EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52009IE1469

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Въздействието на световната криза върху основните европейски сектори за производство и услуги (становище по собствена инициатива)

OB C 318, 23.12.2009, p. 43–51 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/43


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Въздействието на световната криза върху основните европейски сектори за производство и услуги“ (становище по собствена инициатива)

2009/C 318/09

Rapporteur: Mr PEZZINI

Co-rapporteur: Mr GIBELLIERI

На 26 февруари 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

Въздействие на световната криза върху основните европейски сектори за производство и услуги“.

Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI), на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 10 септември 2009 г. (докладчик: г-н PEZZINI, съдокладчик: г-н GIBELLIERI).

На 456-ата си пленарна сесия, проведена на 30 септември 2009 г. и 1 октомври 2009 г. (заседание от 1 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 156 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения

1.1   ЕИСК е убеден, че последствията от настоящата финансова криза върху големите сектори за производство и услуги в ЕС ще накарат европейските институции и държавите-членки да преразгледат основно и да координират в по-голяма степен общностните политики и инструменти, за да възстановят своята ценностна система, поставяйки на първо място реалната икономика, нуждите на предприятията, работниците и гражданите.

1.2   ЕИСК настойчиво призовава за ратифициране на Договора от Лисабон, за да се гарантира, че структурата на ЕС е в състояние да отговори на необходимостта от конкурентоспособно, устойчиво и открито преориентиране на развитието на нашия континент чрез:

мерки за засилване на сътрудничеството между предприятията и работниците;

общи и по-добре координирани политики;

по-бързи системи за вземане на решения;

по-прости и прозрачни законодателства.

1.3   ЕИСК е убеден, че на основата на обновяването на европейския проект, в духа на идеите на Жан Моне при подписването на Парижкия договор, който постави началото на ЕОВС, е възможно отново да се изградят основите на европейската икономика и да се постави началото на възстановяването ѝ. В действителност се потвърдиха опасенията, че възможностите, които действащите договори предоставят за справяне с кризата и нейните икономически и социални последствия, са ограничени.

1.4   Принципът на субсидиарност трябва да бъде разбиран в първоначалния му смисъл. Решенията и отговорностите трябва да се поемат на най-ефикасното за европейските граждани равнище. Политики и инструменти в отговор на проблемите от световен мащаб могат да се изготвят единствено на европейско и световно равнище.

1.5   ЕИСК е убеден, че правителствата на държавите-членки и Съветът на ЕС трябва да положат всички възможни усилия, за да върнат доверието у гражданите към проекта за една по-силна Европа, която да е в състояние да създаде споделени и общопризнати инструменти за преодоляване на настоящата и бъдещите световни икономически кризи.

1.5.1

ЕИСК съзнава, че някои страни, принадлежащи към първата група, която постави началото на Европейската общност, показват, най-вече в настоящия кризисен момент, силно неодобрение към правилата на единния пазар по отношение на конкуренцията и държавните помощи. Това обаче е грешка! (1)

1.5.2

В ситуация, подобна на настоящата, Съветът, с помощта на ЕП и Комисията, би трябвало да изготви „стратегически договор“, който да предвижда:

силни ангажименти по отношение на единния пазар, с подсилени механизми най-вече в някои сектори, в които все още съществуват проблеми (2);

ангажимент за въвеждане на данъчно координиране, което да зачита суверенитета на държавите по отношение на данъчната политика, но и да укрепва сътрудничеството по някои въпроси;

договорена възможност за „затруднените“ държави бързо да се присъединят към Еврозоната при спазване на определени условия;

прилагане на координирани, пропорционални, прозрачни и постепенно намаляващи обществени мерки с цел намаляване на системните рискове, както и бързо завръщане към равнище на дейност на свободния пазар, което може да се поддържа само.

1.6   Посланието на ЕИСК е, че гражданите, социалните партньори и гражданското общество като цяло са убедени, че настоящата криза налага необходимостта от една по-силна Европа, която да може да действа отвъд ограничената роля на отделните държави.

1.7   От отделните държави трябва да бъдат поискани конкретни отстъпки по отношение на представителството и видимото присъствие, за да се засили ролята на Европа в света чрез нейните демократични форми на изразяване: ЕП, Съвета, Комисията.

1.8   ЕИСК е убеден, че първият инструмент, който трябва да се предостави, е една истинска, значима индустриална политика, която да не се влияе от решенията на финансовите спекуланти и да има за цел постигането на устойчиво развитие. Конкретният опит от индустриалната политика, провеждана в продължение на петдесет години въз основа на Договора за ЕОВС в два големи европейски производствени сектора, трябва да бъде припомнен, осъвременен в зависимост от нуждите и изменен, за да насърчава устойчивото развитие и да служи като отправна точка за бъдещите действия (3).

