията на държавите-членки за целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета относно хармонизирането на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени

(91/450/ЕИО, Евратом)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета от 13 февруари 1989 г. (1) относно хармонизирането на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени, и по-специално член 1 от нея,

като има предвид, че за целите на дефиницията на брутен национален продукт по пазарни цени (БНПпц) в съответствие с член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом е необходимо да се изясни дефиницията на територията на държавите-членки, както е използвана за целите на Европейската система от интегрирани икономически сметки;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден съобразно член 6 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом икономическата територия на държавите-членки е определена в приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 юли 1991 година.

За Комисията

Henning CHRISTOPHERSEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 49, 21.2.1989 г., стр. 26.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Икономическата територия на Кралство Белгия обхваща:

територията на Кралство Белгия,

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, намиращ се в международни води, над които страната има изключителни права,

териториални анклави (т.е. географски територии, разположени в други части на света и използвани, по международни договори или споразумения между страните, от агенции на държавното управление на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и пр.) за всички сделки, различни от тези, свързани със собствеността на земята, съставляваща анклава и сградите, намиращи се върху такава земя по време на покупката,

извънтериториални анклави (т.е. частите от собствена географска територия на страната, използвани от агенции на държавното управление на други страни, от институции на Европейските общности или от международни организации по международни договори или споразумения между страните) само по отношение на сделките, свързани със собствеността върху земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по времето на продажбата,

залежи от нефт, природен газ и пр. в международните води извън континенталния шелф на страната, експлоатирани от единици, пребиваващи на територията, както е дефинирано в предходните алинеи.

Икономическата територия на Кралство Дания обхваща:

територията на Кралство Дания, с изключение на Фарьорските острови и Гренландия,

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, намиращ се в международни води, над които страната има изключителни права,

териториални анклави (т.е. географски територии, разположени в други части на света и използвани, по международни договори или споразумения между страните, от агенции на държавното управление на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и пр.) за всички сделки, различни от тези, свързани със собствеността върху земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по време на покупката,

извънтериториални анклави (т.е. частите от собствена географска територия на страната, използвани от агенции на държавното управление на други страни, от институции на Европейските общности или от международни организации по международни договори или споразумения между страните) само по отношение на сделките, свързани със собствеността върху земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се на такава земя по времето на продажбата,

залежи от нефт, природен газ и пр. в международните води извън континенталния шелф на страната, експлоатирани от единици, пребиваващи на територията, както е дефинирано в предходните алинеи.

Икономическата територия на Федерална република Германия обхваща:

територията на Федерална република Германия,

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, намиращ се в международни води, над които страната има изключителни права,

териториални анклави (т.е. географски територии, разположени в други части на света и използвани, по международни договори или споразумения между страните, от агенции на държавното управление на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и пр.) за всички сделки, различни от тези, свързани със собствеността на земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по време на покупката,

извънтериториални анклави (т.е. частите от собствена географска територия на страната, използвани от агенции на държавното управление на други страни, от институции на Европейските общности или от международни организации по международни договори или споразумения между страните) само по отношение на сделките, свързани със собствеността на земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по времето на продажбата,

залежи от нефт, природен газ и пр. в международните води извън континенталния шелф на страната, експлоатирани от единици, пребиваващи на територията, както е дефинирано в предходните алинеи.

Икономическата територия на РепубликаГърция обхваща:

територията на РепубликаГърция,

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, намиращ се в международни води, над които страната има изключителни права,

териториални анклави (т.е. географски територии, разположени в други части на света и използвани, по международни договори или споразумения между страните, от агенции на държавното управление на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и пр.) за всички сделки, различни от тези, свързани със собствеността на земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по време на покупката,

извънтериториални анклави (т.е. частите от собствена географска територия на страната, използвани от агенции на държавното управление на други страни, от институции на Европейските общности или от международни организации по международни договори или споразумения между страните) само по отношение на сделките, свързани със собствеността на земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по времето на продажбата,

залежи от нефт, природен газ и пр. в международните води извън континенталния шелф на страната, експлоатирани от единици, пребиваващи на територията, както е дефинирано в предходните алинеи.

Икономическата територия на Кралство Испания обхваща:

територията на Кралство Испания,

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, намиращ се в международни води, над които страната има изключителни права,

териториални анклави (т.е. географски територии, разположени в други части на света и използвани, по международни договори или споразумения между страните, от агенции на държавното управление на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и пр.) за всички сделки, различни от тези, свързани със собствеността на земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по време на покупката,

извънтериториални анклави (т.е. частите от собствена географска територия на страната, използвани от агенции на държавното управление на други страни, от институции на Европейските общности или от международни организации по международни договори или споразумения между страните) само по отношение на сделките, свързани със собствеността на земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по времето на продажбата,

залежи от нефт, природен газ и пр. в международните води извън континенталния шелф на страната, експлоатирани от единици, пребиваващи на територията, както е дефинирано в предходните алинеи.

Икономическата територия на Френската република обхваща:

територията на Френската република, с изключение на отвъдморските департаменти и територии, върху които тя има суверенитет, както е дефинирано в приложение IV към Договора за създаване на Европейската общност,

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, намиращ се в международни води, над които страната има изключителни права,

териториални анклави (т.е. географски територии, разположени в други части на света и използвани, по международни договори или споразумения между страните, от агенции на държавното управление на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и пр.) за всички сделки, различни от тези, свързани със собствеността върху земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по време на покупката,

извънтериториални анклави (т.е. частите от собствена географска територия на страната, използвани от агенции на държавното управление на други страни, от институции на Европейските общности или от международни организации по международни договори или споразумения между страните) само по отношение на сделките, свързани със собствеността на земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по времето на продажбата,

залежи от нефт, природен газ и пр. в международните води извън континенталния шелф на страната, експлоатирани от единици, пребиваващи на територията, както е дефинирано в предходните алинеи.

Икономическата територия на Ирландия обхваща:

територията на Ирландия,

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, намиращ се в международни води, над които страната има изключителни права,

териториални анклави (т.е. географски територии, разположени в други части на света и използвани, по международни договори или споразумения между страните, от агенции на държавното управление на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и пр.) за всички сделки, различни от тези, свързани със собствеността на земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по време на покупката,

извънтериториални анклави (т.е. частите от собствена географска територия на страната, използвани от агенции на държавното управление на други страни, от институции на Европейските общности или от международни организации по международни договори или споразумения между страните) само по отношение на сделките, свързани със собствеността на земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по времето на продажбата,

залежи от нефт, природен газ и пр. в международните води извън континенталния шелф на страната, експлоатирани от единици, пребиваващи на територията, както е дефинирано в предходните алинеи.

Икономическата територия на Италианската република обхваща:

територията на Италианската република,

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, намиращ се в международни води, над които страната има изключителни права,

териториални анклави (т.е. географски територии, разположени в други части на света и използвани, по международни договори или споразумения между страните, от агенции на държавното управление на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и пр.) за всички сделки, различни от тези, свързани със собствеността на земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по време на покупката,

извънтериториални анклави (т.е. частите от собствена географска територия на страната, използвани от агенции на държавното управление на други страни, от институции на Европейските общности или от международни организации по международни договори или споразумения между страните) само по отношение на сделките, свързани със собствеността върху земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по времето на продажбата,

залежи от нефт, природен газ и пр. в международните води извън континенталния шелф на страната, експлоатирани от единици, пребиваващи на територията, както е дефинирано в предходните алинеи.

Икономическата територия на Великото херцогство Люксембург обхваща:

територията на Великото херцогство Люксембург,

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, намиращ се в международни води, над които страната има изключителни права,

териториални анклави (т.е. географски територии, разположени в други части на света и използвани, по международни договори или споразумения между страните, от агенции на държавното управление на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и пр.) за всички сделки, различни от тези, свързани със собствеността върху земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по време на покупката,

извънтериториални анклави (т.е. частите от собствена географска територия на страната, използвани от агенции на държавното управление на други страни, от институции на Европейските общности или от международни организации по международни договори или споразумения между страните) само по отношение на сделките, свързани със собствеността на земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по времето на продажбата,

залежи от нефт, природен газ и пр. в международните води извън континенталния шелф на страната, експлоатирани от единици, пребиваващи на територията, както е дефинирано в предходните алинеи.

Икономическата територия на Кралство Нидерландия обхваща:

територията на Кралство Нидерландия, с изключение на отвъдморските страни и територии, върху които тя има суверенитет, както е дефинирано в приложение IV от Договора за създаването на Европейската икономическа общност,

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, намиращ се в международни води, над които страната има изключителни права,

териториални анклави (т.е. географски територии, разположени в други части на света и използвани, по международни договори или споразумения между страните, от агенции на държавното управление на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и пр.) за всички сделки, различни от тези, свързани със собствеността върху земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по време на покупката,

извънтериториални анклави (т.е. частите от собствена географска територия на страната, използвани от агенции на държавното управление на други страни, от институции на Европейските общности или от международни организации по международни договори или споразумения между страните) само по отношение на сделките, свързани със собствеността върху земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по времето на продажбата,

залежи от нефт, природен газ и пр. в международните води извън континенталния шелф на страната, експлоатирани от единици, пребиваващи на територията, както е дефинирано в предходните алинеи.

Икономическата територия на Португалската република обхваща:

територията на Португалската република,

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, намиращ се в международни води, над които страната има изключителни права,

териториални анклави (т.е. географски територии, разположени в други части на света и използвани, по международни договори или споразумения между страните, от агенции на държавното управление на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и пр.) за всички сделки, различни от тези, свързани със собствеността върху земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по време на покупката,

извънтериториални анклави (т.е. частите от собствена географска територия на страната, използвани от агенции на държавното управление на други страни, от институции на Европейските общности или от международни организации по международни договори или споразумения между страните) само по отношение на сделките, свързани със собствеността на земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по времето на продажбата,

залежи от нефт, природен газ и пр. в международните води извън континенталния шелф на страната, експлоатирани от единици, пребиваващи на територията, както е дефинирано в предходните алинеи.

Икономическата територия на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия обхваща:

територията на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия,

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, намиращ се в международни води, над които страната има изключителни права,

териториални анклави (т.е. географски територии, разположени в други части на света и използвани, по международни договори или споразумения между страните, от агенции на държавното управление на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и пр.) за всички сделки, различни от тези, свързани със собствеността върху земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи се върху такава земя по време на покупката,

извънтериториални анклави (т.е. частите от собствена географска територия на страната, използвани от агенции на държавното управление на други страни, от институции на Европейските общности или от международни организации по международни договори или споразумения между страните) само по отношение на сделките, свързани със собствеността на земята, съставляваща анклава, и сградите, намиращи върху такава земя по времето на продажбата,

залежи от нефт, природен газ и пр. в международните води извън континенталния шелф на страната, експлоатирани от единици, пребиваващи на територията, както е дефинирано в предходните алинеи.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

100


41993D1130


C 323/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ, ВЗЕТО С ОБЩО СЪГЛАСИЕ МЕЖДУ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, ЗАСЕДАВАЩИ НА НИВО ДЪРЖАВНИ И ПРАВИТЕЛСТВЕНИ РЪКОВОДИТЕЛИ, ОТНОСНО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА СЕДАЛИЩАТА НА ОПРЕДЕЛЕНИ ОРГАНИ И ОТДЕЛИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ И НА ЕВРОПОЛ

(93/С 323/01)

ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, ЗАСЕДАВАЩИ НА НИВО ДЪРЖАВНИ И ПРАВИТЕЛСТВЕНИ РЪКОВОДИТЕЛИ,

като взеха предвид член 216 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, член 77 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и член 189 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взеха предвид Регламент (ЕИО) № 1210/90 на Съвета от 7 май 1990 г. за създаването на Европейска агенция по околната среда и Европейска мрежа за информация и наблюдение на околната среда (1), и по-специално член 21 от него,

като взеха предвид Регламент (ЕИО) № 1360/90 на Съвета от 7 май 1990 г. за създаване на Европейска фондация за обучение (2), и по-специално член 19 от него,

като взеха предвид Решението от 18 декември 1991 г., съгласно което Комисията одобри създаването на Служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол,

като взеха предвид Регламент (ЕИО) № 302/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за създаването на Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (3), и по-специално член 19 от него,

като взеха предвид Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета от 22 юли 1993 г. за създаване inter alia на Европейска агенция за оценка на лекарствени продукти (4), и по-специално член 74 от него,

като имат предвид, че в допълнение към програмата, приета от Комисията на 20 ноември 1989 г. за изпълнение на Хартата на Общността за основни социални права на работниците, Европейският съвет предвиди създаването на Агенция за здравословни и безопасни условия на работа;

като имат предвид, че Договорът за Европейския съюз, подписан на 7 февруари 1992 г. и в сила от 1 ноември 1993 г., предвижда създаването на Европейски паричен институт и Европейска централна банка;

като имат предвид, че институциите на Европейските общности предвиждат създаването на Служба за хармонизиране на вътрешния пазар (търговски марки, дизайн и модели);

като има предвид, че в допълнение към заключенията на Европейския съвет в Маастрихт държавите-членки предвиждат сключването на Конвенция за Европол (Европейска полицейска служба), която ще създаде Европол, като също така замени Министерското споразумение от 2 юни 1993 г., което създаде Отдела за борба с наркотиците към Европол;

като имат предвид, че следва да се определи местонахождението на седалищата на тези различни органи и отдели;

като припомнят Решенията от 8 април 1965 г. и 12 декември 1992 г.,

РЕШИХА:

Член 1

а)

Европейската агенция за околна среда е със седалище в областта на Копенхаген.

б)

Европейската фондация за обучение е със седалище в Торино.

в)

Службата за ветеринарен и фитосанитарен контрол е със седалище в град в Ирландия, който ще бъде определен от ирландското правителство.

г)

Европейският център за контрол и борба с наркотиците е със седалище в Лисабон.

д)

Европейската агенция за оценка на медицински продукти е със седалище в Лондон.

е)

Агенцията за здравословни и безопасни условия на работа е със седалище в Испания, в град, който ще се определи от испанското правителство.

ж)

Европейският паричен институт и бъдещата Европейска централна банка са със седалище във Франкфурт.

з)

Службата за хармонизиране във вътрешния пазар (марки, дизайн), включително апелативните ѝ съвети, са със седалище в Испания, в град, който ще се определи от испанското правителство.

и)

Европол и Отделът за борба с наркотиците към Европол са със седалище в Хага.

Член 2

Настоящото решение, което ще се публикува в Официален вестник на Европейските общности,влиза в сила от днешния.

Hecho en Bruselas, el veintinueve de octubre de mil novecientos noventa y tres.

Udfærdiget i Bruxelles den niogtyvende oktober nitten hundrede og tre og halvfems.

Geschehen zu Brüssel am neunundzwanzigsten Oktober neunzehnhundertdreiundneunzig.

Έγινε στις Βρυξέλλες, στις είκοσι εννέα Οκτωβρίου χίλια εννιακόσια ενενήντα τρία.

Done at Brussels on the twenty-ninth day of October in the year one thousand nine hundred and ninety-three.

Fait à Bruxelles, le vingt-neuf octobre mil neuf cent quatre-vingt-treize.

Fatto a Bruxelles, addì ventinove ottobre millenovecentonovantatré.

Gedaan te Brussel, de negenentwintigste oktober negentienhonderd drieënnegentig.

Feito em Bruxelas, em vinte e nove de Outubro de mil novecentos e noventa e três.

Pour le gouvernement du royaume de Belgique

Voor de Regering van het Koninkrijk België

Image

For regeringen for Kongeriget Danmark

Image

Für die Regierung der Bundesrepublik Deutschland

Image

Για την κυβέρνηση της Ελληνικής Δημοκρατίας

Image

Por el Gobierno del Reino de España

Image

Pour la République française

Image

Thar ceann Rialtas na hÉireann

For the Government of Ireland

Image

Per il governo della Repubblica italiana

Image

Pour le gouvernement du grand-duché de Luxembourg

Image

Voor de Regering van het Koninkrijk der Nederlanden

Image

Pelo Governo da República Portuguesa

Image

For the Government of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland

Image


(1)  ОВ L 120, 11.5.1990 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 131, 23.5.1990 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 36, 12.2.1993 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 214, 24.8.1993 г., стр. 1.


ДЕКЛАРАЦИИ

При приемането на горното решение на 29 октомври 1993 г. представителите на правителствата на държавите-членки приеха следните декларации с общо съгласие:

Съгласно Регламент (ЕИО) № 337/75 на Съвета от 10 февруари 1975 г., който бе приет единодушно от Съвета по предложение на Комисията и след консултации с Европейския парламент, бе определено седалището на Европейския център за развитие на професионалното обучение да бъде в Берлин. Представителите на правителствата на държавите-членки призовават институцията на Европейската общност да осигури седалището да бъде определено възможно най-бързо в Солун.

Комисията заяви готовността си да представи предложение в този смисъл в най-близко бъдеще.

Създава се център за преводи за органите на Съюза в рамките на Отделите за превод на Комисията, разположени в Люксембург. Центърът ще осигурява необходимите преводачески услуги за дейността на органите и отделите, чието седалище е определено с гореизложеното Решение от 29 октомври 1993 г., с изключение на преводачите на Европейския паричен институт.

Държавите-членки се задължават да подкрепят кандидатурата на Люксембург като седалище на Общия апелативен съд за патенти на Общността, съгласно предвиденото в протокола за уреждане на спорове, относно нарушението и валидността на патенти на Общността, приложен към Споразумението за патенти на Общността от 15 декември 1989 г.

На конференцията на представителите на правителствата на държавите-членки Комисията потвърди намерението си да консолидира установяването на тези свои отдели, които са разположени в Люксембург.

Накрая държавите-членки отбелязаха, че са налице бюджетни средства, които да позволят на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и работа в Дъблин да изпълни няколко нови задачи.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

105


31993D0072


L 026/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 23 декември 1992 година

относно създаването на Консултативен комитет за координация в областта на вътрешния пазар

(93/72/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като има предвид, че член 8а от Договора за създаване на Европейска икономическа общност предвижда постепенното установяване до 31 декември 1992 г. на вътрешен пазар, обхващащ зона без вътрешни граници, в която е осигурено свободно движение на стоки, хора, услуги и капитал;

като има предвид, че Съветът вече одобри някои мерки с цел разрешаването на възможни практически проблеми, които могат да възникнат след премахването на този граничен контрол; като има предвид, че самите държави-членки също са предприели някои мерки;

като има предвид, че постигането на вътрешен пазар като зона без вътрешни граници изисква тясно и ефективно сътрудничество между държавите-членки и Комисията;

като има предвид, че Резолюцията на Съвета от 7 декември 1992 г. за създаване на работещ единен пазар приканва държавите-членки и Комисията да разгледат необходимостта от засилено сътрудничество за разрешаване на всякакви практически проблеми, които могат да възникнат;

като има предвид, че съществуващите общностни мерки в някои сектори вече предвиждат мерки за Комисията и/или обмяна на информация между държавите-членки и Комисията;

като има предвид, че тези задължения за уведомяване и тези системи за обмен на информация не покриват всички сектори, в които е необходимо тясно и ефективно сътрудничество между държавите-членки и Комисията за завършване на вътрешния пазар с цел разрешаването на някои практически проблеми, особено в началните му етапи;

като има предвид, че следователно е желателно Комисията да се съвещава с комитет от представители на държавите-членки по въпроси, които изискват тясно и ефективно сътрудничество с цел разрешаване на практически проблеми, които изискват спешна намеса,

РЕШИ:

Член 1

1.   Към Комисията се създава Консултативен комитет за координация в областта на вътрешния пазар, наричан по-долу „Комитетът“.

2.   Комитетът се състои от двама представители на всяка държава-членка и се председателства от представител на Комисията.

Член 2

1.   Комисията може да се консултира с Комитета по всеки практически проблем, който може да възникне след 1 януари 1993 г. и който засяга функционирането на вътрешния пазар, различен от проблеми, които са предмет на действия, предприети в съответствие с разпоредби за уведомяване на Комисията и/или обмен на информация между държавите-членки и Комисията, постановени във всяка друга приложима мярка на Общността или установени в съществуваща рамка за практическо сътрудничество между Комисията и държавите-членки.

2.   Член на Комитета може да поиска от Комисията да се консултира с Комитета по всеки въпрос, попадащ в компетенцията на Комитета.

Член 3

Могат да се създават работни групи, които да подпомагат работата на Комитета.

Член 4

1.   Службите на Комисията осигуряват секретариата на Комитета.

2.   Председателят може да покани всяко лице със специфична компетентност по отношение на въпрос, включен в дневния ред, за участие в обсъжданията. Експертите участват в обсъжданията единствено по отношение на въпроса, за който са поканени да присъстват.

3.   Представители на съответните служби на Комисията участват в заседанията на Комитета и работните му групи.

4.   Комитетът се свиква от Комисията и заседава в централата на Комисията.

Член 5

1.   Комитетът обсъжда въпроси, по които Комисията е поискала становище. Не се гласува.

2.   Комисията може, когато иска становището на Комитета, да определи срок, в който становището трябва да се предостави.

3.   Изразените становища на представителите на държавите-членки се включват в протоколите.

Член 6

Без да се засягат разпоредбите на член 214 от Договора, когато Комисията уведоми Комитета, че поисканото становище или повдигнатият въпрос са от поверителен характер, членове на Комитета и когато е уместно — експертите, посочени в член 4, параграф 2, са задължени да не разкриват информация, която е станала тяхно достояние посредством работата на Комитета или работните му групи.

Член 7

Настоящото решение влиза в сила на 1 януари 1993 г.

Съставено в Брюксел на 23 декември 1992 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Заместник-председател


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

107


31993D0350


L 144/21

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 8 юни 1993 година

за изменение на Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Първоинстанционен съд на Европейските общности

(93/350/Евратом, ЕОВС, ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, и по-специално член 32г от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 168а от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 140а от него,

като взе предвид Протокола относно Устава на Съда на Европейската общност за въглища и стомана, подписан в Париж на 18 април 1951 г.,

като взе предвид искането на Съда,

като взе предвид становището на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че създаването на Първоинстанционен съд към Съда с Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом (2) има за цел със създаването на втори съд, по-специално по отношение на искове, изискващи внимателно проучване на сложни факти, да подобри съдебната защита на индивидуални интереси и да поддържа качеството и ефективността на съдебния контрол в правния ред на Общността, като дава възможност на Съда да съсредоточи дейностите си върху основната задача да осигурява еднакво тълкуване на правото на Общността;

като има предвид, че със същата цел е уместно, като се отчете досегашният опит, да се разшири компетентността, прехвърлена на Първоинстанционния съд да разглежда и решава като първа инстанция определени категории искове, предявени от физически или юридически лица;

като има предвид, че Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом следва впоследствие да се измени,

РЕШИ:

Член 1

Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом се изменя, както следва:

1.

Член 3, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Първоинстанционният съд упражнява на първа инстанция компетентността, предоставена на Съда от Договорите за създаване на Общностите и от актове, приети при тяхното изпълнение, освен ако не е предвидено друго в акт за създаване на орган, уреден от правото на Общността:

а)

при спорове, посочени в член 179 от Договора за ЕИО и член 152 от Договора за ЕОАЕ;

б)

при искове, предявени от физически или юридически лица, съгласно член 33, втори параграф, член 35, член 40, първи и втори параграф и член 42 от Договора за ЕОВС;

в)

при искове, предявени от физически или юридически лица, съгласно член 173, втори параграф, член 175, трети параграф и членове 178 и 181 от Договора за ЕИО;

г)

при искове, предявени от физически или юридически лица, съгласно член 146, втори параграф, член 148, трети параграф и членове 151 и 153 от Договора за ЕОАЕ.“

2.

Член 3, параграфи 2 и 3 се заличават;

3.

Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

Освен предвиденото по-долу, членове 34, 36, 39, 44 и 92 от Договора за ЕОВС, членове 172, 174, 176, 184—187 и 192 от Договора за ЕИО и членове 49, 83, 144б, 147, 149, 156—159 и 164 от Договора за ЕОАЕ се прилагат за Първоинстанционния съд.“

Член 2

В Протокола относно Устава на Съда на Европейската общност за въглища и стомана, изменен с Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом, член 53, втори параграф, се заменя със следното:

„Чрез дерогация от член 44 от Договора решения на Първоинстанционния съд, обявяващи общо решение или обща препоръка за невалидни, влизат в сила едва след изтичане на срока, посочен в член 49, първи параграф от настоящия устав, а ако в този период е внесена жалба — от датата на отхвърляне на жалбата, без да се накърнява обаче правото на страна да подаде молба до Съда съгласно член 39, втори и трети параграф от Договора, за прекратяване действията на акта, който е обявен за нищожен или за предписването на друга временна мярка.“

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на първия ден от втория месец след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности; по отношение обаче на искове, предявени от физически или юридически лица съгласно член 33, втори параграф, член 35 и член 40, първи и втори параграфи от Договора за ЕОВС и засягащи актове, свързани с прилагането на член 74 на този Договор по отношение на искове, предявени от физически или юридически лица, съгласно член 173, втори параграф, член 175, трети параграф и член 178 от Договора за ЕИО и свързани с мерки за защита на търговията по смисъла на член 113 от посочения Договора в случай на дъмпинг и субсидии, влизането в сила на решението се отлага, като датата на влизане в сила се определя с единодушно решение на Съвета.

Разпоредбите, свързани с искове, предявени съгласно член 42 от Договора за ЕОВС, член 181 от Договора за ЕИО или член 153 от Договора за ЕОАЕ се прилагат единствено по отношение на договори, сключени след влизането в сила на настоящото решение.

Член 4

Дела, попадащи в обхвата на член 3 от Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом, изменен с настоящото решение, които са заведени в Съда към датата, на която настоящото решение влиза в сила, но по които предварителният доклад, предвиден в член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда все още не е представен, се отнасят към Първоинстанционния съд.

Съставено в Люксембург на 8 юни 1993 година.

За Съвета

Председател

N. HELVEG PETERSEN


(1)  ОВ С 241, 21.9.1992 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 319, 25.11.1988 г., стр. 1. Поправена версия, публикувана в ОВ С 215, 21.8.1989 г., стр. 1.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

109


31993D0454


L 213/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 22 юли 1993 година

за определяне на данъците, свързани с производството и вноса за целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета за хармонизиране на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени

(93/454/ЕИО, Евратом)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета от 13 февруари 1989 г. за хармонизиране на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени (1), и по-специално член 1 от нея,

като има предвид, че за целите на определянето на брутния национален продукт по пазарни цени (БНПпц) в съответствие с член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом, е необходимо да се изясни дефиницията за данъците, свързани с производството и вноса, както се използва за целите на Европейската система от интегрирани икономически сметки;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по член 6 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом, уточняване на дефиницията за данъците, свързани с производството и вноса, е както е дефинирано в приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 юли 1993 година.

За Комисията

Henning CHRISTOPHERSEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 49, 21.2.1989 г., стр. 26.


ПРИЛОЖЕНИЕ

За целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом следните точки имат за цел да пояснят член 2 от посочената директива във връзка с дефинициите за ДДС върху продуктите (R 21) и данъците, свързани с вноса, с изключение на ДДС (R 29).

Когато домакинствата плащат на публичната администрация и институциите на Европейските общности данък върху добавената стойност, той се отчита като „ДДС върху продукти“ (R 21).

Когато домакинствата плащат на публичната администрация и институциите на Европейските общности данъци, свързани с вноса, изключващи ДДС, те се отчитат като „Данъци, свързани с вноса, с изключение на ДДС“ (R 29).


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

111


31993D0475


L 224/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 22 юли 1993 година

за определяне на производствените и вносните субсидии за целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета за хармонизиране на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени

(93/475/ЕИО, Евратом)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета от 13 февруари 1989 г. за хармонизиране на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени (1), и по-специално член 1 от нея,

като има предвид, че за целите на дефиницията за брутен национален продукт по пазарни цени (БНПпц) в съответствие с член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом, е необходимо да се изясни дефиницията за субсидиите за производството и вноса, както е използвана за целите на Европейската система от интегрирани икономически сметки;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 6 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом, уточненията относно на дефиницията за субсидиите за производството и вноса са, както са определени в приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 юли 1993 година.

За Комисията

Henning CHRISTOPHERSEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 49, 21.2.1989 г., стр. 26.


ПРИЛОЖЕНИЕ

За целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом, следните точки имат за цел да пояснят член 2 от тази директива във връзка с оценката на производството на стоки и услуги (P 10).

Следното се изключва от „Субсидии за производството и вноса“ (R 30):

плащанията от публичната администрация за конкретни групи от предварително определени домакинства, които поради административни причини се извършват за пазарни единици, с което да им се даде възможност да намалят цените на продуктите за тези домакинства. Тези плащания се изчисляват специално, така че да компенсират намаленията на цените, дадени за тези домакинства,

плащания, извършвани от публичната администрация за пазарни производствени единици, за заплащане изцяло или частично на стоките или услугите, предоставяни от тези пазарни производствени единици пряко и поотделно на домакинствата и на които домакинства имат законно установено право.

Тези плащания се третират или като социални плащания (R 64), като разни текущи трансфери (R 69) или като колективно потребление (P 30).


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

113


31993D0570


L 276/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 4 октомври 1993 година

за определяне на разграничението между „други данъци, свързани с производството“ и „междинно потребление“ за целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета за хармонизиране на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени

(93/570/ЕИО, Евратом)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета от 13 февруари 1989 г. за хармонизиране на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени (1), и по-специално член 1 от нея,

като има предвид, че за целите на дефиницията за брутен национален продукт по пазарни цени (БНПпц) съгласно член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом, е необходимо да се изясни разграничението между плащанията на други данъци, свързани с производството, и закупуването на услуги в междинното потребление, както са използвани за целите на Европейската система от интегрирани икономически сметки;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 6 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом, разпоредбите във връзка с разграничението между други данъци, свързани с производството, и закупуването на услуги в междинното потребление, са, както са определени в приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 4 октомври 1993 година.

За Комисията

Henning CHRISTOPHERSEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 49, 21.2.1989 г., стр. 26.


ПРИЛОЖЕНИЕ

За целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом следното обяснение има за цел да поясни член 2 от посочената директива във връзка с дефинициите на междинно потребление (P 20) и другите данъци, свързани с производството (R 222).

Възможно е в рамките на транзакциите на дадена производствена единица да се направи разграничение между покупката на услуга от непазарен производител за междинно потребление (P 20) и плащането на „други данъци, свързани с производството“ (R 222), използвайки следните критерии:

Плащането, извършвано от производствена единица на непазарна единица на държавното управление се разглежда като покупка на услуги, ако:

плащането се дава като възнаграждение за услуга, предоставена на производствената единица,

плащането е ясно свързано с разхода за предоставянето на услугата,

услуга от подобно естество може да бъде получена от пазарна производствена единица;

Ако не бъдат изпълнени тези условия, плащането се отчита като „други данъци, свързани с производството“ (R 222).


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

115


31993D0591


L 281/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 8 ноември 1993 година

относно неговото наименование след влизането в сила на Договора за Европейски съюз

(93/591)

Съветът се нарича отсега нататък „Съвет на Европейския съюз“ и се обозначава по този начин, по-специално във всички актове, които той приема, включително тези, приети съгласно дялове V и VI от Договора за Европейски съюз; политически декларации, които Съветът приема съгласно общата външна политика и политика на сигурност, се правят от името на „Европейския съюз“.

Съставено в Брюксел на 8 ноември 1993 година.

За Съвета

Председател

W. CLAES


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

116


31993D0619


L 297/25

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 19 ноември 1993 година

относно създаването на Научен, технически и икономически комитет по рибно стопанство

(93/619/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че за осъществяването на системата на Общността в областта на рибарствотои аквакултурите е необходима помощта на висококвалифицирани научни кадри, особено що се отнася до морската биология и биологията на рибните видове, технологията на риболова, икономиката на рибното стопанство и други подобни дисциплини, или във връзка с изследователската работа в областта на риболова и аквакултурите;

като има предвид, че тази помощ следва да бъде осигурявана от постоянен комитет, учреден в рамките на Комисията;

като има предвид, че правомощията на действащия Научен и технически комитет по рибно стопанство, създаден с Решение на Комисията 79/572/ЕИО (1), изменено с Акта за присъединяване на Испания и Португалия, следва да бъдат съответно изменени; като има предвид, че за постигане на по-голяма яснота посоченото решение следва да бъде заменено с ново,

РЕШИ:

Член 1

Създава се Научен, технически и икономически комитет по рибарство, наричан по-нататък „Комитет“.

Член 2

1.   Комисията може да иска становището на Комитета по всички въпроси, свързани с разпоредбите, регламентиращи достъпа до риболовните зони и ресурси на Общността, и тяхната експлоатация.

2.   Комитетът съставя годишен доклад за текущото състояние на риболовните ресурси и за настъпилите промени в риболовните дейности, що се отнася до биологичните, техническите и икономическите фактори. Комитетът докладва също относно икономическите последици от състоянието на риболовните ресурси.

3.   Комитетът докладва ежегодно за извършената работа и потребностите, свързани с координацията на научните, техническите и икономическите изследвания в областта на риболова и аквакултурите.

4.   Комитетът може да свежда до вниманието на Комисията всички проблеми, посочени в параграфи 1, 2 и 3.

Член 3

Комитетът си състои от не повече от 28 членове.

Член 4

Членовете на Комитета се посочват от Комисията измежду висококвалифицирани научни работници, притежаващи знания и умения в посочените в член 2 области.

Член 5

Комитетът избира председател и двама заместник-председатели измежду своите членове. Изборът става с просто мнозинство на членовете.

Член 6

1.   Членовете, председателят и заместник-председателите на Комитета се избират за срок от две години. Този срок може да бъде подновяван. Председателят и заместник-председателите на Комитета обаче не могат да бъдат преизбирани за непосредствен трети мандат след два поредни мандата от по две години. Членовете на Комитета не получават възнаграждение за работата си в него.

След изтичането на двугодишния мандат членовете, председателят и заместник-председателите на Комитета продължават да изпълняват задълженията си, докато не бъдат сменени или докато не бъдат подновени мандатите им.

2.   Когато член, председател или заместник-председател на Комитета не е в състояние да изпълнява задълженията си или подаде оставка по свое желание, за остатъка от неговия мандат се избира нов член, председател или заместник председател по реда съответно на членове 4 и 5.

Член 7

1.   В сътрудничество с длъжностни лица от Комисията Комитетът може да формира вътрешни работни групи.

2.   На работните групи се възлага да докладват пред Комитета по определените от него въпроси.

Член 8

1.   Комитетът и работните групи заседават по искане на представител на Комисията.

2.   Представителят на Комисията, както и други длъжностни лица и пълномощници на Комисията, участват в заседанията на Комитета и на работните групи.

3.   Представителят на Комисията може да кани за участие в заседанията физически лица със специални познания по разглежданите въпроси.

4.   Комисията осигурява секретариата на Комитета и на работните групи.

Член 9

1.   Комитетът разглежда исканията на Комисията за даване на становище. Становищата не се гласуват.

Представителят на Комисията може в искането на становище да определи срок за неговото даване.

2.   Когато по исканото становище е налице единодушно съгласие на членовете, Комитетът съставя общи заключения. Ако не бъде постигнато единодушно съгласие, различните мнения, изразени в хода на дискусията, се отразяват доклад, съставен на отговорност на представителя на Комисията.

Член 10

В съответствие с разпоредбите на член 214 от Договора, членовете на Комитета нямат право да разгласяват информацията, сведена до тяхно знание в хода на работата на Комитета, когато представителят на Комисията ги уведоми, че исканото становище е свързано с въпроси от поверителен характер.

В такива случаи на заседанията на Комитета присъстват само неговите членове, представителят на Комисията и другите длъжностни лица и пълномощници на Комисията.

Член 11

1.   Решение 79/572/ЕИО се отменя.

2.   Членовете на Научния и технически комитет по рибно стопанство, действащи в това си качество по силата на отмененото с параграф 1 решение, остават членове на Комитета до изтичането на техните мандати.

3.   Разпоредбите на член 6 се прилагат mutatis mutandis при изтичането на мандатите на членовете по параграф. 2.

Съставено в Брюксел на 19 ноември 1993 година.

За Комисията

Yannis PALEOKRASSAS

Член на Комисията


(1)  ОВ L 156, 23.6.1979 г., стр. 29.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

118


31994D0140


L 061/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 23 февруари 1994 година

за създаването на експертен комитет за координиране на предотвратяването на измамите

(94/140/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност,

като има предвид, че доброто управление на финансите на Общността налага да се противодейства ефективно срещу измамите, насочени срещу нейния бюджет;

като има предвид, че държавите-членки следва да предприемат специфични мерки за борба с измамата; като има предвид, че това налага тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията;

като има предвид, че член 209а от Договора изисква държавите-членки да предприемат същите мерки за противодействие на измамата, засягаща финансовите интереси на Общността, каквито предприемат за защитата на своите собствени финансови интереси; като има предвид, че затова, те трябва, с помощта на Комисията да координират действията си за защита на финансовите интереси на Общността и да противодействат на измамата;

като има предвид, че Комисията също има значителна отговорност, произтичаща от нейната основна задача да гарантира, че бюджетът на Общността е правилно изпълнен и че разпоредбите на Договора са приложени;

като има предвид, че затова е желателно Комисията да бъде съветвана от комитет, който да се състои от представители на държавите-членки, който да предоставя консултация по който и да е въпрос, свързан с предотвратяването на измамите, да осъществява сътрудничеството между държавите-членки и Комисията в борбата им с измамите, както и по всеки друг въпрос, които се отнася до правната закрила на финансовите интереси на Общността;

като има предвид, че съществуващите комитети са специализирани в специални области; като има предвид, че тези комисии не бива да бъдат заменяни; като има предвид, че въпреки това е необходимо да съществува общ поглед върху цялата област на измами, засягащи бюджета на Общността; като има предвид, че затова е необходимо създаването на хоризонтален комитет;

като има предвид, че, след като комитетът трябва да бъде от хоризонтален тип и държавите-членки трябва да бъдат представени от подходящото ниво, отразяващо техните собствени административни структури, трябва да се създаде разпоредба, която да определя, че комитетът ще се състои от двама представители на всяка държава-членка,

РЕШИ:

Член 1

Създава се Експертен комитет за координиране на предотвратяването на измамите (по нататък, наричан „Комитетът“) в рамките на Комисията.

Член 2

1.   Комисията може да се консултира с Комитета по всеки въпрос, отнасящ се до предотвратяването и преследването на измамите и нередностите, както и по всеки въпрос, свързан със сътрудничеството между държавите-членки или между държавите-членки и Комисията, който надхвърля правомощията на който и да е секторен комитет, за да организира по-ефективно действията, насочени срещу измамата.

Комисията може да се консултира с Комитета по всеки въпрос, отнасящ се до правната закрила на финансовите интереси на Общността.

2.   Всеки член на комитета може да иска Комисията да се консултира с Комитета по всеки въпрос, попадащ в обхвата на компетентността на Комитета.

Член 3

1.   Комитетът се състои от двама представители на всяка държава-членка. Те могат да се подпомагат от двама членове на персонала на съответните служби.

2.   Комитетът се председателства от представител на Комисията.

3.   Могат да се създават работни групи за облекчаване работата на Комитета.

Член 4

1.   Комисията осигурява секретариата на Комитета.

2.   Председателят може да покани което и да е лице със специални познания, отнасящи се до отделен въпрос от дневния ред да вземе участие в заседанията. Експертите участват единствено в обсъжданията, за които са били поканени.

3.   Представителите на съответните отдели на Комисията участват в заседанията на Комитета.

4.   Комитетът се свиква от Комисията.

Член 5

1.   Комитетът разглежда исканията за становища, отправени от Комисията. Не се гласува.

2.   Комисията, когато изисква становище от Комитета, може да посочи срока, в който становището трябва да ѝ бъде представено.

3.   Гледните точки, изразени от представителите на държавите-членки, се отразяват в протокола.

Член 6

Без да се засягат разпоредбите на член 214 от Договора, когато Комисията информира Комитета, че исканото становище или поставеният въпрос се отнася до материя с поверителен характер, от участниците се изисква да не разкриват получената информация в хода на работата на Комитета или на работните групи.

Член 7

Настоящото решение влиза в сила на 1 март 1994 г.

Съставено в Брюксел на 23 февруари 1994 година.

За Комисията

Peter SCHMIDHUBER

Член на Комисията


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

120


31994D0149


L 066/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 7 март 1994 година

за изменение на Решение 93/350/Евратом, ЕОВС, ЕИО за изменение на Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Първоинстанционен съд на Европейските общности

(94/149/ЕОВС, ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Решение 93/350/Евратом, ЕОВС, ЕИО на Съвета от 8 юни 1993 г., за изменение на Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом за създаване на Първоинстанционен съд на Европейските общности (1), и по-специално член 3 от него,

като има предвид, че съгласно така измененото Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом (2) Първоинстанционният съд има компетентност да разглежда и да се произнася по почти всички искове, заведени от физически или юридически лица;

като има предвид обаче, че по отношение на мерките за защита на търговския обмен, взети съгласно Договорите за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и Европейската общност в случай на дъмпинг и субсидии, влизането в сила на Решение 93/350/Евратом, ЕОВС, ЕИО беше отложено;

като има предвид, че в светлината на развитието оттогава, следва да се определи датата на влизане в сила на тази част от горепосочените решения,

РЕШИ:

Член 1

Член 3, първо изречение, втората част от Решение 93/350/Евратом, ЕОВС, ЕИО се заменя със следното:

„По отношение обаче на искове, заведени от физически или юридически лица, съгласно член 33, втори параграф, член 35 и член 40, първа и втора алинеи от Договора за ЕОВС и които засягат актове, свързани с прилагането на член 74 от този Договор, както и по отношение на дела, заведени от физически или юридически лица, съгласно член 173, четвърта алинея, член 175, трета алинея и член 178 от Договора за ЕО и свързани с мерки за търговска защита смисъла на член 133 от Договора в случай на дъмпинг и субсидии, влизането в сила се определя от 15 март 1994 г.“

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Съставено в Брюксел на 7 март 1994 година.

За Съвета

Председател

Th. PANGALOS


(1)  ОВ L 144, 16.6.1993 г., стр. 21 (поправка:

ОВ L 234, 17.9.1993 г., стр. 23).

(2)  ОВ L 319, 25.11.1988 г., стр. 1 (поправка:

ОВ L 241, 17.8.1989 г., стр. 4).


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

121


31994D0168


L 077/51

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 22 февруари 1994 година

относно мерките, които трябва да бъдат взети за прилагането на Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета относно хармонизирането на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени

(94/168/ЕО, Евратом)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета от 13 февруари 1989 г. относно хармонизирането на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени (1),

като има предвид, че Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност (2) предвижда, че:

базата за собствените ресурси от ДДС се изчислява чрез използването на данните от националните сметки (член 4),

Комисията проверява дали използваните данни и направените изчисления са подходящи (член 11),

държавите-членки предоставят на Комисията необходимата информация (член 12);

като има предвид, че Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за прилагане Решение 88/376/ЕИО, Евратом за системата на собствените ресурси (3) на Европейските общности предвижда, че Комисията всяка година ще инспектира предоставените агрегирани данни за грешки при съставянето на данните и държавите-членки правят всички стъпки, изисквани за улесняване на мерките по инспекциите;

като има предвид, че декларацията на Съвета и Комисията, записана в протоколите на Съвета, по повод на приемането на Директива 89/130/ЕИО, Евратом, посочва, че Комитетът, създаден съобразно член 6 от споменатата директива, наричан по-долу „Комитет за БНП“, следва да концентрира работата си върху подобряването на степента на обхващането на така наречената паралелна икономика в националните сметки;

като има предвид, че обхващането на икономическата дейност, извършвана в нарушение на данъчното и законодателство и това в областта на общественото осигуряване, в приблизителните стойности на брутния национален продукт по пазарни цени в държавите-членки, наричан по-долу „БНПпц“, не е унифицирано понастоящем;

като има предвид, че понятието за населението на производствените единици има отношение към изчисляването на БНПпц, независимо от това кой от трите подхода за брутния вътрешен продукт по пазарни цени, наричан по-долу „БВПпц“, е използван;

като има предвид, че понятието за заетостта, която стои в основата на БВПпц, има отношение към съставянето на данни за БВПпц от страната на продукцията и доходите; като има предвид, че всички държави-членки прилагат поне единия от тези два подхода към БВПпц;

като има предвид, че източниците за демографските данни (преброявания на населението, проучване на работната сила на Общността) представляват ефикасно средство за потвърждаване на заетостта, която стои в основата на БВПпц;

като има предвид, че девет държави-членки са извършили преброяване на населението през 1990/91 г. и останалите държави-членки можаха да представят съпоставими данни на базата на регистрите и/или извадкови проучвания;

като има предвид, че е проведено по системен начин проучване на работната сила в 12 държави-членки от 1987 г.;

като има предвид, че прякото интервюиране, прилагано в проучването на работната сила, може да доведе и в някои случаи бе показано, че води до оповестяването на заетост, превишаваща тази, отчетена при преброяването на населението;

като има предвид, че системите за персоналното данъчно облагане на физическите лица и за корпоративното подоходно облагане и данъкът върху добавената стойност, заедно със съответните механизми за данъчна ревизия, съществуват във всички държави-членки;

като има предвид, че информацията от данъчните ревизии може да бъде използвана, за да се правят корекции с цел отчитане в проучванията на избягването на плащането на данъци и укриването на доходи;

като има предвид, че в някои държави-членки информацията от данъчните ревизии вече се използва за тази цел;

като има предвид, че в съответствие с принципа на субсидиарност мерките за подобряване на изчерпателността на БНПпц са програми, които могат да бъдат изпълнени ефикасно само на нивото на Общността; като има пред вид, че тези мерки ще бъдат приложени във всяка държава-членка съгласно правомощията на органите и институциите, отговарящи за съставянето на официалните статистически данни;

като има предвид, че е проведена консултация с Комитета за БНП и той не е отхвърлил мярката, предвидена в това решение,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

ДЯЛ I

Цел и обхват

Член 1

1.   Целта на настоящото решение е да се подобри изчерпателността на БВПпц като основен компонент на БНПпц на държавите-членки по отношение на икономическата дейност в рамките на границата на производството в Европейската система от интегрирани стопански сметки („ESA“). Това включва икономическа дейност, която сама по себе си е законна, но която не се извършва в съответствие с данъчните регламенти и регламенти в областта на общественото осигуряване.

2.   Икономическата дейност, която е незаконна като такава съгласно националното законодателство, е извън обхвата на мерките, предвидени в настоящото решение.

3.   Първите резултати от програмите, предвидени съобразно дялове III, IV, V и VI, следва да бъдат интегрирани в приблизителните данни за БНП на държавите-членки не по-късно от 30 септември 1995 г.

ДЯЛ II

Дефиниране на термините

Член 2

Приблизителните данни за БНП и БВП са изчерпателни, когато обхващат не само производството, главния доход и разходите, които се наблюдават пряко в статистическите проучвания или административните досиета, но включват производство, главен доход и разходи, които не се наблюдават пряко. Последните, inter alia, се отнасят до едно или повече от следните явления:

отсъствие на регистрирани и икономически активни отчетни единици от статистическите файлове,

избягване на плащане на данъци и/или вноски за социални осигуровки,

освобождаване от задължението за представяне на информация на данъчните и социалноосигурителните органи.

Отсъствието от статистическите файлове се отнася до неотчитането в статистическите файлове на икономически активни отчетни единици, регистрирани при данъчните или социалноосигурителните органи, и има кореспондиращ елемент в записите в статистическите файлове на отчетни единици, които вече не са икономически активни.

Избягването на плащане на данъци и социалноосигурителни вноски обхваща представянето на данъчните и социалноосигурителните органи на цифри, които съдържат пропуски или са фалшифицирани, и обхваща непредставянето на задължителни данъчни или социалноосигурителни декларации, например от страна на нелегални производствени единици.

Освобождаването от задължението за представяне на информация на данъчните и социалноосигурителните органи е свързано, inter alia, с минималните прагове за задължителната регистрация на определени дейности или трансакции. То обхваща освобождаването на конкретни групи от лица или предприятия и представянето на частични декларации, които не нарушават регламентите, регулиращи данъчните и социалноосигурителните системи.

Заетостта се разбира като тази на местното заето население съгласно параграфи от 808 до 814 от ESA.

ДЯЛ III

Описание на изчисленията и корекциите, осигуряващи изчерпателност на настоящите стойности на БНП

Член 3

Държавите-членки изготвят описание на всичките изчисления и корекции, които се вземат предвид, за да се обхванат производството, главният доход и разходите, които не са наблюдавани пряко в съответствие с член 2. Изчисленията и корекциите са или изрично определени, или косвени. Пример за косвени корекции са изчисленията количество—цена и приблизителните стойности, извлечени от страната на търсенето, използвайки проучвания на купувачите на стоки и услуги. Доколкото е възможно, описанията предоставят разбивка на въпросните корекции и изчисления, както следва:

1.

Отсъствие на регистрирани и икономически активни единици от статистическите файлове.

2.

Избягване на плащането на данъци и/или социалноосигурителни вноски:

2.1.

нелегални производствени единици;

2.2.

други начини на избягване, по-конкретно некоректно деклариране и укриване на доходи от регистрирани предприятия.

3.

Освобождаване от регистрация при данъчните или социалноосигурителните органи:

3.1.

дължащо се на долните прагове за регистрация;

3.2.

други основания за освобождаване от регистрация.

Описанието се отнася до последната година, за която има окончателни данни.

Член 4

Държавите-членки, прилагащи подхода към БВП, базиран на продукцията, изготвят таблица на всички такива корекции и изчисления по браншове, следвайки NACE-CLIO R44 или, ако това не е възможно — на нивото на агрегиране, използвано за техните изчисления, и най-малко на нивото на NACE-CLIO R25 (виж ESA, раздел за класификациите и кодирането). Таблицата предоставя:

описание на вида на корекцията (например основанието за корекцията, дали това е косвена или пряка корекция; размера, изискван за регистрация, прага и пр.),

описание на източника/източниците на данни, използвани за корекцията (вид, година, връзка с обхвата на дейността в класа NACE-CLIO),

описание на метода на изчисление (използваните променливи, предположения, давайки конкретен пример за метода на изчисление),

за преките корекции: показва стойността на корекцията в абсолютно изражение и като процент от брутната добавена стойност (за които се използва окончателната стойност след всички изменения и интегриране),

за косвените корекции: обяснява защо трябва да се разглеждат като такива и ако е възможно, предоставя доказателство за валидността на направените предположения.

Форматът на тази таблица е даден в приложение I.

Член 5

Държавите-членки, прилагащи по отношение на БВП подхода, базиран на дохода, дават описание на всички такива корекции и изчисления по отношение на компенсацията на служителите, брутния оперативен излишък на некорпоративните предприятия и брутния оперативен излишък на некорпоративните предприятия. Таблицата, използвана за това описание, показва по сектори или по браншове:

вида на корекцията (както е предвидено в член 4),

източниците на данни за корекцията (както е предвидено в член 4),

методите за изчисление (както е предвидено в член 4),

за преки корекции: абсолютния и относителния размер (както е предвидено в член 4),

за косвени корекции: обосновката (както е предвидено в член 4).

Форматът на тази таблица е даден в приложение II.

Член 6

Държавите-членки, прилагащи разходния подход към БВП, във всички случаи, където данните за разходите са базирани на продажбите или покупките на производствените предприятия (например продажби на дребно или покупки на капиталови стоки от производителите), изготвят описание на всички подобни корекции и изчисления. Таблицата, използвана за това описание, показва следното на нивото на агрегиране, използвано за изчисленията:

вида на корекцията (както е предвидено в член 4),

източниците на данни за корекция (както е предвидено в член 4),

метода на изчисление (както е предвидено в член 4),

за изричните корекции: абсолютния и относителния размер на корекцията, размера, изразен като процент от разходите (за които ще бъде използвана окончателната стойност след всички модификации),

за косвените корекции: обосновката (както е предвидено в член 4).

Форматът на тази таблица е даден в приложение III.

Член 7

Ако при определянето на БНП не се правят или се правят само частични корекции за отсъствие, избягвания или изключения, държавите-членки правят предложения за програма за действие за отстраняване на тези недостатъци.

Член 8

Цялата информация, посочена в членове от 3 до 7, се изпраща на Статистическата служба на Европейските общности не по-късно от 30 юни 1994 г. Тя ще бъде разгледана от Комитета по БНП през втората половина на 1994 г.

ДЯЛ IV

Потвърждаване на заетостта, която е заложена в настоящите стойности на БНП

Член 9

Държавите-членки сравняват данните за заетостта съгласно демографските източници със заетостта, която е в основата на настоящите стойности на БНП. Концепцията за заетостта, която трябва да бъде приложена, е тази за местното заето население. Ако даден източник на демографски данни не отговаря на тази концепция за заетост, най-напред трябва да бъде изготвена таблица, която показва измененията, които трябва да бъдат направени, за да се постигне подобно съответствие. Таблицата трябва да показва, доколкото е възможно и съгласно националната практика:

основанието за изменението,

източника на данните, използвани за изменението, и главните им характеристики,

метода за изчисление (променливи, предположения и конкретен пример за изчисление),

размера на изменението (в абсолютно изражение и като процент от обема на труда).

Форматът на таблицата е предвиден в приложение IV. За стойностите на проучването на работната сила трябва да бъдат направени изменения, например за хората, живеещи в институционални домакинства и за трансграничните работници. Тъй като проучването на работната сила е извадково проучване, процедурата за окрупняването до общата стойност на национално ниво също се описва (източници на данни и метод на изчисляване). От държавите-членки се иска да предоставят информация за допустимата граница на грешките при преброяването на населението и проучването на работната сила. Изготвят се също таблици, които да показват измененията по браншове. За услугите се използва класификацията NACE-CLIO R44, а за другите браншове — NACE-CLIO R25. Форматът за тази таблица е предвиден в приложение V.

Член 10

За 1990 г. или 1991 г. държавите-членки изготвят таблица по браншове за общия брой на наетите и самонаетите лица съгласно преброяването на населението, проучването на работната сила и националните сметки. За услугите се използва класификацията NACE-CLIO R44, а за другите браншове — NACE-CLIO R25. Описват се източникът на данните за заетостта, които са в основата на националните сметки, и начинът, по който те са свързани с данните за добавената стойност и факторните доходи. Данните от проучването на работната сила уточняват:

работните места на пълен и непълен работен ден за заети лица,

броя на работните места на основна работа,

средния брой часове, отработени на основна работа,

броя на работните места за допълнителна работа,

средния брой часове, отработени на допълнителна работа,

и приравнените към пълен работен ден часове за основната и допълнителната работа.

Форматът за тази таблица е предвиден в приложение VI. Освен това се предоставят всякакви официални данни за броя на нелегалните имигранти и тяхната дейност.

Описва се преобразуването на броя на работните места в еквиваленти на пълен работен ден. Описанието включва източниците на данни, променливите, предположенията и конкретен пример за изчисляването на еквивалентите на пълен работен ден. При преобразуването се вземат под внимание такива явления, като например временна работа, сезонна работа, стажове и незаконни имигранти.

Когато за някои икономически дейности се проявяват значителни различия, държавите-членки предоставят изискваната информация на най-подробното ниво от националната класификация на икономическите дейности.

Член 11

Държавите-членки, които имат на разположение преброяване на работните места, подробни проучвания на работната сила, проучвания бюджет - време, специални целеви проучвания на разходите на домакинствата или някакви други данни, които хвърлят светлина върху заетостта изобщо и в частност върху вторичните дейности, могат да предоставят допълнителни таблици, съдържащи тази информация. По-конкретно:

държави-членки, за които има преброяване на работните места (преброяване на работните места на базата на регистър), могат да изготвят таблица по браншове за броя на работните места, на които работят наетите лица и самонаетите лица съгласно преброяването на работните места,

държави-членки, които провеждат подробни проучвания на работната сила, задават допълнителни въпроси, правят проучвания на бюджета на времето или специални целеви проучвания на разходите на домакинствата, могат да изготвят таблици, показващи броя заети на второ работно място, които се съдържат в тези източници.

Член 12

Информацията, посочена в членове 9, 10 и 11, се изпраща до Статистическата служба на Европейските общности не по-късно от 30 юни 1994 г. Тя се разглежда от Комитета по БНП през втората половина на 1994 г.

