28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/111

1.1

В това свое, вече четвърто в рамките на четири години становище относно политиката в областта на биологичното разнообразие, ЕИСК отново приветства факта, че Комисията ясно показва колко много повече трябва да се направи, за да бъдат постигнати определените от Европейския съвет цели.

1.2

ЕИСК се отнася критично към това, че Комисията не прави истински анализ защо известните от години и винаги приветствани от Комитета искания – напр. 160-те действия по плана за действие в областта на биологичното разнообразие от 2006 г. – не са приложени или са приложени в недостатъчна степен. Един анализ на причините за неприлагането или за провала на обемистия списък от действия в плана за действие относно биоразнообразието от 2006 г. става още по-важен, тъй като в края на краищата само чрез него могат целенасочено да се разработят нови мерки и стратегии с по-големи изгледи за успех.

1.3

Представената сега стратегия не съдържа по същество нищо ново. Проблемите не могат да се решат с представянето на нов стратегически документ, съдържащ отдавна известни искания. За опазването на биологичното разнообразие не липсват закони, директиви, програми, пилотни проекти, политически декларации или насоки, а има недостиг на прилагане и на съгласувани действия на всички политически равнища на действие.

1.4

Досега обаче политиците не намериха сили или воля да осъществят реформите, признати от години за необходими, макар в съобщението отново и отново да се заявява, че една решителна политика в областта на биологичното разнообразие е еднакво от полза и за обществото, и за икономиката. Дори и основните директиви на ЕС за опазване на природата – 32 и съответно 19 години след влизането си в сила – не са напълно транспонирани от държавите-членки.

1.5

ЕИСК признава, че са налице частични успехи при опазване на биологичното разнообразие. Това не бива обаче да прикрива факта, че погледнато като цяло биологичното разнообразие драматично намалява. Ето защо ЕС е изправен пред предизвикателството да разработи насочена към прилагане стратегия.

1.6

За съжаление продължава да не е ясно как може да бъде преодоляна досегашната липса на политическа воля. В този смисъл представената стратегия за биологичното разнообразие не представлява истински напредък. Досегашните обсъждания на това съобщение в Съвета на министрите показват, че интегрирането на политиката за биологично разнообразие в други специализирани политики е далеч от своето осъществяване.

1.7

Затова е изключително важно в хода на предстоящите процеси на политически реформи (например на политиките в областта на рибарството, селското стопанство, транспорта, енергетиката и сближаването) да се прави тясна връзка със стратегията за биологичното разнообразие. ЕИСК обаче все още вижда големи недостатъци в това отношение. Това се отнася и за представените проекти във връзка с финансовата перспектива за 2014-2020 г., които според ЕИСК не изглеждат пригодни за предоставяне на необходимите финансови средства в необходимия обем. Комисията трябва да се отнася по-сериозно към собствената си стратегия за биологичното разнообразие!

1.8

По този въпрос в хода на изготвяне на настоящото становище беше направен паралел с кризата на дълга и с кризата на еврозоната. Ако държавите-членки на ЕС сами не приемат сериозно собствените си принципи и критерии, независимо дали става дума за разпоредбите относно защитата на природата или пък за залегналите в Договора от Маастрихт критерии за стабилност на паричния съюз, то няма защо да се учудваме, че а) възникват проблеми в съответната политическа област и б) гражданите губят доверието си в политиците.

1.9

Съществува определена потребност от информация и знания за биологичното разнообразие и за неговите сложни взаимодействия с развитието и заетостта, както и за посочване и подкрепа на успешни примери.

1.10

Комисията се призовава да представи най-сетне обещания още през 2006 г. списък на вредните за околната среда субсидии.

2.1

През 2011 г. Европейският съвет в Гьотеборг прие Стратегията на ЕС за устойчиво развитие, в която беше формулирана ясна цел и в областта на биологичното разнообразие. Тя гласеше: „Опазване и възстановяване на местообитанията и природните системи и ограничаване на загубата на биологично разнообразие до 2010 г.“ (1).

2.2

През март 2010 г. държавните и правителствените ръководители на държавите от ЕС трябваше да признаят, че не са постигнали целта си. Затова те одобриха нова цел, предложена от Комисията в нейното съобщение „Възможни варианти за визия и цели на ЕС по отношение на биологичното разнообразие след 2010 г.“ (2). Тази цел е за 2020 г. и гласи: „Спиране на загубата на биологично разнообразие и екосистемни услуги в ЕС до 2020 г. и възстановяването им в рамките на осъществимото, както и увеличаване на приноса на ЕС към предотвратяване на загубата на световното биологично разнообразие.“

2.3

Съветът възложи на Комисията да изготви проект на нова стратегия за постигане на тази цел. Този проект е представен в разглежданото тук съобщение.

2.4

В него Комисията – посредством известни от години факти – подчертава необходимостта най-сетне да се действа:

2.5

В настоящото съобщение на икономическите аспекти на загубата на биологично разнообразие се отделя повече внимание, отколкото в предишни документи на ЕС, което, наред с останалото, е видно и от все по-честата употреба на понятието „екосистемни услуги“. Отново се прави позоваване на Доклада за икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие (TEEB) (5) и като пример се отбелязва, че икономическата стойност само на опрашването от насекоми на територията на ЕС се оценява на 15 милиарда евро годишно. Оттук се прави изводът, че „продължаващото намаляване на пчелите и други опрашващи насекоми може да има сериозни последици за европейските фермери“.

2.6

В раздел 3 на съобщението се описва рамката за действие за следващото десетилетие, която се състои от шест отделни цели:

2.7

Всяка отделна цел обхваща пакет от дейности, чрез който трябва да се преодолеят специфичните предизвикателства по отделните цели. Описани са общо 37 дейности.

