30.4.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 100/15

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Премахване на препятствията за трансграничните инвестиции чрез фондове за рисков капитал“

COM(2007) 853 окончателен

2009/C 100/03

На 21 декември 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Премахване на препятствията за трансграничните инвестиции чрез фондове за рисков капитал“

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 1 октомври 2008 г. (докладчик: г-н MORGAN, съдокладчик: г-н DERRUINE).

На 448-ата си пленарна сесия, проведена на 21, 22 и 23 октомври 2008 г. (заседание от 22 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие единодушно следното становище.

1.   Заключения и препоръки

1.1.   Съобщението на Комисията обединява два важни елемента на Лисабонската програма. Единият е акцентът върху създаването и развитието на иновационни малки предприятия. Другият е интеграцията на капиталовите пазари в ЕС като средство за финансиране на растежа на заетостта и производителността. Катализаторът за сближаването на тези две политики е нуждата от развитие на паневропейска индустрия на рисковия капитал.

1.2.   Настоящото съобщение представя текущата работа. За да се осъществят следващите стъпки, описани в параграф 3.6, е необходимо тясно сътрудничество между държавите-членки, Европейската комисия и индустрията на рисковия капитал. След приключването на тези дейности, Комисията ще докладва отново през 2009 г.

1.3.   Наличността на рисков капитал не е универсална панацея. Фондовете за рисков капитал са заинтересовани от големи сделки, тъй като малките сделки могат да отнемат също толкова време колкото голяма сделка. Затова те са по-заинтересовани да осигурят финансиране за разрастването на развиващи се предприятия, отколкото да осигурят капитал за новосъздавани дружества. Доколкото фондовете за рисков капитал се занимават с капитал за зараждащи се предприятия, с начален капитал и с капитал за разрастване, те са важен елемент от Лисабонската стратегия и ЕИСК подкрепя тази инициатива на Комисията. Важно е да се подобри достъпът до рисков капитал в държавите-членки, където той е по-слабо развит.

1.4.   За фондовете за рисков капитал е изключително важно да могат да осребрят инвестициите си. За да го направят, те трябва или да намерят стратегически купувач, например по-голямо предприятие, или да продадат дружеството на инвеститори чрез листване на фондовата борса. Проблем в ЕС като цяло е, че няма достатъчно желание за инвестиране в малки новосъздадени предприятия. ЕИСК препоръчва държавите-членки да използват системата за данъчно облагане, за да създадат стимули за частните лица да инвестират в малки предприятия. Това ще насърчи развитието на фондови борси, на които могат да се търгуват акциите на малки предприятия. За момента единствените такива пазари в ЕС са Алтернативният инвестиционен пазар (АИП) в Лондон и сегментът „Entry Standard“ на Deutsche Börse, въпреки че в момента има инициатива от страна на Euronext.

1.5.   Фактът, че АИП гарантира идеални условия за преход към статус на котирано предприятие, прави инвестирането на рисков капитал в дружества, чиито акции не се търгуват на борсата, много привлекателно. АИП осигурява на фондовете за рисков капитал в Обединеното кралство възможността, от която те се нуждаят, да продадат дяловото си участие. Структури, подобни на АИП в други държави-членки биха могли да създадат борса, на която да се набира капитал за МСП и да се търгува с акциите им. Това може да бъде важен фактор за развитието на рисковия капитал на пазари в ЕС, където до момента той не е толкова развит.

1.6.   Въпреки че рисковият капитал е задължително насочен към излизането на фондовите борси, не бива да се приема за дадено, че котирането на фондовата борса е най-добрият начин на излизане за всяко малко предприятие. Публичните дружества разполагат с предимствата на акционерния капитал и стойността на техните акции дава база за сравнение при закупуването им, но в замяна на това те губят част от свободата си на действие, особено в дългосрочна перспектива, поради изискванията на пазара. Следователно рисковият капитал не представлява разумна посока на развитие за всяко малко дружество. В случай че едно МСП, което вече е подкрепено от рисков капитал, не е добре адаптирано към първично публично предлагане (ППП), заместващият капитал може да осигури алтернативно решение.

1.7.   Рисковият капитал не покрива изцяло търсенето на първоначален капитал, тъй като дружествата за рисков капитал инвестират избирателно в предприятия, които са в начална фаза от дейността си. Държавно финансирани фондове за рисков капитал могат да изиграят определена роля за запълването на тази липса, но те все пак ще трябва да бъдат допълнени и от финансиране от страна на семейството и приятелите на предприемача, както и от „бизнес ангели“. Изискването за насърчаване на осигуряването на първоначален капитал е втората причина, поради която ЕИСК препоръчва на Комисията и на държавите-членки да създадат данъчни стимули за частни инвестиции в зараждащи се предприятия.

