06/ 002

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

---

---

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г. Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

---

06/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

31991L0672

---

L 373/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 16 декември 1991 година

относно взаимното признаване на национални свидетелства за капитани на речни кораби за превоз на стоки и пътници по вътрешни водни пътища

(91/672/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че е целесъобразно да се работи за създаването на общи разпоредби относно плаването на речни кораби по вътрешни водни пътища в Общността;

като има предвид, че е целесъобразно, като първа стъпка с оглед на стимулирането на свободно корарабоплаване по вътрешни водни пътища на Общността да се постигне взаимното признаване на свидетелствата на капитаните на речни кораби за превоз на стоки и пътници по вътрешни водни пътища;

като има предвид, че за целите на корабоплаването по някои вътрешни водни пътища трябва да бъдат задоволени допълнителни изисквания, свързани с познаване на местните условия,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

За целите на настоящата директива националните свидетелства на капитаните на кораби, както са посочени в приложение 1, трябва да бъдат групирани по следния начин:

Група А:	Свидетелства на капитаните за работа по море, както е посочено в приложение II,
Група Б:	Свидетелства на капитаните за работа по други водни пътища на Общността, с изключение на Рейн, Лек и Ваал.

Член 2

При условията на разпоредбите на член 3, параграф 5 разрешителното на капитани за корабоплаване по река Рейн, издадено в съответствие с ревизираната Конвенция за корабоплаване по река Рейн е валидно за всички водни пътища на Общността.

Член 3

1.   Свидетелства на капитани, които са все още в сила и са включени в група А в приложение I, се признават от всички държави-членки за валидни за целите на корабоплаване по море, изброени в приложение II, все едно че те са издали посочените свидетелства.

2.   Държавите-членки взаимно признават свидетелствата на капитаните, които все още са в сила и са изброени в група Б на приложение I, за валидни за целите на корабоплаване по техните вътрешни водни пътища, освен за тези, за които се изисква разрешително за корабоплаване по река Рейн или са изброени в приложение II, все едно че те са издали съответните свидетелства.

3.   Признаването от държава-членка на свидетелство на капитан, изброено в група А или група Б на приложение I, може да подлежи на същите условия за минимална възраст като тези, определени от съответната държава-членка за издаване на свидетелство на капитан в същата група.

4.   Признаването от държава-членка на свидетелство за капитан може да бъде ограничено до тези категории кораби, за които това удостоверение е валидно в издалата го държава-членка.

5.   След консултации с Комисията и другите държави-членки, държава-членка може да изисква, за целите на корабоплаване по определени водни пътища, различни от морски пътища, посочени в приложение II, капитаните от други държави-членки да отговарят на допълнителни условия, свързани с познаване на местните условия, еднакви с тези, които се изискват от националните капитани на тази държава-членка.

6.   Настоящата директива не трябва да пречи на държава-членка да изисква допълнителни познания от капитаните на кораби, за превоз на опасни вещества на нейна територия.

Държавите-членки трябва да признават свидетелството, издадено в съответствие с № 10 170 на ADNR, за доказателство за тези познания.

Член 4

Ако е необходимо, Комисията предприема необходимите стъпки да приведе в съответствие списъка на свидетелствата по приложение I, съгласно процедурата, предвидена в член 7.

Член 5

Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство до 31 декември 1994 г. за общи разпоредби за корабоплаване по вътрешни водни пътища за превоз на стоки и пътници въз основа на предложение на Комисията, което следва да се внесе не по-късно от 31 декември 1993 г.

Член 6

Държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 1 януари 1993 г. Те информират незабавно Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, те съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Редът и условията на това позоваване се определят от държавите-членки.

Член 7

1.   За целите на член 4 Комисията се подпомага от комитет, включващ представителите на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията.

2.   Представителят на Комисията представя на комитета проект за изменение на приложение I. Комитетът представя становището си по проекта в срока, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Становището трябва да се приеме с мнозинството, определено в член 148, параграф 2 на Договора в случаите, когато Съветът трябва да вземе решение по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в комитета се претеглят по начина, определен в този член. Председателят не гласува.

Комисията приема изменението към приложение I, ако е в съответствие със становището на комитета.

Ако предвиденото изменение не съответства на становището на комитета, или ако не е представено становище, Комисията внася незабавно в Съвета предложение за мерките, които следва да бъдат взети. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.

Ако, в срок от три месеца от датата на обръщане към Съвета, Съветът не се е произнесъл, предложеното изменение се приема от Комисията.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ С 120, 7.5.1988 г., стр. 7.

(2)  ОВ С 12, 16.1.1989 г., стр. 41.

(3)  ОВ С 318, 12.12.1988 г., стр. 18.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА НАЦИОНАЛНИТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА КАПИТАНИ ЗА ПРЕВОЗ НА СТОКИ И ПЪТНИЦИ ПО ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА, ПОСОЧЕН В ЧЛЕН 1 НА ДИРЕКТИВАТА

ГРУПА А:

Свидетелства на капитани, валидни за морски пътища, изброени в приложение II   Кралство Белгия — „Brevet de conduite A (arrêté royal no… du…)“/„Vaarbrevet A (Koninklijk Besluit nr.… van…)“.   Федерална република Германия — „Schifferpatent“ с допълнителна валидност за „Seeschiffahrtsstrassen“ (Binnenschifferpatentverordnung 7. 12. 1981).   Френската република — Certificat général de capacité de catégorie „A“, който е с печат, удостоверяващ валидността на свидетелството за водни пътища от група А (навигационна зона 2 за целите на Директива 82/714/ЕИО) (1) (décret du 23 juillet 1991, Journal officiel du 28 juillet 1991). — „Certificats spéciaux de capacité“ с печат, който удостоверява валидността на свидетелството за водни пътища от група А (навигационна зона 2 за целите на Директива 82/714/ЕИО) (décret du 23 juillet 1991, Journal officiel du 28 juillet 1991).   Кралство Нидерландия — „Groot Vaarbewijs I“ (Binnenschepenwet, Staatsblad 1981, nr. 678).

ГРУПА Б:

Свидетелства на капитани, които са валидни за други вътрешни водни пътища в Общността, с изключение на Рейн, Лек и Ваал.   Кралство Белгия — „Brevet de conduite B (arrêté royal n°… du…)“/„Vaarbrevet B (Koninklijk Besluit nr.… van…)“.   Федерална република Германия — „Schifferpatent“ (Binnenschifferpatentverordnung 7. 12. 1981).   Френската република — Certificat général de capacité de catégorie „A“, който не носи печат, удостоверяващ валидността му по водните пътища от група А (навигационна зона 2 за целите на Директива 82/714/ЕИО) (décret du 23 juillet 1991, Journal officiel du 28 juillet 1991), — „Certificats spéciaux de capacité“, който не е с печат, удостоверяващ валидността му по водните пътища от група А (навигационна зона 2 за целите на Директива 82/714/ЕИО) (décret du 23 juillet 1991, Journal officiel du 28 juillet 1991).   Кралство Нидерландия — „Groot Vaarbewijs I“ (Binnenschepenwet, Staatsblad 1981, nr. 678).

---

(1)  ОВ L 301, 28.10.1982 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПИСЪК НА МОРСКИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА,ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 2 НА ДИРЕКТИВАТА

Кралство Белгия

Maritime Scheldt.

Федерална република Германия

Зона 1 и Зона 2 от приложение I към Директива 82/714/ЕИО.

Кралство Нидерландия

Dollard, Eems, Waddenzee, Ijsselmeer, Eastern and Western Scheldt.

---

06/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

7

---

31991L0674

---

L 374/7

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 декември 1991 година

относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия

(91/674/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 54 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че член 54, параграф 3, буква ж) от Договора предвижда координация до необходимата степен на гаранциите за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, които държавите-членки трябва да изискват от дружествата и фирмите по смисъла на член 58 от Договора, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността,

като има предвид, че до извършването на по-нататъшна координация не е задължително Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (4), последно изменена с Директива 90/605/ЕИО (5), да бъде прилагана към застрахователни дружества, наричани по-нататък „застрахователни предприятия“; като има предвид, че поради голямото значение на застрахователните предприятия в Общността тази координация вече не може да бъде отлагана след прилагането на Директива 78/660/ЕИО;

като има предвид, че Директива на Съвета 83/349/ЕИО от 13 юни 1983 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно консолидираните счетоводни отчети (6), последно изменена с Директива 90/605/ЕИО, предвижда изключения за застрахователните предприятия само до изтичане на определения срок за прилагане на настоящата директива; като има предвид, че поради това настоящата директива трябва да съдържа и особени разпоредби за консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия;

като има предвид, че подобна координация е неотложна и поради обстоятелството, че застрахователните предприятия извършват дейността си отвъд границите; като има предвид, че по-добрата съпоставимост на годишните счетоводни отчети и на консолидираните счетоводни отчети има голямо значение за кредиторите, длъжниците, съдружниците, притежателите на полици и техните съветници, както и за широката общественост;

като има предвид, че в държавите-членки се конкурират застрахователни предприятия с различни правно организационни форми; като има предвид, че предприятията, които извършват дейността пряко застраховане, обикновено извършват и презастраховане и поради това се конкурират със специализирани презастрахователни предприятия; като има предвид, че поради тази причина е уместно координирането да не се ограничава до правно организационните форми, посочени в Директива 78/660/ЕИО, а да бъде избрано приложно поле, което съответства на приложното поле на Директива 73/239/ЕИО от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (7), последно изменена с Директива 90/618/ЕИО (8), както и на приложното поле на Директива 79/267/ЕИО на Съвета от 5 март 1979 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа и упражняването на дейността пряко животозастраховане (9), последно изменена и допълнена от Директива 90/619/ЕИО (10), като бъдат обхванати и някои предприятия, изключени от приложното поле на цитираните директиви, както и дружества и предприятия, които са презастрахователни предприятия;

като има предвид, че поради особеностите на застрахователните предприятия е уместно да бъде внесен проект на отделна директива за годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на тези предприятия, но това не налага непременно да бъде създаден набор от стандарти, различни от въведените с Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО; като има предвид, че такива отделни стандарти няма да бъдат подходящи, нито ще съответстват на основните принципи на координирането на дружественото право, тъй като поради важното им значение за икономиката на Общността, застрахователните предприятия не могат да бъдат поставени извън нормативната уредба, приложима към всички предприятия; като има предвид, че по тази причина са взети предвид само особеностите на застрахователните предприя тия и настоящата директива само отменя част от разпоредбите на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО;

като има предвид, че в структурата и съдържанието на балансите на застрахователните предприятия в отделните държави-членки съществуват големи разлики; като има предвид, че поради това настоящата директива трябва да предвиди единна структура и единни означения на балансовите раздели при всички застрахователни предприятия в Общността;

като има предвид, че за съпоставимостта на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети е нужно да бъдат уредени редица основни въпроси във връзка с представянето на някои операции в баланса;

като има предвид, че за да бъде постигната по-добра съпоставимост, е нужно съдържанието на различните балансови раздели също да бъде точно определено;

като има предвид, че може да бъде полезно ангажиментите на застрахователя и тези на презастрахователя да бъдат разграничени като делът на презастрахователя в техническите резерви да бъде показван в актива;

като има предвид, че структурата на отчета за печалбите и загубите също трябва да бъде определена и някои негови раздели трябва да бъдат дефинирани;

като има предвид, че поради особения характер на застрахователния сектор може да бъде полезно нереализираните печалби и загуби да бъдат отразявани в отчета за приходите и разходите;

като има предвид, че съпоставимостта на цифрите в баланса и в отчета за печалбите и загубите зависи преди всичко от стойността, по която активите и пасивите се показват в баланса; като има предвид, че за правилното разбиране на финансовото състояние на едно застрахователно предприятие трябва да бъде разкрита текущата стойност на инвестициите, както и стойността им, изчислена на база цена на придобиване или на база производствени разходи; като има предвид, че задължителното оповестяване на текущата стойност на инвестициите поне в бележките към отчета се изисква само за целите на съпоставимостта и прозрачността, и не е насочено към промяна на данъчното третиране на застрахователните предприятия;

като има предвид, че при изчисляването на животозастрахователните резерви могат да бъдат използвани актюерски методи, които обикновено се прилагат на пазара или са приети от органите за застрахователен надзор; като има предвид, че тези методи могат да бъдат прилагани от всеки актюер или експерт в съответствие с условията, предвидени от националното законодателство и при надлежно отчитане на актюерските принципи, признати при досегашното и бъдещата координация на основните правила за контрол върху управленските и финансовите аспекти на прякото животозастраховане;

като има предвид, че при изчисляването на резерва за предстоящи плащания следва да бъде забранено всяко скрито намаление или сконтиране, от една страна, и да бъдат определени точни условия за използване на изрично намаление или сконтиране, от друга страна, в стремеж към предпазливост и прозрачност;

като има предвид, че поради особената природа на застрахователните предприятия са нужни някои промени в приложението към годишния счетоводен отчет и към консолидираните счетоводни отчети;

като има предвид, че в съответствие с целта да бъдат обхванати всички застрахователни предприятия, които попадат в приложното поле на Директиви 73/239/ЕИО и 79/267/ЕИО, както и някои други, не се предвиждат дерогации, подобни на тези за малките и средните предприятия в Директива 78/660/ЕИО, но някои малки взаимозастрахователни кооперации, изключени от приложното поле на Директиви 73/239/ЕИО и 79/267/ЕИО, не следва да бъдат обхванати;

като има предвид, че по същите причини възможността на държавите-членки, предвидена в Директива 83/349/ЕИО, да освободят предприятията майки на групи дружества от задължително консолидиране, когато предприятията, подлежащи на консолидация, общо не надвишават определен мащаб, не е възпроизведена по отношение на застрахователните предприятия;

като има предвид, че поради особеностите на асоциацията на подписвачите, известни под името „Лойд'с“, за тях са нужни особени разпоредби;

като има предвид, че разпоредбите на настоящата директива се прилагат и към консолидираните счетоводни отчети, съставени от предприятие майка, което е финансов холдинг, когато дъщерните му предприятия са изключително или главно застрахователни предприятия;

като има предвид, че разглеждането на проблемите, които възникват във връзка с настоящата директива, и по-специално с нейното прилагане, изискват представителите на държавите-членки и Комисията да си сътрудничат в Комитет за връзка; като има предвид, че за да се избегне нарастването на броя на подобни комитети, е желателно това сътрудничество да се осъществява в Комитета съгласно член 52 от Директива 78/660/ЕИО; като има предвид, че когато разглежда проблемите на застрахователните предприятия, Комитетът трябва да бъде в подходящ състав;

като има предвид, че поради сложността на материята застрахователните предприятия, които попадат в приложното поле на настоящата директива, трябва да разполагат с достатъчен срок, за да се съобразят с нейните разпоредби; като има предвид, че този срок трябва да бъде продължен, за да се даде възможност за извършване на нужните промени, отнасящи се до „Лойд'с“, от една страна, и до предприятията, които към момента на влизане в сила на настоящата директива отчитат инвестициите си по метода на историческата цена, от друга страна;

като се има предвид, че поради това следва да бъде предвиден преглед на някои разпоредби на директивата след натрупването на петгодишен опит в нейното прилагане, с оглед на стремежа към по-голяма прозрачност и хармонизация,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

РАЗДЕЛ 1

Общи разпоредби и приложно поле

Член 1

1.   Членове 2 и 3 и член 4, параграфи 1, 3, 4 и 5, членове 6, 7, 13 и 14, член 15, параграфи 3 и 4, членове 16—21, членове 29—35, членове 37—42, член 43, параграф 1, точки 1—7 и 9—13, член 45, параграф 1, членове 46, 48—50, член 51, параграф 1, член 54, членове 56—59 и член 61 от Директива 78/660/ЕИО се прилагат към предприятията съгласно член 2 от настоящата директива, освен ако последната предвижда друго.

2.   Навсякъде в текста на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО, където е извършено препращане към членове 9 и 10 (баланс) или членове 23—26 (отчет за печалбите и загубите) от Директива 78/660/ЕИО, това се приема за препращане съответно към член 5 (баланс) или член 29 (отчет за печалбите и загубите) от настоящата директива.

3.   Препращането в Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО към членове 31—42 от Директива 78/660/ЕИО се приема за препращане към цитираните разпоредби, като се вземат предвид членове 45—62 от настоящата директива.

4.   Когато разпоредбите на Директива 78/660/ЕИО се отнасят до раздели, които нямат аналог в настоящата директива, приема се, че е извършено препращане към онези раздели съгласно член 6 от настоящата директива, в които са посочени съответните активи и пасиви.

Член 2

1.   Мерките за координиране, предписани от настоящата директива, се прилагат към дружества по смисъла на член 58, втори параграф от Договора, които са:

а)

предприятия по смисъла на член 1 от Директива 73/239/ЕИО като се изключват взаимозастрахователните кооперации, които не попадат в приложното поле на цитираната директива на основание член 3 от нея, но се включват институциите съгласно член 4, букви а), б), в) и д) от същата, освен когато дейността им не се състои изцяло или главно в застрахователна дейност;

б)	предприятия по смисъла на член 1 от Директива 79/267/ЕИО, с изключение на институциите и взаимозастрахователните кооперации съгласно член 2, параграфи 2 и 3, и член 3 от цитираната директива; или

в)	предприятия, които извършват презастраховане.

В настоящата директива тези предприятия се наричат застрахователни предприятия.

2.   Средствата на колективен пенсионен фонд по смисъла на член 1, параграф 2, букви в) и г) от Директива 79/267/ЕИО, които застрахователно предприятие управлява от свое име, но за сметка на трети лица, трябва да бъдат показани в баланса, ако застрахователното предприятие е титуляр на съответните активи. Общата стойност на тези активи и пасиви се посочва отделно или в бележките към отчета, по пера на актива и пасива. Държавите-членки могат да разрешат тези средства да бъдат представяни като задбалансови позиции, ако съществуват специални правила, по силата на които тези пера могат да бъдат изключени от активите, подлежащи на разпределение в случай на ликвидация на застрахователното предприятие (или аналогично производство).

Активите, придобити от името и за сметка на трети лица, не трябва да се показват в баланса.

Член 3

Разпоредбите на настоящата директива относно животозастраховането се прилагат mutatis mutandis към застрахователни предприятия, които сключват само здравни застраховки и извършват това изключително или главно според техническите принципи на животозастраховането.

Държавите-членки могат да приложат първата алинея към здравните застраховки, сключвани от смесени предприятия според техническите принципи на животозастраховането, когато тази дейност е значителна.

Член 4

Настоящата директива се прилага към „Лойд'с“, със съответното приспособяване, предвидено в приложението, с цел да бъдат взети предвид особеният характер и структура на „Лойд'с“.

РАЗДЕЛ 2

Общи разпоредби относно баланса и отчета за печалбите и загубите

Член 5

При застрахователните предприятия групирането на позиции при условията на член 4, параграф 3, букви а) или б) от Директива 78/660/ЕИО се ограничава, както следва:

—	в баланса — до позиции, означени с арабски цифри, освен онези, които се отнасят до техническите резерви, и

—	в отчета за печалбите и загубите — до позиции, означени с една или повече малки римски цифри, с изключение на I, позиции 1 и 4, и II, позиции 1, 5 и 6.

Групирането се разрешава само в съответствие с правилата, предвидени от държавите-членки.

РАЗДЕЛ 3

Форма на баланса

Член 6

Държавите-членки предписват следната форма на баланса:

Актив

А.	Записан, но невнесен капитал като поисканият капитал се показва отделно (освен ако националното законодателство изисква да бъде показана в пасива; в този случай частта от капитала, която е поискана, но още не е внесена, се показва в раздел А или в раздел Д (IV) на актива).

Б.

Нематериални активи Така както са описани под позиции Б и В I от член 9 от Директива 78/660/ЕИО като отделно се показват: — разходите за учредяване, както са определени от националното законодателство и доколкото националното законодателство допуска показването им в актива (освен ако националното законодателство изисква тяхната индикация в бележките към отчета), — търговска репутация, доколкото активът е придобит възмездно (освен ако националното законодателство изисква нейната индикация в бележките към отчета).

В.

Инвестиции I. Терени и сгради: като отделно се показват терените и сградите, които застрахователното предприятие използва за собствената си дейност (освен ако националното законодателство изисква те да бъдат оповестени в бележките към отчета). II. Инвестиции в свързани предприятия и дялови участия: 1. Дялове в свързани предприятия. 2. Дългови ценни книжа, емитирани от свързани предприятия, и заеми предоставени на такива предприятия. 3. Дялови участия. 4. Дългови ценни книжа, емитирани от предприятия, в които застрахователното предприятие има дялово участие, и заеми предоставени на такива предприятия. III. Други финансови инвестиции: 1. Акции, други ценни книжа с променлив доход и дялове в инвестиционни фондове. 2. Облигации и други ценни книжа с фиксиран доход. 3. Участие в инвестиционни пулове. 4. Заеми, обезпечени с ипотека. 5. Други заеми. 6. Депозити в кредитни институции. 7. Други. IV. Депозити в предприятия цеденти.

Г.	Инвестиции в полза на притежатели на полици за животозастраховане, които носят инвестиционния риск

Д.

Вземания (С отделна индикация, като подпозиции на позиции I, II и III, — вземанията към: — свързани предприятия, и — предприятия, в които застрахователното предприятие има дялово участие). I. Вземания, възникнали от операции по пряко застраховане към: 1. притежатели на полици; 2. застрахователни посредници. II. Вземания, възникнали от операции по презастраховане. III. Други вземания. IV. Записан и изискуем, но невнесен капитал (освен ако националното законодателство не предвижда изискуемият, но невнесен капитал, да бъде показан в раздел А на актива).

Е.

Други активи I. Материални активи и материални запаси, изброени под В II и Г I в член 9 от Директива 78/660/ЕИО, с изключение на терени и сгради, незавършено строителство на сгради и платени суми за терени и сгради. II. Парични средства в банкови сметки и в брой. III. Собствени акции (с означение на номиналната им стойност, а ако такава липсва — счетоводната им стойност), ако националното законодателство допуска показването им в баланса. IV. Други.

Ж.	Авансови плащания и натрупан приход. I. Начислени лихви и рента. II. Отложени аквизиционни разходи (с разграничаване на разходите за общо застраховане и за животозастраховане). III. Други авансови плащания и натрупан приход.

З.	Загуба за финансовата година (освен ако националното законодателство не предвижда тя да бъде показана в А, VI на пасива).

Пасив

А.

Капитал и резерви I. Записан капитал или равностойни средства (освен ако националното законодателство изисква в тази група да бъде показан изискуемият капитал. В този случай размерът на записания и на внесения капитал се показват отделно). II. Премии от емисия. III. Преоценъчен резерв. IV. Резерви. V. Печалби или загуби, пренесени от минали години. VI. Резултат за финансовата година (освен ако националното законодателство изисква той да бъде показан в раздел З на актива или в раздел И на пасива).

Б.	Подчинени задължения

В.

Технически резерви 1.   Пренос-премиен резерв:     a)   брутен размер …   б)   суми по презастраховане (—) …       … 2.   Резерв по застраховка „Живот“:     a)   брутен размер …   б)   суми по презастраховане (—) …       … 3.   Резерв за предстоящи плащания:     a)   брутен размер …   б)   суми по презастраховане (—) …       … 4.   Резерв за бонуси и отстъпки (освен ако е показан в позиция 2):     a)   брутен размер …   б)   суми по презастраховане (—) …       … 5.   Изравнителен резерв     6.   Друг технически резерв:     a)   брутен размер …   б)   суми по презастраховане (—) …       …

Г.	Технически резерви по застраховки по живот, при които инвестиционният риск се носи от притежателите на полици: a)   брутен размер …   б)   суми по презастраховане (—) …       …

Д.	Резерви за други рискове и разходи 1. Резерви за пенсии и подобни задължения. 2. Резерви за данъчно облагане. 3. Други резерви.

Е.	Депозити, получени от презастрахователи

Ж.

Задължения (сумите, дължими на: — свързани предприятия, и — предприятия, в които застрахователното предприятие има дялово участие, се показват отделно като пера). I. Задължения, възникнали от операции по пряко застраховане. II. Задължения, възникнали от операции по презастраховане. III. Облигационни заеми като конвертируемите заеми се записват отделно. IV. Задължения към кредитни институции. V. Други задължения, включително данъци и обществено осигуряване.

З.	Начислени задължения и приходи за бъдещи периоди

И.	Печалба за финансовата година (освен ако националното законодателство изисква тя да бъде показана в А VI на пасива).

Член 7

Член 14 от Директива 78/660/ЕИО не се прилага към финансовите ангажименти, свързани със застрахователна дейност.

РАЗДЕЛ 4

Особени разпоредби за някои балансови позиции

Член 8

Член 15, параграф 3 от Директива 78/660/ЕИО се прилага само към позициите в Б и В I и В II на актива съгласно член 6 от настоящата директива. Всички движения по тези позиции се показват на основата на балансовата стойност в началото на финансовата година.

Член 9

Актив: позиция В III 2

Облигации и други ценни книжа с фиксиран доход

1.   Тази позиция обхваща облигациите и други търгуеми ценни книжа с фиксиран доход, емитирани от кредитни институции, от други предприятия и от публични организации, доколкото не се отнасят към позиции В II 2 и В II 4.

