Официален вестник

на Европейския съюз

-

European flag

Издание на български език

13.   Индустриална политика и вътрешен пазар

TOM 053

 


Виж

 

Съдържание

 

Година

ОВ

Страница

 

 

 

 

Увод

1

2006

L 048

16

 

 

32006L0020

 

 

 

Директива 2006/20/ЕО на Комисията от 17 февруари 2006 година за изменение с цел нейното адаптиране към техническия прогрес на Директива 70/221/ЕИО на Съвета относно резервоарите за течно гориво и задната ниско разположена защита на моторните превозни средства и техните ремаркета (1)

3

2006

L 065

22

 

 

32006L0026

 

 

 

Директива 2006/26/EO на Комисията от 2 март 2006 година за изменение с цел тяхното адаптиране към техническия прогрес на Директиви 74/151/ЕИО, 77/311/ЕИО, 78/933/ЕИО и 89/173/ЕИО на Съвета относно колесните селскостопански или горски трактори (1)

6

2006

L 065

27

 

 

32006L0028

 

 

 

Директива 2006/28/ЕО на Комисията от 6 март 2006 година за изменение с цел тяхното адаптиране към техническия прогрес на Директива 72/245/ЕИО на Съвета от 20 юни 1972 година относно радиосмущенията (електромагнитна съвместимост) на превозни средства и Директива 70/156/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1)

12

2006

L 066

7

 

 

32006L0027

 

 

 

Директива 2006/27/ЕО на Комисията от 3 март 2006 година за изменение с цел адаптиране към техническия прогрес на Директиви 93/14/ЕИО на Съвета относно спирачните системи на дву- и триколесни моторни превозни средства и 93/34/ЕИО относно регламентираните обозначения на дву- и триколесните моторни превозни средства и на Директиви 95/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно максималната проектна скорост, максималния момент на въртене и максималната нетна мощност на двигателя на дву- или триколесни моторни превозни средства и 97/24/ЕО относно някои компоненти и характеристики на дву- и триколесни моторни превозни средства (1)

15

2006

L 066

47

 

 

32006D0190

 

 

 

Решение на Комисията от 1 март 2006 година за изменение на Решение 97/808/ЕО относно процедурата за удостоверяване на съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета по отношение на подови настилки (нотифицирано под номер C(2006) 553) (1)

25

2006

L 079

27

 

 

32006D0213

 

 

 

Решение на Комисията от 6 март 2006 година относно класификацията на характеристиките по реакция на огън на някои строителни материали за подови настилки от дървесина, ламперии и външни стенни покрития от масивна дървесина (нотифицирано под номер C(2006) 655) (1)

28

2006

L 080

74

 

 

32006D0215

 

 

 

Решение на Комисията от 15 март 2006 година за създаването на експертна група на високо равнище за консултиране на Европейската комисия по въпросите на прилагането и развитието на стратегия i2010

33

2006

L 080

76

 

 

32006D0216

 

 

 

Решение на Комисията от 16 март 2006 година относно публикуването на изискванията на стандарт EN 143:2000 Средства за защита на дихателните органи — филтри за частици — изисквания, изпитвания, маркировка в съответствие с Директива 89/686/ЕИО на Съвета (лични предпазни средства) (нотифицирано под номер C(2006) 777) (1)

35

2006

L 082

10

 

 

32006L0033

 

 

 

Директива 2006/33/ЕО на Комисията от 20 март 2006 година за изменение на Директива 95/45/ЕО относно сънсет жълто FCF (E 110) и титаниев диоксид (E 171) (1)

38

2006

L 083

14

 

 

32006L0034

 

 

 

Директива 2006/34/ЕО на Комисията от 21 март 2006 година за изменение на приложението към Директива 2001/15/ЕО с цел включване на някои вещества (1)

42

2006

L 091

48

 

 

32006D0252

 

 

 

Решение на Комисията от 27 март 2006 година за изменение на Решение 1999/217/ЕО относно регистъра на ароматичните вещества, използвани във или върху храни (нотифицирано под номер C(2006) 899) (1)

44

2006

L 092

6

 

 

32006R0507

 

 

 

Регламент (ЕО) № 507/2006 на Комисията от 29 март 2006 година за издаване на разрешения за търговия при определени условия на лекарствени продукти за хуманна употреба, които влизат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (1)

45

2006

L 094

32

 

 

32006L0037

 

 

 

Директива 2006/37/ЕО на Комисията от 30 март 2006 година за изменение на приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел включване на някои вещества (1)

49

2006

L 105

54

 

 

32006L0024

 

 

 

Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО

51

2006

L 107

38

 

 

32006D0291

 

 

 

Решение на Комисията от 7 април 2006 година относно повторното използване на информация на Комисията

58

2006

L 109

3

 

 

32006R0627

 

 

 

Регламент (ЕО) № 627/2006 на Комисията от 21 април 2006 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 2065/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на критериите за качество на валидираните аналитични методи за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичните пушилни продукти

62

2006

L 115

38

 

 

32006D0310

 

 

 

Решение на Комисията от 21 април 2006 година относно изменение за целите на адаптиране към техническия прогрес на приложението към Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно освобождаване от забрана на приложенията на олово (нотифицирано под номер C(2006) 1622) (1)

66

2006

L 122

19

 

 

32006R0708

 

 

 

Регламент (ЕО) № 708/2006 на Комисията от 8 май 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен счетоводен стандарт (IAS) 21 и тълкуване 7 на Комитета за разяснения по международна финансова отчетност (IFRIC) (1)

69

2006

L 125

43

 

 

32006D0340

 

 

 

Решение на Комисията от 8 май 2006 година за изменение на Решение 2001/171/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел продължаване на валидността на условията за дерогацията, предвидена за стъкления амбалаж по отношение на нивата на концентрация на тежки метали, определени в Директива 94/62/ЕО (нотифицирано под номер C(2006) 1823) (1)

74

2006

L 140

33

 

 

32006D0368

 

 

 

Решение на Комисията от 20 март 2006 година относно подробните технически изисквания за провеждане на изпитванията, специфицирани в Директива 2005/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, свързани с употребата на системи за фронтална защита на моторни превозни средства (нотифицирано под номер С(2006) 776) (1)

75

2006

L 152

11

 

 

32006L0051

 

 

 

Директива 2006/51/ЕО на Комисията от 6 юни 2006 година за изменение с цел адаптиране към техническия прогрес на приложение I към Директива 2005/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и на приложения IV и V към Директива 2005/78/ЕО относно изискванията, прилагани по отношение на бордовите системи за контрол на емисиите на превозните средства и освобождаването на двигателите, работещи с газ (1)

102

2006

L 157

1

 

 

32006R0816

 

 

 

Регламент (ЕО) № 816/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година за предоставяне на принудителни лицензи за патенти, свързани с производството на фармацевтични продукти за износ в държавите с проблеми, в областта на общественото здраве

113

2006

L 157

24

 

 

32006L0042

 

 

 

Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно машините и за изменение на Директива 95/16/ЕО (преработен текст) (1)

120

2006

L 168

5

 

 

32006R0907

 

 

 

Регламент (ЕО) № 907/2006 на Комисията от 20 юни 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно детергентите с цел адаптиране на приложения III и VII към него (1)

183

2006

L 198

11

 

 

32006L0065

 

 

 

Директива 2006/65/ЕО на Комисията от 19 юли 2006 година за изменение на Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно козметични продукти с цел адаптиране на приложения II и III към нея към техническия напредък (1)

189

2006

L 204

10

 

 

32006L0052

 

 

 

Директива 2006/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за изменение на Директива 95/2/ЕО относно хранителните добавки, различни от оцветители и подсладители и на Директива 94/35/ЕО относно подсладителите за влагане в храни

193

2006

L 244

24

 

 

32006D0600

 

 

 

Решение на Комисията от 4 септември 2006 година относно установяване на класове за реакция на външен огън за някои строителни продукти по отношение на сандвич-панели с двустранно метално покритие (нотифицирано под номер C(2006) 3883) (1)

206

2006

L 247

3

 

 

32006R1329

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1329/2006 на Комисията от 8 септември 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Разяснения 8 и 9 на Комитета за разяснения на международните стандарти за финансови отчети (IFRIC) (1)

209

2006

L 266

1

 

 

32006L0066

 

 

 

Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (1)

215

2006

L 271

56

 

 

32006L0078

 

 

 

Директива 2006/78/ЕО на Комисията от 29 септември 2006 година за изменение на Директива 76/768/ЕИО на Комисията относно козметичните продукти, за целите на адаптирането на приложение II към нея към техническия напредък (1)

229

 


 

 

(1)   Текст от значение за ЕИП.


13/ 053

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1




/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

законодателство (L),

съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


32006L0020


L 048/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/20/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 17 февруари 2006 година

за изменение с цел нейното адаптиране към техническия прогрес на Директива 70/221/ЕИО на Съвета относно резервоарите за течно гориво и задната ниско разположена защита на моторните превозни средства и техните ремаркета

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1), и по-специално член 13, параграф 2, второ тире от нея,

като взе предвид Директива 70/221/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно резервоарите за течни горива и задните защитни устройства на моторни превозни средства и техните ремаркета (2), и по-специално член 3 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 70/221/ЕИО е една от специалните директиви в рамките на процедурата за типово одобрение на ЕО, създадена с Директива 70/156/ЕИО. Следователно разпоредбите на Директива 70/156/ЕИО по отношение на системите, компонентите и обособените технически възли за превозни средства се прилагат за Директива 70/221/ЕИО.

(2)

С оглед увеличаването на нивото на защита следва да се постави изискването задната ниско разположена защита да издържа на увеличени нива на прилагани към нея сили и да се вземат предвид превозните средства, оборудвани с пневматично окачване.

(3)

В светлината на техническия прогрес и поради увеличаването на броя на превозните средства, оборудвани с повдигателна платформа, е подходящо да се вземат предвид повдигателните платформи в контекста на монтирането на устройствата за задна ниско разположена защита.

(4)

Директива 70/221/ЕИО следва да бъде съответно изменена.

(5)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес, създаден съгласно член 13, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение II към Директива 70/221/ЕИО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   От 11 септември 2007 г., ако изискванията, предвидени в Директива 70/221/ЕИО, изменена с настоящата директива, не са изпълнени, държава-членка, на основания, свързани със задната ниско разположена защита:

а)

отказва да предостави типово одобрение на ЕО или национално типово одобрение на превозно средство;

б)

отказва да предостави типово одобрение на ЕО или национално типово одобрение на устройство за задна ниско разположена защита като обособен технически възел.

2.   От 11 март 2010 г., ако изискванията на Директива 70/221/ЕИО, изменена с настоящата директива, не са изпълнени, държава-членка, на основания, свързани със задната ниско разположена защита:

а)

отказва регистрацията или забранява продажбата или пускането в експлоатация на нови превозни средства;

б)

забранява продажбата или пускането в експлоатация на устройство за задна ниско разположена защита като обособен технически възел.

