Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“

[COM(2018) 28 final]

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за отмяна на Директива 2000/59/ЕО и за изменение на Директива 2009/16/ЕО и Директива 2010/65/ЕС

[COM(2018) 33 final — 2018/0012 (COD)]

(2018/C 283/09)

Докладчик:

Antonello PEZZINI

Консултация	Европейски парламент, 5.2.2018 г. Съвет, 9.2.2018 г. Европейска комисия, 12.2.2018 г.
Правно основание	член 100, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Пленарната асамблея	19.9.2017 г.
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	3.5.2018 г.
Дата на приемането на пленарна сесия	23.5.2018 г.
Пленарна сесия №	535
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	193/00/01

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК от самото начало подкрепя политиката на Европейската комисия в областта на кръговата икономика, но смята, че е необходимо тя да се води в тесен контакт със социалните партньори и с организациите на гражданското общество, чрез прогнозиране и с участието на висшите учебни заведения и различните центрове за обучение.

1.1.1.

Също така целта не може бъде постигната без ефективни мерки в сферата на образованието и обучението, стимули в областта на проектирането и поведението, общи технически и регулаторни стандарти за качество, привлекателни системи за премии — включително данъчни и финансови — системен и междусекторен подход, интелигентно и повсеместно използване на цифровите приложения.

1.2.

Зачитането и защитата на ценностите, които са част от динамичното равновесие на биосферата, не възникват спонтанно, а са плод на информираност, която произтича от културата и осъзнаването на факта, че сътвореното не е било сътворено, за да бъде използвано и унищожено заради икономически ползи, а за да бъде ползвано, подобрявано и съхранявано по интелигентен начин в генезиса на универсалния антропоморфизъм (1).

1.3.

Новите открития, като полимерните материали, улесниха работата и живота на хората, но трябва да се управляват през целия им жизнен цикъл, за да не оказват отрицателно въздействие върху природните процеси.

1.3.1.

Комитетът смята, че е изключително важно да се развие култура на екопроектиране на полимерните материали, за да се улеснят, след първата употреба, последващите приложения на вторичните полимерни материали.

1.3.2.

Нуждаем се от културна революция, която да превърне отпадъците в ценни ресурси за използване, както в производствените дейности и структури, така и в дистрибуцията и потреблението, без да се забравят и гражданското общество и всички нива на училищното образование.

1.3.3.

Според ЕИСК, по-специално в сектора на опаковките, който днес е особено развит, от икономически и хигиенни съображения трябва да бъде разработена стратегия за целия сектор, насочена към насърчаване на повторната употреба, с участието на предприятия, които имат опит в процесите на рециклиране. Тази стратегия би следвало да е насочена към хармонизиране и интегриране на умения, нагоре и надолу по веригата на процеса.

1.3.4.

Работейки в тясно сътрудничество с европейски и международни органи, националните органи по стандартизация би трябвало да постигнат по-интензивно използване на етикети за разпознаване на на вторичните суровини. В тази област хармонизацията на европейско равнище ще повиши безопасността на потребителите по отношение на новите продукти.

1.3.5.

Според ЕИСК важна роля трябва да играят научните изследвания и иновациите, особено Съвместната технологична инициатива (СТИ) — институционални публично-частни партньорства по линия на „Хоризонт 2020“, насочена към разработване на биопродукти (2), и други инициативи, свързани с кръговата устойчивост, в рамките на следващата РП9.

1.3.6.

Необходимо е да се даде приоритет на процеса на цифрово етикетиране на различните видове пластмаса, за да се даде възможност за идентификация, разделяне и евентуално унищожаване съгласно общи методологии. По-специално, тези вторични суровини не трябва да съдържат някои токсични вещества, каквито се съдържат в суровините, които не се предназначени за употреба при хранителните продукти и детските играчки.

1.4.

