23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/113

1.1

ЕИСК счита, че в тази рамка следва да се разработи стратегия не само ЗА младежта, но също така и СЪВМЕСТНО с младежта. Младите хора следва да бъдат включени в процеса на изготвяне на политики, както и в прилагането им.

1.2

Поради принципа на субсидиарност, младежките политики са най-вече в правомощията на държавите-членки. В съвременното общество обаче много от предизвикателствата пред младежта не могат да бъдат посрещнати в пълна степен без по-глобален и цялостен подход. Ето защо се приветства една интегрирана стратегия за европейската политика за младежта.

1.3

Всички подбрани области на действие са от междусекторно естество и не могат да бъдат разглеждани отделно. Те са взаимосвързани и си влияят взаимно. Ето защо за областите на действие е необходим хоризонтален подход, ориентиран според нуждите на младите хора.

1.4

ЕИСК счита, че следните елементи представляват фактори от основно значение за осигуряването на бъдещата стратегия:

Ето защо ЕИСК отправя следните препоръки:

1.5

Социално-възпитателната работа с младежта и младежките структури трябва да бъдат основното средство за повишаване на информираността и управление чрез междусекторен подход на всички предложени в стратегията на ЕС за младежта области на действие.

1.6

Тъй като ученето може да се осъществява в различни среди, неформалното обучение, допълващо официалното образование следва да бъде допълнително подпомагано.

1.7

На равнището на ЕС и на национално равнище би трябвало допълнително да се помисли за създаването на връзки между училището, работата, сдруженията и доброволческите дейности.

1.8

Подкрепата за предприемаческите дейности чрез механизми за финансиране е свързана с предизвикателства, но е необходима. Предприемачеството не трябва да се ограничава до своето икономическо значение, а да се разглежда в по-широк план.

1.9

Младите хора следва да се превърнат в участници в обществото, тъй като участието им във всички аспекти от живота им е предпоставка за изготвяне на политиките в областта на младежта.

1.10

Необходимо е в цяла Европа да се въведат широк кръг от системи за социално-възпитателната работа с младежта, както и дейности и ефективни услуги, свързани със сътрудничеството, за да се избегне маргинализирането. При всички дейности, насочени към младите хора, изправени пред риска от социално изключване, към тях следва да се подхожда не като към пасивни ползватели на социални услуги, а като към активни участници.

1.11

Признаването на уменията, придобити чрез доброволчески дейности, е от основно значение (включително и в рамките на официалното образование). Уменията и знанията, придобити в резултат от неформалното образование, могат да се използват на пазара на труда, както и за по-активно участие в обществения живот.

1.12

Проектите и дейностите следва да развият у младите хора чувство на глобална солидарност, съзнание и отговорност спрямо световната общност. За да избегне препятствията по пътя си, младежта трябва да може да очаква за близкото си бъдеще достойно заплащане като плод на бъдещата си работа, благодарение на създаването на условия, благоприятстващи политики за подходящо заплащане.

1.13

ЕИСК изразява съжаление, че в предложената стратегия не се посочват конкретни методи за прилагане и начини за измерване на напредъка на европейско равнище и на равнище държави-членки. Въпреки това се очаква, че основният инструмент ще продължи да бъде отвореният метод на координация. ЕИСК счита, че той следва да бъде допълнен от обновен европейски пакт за младежта. ЕИСК също така призовава социалните партньори и Европейската комисия да сключат споразумение за подобряване на мобилността и заетостта на младите хора.

1.14

Младите хора следва да бъдат в центъра на стратегията. Социално-възпитателната работа с младежта и участието в младежки структури е най-ефективният начин да се достигне до тях. Поради това оценката и подобряването на качеството на социално-възпитателната работа с младежта следва да бъдат приоритет.

1.15

Комисията следва да насърчава държавите-членки да въвеждат мерки, които увеличават шансовете за заетост и позволяват на младите хора да станат независими, като:

2.1

Срокът на сегашната рамка за сътрудничество в областта на младежта, основаваща се на Бялата книга за младежта, Европейския пакт за младежта (2005 г.), отворения метод на координация (ОМК) и включването на въпросите, свързани с младежта в другите политики, трябваше да изтече през 2009 г., а рамката не винаги отговаряше на очакванията. В резултат от това, след широк процес на консултации, през 2008 г. Европейската комисия изготви предложение за нова рамка за сътрудничество. Европейската комисия озаглави своето съобщение, представено през април 2009 г., „Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал“.

