1.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 192/15

—

подчертава значението на местните и регионалните власти в областта на гражданската защита. Те често са на преден план в борбата с природните бедствия и причинените от човека катастрофи и поради това трябва незабавно да бъдат включени в развитията в тази област, особено предвид факта, че в много от държавите-членки местните и регионалните власти разполагат със законодателни правомощия;

—

подчертава колко е важна ангажираността на ЕС за подпомагане на предприетите от държавите-членки мерки. Именно вредите от предходните природни и причинени от човека бедствия показват, че донякъде все още е налице необходимост от оптимизация в държавите-членки; възможности за по-нататъшно развитие има също и по отношение на по-нататъшното засилване на транснационалното и междурегионалното сътрудничество. В тази област ЕС може да даде ценен принос за все по-ефективно и по-ефикасно сътрудничество, по-специално чрез подобряване на координацията;

—

напомня обаче, че гражданската защита е в основни линии задача на държавите-членки, както и на техните регионални и местни власти, чиито правомощия не бива да бъдат нарушавани;

—

подчертава, че в ДФЕС се посочва, че в областта на реагирането при бедствия е налице подпомагаща, координираща и допълваща роля. Поради това центровете за наблюдение и информация (MIC) имат координираща роля, а ЕС не разполага нито с правомощия за създаване на собствени звена, нито пък с правото да поеме ръководството на предоставените от държавите-членки звена и други ресурси. Всички планове и мерки трябва да бъдат коригирани и осъществявани в съответствие с изискванията, позволяващи на държавите-членки да прилагат принципа на субсидиарност;

—

категорично застава зад принципите на солидарност, сътрудничество, съгласуване и подпомагане между държавите-членки, регионите и местните власти в ЕС в областта на гражданската защита и изразява съгласие със схващането на Комисията, че е нужна още по-голяма последователност, ефективност и видимост, за да се достигне до целта за по-силно интегриран капацитет на ЕС за реагиране при бедствия.

Докладчик

г-н Norbert KARTMANN (DE/ЕНП), член на Ландтага на федерална провинция Хесен

Отправен документ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета – Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ

COM(2010) 600 окончателен

1.

приветства намерението на Комисията да подобри последователността на политиката за реакция при бедствия и да изготви балансирана цялостна концепция на ЕС в областта на гражданската защита, както вече поиска КР (1);

2.

подчертава значението на местните и регионалните власти в областта на гражданската защита. Те често са на преден план в борбата с природните бедствия и причинените от човека катастрофи и поради това трябва незабавно да бъдат включени в развитията в тази област, особено предвид факта, че в много от държавите-членки местните и регионалните власти разполагат със законодателни правомощия;

3.

изтъква, особено с оглед на бедствието в Япония, значението на ефективна система за оказване на помощ в кратки срокове за реагиране с цел защита на населението, която може да бъде осигурена единствено на регионално и местно равнище; подчертава отправеното в Резолюцията на КР „Последиците от природното бедствие и последиците от ядрената авария в Япония: поуки за Европейския съюз“ (CdR 123/2011) искане да се проведе дебат по основните въпроси в областта на сигурността в контекста на поуките от Япония, като при това се вземат предвид и най-новите резултати от научните изследвания в тази област; призовава държавите-членки и регионите да преразгледат и евентуално да променят съществуващото планиране в областта на гражданската защита въз основа на тези извлечени поуки;

4.

приветства уточнението на Комисията, че укрепването на европейския капацитет за реагиране при бедствия трябва да стане въз основа на предоставените от държавите-членки звена и сили. КР подкрепя стратегията на Комисията за още по-ефективно обединяване на ресурсите въз основа на тези съществуващи структури и да координира тяхното използване, без при това да се създават допълнителни административни разходи. Чрез по-добрата координация могат да се постигнат още по-ефективни резултати за засегнатите от бедствия хора.

5.

категорично застава зад принципите на солидарност, субсидиарност и предотвратяване при действия в областта на гражданската защита;

6.

подчертава колко е важна ангажираността на ЕС за подпомагане на предприетите от държавите-членки мерки. Именно вредите от предходните природни и причинени от човека бедствия показват, че донякъде все още е налице необходимост от оптимизация в държавите-членки; възможности за по-нататъшно развитие има също и по отношение на по-нататъшното засилване на транснационалното и междурегионалното сътрудничество. В тази област ЕС може да даде ценен принос за все по-ефективно и по-ефикасно сътрудничество, по-специално чрез подобряване на координацията;

7.