ДЯЛ V

Описание на регламентите и статистическите корекции, имащи отношение към дохода в натура и бакшиши или парични подаръци

Член 13

1.   Държавите-членки изготвят проучване на действащите данъчни разпоредби, които се отнасят до всяка от следните позиции:

служебни автомобили, използвани за лични цели,

вноски на работодателите за издръжка на текущите разходи на столове, включително цената на предлаганата храна и възнаграждението на персонала на стола, с изключение на наемите, разноските за почистване, отопление, електричество и други разноски, свързани със стопанисването на помещенията,

ваучери за храна, предоставяни от работодателите на наетите лица,

храна и квартира, предоставяни безплатно или при намалени цени на наетите лица в хотели, заведения за обществено хранене и селското стопанство,

жилища без заплащане на наем и жилища, отдавани под наем на наетите лица срещу наем, по-нисък от пазарните наеми,

стойност на лихвите, пропуснати от работодателите, когато предоставят заеми на наетите лица при по-ниска или даже нулева лихва,

билети за пътуване, давани безплатно или на намалени цени на наетите лица,

електричество и въглища, предоставяни безплатно или на намалени цени на наетите лица,

безплатен телефон (домашен),

потребление от страна на търговците на собствени стоки и услуги,

всички други позиции, които са важни от количествена гледна точка.

Държавите-членки описват за всяка от тези позиции процедурите, използвани, за да се гарантира, че както частта, която е облагаем доход, така и частта, която е освободена от данък, се третират като възнаграждение на заетите лица или брутен оперативен излишък на неинкорпорираните предприятия (а не като междинно потребление). Ако се правят корекции за конкретни позиции, се описват източниците на данни, методът на изчисляване и размерът на корекцията.

2.   Държавите-членки сравнят стойностите за дохода в натура с резултатите от четиригодишното проучване на Общността на разходите за труд, като последното включва също информация за дохода в натура. Това сравнение се описва от държавите-членки.

Член 14

Описват се изчисленията, приложени по отношение на бакшишите или паричните подаръци. Това включва главните характеристики на използваните източници на данни (вид, година и пр.).

Член 15

Ако описанията, за които става дума в членове 13 и 14, изясняват, че някои от споменатите компоненти на дохода в натура или бакшишите или паричните подаръци не са третирани адекватно в съставянето на данните за БНП, държавите-членки правят предложения за включването на тази част от дохода.

Член 16

Описанията и предложенията се представят на Статистическата служба на Европейските общности не по-късно от 30 юни 1994 г. Те трябва да бъдат разгледани от Комисията по БНП през втората половина на 1994 г.

ДЯЛ VI

Проучване на използването на информация от данъчните одити за подобряване на изчерпателността на стойностите на БНП

Член 17

Държавите-членки представят доклад не по-късно от 30 юни 1994 г. на Статистическата служба на Европейските общности за възможността за използването на данъчни одити за подобряване на изчерпателността на данните за БНП. Докладът обхваща по-конкретно следното:

вида на информацията, която е на разположение (дали одитите са случайни или редовни, съответните години, критериите за подбор на одитираните предприятия и използваните променливи),

достъпността на тази информация. Това включва изчисленията, които могат да бъдат направени от статистическите служби, получили достъп до анонимните данни от данъчните записи. Той обхваща и изчисленията, които би следвало да бъдат направени от самите данъчни органи, поради регламентите за защита на данните,

полезността на тази информация за подобряването на изчерпателността на данните на държавите-членки за БНП.

Докладите се разглеждат от Комитета по БНП през втората половина на 1994 г.

Член 18

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 22 февруари 1994 година.

За Комисията

Henning CHRISTOPHERSEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 49, 21.2.1989 г., стр. 26.

(2)  ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр. 9.

(3)  ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Таблица, допълваща член 4: описание на изчисленията и корекциите, които обхващат липсата, избягването или изключенията за подхода, базиран на продукцията

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица, допълваща член 5: описание на изчисленията и корекциите, които обхващат липсата, избягването или изключенията за подхода, базиран на дохода

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Таблица, допълваща член 6: описание на изчисленията и корекциите, които обхващат липсата, избягването или изключенията за подхода, базиран на разходите

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Таблица, допълваща член 9: изменения с оглед съобразяване с концепцията за местното заето население.

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Таблица, допълваща член 9: изменения с оглед съобразяване с концепцията за местното заето население по браншове.

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Таблица, допълваща член 10: размер на работната сила съгласно преброяването на населението, проучването на работната сила и националните сметки (NB: след като са направени необходимите изменения за съобразяване с концепцията за местното заето население, вижте таблиците, допълващи член 9)

Image


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

132


31994D0262


L 113/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

от 9 март 1994 година

относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана

(94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ,

като взе предвид Договорите за създаване на Европейските общности, и по-специално член 138 д, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност, член 20 г, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и член 107 г, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид становището на Комисията,

като взе предвид одобрението на Съвета,

като има предвид, че правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана следва да бъдат приети в съответствие с разпоредбите на Договорите за създаване на Европейските общности;

като има предвид, че трябва да се определят условията, при които може да бъде подадена жалба до омбудсмана, както и връзката между изпълнението на функциите на омбудсмана и съдебни и административни производства;

като има предвид, че омбудсманът, който може да действа и по собствена инициатива, трябва да има достъп до всички елементи, необходими за изпълнение на функциите му; като има предвид, че за тази цел органите и институциите на Общността са длъжни да предоставят на омбудсмана, при негово поискване, всяка поискана от него информация, освен при надлежно обосновани основания за поверителност и без да се накърнява задължението на омбудсмана да не разкрива съответната информация; като има предвид, че властите на държавите-членки са длъжни да предоставят на омбудсмана всяка необходима информация, освен ако по отношение на съответната информация се прилагат законови и подзаконови разпоредби за поверителност или разпоредби, забраняващи предаването й; като има предвид, че ако не получи поисканото съдействие, омбудсманът уведомява за това Европейския парламент, който предприема необходимите мерки;

като има предвид, че е необходимо да се определят процедурите, които ще се прилагат в случай, че в резултат на извършваните от омбудсмана проверки се разкрият случаи на лошо администриране; като има предвид, че е необходимо също да се предвиди омбудсмана да представя подробен доклад пред Европейския парламент в края на всяка годишна сесия;

като има предвид, че омбудсманът и служителите от неговата администрация са длъжни да опазват поверителния характер на информацията, която са получили при упражняване на функциите им; като има предвид, че въпреки това омбудсманът е, все пак, длъжен да информира компетентните власти за факти, които счита, че имат отношение към наказателното право и които са му станали известни рамките на извършената от него проверка;

като има предвид, че е необходимо да се предвиди възможност за сътрудничество между омбудсмана и аналогични органи в някои държави-членки при условията на спазване на приложимото национално законодателство;

като има предвид, че Европейският парламент следва да назначава омбудсмана в началото на своя мандат и за срока на този мандат, като го избира измежду лица, които са граждани на Съюза и предоставят всички необходими гаранции за независимост и компетентност;

като има предвид, че трябва да се предвидят условията за прекратяване на функциите на омбудсмана;

като има предвид, че омбудсманът трябва да изпълнява задълженията си при условията на пълна независимост, за което полага тържествена клетва пред Съда на Европейските общности при встъпването си в длъжност; като има предвид, че следва да се определят дейностите, които са несъвместими с изпълнението на функциите на омбудсман, както и възнаграждението, привилегиите и имунитетите, които му се предоставят;

като има предвид, че следват да се предвидят разпоредби относно длъжностните лица и служителите в секретариата на омбудсмана, които го подпомагат при изпълнението на неговите функции, както и разпоредби за неговия бюджет; като има предвид, че седалището на омбудсмана следва да съвпада със седалището на Европейския парламент;

като има предвид, че омбудсманът приема разпоредбите по прилагане на настоящото решение; като има предвид освен това, че следва да се приемат някои преходни разпоредби, приложими спрямо първия омбудсман, назначен след влизането в сила на Договора за ЕС,

РЕШИ:

Член 1

1.   С настоящото решение се определят правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана в съответствие с член 138 д, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност, член 20 г, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и член 107 г, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

2.   Омбудсманът изпълнява функциите си в съответствие с правомощията, които Договорите предоставят на институциите и органите на Общността.

3.   Омбудсманът не може да встъпва в дела пред съд или да поставя под въпрос обосноваността на съдебно решение.

Член 2

1.   В рамките и при условията на гореспоменатите Договори, омбудсманът допринася за разкриването на случаи на лошо администриране в дейността на институциите и органите на Общността, с изключение на Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд на Европейските общности в качеството им на правораздавателни органи, и формулира препоръки с оглед преустановяването на такива случаи. Действията на други органи или лица не могат да бъдат предмет на жалба пред омбудсмана.

2.   Всеки гражданин на Съюза или всяко физическо или юридическо лице с местопребиваване или седалище в държава-членка на Съюза може да подаде до омбудсмана, пряко или с посредничеството на член на Европейския парламент, жалба във връзка със случай на лошо управление в дейността на институциите или органите на Общността, с изключение на Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд на Европейските общности в качеството им на правораздавателни органи. Омбудсманът информира заинтересуваната институция или орган непосредствено след като е бил сезиран с жалба.

3.   От жалбата трябва да ясно да личат нейният предмет и самоличността на жалбоподателя; жалбоподателят може да поиска жалбата му да остане поверителна.

4.   Жалбата трябва да бъде подадена в срок от две години от датата, на която жалбоподателят е узнал фактите, на които тя се основава, и да бъде предшествана от подходящите административни постъпки пред съответните органи и институции.

5.   Омбудсманът може да посъветва жалбоподателя да адресира жалбата до друг орган.

6.   Подадените до омбудсмана жалби не спират сроковете за обжалване при административни или съдебни производства.

7.   Когато омбудсманът, поради висящо или приключило съдебно производство, отнасящо се до представените пред него факти, трябва да обяви жалбата за недопустима или да прекрати разглеждането й, резултатите от всички проведени преди това от него проверки се изпращат в архив.

8.   До омбудсмана не могат да се подават жалби във връзка с трудовоправни отношения между институциите и органите от Общността и техните длъжностни лица или други служители, ако не са изчерпани всички възможности за подаване на молби и жалби по вътрешно-административен ред, и по-специално процедурите по член 90, параграфи 1 и 2 от Правилника за длъжностните лица, и не са изтекли сроковете за отговор от страна на съответния орган, до който е отправена молбата или жалбата.

9.   Омбудсманът уведомява жалбоподателя възможно най-скоро за предприетите от него мерки.

Член 3

1.   Омбудсманът, по собствена инициатива или въз основа на подадена жалба, извършва всички проверки, които счита за обосновани с оглед изясняването на предполагаема лоша администрация от страна на институции и органи на Общността. Омбудсманът уведомява за това заинтересованата институция или орган, който от своя страна може да представи всички бележки, които счете за необходими.

2.   Институциите и органите на Общността са длъжни да предоставят поисканата от Омбудсмана информация, както и да му осигурят достъп до съответните досиета. Те могат да отказват да направят това само въз основа на надлежно аргументирани съображения за поверителност.

Те предоставят достъп до документи с произход от държава-членка, които по силата на законов или подзаконов нормативен акт са класифицирани като секретни, само с предварителното съгласие на съответната държава-членка.

Институциите и органите на Общността предоставят достъп до други документи с произход от държава-членка, след като информират съответната държава-членка. И в двата случая, съгласно член 4, омбудсманът не може да разпространява съдържанието на документите.

Длъжностните лица и другите служители на институциите и органите на Общността са длъжни да свидетелстват по искане на омбудсмана; те се изказват от името и в съответствие с указанията на администрацията, в която работят и остават обвързани от задължението за опазване на професионална тайна.

3.   По искане на омбудсмана органите на държавите-членки са длъжни да му предоставят, чрез постоянните си представителства в Европейските общности, всяка информация, която би допринесла за изясняването на случаи на лоша администрация от страна на институции или органи от Общността, освен ако исканата информация е предмет на законови или подзаконови разпоредби, които забраняват нейното разпространение. В последния случай обаче, съответната държава-членка може да разреши на омбудсмана да се запознава с тази информация, при положение че същият се задължи да не я разпространява.

4.   Когато омбудсманът не получи поисканото от него съдействие, той уведомява за това Европейския парламент, който предприема съответните мерки.

5.   Доколкото е възможно, омбудсманът се стреми, съвместно със заинтересуваната институция или орган, да намери решение, с което да се преустановят случаите на лошо управление и да се удовлетвори жалбата.

6.   Ако омбудсманът установи случай на лоша администрация, той сезира съответната институция или орган, и при необходимост формулира проект на препоръки. Сезираната институция или орган изпраща на омбудсмана подробно становище в срок от три месеца.

7.   След това омбудсманът изпраща доклад до Европейския парламент и до заинтересуваната институция или орган, в който може да формулира препоръки. Омбудсманът уведомява жалбоподателя за резултатите от проверката, за изразеното от заинтересуваната институция или орган становище и за евентуално формулираните от него препоръки.

8.   На края на всяка годишна сесия омбудсманът представя пред Европейския парламент доклад за резултатите от проведените от него проверки.

Член 4

1.   Омбудсманът и служителите от неговата администрация, за които важат разпоредбите на член 214 от Договора за създаване на Европейската общност, член 47, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и член 194 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, са длъжни да не разпространяват информацията и документите, до които са получили достъп в хода на извършваните от тях проверки. Те са длъжни също да опазват поверителния характер на всяка информация, която би увредила жалбоподателя или друго евентуално заинтересувано лице, без да се накърняват разпоредбите на параграф 2.

2.   Ако в хода на проверките омбудсманът узнае за факти, за които счита, че биха могли да имат наказателноправно значение, той незабавно уведомява компетентните национални органи чрез постоянните представителства на държавите-членки в Европейските общности, и по целесъобразност институцията на Общността, в която служи въпросното длъжностно лице или служител, и която може да приложи разпоредбите на член 18, параграф 2 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности. Омбудсманът може да информира заинтересуваната институция или орган на Общността и за фактите, които поставят под въпрос поведението на техен служител от дисциплинарна гледна точка.

Член 5

Доколкото това може да способства за постигането на по-голяма ефективност на проверките и по-добрата защита на правата и интересите на жалбоподателите, омбудсманът може да сътрудничи с аналогични органи в някои държави-членки, при условие че спазва приложимото национално законодателство. Омбудсманът не може да изисква по този начин документи, до които не би имал достъп съгласно член 3.

Член 6

1.   Омбудсманът се назначава от Европейския парламент след всяко избиране на нов Парламент и за срока на парламентарния мандат. Мандатът на омбудсмана може да се подновява.

2.   Омбудсманът се избира измежду лица, които са граждани на Съюза и се ползват с пълни граждански и политически права, предоставят гаранции за независимост и отговарят на условията за заемане на най-висша съдебна длъжност в своята страна или притежават призната компетентност и опит, за да изпълняват функциите на омбудсман.

Член 7

1.   Омбудсманът прекратява изпълнението на функциите си при изтичане на срока на мандата му, подаване на оставка или освобождаване.

2.   Освен в случай на освобождаване, омбудсманът продължава да изпълнява функциите си до назначаването на негов приемник.

3.   В случай на предсрочно прекратяване на функциите на омбудсмана, в срок от три месеца от момента на освобождаване на длъжността се назначава приемник за остатъка от парламентарния мандат.

Член 8

Омбудсман, който вече не отговаря на необходимите условия за изпълнение на неговите функции или е извършил сериозно нарушение при изпълнението на служебните си задължения, може да бъде освободен от Съда на Европейските общности по искане на Европейския парламент.

Член 9

1.   Омбудсманът изпълнява функциите си при условията на пълна независимост и в общ интерес на Общностите и гражданите на Съюза. При изпълнение на функциите си той не иска или не получава указания от никое правителство или друг орган. Омбудсманът се въздържа от всякакви действия, които са несъвместими с характера на неговите функции.

2.   При встъпването си в длъжност омбудсманът полага тържествена клетва пред Съда на Европейските общности да изпълнява функциите си при условията на пълна независимост и безпристрастност, както и по време на и след изтичането на мандата си да спазва задълженията, произтичащи от заеманата от него длъжност, и по-специално задължението за почтеност и сдържаност при приемането на определени назначения или облаги след прекратяване на служебните му функции

Член 10

1.   По време на мандата си омбудсманът не може да извършва никаква друга политическа или административна дейност, нито да развива друга професионална дейност, възмездно или безвъзмездно.

2.   По отношение на възнаграждението, надбавките и пенсията, омбудсманът се ползва с ранга на съдия в Съда на Европейските общности.

3.   По отношение на омбудсмана и длъжностните лица и служителите в неговия секретариат се прилагат разпоредбите на членове от 12 до 15 и член 18 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности.

Член 11

1.   Омбудсманът се подпомага от секретариат, чийто ръководител се назначава от него самия.

2.   За длъжностните лица и другите служители в секретариата на омбудсмана важат правилата и нормите, които са приложими за длъжностните лица и служителите на Европейските общности. Тяхната численост се определя ежегодно в рамките на бюджетната процедура (1).

3.   Длъжностните лица на Европейските общности и на държавите-членки, които са назначени в секретариата на омбудсмана, се командироват в интерес на службата, като на същите се гарантира автоматично възстановяване на длъжност в институцията, от която идват.

4.   По въпросите, които се отнасят до служителите в неговата администрация, омбудсманът е приравнен на институциите по смисъла на член 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности.

Член 12

Бюджетът на омбудсмана фигурира като приложение към раздел 1 (Парламент) на общия бюджет на Европейските общности.

Член 13

Седалището на омбудсмана съвпада със седалището на Европейския парламент (2).

Член 14

Омбудсманът приема разпоредби за изпълнение на настоящото решение.

Член 15

Първият омбудсман, който ще бъде назначен след влизането в сила на Договора за създаване на Европейски съюз, се назначава за остатъка от парламентарния мандат.

Член 16

Европейският парламент предвижда в бюджета си средствата за персонал и материали, които дават възможност на първия назначен омбудсман да упражнява от момента на назначаването му задачите, с които е натоварен.

Член 17

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности. То влиза в сила на датата на публикуването му.

Съставено в Страсбург на 9 март 1994 година.

За Европейския парламент

Председател

Egon KLEPSCH


(1)  Съвместно изявление на трите институции ще установи ръководни прииципи относно числеността на длъжностните лица и служителите при омбудсмана, както и статута на служителите на временен или постоянен договор, които извършват проверки.

(2)  Решение, взето със съвместно съгласие на представителите на правителствата на държавите-членки по отношение на седалищата на институциите и на някои организации и служби на ЕО (ОВ С 341, 23.12.1992 г. стр. 1)


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

136


31994D0375


L 173/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 6 юни 1994 година

относно членство на Общността в Европейския инвестиционен фонд

(94/375/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид Устава на Европейския инвестиционен фонд (2),

като има предвид, че на заседанието си на 11 и 12 декември 1992 г. в Единбург Европейският съвет покани Съвета и Европейската инвестиционна банка да разгледат наложително и благосклонно създаването възможно най-скоро на Европейски инвестиционен фонд, наричана по-нататък „Фонда“;

като има предвид, че Фондът следва да създаде ефективни от гледна точка на разходите и ефикасни средства съгласно които Общността, заедно с Европейската инвестиционна банка и други финансови институции да предоставят съществен принос за развитието на трансевропейските мрежи в областта на транспорта, далекосъобщенията и енергийните инфраструктури и за развитието на малки и средни предприятия (МСП);

като има предвид, че инвестициите в трансевропейските мрежи са от първостепенно значение за правилното функциониране на вътрешния пазар и като има предвид, че в съответствие с процедурите, предвидени в Устава на Фонда, някои от тези инвестиции могат да включват дейности, които се извършват в съседни страни при реализирането на презгранични проекти;

като има предвид, че инвестиционната подкрепа за МСП е съществен фактор за създаване и увеличаване на заетостта;

като има предвид, че Фондът насърчава инвестиции и в двете области, с цел да допринесе за постигане целите на Общността;

като има предвид, че бързото реализиране на Фонда ще стимулира устойчив и балансиран растеж в Общността;

като има предвид, че член 30 от Устава на Европейската инвестиционна банка упълномощава Управителния съвет на Банката да учреди Фонда; като има предвид, че Съветът е взел решение за учредяване на Фонда и създаване на Устав на Фонда;

като има предвид, че Общността може да стане член на Фонда;

като има предвид, че ще се осигури необходимата координация между дейностите на Фонда и финансовите и бюджетни инструменти на Общността;

като има предвид, че Комисията ще представи годишния доклад на Фонда на Европейския парламент и на Съвета, заедно с всяка друга информация, която е от особен интерес за Общността;

като има предвид, че, за да се изпълнят целите на Фонда, е уместно той да се приеме за многостранна банка за развитие за целите на Директива 89/647/ЕИО на Съвета (3) и Директива 91/31/ЕИО на Комисията (4);

като има предвид, че Договорът не предвижда други правомощия за приемането на настоящото решение освен предвидените в член 235,

РЕШИ:

Член 1

Общността, представлявана от Комисията, става член на Европейския инвестиционен фонд.

Член 2

Комисията държи Съвета в течение относно работата на органите на Европейския инвестиционен фонд. Комисията по-специално информира Съвета в най-кратък срок за въпроси, които следва да се обсъждат от Общото събрание на Фонда.

Съветът може по молба на държава-членка или на Комисията да разгледа тези въпроси.

Без да се засяга член 3, Комисията отчита заключенията от разглеждането на тези въпроси при приемането на позиция по тях на Общо събрание на Фонда.

Член 3

Позицията на Общността по отношение на възможно увеличаване на капитала на Фонда и на участието ѝ в това увеличение се определя с единодушно решение на Съвета по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент.

Съставено в Люксембург на 6 юни 1994 година.

За Съвета

Председател

Y. PAPANTONIOU


(1)  ОВ С 115, 26.4.1993 г., стр. 238.

(2)  ОВ L 173, 7.7.1994 г., стр.1.

(3)  Директива 89/647/ЕИО на Съвета от 18 декември 1989 г. за коефициент на платежоспособност за кредитните институции (ОВ L 386, 30.12.1989 г., стр. 14). Директива, изменена с Директива 92/30/ЕИО на Комисията (ОВ L 110, 28.4.1992 г., стр. 52).

(4)  Директива 91/31/ЕИО на Комисията от 19 декември 1990 г., относно адаптиране на техническото определението на понятието „многостранни банки за развитие“ в Директива 89/647/ЕИО на Съвета от 18 декември 1989 г. за коефициента на платежоспособност на кредитните институции (ОВ L 17, 23.1.1991 г., стр. 20).


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

138


31994R2728


L 293/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО, Евратом) № 2728/94 НА СЪВЕТА

от 31 октомври 1994 година

относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия, и по-специално член 203 от него,

като взе предвид предложението от Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Сметната палата (3),

като има предвид, че общият бюджет на Европейските общности е изложен на нарастващ финансов риск в резултат от гаранциите, покриващи заеми за трети страни;

като има предвид, че на заседанието си на 11 и 12 декември 1992 г. Европейският съвет заключи, че съображения за добро финансово управление и финансова дисциплина изискват създаването на нов финансов механизъм и съобразно с това следва да се създаде Гаранционен фонд, който да покрива рисковете, свързани със заеми и гаранции, покриващи заеми, предоставени на трети страни, или за проекти, изпълнявани в трети страни; като има предвид, че е възможно тази необходимост да се посрещне чрез създаването на Гаранционен фонд, от който да се плаща директно на кредиторите на Общността;

като има предвид, че институциите се съгласиха съобразно Междуинституционалното споразумение от 29 октомври 1993 г. да включат в бюджета резерв, свързан с операции по заемане и гарантиране в полза на и в трети страни;

като има предвид, че понастоящем съществуват механизми за изплащане на гаранции при тяхното активиране, по-специално чрез временно изтегляне на парични ресурси, съгласно предвиденото в член 12 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за изпълнение на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствени ресурси на Общността (4);

като има предвид, че Гаранционният фонд следва да бъде учреден с постепенно плащане на ресурси; като има предвид, че Фондът впоследствие ще получи също така лихва върху инвестираните ресурси и суми, възстановени от просрочващи длъжници, в случаите, където Фондът вече е изплатил гаранцията;

като има предвид, че практиката на международните финансови институции показва, че би било уместно съотношение от 10 % между ресурсите на Гаранционния фонд и гарантираните задължения по принцип, увеличени с неизплатена дължима лихва;

като има предвид, че плащания към Гаранционния фонд в размер на 14 % от стойността на всяка операция биха били подходящи за постигане на тази целева стойност; като има предвид, че трябва да се определят условията за извършване на такива плащания;

като има предвид, че след като целевата стойност бъде достигната, условната лихва ще бъде преразгледана, а ако Гаранционният фонд надхвърли целевата стойност, излишъкът ще бъде изплатен обратно в общия бюджет на Европейските общности;

като има предвид, че финансовото управление на Гаранционния фонд следва да се повери на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ); като има предвид, че финансовото управление на Фонда подлежи на ревизия от Сметната палата в съответствие с процедури, които ще се договорят от Сметната палата, Комисията и Европейската инвестиционна банка;

като има предвид, че Договорите не предвиждат други правомощия освен тези съгласно член 235 от Договора за ЕО и член 203 от Договора за ЕОАЕ за приемането на настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Учредява се Гаранционен фонд, наричан по-нататък „Фонда“, чиито ресурси се използват за изплащане на кредитори на Общността в случай на просрочване на плащания от получателя на заем, предоставен или гарантиран от Общността.

Операциите по заемане и гарантиране, посочени в първия параграф, наричани по-нататък „операции“, са тези, извършени в полза на трета страна или за целите на финансиране на проекти в трети страни.

Член 2

Фондът се финансира чрез:

плащания от общия бюджет на Европейските общности съгласно член 4,

лихва върху инвестирани ресурси на Фонда,

суми, събрани от неизправни длъжници, в случаите, където Фондът вече е изплатил гаранцията.

Член 3

Фондът се увеличава до подходящо ниво, по-нататък наричано „целева стойност“.

Целевата стойност е 10 % от общите просрочени капиталови задължения на Общността вследствие на всяка операция, увеличени с дължимата неизплатена лихва.

Ако в края на едногодишен период от време целевата стойност е надхвърлена, излишъкът се изплаща обратно под специална позиция в отчета за приходите в общия бюджет на Европейските общности.

Член 4

1.   Предвидените в член 2, първо тире плащания са равностойни на 14 % от капиталовата стойност на операциите, докато Фондът достигне целевата стойност.

Условната лихва се преразглежда, когато Фондът достигне целевата си стойност и при всички случаи не по-късно от края на 1999 г.

2.   Плащания към Фонда се извършват в съответствие с условията, посочени в приложението.

Член 5

Ако в резултат от активиране на гаранции вследствие на просрочени плащания ресурсите във Фонда паднат под 75 % от целевата стойност, лихвата при предоставяне на нови операции се увеличава на 15 %, докато целевата стойност не бъде достигната отново или, ако неизпълнението на задължението възникне преди достигането на целевата стойност, докато сумата, изтеглена при активиране на гаранцията, не бъде възстановена напълно.

Ако в резултат от активирането на гаранции по едно или няколко просрочвания на основни плащания ресурсите във Фонда паднат под 50 % от целевата стойност, Комисията представя доклад за изключителни мерки, които могат да се изискат за попълване на Фонда.

Член 6

Комисията поверява финансовото управление на Фонда на ЕИБ съгласно инструкция на Общността.

Член 7

Не по-късно от 31 март на следващата финансова година Комисията изпраща на Европейския парламент, на Съвета и на Сметната палата годишен доклад за състоянието на Фонда и неговото управление за предходната година.

Член 8

Отчетът за приходите и разходите и счетоводният баланс, свързани с Фонда, се прикрепят към отчета за приходите и разходите и счетоводния баланс на Общностите.

Член 9

Не по-късно от 31 декември 1998 г. Комисията представя подробен доклад за функционирането на Фонда.

Член 10

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4 се прилага за операции, за които са взети решения и са поети ангажименти след 1 януари 1993 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 31 октомври 1994 година.

За Съвета

Председател

K. KINKEL


(1)  ОВС 68, 11.3.1993 г., стр. 10.

(2)  ОВ С 315, 22.11.1993 г., стр. 235.

(3)  ОВ С 170, 21.6.1993 г., стр. 25.

(4)  ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 2729/94 (ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 5).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Условия за плащанията, предвидени в член 2, първо тире

1.   Плащания към Фонда се извършват в съответствие с условията, постановени в параграфи 2 и 3, в зависимост от това, дали операциите са свързани със:

а)

заемни операции на Общността или гаранции към финансови органи, извършвани на един или няколко транша, с изключение на изброените в буква б) (1);

б)

заемни операции на Общността или гаранции към финансови органи съгласно рамков механизъм за период от няколко години и с микроикономическа и структурна цел (2).

2.   За операциите, посочени в точка 1, буква а), Комисията започва процедурата за извършване на плащанията към Фонда възможно най-скоро след като Съветът официално одобри основното решение. Сумата, която ще се изплати във Фонда, ще се изчисли въз основа на общата сума на операциите, за които Съветът е взел решение.