2.2

Новото предложение за стратегия се основава на три общи и взаимосвързани цели, като всяка от тях включва две или три области на действие:

Във всяка област на действие се предлага списък от специфични цели и действия за Комисията и държавите-членки.

3.1.1

Важни социални предизвикателства като липсата на социална сигурност, нарастващата ксенофобия, пречките пред заетостта и образованието лесно могат да придобият трансгранично измерение и по този начин да застрашат европейския социален модел. Поради икономическата криза за решаването на подобни проблеми повече от всякога е необходим по-последователен европейски отговор. Въпреки че тези социални предизвикателства не засягат единствено младите хора, тази категория е една от най-уязвимите.

3.1.2

ЕИСК счита, че трябва да има по-добра координация между европейското и националното равнище, като се определи по-ясно тяхната роля. Съществуващите различия между държавите-членки следва да се отчитат и да се разглеждат като източник на плодотворно взаимодействие, а не като проблем. Комисията следва да се стреми към по-здрава връзка между европейското и националното равнище в рамките на сътрудничеството по въпросите на младежта и да цели да засили и подобри осъществяването на европейските цели на национално, регионално и местно равнище. Процесът на консултации по въпросите, свързани с младежта, който предшестваше представянето на предложението за стратегия, показа, че политиката за младежта придобива по-голямо значение не само на европейско, но и на национално равнище.

3.1.3

ЕИСК счита, че предложената стратегия представлява допълнителна стъпка в правилната посока. За да може тя да бъде успешна, ЕИСК препоръчва да се обърне внимание на следните предизвикателства:

3.1.4

ЕИСК призовава Комисията да използва съществуващите си правомощия, за да насърчава и насочва държавите-членки при прилагането на стратегията. Комисията следва да поеме ясно своята роля в процеса на координиране на стратегията.

3.2.1

Предложените в предложението за стратегия области на действие (вж. параграф 2.2) обхващат широка социално-икономическа област. Нито една от областите на действие не е пряко свързана със специфична възрастова група, но те са от особено важно значение за младите хора. Все пак някои от областите на действие са по-добре развити, що се отнася до целите, които трябва да се постигнат, а други са относително общи.

3.2.2

ЕИСК счита, че едновременното прилагане на осем тематични области на действие представлява амбициозно предизвикателство и поради това препоръчва да се разгледат следните аспекти:

3.3.1

ЕИСК приветства подчертаването на важната роля на социално-възпитателната работа с младежта. Политиките в областта на младежта следва да се изготвят и прилагат в полза на ВСИЧКИ млади хора. Работата с младежта се превърна във важен двигател за социална промяна (2), който развива умения, които могат да се предават и компенсира липсата на официални сертификати (по-специално за групите в неравностойно положение). Трябва да се положат повече усилия за признаване на уменията, придобити в рамките на социално-възпитателната работа с младежта. Ролята на младежките организации в предоставянето на възможности на младите хора следва да бъде засилена, тъй като те предлагат пространство за собственото развитие и обучение за участие, а придобиването на умения следва да получи по-голямо признание.

3.3.2

Социално-възпитателната работа с младежта е свързана с дейности, чиято цел е целенасочено да се повлияе върху младите хора и които са поставени в рамките на разнообразна среда и структури (например доброволчески младежки организации, младежки центрове в общностите, специални институции, ръководени от публични институции или от църквата). Въпреки това съществува необходимост от ясна дефиниция на този термин.

3.3.3

Социално-възпитателната работа с младежта следва да се превърне в хоризонтален елемент, интегриран във всички области на действие, обхванати в предложението за стратегия. Поради това качеството на социално-възпитателната работа с младежта следва да бъде изрична цел, за да достигне новата дългосрочна стратегия за политиката за младежта до всички категории млади хора. Целта на програми като „Младежта в действие“ и секторната програма Леонардо да Винчи следва да бъде развитието, подкрепата и по-доброто обучение на лицата, занимаващи се с работа с младежта, включително и на професионалистите, като допринасят за изработването на по-професионални подходи към социално-възпитателната работа с младежта.

3.3.4

Социално-възпитателна работа с младежта обикновено е насочена към лица, които са на етап от живота си преди професионалната заетост – от подрастващи до лица със специални нужди, икономически мигранти, групи лица с увреждания и лица в неблагоприятно положение от бедни общности. Въпреки че сама по себе си не представлява пряк инструмент за достъп до работа, социално-възпитателната работа с младежта и участието в младежки структури предлага повече възможности за социална интеграция и би могла да спечели още повече от по-тясното сътрудничество с институциите за професионално обучение и от засилената видимост на нейния принос към пригодността на младежта за заетост.

4.2.1

Образованието винаги е било не само основен елемент на личното развитие и израстване, но също и фактор за развитието на самото общество. ЕИСК е подчертавал, че образованието и професионалното обучение на учителите са тясно свързани с други ключови политики, включително политиката за младежта (3).

4.2.2

Неформалното обучение може да допълва официалното образование и да осигури необходимите умения, които могат да бъдат по-добре развити в по-малко формална система, докато официалното образование може да включва неформални методи, прилагащи принципите на ученето през целия живот.

4.2.3

За да стане ученето по-привлекателно и ефективно за младите хора (4) и за да се признае ролята на неформалното обучение, следва да бъдат взети предвид и следвани следните препоръки:

4.2.4

Непрекъснато расте делът на младите хора, принудени да работят, за да финансират образованието си, като това е основен фактор за неуспеха при полагането на изпитите.

4.2.5

В програмата „Младежта в действие“ и в програми като Комениус, Еразмус и Еразмус Мундус би могло да се предвидят действия и по-добре насочено финансиране, за да може за в бъдеще да се реализират подобни желателни цели. Тези програми следва да станат по-достъпни за всички категории млади хора.

4.3.1

Съществува пряка връзка между образованието и заетостта: колкото по-високо е нивото на образование, толкова по-нисък е рискът от безработица (5). Особено напусналите преждевременно училище са изправени пред големи трудности при намирането на работа, което води до ниски доходи и риск от изпадане в бедност и от социално изключване.

4.3.2

През последните години социалните неравенства се изразяват все повече и по-ясно в нееднакъв успех в образованието, в получаването на дипломи и достъп до работни места, изискващи квалификация. Младите работници и служители са в положение на голяма несигурност с много ниски заплати, работят и живеят при неблагоприятни условия. Квалификацията вече не е застраховка срещу безработицата и деквалификацията и обществото трябва да поеме своята част от отговорността и подпомогне засегнатите като намери решение на тези въпроси.

4.3.3

За да се дадат сигурни перспективи за бъдещето на всички млади хора, освен подобряване на квалификацията в този контекст е особено важно засилването на активните мерки в областта на политиката, свързана с пазара на труда, насочени към търсещи работа младежи, както и премахването на структурните проблеми при прехода от обучение към заетост.

4.3.4

В търсене на по-добре платени и по-привлекателни работни места много млади хора са принудени да напуснат своите държави. Това се отнася до всички нива на образование и води до постоянна миграция с „изтичане на мозъци“, по-специално от новите държави-членки. Това явление се различава от временната мобилност, която е от полза за всички (младите хора, обществата и икономиките) и следва да бъде насърчавана в рамките на ЕС.

4.3.5

Трудът е фактор, свързан с личното и колективно достойнство, както и със социалното приобщаване. Несигурността на работното място, ниското заплащане и извънредният труд представляват пречка пред съчетаването на професионалния със семейния и личния живот.

4.3.6

На равнище ЕС и на национално равнище следва да се обърне по-голямо внимание на прехода на младите хора от училището към професионалния живот. Без добре разработено професионално ориентиране, както и без образователни системи, адаптирани към нуждите на пазара на труда, проблемът за младежката безработица ще остане неразрешен.

4.3.7

С оглед на посоченото по-горе, ЕИСК препоръчва стратегията да се основава на специфични мерки в следните области:

4.3.8

Приветства се инициативата за използване на трудовата заетост сред младите хора като тема за цикъл на структурирания диалог през 2010 г., тъй като представлява добра възможност за популяризиране на тази тема.

4.3.9

Ролята на социалните партньори в света на труда е от особена важност. Европейските социални партньори са силно ангажирани в тази област и по-голямото участие на млади хора с умения и компетенции, съответстващи на нуждите на пазара на труда, винаги е било сред приоритетите в съвместните работни програми.

4.4.1

Подкрепата за иновациите в областта на младежките проекти и предприемаческата дейност чрез механизми за финансиране представлява предизвикателство, но то трябва да бъде поето, за да се даде възможност за насочено към участниците учене. Увеличението на финансовите средства за насърчаване на такива инициативи следва да се приветства, тъй като в много държави-членки националното финансиране е недостатъчно или не съществува.