1.8.   Както е обяснено в точка 2 (Определения), технически рисковият капитал е подгрупа на частния капитал. ЕИСК настоява, че премахването на пречките пред трансграничните дейности на фондовете за рисков капитал не трябва да улесняват без необходимите гаранции други дейности на частния капитал, като изкупуването на контролния пакет акции чрез задлъжняване.

1.9.   В свое предходно становище (1), ЕИСК изрази загрижеността си относно възможната заплаха за заетостта (включително и за качеството на работните места), породена от трансграничните операции с частен капитал. Важно е всички такива операции да се осъществяват в рамките за преговори, договорени със социалните партньори във всяка държава-членка. Съобразно с това, ЕИСК отправя искане към Комисията, в контекста на тази инициатива за рисковия капитал, да гарантира, че социалният диалог ще продължава да има превес и че директивата относно информирането и консултирането на работниците ще се прилага в тези случаи. Освен това ЕИСК отново приканва Комисията да представи предложение за актуализиране на директивата за „придобитите права“, така че тя да обхване и прехвърлянето на предприятия, извършвано чрез операции по прехвърляне на акциите им (2).

1.10.   Този проблем е от основно значение, тъй като „най-често срещаният начин за излизане е корпоративна продажба на друго предприятие, което представлява 39 % от случаите на излизане. Вторият най-разпространен начин за излизане е вторично изкупуване на акции (24 %), чието значение, както можем да констатираме, нарасна през последното десетилетие“ (3).

2.   Определения

2.1.   Съобщението на Комисията е допълнено от Работен документ. Документът съдържа подробен глосар. Следните термини са ключови в езика на рисковия капитал:

2.2.   Съществуват шест общопризнати форми на инвестиции, използвани в индустрията на рисковия капитал:

—	капитал за зараждащи се предприятия (капитал за започване на дейността) е финансиране, осигурено за проучване, оценка и развитие на първоначална идея;

—	начален капитал се предоставя на предприятията за разработване на продукти и първоначален маркетинг;

—	капиталът за разрастване (за разширяване) осигурява средствата за растежа на предприятието;

—	заместващият капитал включва закупуването на дялове в съществуващо предприятие от друг частен капиталов инвеститор или акционер;

—

изкупуването включва изкупуването на цялото или на част от предприятието от съществуващи акционери. Това може да включва преминаването на предприятието от котиран статус към статус на предприятие, чиито акции не се търгуват на борсата, например превръщането му в частно дружество. При изкупуване от управленския екип, купувачите са членовете на настоящия управленски екип, обикновено с подкрепата на частен или рисков капитал.

2.3.   Рисков капитал означава инвестиции в дружества, чиито акции не се търгуват (напр. дружества, които не са листвани на фондовата борса) от страна на дружествата за рисков капитал, които, в качеството си на принципал, управляват лични, институционални или вътрешнофирмени средства. Основните фази на финансирането са ранна фаза (включваща капитал за зараждащи се предприятия и първоначален капитал) и разрастване. Следователно рисковият капитал е професионален капитал, инвестиран съвместно с предприемача за финансиране на началния етап или на разрастването на предприятието. Очакването за възвръщаемост на инвестициите, по-голяма от средната, служи за компенсиране на високия риск, който поема инвеститорът.

2.4.   В тесен смисъл, рисковият капитал е подгрупа на частния капитал. Инвестиционните дружества с частен капитал могат да извършват дейности с рисков капитал, но обхватът на тяхната дейност надхвърля подгрупата на рисковия капитал и включва осигуряването на заместващ капитал и финансирането на изкупувания. ЕИСК изразява загрижеността си от възможните социални последствия от тези дейности с частен капитал.

2.5.   Бизнес ангелите са състоятелни частни лица, които инвестират директно в нови или развиващи се предприятия, чиито акции не се търгуват на борсата. Техният капитал може да допълва този на фондовете за рисков капитал за осигуряване на ранно финансиране.

2.6.   Институционални инвеститори са финансови институции като застрахователни компании, пенсионни фондове, банки и инвестиционни дружества, които събират спестявания от (обикновено) частни инвеститори и ги инвестират на финансовите пазари. Те притежават значителни активи и са опитни инвеститори.