1.9   Именно чрез развитието на предприятията и на социалната икономика, както и на тяхната способност да дават иновативни отговори, Европа ще може да преодолее кризата и да даде нов тласък на икономиката.

1.10   За да се създаде стратегия на развитието, социалните партньори и огранизираното гражданско общество като цяло би трябвало да се стремят към създаването на „териториална социална отговорност“ (ТСО), с оглед на прилагането на координирани помежду им стратегии:

стратегия на съпротива и оцеляване, която да даде възможност за опериране на развитите пазари чрез по-добра специализация в тези пазари, чрез намаляване на разходите, силна диверсификация в сродните сектори или нови формули;

стратегия на иновации в процесите, продуктите и услугите, с пазарни и технологични промени, с нови материали, които да водят до създаване на нови продукти;

нови инициативи, като например развитие на нови форми на предприятия или нови сектори; необходимо е да се предвидят, посредством далновидна стратегия, бързо развиващи се нови продукти (като например водещите пазари), към които да потекат нови инвестиции;

маркетинг на местно равнище, който да насърчава високите постижения чрез споразумения с научноизследователски центрове с цел по-голямо разпространение на технологиите;

финансова подкрепа посредством финансови институции, подпомагащи развитието, като се използва и гаранцията на ЕИФ (4);

капитализиране на рисковия капитал на кредитните консорциуми чрез споразумение между администрациите и банковата система, за да могат те да предоставят разсрочени плащания на микро- и на малките предприятия, най-вече с цел да се запазят равнищата на заетост;

консолидиране на краткосрочните кредити, за да се даде възможност на микро- и малките предприятия да се съсредоточат върху производството, пускането на продукти на пазара и сервизното обслужване след продажбата им;

подкрепа на иновативния третичен сектор (екологична икономика), като се използва възможността за иновативно обучение, предлагано от Европейския социален фонд;

създаване на високо равнище на обслужване на хората, по-специално посредством насърчаване и укрепване на социално-здравната система (5);

осъществяване на инфраструктурни политики, които да допринасят за по-широк иновативен избор за постигане на икономика с ниски въглеродни емисии и да създават по-добри условия за живот в района;

укрепване в рамките на тръжните процедури на критериите за енергийна ефективност и екологосъобразност;

насърчаване чрез финансиране на нови, по-ефективни продукти, които да заменят старите;

подобряване на достъпа до информация;

улесняване на употребата на суровини.

1.11   Едно сравнение на националните пакети за стимулиране в индустриализираните икономики показва необходимостта от по-широка обща стратегическа визия от страна на европейските правителства, по-специално що се отнася до насърчаването на устойчивото развитие и на корпоративната социална отговорност, и от по-добра координация с Европейската комисия. Нещо повече, реториката не е достатъчна. Държавите-членки трябва спешно да приведат в действие своите планове, тъй като кризата има тежки последици върху предприятията и работниците.

1.12   ЕИСК приветства усилията, положени в рамките на Срещата на върха по заетостта в Прага на 7 май 2009 г., за определяне на насоки за действие, които следва да се осъществяват на национално и европейско равнище заедно със социалните партньори въз основа на засилен социален диалог (6), с цел да се гарантира, че ще бъдат отчетени в по-голяма степен нуждата от създаване на работни места и мерките, необходими за стимулиране на търсенето.

1.13   Лисабонската стратегия трябва да запази доверието в себе си и да даде доказателство за своите възможности за адаптиране към този нов контекст. За тази цел в стратегията за периода „след Лисабон“, която предстои да бъде изготвена през следващите месеци, следва да се ускори процесът на реформи, да се определят ясни приоритети и нови методи и да се приведат целите в съответствие с тези на стратегията на ЕС за устойчиво развитие.

1.14   Европейските правителства трябва да положат повече усилия, за да изпълнят докрай и в рамките на съгласуваните срокове ангажиментите, поети на общностно равнище.

1.15   Държавните помощи, предвидени в подкрепа на заетостта в предприятията, засегнати от свързаните с глобализацията и с кредитирането проблеми, трябва да се основават на условия, гарантиращи, че:

тези помощи не засилват протекционизма и не създават пречки пред свободната конкуренция;

предприятията, които получават средства, се ангажират най-вече да поддържат равнищата на заетост;

се спазват колективните трудови договори и се запазва покупателната способност на работниците;

работниците могат да използват периодите на намалено производство за обучение с цел да придобият нови квалификации и следва да бъдат подкрепяни в това отношение;

публичната финансова помощ не се превръща във форма на доход за акционерите чрез получаване на дивиденти или чрез други форми на обратно изкупуване на акции;

доколкото е възможно, подкрепата насърчава разработването на нови продукти и нови услуги в съответствие с критериите за опазване на околната среда;

помощите не нарушават конкуренцията; те са временни и постепенно намаляващи;

съществуват адекватни механизми за контрол в защита на данъкоплатците.

