23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/1

1.1

Комисията определя „съчетаването на гъвкавост и сигурност“ като „интегрирана стратегия, целяща да подобри едновременно гъвкавостта и сигурността на пазара на труда“. В това становище ЕИСК изтъква отделни аспекти на понятието „съчетаване на гъвкавост и сигурност“, които според Комитета са изключително важни в настоящата криза, за да може възможно най-голям брой хора да запазят заетостта си, като същевременно на хората извън пазара на труда се дадат възможно най-много шансове да си намерят възможно най-бързо нова работа. Работодатели и работници трябва да работят съвместно, за да се гарантира, че максимален брой работници ще останат на пазара на труда.

1.2

В настоящия период на дълбока криза и нарастваща безработица съчетаването на гъвкавост и сигурност по-малко от всякога трябва да бъде разбирано като средство за улесняване на съкращаването на работници или за отслабване на мерките за социална защита по принцип и по-специално тази на безработните. ЕИСК смята, че що се отнася до съчетаването на гъвкавостта и сигурността, мерките по укрепването на аспекта на сигурността (в най-широк смисъл) трябва да бъдат приоритет в сегашния момент.

1.3

В свои предишни становища ЕИСК вече е изтъквал важността на вътрешната гъвкавост и сигурност. Кризата подчертава значението на мерките за вътрешна гъвкавост и сигурност, даващи възможност на предприятията да се приспособят към резкия спад на поръчки, без да им се налага да уволняват работници. Предприятия с т.нар. разпределение на работното време по сметки („working times accounts“), договорено от социалните партньори, могат да реагират много по-добре на новата ситуация на пазара, в резултат от кризата, в сравнение с предприятията, които не разполагат с подобни инструменти. Един от ясните уроци, научен от кризата, е, че разпределението на работното време по сметки и плаващото работно време следва да бъдат насърчавани от социалните партньори. ЕИСК счита, че е необходимо тези инструменти да бъдат направени колкото е възможно по-привлекателни за предприятията и работниците.

1.4

Съчетаването на гъвкавост и сигурност може да функционира само ако работниците са добре обучени. Съществува тясна връзка между придобиването на нови умения и създаването на нови работни места. Предприятията са заинтересовани да инвестират в непрекъснатото обучение на своя персонал. Работниците отговарят за продължаването на своето обучение. Очаква се в стратегията „Лисабон 2010 плюс“ да бъдат предложени решения на тези проблеми.

1.5

Кризата подчертава важността на социалния диалог. Последните месеци показаха как ангажираността на социалните партньори спомага за намирането на общи решения на наболели проблеми. ЕИСК предлага на шведското председателство на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия да създадат интернет платформа за насърчаване на обмена на опит по отношение на подобни инициативи от страна на социалните партньори при зачитане на многообразието на ситуациите на национално, регионално и местно равнище.

1.6

На европейско равнище социалните партньори понастоящем преговарят за автономно рамково споразумение за приобщаващи пазари на труда. ЕИСК смята, че едно бъдещо споразумение може да има реална добавена стойност, когато става дума да се подпомогне завръщането на най-уязвимите лица, загубили работата си по време на кризата, на пазара на труда. Освен това ЕИСК храни очаквания по отношение на съвместното наблюдение и оценка на прилагането на концепцията за съчетаване на гъвкавост и сигурност, за която европейските социални партньори са поели ангажимент в работната си програма за 2009-2010 г.

1.7

Твърде бързият темп и силното въздействие на икономическия спад карат много работодатели да си спомнят за годините на подем, когато откриха колко трудно е да се намерят достатъчен брой хора с необходимата квалификация. Тъй като сега те гледат в перспектива и с оглед на икономическия подем, който със сигурност ще настъпи, те не бързат да съкращават твърде много работни места, което може да бъде предизвикано единствено от стремеж за постигане на краткосрочни икономии. Все пак нито едно предприятие не може да пренебрегне основните икономически правила. В края на краищата, всяко предприятие е загрижено основно за оцеляването си. За засегнатите работници от основно значение е да се завърнат на работа възможно най-бързо. ЕИСК подчертава необходимостта да им бъде предоставена бърза и висококачествена помощ. Държавите-членки следва сериозно да обмислят увеличаването, в количествено и качествено отношение, на персонала в агенциите по заетостта, за да подпомогнат връщането на хората на работа възможно най-бързо.

