EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52014AE5300

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014) 442 final)

OB C 242, 23.7.2015, p. 61–65 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

23.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 242/61


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към просперираща икономика, основана на данни“

(COM(2014) 442 final)

(2015/C 242/11)

Докладчик:

Anna NIETYKSZA

На 16 юли 2014 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — Към просперираща икономика, основана на данни“

COM(2014) 442 final.

Специализираната секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 7 януари 2015 г.

На 504-тата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 януари 2015 г. (заседание от 21 януари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 213 гласа „за“, 1 глас „против“ и 11 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва съобщението на Комисията, в което се призовава за създаване в Европейския съюз на просперираща икономика, основана на данни, което означава цифрова икономика с използване на информационните технологии. Координираният план за действие ще трябва да спомогне да се реализират целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. ЕИСК обръща внимание на необходимостта от изготвяне на подробен план за действие.

1.2.

Програма „Хоризонт 2020“ на ЕС и националните програми за финансиране на научните изследвания, иновациите и техните приложения или за насърчаване на предприемачеството и секторните иновации ще играят важна роля в изпълнението на тези цели.

1.3.

ЕИСК подчертава, че широкото разпространение на информационните технологии във всички области на обществения и икономическия живот, на културата и образованието ще създаде огромни възможности за развитие. Възможностите за развитие, предоставяни благодарение на ИКТ, се отнасят не само до европейските корпорации и големите предприятия, а също така и за иновационните предприятия: малките, средните и микропредприятията.

1.4.

За да се използват напълно тези възможности, е необходимо да се подкрепят свързаните с ИТ изследвания и развитието на техническите, а също така и на икономическите и на социалните науки. Европейската комисия и държавите — членки на ЕС, трябва да изготвят ефективни механизми за финансиране на научните изследвания чрез обществени фондове, както и да предоставят стимули тези изследвания да се финансират с частни средства. ЕИСК изразява съжаление за същественото намаляване на бюджетните кредити за финансирането на цифровата инфраструктура в рамките на Механизма за свързване на Европа и категорично настоява да се направят съответните изводи. Във връзка с това новият инвестиционен план, представен от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер през декември 2014 г., с който се цели мобилизиране на най-малко 315 милиарда евро под формата на допълнителни публични и частни инвестиции в ключови области като цифровата инфраструктура, представлява желан политически отговор.

1.5.

За да се гарантира, че основаната на данни икономика може да се развива безпрепятствено, следва да се предвиди разпоредба за подходяща правна рамка, стратегии и способи за защита на личните данни и сигурност на информацията, а също и европейска стратегия за сигурност в киберпространството. Защитата и сигурността на информацията ще увеличат доверието на потребителите, както и бизнес сигурността за фирмите.

1.6.

ЕИСК подчертава, че за защита на данните и информационната сигурност е необходимо сътрудничество между националните и европейските публични администрации, регулиращите органи в областта на електронните комуникации, потребителите и органите за защита на конкуренцията.

1.7.

Комитетът отправя призив към Европейската комисия да подкрепя всички дейности, насочени към постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, като пътища за поставяне на основите на икономиката, основана на знания, включително развитието на високоскоростна широколентова и общодостъпна инфраструктура, оперативно съвместими и надеждни услуги в облак, обработката на големи масиви от данни, Интернет на нещата, мрежите от следващо поколение за електронна комуникация, включително тези, които използват 5G и следващите технологии, които се разработват в момента.

1.8.

Цифровите технологии се появяват и създават нови стойности не само по отношение на икономиката, но и във всички области на социалния и културния живот. Ето защо е много важно да се насърчава развитието на цифрови умения за обществото като цяло, в това число възрастните хора и лицата, изложени на риск от социално, икономическо и културно изключване поради здравни, икономически или образователни причини. Необходимо е да се въведат широко ново образователно съдържание и методи, по-специално за да се даде възможност на работниците да се преквалифицират и да придобиват нови умения.

1.9.

