23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/106

1.1

През последните петнадесет години Африка стана обект на нарастващо внимание от страна на Китай, който трайно се превърна в третия търговски и икономически партньор на този континент поради непрекъснатото увеличаване на търговския обмен, инвестициите и сключените партньорства с повечето африкански държави. Въпреки че остана първият икономически партньор на Африка, водещата позиция на Европа започва да отслабва в този многополюсен свят, където страните с възникващи икономики се стремят да установят ново равновесие. Тъй като Африка е географски близък регион, свързан с Европа посредством общи интереси, намесата на други сили задължава Европа да поднови партньорството си с континента.

1.2

ЕИСК приветства предложението на Комисията за започване на диалог и тристранно сътрудничество между Европейския съюз, Китай и Африка. Става дума за една изключително необходима и неизбежна перспектива, въпреки че резултатът от нея е доста несигурен и проблематичен. Необходимо е в частност да се оцени както прагматичния и прогресивен подход, така и значението на предложените четири специфични сектора: мир и сигурност, инфраструктури, използване на природните ресурси и околната среда, земеделие и безопасност на храните.

1.3

Едно тристранно сътрудничество обаче има смисъл само ако е ефикасно и равнопоставено. Отправната точка, от която тръгва асиметрията в съществуващите отношения трябва да се разгледа сериозно - Китай е голяма държава, която търгува сама и поотделно с африканските страни, докато ЕС често изпитва трудности да говори с един глас в своите отношения с континента. Въпреки че китайското присъствие в Африка е свързано с някои спорни въпроси, много от африканските правителства са склонни да предпочетат партньорството с Пекин, който изглежда по-добре подготвен да отговори на техните искания, без да поставя условия и без бюрократично разтакаване.

1.4

За да има ефикасно сътрудничество, е необходимо преди всичко да се гарантира, че всички заинтересовани страни действително проявяват интерес към предложената стратегия и че имат конкретно участие в тристранния диалог. Следователно Комисията и Съветът трябва да осъществят всички необходими инициативи, за да получат адекватни отговори на предложенията в тази област.

Наред с това е необходимо:

1.5

Да се отдели централно място на целта за устойчиво местно развитие означава по-специално да се гарантира:

1.6

Равнопоставеният диалог и сътрудничество трябва освен това да гарантират на всяка страна свободата да поставя на дневен ред дори най-противоречивите въпроси или въпросите, по които съществуват различни оценки и безпокойства. Въз основа на вече приетото решение на Съвета на Европейския съюз, с включването в предложения процес на въпроси от решаващо значение, които понастоящем липсват в съобщението, като например демократичното управление, правата на човека и ролята на гражданското общество, би било постигнато по-голямо съответствие както със стратегията от Лисабон от 2007 г., така и със споразумението от Котону от 2000 г., което урежда отношенията между ЕС и страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ).

1.7

ЕИСК счита по-специално, че е необходимо да се подчертае решаващото значение на включването в тристранния диалог на всички недържавни участници, по-конкретно на частния сектор, синдикалните организации, селскостопанските производители, женските организации, организациите за защита на потребителите и др. Ролята на тези участници значително нарасна през последните години, включително поради успеха на споразуменията от Ломе и Котону. Следователно този положителен цикъл на участие на различните действащи лица от икономиката и социалната сфера в отношенията между ЕС и Африка следва да се изтъква по подходящ начин, а не да се пренебрегва или излага на риск. Ето защо ЕИСК приканва Комисията да включи в предложението си този решаващ въпрос.

1.8

Предвид многостранното призвание на Европа и нарастващия интерес на САЩ по отношение на Африка, сътрудничеството между ЕС, Китай и Африка би могло да обхване и Съединените щати с оглед на едно по-пълно, ефикасно и равнопоставено партньорство, което, разбира се, да функционира в посочените сектори, но да запазва възможността за разширяване на сътрудничеството и в други области.

2.1

Африка се променя много бързо. Въпреки че все още дава само 2 % от БВП и по-малко от 1 % от промишленото производство в света, континентът навлиза в потока на глобализацията след десетилетия на геополитическо и икономическо маргинализиране. Европейският съюз остава най-важният икономически партньор на континента, но Африка е все по-ухажвана от „нововъзникващите инвеститори“ - преди всичко Китай, но също така Индия, Япония, Южна Корея, големите латиномерикански страни и страните от Персийския залив. През последните години и САЩ започнаха отново да обръщат внимание на африканския континент, заинтересовани главно от гарантирането на сигурни енергийни доставки и от противодействието на заплахата от тероризъм. Въпреки че 40 % от населението продължава да живее под минималния праг на бедност, Африка все по-малко се възприема като „отчаян континент“ и все повече като „нова граница“, която предлага възможности за развитие и бизнес.

2.2

Самият африкански континент през последното десетилетие отбеляза значителни промени от политическо естество: създаването на Африканския съюз, с лансирания от него стратегически план за периода 2004-2009 г. и разполагането на нови сили за намеса при решаването на конфликтите; укрепването на регионалните икономически общности; програмите за икономическо развитие (Ново партньорство за развитие на Африка - НПРА) и за управление (Африкански механизъм за партньорски проверки).

2.3

Както многократно подчерта комисар Louis Michel (1), съвкупността от тези промени доведе до това възроденото международно внимание към Африка да се прояви в три основни направления: икономически интереси, интереси в сферата на сигурността и нови властови и геостратегически интереси.

2.4

В икономически план, заедно с надпреварата за достъп и контрол на природните и най-вече енергийните ресурси на континента, вниманието се насочи и към все още огромния потенциал на африканския вътрешен пазар, който през последните години достигна среден растеж от 6 %, с ниска инфлация и положителен процес на значително намаляване на държавния дълг.

2.5

И в двете области Китай показа голяма решителност и способност за дългосрочно структурно инвестиране (2), като по този начин измени историческите връзки с африканските страни, водещи началото си от петдесетте години. От средата на деветдесетте години, въпреки че продължи да изтъква сътрудничеството „юг-юг“ между развиващите се страни, Китай обърна по-голямо внимание на икономическите възможности, които предлага Африка, и установи приятелски отношения с почти всички африкански страни. Континенталният аспект на новия китайски подход беше потвърден със създадения от Пекин Форум за сътрудничество между Китай и Африка (FOCAC) (3). Срещите на върха на този форум, провеждани на всеки три години (Пекин 2000 г., Адис Абеба 2003 г., Пекин 2006 г. и предвидената за декември 2009 г. среща в Sharm el-Sheikh, Египет), определиха ритъма и непрекъснатото развитие на отношенията между Китай и африканските страни. Обновената китайска стратегия по отношение на континента беше официализирана с публикуването на „Бяла книга“ за политиката на Китай спрямо Африка (4) през януари 2006 г.

2.6

Съществените промени в условията, в сравнение с предходните десетилетия, подтикнаха и Европейския съюз да преразгледа собствената си политика по отношение на Африка. Този процес доведе до приемането на нова обща стратегия Африка-ЕС през декември 2007 г. в Лисабон, относно която нашият Комитет изготви обширно и подробно становище (5).

2.7

Докато Китай и Европа отново показват интерес към Африка и склонност да инвестират в нея, начинът, по който тези важни участници в бъдеще ще определят насоката си за взаимодействие, поставя въпроси и поражда очаквания както по отношение на очевидните перспективи за конкуренция, така и на възможните области за сътрудничество. Всъщност трябва да се отчита фактът, че ако в абсолютни стойности ЕС и Китай заемат съответно първо и трето място сред търговските партньори и чуждестранните инвеститори в Африка, през последното десетилетие относителният дял на търговските отношения Европа-Африка е намалял, а този на отношенията Китай-Африка се е увеличил драстично (6).

2.8

Включвайки се във все по-широкия обществен дебат за влиянието на Китай в Африка и мотивирана от приетата през април 2008 г. Резолюция на ЕП по този въпрос (7), през последните две години Европейската комисия започна задълбочено обмисляне, придружено от значителни инициативи за разширено обсъждане (8), за да разбере последиците от протичащите процеси и да очертае възможните насоки на тристранен диалог между ЕС, Китай и Африка.

3.1

В съобщението се предлага да се търсят най-подходящите начини за улесняване на процеса на диалог и равнопоставено сътрудничество между Африка, Китай и ЕС. Следователно основната цел на Комисията е да се насърчава взаимното разбирателство и да се предостави възможност за предприемането на общи и координирани действия в стратегически сектори според приоритетите, определени най-вече от африканските институции.

3.2

Съобщението се основава на прагматичен и прогресивен подход, ориентиран основно към предприемането на конкретни мерки за координация в области, смятани за ключови за насърчаването на стабилността и развитието на Африка. Те са:

3.3

Целта на Комисията е да се направи така, че диалогът и консултациите да се развиват на всички равнища (национално, регионално, континентално и в двустранните отношения ЕС-Китай), за да се постигне по-голямо взаимно разбирателство относно политиките и съответните подходи между политиците от трите страни, което да позволи развитие на конкретни възможности за сътрудничество. Същевременно процесът ще послужи и за повишаване на ефикасността на помощите, в съответствие с Парижката декларация от март 2005 г. и заключенията от семинара в Accra през септември 2008 г.

