23.12.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/69

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет — Към европейска стратегия в областта на електронното правосъдие (e-Justice)“

COM(2008) 329 окончателен

2009/C 318/13

Докладчик: г-н J. PEGADO LIZ

На 30 май 2008 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 9 септември 2009 г. (докладчик: г-н J. PEGADO LIZ).

На 456-ата си пленарна сесия, проведена на 30 септември 2009 г. и 1 октомври 2009 г. (заседание от 30 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с единодушие.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК приветства Съобщението на Комисията „Към европейска стратегия в областта на електронното правосъдие (e-Justice)“ заради неговата навременност и за структурирания и убедителен начин, по който е изготвено и представено, което и мотивира решението на ЕИСК да се произнесе по този въпрос, въпреки че първоначално към него не беше отправено искане за изготвяне на становище.

1.2

Споразумението, до което междувременно достигнаха ЕП, Съветът и Комисията и което е отразено в резолюцията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 28 ноември 2008 г. относно плана за действие, който следва да се изпълнява в тази област до 2013 г., както и препоръките относно обхвата на инициативата и нейното бъдещо развитие, са ключови елементи за постигане на баланс, които следва да бъдат взети под внимание.

1.3	Във връзка с това ЕИСК приветства като цяло определените насоки за действията, които следва да бъдат предприети. Позицията му, обаче, се формира на базата на някои предположения, в съответствие с определени параметри и резерви относно начина, по който те ще се изпълняват и прилагат.

1.4	Ето защо Комитетът подчертава отсега необходимостта от по-ясно разграничаване на характерния и специфичния обхват на електронното правосъдие в рамките на други приложения на новите информационни технологии към различни аспекти, свързани с гражданството и публичната администрация като цяло.

1.5

Комитетът обръща също така внимание върху крайните цели за постигането на правосъдие и по-точно - на така нареченото „справедливо правосъдие“: похвалните инициативи за опростяване и унифициране на актовете и процедурите трябва реално да обслужват интересите на гражданите като цяло и на икономическите и социалните оператори в частност, що се отнася до достъпа до правосъдие, както и да бъдат приети и приветствани от специалистите, работещи в съдебната система.

1.6

Изразява загрижеността си относно възможността инициативите в тази област да засегнат основните права на европейските граждани, по-специално защитата на личните данни, и препоръчва настоятелно при действията, които ще бъдат провеждани в тази насока, да се спазват ръководните принципи на международните конвенции и на националното гражданскопроцесуално право, които са общи за европейските държави.

1.7

Призовава Комисията винаги да държи сметка за особеностите и за характеристиките на различните национални правни системи, отразяващи културните модели и националните ценности, които следва да бъдат защитени, в съответствие с принципа на субсидиарност, но също и с оглед на баланса разходи/ползи за всяка нова инициатива в съответствие с принципа на пропорционалност.

1.8	Поради това препоръчва на Комисията при разработването на различните планирани инициативи винаги да държи сметка за мнението на гражданите при правоприлагането, така че ИКТ да служат за целите на правосъдието, а не обратно.

1.9

Препоръчва по-конкретно да се вземат специални мерки и да се обърне по-голямо внимание при въвеждането на механизмите за дематериализация на съдебните производства, за да бъдат изпълнени процедурните изисквания и изискванията за надеждност на носителя, които са гаранция за съдебна сигурност и безопасност.

1.10	Накрая призовава Европейския парламент и Съвета да следят отблизо разработването на различните планирани механизми, като контролират прилагането им в светлината на ценностите и на моделите, произтичащи от съответните резолюции, които ЕИСК също подкрепя.

2.   Въведение и обяснителни бележки

2.1   Въпросът с електронното правосъдие беше разгледан за първи път по последователен начин по време на италианското председателство през 2003 г. в рамките на съвместна конференция със Съвета на Европа, която достигна до следните заключения: „накрая, и най-вече, обсъжданията относно предимствата, възможностите и опасностите, свързани с интернет са повод за загрижеността ни за ценностите и правата, които са записани по-специално в конвенциите на Съвета на Европа относно правата на човека и защитата на личните данни“ (1).