През следващите няколко години публичната администрация ще трябва да се научи да използва оптимално цифровите данни и каналите за електронни комуникации, за да повишава ефективността и да развива с гражданите сътрудничество на широка основа, като се използва тяхното активно участие. Предварителното условие за това участие са добре планираните публични услуги и отворените данни в машинночетими формати във всички сектори на икономиката и администрацията. ЕИСК препоръчва мащабно обучение по цифрови умения за служителите на публичната администрация, включващо умения, свързани с проектирането на усъвършенствани услуги, поръчването и използването на услуги на експерти и специалисти.

1.10.

ЕИСК препоръчва публичните администрации да гарантират, че публичната информация може да бъде повторно използвана, като я направят публично достъпна под формата на отворени, машинночетими данни с необходимите защити. Достъпът до публична информация за повторна употреба е от особено значение за малките и средните предприятия в Европа.

2.   Основно съдържание и контекст на съобщението на Комисията

2.1.

Икономиката, основана на данни, и по-специално цифровата икономика е област от стратегическо икономическо значение за държавите — членки на ЕС. Днес цифровата икономика е основата на дейността във всички области на икономиката, управлението, културата, социалните и здравните услуги. Иновативното използване на тези данни е основният източник на нарасналата производителност на икономиката на ЕС.

2.2.

Широко разпространеното използване на цифровите и цифровизираните данни и удобството, с което те се предават и обработват, ги превръща в нов и особено ценен ресурс за обществото и икономиката.

2.3.

Днес цифрови данни се генерират, събират и обработват във всички области на икономическия и социалния живот. Непрекъснато се увеличава броят на иновативните фирми, за които цифровите данни са основата и главната насока на дейността им. Пространствените данни и данните за географско позициониране са особено ценен елемент на икономиката, основана на данни.

2.4.

Най-бързо растящият сектор на ИТ пазара са големите масиви от данни (big data). Според Транснационалната корпорация за данни (IDC) между 2012 и 2017 г. този сектор ще расте с около 27 % годишно (шест пъти по-бързо, отколкото ИКТ пазара като цяло) и в резултат на това до 2017 г. стойността на световния пазар на технологии и услуги за големи масиви от данни би трябвало да достигне 23,7 милиарда евро. Секторът на услугите в облак също се очаква да расте много бързо.

2.5.

Предвид разработването на решения и приложения за Интернет на нещата (IoT), включително на инфраструктурите на интелигентните градове, през следващите няколко години по всяка вероятност ще се наблюдава много голямо увеличаване на обема от данни, дължащо се на развитието на Интернет на нещата. Изследователските фирми предвиждат, че до 2020 г. броят на устройствата от типа интелигентни предмети, свързани с Интернет на нещата, в света ще нарасне до 26 милиарда — цифра, която многократно надвишава броя на компютрите, свързани в интернет. Както предприятията, така и публичните администрации ще трябва да се научат да се справят с това огромно увеличение на обема на данните и да го използват творчески.

2.6.

Особено важно е да се гарантира, че икономиката на държавите — членки на ЕС, е в състояние да разгърне огромния икономически потенциал на големите информационни масиви и Интернет на нещата, включително на новаторските дружества, предоставящи решения в тези области, и предприятията от всички други сектори на икономиката на ЕС, които ги прилагат в своите сфери на действие.

2.7.

В съобщението на Европейската комисия се посочва необходимостта от създаване на условия за улесняване на услугите в облак, на инфраструктурата за високопроизводителни изчислителни технологии (ВИТ) и на платформите и услугите, които използват тези решения. По оценка на Европейската комисия (1) услугите в облак биха могли до 2020 г. да доведат до увеличаване на броя на работните места в Европа с 2,5 милиона, а на БВП на държавите — членки на ЕС, със 160 милиарда евро.

2.8.

Според Комисията друг ключов елемент е основаната на знания иновация, т.е. способността на предприятията и публичните администрации да използват творчески информацията, получена от задълбочен анализ на данните, включително публична информация за повторна употреба. Процесът на предоставяне на открит достъп до данните и възможност за повторното им използване може да донесе икономически облаги на държавите — членки на ЕС, на стойност приблизително 40 милиарда евро годишно, докато общите преки и непреки икономически ползи в резултат на прилагането и използването на информацията от публичния сектор в икономиката на ЕС-27 се оценяват на 140 милиарда евро годишно (2).