3.4

Съветът на Европейския съюз възприе и одобри основните препоръки в Съобщението, като изрази мнението, че този тристранен диалог може да допринесе „за подкрепянето на усилията, които Африка и международната общност полагат за установяването на демокрация, за икономическа и политическа интеграция, за добро управление и зачитане на правата на човека“ (9), и като препоръча да се извърши по-задълбочен анализ на предложенията за конкретни мерки.

3.5

ЕИСК обаче изразява загриженост и разочарование поради факта, че досега нито Китай, нито АС не са изразили официална позиция относно тристранния диалог, предложен от ЕС. На последната среща на върха ЕС-Китай сътрудничеството с Африка не фигурираше в дневния ред, както все пак се предлагаше в разглежданото съобщение (10). Следователно досега няма ясни доказателства за желанието на Китай и АС да приемат предложението на ЕС.

4.1

Съобщението съдържа различни важни и положителни аспекти, по-специално:

4.2

Що се отнася по-специално до втория елемент, няма съмнение, че четирите посочени сектора са ключови за развитието на африканския континент, както и, макар и по различен начин, на двустранните връзки Китай-Африка и Европа-Африка.

4.3

Възобновяването на някои конфликти и нестабилността на протичащите мирни процеси, заедно с риска от развитие на нови форми на фундаментализъм и/или на зони, в които съществува възможност за създаване на терористични бази, правят изключително важно сътрудничеството в областта на опазването и насърчаването на мира и сигурността. Особено внимание следва да се обърне на оказването на подкрепа на Африканската архитектура за мир и сигурност и на мироопазващите операции на АС под формата на изграждане на капацитет, обучение, логистична и/или икономическа подкрепа.

4.4

Сътрудничеството в областта на запазването и насърчаването на мира и сигурността обаче би трябвало да предвижда и специфичен диалог за правилата за доставка и търговия с оръжие, особено за правителства или въоръжени недържавни групи, участващи в съществуващи конфликти и/или отговорни за тежки нарушения на човешките права (11), като по този начин в тристранните отношения Китай-Европа-Африка бъде включен въпрос, който вече се обсъжда в рамките на ООН.

4.5

Новият акцент върху инвестициите в инфраструктурите, които дълго време бяха пренебрегвани от европейското сътрудничество, но издигнати в основен аспект от подхода на Китай спрямо Африка, е стратегически важен по две групи причини. Преди всичко, подходящите инфраструктури са необходими за гарантирането както на достъпа и превоза на суровини и продукти, пускани на африканските пазари, така и на онези форми на конкретна и ефективна регионална интеграция, които имат основно значение за социалното и икономическо развитие на Африка. Освен това, усъвършенстването или създаването на нови инфраструктури е несъмненен приоритет за много африкански правителства и не може да продължава да зависи единствено от местния капацитет за финансиране и финансова устойчивост (12).

4.6

Значението на устойчивото управление на околната среда и на управлението на природните ресурси е очевидно само по себе си не само по отношение на изменението на климата в международен мащаб, но също и по отношение на всички аспекти, свързани с условията за експлоатация, превоз и употреба най-вече на минните и енергийните природни ресурси на континента.

4.7

Ако през последните години дебатът се водеше главно по отношение на екологичните условия и условията на труд в обектите, управлявани от или свързани с китайски предприятия, работещи в Африка, както подробно е документирано в едно проучване на African Labour Research Network  (13), то не бива да се забравя, че същата полемика е валидна и по отношение на много европейски или мултинационални предприятия. Следователно проблемът за спазването на международните стандарти и проблемът, свързан с прозрачността (14) при сключването и изпълнението на договорите, подписани с африканските правителства, засягат в еднаква степен Китай, Европа и Африка и затова би трябвало да бъде неразделна част от тристранния диалог относно устойчивото управление на природните ресурси и околната среда и относно подкрепата за африканските инфраструктури.

4.8

Признаването на централното място на селското стопанство и на безопасността на храните най-сетне отново застана начело на приоритетите на основните донори, а също и на общата стратегия по отношение на африканския континент. Необходимо е обаче, възможно най-бързо това внимание да се изрази в конкретни мерки в дългосрочен план, които да обхващат цялостното развитие на селските райони, гарантирайки пълното участие на местното население, включването на организациите на селскостопанските производители и запазването на техния достъп и управление на местните ресурси в дългосрочен план.