Член 3

1.   Държавите-членки приемат и публикуват най-късно до 11 март 2007 г. необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива. Те съобщават незабавно на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Те прилагат тези разпоредби от 11 март 2007 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ù в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 17 февруари 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 10).

(2)  ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 23. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение II към Директива 70/221/ЕИО се изменя, както следва:

1.

добавя се следният раздел 5.1а:

„5.1а.

Превозното средство се изпитва при следните условия:

то трябва да бъде в положение на покой върху хоризонтална, равна, твърда и гладка повърхност,

предните колела трябва да бъдат в положение за движение в права посока,

гумите трябва да бъдат напомпани до налягането, препоръчано от производителя на превозното средство,

превозното средство може, ако това е необходимо за достигане на изискваните сили при изпитването, да бъде задържано по който и да е метод, специфициран от производителя на превозното средство.

ако превозното средство е оборудвано с хидропневматично, хидравлично или пневматично окачване или с устройство за автоматично коригиране на нивото в зависимост от товара, то трябва да бъде изпитвано с окачване или устройство за автоматично коригиране на нивото в нормалното състояние за експлоатация, зададено от производителя.“;

2.

точка 5.4.5.2 се заменя със следния текст:

„5.4.5.2.

Хоризонтална сила, съответстваща на 25 % от максималната технически разрешена маса на превозното средство, но ненадвишаваща 5 × 104N, трябва да бъде приложена последователно към двете точки P1 и към точка P3;“

3.

добавя се следният раздел 5.4а:

„5.4а.

За превозни средства, оборудвани с повдигателна платформа, задната ниско разположена защита може да бъде прекъсната заради платформата. В такива случаи се прилагат следните разпоредби:

5.4а.1.

страничното разстояние между монтажните елементи на задната ниско разположена защита и елементите на повдигателната платформа, които правят прекъсването необходимо, трябва да бъде не повече от 2,5 cm;

5.4а.2.

индивидуалните елементи на устройството за задна ниско разположена защита трябва във всеки случай да имат ефективна повърхност най-малко 350 cm2;

5.4а.3.

отделните елементи на устройството за задна ниско разположена защита трябва да имат достатъчни размери, за да отговарят на изискванията на точка 5.4.5.1, определящи изпитателните точки. Ако точките Р1 се намират в рамките на областта на прекъсване, посочена в точка 5.4а, използваните точки Р1 се намират по средата на всяка странична секция на устройството за задна ниско разположена защита;

5.4а.4.

разпоредбите на точка 5.4.1 не се прилагат за зоната на прекъсване на устройството за задна ниско разположена защита, ако това прекъсване се налага поради наличието на повдигателна платформа.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

6


32006L0026


L 065/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/26/EO НА КОМИСИЯТА

от 2 март 2006 година

за изменение с цел тяхното адаптиране към техническия прогрес на Директиви 74/151/ЕИО, 77/311/ЕИО, 78/933/ЕИО и 89/173/ЕИО на Съвета относно колесните селскостопански или горски трактори

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, техните ремаркета и теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО (1), и по-специално член 19, параграф 1 от нея,

като взе предвид Директива 74/151/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно определени конструкции и характеристики на колесните селскостопански или горски трактори (2), и по-специално член 4 от нея,

като взе предвид Директива 77/311/ЕИО на Съвета от 29 март 1977 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно нивото на шума, възприеман от водачите на колесни селскостопански или горски трактори (3), и по-специално член 5 от нея,

като взе предвид Директива 78/933/ЕИО на Съвета от 17 октомври 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно монтирането на устройствата за осветяване и светлинна сигнализация на колесни селскостопански или горски трактори (4), и по-специално член 5 от нея,

като взе предвид Директива 89/173/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно някои компоненти и характеристики на колесните селскостопански и горски трактори (5), и по-специално член 9 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Изискванията, въведени с Директива 74/151/ЕИО за максималната разрешена маса в натоварено състояние и натоварването на осите за колесни селскостопански или горски трактори, трябва да бъдат адаптирани за модерни трактори, като се вземат предвид подобренията в технологията на производство на трактори по отношение както на повишаването на производителността, така и на безопасните условия на труд.

(2)

С оглед улесняването на глобалните действия на промишлеността на Общността е необходимо да се хармонизират техническите регламенти и стандарти със съответните глобални технически регламенти и стандарти. По отношение на максималните граници, определени с Директива 77/311/ЕИО за възприеманото от водача ниво на шум за колесни селскостопански или горски трактори, скоростта на изпитване, установена в приложения I и II към посочената директива следва следователно да бъде хармонизирана със скоростта на изпитване, изисквана от глобалните технически регламенти или стандарти, като например ОИСР Код 5 и ISO 5131:1996 (6).

(3)

Подходящо е да се адаптират изискванията, въведени с Директива 78/933/ЕИО относно монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация на колесни селскостопански или горски трактори, така че да се отговори на съвременните нужди за по-прост дизайн и по-добро осветяване.

(4)

Изискванията на Директива 89/173/ЕИО относно остъкляването и прикачването на колесни селскостопански или горски трактори следва да бъдат хармонизирани с последните технологични развития. По-специално, поликарбонатното/пластмасово остъкляване следва да бъде разрешено за всички приложения с изключение на челните стъкла, за да се подобри защитата на хората, намиращи се в кабината на водача в случай на проникване на предмети в кабината. Изискванията относно механичното прикачването следва да бъдат хармонизирани със стандарта ISO 6489-1. Нещо повече, с оглед намаляването на броя и сериозността на инцидентите и за да се подобри безопасността на труда, е подходящо не само да се създадат допълнителни разпоредби по отношение на горещите повърхности, но също така да се предприемат мерки както относно покриването на накрайниците на акумулаторите, така и насочени към недопускането на нежелано разединяване.

(5)

Директиви 74/151/ЕИО, 77/311/ЕИО, 78/933/ЕИО и 89/173/ЕИО следва да бъдат съответно изменени.

(6)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 20, параграф 1 от Директива 2003/37/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 74/151/ЕИО

Директива 74/151/ЕИО се изменя в съответствие с приложение I към настоящата директива.

Член 2

Изменения на Директива 77/311/ЕИО

Директива 77/311/ЕИО се изменя в съответствие с приложение II към настоящата директива.

Член 3

Изменения на Директива 78/933/ЕИО

Директива 78/933/ЕИО се изменя в съответствие с приложение III към настоящата директива.

Член 4

Изменения на Директива 89/173/ЕИО

Директива 89/173/ЕИО се изменя в съответствие с приложение IV към настоящата директива.

Член 5

Преходни разпоредби

1.   От 1 януари 2007 г. по отношение на превозни средства, които изпълняват изискванията съответно на Директиви 74/151/ЕИО, 78/933/ЕИО, 77/311/ЕИО и 89/173/ЕИО, изменени с настоящата директива, държавите-членки не могат, на основания, свързани с приложното поле на съответната директива:

а)

да отказват да предоставят типово одобрение на ЕО или национално типово одобрение,

б)

да забраняват регистрирането, продажбата или пускането в експлоатация на такива превозни средства.

2.   От 1 юли 2007 г. по отношение на превозни средства, които не отговарят на изискванията съответно на Директиви 74/151/ЕИО, 78/933/ЕИО, 77/311/ЕИО и 89/173/ЕИО, изменени с настоящата директива, и на основания, свързани с приложното поле на съответната директива, държавите-членки:

а)

не предоставят типово одобрение на ЕО;

б)

могат да отказват предоставяне на национално типово одобрение.

3.   От 1 юли 2009 г. по отношение на превозни средства, които не отговарят на изискванията съответно на Директиви 74/151/ЕИО, 78/933/ЕИО, 77/311/ЕИО и 89/173/ЕИО, изменени с настоящата директива, и на основания, свързани с приложното поле на съответната директива, държавите-членки:

а)

ще разглеждат сертификатите за съответствие, които съпровождат нови превозни средства в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/37/ЕО като невалидни по смисъла на член 7, параграф 1;

б)

могат да отказват регистрацията, продажбата или пускането в експлоатация на такива нови превозни средства.

Член 6

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 2006 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ù в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 8

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 2 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 171, 9.7.2003 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/67/ЕО на Комисията (ОВ L 273, 19.10.2005 г., стр. 17).

(2)  ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 25. Директива, последно изменена с Директива 98/38/ЕО на Комисията (ОВ L 170, 16.6.1998 г., стр. 13).

(3)  ОВ L 105, 28.4.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 97/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 277, 10.10.1997 г., стр. 24).

(4)  ОВ L 325, 20.11.1978 г., стр. 16. Директива последно изменена с Директива 1999/56/ЕО на Комисията (ОВ L 146, 11.6.1999 г., стр. 31).

(5)  ОВ L 67, 10.3.1989 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(6)  Тези документи могат да бъдат намерени на интернет страниците: http://www.oecd.org/dataoecd/35/19/34733683.PDF и http://www.iso.org/iso/en/CatalogueDetailPage.CatalogueDetail?CSNUMBER =20842&ICS1=17&ICS2=140&ICS3=20


ПРИЛОЖЕНИЕ I

В приложение I към Директива 74/151/ЕИО, точка 1.2 се заменя със следния текст:

„1.2.

Максималната разрешена маса с товар и максималната разрешена маса на ос зависи от категорията на превозното средство и не може да надвишава стойностите, дадени в таблица 1.

Таблица 1

Максимална разрешена маса с товар и максимална разрешена маса на ос в зависимост от категорията на превозното средство

Категория на превозното средство

Брой оси

Максимална разрешена маса

(t)

Максимална разрешена маса на ос

Водеща ос

(t)

Водена ос

(t)

Т1, Т2, Т4.1

2

18 (с товар)

11,5

10

3

24 (с товар)

11,5

10

Т3

2, 3

0,6 (без товар)

 (1)

 (1)

Т4.3

2, 3, 4

10 (с товар)

 (1)

 (1)


(1)  Не е необходимо да се създава граница за масата на ос за превозни средства от категории Т3 и Т4.3, тъй като те имат по определение ограничения за максималната разрешена маса със и/или без товар.“


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Директива 77/311/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Приложение I се изменя, както следва:

i)

в точка 3.2.2 „7.25 km/h“ се заменя със „7,5 km/h“;

ii)

в точка 3.3.1 „7.25 km/h“ се заменя със „7,5 km/h“;

2.

В точка 3.2.3 от приложение II „7.25 km/h“ се заменя със „7,5 km/h“.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

В Директива 78/933/ЕИО приложение I се изменя, както следва:

1.

В точка 4.5.1. се добавя следната фраза:

„Допълнителни светлинни индикатори за завиване по избор.“

2.

Точка 4.5.4.2. се заменя със следния текст:

„4.5.4.2.

Височина

Над земята:

не по-малко от 500 mm за светлинни индикатори за завиване при категория 5,

не по-малко от 400 mm за светлинни индикатори за завиване при категории 1 и 2,

не повече от 1 900 mm за всички категории.

