Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 52018AE0162

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Бъдещето на прехраната и селското стопанство [COM(2017) 713 final]

EESC 2018/00162

OB C 283, 10.8.2018, p. 69–82 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

10.8.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 283/69

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите

Бъдещето на прехраната и селското стопанство

[COM(2017) 713 final]

(2018/C 283/10)

Докладчик:

Jarmila DUBRAVSKÁ

Съдокладчик:

John BRYAN

Консултация

Европейска комисия, 18.1.2018 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Решение на Бюрото

5.12.2017 г.

Компетентна секция

„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“

Приемане от секцията

3.5.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

23.5.2018 г.

Пленарна сесия №

535

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

195/7/18

1.   Заключения и препоръки

1.1.

 ЕИСК приветства съобщението на Комисията „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“ и счита, че наличието на силна и добре финансирана обща селскостопанска политика (ОСП) е жизненоважно за устойчивостта и жизнеспособността на селското стопанство в ЕС.

1.2.

 Бъдещата ОСП трябва да постигне първоначалните цели, залегнали в Договора от Рим, както и новите цели, свързани с околната среда, изменението на климата и биологичното разнообразие, като в същото време гарантира, че европейският селскостопански модел ще запази своята конкурентоспособност и жизнеспособност, за да удовлетворява потребностите на гражданите на ЕС. Новата ОСП трябва освен това да приеме и изпълни ангажиментите, залегнали както в целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, така и в целите на 21-вата конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН (COP21).

1.3.

 ЕИСК приветства насоката на реформите и новите предложения във връзка със субсидиарността и новия модел на изпълнение, и подчертава необходимостта да се гарантира, че те се прилагат по начин, който защитава общата политика и единния пазар и съответства на ангажиментите за изпълнение и опростяване. ЕИСК обаче е на мнение, че съобщението трябваше да бъде по-конкретно. Комитетът се надява, че в предстоящите законодателни предложения Комисията ще вземе предвид изложената в настоящото становище позиция на гражданското общество. Сроковете за изготвянето на становището на ЕИСК и законодателните предложения на ЕК бяха твърде кратки.

1.4.

 ЕИСК подкрепя модела с два стълба на ОСП, като първият стълб предоставя директни плащания, които трябва да бъдат преориентирани и да гарантират справедлив доход за земеделските стопани и стимул за предоставянето на обществени блага, както и подкрепа на пазара, а вторият стълб подкрепя селските райони и борбата с обезлюдяването в съответствие с Декларацията от Корк 2.0. ЕИСК се противопоставя на съфинансирането на първия стълб. Той призовава за разумно равнище на съфинансиране на втория стълб за всички държави членки. ЕИСК посочва ясно, че директните плащания следва да се прилагат само за активните земеделски стопани, въз основа на обективни критерии, свързани със селскостопанската дейност и предоставянето на обществени блага.

1.5.

 ЕИСК подкрепя силна и добре финансирана ОСП и увеличение на бюджета на ЕС до 1,3 % от БНД в съответствие с ръста на икономиката на ЕС. Трябва да се осигури подходящо финансиране за ОСП в отговор на ниските доходи на земеделските стопани и селскостопанските работници, инфлацията и евентуален дефицит в резултат на Брексит, както и за да се покрият допълнителните изисквания в областта на опазването на околната среда и изменението на климата и да се осигури необходимото сближаване на директните плащания между държавите членки, като се вземат предвид различните условия.

1.6.

 ЕИСК счита, че ОСП трябва да подпомага малките и големите, младите и старите, новите и установените, самостоятелно заетите земеделски стопани и техните работници, жените и мъжете по начин, който да направи живота в селските райони перспективен за активните земеделски стопани, които участват в селскостопанското производство, предоставят обществени блага, опазват околната среда и допринасят за заетостта.

1.7.

 Макар да приветства новите предложения във връзка със субсидиарността и възлагането на повече отговорности на държавите членки, ЕИСК посочва ясно, че трябва да се поддържа силна ОСП, без повторна национализация, излагаща на риск единния пазар. Субсидиарността трябва да се прилага само по отношение на плановете на държавите членки за изпълнение на целите на ОСП, като в същото време им се предоставя гъвкавост да приемат варианти за плащане по първия и по втория стълб, които да съответстват най-добре на видовете, структурите и условията за земеделие в конкретните държави, като се вземат предвид техните природни условия и околна среда.

1.8.

 Предложеният нов модел на изпълнение във връзка с целите, свързани с околната среда и изменението на климата, трябва да се прилага предимно на равнището на държавите членки. В съответствие с ангажимента за опростяване новият модел на изпълнение трябва да е ясен и лесно разбираем за земеделските стопани, без да изисква допълнителни разходи. Националните стратегически планове трябва да бъдат преобразувани на равнището на земеделските стопанства в опростени планове с лесно разбираеми и прости за измерване показатели.

1.9.

 От дълго време насам опростяването е основен елемент от комуникацията относно ОСП и ангажиментът за неговото изпълнение трябва да бъде спазен в рамките на настоящата реформа. ЕИСК счита, че тази реформа е реална възможност за опростяване, и предложи списък с много конкретни въпроси, свързани с изпълнението. Кръстосаното съответствие следва да бъде консолидирано с помощта на технологичния напредък, форматът и делът на проверките в стопанствата трябва да се преразгледат и оптимизират, а размерът на допустимите отклонения следва да се повиши, ако е целесъобразно, за да се избегне привидната точност; земеделските стопани би трябвало да имат възможност да коригират евентуално несъответствие чрез процес за приключване преди налагането на санкция, а плащанията трябва да се извършват навреме. В този случай следва да се прилага принципът на ежегодност, за да се избегне необходимостта от проверки и санкции със задна дата.

1.10.

 ЕИСК силно подкрепя подобряването на мерките за младите земеделски стопани и предложи шест конкретни мерки, включително ясно определение за млади земеделски стопани, с цел решаване на особено важния въпрос, свързан с приемствеността между поколенията в селското стопанство.

1.11.