2.9.

Комисията подчертава, че това ще изисква висококвалифицирани специалисти, широко прилагане на отворените данни и създаване на подходяща правна рамка за собственост и защита на данните и средства за това те да бъдат предоставяни на разположение.

2.10.

Програма „Хоризонт 2020“ на ЕС и националните програми за финансиране на научните изследвания и иновациите, както и мерките за насърчаване на предприемачеството и секторните иновации ще играят важна роля в изпълнението на тези планове.

2.11.

Европейската комисия ще използва различни средства в подкрепа на цифровото предприемачество в Европа, не на последно място като насърчава отворения достъп до данни, улеснява достъпа до услугите в облак и поощрява връзките и сътрудничеството между местните инкубатори на данни, както и развитието на цифровите умения и компетенциите, включително въз основа на Голямата коалиция за цифрови работни места.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК приема и подкрепя като цяло изложените в съобщението на Комисията характеристики на една просперираща икономика, основана на данни. Както е посочено в съобщението, анализът на данните означава по-добри резултати, процедури и решения, което стимулира иновациите и разработването на нови решения, като същевременно дава възможност да се предвиждат тенденциите и да се извърши подготовка за бъдещи събития. Въпреки това ЕИСК насочва вниманието към факта, че в съобщението не е посочена ясно стратегията за действие на Комисията, необходима за развитие на този тип икономика в ЕС.

3.2.

ЕИСК обръща внимание на значението на някои от предложените в съобщението дейности за развитие на инфраструктурата в широкия смисъл на думата, което е необходимо за икономиката, основана на данни, по-специално що се отнася до:

наличието на необходимата и надеждна инфраструктура, която да позволява оперативна съвместимост на системите за събиране, обработка и използване на данни, включително на инфраструктура, в която се използват широко ефективни и безопасни решения и услуги в облак,

наличието на надеждни масиви от данни с добро качество,

създаването на подходящи условия и правни, организационни и образователни рамки, както и условия на труд за улесняване на сътрудничеството между различните органи с цел да се осигури подходящо равнище на уменията и да се разработят решения въз основа на иновативно използване на данните,

подкрепата за политиките и създаването на правна рамка за насърчаване на новаторското използване на отворени, машинночетими данни във всички области на икономиката и публичната администрация.

4.   Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК подкрепя развитието и използването на механизмите и ресурсите, предвидени в програмата „Хоризонт 2020“, особено на онези, които са предназначени да осигуряват решения за платформи за услуги като PaaS (платформа като услуга), SaaS (софтуер като услуга), IaaS (инфраструктура като услуга) и други, които се основават на публични, частни и хибридни решения в облак.

4.2.

ЕИСК подкрепя дейности, насочени към осъществяването на европейската стратегия за услугите в облак, в съответствие с предходните становища на Комитета по този въпрос.

4.3.

Що се отнася до предложеното от Комисията създаване на европейски публично-частни партньорства (ПЧП), ЕИСК подкрепя тази идея, но смята, че е важно да бъдат ясно формулирани дългосрочни стратегии и научноизследователски и развойни политики, както и политики в областта на финансирането.

4.4.

ЕИСК обръща внимание на необходимостта да се гарантира подходящо финансиране за научноизследователската и приложната дейност в области, в които през следващите години се очаква най-бързият растеж и които са от основно значение за запазването на конкурентоспособността на икономиката на ЕС в световен план. Това са, преди всичко, обработката на големи масиви от данни, Интернет на нещата и мрежите от следващо поколение за електронна комуникация, включително тези, които използват 5G и следващите технологии, които се разработват в момента, а също и въпросите, свързани със сигурността в киберпространството.

4.5.

ЕИСК счита, че това е важно за точността и надеждността на резултатите от обработката на големи масиви от данни, от анализа на данни и системите за търсене. От това произтича необходимостта да се подкрепят научноизследователската и приложната работа, включително в областта на семантичното търсене, геопространствения анализ на данни и бързата обработка на големи масиви от данни. От жизненоважно значение е да се осигурят подходящи ресурси за научноизследователската работа с оглед на тенденцията за бюджетни съкращения в държавите членки и на равнището на Съвета — от 9 на 1,4 милиарда евро.