1.16   Досега приетите предложения бяха неподходящи като социален отговор на кризата. Не се обръща достатъчно внимание на създаването на работни места или мерки, необходими за стимулиране на търсенето (пакети за по-добре координирано данъчно стимулиране на равнище ЕС и въпроси, свързани с политиките по отношение на заплатите) (7).

1.17   Във връзка с правилата, що се отнася до временни мерки на пазара на труда, е необходимо да се гарантира, че работата на намалено работно време е съчетана с подходящо обучение, по-специално в областта на хигиената и безопасността на работното място, и с гарантирано равнище на заплатите.

1.18   Комитетът счита, че за бъдещето на производствената структура на ЕС е неотложно и от решаващо значение да се прилагат политики за пренасочване на младите хора към технически и научни дисциплини на всички равнища на образованието и обучението с цел да се предотврати разрушаването на свързаните с производствените дейности ценности в полза на финансовите и спекулативните ценности (8).

1.19   ЕИСК счита, че за да се насърчи подемът на производството и устойчивостта на индустриалните сектори и на услугите в ЕС, е безусловно необходимо да се засили ролята на научноизследователските, иновационните и развойни дейности, като се използват вече съществуващите инструменти, например Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и Европейският технологичен институт (ЕТИ), но и като се въведе ясна секторна насоченост въз основа на приоритетите, определени от европейските технологични платформи.

1.20   ЕИСК настоятелно приканва към действия на общностно равнище в подкрепа на сектора на бизнес услугите, чрез развитие на иновативни услуги и съдържания, които да са от полза за гражданите, потребителите, работниците и предприятията, по-специално във връзка с интернационализацията и износа на МСП.

1.21   ЕИСК счита, че е необходимо, както беше посочено от председателството на Комитета (9), да бъдат преразгледани критериите за прилагане на структурните фондове, по-специално на ЕСФ, с цел да се даде възможност за пряк достъп до него на европейско равнище и по сектори, като по този начин се използва опитът на ЕОВС, който се оказа ефикасен и бързо приложим.

1.22   По отношение на международната търговия ЕИСК счита, че е приоритетно бързото приключване на многостранните търговски преговори (от кръга Доха), което би било положителен сигнал за международните пазари със значително влияние върху сегашната криза (10). ЕС може и трябва да играе по-силна водеща роля в рамките на преговорите, като гарантира единна позиция за постигането на амбициозни резултати, чрез които да бъде наложено спазването на основните трудови стандарти на МОТ и достойния труд – фактори, които са от решаващо значение за осигуряване на бъдещия растеж на европейските сектори на промишлеността и услугите.

1.23   Перспективата за вълна от протекционизъм в настоящия контекст е съвсем реална и опасна. Това изисква Комисията да прилага строго законодателството на ЕС за защита на търговията, да се противопоставя и да предприема решителни мерки срещу дъмпинговите и субсидираните продукти, да оспорва и да предприема действия срещу неоправдани протекционистични мерки, както и да води по-интензивен диалог с основните търговски партньори на ЕС за разрешаване на търговските спорове.

2.   Въведение

2.1

Секторите за производство и услуги представляват гръбнакът на икономиката на нашия континент. Изграждането на единния пазар даде възможност за значително развитие на тези сектори, в съответствие с общи правила и стандарти.

2.2

Секторите за производство и услуги са изправени пред изключителни предизвикателства:

финансовият колапс, който с невиждана сила и едновременно засегна цялата световна икономика и урони вярата в пазарите и тяхната надеждност;

новото международно разделение на труда с неизбежните рационализации и индустриални преструктурирания, наложени от новия световен пазар, в който влязоха пълноправно, но с по-малко затруднения новоиндустриализиращите се континенти;

изменението на климата и околната среда, с неизменната цел, в интерес на здравето на гражданите, за опазване на екосистемата и на устойчивото развитие; осъществяването на тази цел налага подобряване на енергийната ефективност и модернизиране на производствените цикли чрез нови продукти и процеси, въз основа на „чисти“ технологии;

човешкият капитал, застаряването на населението и големите миграционни потоци, които изискват по-голяма професионална гъвкавост и мобилност, както и процеси на непрекъснато обучение за профили с по-висока квалификация, за да се гарантира по-добро качество на живот и на труд;

недостатъците в областта на управлението на световно и на европейско равнище, с неподходящи институции и способности за вземане на решения и създаване на правила, както показва настоящата международна финансова система и кризата по отношение на европейския проект;

различията между регионите, които се задълбочават все повече в рамките на ЕС;

недостатъчността на наличните ресурси, както на равнище държавни бюджети, така и на равнище бюджети на предприятия, поради което би могло да стане невъзможно финансирането по подходящ начин на необходимите за възстановяване на икономиката и заетостта реформи.