2.2   През изминалите след това години редица държави-членки разработиха собствени системи за електронно правосъдие, като някои постигнаха високо равнище на теоретична разработка и практическа насоченост, но при слаба координация помежду им (2).

2.3   На общностно равнище обсъжданията на въпроса започнаха в рамките на електронното управление и по-специално след документите eEuropa 2002 и eEuropa 2005, приети съответно от Съвета във Фейра през 2000 г. и от Съвета в Севиля през 2002 г., както и след стратегическия документ i2010 (3).

2.3.1

Проектът за електронно правосъдие беше лансиран във връзка с Шестата рамкова програма като един от двата първи „интегрирани проекта“, но все още с твърде ограничени и експериментални цели. Въпросът обаче беше разгледан по-конкретно едва на неформалната среща на министрите на правосъдието в Дрезден през януари 2007 г. и впоследствие беше развит на конференцията „Work on e-Justice“, проведена в Бремен през май 2007 г (4).

2.4   Истината е, че въпросът претърпя динамично развитие (5) по време на португалското председателство: в рамките на неформалната среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи на 1 и 2 октомври 2007 г., на която бяха определени централните теми на бъдещите становища; в рамките на Съвета за правосъдие и вътрешни работи на 6 и 7 октомври 2007 г., когато беше направен преглед на извършеното и като краен срок беше поставен края на първото полугодие на 2008 г.; накрая, посредством заключенията на Съвета на министрите от 14 декември 2007 г., в които се приветстват постигнатите резултати в областта на електронното правосъдие и се призовава за продължаване на работата по този въпрос.

2.5   По време на същото това председателство Комисията изготви разглежданото съобщение, адресирано до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет, но без да сезира последния. Като си даде сметка за това, ЕИСК реши да поеме инициативата и да се произнесе по съобщението.

2.6   Сигурно е, че както Европейският парламент (6), така и Съветът (7) вече са имали повод да вземат отношение по това съобщение и по-специално по приложения към него план за действие. Въпреки това, предвид факта, че това е програма от мерки, които трябва да бъдат предприети в петгодишен период, изложените по-долу бележки и препоръки не бива да се считат за незначителни, тъй като става въпрос за гледната точка на представителите на гражданското общество, които са най-заинтересовани и засегнати от предстоящите инициативи и които евентуално могат да бъдат взети предвид при прилагането на различните планирани мерки (8).

3.   Кратко обобщение на съобщението на Комисията  (9)

4.   Общи бележки

4.1   ЕИСК подкрепя като цяло инициативата на Комисията, която днес вече е допълнена с предложенията на Европейския парламент и насоките на Съвета.

4.1.1

Въпреки това подкрепата му не е безрезервна, а се придружава от някои условия и ограничения.

4.2   Преди всичко е необходимо да се определи правилно обхватът на електронното правосъдие. Въпреки че може да бъде включено в по-широките понятия като „електронна демокрация“ или „електронно управление“, от които е неразделна част, и въпреки че е тясно свързано с „електронното право“, което трябва да позволи електронен достъп до правни текстове и до изготвянето им в реално време, независимо дали се отнася за материално или процедурно право, за задължителни правни актове (hard law) или за актове с незадължителна юридическа сила (soft law), както и за съдебната практика на съдилищата и административните решения, електронното правосъдие следва да бъде обхванато от правните аспекти на правоприлагането в областта на гражданското, търговското и може би административното право, т.е. от юрисдикционните практики и процедури, включително арбитражното производство (10).

