23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/101

1.1

Комитетът споделя становището на Комисията относно необходимостта да се преразгледат основно насоките в областта на ТЕМ-Т, тъй като след 1996 г. Европейският съюз се разшири със значителен брой държави. По тази причина и предвид развитието на политическите приоритети, по-специално повишеното внимание към околната среда и климата, се налага пренасочване на мрежата от транспортни инфраструктури на Общността.

1.2

Предвид проблемите с увеличаващите се емисии на CO2 и инфраструктурните и организационните недостатъци на превоза на товари, Комитетът може да приеме идеята на Комисията, която се стреми да търси комодални решения за този вид транспорт, за да създаде синергии в полза на потребителя.

1.3

ЕИСК желае при изграждането на една нова ТЕМ-Т да се вземат изрично предвид политиката на съседство и връзките на Европейския съюз с Изтока и Юга. В тази рамка Комисията и държавите-членки би трябвало да насочат усилията си към мрежата като цяло, а не към отделните елементи на инфраструктурата. Това ще укрепи солидарността между държавите-членки.

1.4

Комисията предлага три възможни варианта за бъдещата ТЕМ-Т. Комитетът споделя виждането на Съвета, че е за предпочитане структура от две нива, с широкообхватна мрежа и централна мрежа, която включва приоритетна мрежа, определена на географски принцип, и концептуален стълб, който спомага за интегрирането на транспортната политика и инфраструктурните аспекти. ЕИСК счита, че тази възможност ще позволи по-ефикасно използване на финансовите ресурси на ЕС, отколкото към момента. Би трябвало да се създаде координационна група, която да проследява отпускането на средствата.

1.5

Комитетът обръща внимание на Комисията, че както създаването на приоритетна мрежа, така и действието на оперативно съвместими системи за управление на движението налагат да се предвиди по-строга рамка за изпълнение, включваща подходящи наказателни мерки.

1.6

В рамките на бъдещото планиране на ТЕМ-Т ЕИСК подкрепя подхода на Комисията, предложен в Зелената книга, що се отнася до принципа, че всеки вид транспорт се използва съобразно неговите сравними предимства в рамките на ефикасната комодална транспортна верига и така играе важна роля за постигане на целите на Общността в областта на изменението на климата. Целта трябва да остане преминаване към използването на по-екологично чисти видове транспорт.

2.1

На 4 февруари 2009 г. Комисията публикува Зелената книга, озаглавена „ТЕМ-Т: преглед на политиката за по-добре интегрирана трансевропейска транспортна мрежа в служба на общата транспортна политика“, която преразглежда политиката на Комисията в областта на трансевропейската транспортна мрежа (ТЕМ-Т).

2.2

Чрез това преразглеждане Комисията се стреми да привлече възможно най-много заинтересовани страни, за да извлече полза от съществуващите познания, натрупания опит и различните гледни точки. За целта тя обяви обществено допитване, което приключи на 30 април 2009 г.

2.3

Комисията възнамерява да анализира резултатите от това обществено допитване и да се опре на тях в дейностите, свързани с развитието на новата политика в областта на ТЕМ-Т. Времето до края на 2009 г. би трябвало да се посвети на обработка на различните реакции в отговор на Зелената книга и на осъществяване на необходимите проучвания. Комисията възнамерява да представи методологията на тази политика в началото на 2010 г. и след това, до края на 2010 г., да изготви законодателни предложения за преразглеждане на насоките в областта на ТЕМ-Т и евентуално за регламент ТЕМ-Т.

2.4

В Договора за ЕО (членове 154 и 156) политиката в областта на трансевропейските мрежи е определена като принос за постигане на целите на вътрешния пазар за растеж и създаване на работни места и за развитие на икономическо, социално и географско сближаване в полза на всички граждани и икономически оператори.

2.5

Същевременно е необходимо да се постигне устойчиво развитие, като на изискванията за защита на околната среда се отдели централно място в политиката. Политиката ТЕМ-Т би трябвало да се насочи така, че да допринесе значително за практическото осъществяване на целите на ЕС по отношение на климата, известни като „20-20-20“.

2.6

Политиката на ЕС в областта на трансевропейските транспортни мрежи се оформи в периода 1990-1995 г. и стартира официално през 1996 г. с решение на Европейския парламент и на Съвета. Оттогава досега бяха инвестирани 400 милиарда евро в различни инфраструктурни транспортни проекти от общ интерес. Необходимо е обаче да се отбележи, че има значително забавяне в завършването на много проекти. Особено през първия етап от ТЕМ-Т (1996-2003 г.) от общия брой приоритетни проекти бяха изпълнени най-вече пътнотранспортните проекти. Без забавяне трябва да се изградят още инфраструктури за екологично чистите видове транспорт, там където безспорно са необходими.