 С оглед на положителното екологично въздействие и с цел да се увеличат затревените площи в ЕС, ЕИСК препоръчва да се предоставя по-силно директно подпомагане на активните земеделски стопани за постоянно затревени площи чрез плащания от по-високо равнище.

1.12.

 ОСП след 2020 г. трябва да укрепи позицията на земеделските стопани във веригата на доставките, за да могат да имат справедлив доход и да не бъдат най-слабото звено от веригата (1). ОСП трябва да защитава функционирането на единния пазар чрез задължително отбелязване на произхода на селскостопанските продукти на етикета, което няма да възпрепятства свободното движение на стоки в ЕС.

1.13.

 ЕИСК счита, че ОСП трябва да допълва една всеобхватна продоволствена политика (2).

1.14.

 ЕС се нуждае от устойчиво потребление на храни, което да отговаря на изискванията за ниски въглеродни емисии (3) и на високите стандарти, свързани с околната среда и изменението на климата, в съответствие с кръговата икономика и щадящото околната среда земеделие.

1.15.

 Селското стопанство не включва само производство на храни, но и управление на земеделска земя, използване на водни ресурси и опазване на околната среда. Поради това ЕИСК призовава Комисията да защитава на равнището на ЕС земята от заграбване и от необратима промяна в предназначението ѝ, както и от влошаване на състоянието ѝ, опустиняване, изоставяне, замърсяване и ерозия (4). Следва да се признае и тясната връзка между селското и горското стопанство.

1.16.

 ЕИСК счита, че е необходима стратегия, която да осигурява много по-добра съгласуваност между ОСП и водената от ЕС международна търговска политика. Като отчита факта, че търговската политика е от първостепенно значение за успеха на ОСП, ЕИСК счита, че във всяко ново търговско споразумение трябва да се настоява да се спазват изцяло европейските стандарти в областта на особено важните въпроси за безопасността на храните, въздействието върху околната среда, здравето на животните и растенията и хуманното отношение към животните, както и условията на труд.

2.   Значението на селското стопанство и бъдещето на прехраната и земеделието

2.1.

 Устойчивото и жизнеспособно селско стопанство е единственият сектор, който може да задоволи най-основната потребност на населението от производство на храни, и чрез управление и поддръжка на земята осигурява и жизненоважните обществени блага, свързани с опазването на нашите природни ресурси — води, почви, въздух и биологично разнообразие.

2.2.

 Наред с осигуряването на обществени блага, селското и горското стопанство и рибарството с 11 милиона земеделски стопани създават 22 милиона работни места директно в земеделските стопанства и още 22 милиона работни места в европейската хранително-вкусова промишленост като цяло, в свързани области като преработка, търговия и транспорт, и дори в науката, научноизследователската дейност и образованието. Селското стопанство би могло да допринася по-ефективно за икономическите резултати, растежа и работните места във всички селски райони, ако рамковите условия бъдат променени по подходящ начин.

2.3.

 Земеделието и селското стопанство имат жизненоважна роля за бъдещето на Европа и постигането на ангажиментите, залегнали както в ЦУР на ООН, така и в целите на 21-вата конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН (COP21). Съгласно съобщението „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, чрез една по-добра верига за доставки на храни европейското селско стопанство може да предостави значителни обществени ползи от гледна точка на осигуряването на изобилие от безопасни и финансово достъпни храни и суровини по устойчив начин, който да опазва нашите основни природни ресурси — почви, води, въздух и биологично разнообразие, и същевременно да носи справедливи доходи на земеделските стопани посредством рентабилни цени.

2.4.

 ЕИСК счита, че в бъдеще ОСП трябва да осигури постигането на основните цели, залегнали в Договора от Рим, а именно: 1) увеличаване на селскостопанската производителност, 2) осигуряване на приемлив жизнен стандарт за земеделските стопани, 3) стабилизиране на пазарите, 4) гарантиране на снабдяването и 5) гарантиране на разумни цени за потребителите, и същевременно да направи повече, по-специално по отношение на околната среда, изменението на климата и биологичното разнообразие, социалните проблеми и заетостта в селските райони.

2.5.

 ЕИСК признава, че целите на ОСП съгласно Римските договори се промениха с времето и че не всички бяха постигнати напълно. Една от целите беше — и продължава да бъде — да се генерират достатъчно приходи, като се увеличи производителността на земеделските стопанства. Днес стопанствата наистина са по-продуктивни от всякога, но приходите често са недостатъчни, а директните плащания в много случаи замениха „справедливите“ цени, които могат да се получат на пазарите. Земеделските стопани настояват за единни плащания по линия на ОСП в допълнение към пазарната възвръщаемост.

2.6.

 ЕИСК счита, че в основата на бъдещите цели на ОСП трябва да залегнат следните основни принципи:

—

защита на европейския селскостопански модел с неговите многофункционални задачи и жизнеспособни семейни земеделски стопанства, МСП, кооперативи и други земеделски системи с исторически корени в ЕС. ОСП би трябвало да дава възможност за устойчиво селскостопанско производство във всички региони на ЕС;

—

силни директни плащания в подкрепа на рентабилните приходи на земеделските стопанства;

—

силни мерки за развитие на селските райони;

—

добре функциониращ единен пазар;

—

по-силна позиция на първичните производители във веригата за създаване на стойност;

—

устойчиво използване и управление на природните ресурси — почви, води, въздух и биологично разнообразие;

—

опазване на околната среда и смекчаване на последиците от изменението на климата;

—

опазване на природата и ландшафта;

—

подпомагане на приемствеността между поколенията и привличане на млади земеделски стопани;

—

насърчаване на заетостта;

—

защита на работните места и социално приобщаване;

—

подпомагане на растежа и насърчаване на конкурентоспособността;

—

достъп на гражданите до широк асортимент от устойчиво произведени храни, в това число регионални продукти, продукти с географски указания и биохрани;

—

приемане на последователна търговска политика, съобразена с целите на ОСП;

—

задължително обозначаване на произхода като източник на добавена стойност за потребителите;

—

приоритизиране на обучението с акцент върху подобряването на производството и качеството на храните;

—

допускане на кръгови миграционни потоци, за да се отговори на производствените нужди със сезонни работници от трети държави;

—

насърчаване на цифровизацията на селските райони, селскостопанската дейност и веригата за доставки на храни.