1.8

Предвид националните и регионалните специфики, както и различията между промишлените отрасли, според мнението на Комитета, усилията, полагани от Съюза, би трябвало да се определят от европейска перспектива при зачитане на принципа на субсидиарността. Именно така ще бъде създадена необходимата европейска рамка, която да гарантира укрепването на европейски социален модел, който еволюира от теоретичен модел към реалната действителност (1). Необходимо е да се планира процесът на развитие след Лисабон („Лисабон 2010 плюс“), за да бъде намерен отговор на все още непостигнатите цели и на тези, които ще се появят по време на кризата, изходът от която може да се окаже дълъг и мъчителен. Съчетаването на гъвкавост и сигурност би могло несъмнено да играе важна роля. Комитетът е на мнение, че прилагането на гъвкавостта и сигурността трябва да бъде балансирано.

1.9

ЕИСК подчертава, че реформите на пазара на труда в държавите-членки трябва да предотвратят продължаващо нарастване на броя на несигурните работни места, характеризиращи се с прекомерна гъвкавост в ущърб на сигурността, които непрестанно се увеличават през последните години. ЕИСК споделя опасенията, изразени от Комитета на регионите в неговото становище от 7 февруари 2008 г (2). Доминирането на външната гъвкавост „би дало възможност и за широко дерегулиране на нормалните условия на труд с увеличаване на несигурната заетост“.

2.1

Шведското председателство отправи искане към ЕИСК да изрази становището си по темата за „съчетаване на гъвкавост и сигурност“, по която вече се е произнасял (3), но която днес се представя в нова светлина. Неотложната необходимост от преразглеждане на темата с оглед на финансовата криза беше потвърдена по време на изслушването, организирано от шведското председателство на 7 юли 2009 г. в Стокхолм.

2.2

Към понятието „съчетаване на гъвкавост и сигурност“ се подхожда по различен начин. В своето съобщение (СОМ(2007) 359 окончателен) Комисията определя „съчетаването на гъвкавост и сигурност“ като „интегрирана стратегия, целяща да подобри едновременно гъвкавостта и сигурността на пазара на труда“ (4). Тъй като тази дефиниция послужи и за заключенията на извънредната среща на върха в Прага на 7 май 2009 г., настоящото становище също се основава на това общо тълкуване.

2.3

ЕИСК набляга върху факта, че съгласно принципа на субсидиарност отговорност за политиките на пазара на труда носят държавите-членки. Опит за хармонизиране на трудовото законодателство би противоречал на този принцип и би бил нецелесъобразен, тъй като би засегнал традициите и географските структури, доказали своята стабилност и полза. Освен това следва да се има предвид, че икономиките на държавите-членки не са еднакво развити. Това намира отражение в социалните им системи. В този контекст, според ЕИСК, предизвикателствата за ЕС би трябвало да бъдат:

3.1.1

Последствията от най-тежката икономическа криза в историята на Общността са доста очевидни в краткосрочен план: държавният дълг на държавите-членки на ЕС нараства безпрецедентно бързо. Въпреки че световните централни банки заляха пазарите с ликвидни средства, банковата система все още не функционира така както в нормален период. В частност малките и средните предприятия (МСП), както и самостоятелно заетите работници срещат огромни трудности при достъпа до нови кредити. Отрицателните последствия от безработицата върху обществото и вътрешния пазар скоро ще бъдат усетени. Същевременно е твърде трудно да се създават нови работни места и това се случва извънредно рядко.

3.1.2

ЕИСК смята, че в краткосрочен план е необходимо да се адаптира моделът на съчетаване на гъвкавост и сигурност с оглед на настоящата сериозна социално-икономическа ситуация, въпреки че последното му становище по този въпрос датира едва от пролетта на 2008 г. Комитетът изразява задоволство по повод искането на шведското председателство за разглеждане на въпроса как държавите-членки могат да използват съчетаването на гъвкавост и сигурност по отношение на преструктурирането в контекста на световното развитие. Световното развитие е отзвук на финансовата криза и трагичните ѝ последствия за реалната икономика и заетостта. Тази криза вече се очерта като най-тежката в икономически план през последните осемдесет години. Последствията от нея вероятно ще оставят отпечатък върху целия 21 век. Тя се утежнява и от факта, че е съпътствана от други две кризи, които са голямо предизвикателство в световен мащаб: кризата, свързана с изменението на климата, и демографската криза.

3.1.3

Кризата променя социално-икономическата среда, в която могат да бъдат обмисляни реформи на пазара на труда. Това е очевидно, каквато и оценка да се дава на целесъобразността, осъществимостта и дори на необходимостта от или на невъзможността за осъществяване на подобни структурни реформи в период на криза. При все това ЕИСК държи да подчертае, че приобщаването и реинтеграцията на безработните на пазара на труда трябва да бъде един от задължителните приоритети.