2.7.   Частно капиталовложение е метод за финансови инвестиции, даващ възможност на купувача и продавача да сключат сделка, освобождавайки се от много или от всички нормативни изисквания, валидни в случай на публична продажба на дялове. Режимът на частно капиталовложение обикновено определя критериите за юридическите лица, които имат право да сключват сделки при тези условия. Този режим се прилага обикновено за инвестиции от страна на институционални инвеститори (които по дефиниция са информирани) във фондове, управлявани от дружества за рисков капитал.

2.8.   Принципът на предпазливостта (prudent person rule), дава възможност на пенсионните фондове да включват частни инвестиционни фондове или фондове за рисков капитал в инвестиционното си портфолио, отнасяйки се в същото време с внимание към рисковия профил на клиентите си. С други думи, мениджърите на пенсионни фондове са задължени да инвестират от името на клиентите си по същия начин, по който биха инвестирали от свое име. Това означава благоразумна диверсификация на портфолиото, когато в него е включен рисков капитал.

3.   Основно съдържание на съобщението на Комисията

3.1.   Съгласно данните на Европейската асоциация за частен и рисков капитал (EVCA), рисковият капитал допринася значително за създаването на работни места. В периода между 2000 г. и 2004 г. предприятия от ЕС, получили частен или рисков капитал, са създали един милион нови работни места. Над 60 % от тези работни места са били създадени от предприятия, ползващи рисков капитал, а заетостта в тези предприятия е нараствала с 30 % на година. Освен това, иновационните и ориентираните към растеж предприятия, подпомагани от рисковия капитал, са инвестирали средно 45 % от общите си разходи в научноизследователска и развойна дейност (НИРД). (ЕИСК изразява загрижеността си от неспособността на Комисията да намери независим източник на данни, за да се провери този анализ. Бележките на Комитета са изложени в параграфи 4.10 и 4.11 по-долу).

3.2.   Потенциалът на пазарите на рисков капитал в ЕС не се използва изцяло и тези пазари не предоставят достатъчно капитали на иновационните МСП в първоначален етап на растеж. Липсата на култура на капиталови инвестиции, недостатъчната информация, фрагментацията на пазара, високите разходи, неизползваните синергии между предприятията и академичните среди, са сред главните причини за тази пазарна неефективност. Различията в националните политики водят до значителна фрагментация на пазара, което се отразява неблагоприятно на набирането на средства и инвестирането в ЕС.

3.3.   Въпреки че публичните власти могат да допринесат за финансирането на иновациите, мащабът на глобалните предизвикателства означава, че само по-големи инвестиции от частни инвеститори могат да осигурят дългосрочно решение. Затова Комисията и държавите-членки трябва да подобрят рамковите условия за рисковия капитал, а едно от тези условия е премахването на необоснованите пречки пред трансграничните операции.

3.4.   Стратегията за подобряване на трансграничните условия включва свободно движение на капитали, подобрени условия за набиране на средства, подобряване на регулаторната рамка, намаляване на данъчните различия и постигане на напредък в областта на взаимното признаване.

3.5.   Глосарът и докладът на експертната група, които съпровождат Съобщението, съдържат анализ на проблемите и възможните решения (вж. Таблица I).