Ако структурата на трактора прави невъзможно спазването на тази максимална стойност, най-високата точка на осветяващата повърхност може да бъде на височина 2 300 mm за светлинни индикатори за завиване при категория 5, при категории 1 и 2, схема А, при категории 1 и 2, схема Б и при категории 1 и 2, схема Г; тази точка може да бъде на височина 2 100 mm при категории 1 и 2 при другите схеми.

до 4 000 mm за незадължителни светлинни индикатори за завиване.“

3.

В точка 4.7.4.2 стойността „2 100 mm“ се заменя със стойността „2 300 mm“.

4.

В точка 4.10.4.2 стойността „2 100 mm“ се заменя със стойността „2 300 mm“.

5.

В точка 4.14.5.2.2 стойността „2 100 mm“ се заменя със стойността „2 300 mm“.

6.

Точка 4.15.7 се заменя със следния текст:

„4.15.7

Могат да бъдат „групирани“.“


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Директива 89/173/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Приложение II се изменя, както следва:

а)

В точка 2.2. се добавят следните подточки:

„2.2.6.

„Нормално функциониране“ означава използването на трактора в съответствие с предназначението му, предвидено от производителя, и от оператор, който е запознат с характеристиките на трактора, и в съответствие с информацията за функционирането на трактора, обслужването и мерките за безопасност, както са специфицирани от производителя в ръководството за оператора и чрез знаци на трактора.

2.2.7.

„Непреднамерен контакт“ означава непланиран контакт между човек и рисков обект, получен в резултат на действия на човека по време на нормалното функциониране и обслужване на трактора.“

б)

В точка 2.3.2 се добавят следните подточки:

„2.3.2.16.

Горещи повърхности

Горещите повърхности, които могат да бъдат достигнати от оператора по време на нормалното функциониране на трактора, следва да бъдат покрити или изолирани. Това правило се прилага към горещи повърхности, които са близки до стъпала, дръжки, перила и елементи, които представляват интегрална част от трактора и които могат да бъдат неволно докоснати.

2.3.2.17.

Покритие на накрайниците на акумулаторите

Незаземените накрайници трябва да бъдат защитени срещу непреднамерено късо съединение.“

2.

В точка 1 от приложение III А се добавя следната точка:

„1.1.3.

твърдо пластмасово остъкляване е позволено за всички приложения с изключение на челните стъкла в съответствие с Директива 92/22/ЕИО на Съвета (1) или Регламент 43, приложение 14 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

3.

Приложение IV се изменя, както следва:

а)

В точка 1.1 второто тире се заменя със следния текст:

„—

теглително-прикачно устройство (виж фигура 1 – „Размери на теглително-прикачно устройство“ в ISO 6489-1:2001),“

б)

В раздел 2 се добавя следната точка 2.9:

„2.9.

С оглед недопускането на нежелано разединяване от прикачния пръстен, разстоянието между накрайника на теглително-прикачното устройство и държача (затегателното устройство) не трябва да надвишава 10 mm при максималното проектно натоварване.“

в)

В допълнение 1 фигура 3 и свързаният с нея текст се заличават.


(1)  ОВ L 129, 14.5.1992 г., стр. 11.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

12


32006L0028


L 065/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/28/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 6 март 2006 година

за изменение с цел тяхното адаптиране към техническия прогрес на Директива 72/245/ЕИО на Съвета от 20 юни 1972 година относно радиосмущенията (електромагнитна съвместимост) на превозни средства и Директива 70/156/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1), и по-специално член 13, параграф 2 от нея,

като взе предвид Директива 72/245/ЕИО на Съвета от 20 юни 1972 г. относно радиосмущенията (електромагнитна съвместимост) на превозни средства (2), и по-специално член 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 72/245/ЕИО е една от специалните директиви в рамките на процедурата за типово одобрение, създадена с Директива 70/156/ЕИО.

(2)

С цел подобряване на сигурността на превозните средства чрез насърчаване на разработването и внедряването на технологиите, използващи автомобилно радарно оборудване с малък обсег на действие, Комисията хармонизира използването на две спектрални радиочестотни ленти чрез Решение 2004/545/ЕО на Комисията от 8 юли 2004 г. за хармонизиране на радиочестотния спектър в обхвата от 79 GHz за използване от късообхватни радарни устройства за МПС в Общността (3) и чрез Решение 2005/50/ЕО на Комисията от 17 януари 2005 г. за хармонизиране на радиочестотния спектър в обхвата от 24 GHz за временно използване от късообхватни радарни устройства за МПС в Общността (4).

(3)

В съответствие с Решение 2005/50/ЕО използването на късообхватни радарни устройства, работещи в обхвата на 24 GHz, е ограничено във времето и държавите-членки трябва да изградят мониторингова система, чието предназначение е да определи броя на превозните средства с късообхватни радарни устройства, работещи в обхвата на 24 GHz, регистрирани на тяхната територия.

(4)

Директива 72/245/ЕИО, изменена с Директива 2005/49/ЕО на Комисията (5), предоставя на държавите-членки подходящите инструменти за провеждането на този мониторинг. Директива 70/156/ЕИО беше съответно изменена с посочената директива.

(5)

От тогава стана очевидно, че начинът да се получат тези данни може да бъде опростен за късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz честотна лента, и че не е необходимо за целите на мониторинга да се изисква информация относно използването на късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 79 GHz честотна лента, в сертификата за съответствие (СС) в допълнение към информацията за късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz честотна лента, тъй като 79 GHz лента не смущава други приложения и нейното използване не е ограничено. Следователно е подходящо да се изменят изискванията, свързани с използването на късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz честотна лента, и да се премахнат изискванията, свързани с употребата на късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 79 GHz честотна лента, в Директива 72/245/ЕИО. Настоящата директива не влияе на валидността на съществуващите одобрения за моторни превозни средства, които не са оборудвани с късообхватни радарни устройства радари, работещи в обхвата на 24 GHz.

(6)

Само техническите служби издават атестати в съответствие с образеца, даден в приложение III В към Директива 72/245/ЕИО. В този процес не е ангажирана друга институция или администрация. Следователно допълнителното подпечатване на атестата, което се изисква понастоящем, не е наложително и следва да бъде отменено.

(7)

Директива 72/245/ЕИО следва да бъде съответно изменена.

(8)

Измененията на Директива 72/245/ЕИО оказват въздействие върху Директива 70/156/ЕИО. Следователно е необходимо Директива 70/156/ЕИО да бъде съответно изменена.

(9)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес, създаден по силата на член 13 от Директива 70/156/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 72/245/ЕИО

Директива 72/245/ЕИО се изменя, както следва:

1.

В приложение I точка 2.1.14 се заличава.

2.

Приложение II А се изменя, както следва:

а)

Точка 12.7.1 се заменя със следния текст:

„12.7.1.

превозно средство, оборудвано с късообхватно радарно устройство радарно, работещо в обхвата на 24 GHz: Да/Не/По избор (ненужното се зачерква)“;

б)

Точка 12.7.2 се заличава.

3.

Допълнението към приложение III А се изменя, както следва:

a)

Точка 1.3.1 се заменя със следния текст:

„1.3.1.

превозно средство, оборудвано с късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz честотна лента: Да/Не/По избор (ненужното се зачерква)“;

б)

Точка 1.3.2 се заличава.

4.

В приложение III В думите „Печат на администрацията“, включително обграждащата ги кутийка, се заличават.

Член 2

Изменения на Директива 70/156/ЕИО

Директива 70/156/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Приложение I се изменя, както следва:

а)

Точка 12.7.1 се заменя със следния текст:

„12.7.1.

превозно средство, оборудвано с късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz честотна лента: Да/Не/По избор (ненужното се зачерква)“;

б)

Точка 12.7.2 се заличава.

2.

Приложение III, част I, раздел А се изменя, както следва:

а)

Точка 12.7.1 се заменя със следния текст:

„12.7.1.

превозно средство, оборудвано с късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz честотна лента: Да/Не/По избор (ненужното се зачерква)“;

б)

Точка 12.7.2 се заличава.

3.

В приложение IХ страница 2 на всички образци на сертификата за съответствие се изменя, както следва:

а)

Точка 50 се заменя със следния текст и се добавя бележка под линия, както следва:

„50.

Бележки (6):

б)

Точки 50.1, 50.2 и 50.3 се заличават.

Член 3

Транспониране

1.   Държавите-членки приемат и публикуват, най-късно до 30 юни 2006 г., законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Те прилагат тези разпоредби от 1 юли 2006 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 6 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 10).

(2)  ОВ L 152, 6.7.1972 г., стр. 15. Директива, последно изменена с Директива 2005/83/ЕО на Комисията (ОВ L 305, 24.11.2005 г., стр. 32).

(3)  ОВ L 241, 13.7.2004 г., стр. 66.

(4)  ОВ L 21, 25.1.2005 г., стр. 15.

(5)  ОВ L 194, 26.7.2005 г., стр. 12.

(6)  Ако превозното средство е оборудвано с късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz честотна лента в съответствие с Решение 2005/50/ЕО, производителят трябва да укаже тук: „Превозно средство, оборудвано с късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата на 24 GHz“.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

15


32006L0027


L 066/7

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/27/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 3 март 2006 година

за изменение с цел адаптиране към техническия прогрес на Директиви 93/14/ЕИО на Съвета относно спирачните системи на дву- и триколесни моторни превозни средства и 93/34/ЕИО относно регламентираните обозначения на дву- и триколесните моторни превозни средства и на Директиви 95/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно максималната проектна скорост, максималния момент на въртене и максималната нетна мощност на двигателя на дву- или триколесни моторни превозни средства и 97/24/ЕО относно някои компоненти и характеристики на дву- и триколесни моторни превозни средства

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 17 от нея,

като взе предвид Директива 93/14/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно спирачните системи на дву- и триколесни моторни превозни средства (2), и по-специално член 4 от нея,

като взе предвид Директива 93/34/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно регламентираните обозначения на дву- и триколесните моторни превозни средства (3), и по-специално член 3 от нея,

като взе предвид Директива 95/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 2 февруари 1995 г. относно максималната проектна скорост, максималния момент на въртене и максималната нетна мощност на двигателя на дву- или триколесни моторни превозни средства (4), и по-специално член 4 от нея,

като взе предвид Директива 97/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1997 г. относно някои компоненти и характеристики на дву- и триколесни моторни превозни средства (5), и по-специално член 7 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директиви 93/14/ЕИО, 93/34/ЕИО, 95/1/ЕО и 97/24/ЕО са специални директиви в рамката на процедурата за типово одобрение на ЕО, създадена с Директива 2002/24/ЕО.

(2)

Необходимо е да се въведе последното изменение на Регламент № 78 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации в изискванията за типово одобрение на ЕО, с оглед да се поддържа еквивалентността между изискванията на Директива 93/14/ЕИО и тези на Регламент № 78 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

(3)

Изискванията относно регламентираните обозначения и максималната скорост за дву- и триколесни моторни превозни средства, както са предвидени в Директиви 93/34/ЕИО и 95/1/ЕО, могат да бъдат опростени с оглед на по-доброто регулиране.