3.1.4

Все пак Комитетът възнамерява да извлече заключения от наблюденията си, за да може да отправи конкретни положителни предложения по отношение на параметрите, съставляващи съчетанието между гъвкавост и сигурност. Комитетът държи да подчертае необходимостта от балансирано управление на мерките за гъвкавост и сигурност, ако искаме да бъдат избегнати социални конфликти, каквито вече е имало в Европа.

3.2.1

Вътрешната гъвкавост трябва да бъде резултат от социалния диалог между ръководството и служителите или техни представители, социалните партньори на равнище предприятие или отрасъл. Тя позволява да се избегне загуба на работни места и в трудни моменти може да се окаже важен стабилизиращ елемент за социалното сближаване в Европа. Доброто разбирателство между работодателите и работниците е необходимо, за да се гарантира ангажираност на предприятията във връзка със социалната отговорност и задържането на работниците на пазара на труда за укрепване на заетостта. Ролята на правителствата за подкрепа на тези мерки е от първостепенно значение, но това не бива да става за сметка на техните възможности за предоставяне на основните социални услуги като сигурността (било тази на хранителните продукти, на въздушното движение, на универсалния характер на услугите от общ интерес или тази, която осигурява полицията), и образованието, което понастоящем се вписва в перспективата на учене през целия живот.

3.2.2

Всяка социална реформа трябва да бъде поставена в своя социално-икономически и политически контекст. Съчетаването на гъвкавост и сигурност в период на криза несъмнено поставя трудни въпроси, ако жертвите в името на хипотетична пригодност за заетост не дават гаранции. Следователно трябва да се има предвид, че съчетаването на гъвкавост и сигурност ще бъде полезно само ако се изразява в общо разбиране от страна на социалните партньори, а не само на един от тях. В този контекст се налага много задълбочен анализ на сигурността и на баланса между сигурност и гъвкавост. Ето защо Комитетът смята, че в своя анализ Европейската комисия би следвало да отдели повече внимание на възможностите на вътрешната гъвкавост, която може да бъде ефикасен инструмент при съчетаването на гъвкавост и сигурност в борбата срещу безработицата (5).

3.2.3

Комитетът е на мнение, че трябва да се постигне баланс между измеренията, съставляващи това съчетание, и че то не трябва да бъде прилагано в ущърб на сигурността. Но как могат държавите да гарантират подобен баланс в период на криза? Комитетът предлага в настоящия период на криза реформите, основаващи се на модела на съчетаване на гъвкавост и сигурност, да бъдат подложени на задълбочен анализ, за да се избегнат нежелани социални и политически отражения. Тези предпазни мерки трябва да се умножат в случая с т.нар. „външно“ съчетаване на гъвкавост и сигурност.

3.2.4

Според гореизложеното мерките за съчетаване на гъвкавост и сигурност трябва да бъдат надеждни от всяка гледна точка, в частност по отношение на бюджетния аспект. Това вероятно ще доведе до пренасочване на приоритетите в бюджетните разходи на държавите-членки и може би до увеличаване на помощите на Общността. Защото не може да има съчетаване на гъвкавост и сигурност без сигурност.

3.2.5

Противно на предпазливото използване на различните форми на вътрешна гъвкавост, в настоящата ситуация би било рисковано да се налагат реформи на пазара на труда с цел насърчаване на външната гъвкавост. В анализа на Европейската комисия досега се наблягаше на това измерение на съчетаването на гъвкавост и сигурност. В много колективни трудови договори в Европа се съдържат разпоредби, регулиращи гъвкавостта в предприятието. Тя може, например, да се изразява в организация на работното време, включваща периоди на обучение.

3.3.1

ЕИСК поддържа искането си социалните партньори да бъдат активни действащи лица във форум, позволяващ постоянна конфронтация на идеи относно реформите, за да могат двата полюса, работодателите и работниците, да следят за поддържането на постоянно и динамично равновесие между гъвкавостта и сигурността. Този подход е важен и представлява интерес за бъдещето на заетостта в Европа. Именно затова гражданското общество също трябва да бъде включено в дискусиите. Всяка политика по заетостта, всяка реформа на пазара на труда оказва значително въздействие върху обществото. Но тези реформи не трябва да бъдат откъснати от икономическите, социалните и устойчивите перспективи на обществото.

3.3.2

Съчетаването на гъвкавост и сигурност е важен инструмент за смекчаване на последствията от финансовата криза и кризата в реалната икономика, засегнала труда и заетостта. С него обаче не бива да се злоупотребява, като се улесняват съкращенията в страни, чието трудово законодателство гарантира известно равнище на сигурност срещу практики, наричани на английски „hire and fire“ („наемай и уволнявай“). Комитетът одобрява яснотата, с която Европейската комисия заявява, че съчетаването на гъвкавост и сигурност в никакъв случай не може да се превърне в право за уволняване на работници.