ЕИСК счита, че чрез химични анализи, свързани с REACH, трябва да бъдат предприети действия за ограничаване на замърсяването с пластмасови микрочастици, което е една от основните заплахи за околната среда и здравето на човека.

1.5.

ЕИСК твърдо подкрепя предложенията на ЕК за оборудване на пристанищата със съоръжения за събиране на отпадъци, както и задълженията за собствениците на плавателни съдове да следват процедурите за изхвърляне на отпадъци.

1.5.1.

ЕИСК счита, че подобна политика би трябвало да бъде прилагана и към управлението на реките, където се събират голяма част от замърсителите на моретата.

1.5.2.

Според ЕИСК сдруженията на рибарите и социалните партньори би трябвало да участват както в културен план, така и посредством национално и/или общностно финансиране, в почистването на водите от полимерните отпадъци, включително чрез насърчаване на действия за повишаване на осведомеността относно речните и морските отпадъци. Наред с останалото те биха могли, с подходящо обучение, да се намесват в частта от производствената верига, намираща се в пристанищата или по протежението на реките, в началния етап на рециклиране, особено по време на прекъсванията на риболова, необходими във връзка с репродуктивния цикъл на рибите.

1.6.

ЕИСК счита, че появата и развитието на нови допълнителни дейности, създадени от кръговата икономика, изискват преразглеждане на действащото законодателство в областта на отпадъците, произтичащо от Директива 2008/98/ЕО, съгласно която отговорността се носи от притежателя на отпадъците, често без да се създават инструменти за повторната им употреба.

1.7.

ЕИСК счита, че екопроектирането (3), прилагано досега в областта на енергоспестяването, трябва да се използва за целите на кръговата икономика, по-специално за пластмасите.

1.8.

ЕИСК счита, че са необходими подходящи регионални споразумения относно морското замърсяване, в чийто обхват да бъдат включени политиките за съседство, Евромед и споразумението за Балтийско море.

1.9.

Би трябвало да бъдат подкрепени и стимулирани доброволните секторни и междусекторени споразумения на промишлеността и териториалните публични администрации, като се насърчават сертифицирането на предприятията (EMAS, корпоративната социална отговорност) и „зелените“ кораби (4).

2.   Въведение

2.1.

Пластмасата, разбирана като общо наименование за група полимерни материали, е важен материал в нашата икономика и в нашето ежедневие, който се среща навсякъде. Тя допринася за насърчаването на устойчивия и конкурентен растеж, устойчивата заетост и множество технологични и концептуални иновации.

2.2.

Пластмасата — от мономерите до полимерите — е изобретена в средата на 50-те години на ХХ век от двама учени: Natta и Ziegler. През 1953 г. германският химик Karl Ziegler успява да получи вид пластмаса от нефт — полиетилена, чиято молекула е полимер (5). Италианският химик Giulio Natta получава друг полимер — полипропилен, патентован под името Moplen. Това откритие в много голяма степен допринесе за кризата на минната индустрия, която до този момент от човешката история беше предоставяла материалите (6) за изработка на предметите от ежедневието и за труда.

2.3.

Пластмасата се получава от нефт, като от два килограма нефт се получава средно един килограм пластмаса.

2.3.1.

С тези нови материали (7) се изработват най-различни предмети — неръждаеми, леки и нечупливи. През 1973 г. се произвежда първата бутилка от PET (ПЕТ) (8).

2.4.

ЕИСК вече имаше повод да подчертае (9), че „преходът към европейска кръгова икономика може да открие положителни перспективи за осъществяването на целите на стратегията „Европа 2020“.

2.5.

ЕИСК е убеден, че преходът към европейска кръгова икономика може да открие положителни перспективи по отношение на конкурентоспособността на ЕС, „ако се основава на споделена европейска стратегическа визия с активното участие на сферата на труда, правителствата, работодателите и работниците, потребителите, както и законодателните и регулаторните органи на различни равнища“ (10).

2.6.