подчертава значението на темата в контекста на изменението на климата; честотата и степента на природните бедствия е заплашителна – особено наводненията, сушите и горските пожари, както и щетите, причинени от студа и снега, представляват все по-значителна опасност;

8.

подчертава също значението на този въпрос в контекста на други природни бедствия, например изригването на вулкани или земетресенията, които според статистиката засягат и ще засягат южната част на Европа и Турция, а дори и Централна Европа, през различни периоди от време;

9.

посочва, че с Договора от Лисабон се въведе клауза за солидарност (член 222 от ДФЕС), в която се посочва, че ЕС и неговите държави-членки се подпомагат взаимно в случай на природни или причинени от човека бедствия на територията на ЕС. Нещо повече, Комитетът приветства укрепването на координиращата роля на ЕС в съответствие с принципа на субсидиарност и насърчаването на сътрудничеството между държавите-членки в тази сфера и взаимопомощта между тях в съответствие с член 6, параграф 2, буква е), във връзка с член 2, параграф 5 от ДФЕС и член 196 от ДФЕС;

10.

посочва, че отправната точка за по-нататъшните действия за укрепване на реакцията при бедствия и способността за реакция при кризи трябва да бъде структуриран анализ на настоящото положение и на евентуалните недостатъци, за да може в това отношение да бъдат разработени съвсем подходящи възможности за решения;

11.

подчертава, че във връзка с това е важен въпросът за идентифицирането и картографирането на съществуващите ресурси в държавите-членки. При по-нататъшната стъпка би следвало, наред с мерките за подобряване на координацията и наличността, да се провери въз основа на установените ресурси какви недостатъци съществуват и в кои области съществува конкретна нужда за подкрепа на държавите-членки при оптимизирането на предварителното разполагане на помощта от страна на ЕС. Мерките за прилагане следва да се предприемат единствено въз основа на обосновани резултати от оценката;

12.

подкрепя стремежа на Комисията да разработи системи за предварително планиране, надхвърлящи обхвата на сегашната концепция за „ad hoc“ помощ за държавите-членки;

13.

споделя схващането на Комисията, че разработването на примерни сценарии, идентифицирането и картографирането на съществуващите национални ресурси въз основа на тези сценарии, както и по-интензивното провеждане на учения са целесъобразни мерки, за да може съществуващите ресурси да се използват още по-ефективно и по-ефикасно за защита на гражданите, както и за да бъде направен преглед на ресурсите и те да бъдат допълвани навреме. Във връзка с това ценен инструмент могат да представляват и съответните планове за действие при извънредни ситуации;

14.

признава усилията на Комисията за по-нататъшно подобряване на капацитета на ЕС за реагиране при бедствия. Това следва да стане чрез доразвиване на доказалата се принципно процедура на Общността;

15.

категорично застава зад принципа на солидарност и взаимопомощ в ситуация на бедствия, намерил израз в редица транснационални и двустранни споразумения и във фактическото оказване на помощ между регионите. Разнообразното сътрудничество между регионите отвъд държавните граници показва, че именно регионите дават значителен принос за бързи действия за помощ при бедствия. Това успешно сътрудничество също е свързано с обща цел за създаване на карти на рисковите зони, както и за оценка на потенциалните заплахи. Регионите играят основна роля в това отношение, тъй като са особено засегнати при природни бедствия и поради това са изградили служби за гражданска защита, консолидирайки опит, който може да се изнася в съседни трети страни; именно най-отдалечените региони са натрупали опит, който може да се предаде на околните региони;

16.

подчертава собствената отговорност на държавите-членки в тази област и регламентирането на правомощията на ЕС в съответствие с член 196 от ДФЕС, както беше посочено наскоро и в Заключенията на Съвета по общи въпроси от 14 декември 2010 г. (2);

17.

потвърждава, че следва да бъдат подкрепяни целенасочено също онези държави-членки и региони, които непрекъснато са изложени на природни бедствия, за да могат те да получат още по-добри възможности да реагират бързо и ефективно при бедствие;

18.

