ПРИЛОЖЕНИЕ

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

ЧАСТ А

РАМКА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И АНАЛИЗ

1.   Произход на изолатите

За целите на мониторинга на АМР държавите членки събират представителни изолати най-малко от всяка от изброените по-долу популации животни и категории храни:

а)

изолати на Salmonella spp. от: i) всяка популация на кокошки носачки, бройлери и пуйки за угояване, от която са взети проби в рамките на националните програми за контрол, изготвени в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2160/2003; ii) кланични трупове на бройлери и на пуйки за угояване, от които са взети проби за изследване и проверка на съответствието съгласно глава 2, точка 2.1.5 от приложение I към Регламент (ЕО) № 2073/2005; iii) кланични трупове на прасета за угояване, от които са взети проби за изследване и проверка на съответствието съгласно глава 2, точка 2.1.4 от приложение I към Регламент (ЕО) № 2073/2005; iv) кланични трупове на едър рогат добитък на възраст под една година, когато производството на месо от този едър рогат добитък в държавата членка е над 10 000 тона от закланите животни годишно, като от кланичните трупове са взети проби за изследване и проверка на съответствието съгласно глава 2, точка 2.1.3 от приложение I към Регламент (ЕО) № 2073/2005;

б)	изолати на C. jejuni от цекумни проби, събрани при клане на бройлери и на пуйки за угояване, когато производството на пуешко месо в държавата членка е над 10 000 тона от закланите птици годишно;

в)

изолати на индикаторни коменсални E. coli от: i) цекумни проби, събрани при клане на бройлери и на пуйки за угояване, когато производството на пуешко месо в държавата членка е над 10 000 тона от закланите птици годишно; ii) цекумни проби, събрани при клане на прасета за угояване и на едър рогат добитък на възраст под една година, когато производството на месо от този едър рогат добитък в държавата членка е над 10 000 тона от закланите животни годишно;

г)

E. coli, произвеждащи ESBL, AmpC или карбапенемази, от: i) цекумни проби, събрани при клане на бройлери и на пуйки за угояване, когато производството на пуешко месо в държавата членка е над 10 000 тона от закланите птици годишно; ii) цекумни проби, събрани при клане на прасета за угояване и на едър рогат добитък на възраст под една година, когато производството на месо от този едър рогат добитък в държавата членка е над 10 000 тона от закланите животни годишно; iii) проби от прясно месо от бройлери, от свинско месо и от говеждо месо, събрани на етапа на търговия на дребно;

д)	когато държава членка реши да направи тестове за C. coli в съответствие с член 2, параграф 3, буква а), изолати от: i) цекумни проби, събрани при клане на бройлери; ii) цекумни проби, събрани при клане на прасета за угояване;

е)

когато държава членка реши да направи тестове за E. faecalis и E. faecium в съответствие с член 2, параграф 3, буква б), изолати от: i) цекумни проби, събрани при клане на бройлери и на пуйки за угояване, когато производството на пуешко месо в държавата членка е над 10 000 тона от закланите птици годишно; ii) цекумни проби, събрани при клане на прасета за угояване и на едър рогат добитък на възраст под една година, когато производството на месо от този едър рогат добитък в държавата членка е над 10 000 тона от закланите животни годишно.

Изолати, които са получени от държавата членка, но са с произход, различен от посочения в букви от а) до е), може да се изследват за АМР от компетентния орган на доброволни начала и се посочват отделно при докладването в съответствие с приложението, част Б, точка 2. Независимо от това, при провеждането на такова изследване за АМР се прилагат специфичните технически изисквания по точки 3, 4 и 5.

2.   Честота, количество и организация на вземането на проби

2.1.   Честота на вземането на проби

На всеки две години държавите членки провеждат вземането на проби, събирането на изолати и определянето на антимикробна чувствителност, предвидени в членове от 2 до 4, за всяка от комбинациите от видове бактерии и вид на пробата от животинските популации или категориите храни, изброени в точка 1 от настоящата част, и специфичния мониторинг на Salmonella spp. и E. coli, произвеждащи ESBL, AmpC или карбапенемази, в съответствие с точка 4 от настоящата част, като прилагат следната ротационна система:

а)	през 2014, 2016, 2018 и 2020 година за кокошки носачки, бройлери и прясно месо от тях, и за пуйки за угояване. Провеждането обаче на специфичния мониторинг на индикаторни коменсални E. coli, произвеждащи ESBL, AmpC или карбапенемази, в съответствие с точка 4.1 не е задължително през 2014 г.;

б)	през 2015, 2017 и 2019 година за прасета, едър рогат добитък на възраст под една година, свинско месо и говеждо месо.