2.   За облигации и други ценни книжа с фиксиран доход се считат и лихвоносните ценни книжа, чиято лихва се променя в зависимост от определени параметри, например лихвения процент на междубанковия пазар или на европазара.

Член 10

Актив: позиция В III 3

Участие в инвестиционни пулове

Тази позиция обхваща акциите, държани от предприятието в общи инвестиции, съставени от няколко предприятия или пенсионни фондове, чието управление е поверено на едно от тези предприятия или на един от тези пенсионни фондове.

Член 11

Актив: позиции В III 4 и В III 5

Заеми, обезпечени с ипотеки, и други заеми

Заемите, отпуснати на притежатели на полици, за които полицата е основно обезпечение, трябва се оповестят в позиция „Други заеми“ и размерът им се посочва в бележките към отчета. Заемите, обезпечени с ипотека, се отразяват като такива дори когато са обезпечени и със застрахователен договор. Когато сумата по позиция „Други заеми“, която не е обезпечена с полица, е значителна, подробности се посочват в бележките към отчета.

Член 12

Актив: позиция В III 6

Депозити в кредитни институции

В това позиция се показват сумите, които могат да бъдат теглени само след изтичането на определен срок. Сумите, внесени без такова ограничение, се показват в раздел Е, II, дори когато влоговете са лихвоносни.

Член 13

Актив: позиция В III 7

Други

В тази позиция се показват инвестициите, които не са обхванати от позиции В III 1—6. Когато размерът на тези инвестиции е значителен, за тях трябва да бъдат дадени пояснения в бележките към отчета.

Член 14

Актив: позиция В IV

Депозити в предприятия цеденти

В баланса на предприятието, което приема презастраховане, в тази група се показват вземанията към предприятия цеденти, които съответстват на обезпеченията, депозирани при тези предприятия или при трети лица, или на сумите, задържани от тези предприятия.

Тези суми не могат да бъдат прегрупирани с други вземания на презастрахователя към застрахователя цедент, нито могат да бъдат прихващани срещу суми, които презастрахователят дължи на застрахователя цедент.

Ценните книжа, депозирани при предприятия цеденти, или при трети лица, които остават притежание на предприятието, извършващо активно презастраховане, се записват като инвестиция в подходящата позиция на отчета на последното.

Член 15

Актив: раздел Г

Инвестиции в полза на притежатели на полици за животозастраховане, които носят инвестиционен риск

При животозастраховането в този раздел се показват от една страна инвестициите, чиято стойност се използва за определяне на стойността или възвръщаемостта по договорите, свързани с инвестиционен фонд, и от друга страна — инвестициите, които покриват пасиви, определени на основата на индекс. В раздела се показват и инвестиции, държани за сметка на членовете на сдружение тонтини и предназначени за разпределение между тях.

Член 16

Актив: група Е IV

Други

В тази група се показват активите, които не се отнасят към раздел Е, групи I, II и III. Когато тези активи са значителни, за тях трябва да бъдат дадени пояснения в приложението.

Член 17

Актив: група Ж I

Начислени лихви и рента

В тази група се показват сумите, които съставляват лихва и рента и са спечелени към датата на приключване на баланса, но все още не са изискуеми.

Член 18

Актив: група Ж II

Отложени аквизиционни разходи

1.   Аквизиционните разходи по застрахователни договори се записват като разходи за бъдещи периоди в съответствие с член 18 от Директива 78/660/ЕИО, доколкото това записване не е забранено от държавите-членки.

2.   Държавите-членки могат да разрешат аквизиционните разходи да бъдат приспаднати от пренесените премии при общото застраховане, както и да бъдат приспаднати чрез актюерски способи от математическите резерви при животозастраховането. Когато се използва този метод, сумите, приспаднати от резервите, се посочват в бележките към отчета.

Член 19

Пасив: група А I

Записан капитал или равностойни средства

В тази група се показват всички суми, без оглед на действителното им наименование, които в зависимост от правно организационната форма на застрахователното предприятие се приемат за собствен капитал, записан от съдружниците или от други лица, съгласно националното законодателство на заинтересованата държава-членка.

Член 20

Пасив: група А IV

Резерви

В тази група се показват всички видове резерви, изброени в член 9 от Директива 78/660/ЕИО по раздел А, IV на пасива, съгласно определението, дадено там. Държавите-членки могат да изискват и други видове резерви, ако те са необходими за застрахователните дружества с правно организационна форма, различна от посочените в Директива 78/660/ЕИО.

Резервите се показват поотделно като позиции в раздел А, IV на пасива на баланса на съответното застрахователно предприятие, с изключение на преоценъчния резерв, който се показва в раздел А, III на пасива.

Член 21

Пасив: раздел Б

Непривилигировани задължения

Когато с договор е постигнато съгласие, че при прекратяване или обявяване в несъстоятелност определени задължения, представени или непредставени от удостоверения, трябва да се изплатят само след удовлетворяване на вземанията на всички други кредитори, тези задължения се показват в този раздел.

Член 22

Когато държава-членка разреши в баланса на предприятието да бъдат включвани суми, за чието разпределяне между застрахованите или между акционерите не е взето решение до приключването на финансовата година, тези суми се показват в раздел Ба на пасива (Фонд за бъдещо разпределение).

Движенията по този раздел следват тези в II, позиция 12а (Прехвърляне към или от фонда за бъдещо разпределяне) на отчета за печалбите и загубите.

Член 23

Пасив: раздел В

Технически резерви

Член 20 от Директива 78/660/ЕИО се прилага към техническите резерви, като се спазват разпоредбите на членове 24—30 от настоящата директива.

Член 24

Пасив: раздел В, позиции 1б), 2б), 3б), 4б) и 6б) и Гб).

Суми по презастраховане

1.   Сумите по презастраховане са действителните или прогнозирани суми, които се приспадат от брутните размери на техническите резерви в съответствие с финансовите ангажименти по договори за презастраховане.

2.   Сумите по презастраховане в пренос-премийния резерв се изчисляват по методите, посочени в член 57, или съобразно условията на договора за презастраховане.

3.   Държавите-членки могат да изискват или разрешават сумите по презастраховане да бъдат показани в актива. Когато се използва тази възможност, тези суми се показват в позиция Г а) на актива (Част на презастрахователите в техническите резерви), подразделени както следва:

1.	Пренос-премиен резерв.

2.	Резерв по застраховка „Живот“.

3.	Резерв за предстоящи плащания.

4.	Резерв за бонуси и отстъпки (освен ако е показан в позиция 2).

5.	Други технически резерви.

6.	Технически резерви по застраховки по живот, при които инвестиционният риск се носи от притежателите на полици.

Независимо от член 5, тези пера не могат да бъдат групирани.

Член 25

Пасив: позиция В 1

Пренос-премиен резерв

Пренос-премийният резерв е сума, представляваща частта от бруто премиите, която трябва да бъде отнесена към следващата финансова година или към следващи финансови години. До извършването на по-нататъшна хармонизация държавите-членки могат да изискват или разрешават пренос-премийният резерв при животозастраховането да бъде показан в раздел В, позиция 2.

Ако в съответствие с член 26 в раздел В, позиция 1 се показва и размерът на резерва за неизтекли рискове, названието на раздела е „Пренос-премиен резерв и резерв за неизтекли рискове“. Когато сумата за неизтеклите рискове е значителна, тя се посочва отделно в баланса или в бележките към отчета.

Член 26

Пасив: позиция В 6

Други технически резерви

В този раздел между другото се показва резервът за неизтекли рискове, т.е сумата, заделена наред с пренесените премии, за покриване на рискове, които ще бъдат поети от застрахователното предприятие след края на финансовата година, с цел удовлетворяване на всички искания за обезщетение по валидни застрахователни договори, които надвишават пренесените премии и изискуемите премии по тези договори. Ако националното законодателство предвижда това, резервът за неизтекли рискове може да бъде прибавен към пренос-премийния резерв по смисъла на член 25 и показан в сумата, записана в позиция В 1.

Когато сумата за неизтеклите рискове е значителна, тя се посочва отделно в баланса или в бележките към отчета.

Когато възможността по втория абзац на член 3 не се използва, в този раздел се показват и резервите за нарастваща възраст.

Член 27

Пасив: позиция В 2

Резерв по застраховка по живот

Резервът по застраховка по живот е актюерски изчислената стойност на пасивите на застрахователното предприятие, включително разпределените доходи, след приспадане на актюерската стойност на бъдещите премии.

Член 28

Пасив: позиция В 3

Резерв за предстоящи плащания

Резервът за предстоящи плащания е равен на прогнозната обща крайна цена за застрахователното предприятие при покриване на всички обявени и необявени вреди, настъпили до края на финансовата година, без сумите, вече изплатени във връзка с такива вреди.

Член 29

Пасив: позиция В 4

Резерв за бонуси и отстъпки

Резервът за бонуси и отстъпки включва сумите, предназначени за застрахованите и ползващите се лица по застрахователни договори чрез участие в бонуси и отстъпки по смисъла на член 39, доколкото тези суми не са кредитирани по сметка на застрахованите или показани в позиция Ба (Фонд за бъдещо разпределение) съобразно член 22, параграф 1, или в позиция В 2.

Член 30

Пасив: позиция В 5

Изравнителен резерв

1.   Изравнителният резерв включва всички суми, заделени в съответствие с правните или административни изисквания за изравняване на колебанията в квотите на вредите през следващи години или за покриване на особените рискове.

2.   Ако резерви по смисъла на член 20 са формирани за същата цел, без да съществуват правни или административни изисквания, това се посочва в бележките към отчета.

Член 31

Пасив: раздел Г

Технически резерви по застраховки „Живот“, при които инвестиционният риск се носи от притежателите на полици

В този раздел се показват техническите резерви за покриване на пасиви, свързани с инвестиции по договори за застраховка „Живот“, чиято стойност или възвращаемост се определя в зависимост от инвестиции, за които притежателят на полицата носи отговорност, или спрямо индекс.

Всички допълнителни технически резерви, формирани за покриване на рисковете смърт, административни разходи или други рискове (например престации, дължими на датата на падежа, или гарантирана откупна стойност), се показват в позиция В 2.

В раздел Г се показват и техническите резерви, които представляват задължения на организатора на тонтините към членовете на организацията им.

Член 32

Пасив: раздел Е

Депозити, получени от презастрахователи

В случай на презастраховане в този раздел на баланса на предприятието цедент, се показват сумите, депозирани или изтеглени от други застрахователни предприятия по договори за презастраховане. Не се допуска прихващане на тези суми срещу задълженията или вземанията към тези други предприятия.

Когато предприятието цедент, е получило като депозит ценни книжа, прехвърлени в негова собственост, в тази позиция се показва сумата, която предприятието цедент, дължи по силата на депозита.

РАЗДЕЛ 5

Структура на отчета за печалбите и загубите

Член 33

1.   Държавите-членки предписват структурата съгласно член 34 за отчета за печалбите и загубите.

2.   Техническата сметка за общо застраховане се използва за видовете пряко застраховане, които попадат в приложното поле на Директива 73/239/ЕИО, и за съответните класове презастраховане.

2.   Техническата сметка за животозастраховане се използва за класовете застраховане, уредени от Директива 79/267/ЕИО, и за съответните класове презастраховане.

4.   Държавите-членки могат да изискват или допускат предприятия, чиято дейност се състои изцяло в презастраховане, да използват техническата сметка за общото застраховане по отношение на цялата си дейност. Същото важи за предприятия, които извършват пряко общо застраховане, както и презастраховане.

Член 34

Отчет за печалбите и загубите

1.   Спечелени премии, без презастраховане:
a)   бруто начислени премии	…
б)   отстъпени премии на презастрахователи (—)	…	…
в)   промяна на брутния размер на пренос-премийния резерв и, доколкото националното законодателство разрешава показването на този резерв в позиция В 1 на пасива, промяна в резерва за неизтекли рискове (+/—)	…
г)   промяна в пренос-премийния резерв, суми по презастраховане (+/—)	…	…	…
2.   Разпределени приходи от инвестиции, прехвърлени от нетехническата сметка (позиция III 6).			…
3.   Други технически приходи, без презастраховане.			…
4.   Настъпили вреди, без презастраховане:
a)   изплатени обезщетения:
aa)   брутен размер	…
бб)   суми по презастраховане (—)	…	…
б)   промяна в резерва за предстоящи плащания:
aa)   брутен размер	…
бб)   суми по презастраховане (—)	…	…	…
5.   Промени в други технически резерви, без презастраховане, които не са показани в други пера (+/—)			…
6.   Бонуси и отстъпки, без презастраховане			…
7.   Нетни оперативни разходи:
а)   аквизиционни разходи		…
б)   промяна в отложените аквизиционни разходи (+/—)		…
в)   административни разходи		…
г)   комисиони от презастрахователи, и участие в печалбата (—)		…	…
8.   Други технически разходи, без презастраховане.			…
9.   Промяна в изравнителния резерв (+/—).			…
10.   Всичко (салдо по техническата сметка за общо застраховане (позиция III 1).			…

1.   Спечелени премии, без презастраховане:
a)   бруто начислени премии		…
б)   отстъпени премии на презастрахователи (—)		…
в)   промяна в пренос-премийния резерв, без презастраховане (+/—)		…	…
2.   Приходи от инвестиции:
a)   приходи от дялови участия, като тези от свързани предприятия се посочват отделно…		…
б)   приходи от други инвестиции, като тези от свързани предприятия се посочват отделно…
aa)   приходи от терени и сгради	…
бб)   приходи от други инвестиции	…	…
в)   корекции на стойността на инвестициите		…
г)   печалба от реализацията на инвестиции		…	….
3.   Нереализирани печалби от инвестициите			…
4.   Други технически приходи, без презастраховане			…
5.   Настъпили вреди, без презастраховане:
а)   изплатени обезщетения:
аа)   брутен размер	…
бб)   дял на презастрахователи (—)		…	….
б)   промяна в резерва за предстоящи плащания:
аа)   брутен размер	…
бб)   дял на презастрахователи (—)	…	….	….
6.   Промяна в други технически резерви, без презастраховане, които не са показани в други пера (+/—):
a)   резерв по застраховка живот, без презастраховане:
aa)   брутен размер	…
бб)   дял на презастрахователи (—)	…	….
б)   други технически резерви, без презастраховане		…	…
7.   Бонуси и отстъпки, без презастраховане			…
8.   Нетни оперативни разходи:
а)   аквизиционни разходи		…
б)   промяна в отложените аквизиционни разходи (+/—)		…
в)   административни разходи		…
г)   комисионни от презастрахователи и участие в печалбата (—)		…	….
9.   Разходи за инвестиции:
а)   разходи за управление на инвестициите, включително участие		…
б)   корекции на стойността на инвестициите		…
в)   загуби от реализацията на инвестиции		…	….
10.   Нереализирани загуби от инвестиции			…
11.   Други технически разходи, без презастраховане			…
12.   Разпределен доход от инвестиции, прехвърлен в нетехническата сметка (—) (позиция III 4)			…
13.   Общо: салдо по техническата сметка за животозастраховане (позиция III 2)			…

1.   Салдо по техническата сметка за общо застраховане (позиция I 10).			…
2.   Салдо по техническата сметка за животозастраховане (позиция II 13).			…
3.   Приходи от инвестиции
а)   приходи от дялови участия, като тези от свързани предприятия се посочват отделно …		…
б)   приходи от други инвестиции, като тези от свързани предприятия се посочват отделно …
аа)   приходи от терени и сгради	…
бб)   приходи от други инвестиции	…	….
в)   корекции на стойността на инвестициите		…
г)   печалби от реализацията на инвестиции		…	….
4.   Разпределен доход от инвестиции, прехвърлен от техническата сметка за животозастраховане (позиция II 12).			…
5.   Разходи за инвестиции
а)   разходи за управление на инвестициите, включително участие		…
б)   корекции на стойността на инвестициите		…
в)   загуба от реализацията на инвестиции		…	….
6.   Разпределен доход от инвестиции, прехвърлен в техническата сметка за общо застраховане (позиция I 2)			…
7.   Други приходи			…
8.   Други разходи, включително корекции на стойността			…
9.   Данък върху резултата от обичайната дейност			…
10.   Резултат от обичайната дейност след данъчното облагане			…
11.   Извънредни приходи			…
12.   Извънредни разходи			…
13.   Извънреден резултат			…
14.   Данък върху извънредния резултат			…
15.   Други разходи, непоказани в предходните позиции			…
16.   Резултат за финансовата година			…

РАЗДЕЛ 6

Особени разпоредби за някои пера на отчета за печалбите и загубите

Член 35

Техническа сметка за общо застраховане: позиция I 1а)

Техническа сметка за животозастраховане: позиция II 1а)

Бруто начислени премии

Бруто начислените премии са всички суми, дължими през финансовата година по застрахователни договори, независимо от обстоятелството, че тези суми са свързани изцяло или отчасти със следваща финансова година, и по-специално:

i)	премиите, чието начисляване предстои, когато изчислението може да бъде извършено само в края на годината;

ii)

— единичните премии, включително анюитетните премии, — при животозастраховането — единичните премии, които произтичат от резервите за бонуси и отстъпки, доколкото те трябва да бъдат третирани като премии съгласно договорите и ако националното законодателство изисква или допуска показването им като премии;

iii)	допълнителните премии в случай на шестмесечни, тримесечни или ежемесечни плащания и допълнителни плащания от застрахованите за покриване на разходите на застрахователното предприятие;

iv)	в случай на съзастраховане — частта на предприятието от всички премии;

v)	премиите по презастраховане, дължими от застрахователни предприятия цеденти и ретроцеденти, включително премиите, постъпили в портфейла;

след приспадане на:

—	премиите, извадени от портфейла в полза на застрахователни предприятия цеденти и ретроцеденти, и

—	анулираните премии.

Горните суми не включват данъците или разходите, начислявани с премиите.

Член 36

Техническа сметка за общо застраховане: позиция I 1б)

Техническа сметка за животозастраховане: позиция II 1б)

Отстъпени премии на презастрахователи

Премии, отстъпени на презастрахователи, са премиите, платени или дължими по договори за пасивно презастраховане, сключени от застрахователното предприятие. Премиите, постъпили в портфейла и дължими при сключване или изменение на договори за пасивно презастраховане, се добавят; изискуемите премии, които трябва да бъдат извадени от портфейла, се изваждат.

Член 37

Техническа сметка за общо застраховане: позиции I 1в) и г)

Техническа сметка за животозастраховане: позиция II 1в)

Промяна в пренос-премийния резерв, без презастраховане

По отношение на животозастраховането, до извършването на по-нататъшна координация държавите-членки могат да изискват или разрешават промяната в пренесените премии да бъде включвана в промяната в резерва по застраховка по живот.

Член 38

Техническа сметка за общо застраховане: позиция I 4

Техническа сметка за животозастраховане: позиция II 5

Настъпили вреди, без презастраховане

1.   Настъпилите вреди са всички суми, изплатени за финансовата година, плюс резерва за предстоящи плащания, минус резерва за предстоящи плащания за предходната финансова година.

Тези суми включват анюитети, откупуване, добавени и извадени суми от резерва за предстоящи плащания в полза на и от застрахователни предприятия цеденти и презастрахователи, вътрешни и външни разходи за управление на вредите, както и настъпилите, но необявени вреди, посочени в член 60, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква а).

Приспадат се сумите, които подлежат на връщане поради встъпване в права и абандон по силата на член 60, параграф 1, буква г).

2.   Когато има значителна разлика между:

—	размера на резерва, заделен в началото на годината за предстоящи плащания по вреди, настъпили през минали години, и

—	сумите, изплатени през годината за вреди, настъпили през минали години, както и размера на резерва в края на годината за такива предстоящи плащания,

тази разлика се посочва в бележките към отчета по категории и по размер.

Член 39

Техническа сметка за общо застраховане: позиция I 6

Техническа сметка за животозастраховане: позиция II 7

Бонуси и отстъпки, без презастраховане

Бонусите включват всички суми, относими към финансовата година и изплатени или дължими на притежателите на полици и на други застраховани, или заделени в тяхна полза, включително суми, използвани за увеличаване на техническите резерви или за намаляване на бъдещите премии, доколкото тези суми съставляват разпределен излишък или печалба от дейността като цяло или от част от дейността, след приспадане на сумите, които са били заделени през минали години и вече не са необходими.

Отстъпките са такива суми, доколкото те представляват частично връщане на премиите, извършено при изпълнението на договорите.

Когато сумите, отнесени към бонуси, и сумите, отнесени в отстъпки, са значителни, те се посочват отделно в бележките към отчета.

Член 40

Техническа сметка за общо застраховане: позиция I 7а)

Техническа сметка за животозастраховане: позиция II 8а)

Аквизиционни разходи

Аквизиционни разходи са разходите, които произтичат от сключването на застрахователни договори. Към тях се отнасят както преките разходи, например аквизиционни комисионни, разходи за откриване на застрахователни досиета или за включване на застрахователни договори в портфейла, така и косвените разходи, например разходи за реклама или административни разходи, свързани с обработката на предложения и издаването на полици.

Държавите-членки могат да изискват комисионните за подновяване на полици да бъдат показани в позиция I 7в) или в позиция II 8в).

Член 41

Техническа сметка за общо застраховане: позиция I 7в)

Техническа сметка за животозастраховане: позиция II 8в)

Административни разходи

Административни разходи са разходите по събиране на премиите, управление на портфейла, управление на бонусите и отстъпките, както и разходите по активно и пасивно презастраховане. Те включват по-специално разходи за труд и амортизация на мебели и оборудване, доколкото те не трябва да бъдат показани като аквизиционни разходи, настъпили вреди или разходи за инвестиции.

Член 42

Техническа сметка за животозастраховане: позиции II 2 и II 9

Нетехническа сметка: позиции III 3 и позиции III 5

Приходи и разходи, свързани с инвестиции

1.   Всички инвестиционни приходи и разходи, свързани с общото застраховане, се посочват в нетехническата сметка.

2.   Предприятията, които извършват само животозастраховане, показват инвестиционните приходи и разходи на техническата сметка за животозастраховане.

3.   Предприятията, които извършват както животозастраховане, така и общо застраховане, показват инвестиционните приходи и разходи в техническата сметка за животозастраховане, доколкото те са пряко свързани с извършването на застраховки по живот.

4.   Държавите-членки могат да изискват или да разрешават инвестиционните приходи и разходи да бъдат показани според източника или предназначението на инвестициите, като при нужда се предписват допълнителни пера в техническата сметка за общо застраховане, по аналогия със съответните пера в техническата сметка за животозастраховане.

Член 43

Техническа сметка за общо застраховане: позиция I 2

Техническа сметка за животозастраховане: позиция II 12

Нетехническа сметка: позиции III 4 и III 6

Разпределен приход от инвестиции

1.   Когато част от инвестиционния приход е прехвърлена в техническата сметка за общо застраховане, прехвърлената сума от нетехническата сметка се изважда от позиция III 6 и се прибавя към позиция I 2.

2.   Когато част от инвестиционния приход, показана в техническата сметка за животозастраховане, е прехвърлена в нетехническата сметка, прехвърлената сума се изважда от позиция II 12 и се прибавя към позиция III 4.

3.   Държавите-членки могат да определят условията за прехвърляне на разпределените приходи от една част на отчета за печалбите и загубите в друга, както и размера на тези суми. Причините за подобно прехвърляне и основата за извършването му във всички случаи се оповестяват в бележките към отчета; ако е уместно, за тази цел е достатъчно препращане към текста на съответните нормативни актове.

Член 44

Техническа сметка за животозастраховане: позиции II 3 и II 10

Нереализирани печалби и загуби от инвестиции

1.   По отношение на животозастраховането държавите-членки могат да разрешат в група II 3 и II 10 на отчета за печалбите и загубите да бъдат вписани изцяло или частично промените в разликата между:

—	оценката на инвестициите по текуща стойност или по един от методите, посочени в член 33, параграф 1 от Директива 78/660/ЕИО, и

—	тяхната оценка по придобивна цена.

Държавите-членки са длъжни във всички случаи да изискват сумите по параграф 1 да бъдат показани в посочените позиции, когато са свързани с инвестиции, показани в раздел Г на актива.

2.   Държавите-членки, които изискват или разрешават оценяване на инвестициите в раздел В на актива, по текуща стойност, могат да разрешат промяната в разликата между оценката на тези инвестиции по текуща стойност и оценката им по придобивна цена при общото застраховане да бъде показана изцяло или частично в позиция III 3а) и в позиция III 5а) на отчета за печалбите и загубите.

РАЗДЕЛ 7

Правила за оценяване

Член 45

Член 32 от Директива 78/660/ЕИО, според който оценката на перата, показани в годишния счетоводен отчет, се извършва по придобивна цена или себестойност, се прилага към инвестициите, като се спазват разпоредбите на членове 46—49 от настоящата директива.

Член 46

1.   Държавите-членки могат да изискват или разрешават инвестициите в раздел В на актива да бъдат оценявани по текущата им стойност, изчислена съобразно членове 48 и 49.

2.   Инвестициите, отчетени в раздел Г на актива, се записват по текущата им стойност.

3.   Когато инвестициите се записват по придобивна цена, текущата им стойност се посочва в бележките към отчета.

Въпреки това, държавите-членки, в които към датата на съобщаване на настоящата директива инвестициите се записват по придобивна цена, могат да разрешат на застрахователните предприятия да посочат за пръв път в бележките към отчета текущата стойност на инвестициите в раздел В, група I на актива най-късно пет години от датата по член 70, параграф 1, а текущата стойност на другите инвестиции — най-късно три години след същата дата.

4.   Когато инвестициите се записват по текуща стойност, придобивната им цена се посочва в бележките към отчета.

5.   Към всички инвестиции, показани в позиции с арабски цифри или в група В I на актива, се прилага един и същ метод на оценяване.

6.   Методът, приложен към всяко позиция с инвестиции, се посочва в бележките към отчета.

Член 47

Когато към инвестициите се прилага методът на текущата стойност, прилагат се член 33, параграфи 2 и 3 от Директива 78/660/ЕИО, с изключение на предвиденото в членове 37 и 44 от настоящата директива.

Член 48

1.   При инвестиции, различни от терени и сгради, „текуща стойност“ е пазарната стойност, освен ако друго не е предвидено в параграф 5.

2.   Когато инвестициите са допуснати до търговия на официална фондова борса, „пазарна стойност“ е стойността на датата на приключване на баланса, а ако тази дата не е работен ден за борсата, стойността в последния ден на борсова търговия, предхождащ тази дата.

3.   Когато съществува пазар на инвестиции, различни от посочените в параграф 2, „пазарна стойност“ е средната цена, на която тези инвестиции са били търгувани на датата на приключване на баланса, а ако тази дата не е работен ден за борсата, цената в последния ден на борсова търговия, предхождащ тази дата.

4.   Когато на датата на съставяне на отчета инвестициите по параграф 2 и 3 са продадени или предстои да бъдат продадени в кратък срок, пазарната стойност се намалява с действителните или прогнозирани разходи за реализация.

5.   Освен в случаите, когато се прилага методът на изравняване (equity) съобразно член 59 от Директива 78/660/ЕИО, всички други инвестиции се оценяват предпазливо на основата на тяхната вероятна стойност на реализация.

6.   Във всички случаи методът на оценяване се описва точно, а изборът му се мотивира в бележките към отчета.

Член 49

1.   По отношение на терените и сградите „текуща стойност“ е пазарната стойност на датата на оценката, при нужда намалена в съответствие с параграфи 4 и 5.

2.   „Пазарна стойност“ е цената, на която терените и сградите могат да бъдат продадени чрез частен договор между изразил съгласие продавач и несвързан с него купувач на датата на оценката, при условие че имотът е предмет на публично предлагане на пазара, пазарните условия позволяват извършването на редовна продажба и за нейното договаряне има достатъчно време с оглед естеството на имота.

3.   Пазарната стойност се определя чрез отделно оценяване на всеки поземлен имот и сграда, извършвано най-малко веднъж на пет години по методи, които са общопризнати или са признати от органите за застрахователен надзор. Член 35, параграф 1, буква б) от Директива 78/660/ЕИО не се прилага.

4.   Когато стойността на поземлен имот или сграда е намаляла в сравнение с предходната оценка по параграф 3, стойността съответно се коригира. Така получената по-ниска стойност не се увеличава в следващите баланси, освен ако подобно увеличение се дължи на ново определяне на пазарната стойност в съответствие с параграфи 2 и 3.

5.   Когато на датата на съставяне на отчета терените и сградите са продадени или предстои да бъдат продадени в кратък срок, стойността, изчислена съобразно параграфи 2 и 4, се намалява с действителните или прогнозирани разходи за реализация.

6.   Когато пазарната стойност на поземлен имот или сграда не може да бъде определена, за текуща стойност се приема стойността, получена по метода на придобивната цена или производствените разходи.

7.   Методът, по който е изчислена текущата стойност на терените и сградите, и разпределението на тази стойност по години се посочват в бележките към отчета.

Член 50

Член 33 от Директива 78/660/ЕИО се прилага към застрахователни предприятия по следния начин:

а)	параграф 1, буква а) се прилага към активи, показани в раздел Е, група I съгласно член 6 от настоящата директива.

б)	параграф 1, буква в) се прилага към активи, показани в раздел В, групи I—IV, и раздел Е, група I (с изключение на дялове) и раздел Е, група III съгласно член 6 от настоящата директива.

Член 51

Член 35 от Директива 78/660/ЕИО се прилага към застрахователните предприятия при спазване на следните разпоредби:

а)	член 35 от цитираната директива се прилага към активите, показани в раздели Б и В, и към дълготрайните активи, показани в раздел Е, група I съгласно член 6 от настоящата директива;

б)	параграф 1, буква в), аа) се прилага към активи, показани в раздел В, групи II, III и IV, и в раздел Е, група III съгласно член 6 от настоящата директива.

Държавите-членки могат да изискват стойността на прехвърлимите ценни книжа, показани като инвестиции, да бъде коригирана така, че те да бъдат отразени на по-ниската стойност, която ще им бъде придадена към датата на приключване на баланса.

Член 52

Член 38 от Директива 78/660/ЕИО се прилага към активите, показани в раздел Е, група I съгласно член 6 от настоящата директива.

Член 53

Член 39 от Директива 78/660/ЕИО се прилага към активите, показани в раздел Д, групи I, II и III, и в раздел Е, група II съгласно член 6 от настоящата директива.

Член 54

При общото застраховане сумата на отложените аквизиционни разходи се определя на основа, която съответства на основата, използвана за пренесените премии.

При животозастраховането изчисляването на отложените аквизиционни разходи, може да бъде част от актюерското изчисление, предвидено в член 59.

Член 55

1.

а) Ако не са оценени по пазарна стойност, дълговите и други ценни книжа с фиксиран доход в раздел В, групи II и III на актива се показват в баланса по придобивна цена. Държавите-членки могат да изискват или разрешават подобни дългови ценни книжа да бъдат показани в баланса със стойност, равна на сумата, платима на падежа. б) Когато придобивната цена на ценните книжа съгласно буква а) надвишава сумата, платима на падежа, разликата се отнася към отчета за печалбите и загубите. Държавите-членки могат да изискват или разрешават разликата да бъде отписана на части, като пълното отписване се извършва при изплащането на книжата. Разликата трябва да бъде показана отделно в баланса или в бележките към отчета. в) Когато придобивната цена на ценните книжа съгласно буква а) е по-ниска от сумата, платима на падежа, държавите-членки могат да изискват или разрешават разликата да бъде отнесена в приход на части през оставащия период до изплащането. Разликата трябва да бъде показана отделно в баланса или в бележките към отчета.

2.   Когато дълговите или други ценни книжа с фиксиран доход, които не са оценени по пазарна стойност, се продават преди датата на падежа и полученото се използва за закупуване на други дългови ценни книжа с фиксиран доход, държавите-членки могат да разрешат разликата между полученото от продажбата и отчетната стойност на книжата да бъде разпределена равномерно през оставащия период до датата на падежа на първоначалната инвестиция.

Член 56

Технически резерви

Размерът на техническите резерви във всеки момент трябва да позволява на предприятието да изпълни всички нормално предвидими задължения, които произтичат от застрахователни договори.

Член 57

Пренос-премиен резерв

1.   Пренос-премийният резерв по начало се изчислява поотделно за всеки застрахователен договор. Държавите-членки могат да разрешават използването на статистически методи, и по-специално на пропорционалния метод и метода на постоянната стойност, когато се предполага, че те ще дадат приблизително същите резултати, както изчисляването поотделно.

2.   При видовете застраховки, при които цикълът на риска не позволява да бъде приложено изходното положение pro rata temporis (времева корелация между риска и премията), се прилагат методи на изчисляване, които отразяват различното развитие на риска във времето.

Член 58

Резерв за неизтекли рискове

Резервът за неизтекли рискове съгласно член 26 се изчислява на основата на вредите и административните разходи, които евентуално биха възникнали след края на финансовата година по договори, сключени преди тази дата, доколкото тяхната прогнозна стойност превишава пренос-премийния резерв и изискуемите премии по тези договори.

Член 59

Резерв за застраховка „Живот“

1.   Резервът за застраховка „Живот“ по начало се изчислява за всеки отделен договор за застраховка живот. Държавите-членки могат да разрешават използването на статистически или математически методи, когато се предполага, че те ще дадат приблизително същите резултати, както изчисляването поотделно. В бележките към отчета се включва резюме на използваните основни изходни положения.

2.   Изчислението се прави всяка година от актюер или от друг специалист в тази област на основата на признати актюерски методи.

Член 60

Провизии за предстоящи плащания

1.   Общо застраховане

а)

По начало се формира провизия за всяка отделна вреда на основата на предвидимия размер на бъдещите разходи. Могат да бъдат използвани статистически методи, ако те водят до начисляване на достатъчна провизия с оглед на естеството на рисковете; държавите-членки могат да предвидят, че такива методи ще бъдат прилагани след предварително одобрение.

б)	В тази провизия се вземат предвид и настъпилите, но необявени вреди към датата на приключване на баланса; сумата на провизията се определя с оглед на миналия опит с броя и размера на вредите, обявени след датата на приключване на баланса.

в)	Разходите за покриване на вредите се включват в изчислението на провизията независимо от техния източник.

г)

Суми, които подлежат на връщане поради встъпване в правата на застрахованите спрямо трети лица (суброгация) или придобиване на право на собственост върху застрахования обект (абандон), се приспадат от резерва за предстоящи плащания; те се оценяват предпазливо. Когато размерът на тези суми е значителен, те се посочват в бележките към отчета.

д)	Чрез дерогация от разпоредбата на буква г), държавите-членки могат да изискват или разрешават сумите, подлежащи на връщане, да бъдат показани в актива.

е)	Когато обезщетението за вреда трябва да бъде изплатено във вид на анюитет, сумите, които трябва да бъдат заделени за тази цел, се изчисляват според признати актюерски методи.

ж)

Забраняват се скритите намаления или сконтиране, направени чрез занижаване на текущата стойност на провизията за предстоящи плащания спрямо предвидимата сума за покриване, която ще бъде извършена по-късно, или по друг начин. Държавите-членки могат да разрешават изрични намаления или сконтиране с цел отразяване на приходите от инвестиции. Такива намаления или сконтиране се разрешават, само ако: i) предвижданата средна дата за покриване на вредите настъпва най-рано четири години след отчетната дата; ii) намалението или сконтирането се извършва на основата на призната разумна основа; компетентният орган трябва да бъде уведомен предварително за всяка промяна на метода; iii) при изчисляване на общата сума за покриването на вреди предприятието взема предвид всички фактори, които могат да доведат до нейното увеличаване; iv) предприятието разполага с достатъчно данни, за да създаде надежден модел за ръста на ликвидациите на вреди; v) лихвеният процент, използван при актуализацията, не превишава предпазливата финансова оценка на приходите от активи, инвестирани като равностойни на резервите за вредите през периода, нужен за изплащане на последните. Наред с това той не трябва да превишава и никой от следните два показателя: — приходите от инвестиране на посочените активи през миналите пет години, — приходите от инвестиране на посочените активи през годината, предхождаща датата на приключване на баланса. При извършването на намаление или сконтиране предприятието посочва в приложението към своя отчет общия размер на резервите преди намалението или сконтирането, категориите вреди, за които е извършено намаление или сконтиране, и за всяка категория вреди — използваните методи, по-специално използваните ставки за прогнозните стойности по буква ж) (iii) и (v), и възприетите критерии за определяне на периода, който предстои да изтече до покриването на вредите.

2.   Животозастраховане

а)	Размерът на провизията за предстоящи плащания е равен на сумите, дължими на ползващите се лица, увеличени с разходите за покриване на вредите. Той включва провизията за настъпили, но необявени вреди.

б)	Държавите-членки могат да изискват сумите по буква а) да бъдат показани в позиция В 2 на пасива.

Член 61

1.   До извършването на по-нататъшно координиране държавите-членки могат да изискват или разрешават прилагане на следните методи, когато поради естеството на съответния вид или тип застраховка информацията за изискуемите премии, дължимите обезщетения или и двете суми за годината на застраховане не е достатъчна за извършването на точна прогноза при съставянето на годишните счетоводни отчети.

Първи метод

Превишението на начислените премии над вредите и разходите, изплатени по договори, чието действие започва през годината на застраховане, съставлява технически резерв, който се включва в техническия резерв за предстоящи плащания, показан в позиция В 3 на пасива на баланса. Резервът може да бъде изчислен и на основата на определен процент от начислените премии, когато този метод е подходящ за съответния вид застрахователен риск. При нужда размерът на този технически резерв се увеличава с цел достигане на достатъчен размер за удовлетворяване на настоящите и бъдещите задължения. Техническият резерв, формиран по този метод, се замества с резерв за предстоящи плащания, изчислен по обичайния ред, след като бъде събрана достатъчно информация и не по-късно от края на третата година след годината на застраховане.

Втори метод

Цифрите, показани в техническата сметка или в някои нейни пера, трябва да се отнасят за година, която изцяло или отчасти предхожда финансовата година. Не е необходимо годината да предхожда финансовата година с повече от 12 месеца. При нужда техническите резерви, показани в годишния счетоводен отчет, се увеличават, за да достигнат достатъчен размер за удовлетворяване на настоящите и бъдещите задължения.

2.   Когато бъде възприет един от методите по параграф 1, той се прилага системно през отделните финансови години, освен ако обстоятелствата налагат промяна. Използването на един от методите се оповестява в бележките към отчета, като се изтъкват и мотивите за възприемането му; при промяна на прилагания метод отражението върху активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат се описва в бележките към отчета. Когато се използва първият метод, в бележките към отчета се посочва продължителността на периода, който предхожда формирането на резерв за предстоящи плащания по обичайния ред. Когато се използва вторият метод, в бележките към отчета се посочват продължителността на периода, с който годината, за която се отнасят цифрите, предхожда финансовата година, и мащабът на съответните операции.

3.   По смисъла на този член „година на застраховане“ е финансовата година, през която влизат в сила застрахователните договори за съответния вид или тип застраховка.

Член 62

До извършването на по-нататъшно координиране държавите-членки, които изискват формиране на изравнителни резерви, предписват правилата за оценяване, приложими към тези провизии.

РАЗДЕЛ 8

Съдържание на бележките към отчета

Член 63

Вместо информацията, предвидена в член 43, параграф 1, точка 8 от Директива 78/660/ЕИО, застрахователните дружества представят следните данни:

I.

По отношение на общото застраховане, в бележките към отчета се посочват: 1. бруто начислени премии; 2. бруто получени премии; 3. бруто обезщетения за вреди; 4. брутни оперативни разходи; 5. салдо по презастраховане. Тези суми се разделят на пряко застраховане и презастраховане, когато сумите по презастраховане възлизат на 10 % или повече от бруто начислените премии, след което в прякото застраховане се обособяват следните групи от видове застраховки: — злополука и смърт, — автомобилни застраховки: гражданска отговорност, — автомобилни застраховки: други видове, — застраховки на плавателни съдове, летателни апарати и превоз, — пожар и други вреди на имущество, — гражданска отговорност, — кредити и гаранции, — правна защита, — помощ, — разни. Не се изисква групиране на видове застраховки в рамките на прякото застраховане, когато размерът на бруто начислените премии по пряко застраховане за съответната група не надвишава 10 млн. ECU. Предприятията обаче във всички случаи посочват сумите за трите най-големи групи от видове застраховки в своята дейност.

II.

По отношение на животозастраховането в бележките към отчета се посочват: 1. бруто начислени премии, разделени на пряко застраховане и презастраховане, когато премиите по презастраховане възлизат на 10 % или повече от бруто начислените премии, като в рамките на прякото застраховане се посочват: а) i) индивидуални премии; ii) премии по групови застраховки; б) i) периодични премии; ii) еднократни премии; в) i) премии по договори без бонуси; ii) премии по договори с бонуси; iii) премии по договори, по които инвестиционният риск се носи от притежателите на полици. Не е необходимо сумата по букви а), б) или в) да бъде посочвана, ако тя не надвишава 10 % от бруто начислените премии по пряко застраховане. 2. салдо по презастраховане;

III.	В случая по член 33, параграф 4 — бруто начислени премии, разделени на животозастраховане и общо застраховане.

IV.

Във всички случаи — общ размер на бруто премиите по договори за пряко застраховане, сключени от застрахователното предприятие: — в държавата-членка по неговото седалище, — в другите държави-членки, и — в трети страни, като посочването на съответната сума не е необходимо, ако тя не надвишава 5 % от общата сума на бруто премиите.

Член 64

В бележките към отчетите си застрахователните предприятия посочват общата сума на комисионните от активно пряко застраховане, осчетоводени през финансовата година. Това изискване се прилага към всички видове комисионни и по-специално тези за придобиване, за подновяване, за събиране на суми и за управление на портфейла.

РАЗДЕЛ 9

Разпоредби за консолидираните счетоводни отчети

Член 65

1.   Застрахователните предприятия съставят консолидирани счетоводни отчети и консолидирани годишни доклади за дейността в съответствие с Директива 83/349/ЕИО, освен ако този раздел предвижда друго.

2.   Ако определена държава-членка не се ползва от разпоредбата на член 5 от Директива 83/349/ЕИО, параграф 1 се прилага и към предприятията майки, чиято единствена или основна цел е да придобиват участия в дъщерни предприятия и да ги направят рентабилни, когато тези дъщерни предприятия са изключително или основно застрахователни предприятия.

Член 66

Директива 83/349/ЕИО се прилага при спазване на следните разпоредби:

1.	членове 4, 6 и 40 не се прилагат;

2.	информацията в член 9, параграф 2, първо и второ тире, а именно: — стойността на дълготрайните активи, и — стойността на чистия оборот, се заменят с данните за бруто начислените премии по смисъла на член 35 от настоящата директива;

3.

държава-членка може да приложи член 12 от Директива 83/349/ЕИО към две или повече застрахователни предприятия, които не са свързани предприятия по смисъла на член 1, параграфи 1 или 2 от цитираната директива, а са поставени под единно управление, като не е нужно последното да се основава на договор или на разпоредбите на техните учредителни актове. Единното управление може да се изразява и във важни и трайни връзки по презастраховане;

4.

държавите-членки могат да разрешат дерогации от разпоредбата на член 26, параграф 1, буква в) от Директива 83/349/ЕИО, когато сделката е сключена според нормалните пазарни условия и е породила права за застрахования. Тези дерогации се оповестяват, а когато те имат съществено отражение върху активите, пасивите, финансовото състояние или финансовия резултат на всички предприятия, включени в консолидацията, този факт се посочва в бележките към консолидирания отчет;

5.	член 27, параграф 3 от Директива 83/349/ЕИО се прилага, при условие че датата на приключване на баланса на предприятие, включено в консолидацията, не предхожда датата на приключване на консолидирания баланс с повече от шест месеца;

6.

член 29 от Директива 83/349/ЕИО не се прилага към позициите на пасива, чиято оценка от предприятията, включени в консолидацията, е извършена на основата на специфични разпоредби за застрахователните предприятия, нито към позициите на актива, при които промяната в стойността засяга и права на застрахованите или поражда такива права. Използването на това изключение е оповестява в приложението към консолидирания отчет.

Член 67

Само по отношение на консолидираните счетоводни отчети държавите-членки могат да изискват или разрешават всички приходи и разходи, свързани с инвестиции, да бъдат посочени в нетехническата сметка, дори когато са свързани с операции по животозастраховане.

В тези случаи държавите-членки също могат да изискват или разрешават част от приходите от инвестиции да бъде отнесена към техническата сметка за животозастраховане.

РАЗДЕЛ 10

Публикуване

Член 68

1.   Надлежно одобрените годишни счетоводни отчети на застрахователните предприятия, заедно с годишните доклади за дейността и докладите на лицата, натоварени с проверката на отчетите, се публикуват по реда, предвиден в законодателството на всяка държава-членка съгласно член 3 от Директива 68/151/ЕИО (11);

Въпреки това, законодателството на държава-членка може да предвиди, че публикуването на годишните доклади за дейността съгласно първи параграф не е задължително. В този случай докладите се предоставят на разположение на обществеността по седалището на предприятията в съответната държава-членка. Трябва да съществува възможност при поискване да бъдат получени копия от целия доклад или от част от него. Цената на копията не трябва да надвишава административните разходи за изготвянето им.

2.   Параграф 1 се прилага и към надлежно одобрения консолидиран счетоводен отчет, консолидирания доклад за дейността и докладите на лицата, натоварени с проверката на отчета.

3.   Въпреки това, когато застрахователно предприятие, което е съставило годишен счетоводен отчет или консолидиран счетоводен отчет, няма правно организационната форма на дружество от посочените в член 1, параграф 1 от Директива 78/660/ЕИО и не е длъжно съгласно своето национално законодателство да публикува документите по параграфи 1 и 2 на този член според изискванията на член 3 от Директива 68/151/ЕИО, то най-малко ги предоставя на разположение на обществеността по седалището. Трябва да съществува възможност при поискване да бъдат получени копия от тези документи. Цената на копията не трябва да надвишава административните разходи за изготвянето им.

4.   Държавите-членки са длъжни да предвидят подходящи санкции за неизпълнението на правилата за публикуване, предвидени в този член.

РАЗДЕЛ 11

Заключителни разпоредби

Член 69

След надлежното му конституиране, Комитетът за връзка, създаден в съответствие с член 52 от Директива 78/660/ЕИО, ще има и следните функции:

а)	да улеснява хармонизираното прилагане на настоящата директива чрез редовни заседания, посветени на практическите проблеми по прилагането ѝ, без да се засяга действието на членове 169 и 170 от Договора;

б)	при нужда да съветва Комисията във връзка с изменения и допълнения на настоящата директива.

Член 70

1.   Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 януари 1994 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или се придружават от такова позоваване при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки могат да предвидят, че разпоредбите по параграф 1 ще се прилагат за пръв път към годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети за финансовата година, която започва на 1 януари 1995 г. или през 1995 календарна година.

3.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 71

Пет години след датата по член 70, параграф 2, Съветът по предложение на Комисията проучва и при нужда преразглежда всички норми на настоящата директива, които дават право на избор на държавите-членки, с оглед на опита, натрупан при прилагането на директивата, и особено с оглед на стремежа към по-голяма прозрачност и хармонизиране на разпоредбите, посочени в нея.

Член 72

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ С 131, 18.4.1987 г., стр. 1.

(2)  ОВ С 96, 17.4.1989 г., стр. 93; и ОВ С 326, 16.12.1991 г.

(3)  ОВ С 319, 30.11.1987 г., стр. 13.

(4)  ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11.

(5)  ОВ L 317, 16.11.1990 г., стр. 60.

(6)  ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3.

(8)  ОВ L 330, 29.11.1990 г., стр. 44.

(9)  ОВ L 63, 13.3.1979 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 330, 29.11.1990 г., стр. 50.

(11)  ОВ L 65 от 14.3.1968 г., стр. 8.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО „ЛОЙД'С“

А.   Общи разпоредби

Както „Лойд'с“, така и синдикатите „Лойд'с“ са застрахователни предприятия по смисъла на настоящата директива.

След нужното приспособяване, предвидено в раздел Б:

—	синдикатите „Лойд'с“ изготвят годишни счетоводни отчети („синдикални отчети“), и

—	вместо консолидираните отчети, предписани от Директива 83/349/ЕИО, „Лойд'с“ изготвя обобщени отчети („обобщени отчети“).

В това приложение терминът отчети на „Лойд'с“ означава и двата вида отчети, посочени по-горе.

Б.   Специални разпоредби

1.   Съдържание на синдикалните отчети

Като се спазва точка 9, синдикалните отчети се изготвят кумулативно за три застрахователни отчетни години наведнъж и съдържат по един отделен застрахователен отчет (underwriting account) за всяка такава година, както и общ баланс за трите години. Отчетите, изготвени съответно при изтичането на 12 и на 24 месеца, се наричат отчети за „открити години“ (open years). Застрахователният отчет се изготвя по аналогия с разпоредбите, които уреждат изготвянето на отчета за приходите и разходите; наред с това в него се посочват:

а)	за всеки запис — движението по всяка позиция след предходната отчетна дата;

б)	предвиденият таван на премиите на синдиката за съответната застрахователна отчетна година.

2.   Съдържание на обобщените отчети

Обобщените отчети се изготвят чрез кумулиране на отчетите на всички синдикати „Лойд'с“. Те съдържат приложение, в което се посочват данни за:

а)	сделките между синдикатите, включително начислените премии и изплатените обезщетения;

б)	методът, по който са взети предвид преходните отчетни години (run-off years of account) по точка 9;

в)	методът, по който е изчислен таванът на премиийните приходи за отделните членове на синдикатите „Лойд'с“.

3.   Капитал

„Лойд'с“ и синдикатите „Лойд'с“ не са длъжни да посочват съответно в обобщените отчети и в синдикалните отчети цифри за следните пера на пасива: раздел А, група I (Записан капитал или равностойни средства) и раздел А, група IV (Резерви). Вместо това „Лойд'с“ добавя към обобщения отчет приложение, в което се разкрива следната информация:

а)	Лични средства на членовете: 1. Депозити в „Лойд'с“ 2. Лични резервни фондове 3. Специален резервен фонд 4. Други обявени средства.

б)	Централни средства на „Лойд'с“: 1. Нетни активи на Централния фонд 2. Нетни активи на Корпорация „Лойд'с“.

4.   Данъчно облагане

а)

„Лойд'с“ и синдикатите „Лойд'с“ са освободени от посочването съответно в обобщените отчети и в синдикалните отчети цифри за следните позиции на пасива: раздел Д, позиция 2 (Резерв за данъчно облагане) и раздел Ж, група V (Други задължения, включително данъци и обществено осигуряване), само що се отнася до фискалните задължения, както и група III, позиция 9 (Данък върху резултата от обичайната дейност) и позиция III, позиция 14 (Данък върху извънредния резултат) на отчета за приходите и разходите, с изключение на сумите, удържани при източника.

б)	Независимо от това, в приложение към всички отчети на „Лойд'с“ се посочва причината, поради която определен данъчен разход не е показан, както и основната данъчна ставка за сумите, удържани при източника.

5.   Счетоводни принципи

а)	Работещо предприятие Принципът на „работещо предприятие“, установен в член 31, параграф 1, буква а) от Директива 78/660/ЕИО, не се прилага към отчетите на „Лойд'с“.

б)	Начисляване Принципът на начисляването, установен в член 31, параграф 1, буква г) от Директива 78/660/ЕИО, не се прилага към отчетите на „Лойд'с“.

в)	Разпределение на приходите Не по-късно от три години след датата съгласно член 70, параграф 1, „Лойд'с“ и синдикатите „Лойд'с“ са длъжни да разпределят приходите, произтичащи от застрахователни договори, по синдикални отчетни години според датата на влизане в сила на договора.

г)

Други счетоводни принципи Във всички отчети на „Лойд'с“: — аналогичните пера се третират по еднообразен начин, — сумите, дължими от презастрахователи, се вземат предвид по отношение на откритите години в случай, че синдикатът е изплатил вредата, — разходите за дейността се отнасят към застрахователната отчетна година, през която са извършени.

6.   Технически резерви

Като се спазва точка 9, и по изключение от членове 56 и 60, в отчетите на „Лойд'с“ не се включват технически резерви.

Независимо от това:

а)	по аналогия с член 61, в застрахователните отчети за откритите години се записва превишението на събраните премии над изплатените обезщетения и разходи;

б)	при приключването на застрахователната отчетна година се изчислява резерв за предстоящи плащания, който се показва в съответствие с точка 8.

7.   Открити години

Синдикатите изготвят отчети за откритите години на основата на касовите операции.

8.   Премия за изплащане от портфейла (reinsurance to close)

Като се спазва точка 9, синдикатите приключват отчетите си в края на всеки тригодишен период чрез изплащане на премия (reinsurance to close) и разкриват най-малко следната информация:

— бруто обявени предстоящи плащания	…
— суми, подлежащи на изплащане от презастрахователи (—)	…
— нето обявени вреди		…
— резерв за бруто настъпили, но необявени вреди	…
— суми, подлежащи на изплащане от презастрахователи (—)	…
— резерв за нето настъпили, но необявени вреди		…
— нето премия за изплащане от портфейла (reinsurance to close) при приключване на отчетната година (чиста сума)			…

9.   Преходни отчетни години

а)

По смисъла на тази точка „преходна отчетна година“ е тази, във връзка с която на датата, на която годината трябва да завърши обичайно в съответствие с точка 8, съществува несигурност, поради която премията за изплащане от портфейла (reinsurance to close) не може да бъде изчислена, като в резултат на това годината остава открита до отпадане на несигурността.

б)	По отношение на преходните отчетни години в синдикалните отчети се включва застрахователен отчет, който показва сумата, заделена за удовлетворяване на всички известни и неизвестни предстоящи задължения, и представляваща резерв за предстоящи плащания, оценен по обичайния начин.

10.   Посочване на депозитите в предприятия цеденти

До три години след датата съгласно член 70, параграф 1 „Лойд'с“ и синдикатите „Лойд'с“ не са длъжни да показват цифрите за раздел В, група IV на актива (Депозити в предприятия цеденти).

11.   Животозастраховане

Чрез дерогация от член 33, параграф 3, животозастрахователната дейност на „Лойд'с“ (нето срочни застраховки живот за срок до 10 години) може да бъде показана в отчетите на „Лойд'с“ във формата, предвидена в член 34, група I във връзка с общото застраховане.

12.   Бруто премии

Чрез дерогация от член 35, бруто премиите могат да бъдат показани без брокерството. Наред с изискванията на член 35 за група I, позиция 1, а) и група II, позиция 1, а) в отчета за приходите и разходите (Бруто начислени премии, без презастраховане), трябва да бъде добавена бележка:

—	към всеки синдикален отчет, в който се пояснява основата за начисляване на брокерски комисионни и се дава оценената средна ставка на брокерската комисионна за всеки основен вид застраховки, извършвани от синдиката,

—	към обобщените отчети, в които се посочва оценената средна ставка на брокерската комисионна на целия пазар.

13.   Съдържание на приложенията към отчетите на „Лойд'с“

В бележките към отчетите на „Лойд'с“ терминът „бруто премии“ има смисъла, посочен в точка 12.

---

06/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

32

---

31991L0675

---

L 374/32

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 декември 1991 година

относно създаването на Комитет по застраховане

(91/675/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 57, параграф 2, трето изречение от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Съветът оправомощава Комисията за изпълнението на определените от Съвета правила;

като има предвид, че за прилагането на директивите на Съвета относно животозастраховането и застраховането, различно от животозастраховане са необходими мерки по прилагане; като има предвид по-конкретно, че периодично могат да се налагат технически изменения, които да отчитат развитието на застрахователния сектор; като има предвид, че е целесъобразно тези мерки да се предприемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 2, процедура III, вариант б) от Решение 87/373/ЕИО на Съвета от 13 юли 1987 г., с което се определят процедурите за упражняване на предоставените на Комисията правомощия по прилагане (4);

като има предвид, че за целта е необходимо да се създаде Комитет по застраховане;

като има предвид, че създаването на Комитет по застраховане не изключва други форми на сътрудничество между органите, които контролират започването и упражняването на дейност от застрахователни предприятия, и по-специално сътрудничество в рамките на Конференцията на застрахователните надзорни органи, която по-конкретно е компетентна да изготвя протоколи за прилагането на директиви на Общността; като има предвид, че осъществяването на тясно сътрудничество между Комитета и Конференцията би било особено полезно;

като има предвид, че разглеждането на проблемите, които възникват при животозастраховането и застраховането, различно от животозастраховане, прави желателно сътрудничеството между компетентните органи и Комисията; като има предвид, че е целесъобразно тази задача да се възложи на Комитета по застраховане; като има предвид, че освен това следва да се гарантира гладкото координиране на дейността на този комитет с дейностите на други, създадени с актове на Общността, комитети от подобен характер,

ПРИЕ НАСТОЯЩТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Комисията се подпомага от комитет, наречен „Комитет по застраховане“, оттук нататък наричан „Комитетът“, който се състои от представители на държавите-членки и се председателства от представителя на Комисията.

2.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 2

1.   Когато в актовете, които приема в областта на прякото животозастраховане и прякото застраховане, различно от животозастраховане, Съветът предоставя на Комисията правомощия по прилагане на определените от него правила, се прилага процедурата, предвидена в параграф 2.

2.   Представителят на Комисията предоставя на комитета проект за мерките, които следва да бъдат предприети. Комитетът произнася становището си по проекта в срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Становището се произнася с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора за решения, които Съветът трябва да приема по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в рамките на Комитета се претеглят по определения в същия член начин. Председателят не участва в гласуването.

Комисията приема предвидените мерки, ако те са в съответствие със становището на комитета.

Ако предвидените мерки не са в съответствие със становището на комитета или при отсъствие на становище, Комисията незабавно представя на Съвета предложение за мерки, които следва да бъдат предприети. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.

Ако след изтичането на срок от три месеца от датата на сезиране на Съвета, последният не е взел решение, предлаганите мерки се приемат от Комисията, освен в случаите, когато Комисията е взела решение срещу посочените мерки с обикновено мнозинство.

Член 3

1.   Комитетът разглежда всички въпроси, свързани с прилагането на разпоредби на Общността относно застрахователния сектор, и по-конкретно на директиви относно прякото застраховане.

Комисията може също да провежда консултации с Комитета по нови предложения, които възнамерява да представи на Съвета по отношение на по-нататъшната координация в сферата на прякото животозастраховане и прякото застраховане, различно от животозастраховането.

2.   Комитетът не разглежда специфични проблеми, свързани с отделни застрахователни предприятия.

Член 4

Комитетът встъпва във функциите си на 1 януари 1992 г.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 230, 15.9.1990 г., стр. 5.

(2)  ОВ C 240, 16.9.1991 г., стр. 117 и ОВ C 305, 25.11.1991 г.

(3)  ОВ C 102, 18.4.1991 г., стр. 11.

(4)  ОВ L 197, 18.7.1987 г., стр. 33.

---

06/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

34

---

31992R0684

---

L 074/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 684/92 НА СЪВЕТА

от 16 март 1992 година

относно общите правила за международен превоз на пътници с автобус

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че в съответствие с член 75, параграф 1, буква а) от Договора, създаването на обща транспортна политика предполага, inter alia, да бъдат установени общи правила, приложими към международния автомобилен превоз на пътници;

като има предвид, че такива правила са установени в Регламенти № 117/66/ЕИО (4), (ЕИО) № 516/72 (5) и (ЕИО) № 517/72 (6) на Съвета и като има предвид, че настоящият регламент не поставя под въпрос постигнатата с горните директиви либерализация;

като има предвид, че свободното предоставяне на услуги представлява основен принцип на общата транспортна политика и изисква да бъде гарантиран достъп на превозвачите от всички държави-членки до международните транспортни пазари, без дискриминация с оглед на тяхната националност или място на установяване;

като има предвид, че е необходимо да се предвиди гъвкав режим при определени условия за совалковите превози с нощувка, специалните редовни превози и някои случайни превози с цел да се отговори на търсенето на пазара;

като има предвид, че докато се запазва разрешителният режим за някои редовни превози и совалкови превози без нощувка, някои правила следва да бъдат изменени, и по-конкретно по отношение на реда на издаване на разрешителните;

като има предвид, че трябва да се гарантира спазването на разпоредбите на Договора по отношение на конкуренцията;

като има предвид, че административните формалности трябва да бъдат сведени до минимум, без да се премахват контролът и санкциите, които гарантират правилното прилагане на настоящия регламент;

като има предвид, че държавите-членки са призвани да приемат необходимите за прилагане на настоящия регламент мерки;

като има предвид, че прилагането на настоящия регламент трябва да се следи чрез представянето на доклад от Комисията, като всяко бъдещо действие в тази област се разглежда в светлината на настоящия доклад,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

РАЗДЕЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за международния превоз на пътници с автобус на територията на Общността, извършван за чужда сметка или за собствена сметка от превозвачи, които са установени в държава-членка в съответствие с нейното законодателство, използват регистрирани в тази държава-членка превозни средства, които по своята конструкция и оборудване са подходящи за превозване на повече от девет души, включително шофьора, и имат това предназначение, и за празните курсове на автобусите при извършването на такива превози.

Смяната на превозно средство или прекъсването на превоза, с цел част от пътуването да се извърши с друго превозно средство, не засяга прилагането на настоящия регламент.

2.   При превоз от една държава-членка до трета страна и обратно, настоящият регламент се прилага към частта от пътуването на територията на държавата-членка, където са качени или свалени пътниците, след сключване на необходимото споразумение между Общността и съответната трета страна.

3.   До сключването на споразумения между Общността и съответните трети страни, настоящият регламент не засяга разпоредбите, свързани с посочения в параграф 2 превоз, които се съдържат в двустранни споразумения, сключени между държавите-членки и тези трети страни. Въпреки това, държавите-членки, се стремят към привеждането в съответствие на тези споразумения, за да се осигури спазването на принципа на недискриминация между превозвачите от Общността.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.1.

Редовни превози са тези превози, които предвиждат превоз с определена честота и по определени маршрути, като вземането или оставянето на пътници става на предварително определени места за спиране. Редовните превози са открити за всички, при условие на задължителна резервация там, където е необходимо.

1.2.

Превози, независимо от организатора им, които предвиждат превоз на определени категории пътници, с изключение на всички останали пътници, при условие че се спазват изискванията, посочени в точка 1.1. Специалните редовни превози включват: а) превоз на работници от и до дома и работното място; б) превоз на ученици и студенти от и до учебното заведение; в) превоз на войници и членове на техните семейства между държавата, от която произхождат и мястото, където се намира казармата им; г) градски погранични превози. Фактът, че специалният редовен превоз се променя в зависимост от нуждите на потребителите, не се отразява върху определянето му като редовен превоз.

1.3.

Организирането на дублиращи или временни превози, които обслужват същите граждани, които се обслужват от съществуващите редовни превози, използването на допълнителни превозни средства и по-къси интервали, необслужването на определени спирки и обслужването на допълнителни спирки по съществуващите редовни линии се ръководят от същите правила като съществуващите редовни превози.

2.1.

Совалкови превози са превозите, при които чрез повтарящи се прави и обратни пътувания се извършва превоз на предварително съставени групи от пътници от определен отправен пункт до определен краен пункт. Тези групи от пътници, извършващи пътуването в права посока, се превозват обратно до отправния пункт от същия превозвач. Районът на тръгване и районът на пристигане означават съответно мястото, откъдето пътуването започва, и мястото, където пътуването завършва, включително околността в радиус от 50 km. във всеки от двата случая. Групи могат да бъдат съответно качвани или сваляни от максимум три различни места извън районите на тръгване и пристигане. Районите на тръгване и пристигане, и допълнителните места за качване и слизане, могат да бъдат на територията на една или повече държави-членки.

2.2.

Освен транспорта, совалковите превози с нощувка включват и настаняване на най-малко 80 % от пътниците със или без храна, на мястото на пристигане, а при необходимост, и по време на пътуването. Пътниците отсядат в мястото на пристигане за не по-малко от две нощи. Совалкови превози с настаняване могат да се извършват от група превозвачи, които работят за един и същ възложител и пътници, които могат или: — да извършат пътуването в обратна посока с превозвач от същата група, който е различен от този при пътуването в права посока, или — да направят връзка по маршрута с друг превозвач от същата група на територията на една от държавите-членки. Имената на тези превозвачи и местата за връзка по маршрута се съобщават на компетентните органи на съответните държави-членки по реда, определен от Комисията след консултации с държавите-членки.

2.3.	За целите на точка 2 предварително събрана група е тази, за която отговаря орган или лице, в съответствие с правилата на държавата по установяване, който е поел сключването на договора или колективното заплащане на превозите или получава всички резервации и плащания преди отпътуването.

3.1.

Случайни превози са тези, които не попадат в определението за редовен превоз или за совалков превоз. Те включват: а) обиколки, т.е. превози, при които се използва едно и също превозно средство за превоз на една или повече предварително събрани групи пътници, като всяка група се докарва обратно до мястото на отпътуване; б) превози: — които се извършват за предварително събрани групи пътници, като пътниците не се превозват обратно до отправните пунктове в рамките на същото пътуване, и — които, в случаите на престой в мястото на пристигане, покриват също нощувките или други туристически услуги, които не са помощни на превоза или настаняването; в) превози, които се организират по повод на специални прояви, като семинари, конференции, културни или спортни събития, които не отговарят на определенията дадени в букви а) и б); г) превози, които са посочени в приложението към настоящия регламент; д) превози, които не отговарят на критериите по букви а), б), в) и г), т.е. остатъчни услуги.

3.2.

По смисъла на точка 3 предварително събрана група е тази: а) за която отговорен орган или лице, в съответствие с правилата на държавата по установяване, са поели сключването на договора или колективното заплащане на превозите или получават всички резервации и плащания преди отпътуването; и б) която се състои: — или най-малко от дванадесет души, — или от такъв брой хора, който възлиза най-малко на 40 % от капацитета на превозното средство без шофьора.

3.3.	Посочените в точка 3 превози не престават да бъдат случайни превози единствено поради това, че се предоставят с определена честота.

3.4.

Случайни превози могат да се извършват от група превозвачи, работещи за един и същи възложител, като пътниците могат да правят връзка по маршрута с друг превозвач от същата група на територията на една от държавите-членки. Имената на тези превозвачи и местата за връзка по маршрута се съобщават на компетентните органи на съответните държави-членки по реда, определен от Комисията след консултации с държавите-членки.

Транспортни операции за собствена сметка са тези, които се извършват от предприятие за неговите работници или от орган с нестопанска цел за превоз на членовете му във връзка с неговата социална цел, ако

—	транспортната дейност е само допълнителна дейност за предприятието или органа,

—	използваните превозни средства са собственост на това предприятие или орган или са придобити от тях на изплащане, или са обект на дългосрочен договор за лизинг и се управляват от член на персонала на предприятието или органа.

Член 3

Свободно предоставяне на превози

1.   Всеки превозвач, който действа за чужда сметка по член 1, трябва да има възможност да извършва описаните в член 2 транспортни услуги без дискриминация, основана на неговата националност или място на установяване, ако той:

—	има разрешително в държавата по установяване да извършва превози с автобус по редовни линии, совалкови превози или случайни превози,

—	отговаря на определените в съответствие със законодателството на Общността условия за достъп до професията превозвач на пътници по шосе в областта на международните и вътрешните транспортни операции,

—	изпълнява изискванията за безопасност по пътищата, що се отнася до стандартите за водачите и превозните средства.

2.   На всеки превозвач по член 1 се разрешава да извършва за собствена сметка описаните в член 13 транспортни услуги без дискриминация с оглед на неговата националност или място на установяване, ако той:

—	има разрешително в държавата по установяване да извършва превоз с автобус в съответствие с условията за достъп до пазара, които са предвидени в националното законодателство,

—	отговаря на законовите изисквания за безопасност по пътищата по отношение на стандартите за водачи и превозни средства.

Член 4

Достъп до пазара

1.   Разрешителни не се изискват за совалкови превози с нощувка по член 2, параграф 2.2. и за случайните превози по член 2, параграф 3.1., алинея втора, букви а), б), в) и г).

2.   Разрешителни не се изискват за специалните редовни превози по член 2, параграф 1.2., алинея втора, букви а), б), в) и г), ако те са обхванати от договор, сключен между организатора и превозвача.

3.   Разрешително не се изисква и за празните курсове, които превозните средства извършват във връзка с посочените в параграфи 1 и 2 транспортни операции.

4.   За редовните превози и за совалкови превози без нощувка се изисква разрешително в съответствие с членове 5 до 10. Посочените в член 2, параграф 3.1., алинея втора, буква д) остатъчни случайни превози и специалните редовни превози, които са различни от посочените в параграф 2 от настоящия член, също подлежат на разрешително в съответствие с тези членове.

5.   Редът по отношение на превозвачите за собствена сметка е даден в член 13.

РАЗДЕЛ II

РЕДОВНИ ПРЕВОЗИ, СОВАЛКОВИ ПРЕВОЗИ БЕЗ НАСТАНЯВАНЕ И ДРУГИ ПРЕВОЗИ, ЗА КОИТО СЕ ИЗИСКВА РАЗРЕШИТЕЛНО

Член 5

Характер на разрешителното

1.   Разрешителните се издават на името на транспортното предприятие; те не могат да бъдат прехвърляни от него на трети страни. Въпреки това, превозвачът, получил разрешителното, със съгласието на органа по член 6, параграф 1, може да извършва услугата чрез подизпълнител. В този случай името на последното предприятие и неговата роля като подизпълнител трябва да бъдат посочени в разрешителното. Подизпълнителят трябва да отговаря на условията на член 3, параграф 1.

Ако предприятията са свързани с цел извършване на редовен превоз или совалков превоз, разрешителното се издава на името на всички предприятия. То се издава на предприятието, което управлява дейността, а на останалите се дават копия. В разрешителното се посочват имената на всички оператори.

2.   Максималният срок на валидност на разрешителното за редовните превози е пет години, а за совалковите превози без нощувка — две години. По-малък срок може да се определя или по заявление на заявителя, или по взаимно съгласие на компетентните органи на държавите-членки, на територията на които се качват или слизат пътници.

3.   В разрешителните се посочва следното:

а)	вид на превоза;

б)	маршрут на превоза, и в частност, мястото на отпътуване и мястото на пристигане;

в)	срок на валидност на разрешителното;

г)	спирките и разписанието при редовните превози.

4.   Разрешителните трябва да съответстват на образеца, който се изготвя от Комисията след консултации с държавите-членки.

5.   Разрешителните дават право на техния/ите титуляр/и да извършва/т редовни превози и совалкови превози без нощувка на териториите на всички държави-членки, през които минават маршрутите на тези превози.

Член 6

Подаване на молби за разрешителни

1.   Заявленията за разрешително се подават до компетентните органи на държавата-членка, на територията на която се намира мястото на отпътуване, наричани по-долу „оторизиращи органи“

При редовните превози „място на отпътуване“ означава един от терминалите.

2.   Заявленията трябва да съответстват на образец, който се изготвя от Комисията след консултации с държавите-членки.

3.   Заявителите за разрешително предоставят допълнителна информация, която считат, че е от значение или която се изисква от оторизиращия орган.

Член 7

Процедура за издаване на разрешителни

1.   Разрешителните се издават със съгласието на компетентните органи на всички държави-членки, на териториите на които се качват и слизат пътници. Оторизиращият орган изпраща до всички тези органи, както и до компетентните органи на държавите-членки, през чиито територии се преминава, без да се качват или слизат пътници, копие от заявлението, придружено с копия на други документи, свързани с него, и своето становище.

2.   Компетентните органи на държавите-членки, от които е поискано съгласие, информират оторизиращия орган за своето решение по заявлението в двумесечен срок. Тези срокове се изчисляват от датата на получаване на заявлението за становище. Ако в рамките на този срок оторизиращият орган не получи отговор, се приема, че органът, до който е изпратено запитването, е дал своето съгласие.

Органите на държавите-членки, през чиито територии се преминава, без да се качват и слизат пътници, могат да информират оторизиращия орган за своите забележки в рамките на срока по първа алинея.

3.   При условията на параграфи 7 и 8 оторизиращият орган взема решение по заявлението в срок от три месеца от датата на подаване на заявлението.

4.

а) Заявление може да се отхвърли: — ако заявителят не е в състояние да извършва превоза, предмет на заявлението, с оборудване, с което пряко разполага, — ако заявителят не е спазвал националното или международното законодателство в областта на автомобилния транспорт, и по-конкретно, условията и изискванията, свързани с разрешителните за международен автомобилен превоз на пътници, или е извършил сериозни нарушения на законодателството по безопасността по пътищата, и по-конкретно, по отношение на правилата, приложими за превозните средства, шофирането и времето за почивка на шофьорите, — ако, при подаване на заявление за подновяване на разрешително, не са спазени условията на разрешителното; б) заявлението може да бъде отхвърлено също: i) ако се посочи, че съответната услуга би компрометирала пряко съществуването на вече разрешени редовни превози, освен в случаите, когато съответните редовни превози се извършват само от един превозвач или група превозвачи; ii) ако се посочи, че съответният превоз би засегнал сериозно жизнеспособността на подобен железопътен превоз по съответните преки отсечки, или iii) ако е видно, че извършването на превозите, за които се отнася заявлението, са насочени само към най-печелившите съществуващи превози по линиите на съответните връзки. Фактът, че даден оператор предлага по-ниски цени от тези на другите автомобилни или железопътни превозвачи, или фактът, че въпросната връзка вече се обслужва от други автомобилни или железопътни превозвачи, сами по себе си не могат да бъдат оправдание за отхвърляне на заявлението.

5.   Оторизиращ орган може да отхвърля заявления само на основания, които съответстват на настоящия регламент.

6.   Ако предвиденият в параграф 1 ред за постигане на съгласие не дава възможност на оторизиращия орган да вземе решение, въпросът може да бъде отнесен до Комисията в срока, посочен в параграф 3.

7.   След допитване до съответните държави-членки, Комисията взема решение в шестседмичен срок, което влиза в сила в срок от 30 дни след информиране на съответните държави-членки.

8.   Решението на Комисията остава в сила до постигане на споразумение между съответните държави-членки.

9.   След приключване на предвидената в настоящия член процедура, оторизиращият орган информира всички органи по параграф 1 за своето решение, като им изпраща копие от разрешителното; компетентните органи на транзитните държави-членки могат да посочат, че не желаят да бъдат информирани по този начин.

Член 8

Издаване и подновяване на разрешителни

1.   След приключването на процедурите по член 7, оторизиращият орган издава разрешителното или официално отказва издаването му.

2.   В решенията за отказ трябва да се съдържат мотиви. Държавите-членки осигуряват на транспортните предприятия възможност да направят постъпки в случай на отказ.

3.   Член 7 се прилага mutatis mutandis по отношение на заявления за подновяване на разрешителни или за изменение на условията, при които трябва да се извършват превозите, за които се изисква разрешително.

При незначителни промени в условията за извършване на дейността, и по-конкретно при коригиране на тарифите и разписанията, е необходимо само оторизиращият орган да предостави дадената информация на съответните други държави-членки.

Освен това, заинтересованите държави-членки могат да се споразумеят оторизиращият орган сам да взема решения за промяна на условията за извършване на услугата.