2.7

Около 30 % от тези 400 милиарда евро инвестиции произхождат от източници на Общността като бюджета ТЕМ-Т, Кохезионния фонд, ЕБВР и ЕИБ. Според предварителните преценки са необходими още 500 милиарда евро инвестиции. Предвижда се 80 % от фондовете за приоритетни проекти ТЕМ-Т да бъдат насочени към железопътния сектор.

2.8

Опитът показва, че за европейските граждани е трудно да забележат резултатите от политиката в областта ТЕМ-Т и нейната добавена стойност. Комисията се опитва да промени това чрез подхода, който възприема в разглежданата Зелена книга и поставя целите, свързани с изменението на климата, в центъра на бъдещата политика в областта на ТЕМ-Т.

2.9

Самата Комисия счита, че се налага основно преразглеждане на политиката за ТЕМ-Т. Необходимо е да се изгради здрава основа за ефикасен принос към целите на Общността в областта на изменението на климата, като се започне процес, който да обедини икономическите и екологичните цели и да отчита изрично нуждата от ефикасен транспорт на пътници и товари. Този процес ще цели постигането на комодалност и ще разчита на новаторски технологии.

2.10

Тъй като преразглеждането има твърде широк обхват с политическо, социално, икономическо, екологично, институционално, географско и техническо измерение, Комисията реши да публикува Зелена книга, в която изложи вижданията си и предложи на заинтересованите страни възможността чрез консултация да вземат активно участие в дискусиите и да направят предложения за нова политика за ТЕМ-Т.

2.11

Относно Зелената книга за бъдещата политика ТЕМ-Т в резолюция от 22 април 2009 г. Европейският парламент отбеляза, че подкрепя въвеждането на доста неясното понятие „концептуален стълб“ на ТЕМ-Т, макар че вижда полза и от конкретни проекти и счита, че по-екологичните видове транспорт би трябвало да преобладават в списъка на приоритетните проекти.

2.12

На заседанието си на 11 и 12 юни 2009 г. Съветът на министрите изрази мнение, че всички текущи приоритетни проекти по ТЕМ-Т би трябвало да са неразделна част от съразмерна приоритетна мрежа, включваща вече изградени и изграждащи се инфраструктури и проекти от общ интерес. Тези проекти би трябвало да бъдат мултимодални, като се обърне специално внимание на възлите и интермодалните връзки.

2.13

Съветът счита също, че политиката за ТЕМ-Т би трябвало да допринесе значително за постигането на целите в областта на опазването на околната среда и изменението на климата. Оптималните интеграция и сътрудничество на всички видове транспорт на равнище материални инфраструктури и интелигентни транспортни системи би трябвало да осигурят ефикасността на комодалните транспортни услуги и по този начин да изградят здрава основа за намаляване на емисиите на CO2 и другите емисии в транспортния сектор.

3.1

Комитетът счита, че Комисията, след като отчете факта, че решението на Европейския парламент и на Съвета от 1996 г. относно създаването на трансевропейска инфраструктурна мрежа от общностен интерес не се изпълнява съгласно предвижданията – факт, признат и в Съобщението на Комисията, озаглавено „Трансевропейски мрежи: Към интегриран подход“, COM(2007) 135 окончателен, предприе адекватни мерки с цел да определи насоки за основно преразглеждане на политиката за ТЕМ-Т чрез обществено допитване в рамките на изготвянето на Зелената книга.

3.2

ЕИСК стича също, че е необходимо основно преразглеждане на насоките в областта на ТЕМ-Т, тъй като от 1996 г. насам Европейският съюз се разшири с голям брой държави-членки. Това развитие налага неизбежно преориентиране на инфраструктурната мрежа на Общността.

3.3

В политическата оценка на насоките в областта на ТЕМ-Т, извършена от Комисията, се подчертава, че разширяването на ЕС отслаби първоначалното планиране на мрежата, което имаше за цел да свърже помежду им големи части от националните мрежи на различни видове транспорт, както и да ги свърже на националните граници.

3.4

Тъй като осъществяването на нова ТЕМ-Т изисква огромни инвестиции, Комитетът счита, че е от основно значение да се отчетат възможно най-голям брой определящи фактори и елементи, за да се вземат разумни и правилни решения. Като начало Комитетът препоръчва финансовите средства да отразяват амбициите, а не обратното.

3.5

Основите за бъдещата политика ТЕМ-Т се намират в Договора за създаване на ЕО. В членове от 154 до 156 има елементи, които трябва да се вземат предвид. В миналото не се обръщаше достатъчно внимание на устойчивото развитие, а следователно и на целите в областта на климата, и Комитетът споделя мнението на Комисията, че това е ключов елемент от транспортната политика по принцип и следователно на политиката за ТЕМ-Т. Впрочем ЕИСК вече обърна внимание на този въпрос в становището си от 13 март 2008 г. (TEN/298 – CESE 488/2008), където също подчерта необходимостта да се възприеме интегриран подход.