2.8

В съобщението многократно се обръща внимание, че е необходимо по-добро интегриране на политиката за биологичното разнообразие в други политики на ЕС (като селскостопанската политика или политиката по рибарството).

2.9

Необходимост от финансиране съществува най-вече в две области: пълното изграждане на мрежата Натура 2000 и изпълнение на договорените глобални ангажименти (6).

2.10

Освен това се посочва, че „реформата на вредните субсидии (…) също ще бъде полезна за биологичното разнообразие“.

3.1

ЕИСК през последните години – още през февруари 2007 г., през юли 2009 г., както и през септември 2010 г. – многократно е изразявал становище по въпросите на политиката в областта на биологичното разнообразие.

3.2

ЕИСК констатира, че политиките, целите и дейностите, посочени в настоящия проект на стратегия, още през 2006 г. са били основна съставна част на тогавашния план за действие.

3.3

Представената сега стратегия не съдържа нищо ново по същество, но тя за пореден път показва кои подходи са абсолютно задължителни и кои са най-належащите, както и най-обещаващите. Стратегията в голяма степен представлява „copy-paste“ на стари, отдавна известни факти, искания и мерки. Тоест, всичко е напълно познато. Няма нужда повече да се обсъжда какво трябва да се направи, а по-скоро да се зададе въпросът: защо не се прави и как да преминем към целенасочено действие. Засега обаче стратегията не дава отговор на този централен въпрос.

3.4

Ето защо документът на Комисията е крайно незадоволителен. Затова ЕИСК настоява стратегията за биологичното разнообразие до 2020 г. да е по-категорично ориентирана към прилагане.

3.5

ЕИСК би желал да припомни онова, което беше представил в обобщение още през 2007 г.:

3.6

Тези основни положения от становището, прието от пленарната асамблея през 2007 г., днес са също толкова актуални, колкото и тогава. ЕИСК дълбоко съжалява, че през изминалите години не е настъпила никаква решителна промяна.

3.7

Изследване на причините за неприлагането или за провала на обемистия списък от действия в плана за действие относно биоразнообразието от 2006 г. липсва и в настоящото съобщение на Комисията. Един такъв компетентен анализ на провала е още по-важен, тъй като в крайна сметка само въз основа на него могат целенасочено да се разработят нови мерки и стратегии с по-големи изгледи за успех. Проблемите не могат да се решат с представянето на нов стратегически документ, съдържащ отдавна известни искания.

3.8

Независимо че Комисията от години се опитва да привежда в по-голяма степен и икономически аргументи за опазване на биологичното разнообразие, резултатите са слаби. ЕИСК, който веднъж окачестви политиката по опазване на биологичното разнообразие като „дългосрочна икономика, поради което министрите на икономиката и финансите би следвало също да се заемат най-сетне с тази тема“ (8), приветства, от една страна, опита да се покажат последиците за икономиката от непровеждане на политиката за биологично разнообразие. Досега обаче липсва интегриране на политиката за биологичното разнообразие в икономическата и финансова политика на ЕС. Новата стратегия би следвало да даде отговор, как това може да се промени.

3.9

От друга страна, ЕИСК държи да обърне внимание на една опасност, която може би е свързана със засилващия се акцент върху икономическите аспекти. Това е опасността опазването на биологичното разнообразие в бъдеще да се концентрира главно върху онези области, които са или изглеждат икономически рентабилни в краткосрочен план. Ето защо Комисията би трябвало да обмисли как да се подходи към видове и местообитания, чиято икономическа стойност не може да бъде непосредствено пресметната. Би било трудно например да се представи в евро стойността на едри бозайници като вълк, мечка или рис; същото се отнася и за жабата, скакалеца, белия щъркел и хиляди други видове. Същевременно видове, чийто – включително и икономически – „принос“ е направо неоценим, остават извън политическия дебат. Къде са програмите за опазване на бактерии, гъби или дъждовни червеи, т.е. за т.нар. „деструенти“, без които би било невъзможно разграждането на органични субстанции?

3.10

Стратегията е силно концентрирана върху селското и горското стопанство, както и върху политиката в областта на рибарството. От една страна това е оправдано, тъй като а) те имат последици върху биологичното разнообразие и б) става дума за политики, които засягат обширни площи и върху които ЕС може да оказва влияние. От друга страна, твърде малко внимание е отделено на други сектори, които имат вредно въздействие върху биологичното разнообразие, каквито са напр. транспортът и устройството на територията.

3.11

Комисията, разбира се, е права, посочвайки в проекта за стратегия, че „реформата на вредните субсидии (…) също ще бъде полезна за биологичното разнообразие“. Но тя би следвало най-сетне да представи и списъка на вредните субсидии. Такова обещание има още от 2006 г., но то и до днес не е изпълнено.

3.12

ЕИСК приветства декларацията на Комисията, че в бъдеще тя ще проверява всички разходни позиции по отношение на съвместимостта им с опазване на биоразнообразието и ще се погрижи посредством инициатива, насочена към предотвратяване на нетните загуби, на биоразнообразието да не бъдат нанасяни допълнителни вреди.

4.1

Въз основа на разглеждането на шестте отделни цели и на някои от дейностите, ЕИСК би желал да покаже защо смята представената нова стратегия относно биологичното разнообразие за недостатъчно амбициозна от експертна гледна точка. Причината за това, че Комисията подхожда много сдържано при формулирането на дейностите, вероятно е по-скоро от политическо естество. Изключително трудните преговори в Съвета „Околна среда“ за определянето на отделни действия показват, че биологичното разнообразие продължава да не е интегрирано в други политики.

4.2

Цел 1:

4.3

Цел 2:

4.4

Цел 3:

4.5

Цел 4:

4.6

Цели 5 и 6: