Тя е насочена към гарантиране на биологичното разнообразие в Европейския съюз чрез опазването на:
- естествените местообитания и
- видовете от дивата флора и фауна.
С нея се създава мрежата „Натура 2000“ — най-голямата екологична мрежа в света. „Натура 2000“ се състои от специални защитени територии, определени от държавите от ЕС по силата на тази директива. „Натура 2000“ включва и специалните защитени зони, категоризирани по силата на Директивата за птиците (Директива 2009/147/ЕО).

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Опазване на териториите (мрежата „Натура 2000“)

В приложенията I и II към директивата се посочват типовете местообитания и видовете на специални защитени зони, чието опазване изисква определянето на специални защитени зони*. Някои от тях са определени като приоритетни местообитания или видове, които са застрашени от изчезване и за които има конкретни правила.
В приложение III се посочват критериите за избор на области, които отговарят на изискванията за територии от значение за Общността и за обявяване като специални защитени зони.
Процесът на обявяване преминава през 3 етапа:
- 1.
  С помощта на критериите в приложенията всяка държава от ЕС съставя списък с области, обхващащи естествени местообитания и дива флора и фауна.
- 2.
  Въз основа на националните списъци и в съгласие със страните от ЕС Европейската комисия съставя списък с териториите от значение за Общността за всеки от 9-те биогеографски региона на ЕС:
  - Алпийски регион;
  - Атлантически регион;
  - Черноморски регион;
  - Бореален регион;
  - Континентален регион;
  - Макаронезийски регион;
  - Средиземноморски регион;
  - Панонски регион;
  - Степен регион.
- 3.
  До 6 години след избирането на дадена територия от значение за Общността съответната страна от ЕС трябва да я обяви за специална защитена зона.

Консултативна процедура

В случаите, когато Комисията установи, че територия, в която има приоритетен тип естествено местообитание или приоритетен вид, е пропусната от националния списък, тя може да пристъпи към провеждането на консултативна процедура с въпросната страна. Ако резултатът е незадоволителен, Комисията може да представи предложение на Съвета за избирането на територията за територия от значение за Общността.

Цели на опазването и мерки за осъществяването им

След като бъдат определени специалните защитени зони, страните от ЕС трябва да въведат съответните цели и мерки за опазването. Те трябва да направят всичко възможно, за да:
- гарантират опазването на местообитанията в тези зони;
- не допуснат влошаването им, както и сериозно обезпокояване на видовете.
Държавите от ЕС трябва също така:
- да насърчават подходящото управление на компонентите на ландшафта, които са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен между дивите видове;
- да осъществяват наблюдение както на местообитанията, така и на видовете.

Оценка на плановете/проектите

Всеки план или проект, който може да окаже значително влияние върху територия от мрежата „Натура 2000“, следва да бъде подложен на подходяща оценка. Държавите от ЕС трябва да одобрят плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху целостта на защитените територии.
При липсата на други алтернативи някои проекти, които ще окажат отрицателно влияние, може все пак да бъдат допуснати поради наложителни причини от по-важен обществен интерес (т.е. такива от социален или икономически характер). При възникването на такъв случай държавите от ЕС трябва да предприемат компенсаторни мерки, за да осигурят цялостната кохерентност на „Натура 2000“.

Опазване на видовете

Държавите от ЕС трябва:

да установят строги системи за опазване на животинските и растителните видове, които са особено застрашени (приложение IV), като забранят:
- всички форми на умишлено залавяне или убиване на взети от природата екземпляри от тези видове;
- умишленото обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;
- умишленото унищожаване или вземане на яйца от природата;
- повреждането или унищожаването на места за размножаване или почивка;
да забранят използването на неселективни методи за събиране, залавяне или убиване на определени животински и растителни видове (приложение V);
да установяват система за мониторинг на неумишлено залавяне или убиване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а);
да докладват мерките, които са предприели, на Комисията на всеки шест години. Комисията изготвя обобщаващ доклад, който обхваща целия Европейски съюз.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Tя се прилага се от 10 юни 1992 г. Държавите от ЕС трябваше да я включат в националното си законодателство до 10 юни 1994 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Мрежата „Натура 2000“ обхваща почти една пета от земната повърхност на ЕС и повече от 250 000 km² от морската повърхност.

Вж. също:

„Директивата за местообитанията“ на уебсайта на Европейската комисия
„Директивата за птиците“ на уебсайта на Европейската комисия
„Натура 2000“ на уебсайта на Европейската комисия
„Европейски тематичен център за опазване на природата“ на уебсайта на Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Eionet).

* ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Специална защитена зона: територия от значение за Общността (т.е. ЕС), определена от държавите от ЕС, в която се провеждат необходимите мероприятия за опазване, за да се гарантира поддържането или възстановяването на благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и/или популации на видовете, за които тя е определена.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7—50)

Последващите изменения на Директива 92/43/EИО са инкорпорирани в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7—25)

Вж. консолидираната версия.

Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент — Състоянието на природата в Европейския съюз — Доклад за състоянието и тенденциите за типовете местообитания и видовете, обхванати от директивите за местообитанията и птиците за периода 2007—2012 г., както предвижда член 17 от Директивата за местообитанията и член 12 от Директивата за птиците (COM(2015) 219 final, 20.5.2015 г.)

последно актуализация 21.02.2017

Top

All