Таблица I

Проблем	Възможно решение
Набиране на средства и дистрибуция (между инвеститорите и фондовете за рисков капитал)
Различни национални стандарти за определяне на квалифицирани инвеститори в частен капитал – фондовете за рисков капитал (институционални и частни инвеститори)	Обща дефиниция в ЕС за квалифициран инвеститор (за институционални и частни инвеститори)
Различни национални режими по отношение на това къде могат да инвестират институционалните инвеститори (ограничения, специфични за различните държави)	Използване на „принципа на предпазливостта“ (прилагане на „принципа на разумността“, съгласно Директивата относно професионалното пенсионно осигуряване 2003/41/ЕО)
Трудности при маркетинга на частния капитал и фондовете за рисков капитал в различните държави-членки, поради различни национални подходи към частните капиталовложения/дерогации от правилото за публично предлагане	Общ подход на ЕС към „частните капиталовложения“
Данъчна неутралност (между фондовете за рисков капитал и държавата, в която инвестират)
Сложни структури на фондовете, зависещи от страната на произход на инвеститора и тази, в която се намира предприятието, в което инвестира (с цел да се избегне двойното данъчно облагане)	Данъчно облагане на капиталовата печалба в страната на произход на инвеститора; еднакво третиране на преките инвеститори и капиталовите инвеститори; еднакво третиране на котиран капитал и на капитал, който не се котира на борсата.
Различни правила и изисквания към частните инвестиционни фондове, за да се ползват от спогодбите относно двойното данъчно облагане	Данъчна прозрачност: списък на взаимно признати структури на частните инвестиционни фондове (или общи критерии за държавите-членки за определяне на данъчната прозрачност); Данъчна неутралност: частните инвестиционни фондове, създадени под формата на акционерни дружества (непрозрачни) следва да се ползват от спогодбите относно двойното данъчно облагане; общи изисквания за възползване от тези спогодби.
Професионални стандарти (за фондовете за рисков капитал)
Различни местни правила за оценка и отчетност (по-големи разходи и липса на база за сравнение)	Насърчаване на използването на самоналожени от сектора професионални стандарти (напр. тези на EVCA)
Проблеми при прилагането на международните стандарти за финансова отчетност за частните инвестиционни фондове: в частност изискването за консолидация
Място на стопанска дейност (за главния партньор или управителя на фонда)
Риск, свързан със задължението за главния партньор (дружество, управляващо рисков капитал) да има място на стопанска дейност в страната на предприятието, в което инвестира (водещ до неблагоприятни данъчни последствия)	— Взаимно признаване на дружествата за управление на активи; или въвеждането на паспорт за дружествата за управление на активи; — в дългосрочен план, „паспорт“ за дружествата за управление на активи.

3.6.   В отговор Комисията предложи следните стъпки и препоръки:

3.6.1.   За да подобри трансграничното набиране на средства и инвестиции, Комисията ще:

а)	анализира националните подходи и пречки за трансграничните частни капиталовложения. През първата половина на 2008 г. ще бъде изготвен доклад за възможностите за установяване на европейски режим за частни капиталовложения (сега отложен за третото тримесечие на 2008 г.);

б)	идентифицира, съвместно с експерти от държавите-членки, случаите на двойно данъчно облагане и други пречки, свързани с преките данъци за трансграничните инвестиции на рисков капитал; експертната група ще докладва преди края на 2008 г.;

в)	анализира, въз основа на тези доклади, възможностите за определяне на общи характеристики, които ще позволят създаването на единна европейска рамка за рисковия капитал;

г)	проучи евентуалните начини за подпомагане на държавите-членки в процеса на взаимно признаване.

3.6.2.   За да се намали фрагментацията на пазара и да се подобрят условията за мобилизиране на средства за фондове за рисков капитал и инвестирането на рисков капитал, Комисията приканва държавите-членки да:

а)	разширят обхвата там, където това още не е направено, на „принципа на предпазливостта“ за други видове институционални инвеститори, включително пенсионни фондове;

б)	изградят общо разбиране за характеристиките на фондовете за рисков капитал и квалифицирани инвеститори и да обмислят взаимно признаване на националните рамки;

в)	преодолеят регулаторните и данъчните пречки чрез преразглеждане на съществуващото законодателство или чрез приемане на нови закони;

г)	създават условия за сътрудничество и взаимно приемливи равнища на надзор и прозрачност;

д)	насърчават развитието на конкурентоспособни клъстери (наред с научните паркове);

е)	насърчават ликвидните пазари за излизане.

4.   Общи бележки

4.1.   Външните наблюдатели на сектора на рисковия капитал поставят акцента върху фондовете за рисков капитал като източник на инвестиционен капитал, докато за самите фондове за рисков капитал набирането на средства е също толкова важно, колкото и инвестирането им. Следователно, интеграцията на финансирането чрез рисков капитал в рамките на ЕС трябва да улесни както инвестициите във фондове за рисков капитал, така и тяхното изразходване.

4.2.   Тъй като индустрията на рисковия капитал зависи от осигуряването на добра възвръщаемост за инвеститорите, начинът на работа e да се наберат средства, да се инвестират и след това инвестициите своевременно да се осребрят, за да се осигури очакваната възвръщаемост за инвеститорите на фонда. Периодът на съществуване на фонда обикновено е седем години.

4.3.   За фондовете за рисков капитал е изключително важно да могат да осребрят инвестициите си. За да го направят, те трябва или да намерят стратегически купувач, например по-голямо предприятие, или да продадат дружеството на инвеститори на фондовия пазар. Проблем в ЕС като цяло е, че няма достатъчно желание за инвестиране в малки новосъздадени предприятия. ЕИСК препоръчва държавите-членки да използват системата за данъчно облагане, за да създадат стимули за частните лица да инвестират в малки предприятия. Това ще насърчи развитието на фондови борси, на които биха могли да се търгуват акциите на малки предприятия. За момента единствените такива пазари в ЕС са Алтернативният инвестиционен пазар (АИП) в Лондон и сегментът „Entry Standard“ на Deutsche Börse, въпреки че в момента има инициатива от страна на Euronext.