2.2.   Количество на пробите

Държавите членки изследват 170 изолата за определяне на антимикробна чувствителност за всяка от комбинациите от видове бактерии и вид на пробата от животинските популации или категориите храни, изброени в точка 1, букви а), б), в), д) и е). В държави членки обаче, в които производството на птиче месо е под 100 000 тона от закланите птици годишно и производството на свинско месо е под 100 000 тона от закланите животни годишно (1), вместо 170 изолата се изследват 85 изолата за всяка съответна конкретна комбинация.

Държавите членки, в които през дадена година има по-голям брой изолати за някои от комбинациите от видове бактерии и вид на пробата от животинските популации или категориите храни, изброени в точка 1, букви а), б), в), д) и е), включват в изследването за определяне на антимикробна чувствителност всички изолати или представителна извадка, изготвена на случаен принцип, броят на изолатите в която е равен или по-голям от броя изолати, изискван в съответствие с първа алинея.

Държавите членки, в които поради слабо бактериално разпространение или малък брой на епидемиологичните единици през дадена година не може да се достигне броят изолати, изискван в съответствие с първа алинея, за някои от комбинациите от видове бактерии и вид на пробата от животинските популации или категориите храни, изброени в точка 1, букви а), б), в), д) и е), включват в изследването за определяне на антимикробна чувствителност всички налични изолати в края на периода на мониторинг.

За целите на специфичния мониторинг на индикаторни коменсални E. coli, произвеждащи ESBL, AmpC или карбапенемази, посочен в точка 4.1, държавите членки подлагат на анализ 300 проби от всяка от животинските популации и категориите храни, изброени в точка 1, буква г). В държави членки обаче, в които производството на птиче месо е под 100 000 тона от закланите птици годишно, производството на свинско месо е под 100 000 тона от закланите животни годишно и производството на говеждо месо е под 50 000 тона от закланите животни годишно (2), вместо 300 изолата се изследват 150 изолата за всяка съответна конкретна комбинация.

2.3.   Организация на вземането на проби

Изолатите, които се изследват за определяне на антимикробна чувствителност в съответствие с предвиденото в член 2, се получават от програмите за мониторинг, като вземането на проби се организира на случаен принцип. Посочените в член 2 изолати от бактерии трябва са с произход от подбрани на случаен принцип епидемиологични единици или да са подбрани на случаен принцип в кланиците. Ако са взети проби от болни животни, резултатите от определянето на антимикробна чувствителност се посочват отделно при докладването в съответствие с част Б, точка 2.

Компетентният орган осигурява спазването на принципа за случен подбор в схемата за вземане на проби и правилното ѝ прилагане.

В случай на вземане на проби в кланици, съгласно предвиденото в част А, точка 1, вземането на проби се извършва в кланици, обработващи най-малко 60 % от конкретната местна животинска популация в държавата членка, като се започва от кланиците с най-голям капацитет.

В предвидения в настоящото решение мониторинг се включва не повече от един изолат от определен вид бактерия от една и съща епидемиологична единица годишно. Епидемиологичната единица за кокошки носачки, бройлери и пуйки за угояване е стадото. За прасета за угояване и едър рогат добитък на възраст под една година епидемиологичната единица е стопанството.

2.3.1.   Представителност на извадката при вземането на проби при клане

В плана за вземане на проби на случаен принцип се прилага стратификация по отделни кланици, като броят на пробите от местно отгледани животни, които да се съберат от всяка кланица, се определя пропорционално на нейния годишен капацитет.

Събраните проби при клане се разпределят равномерно през всички месеци на годината, за да се обхванат различните сезони.

За целите на групирането се взема предвид само по една представителна проба от цекумно съдържимо от епидемиологична единица, взето от един-единствен кланичен труп или от няколко кланични трупа. Иначе вземането на проби се основава на подбор на случаен принцип, що се отнася до дните за вземане на проби за отделните месеци и до партидите, от които да бъдат взети пробите в избрания за целта ден.

Броят на биологичните проби, които да бъдат събрани в съответствие с част А, точка 1, букви а), б), в), д) и е), се определя така, че да се достигне изискваният брой изолати, като се взима пред вид разпространението на подложените на мониторинг видове бактерии.