2.7.

 ЕИСК счита, че новите предложения в съобщението на Комисията относно субсидиарността и новия модел на изпълнение са положителни и, прилагани по правилния начин, могат да имат осезаемо благоприятно въздействие върху ОСП на равнището на земеделските стопанства по отношение на опростяването и намаляването на бюрокрацията, прилагането на по-подходящи мерки, съобразени с различните условия в държавите членки, както и на воденето на по-целенасочена политика в областта на околната среда и изменението на климата. ЕИСК освен това счита, че за тази цел са необходими някои основни промени в ОСП, част от които са включени в предложенията на Комисията. Ако бъдат приложени правилно, те биха могли да окажат положително въздействие върху селското стопанство и действителното постигане на целите на ОСП.

2.8.

 ОСП трябва да отразява ключовите цели и ангажименти, залегнали в ЦУР на ООН и COP21. Те включват премахване на бедността, което означава повишаване на приходите на земеделските стопанства, борба с глада, добро здраве и благосъстояние, добро образование, чиста вода и канализация, финансово достъпна и чиста енергия, достоен труд и икономически растеж, намаляване на неравенствата, отговорно производство и потребление, действия в областта на климата и защита на водата и живота на земята. ЕИСК счита, че ОСП трябва да е съобразена с тези ключови цели, като това следва да бъде отразено в обвързаността на директните плащания с условия, особено що се отнася до поземлените въпроси и екологичните и трудовите стандарти.

2.9.

 Предвид графика на напредъка по предложенията ЕИСК предлага да се въведат ясни преходни разпоредби по простата причина, че необходимите политически процеси и произтичащото от тях административно прилагане не могат да бъдат завършени преди края на 2022 г. Трябва да се осигури достатъчно време за безпроблемно преминаване от настоящата към новата политика. Земеделските стопани и селскостопанският сектор се нуждаят от яснота, стабилност и сигурност на планирането; ЕС не трябва да допуска същите затруднения като тези, които възникнаха при последната реформа.

3.   Бюджет

3.1.

 Директните плащания трябва да продължат да играят роля за запазването на доходите, тъй като настоящите условия не позволяват на земеделските стопани да получават достатъчни доходи от продажбата на своята продукция. Тъй като същевременно трябва да се създаде пазар на „обществени блага“ за земеделските стопани, с който се цели не само компенсиране на допълнителните разходи на земеделските стопани и евентуалното намаляване на техните печалби, но и положително въздействие върху техните приходи — нещо, което ЕИСК подкрепя категорично — отговарящите за изготвянето на политиката трябва да осигурят достатъчно финансиране, за да могат реално да изпълнят тези обещания. ЕИСК се отнася критично към факта, че съобщението не съдържа анализ на реалните финансови нужди на новата „по-справедлива и по-екологосъобразна“ ОСП (5).

3.2.

 Поради това ЕИСК призовава за създаването на силен бюджет за ОСП, но счита, че това е поставено под въпрос. За да отговори на равнището на земеделските стопанства на новите очаквания към ОСП относно изпълнението на допълнителните изисквания в областта на околната среда и изменението на климата, да осигури необходимото сближаване на директните плащания между държавите членки, вземайки предвид различните условия, да запази способността си да реагира на натиска на ниските доходи на земеделските стопанства, да преодолее разликите в приходите спрямо други сектори в обществото и да се справи с инфлацията, бюджетът на ОСП по всяка вероятност ще трябва да се увеличи значително.

3.3.

 От 1980 г. насам разходите по линия на ОСП са намалели от около 70 % от бюджета на ЕС на 38 %. Бюджетът на ОСП не беше увеличен, когато броят на държавите — членки на ЕС, нарасна рязко с осемнадесет и земеделската земя в ЕС се увеличи съществено.

3.4.

 ЕИСК отбелязва предложенията на ЕП за увеличаване на бюджета на ЕС от 1,0 % от БНД на поне 1,3 %. Не става ясно каква част от тези допълнителни средства ще отидат за селското стопанство и дали те ще бъдат достатъчни, за да се поддържа достатъчен и подходящ размер на бюджета за ОСП и да се изпълнят всички амбициозни цели и изисквания. Както гражданското общество, така и Европейският парламент подкрепят силен бюджет и свързаната с него стабилност. Предложенията за реформа на ОСП няма да успеят без достатъчен бюджет за ОСП.

3.5.

 Всеки недостиг в бюджета на ЕС, и по-специално в бюджета за ОСП, в резултат на Брексит трябва да се компенсира с допълнителни вноски от държавите членки. Освен това предложенията за финансиране на нови мерки на ЕС трябва да предвиждат ново финансиране.

4.   Субсидиарност

4.1.

 ЕИСК приветства предложението за въвеждане на повече субсидиарност в ОСП, но подчертава значението на запазването на силна обща селскостопанска политика и силен единен пазар в ЕС. Субсидиарността не следва по никакъв начин да подкопава ОСП или единния пазар. В допълнение, членовете на ЕИСК подчертават своята загриженост във връзка с факта, че субсидиарността не може да се използва за повторна национализация на ОСП в която и да е държава членка.

4.2.

 Субсидиарността следва да се прилага само за разработените от държавите членки планове за изпълнение на приоритетите на ОСП, като се запази моделът с два стълба на ОСП. ЕИСК приветства инициативата за развитие на селското стопанство в регионите на произход на мигрантите. Трудовите стандарти трябва да се спазват по отношение на всички работници, включително сезонните.

4.3.

 Задачата на Комисията да одобрява и да упражнява надзор над националните планове за изпълнение — и в случай на неспазване да налага санкции, когато е целесъобразно — е от първостепенно значение за това да се гарантира, че ОСП ще продължи да бъде обща политика.

4.4.

 Основният елемент на положителната субсидиарност следва да се изразява в това да се позволи на държавите членки да създават схеми и операции за плащанията по първия и по втория стълб, които да съответстват най-добре на видовете, структурите и условията за земеделието в конкретните държави, като в същото време се осигури по-голяма резултатност във връзка с изменението на климата и околната среда.