3.   За операциите, посочени в точка 1, буква б), плащания към Фонда ще се извършват на годишни траншове, изчислени въз основа на годишните суми, посочени във финансовия отчет, приложен към предложението на Комисията, изменени, където е необходимо, в светлината на решенето на Съвета.

Комисията започва процедура за извършване на плащания към Фонда възможно най-скоро след като Съветът е приел официално основното решение или в началото на следващата финансова година, ако за текущата финансова година не са планирани операции. За следващите финансови години Комисията започва процедурата по изплащане в началото на финансовата година.

От втората година сумите, изплащани към Фонда, се коригират с разликата, вписана на 31 декември предходната година, между оценките, направени въз основа на предходното плащане, и действителната стойност на заемите, подписани през тази година. Всяка разлика, свързана с предходната година, води до плащане през следващата година.

4.   При започване на процедура по изплащане Комисията проверява ситуацията по отношение на изпълнението на операциите, които са били предмет на предишни плащания, и когато първоначално постановените крайни срокове за изпълнение на задължения не са спазени, предлага това да се вземе предвид при изчисляване на първото плащане, което трябва да се направи в началото на следващата финансова година за операции вече в ход.

5.   За операции, за които Съветът е взел решение след 1 януари 1993 г., Комисията започва процедурата за извършване на плащания към Фонда възможно най-скоро след влизането в сила на регламента, в съответствие с условията, постановени в предходните параграфи.


(1)  Примери за такъв вид операции са: заеми за платежния баланс на трети страни или гаранции, предоставени на консорциум от търговски банки за финансиране закупуването на хранителни продукти в трети страни.

(2)  Примери за такъв вид операции са: Евратом заеми на трети страни или гаранции, предоставени на ЕИБ за нейни заеми в развиващите се страни в Латинска Америка и Азия (РСЛАА) и страните от Централна и Източна Европа (СЦИЕ).


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

142


31994R2965


L 314/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2965/94 НА СЪВЕТА

от 28 ноември 1994 година

относно създаване на Център за преводи за органите на Европейския съюз

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид предложението от Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като има предвид, че в допълнение към решението от 29 октомври 1993 г., взето с общо съгласие между представителите на правителствата на държавите-членки на срещата им на ниво държавни и правителствени ръководители за местонахождението на седалищата на някои органи и отдели на Европейските общности и Европол (1), представителите на правителствата на държавите-членки приеха с общо съгласие декларация за създаването на Център за преводи за органите на Съюза към отделите за превод на Комисията, разположени в Люксембург, за осигуряване на необходимите преводачески услуги за работата на органите на Съюза, чиито седалища бяха определени с решението от 29 октомври 1993 г., с изключение на Европейския паричен институт;

като има предвид, че създаването на единен специализиран център осигурява практическо разрешение на проблема за посрещане на нуждите от преводи на голям брой органи с различно разположение из целия Съюз;

като има предвид, че правилата, ръководещи Центъра за преводи, следва да позволяват той да осигурява услуги на органи с правосубектност, административна независимост и собствен бюджет, като същевременно поддържа оперативна връзка с Комисията;

като има предвид, че Договорът не предвижда специфични правомощия за действие за приемане на настоящия регламент, освен тези, съдържащи се в член 235,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

С настоящото се създава Център за преводи за органите на Съюза (наричан по-нататък „Центърът“).

Член 2

1.   Центърът осигурява необходимите преводачески услуги за функционирането на следните органи:

Европейската агенция за околна среда,

Европейската фондация за обучение,

Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите,

Европейската агенция за оценка на медицински продукти,

Агенцията за здравословни и безопасни условия на работа,

Службата за хармонизиране във вътрешния пазар (марки, дизайн и модели),

Европейската полицейска служба (Европол) и Отделът за борба с наркотиците към Европол.

Центърът и всеки от изброените по-горе органи се договарят за начините на сътрудничество помежду си.

2.   Органи, създадени от Съвета, различни от посочените в параграф 1, могат да имат достъп до услугите на Центъра въз основа на договорености, които се съгласуват с Центъра.

Член 3

1.   Центърът е юридическо лице.

2.   За да изпълнява задачите, с които е натоварен, всяка държава-членка предоставя на Центъра възможно най-широката правоспособност, която се признава на юридически лица съгласно законите си.

Член 4

1.   Центърът има управителен съвет, състоящ се от:

а)

представител на всеки от органите, изброени в член 2, параграф 1; всяка договореност, посочена в член 2, параграф 2, може да предвиди представителство на органа — страна по тази договореност;

б)

представител на всяка от държавите-членки на Европейския съюз; и

в)

двама представители от Комисията.

2.   Определят се заместници на представителите, посочени в параграф 1, които заместват представителите при техните отсъствия.

3.   Управителният съвет се председателства от един от представителите на Комисията.

Член 5

1.   Членовете на управителния съвет се назначават за срок от три години.

2.   Назначението на членове на управителния съвет може да се подновява.

Член 6

1.   Председателят свиква заседание на управителния съвет най-малко два пъти годишно и по молба на най-малко една трета от членовете, посочени в член 4, параграф 1, буква а).

2.   Решения на управителния съвет се взимат с мнозинство от две трети.

3.   Всеки член на управителния съвет има един глас.

4.   Председателят не гласува.

Член 7

Управителният съвет приема процедурен правилник.

Член 8

1.   Управителният съвет приема годишна работна програма на центъра въз основа на проект, изготвен от директора.

2.   Програмата може да бъде изменяна през годината съгласно процедурата, посочена в параграф 1.

3.   Най-късно до 31 януари всяка година управителният съвет приема годишен отчет за дейността на Центъра. Директорът го изпраща на органите, изброени в член 2, както и на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Сметната палата.

Член 9

1.   Центърът се управлява от директор, назначен от управителния съвет по предложение на Комисията за срок от пет години; назначението може да се подновява.

2.   Директорът е законен представител на центъра. Той или тя са отговорни за:

надлежно изготвяне и изпълнение на работната програма и на решенията, взети от управителния съвет,

ежедневното управление,

изпълнение на задачите, определени на центъра,

изпълнение на бюджета,

всички въпроси, свързани със служителите,

подготовка на заседанията на управителния съвет.

3.   Директорът отговаря пред управителния съвет.

Член 10

1.   За всяка финансова година се изготвя оценка на всички приходи и разходи на Центъра и се включва в бюджета на Центъра, като всяка финансова година съответства на календарната година.

2.

а)

Приходите и разходите, показани в бюджета на Центъра, са балансирани.

б)

Съгласно разпоредбите, постановени в буква в), приходите са от плащания, извършени от органите, обслужени от центъра срещу работа, извършена от него.

в)

В първоначалния период, който не може да надхвърля три бюджетни финансови години:

органите, обслужвани от Центъра, внасят сума, представляваща процент от бюджета им, базирана на най-добрата възможна информация, която впоследствие се коригира в зависимост от действително извършената работа,

може да се направи вноска от общия бюджет на Европейските общности за Центъра с оглед да се осигури функционирането му.

3.   Разходите на Центъра включват възнаграждения за служителите, административни и инфраструктурни разходи и оперативни разходи.

Член 11

1.   Преди преразглеждането, предвидено в член 19, всеки орган, посочен в член 2, параграф 1, който изпитва особени затруднения във връзка с осигуряването на услуги от страна на Центъра, може да се обърне към Центъра, за да търси най-добрите възможни разрешения на тези затруднения.

2.   Ако се окаже невъзможно да се достигне до такива решения в рамките на три месеца, съответният орган може да изпрати надлежно обосновано известие до Комисията, така че Комисията да предприеме необходимите мерки и при възможност да организира със съдействието на Центъра по-систематичен подход при обръщане към трети страни за превод на съответните документи.

Член 12

Комисията осигурява на Центъра, въз основа на споразумения, сключени с Центъра и срещу възстановяване на разходи, следната помощ:

1.

помощни услуги: терминология, бази данни, документация, машинен превод, обучение и данни на преводачи на свободна практика, както и назначение на служители на работа в Центъра;

2.

управление на основни административни услуги: изплащане на заплати, предоставяне на здравно осигуряване, пенсионни схеми, организация на социални услуги.

Член 13

1.   До 31 март всяка година директорът изготвя проект на прогнозния бюджет за приходите и разходите на Центъра за следващата финансова година и го представя на управителния съвет заедно с план за заплати и поддръжка.

2.   Управителният съвет приема прогнозния бюджет, придружен с плана за заплати и поддръжка и незабавно ги изпраща на Комисията, която на тази основа утвърждава оценките, съответстващи на субсидиите, предоставени от органите, посочени в член 2 в предварителния проекто-бюджет, който тя представя на Съвета съгласно член 203 от Договора.

3.   Управителният съвет одобрява бюджета на центъра преди началото на финансовата година, като го изменя, където е необходимо, в зависимост от плащанията, извършени от органите, посочени в член 2.

Член 14

1.   Директорът изпълнява бюджета на Центъра.

2.   Мониторинг на планираните и извършени плащания по всички разходи на Центъра и на установяване и възстановяване на всички приходи на Центъра се извършва от финансовия контрольор на Комисията.

3.   До 31 март всяка година директорът изпраща на Комисията, управителния съвет и Сметната палата отчетите за всички приходи и разходи на Центъра за предходната финансова година. Сметната палата ги разглежда в съответствие с член 188в от Договора.

4.   Управителният съвет освобождава директора на Центъра от отговорност по отношение изпълнението на бюджета.

Член 15

Управителният съвет, след консултации с Комисията и Сметната палата, приема вътрешни финансови разпоредби, които указват по-специално процедурата за утвърждаване и изпълнение на бюджета на Центъра.

Член 16

Протоколът за привилегиите и имунитета на Европейските общности се прилага за Центъра.

Член 17

1.   За служителите на Центъра се прилагат правилата и разпоредбите, приложими за длъжностните лица и другите служители на Европейските общности.

2.   По отношение на служителите си Центърът упражнява правомощията, които са възложени на назначаващия орган.

3.   Управителният съвет, съгласувано с Комисията, приема подходящите правила за прилагане, за да осигури също така поверителност на определени задачи.

Член 18

1.   Договорните задължения на Центъра се уреждат от приложимото спрямо съответния договор право.

Съдът на Европейските е компетентен да се произнася съгласно арбитражната клауза, съдържаща се в договори, сключени от Центъра.

2.   В случай на извъндоговорна отговорност, Центърът в съответствие с основните принципи, общи на законодателствата на държавите-членки, е поправя всички вреди, причинени от негови служители при изпълнение на служебните им задължения.

Споровете, свързан с обезщетение на такива вреди са подведомствени на Съда.

3.   Личната отговорност на служителите на Центъра се урежда от разпоредбите, приложими към служителите на Центъра.

Член 19

Оперативните процедури на Центъра, определени в настоящия регламент, могат да се преразглеждат от Съвета въз основа на предложение на Комисията и след като Европейския парламент е дал становището си, не по-късно от три години след изтичане на първоначалния период на Центъра, който не може да надхвърля три финансови години.

Член 20

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 28 ноември 1994 година.

За Съвета

Председател

K. KINKEL


(1)  ОВ С 323, 30.11.1993 г., стр. 1.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

146


31995R1662


L 158/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1662/95 НА КОМИСИЯТА

от 7 юли 1995 година

за установяване на условията и реда за прилагане на общностните процедури за вземане на решения по отношение на разрешителните за пускане на пазара на лекарствени продукти за хуманна или ветеринарна употреба

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета от 22 юли 1993 г. за установяване на общностни процедури за разрешителни и за контрол на лекарствените продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция за оценка на лекарствените продукти (1), и по-специално член 10, параграф 3 и член 32, параграф 3 от него,

като има предвид, че по силата на Регламент (ЕИО) № 2309/93 Комисията трябва да приеме разпоредбите, необходими за писмената процедура, предвидена в член 10, параграф 3 и член 32, параграф 3 от споменатия регламент;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет за лекарствени продукти за хуманна употреба и със становището на Постоянния комитет за ветеринарни лекарствени продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Настоящият регламент установява, в рамките на решенията във връзка с разрешителните за пускане на пазара на лекарствени продукти, някои условия, при които Постоянният комитет за лекарствени продукти за хуманна употреба и Постоянният комитет за ветеринарни лекарствени продукти (по-долу наричани „Комитетът“) прилагат процедурата, предвидена в член 73 от Регламент (ЕИО) № 2309/93, член 37, буква б) от Директива 75/319/ЕИО на Съвета (2) и в член 42, буква к) от Директива 81/851/ЕИО на Съвета (3).

Член 2

Комитетът се свиква от неговия председател по силата на приложимите разпоредби от Регламент (ЕИО) № 2309/93, от Директива 75/319/ЕИО или от Директива 81/851/ЕИО.

Освен в изключителни случаи, когато проекторешението, изготвено от Комисията, не е в съответствие със становището на Европейската агенция за оценка на лекарствените продукти, се прилага писмената процедура, описана в член 3.

Член 3

Когато становището на Комитета се получава чрез писмена процедура, се прилагат следните разпоредби:

Председателят изпраща на членовете проекторешението, за което се иска становището на Комитета, съгласно условията и реда, определени в член 7.

В рамките на тридесет дни след изпращането на проекторешението държавите-членки изпращат на председателя решението си да приемат проекта, да отхвърлят проекта или да се въздържат. Държавите-членки могат да включат писмени бележки в решението си. За всяка държава-членка, която не е обявила своите възражения или е направила волеизявление за въздържане в тридесетдневния срок, се смята, че е дала своето съгласие за проекта.

Въпреки това, ако в този тридесетдневен срок държава-членка изпрати надлежно мотивирано писмено искане за разглеждане на проекторешението на заседание на Комитета, писмената процедура се закрива и председателят свиква Комитета във възможно най-кратък срок.

Член 4

Когато писмените бележки, представени от държава-членка в рамките на процедурата по член 3, повдигат, по мнение на Комисията, важни нови въпроси от научно или техническо естество, които не са разгледани в становището, представено от Европейската агенция за оценка на лекарствените продукти, председателят спира процедурата и Комисията сезира агенцията, за да започне незабавно допълнително разглеждане. Председателят уведомява за това членовете на Комитета.

Нова процедура се открива тридесет дни след като Комисията получи отговора на агенцията.

Член 5

Когато държава-членка е приложила процедурата , предвидена в член 18, параграф 4 или в член 40, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2309/93, за да спре спешно употребата на лекарствен продукт на нейна територия, предвиденият в член 3 срок се намалява на петнадесет дни.

Член 6

Когато проекторешението трябва да се разгледа на заседание на Комитета, свикването, дневният ред и в посочения в член 2, втори параграф случай – проекторешението, за което се иска становището на Комитета, се изпращат от председателя до членовете на Комитета съгласно условията и реда, предвидени в член 7.

Тези документи трябва да пристигнат до получателите най-късно десет дни преди датата, насрочена за заседанието, или в посочения в член 2, втори параграф случай – един месец преди тази дата.

Член 7

Преписката, предназначена за членовете на Комитета, когато този Комитет заседава съгласно посочената в член 1 процедура, се изпраща по факса или по електронна поща на компетентните национални служби, назначени за целта от всяка държава-членка; копие се изпраща до постоянното представителство на заинтересованата държава-членка.

Член 8

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 7 юли 1995 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Член на Комисията


(1)  ОВ L 214, 24.8.1993 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 13.

(3)  ОВ L 317, 6.11.1981 г., стр. 1.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

148


31995D0309


L 186/59

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 18 юли 1995 година

за определяне на принципите за оценяване на жилищните услуги за целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета относно хармонизирането на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени

(текст от значение за ЕИП)

(95/309/ЕО, Евратом)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета от 13 февруари 1989 г. относно хармонизирането на образуването на брутния национален продукт по пазарни цени (1) и по-специално член 1 от нея,

като има предвид, че за целите на дефиницията на брутния национален продукт по пазарни цени (БНПпц) в съответствие с член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом е необходимо да се изяснят принципите за определянето на услугите, свързани с жилищата, както са използвани за целите на Европейската система от интегрирани икономически сметки (ESA);

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден в съответствие с член 6 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом се прилагат следните принципи за определянето на услугите, свързани с жилища:

а)

при съставянето на данните за обема на услугите, свързани с жилища, държавите-членки прилагат метода на стратификацията на базата на действителните наеми;

б)

държавите-членки трябва да използват таблични анализи или статистически техники за извеждането на съществените критерии за стратификация;

в)

под действителен наем се разбира наемът, дължим за правото да се ползва необзаведено жилище;

г)

за съставяне на данните за условно изчислената рента на жилищата, заемани от собствениците, ще се използват действителните наеми по всички договори, свързани с частни жилища;

д)

в страни, където секторът на частните наеми е малък, съответното ниво на наема в частния сектор може да се получи или като се използват завишените (обществените) наеми, или в обосновани изключителни случаи да се използват други обективни методи като метода на разходите за потребителя;

е)

също могат да се използват наемите за обзаведените жилища за разширяване на основата за условно изчислената рента на жилищата, заемани от собствениците, ако същите бъдат намалени, така че да се изключи сумата, плащана за ползване на обзавеждане;

ж)

държавите-членки трябва да екстраполират данните за стойността за дадена базова година, като използват подходящи количествени, ценови и качествени показатели.

Спецификацията на принципите за изчисляването на стойността на услугите, свързани с жилищата, се съдържа в приложението към настоящото решение.

Член 2

За годините от 1988 г. нататък данните за стойността на услугите, свързани с жилищата в съответствие с принципите, определени в приложението, трябва да се представят на Комисията (Евростат) не по-късно от 30 септември 1996 г.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 18 юли 1995 година.

За Комисията

Yves-Thibault DE SILGUY

Член на Комисията


(1)  ОВ L 49, 21.2.1989 г., стр. 26.


ПРИЛОЖЕНИЕ

За целите на прилагането на член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом следните точки имат за цел да пояснят принципите за изчисляване на обема, междинното потребление и транзакциите с другите части на света по отношение на услугите, свързани с жилища.

1.   ОБЕМ НА УСЛУГИТЕ, СВЪРЗАНИ С ЖИЛИЩА

1.1.   Основен метод

В националните сметки, съгласно установената практика, обемът на жилищните услуги обхваща не само услугите, предоставени от наетите жилища, но също и тези, предоставени от жилищата, заемани от собствениците. Във връзка с оценяването на обема на жилищните услуги Европейската система от интегрирани икономически сметки (ESA) предвижда в параграф 315и, че „услугите, предоставени от собствениците на жилища, се измерват със стойността на наемите, ако бъдат отдадени под наем, или със стойността на наемите за подобни жилища, ако се заемат от собствениците“. Основният проблем при прилагането на това правило се отнася до тълкуванието на „подобни“ в случая на жилища, заемани от собствениците. На практика се използват основно два различни метода, за да се приложи това правило (1). От една страна, повечето страни прилагат метода на стратификацията, който съчетава информацията от общия жилищен фонд, разпределен по различни слоеве, с информация за действителните наеми, плащани във всеки слой. От друга страна, някои страни използват метода за самооценка за жилищата, заемани от собствениците, искайки от собствениците, които заемат жилищата, да определят потенциалния наем за техния имот.

Тази разлика в процедурата може, в известна степен, да бъде обяснена с факта, че процентът на жилищата, заемани от собствениците им в различните държави-членки, варира между 42 и 77. В случая на висок процент на жилища, заемани от собствениците им, при определени обстоятелства може да бъде трудно да се получи действителният наем за подобни жилища, както се изисква по метода на стратификацията. За разлика от това трябва да се подчертае, че някои страни, които имат много висок процент от собственици, които живеят в собствени жилища, прилагат всъщност метода на стратификацията. От друга страна, главният проблем на метода на самооценката се състои в много субективното влияние върху оценката. Това води до значителна неяснота поради занижена оценка (в зависимост от конкретните обстоятелства) и увеличава маржа на грешката на стойността на БНП успоредно с увеличаването на значението на жилищата, заемани от собствениците им. Освен това маржът на грешката с течение на времето не изглежда вероятно да остане устойчив при промяна на обстоятелствата.

Предвид факта, че методът на самооценка е в голяма степен субективен, от статистическа гледна точка изглежда разумно да се препоръча методът на стратификацията. По принцип методът на стратификацията използва информация за действителните наеми за наети жилища, за да се получи приблизителната стойност на наема на общия жилищен фонд. Това може да се тълкува като процедура за формиране на брутна стойност (от нетна такава) на базата на количествено-ценовия метод. За да се получи по-надеждна стойност и да се включат по подходящ начин относителните ценови разлики, се изисква стратификация на жилищния фонд. Тъй като наемите варират в зависимост от характеристиките на жилищата, изглежда е необходимо същите да бъдат взети предвид. Впоследствие средният наем за отделен слой се прилага за броя на жилищата в този конкретен слой. Ако наличната информация се изведе от извадкови проучвания, формирането на брутната стойност се отнася както за част от наетите, така и за всички жилища, заемани от собствениците. Детайлната процедура за определяне наема за един слой обикновено се извършва за базова година и след това този резултат се екстраполира за текущите години.

Трудностите при този метод, където за определени слоеве от жилища, заемани от собственици, няма действителен наем, могат вероятно да се преодолеят в повечето случаи с прилагането на по-сложни статистически методи, като например регресионни техники или разширен вариант на нидерландската точкова система. Очевидно това не решава проблема с екстремния случай, при който всички жилища се заемат от собственици. Като обективна оценка в такъв случай може да бъде приложен методът на разходите на потребителя. Накратко той се състои от събиране на всички разходни позиции, като например междинно и капиталово потребление, както и някои надбавки за нетен оперативен излишък, включително лихвата върху ипотеки. Детайлите за този метод трябва да бъдат установени от управителния комитет по БНП веднага щом бъде изискано.

Принцип 1:

За съставянето на данни за обема на жилищните услуги държавите-членки прилагат метода на стратификацията на базата на действителни наеми или посредством пряка екстраполация, или посредством иконометрична регресия. По отношение на жилищата, заемани от собственици, това означава използването на действителни наеми за подобни наети жилища. В оправдани или изключителни случаи, където липсват действителни наеми или същите са статистически ненадеждни за някои слоеве, могат да се използват други обективни методи, като например метода на потребителските разходи.

1.2.   Стратификация на жилищния фонд

1.2.1.   Фактори, засягащи нивото на наемите

Първият набор от променливи, определящ нивото на действителните наеми, е свързан с характеристиките на жилището и сградата. Като начало размерът на жилището е важен както по отношение на квадратурата, така и по отношение на броя на стаите. Колкото по-голямо е жилището, толкова по-висок ще бъде действителният наем. Наемът на квадратен метър обаче има тенденцията да намалява с размера на жилището. Друг важен фактор е свързан с удобствата в жилището. Същите могат да обхващат такива променливи, като например наличието на баня, балкон/тераса, специално подово покритие или специална облицовка на стените, открита камина, централно отопление, климатична инсталация, специално остъкляване и други мерки за шумоизолация и термоизолация; разположението на жилището също е от значение. По отношение на сградата могат да оказват влияние някои съоръжения, като например гараж, асансьор, плувен басейн, градина (на покривната тераса) или даже разположението на жилището вътре в сградата. Освен това видът на сградата (самостоятелна сграда, къща с една стена на калкан, апартамент), архитектурата, възрастта или броят на жилищата в сградата могат също да окажат влияние върху наема.

Втори набор от променливи се отнася до характеристиките, свързани с околната среда. Добре известен фактор е разликата между наемите за жилище в града и сравнимо с него жилище в отдалечен район. Разстоянието до икономически център или формата на пейзажа (равнинна местност, планинска местност) не могат да бъдат незначителни фактори. Освен това факторите, свързани с квартала, като например изглед, околни зелени площи, транспортни улеснения и достъп до тях, магазини и училища или репутацията и сигурността на даден район, имат влияние върху действителния наем.

Друг набор променливи може да бъде обобщен като социално-икономически фактори. Например в повечето страни наемите се влияят от разпоредбите на държавното управление, като например ограничения на наемите или субсидиите. Освен това срокът на договора за наем, видът на договора (временен, постоянен), броят на обитателите на едно жилище (споделяне на един апартамент от повече домакинства), вид на собственика (обществен, жилищна асоциация, частен, на работодателя) или наемната политика на хазяина може също да окаже влияние на наемите.

Очевидно няколко допълнителни променливи могат да оказват влияние върху наемите. Но събирането на данни за всички гореспоменати фактори може да доведе до претрупани въпросници. Затова може да бъде разгледано използването на капиталови стойности за целите на стратификацията.Основанието за използването на капиталовата стойност на дадено жилище е, че тя отразява всички негови важни характеристики. Така капиталовата стойност може да се разглежда като косвен стратифициращ фактор. Използването на съотношението на капиталовата стойност към действителния наем може да се разглежда като целесъобразен подход, особено в тези страни, където жилищата под наем представляват малка част от жилищния фонд. При условие че това съотношение е устойчиво, подобен метод би дал възможност да бъде определена наемната стойност за тези жилища, които се намират само в сектора на жилищата, заемани от собствениците. Освен това капиталовите стойности не изключват използването на „физически“ критерии за стратификация; те могат да бъдат комбинирани. При тази ситуация се приема, че капиталовите стойности отразяват липсващите „физически“ критерии за стратификация. Във всеки случай капиталовите стойности, които се използват при изчисляването на наемите, трябва да се базират върху обективна оценка, установена за актуална базова година.

На практика стратификацията е различна в различните държави-членки както по отношение на броя на слоевете, така и по точните критерии, използвани за тяхното дефиниране. Макар че от пръв поглед това може да представлява известен проблем, трябва да се подчертае, че някои основни критерии, като размер и (географско) местоположение на дадено жилище, се използват почти навсякъде. Освен това трябва да бъде прието по принцип, че уместността на други характеристики ще варира при различните страни и че самите държави-членки могат най-добре да определят важните критерии. Това на свой ред изисква да се направи изчерпателен основен анализ на действителните наеми, използвани за изчисляване на стойността на даден слой.

Принцип 2:

За целите на стратификацията държавите-членки използват важни особености на жилищата. Те могат да се отнасят до характеристиките на жилището и на сградата, до характеристиките на сградата, свързани с околната среда или със социално-икономически фактори. Освен това използването на актуални капиталови стойности е приемливо за целите на стратификацията, ако същите се основават на обективна оценка.

1.2.2.   Подбор на критерии за стратификацията

Като се имат предвид различните характеристики, оказващи влияние върху наема на дадено жилище, първата задача е да се проучат тези променливи, които имат съществено въздействие. Един от начините да се открият съществените променливи е да се изготви табличен анализ на наличната статистическа информация. Този метод вероятно формира основата за настоящите процедури в повечето държави-членки. За да се получи обективно измерване на оценката, може да бъде полезно отклонението на действителните наеми в рамките на един слой. Това би създало стимул за евентуални подобрения при стратификацията чрез избирането на слоевете с оглед на минимизирането на отклонението в рамките на един слой. Затова се препоръчва да се изчисли отклонението на слоя поне в тези случаи, при които стратификацията засяга както нивото на действителните наеми, така и на условно изчислените ренти на жилища, заемани от собственици.

По-сложен подход се предлага от модерни статистически техники, като (многофакторен) регресионен анализ. Подобна техника позволява да бъде оценено влиянието на отделните променливи, така че отклонението в наемите да бъде отнесено към определени характеристики. Накратко, обяснителната възможност на дадена променлива може да бъде количествено изразена (чрез коефициента на корелация). Като вторичен продукт тя дава възможност характеристиките да бъдат подредени според тяхната важност. Това спомага да се определи къде трябва да се стратифицира с по-големи подробности. Комбинирането на най-важните променливи, като се използват многофакторни техники на регресия, показва цялостните им обяснителни възможности. Използването на модерни статистически техники за подбиране на важни променливи се разглежда като ефективен начин за стратифициране на жилищния фонд. Освен това подобни техники биха били полезен инструмент за изчисляване на средния наем в случаите, където няма кореспондиращи наблюдения в сектора на наемите (празен слой).

Допълнително предимство на подбора на критериите за стратификация на базата на модерни статистически техники е, че той избягва необходимостта да се предписват унифицирани критерии за всички страни. За да се получи съпоставим резултат, е достатъчно да се установи подреждане по важност на най-значимите критерии във всяка страна и да се посочи изискваното цялостно ниво на обяснителните възможности. Очевидно, подобен регресионен анализ зависи главно от наличната статистическа информация. Обаче дори и при ограничена статистическа информация това може да бъде стимул за бъдещи подобрения.