4.4.   Наличността на рисков капитал не е универсална панацея. Фондовете за рисков капитал са заинтересовани от големи сделки, тъй като малките сделки могат да отнемат също толкова време, колкото голяма сделка. Затова те са по-заинтересовани да осигурят финансиране за разрастването на развиващи се предприятия, отколкото да осигурят капитал за новосъздавани предприятия. Подходящ пример е 3I, отдавна създадено британско дружество за рисков капитал. В края на март 2008 г. 3I обяви, че се оттегля от инвестиции в предприятия, които са в ранна фаза от развитието си – най-неефективният ѝ сектор от спукването на балона „дотком“ през 2000 г. Делът на активите ѝ в рисков капитал вече беше спаднал значително, като инвестициите в зараждащи се предприятия представляваха само една десета от портфолиото ѝ, в сравнение с 50 % през 2000 г. 3I обяви, че има по-голяма печалба във финансирането на по-късен етап и че дружеството ще се съсредоточи върху изкупуване, капитал за разрастване и инфраструктура.

4.5.   Рисковият капитал не покрива изцяло нуждата от първоначален капитал, тъй като дружествата за рисков капитал инвестират избирателно в предприятия, които са в начална фаза от дейността си. Държавно финансираните фондове за рисков капитал могат да изиграят определена роля за запълването на тази липса, но тези фондове все пак ще трябва да бъдат допълнени и от финансиране от страна на семейството и приятелите на предприемача, както и от „бизнес ангели“. Изискването за насърчаване на осигуряването на първоначален капитал е втората причина, поради която ЕИСК препоръчва на Комисията и на държавите-членки да създадат данъчни стимули за частни инвестиции в зараждащи се предприятия, като тези осигурени от британската Схема за инвестиции в предприятия. Съгласно тази схема, инвестираният капитал се ползва от данъчни облекчения за данъка върху дохода, а капиталовите печалби, реализирани от предприятието са освободени от данъци. Тези данъчни стимули способстват за благоприятно съотношение между риск и възвръщаемост за частните лица, които инвестират в ранна фаза от дейността на предприятията.

4.6.   Съгласно британската схема, подобни стимули съществуват и при инвестиране от страна на частни лица в колективни инвестиционни фондове, които купуват дялове в малки новосъздадени предприятия, котирани на АИП. Тези фондове се наричат „тръстове за рисков капитал“. Инвестициите се ползват от данъчни облекчения за данъка върху дохода, а инвестираният капитал е освободен както от данък върху печалбата, така и от данък върху наследството.

4.7.   Подобни стимули съществуват и за частни лица, които инвестират директно в дружества, котирани на АИП. Съществуването на АИП и на данъчните облекчения, свързани с него, стимулираха в голяма степен създаването на предприятия в Обединеното кралство.

4.8.   АИП се специализира в първично публично предлагане (ППП) на акции на малки новосъздадени предприятия. Това прави инвестирането на рисков капитал в предприятия, чиито акции не се търгуват на борсата, много привлекателно в Обединеното кралство, защото чрез такива ППП АИП осигурява на фондовете за рисков капитал възможността за излизане, от която те се нуждаят. Развитието на структури, подобни на АИП, в други държави-членки, обслужващи пазара на една или няколко държави, би могло да създаде борси, на които да се набира капитал за МСП и да се търгува с акциите им. Това може да бъде важен фактор за развитието на рисковия капитал на пазари в ЕС, там където до момента той не е толкова развит.

4.9.   ЕИСК напълно осъзнава, че е необходимо да се създаде търсене на рисков капитал, за да се осигури възможност за процъфтяване на индустрията на рисковия капитал. Това на свой ред означава, че трябва да нарасне създаването на предприятия в рамките на ЕС, със съизмеримо увеличение на предприемачеството и иновациите. ЕИСК само отчита тази загриженост. Целта на становището не е да се обсъждат аспектите на предприемчеството и иновациите, а само да се повтори твърдението, че ако са налице данъчни стимули, ще се наблюдава подем в създаването на малки предприятия.