ЕИСК припомня представянето на пакета от 2014 г. (11) — впоследствие оттеглен — и на пакета от декември 2015 г. с приемането на план за действие на ЕС за кръговата икономика, в който пластмасата е определена като ключов приоритет.

2.7.

Според ЕИСК „промяна в поведението може да се постигне най-добре чрез ясни ценови сигнали, например чрез предлагане на удобство и конкурентни цени на потребителите. Това може да бъде постигнато чрез схемите за разширена отговорност на производителя (РОП) и/или „екологично данъчно облагане“ (12).

2.8.

През 2016 г. европейската пластмасова промишленост достигна оборот от близо 350 милиарда евро. тя включва около 62 000 предприятия, осигуряващи над 1,5 милиона работни места и производство от 60 милиона тона (13).

2.9.

Днес пластмасата се среща във всеки аспект на всекидневието: от транспорта до строителството, от далекосъобщенията до стоките за ежедневна употреба, от храните до здравеопазването.

2.10.

МСП, които представляват около 80 % от предприятията за производство на пластмаса в ЕС, са с по-малко от 20 служители, а делът на средните/големите е около 20 % (14).

2.11.

Всяка година европейците произвеждат 25 милиона тона пластмасови отпадъци. По-малко от 30 % от тях се рециклират (15).

2.12.

Съгласно неотдавнашно проучване, проведено на европейско равнище (бележка № 15), замяната на пластмасата с други материали, в главните ѝ приложения, би довела до почти 4 пъти по-голяма маса на опаковките в сравнение с пластмасовите опаковки, до увеличение от 60 % на обема на произведените отпадъци и до нарастване от 57 % на годишното енергийно потребление по време на целия жизнен цикъл.

2.12.1.

От друга страна, 95 % от стойността на опаковките се губи след еднократна употреба. От 78 милиона тона, влезли в цикъла на потребление, 72 % не се възвръщат. 40 % от тях отиват в депа за отпадъци и 32 % не попадат в системите за законно събиране.

2.13.

Ето защо е необходимо да се развие екопроектирането на пластмасата, за да се превърне в по-пригодна за рециклиране и, оттам, да се увеличи търсенето на рециклирана пластмаса от страна на различните промишлени сектори и вериги за разпространение, от потребителите и гражданите.

2.13.1.

Важно е да се активизира диалогът с рециклиращата промишленост, за да се разберат нейните производствени процеси, изисквания и технологии.

2.14.

Рециклираната пластмаса трябва да се подлага на подходяща промяна на класификацията и повишаване на стойността чрез процес на стандартизация и сертифициране посредством етикет.

2.15.

В кръгова икономика пластмасата трябва да се разглежда като ценно общо материално наследство, тъй като тя е от съществено значение за устойчивото и конкурентоспособно икономическо развитие в услуга на гражданите, на здравето и на околната среда, при условие че предметите, съдържащи тази суровина, не се считат вече за „отпадъци, които трябва да бъдат изхвърлени“, а за „предмети, които трябва да бъдат възстановени“.

3.   Моретата и пластмасата

3.1.

70 % от земната повърхност е покрита от морета и океани, а морските води представляват 97 % от земните водни ресурси. Океаните са най-големите ни съюзници срещу изменението на климата и бяха включени в Споразумението от Париж, със специален доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), посветен на океаните.

3.2.

Морските отпадъци, и най-вече пластмасите и пластмасовите микрочастици, представляват друга значителна заплаха за океаните и следователно са световен проблем, който засяга всички океани в света. Всяка година милиони и милиони тонове отпадъци се изсипват в океаните по целия свят, като предизвикват проблеми, свързани с околната среда, икономиката, естетиката и здравето. Морските отпадъци могат да причинят икономически щети като: загуби за общностите от бреговите зони, ограничаване на туризма, препятствия пред морския транспорт и риболова.

3.3.

Потенциалните разходи в целия ЕС за почистване на бреговете и плажовете се оценяват на около 630 милиона евро годишно.