(4)

С оглед да се обезпечи доброто функциониране на системата за типово одобрение като цяло, е необходимо да се изясни кои разпоредби относно външните изпъкнали части, устройствата за закрепване на обезопасителни колани и обезопасителните колани се прилагат към превозни средства с каросерия и кои — към превозни средства без каросерия.

(5)

В Директива 97/24/ЕО изискванията за обозначаването на каталитични конвертори и шумозаглушители, които са с контролиран произход, е необходимо да бъдат изяснени и допълнени.

(6)

Директиви 93/14/ЕИО, 93/34/ЕИО, 95/1/ЕО и 97/24/ЕО следва да бъдат съответно изменени.

(7)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложението към Директива 93/14/ЕИО се изменя в съответствие с текста на приложение I към настоящата директива.

Член 2

Приложението към Директива 93/34/ЕИО се изменя в съответствие с текста на приложение II към настоящата директива.

Член 3

Приложение I към Директива 95/1/ЕО се изменя в съответствие с текста на приложение III към настоящата директива.

Член 4

Приложение III към глава 1, приложения I и II към глава 3, приложение I към глава 4, приложения I, II, VI и VII към глава 5, приложението към глава 7, приложения II, III и IV към глава 9, заглавието и приложение I към глава 11 и приложения I и II към глава 12 от Директива 97/24/ЕО се изменят в съответствие с текста на приложение IV към настоящата директива.

Член 5

1.   От 1 януари 2007 г. по отношение на дву- или триколесни превозни средства, които отговарят на изискванията съответно на Директиви 93/14/ЕИО, 93/34/ЕО, 95/1/ЕО и 97/24/ЕО, изменени с настоящата директива, държавите-членки, на основания, свързани с приложното поле на споменатите директиви, не могат да отказват да предоставят типово одобрение на ЕО или да забраняват регистрацията, продажбата или пускането в експлоатация на такива превозни средства.

2.   От 1 юли 2007 г. държавите-членки отказват, на основания, свързани с приложното поле на споменатите директиви, да предоставят типово одобрение на ЕО на всеки нов тип дву- или триколесни моторни превозни средства, които не отговарят на разпоредбите съответно на Директиви 93/14/ЕИО, 93/34/ЕО, 95/1/ЕО и 97/24/ЕО, изменени с настоящата директива.

Член 6

1.   Държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 2006 г. Те съобщават незабавно на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 7

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 124, 9.5.2002 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/30/ЕО на Комисията (ОВ L 106, 27.4.2005 г., стр. 17).

(2)  ОВ L 121, 15.5.1993 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 188, 29.7.1993 г., стр. 38. Директива, изменена с Директива 1999/25/ЕО на Комисията (ОВ L 104, 21.4.1999 г., стр. 19).

(4)  ОВ L 52, 8.3.1995 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2002/41/ЕО на Комисията (ОВ L 133, 18.5.2002 г., стр. 17).

(5)  ОВ L 226, 18.8.1997 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/30/ЕО.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложението към Директива 93/14/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Добавя се следният раздел 2.1.1.3:

„2.1.1.3.

Спирачните накладки не трябва да съдържат азбест.“;

2.

Допълнение 1 се изменя, както следва:

а)

Раздели 1.1.1 и 1.1.2 се заменят със следния текст:

„1.1.1.

Предписаната ефикасност на спирачните устройства се основава на спирачния път и/или средното пълно обратно ускорение. Ефикасността на спирачно устройство се определя чрез измерване на спирачния път по отношение на началната скорост на превозното средство и/или чрез измерване на средното пълно обратно ускорение по време на изпитанието.

1.1.2.

Спирачният път представлява разстоянието, преминато от превозното средство от момента, в който водачът започва да действа върху управлението на спирачната система, до момента, в който превозното средство спира; началната скорост на превозното средство v1 представлява скоростта към момента, в който водачът започва действието върху управлението на спирачната система; началната скорост не е по-малка от 98 % от предписаната скорост за съответното изпитание. Средното пълно обратно ускорение (dm) се изчислява като обратно ускорение, усреднено по отношение на разстоянието в интервала от vb до ve съгласно следната формула:

Formula

където:

dm

=

означава пълното обратно ускорение

v1

=

както е дефинирано по-горе

vb

=

скорост на превозното средство при 0,8 v1 в km/h

ve

=

скорост на превозното средство при 0,1 v1 в km/h

sb

=

изминато разстояние между v1 и vb в метри

sе

=

изминато разстояние между v1 и vе в метри

Скоростта и разстоянията се определят с помощта на инструменти с точност ± 1 % при предписаната скорост за изпитанието. Стойността на величината „dm“ може да бъде определена чрез други методи, които са различни от измерването на скорост и разстояние; в този случай точността на величината „dm“ следва да бъде в рамките на ± 3 %;“

б)

В раздел 1.1.3 думата „компонент“ се заменя с думите „превозно средство“;

в)

Раздел 1.2.1.1 се заменя със следния текст:

„1.2.1.1.

Предписаните граници за минимална ефективност са тези, които са зададени по-долу за всяка категория превозно средство; превозното средство трябва да отговаря на изискванията както за предписания спирачен път, така и за предписаното средно пълно обратно ускорение за съответната категория превозно средство, но не е необходимо да се измерват и двата параметъра.“;

г)

Раздел 1.4.2.1 се заменя със следния текст:

„1.4.2.1.

Изпитваните превозно средство и спирачка/и) трябва практически да бъдат сухи и спирачката/ите трябва да е/са студена/и. Счита се, че спирачката е студена, когато температурата, измерена на диска или от външната страна на барабана, е под 100 °С;“.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложението към Директива 93/34/ЕИО се изменя, както следва:

Раздел 3.1.1.2 се заменя със следния текст:

„3.1.1.2.

Втората част се състои от шест знака (букви или цифри), предназначени да опишат общите характеристики на превозното средство (тип, вариант и в случая на мотопеди, версия); всяка характеристика може да бъде представена от няколко знака. Ако производителят не използва един или повече от тези знаци, неизползваните позиции трябва да бъдат запълнени с буквени или цифрови знаци, като изборът се прави от производителя,“.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Приложение I към Директива 95/1/ЕО се изменя, както следва:

Раздел 7 се заменя със следния текст:

„7.   МАКСИМАЛНА СКОРОСТ

Максималната скорост на превозното средство се изразява в километри в час от число, което съответства на най-близкото цяло число до средноаритметичното от стойностите на скоростите, измерени при две последователни изпитания, които не трябва да се различават с повече от 3 %. Когато това средноаритметично попада точно по средата между две цели числа, то се закръглява до най-близкото по-голямо цяло число. В случая на превозни средства, за които максималната скорост не е ограничена от съответната дефиниция, дадена в член 1, раздели 2 и 3 от Директива 2002/24/ЕО, не е необходимо изпитване за одобряване на типа и за максимална скорост се приема тази, която е декларирана от производителя на превозното средство в информационния документ, даден в приложение II към Директива 2002/24/ЕО.“.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Директива 97/24/ЕО се изменя, както следва:

1.

В глава 1, приложение III, допълнение 2, раздел II.1 петото тире се заличава.

2.

Глава 3 се изменя, както следва:

а)

Приложение I се изменя, както следва:

i)

Заглавието се заменя със следния текст:

ii)

Добавя се следният раздел 3.6:

„3.6.

В случая на двуколесни превозни средства, които са оборудвани със структура или панели, които са предназначени частично или цялостно да обградят водача или пътниците или да покрият компоненти на превозното средство, органът, извършващ типово одобряване, или техническата служба могат, по свое решение или след обсъждане с производителя на превозното средство, да приложат изискванията на настоящото приложение или на приложение II към цялото превозно средство или към част от него на базата на оценка на най-неблагоприятния случай.“;

iii)

Раздел 6.2 се заменя със следния текст:

„6.2.

Краищата на ръчките за управление на съединителя и спирачките трябва да са чувствително сферични и да имат радиус на закръгление най-малко 7 mm. Външните ръбове на тези ръчки трябва да имат радиус на закръгление не по-малък от 2 mm. Проверката се осъществява, когато ръчките не са във включено положение.“

б)

Заглавието и раздел „ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ“ от ПРИЛОЖЕНИЕ II се заменят със следния текст:

„ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ВЪНШНИТЕ ИЗПЪКНАЛИ ЧАСТИ НА ДВУКОЛЕСНИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ЛЕКИ ЧЕТИРИКОЛЕСНИ И ЧЕТИРИКОЛЕСНИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Изискванията на Директива 74/483/ЕИО (1) относно външните изпъкнали части на моторни превозни средства (категория М1) се прилагат към триколесни моторни превозни средства, предназначени за превоз на пътници.

Независимо от това, като се има предвид разнообразието от форми на конструкция на тези превозни средства, органът, извършващ типово одобряване, или техническата служба могат, по свое решение или след обсъждане с производителя на превозното средство, да приложат изискванията на настоящото приложение или на приложение I към цялото превозно средство или към част от него на базата на оценка на най-неблагоприятния случай.

Това се прилага също и към изискванията, дадени по-долу, по отношение на изискванията към триколесни превозни средства, леки четириколесни и четириколесни моторни превозни средства.

Следните изисквания се прилагат към триколесни моторни превозни средства, леки четириколесни и четириколесни моторни превозни средства, предназначени за превоз на стоки.

3.

В приложение I към глава 4 се добавят следните раздели 14 и 15:

„14.

„Превозно средство без каросерия“ означава превозно средство, при което отделението за пътници не е обградено от поне четири от следните елементи: челно стъкло, под, покрив и странични или задни стени или врати.

15.

„Превозно средство с каросерия“ означава превозно средство, при което отделението за пътници е обградено или може да бъде обградено от поне четири от следните елементи: челно стъкло, под, покрив и странични или задни стени или врати.“

4.

Глава 5 се изменя, както следва:

а)

Приложение I се изменя, както следва:

i)

Раздел 2.3.2. се заменя със следния текст:

„2.3.2.

Всички каталитични конвертори с контролиран произход, с които превозното средство е оборудвано при продажба, трябва да носят надпис, съдържащ най-малко следната информация:

знакът „e“, последван от идентификация на страната, която е издала типовото одобрение,

име или търговска марка на производителя на превозното средство,

марка и идентификационен номер на частта.

Този надпис трябва да се чете лесно, да е незаличим и също така лесно да се вижда на мястото, на което трябва да бъде закрепен.“

ii)

Раздел 5.2.1 се заменя със следния текст и раздели 5.2.1.1 и 5.2.1.2 се заличават:

„5.2.1.   Надписи

Каталитичните конвертори с контролиран произход, поставени като резервни части, трябва да носят надпис, съдържащ най-малко следната информация:

знакът „e“, последван от идентификация на страната, която е издала типовото одобрение,

име или търговска марка на производителя на превозното средство,

марка и идентификационен номер на частта.