2.3

Има опасност вследствие на сегашната световна рецесия, на секторите да се наложи да положат повече усилия с цел:

адаптиране към новото международно разделение на труда;

опазване на екосистемата и устойчивото развитие;

позициониране към нови производствени и продуктови технологии;

създаване на повече и по-добри работни места чрез повишаване на уменията и осъвременяване на квалификациите.

2.4

За предприятията настоящите кризи представляват не само предизвикателство за оцеляване, но и големи възможности за развитие и иновации. Предприятията обаче не бива да бъдат оставени да се справят сами; необходимо е да се насърчават предприемчивостта и създаването на работни места чрез възможно най-бързо извършване на реформи за подобряване на средата, в която работят предприятията, намаляване на ненужните административни тежести, предпазване и подобряване на вътрешния пазар, насърчаване на рисковия капитал, стимулиране на иновациите и мерките за гъвкава сигурност, създаване на по-малко и по-добри закони и инвестиране в отношенията между академичните и научни кръгове и предприятията, както и в образованието и обучението на човешките ресурси, най-вече в научно-техническите дисциплини и в развитието на водещите пазари.

2.5

ЕИСК подчертава, че е важно да се изяснят настоящата ситуация и възможните бъдещи перспективи на основните производствени сектори, на услугите, и по-специално на туризма, като се имат предвид различните тясно свързани помежду им основни аспекти:

международно измерение: кризата се разви в свързани международни вериги, които можеха да използват иновативни инструменти, избягвайки изцяло контрола на регулаторните инструменти на отделните пазари и на международния пазар като цяло, и се насложи към процеса на адаптиране на Европа към цялостен сценарий, според който през 2020 г. държавите от групата BRIC (11) ще достигнат, дори ще надхвърлят дял от 30 % от световния БВП;

институционално измерение: националните, регионалните и международните институционални механизми за управление се оказаха съвсем недостатъчни, за да бъдат по-рано открити „заболяванията“, да бъдат определени предварително средства и инструменти за спиране на верижната „зараза“ в отделните регионални и национални икономики и да се развият „антитела“, способни на ограничат пораженията;

социално измерение: през март 2009 г. равнището на безработицата в еврозоната достигна 8,9 % (7,2 % през март 2008 г.) и 8,3 % в ЕС-27 (6,7 през март 2008 г.), докато равнището на безработица при младите хора под 25 години беше 18,1 % в еврозоната и 18,3 % в ЕС-27 (12);

измерение „реална икономика“: спадът на промишленото производство в ЕС-27 през декември 2008 г. в сравнение със същия месец на 2007 г. е бил 12,8 %, а в строителството - 6,7 %; търговията в Общността е намаляла с 13,7 %, а износът на Общността в секторите за производство - с 5,8 % (13). Производственият спад засегна по-специално химическия и текстилния сектор, сектора на моторните превозни средства и на металите, а износът силно намаля в сектори като автомобилния, химическия, телекомуникациите, в сегмента на радиотелевизионното оборудване, а по отношение на услугите – в туристическия сектор (14);

екологично измерение: енергийната ефективност, борбата с изменението на климата и устойчивото използване на ресурсите са предизвикателства, които трябва да бъдат посрещнати незабавно с цел съхраняване и развитие на планетата и в частност на Европа, здравето на нейните граждани, опазването на екосистемата и икономиката като цяло със значително въздействие върху нейната конкурентоспособност, като по-специално се определи ясна, стабилна и хармонизирана регулаторна рамка.

3.   Международно измерение

3.1

През четвъртото тримесечие на 2008 г. БВП в САЩ е намалял с 1 % след 0,1 % спад през предходното тримесечие. През четвъртото тримесечие на 2008 г. БВП в Япония е намалял с 3,3 % след спад с 0,6 % през предходното тримесечие. През четвъртото тримесечие на 2008 г. БВП в еврозоната е намалял с 1,5 процента, след спад с 0,2 % през предходното тримесечие (15).

3.2

Равнището на безработицата нараства бързо и според ОИСР в края на 2010 г. се очаква да достигне близо 12 %. В същото време заплатите се увеличават по-бавно или остават непроменени.

3.3

Както подчертава Комисията (16)„докато отпускането на заеми бъде оскъдно, усилията за стимулиране на търсенето и на доверието на потребителите ще бъдат спъвани (…). Кризата е глобална и възстановяването няма да бъде пълно, докато основните участници в световната икономика не започнат отново да отбелязват растеж и да търгуват заедно“.