3.4.

Поради натрупването им и тяхното разпространение, морските отпадъци представляват ужасяваща заплаха за здравето на световните океани, главно вследствие на бързото си увеличение. В това отношение са необходими балансирани и ефикасни мерки на кръговата икономика на международно и европейско равнище, с приемането на цели за намаляване на морските отпадъците в ЕС с 30 % през 2025 г. и с 50 % през 2030 г.

3.4.1.

За да се постигнат тези цели, е необходимо на първо място да се промени съществуващото законодателство, съгласно което отпадъците принадлежат на тези, които ги събират, което демотивира събирането.

3.4.2.

Би трябвало да се проучат подходящи стимули за лицата, най-вече рибари, които могат да сътрудничат за почистването на морето и реките, включително с подходящо използване на Европейския фонд за морско дело и рибарство — ЕФМДР.

3.5.

На 18 декември 2017 г. Съветът прие заключенията относно екопроектирането и изтъкна „необходимостта от съгласуваност между политиките в подкрепа на иновациите и други политики, по-специално с акцент върху защитата на човешкото здраве, околната среда и прехода към кръгова икономика“ (16).

3.6.

От своя страна ЕП прие различни документи в тази сфера: от резолюцията от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: Преминаване към кръгова икономика, през приетите през февруари 2007 г. резолюции относно пакета за отпадъците, до резолюцията от 18 декември 2017 г. относно международното управление на океаните.

3.7.

Действията за почистване на Средиземно море биха могли да влязат в синергия с програмата (ПЧП) „Prima“, която предвижда екологични действия с цел опазване на околната среда (17).

4.   Предложенията на Комисията

4.1.

Предложената стратегия на ЕК има за цел опазване на околната среда от замърсяване с пластмасови отпадъци и в същото време насърчаване на растежа и иновациите, с цел превръщане на икономическото предизвикателство от линейна парадигма (производство дистрибуция-потребление-поведение) в кръгов модел, който да се самозахранва посредством ефективно използване на ресурсите и да разглежда отпадъците като „ресурси, подлежащи на възстановяване“.

4.2.

Повторната употреба, рециклирането и оползотворяването биха се превърнали в ключови думи, около които да се изгради нова парадигма за насърчаване на ново проектиране, устойчивост, иновации и конкурентоспособност в рамките на целия вътрешен пазар и на международния пазар.

Предложената стратегия включва 40 действия, 15 препоръки към националните и регионалните власти и 8 препоръки към промишлеността.

4.3.

С предложението за директива относно пристанищните приемни съоръжения се въвеждат нови правила за справяне с проблема с морските отпадъци и мерки, които да гарантират, че отпадъците, генерирани на борда на кораби или натрупали се в морето, няма да бъдат оставени там, а ще бъдат върнати на сушата, за да бъдат подходящо обработени. В предложението са включени и мерки за намаляване на административната тежест за пристанищата, корабите и компетентните органи.

5.   Общи бележки и препоръки

5.1.

Според Комитета не може да бъде постигната печеливша стратегия за пластмасата без ефективни мерки в сферата на образованието и обучението, стимули в областта на проектирането и поведението, общи технически и регулаторни стандарти за качество, привлекателни системи за премии — включително данъчни и финансови — системен и междусекторен подход, интелигентно и повсеместно използване на цифровите приложения, прогнозни дейности с широко участие, имащи за цел да подпомогнат процеса с истинска европейска култура на кръговрат на пластмасата въз основа на анализ на целия жизнен цикъл на продуктите.

5.2.

Замърсяването с пластмасови микрочастици е една от най-големите заплахи за околната среда и здравето на човека. Тези вещества често се използват в почистващите препарати, козметиката, мебелите, боите. ЕИСК счита, че борбата с това замърсяване трябва да започне при източника, чрез действия на равнището на ЕС в рамките на REACH.

5.3.