4.3   От друга страна, не трябва да се забравя, че върховната ценност на всяка програма за прилагане на правосъдие не е нито бързината на правосъдието, нито неговата ефективност, нито разходите, отделяни за него, нито дори опростяването му, а СПРАВЕДЛИВОТО ПРАВОСЪДИЕ (11) при пълно зачитане на основните права, по-специално защитата на личните данни на гражданите.

4.3.1

По този начин се отправя предупреждение срещу всички крайности, които с цел опростяване, ефикасност, икономия или бързина биха нанесли вреда на тази основна ценност на правораздаването и които, вместо да улеснят достъпа до правосъдие, ще го затруднят или усложнят.

4.4   Също така е важно желаната дематериализация или опростяването на процедурите, както и унифицирането на методите и начините на работа, да не заличават различията там, където тези различия са необходими, и тези усилия да не доведат да отмяната, наред с излишното и случайното, на съществени елементи, които не е задължително да са идентични и може би не трябва да бъдат такива.

4.4.1

От съществено значение е да се гарантира, че всяка програма за прилагане на информационните технологии ще отговаря едновременно на нуждите на европейските граждани като цяло и в частност на нуждите на икономическите и социалните оператори, както и на практикуващите юристи. Подобна програма не може да противоречи на техните интереси.

4.4.2

Също така е необходимо да се гарантира, че нито една въвеждана или прилагана система няма да допуска евентуална намеса от страна на трети лица, без значение дали се касае за измама или обикновена небрежност, която би могла да постави под въпрос сигурността или надеждността на нейното използване или възможността за цялостна или частична промяна на съдържащите се в нея досиета и тяхното съдържание.

4.5   Друг аспект, на който трябва да бъде отделено внимание, се отнася до различните формалности, които могат да се сторят прекалени или ненужни на неспециалистите, но които допринасят съществено за начина, по който обществеността преценява съдиите и решенията, които те произнасят, или са гаранция за спазването на основните права при правораздаването (12).

4.6   Следва да се добави, че тъй като процесуалното право е спомагателно право, субсидиарно на материалното право, а последното отразява културното многообразие между държавите-членки, не е нито възможно, нито желателно да се извършва неговото уеднаквяване. Не може и не трябва да се унифицират основните аспекти, които са различни в производните съдебни процедури, тъй като може да се нарушат основни права, които тези процедури имат за цел да защитават и гарантират.

4.7   Тъй като правото и по-специално процедурното право е съвкупност от инструменти на правната техника, предназначени за правораздаване от специалистите по право, които разполагат със специално образование и съответния професионален опит, е естествено при дефинирането и използването на тези инструменти да се използва характерен за тези специалисти професионален език.

4.7.1

Прекомерният стремеж за опростяване и достъпност на тези инструменти може да доведе до загуба на логичност и технически смисъл, който, от своя страна, не е задължително да бъде еднакъв във всички национални правни системи.

4.7.2

И в тази област следва да се търси не толкова унифициране на съдебните инструменти, колкото съответствия между тях или „обща референтна рамка“.

4.8   Накрая ЕИСК счита, че за ефикасното внедряване на системи за прилагане на новите технологии в правосъдието трябва предварително да е налице увереност, че тези системи отговарят на нуждите и целите на организацията, че са съвместими със съществуващите компютърни системи, като следва да се извърши предварителен одит на действащите процедури и да има възможност системата да се пригоди бързо и с ограничени средства към новите обстоятелства и новите цели.

4.8.1

Следва да се обърне повече внимание в общ план на съотношението разходи/ползи за тази инициатива като цяло и на различните етапи от изпълнението ѝ, предвид това, че в оценката на Комисията за въздействието (достъпна само на един официален език) не се съдържат количествени показатели. Вместо това изрично се признава, че разходите са правомерни, но не могат да се изчислят, могат само да бъдат определяни за всеки конкретен случай, в съответствие с ползите, а като цяло, въпреки че не подлежи на съмнение, икономическото въздействие трудно може да се изчисли. Това е една крайно субективна позиция, която трудно може да бъде приета, когато се отнася за проект от такъв мащаб (13).