Този надпис трябва да се чете лесно, да е незаличим и също така лесно да се вижда на мястото, на което трябва да бъде закрепен.“;

б)

Приложение II се изменя, както следва:

i)

Раздел 2.4.2. се заменя със следния текст:

„2.4.2.

Всички каталитични конвертори с контролиран произход, с които превозното средство е оборудвано при продажба, трябва да носят надпис, съдържащ най-малко следната информация:

знакът „e“, последван от идентификация на страната, която е издала типовото одобрение,

име или търговска марка на производителя на превозното средство,

марка и идентификационен номер на частта.

Този надпис трябва да се чете лесно, да е незаличим и също така лесно да се вижда на мястото, на което трябва да бъде закрепен.“

ii)

Раздел 5.2.1 се заменя със следния текст и раздели 5.2.1.1 и 5.2.1.2 се заличават:

„5.2.1.   Надписи

Каталитичните конвертори с контролиран произход, поставени като резервни части, трябва да носят надпис, съдържащ най-малко следната информация:

знакът „e“, последван от идентификация на страната, която е издала типовото одобрение,

име или търговска марка на производителя на превозното средство,

марка и идентификационен номер на частта.

Този надпис трябва да се чете лесно, да е незаличим и също така лесно да се вижда на мястото, на което трябва да бъде закрепен.“;

в)

Раздел 4а от приложение VI се заменя със следния текст:

„4а   Каталитични конвертори

4а.1.   Каталитичните конвертори с контролиран произход, с които превозното средство е оборудвано при продажба, трябва да бъдат изпитани за съответствие с всички изисквания на настоящата директива

4а.1.1.   Марка и тип на каталитичен конвертор с контролиран произход, с които превозното средство е оборудвано при продажба, в съответствие с точка 3.2.12.2.1 от приложение V (информационния документ).

4а.2.   Каталитичните конвертори с контролиран произход, поставени като резервни части, трябва да бъдат изпитани за съответствие с всички изисквания на настоящата директива

4а.2.1.   Марка/и и тип/ове на каталитичен конвертор/каталитични конвертори с контролиран произход, поставени като резервни части, в съответствие с точка 3.2.12.2.1 от приложение V (информационният документ)“;

5.

Фигура 1 от приложението към глава 7 се заменя със следната фигура:

Фигура 1

Image

6.

Глава 9 се изменя, както следва:

а)

Раздел 2.3.2.2 от приложение II се заменя със следния текст:

„2.3.2.2.

Всички шумозаглушители с контролиран произход трябва да носят надпис, съдържащ най-малко следната информация:

знакът „e“, последван от идентификация на страната, която е издала типовото одобрение,

име или търговска марка на производителя на превозното средство,

марка и идентификационен номер на частта.

Този надпис трябва да се чете лесно, да е незаличим и също така лесно да се вижда на мястото, на което трябва да бъде закрепен.“;

б)

Раздел 2.3.2.2 от приложение III се заменя със следния текст:

„2.3.2.2.

Всички шумозаглушители с контролиран произход трябва да носят надпис, съдържащ най-малко следната информация:

знакът „e“, последван от идентификация на страната, която е издала типовото одобрение,

име или търговска марка на производителя на превозното средство,

марка и идентификационен номер на частта.

Този надпис трябва да се чете лесно, да е незаличим и също така лесно да се вижда на мястото, на което трябва да бъде закрепен.“;

в)

Раздел 2.4.2.2 от приложение IV се заменя със следния текст:

„2.4.2.2.

Всички шумозаглушители с контролиран произход трябва да носят надпис, съдържащ най-малко следната информация:

знакът „e“, последван от идентификация на страната, която е издала типовото одобрение,

име или търговска марка на производителя на превозното средство,

марка и идентификационен номер на частта.

Този надпис трябва да се чете лесно, да е незаличим и също така лесно да се вижда на мястото, на което трябва да бъде закрепен.“;

7.

Глава 11 се изменя, както следва:

а)

Заглавието се заменя със следния текст:

б)

Приложение I се изменя, както следва:

i)

Раздел 1.6 се заменя със следния текст и се вмъква следният раздел 1.6а:

1.6.   „седалка“ означава структура, която може да представлява интегрална част от структурата на превозното средство или не, включително нейното оборудване, която предоставя възможност за сядане на възрастен човек, като терминът обознача както единична седалка, така и част от по-голяма структура, която съответства на място за сядане. Седлото не се разглежда като седалка по смисъла на точка 2.1.

1.6а.   „седло“ означава място за сядане, което водачът или пътникът яхат.“;

ii)

Раздел 2 се заменя със следния текст:

„2.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1.   Когато превозното средство е оборудвано с устройства за закрепване на обезопасителни колани, те трябва да отговарят на предписанията на настоящата глава.

2.1.1.   За всички седалки на триколесни мотопеди, триколесни, леки четириколесни и четириколесни моторни превозни средства трябва да бъдат монтирани устройства за закрепване на обезопасителни колани.

2.1.1.1.   За всички седалки, които отговарят и на двете условия, дадени по-долу, се изискват устройства на закрепване, подходящи за триточкови колани:

когато седалката има облегалка или когато стойка подпомага определянето на ъгъла на облягане на манекен и може да бъде разглеждана като облегалка на седалка, и

когато има надлъжен или напречен структурен елемент зад точката Н на височина повече от 450 mm, измерени от вертикалната равнина на точката Н.

2.1.1.2.   За всички други седалки са приемливи устройства за закрепване на набедрени колани.

2.1.2.   Устройствата за закрепване на обезопасителни колани не са задължителни за триколесни мотопеди или четириколесни моторни превозни средства, които имат маса без товар не по-голяма от 250 kg.“

8.

Глава 12 се изменя, както следва:

а)

След заглавието на приложение I към глава 12 се добавя следното изречение:

„По смисъла на настоящата глава „превозно средство с каросерия“ означава превозно средство, при което отделението за пътници е обградено или може да бъде обградено от поне четири от следните елементи: челно стъкло, под, покрив и странични или задни стени или врати.“;

б)

Раздел 2.3.1. от приложение II се замества със следния текст:

„2.3.1.

Всички превозни средства трябва да бъдат оборудвани с устройства за отстраняване на леда и скрежа от челното стъкло, които позволяват отстраняването на леда и скрежа, покриващи челното стъкло и мъглата, покриваща вътрешната страна на челното стъкло.

Все пак това устройство не е необходимо за триколесни мотопеди с каросерия, които имат двигател с мощност не по-голяма от 4 kW, или за превозни средства, при които челното стъкло е монтирано по такъв начин, че няма каквато и да е поддържаща или друга структура или панел, прикрепени към челното стъкло, които да се простират назад на повече от 100 mm. Устройството се изисква за всички превозни средства, които имат покрив, който е или постоянен или може да се сваля или да се прибира назад.“


(1)  ОВ L 266, 2.10.1974 г., стр. 4.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

25


32006D0190


L 066/47

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 1 март 2006 година

за изменение на Решение 97/808/ЕО относно процедурата за удостоверяване на съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета по отношение на подови настилки

(нотифицирано под номер C(2006) 553)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/190/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), и по-специално член 13, параграф 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Таблицата за групата продукти „ПОДОВИ НАСТИЛКИ (2/2)“ в приложение III към Решение 97/808/ЕО на Комисията от 20 ноември 1997 г. относно процедурата за удостоверяване на съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета по отношение на подови настилки (2), неправилно отнася система 3 за удостоверяване на съответствието към клас FFL.

(2)

Решение 97/808/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(3)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителство,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложение III към Решение 97/808/ЕО се изменя, както е посочено в приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 1 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12. Директива, последно изменена с Регламент (EО) № 1882/2003 г. на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 331, 3.12.1997 г., стр. 18. Решение, последно изменено с Решение 2001/596/ЕО (ОВ L 209, 2.8.2001 г., стр. 33).


ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение III към Решение 97/808/ЕО таблицата и текстът, отнасящи се за групата продукти „ПОДОВИ НАСТИЛКИ (2/2)“, се заменят със следното:

„ГРУПА ПРОДУКТИ ПОДОВИ НАСТИЛКИ (2/2)

Системи за удостоверяване на съответствие

За изброените по-долу продукти и тяхното предназначение от CEN/Cenelec се изисква да уточни следните системи за удостоверяване на съответствие в съответните хармонизирани стандарти:

Продукти

Предназначение

Нива или класове на реакция към огън

Системи за удостоверяване на съответствието

Твърди продукти за подови настилки

A.   Компоненти

Павета, мозаечни плочки, паркет, настилка от мрежа или листове, подови скари, твърди ламинирани, подови настилки, продукти на база дърво

Б.   Товароносещи системи, предлагани на пазара като комплекти

Издигнати подове за достъп, подове на кухи пространства

За използване на закрито, включително затворени помещения на обществения транспорт

A1FL  (1) — A2FL  (1) — BFL  (1) — CFL  (1)

1 (2)

A1FL  (3) — A2FL  (3) — BFL  (3) — CFL  (3) — DFL — EFL

3 (4)

(от A1FL до EFL) (5) , FFL

4 (6)

Меки текстилни подови настилки

Хомогенни и хетерогенни мек подови покрития, доставяни или във формата на плочки, листове или ролки (текстилни подови покрития, в т.ч. плочки, пластмасови и гумени листове (аминопластмасови и дуропластмасови подови настилки); линолеум и корк; антистатични листове; подови плочки, полагани без залепване; меки ламинирани настилки)

За използване на закрито

A1FL  (1) — A2FL  (1) — BFL  (1) — CFL  (1)

1 (2)

A1FL  (3) — A2FL  (3) — BFL  (3) — CFL  (3) — DFL — EFL

3 (4)

(от A1FL до EFL) (5) , FFL

4 (6)

Меки текстилни подови настилки

Хомогенни и хетерогенни мек подови покрития, доставяни или във формата на плочки, листове или ролки (текстилни подови покрития, в т.ч. плочки, пластмасови и гумени листове (аминопластмасови и дуропластмасови подови настилки); линолеум и корк; антистатични листове; подови плочки, полагани без залепване; меки ламинирани настилки)

За използване на закрито

4 (6)

Материали за подравняване на подове

За използване на закрито

A1FL  (1) — A2FL  (1) — BFL  (1) — CFL  (1)

1 (2)

A1FL  (3) — A2FL  (3) — BFL  (3) — CFL  (3) — DFL — EFL

3 (4)

(от A1FL до EFL) (5), FFL

4 (6)

За използване на закрито

4 (6)

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма законово изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕО и където е приложимо, клауза 1.2.3 от Тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.“


(1)  Продукти/материали, за които ясно разграничим етап на производствения процес води до подобряване на класификацията за реакция на огън (напр. добавяне на антивъзпламенителни вещества или ограничаване на органичния материал).

(2)  Система 1: Виж приложение III, раздел 2, i) от Директива 89/106/ЕИО, без контролно изпитване на пробите.