В ЕС около 40 % от пластмасата се употребява еднократно и е основната причина за замърсяването: определянето на минимална цена на пластмасовите торбички значително намалява тяхната употреба. ЕИСК препоръчва разширяването на обхвата на тази мярка с включването на всички видове пластмаса за еднократна употреба.

5.4.

ЕИСК счита, че цифровата маркировка на различните видове пластмаси е от приоритетно значение за целите на идентифицирането, подбора и възможните изключвания на вредни съставки. В пластмасата често има токсични вещества, забранени в материалите, влизащи в контакт с храни и в детските играчки. Оттук следва необходимостта да се гарантира и удостовери, че „вторичните пластмасови суровини“ не съдържат токсични вещества.

5.5.

Националните законодателства се различават по отношение на количеството и разрешенията. Би било подходящо да съществува по-строго единно хармонизирано законодателство в полза на потребителите.

5.6.

ЕИСК счита, че би трябвало да се засилят действията за осигуряване на приоритет на: — общи методи за откриване, — цифровизация на продукти, процеси и компоненти чрез цифрово маркиране на различните видове, — авангардна инфраструктура за събиране и разделяне, оборудвана с оптични четци, — стандарти и сертифициране на продукти, процеси, оборудване, — професионализация и мониторинг на рециклирането, — системи за възнаграждаване на разширената отговорност на производителите и потребителите, — стартиране на пилотно действие на ЕС за организиране, създаване и конкурентно търговско развитие на истински европейски пазар за качествени вторични пластмасови суровини, чрез насърчаване на екологосъобразните обществени поръчки.

5.7.

Разделното събиране и най-вече рециклирането на PET (18) могат да създадат икономически ползи в ЕС, под формата на нови производствени дейности и заетост.

5.8.

Досега се даваше приоритет на рециклирането на органичните отпадъци (19), депонирането и получаването на енергия чрез изгаряне (20), по-специално в стоманената и циментовата промишленост, с подходящи филтри за отработените газове.

5.9.

Рециклирането на пластмасата в нови предмети става все по-важно, като то се извършва или с пластмаса от същия тип (бутилка/бутилка), или от различен (пластмаса/тъкан). Това обаче изисква система от стимули за потребителите (21) и лесно идентифициране с електронни четци в събирателните пунктове.

5.10.

Рециклираният PET може да се използва за производството на летни и зимни тъкани, работно облекло, военни униформи, подсилване на гуми, тръби, транспортни ленти, фолио за опаковане, печатни продукти.

5.11.

С помощта на силна техническа и регулаторна стандартизация и сертифициране, дори след рециклиране, ако процесите са извършени правилно и са сертифицирани (22), PET остава химически инертен и следователно подходящ за приложения, водещи до безопасен контакт с храните (23).

5.12.

По отношение на морските отпадъци ЕИСК подкрепя координирането на директивата с Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) и счита, че решаването на въпроса с отпадъците от риболовни кораби и кораби за развлечение може да предложи решения на проблема с морското замърсяване, при условие че се определят подходящи изключения за малките плавателни съдове и за пристанищата с ограничено движение.

5.13.

При организацията на събирането на отпадъци в морето е целесъобразно да се привлекат за участие, посредством използването на Фонда за рибарство — ЕФМДР, рибарските организации, които, с подходящото обучение, биха могли да допълват невинаги сигурните си доходи от риболова с ангажимент в отраслите на събирането на отпадъци и рециклирането.

5.14.

Същото може да важи и за почистването на реките с помощта на трудовите кооперации, като се измени действащото законодателство (24).

5.15.

ЕИСК счита, че е необходимо да се даде приоритет на разработването на регионални споразумения относно морското замърсяване, по-специално в морските и речните зони.

6.   Конкретни бележки

6.1.

От PET до преждите. Рециклирането на PET преминава през иновативен незамърсяващ механичен/химичен процес, който запазва чистотата на влакната, като намалява потреблението на вода и енергия, и така понижава емисиите на CO2 с около 30 %. Всички това се извършва без получаване на шлака или отпадъци.