3.4

На същото мнение е и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП): „Вероятно икономическото положение ще се влоши и ще се подобри, само ако коренно се промени начинът на мислене: далеч от успокояващата, но нереалистична представа за завръщане към „запазване на статуквото“ ние се нуждаем от нова икономическа реалност, инвестирайки в хората, иновациите и устойчивото развитие. Нуждаем се също така от преразглеждане на ролята на правителството:“

в регулирането на пазарите;

в обществените услуги;

в борбата срещу разликата в трудовото заплащане (17).

3.5

Във връзка със срещата на Г-20, която се състоя в Лондон на 18 март 2009 г., Европейската федерация на предприемачите (BusinessEurope) подчерта, че „световната криза оказва разрушително въздействие върху предприятията, тъй като основните двигатели на растежа са засегнати от ограниченията върху достъпа до финансови средства. (…) Необходим е икономически стимул, за да не се допусне световен икономически колапс“ (18).

4.   Институционално измерение

4.1

Развива се все по-широк консенсус и все по-засилено сътрудничество, за да бъдат предприети изключителни мерки и се дадат спешни политически отговори, надхвърлящи съществуващите правила, с цел на всяка цена да бъдат предпазени предприятията, секторите за производство, производствените дейности и услугите, заетостта, доходите и потреблението на семействата.

4.2

Политиката, насочена към ограничаване на последиците от кризата върху икономиката, заетостта и социалната сфера, прехвърляйки върху съседите натрупаното вътрешно напрежение, е не само неправилно решение на проблема, но има опасност да тласне икономиките към национализъм и протекционизъм, които биха разрушили трудно изградените през последните години рамки на международно сътрудничество и регионална интеграция в Европа и света.

4.3

ЕИСК счита, че основни и безспорни елементи на всяко действие срещу сегашната криза са:

създаване на нова рамка за международно и световно сътрудничество, на основата на прозрачни правила, която да даде възможност за превантивно елиминиране на „заболяванията“, дори ако са в латентно състояние, в международната икономическа, парична и финансова система, като се запази пълната свобода на обмен в международната търговия;

незабавно проучване на възможностите за нов социален договор с финансовия сектор и значително пререгулиране и по-добър надзор на международния финансов пазар, както и по-добър публичен контрол над програмите за възстановяване, за да се гарантира, че финансовата подкрепа ще стигне до работниците, потребителите и предприятията, като се запази свободната международна търговия;

запазване на основите на ЕС по отношение на:

единството на европейския пазар;

свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги;

развитието и пълното прилагане на общите политики и в частност на политиката на конкуренция;

свободата на предприемачеството и запазването на европейския социален модел.

прилагане на координирани, пропорционални, прозрачни и прогресивно намаляващи във времето публични мерки, за да се намалят системните рискове;

запазване и подобряване на конкурентоспособността и стабилността на секторите за производство и услуги в Европа;

укрепване на икономиката, основана на знанието;

подобряване на уменията на човешките ресурси, в това число на мениджърите;

повишаване на качеството на продуктите и процесите, насочени към опазването на околната среда, енергийната ефективност и използването на материалите, и осигуряване на рамкови условия за тяхното разпространение на пазара;

подкрепа за развитието на „териториална социална отговорност“ (ТСО);

предотвратяване на увеличаването на административната и регулаторна тежест за европейските предприятия;

развиване на координиран подход по отношение на IPR (19);

подобряване на достъпа до кредитиране, по-специално за МСП.

4.4

ЕИСК е убеден, че настоящата криза трябва да доведе до институционален скок към по-голяма икономическа интеграция, насочена към качествено развитие на икономиката, към повече и по-добри работни места.

4.5

ЕИСК счита обаче, че още по-необходим е качествен скок към по-голяма политическа интеграция на континента, и смята, че тя е единственият начин да се постигне компромис между егоизма и националните приоритети, към едно общо бъдеще.

4.6

ЕИСК е убеден, че на основата на подновяването на европейския проект, в духа на идеите на Жан Моне при подписването и прилагането на Парижкия договор, който постави началото на ЕОВС, е възможно отново да се изградят основите на подем на европейската икономика.

4.7

Необходимо е бързо да се завърши процесът на ратифициране на Договора от Лисабон, за да се гарантира една архитектура на европейския проект, която да даде възможност на Европа да реагира с по-добре координирани политики.

5.   Социално измерение на кризата: въздействие върху работниците, предприятията и семействата

5.1

През последните месеци станахме свидетели на драстично увеличаване на броя на преструктуриранията на предприятия. Много предприятия стартираха планове за уволнения със сериозни социални последствия, включително за бъдещето на младите хора (20). Други обявиха фалит.