2.3.2.   Събиране на представителни изолати на Salmonella spp., събрани в рамките на националните програми за контрол на Salmonella spp. в съответните животински популации и в рамките на Регламент (ЕО) № 2073/2005

Определяне на антимикробна чувствителност се извършва на не повече от един изолат на отделен серотип на Salmonella от една и съща епидемиологична единица на година.

Ако броят на изолатите на Salmonella, които са налични целогодишно за отделните животински популации в държавата членка, е по-голям от изисквания съгласно точка 2.2 брой изолати, се прибягва до подбор на случаен принцип на най-малко 170 или 85 изолата от събраните целогодишно налични изолати в държавата членка по начин, чрез който се осигурява географска представителност и равномерно разпределение през годината на данните за вземане на проби. Обратно, в случай на слабо разпространение всички налични изолати на Salmonella се изследват за определяне на чувствителност.

2.3.3.   Събиране на проби на етапа на търговия на дребно

Държавите членки събират проби на случаен принцип от прясно месо от бройлери, от свинско месо и от говеждо месо на етапа на търговия на дребно, без да се прибягва до предварителен подбор на пробите въз основа на мястото на произход на храните.

3.   Антимикробни препарати за определяне на чувствителност, епидемиологични гранични стойности и диапазони на концентрация, които да се използват при определяне на антимикробна чувствителност на изолатите

Държавите членки изследват антимикробните препарати и интерпретират резултатите, като използват епидемиологичните гранични стойности и диапазоните на концентрация, посочени в таблици 1, 2 и 3, с цел определяне на чувствителността на Salmonella spp., C. coli, C. jejuni, индикаторните коменсални E. coli, E. faecalis и E. faecium.

Методите за разреждане се прилагат в съответствие с методите, описани от Европейския комитет за изпитване на антимикробната чувствителност (EUCAST) и Института за клинични и лабораторни стандарти (Clinical and Laboratory Standards Institute — CLSI), които са възприети като международен референтен метод (стандарт ISO 20776-1:2006).

Таблица 1

Набор от антимикробни вещества, които да се включат в мониторинга на АМР, прагове на резистентност на EUCAST и диапазони на концентрация за изследване на Salmonella spp. и индикаторни коменсални E. coli (първи набор)

Антимикробен препарат	Видове	Прагове за интерпретиране на АМР (mg/L)		Диапазон на концентрациите (mg/L) (броят на ямките е посочен в скоби)
		ECOFF (3)	Клинична критична граница (4)
Ампицилин	Salmonella	> 8	> 8	1-64 (7)
	E. coli	> 8	> 8
Цефотаксим	Salmonella	> 0,5	> 2	0,25-4 (5)
	E. coli	> 0,25	> 2
Цефтазидим	Salmonella	> 2	> 4	0,5-8 (5)
	E. coli	> 0,5	> 4
Меропенем	Salmonella	> 0,125	> 8	0,03-16 (10)
	E. coli	> 0,125	> 8
Налидиксова киселина	Salmonella	> 16	НД	4-128 (6)
	E. coli	> 16	НД
Ципрофлоксацин	Salmonella	> 0,064	> 1	0,015-8 (10)
	E. coli	> 0,064	> 1
Тетрациклин	Salmonella	> 8	НД	2-64 (6)
	E. coli	> 8	НД
Колистин	Salmonella	> 2	> 2	1-16 (5)
	E. coli	> 2	> 2
Гентамицин	Salmonella	> 2	> 4	0,5-32 (7)
	E. coli	> 2	> 4
Триметоприм	Salmonella	> 2	> 4	0,25-32 (8)
	E. coli	> 2	> 4
Сулфаметоксазол	Salmonella	НД	НД	8-1 024 (8)
	E. coli	> 64	НД
Хлорамфеникол	Salmonella	> 16	> 8	8-128 (5)
	E. coli	> 16	> 8
Азитромицин	Salmonella	НД	НД	2-64 (6)
	E. coli	НД	НД
Тигециклин	Salmonella	> 1 (5)	> 2 (5)	0,25-8 (6)
	E. coli	> 1	> 2
НД: няма данни

Таблица 2

Набор от антимикробни вещества, които да се включат в мониторинга на АМР, прагове за интерпретиране на резистентност на EUCAST и диапазони на концентрация за изследване на C. jejuni и C. coli