счита, че подкрепата от страна на ЕС за премахването на някои недостатъци в отделни области следва да включва възможността капацитетът за реагиране при бедствия да бъде изграден и доразвит във и от самите държави-членки в съответствие с приетите от ЕС стандарти и изисквания;

19.

подчертава, че в ДФЕС се посочва, че в областта на реагирането при бедствия е налице подпомагаща, координираща и допълваща роля. Поради това центровете за наблюдение и информация (MIC) имат координираща роля, а ЕС не разполага нито с правомощия за създаване на собствени звена, нито пък с правото да поеме ръководството на предоставените от държавите-членки звена и други ресурси. Всички планове и мерки трябва да бъдат коригирани и осъществявани в съответствие с изискванията, позволяващи на държавите-членки да прилагат принципа на субсидиарност;

20.

отбелязва, че на звената и институциите на регионално и местно равнище в държавите-членки се пада централна роля в структурата на гражданската защита. Ефективното и бързото реагиране при бедствия ще се осъществява по най-подходящ начин от националните, регионалните и местните сили. Бързото и ефективно справяне с бедствията и ефикасното преодоляване на техните последствия са възможни единствено чрез широка мрежа от съответни превантивни мерки. Именно опитът с преодоляването на сегашните бедствия (горски пожари и наводнения) показва колко е важна бързата и силна реакция за успешното реагиране при бедствия;

21.

наред с това продължава да счита за безусловно необходимо интензивното сътрудничество между регионите и областите, които са изправени пред обща заплаха. Във връзка с това регионите в качеството си на органи, отговорни на местно равнище за ефективна и ефикасна гражданска защита, подчертават отново своя особен и транснационален солидарен ангажимент. Понастоящем вече съществуват редица трансгранични споразумения за подпомагане, с които регионите се ангажират да си оказват взаимна помощ, като те са се превърнали в основата на успешното сътрудничество. В редица случаи регионите вече показаха, че са в състояние да изпълнят със съдържание тези споразумения. Необходимостта от създаване на карта на рисковите зони, както и от оценка на потенциалните заплахи може да бъде от голямо значение в практическо отношение;

22.

посочва, че ефективната широкообхватна гражданска защита по места може да се реализира най-вече с помощта на доброволци. Ето защо укрепването на доброволните структури представлява ефективен принос за подобряване на регионалния капацитет за реагиране при бедствия. КР призовава Комисията да подкрепя в бъдеще изграждането и доразвиването на доброволни структури в областта на реагирането при бедствия в регионите, в които има желание за това. Именно Европейската година на доброволческата дейност следва да се използва за подпомагане на държавите-членки в стремежа им да изграждат съответните структури;

23.

признава, че по-специално на фона на засилващите се поради изменението на климата опасности от природни бедствия, въпросът за предотвратяването придобива особено значение. Поради това ЕС следва да засили съответните дейности и в частност да подкрепи регионите при предприемането на необходимите мерки, за да не се допусне самото възникване на бедствия или съответно да бъдат намалени възможно най-много последиците от тях. Именно опитът от бедствието, свързано с горските пожари в държавите от Южна Европа, показа какъв успех може да се постигне чрез превантивни мерки и какво е тяхното значение;

24.

предвид силата на организационните и правните споразумения между регионите (страните), се застъпва за използването на ефекта на синергията, възникващ от планираното засилване на Центъра за наблюдение и информация (MIC) като орган за координация на усилията в областта на гражданската защита, както и в областта на хуманитарната помощ. Следва обаче да се обръща внимание на запазването на правните и структурните различия в тези два сектора;

25.

подкрепя стремежа за по-силно съгласуване на мерките за хуманитарна помощ с международни правителствени и неправителствени организации, занимаващи се с предоставянето на помощ. Чрез интензивно сътрудничество и чрез възможностите за използване на ИТ базите данни на отделните страни (региони) следва да се избягва изграждането на дублиращи структури. Това се отнася в особена степен за създаването на складове на ЕС за помощи. Наред с това, именно в областта на помощта в натура следва също да се търсят синергии между помощта, предоставяна от държавите-членки, и финансираната от ЕС хуманитарна помощ, като се търси координация с останалите действащи лица, по-специално с регионите, и по този начин се повишава ефективността на помощта;

26.

припомня, че геостратегическото положение на някои региони, включително най-отдалечените, ги превръща в привилегировани европейски участници в областта на хуманитарната помощ при извънредни ситуации извън ЕС, както пролича при неотдавнашните операции, например в Хаити;

27.