5.2

ЕИСК е убеден, че човешките ресурси ще бъдат ключов елемент в подема на конкурентоспособността на ЕС, както по отношение на способностите и квалификацията на работната ръка, така и на новия модел на мениджърско управление.

5.3

Според ЕИСК инвестирането в работна ръка и поддържането на заетостта са от съществено значение за насърчаването на конкурентоспособността на европейската индустрия, както по отношение на квалификации и нови умения на работната сила, така и на нови модели на социална отговорност на предприятията (21).

5.4

Предвид мащаба на кризата, програмите за обучение/труд, насочени към сектори, характеризиращи се с растеж, като например възобновяемите енергийни източници, би трябвало бързо да бъдат предоставени на разположение на пострадалите от рецесията работници.

5.5

Би трябвало да се предприемат мерки в подкрепа на потреблението на семействата, които да бъдат насочени и към стимулиране на търсенето (22).

6.   Измерение на реалната икономика: подем на секторите за производство и услуги

6.1

Деиндустриализация. Може би през последните години, особено в началото на века, Комисията и много от държавите-членки обръщаха по-малко внимание на промишлената и производствената политика, като даваха предимство на богатството, произтичащо от развитието на сложните финансови системи, подкрепяни от предимно северноамерикански модели.

6.2

През 2005 г. ЕС прие насоки на европейската интегрирана промишлена политика, основани на комбинация от секторни и хоризонтални инициативи. Последва средносрочен преглед през 2007 г. като принос към Стратегията на ЕС за растеж и заетост (23). През 2008 г. ЕС прие също така план за действие за устойчива промишлена политика (24), по който ЕИСК вече изрази своята позиция (25).

6.3

Решаващото значение на социално отговорните и конкурентоспособни предприятия, на предприятията на социалната икономика и на все по-квалифицирания и целенасочен труд трябва да бъде отправна точка на политиките за подем на секторите за производство и услуги.

6.4

Лисабонската стратегия трябва да запази доверието към себе си. Държавите-членки и институциите на ЕС трябва да покажат способността си да адаптират политиките към новия контекст, като определят ясни приоритети и нови методи за стратегията „след Лисабон“, която предстои да бъде изготвена през следващите месеци. Необходимо е да се ускорят реформите, като се определят ясни и точни приоритети с осъществими пътни карти, които подлежат на проверка.

6.5

Според ЕИСК развитието на европейските сектори за производство и услуги би трябвало да се извърши чрез подобряване на процесите и на продуктите. ЕИСК призовава ЕС да предприеме енергични мерки във връзка с този въпрос.

6.6

Според ЕИСК тази индустриална стратегия би трябвало да включва:

големи инвестиции в нови сгради и в преустройването на стари сгради в устойчиви, по-специално обществените и промишлените сгради (26) с използване на материали със слаба проводимост като многослойно стъкло и керамика с цел намаляване на потреблението;

големи инвестиции в подкрепа на енергийната ефективност, увеличаване на способността за произвеждане на енергия от възобновяеми източници и развитие на технологии за улавяне и съхранение на СО2;

инвестиции в програми за транспорт с по-слабо въздействие върху околната среда, по-локализирани производства, по-добро управление на отпадъците, в съответствие с Европейската инициатива за екологично чисти автомобили, предложена от Комисията (27);

по-голям достъп на сектора за производство до инвестиционните фондове, подкрепян от правителството за подпомагане на иновациите и проектиране на „чисти“ технологии и процеси в автомобилния и металургичния сектор, който да допълни и засили възможностите на предложената от Комисията инициатива „Фабрики на бъдещето“ (28);

насърчаване на мрежовите материални и нематериални инфраструктури на европейско равнище и в частност на разпространението на широколентовите информационни технологии заедно със засилване на европейската инициатива „i2010“; това са разумни инвестиции и инфраструктури, с които се цели насърчаване на интеграцията в разширения ЕС.

6.7

Необходимо е да бъде разгледано специфичното положение на МСП, по-специално що се отнася до липсата на достъп до кредити и заеми. Понастоящем предназначените за МСП фондове не постигат целите си.

6.8

Съобщението „Small Business Act“, по което Комитетът вече изрази своята позиция (29)„не е на висотата на поставената цел, особено в контекста на настоящите икономически и финансови трудности“, тъй като не предвижда необходимите финансови средства. Въпреки това е важно да се осигури пълно, своевременно и систематично прилагане на стратегията, изложена в „Small Business Act“ в държавите-членки.