Антимикробен препарат	Видове	Прагове за интерпретиране на АМР (mg/L)		Диапазон на концентрациите (mg/L) (броят на ямките е посочен в скоби)
		ECOFF (6)	Клинична критична граница (7)
Еритромицин	C. jejuni	> 4	> 4	1-128 (8)
	C. coli	> 8	> 8
Ципрофлоксацин	C. jejuni	> 0,5	> 0,5	0,12-16 (8)
	C. coli	> 0,5	> 0,5
Тетрациклин	C. jejuni	> 1	> 2	0,5-64 (8)
	C. coli	> 2	> 2
Гентамицин	C. jejuni	> 2	НД	0,12-16 (8)
	C. coli	> 2	НД
Налидиксова киселина	C. jejuni	> 16	НД	1-64 (7)
	C. coli	> 16	НД
Стрептомицин (8)	C. jejuni	> 4	НД	0,25-16 (7)
	C. coli	> 4	НД
НД: няма данни

Таблица 3

Набор от антимикробни вещества, които да се включат в мониторинга на АМР, прагове на резистентност на EUCAST и диапазони на концентрация за изследване на E. faecalis и E. faecium

Антимикробен препарат	Видове	Прагове за интерпретиране на АМР (mg/L)		Диапазон на концентрациите (mg/L) (броят на ямките е посочен в скоби)
		ECOFF (9)	Клинична критична граница (10)
Гентамицин	E. faecalis	> 32	НД	8-1 024 (8)
	E. faecium	> 32	НД
Хлорамфеникол	E. faecalis	> 32	НД	4-128 (6)
	E. faecium	> 32	НД
Ампицилин	E. faecalis	> 4	> 8	0,5-64 (8)
	E. faecium	> 4	> 8
Ванкомицин	E. faecalis	> 4	> 4	1-128 (8)
	E. faecium	> 4	> 4
Теикопланин	E. faecalis	> 2	> 2	0,5-64 (8)
	E. faecium	> 2	> 2
Еритромицин	E. faecalis	> 4	НД	1-128 (8)
	E. faecium	> 4	НД
Хинупристин/ далфопристин	E. faecalis	НД	НД	0,5-64 (8)
	E. faecium	> 1	> 4
Тетрациклин	E. faecalis	> 4	НД	1-128 (8)
	E. faecium	> 4	НД
Тигециклин	E. faecalis	> 0,25	> 0,5	0,03-4 (8)
	E. faecium	> 0,25	> 0,5
Линезолид	E. faecalis	> 4	> 4	0,5-64 (8)
	E. faecium	> 4	> 4
Даптомицин	E. faecalis	> 4	НД	0,25-32 (8)
	E. faecium	> 4	НД
Ципрофлоксацин	E. faecalis	> 4	НД	0,12-16 (8)
	E. faecium	> 4	НД
НД: няма данни

4.   Специфичен мониторинг на Salmonella spp. и E. coli, произвеждащи ESBL, AmpC или карбапенемази

4.1.   Метод на откриване на E. coli, произвеждащи ESBL, AmpC или карбапенемази, при бройлери, пуйки за угояване, прасета за угояване, едър рогат добитък на възраст под една година и в прясно месо от бройлери, свинско месо и говеждо месо

За целите на оценяването на дела на пробите, съдържащи E. coli, произвеждащи ESBL, AmpC или карбапенемази, от цекумните проби, взети от бройлери, пуйки за угояване, прасета за угояване, едър рогат добитък на възраст под една година и от прясно месо от бройлери, свинско месо и говеждо месо в съответствие с точка 1, буква г) от настоящата част, се прилага описаният по-долу метод.

Методът, прилаган за откриване на E. coli, произвеждащи ESBL, AmpC или карбапенемази, започва с етап на предварително обогатяване, последван от инокулация на агар на МакКонки, съдържащ цефалоспорин от трето поколение в специално избрана концентрация при съобразяване с най-новата редакция на подробния протокол за стандартизация на Референтната лаборатория на Европейския съюз за антимикробна резистентност (11). Микробните видове E. coli се идентифицират чрез използване на подходящ метод.

С оглед на епидемиологичните обстоятелства дадена държава членка може да реши успоредно да изследва допълнителна селективна плака, при която растежът на E. coli, произвеждащи AmpC, се инхибира с цел да се улесни откриването на E. coli, произвеждащи ESBL. Когато се използва тази възможност, резултатите от допълнителната селективна плака, при която се инхибира растежът на E. coli, произвеждащи AmpC, се посочват отделно при докладването в съответствие с част Б, точка 2.