Като се има предвид, че информацията за различните променливи, които засягат наемите, зависи главно от развитието на базовата статистика, възможността за използването на модерни статистически техники може да бъде ограничена понастоящем. Затова се препоръчва стандартен метод, т.е. държавите-членки да прилагат всички съществени критерии, както са изведени от табличните анализи. Като минимум, размерът, местоположението и поне една друга важна характеристика на дадено жилище трябва да се използват за стратифициране на жилищния фонд; тази стратификация трябва да доведе до създаване на таблица с минимум 30 клетки. Разбивката на жилищния фонд трябва да бъде значима и да бъде представителна за общия жилищен фонд. Могат да бъдат използвани модерни статистически техники за определяне на важната/ите обяснителна/и променлива/и за подбор на слоевете.

На практика обаче дадена държава-членка може да предпочете използването на по-малко променливи или променливи, различни от тези, предписани от стандартния метод. Това е приемливо дотолкова, доколкото преди това е направен (многофакторен) регресионен анализ, който показва, че е получено приемливо ниво на обяснителна възможност. За да се гарантират съпоставими резултати, като праг се препоръчва най-малко 70 % коефициент на корелация. Тази прагова стойност би била приемлива в контекста на голяма извадка, като се отстранят нулевите или ниските наеми, както и екстремални случаи.

Принцип 3:

Държавите-членки използват таблични анализи или статистически техники за извеждането на съществени критерии за стратификация. Като минимум трябва да се използва размерът, местоположението и най-малко още една важна характеристика на дадено жилище. Трябва да бъде изготвена таблица с минимум 30 клетки и да бъдат разграничени най-малко три класа размери и два типа местоположение. Приемливо е използването на по-малко или на други променливи, ако преди това е било доказано, че коефициентът (множествен) на корелация достига 70 %.

1.2.3.   Действителни наеми и условна рента на жилища, заемани от собственици

По принцип наемът се дефинира като цената, дължима за правото да се използва необзаведено жилище. Затова таксите за отопление, вода, електричество и др. трябва по принцип да бъдат изключени, макар че понякога на практика е трудно да бъдат отделени. За да бъде в съответствие с правилата за оценка по ESA, обемът на жилищните услуги трябва да изключва фактурирания данък върху добавената стойност.

По отношение на действителните наеми някои обществени помощи са вероятно по-важни. Например конкретно домакинство като потребител има право на трансфер от държавното управление (например жилищно обезщетение), но което поради административни причини се плаща директно на хазяина. В зависимост от източника на информация цифрата на действителния наем може да бъде различна. Ако наемателят е източникът на информацията, може да бъде необходимо да се коригира наблюдаваният действителен наем, като се добави обратно всяка помощ за наем.

Освен това използването на действителни наеми за целите на условно изчислената рента изисква изясняването на няколко фундаментални въпроса, които оказват влияние върху хармонизирането на данните. Първото положение се отнася до въпроса, дали за целите на условно изчислената рента да се използват всички действителни наеми или само тези по нови договори. В зависимост от целта могат да бъдат изтъкнати различни теоретически аргументи в подкрепа на действителните наеми, плащани по нови наемни договори, по договори, подписани в годината на строителството, или по „усреднени“ договори. Прилагането на общото правило, т.е. използването на наеми за подобни жилища, не изглежда приемливо за ограничаване на базата за условно изчисляваните ренти от новите договори. Като се има предвид, че за сектора на наемите се използват „усреднените“ наеми, същото трябва да важи за жилищата, заемани от собственици. Освен това едно различно решение би представлявало вероятно голяма трудност в много страни, когато се прилага методът на стратификацията. Накратко, заключението е, че за условното изчисляване на рентата за жилища, заемани от собственици, трябва да се използват средните действителни наеми от всички договори.

Вторият въпрос се отнася до проблема дали наемите на жилищата, които са обществена собственост, могат да се използват за целите на условните изчисления. Като се има предвид, че жилищата, заемани от собственици, са предимно частна собственост, по принцип за целите на условните изчисления трябва да се използват само действителни наеми от частния сектор. Ако обаче няма достатъчно наблюдения на действителни наеми от частни жилища, които да съставляват достатъчна основа за условните изчисления, по изключение могат да бъдат използвани наеми от жилища, които са обществена собственост, при условие че те бъдат завишени със сумите на всякакви субсидии, платени само за обществено жилищно настаняване, а не за частно.

Друг въпрос се отнася до използването на наеми, плащани за обзаведени жилища за разширяване на базата за условно изчислените ренти на жилища, заемани от собственици. По принцип базата за условното изчисляване на рентната стойност на жилищата, заемани от собственици, е наемът за необзаведени жилища. Затова наемите за обзаведени жилища не могат да бъдат използвани пряко. За да се избегне условното изчисляване на погрешно ниво на наема, същите трябва да бъдат редуцирани, така че да се изключи сумата, плащана за ползването на обзавеждането.

Принцип 4:

Под действителна рента се разбира наемът, дължим за правото на ползване на необзаведено жилище. Ако наемателят е източникът на информацията, може да бъде необходимо да се коригира наблюдаваният действителен наем, като се добави обратно всяка помощ за наем, която поради административни причини се плаща директно на хазяина. За съставянето на данните за условно изчислената рента на жилищата, заемани от собствениците, се използват действителните наеми по всички договори, свързани с частни жилища. Ако е необходимо поради статистически причини, по изключение могат да бъдат използват данни за наемите от жилища, които са обществена собственост, при условие че те бъдат завишени със сумите на всякакви субсидии, платени само за обществени собственици, а не частни. Също в базата за условните изчисления могат да бъдат включени наеми за обзаведени жилища, след като бъде приспадната разликата в наема за обзаведени и необзаведени жилища.

1.3.   Източници за изчисленията за базовата година и методи за екстраполация

1.3.1.   Жилищен фонд

Съществен елемент на изчисляването по метода на стратификацията е информацията за жилищния фонд. Тази информация служи като универсална база за процедурите на екстраполацията. В общи линии жилищният фонд се състои от всички сгради или части от тях, които се използват като жилища. Повече подробности са дадени в раздела за специални проблеми. Главните източници, използвани в цялата Общност за установяването на този жилищен фонд, са преброяването на сградите, административните регистри за сградите или преброяванията на населението. В повечето случаи цифрата за базовата година се актуализира, за да се получи тази за текущата година.

Във връзка с жилищния фонд за базовата година преброяванията на сградите като че ли са най-малко проблематични и най-пълни, особено когато се извършват заедно с преброяването на населението. Административните регистри на сградите зависят предимно от правни процедури, което може да доведе до неясноти, например за това дали разширенията, подобренията, преустройствата и събарянето на жилищата са правилно записани. Използването на информацията, предоставена от домакинствата при преброяване на населението, като база за жилищния фонд може да доведе до проблеми, защото при резултатите е налице тенденция да се подценяват вторите жилища, които не са заети към датата на преброяването.

Принцип 5:

За съставянето на данните за жилищния фонд през базовата година държавите-членки използват като първоначална основа или преброяването на сградите, или преброяването на населението, или административния регистър на сградите. Тъй като преброяването на сградите обикновено предоставя най-висока степен на изчерпателност, използването на административните регистри на сградите и преброяването на населението изискват интензивни и пълни проверки, за да се постигне изчерпателност.

1.3.2.   Действителни наеми

Вторият фундаментален елемент за изчисляването на обема на жилищните услуги по метода на стратификацията се отнася до действителните наеми, плащани в сектора на наемите. Информацията за действителните наеми през базовата година се извежда или от преброяване (напр. преброяване на населението), или от извадково проучване, като например проучвания на семейните бюджети. В първия случай действителните наеми са обхванати общо и изчисленията имат влияние само върху нивото на условно изчислената рента на жилищата, заемани от собственици. В случая на проучванията на семейните бюджети изчисленията засягат както нивото на действителните наеми, така и това на условно изчислената рента. Очевидно едно преброяване предоставя широка основа за надеждна информация. Но проучванията на семейните бюджети обикновено също се считат за доста надеждни, особено по отношение на стоки от първа необходимост. Знае се, обаче, че разликата, получена в резултат на отсъствието на отговори от страна на респондентите, е генерален проблем при този вид проучване. Ако жилището се разглежда повечето като лукс, отколкото като позиция от първа необходимост, този проблем би имал нежелан ефект върху резултатите от изчисляването на наемите и трябва да бъде компенсиран. Друг проблем при проучването на семейните бюджети, поне в някои страни, е свързан с малкия му размер, което може да ограничи възможността за стратифициране на наемите. Във всеки случай, доколкото е възможно, трябва да бъдат използвани наличните допълнителни източници. Такъв може например да бъде случаят в страни, където голяма част от жилищата са под обществен контрол и жилищните агенции трябва да представят отчети. Освен това, като постоянна задача за подобряване на резултатите, трябва да бъдат проучени алтернативни източници, като специализирани проучвания на наемите.

Принцип 6:

Държавите-членки използват най-общите и най-надеждни източници за извеждане на действителните наеми на слой, например преброяване на населението или проучване на домакинствата. Трябва да бъде направена оценка на алтернативните източници за подобряване на надеждността и изчерпателността и особено на стратификацията.

1.3.3.   Екстраполация на резултатите от базовата година

Много малко държави-членки имат годишната информация, необходима за извършване на изчисляването на обема на жилищата, заемани от собственици, обновявана всяка година. В повечето страни резултатите за дадена година се вземат като база за сравнение и впоследствие се актуализират, за да се определи приблизително цифрата за текущата година посредством показатели. На практика, изглежда, съществуват различия дотолкова, доколкото някои страни процедират чрез актуализиране на общия обем за базовата година, използвайки комбиниран показател, а други отделно екстраполират жилищния фонд и наема на слой. Въпреки че по принцип подобни резултати могат да бъдат очаквани, структурните измествания, например в съотношението между наетите жилища и жилищата, заемани от собственици, могат да доведат до разлики. Освен това едно отделно изчисляване би позволило проверки за верността на данните.

Във връзка с използваните показатели количественият индекс се извежда предимно от производството на строителния отрасъл. Ценовият показател, от друга страна, често се базира на ценовия индекс на платените наеми, взет от индекса на потребителските цени. Това може да доведе до деформации в случаите, където допусканията, че условно изчислените ренти на жилища, заемани от собствениците, следват общото движение, не са оправдани, например поради контрола върху наемите на обществените жилища. Затова за екстраполацията на условно изчислената рента на жилища, заемани от собственици, изглежда е за предпочитане да се използва, както през базовата година, ценови индекс, отразяващ движението на частно наетите жилища. Освен това трябва да се обърне внимание върху факта, че ценовите индекси нормално биха изключили ценовите повишения, дължащи се на качествени промени. Затова ценовите индекси трябва да бъдат допълнени от качествен показател, отразяващ подобренията.

Накрая, изглежда, е полезно да се минимизира въздействието на структурните промени върху резултатите посредством ограничаване на периода на екстраполация. Вземайки предвид в това отношение периодичността на съответните базисни статистически данни, изглежда е подходящо да се извършва бенчмаркинг на жилищния фонд на всеки 10 години, т.е. нормалния интервал за преброяванията на населението. Освен това бенчмаркингът на ценовия елемент (наемът на слой) трябва да се извършва най-малко на всеки пет години, т.е. обичайната периодичност за проучванията на семейните бюджети.

Принцип 7:

Ако не е възможно да се извърши пълно преизчисляване на обема на жилищните услуги годишно, държавите-членки могат да екстраполират цифрата за дадена базова година, използвайки подходящи количествени, ценови и качествени показатели. Екстраполацията на жилищния фонд и средния наем ще бъде извършвана отделно за всеки слой. Процедурата на екстраполация прави разграничение между изчислението за действителните наеми и условно изчислената рента на жилища, заемани от собственици. Ако е необходимо, броят на използваните за екстраполация слоеве може да бъде по-малък от използваните за изчислението за базовата година. За екстраполиране на условно изчислената рента за жилища, заемани от собственици, по принцип ще се прилага ценови индекс, отразяващ частните наеми. Във всеки случай бенчмаркингът на жилищния фонд не трябва да превишава 10 години, а този на ценовия елемент не трябва да превишава пет години.

1.4.   Специални проблеми

1.4.1.   Жилища без наем и жилища с нисък наем

При събирането на данни за действителните наеми понякога могат да се наблюдават нулеви или много ниски стойности. В случая на жилища без наем това води до странна ситуация, при която жилищната услуга се предоставя действително, но без (видимо) заплащане. Изглежда е подходящо в тези случаи да се приеме решение, че наблюдаваният действителен нулев наем трябва да бъде коригиран. Би било логично да се приеме аналогично решение за жилищата с нисък наем.

Освен намесите от страна на държавното управление, има и други причини, поради които могат да бъдат наблюдавани жилища без наем или с нисък наем. Един от примерите е, когато дадено наето лице заема жилище, което е собственост на работодателя при по-нисък или нулев наем. Това може да се отнася до всички видове наети лица, включително икономи или охранители. В този случай действителният наем трябва да бъде коригиран и разликата между действителния и съпоставимия наем да се третира като натурално възнаграждение (виж ESA 1979 г., параграф 408й). Друга възможност е жилищата да се отдават под наем при нулев или много нисък наем на роднини или приятели. В този случай корекцията може да бъде получена чрез просто прекласифициране на тези жилища от сектора на наетите жилища в сектора на заеманите от собственици жилища. Освен това подобна корекция изглежда подходяща в случая на еднократни плащанията на обща сума от наемателите, т.е. където наемателят предплаща наема за по-дълъг от нормалния период.

Принцип 8:

Действителният наем, наблюдаван в случая на жилища без наем или с нисък наем, ще бъде коригиран, така че да включва пълните жилищни услуги. Не трябва за изчисляването на условните ренти на жилищата, заемани от собствениците им, да се използват нулеви наеми или ниски наеми на некоригирана база.

1.4.2.   Домове за почивка

Домовете за почивка обхващат всички видове жилища за прекарване на свободното време, като например недалечна къща, използвана за почивните дни в края на седмицата, която се използва за къси периоди много пъти през годината, или по-далечни курортни домове, които се използват за по-дълги периоди, но само няколко пъти в годината. На пръв поглед случаят с наетите домове за почивка не изглежда проблемен, тъй като действителният платен наем се взема като мярка за обема на услугите. Ако обаче действителните събирани наеми са на месечна база, екстраполацията към обща годишна стойност може да доведе до надценяване, ако не бъде включена допълнителна информация за средното време на заемане.

За да се изчисли условната рента за домовете за почивка, заемани от собствениците им, най-логичният подход е да се стратифицират тези имоти и да се приложи среден годишен наем за действително нает подобен дом. Годишният наем отразява косвено средно време на заемане. В случай на затруднения може да бъде приложен заместващ метод, т.е. да се събере информация за домовете за почивка в един слой и да се приложи този среден годишен наем за действително наетите домове за почивка към условно изчислената рента на тези, заемани от собственици. Трето, приемливо е да се използва пълният годишен наем за обикновени жилища в същия слой по местонахождение, където на домовете за почивка се пада много малка част от жилищния фонд или където те не могат да бъдат разделени от други жилища. Даже в случай на почивни домове в курорти тези процедури могат да изглеждат разумни, когато се вземе предвид, че те са винаги на разположение на собственика и се използват също безплатно от неговите приятели или роднини.

Във връзка с класификацията на дейностите на домовете за почивка, т.е. по въпроса за това, дали да ги отнесем към жилищния бранш или към хотелския/ресторантьорския сектор, има две мнения. От една страна, изглежда, че класификацията NACE би отнесла дейностите, свързани с домовете за почивка, към хотелите и ресторантите. От друга страна, би могло да бъде полезно да се групират всички условно изчислени ренти заедно. Във всеки случай, ако бъде приложено третото решение по-горе, разделянето на домовете за почивка от другите жилища е трудно. Тъй като от гледна точка на нивото на БНП като че ли този въпрос не е от първостепенна важност, би могъл да бъде решен от други експертни групи.

Принцип 9:

Домовете за почивка обхващат всички видове жилища за свободното време, като например близка къща за прекарване на почивните дни на седмицата или по-далечен курортен дом. За да се изчисли обемът на домовете за почивка, за предпочитане е да се използват средните годишни наеми за подобни удобства. Годишният наем косвено отразява средното време за заемане. Макар че като че ли стратификацията е желателна, домовете за почивка могат да бъдат групирани в един слой. Ако домовете за почивка представляват много малка част от жилищния фонд, може да бъде използван пълният годишен наем на обикновени жилища в същия слой по местонахождение. В основателен случай на изключение, при липсващи или статистически ненадеждни действителни наеми за определени слоеве, могат да бъдат използвани други обективни методи, като например методът на потребителските разходи.

1.4.3.   Ваканционна съсобственост

За да се улесни едно общо решение за третирането на ваканционната съсобственост на имоти, изглежда е полезно да си припомним основните характеристики на този нов вид настаняване. В случай на ваканционна собственост агент за продажба на недвижими имоти продава правото за престой за определен период всяка година в определено жилище, намиращо се в туристически район, и се грижи за управлението на този имот. Правото е гарантирано със сертификат, който се издава след първоначалното плащане. Този сертификат може да бъде търгуван по текущата цена. Допълнително се дължат периодични плащания за покриване на административните разходи.

От това описание следва, че първоначалното плащане трябва да бъде третирано като инвестиция, тъй като издаденият сертификат е подобен на акция. Това се подкрепя от факта, че в закона на най-малко една държава-членка купувачът придобива вещно право. Затова би било полезно началното плащане да се отчете в националните сметки като нематериални активи. Освен това би изглеждало логично да се разглежда услугата за свободното от наем настаняване като дивидент в натура, плащан от агента за недвижими имоти.

Фундаменталният проблем е, че услугата се предоставя действително от настаняване „ваканционна собственост“, което не е включено в продукцията на икономиката. Логично това изисква корекция. Като начало, предложението за приемане на периодичното плащане като заместител означава косвено, че не се прави корекция за услугата за настаняване, тъй като периодичното плащане обхваща различна услуга, а именно управленски разходи. Друга теоретична възможност би била първоначалното плащане да се разглежда като предплащане на предоставената услуга и да се разпредели по съответните периоди на заемането. Освен статистическите проблеми за въвеждането на този модел в практиката, изглежда, има противоречие в правните условия, тъй като подразбиращото се тълкувание е покупка на услуга, а не придобиване на актив.

Друга възможност е извеждането на заместител (като променлива, която най-добре описва въпросната променлива) от годишните наеми за подобни улеснения за настаняване (на самообслужване). Това решение се подкрепя от факта, че базите за настаняването по „ваканционна собственост“ се намират в туристически райони и съществуват заедно с действително наети ваканционни апартаменти. В случай на затруднения двата други метода, предложени за ваканционните домове, също са приемливи за имотите на базата на „ваканционна собственост“. Условно изчислената рента трябва да бъде на нетна база, за да се избегне двойното отчитане на таксите, обхванати от периодичното плащане. Във всеки случай условното изчисляване на наема за имотите на базата на „ваканционна собственост“ изисква в същото време корекция на подхода за доходите и разходите.

По отношение на класификацията на отраслите настаняването на базата на „ваканционна собственост“ може да се третира или като второ жилище (жилищен отрасъл), или като настаняване от хотелски тип. Изглежда че настаняването на базата на „ваканционна собственост“ има характеристики както на жилищния отрасъл, така и на хотелско-ресторантьорския отрасъл. Тъй като от гледна точка на нивото на БНП като че ли този въпрос не е от първостепенна важност, би могъл да бъде решен от други експертни групи.

Принцип 10:

По отношение на настаняването на базата на „ваканционна собственост“ могат да се прилагат същите процедури както за домовете за почивка.

1.4.4.   Квартиранти в резервни стаи

В повечето страни голям брой студенти се настаняват в резервни стаи. Често това се разпростира до други млади хора или такива, които са наети на работа, която налага да бъдат далеч от дома си. Изглежда не съществуват големи проблеми, ако стаята е част от наето жилище, т.е. тя е пренаета. Наемът за резервната стая може да се разглежда като принос към действителния главен наем, т.е. като трансфер между домакинства. Ако, обаче, стаята е част от жилище, заемано от собственик, включването на наема, плащан от наемателя, и условно изчислената рента в нейната цялост на жилището, заемано от собственика, ще представлява двойно отчитане. Вероятно вярното решение би било да се вземе действителният наем, плащан от квартиранта за процента от жилището, който той заема, и да се установи условно изчислената рента за останалата част. Това обаче може да не бъде възможно за изпълнение. Вместо това наемът може да се разглежда като трансфер, обхващащ разпределянето на разходите за жилището. Това би било подобно на първия случай дотолкова, доколкото действителният наем за резервната стая се разглежда като принос към условно изчислената главна рента. Като резултат от това третиране ще бъде наложителна корекция, ако секторът на домакинствата е разпределен по групи.

Допълнителен въпрос е как да се третира пренаемане на различни стаи под наем. В този случай се предлага терминът „квартиранти в резервни стаи“ да важи само когато самият собственик или главният наемател също продължават да заемат жилището. Иначе пренаемането трябва да се разглежда като отделна икономическа дейност (жилищна услуга или пансион).

Принцип 11:

Наемите, плащани за резервни стаи в рамките на дадено жилище, се разглеждат като принос към главния наем, дотолкова, доколкото собственикът или главният наемател продължават да заемат жилището.

1.4.5.   Празни жилища

Първо, наетото жилище винаги се разглежда като заето, даже и ако наемателят избере да живее другаде. В съответствие с параграф 315и от ESA 1979 стойността на наема се разглежда като продукция. Второ, в съответствие с общото решение, съгласувано за домовете за почивка и настаняването на принципа „ваканционна собственост“, годишният наем отразява по подразбиране средното време за заемане. Затова проблемът с празните жилища е ограничен до ненаетите жилища, които не се използват от собственика, т.е. които са на разположение за продажба или отдаване под наем. В подобни случаи не се предоставя жилищна услуга, така че трябва да се отчете нулев наем.

Необходимата информация, за да се определи дали даден ненает имот е празен или не, не може да бъде базирана на декларацията на собственика или съседите. При отсъствието на подобна информация наличието на мебели може да се използва като признак за това, че собствеността е заета. За разлика, необзаведените жилища могат да бъдат разглеждани като празни, тъй като е трудно да си представим, че се предоставя жилищна услуга. Празните жилища трябва също да обхващат жилища, върху които собствеността е възвърната след неплащане или които са празни за кратък период, защото дадена жилищна агенция не е намерила нов наемател веднага. Граничен случай представлява празно жилище, което е напълно обзаведено и може да бъде използвано от собственика незабавно. Тук може да се спори, че не се предоставя жилищна услуга, дотолкова, доколкото жилището не е действително заето от собственика. Но тъй като е сравнимо със случая на наето, но празно жилище, изглежда е подходящо да се отчита наем. Затова обзаведените жилища, заемани от собственици, се разглеждат по принцип като заети.

Накрая трябва да се отбележи, че едно празно жилище все още може да изисква разходи, като текущи разходи за поддръжка, електричество, застрахователни премии, данъци и пр. Същите трябва да бъдат включени като междинно потребление на жилищния отрасъл. Както в случая на предприятие, което не предоставя никакви услуги, това може да доведе до отрицателна добавена стойност.

Принцип 12:

За ненаето жилище, което е на разположение за продажба или отдаване под наем, трябва да се отчита нулев наем. Обзаведено жилище, заемано от собственика, по принцип трябва да се третира като заето жилище.

1.4.6.   Гаражи

Тъй като някои страни привеждат доводи, че третирането на гаражите не е напълно ясно в ESA 1979 (нито в SNA 1968), изглежда би било от полза предложението за изясняване на ситуацията. Може да бъде напомнено, че държавите-членки, отговарящи в един предишен въпросник, бяха единодушни в полза на включването на гаражите в обема на жилищните услуги, ако те нормално са свързани с жилището. Това трябва да включва места за паркиране, тъй като те вероятно имат същата функция.

Условието на ESA за класифициране на дълготрайните стоки като формиране на брутен основен капитал е тяхното използване в процеса на производството. Дълготрайните стоки, които не се използват за производствени цели, т.е. дълготрайни стоки за потребление, трябва да бъдат отчетени като разход за крайно потребление. Обратно, това означава, че позициите, включени във формирането на брутен основен капитал, по принцип води до последваща продукция. Тъй като гаражите са част от формирането на брутен основен капитал, изглежда е подходящо не само да се включи услугата на наетите гаражи в продукцията на икономиката, но също да се изчисли условната продукция за гаражи, заемани от собственици. В двата случая гаражът представлява елемент на комфорт на жилището, както всяко друго удобство.

Бележка под линия 1 към параграф 315й на ESA 1979 обаче предвижда, че „стойността на условно изчислените ренти на нежилищни сгради, използвани директно от собствениците им, не се отчита отделно“. Затова за гаражи, заемани от собственици, наемът трябва да се изчислява условно само ако те се считат за жилищни сгради. На практика могат да бъдат разграничени няколко случая. Първо, гаражът е неразделна част от жилищна сграда. В такъв случай, където не е възможно физическо разделяне, цялата сграда ще бъде класифицирана като жилищна и трябва да се изчислява условно наемът за тези гаражи, заемани от собственици. Във втория случай на отделен гараж, заеман от собственика, можем да направим разграничение между тези, използвани във връзка с жилището, и такива, използвани за други цели (напр. паркиране в близост до работното място). И двата вида вероятно ще бъдат класифицирани като нежилищна сграда. В съответствие с гореспоменатата бележка под линия не се изчислява условен наем за използването на отделно разположени гаражи, използвани от собствениците.

Във всеки случай трябва да се подчертае, че обикновено има повече жилища, заемани от собственици, отколкото наети жилища с гараж. За да се включи тази структурна разлика по подходящ начин, най-добрият начин, изглежда, е да се използва наличието на гараж като критерий за стратификация.

Принцип 13:

За гаражите и местата за паркиране се предвижда услугите да бъдат включени в жилищните услуги, ако са конструктивно интегрирани с жилището.

2.   МЕЖДИННО ПОТРЕБЛЕНИЕ

Междинното потребление на жилищните услуги се третира на едно по-прецизно равнище в методологията на ESA „ресурси-продукция“. От практическа гледна точка като че ли възникват проблеми във връзка с третирането на определени (комунални) такси, както и ремонта и поддръжката.

По отношение на някои такси методологията на ESA 1979 „ресурси-продукция“ (2) изисква таксите за отопление, водоснабдяване, електричество, площи за общо ползване, охрана, асансьори и пр. да бъдат изключени от междинното потребление (и оттам и от продукцията). На практика, обаче, много страни включват същите на базата на това, че те се разглеждат като част от наемната услуга и доста често не могат да бъдат разделени. Препоръчва се да се спазва настоящото правило на ESA, за да се получи паралелно третиране на наетите жилища и жилищата, заемани от собствениците, и за да се избегне двойното отчитане на собствениците, които обитават жилищата. От друга страна, нивото на БНП не трябва да се засяга, ако брутното третиране се изпълнява систематично за междинното потребление и продукцията.

По отношение на ремонта и поддръжката ESA 1979 е ясна, дотолкова, доколкото големите ремонти, дефинирани като тези, при които се прави подобрение, продължаване на експлоатационния живот или реконструкция на въпросния имот, трябва да бъдат отнесени към формирането на капитал. Във връзка с рутинните ремонти методологията на ESA „ресурси-продукция“ посочва, че същите „трябва да бъдат включени в междинното потребление, когато подобни разноски се поемат от собственика, независимо от това дали жилището се отдава под наем, или се обитава от собственика. Където обаче тези разходи се поемат от наемателите, на които жилището е отдадено под наем, същите трябва да се отчитат директно в крайното потребление на домакинствата“. Това означава по подразбиране, че междинното потребление на жилище, заемано от собственик, трябва да бъде малко по-голямо от това на наето жилище, тъй като то включва този разход, който се разглежда като ремонт, извършван от наемателя в последния случай. Изглежда че някои страни се отклоняват от това правило и след като са установили продукция по пазарни цени, включват ремонтите, поети от наемателите, в продукцията и междинното потребление на жилищните услуги и след това го насочват през продукцията към крайното потребление. Това може да бъде прието, ако няма въздействие върху нивото на БНП.

В допълнение към повдигнатия въпрос за празните жилища се подчертава, че трябва да се избягва двойното отчитане на междинно потребление в случая на жилища, които са собственост на работодателя.

Принцип 14:

Междинното потребление за жилищните услуги ще се установява в съответствие с дефиницията за продукция. По принцип двете позиции трябва да изключват таксите за отопление, вода, електричество и пр. Ако по практически съображения се предпочита различно третиране, то се приема дотолкова, доколкото не се засягат нивата на БВП и БНП.