4.5.

 Субсидиарността също така следва да осигури гъвкавост, която да позволи на държавите членки да възприемат модела на кръстосано съответствие, условията и правилата, които отговарят най-добре на обстоятелствата в тези държави, и съответно да постигнат реално и съществено опростяване на равнището на земеделските стопанства, като същевременно извършват подходящи проверки.

5.   Нов модел на изпълнение

5.1.

 Съобщението относно ОСП предлага нов модел на изпълнение, който чрез субсидиарността ще позволи на държавите членки да създадат комбинация от задължителни и доброволни мерки в рамките на двата стълба, за да изпълнят определените на равнището на ЕС цели, свързани с околната среда и климата. В него се предлага държавите членки да дефинират количествено изразени цели в стратегическите планове, за да постигнат изпълнение. Допълнително се предлага всички директни плащания за земеделските стопани да зависят от прилагането на благоприятни за околната среда и изменението на климата практики (или от продължаването им, ако вече се прилагат такива). Предлага се също земеделските стопани да бъдат възнаграждавани за по-амбициозни доброволни практики, за което ще са необходими силни финансови стимули.

5.2.

 ЕИСК ясно посочва, че количествено изразените цели, резултатите и показателите за измерване на постигнатото във връзка с околната среда и изменението на климата трябва да се прилагат най-вече на равнището на държавите членки.

5.3.

 На равнището на земеделските стопанства новият модел на изпълнение може да включва опростен план с основните аспекти на мерките в областта на околната среда и изменението на климата, които обхващат опазването на почвите, водите, въздуха, биологичното разнообразие и особеностите на ландшафта, както и управлението на хранителните вещества.

5.4.

 В случай на доброволни подобрения в екологичното състояние, в социалните и трудовите условия и в условията във връзка с изменението на климата, следва да се извършват допълнителни и по-големи плащания по втория стълб.

5.5.

 ЕИСК счита, че е особено важно новият модел на изпълнение да съответства на целите за опростяване и да е лесен за разбиране и прилагане на равнището на земеделските стопанства.

5.6.

 Прилагането на новия модел на изпълнение не трябва да е свързано с никакви допълнителни разходи на равнището на земеделските стопанства под формата на консултантски услуги или разходи за привеждане в съответствие, които ще подкопаят директните плащания. Всички разходи, направени на равнището на земеделските стопанства в отговор на новите предизвикателства в областта на околната среда и климата, следва да се изразяват в по-високи плащания и бюджетни средства на равнището на държавите членки.

5.7.

 ЕИСК приветства предложенията на Комисията да се включи понятието „интелигентно земеделие“, което позволява да се повишат приходите на земеделските стопанства и същевременно осигурява предимства за околната среда. То е свързано с използването на обучения, трансфер на знания и технологии с цел повишаване на ефективността на влаганите в производството вода, енергия, торове и други суровини и материали като пестициди (6), както и с насърчаването на екологични методи на производство, като щадящо околната среда управление на земята, биологично земеделие и агроекология.

6.   Опростяване

6.1.

 ЕИСК напълно подкрепя същественото опростяване на ОСП и изпълнението на политическите ангажименти, поети във връзка с опростяването, с цел осигуряване на осезаеми ползи, включително намаляване на бюрократичната тежест за земеделските стопани. При много предишни реформи на ОСП беше обещавано опростяване, но тези обещания не се изпълняваха или се изпълняваха в много малка степен.

6.2.

 От първостепенно значение е законодателните предложения да включват реално опростяване на най-бюрократичните елементи на ОСП, по-специално проверките на място във връзка със заявленията за помощи по схеми за помощи, свързани с площи, и твърде обширните и сложни изисквания за кръстосано съответствие съгласно законоустановените изисквания за управление (ЗИУ) и ДСЕС, които земеделските стопани трябва да спазват. В същото време е важно да бъде въведена система за ефективни и ефикасни проверки, която да се основава на риска и да бъде свързана със система за консултации и стимули за земеделските стопани нагоре по веригата.

6.3.

 Макар че с Регламента „Омнибус“ беше постигнато известно опростяване, което е добре дошло, е необходимо да се извършат допълнителни промени за постигане на целта за опростяване.

6.4.

 ЕИСК предлага чрез новия модел на изпълнение да се въведе опростяване в областта на субсидиарността и по-доброто използване на съвременните технологии, като се ползват ресурсите и инструментите на Съвместния изследователски център (JRC).

—

Необходимо е цялостно преразглеждане и преструктуриране на системата за контрол на равнището на земеделските стопанства, за да стане тя по-ефикасна и не толкова бюрократична: въз основа на принципа на ежегодност (без проверки със задна дата), наказанията и санкциите на първо време ще бъдат заменени с акцент върху предоставянето на насоки и коригирането.

—

По-доброто използване на новите технологии, сателитните инспекции и дистанционното наблюдение биха могли да заменят някои от проверките на място за установяване на кръстосано съответствие.

—

Настоящите ЗИУ и ДСЕС следва да се оптимизират, без това да бъде в ущърб на проверките или стандартите;

—

Допустимите отклонения следва да бъдат увеличени с цел да се вземат предвид особеностите на реалните дейности в земеделските стопанства, които в много случаи може да представляват дейност, извършвана от едно лице, и следва да се осигури необходимото време, за да се поправят или коригират евентуални несъответствия.

—

Проверките не бива да водят до задържане на плащанията и следва да се прилага политика на налагане на евентуалните санкции за недопустимост и неспазване на изискванията за кръстосано съответствие/ЗИУ през следващата година (7).

6.5.

 Субсидиарността дава възможност на държавите членки да прилагат по-голямо опростяване на равнището на земеделските стопанства, за да се съобразят с конкретните обстоятелства, като в същото време се запази предоставянето на обществени блага.

7.   Директни плащания, развитие на селските райони и обща организация на селскостопанските пазари

7.1.