Държавите членки могат да решат за откриването на микроорганизми, произвеждащи карбапенемази, да се използва селективно предварително обогатяване и последващо селективно посяване върху плака с хранителна среда, съдържаща карбапенем, при съобразяване с най-новата редакция на подробния протокол за стандартизация на Референтната лаборатория на Европейския съюз за антимикробна резистентност (12).

Един предполагаем изолат на E. coli, произвеждащи ESBL, AmpC или карбапенемази, получен от всяка положителна цекумна проба и проба от месо, се изследва с първия набор от антимикробни препарати в съответствие с таблица 1 и се подлага на последващо разширено изследване за определяне на чувствителност в съответствие с посоченото в точка 4.2, ако се окаже резистентен към цефотаксим, цефтазидим или меропенем въз основа на критериите за интерпретиране (епидемиологичните гранични стойности), посочени в таблица 1.

4.2.   Метод за последващо характеризиране и класифициране на изолати на Salmonella spp. и E. coli, проявяващи резистентност към цефалоспорини от трето поколение и към меропенем

Всички предполагаеми изолати на E. coli, произвеждащи ESBL, AmpC или карбапенемази, идентифицирани чрез селективното посяване върху плака, описано в точка 4.1, както и всички избрани на случаен принцип изолати на Salmonella spp. и E. coli, които след изследване с първия набор от антимикробни препарати в съответствие с таблица 1 се окажат резистентни към цефотаксим, цефтазидим или меропенем, се подлагат на последващо изследване с втори набор от антимикробни вещества в съответствие с таблица 4. В този набор са включени цефокситин, цефепим и изследване за синергичен ефект при комбинация на клавуналат с цефотаксим и с цефтазидим, с което се цели откриване на производство на ESBL и AmpC. Освен това вторият набор съдържа и имипенем, меропенем и ертапенем с цел да се направи фенотипна проверка на предполагаемите бактерии, произвеждащи карбапенемази.

Таблица 4

Набор от антимикробни вещества, епидемиологични гранични стойности на EUCAST (ECOFF) и клинични критични граници на резистентност, както и диапазони на концентрация, които да се използват за изследване само на изолати на Salmonella spp. и на индикаторни коменсални E. coli, които са резистентни към цефотаксим, цефтазидим или меропенем (втори набор)

Антимикробен препарат	Видове	Прагове за интерпретиране на АМР (mg/L)		Диапазон на концентрациите (mg/L) (броят на ямките е посочен в скоби)
		ECOFF (13)	Клинична критична граница (14)
Цефокситин	Salmonella	> 8	НД	0,5-64 (8)
	E. coli	> 8	НД
Цефепим	Salmonella	НД	НД	0,06-32 (10)
	E. coli	> 0,125	> 4
Цефотаксим + клавуланова киселина (15)	Salmonella	НД (16)	НД (16)	0,06-64 (11)
	E. coli	НД (16)	НД (16)
Цефтазидим + клавуланова киселина (15)	Salmonella	НД (16)	НД (16)	0,125-128 (11)
	E. coli	НД (16)	НД (16)
Меропенем	Salmonella	> 0,125	> 8	0,03-16 (10)
	E. coli	> 0,125	> 8
Темоцилин	Salmonella	НД	НД	0,5-64 (8)
	E. coli	НД	НД
Имипенем	Salmonella	> 1	> 8	0,12-16 (8)
	E. coli	> 0,5	> 8
Ертапенем	Salmonella	> 0,06	> 1	0,015-2 (8)
	E. coli	> 0,06	> 1
Цефотаксим	Salmonella	> 0,5	> 2	0,25-64 (9)
	E. coli	> 0,25	> 2
Цефтазидим	Salmonella	> 2	> 4	0,25-128 (10)
	E. coli	> 0,5	> 4
НД: няма данни

4.3.   Количествен метод за оценяване на дела на E. coli, произвеждащи ESBL или AmpC

Държавите членки, особено тези, които са установили силно разпространение на E. coli, произвеждащи ESBL или AmpC, чрез описания в точка 4.1 метод за откриване, може да характеризират дела на E. coli, произвеждащи ESBL или AmpC, в рамките на цялата популация E. coli.

Това се прави чрез преброяване на произвеждащите ESBL или AmpC E. coli и на всички E. coli в дадена проба чрез използване на методи за разреждане и последващо посяване върху плака със селективна и с неселективна хранителна среда, при съобразяване с най-новата редакция на подробния протокол за стандартизация на Референтната лаборатория на Европейския съюз за антимикробна резистентност (17).