счита, че бъдещото повишаване на популярността на постиженията в областта на реакцията при бедствия и хуманитарната помощ е задача от основно значение. Тя служи не само за информиране на гражданите на ЕС за реакцията на ЕС на бедствия и за политическото укрепване на Общността като отговорен и надежден международен партньор, а е подходяща също за да се даде допълнителна мотивация за ангажиране на многото доброволци, чието участие прави тези мисии възможни. Във връзка с това разработването на съвместна комуникационна стратегия, подкрепена с ИТ инструменти и електронни страници (бази данни за капацитета и ресурсите), е важен елемент за повишаването на популярността. Тази комуникационна стратегия следва да съдържа адекватно представяне на ефективността на съществуващите механизми и помощни структури;

28.

позовава се на опита от актуалните международни мисии за помощ при природни бедствия, които показват, че бързият и небюрократичен достъп до транспортен капацитет е ключов фактор за оказване на ефективна помощ. Ето защо по отношение на оптимизирането на международни мисии за помощ КР приветства предложението за засилване на съфинансирането на транспортните разходи. Наред с това следва също да се провери как може да се подобри предоставянето и осигуряването на съответен транспортен капацитет. Тук трябва да се открият начини, позволяващи на оказващите помощ да помагат на засегнатите региони бързо и небюрократично и без допълнително поемане на транспортните разходи. Целта трябва да бъде онези, които вече са предоставили необходимите ресурси, да бъдат освободени колкото може повече от транспортните разходи;

29.

предлага да се насърчава целенасочено и да се подпомага успешното междурегионално сътрудничество в областта на съответните национални подходи за предотвратяване; подчертава, че инициативата INTERREG доказа своята изключителна ефективност за обмена на изпитани практики за предотвратяване на природни бедствия именно в такива трансгранични ситуации. Създаването на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) може още повече да подобри прилагането на мерките за предотвратяване на бедствия в областта на споделените бази данни, ученията, оценката на риска и системите за ранно предупреждение, както и трансфера на технологии и обмена на експерти;

30.

оценява положително изразения от Комисията призив за използване по най-добрия начин на наличните ресурси и да не се създава допълнително финансово и бюрократично бреме. Това е от особено значение именно за местните и регионалните власти, които разполагат с широки познания в областта на предотвратяването и реагирането на бедствия, но трябва да се справят с ограничен бюджет. Това се отнася в особена степен до областта на мисиите за оказване на хуманитарна помощ, за които на равнището на местните и регионалните власти не са налице специални средства, тъй като те не са включени в обикновените им задачи;

31.

приветства планираното укрепване на MIC като орган за координиране на мисиите, както при мисии за оказване на помощ при бедствия в територията на ЕС, така и при хуманитарни мисии извън ЕС, особено в страните, които са най-уязвими при бедствия и чийто „индекс на човешко развитие“ на ООН е най-нисък. Трябва да се отбележи обаче, че в тази връзка не се предвижда поемането и на оперативни задачи. Оперативната отговорност трябва да продължи да се поема от оказващите помощ – тя може да бъде осъществена най-добре именно на това равнище;

32.

категорично застава зад принципите на солидарност, сътрудничество, съгласуване и подпомагане между държавите-членки, регионите и местните власти в ЕС в областта на гражданската защита (3) и изразява съгласие със схващането на Комисията, че е нужна още по-голяма последователност, ефективност и популярност, за да се достигне до целта за по-силно интегриран капацитет на ЕС за реагиране при бедствия;

33.

напомня обаче, че гражданската защита е в основни линии задача на държавите-членки, както и на техните регионални и местни власти, чиито правомощия не бива да бъдат нарушавани;

34.

поради това приветства факта, че в контекста на правомощията на ЕС в съответствие с член 6, параграф 2, буква е), във връзка с член 2, параграф 5 от ДФЕС и член 196 от ДФЕС, Комисията не поставя искане за създаване на европейски корпус за гражданска защита;

35.

подкрепя стремежа на Комисията за разработване на цялостна концепция на ЕС, за да се регламентират областите на предотвратяване на бедствия, реагирането спрямо тях и преодоляването на последиците от бедствия въз основа на съответстваща на Договорите база.