3.3.3

Комитетът държи да подчертае, че всяка реформа в областта на трудовото законодателство трябва да се извършва със социалните партньори, в противен случай тя би била обречена на неуспех. Социалният диалог гарантира модерна и социална демокрация на участието. Адаптирането на трудовото законодателство трябва да бъде резултат от преговори между социалните партньори. Освен това социалният диалог позволява да се възприемат различни форми на вътрешна гъвкавост, които предлагат повече маневреност на предприятията, независимо от тенденцията за повишаване или намаляване на тяхната дейност.

3.3.4

ЕИСК приветства съвместните усилия и работа на европейските социални партньори по отношение на съчетаването на гъвкавост и сигурност. ЕИСК оценява факта, че европейските социални партньори са включили в работната си програма за 2009-2010 г. проследяването и оценката на прилагането на съчетаването на гъвкавост и сигурност. ЕИСК очаква доклада за тази оценка и разчита на факта, че общата оценка може да окаже голямо въздействие върху разработването на различните начини на прилагане на съчетаването на гъвкавост и сигурност в отделните държави-членки.

3.4.1

В краткосрочен план анализът и възможностите за прилагане на съчетаването на гъвкавост и сигурност трябва да се съсредоточат върху целта за запазване на възможно най-голям брой работни места с най-голяма добавена стойност и укрепване на цялостната социална защита на всички работници, независимо от тяхното положение на пазара на труда, като винаги се има предвид предварителното условие за социален диалог на всички равнища, финансовите ограничения и ролята на правителствата.

3.4.2

ЕИСК припомня заключенията на доклада на Съвета от 8 и 9 юни относно съчетаването на гъвкавост и сигурност в период на криза. От ключово значение за безработните е да се върнат на пазара на труда възможно най-бързо. ЕИСК подчертава необходимостта да им бъде предоставена в най-кратки срокове ефикасна помощ, подкрепа и насока. Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да използват по-добре съществуващите европейски фондове и да се ангажират категорично с подобряване на качеството на всички инструменти за насърчаване на заетостта, например агенциите за качествена заетост, с цел засилване на тяхната активност и ефективност.

3.4.3

ЕИСК споделя становището на Комисията, според която в краткосрочен план споразуменията за обезщетения за техническа безработица могат да представляват ефикасен инструмент за запазване на работните места, избягване на безработицата и запазване на покупателната способност. Тези механизми оказват въздействие по три начина: предприятията не губят уменията и квалификацията на работниците, предотвратява се изключването на работниците от трудовата сфера, запазва се стабилността на националната икономика, с което се избягва появата на вълна от безработица. Кризата доказа необходимостта от насърчаване на „working time accounts“ (системи за разпределение на работното време по сметки) и гъвкавото управление на работното време. Предприятията с такива системи са в много по-голяма степен способни да реагират бързо на новите ситуации на пазара и да се адаптират към рязък спад на търсенето. ЕИСК приканва държавите-членки и ЕС да направят този инструмент възможно най-привлекателен за работниците и предприятията.

3.4.4

ЕИСК насърчава социалните партньори на всички равнища, включително и на микроикономическо равнище, да насочат социалния диалог и произтичащите от него компромиси за всички партньори в този период на дълбока криза, към запазването и създаването на работни места, като се запази общата покупателна способност на работниците. Правителствата трябва да намерят начини да действат като катализатори и да улеснят, дори и да възнаградят този вид споразумения. ЕИСК предлага на шведското председателство и на Европейската комисия създаването на интернет платформа, която да увеличи обмена на информация и опит за инициативи на социалните партньори на практическо равнище, при зачитане на многообразието на ситуациите на национално, регионално и местно равнище.

3.4.5

ЕИСК счита, че четирите измерения на съчетаването на гъвкавост и сигурност и неговите принципи, така както са дефинирани от Европейската комисия, биха могли ефективно да допринесат за намаляване на безработицата в Европа. При все това е много важно да се следи за създаването на качествени работни места. В тази връзка реалната социална закрила е от ключово значение. Тя е водеща за социалното сближаване в ЕС. В този контекст ЕИСК подчертава, че реформите на пазара на труда в държавите-членки трябва да бъдат насочени към предотвратяване на продължаващото нарастване на броя на несигурните работни места, характеризиращи се с прекомерна гъвкавост в ущърб на сигурността, които непрестанно се увеличават през последните години. Комисията би трябвало да съдейства, като извършва и разпространява периодична оценка на прилагането на принципите на гъвкавост и сигурност в законовите и подзаконовите текстове, свързани с пазара на труда. ЕИСК е на мнение, че принципите на съчетаването на гъвкавост и сигурност трябва да бъдат интегрирани в по-голяма степен в програмата след Лисабон. Освен това ЕИСК предлага работата на европейските социални партньори да бъде съгласувана с тази програма.