6.9

Освен достъпът до кредити, от решаващо значение, още повече в сегашната ситуация, както на няколко пъти потвърди Комитетът, са следните мерки:

приемането на статута на европейското частно дружество, от който МСП (30) имат спешна необходимост и който следва да зачита правата на работниците;

преразглеждане на общностната директива относно борбата със забавяне на плащанията;

насърчаването на промишлените зони като двигател на развитието на територията със създаване на „функционални производствени клъстери“ на европейско равнище, особено полезни за секторите за производство и услуги;

създаване на общностни инициативи за „напътстване“ на новите МСП и новосъздадените предприятия, с цел да се увеличи броят на успешните предприятия, както и техният достъп до международните пазари;

постоянен преглед на равнището на уязвимост на сектора с цел да се предотвратяват „неуспехите на пазара“ и да се разработват положителни концепции за развитие с поглед към бъдещето.

6.10

Що се отнася до специфичните сектори, след широко обществено допитване Комисията вече определи серия от сектори за производство, върху които трябва да се съсредоточат дейности за стимулиране и съживяване. За началната фаза на инициативата „Водещи пазари“ (31) бяха определени шест пазара:

електронно здравеопазване;

защитни текстилни артикули;

устойчиво строителство;

рециклиране;

биопродукти;

възобновяеми енергийни източници.

6.11

Използваният от Комисията метод би трябвало да се приложи и в други сектори. Следователно би следвало да бъдат определени секторите, в които съгласувани действия, посредством ключови политически инструменти и рамкови условия, както и засилено сътрудничество между главните заинтересовани страни, са в състояние да ускорят развитието на пазара, без да пречат на динамиката на конкуренцията (32). Същото може да се каже за развитието на европейската отбранителна промишленост, която би трябвало да бъде предмет на по-координирана европейска политика след създаването на Европейската агенция по отбрана и напредъка по въпроса за общата сигурност (33).

6.12

За да бъде ефикасна европейската индустриална политика, е необходимо да се отчита специфичния контекст на отделните сектори: от сектора на моторните превозни средства (автомобили, камиони, мотоциклети (34)), химическия сектор, сектора на корабоплаването до въгледобивната промишленост и черната металургия, строителството, стъкларството и керамиката, производството на цимент, текстила и облеклото, хранително-вкусовия сектор, металургичния, машиностроителния и електромеханичния сектор, авиационния сектор, информатиката и телекомуникациите, енергийния сектор, здравните услуги и т. н.

6.13

ЕИСК счита също така, че за да се подкрепят иновациите, от съществено значение е по-нататъшното развитие на създадените нови инструменти на индустриалната политика, като например съвместните технологични инициативи, иновативните обществени поръчки и плана за действие за устойчиво производство и потребление.

6.14

ЕИСК счита, че е необходимо да се ускори и либерализацията на пазара на услугите, по-специално що се отнася до предоставяните от свободните професии услуги и все още съществуващите ограничения по отношение на тарифи и numerus clausus.

6.15

ЕИСК настоятелно приканва към действия на общностно равнище в подкрепа на сектора на бизнес услугите, чрез развитие на иновативни услуги и съдържания, които да са от полза за гражданите, потребителите, работниците и предприятията, ускоряване на дигитализацията и на разпространението на широколентовите мрежи, и премахване на бариерите пред електронното управление и оперативната съвместимост на системите.

6.16

ЕИСК счита, че в отношенията с останалия свят общата външна политика трябва да стане по-силна и по-категорична.

7.   Измерение на устойчивостта на развитието

7.1

ЕИСК е подкрепял (35) и продължава да подкрепя инициативите за развитие на политики на устойчив добив, производство и потребление, напълно интегрирани с другите политики на Общността, за да се превърнат потенциалните предизвикателства в конкурентни възможности.

7.2

ЕИСК е убеден, че действията на ЕС трябва да продължат да бъдат насочени към амбициозни цели, подкрепяни от законодателни и финансови инструменти, които обаче да не пречат на конкурентоспособността на Европа, водейки до увеличаване на тежестите за предприятията и гражданите, а да благоприятстват най-добрите практики и процесите на иновации и технологични подобрения.

7.3

ЕИСК припомня, че е важно да се предприемат подходящи инициативи, за да може ЕС да играе водеща роля на международната сцена в областта на енергийната ефективност, увеличаването на капацитета за производство на енергия от възобновяеми източници и разработването на технологии за улавяне на CO2.

Брюксел, 1 октомври 2009 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  В този контекст г-н Марио Монти, бивш комисар по конкуренцията, изрази опасенията си относно запазването на европейския модел, който се основава на вътрешния пазар (задълбочена статия от в-к „Corriere della sera“, 10 май 2009 г.).

(2)  Признаване на квалификациите, облагане на прираста на капитала, зачитане на трудов стаж, натрупан в различни държави, при определяне на пенсиите и др.