Член 9

Изтичане на срока на разрешителното

1.   Без да се засяга член 14 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 (7), разрешителното за редовен превоз изтича след изтичане на срока му на валидност или три месеца, след като оторизиращият орган е получил от неговия притежател уведомление за намерението му да преустанови услугата. В уведомлението се посочват причините за това.

2.   Ако вече няма търсене на услугата, посоченият в параграф 1 срок се намалява на един месец.

3.   Оторизиращият орган информира компетентните органи на другите заинтересовани държави-членки за изтичане срока на разрешителното.

4.   Разрешителното за совалков превоз без нощувка изтича на датата, която титулярът е посочил в изпратеното до оторизиращия орган уведомление.

5.   Титулярът на разрешителното информира потребителите на съответната услуга за нейното преустановяване един месец по-рано чрез разгласяване по съответен път.

Член 10

Задължения на превозвачите

1.   Освен в случаите на непреодолима сила, до изтичането на разрешителното, операторът на редовен превоз взема всички мерки, за да осигури транспортна услуга, която съответства на стандартите за продължителност, регулярност и капацитет и отговаря на условията, определени от компетентния орган в съответствие с член 5, параграф 3.

2.   Превозвачът поставя на видно място маршрута на услугата, автобусните спирки, разписанието, таксите и условията за превоз — доколкото те не са определени със закон — по начин, който гарантира лесен достъп на всички потребители до тази информация.

3.   Без да се засяга Регламент (ЕИО) № 1191/69, съответните държави-членки могат с общо съгласие и със съгласието на притежателя на разрешителното да променят условията, които ръководят извършването на редовна услуга.

РАЗДЕЛ III

СЛУЧАЙНИ ПРЕВОЗИ, СОВАЛКОВИ ПРЕВОЗИ С НОЩУВКА И ДРУГИ ОСВОБОДЕНИ ОТ РАЗРЕШИТЕЛНО ПРЕВОЗИ

Член 11

Контролен документ

1.   Превозите по член 4, параграф 1 се извършват въз основа на контролен документ.

2.   Контролният документ се състои от пътен лист и от набор преводи на пътния лист.

3.   Превозвачите, извършващи случайни превози и совалкови превози с нощувка, попълват пътен лист преди всяко пътуване.

4.   Пътният лист съдържа като минимум следната информация:

а)	вид на услугата;

б)	основен маршрут;

в)	при совалковите превози с нощувка — продължителност, дати или дни на отпътуване и завръщане, районите на отпътуване и пристигане и местата на качване и слизане на пътници;

г)	превозвач/и.

5.   Пътните книжки с пътни листове се осигуряват от компетентните органи на държавата-членка, в която е установено транспортното предприятие, или от назначени от тях органи.

6.   След консултации с държавите-членки Комисията разработва образец на контролния документ и начина, по който следва да бъде използван.

Член 12

Местни екскурзии

В рамките на международни совалкови превози с нощувка или на международен случаен превоз, превозвачът може да извършва случайни превози (местни екскурзии) в държава-членка, различна от тази, в която е установен.

Тези превози трябва да бъдат предназначени за пътници, които не пребивават и са били превозени преди от същия превозвач в рамките на някоя от посочените в първа алинея международни превози и да се извършват със същото превозно средство или с друго превозно средство на същия превозвач или група превозвачи.

РАЗДЕЛ IV

ТРАНСПОРТНИ ОПЕРАЦИИ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА

Член 13

1.   Посочените в член 2, точка 4 транспортни автомобилни дейности за собствена сметка се освобождават от разрешителния режим, но подлежат на система на удостоверения.

2.   Транспортните автомобилни дейности за собствена сметка, които са различни от тези по член 2, точка 4, подлежат на разрешителен режим в съответствие с членове 5 до 10.

3.   Предвидените в параграф 1 удостоверения се издават от компетентния орган на държавата-членка, в която е регистрирано превозното средство и важат за цялото пътуване, включително за транзита.

Те трябва да съответстват на образеца, определен от Комисията след консултации с държавите-членки.

РАЗДЕЛ V

КОНТРОЛ И САНКЦИИ

Член 14

Билети за транспорт

1.   Пътниците, които използват редовни превози, с изключение на специалните редовни превози, или совалкови превози, трябва да имат по време на цялото пътуване индивидуални или групови билети за транспорт, в които са отбелязани:

—	местата на отпътуване и пристигане, а според случая — и пътуването на връщане,

—	срокът на валидност на билета,

—	цената на транспорта, а при пътници, които са заплатили за настаняване — общата цена на пътуването, включително за настаняването, и подробности за настаняването.

2.   Предвиденият в параграф 1 билет за транспорт се представя на оторизираните контрольори при поискване.

Член 15

Крайпътни проверки и проверки в предприятията

1.   Разрешителното или контролният документ се съхраняват в превозното средство и се представят при поискване от оторизиран контрольор.

По отношение на превозите по член 4, параграф 2 за контролен документ служи договорът или заверено копие от него.

2.   Превозвачите, които използват автобуси в международния пътнически транспорт, допускат проверки, чиято цел е да гарантират правилното извършване на дейностите, най-вече по отношение на времето за шофиране и почивка. В контекста на прилагането на настоящия регламент, оторизираните контрольори имат право:

а)	да проверяват книжките и друга документация, свързана с дейността на транспортното предприятие;

б)	да правят копия или да вземат извлечения от книжките и документацията в помещенията;

в)	да имат достъп до всички помещения, обекти и превозни средства на транспортното предприятие;

г)	да изискват всякаква информация, съдържаща се в книжките, документацията или базите данни.

Член 16

Взаимопомощ

1.   При поискване, държавите-членки предоставят на заинтересованите държави-членки цялата налична информация относно:

—	нарушенията на разпоредбите на настоящия регламент и на други правила на Общността в областта на международния превоз на пътници с автобус, които са извършени на тяхна територия от превозвач от друга държава-членка и наложените санкции,

—	санкциите, наложени на техни превозвачи за извършени на територията на друга държава-членка нарушения.

2.   Оторизиращият орган отнема разрешителното, ако притежателят му вече не отговаря на условията, въз основа на които е издадено разрешителното в съответствие с настоящия регламент, и в частност, ако държавата-членка, в която е установен превозвачът, е поискала това. Органът незабавно информира компетентните органи на съответната държава-членка.

3.   Компетентните органи на държавите-членки налагат забрана на превозвач да извършва международни пътнически превози по настоящия регламент, ако той системно извършва сериозни нарушения на наредбите за безопасност по пътищата, и по-конкретно по отношение на правилата, които се прилагат към превозните средства и времето за шофиране и почивка на шофьорите.

РАЗДЕЛ VI

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 17

Преходни разпоредби

Съществуващите към датата на влизане в сила на настоящия регламент разрешителни остават валидни до изтичането на срока им, доколкото съответните превози продължават да бъдат обект на разрешителен режим.

Член 18

Споразумения между държавите-членки

1.   Държавите-членки могат да сключват двустранни и многостранни споразумения за по-нататъшно либерализиране на превозите, които са обект на настоящия регламент, в частност по отношение на разрешителния режим и на опростяването или премахването на контролните документи.

2.   Държавите-членки информират Комисията за споразуменията, сключени по параграф 1.

Член 19

Прилагане

До 1 юни 1992 г. и след консултации с Комисията, държавите-членки приемат необходимите мерки за прилагане на настоящия регламент и информират Комисията за тях.

Държавите-членки приемат мерките, които се отнасят по-конкретно до извършването на проверки за съответствие и до санкциите, които се налагат при извършени нарушения. Те трябва да гарантират, че всички подобни мерки ще бъдат прилагани без дискриминация с оглед на националността или мястото на установяване на превозвача.

Член 20

Доклад и предложение на Комисията

1.   До 1 юли 1995 г. Комисията докладва на Съвета за прилагането на настоящия регламент. До 1 януари 1996 г. тя внася в Съвета предложение за регламент за опростяване на процедурите, включително, в светлината на заключенията на доклада, за премахване на разрешителните.

2.   До 1 януари 1997 г. Съветът взема решение по посоченото в параграф 1 предложение на Комисията с квалифицирано мнозинство.

Член 21

Отмяна

1.   Отменят се Регламенти № 117/66/ЕИО, (ЕИО) № 516/72 и (ЕИО) № 517/72.

2.   Препратките към отменените регламенти се приемат като препратки към настоящия регламент.

Член 22

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага от 1 юни 1992 г.

---

(1)  ОВ С 120, 6.5.1987 г., стр. 9,

ОВ С 301, 26.11.1988 г., стр. 5 и

ОВ С 31, 7.2.1989 г., стр. 9.

(2)  ОВ С 94, 11.4.1988 г., стр. 126.

(3)  ОВ С 356, 31.12.1987 г., стр. 62.

(4)  ОВ 147, 9.8.1966 г., стр. 2688/66.

(5)  ОВ L 67, 20.3.1972 г., стр. 13. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2778/78 (ОВ L 133, 30.11.1978 г., стр. 4).

(6)  ОВ L 67, 20.3.1972 г., стр. 19. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1301/78 (ОВ L 158, 16.6.1978 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 г. относно действията на държавите-членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга при железопътен и автомобилен транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища (ОВ L 156, 28.6.1969 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1893/ 91 (ОВ L 169, 29.6.1991 г., стр. 1).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

Превози, посочени в член 2, параграф 3.1., буква г)

Тези превози включват:

1.	Обиколки при затворени врати, т.е. превози, извършвани с едно и също превозно средство, което превозва една и съща група пътници по време на цялото пътуване, като ги връща на мястото, откъдето са отпътували.

2.	Превози, при които пътуването от мястото на отпътуване до мястото на пристигане се извършва с пътници, а пътуването до мястото, откъдето е отпътувало превозното средство — без пътници.

3.

Превози, които са предшествани от празен курс от една държава-членка до друга, на територията на която се качват пътници, ако тези пътници: — са групирани чрез договори за превоз, които са сключени преди пристигането им в страната, от която се качват, — са били докарани преди от същия превозвач, при условията на параграф 2, в страната, където се качват отново и се превозват извън нея, или — са били поканени в друга държава-членка, като транспортните разходи се поемат от лицето, което ги е поканило. Пътниците трябва да формират еднородна група, която да не е била съставена единствено с цел да бъде извършено съответното пътуване.

---

06/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

43

---

31992L0013

---

L 076/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 92/13/ЕИО НА СЪВЕТА

от 25 февруари 1992 година

относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Директива 90/531/ЕИО на Съвета от 17 септември 1990 г. относно процедурите по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (4), определя правилата по възлагане на обществени поръчки с оглед осигуряването на равни възможности на потенциалните предприемачи и доставчици за осигуряването на възлагането на договорите, но не съдържа специални разпоредби, осигуряващи нейното ефективно прилагане;

като има предвид, че съществуващата уредба както на национално, така и на общностно равнище, за осигуряване на това прилагане не винаги е съответстваща;

като има предвид, че липсата на ефективни средства за правна защита или неудовлетворителното равнище на съществуващите средства възпрепятства представянето на оферти от страна на предприятията в Общността; като има предвид, че следователно държавите-членки трябва да поправят съществуващото положение;

като има предвид, че Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на процедурите за преразглеждане на възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (5) се ограничава до процедурите по възлагане на поръчки в приложното поле на Директива 71/305/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г. относно координирането на процедурите по възлагане на обществени поръчки за строителство (6), последно изменена с Директива 90/531/ЕИО, и Директива 77/62/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г. относно координирането на процедурите по възлагане на обществени поръчки за доставка (7), последно изменена с Директива 90/531/ЕИО;

като има предвид, че навлизането на обществени поръчки в посочените сектори в условията на конкуренция в Общността, предполага, че трябва да се приемат разпоредби за осигуряване предоставянето на доставчиците и предприемачите на надлежни процедури за преразглеждане в случай на нарушение на правото на Общността или на националната уредба за въвеждане на това право;

като има предвид, че е необходимо да се предвиди съществено засилване на гаранциите за прозрачност и недопускане на дискриминация и като има предвид, че за да последва реален ефект, трябва да се разполага с достъпни, ефективни и бързи средства за правна защита;

като има предвид, че характерните особености на определени правни системи трябва да се вземат под внимание, като се разреши на държавите-членки да избират между въвеждането на различни правомощия, предоставени на преразглеждащите органи, и същите да имат еквивалентни правни последици;

като има предвид, че една от тези възможности включва правомощията за пряка намеса в процедурата по възлагане на обществени поръчки на възложителя, например чрез тяхното суспендиране или отменяне на решенията или дискриминационните клаузи в документите или публикациите;

като има предвид, че другата възможност предвижда правомощията за упражняване на ефективен индиректен натиск върху възложителите, с оглед премахване на всички нарушения или превенцията при извършване на нарушение, както и за предотвратяване настъпването на вреди;

като има предвид, че винаги трябва да има възможност за предявяване на искове за вреди;

като има предвид, че при повдигането на иск за вреди, представляващи разходите по подготвянето на оферта или по участието в процедурата по възлагане, не се изисква лицето, повдигащо иска, с оглед получаване на обезщетение на неговите разноски да докаже, че обществената поръчка би му била възложена при отсъствието на такова нарушение;

като има предвид, че възложителите, които спазват условията и реда за възлагане на обществени поръчки, могат да оповестят това по надлежен начин; като има предвид, че това изисква извършването на преразглеждане от независими лица на процедурите по възлагане на обществени поръчки и практиките, прилагани от тези субекти;

като има предвид, че за тази цел система за оценка, позволяваща обявяването на правилното прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки, е подходящо да бъде поместена в известията, публикувани в Официален вестник на Европейските общности;

като има предвид, че възложителите трябва да имат възможността да прибягнат до системата за оценка, ако желаят това; като има предвид, че държавите-членки трябва да им предоставят възможността да го направят; като има предвид, че за целта те могат да направят това както като изготвят системата сами, така и като позволят на възложителите да се възползват от системата за оценка, установена от друга държава-членка; като има предвид, че те могат да възложат задачата за извършване на преразглеждане съгласно системата за оценка на лица, професии или на персонала на институции;

като има предвид, че необходимата гъвкавост при въвеждането на такава система се гарантира чрез установяването на основните изисквания към нея в настоящата директива; като има предвид, че условията и редът на правното прилагане трябва да се заложат в европейските стандарти, на които се позовава настоящата директива;

като има предвид, че може да се наложи държавите-членки да определят условията и реда на правното прилагане предварително или в допълнение на правила, съдържащи се в европейските стандарти;

като има предвид, че в случай, че предприятията не поискат преразглеждане, някои нарушения може да не бъдат премахнати, освен ако не се въведе специфичен механизъм;

като има предвид, съответно, че Комисията, в случай че счете, че е извършено очевидно и явно нарушение по време на процедура по възлагане на обществена поръчка, трябва да има възможност да насочи вниманието на компетентните органи на държавата-членка и на заинтересования възложител с оглед предприемането на нужните мерки за своевременното отстраняване на това нарушение;

като има предвид, че е нужно да се предвиди възможност за постигане на спогодба на общностно равнище с оглед постигането на приятелско споразумение;

като има предвид, че практическото прилагане на настоящата директива трябва да се преразгледа съвместно с това на Директива 90/531/ЕИО въз основа на информацията, която ще се предостави от държавите-членки относно функционирането на процедурите по преразглеждане на национално ниво;

като има предвид, че настоящата директива трябва да влезе в сила съвместно с Директива 90/531/ЕИО;

като има предвид, че на Кралство Испания, Република Гърция и на Португалската република е необходимо да се предоставят подходящи допълнителни периоди за транспониране на настоящата директива, като взема предвид сроковете за прилагане на Директива 90/531/ЕИО в тези държави,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Средства за правна защита на национално равнище

Член 1

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят ефективното преразглеждане на решенията, взети от възложителите, и по-специално, възможно най-бързо в съответствие с условията, изложени в следните членове, и в частност член 2, параграф 8, на основание че такива решения нарушават правото на Общността в областта на възлагането на обществени поръчки или националните правила относно въвеждането на това право, що се отнася до:

а)	процедурите по възлагане на обществена поръчка, които попадат в приложното поле на Директива 90/531/ЕИО на Съвета; и

б)	спазването на член 3, параграф 2, буква а) от тази директива в случаите, в които тази разпоредба се прилага по отношение на възложителите.

2.   Държавите-членки гарантират, че не съществува дискриминация между предприятията, които е възможно на повдигнат иск за вреди в контекста на процедура по възлагане на обществена поръчка, в резултат разграничаването, което се въвежда от настоящата директива между националните правила в изпълнение на правото на Общността и останалите правила на национално равнище.

3.   Държавите-членки гарантират достъпност до процедурите по преразглеждане, съгласно подробни разпоредби, които държавите-членки могат да установят, поне за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и което е пострадало или рискува да бъде увредено от предполагаемо нарушение. По-специално държавите-членки могат да изискват лицето, искащо преразглеждане, да е отправило предварително уведомление до договарящото лице относно предполагаемото нарушение и намерението си да иска преразглеждане.

Член 2

1.   Държавите-членки гарантират, че предприетите мерки, относно процедурите за преразглеждане, определени в член 1, ще включват разпоредби относно правомощията:

било а) да се предприемат, при първа възможност и чрез неокончателна процедура, временни мерки с оглед премахване на предполагаемото нарушение или предотвратяването на по-нататъшно увреждане на засегнатите интереси, включително мерки за спирането или имащи за последица спирането на процедурата по възлагане на обществена поръчка или изпълнението на всяко решение, взето от възложителя; и б) да се отмени или да се осигури отмяната на противозаконно взетите решения, включително премахването на дискриминационните технически, икономически или финансови условия в обявлението за обществената поръчка, периодичното указателно обявление, обявлението относно съществуването на система от изисквания, поканата за представяне на оферта, документите за обществена поръчка или всякакви други документи, свързани с въпросната процедура по възлагане;

било в) да се предприемат, при първа възможност, ако е възможно чрез неокончателни процедури и ако е наложително чрез окончателна процедура по същество, мерки, различни от тези, предвидени в букви a) и б), с цел отстраняване на всяко установено нарушение и предотвратяване на увреждането на засегнатите интереси; и по-специално издаването на заповед за изплащането на определена сума, в случаите когато нарушението не е било отстранено или предотвратено. Държавите-членки могат да направят този избор или за всички възложители или за категории от субекти, определени въз основа на обективни критерии, като при всички случаи запазва ефективността на мерките, които са били установени с оглед предотвратяването на увреждането на засегнатите интереси; г) и, като и в двата горепосочени случая, да присъди обезщетение на лицата, които са били увредени от нарушението.

Когато исковете за вреди са предявени на основание незаконосъобразност на решението, държавите-членки могат в случаите, когато вътрешното им право го изисква и предвижда съществуването на органи, имащи необходимите правомощия, да предвидят мерки за първоначалната отмяна или установяване противозаконността на оспореното решение.

2.   Правомощията, посочени в параграф 1, могат да бъдат предоставени на отделни органи, отговарящи за различни аспекти на процедурата по преразглеждане.

3.   Сами по себе си процедурите по преразглеждане не е нужно да притежават автоматичен суспензивен ефект по отношение възлагането на обществени поръчки, за които се отнасят.

4.   Държавите-членки могат да предвидят, в случаите, когато разглеждат дали да постановят временни мерки, отговорните органи да могат да вземат предвид възможните последици от мерките за всички интереси, които е възможно да бъдат увредени, както и обществения интерес, и могат да решават да не предприемат такива мерки, в случаите когато техните отрицателни последици могат да превишат ползата от тях. Решението да не се предприемат временни мерки не трябва да повлиява на останалите искове от страна на лицето, поискало мерките.

5.   Сумата, която следва да се изплати в съответствие с параграф 1, буква в), се определя в достатъчно голям размер, за да не позволи на възложителя да извърши или да продължава да извършва нарушение. Изплащането на настоящата сума може да бъде уредено в зависимост от окончателното решение, установяващо действителното извършване на нарушението.

6.   Резултатите от упражняването на посочените в параграф 1 правомощия относно сключването на договора, произтичащи от възлагането на обществената поръчка, трябва да бъдат уредени в националното право. Освен това, освен когато трябва да се отмени решение преди присъждането на обезщетение за вреди, държавата-членка може да предвиди, в случаите, когато сключването на договор се осъществява след неговото възлагане, правомощията на органа, отговарящ за процедурите по преразглеждане се ограничават до присъждане на обезщетения за всяко лице, увредено от нарушение.

7.   В случаите, когато е повдигнат иск за вреди, представляващи разходите по изготвяне на оферта или по участие в процедурата по възлагане, се изисква лицето, повдигащо иска, да докаже само нарушение на правото на Общността в областта на възлагането на обществени поръчки или на вътрешните разпоредби, относно въвеждането на това право, и това, че би имало реална възможност за спечелване на договора, и че вследствие на това нарушение, тази възможност е била неблагоприятно повлияна.

8.   Държавите-членки осигуряват ефективното привеждане в изпълнение на решенията, взети от органите, отговарящи за процедурите за преразглеждане.

9.   Като се има предвид, че правомощията на органите, отговарящи за процедурите за преразглеждане, не са правораздавателни, във всички случаи се предоставят в писмен вид мотивите за тяхното решение. Освен това, в този случай, трябва да се приеме разпоредба с оглед гарантирането на процедури, по силата на които всички предполагаеми противозаконни мерки, предприети от преглеждащия орган, или друг предполагаем недостатък при упражняване на предоставените му правомощия, могат да бъдат обект на съдебно преразглеждане или преразглеждане от друг орган, който може да бъде съд или юрисдикция по смисъла на член 177 от Договора и независим както от възложителя, така и от преразглеждащия орган.

Членовете на предвидения в първи параграф независим орган, се назначават и освобождават от постовете си при същите условия като членовете на съдебната власт, що се отнася до органа, отговарящ за тяхното назначаване, техния мандат и тяхното освобождаване от длъжност. Поне председателят на този независим орган се изисква да има правната и професионална квалификация на представител на съдебната власт. Независимият орган взема решенията си, като следва процедура, съгласно която се изслушват и двете страни, и тези решения, съгласно средствата, определени от всяка държава-членка, са правно задължителни.

ГЛАВА 2

Оценка

Член 3

Държавите-членки предоставят на възложителите възможността да се възползват от система за оценка, съгласно членове 4 до 7.

Член 4

Възложителите могат периодично да предоставят своите процедури по възлагане на обществени поръчки, които попадат в приложното поле на Директива 90/531/ЕИО, както и практическото им прилагане за разглеждане с оглед получаването на оценка, че към настоящия момент, тези процедури и практики са в съответствие с правото на Общността, относно възлагането на договори и вътрешните разпоредби за въвеждането на това право.

Член 5

1.   Оценителите докладват на възложителя в писмен вид резултатите от проучването си. Преди да предоставят на възложителя, визирана в член 4 оценка, те се уверяват, че всички нередности, разкрити в процедурите и практиките по възлагане на обществени поръчки от възложители, са били поправени и са били предприети мерки с оглед премахване възможността от повторение на тези нередности.

2.   Възложителите, които са получили посочената оценка могат да включат следното изявление в обявленията си за публикуване в Официален вестник на Европейските общности, съгласно членове 16 до 18 от Директива 90/531/ЕИО:

Член 6

1.   Оценителите са независими от възложителите и трябва да са напълно обективни при изпълнение на задълженията си. Те предлагат подходящи гаранции за съответната си професионална квалификация и компетентност.

2.   Държавите-членки могат да определят лицата, професиите или институциите, чиито служители, привлечени по силата на този акт, като оценители, за които счетат, че са изпълнили изискванията на параграф 1. За тази цел държавите-членки могат да изискват професионална квалификация, поне на нивото на диплома за завършено висше образование по смисъла на Директива 89/48/ЕИО (8), която считат че има отношение, или предвиждат, че определени изпити за професионална квалификация, организирани или признати от държавата, предлагат такива гаранции.

Член 7

Разпоредбите на членове 4, 5 и 6 се считат за основни изисквания за създаването на европейски стандарти в областта на оценяването.

ГЛАВА 3

Коригиращ механизъм

Член 8

1.   Комисията може да се обърне към процедурите, които се предвиждат в настоящия член, преди сключването на договора, в случаите когато счита, че очевидно и явно нарушение на разпоредбите на Общността в областта на възлагането на обществени поръчки е извършено по време на процедурата по възлагане на обществена поръчка, попадаща в приложното поле на Директива 90/531/ЕИО или във връзка с член 3, параграф 2, буква а) от нея в случаите, в които тази разпоредба се отнася до възложителите.

2.   Комисията уведомява държавите-членки и заинтересования възложител за причините, които са я довели до заключението, че е извършено очевидно и явно нарушение и изисква неговото поправяне чрез подходящи мерки.

3.   В срок от 30 дни от получаване на уведомлението, визирано в параграф 2, държавите-членки предоставят на Комисията:

a)	потвърждение, че нарушението е било поправено; или

б)	мотивирано заключение защо не е било отстранено нарушението; или

в)	обявление, по смисъла на което процедурата по възлагане на договора е била суспендирана или от възложителя по негова инициатива, или въз основа на правомощията, определени от член 2, параграф 1, буква а).

4.   Мотивираното заключение по смисъла на параграф 3, буква б) може да се основава и на факта, че предполагаемото нарушение вече е предмет на съдебно производство по преразглеждане или на преразглеждането, предвидено в член 2, параграф 9. В този случай, съответната държава-членка възможно най-скоро информира Комисията за резултата от тези производства, след като той стане известен.

5.   В случаите, когато е било предоставено обявление, че процедурата по възлагане на обществена поръчка е суспендирана съгласно предвидените условия в параграф 3, буква в), заинтересованата държава-членка уведомява Комисията, в случаите, когато същото суспендиране се отмени или е започната друга процедура за възлагане на обществени поръчки, отнасяща се като цяло или отчасти до същия предмет. Новото уведомление потвърждава, че предполагаемото нарушение е било поправено или включва мотивирано изявление относно причината, поради която то не е било отстранено.

ГЛАВА 4

Помирителна процедура

Член 9

1.   Всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка, попадаща в приложното поле на Директива 90/531/ЕИО и което, във връзка с процедурата по възлагане на тази обществена поръчка, счита, че е било увредено или рискува да бъде увредено от предполагаемо нарушение на правото на Общността в областта на възлагане на обществени поръчки или на вътрешните разпоредби относно прилагането на това право, може да изиска прилагането на предвидената в членове 10 и 11 помирителна процедура.

2.   Искането, посочено в параграф 1, се отправя в писмен вид до Комисията или до националните органи, изброени в приложението. Тези органи в най-кратък срок препращат исканията към Комисията.

Член 10

1.   В случаите, когато Комисията счете, въз основа посоченото в член 9 искане, че спорът се отнася до правилното прилагане на правото на Общността, тя приканва възложителя да заяви готовността си да участва в процедура по помирение. Ако възложителят откаже да участва, Комисията информира лицето, отправило искането, че процедурата не може да бъде започната. Ако възложителят даде съгласието си, се прилагат параграфи 2 до 7.

2.   Комисията предлага, в най-кратък срок, помирител, избран от списък с независими лица, акредитирани за тази цел. Този списък се изготвя от Комисията, след консултации с Консултативния комитет по обществени поръчки или в случаите, на възложители, чиито дейности са определени в член 2, параграф 2, буква г) от Директива 90/531/ЕИО, след консултации с Консултативния комитет по възлагане на обществени поръчки в сферата на телекомуникациите.

Всяка страна по процедурата по помиряване декларира дали приема помирителя и определя допълнителен помирител. Помирителите могат да поканят не повече от две други лица като експерти, които да ги съветват в процеса на тяхната работа. Страните по процедурата по помиряване и Комисията могат да отхвърлят експерт, поканен от помирителите.

3.   Помирителите дават на лицето, поискало прилагането на процедурата по помиряване, на възложителя и на всеки друг кандидат или оферент, участващи във въпросната процедура по възлагане на обществена поръчка, възможността да направят изложение на фактите по въпроса в устен или в писмен вид.

4.   Помирителите се стремят възможно най-скоро да постигнат споразумение между страните, в съответствие с правото на Общността.

5.   Помирителите докладват на Комисията за направените заключения и за всички постигнати резултати.

6.   Лицето, поискало прилагането на процедурата по помиряване, и възложителят имат право да прекратят процедурата във всеки момент.

7.   Освен ако страните не решат друго, лицето, поискало прилагането на процедурата по помиряване и възложителят поемат своите собствени разходи. Също така, всеки от тях поема половината от разходите по процедурата, с изключение на разходите на страните, встъпващи като подпомагащи страни.

Член 11

1.   В случаите, когато във връзка с определена процедура по възлагане на обществена поръчка, заинтересовано лице, по смисъла на член 9, различно от лицето, поискало прилагането на процедурата по помиряване, инициира съдебно производство по преразглеждане или друго производство за преразглеждане по смисъла на настоящата директива, възложителят уведомява помирителите. Те уведомяват лицето, че е било отправено искане за прилагане на процедурата по помиряване и поканват лицето да посочи в определен срок дали е съгласно да участва в тази процедура. Ако лицето откаже да участва, помирителите могат да решат, ако е необходимо като действат чрез мнозинство, да прекратят процедурата по помирение, ако считат, че участието на лицето е необходимо с оглед разрешаването на спора. Те уведомяват за решението си Комитета като посочват мотивите си.

2.   Действията, предприети в съответствие с настоящата глава не нарушават:

a)	действията, които Комисията или някоя от държавите-членки може да предприеме в съответствие с членове 169 или 170 от Договора или в прилагане на глава 3 от настоящата директива;

б)	правата на лицето, поискало процедурата по помиряване, тези на възложителя или на трети лица.

ГЛАВА 5

Заключителни разпоредби

Член 12

1.   Не по-късно от четири години след влизането в сила на настоящата директива, Комисията, съгласувано с Консултативния комитет по обществени поръчки, преразглежда прилагането на разпоредбите на настоящата директива и по-специално, използването на европейските стандарти и, ако е необходимо, прави предложения за считаните за необходими изменения.

2.   Преди 1 март всяка година държавите-членки предоставят на Комисията информация за действието на техните вътрешноправни процедури по преразглеждане за изтеклата календарна година. Естеството на информацията се определя от Комисията съгласувано с Консултативния комитет по обществени поръчки.

3.   В случай на въпроси, отнасящи се до възложители, чиято дейност се определя от член 2, параграф 2, буква г) от Директива 90/531/ЕИО, Комисията се консултира и с Консултативния комитет по възлагането на обществени поръчки в сферата на телекомуникациите.

Член 13

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 1993 г. Кралство Испания предприема тези мерки не по-късно от 30 юни 1995 г. Република Гърция и Португалската република предприемат тези мерки не по-късно от 30 юни 1997 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки въвеждат в сила мерките, предвидени в параграф 1, в същите срокове като тези (предвидени в Директива 90/531/ЕИО).

3.   Държавите-членки предоставят на Комисията текстовете на основните разпоредби от вътрешното право, които приемат в приложното поле на настоящата директива.

Член 14

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 216, 31.8.1990 г., стр. 8 и

ОВ C 179, 10.7.1991 г., стр. 18.

(2)  ОВ C 106, 22.4.1991 г., стр. 82 и

ОВ C 39, 17.2.1992 г.

(3)  ОВ C 60, 8.3.1991 г., стр. 16.

(4)  ОВ L 297, 29.10.1990 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 33.

(6)  ОВ L 185, 16.8.1971 г., стр. 5.

(7)  ОВ L 13, 15.1.1977 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 19, 24.1.1989, стр. 16.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

Национални органи, към които могат да се отправят искания за прилагане на процедурата по помиряване, предвидена в член 9

Белгия Services du Premier Ministre Diensten Van de Eerste Minister Ministère des Affaires économiques Ministerie van Economische Zaken

Дания Industri- og Handelsstyrelsen (обществени поръчки за доставка) Boligsministeriet (обществени поръчки за строителство)

Германия Bundesministerium für Wirtschaft

Гърция Ypoyrgeio Viomichanias, Energeias kai Technologias Ypoyrgeio Emporioy Ypoyrgeio Perivallontos, Chorotaxias kai Dimosion Ergon

Испания Ministerio de Economía y Hacienda

Франция Commission centrale des marchés

Ирландия Department of Finance

Италия Presidenza del Consiglio dei Ministri Politiche Comunitarie

Люксембург Ministère des travaux publics

Нидерландия Ministerie van Economische Zaken

Португалия Conselho de mercados de obras publicas e particulares

Обединено кралство HM Treasury

---

06/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

50

---

31992L0050

---

L 209/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 92/50 ЕИО НА СЪВЕТА

от 18 юни 1992 година

относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 57, параграф 2, последно изречение и член 66 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Европейският съвет прие заключения относно завършване изграждането на вътрешния пазар;

като има предвид, че е необходимо да бъдат предприети мерки с оглед на постепенното установяване на вътрешния пазар до 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар обхваща зона без вътрешни граници, в която се гарантира свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали;

като има предвид, че тези цели изискват координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги;

като има предвид, че Бялата книга за завършването на вътрешния пазар съдържа програма за действие и график за откриване на процедура за възлагане на обществени поръчки, включително и в областта на услугите, доколкото тази материя не е вече обхваната от Директива 71/305/ ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (4) и Директива 77/62/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г. относно координирането на процедури за възлагане на обществени поръчки за доставка (5);

като има предвид, че настоящата директива трябва да се прилага от всички възлагащи органи по Директива 71/305/ ЕИО;

като има предвид, че е необходимо да се премахнат пречките пред свободното движение на услугите; като има предвид, че доставчиците на услуги могат следователно да бъдат или физически, или юридически лица; като има предвид, че настоящата директива не засяга прилагането на национално равнище на правилата за упражняване на дейност или професия, при условие че те са съвместими с правото на Общността;

като има предвид, че областта на услугите се определя най-добре за целите на прилагането на процедурните правила и наблюдението и проверката, като се подразделя на категории, които съответстват на дадени позиции в обща класификация; като има предвид, че приложения I A и I Б от настоящата директива препращат към Общата номенклатура (класификация на продуктите) на ООН; като има предвид, че тази номенклатура може да бъде заменена в бъдеще от номенклатура на Общността; като има предвид, че следва да се предвиди привеждането в съответствие на Общата класификация на продуктите в приложения I A и I Б;

като има предвид, че предоставянето на услуги е обхванато от настоящата директива само доколкото то се основава на обществените поръчки; като има предвид, че не е обхванато предоставянето на услуги, извършвани на друго основание, като например законови или подзаконови актове или договори за заетост;

като има предвид, че съгласно член 130е от Договора, насърчаването на научната и развойната дейност е средство за укрепване на научната и технологичната база на европейската индустрия и отварянето на обществените поръчки допринася за постигането на тази цел; като има предвид, че съфинансирането на изследователски програми не следва да бъде предвидено от разпоредбите на настоящата директива; като има предвид, че поради това обществените поръчки за услуги в областта на научната и развойната дейност не са обхванати от настоящата директива, освен тези, от които ползите са изключително за възлагащия орган при извършването на неговата дейност, при условие че предоставянето на услугите се заплаща изцяло от възлагащия орган;

като има предвид, че обществените поръчки, свързани с придобиване или отдаване под наем на недвижимо имущество или свързаните с тях права имат характерни особености, които правят нецелесъобразно прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки;

като има предвид, че възлагането на обществени поръчки за някои аудиовизуални услуги в радио- и телевизионните излъчвания се урежда по съображения, които правят нецелесъобразно прилагането на правилата за обществените поръчки;

като има предвид, че услугите по арбитража и помирението обикновено се предоставят от органи или лица, за които страните се споразумяват или се избират по начин, който не може да бъде уреден чрез правилата за обществените поръчки;

като има предвид, че за целите на настоящата директива финансовите услуги не включват инструментите на паричната политика, на обменния курс, държавния дълг и резервите, както и други политики, включващи сделки с ценни книжа и други финансови инструменти; като има предвид, че следователно обществените поръчки във връзка с емитирането, продажбата, покупката или прехвърлянето на ценни книжа и други финансови инструменти не са обхванати от тази директива; като има предвид, че също така се изключват услугите, извършвани от централната банка;

като има предвид, че в областта на услугите трябва да се прилагат същите дерогации, както тези в Директива 71/305/ЕИО и Директива 77/62/ЕИО по отношение на държавната сигурност или държавната тайна, и предимството на други правила за възлагане на обществени поръчки, като тези по международни договори, по отношение на дислоцирането на войски или правилата на международните организации;

като има предвид, че настоящата директива не засяга в частност прилагането на членове 55, 56 и 66 от Договора;

като има предвид, че обществените поръчки за услуги, в частност в областта на управлението на имущество, могат понякога да включват извършването на някои строителни работи; като има предвид, че от Директива 71/305/ЕИО следва, че един договор може да се разглежда като обществена поръчка за строителство, ако предметът му предвижда извършване на строителна работа; като има предвид, че доколкото тези работи са допълнителни и не съставляват предмет на договора, те не са основание да се разглежда договорът като договор за обществена поръчка за строителство;

като има предвид, че правилата за обществените поръчки за услуги в Директива 90/531/ЕИО на Съвета от 17 септември 1990 г. относно процедурите за възлагане на обществени поръчки на субекти, действащи във водния, енергийния, транспортния сектор и сектора на далекосъобщенията (6) следва да останат незасегнати от настоящата директива;

като има предвид, че обществените поръчки с определен единствен източник на доставки могат при определени условия да бъдат изцяло или частично изключени от прилагането на настоящата директива;

като има предвид, че настоящата директива не следва да се прилага за малки поръчки, чиято стойност е под определен праг, с оглед избягването на ненужни формалности; като има предвид, че този праг може по принцип да бъде същият, както за обществените поръчки за доставки; като има предвид, че изчисляването на стойността на обществените поръчки, публикуването и методът за адаптиране на праговете следва да бъдат същите, както в другите директиви на Общността относно обществените поръчки;

като има предвид, че за да се преустановят практиките на ограничаване на конкуренцията по принцип и в частност на участието в обществените поръчки на граждани на други държави-членки, е необходимо да се подобри достъпът на доставчиците на услуги до процедурите за възлагане на обществени поръчки;

като има предвид, че прилагането на настоящата директива трябва да се ограничи, по време на преходен период, до обществени поръчки за такива услуги, за които прилагането на настоящите разпоредби ще спомогне за реализиране на всички възможности за увеличаване на трансграничната търговия; като има предвид, че обществените поръчки за другите услуги е необходимо да бъдат наблюдавани за определен период, преди да се вземе решение за пълното прилагане на настоящата директива; като има предвид, че е необходимо да се определи механизъм за това наблюдение; като има предвид, че механизмът трябва същевременно да дава възможност на заинтересуваните страни да обменят съответна информация;

като има предвид, че правилата за възлагане на обществени поръчки за услуги трябва да се доближават във възможно най-голяма степен до правилата за обществени поръчки за доставки и обществени поръчки за строителство;

като има предвид, че Директива 71/305/ЕИО и Директива 77/62/ЕИО могат да бъдат приспособени, съобразно необходимите адаптации, така че да се вземат под внимание специалните аспекти на обществените поръчки за услуги, като например изборът на процедура на договаряне, конкурсите за проекти, вариантите, правната форма, съгласно която доставчиците на услуги осъществяват дейността си, запазването на някои дейности за определени професии, регистрацията и гаранциите за качество;

като има предвид, че може да се използва процедурата на договаряне с предварително публикуване на известие, когато услугата, която следва да се предоставя, не може да бъде конкретизирана с достатъчна точност, по-специално в областта на интелектуалните услуги, в резултат на което обществената поръчка не може да бъде възложена чрез избор на най-добрата оферта съгласно правилата, уреждащи откритата процедура и ограничената процедура;

като има предвид, че съответните правила на Общността относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация се прилагат, когато се изисква доказателство за дадена квалификация за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка или в конкурс за проект;

като има предвид, че целите на настоящата директива не изискват промени в сегашното положение на национално равнище по отношение на ценовата конкуренция между доставчиците на определени услуги;

като има предвид, че действието на настоящата директива трябва да се преразгледа не по-късно от три години след датата, определена за транспониране в националното законодателство на правилата за възлагане на обществени поръчки; като има предвид, че преразглеждането трябва в частност да включва възможностите директивата да стане напълно приложима за по-широк диапазон от обществени поръчки за услуги,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Членове 1—40 и 42—43 са отменени.

Член 41

Член 1, параграф 1 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на процедурите за преразглеждане при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (7) се заменя със следното:

Член 44

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 юли 1993 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Начините за това позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията за текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена от настоящата директива.

Член 45

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ С 23, 31.1.1991 г., стр. 1 и

ОВ С 250, 25.9.1991 г., стр. 4.

(2)  ОВ С 158, 17.6.1991 г., стр. 90 и

ОВ С 150, 15.6.1992 г.

(3)  ОВ С 191, 22.7.1991 г., стр. 41.

(4)  ОВ L 185, 16.8.1971 г., стр. 5. Директива, последно изменена с Директива 90/531/ЕИО (ОВ L 297, 29.10.1990 г., стр. 1).

(5)  ОВ L 13, 15.1.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 90/531/ЕИО (ОВ L 297, 29.10.1990 г., стр. 1).

(6)  ОВ L 297, 29.10.1990 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 395, 30.12.1989, стр. 33.

(8)  ОВ L 209, 24.7.1992, стр. 1.“

---

06/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

53

---

31992L0049

---

L 228/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 92/49/EИО НА СЪВЕТА

от 18 юни 1992 година

относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 57, параграф 2 и член 66 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

(1)

като има предвид, че е необходимо завършване на изграждането на вътрешния пазар в сектора на прякото застраховане, различно от животозастраховането от гледна точка както на правото на установяване, така и на свободното предоставяне на услуги, с цел да се улеснят застрахователните предприятия, чиито главни управления са в Общността, да покриват рискове в Общността;

(2)

като има предвид, че Втората директива на Съвета от 22 юни 1988 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането, която предвижда разпоредби с цел улесняване ефективното упражняване на свободното предоставяне на услуги и за изменение на Директива 72/239/EИО (88/357/EИО) (4) вече е допринесла значително за изграждането на вътрешния пазар в сектора на прякото застраховане, различно от животозастраховането, като се предоставя на титулярите на полици, които, поради техния статут, размер или характера на рисковете за застраховане, не изискват специална защита в държавата-членка, в която възниква рискът, пълна свобода за достъп до възможно най-широкия застрахователен пазар;

(3)

като има предвид, че поради това Директива 88/357/EИО представлява важен етап в сближаването на вътрешните пазари в един интегриран пазар и че този етап трябва да бъде допълнен с други инструменти на Общността с оглед осигуряване на възможност на всички титуляри на полици, независимо от техния статус, размер и характер на застрахованите рискове, да се обръщат към всеки застраховател с главно управление в Общността, който извършва дейност там, по силата на правото на установяване или на свободното предоставяне на услуги като едновременно им гарантира нужната защита;

(4)

като има предвид, че настоящата директива е част от основната част на вече е влязлото в сила законодателство на Общността, което, включва Първа директива на Съвета от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани със започването и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (73/239/EИО) (5) и Директива на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия (91/674/EИО) (6);

(5)

като има предвид, че приетият подход се свежда до осъществяване на основната хармонизация, която е необходима и достатъчна за постигане на взаимно признаване на разрешителните и системите за разумен контрол, което позволява предоставянето на едно разрешително, валидно за цялата Общност и прилагане на принципа за надзор от страна на държавата-членка по произход;

(6)

като има предвид, че в резултат на това, започването и упражняването на застрахователна дейност подлежат на издаване на едно официално разрешително от компетентните органи на държавата-членка, в която се намира главното управление на застрахователното предприятие; като има предвид, че такова разрешително дава възможност на едно предприятие да извършва дейност навсякъде в Общността, съгласно правото на установяване или на свободното предоставяне на услуги; като има предвид, че държавата-членка на клона или на предоставянето на услуги не може повече да изисква от застрахователно предприятие, което желае да извършва застрахователна дейност там и което вече е получило разрешително в своята държава-членка по произход, да иска ново разрешително; като има предвид, че Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО трябва следователно да бъдат изменени в този смисъл;

(7)

като има предвид, че компетентните органи на държавите-членки по произход следователно ще носят отговорност за надзора върху финансовото здраве на застрахователното предприятие, включително състоянието му на платежоспособност, формирането на необходимите технически резерви и покриването на тези резерви със съпоставими активи;

(8)	като има предвид, че някои разпоредби от настоящата директива определят минимални стандарти; като има предвид, че държавата-членка по произход може да определи по-строги правила за застрахователните предприятия, които имат разрешителни от нейните компетентни органи;

(9)

като има предвид, че компетентните органи на държавата-членка трябва да имат на свое разположение такива средства за надзор, каквито са необходими за осигуряването на системно упражняване на дейност от застрахователните предприятия навсякъде в Общността, независимо дали се упражнява съгласно правото на установяване или на свободното предоставяне на услуги; като има предвид по-специално, че те трябва да могат да въвеждат подходящи гаранции или да налагат санкции, предназначени да предотвратят нередности или нарушения на разпоредбите за застрахователен надзор;

(10)

като има предвид, че вътрешният пазар съдържа пространство без вътрешни граници и включва достъп до всякаква застрахователна дейност, различна от животозастраховане, навсякъде в Общността и, оттук, възможността за всеки застраховател с надлежно издадено разрешително да покрие всеки от рисковете, посочени в приложението към Директива 73/239/EИО; като има предвид, с тази цел, че трябва да бъде премахнат монополът, от който се ползват дадени органи в някои държави-членки по отношение на покритието на определени рискове;

(11)	като има предвид, че разпоредбите за прехвърляне на портфейли трябва да бъдат изменени по такъв начин, че да бъдат приведени в съответствие със системата за издаване на едно разрешително, въведена от настоящата директива;

(12)	като има предвид, че Директива 91/674/EИО вече осъществи необходимото хармонизиране на правилата на държавите-членки относно техническите резерви, които застрахователите трябва да формират, за да покрият задълженията си и че хармонизирането дава възможност за взаимно признаване на тези резерви;

(13)

като има предвид, че правилата, уреждащи диверсификацията, локализирането и съпоставимостта на активите, използвани за покритие на техническите резерви, трябва да се съгласуват с цел улесняване на взаимното признаване на правилата на държавите-членки; като има предвид, че тази координация трябва да отчита мерките за либерализиране на движението на капитали, предвидено в Директива на Съвета от 24 юни 1988 г. за прилагането на член 67 от Договора (88/361/EИО (7) и извършеният от Общността напредък с оглед изграждането на икономически и паричен съюз;

(14)

като има предвид, обаче, че държавата-членка по произход не може да изисква от застрахователните предприятия да инвестират активите, покриващи техническите им резерви в конкретни категории активи, тъй като подобно изискване би било несъвместимо с мерките за либерализиране на движението на капитали, предвидено в Директива 88/361/EИО;

(15)

като има предвид, че до приемането на директива за инвестиционните услуги, която хармонизира inter alia определението на понятието регулиран пазар, по смисъла на настоящата директива и без да се засяга такова бъдещо хармонизиране, това понятие трябва да се определи временно; като има предвид, че определението ще бъде заменено от такова, което е хармонизирано на общностно равнище, от което ще произтече за държавата-членка по произход на пазара отговорността за тези въпроси, които настоящата директива временно възлага на държавата-членка по произход на застрахователното предприятие;

(16)

като има предвид, че списъкът с елементи, от които изискуемата от Директива 73/239/EИО граница на платежоспособност може да бъде съставена, трябва да бъде допълнена, за да се вземат предвид новите финансови инструменти и улесненията, предоставени на други финансови институции за сформиране на собствените им фондове;

(17)

като има предвид, че в рамките на интегрирания застрахователен пазар титулярите на полици, които, поради техния статут, размер или характера на застрахованите рискове, не изискват специална защита в държавата-членка, където е разположен рискът, трябва да получат пълна свобода на избор на приложимо право по отношение на техните застрахователни договори;

(18)

като има предвид, че хармонизирането на правото за застрахователните договори не е предварително условие за осъществяването на вътрешен пазар на застраховки; като има предвид, следователно, че дадената на държавите-членки възможност да налагат прилагане на тяхното право към застрахователните договори, покриващи рискове на тяхна територия, може да осигури достатъчни гаранции за титулярите на полици, които изискват специална защита;

(19)

като има предвид, че в рамките вътрешния пазар е в интерес на титуляра на полица да има достъп до възможно най-широка гама от застрахователните продукти, предлагани в Общността, така че да може да избере този, който отговаря максимално на нуждите му; като има предвид, че държавата-членка, където е разположен рискът, трябва да се погрижи нищо да не възпрепятства пускането на пазара на всички застрахователни продукти, предлагани за продажба в Общността, на нейна територия, доколкото те не противоречат на действащите законови разпоредби за защита на общия интерес в държавата-членка, където е разположен рискът и доколкото общият интерес не е защитен от правилата на държавата-членка по произход, при условие че такива разпоредби трябва да се прилагат без дискриминация към всички предприятия, осъществяващи дейност в тази държава-членка и да бъдат обективно необходими и пропорционални на преследваната цел;

(20)

като има предвид, че държавите-членки трябва да са в състояние да гарантират, че застрахователните продукти и договорни документи, използвани съгласно правото на установяване или свободното предоставяне на услуги, за покриването на рискове, възникващи на тяхна територия, да отговарят на такива конкретни законови разпоредби, защитаващи общия интерес, каквито са приложими; като има предвид, че използваните системи за надзор трябва да отговарят на изискванията на интегрирания пазар, но тяхното използване не може да представлява предварително условие за упражняване на застрахователна дейност; като има предвид, че от тази гледна точка системите за предварително одобрение на условията на застраховката не изглеждат основателни; като има предвид, следователно, че е необходимо да се предвидят други системи, съответстващи по-добре на изискванията на вътрешен пазар, които позволяват на всяка държава-членка да гарантира достатъчна защита на титулярите на полици;

(21)	като има предвид, че ако титулярът на полица е физическо лице, то трябва да бъде информирано от застрахователното предприятие за приложимото право към договора и за договореностите за разглеждане на жалби на титулярите на полици, свързани с договорите;

(22)	като има предвид, че в някои държави-членки частното или доброволно здравно осигуряване заменя частично или напълно здравното покритие, предвиждано от системите за социално осигуряване;

(23)

като има предвид, че характерът и социалните последици от здравноосигурителните договори дават основание на компетентните органи на държавата-членка, където е разположен рискът, да изискват системно уведомяване на общите и специалните условия на полицата с цел да се провери дали такива договори заменят частично или напълно здравното покритие, осигурено от системата за социално осигуряване; като има предвид, че тази проверка не трябва да бъде предварително условие за пускането на пазара на продуктите; като има предвид, че специфичният характер на здравната застраховка, когато заменя частично или цялостно здравното покритие, осигурено от системата за социално осигуряване, я разграничава от други класове застраховки за вреди и животозастраховане, доколкото е нужно да се осигури на титулярите на полици ефективен достъп до частно здравно покритие или здравно покритие на доброволна основа, независимо от тяхната възраст или рисков профил;

(24)

като има предвид, че за целта някои държави-членки са приели специфични законови разпоредби; като има предвид, че с цел защита на общия интерес е възможно да се приемат или запазят такива законови разпоредби, доколкото те не ограничават неоснователно правото на установяване или свободното предоставяне на услуги, като се подразбира, че такива разпоредби трябва да се прилагат по еднакъв начин, независимо коя е държавата-членка по произход на предприятието; като има предвид, че тези законови разпоредби могат да бъдат различни по своето естество според условията във всяка държава-членка; като има предвид, че мерките могат да осигуряват открито вписване, ставки на еднаква основа според вида полица и покритие до живот; като има предвид, че тази цел може да бъде постигната и като се изисква от предприятията, предлагащи частна здравна застраховка или доброволна здравна застраховка, да предлагат стандартни полици в съответствие с покритието, осигурено от законовите схеми за социално осигуряване при премийна ставка равна или под предписания минимум и да участват в схеми за компенсиране на загуби; като има предвид, че, като по-нататъшна възможност може да се изисква техническата основа на частната здравна застраховка или доброволната здравна застраховка да бъде сходна с животозастраховането;

(25)

като има предвид, че поради координирането, извършено с Директива 73/239/EИО, последно изменена с настоящата директива, възможността, предоставена на Федерална република Германия по силата на член 7, параграф 2, буква в) от същата директива, за забрана на едновременни транзакции със здравни застраховки и други класове, вече не е основателна и следователно трябва да бъде премахната;

(26)

като има предвид, че държавите-членки могат да изискват от всяко застрахователно предприятие, предлагащо задължителни застраховки срещу трудова злополука за собствен риск на своя територия да спазва специфичните разпоредби, постановени в националното му законодателство за такива застраховки; като има предвид, обаче, че това изискване не може да се прилага към разпоредбите, отнасящи се до финансовия надзор, които са от изключителната отговорност на държавата-членка по произход;

(27)

като има предвид, че упражняването на правото на установяване изисква от едно предприятие да поддържа постоянно присъствие в държавата-членка на клона; като има предвид, че отговорността за специфичните интереси на застрахованите лица и жертви в случай на застраховка гражданска отговорност изисква адекватни структури в държавата-членка на клона за събирането на цялата необходима информация за исковете за обезщетение, свързано с този риск, и достатъчни правомощия с цел да се представлява предприятието спрямо увредената страна, която може да претендира за обезщетение, включително правомощия за изплащане на обезщетението и за представляване на предприятието или, ако е необходимо, да се договори представителство на предприятието в съда и пред компетентните органи на тази държава-членка във връзка с искове за обезщетение;

(28)

като има предвид, че в рамките на вътрешния пазар никоя държава-членка не може да продължава да забранява едновременното упражняване на застрахователна дейност на своя територия съгласно правото на установяване и свободното предоставяне на услуги; като има предвид, че възможността, предоставена на държавите-членки в тази връзка от Директива 88/357/EИО, трябва следователно да бъде отнета;

(29)	като има предвид, че следва да се предвиди система от санкции, които да бъдат налагани, когато в държавата-членка, където е разположен рискът, застрахователно предприятие не спазва тези разпоредби, защитаващи общия интерес, които са приложими към него;

(30)

като има предвид, че някои държави-членки не подлагат застрахователните транзакции на никаква форма на косвено данъчно облагане, докато по-голямата част прилагат специални данъци и други форми на вноски, включително допълнителни такси, предназначени за компенсаторните органи; като има предвид, че структурите и ставките на такива данъци и вноски се различават значително в различните държави-членки, в които се прилагат; като има предвид, че е желателно да се предотврати съществуващите различия да доведат до нарушаване на конкуренцията в областта на застрахователните услуги между държавите-членки; като има предвид, че до последващата хармонизация, прилагането на данъчни системи и други форми на вноски, предвидени от държавата-членка, където е разположен рискът, може да разреши този проблем, като отговорността на държавата-членка е да определи условията за събирането такива данъци и вноски;

(31)

като има предвид, че периодично може да са необходими технически изменения на подробните правила, включени в настоящата директива, с оглед отчитане на бъдещото развитие на застрахователната индустрия; като има предвид, че Комисията ще направи такива изменения и когато е необходимо, след консултации със Застрахователния комитет, учреден с Директива 91/675/EИО (8), в процеса на упражняване на правомощията за прилагане, предоставени ѝ от Договора;

(32)

като има предвид, че е необходимо да се приемат специфични разпоредби, предназначени да осигурят плавния преход от съществуващия правен режим, когато настоящата директива стане приложима към режима, който тя въвежда, като целта е да се избягва допълнителното натоварване с работа на компетентните органи на държавите-членки;

(33)

като има предвид, че съгласно член 8в от Договора трябва да се вземе предвид степента на усилие, което трябва да бъде направено от някои икономики на различни етапи на развитие; като има предвид, следователно, че трябва да бъдат приети преходни режими за постепенното прилагане на настоящата директива от определени държави-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 1

По смисъла на настоящата директива:

а)	„застрахователно предприятие“ означава предприятие, което е получило официално разрешително съгласно член 6 от Директива 73/239/EИО;

б)	„клон“ означава агенция или клон на застрахователно предприятие, предвид член 3 от Директива 88/357/EИО;

в)	„държава-членка по произход“ означава държавата-членка, в която се намира главното управление на застрахователното предприятие, покриващо риска;

г)	„държава-членка на клона“ означава държавата-членка, в която се намира клона, покриващ риска;

д)	„държава-членка на предоставяне на услуги“ означава държавата-членка, където е разположен рискът, както е определено в член 2, буква г) от Директива 88/357/EИО, ако е покрит от застрахователно предприятие или клон, разположени в друга държава-членка;

е)	„контрол“ означава връзката между предприятието майка и дъщерно предприятие, както е определено в член 1 от Директива 83/349/EИО (9), или подобна връзка между което и да е физическо или юридическо лице и предприятие;

ж)

„квалифицирано участие“ означава пряко или непряко участие в предприятие, което представлява 10 % или повече от капитала, или правата на глас, или което дава възможност да се упражнява значително влияние върху управлението на предприятието, в което се осъществява участието. За целите на това определение, по смисъла на членове 8 и 15 и на другите нива на участие, посочени в член 15, се вземат предвид правата на глас, посочени в член 15, правата на гласуване, посочени в член 7 от Директива 88/627/EИО (10);

з)	„предприятие майка“ означава предприятие майка съгласно определението в членове 1 и 2 на Директива 83/349/ЕИО;

и)	„дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие на дружество, както е определено в членове 1 и 2 от Директива 83/349/EИО; всяко дъщерно предприятие на дъщерно предприятие също се разглежда като дъщерно предприятие на предприятието, което е начело на тези предприятия;

й)

„регулиран пазар“ означава финансов пазар, считан от държавата-членка по произход на предприятие за регулиран пазар до приемане на определение в директива за инвестиционните услуги и характеризиращ се с: — редовно функциониране, и — факта, че издадени или одобрени от съответните органи правила определят условията за функциониране на пазара, условията за достъп до пазара и, когато се прилага Директива на Съвета от 5 март 1979 г., относно координирането на условията за допускане на ценни книжа до официално регистриране на фондова борса (79/279/EИО) (11), не се прилагат условията за допускане до регистрация, наложени от тази директива или, когато тази директива не се прилага, условията, на които трябва да отговаря финансов инструмент, за да се търгува ефективно на пазара. За целите на настоящата директива регулиран пазар може да бъде разположен в държава-членка или в трета страна. В последния случай, пазарът следва да бъде признат от държавата-членка по произход и да отговаря на съответните изисквания. Всички финансови инструменти, използвани на този пазар, следва да бъдат от качество, сравнимо с това на инструментите, използвани на регулирания пазар или на пазарите на съответните държави-членки;

к)	„компетентни органи“ означава национални органи, които са упълномощени по силата на закона и подзаконовите актове да осъществяват надзор върху застрахователните предприятия.

Член 2

1.   Настоящата директива се прилага за видовете застраховки и предприятия, посочени в член 1 от Директива 73/239/EИО.

2.   Настоящата директива не се прилага нито за видовете застраховки или операции, нито за предприятия или институции, за които не се прилага Директива 73/239/EИО, нито за органите, посочени в член 4 от настоящата директива.

Член 3

Независимо от член 2, параграф 2, държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че до 1 юли 1994 г. ще бъдат премахнати монополите по отношение на започването на дейност по определени класове застраховки, предоставени на органи, установени на тяхна територия и посочени в член 4 от Директива 73/239/EИО.

ДЯЛ II

ЗАПОЧВАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Член 4

Член 6 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното:

Член 5

Член 7 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното:

Член 6

Член 8 от Директива 72/239/EИО се заменя със следното:

Член 7

Член 9 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното:

Член 8

Компетентните органи на държавата-членка по произход не разрешават на предприятие започване на застрахователна дейност преди да са информирани за самоличността на акционерите или членовете, преки или непреки, физически или юридически лица, които имат квалифицирано участие в това предприятие и за размерите на тези участия.

Същите органи отказват издаването на разрешително ако, предвид необходимостта да се осигури стабилно и разумно управление на застрахователното предприятие, те не са удовлетворени от квалификацията на акционерите или членовете.

ДЯЛ III

ХАРМОНИЗИРАНЕ НА УСЛОВИЯТА, УРЕЖДАЩИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ

Глава 1

Член 9

Член 13 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното:

Член 10

Член 14 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното:

Член 11

Член 19, параграфи 2 и 3 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното:

Член 12

1.   Член 11, параграфи 2—7 от Директива 88/357/EИО се отменят.

2.   Съгласно условията на националното право всяка държава-членка разрешава на застрахователните предприятия със седалище на нейна територия да прехвърлят всички или част от техните портфейли с договори, сключени съгласно правото на установяване или свободното предоставяне на услуги, на цесионер, установен в Общността, ако компетентните органи на държавата-членка на цесионера удостоверят, че след вземане предвид на прехвърлянето, последният притежава необходимата граница на платежоспособност.

3.   Когато клон предложи да прехвърли всички или част от портфейла си с договори, сключени или съгласно правото на установяване, или съгласно свободното предоставяне на услуги, трябва да се направи консултация с държавата-членка на клона.

4.   При обстоятелствата, посочени в параграфи 2 и 3, компетентните органи на държавата-членка по произход на прехвърлящото предприятие разрешават прехвърлянето след получаване съгласието на компетентните органи на държавите-членки, където са разположени рисковете.

5.   Компетентните органи на държавите-членки, с които е направена консултация, дават своето становище или съгласие на компетентните органи на държавата-членка по произход на прехвърлящото предприятие в срок от три месеца след получаване на заявление; отсъствието на отговор в рамките на този период от органи, с които е направена консултация, се счита за равнозначно на положително становище или мълчаливо съгласие.

6.   Прехвърляне, разрешено в съответствие с настоящия член, се публикува както е постановено от вътрешното право на държавата-членка, където е разположен рискът. Такива прехвърляния са автоматично валидни спрямо титуляри на застрахователни полици, застраховани лица и всякакви други лица, имащи права или задължения, произтичащи от прехвърляните договори.

Настоящата разпоредба не засяга правата на държавите-членки да дават на титулярите на полици възможност за анулиране на договори в рамките на определен срок след прехвърлянето.

Член 13

1.   Член 20 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното:

Член 14

Член 22 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното:

Член 15

1.   Държавите-членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, което предлага да придобие, пряко или непряко, квалифицирано участие в застрахователно предприятие, първо да информира компетентните органи на държавата-членка по произход, като посочи размера на предвиденото участие. Такова лице трябва също да информира компетентните органи на държавата-членка по произход, ако предлага да увеличи квалифицираното си участие така че делът на правата за гласуване или капитала, който държи, би достигнал или надвишил 20, 33 или 50 %, или така че застрахователното предприятие да стане негово дъщерно предприятие.

Компетентните органи на държавата-членка по произход разполагат с три месеца след датата на уведомяване, предвидена в първата алинея, да се противопоставят на такъв план, ако с оглед осигуряване на стабилно и разумно управление на съответното застрахователно предприятие, те не са удовлетворени от квалификацията на лицето, посочено в първата алинея. Ако нямат възражения относно съответния план, те могат да определят максимален период за прилагане.

2.   Държавите-членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, което предлага да разполага, пряко или непряко, с квалифицирано участие в застрахователно предприятие, първо да информира компетентните органи на държавата-членка по произход, като посочи размера на предвиденото участие. Такова лице трябва също да информира компетентните органи, ако предлага да намали квалифицираното си участие, така че делът на правата за гласуване или капиталът, който държи, би паднал под 20, 33 или 50 %, или така че застрахователното предприятие би престанало да бъде негово дъщерно предприятие.

3.   Когато узнаят за тях, застрахователните предприятия информират компетентните органи на своята държава-членка по произход за всяко придобиване или разпореждане с участия в техния капитал, които предизвикват надвишаване или спадане под границата, посочена в параграфи 1 и 2.

Те също така, поне веднъж годишно, ги информират за имената на акционери и членове, притежаващи квалифицирани участия и размера на такива участия, както е показано, например, в информацията, получавана на общите годишни събрания на акционерите или членовете или в резултат на спазването на правилата, отнасящи се до дружествата, регистрирани на фондовата борса.

4.   Държавите-членки изискват, когато упражняваното от посочените в параграф 1 лица влияние би могло да окаже въздействие срещу разумното и стабилно управление на застрахователно предприятие, компетентните органи на държавата-членка по произход да вземат необходимите мерки за прекратяване на тази ситуация. Подобни мерки могат да представляват, например, съдебно разпореждане, санкции срещу управители и ръководители или преустановяване на правото за гласуване, произтичащо от акциите, държани от съответните акционери или членове.

Подобни мерки се прилагат към физически или юридически лица, които не изпълняват задължението за предоставяне на предварителна информация, наложено в параграф 1. Ако едно участие бъде придобито въпреки възражението на компетентните органи, държавите-членки, независимо от всякакви други санкции, които ще бъдат приети, разпорежда или преустановяване на съответните права за гласуване или анулиране на дадените гласове или възможност за тяхното анулиране.

Член 16

1.   Държавите-членки предвиждат всички лица, които работят или са работили за компетентните органи, както и одитори и експерти, действащи от името на компетентните органи, да се обвържат със задължението за запазване на професионална тайна. Това означава, че никаква конфиденциална информация, която могат да получат по време на изпълнението на своите задължения, не може да бъде разкривана пред никакви лица или органи, освен в обобщена или сбита форма така че да не може да бъде идентифицирано отделно застрахователно предприятие, без да се засягат случаите, предмет на наказателното право.

Независимо от това, когато застрахователно предприятие бъде обявено в несъстоятелност или бъде принудително ликвидирано, поверителна информация, незасягаща трети страни, участващи в опити за спасяване на предприятието, може да бъде разкривана в производства по граждански или търговски дела.

2.   Параграф 1 не възпрепятства компетентните органи на различни държави-членки да обменят информация в съответствие с директивите, приложими към застрахователните предприятия. Такава информация се урежда от условията за професионална тайна, посочени в параграф 1.

3.   Държавите-членки могат да сключват споразумения за сътрудничество, предвиждащи обмен на информация, с компетентните органи на трети страни само ако разкритата информация подлежи на гаранции за професионална тайна, най-малко равни на предвидените в настоящия член.

4.   Компетентните органи, получаващи поверителна информация по силата на параграфи 1 или 2, могат да я използват единствено в хода на изпълнение на техните задължения:

—

за да проверят дали условията, уреждащи започването на застрахователна дейност, са спазени и за да подпомогнат наблюдението на провеждането на такава дейност, особено що се отнася до наблюдението на техническите резерви, границата на платежоспособност, административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол,

—	за да налагат санкции,

—	в административни апелативни жалби срещу решения на компетентните органи, или

—	в съдебни производства, образувани съгласно член 56 или специални разпоредби, предвидени в директивите, приети в сферата на застрахователните предприятия.

5.   Параграфи 1 и 4 не изключват обмена на информация в държава-членка, където има два или повече компетентни органи в една и съща държава-членка, или между държави-членки, между компетентните органи и:

—	органи, отговорни за официалния надзор на кредитните институции и други финансови организации и органите, отговорни за надзора на финансовите пазари,

—	органи, участващи в ликвидацията и несъстоятелността на застрахователно предприятие, и в други сходни процедури,

—	и лица, отговорни за извършване на изискваните от закона одити на отчетите на застрахователни предприятия и други финансови институции,

в изпълнение на надзорните им функции, или оповестяване пред органи, администриращи производства по принудителна ликвидация или гаранционни фондове, на информация, необходима за изпълнение на техните задължения. Информацията, получена от тези органи, органи и лица се урежда с условията за професионална тайна, посочени в параграф 1.

6.   Освен това, независимо от параграфи 1 и 4, държавите-членки, съгласно законовите разпоредби, разрешават оповестяването на определена информация пред други отдели на тяхната централна администрация, отговорни за законодателството по надзора на кредитните институции, финансовите институции, инвестиционните услуги и застрахователните дружества и пред инспектори, действащи от името на тези отдели.

Въпреки това, такива разкрития могат да се правят единствено, когато е необходимо, от съображения за финансов контрол.

Държавите-членки, въпреки това, предвиждат информацията, получена съгласно параграфи 2 и 5, както и придобитата посредством проверка на място, посочена в член 14 от Директива 73/239/EИО, да не може изобщо да бъде разкривана в случаите, посочени в настоящия параграф, освен с изричното съгласие на компетентните органи, които са разкрили информацията или компетентните органи на държавата-членка, в която е била извършена проверката на място.

Глава 2

Член 17

Член 15 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното:

Член 18

Член 15а от Директива 72/239/EИО се заменя със следното:

Член 19

Член 23 от Директива 88/357/EИО се отменя с настоящото.

Член 20

Активите, покриващи техническите резерви, отчитат вида дейност, извършвана от предприятие по начин, гарантиращ сигурността, доходността и продаваемостта на неговите инвестиции, диверсификацията и достатъчното разпространение на които се осигуряват от предприятието.

Член 21

1.   Държавата-членка по произход не може да разрешава на застрахователни предприятия да покриват техническите си резерви с никакви други, освен следните категории активи:

A.

Инвестиции а) дългови ценни книжа, облигации и други инструменти на паричния и капиталовия пазар; б) заеми; в) дялове и други разнообразни доходоносни участия; г) единици в предприятия за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа и други инвестиционни фондове; д) земя, сгради и права върху недвижимо имущество;

Б.

Дългове и искове е) дългове, притежавани от презастрахователи, включително дялове на презастрахователи от техническите резерви; ж) депозити в и дългове, собственост на предприятия цеденти; з) дългове, собственост на титуляри на полици и посредници, резултат от преки и презастрахователни операции; и) искове, произтичащи от спасяване на имущество и суброгиране; й) възстановяване на данъци; к) искове срещу гаранционни фондове;

В.

Други л) дълготрайни материални активи, различни от земя и сгради, оценени на база благоразумна амортизация; м) парични средства в банка или налични, депозити в кредитни институции всякакви други органи, упълномощени да получават депозити; н) отложени разходи за придобиване; о) натрупани лихви и наеми, други натрупани приходи и предварителни плащания;

В случая на сдружение на застрахователи, познат като „Лойд'с“, категориите активи включват също гаранции и акредитиви, издадени от кредитни институции по смисъла на Директива 77/780/EИО (12) или от застрахователни предприятия, заедно с доказуеми суми, резултат от животозастрахователни полици, до степента, в която представляват фондове, принадлежащи на членове.

Включването на актив или категория активи, изброени в първата алинея не означава, че всички категории активи трябва автоматично да бъдат приети като покритие на технически резерви. Държавата-членка по произход определя по-подробни правила, дефиниращи условията за използването на приемливи активи; в тази връзка тя може да изисква ценни книжа или гаранции, особено в случая на дългове, собственост на презастрахователи.

При определянето и прилагането на правилата, които определя, държавата-членка по произход осигурява, по-специално, съблюдаване на следните принципи:

i)	активи, покриващи техническите резерви, се оценяват нетно от всякакви дългове, произтичащи от тяхното придобиване;

ii)

всички активи трябва да се оценяват на благоразумна база като се допуска рискът за всякакви суми да не бъде реализуем. По-специално, дълготрайни материални активи, различни от земя и сгради, могат да се приемат за покритие на технически резерви, само ако се оценяват на база благоразумна амортизация;

iii)

заеми, независимо дали към предприятия, държавни органи или международни организации, към местни или регионални структури или към физически лица, могат да се приемат като покритие на техническите резерви, само ако съществуват достатъчни гаранции за тяхната сигурност, било на база статута на заемополучателя, ипотеки, банкови гаранции или гаранции, дадени от застрахователни предприятия или други форми на обезпечение;

iv)

дериватни инструменти като опции, фючърси и суапове във връзка с активи, покриващи технически резерви, могат да се използват, доколкото те допринасят за намаляване на инвестиционния риск или улесняват ефективното управление на портфейла. Те трябва да се оценяват на благоразумна основа и могат да се вземат предвид при оценката на основните активи;

v)	прехвърляеми ценни книжа, които не се търгуват на регулиран пазар, могат да се приемат за покритие на технически резерви, само ако могат да се реализират краткосрочно;

vi)	дългове, собственост на или искове срещу трети страни могат да се приемат за покритие на технически резерви само след приспадане на всички суми, дължими на същата трета страна;

vii)

стойността на всякакви дългове и искове, приети за покритие на технически резерви, трябва да се изчисляват на благоразумна основа, с надлежно осигуряване на рисковете по всякакви суми, които са нереализуеми. В частност дългове на титуляри на полици и посредници, произтичащи от застрахователни и презастрахователни операции, могат да се приемат само доколкото са били просрочени за не повече от три месеца;

viii)

когато държаните активи включват инвестиция в дъщерно предприятие, което управлява всички или част от инвестициите на предприятието за негова сметка, държавата-членка по произход трябва, при прилагането на правилата и принципите, залегнали в настоящия член, да има предвид основните активи, държани от дъщерното предприятие; държавата-членка по произход може да третира активите на други дъщерни предприятия по същия начин;

ix)	отложените разходи за придобиване могат да се приемат за покритие на технически резерви само до степента, в която това отговаря на изчисленията на техническите резерви за неизплатени премии.

2.   Независимо от параграф 1, при изключителни обстоятелства и по искане на застрахователното предприятие държавата-членка по произход може, временно и след добре мотивирано решение, да приеме други категории активи за покритие на техническите резерви при условията на член 20.

Член 22

1.   По отношение на активите, покриващи техническите резерви, държавата-членка по произход изисква от всяко застрахователно предприятие да инвестира не повече от:

а)	10 % от общите си брутни технически резерви в парцел земя или сграда, или повече парцели земя или сгради в достатъчна близост един до друг, за да бъдат ефективно считани за една инвестиция;

б)

5 % от общите си брутни технически резерви в акции и други търгуеми ценни книжа, третирани като акции, облигации, дългови ценни книжа и други инструменти на паричния или капиталов пазар от същото предприятие, или в заеми, дадени на същия заемополучател, взети заедно, като заемите са заеми, различни от дадените на държава, регионални или местни органи или на международна организация, на които една или повече държави-членки са членове. Тази граница може да се увеличи до 10 %, ако предприятието не инвестира повече от 40 % от брутните си технически резерви в заемите или ценните книжа на емитиращи институции или заемополучатели, във всеки от които то инвестира повече от 5 % от активите си;

в)

5 % от общите си брутни технически резерви в негарантирани заеми, включително 1 % за всеки негарантиран заем, различен от заем, отпуснат на кредитни институции, застрахователно предприятие — доколкото позволява член 8 от Директива 73/239/EИО — и инвестиционни дружества, установени в държавата-членка;

г)	3 % от общите си брутни технически резерви под формата на налични пари в брой;

д)	10 % от общите си брутни технически резерви в акции, други ценни книжа, разглеждани като акции и дългови ценни книжа, които не са търгувани на регулиран пазар.

2.   Отсъствието на граница в параграф 1 за инвестиции в определена категория не предполага, че активите в тази категория трябва да се приемат за покритие на технически резерви без ограничение. Държавата-членка по произход определя по-подробни правила, установяващи условията за използване на приемливи активи. В частност, тя осигурява, при определянето и прилагането на тези правила, спазването на следните принципи:

i)	активите, покриващи технически резерви, трябва да бъдат диверсифицирани и разпределени по начин, който гарантира, че не съществува прекомерна зависимост, на която и да е конкретна категория активи, инвестиционен пазар или инвестиция;

ii)	инвестиция в конкретен вид актив, показващ високо ниво на риск, било поради характера на актива или качеството на емитента, трябва да бъде ограничена до разумни нива;

iii)	ограниченията за конкретни категории активи трябва да вземат предвид третирането на презастраховането при изчисляване на техническите резерви;

iv)

когато държаните активи включват инвестиция в дъщерно предприятие, което управлява всички или поотделно инвестициите на дружеството от негово име, държавата-членка по произход трябва, при прилагането на правилата и принципите, посочени в настоящия член, да има предвид основните активи, държани от дъщерно предприятие; държавата-членка по произход може да третира активите на други дъщерни предприятия по същия начин;

v)	процентът на активите, покриващи техническите резерви, предмет на неликвидни инвестиции, трябва да се поддържат на разумно ниво;

vi)

когато държаните активи включват заеми или дългови ценни книжа, емитирани от определени кредитни институции, държавата-членка по произход може, при прилагането на правилата и принципите, залегнали в настоящия член, да вземе предвид основните активи, държани от такива кредитни институции. Това третиране може да се прилага само когато седалището на кредитната институция е в държава-членка, и е изключителна собственост на тази държава-членка, и/или на местните органи и стопанската ѝ дейност, съгласно нейния учредителен договор и устав, се състои от предоставяне, посредством нейн посредник, на заеми на или гарантирани от държавата или местните органи или заеми на органи, тясно свързани с държавата или с местните органи.

3.   В контекста на подробните правила, определящи условията за използване на приемливи активи, държавата-членка третира по-ограничително:

—	всеки заем, непридружен от банкова гаранция, гаранция, издадена от застрахователно предприятие, ипотека или всякаква друга форма на гаранция, в сравнение със заеми, придружени от такава допълнителна гаранция,

—	ПКИПЦК, некоординирани по смисъла на Директива 85/611/EИО (13) и други инвестиционни фондове, в сравнение с ПКИПЦК, координирани по смисъла на тази директива,

—	ценни книжа, които не се търгуват на регулиран пазар, в сравнение с тези, които се търгуват,

—

облигации, дългови ценни книжа и други парични и капиталови пазарни инструменти, неемитирани от държави, местни или регионални органи или предприятия, принадлежащи на зона А, както е определено в Директива 89/647/EИО (14), или чиито емитенти са международни организации, сред членовете на които няма поне една държава-членка на Общността, в сравнение със същите финансови инструменти, издадени от такива органи.

4.   Държавите-членки могат да увеличат границата, определена в параграф 1, буква б), до 40 %, в случай на определени дългови ценни книжа, когато те са емитирани от кредитна институция, чието седалище е в държава-членка и подлежи по закон на специален официален надзор, целящ да защити титулярите на тези дългови ценни книжа. В частност, суми произтичащи от емитирането на такива дългови ценни книжа, трябва да бъдат инвестирани съгласно закона в активи, които през целия срок на валидност на дълговите ценни книжа, са достатъчни за покриване на искове, произтичащи от дълговите ценни книжа и които, в случай на неуспех на емитирането, ще бъдат използвани приоритетно за възстановяване на капитала и изплащане на натрупани лихви.

5.   Държавите-членки не изискват от застрахователните предприятия да инвестират в конкретни категории активи.

6.   Независимо от параграф 1, при изключителни обстоятелства и по молба на застрахователно предприятие държавата-членка по произход може, временно и след надлежно мотивирано решение, да позволи изключения от правилата, посочени в параграф 1, букви от а) до д), при условията на член 20.

Член 23

Точки 8 и 9 от приложение I към Директива 88/357/EИО се заменят със следното:

„8.	Застрахователните предприятия могат да държат несъпоставими активи за покриване на сума, ненадвишаваща 20 % от техните задължения в конкретна валута.

9.	Държава-членка може да предвиди, когато съгласно предишните процедури едно задължение трябва да бъде покрито от активи, изразени във валутата на държава-членка, това изискване да се счита също за удовлетворено, когато активите са изразени в екю.“

Член 24

Член 16, параграф 1 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното:

Член 25

Не по-късно от три години след датата на прилагане на настоящата директива, Комисията предава доклад на Застрахователния комитет относно необходимостта от по-нататъшно хармонизиране на границата на платежоспособност.

Член 26

Член 18, параграф 1 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното:

Глава 3

Член 27

Член 7 параграф 1, буква е) от Директива 88/357/EИО се заменя със следното

„е)	в случай на рисковете, посочени в член 5, буква г) от Директива 73/239/EИО, страните по договора могат да изберат което и да е право.“

Член 28

Държавата-членка, където е разположен рискът, не възпрепятства титуляра на полица да сключи договор със застрахователно предприятие, получило разрешително съгласно условията на член 6 от Директива 73/239/EИО, стига това да не противоречи на законовите разпоредби, защитаващи общия интерес в държавата-членка, където е разположен рискът.

Член 29

Държавите-членки не приемат разпоредби, изискващи предварителното одобрение или системното уведомяване за специалните и общи условия на полицата, ставките на премиите или формите и други печатни документи, които едно застрахователно предприятие възнамерява да използва в сделките си с титулярите на полици. Те могат единствено да изискват несистемно уведомяване за тези условия на полицата и други документи за целите на проверката на съблюдаването на националните разпоредби, отнасящи се до застрахователните договори, и това изискване не може да представлява предварително условие за осъществяването на дейност от предприятие.

Държавите-членки не могат да поддържат или въвеждат предварително уведомяване или одобрение за предложени увеличения на ставките на премиите, освен като част от общите системи за контрол на цените.

Член 30

1.   Член 8, параграф 4, буква б) от Директива 88/357/EИО се заличава. Следователно член 8, параграф 4, буква а) от настоящата директива се изменя както следва:

„a)	Съгласно буква в) от посочения параграф, член 7, параграф 2, трета алинея се прилага, когато застрахователният договор предвижда покритие в две или повече държави-членки, поне в една от които застраховането е задължително.“

2.   Освен ако друго не е предвидено, държава-членка, в която застраховането е задължително, може да изисква общите и специалните условия на задължителното застраховане да бъдат съобщени на компетентните ѝ органи преди използването му.

Член 31

1.   Преди сключването на застрахователен договор застрахователното предприятие информира титуляра на полица за:

—	приложимото право към договора, когато страните нямат свободен избор или факта, че страните са свободни да избират приложимото право и, в последния случай, правото, което застрахователят предлага да бъде избрано,

—	разпоредбите за разглеждане на жалбите на титулярите на полици, касаещи договори, включително, когато е целесъобразно, съществуването на орган за разглеждане на жалбите, без да се засяга правото на титулярите на полици да инициират съдебно производство.

2.   Задължението, посочено в параграф 1, се прилага само когато титулярът на полица е физическо лице.

3.   Правилата за прилагане на настоящия член се определят в съответствие със законодателството на държавата-членка, където е разположен рискът.

ДЯЛ IV

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРАВОТО НА УСТАНОВЯВАНЕ И СВОБОДНОТО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Член 32

Член 10 от Директива 73/239/EИО се заменя със следното:

Член 33

Член 11 от Директива 73/239/EИО се отменя с настоящото.

Член 34

Член 14 от Директива 88/357/EИО се заменя със следното:

Член 35

Член 16 от Директива 88/357/EИО се заменя със следното:

Член 36

Член 17 от Директива 88/357/EИО се заменя със следното:

Член 37

Член 12, параграф 2, втора и трета алинея, член 12, параграф 3 и членове 13 и 15 от Директива 88/357/EИО се отменят с настоящото.

Член 38

Компетентните органи на държавата-членка на клона или на държавата-членка по предоставяне на услуги могат да изискват информацията, която са упълномощени по силата на настоящата директива да поискат относно дейността на застрахователните предприятия, действащи на територията на тази държава, да им бъде предоставена на официалния език или езици на тази държава.

Член 39

1.   Член 18 от Директива 88/357/EИО се отменя с настоящото.

2.   Държавата-членка на клона или по предоставяне на услуги не приема разпоредби, изискващи предварително одобрение или системно съобщаване на общите и специални условия на полицата, ставките на премии или формите и други писмени документи, които едно предприятие възнамерява да използва в сделките си с титулярите на полици. Тя може единствено да изисква от предприятие, което възнамерява да извършва застрахователна дейност на нейна територия, по силата на правото на установяване или свободното предоставяне на услуги, да извършва несистемно уведомяване за тези условия на полицата и други документи за целите на проверката за съблюдаване на националните разпоредби, отнасящи се до застрахователните договори и това изискване не може да представлява предварително условие за предприятието да извършва дейността си.

3.   Държавата-членка на клона или на предоставяне на услуги не може да поддържа или въвежда предварително уведомяване или одобрение за предложено увеличение на ставките на премиите, освен като част от общите системи за контрол на цените.

Член 40

1.   Член 19 от Директива 88/357/EИО се отменя.

2.   Всяко предприятие, извършващо дейност съгласно правото на установяване или свободното предоставяне на услуги, представя на компетентните органи на държавата-членка на клона и/или на държавата-членка по предоставяне на услугите всички документи, поискани от него за целите на настоящия член, доколкото предприятията със седалище в тези държави-членки също са длъжни да правят това.

3.   Ако компетентните органи на държава-членка установят, че предприятие с клон или извършващо дейност по силата на свободното предоставяне на услуги на нейна територия не спазва законовите разпоредби, приложими към него в тази държава, те изискват от въпросното предприятие да поправи нередната ситуация.

4.   Ако съответното предприятие не предприеме нужните действия, компетентните органи на засегнатата държава-членка съответно уведомяват компетентните органи на държавата-членка по произход. Последните органи, при първа възможност, вземат всички подходящи мерки, за да осигурят поправяне на нередната ситуация от страна на въпросното предприятие. Характерът на тези мерки се съобщава на компетентните органи на засегнатата държава-членка.

5.   Ако въпреки мерките, взети от държавата-членка по произход, или поради факта, че тези мерки се окажат неефективни или не съществуват в тази държава, предприятието продължава да нарушава действащите правни разпоредби в засегнатата държава-членка, последната може, след уведомяване на компетентните органи на държавата-членка по произход, да вземе подходящи мерки за предотвратяване или наказание на по-нататъшни нарушения, включително, доколкото е абсолютно необходимо, възпрепятстване продължаването на сключване на нови договори от страна на предприятието на нейна територия. Държавите-членки осигуряват на тяхна територия възможност да се използват юридическите документи, необходими за такива мерки по отношение на застрахователните предприятия

6.   Параграфи 3, 4 и 5 не засягат правомощието на засегнатата държава-членка да вземе, в извънредни случаи, подходящи мерки за предотвратяване на нередности на нейна територия. Това включва възможността за възпрепятстване на застрахователното предприятие да продължи да сключва нови застрахователни договори на нейна територия.

7.   Параграфи 3, 4 и 5 не засягат правомощията на засегнатата държава-членка да наказва нарушения на своя територия.

8.   Ако предприятие, което е извършило нарушение, има организация или притежава имущество в засегнатата държава-членка, компетентните органи на последната могат, в съответствие с вътрешното право, да приложат административните наказания, предвидени за това нарушение по отношение на тази организация или имуществото.

9.   Всяка мярка, приета съгласно параграфи 4—8, включваща наказания или ограничения на провеждането на застрахователната дейност, трябва да бъде добре обоснована и съобщена на съответното предприятие

10.   На всеки две години Комисията представя на Застрахователния комитет, учреден с Директива 91/675/EИО, доклад, обобщаващ броя и видовете случаи в които, във всяка държава-членка, е било отказано разрешително по член 10 от Директива 73/239/EИО или член 16 от Директива 88/357/EИО, последно изменена с настоящата директива или са били взети мерки според параграф 5. Държавите-членки съдействат на Комисията, като ѝ предоставят информацията, изискуема за този доклад.

Член 41

Нито една разпоредба в настоящата директива не възпрепятства застрахователните предприятия с адреси на управления в държавите-членки да рекламират своите услуги посредством всички налични комуникационни средства, в държавата-членка на клона или държавата-членка по предоставяне на услугите, по силата на всякакви правила, регламентиращи формата и съдържанието на такава реклама, приети в общ интерес.

Член 42

1.   Член 20 от Директива 88/357/EИО се отменя.

2.   В случай на ликвидиране на застрахователно предприятие, задълженията, произтичащи от договори, сключени чрез клон или по силата на свободното предоставяне на услуги се посрещат по същия начин, както тези, произтичащи от другите застрахователни договори на това предприятие, без разлика по отношение на националността на застрахованите лица и бенефициерите.

Член 43

1.   Член 21 от Директива 88/357/EИО се отменя.

2.   Когато се предлага застраховка съгласно правото на установяване или свободното предоставяне на услуги, титулярът на застрахователна полица, преди поемането на задължение, се уведомява от държавата-членка, в която се намира главното управление или, ако е целесъобразно, клонът, с който се сключва договора.

Всякакви документи, издадени на титуляр на полица, трябва да предават информацията, посочена в първата алинея.

Задълженията, наложени в първите две алинеи, не се прилагат към рисковете, посочени в член 5, буква г) от Директива 73/239/EИО.

3.   В договора или във всеки друг документ, предоставящ покритие, заедно със застрахователното предложение, когато то е обвързващо за титуляр на полица, трябва да се посочи адресът на седалището или, по целесъобразност, на клона на застрахователното предприятие, което предлага покритието.

Всяка държава-членка може да изисква името и адреса на представителя на застрахователното предприятие, посочени в член 12a, параграф 4 от Директива 88/357/EИО да фигурират също в документите, посочени в първата алинея.

Член 44

1.   Член 22 от Директива 88/357/EИО се отменя.

2.   Всяко застрахователно предприятие информира компетентните органи на своята държава-членка по произход, отделно по отношение на транзакции, извършвани по правото на установяване и тези, извършвани по силата на свободното предоставяне на услуги, за размера на премиите, исковете и комисионните, без приспадане на презастраховането от държава-членка и от група класове, и също по отношение на клас 10 от буква А от приложението към Директива 73/239/EИО, без да се включват отговорността на превозвача, честотата и средната стойност на исковете.

Групите класове се определят с настоящото както следва:

—	злополука и болест (класове 1 и 2),

—	автомобилна (класове 3, 7 и 10, цифрите за клас 10, без да се включва отговорността на превозвача, която фигурира отделно),

—	пожар и други имуществени вреди (класове 8 и 9),

—	авиация, морски транспорт и транспорт (класове 4, 5, 6, 7, 11 и 12),

—	обща гражданска отговорност (клас 13),

—	кредит и гаранции (класове 14 и 15),

—	други класове (класове 16, 17 и 18).

Компетентният орган на държавата-членка по произход изпращат тази информация в разумен срок и в сбита форма на компетентните органи на всяка от засегнатите държави-членки, които отправят такова искане.

Член 45

1.   Член 24 от Директива 88/357/EИО се отменя.

2.   Нито една разпоредба в настоящата директива не засяга правото на държава-членка да изисква от предприятията, извършващи дейност на нейна територия съгласно правото на установяване или съгласно свободното предоставяне на услуги да се присъединяват или да участват, при същите условия както и предприятията, получили разрешително за това, във всякакви схеми, предназначени да гарантират изплащането на искове за обезщетение на застраховани лица и увредени трети страни.

Член 46

1.   Член 25 от Директива 88/357/EИО се отменя.

2.   Без да се засяга всяка последваща хармонизация, застрахователните премии по всеки застрахователен договор подлежат изключително на облагане с косвени данъци и парафискални такси в държавата-членка, където е разположен рискът, както е определено в член 2, буква г) от Директива 88/357/EИО, и също, в случая с Испания, на облагане със законоустановените допълнителни такси в полза на Испанския Consorcio de Compensación de Seguros за изпълнение на неговите функции, свързани с компенсирането на загуби, произтичащи от извънредни събития, настъпващи в тази държава-членка.

Чрез дерогация от член 2, буква г), първо тире от Директива 88/357/EИО и за целите на настоящия параграф, движимо имущество, намиращо се в сграда, разположена на територията на държава-членка, с изключение на стоки в търговски транзит, се счита за риск, разположен в тази държава-членка, дори ако сградата и нейното съдържание не са покрити от същата застрахователна полица.

Приложимото към договора право според член 7 от Директива 88/357/EИО не засяга приложимия данъчен режим

С оглед на предстояща бъдеща хармонизация всяка държава-членка прилага към тези предприятия, които покриват рискове на нейна територия, националните си разпоредби, за да гарантира събирането на косвените данъци и парафискалните такси, дължими съгласно първата алинея.

ДЯЛ V

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 47

Федерална република Германия може да отложи до 1 януари 1996 г. прилагането на член 54, параграф 2, втора алинея, първо изречение. По време на този период разпоредбите на следната алинея ще се прилагат в ситуацията, посочена в член 54, параграф 2.

Когато техническата база за изчисляване на премиите е съобщена на компетентните органи на държавата-членка по произход в съответствие с член 54, параграф 2, втора алинея, трето изречение, тези органи незабавно изпращат тази информация на компетентните органи на държавата-членка, където е разположен рискът, така че те да могат да предложат своя коментар. Ако компетентните органи на държавата-членка по произход не вземат предвид тези коментари, те уведомяват компетентните органи на държавата-членка, където е разположен рискът съответно подробно и излагат причините си.

Член 48

Държавите-членки могат да позволяват на предприятия с главни управления на тяхна територия, чиито сгради и земя, покриващи техническите им резерви, надвишават, в момента на съобщаване на настоящата директива, процента, заложен в член 22, параграф 1, буква a), период, изтичащ не по-късно от 31 декември 1998 г., в рамките на който да се съобразят с тази разпоредба.

Член 49

Кралство Дания може да отложи до 1 януари 1999 г. прилагането на настоящата директива към задължителното застраховане срещу трудови злополуки. По време на този период изключението, предвидено в член 12, параграф 2 от Директива 88/357/EИО за трудови злополуки продължава да се прилага в Кралство Дания.

Член 50

Испания, до 31 декември 1996 г., и Гърция и Португалия, до 31 декември 1998 г., могат да прилагат следния преходен режим към договори, покриващи рискове, разположени изключително в една от тези държави-членки, различна от определените в член 5, буква г) от Директива 73/239/EИО:

a)	чрез дерогация от член 8, параграф 3 от Директива 73/239/EИО и от членове 29 и 39 от настоящата директива, компетентните органи на съответната държава-членка могат да изискват съобщаване, преди използване, на общите и специални условия на застрахователната полица;

б)

размерът на техническите резерви, свързани с договорите, посочени в настоящия член, се определя под надзора на въпросната държава-членка в съответствие със собствените ѝ правила или, при липса на такива, в съответствие с процедурите, установени на нейна територия съгласно настоящата директива. Покриването на тези технически резерви с равни и съпоставими активи и местонахождението на тези активи се осъществява под надзора на тази държава-членка в съответствие с правилата и практиките, приети в съответствие с настоящата директива.

ДЯЛ VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 51

Следните технически промени на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО и на настоящата директива се приемат в съответствие с процедурите, заложени в Директива 91/675/EИО:

—	разширяване на правните форми, предвидени в член 8, параграф 1, буква а) от Директива 73/239/EИО,

—	изменения в списъка, съдържащ се в приложението към Директива 73/239/EИО, или адаптиране на терминологията, използвана в този списък предвид развитието на застрахователните пазари,

—	изясняване на компонентите, съставляващи границата на платежоспособност, вписана в член 16, параграф 1 от Директива 73/239/EИО предвид създаването на нови финансови инструменти,

—	промяна на минималния гаранционен фонд, предвиден в член 17, параграф 2 от Директива 73/239/EИО предвид икономическото и финансовото развитие,

—	изменения с оглед създаването на нови финансови инструменти на списъка на активи, приемливи за покриване на техническите резерви, посочени в член 21 от настоящата директива и на правилата за разпределение на инвестициите, указани в член 22,

—	промени в либерализирането на правилата за съпоставимост, определени в приложение I към Директива 88/357/EИО, предвид развитието на нови инструменти за валутно хеджиране или напредъка с оглед изграждането на икономически и паричен съюз,

—	изясняване на определенията за осигуряване на еднаквото прилагане на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО и на настоящата директива навсякъде в Общността.

Член 52

1.   Клонове, започнали дейност в съответствие с разпоредбите, действащи в тяхната държава-членка по установяване, преди влизане в сила на разпоредбите, приети за прилагане на настоящата директива, се считат за предмет на процедурите, залегнали в член 10, параграфи 1—5 от Директива 73/239/EИО. Те се управляват, от датата на влизане в сила, от членове 15, 19, 20 и 22 от Директива 73/239/EИО и от член 40 от настоящата директива.

2.   Членове 34 и 35 не засягат правата, придобити от застрахователни предприятия, извършващи дейност по силата на свободното предоставяне на услуги, преди влизане в сила на разпоредбите, приети за прилагането на настоящата директива.

Член 53

В Директива 73/239/EИО се добавя следният член:

Член 54

1.   Независимо от всякакви разпоредби на противното държава-членка, в която договори, покриващи рискове от клас 2 от буква А от приложението към Директива 73/239/EИО могат да служат за частична или пълна алтернатива на здравното покритие, предвидено от правната система за социално осигуряване, могат да изискват тези договори да съответстват на специалните правни разпоредби, приети от тази държава-членка в защита на общия интерес в този клас застраховки и общите и специални условия на тази застраховка да бъдат съобщавани на компетентните органи на тази държава-членка преди използване.

2.   Държавите-членки могат да изискват системата за здравно осигуряване, посочена в параграф 1, да функционира на техническа база, близка до тази на животозастраховането, където:

—	плащаните премии се изчисляват на база таблици на заболяване и други статистически данни, относими към държавата-членка, където е разположен рискът в съответствие с математическите методи, използвани в застраховането,

—	отделя се резерв за напреднала възраст,

—	застрахователят може да прекрати договора само в рамките на фиксиран период, определен от държавата-членка, където е разположен рискът,

—	договорът разпорежда, че вноските могат да бъдат увеличени или плащанията намалени, дори за текущи договори,

—

договорът постановява, че титулярът на полица може да промени съществуващия си договор с нов договор, съобразявайки се с параграф 1, предложен от същото застрахователно предприятие или същия клон и вземащ предвид придобитите му права. По-специално трябва да се държи сметка за резерва за напреднала възраст и нов медицински преглед може да бъде изискан само за увеличено покритие.

В такъв случай компетентните органи на съответната държава-членка публикуват таблиците на заболявания и други съответни статистически данни, посочени в първата алинея и ги предават на компетентните органи на държавата-членка по произход. Премиите трябва да бъдат достатъчни, при благоразумно допускане от гледна точка на статистическия застрахователен риск, предприятията да са в състояние да изпълнят всичките си задължения спрямо всички аспекти на финансовото им състояние. Държавата-членка по произход изисква техническите резерви за изчисляване на премиите да се съобщават на компетентните органи преди продукта да бъде пуснат в обращение. Настоящият параграф се прилага и когато се променят съществуващи договори.

Член 55

Държавите-членки могат да изискват от всяко застрахователно предприятие, предлагащо на свой риск задължителни застраховки трудова злополука на тяхна територия да спазват специфичните разпоредби на вътрешното им право, отнасящи се до такова застраховане, с изключение на разпоредбите за финансовия надзор, които са изключителен прерогатив на държавата-членка по произход.

Член 56

Държавите-членки осигуряват решенията, взети за застрахователно предприятие съгласно законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, да могат да се ползват от правото за обжалване пред съд.

Член 57

1.   Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 31 декември 1993 г. и ги въвеждат в сила преди 1 юли 1994 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат такива мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 58

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ С 244, 28.9.1990 г., стр. 28 и

ОВ С 93, 13.4.1992 г., стр. 1.

(2)  ОВ С 67, 16.3.1992 г., стр. 98 и

ОВ С 150, 15.6.1992 г.

(3)  ОВ С 102, 18.4.1991 г., стр. 7.

(4)  ОВ L 172, 4.7.1988 г., стр. 1. Последно изменена с Директива 90/618/ЕИО (ОВ L 330, 29.11.1990, стр. 44).

(5)  ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3. Директива, последно изменена с Директива 88/357/ЕИО (ОВ L 172, 4.7.1988 г., стр. 1).

(6)  ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 7.

(7)  ОВ L 178, 8.7.1988 г., стр. 5.

(8)  ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 32.

(9)  ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 348, 17.12.1998 г., стр. 62.

(11)  ОВ L 66, 13.3.1979 г., стр. 21. Директива, последно изменена с Директива 82/148/ЕИО (ОВ L 62, 5.3.1982 г., стр. 22).

(12)  ОВ L 322, 17.12.1977 г., стр. 30. Директива, последно изменена с Директива 89/646/ЕИО (ОВ L 386, 30.12.1989 г., стр. 1).

(13)  ОВ L 375, 31.12.1985 г., стр. 3. Директива, изменена с Директива 88/220/ЕИО (ОВ L 100, 19.4.1988 г.1 стр. 31).

(14)  ОВ L 386, 30.12.1989 г., стр. 14.

---