(3)  Продукти/материали, които не са обхванати от бележка под линия (1).

(4)  Система 3: Виж приложение III, раздел 2, ii) от Директива 89/106/ЕИО, втора възможност.

(5)  Продукти/материали, които не изискват изпитване за реакция на огън (напр. продукти/материали от клас A1 в съответствие с Решение 96/603/ЕО на Комисията (ОВ L 267, 19.10.1996 г., стр. 23).

(6)  Система 4: Виж приложение III, раздел 2, ii) от Директива 89/106/ЕИО, трета възможност.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

28


32006D0213


L 079/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 6 март 2006 година

относно класификацията на характеристиките по реакция на огън на някои строителни материали за подови настилки от дървесина, ламперии и външни стенни покрития от масивна дървесина

(нотифицирано под номер C(2006) 655)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/213/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), и по-специално член 20, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 89/106/ЕИО приема, че за да се вземе предвид разликата в нивата на защита, които съществуват на национално, регионално или местно равнище, за всяко съществено изискване е необходимо в тълкувателните документи да бъдат установени класове на експлоатационните характеристики на продуктите. Тези документи са публикувани под формата на „Доклад на Комисията относно тълкувателните документи към Директива 89/106/ЕИО“ (2).

(2)

По отношение на същественото изискване относно безопасността в случай на пожар тълкувателен документ № 2 съдържа списък от взаимосвързани мерки, които, взети заедно, определят стратегията за безопасност в случай на пожар, която може да бъде прилагана по различни начини в държавите-членки.

(3)

Една от мерките, определени в тълкувателен документ № 2, се състои в ограничаване на възможността от възникване и разпространяване на огъня и на димните емисии в дадено помещение чрез ограничаване потенциала на строителните материали да допринасят за силното разрастване на пожара.

(4)

Това ограничаване може да бъде изразено само чрез различните класове на експлоатационните характеристики на продуктите по реакция на огън при условията на тяхната крайна употреба.

(5)

Чрез едно хармонизирано решение в Решение 2000/147/ЕО на Комисията от 8 февруари 2000 г. относно прилагане на Директива 89/106/ЕИО на Съвета по отношение на класификацията на характеристиките на строителните материали по реакция на огън (3) се въвежда система от класове.

(6)

За подовите настилки от дървесина, лампериите и външните стенни покрития от масивна дървесина е необходимо да се използва класификацията, въведена с Решение 2000/147/ЕО.

(7)

За голям брой продукти и/или строителни материали характеристиките по реакция на огън, определени в класификацията на Решение 2000/147/ЕО, са достатъчно добре установени и познати на органите на държавите-членки, работещи в областта на пожарната безопасност. Следователно не е необходимо да се правят допълнителни изпитвания в това отношение.

(8)

Предвидените мерки в настоящото решение са съобразени със становището на Постоянния комитет по строителството,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Строителните продукти и/или материали, които отговарят на всички изисквания относно характеристиката „реакция на огън“, без да се налага провеждане на допълнителни изпитвания, са изброени в приложението.

Член 2

Специфичните класове, прилагани към различните строителни продукти и/или материали в рамките на класификацията на характеристиките по реакция на огън, приети с Решение 2000/147/ЕО, са посочени в приложението към настоящото решение.

Член 3

Продуктите се разглеждат според условията на тяхната крайна употреба, когато това е необходимо.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 6 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ С 62, 28.2.1994 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 50, 23.2.2000 г., стр. 14. Решение, изменено с Решение 2003/632/ЕО (ОВ L 220, 3.9.2003 г., стр. 5).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Таблиците на настоящото приложение указват строителните продукти и/или материали, които отговарят на всички изисквания относно характеристиката „реакция на огън“, без да се налага провеждане на изпитвания.

Таблица 1

КЛАСОВЕ ПО РЕАКЦИЯ НА ОГЪН НА ПОДОВИТЕ НАСТИЛКИ ОТ ДЪРВЕСИНА

Материал (1)  (7)

Описание на продукта (4)

Минимална средна плътност (5) (kg/m3)

Минимална обща дебелина (в mm)

Условия на крайна употреба

Клас (3) за подовите настилки

Подова настилка и паркет от дървесина

Подова настилка от масивна букова или дъбова дървесина с продукт за повърхностно покритие

Букова дървесина: 680

Дъбова дървесина: 650

8

Залепен към основата (6)

Cfl - s1

Подова настилка от масивна букова, дъбова или смърчова дървесина с продукт за повърхностно покритие

Букова дървесина: 680

Дъбова дървесина: 650

Дървесина от смърч: 450

20

Със или без въздушна междина отдолу

Непосочена по-горе подова настилка от масивна дървесина с продукт за повърхностно покритие

390

8

Без въздушна междина отдолу

Dfl - s1

20

Със или без въздушна междина отдолу

Паркет от дървесина

Многослоен паркет с горен износващ се слой от дъб с дебелина минимум 5 mm и с продукт за повърхностно покритие

650

(горен износващ се слой)

10

Залепен към основата (6)

Cfl - s1

14 (2)

Със или без въздушна междина отдолу

Непосочен по-горе многослоен паркет с продукт за повърхностно покритие

500

8

Залепен към основата

Dfl - s1

10

Без въздушна междина отдолу

14 (2)

Без въздушна междина отдолу

Подови покрития от фурнирована дървесина

Подови покрития от фурнирована дървесина с продукт за повърхностно покритие

800

6 (2)

Без въздушна междина отдолу

Dfl - s1


Таблица 2

КЛАСОВЕ ПО РЕАКЦИЯ НА ОГЪН НА ЛАМПЕРИИ И ВЪНШНИ СТЕННИ ПОКРИТИЯ ОТ МАСИВНА ДЪРВЕСИНА

Материал (18)

Описание на продукта (12)

Минимална средна плътност (13) (kg/m3)

Минимални дебелини, обща/минимална (14) (в mm)

Условия на крайна употреба (11)

Клас (10)

Ламперия и външно стенно покритие (8)

Части от дървесина със или без пера и нутове и със или без профилирана повърхност

390

9/6

Без междина или с междина от затворен въздух отзад

D - s2, d2

12/8

D - s2, d0

Ламперия и външно стенно покритие (9)

Части от дървесина със или без пера и нутове и със или без профилирана повърхност

390

9/6

С междина от свободен въздух ≤ 20 mm отзад

D - s2, d0

18/12

Без междина или с междина от свободен въздух отзад

Лентовидни елементи от дървесина (15)

Части от дървесина, монтирани върху носеща рамка (16)

390

18

Елементи, обградени със свободен въздух от всички страни (17)

D - s2, d0

Фигура а

Профили за ламперия и външно стенно покритие от масивна дървесина

Image

Фигура б

Максимална изложена повърхност на лентовиден елемент от дървесина 2n (t + w) + a ≤ 1,10

Image


(1)  Монтиран съгласно стандарт EN ISO 9239-1 върху основа от клас, не по-нисък от D - s2, d0 и с минимална плътност 400 kg/m3 или с въздушна междина отдолу.

(2)  Може да бъде включен междинен слой, който е най-малко от клас Е с максимална дебелина 3 mm, при прилагане без въздушна междина за паркети с дебелина, равна на или надвишаваща 14 mm и за подови покрития от фурнирована дървесина.

(3)  Клас, посочен в таблица 2 на приложението към Решение 2000/147/ЕО.

(4)  Типът и количеството на включения продукт за повърхностно покритие са акрил, полиуретан или сапун, 50—100 g/m2, и течно масло 20—60 g/m2.

(5)  Опаковане съгласно стандарт EN 13238 (50 % RH 23 °C).

(6)  Основа от клас, не по-нисък от A2 - s1, d0.

(7)  Прилага се също така към стъпалата на стълбища.

(8)  Монтиран механично върху носеща рамка от летви от дървесина с междина, която е затворена или запълнена с основа от клас, не по-нисък от A2 - s2, d0, с минимална плътност 10 kg/m3, или запълнен с подложка от изолационен материал от целулоза от клас, не по-нисък от Е и със или без преграда срещу проникване на влага отзад. Продуктът от дървесина трябва да е проектиран с възможност за монтиране без отворени фуги.

(9)  Монтиран механично върху носеща рамка от летви от дървесина със или без междина от свободен въздух отзад. Продуктът от дървесина трябва да е проектиран с възможност за монтиране без отворени фуги.

(10)  Клас, посочен в таблица 1 на приложението към Решение 2000/147/ЕО.

(11)  Междина от свободен въздух може да позволява евентуално проветряване зад продукта, докато междина със затворен въздух изключва всякакво проветряване. Основата, която се намира под междината от въздух, трябва да е най-малко от клас A2 - s1, d0 с плътност най-малко 10 kg/m3. Зад междина от затворен въздух с максимален размер 20 mm и с вертикални части от дървесина основата трябва да бъде най-малко от клас D - s2, d0.

(12)  Съединителните връзки могат да бъдат от всякакъв тип, например челни с квадратно или правоъгълно сечение и връзки с нутове и пера.

(13)  Опаковане съгласно стандарт EN 13238.

(14)  Както това е показано на фигура а по-долу. Профилирана повърхност откъм изложената страна на плоскостта, ненадвишаваща 20 % от равната повърхност или 25 %, ако се измерва едновременно откъм изложената страна и неизложената страна на плоскостта. За челни връзки с квадратно или правоъгълно сечение най-голямата дебелина се прилага към междината на фугата.

(15)  Правоъгълни дървени части, със или без заоблени ъгли, монтирани хоризонтално или вертикално върху носеща рамка и заобиколени от въздух отвсякъде, основно използвани за вътрешно и външно благоустройство в близост до други строителни елементи.

(16)  Максимална изложена повърхност (всички страни на правоъгълните дървени части и носещата дървена рамка), ненадвишаваща 110 % от цялата плоска повърхност, виж фигура б по-долу.

(17)  Другите строителни елементи, които отстоят на по-малко от 100 mm от лентовидния елемент от дървесина (с изключение на неговата носеща рамка), трябва да са най-малко от клас A2 - s1, d0, при отстояние от 100—300 mm трябва да са най-малко от клас В - s1, d0, и при отстояние над 300 mm трябва да са най-малко от клас D - s2, d0.

(18)  Прилага се също към стълбите.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

33


32006D0215


L 080/74

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 15 март 2006 година

за създаването на експертна група на високо равнище за консултиране на Европейската комисия по въпросите на прилагането и развитието на стратегия i2010

(2006/215/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че:

(1)

Както е посочено в заключенията от Съобщението на Комисията, озаглавено „i2010 — Информационно общество за икономически растеж и трудова заетост“ (1) (по-долу наричано „i2010“), „Комисията ще засили диалога със заинтересованите участници и ще работи с държавите-членки за разглеждане на въпросите, свързани с информационните и комуникационните технологии (ИКТ), по-специално посредством открит метод на координация“. Следователно е възможно Комисията да има нужда от съветите и експертната компетентност на консултативен орган, който включва служители на държавите-членки, които са специалисти в областта на политиката за развитие на ИКТ.