 В публикуван неотдавна доклад на Европейската сметна палата беше изтъкнато, че схемата за основно плащане (СОП) за земеделски стопани функционира, но оказва ограничено въздействие върху опростяването, насочването и сближаването на нивата на подпомагане. Освен това Сметната палата отбелязва, че СОП е важен източник на приходи за много земеделски стопани, но са ѝ присъщи определени ограничения. Тя не отчита пазарните условия, използването на земеделската земя или конкретните обстоятелства на съответната площ и не се основава на анализ на цялостните доходи на земеделските стопани.

7.2.

 За много земеделски стопани директните плащания са станали най-важният инструмент на ОСП (8) и са от първостепенно значение за европейското селско стопанство, тъй като подпомагат доходите на земеделските стопанства, допринасят за защитата на европейския селскостопански модел и гарантират възможно най-високи стандарти в областта на храните и околната среда, поради факта, че земеделските стопани в много случаи вече не могат да получават достатъчно доходи от продукцията си и нейната продажба на пазара. Директните плащания представляват средно 46 % от дохода на земеделското стопанство за около 7 милиона земеделски стопани, като обхващат 90 % от обработваемата земя в целия ЕС (9). В някои сектори и региони директните плащания са дори още по-важни и абсолютно необходима предпоставка за оцеляване на земеделието.

7.3.

 ЕИСК изразява съжаление във връзка с това развитие, което поставя селското стопанство във все по-голяма зависимост от дискусиите за бюджета. Според ЕИСК ОСП трябва преди всичко да гарантира, че стабилизираните пазари (и справедливите търговски споразумения) осигуряват справедливи доходи от продажбата на произведената по устойчив начин продукция. Същевременно ЕИСК приветства факта, че отговарящите за изготвянето на политиката възнамеряват да създадат пазар за „обществени блага“, което ще окаже положително въздействие върху доходите.

7.4.

 Както става ясно от съобщението на Комисията, това ще изисква промени в насочеността на директните плащания. ЕИСК приветства факта, че Комисията разглежда въпроса за това дали настоящото разпределение на средствата може да бъде запазено в настоящата си форма. При всяка евентуална промяна обаче трябва да се запази едно от ключовите преимущества на политиката: създадената от ОСП през годините защита на добре функциониращия вътрешен пазар.

7.5.

 ЕИСК е обезпокоен от липсата на подкрепа за земеделските стопани, които получават твърде малко или никакви директни плащания, като например тези, които отглеждат плодове и зеленчуци на малки площи, или земеделските стопани, отглеждащи добитък на пасища, в държавите членки, които не предоставят обвързани с производството премии за техните услуги.

7.6.

 ЕИСК подкрепя запазването на модела с два стълба на ОСП, като в първия стълб попадат директните плащания и пазарните мерки за подкрепа на доходите на земеделските стопанства, а във втория стълб — мерките, насочени към икономическите, екологичните, трудовите и социалните аспекти в селското стопанство и селските райони, в съответствие с Декларацията от Корк 2.0 (10).

7.7.

 ЕИСК подкрепя предложенията за по-големи амбиции и по-силен акцент върху грижата за околната среда и действията в областта на климата в рамките на двата стълба с оглед на екологизирането на ОСП — област, в която настоящите политики се оказаха твърде бюрократични и трябва да повишат своята ефективност.

7.8.

 Директните плащания трябва да се прилагат само по отношение на активните земеделски стопани въз основа на ясни обективни критерии и регионални практики с акцент върху селскостопанската дейност и предоставянето на обществени блага. До директните плащания не трябва да имат достъп лицата, които само притежават земя, но не участват активно в селскостопанското производство и не предоставят обществени блага.

7.9.

 При необходимост държавите членки трябва да имат право да увеличават нивото на обвързаните с производството плащания, за да оказват засилена подкрепа на уязвимите сектори и региони, без да предизвикват нарушение на пазара. Това ще спомогне за опазване на биологичното разнообразие, пасищното животновъдство и други сектори в упадък, и за предотвратяване на запустяването на земята, по-специално в отдалечените селски райони, където не е възможно да се предприеме или да се премине към различна селскостопанска дейност. В допълнение, държавите членки следва да разполагат с повече гъвкавост за насочване на плащанията по втори стълб към подобряване на условията в уязвимите сектори и областите в упадък, където обвързаните с производството плащания могат да се окажат неподходящи.

7.10.

 ЕИСК счита, че на семейните земеделски стопанства трябва да се предоставя по-целева подкрепа. За подобряване на икономическата жизнеспособност на дребните земеделски стопанства би трябвало да се използват най-добрите доброволни мерки по първия и втория стълб на ОСП. Едно евентуално преразпределяне на плащанията между кандидатите не би следвало да води до увеличаване на цената за закупуване и аренда на земята или до намаляване на приходите или на рентабилността на активните земеделски стопани.

7.11.

 Всяка държава членка ще приеме стратегически план, въз основа на който ще предприеме мерки за предоставяне на плащания за земеделие. Таванът на директните плащания по първи стълб би трябвало да бъде определен на справедливо и разумно равнище за индивидуалните земеделски стопани. Би трябвало да са възможни корекции и да се вземат предвид партньорствата, кооперативите, предприятията и броят на работещите, които изискват осигуряване. Не трябва да се определя горна граница за доброволните мерки в областта на околната среда и за онези, които предоставят обществени блага. Средствата, които ще бъдат възстановявани от таваните, могат да бъдат използвани за преразпределителни плащания. Държавите членки могат да вземат предвид заетостта, животновъдството и чувствителните сектори.

7.12.

 Във връзка с модела на основни плащания се предлага държавите, възприели модел, различен от системата на фиксираните основни плащания — като например хибриден или апроксимативен модел — да получат възможност да го запазят и след 2020 г., тъй като е по-подходящ за обстоятелствата в тези държави (11). Държавите членки със схема за единно плащане на площ следва да имат възможността да премахнат системата от права на плащане. Фиксираните плащания за хектар могат в някои случаи да облагодетелстват производителите на полски култури в по-голяма степен от трудоемки сектори като животновъдството и производството на плодове и зеленчуци.