(3)  Вж. Европейската платформа Manufuture (www.manufuture.org) и интервюто с Étienne Davignon относно прилагането на Плана Davignon (Брюксел, 14.1.2008 г.; www.ena.lu).

(4)  Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ), финансиран от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Вж. първа част на Competitiveness and Innovation Framework Programme (CIP) (Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации).

(5)  Вж. Водещия пазар: „Здраве онлайн“ (COM (2007) 860 окончателен) – и параграф 6.10 по-долу.

(6)  Вж. становище на Комитета относно „Резултати от срещата на върха по заетостта“ (CESE 1037/2009), което все още не е публикувано в ОВ.

(7)  Вж. предложенията, одобрени от Европейския съвет на срещата в Люксембург през ноември 1997 г., относно намаляването на ДДС върху определените от държавите-членки професионални услуги в европейска рамка.

(8)  Целта е поне 50 % от учащите във всички страни от ЕС да получават университетско образование и поне 25 % от тях да следват в технически, инженерни или научни институти (доклад на ELECTRA).

(9)  Писмо на председателя на ЕИСК г-н Sepi до председателя на Европейската комисия г-н Barroso във връзка с Европейската социална среща на върха в Прага.

(10)  Вж. становище относно „Преговори за сключване на нови търговски споразумения: позицията на ЕИСК“, ОВ C 211, 19.8.2008, стр. 82–89 и становището относно „Външното измерение на обновената Лисабонска стратегия“ (все още непубликувано в ОВ).

(11)  BRIC: Бразилия, Русия, Индия и Китай.

(12)  Eurostat STAT 30.4.2009 г.

(13)  SEC(2009) 353.

(14)  Световната организация по туризъм към ООН: „World Tourism Barometer“ (Барометър на световния туризъм), том 7, № 2 – юни 2009 г.

(15)  През първото тримесечие на 2009 г. БВП намаля с 2,5 % спрямо предходното тримесечие. През май 2009 г. промишленото производство на ЕС намаля с 15,9 % спрямо предходната година (преработвателната промишленост намаля с 16,8 %) – Вж. SEC 2009/1088 - 20.7.2009 г.

(16)  COM(2009) 114.

(17)  Вж. обобщеното представяне на резолюцията на ЕКП относно План за европейски подем (5.12.2008 г., http://www.etuc.org/).

(18)  Вж. бележката на BusinessEurope от 17.3.2009 г., изготвена с оглед на Икономическата среща на върха на Г-20 (18.3.2009 г., www.businesseurope.eu/).

(19)  IPR - International Product Regulations (международно регламентиране на продуктите).

(20)  През първото тримесечие на 2009 г. в ЕС-27 безработицата сред младите хора достигна 18,3 % или 5 милиона безработни младежи – EUROSTAT 23.7.2009 г.

(21)  Това ще стане още по-трудно, тъй като ще трябва да се отчита и въздействието върху МСП на предвиденото в споразумението „Базел II“ съотношение между фондовете за рисков капитал и заемите. Следва да бъдат предприети мерки на равнище ЕС, за да се види как тези ефекти биха могли да бъдат смекчени.

(22)  Вж. показателя „доверие на потребителите“ (фиг. 6), в резултатите от анкетата, проведена сред ръководителите на предприятия и потребителите, „Business & Consumer Survey Results“, ГД „Икономически и финансови въпроси“, юни 2009 г.

(23)  COM(2007) 374 окончателен.

(24)  COM(2008) 397 окончателен.

(25)  Вж. становище относно „План за действие за устойчиво потребление и производство“, ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 46–49

(26)  Съвместен доклад за заетостта за 2008-2009 г., Съвет по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, 9 март 2009 г.

(27)  Вж. COM (2008) 800, „Европейски план за икономическо възстановяване“.

(28)  Пак там.

(29)  Вж. Становище на ЕИСК, ОВ C 182 от 4.8.2009 г., стр. 30.

(30)  Вж. Становище на Комитета относно „Достъп на МСП до европейски правен статут“ (ОВ C 125, 27.5.2002 г., стр. 100).

(31)  COM(2007) 860.

(32)  Съвет по конкурентоспособност, 4.12.2006 г.: Заключения относно политиката на иновации и конкурентоспособност.

(33)  Вж. становища относно „Трансфери на продукти, свързани с отбраната“ и относно „Европейската отбрана“ (публикувани съответно в ОВ C 100, 30.4.2009 г., стр. 109 и ОВ C 10, 14.1.2004 г., стр. 1).

(34)  Конкретно секторът за мотоциклети в ЕС би трябвало да може да се възползва от система за подкрепа и стимули на държавите-членки, сходна с тази, въведена за автомобилния сектор, тъй като също е засегнат от настоящата икономическа криза.

(35)  Становище на Комитета относно „Екологични методи на производство“ (ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 1).


Top