(2)

Групата трябва да допринесе за ефективното прилагане на i2010.

(3)

Групата трябва да се състои от представители на високо равнище на държавите-членки и да бъде отворена за наблюдатели от присъединяващите се страни и от държавите от ЕИП.

(4)

Следователно е необходимо формирането на „Група на високо равнище i2010“ и определянето на нейния мандат и структури,

РЕШИ:

Член 1

Комисията създава група от експерти „група на високо равнище i2010“, по-долу наричана „Групата“.

Член 2

Задачи

Комисията може да се консултира с Групата по всеки въпрос, свързан с прилагането на стратегия i2010.

Задачите на Групата са:

да обсъжда стратегически въпроси на политиката за развитие на ИКТ в контекста на i2010 и в по-широките рамки на Лисабонската програма, да извършва преглед на ефективността на i2010 и да предоставя информация и съвети за евентуално усъвършенстване и адаптиране на действията в рамките на i2010 въз основа на наблюденията по прилагането на i2010 и развитието на политиката;

да организира форум за дискусии по стратегически въпроси и за обмен на опит, с участието на всички заинтересовани служби на Комисията; и

да обменя мнения по въпроси, произтичащи от националните планове за реформа, в областите, влизащи в обхвата на i2010, във връзка с осъществяването на целите на Лисабонската стратегия.

Член 3

Състав — определяне на участниците

1.   Съставът на групата включва по един представител на всяка държава-членка и на Комисията. Представителите на държавите-членки могат да бъдат придружавани от подходящи колеги в зависимост от разглежданата тема, без да се нарушават правилата, прилагани при възстановяване на разходите за заседания. Представителите са държавни служители на високо ниво, отговарящи за въпросите на информационното общество на национално равнище, способни да осигурят необходимата координация между националните публични власти, работещи в различните области, влизащи в обхвата на стратегия i2010.

2.   Комисията може да разреши участието на наблюдатели от държавите от ЕИП и от присъединяващите се държави. Тези наблюдатели се определят съгласно критериите, посочени в параграф 1.

3.   Държавите-членки, държавите от ЕИП и присъединяващите се страни уведомяват Комисията за имената и координатите на лицата, които те са определили за участие, както и за всяка последваща промяна, свързана с тях.

4.   Имената на определените членове се публикуват на интернет страницата на i2010 (www.europa.eu.int/i2010). Списъкът с имената на членовете се актуализира от Генерална дирекция „Информационно общество и медии“ всеки път, когато някоя от държавите-членки уведоми за извършена промяна.

Член 4

Функциониране

1.   Групата се председателства от Комисията.

2.   Комисията има право след консултиране с Групата да създаде подгрупи за проучване на определени въпроси в рамките на мандат, определен от Групата; тези подгрупи се разпускат след изпълнение на поставените им задачи.

3.   Комисията може да поиска от експертите или от наблюдателите, които имат специфични компетенции по дадена тема от дневния ред, да участват в разискванията на Групата или подгрупата, ако се прецени, че това е полезно и/или необходимо.

4.   Получената информация по време на участието в разискванията на Групата или подгрупата не подлежат на разгласяване, ако Комисията определи, че те се отнасят до поверителни въпроси.

5.   Групата приема свой правилник за работа на базата на стандартния правилник за работа (2).

6.   Комисията може да публикува всяко резюме, заключение, частично заключение или работен документ на Групата.

Член 5

Разходи за заседания

Комисията възстановява разходите по пътуването и пребиваването на членовете, експертите и наблюдателите, свързани с работата на Групата, съгласно действащите разпоредби на Комисията. Членовете не получават заплащане за функциите, които изпълняват.

Разходите за заседания се възстановяват в границите на наличните финансови средства, отпуснати на съответните служби в рамките на ежегодната процедура по предоставяне на финансови ресурси.

Член 6

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага до 31 декември 2010 г. Комисията трябва да вземе решение за евентуалното му продължение преди тази дата.

Съставено в Брюксел на 15 март 2006 година.

За Комисията

Viviane REDING

Член на Комисията


(1)  COM(2005) 229 окончателен.

(2)  Приложение III към SEC(2005) 1004 от 27 юли 2005 г.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

35


32006D0216


L 080/76

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 16 март 2006 година

относно публикуването на изискванията на стандарт EN 143:2000 „Средства за защита на дихателните органи — филтри за частици — изисквания, изпитвания, маркировка“ в съответствие с Директива 89/686/ЕИО на Съвета (лични предпазни средства)

(нотифицирано под номер C(2006) 777)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/216/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/686/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки в областта на личните предпазни средства (1), и по-специално член 6, параграф 1 от нея,

като взе предвид становището на постоянния комитет, създаден в приложение на член 5 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., относно процедура по информиране в областта на техническите стандарти и наредби (2),

като има предвид, че:

(1)

Директива 89/686/ЕИО предвижда, че личните предпазни средства могат да бъдат пускани на пазара и пускани в употреба само ако при правилна поддръжка и употреба по предназначение предпазват здравето и осигуряват безопасността на потребителите, без да увреждат здравето или нарушават безопасността на други лица, домашни животни или вещи.

(2)

В приложение на член 5 от Директива 89/686/ЕИО личните предпазни средства, които имат маркировка „ЕО“, за които производителят е в състояние да представи декларацията за съответствие и типовия сертификат „ЕО“, издаден от нотифицирания орган, удостоверяващ съответствието със съответните национални стандарти, за транспониране на хармонизираните стандарти, позоваванията на които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз от Комисията, се приема, че отговарят на основните изисквания за здраве и безопасност, предвидени в член 3 и изложени в приложение II към нея. Държавите-членки са длъжни да публикуват позоваванията на националните стандарти, които транспонират хармонизираните стандарти.

(3)

В приложение на член 6, параграф 1 от Директива 89/686/ЕИО Комисията и Франция депозираха изрично възражение, в смисъл че стандарт EN 143:2000 „Средства за защита на дихателните органи — филтри за частици — изисквания, изпитвания, маркировка“, одобрен от Европейския комитет по стандартизация (CEN) на 7 януари 2000 г., позоваванията на който са публикувани за първи път в Официален вестник на Европейския съюз на 24 януари 2001 г. (3), не отговаря напълно на основните изисквания за здраве и безопасност, предвидени в Директива 89/686/ЕИО по отношение на филтрите за частици, ефективността на филтриране на които се основава напълно или отчасти на използването на електрически заредени несъдържащи вълна влакна, по-долу наричани „електростатични влакна“.

(4)

Изпитванията, осъществени за определяне на ефективността на филтриране на различните типове филтри за частици, показват, че използваната процедура по изпитване за измерване на проникването при филтриране така както тя е определена в клаузи 8.7.2.4, последно изречение, и 8.7.3.4, последно изречение от стандарт EN 143:2000, по силата на който проникването се измерва три минути след началото на аерозолното изпитване, не позволява да се гарантира спазването на основно изискване 3.10.1 за здраве и безопасност („защита на дихателните органи“), предвидено в приложение II към Директива 89/686/ЕИО по отношение на електростатичните филтри.

(5)

Също така бе забелязано, че ефективността на филтриране на този тип филтри може да се влоши бързо по време на употреба. Ефективността на филтрирането така както тя е определена от стандартизираната процедура по изпитване — три минути след началото на изпитването — може да бъде пренебрежимо малка във всеки един момент след тези три минути. Спадането на ефективността може да бъде чувствително и вследствие на това да окаже негативно влияние върху класа на защита на даден електростатичен филтър, както и върху свързаната с него информация. Когато класът на защита се приема като несъответстващ по време на употреба, потенциалното излагане на атмосферни частици може да навреди сериозно на здравето и на безопасността на потребителя. Резултатите от изпитванията също така позволяват да се предположи, че е възможна загуба на ефективност на филтрирането на електростатичните филтри в случай на нерегулярна употреба.

(6)

Предвид тези резултати клаузи 8.7.2.4, последно изречение, и 8.7.3.4, последно изречение от стандарт EN 143:2000 не позволяват също така да се гарантира спазването на основни изисквания за здраве и безопасност 1.1.1 („Ергономия“), 1.1.2.1 („Възможно най-високо ниво на защита“) и 1.1.2.2 („Класове на защита, подходящи за различни нива на риск“) от приложение II към Директива 89/686/ЕИО по отношение на електростатичните филтри. Освен това клауза 10 на стандарта не позволява да се гарантира спазването на основно изискване за здраве и безопасност 1.4, буква б) („Информация, предоставяна от производителя“), като се има предвид, че не се изисква никакво предупреждение относно намаляването на ефективността на филтриране на електростатичните филтри с течение на времето.

(7)

Поради това други свързани с тях хармонизирани стандарти, които предвиждат изпитванията да бъдат осъществявани в съответствие със стандарт EN 143:2000 или предвиждат процедура по измерване по време на изпитванията, която е идентична на предвидената в стандарт EN 143:2000, също така не позволяват да се гарантира спазването на упоменатите по-горе основни изисквания за здраве и безопасност на Директива 89/686/ЕИО по отношение на електростатичните филтри.

(8)

По искане на Комисията Европейският комитет по стандартизация — CEN, Технически комитет CEN/TC 79 „Средства за защита на дихателните органи“, започна да преразглежда стандарт EN 143:2000 с цел да отстрани описаните недостатъци. В очакване на това преразглеждане и в интерес на безопасността и сигурността от правна гледна точка публикуването на позоваванията на стандарт EN 143:2000 трябва да бъде придружено от съответно предупреждение, което също така трябва да бъде вземано под внимание по отношение на свързаните с него хармонизирани стандарти. Държавите-членки са длъжни да добавят идентично предупреждение към националните стандарти, които транспонират този хармонизиран стандарт.

(9)

Следователно позоваванията на хармонизирания стандарт EN 143:2000 трябва да бъдат публикувани отново, като се има предвид посоченото по-горе,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Позоваванията на хармонизирания стандарт EN 143:2000 се заменят с предвидения в приложението текст.

Член 2

В случаите, когато в приложение на член 5, параграф 4 от Директива 89/686/ЕИО държавите-членки публикуват позоваванията на националните стандарти, които транспонират предвидените в член 1 хармонизирани стандарти, те трябва да добавят към тази публикация предупреждение, което е идентично на предвиденото в текста, фигуриращ в приложението към настоящото решение.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 399, 30.12.1989 г., стр. 18. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(3)  ОВ С 21, 24.1.2001 г., стр. 2.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Публикуване на позоваванията на европейските хармонизирани стандарти в съответствие с Директива 89/686/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на личните предпазни средства

ESO (1)

Позоваване и наименование на хармонизирания стандарт (и референтен документ)

Първо публикуване в ОВ

Позоваване на заменения стандарт

Дата на прекратяване на предполагаемото наличие на съответствие на заменения стандарт (2)

CEN

EN 143:2000 Средства за защита на дихателните органи — филтри за частици — изисквания, изпитвания, маркировка

24.1.2001 г.