7.13.

 ЕИСК застъпва мнението, че за да се запази ОСП като силна обща политика на ЕС, не трябва да има съфинансиране по първия стълб. ЕИСК не подкрепя възможността да се позволи на държавите членки да прехвърлят средства от втория към първия стълб. Той призовава за разумно равнище на съфинансиране на втория стълб за всички държави членки.

7.14.

 Сближаването на размера на директните плащания, предоставяни на земеделските стопани в отделните държави — членки на ЕС, трябва да продължи, за да се вземат предвид различията в условията и по този начин да се създадат еднакви условия на конкуренция за земеделските стопани във всички държави членки и да се гарантира балансирано развитие на селските райони в целия ЕС (12).

7.15.

 Една силна политика за развитие на селските райони, с по-голямо пространство за маневриране в рамките на втория стълб на ОСП, е от съществено значение за подкрепата на селскостопанските, икономическите, екологичните и социалните изисквания в селските райони, включително по-уязвимите региони, в съответствие с Декларацията от Корк 2.0. Мерките би трябвало да бъдат насочени към борба с обезлюдяването в синергия с другите структурни политики. ЕИСК подчертава също тясната връзка между селското и горското стопанство и ролята на горите в икономиките на селските райони.

7.16.

 Плащанията за районите с природни или други специфични ограничения са една от мерките, които са от особено значение за възстановяването, запазването и укрепването на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство (13). Подкрепата за земеделските стопани, извършващи дейност в райони с природни или други специфични ограничения, е от ключово значение за запазване на земеделието в тези райони, за предотвратяване на запустяването на земята и в крайна сметка на обезлюдяването на селските райони. Държавите членки трябва да разполагат с достатъчно финансови средства по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), за да подкрепят районите с природни или други специфични ограничения.

7.17.

 ЕИСК продължава да подкрепя увеличаването на помощта в районите с природни или други специфични ограничения. То следва да варира в зависимост от степента на неблагоприятност на условията, която следва да се основава на съществуващите биофизични критерии за определяне на районите с природни или други специфични ограничения.

7.18.

 ЕИСК предлага настоящата обща организация на селскостопанските пазари да бъде подобрена и укрепена, за да предостави ефективна защитна мрежа и пазарна подкрепа, по-специално по време на кризи или особено трудни периоди като руската забрана или Брексит, така че да се защитят първичните производители, преработвателите, потребителите, пазарите и работните места. ЕИСК счита, че законодателните предложения на ЕК трябва да са по-категорични по темите за пазарите и търговията и да включват смислени и реални мерки.

7.19.

 ОСП трябва да укрепи позицията на земеделските стопани, за да не са най-слабото звено във веригата на доставките (14). ЕИСК приветства инициативата на Комисията да изготви проект на законодателни мерки за справяне с нелоялните търговски практики. Те трябва да се въведат възможно най-скоро, така че предоставената подкрепа от бюджета на ЕС да не остане неизползвана от селското стопанство, а вместо това да създаде стойност и да помогне на земеделските стопани да пускат на пазара своите продукти на справедливи цени. Освен това ЕИСК препоръчва да се осъществят на практика предложенията на Agri-Market-Task-Force.

7.20.

 Добре функциониращият единен пазар трябва да бъде в центъра на ОСП. Наблюдаваните напоследък тенденции на ренационализация в рамките на единния пазар пораждат сериозна загриженост, тъй като водят до по-големи различия в цените и пазарите. От съществено значение е да се въведат — там, където няма такива — правила за задължително етикетиране за указване на произхода на селскостопанските и хранителните продукти, необходимо за предотвратяване на измамите и за предоставяне на възможност за информиран избор на потребителите, които обаче да не подкопават и възпрепятстват свободното движение на стоки на единния пазар на ЕС (15). Нелоялната конкуренция чрез неспазване на трудовите стандарти (договори, социално осигуряване, здравословни и безопасни условия на труд) е сериозна заплаха за единния пазар.

7.21.

 Политическата несигурност, изменението на климата и други фактори означават, че земеделските стопани трябва да се справят дори още по-често с природни бедствия, предизвикани от метеорологичните условия, и с високи колебания в пазарните цени. Доходите на земеделските стопанства могат да бъдат сериозно засегнати от нестабилността на цените на суровините. ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да осигурят инструменти, които да помогнат на земеделските стопани ефективно да преодолеят рисковете и да си осигурят стабилни доходи. Настоящият механизъм за кризисен резерв следва да бъде преразгледан, за да се натрупат финансови ресурси, които да дадат възможност да се реагира ефективно на кризисни ситуации. ЕИСК ясно посочва, че силните директни плащания са най-добрият начин за гарантиране на доходите на земеделските стопани.

8.   Младите земеделски стопани, приемствеността между поколенията, новите земеделски стопани и жените в селското стопанство

8.1.

 Броят на младите земеделски стопани, както и общият брой на земеделските стопани, постоянно намалява. Резкият спад в броя на земеделските стопани от 14,5 милиона на 10,7 милиона (16) в предходния бюджетен период обаче обхваща всички възрастови групи (17). Въпреки еднаквите възможности за подкрепа по линия на ОСП, разликите в броя на младите земеделски стопани и в дела, който те заемат в отделните държави членки, са значителни (18). През 2016 г. само 31,8 % от селскостопанските работници в ЕС са били на възраст под 40 години в сравнение с 42,4 % от населението в трудоспособна възраст (19).

8.2.

 ЕИСК предлага да се подобри подпомагането по ОСП за младите земеделски стопани и приемствеността между поколенията. В допълнение, на държавите членки следва да се осигури гъвкавост, за да предоставят на младите земеделски стопани и младите селскостопански работници мерки за стабилни доходи, данъчни облекчения или други схеми за насърчаване. Те следва да въведат и мерки за включване на нови земеделски стопани (на възраст над 40 години), за да се отчете трудовата мобилност в селските райони, която нараства също както в градовете.

8.3.

 ЕИСК предлага определението за млад земеделски стопанин да се уточни като лице на възраст до 40 години, което притежава необходимата квалификация и отговаря на установените изисквания за активен земеделски стопанин.