3.6

За да се приложат разпоредбите на договора, бяха приети насоки, наречени ТЕМ-Т. Те определят условията за избор на проекти от интерес за Общността, които ще получат помощ от държавите-членки. Крайната цел на тези насоки е да се създаде мултимодална мрежа, която по новаторски начин ще позволи да се осъществява сигурен и ефикасен превоз.

3.7

Комитетът подкрепя подхода на Комисията за търсене на комодални решения за превоз на товари с цел да се преодолеят проблемите с увеличаването на емисиите на CO2 и слабостите по отношение на инфраструктурата и организацията. ЕИСК споделя мнението на Комисията, че развитието на морските магистрали е от ключово значение за бъдещото развитие на ТЕМ-Т.

3.8

Комисията счита, че преразгледаната политика за ТЕМ-Т би трябвало да се опре на постигнатите до момента резултати и да се гарантира приемственост на договорения по-рано подход. Комитетът поставя въпроса дали това е съвместимо с едно основно преразглеждане на политиката. На практика една оценка по обективни критерии на списъка с понастоящем приоритетните проекти, посочени в Приложение 3 към насоките за ТЕМ, по мнението на ЕИСК би трябвало да доведе до преразглеждане на съдържанието на това приложение и, логически погледнато, до заличаването на някои проекти.

3.9

Колкото до изготвянето на новата политика ТЕМ-Т, Комитетът е съгласен с Комисията относно необходимостта тя да се основава на двойна цел, която обединява икономика и околна среда. ЕИСК е на мнение, че един цялостен подход ще позволи да се създадат синергии, особено при проекти, свързани с разширяването на ЕС. По тази причина е важно при избора на мрежа да се установят също и последиците за околната среда, по-специално отражението върху климата. Следователно в рамките на усилията за насърчаване на устойчива и ефикасна транспортна система, основана на принципа на комодалността, трябва да се търси баланс между икономическите интереси и грижата за околната среда.

3.10

Като пример Комитетът би желал да насочи вниманието към интеграцията на въздушния и железопътния транспорт на разстояния до 500 км – интеграция, насърчавана от пазара. Връзките с високоскоростните железопътни линии имат много важна роля за превоза на пътници. Но и за превоза на товари съществуват интересни възможности в областта на интеграцията на летищата в европейската железопътна мрежа.

3.11

Комитетът е на мнение, че новата ТЕМ-Т би трябвало да се съсредоточи най-вече върху мрежата, с нейните материални и нематериални аспекти и че трябва да се наблегне повече на измерението, свързано с политиката на съседство, по-специално на транспортните инфраструктури от запад на изток и от север на юг в ЕС („Via Baltica“ и оста Хелзинки – Атина). По мнението на ЕИСК т.н. подход на съседство ще благоприятства солидарността между народите в ЕС.

3.12

Комисията предлага за всички избрани проекти от общ интерес да се направи стандартизиран анализ на разходите и ползите, основан на множество критерии, с цел да се определи добавената им стойност на европейско равнище. Това ще позволи да се отчетат всички фактори, независимо дали те имат цифрово финансово изражение или не. Така субсидиите на Общността биха могли да се насочат по справедлив и обективен начин само към онези проекти, които имат действителна добавена стойност за ЕС. ЕИСК е на мнение, че трябва да се използват всички методи, водещи до по-ефикасна и целенасочена употреба на фондовете на Общността.

3.13

Подобно хармонизиране на методиката би било особено полезно за премахване на инфраструктурните затруднения по границите, където проблемът често е разпределението на разходите. Това би могло да доведе до рационализация на програмата ТЕМ-Т и би позволило да се насочи повече внимание към обединяването на икономическите и екологичните аспекти.

3.14

В Зелената книга Комисията поставя въпроса коя от следните възможности да се избере за бъдещето на ТЕМ-Т:

3.15

Комитетът предпочита последната възможност. Той смята, че финансовите средства на Европейския съюз трябва да се използват по-ефикасно, отколкото до този момент и че насочването на средства към една централна мрежа предлага най-интересните възможности за постигането на тази цел. Не е възможно широкообхватната мрежа, за която през годините прилагането на част от общностното законодателство в областта на транспорта беше обвързано с обхвата на настоящата мрежа ТЕМ-Т, просто да се изостави, тя трябва да продължи да съществува. Следователно засегнатите проекти не биха могли да разчитат на субсидии от бюджета на ТЕМ-Т, но биха могли да се финансират от регионалните фондове или от Кохезионния фонд.