3.   ТРАНЗАКЦИИ С ДРУГИТЕ ЧАСТИ НА СВЕТА

Съгласно правилата на ESA 1979 (параграфи 211 и 214) нерезидентните единици се разглеждат като условно резидентни единици в качеството им на собственици на земя или съществуващи сгради на икономическата територия на страната, но само по отношение на транзакции, засягащи такава земя или сгради. Това просто означава, че услугата, предоставяна от жилище, което е собственост на нерезидент, е включена в продукцията на икономиката, където е разположено жилището. На теория обаче това се коригира по време на преминаването от БВП към БНП под заглавието „доход от собственост и предприемачески доход“ (R 40). В параграф 430б от ESA 1979 се потвърждава, че тази позиция включва нетната рента, получавана от резиденти като собственици от земя и сгради в останалия свят или обратно. Това представлява изгодата от вземането на резидентната единица от самата себе си в качество ѝ на условна резидентна единица от останалия свят.

По принцип възникват малко проблеми, ако имотът, който е собственост на нерезидент, е действително отдаден под наем на резидент, тъй като в платежния баланс ще се наблюдава и включи паричен поток. Ситуацията обаче може да бъде различна в случая на имоти, заемани от собственици, тъй като вероятно няма да се наблюдава подобен паричен поток. Едно възможно решение би било да се счита, че когато даден резидент е собственик и заема жилище в чужбина, той фактически се разглежда като резидент на страната, където е разположено жилището. Възможно е това решение да не бъде харесано от страни, където много жилища, като домове за почивка, са заети от нерезиденти. Второто възможно решение би било да се въведе корекция в позицията транзакции с нетни ренти с останалия свят, дотолкова, доколкото се отнася до жилища, заемани от собственици. Това изисква да се състави една аналитична таблица на жилищата, които са собственост на чуждестранни резиденти и са заемани от тях, и да се отрази фактът, че националността на лицето не е достатъчна да се отдели резидентът от нерезидента. Освен това като че ли е полезно да се получи съгласие за аналитична таблица за въпросните държави-членки. Генералният проблем обаче е причинен от статистически пропуски в тази област. Макар че домовете за почивка, притежавани от чуждестранни резиденти, имат най-голямо значение в това отношение, държавите-членки обясниха единодушно, че понастоящем няма на разположение подобна информация.

Специален проблем в това отношение е свързан с имотите на базата на „ваканционна собственост“. Тъй като за един и същ отчетен период подобна собственост може да бъде заета от резиденти на различни страни, прякото разпределение по страна на произход изглежда почти невъзможно. Но като се използва по-целесъобразен подход, могат да бъдат получени съпоставими резултати. Първо, условно изчислената добавена стойност, генерирана от настаняването на базата на „ваканционна собственост“, се отнася към страната на произход на дружеството собственик. Впоследствие от дружеството-собственик може да бъде поискано да предостави разпределение по страна на произход на собствениците на базата на „ваканционна собственост“, което може да послужи като ключ за разпределение.

Принцип 15:

Съгласно ESA 1979 всички жилища в икономическата територия на дадена държава-членка допринасят за нейния БВП. Нетната рента, получена от нерезидентите като собственици на земя и сгради в тази страна, трябва да се отчита като доход от собственост за останалия свят и затова трябва да бъде приспадната от БВП при преминаването към БНП (и обратно). Под нетна рента се разбира нетният оперативен излишък от действително и условно изчислено наемане на жилища. За да се вземат предвид жилищата, заемани от собственици — нерезиденти, се изисква обмен на информация между държавите-членки. Координирането на тази информация би трябвало да се поеме от Евростат особено във връзка със съставянето от чуждестранните резиденти на аналитична таблица, показваща тези жилища.


(1)  До неотдавна една държава-членка имаше на свое разположение обективна оценка на условно изчислената рента на жилищата, заемани от собственици, т.е. облагаемата стойност, която бе потенциалният наем, изчислен от данъчните органи.

(2)  Виж Статистическа служба на Европейските общности, „Методология на Общността за таблиците“ Входящи ресурси-Продукция „1965 г.“ (само на френски и немски език).


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

159


31995D0319


L 188/11

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 12 юли 1995 година

за учредяване на Комитет на старшите инспектори по труда

(95/319/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейска общност,

като има предвид, че „Групата на старшите инспектори по труда“ неформално функционира от 1982 г.;

като има предвид, че Съобщение на Комисията (1) относно нейната програма в областта на безопасността, хигиената и здравето при работа предвижда формализирането на редовните заседания на тази група;

като има предвид, че със Заключенията си от 21 декември 1992 г. за ефективно прилагане на законодателството на Общността и правораздаване в областта на социалните въпроси (2) Съветът предложи на държавите-членки и на Комисията да насърчават и подкрепят процеса на тясно сътрудничество между членовете на групата, при стриктно спазване принципа на субсидиарност;

като има предвид, че Съобщение на Комисията (3) относно нейната програма в областта на безопасността, хигиената и здравето при работа предвижда формализирането на „Групата на старшите инспектори по труда“ във вид на Комитет;

като има предвид, че Резолюцията на Съвета от 16 юни 1994 г. относно развитието на административното сътрудничество при прилагането на законодателството на Общността и правораздаването в областта на вътрешния пазар (4) разработва подход на административно сътрудничество между държавите-членки, както и между държавите-членки и Комисията, на основата на взаимно подпомагане и прозрачност и на принципите на пропорционалността и конфиденциалността;

като има предвид, че този подход следва да бъде използван и при прилагането на социалното законодателство на Общността в областта на здравето и безопасността при работа, и правораздаването в тази област, най-вече по начина, посочен в Бялата книга за Европейска социална политика на Комисията (§ 10Б) и в средносрочната Социална програма за действие;

като има предвид, че определянето, анализирането и разрешаването на практически въпроси, свързани с прилагането на вторичното законодателство в областта на здравето и безопасността при работа, както и с мониторинга на привеждането в изпълнение в тази област, са от компетенциите преди всичко на националните служби за инспекция по труда и това налага тясно сътрудничество между тези служби и Комисията;

като има предвид, че „Комитетът на старшите инспектори по труда“, благодарение на продължителния си опит, представлява подходяща рамка за мониторинг на базата на тясно сътрудничество между неговите членове и Комисията, на ефективното и равнозначно прилагане на вторичното законодателство в областта на здравето и безопасността при работа, както и за взискателен анализ на практическите въпроси, възникващи при мониторинга на привеждането в изпълнение на законодателството в тази област;

като има предвид, че това решение не противоречи на задълженията на държавите-членки, произтичащи от Конвенцията на МОТ относно инспекцията по труда от 11 юли 1947 г. (№ 81),

РЕШИ:

Член 1

1.   Комисията се подпомага от „Комитет на старшите инспектори по труда“, оттук нататък наричан „Комитетът“.

2.   Комитетът се състои от представители на службите за инспекция по труда на държавите-членки.

Член 2

1.   При поискване от страна на Комисията или по своя собствена инициатива Комитетът дава на Комисията становището си по всички проблеми, свързани с прилагането на правото на Общността в областта на здравето и безопасността при работа от страна на държавите-членки.

2.   Поради разнообразието на отговорностите на националните служби за инспекция по труда, които могат да надхвърлят областта на здравето и безопасността при работа, Комитетът също така, при поискване от Комисията или по своя собствена инициатива, дава становище по въпроси от други области на социалното законодателство на Общността, които оказват въздействие върху здравето и безопасността при работа.

3.   Комитетът предлага на Комисията такива инициативи, каквито той сметне за необходими за насърчаване на ефективното прилагане правото на Общността в областта на здравето и безопасността при работа, в частност, чрез осигуряване на по-тясно сътрудничество между националните системи за инспекция по труда.

Член 3

Комитетът, като подпомага Комисията, действа за постигането на следните цели:

1.

определяне на общите принципи на инспекцията по труда в областта на здравето и безопасността при работа и разработване на методи за оценяване на националните системи за инспекция в съответствие с тези принципи;

2.

насърчаване по-доброто познаване и взаимно разбиране на различните национални системи и практики за инспекция по труда, методите на действие и законовите рамки за действие;

3.

развитие на обмен на опит между националните служби за инспекция по труда при мониторинг на прилагането на вторичното общностно право в областта на здравето и безопасността при работа с оглед еднаквото му прилагане на територията на Общността;

4.

насърчаване на обмен на инспектори по труда между националните администрации и съставяне на програми за обучение за инспектори;

5.

разработване и публикуване на документи за улеснение на инспекторите по труда при техните дейности;

6.

разработване на надеждна и ефективна система за бърз обмен на информация между инспекциите по труда по всички въпроси, възникнали при мониторинг на прилагането на законодателството на Общността в областта на здравето и безопасността при работа;

7.

установяване активно сътрудничество с инспекциите по труда на трети държави с оглед популяризиране на извършеното от Общността в областта на здравето и безопасността при работа и съдействие при разрешаването на транс-гранични проблеми;

8.

изследване на възможното въздействие на други политики на Общността върху дейностите по инспекция по труда, свързани с безопасността и здравето при работа и условията на труд.

Член 4

Комитетът съставя тригодишна програма, съгласно която конкретните мерки, които ще бъдат предприети, се набелязват ежегодно, като се взема предвид оценката за осъществяването на мерките, предприети през изминалата година.

Член 5

1.   Комитетът се състои от двама представители от всяка държава-членка.

2.   Членовете на Комитета се назначават от Комисията по предложение на държавите-членки.

3.   Мандатът на членовете на Комитета е тригодишен. Членовете на Комитета могат да бъдат преназначавани.

4.   Мандатът на член на Комитета се прекратява преди изтичането на тригодишния срок при подаване на оставка или смърт, или вследствие на известие от страна на държава-членка до Комисията, съдържащо искане за прекратяване на мандата.

5.   Членовете не получават възнаграждение за своя труд.

Член 6

Списъкът на членовете се публикува от Комисията в Официален вестник на Европейските общности с информативна цел.

Член 7

1.   Комитетът се председателства от представител на Комисията.

2.   Председателят се подпомага от двама заместник-председатели, избрани измежду членовете на двете държави-членки, които държат председателството на Съвета през съответната година.

3.   Председателят и двамата заместник-председатели образуват Бюро.

4.   Бюрото подготвя и организира работата на Комитета съвместно със службите на Комисията, които изпълняват функцията на секретариат на Комитета, Бюрото и работните групи по член 9.

Член 8

1.   Комитетът може, по споразумение с представител на Комисията, да покани лице, компетентно по отношение материята, включена в дневния ред, да участва в работата ѝ като експерт.

2.   Експерти участват в обсъждането само на тези въпроси, за които те са поканени да присъстват.

Член 9

1.   Комитетът може да образува работни групи след съгласуване с представителя на Комисията.

2.   Работните групи се председателстват от член на Комитета и се състоят от членове на Комитета и/или експерти, когато това е необходимо. Работните групи докладват на пленарната сесия на Комитета.

Член 10

1.   Комитетът и Бюрото се свикват от председателя на Комитета по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на Комитета. Комитетът заседава не по-малко от два пъти годишно.

2.   Представители на Комисията участват в заседанията на Комитета и работните групи.

Член 11

1.   В случаите, когато Комисията иска становище от Комитета, тя може да определи срок за предоставяне на това становище.

2.   При обсъжданията в Комитета не се гласува.

3.   Заключенията на Комитета се дават в писмен вид. В случай, че членовете на Комитета застъпват различни мнения, в Комисията се внася писмено становище, съдържащо изразените мнения.

Член 12

1.   Комитетът внася в Комисията годишен доклад за своите дейности, и в частност по всеки проблем, свързан с привеждането в изпълнение или с мониторинга на прилагането на вторичното общностно право в областта на здравето и безопасността при работа.

2.   Комисията предоставя доклада на Съвета, Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и на Консултативния комитет по безопасност, хигиена и защита на здравето при работа.

Член 13

Без да се накърняват разпоредбите на член 214 от Договора, членовете на Комитета са задължени да не разкриват информация, станала им известна в рамките на работата на Комитета или на работните групи, когато Комисията или член на Комитета са направили искане предоставената информация или поисканото становище да бъдат поверителни.

В подобен случай на заседанията присъстват само членовете на Комитета и представителите на Комисията.

Съставено в Брюксел на 12 юли 1995 година.

За Комисията

Pádraig FLYNN

Член на Комисията


(1)  ОВ C 28, 3.2.1988 г., стр. 3

(2)  ОВ C 49, 9.2.1993 г., стр. 6

(3)  COM(95) 282 окончателно

(4)  ОВ C 179, 1.7.1994 г., стр. 1.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

162


31995D0320


L 188/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 12 юли 1995 година

за създаване на Научен комитет за професионалните норми за излагане на пределно допустими концентрации на химически агенти

(95/320/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че общите правила относно безопасността, хигиената и здравословните условия на труд трябва да позволяват адекватна защита за здравето на работниците на работно място в рамките на Общността;

като има предвид, че изработването и изменението на общите правила, относно безопасността, хигиената и здравословните условия на труд изискват научна оценка на риска на работното място и на мерките, които трябва да бъдат приложени, за да се осигури защитата срещу тези рискове;

като има предвид, че такава оценка изисква участието на високо квалифицирани научни лица във всички области, свързани с безопасността, хигиената и здравословните условия на труд;

като има предвид, че при приемането на Директива 88/642/ЕИО на Съвета (1), която измени Директива 80/1107/ЕИО (2) за защитата на работниците срещу рискове, свързани с излагането им на химически, физически и биологични агенти по време на работа, Съветът призова Комисията да създаде научен комитет, които да отговаря за оценката на наличните научни данни, необходими за определяне на норми на пределно допустими концентрации;

като има предвид, че Комисията приветства молбата на Съвета и от 1990 година се консултира неофициално с група от научни експерти по професионалните норми за излагане на пределно допустими концентрации;

като има предвид, че в своето съобщение за програма, относно безопасността, хигиената и здравословните условия на труд по време на работа, Комисията е включила сред целите за следващите пет години разработването на превантивни мерки във връзка с химическите агенти;

като има предвид, че е важно за Комисията да получи безпристрастни научни становища на висококвалифицирани лица, за да се провежда настоящето непрекъснато проучване;

като има предвид, че към Комисията следва да бъде създаден с тази цел научен комитет с консултативни функции,

РЕШИ:

Член 1

Към Комисията се създава Научен комитет (наричан за краткост по нататък „Комитетът“), за да проучва въздействието на химическите агенти върху здравето на работниците по време на работа.

Член 2

1.   Задачата на Комитета е да осигурява Комисията със становища по заявка на последната по всички въпроси, свързани с токсикологичната проверка на химикалите за тяхното въздействие върху здравето на работниците.

И по-специално, Комитетът дава мнение при определянето на Професионалните експозиционни норми на пределно допустими концентрации (ПЕНПДК), въз основа на научни данни и, там където е подходящо, предлага норми, които могат да включват:

средно претеглена във времето за осем часа (СПВ),

кратковременни норми (допустими норми на концентрация (КВ/ДНК),

пределно допустими норми на биологична концентрация.

ПЕНПДК могат да бъдат допълвани, по целесъобразност, по нататък с други стойности.

Комитетът консултира при всяко абсорбиране на дадена субстанция по други пътища (през кожата и/или лигавицата), което е вероятно да се случи.

2.   Всяка препоръка се подкрепя и обяснява от информация за основните данни, описание на критичното въздействие, използваните техники за екстраполация и всички данни за вероятните рискове за човешкото здраве. Възможността за наблюдение на въздействието при всяка предложена норма на пределно допустима концентрация/и също се отбелязва.

3.   Комитетът следи за всички приложими научни фактори, свързани с определянето на ПЕНПДК, и прави препоръки в помощ на Комисията при определяне на приоритетите.

4.   Комитетът извършва и други такива действия, свързани с токсикологичната оценка на химическите агенти, по искане на Комисията.

Член 3

1.   Комитетът се състои от не повече от 21 члена, привлечени от всички държави-членки и отразяващи целия обхват на научна квалификация, необходима за изпълнение на задълженията по член 2, включващи по-специално, химия, токсикология, епидемиология, професионална медицина и хигиена на труда, и обща компетенции при определяне на ПЕНПДК.

2.   Комисията назначава членовете на Комитета след консултации със съответната държава-членка, като отчита нуждата да се гарантира, че са обхванати различните конкретни области.

3.   Комитетът избира измежду членовете си председател и двама заместник-председатели за период от три години. Те се избират с мнозинство от две-трети от присъстващите членове.

4.   Мандатът на членовете на Комитета е три години. Техните назначения могат да бъдат подновявани. След изтичане на тригодишния срок, членовете на Комитета остават на същата длъжност докато бъдат сменени или техните назначения подновени.

В случай на оставка или смърт на член на Комитета през периода на неговото назначение, Комисията назначава нов член на Комитета в съответствие с параграф 2.

Член 4

Комисията публикува за информация списъка на членовете в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5

1.   Комитетът може да сформира работни групи измежду своите членове със съгласието на представителите на Комисията.

2.   Задължението на работната група е да докладва пред Комитета по посочените от него теми.

Член 6

1.   Заседанията на Комитета се провеждат, по принцип, четири пъти в годината.

2.   Представителите на Комисията могат да канят за участие в заседанията отделни лица с конкретна експертна квалификация по темата, която се проучва.

3.   Службите на Комисията действат като секретариат на Комитета и работните групи.

4.   Представителите на Комисията участват в заседанията на Комитета и работните групи.

Член 7

Комитетът и неговите работни групи по правило заседават в седалището на Комисията, когато са свикани от последната. При изключителни обстоятелства, обаче, и когато е необходимо с оглед на научните изисквания, заседанията могат да се провеждат на други места освен в седалището на Комисията, когато бъдат свикани от последната.

Член 8

1.   Разискванията в Комитета са свързани с молбата за становище, отправена от представителите на Комисията.

Представителите на Комисията при отправяне на молбата за становище към Комитета могат да определят срока, в който трябва да бъда даде становището.

2.   Комитетът полага всички усилия да направи своите препоръки въз основа на консенсус. Обсъжданията в Комитетът не се подлагат на гласуване.

3.   Когато изискваното становище е предмет на единодушно съгласие между членовете на Комитета, последните установяват общите заключения. При отсъствието на единодушно съгласие, различните позиции по време на разискванията се вписват в доклад, съставен под ръководството на представителите на Комисията.

4.   Без да се засяга член 9, параграф 1, Комисията публикува становищата на Комитета.

Член 9

Без да се накърняват разпоредбите на член 214 от Договора, членовете на Комитета са задължени да не разгласяват информация, която им става известна в резултат на работата в Комитета, когато Комисията ги информира, че поисканото становище е свързано с материал от поверителен характер.

В такива случаи единствено членовете на Комитета и представители на Комисията присъстват на заседанието.

Съставено в Брюксел на 12 юли 1995 година.

За Комисията

Pádraig FLYNN

Член на Комисията


(1)  ОВ L 356, 24.12.1988, стр. 74.

(2)  ОВ L 327, 3.12.1980, стр. 8.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

164


31995R2610


L 268/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2610/95 НА СЪВЕТА

от 30 октомври 1995 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 2965/94 относно създаване на Център за преводи за органите на Европейския съюз

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид предложението от Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че основната задача на Центъра за преводи, създаден с Регламент (ЕО) № 2965/94 (3), продължава да бъде да задоволява нуждите от преводи на агенциите и службите, изброени в настоящия регламент; като има предвид, че всякакъв риск от свръхнатовареност на Центъра следва да се избягва на всяка цена, тъй като би могъл да има негативни последствия за функционирането на тези агенции и служби и за служителите, които в действителност са необходими за рационалното функциониране на Центъра;

като има предвид, че първостепенна задача на Центъра е търсенето на най-рационалното и икономично използване на наличните средства при поддържане на необходимия стандарт и качество на преводите, без да се изключва на всяка цена възможността да се обърне към пазара;

като има предвид, че е необходимо да се заздрави административното сътрудничество между институциите и органите на Съюза с оглед рационализирането на методите на работа и осъществяване на цялостни икономии чрез избягване на повърхностна работа и създаването на скъпи паралелни структури;

като има предвид, че преводът представлява един от секторите на дейност, където това междуинституционално сътрудничество може да се заздрави;

като има предвид, че целта на междуинституционалното сътрудничество следва да е да позволи на Центъра да изпълнява, в средносрочна перспектива, всички дейности, сливането на които е решено в съответствие с правилата в сила;

като има предвид, че следователно е необходимо да се разшири обхватът на услугите, предоставяни от Центъра, за да се позволи на тези институции и органи на Съюза, които вече имат преводаческа служба, достъп до услугите на Центъра, на доброволна основа и с цел поемането на излишък от работа, който би могъл да възникне;

като има предвид, че с цел да се избегне объркване по отношение степента на разширяване на обхвата на Регламент (ЕО) № 2965/94, е необходимо думата „органи“ да се замени с термина „агенции и служби“, където е необходимо;

като има предвид, че Договорът не предвижда специфични правомощия за действие за приемането на настоящия регламент, освен тези, предвидени в член 235,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 2965/94 се изменя, както следва:

1.

Член 2, параграф 1 се заменя със следния текст:

„Член 2

1.   Центърът предоставя необходимите преводачески услуги за работата на следните агенции и служби:

Европейската агенция за околна среда,

Европейската фондация за обучение,

Европейският център за мониторинг на наркотици и наркомании,

Европейската агенция за оценка на медицински продукти,

Агенцията за здравословни и безопасни условия на работа,

Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайн и модели),

Европейската полицейска служба (Европол) и Звеното по наркотици към Европол.

Центърът и всяка една от агенциите и службите, споменати по-горе, сключват споразумения, които обхващат начините, по които те си сътрудничат.

2.   Агенциите и службите, създадени от Съвета, различни от посочените в параграф 1, могат да имат достъп до услугите на центъра въз основа на споразумения, сключени с Центъра.

3.   Институциите и органите на Съюза, които вече имат свои преводачески служби, могат на доброволна основа да получат достъп до Центъра в съответствие със споразумения сключени между страните, с цел ползване на услугите на Центъра.

4.   Центърът участва изцяло в работата на Междуведомствения комитет по преводи.“

2.

Член 4, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Центърът има управителен съвет, състоящ се от:

а)

представител на всяка от агенциите и службите, изброени в член 2, параграф 1; всяко споразумение, посочено в член 2, параграф 2 може да предвиди представителство от страна на агенцията или службата;

б)

представител на всяка държава-членка на Европейския съюз;

в)

двама представители на Комисията; и

г)

един представител от всяка институция или орган, които имат свои преводачески служби, но са сключили споразумения с Центъра за сътрудничество на доброволна основа.“

3.

Член 10, параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.

а)

Приходите и разходите, посочени в бюджета на центъра, са балансирани.

б)

Съгласно разпоредбите, постановени в буква в) по отношение първоначалния период, приходите постъпват от плащанията, извършени от агенциите и службите, обслужени от центъра, както и от институциите и органите, с които е договорено сътрудничество в замяна на извършена от тях работа.

в)

През първоначалния период, които не надхвърля три финансови години:

службите и агенциите, институциите и органите, обслужвани от Центъра, правят в началото на финансовата година вноска от своите бюджети, която се базира на най-добрата възможна информация и която се коригира в съответствие с действително извършената работа,

от общия бюджет на Европейските общности може да се направи вноска за осигуряване дейността на Центъра.“

4.

Член 11 се заменя със следния текст:

„Член 11

1.   Преди преразглеждането, предвидено в член 19, всяка агенция или служба, посочени в член 2, параграф 1, която изпитва особени затруднения във връзка с осигуряването на услуги от страна на Центъра, може да се обърне към Центъра, за да търси най-добрите възможни разрешения на тези затруднения.

2.   Ако се окаже невъзможно да се достигне до такива решения в рамките на три месеца, съответната агенция или служба може да изпрати надлежно обосновано известие до Комисията, така че Комисията да предприеме необходимите мерки и при възможност да организира със съдействието на Центъра по-систематичен подход при обръщане към трети страни за превод на съответните документи.“

5.

Член 13, параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2.   Управителният съвет приема прогнозния бюджет, придружен с плана за заплати и поддръжка и незабавно ги изпраща на Комисията, която на тази основа утвърждава оценките, съответстващи на субсидиите, предоставени от агенциите и службите, изброени в член 2 в предварителния проектобюджет, който тя представя на Съвета съгласно член 203 от Договора.

3.   Управителният съвет одобрява бюджета на центъра преди началото на финансовата година, като го изменя, където е необходимо, в зависимост от плащанията, извършени от и службите, посочени в член 2.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 10 април 1995 година.

За Съвета

Председател

J. SOLANA


(1)  ОВ C 43, 9.6.1995 г., стр. 25.

(2)  ОВ C 269, 16.10.1995 г.

(3)  ОВ L 314, 7.12.1994 г., стр. 1.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

166


31995R2988


L 312/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 НА СЪВЕТА

от 18 декември 1995 година

относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по специално на член 235 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по специално член 203 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че общият бюджет на Европейските общности се финансира от собствени ресурси и се управлява от Комисията в рамките на разрешените разходи и в съответствие с принципа на доброто финансово управление; като има предвид, че Комисията работи в тясно сътрудничество с държавите-членки за постигането на тази цел;

като има предвид, че повече от половината от разходите на Общността се изплащат на бенефициерите посредством посредничеството на държавите-членки;

като има предвид, че подробните правила, ръководещи това децентрализирано администриране и мониторинга на тяхната употреба, са предмет на различни подробни разпоредби в съответствие с политиките, които се засягат; като има предвид, че трябва да се противодейства на действията, насочени срещу финансовите интереси на Общността във всички области;

като има предвид, че ефективността на борбата с измамите срещу финансовите интереси на общността изисква създаването на общ набор от правни средства във всички области, попадащи в обхвата на политиките на Общността;

като има предвид, че нередностите, и административните мерки и санкции, свързани с тях, се предвиждат в секторните правила в съответствие с настоящия регламент;

като има предвид, че горепосоченото поведение включва измамните действия, както са определени в Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности;

като има предвид, че административните санкции трябва да осигуряват адекватна защита на споменатите интереси; като има предвид, че е необходимо да се определят общите правила, които се прилагат към тези санкции;

като има предвид, че правото на Общността предвижда административните санкции на общността в рамката на общата селскостопанска политика; като има предвид, че такива санкции следва да се установят също и в други области;

като има предвид, че мерките и санкциите, предвидени в преследването на целите на общата селскостопанска политика, представляват неразделна част от системите на помощта; като има предвид, че те преследват свои собствени цели, които не засягат оценката на поведението на икономическите оператори, от компетентните органи на държавите членки от гледна точка на наказателното право; като има предвид, че тяхната ефективност трябва да се осигури от незабавното действие на правилата на Общността и посредством пълното прилагане на мерките на общността като цяло, при което приемането на превантивни мерки не е довело до постигането на тази цел;

като има предвид, че не само по силата на общия принцип на равенството и на принципа на пропорционалността, но също и в светлината на принципа ne bis in idem, трябва да се приемат подходящи разпоредби, които да зачитат постиженията на правото на ЕС и правилата, предвидени от специалните правила на Общността, които съществуват към момента на влизането в сила на настоящия регламент, за избягване припокриването на имуществените санкции, налагани от Общността и националните наказателноправни санкции, налагани на същото лице на същите основания;

като има предвид, че за целите на прилагането на настоящия регламент наказателното производство може да се счита за приключило, когато компетентните национални органи и заинтересованите лица се споразумеят;

като има предвид, че настоящият регламент ще се прилага, без да се нарушава прилагането на наказателното право на държавите-членки;

като има предвид, че правото на Общността възлага на Комисията на държавите-членки задължението да проверяват дали средствата от бюджета на Общността се използват в съответствие с целта, за която са отпуснати; като има предвид, че съществува необходимост от общи правила, за да допълнят съществуващите разпоредби;

като има предвид, че Договорите не съдържат разпоредбите, които са необходими за специфичната компетентност за приемане материално право с хоризонтален обхват относно проверките, мерките и санкциите с оглед на осигуряването на защитата на финансовите интереси на Общността; като има предвид, че по тази причина правното основание е член 235 от Договора за ЕО и член 203 от Договора за ЕОАЕ;

като има предвид, че допълнителните общи разпоредби, които се отнасят до проверките и инспекциите на място, ще се приемат на по-късен етап;

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

Общи принципи

Член 1

1.   За целите на защитата на финансовите интереси на Европейските общности, с настоящото се приемат общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността.

2.   „Нередност“ означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход.

Член 2

1.   Административните проверки, мерки и санкции се въвеждат дотолкова, доколкото са необходими за осигуряването на правилното прилагане на правото на Общността. Те ще бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект, така че да осигуряват адекватна защита на финансовите интереси на Общността.