5.   Специфични бележки

5.1   Тъй като един процес се състои от актове (процедурни), които трябва да бъдат документирани поради съображения за безопасност и сигурност, както и за да се гарантират правата на страните, въпросът с надеждния носител на целия процес може да наложи ограничения върху устното обсъждане и дематериализацията, при следване на принципите на правовата държава.

5.1.1

Именно в тази перспектива следва да бъдат анализирани и разгледани някои аспекти на дейностите, предвидени в „общата стратегия“.

5.2   Относно портала за електронно правосъдие, ЕИСК счита, че преди въвеждането му трябва да се проведе сериозно обучение на всички практикуващи юристи (съдии, прокурори, длъжностни лица в съдебната система, административни власти, правителствени служители и всички специалисти по право), така че той да се превърне в полезен и надежден инструмент за всички заинтересовани лица.

5.2.1

ЕИСК счита, че порталът може да бъде център за информация и съдебни услуги и много полезно пространство за връзка между гражданите, предприятията и практикуващите юристи, което да допринася за решаването на съдебните проблеми.

5.2.2

Според ЕИСК порталът може да бъде полезен и надежден инструмент, който да се използва ежедневно от всички практикуващи юристи. За целта обаче е необходимо да се гарантира надеждността и достоверността на съдържащата се в него информация и е желателно порталът да съдържа различни нива и права на достъп в зависимост от търсената информация, за да бъдат защитени заинтересованите лица.

5.2.3

Порталът трябва да дава достъп и до общностното и националното законодателство, подобно на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела (14). Този достъп трябва да бъде свободен за широката публика и да предоставя по-добри съвети и по-добра обща правна помощ по правните въпроси.

5.3   Относно видеоконферентната връзка ЕИСК счита, че следва да се извърши прецизен одит на всички съдилища в държавите-членки (15), така че да се провери дали разполагат или не с необходимото аудиовизуално оборудване за използване на тази техника. Към настоящия момент не е сигурно, че всички държави-членки са оборудвали съдилищата си с необходимата техника за осъществяване на видеоконферентна връзка, нито че системите им са съвместими, нито дори че работят правилно (16).

5.3.1

Освен това, ако целта е да се събират доказателства от свидетели или да се изпращат съдебни актове или решения, ЕИСК е на мнение, че е необходима реална законодателна хармонизация по отношение на свидетелските показания и видеоконферентната връзка между различните държави-членки, така че да няма разлики в тълкуването и прилагането на законодателството в тази област, защото без този необходим законодателен механизъм видеоконферентната връзка в различните държави-членки ще се сблъска с пречки от законов, а дори и културен характер.

5.3.2

Ако видеоконферентната връзка бъде приета в предложения вид, ЕИСК счита, че тя трябва винаги да се изисква между заинтересованите съдилища и в този случай Комитетът признава, че порталът може да допринесе за тази практика, при условие че съдържа всички необходими за целта елементи (17).

5.4   Що се отнася до сътрудничеството между съдебните власти и по-специално до връзката между регистрите за съдимост, ЕИСК смята, че това сътрудничество, предвид деликатния характер на материята, трябва да се подчинява на най-строгите изисквания за сигурност и защита на личните данни, така че да се запази личният живот на засегнатите граждани (18).

5.4.1

Въпреки това ЕИСК е на мнение, че трябва да се извърши и предварителен анализ на националните законодателства и на материалните условия във всяка държава-членка, така че в тази толкова деликатна материя да не съществуват различни приложения и процедури при обмена на информация по наказателно-правни въпроси.

5.5   По отношение на помощта в областта на преводите, ЕИСК обръща внимание върху факта, че порталът за електронно правосъдие трябва да бъде многоезичен, а информацията трябва да е налична на всички езици на ЕС. За да бъде полезна, автоматизираната система за превод трябва да позволява писмен и устен превод на уебстраницата в реално време, така че тя да бъде достъпна за гражданите на ЕС.