4.4.2

Предприемачеството не трябва да се ограничава до икономическото му значение, а да се разглежда в по-широк, цялостен смисъл като предприемачески дух, свързан с откриването и създаването на възможности и предприемането на действия за тяхното реализиране, независимо от областта (социална, политическа и т.н.).

4.4.3

ЕИСК препоръчва да се насърчава и подкрепя социалното предприемачество сред младите хора.

4.4.4

На всички нива на образование би трябвало да има програми за развиване на творческото мислене и на умения за решаване на проблеми.

4.4.5

Следва да се създадат програми за поемане на шефство над новосъздадени предприятия (предприемачество) (7), както и схеми за подкрепа на всички видове предприемачество.

4.5.1

Спортът и физическата активност представляват важни инструменти, за да се достигне до младите хора. Те допринасят за здравословен начин на живот, за активно гражданство и за социална интеграция. Като предпоставка за това следва да се поставя по-малко ударение върху спорта като зрителска дейност, а да се насърчават масовото участие, както и спортът през свободното време и несъстезателните спортове.

4.5.2

Спортните прояви с активно участие са често явление в клубовете за спорт в свободното време и привличат млади хора с различен социален произход. Възможно е да се развие значителен потенциал, когато те са свързани с използването на неформални методи за обучение от страна на младежките възпитатели за насърчаване на спорта и физическата активност на младите хора.

4.5.3

Младежките организации на равнище ЕС и на национално равнище следва да бъдат включени в по-голяма степен в текущите кампании на ЕС за насърчаване на здравословния начин на живот, като се обърне внимание на предизвикателствата, свързани с храненето, вредите от алкохола, тютюнопушенето и наркотиците, психическото здраве. При преразглеждането на стратегиите на ЕС по тези въпроси следва да се постави по-силно ударение върху младите хора като специална група. Комисията следва също така и да обмисли изготвянето на стратегия на ЕС за сексуалното здраве, като постави акцент най-вече върху младежта.

4.5.4

Здравната програма на ЕС следва да бъде популяризирана сред младежките организации. Програмата следва да бъде източник на допълнителни финансови средства за насърчаване на здравословен начин на живот. Младежките организации следва да бъдат насърчавани и да се възползват от тази инициатива на ЕС, като работят заедно с професионалисти в здравната област.

4.5.5

Комисията и държавите-членки следва също така да разгледат и въпроса за здравословните и безопасни условия за труд на младите хора. Данните на национално и европейско равнище показват, че за младите работници съществува по-голям риск от трудова злополука. Процентът на нефатални трудови злополуки е с 40 % по-висок сред лицата на възраст 18-24 г (8)., отколкото сред по-възрастните работници.

4.6.1

ЕИСК счита, че предложената стратегия следва да се основава върху прагматичен подход към участието и да представлява нещо повече от политически инструмент. Необходим е истински и прозрачен диалог между младите хора и лицата, отговорни за взимане на решения на всички равнища (европейско, национално, регионално и местно).

4.6.2

ЕИСК вижда възможните начини за постигане на тази цел в:

4.6.3

Следва да се увеличи участието на младите хора в младежките структури и като цяло в гражданско общество. Съществува също така необходимост от по-ясно разбиране и по-добро популяризиране на концепции като участието и активното гражданство.

4.7.1

Насърчаването на потенциала на младите хора следва да бъде постоянна грижа на обществото. Ето защо подходът към младите хора в неравностойно положение следва да се оптимизира чрез специфични мерки.

4.7.2

Социално-възпитателната работа с младежта и неформалното обучение са силен инструмент за интеграцията на младите хора. До напусналите преждевременно училище или лицата с мигрантски произход може да се достигне по-лесно в неформална среда, като целта е предотвратяване на евентуалното социално изключване. Процесът не следва да бъде насочен към проблемите, нито да е концентриран само върху онези лица, които вече са изправени пред проблеми.

4.7.3

ЕИСК препоръчва да се определят конкретни действия, свързани с проекти и дейности, насочени пряко към млади хора в неравностойно положение (те биха могли да бъдат включени в настоящата програма „Младежта в действие“). Тези действия не бива да заменят цялостните приоритети на програмата, а по-скоро да поставят по-ясен акцент върху социалното приобщаване на младите хора в неравностойно положение.