2.   Не може да се налага административна санкция, освен ако тя не е предвидена предварително в акт на Общността. В случай на последващо изменение на разпоредбите, които налагат административни санкции и се съдържат в правила на Общността, по-леката разпоредба ще се приложи с обратно действие.

3.   Правото на Общността определя характера и обхвата на административните мерки и санкции, които са необходими за правилното прилагане на въпросните правила, като се отчита видът и тежестта на нередността, предоставената или получената облага и степента на отговорност.

4.   При условията на приложимото право на Общността, процедурите за извършването на проверките на Общността, мерките и санкциите се уреждат от правото на държавите-членки.

Член 3

1.   Срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години.

В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена.

Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва.

Въпреки това срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1.

2.   Срокът за изпълнение на решението, налагащо административната санкция, е тригодишен. Срокът започва да тече от деня, в който решението става окончателно.

Случаите на прекъсване и спиране се уреждат от съответните разпоредби на националното право.

3.   Държавите-членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден в параграфи 1 и 2 съответно.

ДЯЛ II

Административни мерки и санкции

Член 4

1.   Общото правило е, че всяко нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага:

посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно,

посредством частичното или пълното усвояване на обезпечението, което е предоставено в подкрепа на искането за авансово плащане или по времето на получаването на облагата.

2.   Прилагането на мерките по смисъла на параграф 1 се ограничава до отнемането на получената облага плюс — където това е предвидено — лихвите, които се определят въз основа на фиксиран лихвен процент.

3.   Действия, предприети с цел придобиване на облага, насочени против целите на приложимото право на Общността, в случая посредством изкуственото създаване на условията, които се изискват за получаването на такава облага, ще имат за резултат, в зависимост от случая, или невъзможността за получаването на облагата, или нейното отнемане.

4.   Мерките, предвидени в настоящия член, не се разглеждат като санкции.

Член 5

1.   Преднамерено извършените или причинените по небрежност нередности могат да доведат до следните административни санкции:

а)

заплащане на административна глоба;

б)

заплащане на сума, по-голяма от незаконно придобитата или избегнатата, плюс лихва, когато това е възможно; тази допълнителна сума се определя в съответствие с процентното отношение, което се урежда от особените правила, и не може да надхвърля нивото, което е строго необходимо, за да представлява възпиращо средство;

в)

частичното или пълното премахване на облагата, отпусната по правилата на Общността, дори ако операторът се е възползвал само от част от облагата.

г)

изключване от или оттегляне на облагата за периода, следващ нередността;

д)

временно оттегляне на необходимото одобрение или признание за участие в схема на подпомагане на Общността;

е)

загуба на обезпечението или на депозита, учредени с оглед съобразяването с правилата или възстановяване на обезпечението, което е било освободено по грешка;

ж)

други санкции от чисто имуществен характер, еквивалентни по характер и обхват, предвиден в секторните правила, приети от Съвета в светлината на особените изисквания на въпросните сектори и в съответствие с осъществяването на правомощията, предоставени на Комисията от Съвета.

2.   Без да се засягат разпоредбите, предвидени от секторните правила, съществуващи към момента на влизането в сила на този регламент, другите нередности могат да бъдат санкционирани само посредством тези санкции, които не са еквивалентни на наказателно-правните, предвидени в параграф 1, при условие че тези санкции са особено важни за гарантиране на правилното прилагане на правилата.

Член 6

1.   Без да се засягат административните мерки и санкции на Общността, приети въз основа на секторните правила, съществуващи към момента на влизането в сила на настоящия регламент, налагането на имуществени санкции като административни глоби може да се отложи по силата на решение на компетентните власти, ако е образувано наказателно производство срещу въпросното лице във връзка със същите факти. Спирането на административното производство спира давностния срок, предвиден в член 3.

2.   Ако наказателното производство не продължи, спряното административно производство се възобновява.

3.   Ако наказателното производство завърши, спряното административно производство се подновява, освен ако това не противоречи на общите правни принципи.

4.   Когато административното производство се възобнови, административният орган следи за налагането на санкция, която е най-малкото еквивалентна на предвидената от Общносттните правила, което може да отчита всяка санкция, наложена от съдебната власт на същото лице по отношение на същите факти.

5.   Параграфи 1 до 4 не се прилагат към имуществените санкции, които представляват неразделна част от системите за финансово подпомагане и може да се приложи независимо от каквото и да е наказателни санкции, ако и доколкото то не е еквивалентно на тези санкции.

Член 7

Административните мерки и санкции на Общността могат да се налагат на икономическите оператори, посочени в член 1, а именно физическите и юридическите лица и другите предприятия, на които националното законодателство признава статута на юридическо лице, които са извършили нередността е. Те също могат да се налагат на лицата, които са взели участие в нередността, и на тези, които са задължени да поемат отговорността за деянието или да гарантират, че тя няма да бъде извършена.

ДЯЛ III

ПРОВЕРКИ

Член 8

1.   В съответствие със своите национални законови, подзаконови и административни разпоредби, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират редовността и действителността на сделките, включващи финансовите интереси на Общността.

2.   Мерките, регламентиращи проверките, съответстват на особения характер на всеки сектор и са пропорционални на преследваните цели. Те отчитат съществуващата административна практика и структурите на държавите-членки, и се определят така, че да не представляват извънредно икономическо ограничение или административни разходи.

Характерът и честота на проверките и инспекциите на място се осъществяват от държавите-членки и редът за осъществяването им се определя от секторните правила по такъв начин, че да гарантира еднаквото и ефективно прилагане на съответните правила и особено за установяването и предотвратяването на нередностите.

3.   Секторните правила включват разпоредбите, които са необходими за осигуряването на еднакви проверки посредством сближаването на методите на проверка и реда за тяхното осъществяване.

Член 9

1.   Без да се засягат проверките, извършвани от държавите-членки в съответствие с техните национални законодателства, правила и административни разпоредби, и без да се засягат проверките, осъществявани от институциите на Общността в съответствие с Договора за ЕО, и по-специално член 188 В от него, Комисията извършва проверки на своя отговорност относно:

а)

съответствието на административните практики с правилата на Общността;

б)

съществуването на необходимите материални документи и тяхното съответствие с приходите и разходите на Общността по смисъла на член 1;

в)

обстоятелствата, при които тези финансови операции са осъществени и проверени.

2.   В допълнение тя може да извършва проверки и инспекции на място в съответствие с условията, предвидени от секторните разпоредби.

Преди извършването на тези проверки и инспекции, в съответствие с правилата в сила Комисията информира засегнатите държавите-членки с цел да получи необходимото съдействие.

Член 10

Допълнителни общи разпоредби, отнасящи се до проверките и инспекциите на място, се приемат по-късно в съответствие с реда, предвиден в член 235 от Договора за ЕО и член 203 от Договора за ЕОАЕ.

Член 11

Настоящият регламент влиза в сила три дни след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 18 декември 1995 година.

За Съвета

Председател

J. BORRELL FONTELLES


(1)  ОВ C 216, 6.8.1994, стр. 11.

(2)  ОВ C 89, 10.4.1995 г., стр. 83, и становище от 30 ноември 1995 г. (все още непубликувано в Официален вестник).


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

170


41997D0205(01)


C 036/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ ПО ОБЩО СЪГЛАСИЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЕДАЛИЩЕ НА СЛУЖБАТА НА ОБЩНОСТТА ЗА РАСТИТЕЛНИТЕ СОРТОВЕ

(97/С 36/01)

ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ,

като взеха предвид член 216 от Договора за създаване на Европейската общност,

като взеха предвид Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно Службата на Общността за растителните сортове (1),

като имат предвид, че е необходимо да се определи седалището на службата на Общността за растителните сортове,

РЕШИХА:

Член 1

Службата на Общността за растителните сортове е със седалище в Анжер.

Член 2

Настоящото решение, което се публикува в Официален вестник на Европейските общности, влиза в сила днес.

Съставено в Брюксел на 6 декември 1996 година.

За Съвета

Председател

D. SPRING


(1)  ОВ L 227, 1.9.1994 г., стр. 1.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

171


31996Y0404(01)


C 102/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


MODUS VIVENDI

от 20 декември 1994 година между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно мерките за изпълнение на актове, приети в съответствие с процедурата, постановена в член 189б от Договора за ЕО

(96/С 102/01)

(Настоящият текст заменя и отменя текста, публикуван в ОВ С 293 от 8 ноември 1995 година)

1.

Настоящите насоки са предназначени да преодолеят трудностите, възникнали при приемането на актове в съответствие с процедурата, постановена н член 189б от Договора, поради причини, свързани с въпроса за процедурата комитология.

2.

Те по никакъв начин не засягат принципните позиции, изразени от трите институции.

3.

Трите институции отбелязват, че въпросът с мерките за изпълнение на актове, приети в съответствие с процедурата, постановена в член 189б от Договора, когато приемането на такива мерки е поверено на Комисията, ще бъде разгледан при изменението на Договорите, предвидено за 1996 г., по молба на Европейския парламент, Комисията и няколко държави-членки. Групата за размисъл ще бъде поканена да разгледа въпроса.

4.

На съответния комитет на Европейския парламент се изпраща, по същото време и при същите условия, както на комитета, посочен в основния акт, всеки проект на общ изпълнителен акт, представен от Комисията, както и сроковете за разглеждането му.

Комисията нотифицира съответния комитет на Европейския парламент, ако дадена мярка трябва да се приеме спешно, и го уведомява също така за всяка друга възможна трудност. Съответният комитет на Европейския парламент предприема да използва бърза процедура, когато е необходимо.

Комисията уведомява съответния комитет на Европейския парламент, когато мерки, приети или предвидени от Комисията, не са в съответствие със становището, дадено от комитета, посочен в основния акт, или когато, при липсата на становище, Комисията трябва да представи предложение на Съвета по отношение на мярка, която ще се приеме.

5.

Съветът приема проект на общ изпълнителен акт, който му е представен в съответствие с изпълнителна процедура, единствено след като:

уведоми Европейския парламент и определи разумни срокове за получаване на неговото становище, и

в случай на неблагоприятно становище надлежно и незабавно вземе предвид гледната точка на Европейския парламент с цел да търси разрешение в съответната рамка.

Актът при всички случаи се приема преди крайните срокове, постановени в нарочните разпоредби на основния акт.

6.

В контекста на настоящото временно споразумение, Комисията взима предвид, доколкото е възможно, всякакви коментари, направени от Европейския парламент, и го уведомява на всеки етап от процедурата за всяко действие, което възнамерява да предприеме по тях, така че да позволи на парламента да поеме своята отговорност при пълно познаване на фактите.

7.

Настоящото modus vivendi влиза в сила в деня на одобрението му от трите институции.

Съставено в Брюксел на двадесетия ден от месец декември хиляда деветстотин деветдесет и четвърта година.

За Съвета на Европейския съюз

Klaus KINKEL

За Европейския парламент

Nicole FONTAINE

За Европейската комисия

Jacques DELORS


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

173


31996Y0404(02)


C 102/2

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ

от 20 декември 1994 година

относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове

(96/С 102/02)

(Настоящият текст заменя и отменя текста, публикуван в ОВ С 293 от 8 ноември 1995 година)

1.

За целите на настоящия метод на работа, официална кодификация е процедурата за отменяне на актовете, които се систематизират, и заменянето им с единен акт, който не съдържа съществена промяна на тези актове.

2.

По предложение на Комисията трите участващи институции определят приоритетни сектори за кодификация. Комисията включва в работната си програма предложенията за кодификация, които възнамерява да представи.

3.

Комисията се ангажира да не включва в предложенията си за кодификация никакви съществени изменения на актовете, които ще се систематизират.

4.

Консултативната работна страна, състояща се от съответните юридически служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, разглежда тези предложения при приемането им от Комисията. Тя потвърждава при първа възможност, че те наистина подлежат на безспорна кодификация без съществени промени.

5.

Обичайният законодателен процес на Общността се съблюдава изцяло.

6.

Целта на предложението на Комисията, а именно безспорната кодификация на съществуващи текстове, съставлява юридическо ограничение, забраняващо всяка съществена промяна от Европейския парламент или Съвета.

7.

Предложението на Комисията се разглежда във всичките му аспекти съгласно ускорена процедура в Европейския парламент (един комитет разглежда предложението и опростена процедура за одобрението му) и Съвета (една работна страна разглежда предложението и процедура на „I/А“ точки по отношение на Корепер-Съвет).

8.

Ако по време на законодателния процес се окаже необходимо да се излезе от обхвата на безспорна кодификация и да се направят съществени промени, задължение на Комисията е да представи предложение/ия, когато е необходимо.

Съставено в Брюксел на двадесетия ден от месец декември хиляда деветстотин деветдесет и четвърта година.

За Съвета на Европейския съюз

Klaus KINKEL

За Европейския парламент

Nicole FONTAINE

За Европейската комисия

Jacques DELORS


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

175


31996L0030


L 122/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 96/30/ЕО НА СЪВЕТА

от 13 май 1996 година

за изменение на Директива 94/80/ЕО, за определяне на подробните условия, при които гражданите на Съюза, пребиваващи в държава-членка, чиито граждани не са, упражняват правото си да избират и да бъдат избирани по време на общински избори

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 8б, параграф 1 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че приложението към Директива 94/80/ЕО на Съвета от 19 декември 1994 г., за определяне на подробните условия, при които гражданите на Съюза, пребиваващи в държава-членка, чиито граждани не са, упражняват правото си да избират и да бъдат избирани по време на общински избори (3), изброява основните единици на местно управление във всяка държава-членка;

като има предвид, че вследствие присъединяването на Австрия, Финландия и Швеция приложението към Директива 94/80/ЕО следва да се измени, така че да предвижда препратка към основните единици на местно управление на тези три страни;

като има предвид, че съгласно Акта за присъединяване на тези страни Директива 94/80/ЕО се прилага за островите Еланд, където финландски граждани, които нямат регионално гражданство на тези острови, и граждани на други държави—членки на Съюза, подлежат на едно и също условие, свързано със срока на пребиваване за упражняване правото на гласуване и пасивното избирателно право,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

В приложението към Директива 94/80/ЕО се добавя следното:

„в Австрия:

Gemeinden, Bezirke in der Stadt Wien

във Финландия:

Kunta, kommun, kommun på Åland

в Швеция:

kommuner, landsting.“

Член 2

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държави-членки.

Съставено в Брюксел на 13 май 1996 година.

За Съвета

Председател

S. AGNELLI


(1)  ОВ С 65, 4.3.1996 г., стр. 201.

(2)  Становище от 29 февруари 1996 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ L 368, 30.12.1994 г., стр. 38.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

176


31996D0469


L 192/31

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 30 юли 1996 година

относно създаване на Консултативен комитет за превенция на рака

(текст от значение за ЕИП)

(96/469/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че Общността допринася за осигуряване на висока степен на защита на здравето на човека, като насърчава сътрудничество между държавите-членки и при необходимост оказва подкрепа в действията им;

като има предвид, че действията на Общността са насочени към превенция на болести, включително рак, чрез насърчаване на изследванията на техните причинители и тяхното предаване, както и здравна информация и образование;

като има предвид, че се провеждат срещи на водещи специалисти в областта на рака от 1996 г. в рамките на програмата „Европа срещу рака“; като има предвид, че тези експерти създадоха група, консултираща Комисията по научните аспекти на рака;

като има предвид, че Регламент на Съвета от 7 юли 1986 г. (1) отбелязва заключенията на Комитета на експертите в областта на рака по отношение изготвянето на първия план за действие срещу рака (2);

като има предвид, че съгласно Решение 90/238/Евратом, ЕОВС, ЕИО на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки на заседание на Съвета от 17 май 1990 г. за приемане на план за действие 1990-1994 г. в контекста на програмата „Европа срещу рака“ (3), Комисията ангажира тясно експерти в областта на защитата от рак при изпълнението на плана за действие;

като има предвид, че Решение № 646/96/ЕО (4) на Европейския парламент и на Съвета за приемане на трети план за действие срещу рака 1996-2000 г. е насочено към защитата от рак в съответствие с изискванията на член 3, буква о), и член 129 от Договора;

като има предвид, че в съображенията от решението се отбелязва, че за да разполага с цялата необходима научна информация, Комисията сътрудничи с научни експерти;

като има предвид, че е от съществено значение да се заздрави научната основа, върху която почиват решенията на Комисията;

като има предвид, че е необходимо поради яснота и правна сигурност съществуването на тази група да се формализира;

като има предвид, че следва да се утвърди членството ѝ, така че да отчита развития в насоката и обхвата на програмата „Европа срещу рака“ в контекста на третия план за действие срещу рака;

като има предвид, че научното консултиране от водещи европейски специалисти в областта на защитата от рак следва да се осигурява непрекъснато във вид на комитет с консултативен характер, създаден от Комисията,

РЕШИ:

Член 1

С настоящото Комисията създава консултативен комитет за защита от рак, наричан по-нататък „Комитет“.

Комитетът се състои от не повече от 15 члена.

Член 2

Комисията може да се консултира с Комитета по всички въпроси, свързани с:

данни за рака, включително епидемиология,

ранно откриване на рак и сканиране на рак,

информиране на обществеността относно превенцията на рака,

аспекти на здравното образование в училищата, свързани с рака,

процедури за осигуряване на качество в управлението на рака (включително въпроса за качеството на живот на болни от рак и палиативни грижи),

аспекти на защитата, които могат да се развият на базата на резултатите от фундаментални и клинични ракови изследвания, извършени по програмата „Биомед“ и други изследователски инициативи,

обучение на здравни работници по въпроси, свързани с рака.

Член 3

1.   Разискванията на Комитета са свързани с молби за становище, отправени от представителите на службите на Комисията. Представителите на службите на Комисията могат при отправяне на молба за становище към Комитета, да определят срок, в който становището да бъде предоставено.

2.   Комитетът не дава становища по своя инициатива по въпроси, присъщи на други научни комитети, създадени от Комисията.

3.   Комитетът полага всички усилия да предостави становището си въз основа на консенсус. Разискванията на Комитета не са последвани от гласуване.

4.   Когато поисканото становище има единодушното съгласие на членовете на Комитета, той утвърждава общи заключения. При отсъствието на единодушно съгласие, различните позиции, изказани по време на разискванията се вписват в доклад, изготвен под контрола на представителите на службите на Комисията.

Член 4

Членовете на Комитета се назначават от Комисията измежду водещи експерти с компетентност в областите, посочени в член 2.

Член 5

Комитетът избира председател и двама заместник-председатели от членовете си. Изборът се извършва с мнозинство от две трети от присъстващите членове.

Член 6

1.   Членството в Комитета е за срок от три години. То може да се подновява. Председателят и заместник-председателите на Комитета обаче не могат да бъдат непосредствено преизбирани, след като са заемали пост в продължение на два последователни мандата от три години.

След изтичане срока на мандата им, членовете на Комитета могат да продължат да заемат поста до потвърждаване на членството им или заместването им.

Упражняваните функции не се заплащат.

2.   Когато член на Комитета е възпрепятстван да изпълни задълженията си или в случай на доброволна оставка, той се заменя за остатъка от мандата си в съответствие с процедурата, предвидена в член 4 или 5, в зависимост от случая.

Член 7

Списъкът с членове се публикува на всеки три години от Комисията в Официален вестник на Европейските общности за информация.

Член 8

1.   Комитетът може да създаде работни групи, занимаващи се със специфични аспекти на областите на компетентност, посочени в член 2, които се председателстват от един от членовете на Комитета и се състоят от максимум петима водещи научни експерти. Броят на работните групи е ограничен до пет във всеки един момент.

2.   Мандатът на работните групи се определя от Комитета.

Член 9

1.   Комитетът и работните групи заседават по покана на представител на службите на комисията, обикновено в сградата на Комисията.

2.   Представителите на службите на Комисията, както и други служители и заинтересовани представители на комисията могат да участват в заседанията на Комитета и на работните групи.

3.   Представителите на службите на Комисията могат да поканят лица с особена експертиза в областта на обсъждания въпрос за участие в заседанията като наблюдатели, на временна или постоянна основа.

4.   Службите на комисията предоставят административни услуги на Комитета и неговите работни групи.

Член 10

Без да се засягат разпоредбите на член 214 от Договора, членовете на Комитета са задължени да не разгласяват информация, която е станала тяхно достояние в резултат от работата в Комитета, когато представителят на Комисията ги уведоми, че поисканото становище е свързано с въпрос от поверителен характер.

В този случай единствено членовете на Комитета и представителите на службите на Комисията присъстват на заседанията.

Член 11

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Съставено в Брюксел на 30 юли 1996 година.

За Комисията

Pádraig FLYNN

Член на Комисията


(1)  ОВ С 184, 23.7.1986 г., стр. 19.

(2)  Решение 88/351/ЕИО на Съвета, ОВ L 160, 28.6.1988 г., стр. 52.

(3)  ОВ L 137, 30.5.1990 г., стр. 31.

(4)  ОВ L 95, 16.4.1996 г., стр. 9.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

178


41997D0625(01)


C 194/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

от 2 юни 1997 година

за определяне седалището на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията

(97/С 194/02)

ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ,

като взеха предвид член 17 от Регламент (ЕО) № 1035/97 на Съвета от 2 юни 1997 г. за създаване на Европейски център за мониторинг на расизма и ксенофобията (1),

като имат предвид, че е необходимо да се определи седалището на Европейския център за контрол и борба с расизма и ксенофобията,

РЕШИХА:

Член 1

Европейският център за мониторинг на расизма и ксенофобията е със седалище във Виена.

Член 2

Настоящото решение, което се публикува в Официален вестник на Европейските общности, влиза в сила в деня на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1035/97 на Съвета от 2 юни 1997 г. за създаване на Европейски център за мониторинг на расизма и ксенофобията.

Съставено в Люксембург на 2 юни 1997 година.

Председател

Hans VAN MIERLO


(1)  ОВ L 151, 10.6.1997 г., стр. 1.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

179


31997Y0918(01)


C 282/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ЕВРОПЕЙСКА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА

Решение от 21 март 1997 година относно обществения достъп до документи на Европейската агенция по околна среда

(97/С 282/04)

Обяснителен меморандум

1.   Съгласно Регламент (ЕИО) № 1210/90 на Съвета от 7 май 1990 г. за създаване на Европейска агенция по околна среда и Европейска мрежа за информация и наблюдение на околната среда (1), една от задачите на агенцията е „да гарантира, че обществеността е надлежно информирана за състоянието на околната среда“ (член 1, параграф 2). В съответствие с това общо заявление , Агенцията отговаря за осигуряване на „всестранно разпространение на надеждна информация за околната среда“ (член 2, vi).

2.   Като отчита, че свободният достъп до наличната информация за околната среда, съхранявана от органите на държавите-членки, ще подобри защитата на околната среда, Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. относно свободния достъп до информация в областта на околната среда (2) осигурява достъп до документите, съхранявани от държавите-членки.

3.   На 6 декември 1993 г. Съветът и Комисията одобриха кодекс на поведение по отношение на обществения достъп до документите на Съвета и на Комисията (3). Скоро след това и двете институции, прилагайки този кодекс, приеха решения относно обществения достъп до съответните им документи (4).

4.   До този момент агенцията е прилагала решението на Комисията по аналогия. След като обаче ѝ бе предоставена правосубектност и юридическа автономност, тя вече не е обвързана с гореспоменатите решения и следователно е необходимо агенцията да приеме свои собствени правила относно обществения достъп до документите на Европейската агенция по околна среда.

Ясно се подчертава, че тези правила следват правилата, приети от Съвета и Комисията. В съответствие с принципа на юридическа автономност, решението не препраща към гореспоменатия кодекс, а се прилага на независима основа.

5.   По отношение на същността на решението отправната точка следва да е, и това трябва експлицитно да се подчертае, че агенцията е решена да предостави достъп до съществуващите документи във възможно най-широк диапазон. Целта на решението е да създаде правилата, съгласно които обществеността има право да изисква документи на разположение, без да е необходимо да доказва интерес. Трябва правилно да се разбере, че заявителите имат право единствено да получават или да правят справка със съществуващи документи. Агенцията не е длъжна да предприема изследователска работа или да предоставя нови документи по молба на обществеността.

6.   Достъпът до документи (независимо от формата им) обикновено е ограничен до документите с произход от агенцията. За всички други поискани документи заявителите следва да се обръщат към органа, който е издал тези документи.

7.   Докато справката с документи на агенцията на територията на агенцията обикновено е безплатна, то агенцията следва да има възможност да определя малки такси за фотокопиране на документи, надхвърлящи 30 страници.

8.   Достъпът до документите на агенцията следва да се забранява съгласно определени условия, особено в случаите, когато общественият интерес, защитата на личността и на личния живот, защитата на търговската и промишлената тайна го изискват. От съображения за последователност бе преценено за целесъобразно тези изключения (член 5) да се формулират по идентичен начин с кодекса, приет от Съвета и от Комисията.

9.   Процедурата, въведена с решението, е следната:

всички молби се адресират до изпълнителния директор на службата. Всички молби се разглеждат под отговорността на изпълнителния директор,

ако агенцията възнамерява да откаже достъп до документи, заявителят се уведомява в писмен вид за причините, мотивиращи това намерение. Заявителят може да внесе обжалване до председателя на управителния съвет. Очаква се това да се случва само в изключителни случаи,

ако председателят на управителния съвет реши да отхвърли обжалването, неговото решение посочва причините за това и уведомява заявителя за възможността да отнесе въпроса до омбудсмана съгласно член 138в от Договора за ЕО.

10.   Решението на управителния съвет на Европейската агенция по околна среда бе прието и следва да се преразгледа след две години от същия орган. То следва да бъде публикувано в Официален вестник на Европейските общности (серии С) и да се предостави на разположение на обществеността.

Текст на решението

I.   Обществеността има възможно най-широк достъп до документите на агенцията съгласно условията, определени в настоящото решение.

„Документи на агенцията“ означава всеки съществуващ писмен текст, независимо от формата му, който съдържа данни и произхожда от Европейската агенция по околна среда. Настоящото решение не се прилага за документи, които вече са публикувани.

II.   Изпраща се молба за достъп до документите на агенцията в писмен вид до изпълнителния директор на агенцията (5). Заявителите не трябва да доказват интерес.

Молбите трябва да са изготвени достатъчно прецизно и трябва да съдържат информация, която да позволява да бъде идентифициран съответният поискан документ. При необходимост от заявителя се изискват допълнителни подробности.

III.   Заявителят получава достъп до документите на агенцията или като извършва справка на място, или като получава копие от документа по пощата за своя сметка. За копия на документи, надхвърлящи 30 страници, агенцията може да начисли такса от 10 ECU плюс 0,036 ECU за всяка страница. Таксите за информация на друг носител се определят за всеки случай поотделно, но не надхвърлят разумните граници.

Документите се предоставят на езика, на който са налични, като се държи сметка за предпочитанията на заявителя.

Лицето, на което е предоставен достъп до документите на агенцията, не може да продава или разпространява документа с търговска цел без предварително разрешение. Възпроизвеждането на публикувани документи се разрешава, при условие че бъде упоменат източникът.

IV.   Молбите се разглеждат възможно най-бързо от изпълнителния директор.

Заявителят се уведомява писмено в рамките на един месец дали молбата е одобрена или намерението е да бъде отхвърлена. В последния случай заявителят се уведомява също така за причините за това намерение. Той също така се уведомява, че разполага с един месец да подаде молба до председателя на управителния съвет за преразглеждане на намерението за отказ на достъп. В случай, че не подаде такава молба до един месец, се приема, че той е оттеглил молбата си.

Липсата на отговор на молба в рамките на един месец от подаването ѝ съставлява намерение за отказ на достъп. В този случай заявителят може да подаде молба до председателя на управителния съвет до един месец. В противен случай се счита, че той е оттеглил молбата си.

Решението по молбата за преразглеждане се взима възможно най-скоро и най-късно два месеца след подаване на такава молба. Ако молбата бъде отхвърлена, решението посочва основанията за това. В същото време заявителят бива уведомен за възможността да отнесе въпроса към омбудсмана съгласно член 138д от Договора за ЕО.

V.   Не се предоставя достъп до документите на агенцията, когато разкриването на тези документи би нарушило:

защитата на обществения интерес (обществена сигурност, международни отношения, валутна стабилност, съдебно разглеждане, инспекции и разследвания),

защитата на личността и личния живот,

защитата на търговска и промишлена тайна,

защитата на финансовите интереси на Общността,

защитата на поверителността, поискана от физическото или юридическото лице, което е предоставило информацията, съдържаща се в този документ или изисквана от законодателството на държавата-членка, която е предоставила част от тази информация.

Може да бъде отказан достъп до документите на агенцията, с оглед да се защити поверителността на разглежданията на агенцията.