5.   Качествен контрол и съхранение на изолатите

Лабораториите, на които компетентният орган е възложил определянето на антимикробната чувствителност на изолатите, попадащи в програмата за хармонизиран мониторинг, участват в система за осигуряване на качеството, която включва изпитване за пригодност, определено на национално равнище или на равнището на Съюза, за целите на изследванията за идентифициране, определяне на типа и на чувствителността на прицелните бактерии в рамките на хармонизирания мониторинг на АМР.

Изолатите се съхраняват от националните референтни лаборатории за АМР при температура – 80 °C за срок от минимум пет години. Може да се използват алтернативни методи на съхранение, при условие че при тях се гарантира жизнеспособността и липсата на промени в свойствата на щамовете.

ЧАСТ Б

ДОКЛАДВАНЕ

1.   Общи разпоредби за докладване на данните

Когато мониторингът на АМР се осъществява от компетентния орган въз основа на изолати, получени от компетентен орган на други етапи на хранителната верига, различни от посочените в част А, точка 1, но в съответствие с техническите спецификации, посочени в част А, точки 3, 4 и 5, резултатите от този мониторинг на АМР се докладват съгласно точка 2 от настоящата част, но се посочват отделно при това докладване и по този начин броят на изолатите, които да бъдат изследвани съгласно точка 2 от част А, не се променя.

2.   Информация, която да се посочи за всяка отделна проба

Докладите се изготвят, като в тях се включва посочената в точки от 2.1 до 2.6 информация за всеки отделен изолат, като поотделно се разглежда всяка комбинация от видове бактерии и животински популации, и от видове бактерии и храни, посочена в част А, точка 1.

Държавите членки представят резултатите от хармонизирания мониторинг на АМР, предвиден в настоящото решение, под формата на необработени данни, изготвени въз основа на изолатите, като използват речника на данните и колекцията от електронни формуляри, предоставени от ЕОБХ (18).

2.1.   Общо описание на изпълнението на мониторинга на АМР

—	Описание на организацията на вземането на проби, на процедурите по стратификация и подбор на случаен принцип по животински популации и категории храни.

2.2.   Обща информация

—	Идентификатор или код на изолата

—	Видове бактерии

—	Серотип (за Salmonella spp.)

—	Фаготип на Salmonella enteriditis и Salmonella typhimurium (незадължително)

2.3.   Специфична информация по отношение на вземането на проби

—	Популация на животни, отглеждани за производство на храни, или категория храна

—	Етап от производството, на който е взета пробата

—	Вид на пробата

—	Пробовземател

—	Стратегия за вземане на пробата

—	Дата на вземане на пробата

—	Дата на изолирането

2.4.   Специфична информация по отношение на изследването за антимикробна резистентност

—	Идентификатор или код на изолата, определен от лабораторията, извършваща изследването за определяне на антимикробна чувствителност на изолата

—	Дата на изследването за чувствителност

—	Антимикробно вещество

2.5.   Специфична информация по отношение на резултатите от прилагането на метода за разреждане

—	Стойност на минималната инхибираща концентрация (MIC) (в mg/L)

2.6.   Резултати от изследването за синергичен ефект

—	Изследване за синергичен ефект на цефтазидим с клавуланова киселина

—	Изследване за синергичен ефект на цефотаксим с клавуланова киселина

---

(1)  Съгласно най-новите налични данни от Евростат (http://epp.eurostat.ec.europa.eu).

(2)  Вж. бележка под линия 1.

(3)  епидемиологични гранични стойности на EUCAST

(4)  клинични критични граници на резистентност на EUCAST

(5)  данни от EUCAST са налични за Salmonella enteriditis, typhimurium, typhi и paratyphi

НД: няма данни

(6)  епидемиологични гранични стойности на EUCAST

(7)  клинични критични граници на резистентност на EUCAST

(8)  на доброволни начала

НД: няма данни

(9)  епидемиологични гранични стойности на EUCAST

(10)  клинични критични граници на резистентност на EUCAST

НД: няма данни

(11)  www.crl-ar.eu

(12)  Вж. бележка под линия 3.

(13)  епидемиологични гранични стойности на EUCAST

(14)  клинични критични граници на резистентност на EUCAST

НД: няма данни

(15)  4 mg/L клавуланова киселина

(16)  Стойностите да се сравнят със стойностите за цефотаксим и цефтазидим и да се интерпретират съгласно насоките на CLSI или EUCAST във връзка с изследването за наличие на синергичен ефект.

(17)  Вж. бележка под линия 3.

(18)  www.efsa.europa.eu