4.9

С оглед на това е полезно да се вземе под внимание неотдавнашното предупреждение, отправено на „Срещата на върха на селскостопанските организации от петте африкански региона“, организирана в Рим от сдружението Coldiretti: предупреждение, което се отнася за високия ръст на покупките на земеделска земя в Африка и в други развиващи се страни от държави като Южна Корея, Китай, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Япония, с цел да си гарантират снабдяването с храни, както и ресурсите, необходими за производството на биогорива (15).

4.10

Сътрудничеството в областта на безопасността на храните би могло да бъде използвано и за поставяне на началото на диалог по други важни въпроси като зачитането на Целите на хилядолетието за развитие, закрилата на най-уязвимите групи и здравеопазването. В последната област е необходимо да се обърне особено внимание на определянето на общи стратегии за борба с трите големи пандемии (16) – малария, ХИВ/СПИН и туберкулоза, които впрочем вече са обект на международно сътрудничество в рамките на многостранни форуми.

4.11

По отношение на ролята на африканските институции в процеса на тристранен диалог, централното място на Африканския съюз заедно с регионалните икономически организации и отделните страни е от изключително значение. Участието на тройката на АС в годишния диалог ЕС-Китай е също толкова важно, колкото и идеята на Комисията на Африканския съюз в Адис Абеба да се възложи роля на посредник в редовните тристранни консултации. Това е в съзвучие с необходимостта, вече подчертана от ЕИСК в становището му относно стратегията ЕС-Африка (17), да се гарантира, че африканските институции ще поемат конкретна отговорност, така че да укрепят своя суверенитет и легитимност и да позволят създаването на наистина балансирани партньорства. Необходимо е обаче да се потвърди, че тези приоритети се споделят и възприемат от АС и се прилагат по най-бърз начин в конкретни планове за действие.

4.12

Търсенето на тристранен диалог между ЕС, Китай и Африка е още по-важно, като се има предвид, че Пекин „очарова“ континента. Много африкански правителства възприемат Китай като пример за подражание, тъй като в рамките само на едно поколение страната успя да се измъкне от бедността, да победи болестите и да се превърне в главно действащо лице на международната сцена. Борбата на Китай с бедността се водеше преди всичко в селските райони, като беше заложено на развитието и увеличаването на селскостопанското производство - стратегия, която би могла да послужи и на интересите на африканските страни (18). „Очарованието“ на Китай е голямо и поради факта, че той няма колониално наследство, продължава да се самоопределя като развиваща се страна и да отхвърля логиката на отношението донор-бенефициер, която исторически е по-характерна за ОИСР. Тези характеристики, заедно с наличието на големи средства, които могат да се инвестират или заемат на африканските правителства, дават очевидно предимство на Китай при отношенията му с Африка.

5.1

В същото време обаче, в отношенията Китай-Африка има и критични моменти, които предизвикват безпокойство у външните наблюдатели и за които би трябвало да се намерят начини за диалог в рамките на тристранния процес на сътрудничество, предложен от Комисията.

5.2

Нарастващото китайско присъствие в Африка е свързано с някои спорни въпроси, като се започне от връщането на централното място на местните правителства и на градския елит, както и на произтичащото от това тревожно маргинализиране на африканския частен сектор, застрашаването на скромните социални придобивки, постигнати от африканските синдикати, и условията на труд, които поставят в много неблагоприятно положение местните работници. Отношения на истинско партньорство между равнопоставени участници предполагат, че и трите страни, ЕС, Китай и Африка, могат да поставят на дневен ред дори най-противоречивите въпроси или въпросите, по които съществуват различни оценки и безпокойства.

5.3

Като се съпоставят четирите сектора на сътрудничество, предложени от Комисията, и осемте елемента, определени като приоритетни в Плана за действие за стратегията Европа-Африка, приета в Лисабон (19), се забелязва, че в съобщението не се споменават важни въпроси като демократичното управление, правата на човека и достойният труд. Според ЕС включването на тези въпроси и на ролята на гражданското общество в тристранния диалог би довело до по-голямо съответствие както със стратегията от Лисабон, така и със Споразумението от Котону от 2000 г. (20), уреждащо отношенията между ЕС и страните от АКТБ.