5.5.1

За да бъдат улеснени специалистите в областта на правото, порталът за електронно правосъдие може да включва база данни на съдебните писмени и устни преводачи, както и всички необходими формуляри, правилно преведени на езика на съдебната система на всяка държава-членка.

5.5.2

Предполагаемите огромни разходи, до които би довела една ефикасна автоматизирана система за симултанен превод на всички езици на Общността, би трябвало да бъдат преценени внимателно с оглед на осъществимостта и пропорционалността спрямо очакваните резултати и практическото използване на системата.

5.6   Някои инициативи налагат специални резерви и предпазливост, по-специално тези, които се отнасят до пълната дематериализация на европейските процедури в областта на съдебното разпореждане за плащане (19) или споровете с малък материален интерес (20), а също и тези, които предвиждат създаването на „изцяло електронни европейски процедури“, тези които са свързани с изпращането на съдебна призовка или уведомяване за съдебни актове изключително по електронен път, и тези, които предвиждат онлайн плащане на съдебните разноски или заверка на документи по електронен път.

5.6.1

Във всички упоменати случаи ЕИСК съветва да се действа изключително предпазливо при въвеждането им, да се преценява внимателно съотношението между разходи и ползи и настоява за дълги експериментални периоди и тестване преди повсеместното им приемане, както и да се разполага с абсолютни гаранции относно тяхната съобразност с правилата на процесуалното право, които са общи за правовите държави.

---

(1)  Конференция на тема „Стратегии за интернет и електронно правосъдие в Европа“, Рим, 13 и 14 ноември 2003 г.

(2)  Следва да се отбележи случаят с Белгия, където в комисията, на която беше възложено осъществяването на проекта за електронно правосъдие, участваха някои от най-известните теоретици и практици на правото, сред които следва да се споменат имената на проф. George de LEVAL по отношение на начините на инстанционно производство и начините на комуникация между участниците в света на съдебното производство и Yves POULLET относно доказателственото право. Внимание заслужава и случаят с Португалия, където проектът беше плод на задълбочени обсъждания. „За нова съдебна система: качество и ефективност при управлението на гражданските производства“ - в рамките на постоянната обсерватория на португалската правосъдна система, под ръководството на проф. Boaventura de Sousa Santos и координацията на проф. Conceição Gomes, беше проведено задълбочено проучване във връзка с въвеждането на новите технологии в различните моменти и етапи на съдебното производство.

(3)  COM(2005)229 окончателен от 01.6.2005 г. Вж. становище CESE, ОВ C 110, 8.5.2006 г., (докладчик: г-н Lagerholm).

(4)  Показателно е, че в „Програмата от Хага: Десет приоритета за следващите пет години“, 2005 г., СОМ(2005)184 окончателен от 10 май 2005 г., не се споменава изобщо използването на новите технологии с приложение в правосъдието. В становището на ЕИСК по темата не беше пропуснато да се подчертае липсата на амбиции в тази програма (докладчик: г-н PARIZA, ОВ C 65, 17.3.2006 г.). Вж. неотдавнашния доклад на Комисията за изпълнението на програмата от Хага за 2007 г. (СОМ(2008)373 окончателен от 2.7.2008 г.), според който „общата цялостна оценка е твърде незадоволителна“.

(5)  По този въпрос следва да се позовем на Решение 1149/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.9.2007 г. относно създаване на специална програма „Гражданско правосъдие“ в рамките на общата програма „Основни права и правосъдие“ (ОВ L257, 3.10.2007 г.).

(6)  Вж. Резолюция на Европейския парламент от 18.12.2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно електронното правосъдие (докладчик: Diana Wallis - 2008/2125(INI) - T6-0637/2008) и становище на Комисията по гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи (докладчик: Luca Romagnoli) от 5.11.2008 г.

