2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/78

1.1.

ЕИСК подкрепя основната идея за нова структура на пазара на електроенергия в ЕС. Тя е необходима, за да се гарантира стабилна електроенергийна система, която да служи на целите на Европейския енергиен съюз. Преходът на производството и продажбата на електроенергия към децентрализирани структури, който трябва да се организира в средносрочен и дългосрочен план, и осъществяването на поставената цел, както са залегнали в директивата на ЕС относно енергията от възобновяеми източници, изискват съвършено ново структуриране на пазара на електроенергия. Във връзка с това ЕИСК препраща към своите становища TEN/577, TEN/578 и TEN/583, в които взема отношение по този въпрос, а също и по бъдещата роля на „произвеждащите потребители“ и на новите пазарни участници.

1.2.

Според ЕИСК така наречените „интелигентни“ разпределителни мрежи в съчетание с интелигентни измервателни уреди и технологии за съхранение ще бъдат друг съществен компонент от новата структура на пазара на електроенергия, която ще се осъществява в средносрочен и дългосрочен план. Тогава тези интелигентни мрежи и технологиите за управление и съхранение могат да доведат до благоприятни последствия, както по отношение на оптимизирането на потреблението на електроенергия, така и на нейното пестене.

1.3.

ЕИСК привлича вниманието върху възможностите за намаляване на енергийната бедност, които създават дребните производители/потребители (т.нар. „произвеждащи потребители“), но също и други нови модели като напр. енергийните кооперативи; те могат да дадат свой принос в това отношение. Комитетът счита, че за да могат те да се включат пълноценно в енергийния пазар, наред с другото, е жизненоважно да се премахнат административните пречки и всички останали ненужни препятствия, които затрудняват тяхната дейност, и да се улесни достъпът им до разпределителните мрежи въз основа на преобладаващите на пазара условия от гледна точка на финансирането за експлоатация на въпросните мрежи.

1.4.

ЕИСК счита, че използването на интелигентни устройства за регулиране в т.нар. „интелигентни домове“ също е важен елемент на новата структура на пазара на електроенергия. Тяхното използване ще допринесе за засилване на активната роля на домовете като част от пълното им интегриране в новата структура на пазара на електроенергия, както и за намаляване на риска от енергийна бедност. Тези значителни промени ще бъдат улеснени с помощта на поощрителни образователни програми, насочени към широки слоеве от населението, както и с оказването на подкрепа за тяхното осъществяване сред уязвимите домакинства и други категории уязвими клиенти на пазара на електроенергия, като например малките и средните предприятия.

1.5.

ЕИСК изразява убеждение, че всички очаквани промени вследствие на новата структура на пазара на електроенергия се обуславят от факта, че този нов пазар ще предостави коректни краткосрочни индикации за цените (продажна цена) и дългосрочни ценови сигнали (себестойност), които ще насърчават и благоприятстват мащабни инвестиционни дейности в сектора на електроенергията в ЕС. За тази цел обаче също така е нужно цените да отразяват изцяло действителните разходи, т.е. да се включат и т.нар.външни разходи.

1.6.

Развитието на пазарите на електроенергия доведе през последните години до значително намаляване на цените на едро, от което обаче дребните потребители и МСП още не могат да се възползват, защото за тях цените по-скоро се повишиха, а не се понижиха.

1.7.

С умела организация на пазара на електроенергия, съчетана със стратегически инвестиции в инсталации, в които — напр. под формата на енергийни кооперативи — са включени също и именно социално слаби граждани, в бъдеще ще могат взаимно да се свържат политиката в областта на енергетиката, социалната политика и създаването на стойност на регионално равнище.

1.8.

За тази цел политиката следва да даде ясен отговор на въпроса, кой в рамките на бъдещо децентрализирано производство трябва, може и/или ще бъде в състояние да произвежда и предлага електроенергия на пазара. Това е от определящо значение и за решаването на проблема с енергийната бедност.

1.9.

Един пример в това отношение предлага Подляското воеводство в Полша, където в момента се разработва програма за подпомагане на малки фотоволтаични инсталации. С инвестиционна субсидия от 60 % в съчетание с планираната в Полша система за нетно отчитане разходите за потребителите там могат да се намалят наполовина.

2.1.

На 14 март 2016 г. словашкото председателство на Съвета на ЕС изпрати писмо до ЕИСК с искане да изготви становище относно социалното измерение на новата структура на пазара на електроенергия в контекста на икономическото и социалното развитие.

2.2.

В искането си словашкото председателство отбелязва, че новата структура на пазара на електроенергия носи възможности за потребителите, ако им предложи по-проактивен начин на взаимодействие с пазара. Освен възможните последици от евентуалното повишаване на цените на електроенергията за конкурентоспособността на промишлеността на Съюза, все пак е важно да се вземат предвид потенциалните опасности, които това повишаване може да създаде за социално уязвимите клиенти.

2.3.

В много от предишните си становища (1)  (2) ЕИСК разгледа задълбочено очакваното развитие на енергийния пазар и счита, че приетите от него препоръки и заключения все още са актуални. Освен това настоящото становище се отнася до рисковете, както и до възможностите, които новата структура на пазара на електроенергия може да породи за социално уязвимите групи от населението, и до специфичните прояви на енергийна бедност, свързани с възможността за достъп до електроенергия.

3.1.

Основната роля на новата структура на пазарите на електроенергия, изградена въз основа на принципите за устойчиво развитие, трябва да бъде гарантирането за всички потребители на сигурни доставки на електроенергия на достъпна и конкурентна цена.

3.2.

Стратегическата рамка на ЕС за енергиен съюз има следните основни стратегически цели:

3.3.

Основните характеристики на стратегическата рамка на пазара на електроенергия са:

3.4.

Промяната на ролята на потребителите на пазара на електроенергия трябва да заема важно място в новата структура на този пазар (3).

4.1.

В близкото минало ЕИСК прие редица становища по въпроса за енергийната бедност, по-специално становище TEN/516, озаглавено „Към координирани европейски действия за превенция и борба с енергийната бедност“ (докладчик: г-н Coulon, 2013 г.) (4), което е предмет на подробен анализ на национално равнище, например от страна на Икономическия и социален съвет на България в неговото становище относно „Мерки за преодоляване на енергийната бедност в България“ (ESC/3/030/2015). ЕИСК счита, че препоръките и заключенията, съдържащи се в тези документи, все още са актуални и не възнамерява да ги повтаря тук.

4.2.

Темата за енергийната бедност се разглежда например и в становище TEN/578 „Предоставяне на нов търговски механизъм за потребителите на енергия“ и в становище TEN/583 „Кооперации на потребители — производители в областта на енергетиката и електричеството: възможности и предизвикателства в страните от ЕС“.

4.3.

Една от отличителните черти на енергийната бедност е ограниченият достъп до енергийни източници поради липсата или лошото функциониране на енергийната инфраструктура, или неспособността за плащане на доставките на енергийни продукти. Ако има опасност инфраструктурата да не функционира, от съществено значение е увеличаването на капацитета или изграждането на нови мощности, за да се гарантират сигурността и надеждността на доставките на електроенергия. В това отношение междувременно дори мрежовите оператори отбелязват, че децентрализираните производствени инсталации като напр. фотоволтаичните инсталации върху частни къщи могат да допринесат за стабилизирането на регионалните доставки и на често слабите на регионално равнище мрежи.

4.4.

Макар че енергийната бедност често се свързва с частните крайни потребители, важно е да се отбележи, че някои малки и средни предприятия нерядко са изложени на същия риск, с всички произтичащи от това последици за тяхната конкурентоспособност.

4.5.

В повечето случаи енергийната бедност се отнася до способността да се осигури битово отопление, но също така, в южните държави — членки на ЕС, може да се отнася до наличието на климатик през горещите летни месеци. Енергийната бедност се изразява по-специално в невъзможността да се плащат сметките за електроенергия. В този случай се прилагат подходи, основани на пряка или непряка помощ за уязвимите клиенти, застрашени от енергийна бедност.

4.6.

Пряката помощ за уязвими клиенти се предоставя предимно под формата на програми за социални субсидии като пряко възстановяване в пари или в натура на плащания, и въз основа на вътрешните системи за социална закрила в рамките на всяка държава членка.

4.7.

Всяка държава членка има различно определение за уязвим клиент, в зависимост от конкретната ситуация и съответната социална система.

4.8.

Непряката помощ се предоставя под формата на социални или специални тарифи. В момента десет държави членки прилагат социални тарифи, осем държави членки са дефинирали статута на уязвим клиент, а общо шестнадесет държави членки регламентират цените на електроенергията на вътрешния си пазар. ЕИСК се изказа категорично против такива регламентирани цени (вж. TEN/578).

4.9.

Все пак ще бъде възможно да се намали рискът от енергийна бедност благодарение на приемането на редица мерки, съвместими с новата структура на пазара на електроенергия. Тези елементи включват:

4.10.