3.16

Комитетът смята, че за да се използват по-ефикасно и по-ефективно финансовите средства на ЕС, отпускането им би трябвало да се проследява от координационна група.

3.17

По мнението на ЕИСК приоритетната мрежа, определена на географски принцип, би трябвало да е съставена от истински мултимодални оси, свързващи най-важните икономически центрове с най-голямо население, както помежду им, така и с основните транспортни възли като морски пристанища, летища и пристанища по вътрешните плавателни пътища. Тази мрежа би трябвало да отговаря на изискванията, свързани със защитата на околната среда и насърчаването на социалното и устойчивото развитие.

4.1

Комисията счита, че устойчивото развитие и най-вече амбициозните цели в областта на климата, които си постави ЕС през декември 2008 г., изискват да се преразгледа подходът към трансевропейските мрежи. Подобно на Комисията Комитетът счита, че климатичните въпроси сами по себе си са убедителен аргумент, за да се пристъпи към преразглеждане, но подчертава, че незавършените планирани проекти и разширяването на ЕС правят това преразглеждане неизбежно.

4.2

ЕИСК е съгласен по принцип с аргументите на Комисията за извършване на анализ на разходите и ползите на всички проекти от общ интерес, при условие че това позволява също да се използват и други методи със същия ефект. Все пак Комитетът обръща внимание на нуждата от по-уеднаквен начин за определяне и оценка на външните ефекти.

4.3

Комитетът изразява съгласие с Комисията, че в рамките на преразглеждането на ТЕМ-Т мрежата от големи инфраструктурни проекти, свързани помежду си, трябва да се допълни от концептуална мрежа на този вид проекти. Освен това той би желал да наблегне на необходимостта Комисията да насочи значителна част от координационните си усилия към осъществяването на този вид проекти.

4.4

ЕИСК подчертава, че системните инвестиции в европейската научноизследователска и технологична развойна дейност създадоха нови възможности за постигане на целите, поставени от европейската транспортна политика, с други средства, а не само с инвестиции в материална инфраструктура.

4.5

Комисията представи различните възможности и политически намерения в няколко съобщения като План за действие в областта на логистиката или План за действие относно интелигентните транспортни системи (ИТС). Във всеки случай, при внедряването на тези нови технологии трябва да се предотврати отрицателното въздействие върху условията на труд и защитата на данните.

4.6

Във връзка с това е уместно да се спомене също и инициативата „Зелени автомобили“, която е част от европейския план за икономическо възстановяване и посочва как да се подобри ефикасността на европейската транспортна система, като се внедрят чисти задвижващи технологии и интелигентна логистика. Може да бъде посочена също и Европейската програма за действие NAIADES, чиято цел в общ смисъл е да насърчи вътрешноводния транспорт.

4.7

Понятието „зелени коридори“ е описано накратко в Плана за действие в областта на логистиката, посочен в параграф 4.5. ЕИСК би оценил изясняване на понятието, тъй като счита, че идеята за зелени коридори предполага също наличие на алтернативни начини за превоз, които да осигуряват транспорта между различните възли, за да може да се направи избор, изгоден от гледна точка на разходната ефективност.

4.8

Осъществяването на ТЕМ-Т към момента се счита за задължение на държавите-членки. Въпреки че изграждането на инфраструктури само по себе си е национална компетентност, ЕИСК настоява за създаването на „приоритетна мрежа“ Комисията да изготви по-задължаваща рамка, предвиждаща по-конкретно санкции. Такава рамка може да се създаде и за оперативно съвместимите системи за управление на движението.

4.9

Комитетът счита, че в дискусията за приоритетната мрежа трябва да се наблегне изрично на морските магистрали. Успоредно с това трябва да се постави по-отчетливо ударение на разширената логистична мрежа, за да се осигурят на морските пристанища на ЕС коректен достъп и подходящи връзки с вътрешността, без да се забравя, че не може да става въпрос за изкривяване на конкуренцията.

4.10

Накрая Комитетът отбелязва съгласие с редица от повдигнатите от Комисията въпроси в Зелената книга, които трябва да бъдат отчетени при бъдещото планиране на ТЕМ-Т. Могат по-специално да бъдат посочени разнопосочните нужди от превоз на пътници и на товари, зависимостта на летищата от цените на горивата, сигурността, икономическото развитие и защитата на околната среда, проблемите на морските пристанища и на логистиката на превоза на товари, спомената в параграф 4.9 – понятие, което се опира на принципа, че всеки вид транспорт се използва според неговите сравнителни предимства в рамките на ефикасни комодални транспортни вериги и има голяма роля в постигането на целите на Съюза, свързани с климата. Целта трябва да остане преминаване към използването на по-екологично чисти видове транспорт.