6.1.1.

Най-напред, чрез разделно събиране, се събира суровината. След етапите на смилане, измиване, стриване, изтегляне на нишка, сушене и гранулиране, PET се трансформира в нов полимер, чрез незамърсяващ процес, който използва основно температурните разлики. Накрая получения стопен полимер се изпраща в екструдер. Материалът се разрязва на желаната дължината, в набор от рециклирани синтетични нишки от полиестер с високо качество и висока ефективност.

6.2.

Превръщането на PET (25) (полиетилен терефталат) в тъкан е иновация по отношение на околната среда и качеството: от техниките на производство до дизайна.

6.2.1.

Технически данни (26): — от 2 кг нефт (C9H18) се получава 1 кг PET (C10H8O4)N, — 1 бутилка от 1,5 л тежи 38 грама, — 1 бутилка от 0,5 л тежи 25 грама, — За изработването на поларен пуловер (330 г/м2) са нужни около 27 бутилки от 1,5 л, — 27 бутилки PET съответстват на 1 026 г PET, което се равнява на около 2 052 г нефт, — Намаляването на емисиите на CO2 за 2 052 г нефт (24,2136 кВт/ч) (27) е 6,39239 кг/CO2 .

6.2.2.

Друг пример: 53 900 рециклирани пластмасови бутилки от 1,5 л могат да се превърнат в отличен полиестер, необходим за изработването на 7 000 раници, със спестяване на 3,34 т CO2 (28).

7.   Въпроси за разглеждане

7.1.

Ангажименти на държавите: — обучение, още от училище, за разделното събиране на отпадъци (включително пластмаси!), особено в семейството, — създаване на кооперации или сдружения, които да събират пластмаса в сътрудничество с общини и предприятия и да я предават на центрове за обработка и за сертифициране на „вторични пластмасови материали“, — съобразяване на действащите правила относно отпадъците с нуждите, свързани със събирането на пластмасата.

7.2.

ЕИСК подкрепя диалога между страните за създаването на фонд за инвестиране в технологии за рециклиране на пластмаси и за създаването на европейски пазар за качествени вторични пластмасови суровини.

7.3.

Подкрепа, чрез „Хоризонт 2020“ — и новата РП9, включително чрез изследване на бактерии (29) — на СТИ (Съвместни технологични инициативи) — институционални публично-частни партньорства в областта на биоиндустриите (една от 7-те СТИ).

---

(1)  Benedetto Croce; в историята на всичко онова, което има човешка форма, в света.

(2)  Инициативата за биотехнологични производства (ИБП) е публично-частно партньорство (ПЧП) между Европейската комисия и Консорциума за биотехнологични производства (КБП). Понастоящем консорциумът обединява над 60 европейски големи и малки предприятия, клъстери и организации в областта на технологиите, промишлеността, земеделието и горското стопанство. Всички те са се ангажирали да инвестират в съвместни проекти за научни изследвания, развитие и демонстрации на биотехнологии в рамките на ПЧП. Тази инициатива ще включва 3,8 милиарда евро инвестиции в иновации в сферата на биотехнологиите в програмния период от 2014 г. до 2020 г. („Хоризонт 2020“): 1 милиард. евро от фондовете на ЕС и 2,8 милиарда от частни инвеститори.

(3)  Директива 2005/32/ЕО и последващите изменения.

(4)  Вж. член 8, параграф 5 от COM (2018) 33.

(5)  Ziegler, заедно с Giulio Natta, открива стереосферичния синтез на полипропилена, използвайки катализатори, съдържащи титан. Тези катализатори обикновено се наричат „Циглер — Ната катализатори“. През 1963 г. те печелят Нобелова награда за химия.

(6)  Цинк, сфалерит, окалина, барит, бакелит.