8.4.

 В своята стопанска дейност младите земеделски стопани се сблъскват със значителни рискове, високи разходи и несигурни доходи. ЕИСК прави следните конкретни предложения в подкрепа и помощ на младите земеделски стопани и приемствеността между поколенията:

—

да се подобрят доходите и подкрепата за инвестициите чрез увеличаване на плащанията по първия и втория стълб за младите квалифицирани земеделски стопани;

—

да се увеличи доплащането от 25 % по първия стълб за младите земеделски стопани;

—

да се въведе схема за пенсиониране в рамките на втория стълб за земеделските стопани, които желаят да се оттеглят и да предадат земеделското стопанство на млади квалифицирани земеделски стопани, като в това число се предвиди схема за поземлена мобилност;

—

да се въведе схема за „внедряване“ и други целенасочени мерки за младите земеделски стопани, която да улесни тяхното установяване в рамките на втория стълб;

—

да се предоставя в продължение на пет години допълнителен доход под формата на месечно плащане на младите хора, които създават малки земеделски стопанства, произвеждащи продукти за местните пазари, за да им се даде възможност за постепенно установяване;

—

да се разработят финансови инструменти за съдействие при предоставянето на нисколихвен начален капитал или заеми;

—

подкрепа за иновациите и трансфера на знания, адаптирана към младите земеделски стопани.

8.5.

 Делът от 35,1 % на работещите жени в селското стопанство в ЕС е по-нисък от общата заетост на жените от 45,9 % и варира значително между отделните държави членки. Все пак ролята, която жените имат като работна сила, е особено важна. Поради това е важно в ОСП да се включат мерки за привличане на повече жени в селското стопанство и за тяхното по-добро мотивиране.

9.   Елементи с висока добавена стойност за околната среда

9.1.

 ЕИСК приветства факта, че в съобщението относно ОСП се поставя силен акцент върху околната среда и изменението на климата, и по-специално върху опазването и устойчивостта на почвите, водите, въздуха и биологичното разнообразие на равнището на земеделските стопанства.

9.2.

 В допълнение към своите производствените функции, постоянно затревените площи, които представляват повече от 20 % от площта на ЕС, притежават и широк кръг други функции. Те имат очевидни предимства за околната среда, по-специално по отношение на задържането на въглерод и екологичната стабилност, тъй като са основен източник на биологично разнообразие в земеделските райони.

9.3.

 По тази причина и с цел да се увеличат затревените площи в ЕС, ЕИСК препоръчва ОСП да позволява на държавите членка да предоставят: а) по-силно директно подпомагане на активните земеделски стопани за постоянно затревени площи, с помощта на нови плащания за затревени площи от по-високо равнище и б) подкрепа за маркетингови инициативи за продуктите от пасищата. Като предпоставка за изплащане на по-високи помощи кандидатите трябва да спазват изискванията за минимална гъстота на животните и период на паша. ЕИСК отбелязва обаче наличието на редица проблеми в критериите за допустимост за постоянно затревените площи в системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) (20), поради недостатъци в мониторинга или непълни изходни данни, което води до изплащане на помощи за недопустими площи.

9.4.

 ЕИСК също така отбелязва отдавна съществуващите терминологични недостатъци на определението за затревени площи. Ние бихме предложили да се използва обединяващото понятие „постоянно затревена площ“, което ще премахне терминологичните различия, наследени от миналото (21). Нормативната уредба следва също така да дефинира по-добре и да вземе предвид нетревната паша, при която се използват продукти от животински произход, каквато се прилага широко в много части на ЕС, тъй като тя играе жизненоважна роля за опазването на околната среда.

9.5.

 Земята е ограничаващ фактор първо за селското стопанство, а след това и за други сектори. В ЕС се прилагат разнообразни законодателни и незаконодателни мерки за защита на територията. Една обща европейска рамка обаче би осигурила устойчиво използване и закрила на земеделската земя и почвите (22). Защитата на здравето и плодородието на почвите следва да бъде една от целите, определени на равнище ЕС в рамките на новия модел на изпълнение на ОСП. ЕИСК се застъпва за изготвяне и осъществяване на протеинова стратегия на ЕС, целяща по-голяма самодостатъчност по отношение на протеиновите фуражи.

10.   Търговия и международни въпроси

10.1.

 Тъй като Европа е най-големият нетен износител на селскостопански продукти в световен мащаб, успехът на европейското селско стопанство се основава в значителна степен на търговията с трети държави. Следва да се използва потенциалът на бъдещи справедливи и взаимоизгодни споразумения за свободна търговия, за да се гарантира постоянният принос за заетостта и доходите на земеделските стопани.

10.2.

 ЕИСК застъпва мнението, че е необходима стратегия, която да е съгласувана в много по-голяма степен между ОСП и водената от ЕС търговска политика. ОСП способства за провеждането на политика в подкрепа на семейните земеделски стопанства и други земеделски структури в ЕС, както и на по-високите стандарти в ключови области като безопасността на храните, опазването на околната среда и труда. В търговските си преговори обаче, като например тези с Меркосур, ЕС приема вноса на храни, които не отговарят на стандартите на ЕС за безопасност на храните и се произвеждат при занижени екологични и напълно неприемливи трудови стандарти.

10.3.

 Във всички търговски споразумения на ЕС трябва да се зачита принципът на продоволствена независимост и общностна преференция, което включва храни от ЕС за гражданите на ЕС и обща външна митническа тарифа. Необходимо е да се поддържа и защитава възможно най-високо ниво на стандартите за санитарните, фитосанитарните, екологичните и трудовите условия, за да се предотвратят изместването на въглеродни емисии и загубата на работни места.

10.4.