4.7.4

Необходими са повече усилия, за да се постигне социално сближаване в регионите, където участието на младите хора е по-слабо.

4.7.5

Обявяването на 2010 г. за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване представлява добра възможност за популяризиране и развитие на тази тема.

4.8.1

Както посочи ЕИСК в преходни становища, доброволчеството представлява добър опит от гледна точка на личностното развитие, социалното и професионалното приобщаване в обществото и играе важна роля в приобщаването на млади хора с по-малки възможности (10).

4.8.2

За да се засили ролята на доброволчеството, Европейският съюз следва да гарантира, че необходимостта от по-добро признание на доброволческите дейности ще продължи да фигурира в неговия политически дневен ред. Добър пример, чието приложение би могло да бъде разширено, е Youthpass. Инициативи като Европейската доброволческа служба следва да бъдат доразвити, а ценността на доброволчеството да се признае и по отношение на други форми на участие (например другите мерки в рамките на програма „Младежта в действие“).

4.8.3

Следва да се развие по-голямо взаимодействие между националните и европейските доброволчески системи. В тази област, чрез работа с различни концепции за доброволчество, следва да бъде хармонизирано определението за доброволчество, така че да може да се използва в различен контекст.

4.8.4

Както бе препоръчано преди, в областта на доброволчеството е важно да се гарантира по-добра координация между съществуващите национални и европейски програми, да се намалят техническите препятствия и да се разгледа въпросът за здравното осигуряване и осигуряването в случай на злополука. ЕИСК призова Европейската комисия да обмисли разработването на знак за качество за програми за обмен, съответстващи на стандартите за качество на ЕС. Качеството на доброволческата дейност, независимо под каква форма се осъществява тя, е важно и трябва да бъде гарантирано чрез подходящи средства (11).

4.8.5

Следва също да се положат усилия да се предотврати заместването на различни видове заетост от доброволческата служба.

4.8.6

ЕИСК призовава Съвета да приеме предложението на Комисията за решение относно обявяването на 2011 г. за европейската година на доброволчеството. Международният ден на доброволеца, отбелязван на 5 декември, също е добра възможност за популяризиране и развитие на тази тема.

4.9.1

Младите хора са също така „фактори“, върху които пряко въздействие оказва процесът на глобализация. Необходимо е по-добро познаване, чрез научни изследвания, на въздействието на глобализацията върху младите хора. Посредством участието в проекти и дейности, които развиват чувство и съзнание за световна солидарност, младите хора се чувстват по-отговорни спрямо световната общност.

4.9.2

Проблемите в световен мащаб (околната среда, изменението на климата, устойчивото развитие) следва да бъдат включени във всички аспекти на политиката за младежта, за да може политиката за младежта и младежките проекти да допринасят за положителното развитие в тази област. В замяна на това при разглеждането на глобалните политики трябва да се взима предвид младежта.

4.9.3

Приветства се инициативата тема за цикъл на структурирания диалог през 2011 г. да бъде „Младите хора и светът“, тъй като представлява добра възможност за популяризиране на тази тема.

5.1

ЕИСК изразява съжаление, че в предложената стратегия не се посочват конкретни методи за прилагане и начини за измерване на напредъка на европейско и национално равнище. Въпреки това се очаква, че основен инструмент ще продължи да бъде ОМК. ЕИСК счита, че стратегията следва да бъде допълнена от обновен европейски пакт за младежта.

5.2

Бъдещата рамка за сътрудничество следва да се основава на подобрен структуриран диалог, който да бъде колкото може по-всеобхватен и да е разработен на всички равнища, като включва младите хора, младежките възпитатели, младежките организации, националните агенции, изследователите и другите заинтересовани страни, в рамките на целия цикъл на политиките и различните области на политиките. Тя следва да се основава на широк подход „отдолу нагоре“, който включва различни форми на активно гражданство и участието на млади хора с по-малки възможности.

5.3

Изготвянето на политиките в рамките на предложената стратегия следва да се основава на примери от практиката и да бъде колкото може по-прозрачно. ЕИСК препоръчва базата данни на Европейския център на знанието за политиката за младежта (12) да се използва за публикуване на всички доклади, за събиране на данни и анализ.

5.4

Младите хора следва да бъдат в центъра на процеса и социално-възпитателната работа с младежта е най-ефективният начин да се достигне до тях. Ето защо оценката и подобряването на качеството на социално-възпитателната работа с младежта следва да бъде приоритет.