(7)  PE (полиетилен); PP (полипропилен); PS (полистирен); PET (полиетилентерефталат); PVC (поливинилхлорид).

(8)  Патентован от N. Convers Wyrth, американски инженер.

(9)  Становище на ЕИСК (ОВ C 230, 14.7.2015 г., стр. 91).

(10)  Становище на ЕИСК (ОВ C 230, 14.7.2015 г., стр. 91).

(11)  Вж. SWD(2014) 0208 и SWD(2015) 259 fin.

(12)  Становище на ЕИСК (ОВ C 230, 14.7.2015 г., стр. 91).

(13)  Вж. доклада „L'eccellenza della filiera della plastica per il rilancio industriale dell'ITALIA e dell'EUROPA 2017“ („Постиженията на отрасъла на пластмасите за промишленото възстановяване на Италия и на Европа“, 2017 г.): https://www.ambrosetti.eu/wp-content/uploads/parte-2.pdf.

(14)  Ambrosetti, L'eccellenza della filiera della plastica nell'UE („Високи постижения в пластмасовия отрасъл в ЕС“), 2015 г.

(15)  Съобщение за медиите на ЕК от 16.1.2018 г.

(16)  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-15811-2017-INIT/bg/pdf, заключения на Съвета от 18.12.2017 г.„Eкологични иновации: улесняване на прехода към кръгова икономика“.

(17)  COM(2016) 662 final и становище на ЕИСК (ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 80).

(18)  PET: полиетилен терефталат, състав (C10H8O4)n. Получава се от суровия нефт (C9H18). Това е термопластична смола, подходяща за контакт с храни.

(19)  Компост се нарича оставащото след процеса на разлагане и хумификация на остатъците от органичните вещества.

(20)  RDF, твърдо отпадъчно гориво. По време на горенето при разкъсването на връзките между атомите на водорода (Н) и въглерода (С) в пластмасата се отделя голямо количество топлина.

(21)  Например задължителният депозит за амбалаж в Германия и задължението за изкупуване на празния амбалаж от страна на търговците на дребно в Швейцария.

(22)  Да се предотвратява генерирането на ацеталдехид чрез оптимизиране на температурата на топене и времето на престой. Да се изключва обеззаразяването.

(23)  По закон в някои държави членки количеството вторични пластмасови суровини в състава на съдовете за хранителни продукти не може да надвишава 50 %. Освен това тези суровини не трябва да влизат в контакт с храната, поради което рециклираната пластмаса трябва да бъде съчетана с новопроизведената в частите, които са в близост до храната.

(24)  Смята се, че понастоящем всяка година между 1,15 и 2,41 милиона тона пластмасови отпадъци навлизат в океаните от реките, като над 74 % от тях — между май и октомври. 20-те реки, които замърсяват най-силно, са предимно в Азия и представляват 67 % в световен мащаб.

(25)  Полиестерите, произведени от РЕТ, се предлагат както на къдели, така и като гладка или релефна нишка или като микрофибър.

(26)  Източник Pielleitalia S.r.l. Grassobbio Bergamo.

(27)  Източник: Съвместен изследователски център (JRC) Ispra. Конверсионен коефициент на суровия нефт:

—	11,8 MВт/ч/т,

—	0,264 т CO2/MВт/ч.

(28)  Вж. бележка под линия 28, JRC Ispra.

(29)  В сътрудничество с други японски изследователски институти, Kyoto Institute of Technology и университетът Keio изолираха бактерия (Ideonella sakaiensis), която е в състояние да „яде“ пластмасата, използвайки я като източник на препитание и растеж, чрез химично действие на само два ензима. Вж: science.sciencemag.org/content/351/6278/1196 — YOSHIDA & OTHERS. John McGeehan, професор по биология в Университета в Портсмут, и неговите колеги по случайност са създали свръхмощна версия на ензима, разграждащ пластмаса. Трудовете им са публикувани през 2018 г. в списание National Academy of Sciences.