Развитието на пазарите на електроенергия доведе през последните години до значително намаляване на цените на едро, от което обаче дребните потребители и МСП още не могат да се възползват, защото за тях цените по-скоро се повишиха, а не се понижиха.

4.11.

ЕИСК подчертава, че дребните производители потребители (т.нар. „произвеждащи потребители“) също могат да играят специална роля за намаляване на енергийната бедност. Ето защо, за да могат те да се включат пълноценно в енергийните пазари, е жизненоважно възможно най-бързо да се премахнат всички административни пречки и да се улесни достъпът им до мрежите, като в същото време се запазят условията на пазара и се спазват стандартите за качество на доставките на електроенергия.

4.12.

ЕИСК счита, че въпреки прилагането на гореспоменатите елементи за подпомагане на уязвимите клиенти, в съответствие с правилата на пазара, основната тежест на борбата срещу енергийната бедност и нейните последствия и в бъдеще ще продължи да се поема от социалните системи на държавите, тъй като това е единствената подходяща алтернатива от пазарна гледна точка.

4.13.

С умела организация на пазара на електроенергия, съчетана със стратегически инвестиции в инсталации, в които — напр. под формата на енергийни кооперативи — са включени също и именно социално слаби граждани, в бъдеще ще могат взаимно да се свържат политиката в областта на енергетиката, социалната политика и създаването на стойност на регионално равнище.

4.14.

За тази цел политиката следва да даде ясен отговор на въпроса, кой в рамките на бъдещо децентрализирано производство трябва, може и/или ще бъде в състояние да произвежда и предлага електроенергия на пазара. Това е от определящо значение и за решаването на проблема с енергийната бедност.

4.15.

Защото енергията от възобновяеми източници разкрива съвършено нови възможности за справяне с енергийната бедност като социален проблем. Така напр. едно проучване на Съвместния изследователски център на ЕК (JRC) още през 2014 г. стигна до заключението, че 80 % от гражданите на Европа могат потенциално сами — чрез фотоволтаични инсталации — да произвеждат електроенергията за собствени нужди по-евтино, отколкото ако я купуват от мрежата. Проблем е, че част от населението не разполага със собствен покрив или терен, върху който да монтира такава инсталация. За преодоляването на този проблем биха спомогнали разширяването на понятието „произвеждащ потребител“, както и подкрепата на съвместно организирани инсталации (енергийни кооперативи).

4.16.

В публикувано съвсем наскоро проучване на CE Delft се изчислява, че най-късно до 2050 г. 83 % от домакинствата биха могли сами да произвеждат електроенергията за собствени нужди.

4.17.

В много случаи обаче съществува сериозен проблем в това, че именно социално слабите граждани не разполагат с пари за необходимите инвестиции. „Недостатъкът“ на енергията от ВЕИ е, че отначало трябва да се направи относително висока инвестиция, но след това текущите разходи са много малки (както е известно, слънцето и вятърът са безплатни). Този проблем обаче също може да намери политическо решение, включително чрез съответни стратегически инвестиции.

4.18.

Един пример в това отношение предлага Подляското воеводство в Полша, където в момента се разработва програма за подпомагане на малки фотоволтаични инсталации. С инвестиционна субсидия от 60 % в съчетание с планираната в Полша система за нетно отчитане разходите за потребителите там могат да се намалят наполовина.

4.19.

Във връзка с това Комитетът предлага Комисията, Съветът и ЕП да се занимаят вече по-интензивно и със средносрочните и дългосрочните развития, които биха могли да имат положително въздействие за потребителите. Като пример в това отношение следва да послужи електромобилността. Предвижданията са, че през следващите 20-30 години на пазара ще се предлагат все повече електрически автомобили. Един електрически автомобил изразходва 14 кВт/ч на 100 км, което при цена на електроенергията от 0,25 евроцента/кВт/ч означава 3,50 евро. За 100 км, пропътувани с автомобил с двигател с вътрешно горене, при разход на гориво от 7 л/100 км и цена от 1,20 евро/литър, цената е 8,40 евро. За производството на количеството електроенергия, необходимо на един електрически автомобил за 10 000 км пробег, сумарно е достатъчна фотоволтаична инсталация с 6 модула; с инвестиция от около 3 000 евро такъв тип автомобил би могъл в продължение на 20 години да се зарежда с електрически ток (собствено производство). Досега твърде малко се дискутират икономическите аспекти както за гражданите, така и потенциално за регионите, които могат да се свържат помежду си чрез прехода към електромобилност.