4.6.

Финансирането на развойната и иновационната дейност на новосъздадените предприятия в цифровата икономика е много важно, тъй като все още твърде малко механизми са насочени към тези нужди. Финансирането на нови технологични сектори трябва да включва умело комбиниране на средства от „Хоризонт 2020“ и други централни научноизследователски програми на ЕС, както и бюджетни средства от държавите членки, а също така да насърчава частните предприятия за участие в стратегическо сътрудничество като част от договорните публично-частни партньорства (ДПЧП).

4.7.

За да се разгърне изцяло потенциалът на икономиката, основана на знанието, е много важно работниците да се преквалифицират, за да придобият уменията, необходими за нововъзникващите работни места и икономически сектори. Това е особено важно предвид факта, че до 2020 г. се очаква 80 % от работните места да изискват познания и умения в областта на цифровите технологии.

4.8.

Според ЕИСК е необходимо да се постави по-голям акцент върху образованието, което може да предостави на всички подходящи познания и умения в областта на цифровите технологии, необходими за използване на цифрови устройства и услуги, които играят все по-голяма роля в нашия икономически и социален живот, в държавното управление и света на културата. Този подход следва да обхваща всички етапи и форми на образование: от основното образование до образованието за възрастни.

4.9.

ЕИСК подчертава необходимостта от разработване на нови регулаторни рамки и средства, насочени към предстоящите промени и необходимостта да се развива икономика, основана на данни.

4.10.

Като част от регулаторните политики и в съответствие със становището му относно управлението на интернет (TEN/549), ЕИСК смята, че следва да се обърне специално внимание на управлението на веригата на създаване на добавена стойност от интернет, за да се гарантира, че всички доставчици на услуги и съдържание, участващи в нея, получават дял от печалбите от цифровите продукти и услуги, съизмерим с направените от тях инвестиции.

4.11.

ЕИСК обръща внимание на необходимостта от ефективно прилагане на механизми като тези, описани и предвидени в регламента относно идентифицирането по електронен път и доверителните услуги при сделките, осъществявани по електронен път на вътрешния пазар и насочени към повишаване на доверието в цифровата икономика посредством осигуряването на последователна правна рамка на ЕС за електронното взаимодействие между предприятията, гражданите и публичните органи.

4.12.

Във връзка с това от все по-голямо значение е да се изтъкне очевидната безизходна ситуация в преговорите между институциите по Регламента относно защита на данните, който от месеци е блокиран в Съвета без изгледи за намиране на решение, което очевидно е в ущърб на всички заинтересовани страни, особено що се отнася до аспектите от значение за пълното разгръщане на потенциала на икономиката, основана на данните.

4.13.

Новата регулаторна рамка трябва, от една страна, да дава възможност на участващите на пазара фирми да развиват и подкрепят иновациите и конкурентоспособността и, от друга, да гарантира сигурността на търговията и да защитава правата на потребителите и техния личен живот. Въпросите, свързани със сигурността на киберпространството, са от особено значение с оглед на факта, че информационните мрежи и мрежите за услуги в облак ще съдържат все повече данни, които са изключително важни от гледна точка на икономиката и обществото, включително чувствителни данни като медицинска информация.

4.14.

ЕИСК посочва, че в съобщението се обръща сравнително малко внимание на въпросите, свързани със собствеността върху данните, или на необходимостта да се разработят нови решения за защита на интелектуалната собственост, насочени към нуждите на цифровата икономика, включително на творческите индустрии, които през следващите години ще бъдат една от областите с динамичен растеж.

4.15.

ЕИСК изразява готовност да си сътрудничи с други организации, наред с другото и при изграждането на потребителско доверие по отношение на услугите на цифровата икономика, формулирането на дългосрочни стратегии и програми, както и образователни програми, позволяващи тяхното изпълнение.

Брюксел, 21 януари 2015 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  Съобщение относно „Оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа“ (COM(2012) 529 final).

(2)  Съобщение относно „Свободно достъпните данни: двигател за иновации, растеж и прозрачно управление“, COM(2011) 882 final.


Top