 Неотдавнашни примери за положителна търговия включват споразумението между ЕС и Япония, в което се поддържат равностойни стандарти и няма съществено изместване на въглеродни емисии или загуба на работни места. За разлика от него предложената сделка между ЕС и Меркосур включва съществено изместване на въглеродни емисии, поради продължаващото унищожаване на дъждовните тропически гори в Амазония, допълнителни емисии на парникови газове и загуба на работни места. Емисиите на парникови газове от бразилско говеждо месо се оценяват на 80 кг CO2-екв./кг в сравнение с производството в ЕС от 19 кг CO2-екв./кг. Споразуменията за икономическо партньорство с развиващи се държави следва да отчитат въздействието върху заетостта и социалните стандарти в държавите на местоназначение.

11.   Храни и здраве

11.1.

 Земеделските стопани в ЕС и ОСП гарантират, че на гражданите на Европейския съюз се осигурява достатъчно количество (23) висококачествени храни, които са достъпни, безопасни и произведени в съответствие с екологичните стандарти. ОСП е улесняващият механизъм за селското стопанство, който стои в основата на хранително-вкусовата промишленост на ЕС (24).

11.2.

 ЕИСК подчертава, че съществуващите политически инструменти на ЕС трябва отново да се съгласуват и хармонизират, за да се осигурят устойчиви продоволствени системи в екологично, икономическо и социално-културно отношение. ЕИСК посочва отново, че всеобхватната продоволствена политика следва да допълва преструктурираната ОСП (25), а не да я заменя.

11.3.

 ЕИСК призовава ЕК да гарантира, че с оглед защитата на потребителите, изискванията към производството на вътрешния пазар в полза на околната среда, селскостопанските животни и СЕП, както и социалните стандарти, се прилагат и по отношение на вноса от трети държави.

Брюксел, 24 май 2018 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1)  Становище на ЕИСК относно „Основните определящи фактори за общата селскостопанска политика за периода след 2020 г.“ (ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 21).

(2)  Становище на ЕИСК относно „Приносът на гражданското общество за разработването на всеобхватна продоволствена политика в ЕС“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 18).

(3)  Становище на ЕИСК относно „Климатична справедливост“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 22).

(4)  Становище на ЕИСК относно „Земеползване за устойчиво производство на храни и екосистемни услуги“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 72).

(5)  В своето становище ОВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 35 ЕИСК отбеляза, че европейският селскостопански модел не може да бъде постигнат при световните пазарни цени.

(6)  Становище на ЕИСК относно „Възможно преструктуриране на ОСП“ (ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 10).

(7)  Становище на ЕИСК относно „Възможно преструктуриране на ОСП“ (ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 10, параграф 4.24).

(8)  „Farmers need direct support“ („Земеделските стопани се нуждаят от директно подпомагане“). Обобщение на резултатите от обществената консултация относно модернизирането и опростяването на ОСП (ECORYS) — таблица 6.1, стр. 95.

(9)  „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, COM(2017) 713 final.

(10)  Становище на ЕИСК относно „От Декларацията от Корк 2.0 към конкретни действия“ (ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 37).

(11)  Становище на ЕИСК относно „Възможно преструктуриране на ОСП“ (ОВ C 288, 31.8.2017 г).

(12)  Становище на ЕИСК относно „Възможно преструктуриране на ОСП“ (ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 10, параграф 1.12).

(13)  Приложение VI към Регламент (ЕС) № 1305/2013.

(14)  Становище на ЕИСК относно „Основните определящи фактори за общата селскостопанска политика за периода след 2020 г.“ (ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 21).

(15)  Становище на ЕИСК относно „Възможно преструктуриране на ОСП“ (ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 10).

(16)  Десет милиона в ЕС-28 през 2015 г. (Евростат 2017 г.).

(17)  Брой на земеделските стопани в ЕС-27: 14,5 милиона (2005 г.), 10,7 милиона (2013 г.).

(18)  Най-голям спад в периода 2007—2013 г. е отчетен в Полша, Германия и Италия, докато цифрите в Румъния и Словения са нараснали (Евростат).

(19)  Наблюдение на работната сила за 2016 г.

(20)  Европейска сметна палата, Специален доклад № 25/2016.

(21)  http://www.consilium.europa.eu/media/32072/pe00056en17.pdf;

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Glossary:Permanent_grassland.

(22)  Становище на ЕИСК относно „Земеползване за устойчиво производство на храни и екосистемни услуги“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 72).

(23)  Член 39, параграф 1, буква д) от Договора от Лисабон (ДФЕС).

(24)  Оценка на Съвместния изследователски център относно приноса на животновъдството в ЕС към емисиите на парникови газове през 2010 г.

(25)  Становище на ЕИСК относно „Възможно преструктуриране на ОСП“ (ОВ C 288, 31.8.2017 г, стр. 10).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Най-малко една четвърт от гласувалите изразиха несъгласие с компромисното изменение на следния параграф от становището на секцията:

Параграф 7.11

Таванът на директните плащания по първи стълб би трябвало да бъде определен на справедливо и разумно равнище за активните индивидуални земеделски стопани (напр. равняващ се на дохода на работник на сходна работа). Би трябвало да са възможни корекции и да се вземат предвид партньорствата, кооперативите, предприятията и броят на социално осигурените работещи. Не трябва да се определя горна граница за доброволните мерки в областта на околната среда и за онези, които предоставят обществени блага. Средствата, които ще бъдат възстановявани от таваните, могат да бъдат използвани за преразпределителни плащания.

Гласуване

Гласове „за“:

92

Гласове „против“:

85

Гласове „въздържал се“:

30

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Следното компромисно изменение беше отхвърлено, но получи най-малко една четвърт от подадените гласове:

Параграф 7.13

ЕИСК застъпва мнението, че за да се запази ОСП като силна обща политика на ЕС, не трябва да има съфинансиране по първия стълб. От основно значение за новата преструктурирана ОСП е да има силен първи и втори стълб, като във всички държави членки се осигурят гъвкави програми за развитие на селските райони, в това число районите с природни ограничения, които да са съсредоточени върху уязвимите региони и сектори. ЕИСК не подкрепя възможността да се позволи на държавите членки да прехвърлят средства от втория към първия стълб. Той призовава за разумно равнище на съфинансиране на втория стълб – както за минималните, така и за максималните прагове – за всички държави членки.

Гласуване

Гласове „за“:

73

Гласове „против“:

98

Гласове „въздържал се“:

37
Top