VI.   Настоящото решение се преразглежда след двегодишно действие. За подготовка на това преразглеждане изпълнителният директор своевременно представя на управителния съвет отчет за изпълнението на настоящото решение.

VII.   Настоящото решение влиза в сила на 1 юни 1997 г. То се публикува в Официален вестник на Европейските общности и се предоставя на разположение на обществеността.


(1)  ОВ L 120, 11.5.1990 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 56.

(3)  ОВ L 340, 31.12.1993 г., стр. 41.

(4)  Решение на Съвета от 20.12.1993 г. относно обществения достъп до документите на Съвета (ОВ L 340, 31.12.1993 г., стр. 43), Решение на Комисията от 8.2.1994 г. относно обществения достъп до документите на Комисията (ОВ L 46, 18.2.1994 г., стр. 58), изменено с Решение от 19.9.1996 г. (ОВ L 247, 28.9.1996 г., стр. 45).

(5)  Европейска агенция по околна среда, Kongens Nytorv 6, DK-1050 Copenhague, факс: (45 33) 36 71 99.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

182


31997Y1206(01)


C 369/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

относно публичния достъп до документи на Европейската фондация за обучение

(97/С 369/11)

(текст от значение за ЕИП)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ФОНДАЦИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ,

като взе предвид декларацията за правото на достъп до информаиця, приложена към Заключителния акт на Договора за Европейски съюз, която подчертава, че прозрачността в процеса на вземане на решения заздравява демократичния характер на институциите и общественото доверие в администрацията,

като взе предвид заключенията, според които Европейските съвети от Бирмингам и Единбург договориха принципи за насърчаване на Общност по-близо до своите граждани,

като взе предвид заключенията от Европейския съвет в Копенхаген, който препотвърди принципа за предоставяне на граждани на възможно най-голям достъп до информация и призова Комисията и Съвета да приемат възможно най-бързо необходимите мерки за въвеждане на този принцип в практиката,

като има предвид, че тези принципи не засягат съответните разпоредби за достъп до файлове, пряко засягащи лица с определен интерес към тях;

като има предвид, че тези принципи трябва да се прилагат в пълно съответствие с разпоредбите относно класифицираната информация;

като има предвид, че настоящото решение съставлява допълнителен елемент в информационната и комуникационната политика на Европейската фондация за обучение,

РЕШИ:

Член 1

Обществеността има възможно най-голям достъп до документи, съхранявани от Европейската фондация за обучение (наричана по-нататък „Фондацията“).

„Документ“ е всеки писмен текст, независимо от носителя му, който съдържа съществуващи данни и се съхранява от фондацията.

Настоящото решение не се прилага за документи на фондацията, които са публикувани от Службата за официални публикации на Европейската общност.

Член 2

1.   Всички молби за достъп до документи се изпращат в писмен вид до директора на фондацията.

Молбите трябва да са изготвени достатъчно прецизно; те трябва да съдържат информация, която ще позволи съответният документ или документи да бъдат идентифицирани.

При необходимост директорът моли заявителя за допълнителни подробности.

2.   Директорът уведомява в писмен вид заявителя в рамките на един месец дали молбата е удовлетворена.

Когато документ, съхраняван от фондацията, се отнася до дейности, предприети въз основа на споразумение, което фондацията е сключила с държава-членка, институция или орган на Общността или друг национален или международен орган, тяхното съгласие трябва да се потърси преди взимането на решение.

3.   Липса на отговор на молба в рамките на един месец от подаването ѝ съставлява отказ.

4.   Ако директорът реши да отхвърли молба, трябва да се посочат основанията за решението, както и средствата за защита, които са на разположение, т.е. съдебно разглеждане и оплакване до омбудсмана съгласно разпоредбите, посочени в член 138д от Договора за създаване на Европейската общност.

5.   Заявителят има достъп до документи, като извършва справка на място или получава копие от документа по пощата за своя сметка. Може да се начислява такса, която не надхвърля разумни граници.

Ако заявител поиска да направи справка на документ на място, фондацията се опитва да уреди настаняването му.

6.   Чрез консултации със заявителите фондацията се опитва да намери справедливо решение за изпълнение на повторни молби и/или такива, които са свързани с обемни документи.

7.   Фондацията ще има възможност да предвижда, че лице, на което е предоставен документ, не може да възпроизвежда или разпространява този документ с търговска цел без предварително разрешение.

8.   Когато документът, съхраняван от фондацията, е съставен от физическо или юридическо лице, държава-членка, институция или орган на Общността или друг национален или международен орган, молбата трябва да се изпрати на автора.

Член 3

Фондацията ще отказва достъп до всеки документ, разкриването на който би могло да накърни:

защитата на обществения интерес (обществена сигурност, международни отношения, валутна стабилност, съдебно разглеждане, инспекции и разследвания),

защитата на личността и личния живот,

защитата на търговска и промишлена тайна,

защитата на финансовите интереси на Общността,

защитата на поверителността, поискана от физическото или юридическото лице, предоставило информацията, или изисквана от законодателството на държавата-членка, която е предоставила информацията.

Фондацията може също така да откаже достъп с цел да защити интересите си по отношение поверителността на разглежданията си.

Член 4

Решението влиза в сила на 1 ноември 1997 г. То се публикува в Официален вестник на Европейските общности и се предоставя на разположение на обществеността.

Съставено в Торино на 27 октомври 1997 година.

За Управителния съветна Европейската фондация за обучение

Thomas O'DWYER


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

184


31997R0322


L 052/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 322/97 НА СЪВЕТА

от 17 февруари 1997 година

относно статистиката на Общността

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 213 от него,

като взе предвид проекторегламента, предложен от Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като взе предвид становището на Европейския паричен институт (4),

(1)

като има предвид, че за изпълнението на различните задачи, които са ѝ поверени по силата на разпоредбите на Договора, с цел да се осигури доброто функциониране и развитие на общия пазар, Комисията се нуждае от събиране на цялата необходима информация;

(2)

като има предвид, по-специално, че за формулирането, прилагането, контрола и оценката на предвидените в Договора политики Общността трябва да може да се опира при вземане на решение на статистически данни, които са актуализирани, достоверни, благонадеждни и съпоставими между държавите-членки;

(3)

като има предвид, че за да осигури изпълнимостта , последователността и съпоставимостта на статистиката на Общността ще бъде необходимо да се засилят сътрудничеството и координацията между различните органи, които на национално и общностно равнище допринасят за получаването на тази информация; като има предвид, че разпоредбите на настоящия регламент ще допринесат за изграждането на единна статистическа система на Общността;

(4)

като има предвид, че въпросните институции трябва да покажат в максимална степен безпристрастност и професионализъм при изготвянето на статистически данни, спазвайки същите принципи на професионално поведение и етика;

(5)

като има предвид, че Статистическата комисия на ООН прие на 14 април 1994 г. Основни принципи на официалната статистика;

(6)

като има предвид, че за да се подготвят и да се осъществят приоритетните статистически действия на Общността, е необходимо да се разработят статистически програми, в които да се отразят наличните ресурси както на национално, така и на общностно равнище;

(7)

като има предвид, че разработването на Статистическа програма на Общността, която трябва да бъде приета от Съвета, и годишни работни програми, които трябва да бъдат приети от Комисията, изисква изключително тясно сътрудничество в рамките на Статистическия програмен комитет, създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом (5);

(8)

като има предвид, че настоящият регламент има за цел да определи нормативна рамка за изготвяне на статистика на Общността; като има предвид, че трябва да бъдат създадени разпоредби за планиране на изготвянето на статистика на Общността, които да бъдат изразени посредством отделни статистически действия;

(9)

като има предвид, че настоящият регламент определя отговорността на националните органи и на органа на Общността по отношение на изготвянето на статистика на Общността, съгласно принципа на субсидиарност, определен в член 3б от Договора;

(10)

като има предвид, че при разработване на статистическите програми създадените от Съвета комитети, работещи в статистическите области попадащи в рамките на компетенциите им, следва да изпълняват определените им функции;

(11)

като има предвид, че е необходимо да се определят методите и условията за изпълнение на Статистическата програма на Общността посредством индивидуални статистически действия;

(12)

като има предвид, че разпространението на статистическа информация е част от общия процес на изготвяне на статистика на Общността;

(13)

като има предвид, че е необходимо да се осигури защита на поверителните данни, които националните статистически органи и статистическия орган на Общността трябва да събират, за да произвеждат статистика на Общността, с цел да се спечели и запази доверието на страните, натоварени да осигуряват тази информация; като има предвид, че поверителният характер на статистическата информация трябва да отговаря на едни и същи принципи във всички държави-членки;

(14)

като има предвид, че за тази цел е необходимо да се даде общо определение за поверителност на данните, което да се използва при изготвянето на статистика на Общността;

(15)

като има предвид, че това определение трябва да бъде съобразено с факта, че някои данни, произхождащи от достъпни за широката общественост източници, могат да бъдат считани за поверителни от някои национални органи съгласно националното законодателство;

(16)

като има предвид, че специфичните правила, които се отнасят до обработката на данни в рамките на Статистическата програма на Общността, няма да засегнат Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6);

(17)

като има предвид, че Договорът е предоставил на Европейския паричен институт определени отговорности в областта на статистиката, които той трябва да упражнява, без да търси или приема за това указания от институциите или органите на Общността, от правителствата на държавите-членки или от каквато и да е друга организация; като има предвид, че е необходимо да се осигури подходяща координация между действията на органите, които са поели изпълнението на поставените задачи и които допринасят на национално и на общностно равнище за изготвянето на статистическа информация, от една страна, и от друга – действията на Европейския паричен институт;

(18)

като има предвид, че най-късно на датата на изграждане на Европейската система от централни банки, националните централни банки трябва да бъдат независими от институциите или органите на Общността, от правителствата на държавите-членки или от каквато и да е друга организация; като има предвид, че по време на етап II от Икономическия и паричен съюз държавите-членки трябва да започнат и да приключат процеса, с който се цели гарантиране на независимост на националните централни банки;

(19)

като има предвид, че Комисията се е консултирала със Статистическия програмен комитет, с Комитета за парична и финансова статистика и статистика на баланса на плащанията, създаден с Решение 91/115/ЕИО (7), както и с Европейския консултативен съвет за статистическа информация в икономическата и социалната област, създаден с Решение 91/116/ЕИО (8),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Настоящият регламент има за цел да изгради нормативна рамка, с помощта на която да се организира систематизирано и програмирано изготвяне на статистика на Общността, която да послужи за формулиране, прилагане, проверка и оценка на политиките на Общността.

Националните органи на национално равнище и органа на Общността на общностно равнище са отговорни за изготвянето на статистика на Общността в съответствие с принципа на субсидиарността.

С цел да се осигури сравнимост на получаваните резултати, статистиката на Общността се произвежда на базата на единни стандарти uniform standards, а когато се отнася до специфични и надлежно обосновани случаи, на базата на хармонизирани методики.

Член 2

По смисъла на настоящия регламент:

„статистика на Общността“: количествена, агрегирана и представителна информация, извлечена от събрани и системно обработвани данни, изготвени от националните органи и от органа на Общността в рамките на изпълнението на статистическата програма на Общността в съответствие с член 3, параграф 2,

„изготвяне на статистическа информация“: процес, в който се включват всички действия, необходими за събиране, съхраняване, обработване, компилиране, анализ и разпространение на статистическа информация,

„национални органи“: национални статистически институти и други организации, които са натоварени във всяка държава-членка с изготвянето на общностна статистическа информация,

„орган на Общността“: службата на Комисията, която е натоварена да изпълнява задачите, поставени пред Комисията в областта на изготвянето на статистика на Общността (Евростат).

ГЛАВА II

Статистическа програма на Общността и нейното изпълнение

Член 3

1.   В съответствие със съответните разпоредби на Договора Съветът приема Статистическата програма на Общността, която определя подходите, основните области и целите на предприетите действия за период не по-дълъг от пет години.

Статистическата програма на Общността образува рамката за изготвяне на цялата статистика на Общността. При нужда тази програма може да бъде актуализирана.

Комисията подготвя доклад за изпълнението на програмата в края на посочения петгодишен период, обхванат от програмата.

Комисията представя насоките за създаване на Статистическа програма на Общността за предварително разглеждане от Статистическия програмен комитет и в рамките на тяхната компетентност, от Европейския консултативен комитет за статистическа информация в икономическата и социалната област, както и от Комитета по валутна и финансова статистика и статистика на баланса на плащанията.

2.   Посочената в параграф 1 Статистическа програма на Общността се изпълнява чрез специфични статистически действия. Тези действия следва да бъдат или:

а)

приети от Съвета в съответствие със съответните разпоредби на Договора; или

б)

приети от Комисията в рамките на предвидените в член 6 условия и в съответствие с процедурата, предвидена в член 19; или

в)

приети по силата на споразумение между националните органи и органът на Общността в рамките на тяхната компетентност.

3.   Всяка година преди края на месец май Комисията предоставя за разглеждане пред Статистическия програмен комитет своята работна програма за следващата година. В тази програма следва да бъдат посочени по-специално:

действията, които Комисията счита за приоритетни, отчитайки както националните, така и общностните финансови ограничения,

процедурите и евентуалните юридически инструменти, които Комисията възнамерява да използва за изпълнението на програмата.

Комисията взема предвид най-вече коментарите на Статистическия програмен комитет. Тя предприема действията, които смята за най-подходящи.

Член 4

Комисията посочва в своите инициативи, отнасящи се до специфичните статистически действия, упоменати в член 3, параграф 2, букви а) и б):

причините, които мотивират изпълнението на посоченото действие, предимно в светлината на целите, които преследва съответната общностна политика,

точните цели на действието, както и преценка на очакваните резултати,

процедурите за извършване на действието, неговата продължителност, както и ролята на националните органи и органа на Общността,

ролята на съответните специализирани комитети,

начините за свеждане до минимум на разходите за получаване на отговор,

анализ на отношението себестойност—ефективност, като се отчитат финансовите разходи за извършване на действието както за Общността, така и за държавите-членки,

международните статистически препоръки, които трябва да се спазват в съответната област.

Член 5

Приетите от Съвета или от Комисията актове в случаите, посочени в член 3, параграф 2, букви а) и б), трябва да определят елементите, които са необходими за постигането на изискваните качество и ниво на съпоставимост на общностната статистическа информация.

Член 6

Комисията може да приеме специфично статистическо действие, както е предвидено в член 3, параграф 2, буква б), когато това действие отговаря на следните условия:

времето на изпълнение на действието не трябва да превишава една година,

събирането на данни трябва да се извършва на базата на съществуващи вече данни или на данни, до които имат достъп националните компетентни органи, или в изключителни случаи, на базата на данни, които могат да бъдат събрани директно,

общите разходи за извършването на действието на национално равнище се поемат от Комисията.

Член 7

Когато общностната статистическа информация е резултат от споразумение между националните органи и органа на Общността, както е посочено в член 3, параграф 2, буква в), не съществува никакво задължение за двете страни, освен ако националното законодателство не предвижда такова задължение.

Член 8

Изпълнението на специфичните статистически действия е поверено на националните органи, освен ако не е предвидено друго в правен акт на Съвета. . В случай че националните органи не могат да се справят със задачата, специфичните статистически действия могат да бъдат извършени от органа на Общността с изричното съгласие на засегнатите национални органи.

Член 9

За да гарантира необходимата съгласуваност при изготвянето на статистическа информация в съответствие със съответните изисквания към информацията, Комисията си сътрудничи с Европейския паричен институт, като точно спазва принципите, посочени в член 10. Комитетът по парична и финансова статистика и статистика на баланса на плащанията участва в този процес на сътрудничество в рамките на своята компетентност.

Макар че Европейският паричен институт и националните централни банки не участват в изготвянето на общностна статистическа информация, по аналогия с член 3, параграф 2, буква в) и по силата на споразумение между националната централна банка и органа на Общността в рамките на тяхната компетентност и без да се нарушават вътрешните договорености между националната централна банка и националните органи, изготвените от централната банка данни могат да бъдат използвани директно или косвено от националните органи и от органа на Общността за изготвянето на общностна статистическа информация.

ГЛАВА III

Принципи

Член 10

За да се гарантира възможно най-високо качество както в деонтологично, така и в професионално отношение, общностната статистика се подчинява на принципите за безпристрастност, надеждност, адекватност, стойност—ефикасност, статистическа поверителност и прозрачност.

Принципите, посочени в първа алинея, се определят, както следва:

 

„безпристрастност“: обективен и независим начин за произвеждане на общностна статистическа информация, извън какъвто и да е натиск от страна на политически групировки или други заинтересовани формации, особено що се отнася до избора на технологии, дефиниции и методики за най-ефективно реализиране на поставените задачи. Това означава, че всички потребители на статистическа информация (общностни институции, правителства, стопански и социални субекти, университетски среди и обществеността като цяло) трябва да имат достъп до публикуваните данни в най-кратки срокове;

 

„надеждност“: общностната статистическа информация трябва да отразява възможно най-точно отразяваната действителност. Това означава, че трябва да се използват научни критерии при подбора на източниците, методите и процедурите. Всяка информация, отнасяща се до покриването, до методологията и до прилаганите процедури и източници, ще подобри надеждността на данните;

 

„адекватност“ означава, че изготвянето на общностна статистическа информация се подчинява на ясно определени нужди в зависимост от определените от Общността цели. Тези нужди определят областите на действие, сроковете и обсега на статистическата информация, която постоянно трябва да следва демографското, икономическото и социалното развитие на обществото, както и промените в околната среда. Събирането на данни трябва да се ограничи до това, което е необходимо за получаване на исканите резултати. Трябва да се преустанови изготвянето на общностна статистическа информация, която не представлява интерес за целите на Общността;

 

съотношение „стойност—ефикасност“ е оптималното използване на всички налични ресурси и намаляване на разходите за получаване на отговор. Разходите за труд и за изготвяне на статистическа информация трябва да бъдат пропорционални на значението на постигнатите и очакваните резултати;

 

„статистическа поверителност“ означава, че данните, които се отнасят до индивидуалните статистически единици и които са предназначени директно за нуждите на статистиката или косвено на базата на административни или други източници, са защитени срещу всяко посегателство върху правото на поверителност. Това означава също, че трябва да бъде предотвратено всяко използване на тези данни извън статистическите нужди и всяко незаконно разпространение;

 

„прозрачност“ означава, че анкетираните имат право да получат информация относно юридическото основание и предназначението на исканите от тях данни, както и относно приетите мерки за защита. Органи, които отговарят за събирането на общностна статистическа информация, правят всичко необходимо, за да предоставят тази информация.

ГЛАВА IV

Разпространение

Член 11

1.   Под „разпространение“ следва да се разбира дейността, чрез която общностната статистическа информация се прави достъпна за потребителите.

2.   Разпространението се извършва така, че в цялата Общност да има лесен и безпристрастен достъп до общностната статистическа информация.

3.   Разпространението на общностната статистическа информация се осъществява от органа на Общността и от националните органи в сферата на тяхната компетентност.

Член 12

Статистическите резултати на общностно равнище се разпространяват с периодичност, която е равна на периодичността, с която националните резултати се предоставят на органа на Общността. В рамките на възможното и без да се намалява качеството на общностната статистическа информация, разпространението трябва да се извърши преди следващото предоставяне на национална информация на органа на Общността.

ГЛАВА V

Статистическа поверителност

Член 13

1.   Данните, които са използвани от националните органи и от органа на Общността за изготвяне на общностна статистическа информация, се считат за поверителни, когато позволяват да се идентифицират пряко или косвено отделни статистически единици, което би довело до разпространяване на индивидуална информация.

За да се установи дали една статистическа единица може да бъде идентифицирана, се вземат предвид всички средства, които биха могли логично да се използват от трето лице за идентифициране на въпросната статистическа единица.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 данните, които са събирани от източници със свободен достъп за широката общественост и които могат да бъдат ползвани от обществеността съгласно националното законодателство, не се считат за поверителни.

Член 14

Предоставянето на поверителни данни, които не позволяват да се извърши директно идентифициране, между националните органи и между националните органи и органа на Общността е допустимо дотолкова, доколкото това предоставяне е необходимо за изготвянето на специфична общностна статистическа информация. Всяко следващо предоставяне на данни трябва изрично да бъде разрешено от националните органи, които са извършили събирането на въпросните данни.

Член 15

Поверителните данни, получени специално за изготвянето на общностна статистическа информация, се използват от националните органи и от органа на Общността само за статистически цели, освен ако анкетираните не са дали по недвусмислен начин своето съгласие въпросните данни да се използват и за други цели.

Член 16

1.   За да се намалят разходите и времето за получаване на отговор и при изпълнение на разпоредбите на параграф 2, националните органи и органа на Общността имат достъп до източници на административни данни, всяка в своята сфера на обществена административна компетентност, дотолкова, доколкото тези данни са необходими за изготвянето на общностна статистическа информация.

2.   Практическият подход, границите и необходимите условия за осигуряване на ефективен достъп се определят при нужда от всяка държава-членка и от Комисията в рамките на тяхната компетентност.

3.   Използването на поверителни данни, получени от административни или други източници от националните органи или от органа на Общността за изготвяне на общностна статистическа информация, не включва използването на данни, чието първоначално събиране е било извършено с определена цел.

Член 17

1.   Когато поставените цели имат научен характер, достъп до поверителни данни, получени за изготвянето на общностна статистическа информация, може да бъде осигурен от националния орган, който отговаря за изготвянето на тези данни, само ако степента на защита в страната, в която са събрани данните и евентуално в страната, в която данните ще се използват, е гарантирана съобразно изискванията на член 18.

2.   Когато задачата има научен характер, органът на Общността, в съответствие с член 14, може да осигури достъп до поверителните данни, които са му предоставени, ако националният орган, който е предоставил данните, изрично е дал съгласие за такова използване.

Член 18

1.   На национално и на общностно равнище се вземат необходимите нормативни, административни, технически и организационни мерки, с цел да се осигури физическа и логическа защита на поверителните данни и да се предотврати всяка опасност от незаконно разпространение или използване за нестатистически цели при официалното разпространение на общностната статистическа информация.

2.   Длъжностните лица и останалият персонал на националните органи и на органа на Общността, имащи достъп до данни, които са обхванати от общностните разпоредби за запазване на статистическата поверителност, са задължени да пазят статистическата тайна, дори и след като напуснат съответното ведомство.

ГЛАВА VI

Заключителни разпоредби

Член 19

1.   В случая, посочен в член 3, параграф 2, буква б), Комисията се подпомага от Статистическия програмен комитет.

2.   Представителят на Комисията представя пред комитета проект за мерките, които следва да бъдат предприети. Комитетът дава становище по този проект в срок, който се определя от председателя в зависимост от неотложността на поставения въпрос. Становището се приема с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора в случая на решения, които Съветът следва да приеме по предложение на Комисията. Гласовете на членовете на комитета се претеглят по начина, определен в споменатия член. Председателя не гласува.

3.

а)

Комисията приема предложените от нея мерки, ако са в съответствие със становището на комитета.

б)

Ако предвидените мерки не са в съответствие със становището на комитета или ако не е дадено становище, Комисията представя незабавно пред Съвета предложение за мерките, които следва да бъдат предприети. Съветът решава с квалифицирано мнозинство.

Ако след изтичане на срок от три месеца след уведомяването Съветът не е дал становище, предложените мерки се приемат от Комисията.

Член 20

1.   При приемане на мерките, необходими за изпълнение на глава V, и по-специално тези, които трябва да гарантират, че всички национални органи и органа на Общността прилагат едни и същи принципи и минимални изисквания, целящи да се предотврати разпространението на поверителна общностна статистическа информация, и че се спазват изискванията за осигуряване на достъп при реализиране на научни задачи, в съответствие с член 17, параграф 2, до поверителни данни, които се съхраняват от органа на Общността, Комисията се подпомага от Комитета за статистическа поверителност, създаден съгласно член 7 от Регламент (Евратом, ЕИО) № 1588/90 на Съвета от 11 юни 1990 г. относно предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности (9).

2.   Представителят на Комисията представя пред комитета проект на мерките, които следва да бъдат предприети. Комитетът дава своето становище по предоставения проект, като срокът се определя от председателя в зависимост от неотложността на разглеждания въпрос. Становището се приема с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора в случай на решения, които Съветът приема по предложение на Комисията. Гласовете на членовете на комитета се претеглят по начина, определен в споменатия член. Председателя не гласува.

3.

а)

Комисията приема мерките, които се прилагат незабавно.

б)

Все пак, ако мерките не са в съответствие със становището на комитета, те се изпращат от Комисията на Съвета.

В този случай Комисията отлага с три месеца от датата, на която е уведомила Съвета, прилагането на приетите от нея мерки.

Съветът може да вземе различно решение с квалифицирано мнозинство и в посочения в предходната алинея срок.

Член 21

1.   Настоящият регламент се прилага, без да се нарушават разпоредбите на Директива 95/46/ЕО.

2.   В член 2 от Регламент (Евратом, ЕИО) № 1588/90 точка 1 се заменя със следния текст:

„1.   Поверителна статистическа информация: информацията, определена в член 13 от Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно статистиката на Общността (10);

Член 22

Статистическата информация, изготвена въз основа на действащата общностна нормативна уредба, се счита за общностна статистическа информация, независимо с каква процедура за вземане на решения е уредена.

Статистическата информация, която е изготвена или която ще бъде изготвена от националните органи и от органа на Общността в съответствие с рамковата програма за приоритетните действия в областта на статистическата информация 1993–1997 г., предвидена в Решение 93/464/ЕИО (11), се счита за общностна статистическа информация.

Член 23

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 17 февруари 1997 година.

За Съвета

Председател

G. ZALM


(1)  ОВ С 106, 14.4.1994 г., стр. 22.

(2)  ОВ С 109, 1.5.1995 г., стр. 321.

(3)  ОВ С 195, 18.7.1994 г., стр. 1.

(4)  Становище от 7 февруари 1995 г.

(5)  ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.

(6)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(7)  ОВ L 59, 6.3.1991 г., стр. 19.

(8)  ОВ L 59, 6.3.1991 г., стр. 21.

(9)  ОВ L 151, 15.6.1990 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 52, 22.2.1997 г., стр. 1.“

(11)  ОВ L 219, 28.8.1993 г., стр. 1.


01/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

191


31997D0157


L 060/63

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 12 февруари 1997 година

относно третирането на дохода на предприятия за колективни инвестиции за целите на прилагането на Директива 89/130/ЕИО на Съвета, Евратом относно хармонизирането на образуването за брутния национален продукт по пазарни цени

(текст от значение за ЕИП)

(97/157/ЕО, Евратом)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе пред вид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе пред вид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета от 13 февруари 1989 г. относно хармонизирането на образуването за брутния национален продукт по пазарни цени (1),

като има предвид, че за целите на определянето на брутен национален продукт по пазарни цени (БНПпц) в съответствие с член 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом, която по силата на член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (2) е приложима, докато Решение 94/728/ЕО, Евратом (3) остава в сила, е необходимо да се изясни третирането на дохода на предприятията за колективни инвестиции съгласно действащата Европейска система от интегрирани икономически сметки (ESA);

като има предвид, че второто издание на ESA не съдържа изрични разпоредби за отчитането на дохода на предприятията за колективни инвестиции, и по-специално на техния неразпределен доход;

като има предвид, че затова е необходимо да се тълкуват правилата на второто издание на ESA съгласно тези основни принципи, за да се посочи метод за отчитане на този доход;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение са в съответствие със становището на Комитета, създаден по член 6 на Директива 89/130/ЕИО, Евратом,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на прилагането на Директива 89/130/ЕИО, Евратом, доходът на предприятията за колективни инвестиции се състои от лихвата, получена по депозитите и други придобити инвестиции, от една страна, и от дивиденти от акциите, държани от предприятията за колективни инвестиции, от друга страна. Тези лихви и дивиденти могат да бъдат изплащани на инвеститорите или да бъдат добавени към капитала.

Когато се разпределя, този доход се отчита по сметката за разпределение на дохода на акционерите в рамките на дохода от собственост и предприемаческия доход (Код R40 на ESA, който е сила понастоящем).

Когато този доход не се разпределя, същият трябва да се третира като доход, изплатен от предприятията за колективни инвестиции на техните акционери, който последните реинвестират незабавно в предприятията за колективни инвестиции. Това означава, че този доход трябва да се отчита в рамките на дохода от собственост и предприемачески доход, както в случая на разпределения доход. Освен това, същата сума се класифицира като част от акциите във финансовата сметка на акционерите.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 12 февруари 1997 година.

За Комисията

Yves-Thibault DE SILGUY

Член на Комисията


(1)  ОВ L 49, 21.2.1989 г., стр. 26.

(2)  ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 9.


Top