(7)  Вж. съобщение за медиите относно 2908-ата сесия на Съвета за правосъдие и вътрешни работи от 27 и 28 ноември 2008 г. (16325/08) и за справка Документ 15315/08 от 7.11.2008 г. на председателството за Корепер/Съвет (JURINFO 71, JÁ 612, JUSTCIV 239, COPEN216).

(8)  Което е видно от изказванията и обсъжданията, които се проведоха по време на Форума за съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси на 2.12.2008 г. в Европейския парламент в Брюксел в рамките на френското председателство, по-специално тези от сесия II „Електронното правосъдие – инструмент в полза на гражданите, специалистите и предприятията“.

(9)  С цел съкращаване на обема на становището обобщението не е представено. Въпреки това съобщението на Комисията и резолюциите на ЕП и на Съвета се считат за приложения към настоящото становище.

(10)  С изключение на механизмите за алтернативно разрешаване на спорове, които, въпреки че са свързани с разрешаването на спорове, не са част от правоприлагането, а от система за доброволно и извънсъдебно уреждане на спорове.

(11)  Както е посочено в латинския израз: „Justitia est constans et perpetua voluntas jus suum cuique tribuendi“.

(12)  Имат се предвид „ръководните принципи“ на процедурното право, сред които гаранцията за справедлив процес, безпристрастността на съда, равенство между страните, диспозитивния принцип и принципа за добросъвестност, гаранция за състезателност или реално уведомление за всички процедурни актове (вж. за всеки от елементите Miguel Teixeira de Sousa, „Estudos sobre o Novo Processo Civil“, Ed. LEX Lisboa, 1997 г.)

(13)  Вж. Оценка на въздействието (SEC(2008)1947 от 30 май 2008 г.), параграф 5.3.2 и 5.3.3, стр.30 и стр.31.

(14)  Като се обърне специално внимание на факта, че в резултат на неотдавнашното предложение за решение на Комисията за изменение на Решение 2001/470/EO, неговото използване се ограничи изключително до лицата, занимаващи се професионално с право (вж. ОВ 175 от 28.7.2009, стр. 84, докладчик: г-жа Sánchez Miguel).

(15)  Междувременно чешкото председателство на Съвета поиска от държавите-членки да му предоставят пълна информация за аудиовизуалното оборудване, с което разполагат съдилищата им, и публикува всички получени отговори под формата на синтез, озаглавен „Summary of the replies of the EU Member States to the request of the Czech Minister of Justice for information on national videoconferencing equipment in the judiciary“.

(16)  Въпросът с оперативната съвместимост на системите беше наскоро повдигнат от Комисията (COM(2008) 583 окончателен), предмет на становище (ОВ C 218 от 11.9.2009 г., стр. 36 г., докладчик: г-н A. Pezzini); препратка към бележките на това становище, както и към подробното изброяване на различни други становище на ЕИСК в тази област.

(17)  Следва да се подчертае вече извършената работа от работната група на Съвета за обработка на правна информация „Електронно правосъдие“, която включва по-конкретно доклада за дейността от 15 май 2009 г. относно обработката на правна информация (DOC 9362/09), както и стратегическия документ относно използването на видеоконферентните връзки (DOC 9365/09), наръчника, предназначен за потребителите (DOC 9863/09), брошурата с информация за широката публика (DOC 9862/09), всички с дата 15 май 2009 г., които разглеждат въпроси, идентични с тези, представени в настоящото становище.

(18)  Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните относно „Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет - Към европейска стратегия в областта на електронното правосъдие“ (2009/C128/02), ОВ C 128, 6.6.2009 г., стр. 13.

(19)  Регламент (CE) 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за въвеждане на европейска процедура за съдебно разпореждане за плащане (ОВ L 399, 30.12.2006 г., стр. 1).

(20)  Регламент (CE) 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.7.2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1).

---