23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/66

1.1

ЕИСК има добра традиция да разглежда предстоящи реформи на Общата селскостопанска политика (ОСП) задълбочено и по възможност преди изготвянето на съобщения или законодателни текстове от Европейската комисия. С поисканото от Европейската комисия проучвателно становище „Проверка на здравословното състояние и бъдещето на ОСП след 2013 г.“ (1) през 2007 г. ЕИСК беше дори първата европейска институция, предприела по-обширно обсъждане на бъдещето на Общата селскостопанска политика.

1.2

И при френското председателство на Съвета през втората половина на 2008 г. и при чешкото председателство на Съвета през първата половина на 2009 г. бяха направени усилия да се даде нов тласък на дебата за облика на ОСП след 2013 г., които досега обаче още не са дали резултат. Тъкмо защото Съветът по селско стопанство досега избягва да определи съдържанието и условията на това развитие, ЕИСК смята за абсолютно необходимо настоящото „допълнение към становище“ относно някои важни актуални въпроси. По този начин от „Проверката на здравословното състояние“ през 2008 г. може да се прехвърли мост към дебат за бъдещето на ОСП след 2013 г. Освен това ЕИСК смята за необходимо да бъде изработено и друго, задълбочено становище относно цялата проблематика на ОСП.

1.3

От решението на Съвета по селско стопанство за „проверка на здравословното състояние“ на ОСП през ноември 2008 г. досега на селскостопанските пазари имаше някои, отчасти драстични сривове. Особено драматично беше падането на цената на млякото. Според ЕИСК е необходимо още веднъж да се провери дали мрежите за сигурност, включително и все още съществуващите количествени регулации, са подходящи за смекчаване на такива ситуации.

2.1

С реформата на ОСП от 2005 г. схемите за директни плащания в селското стопанство бяха до голяма степен отделени от производството, а в някои държави-членки тези плащания започнаха изцяло или отчасти да се преразпределят на регионално равнище. Наред с директните плащания, мерките за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) са важен втори стълб на селскостопанската политика на ЕС. С комбинацията от тези мерки и директните плащания в духа на „многофункционалността“се цели постигането на конкурентноспособно и същевременно социално и екологично устойчиво селско стопанство.

2.2

Гарантираното снабдяване на европейските потребители с хранителни продукти на относително изгодни цени десетилетия наред изглеждаше естествено и безпроблемно. За следващите десетилетия обаче в световен мащаб се прогнозира тенденция към повишение на цените, както на земеделските, така и на неземеделските суровини, напр. на суровия нефт. От друга страна се очаква и силно нарастване на ценовата нестабилност.

2.3

Екстремните колебания на производствените цени на важни селскостопански продукти през изминалите две години – напоследък с изключително ниски цени, напр. на млякото и зърнените култури – следва да се разглеждат като сигнал за тревога. В бъдеще отново ще нарасне значението на социалното измерение на гарантираното снабдяване с хранителни продукти – особено за гражданите с ниски доходи. Това е така не на последно място и поради факта, че пазарите на земеделски продукти по принцип са особено уязвими спрямо колебания на цените, които могат да имат отрицателно въздействие върху стабилността на доставките и на земеделските стопанства. Освен това, във веригата за доставки на хранителни продукти очевидно съществува сериозен дисбаланс. Концентрираната търговия на дребно оказва силен икономически натиск върху първичното селскостопанско производство и етапите на преработването. Възникна дебат относно това дали на селскостопанското производство се пада справедлив дял от маржовете на печалба във веригата за доставки на хранителни продукти.

2.4

Европейският съюз и държавите-членки преследват амбициозни цели по отношение на безопасността на храните, опазването на околната среда, опазването на климата и хуманното отношение към животните. Това е важна част от европейския селскостопански модел. С реформата на ОСП от 2003 и 2005 г. беше решено отделената от производството схема за единно плащане да се обвърже със спазването на основни стандарти и с „доброто селскостопанско и екологично състояние“, т.нар. кръстосано спазване (cross compliance). Извън тази „база“ се предлагат и агроекологични мерки, при които обаче от 2007 г. отпадна компонентът на стимулиране. Структурата на политиката за подпомагане с цел постигане на екологични и обществени цели в селското стопанство ще трябва да продължи да се развива и в периода след 2013 г. ЕИСК е подчертавал неведнъж принципната си позиция, че би било погрешно европейското селско стопанство да се ориентира само въз основа на условията или цените на световния пазар.

2.5

За постигането на изложените цели и задачи през периода от 2014 г. до 2020 г. ще е необходимо подходящо финансиране. Понастоящем делът на разходите за Общата селскостопанска политика спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС възлиза на по-малко от 0,4 процента. Постоянна задача ще бъде да се информират гражданите за важните за обществото дейности, които се подпомагат от бюджета на общата селскостопанска политика. За периода 1993-2013 г. се очаква делът на разходите за селско стопанство в общия бюджет на ЕС да намалее от около 50 % на 33 %.

3.1

По време на френското и чешкото председателство в Съвета вече започнаха дебати за облика на селскостопанската политика на ЕС след 2013 г.

3.2

На тази основа след сформирането си новата Европейската комисия, вероятно през есента на 2010 г., ще постави на обсъждане някои първоначални съображения за селскостопанската политика след 2013 г. (под формата на съобщение). При това ще трябва да се вземе предвид все още неизвършената „финансова ревизия“. Представянето на законодателни предложения за ОСП за периода след 2013 г. може да се очаква в средата на 2011 г. След това Парламентът, Съветът и Комисията биха могли да се произнесат по тези предложения през първото полугодие на 2012 г.