3.5.1

ЕИСК смята за целесъобразно шведското председателство да започне дискусия относно аспектите на съчетаването на гъвкавост и сигурност, които биха могли, по примера на няколко държави-членки, които го прилагат, да допринесат за това ЕС да преодолее световната финансова и икономическа криза, като запази възможно най-голям брой работни места, за да не изложи на риск социалното си сближаване. ЕС не би трябвало да губи квалификацията на своите работници, от която ще има нужда в периода след кризата. Това придобива още по-голямо значение предвид факта, че демографското развитие ще намали в значителна степен потенциала на квалифицираната работна ръка в повечето европейски страни.

3.5.2

Съкращаването на квалифицирани работници в период на криза представлява опасност по отношение на бъдещия подем. Съществува риск недостигът на умения да се увеличи. Нещо по-лошо, редица европейски предприятия като че ли намаляват работните си места за обучаващи се работници и млади хора, завършили образованието си. С това те излагат на опасност собственото си бъдеще. От друга страна съчетаването на гъвкавост и сигурност може да функционира само ако работниците са добре обучени. Прекратяването на професионалното обучение би противоречало на този инструмент за реформа. Съществува тясна връзка между придобиването на нови умения и създаването на нови работни места. Стратегията „Лисабон 2010 плюс“ ще трябва да даде отговори на тези въпроси. Предприятията би трябвало да инвестират в повишаването на квалификацията на своите служители. Същевременно е очевидно, че всеки работник също е отговорен за повишаването на своята квалификация.

3.5.3

Ученето през целия живот в рамките на съчетаването на гъвкавост и сигурност трябва да се впише в перспективата на устойчиво развитие на обществото в Европейския съюз и по този начин да служи като пример в световен план. Професионалното обучение на работниците трябва да се насочи към европейските цели за създаване на по-голям брой качествени работни места и да се стреми да развива устойчива икономика.

3.5.4

Съчетаването на гъвкавост и сигурност се основава предимно върху по-добра пригодност за заетост. Тя на свой ред се обуславя от качеството на образователните системи и ефикасността на практиките за повишаване на квалификацията. Докато държавите-членки се обявяват в подкрепа на ученето през целия живот без да реформират образователните си системи, без да отдават по-голямо значение на предучилищното образование, без да заделят повече средства за образование и накрая, без да насърчават и улесняват чрез данъчни облекчения професионалното обучение и повишаването на квалификацията в рамките на професионалния живот, няма да бъде налице важна предпоставка за съчетаването на гъвкавост и сигурност. Комитетът призовава правителствата на държавите-членки да определят като приоритетни всички тези въпроси, свързани с образованието. Комитетът подкрепя обща мярка на държавите-членки за насърчаване на образователния сектор и професионалното обучение в Европа.

3.6.1

Договорът от Лисабон, на който Комитетът държи, и който се надява да бъде приет от 27-те държави-членки на ЕС, разглежда вътрешния пазар като социална икономика. Член 2 от Договора за създаване на Европейската общност поставя сред целите на Общността постигането на „социална пазарна икономика“. Това е нов елемент от съществено значение. Тази нова ориентация, която отрежда много по-голямо място на едно социално тълкуване на общностното право, не може да не се отрази на бъдещото европейско законодателство и най-вече на съдебната практика на Съда на европейските общности.

3.6.2

Вярно е, че някои политически развития в ограничен брой европейски страни будят опасения по отношение на шансовете за успешно окончателно приемане на Договора. Но Комитетът поддържа оптимистичната си позиция, тъй като не съществува алтернатива, няма резервен план. Именно в период на криза институциите трябва да могат да функционират по по-подходящ начин, отколкото позволява Договорът от Ница, в съюз на 27 държави. Затова Комитетът смята за необходимо европейските институции да подготвят досието за съчетаването на гъвкавост и сигурност в перспективата на влизането в сила на Договора от Лисабон още през тази година, или най-късно през 2010 г., както и в зависимост от протичането на кризата. Едно от последствията от влизането му в сила ще бъде включването на ново, по-актуално измерение на „сигурността“ в правото на Общността.