4.10.   ЕИСК подкрепя предложенията за улесняване на трансграничните дейности на фондовете за рисков капитал, но изразява съжалението си поради липсата на надеждни и безпристрастни данни за тяхната оценка. Всъщност, според някои независими проучвания в този контекст следва да се проявява предпазливост, като се има предвид „невъзможността да се направи ясно разграничение между промени в заетостта в предприятия, подпомагани от рисков капитал и предприятия, подпомагани от други форми на частен капитал“ (4).

4.11.   В свое предходно становище (5) ЕИСК вече изрази загрижеността си относно възможната заплаха за заетостта (включително и за качеството на работните места), породена от трансграничните операции с частен капитал. Предприятия, подпомагани от частен капитал, създават 10 % по-малко работни места отколкото подобни предприятия след изкупуване (5 години) (6). Освен това е важно всички такива операции да се осъществяват в рамките за преговори, договорени със социалните партньори във всяка държава-членка. Съобразно с това, ЕИСК отправя искане към Комисията, в контекста на настоящата инициатива за рисковия капитал, да гарантира, че социалният диалог ще продължава да има превес и че директивата относно информирането и консултирането на работниците ще се прилага в тези случаи. Освен това ЕИСК отново приканва Комисията да представи предложение за актуализиране на директивата за „придобитите права“, така че тя да обхване и прехвърлянето на предприятия, извършено чрез операция по прехвърляне на акциите им (7).

5.   Специфични бележки по предложението на Комисията

5.1.   Важно е да се разработят статистически инструменти, които да дават по-добра представа за секторите на хедж-фондовете и инвестиционните фондове с частен капитал, и да се разработят показатели за корпоративно управление, които да бъдат хармонизирани поне на европейско равнище (8).

Предложения на Комисията за подобряване на набирането на капитал и трансграничните инвестиции.

5.2.   ЕИСК напълно подкрепя създаването на европейски режим за частни капиталовложения. Това е основно изискване за трансграничния рисков капитал.

5.3.   Трябва да се премахне бариерата, която представлява двойното данъчно облагане. В противен случай, трансграничният рисков капитал няма да бъде достатъчно изгоден, за да привлече интереса на дружествата за рисков капитал. ЕИСК очаква с интерес доклада на работната група, създадена от Комисията, за да обсъди въпросите, свързани с данъчното облагане.

5.4.   Идеята за европейска рамка за рисков капитал е привлекателна, ако в резултат държавите-членки приемат фондове за рисков капитал, регулирани от други държави. Това ще подпомогне взаимното признаване и ще улесни трансграничните дейности на фондовете за рисков капитал без прекалена бюрокрация. Все пак, като припомня значението на по-тясното координиране на данъчната политика, Комитетът счита за необходимо да се поставят минимални изисквания относно данъчното облагане на управителите на фондове, за да се избегне данъчния дъмпинг и икономическата неефективност.

Предложения за действия от страна на държавите-членки за намаляване на фрагментацията на пазара и подобряване на условията за набиране на средства за рисков капитал и инвестиции

5.5.   Разширяването на обхвата на принципа на предпазливостта е основно изискване за набиране на капитали, тъй като институционалните инвеститори са първият източник на средства. Важно е държавите-членки да създадат регулаторни рамки, които да подкрепят разумното участие във фондове за рисков капитал на институционални инвеститори, по-специално пенсионни фондове.

5.6.   За да се постигне напредък по отношение на инициативите на Европейската комисия, е необходимо сътрудничество между държавите-членки в работата по регулацията и взаимното признаване.

5.7.   Идеята за конкурентоспособни клъстери е свързана с политиките в подкрепа на предприемачеството и иновациите. Става въпрос за това университетите да развиват клъстери от иновационни предприятия на тяхна територия. Такова развитие е много привлекателно за фондовете за рисков капитал.

5.8.   Въпросите, свързани с ликвидните изходни пазари са разгледани в параграф 4 по-горе.

---

(1)  ОВ C 10 от 15.1.2008 г., стр. 96.

(2)  Директива (2001/23/ЕО) на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности. ОВ L 82 от 22.3.2001 г., стр. 16-20.

(3)  „Глобализация на алтернативните инвестиции: световното икономическо влияние на частния капитал“ (стр. viii), проучване, публикувано от Световния икономически форум (СИФ), 2008 г.

(4)  СИФ, стр. 43.

(5)  ОВ С 10 от 15.1.2008 г., стр. 96.

(6)  СИФ, стр. 54.

(7)  Директива (2001/23/ЕО) на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности. ОВ L 82 от 22.3.2001 г., стр. 16-20.

(8)  ОВ С 10 от 15.1.2008 г., стр. 96.

---