3.3

С Лисабонския договор Европейският парламент получава за първи път правото на участие в съвместното вземане на решение в областта на Общата селскостопанска политика. Това засилване на правомощията на Парламента ще има принципно и положително въздействие върху дебата за по-нататъшното развитие на ОСП след 2013 г.

4.1

Според ЕИСК дебатът за развитието на ОСП след 2013 г. следва и занапред да почива върху модела на многофункционално селско стопанство, което е пазарно ориентирано и в същото време служи на обществените интереси. С реформите на ОСП след 1992 г. беше направен опит да се изглади противоречието между целите за отваряне на международните пазари (кръга от преговори на СТО в Доха), от една страна, и целите, свързани с високите обществени изисквания (напр. превантивна защита на потребителите, опазване на околната среда и хуманно отношение към животните), от друга. Продължаването на тази селскостопанска политика след 2013 г. изисква и в бъдеще достатъчно финансиране на ОСП.

4.2

Инструментът на директните плащания в селското стопанство ще продължава да има централно значение в ОСП. По мнение на ЕИСК функциите на ОСП ще трябва да се променят, ако тя следва да продължи да съществува. Значението на функцията за компенсиране при спад на пазарните цени ще намалее. От друга страна се добавят нови функции, напр. при гарантирането на обществени блага и услуги. Предвид актуалната ситуация на криза и на очакваните ценови колебания на пазарите на селскостопански продукти, все по-голямо значение придобиват задачите за стабилизиране и сигурност на доставките. По този начин ОСП ще бъде от полза и за потребителите. Освен това трябва в по-голяма степен да се взимат предвид аспектите, свързани с опазването на климата.

4.3

Сегашното съчетание от „първи и втори стълб“ на селскостопанската политика би трябвало по принцип да се запази, като обаче се подобри координацията между тях. Трябва отново да се следи по-стриктно за еднаквото прилагане на ОСП в държавите-членки. Но най-вече следва по-прецизно да се определят обосновката и целите на мерките за подпомагане.

4.4

ЕИСК очаква, че исторически обусловените различаващи се по размер директни плащания в отделните държави-членки ще бъдат уеднаквени след 2013 г. При това трябва да се разработят обективни критерии, чрез които да се отчитат различните структурни, природни и агроклиматични условия. Освен това трябва да се имат предвид големите разлики между регионите по отношение на финансовата обезпеченост на помощите за развитие на селските райони. Според ЕИСК не бива да се допускат все по-големи различия в държавите-членки при прилагането на Общата селскостопанска политика.

4.5

С оглед на силния срив на цените на някои важни селскостопански пазари ЕИСК очаква да бъдат предприети ефективни стъпки за гарантиране на по-справедлив дял на селскостопанското производство във веригата за създаване на стойност.

ЕИСК очаква също така да чуе и заключения относно това как мрежите от предпазни мерки за пазарите на земеделски продукти ще бъдат адаптирани в бъдеще с оглед на опита от глобалната икономическа криза.

4.6

Според оценката на ЕИСК процесът на адаптиране на земеделските стопанства, респективно на аграрния сектор, към развитието на пазара и конкуренцията трябва да продължи да бъде подпомаган, например чрез интензивно финансиране за подобряване на качеството, на безопасността на храните или за внимателно използване на ресурсите. Още по-важно изглежда обаче да се укрепи пазарната позиция на земеделските стопани и на организациите на производителите. Бъдещата ОСП трябва да включва инструменти, които да позволяват на държавите-членки достатъчно гъвкаво да финансират тези приоритети.

4.7

Според ЕИСК там, където съществуват ограничения за конкурентоспособността на земеделските стопанства, напр. в необлагодетелстваните и планинските райони, те трябва да бъдат подходящо компенсирани, за да се гарантира бъдещото използване на тези площи за селскостопански цели. Примерът с отглеждането на млекодайни животни, 60 % от което в ЕС се практикува в необлагодетелстваните райони, а от тях около 25 % са планински райони, ясно показва, че отказът от държавно подпомагане на цените и друго регулиране на пазарите на земеделски продукти в необлагодетелстваните райони би довело до особено силен икономически натиск.

4.8

При подпомагането на развитието на селските райони трябва в по-голяма степен да се взимат предвид демографските проблеми (напр. инфраструктуратата и наличието на квалифицирана работна сила). Когато цели производствени отрасли (напр. производството на захар, мляко, тютюн) в традиционни за тях производствени региони са изправени пред банкрут, са необходими специални мерки за адаптация. Следва да се отчитат също и социалните аспекти на сигурността на работното място.

4.9

След официалното отпадане на компонента на стимулиране агроекологичните мерки рискуват да изгубят своята насоченост. За да отдават земеделските стопани и в бъдеще предпочитание на тези мерки за подпомагане, ЕИСК призовава, освен възстановяването на възникнали разходи, ефективно да се поощряват и екологичните дейности, извършвани от земеделските стопани. Такива поощрения следва да бъдат разработени и за активна дейност на земеделските стопани за опазването на климата и за хуманно отношение към животните.

4.10

„Кръстосаното спазване“ (cross compliance) беше въведено през 2000 г. – първоначално като доброволно, а от 2005 г. и като задължително общо изискване при получаването на плащания на площ. От една страна, Сметната палата на ЕС критикува твърде повърхностното му прилагане; от друга страна, земеделските стопани и местните органи за контрол критикуват твърде голямата бюрократична тежест. ЕИСК препоръчва предпазливо по-нататъшно развитие: за всяко предложение за промяна в списъка от критерии за кръстосаното спазване следва точно да се докаже дали то действително ще доведе до подобрение.