5.4

ЕС и Китай имат различни стратегии за действие в Африка. Докато ЕС предоставя голяма част от своята помощ под формата на дарения, обусловени от все по-стриктни политически критерии (зачитане на демократичните права, на правата на човека и на конвенциите на МОТ, борба с корупцията и напредък в практиките на добро управление, както и участие на гражданското общество) и насочени към намаляване на бедността, то Китай предоставя главно заеми при преференциални условия, голяма част от които са предназначени за изграждане на инфраструктури и са гарантирани с дългосрочни договори за експлоатация на природните ресурси. Освен това китайските заеми често са свързани с наемането на предприятия, имущество и понякога дори работници от Китай, под формата на „обвързани помощи“, които вече почти не се практикуват от държавите от ОИСР. Накрая, самите правила на ОИСР в сферата на търговете за обществени поръчки в много случаи благоприятстват предприятията в държавите с нововъзникващи икономики, на първо място в Китай.

5.5

Обикновено китайският подход е предпочитан от управляващите африкански класи, тъй като не налага условия и не се забавя от прекалената европейска бюрокрация. Той обаче се характеризира с двоен риск: създаване на един вид масивно повторно задлъжняване, което в дългосрочен план би довело до евентуална неплатежоспособност, и засилване на зависимостта на икономиките на отделните страни от „монокултурите“ и техния износ, което на свой ред е свързано с колебанията в цените на международните пазари.

5.6

Макар да остава най-важният икономически и търговски партньор на Африка, Европа, от своя страна, изпитва затруднения да излезе с единна позиция и да създаде и запази истинска последователност в набора от своите политики, назависимо дали става въпрос за политика за развитие, търговия или външна политика и политика на сигурност. По места продължават да съществуват много пречки за координацията на действията на различните държави-членки, поради което се намалява въздействието и ефективността.

6.1

Наред с вече споменатите политически условия, които ЕС поставя в отношенията си с Африка, съществуват други елементи, които характеризират различията в подходите на Европа и Китай и които редица африкански правителства не пропускат да подчертаят:

6.2

Накрая, настоящата международна икономическа и финансова криза подтиква към размисъл относно евентуалното ѝ въздействие върху Африка (22).

Последиците от световната рецесия, намаляването на износа, протекционистичното затваряне на много пазари и спадането на цените на много суровини създават обезпокоителен сценарий, при който има риск от сериозно подкопаване на постигнатите през изтеклото десетилетие цели като намаляването на публичния дълг и дефицит, увеличаването на инвестициите за инфраструктура и конкуренцията, свързана с тях, оздравяването на данъчните системи, а също така и усилията за разнообразяване на националните производствени структури.

6.3

В контекста на кризата неотдавна Китай отново потвърди и дори увеличи своите ангажименти, както по отношение на помощите и заемите, така и на инвестициите (23). ЕС се стреми да изпълнява поетите ангажименти, но през 2009 г. някои държави-членки вече драстично намалиха ресурсите и двустранните финансови ангажименти. Перспективите за 2010 г. са същите, ако не и по-лоши, въпреки че на всички неотдавнашни срещи на върха беше потвърдено, че са необходими нови ресурси.

6.4

В отношенията между Европа и Африка и между Китай и Африка все по-голямо значение придобиват редица миграционни явления, които все още не са добре проучени, по-специално що се отнася до пристигането на китайски граждани в африканските държави. Започването на дискусия относно формите и мащаба на тези потоци, както и на евентуалните връзки между тях, би могло да помогне да се разбере въздействието, което те могат да окажат върху развитието на Африка.

6.5

На последно място ЕИСК счита, че от решаващо значение е сложният въпрос за участието на гражданското общество - въпрос, който не само е ключов за ЕС (24), но който вече се е превърнал в значима и неделима част от всички партньорски отношения с Африка, по-специално след Споразумението от Котону. Тази перспектива за момента не изглежда важна в отношенията между Китай и Африка, нито в двустранните отношения между Пекин и отделните страни.

Четирите посочени от Комисията сектори са подходящи за широко и структурирано включване на всички недържавни участници, в частност предприемачите, синдикатите и организациите на селскостопанските производители, на жените и на потребителите. Въпреки че тяхната роля в африканските общества, в икономическата динамика и в политическите отношения беше призната и засилена именно въз основата на успехите на процеса, започнал със споразуменията от Ломе и Котону, има опасност тя да загуби влияние и отново да бъде маргинализирана, ако дву- и тристранните диалози останат само на междуправителствено равнище. В действителност става дума за роля, която би трябвало да се разглежда като решаващо предимство, което следва да се оползотворява и възобновява.

6.6

ЕИСК отбелязва със загриженост, че в разглежданото съобщение не се казва нищо по този въпрос, нито по отношение на конкретната възможност в предложения процес да бъдат включени както социалните партньори, така и неправителствените участници в по-общ план.