EN 143:1990

Изтекла дата (31.8.2000 г.)

Предупреждение: По отношение на филтрите за частици, ефективността на филтриране на които се получава напълно или отчасти чрез използването на материали на основата на електрически заредени несъдържащи вълна влакна, настоящата публикация не засяга клаузи 8.7.2.4, последно изречение, 8.7.3.4, последно изречение и 10 от стандарта, за които няма предполагаемо наличие на съответствие с основните изисквания за здраве и безопасност на Директива 89/686/ЕИО. Това предупреждение трябва също така да бъде взето под внимание при прилагането на следните хармонизирани стандарти: EN 149:2001; EN 405:2001; EN 1827:1999; EN 12083:1998; EN 12941:1998; EN 12941:1998/A1:2003; EN 12942:1998; EN 12942:1998/A1:2002; EN 13274-7:2002.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Всяка информация относно достъпа до стандартите може да бъде получена или от европейските органи по стандартизация, или от националните органи по стандартизация, списъкът на които фигурира в Директива 98/34/ЕО.

Публикуването на позоваванията в Официален вестник на Европейския съюз не налага стандартите да бъдат налични на всички езици на Общността.

Този списък заменя предишните списъци, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. Комисията осигурява актуализирането на настоящия списък.

За повече информация може да се използва следният интернет адрес: http://europa.eu.int/comm/enterprise/newapproach/standardization/harmstds)


(1)  ESO: Европейска организация по стандартизация:

CEN: rue de Stassart/Stassartstraat 36, B-1050 Brussels, тел.: (32-2) 550 08 11; факс: (32-2) 550 08 19 (http://www.cenorm.be)

CENELEC: rue de Stassart/Stassartstraat 35, B-1050 Brussels, тел.: (32-2) 519 68 71; факс: (32-2) 519 69 19 (http://www.cenelec.org)

ETSI: 650, route des Lucioles, F-06921 Sophia-Antipolis, тел.: (33) 492 94 42 00; факс: (33) 493 65 47 16 (http://www.etsi.org)

(2)  Датата на прекратяване на предполагаемото наличие на съответствие в общи линии трябва да съответства на датата на изтегляне („dow“), определена от Европейската организация по стандартизация, но потребителите на тези стандарти трябва да обърнат внимание на факта, че в някои случаи е възможно това да не е така.

Предупреждение: По отношение на филтрите за частици, ефективността на филтриране на които се получава напълно или отчасти чрез използването на материали на основата на електрически заредени несъдържащи вълна влакна, настоящата публикация не засяга клаузи 8.7.2.4, последно изречение, 8.7.3.4, последно изречение и 10 от стандарта, за които няма предполагаемо наличие на съответствие с основните изисквания за здраве и безопасност на Директива 89/686/ЕИО. Това предупреждение трябва също така да бъде взето под внимание при прилагането на следните хармонизирани стандарти: EN 149:2001; EN 405:2001; EN 1827:1999; EN 12083:1998; EN 12941:1998; EN 12941:1998/A1:2003; EN 12942:1998; EN 12942:1998/A1:2002; EN 13274-7:2002.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

38


32006L0033


L 082/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/33/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 20 март 2006 година

за изменение на Директива 95/45/ЕО относно сънсет жълто FCF (E 110) и титаниев диоксид (E 171)

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителните добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (1), и по-специално член 3, параграф 3, буква а) от нея,

след консултации с Европейския орган по безопасност на храните,

като има предвид, че:

(1)

Директива 95/45/ЕО на Комисията от 26 юли 1995 г. за определяне на специфичните критерии за чистота на оцветителите, които са предназначени за влагане в храни (2), определя критериите за чистота, които се прилагат за оцветителите, посочени в Директива 94/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1994 г. относно оцветителите за влагане в храни (3).

(2)

Използването на сънсет жълто FCF (E 110) като оцветител в някои храни е разрешено съгласно Директива 94/36/ЕО. Доказано е научно, че при някои условия може да се образува судан I (1-(фенилазо)-2-нафтол) като примес при производството на сънсет жълто. Оцветителят судан I е забранен и представлява нежелано вещество в храните. По тази причина неговото присъствие в сънсет жълто би трябвало да бъде ограничено до съдържание под прага за откриване, тоест 0,5 mg/kg. Следователно е необходимо да бъде изменен критерият за чистота на сънсет жълто FCF (E 110).

(3)

Необходимо е да се вземат предвид спецификациите и техниките на анализ, свързани с хранителните добавки, които фигурират в Codex alimentarius, изготвен от Съвместния експертен комитет на ФAO/СЗО по хранителните добавки (JECFA). JECFA разработи методическа програма за заместване на теста за тежки метали (изразени в олово) във всички съществуващи спецификации относно добавките, с подходящи пределни стойности за отделните метали. Пределните стойности за сънсет жълто FCF (E 110) следва да бъдат съответно изменени.

(4)

Използването на титаниев диоксид (E 171) като оцветител в някои храни е разрешено съгласно Директива 94/36/ЕО. Титаниевият диоксид може да бъде произвеждан под формата на кристали анатаз (октаедрит) или рутил. Формата във вид на плочки на титаниеводиоксидния минерал рутил се различава от анатаза (октаедрита) по своята структура и оптически свойства (външно наподобяване на седеф). Използването на титаниеводиоксидния минерал рутил на плочки е необходимо от технологична гледна точка като оцветител за храни и за покритие на хранителни добавки под формата на таблетки. На 7 декември 2004 г. Европейският орган по безопасността на храните посочи, че използването на титаниеводиоксидния минерал рутил на плочки или в аморфно състояние не представлява опасност за здравето. Следователно критериите за чистота за титаниевия диоксид (E 171) следва да бъдат съответно изменени, за да се включат едновременно формите анатаз (октаедрит) и рутил на това вещество.

(5)

Директива 95/45/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(6)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложението към Директива 95/45/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 10 април 2007 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 март 2006 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията


(1)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 226, 22.9.1995 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/47/ЕО (ОВ L 113, 20.4.2004 г., стр. 24).

(3)  ОВ L 237, 10.9.1994 г., стр. 13. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Част Б от приложението към Директива 95/45/ЕО се изменя, както следва:

1.

Текстът относно сънсет жълто FCF (Е 110) се заменя със следното:

„E 110 СЪНСЕТ ЖЪЛТО FCF

Синоними

CI хранително жълто 3, жълто-оранжево S

Определение

Сънсет жълто FCF се състои основно от двунатриев 2-хидрокси-1-(4-сулфонатофенилазо) нафталин-6-сулфонат и спомагателни оцветяващи вещества в съчетание с натриев хлорид и/или натриев сулфат като основни безцветни компоненти.

Сънсет жълто FCF се описва като натриева сол. Допуска се описание и като калциева и калиева сол.

Категория

Моноазо

Цветови индексен №

15985

EINECS

220-491-7

Химично наименование

Двунатриев 2-хидрокси-1-(4-сулфонатофенилазо) нафталин-6-сулфонат

Химична формула

C16H10N2Na2O7S2

Молекулно тегло

452,37

Състав

Не по-малко от 85 % от общо всички оцветители, изразени като натриева сол

E1 % 1 cm 555 при приблизително 485 nm във воден разтвор при pH 7

Описание на продукта

Оранжево-червен прах или гранули

Идентификация

А.

Спектрометрия

Максимално поглъщане във вода при приблизително 485 nm при pH 7

Б.

Оранжев воден разтвор

 

Чистота

Неразтворими във вода вещества

Не повече от 0,2 %

Спомагателни оцветители

Не повече от 5,0 %

1-(фенилазо)-2-нафтол (судан I)

Не повече от 0,5 mg/kg

Органични съединения, които не са оцветители:

 

4-аминобензен-1-сулфонова киселина

3-хидроксинафталин-2,7-дисулфонова киселина

6-хидроксинафталин-2-сулфонова киселина

7-хидроксинафталин-1,3-дисулфонова киселина

4,4′-диазоаминоди(бензен-сулфонова киселина)

6,6′-оксиди(нафталин-2-сулфонова киселина)

Общо не повече от 0,5 %

Несулфонирани първични ароматни амини

Не повече от 0,01 % (във вид на анилин)

Вещества, които могат да бъдат извлечени с етер

Не повече от 0,2 % (при неутрални условия)

Арсен

Не повече от 3 mg/kg

Олово

Не повече от 2 mg/kg

Живак

Не повече от 1 mg/kg

Кадмий

Не повече от 1 mg/kg“

2.

Текстът относно титаниевия диоксид (Е 171) се заменя със следното:

„E 171 ТИТАНИЕВ ДИОКСИД

Синоними

Бял пигмент CI 6

Определение

Титаниевият диоксид се състои основно от чист титаниеводиоксиден анатаз (октаедрит) и/или рутил, който може да се покрие с малки количества двуалуминиев триоксид и/или силициев диоксид за подобряване на технологичните свойства на продукта.

Категория

Неорганичен

Цветови индексен №

77891

EINECS

236-675-5

Химично наименование

Титаниев диоксид

Химична формула

TiO2

Молекулно тегло

79,88

Състав

Не по-малко от 99 %, изчислени на базата на несъдържащ двуалуминиев триоксид и силициев диоксид продукт

Описание на продукта

Бял до леко оцветен прах

Идентификация

Разтворимост

Неразтворим във вода и в органични разтворители. Разтваря се бавно във флуороводородна киселина и в гореща концентрирана сярна киселина.

Чистота

Загуби при сушене

Не повече от 0,5 % (при 105 °С в продължение на 3 часа)

Загуби при накаляване

Не повече от 1,0 % въз основа на несъдържащ летливи вещества продукт (при 800 °C)

Алуминиев оксид и/или силиконов диоксид

Общо не повече от 2,0 %

Вещества, разтворими в разтвор от 0,5 N HCl

Не повече от 0,5 % на несъдържащ двуалуминиев триоксид и силициев диоксид продукт, а за продуктите, които съдържат двуалуминиев триоксид и/или силициев диоксид — не повече от 1,5 % въз основа на продукта в състоянието, в което се пуска в продажба.

Водоразтворими вещества

Не повече от 0,5 %

Кадмий

Не повече от 1 mg/kg

Антимон

Не повече от 50 mg/kg при пълно разтваряне

Арсен

Не повече от 3 mg/kg при пълно разтваряне

Олово

Не повече от 10 mg/kg при пълно разтваряне

Живак

Не повече от 1 mg/kg при пълно разтваряне

Цинк

Не повече от 50 mg/kg при пълно разтваряне.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

42


32006L0034


L 083/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/34/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 21 март 2006 година

за изменение на приложението към Директива 2001/15/ЕО с цел включване на някои вещества

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храните, предназначени за специална хранителна употреба (1), и по-специално член 4, параграф 2 от нея,

след консултации с Европейския орган по безопасност на храните,

като има предвид, че:

(1)

Директива 2001/15/ЕО на Комисията от 15 февруари 2001 г. относно веществата, които могат да се добавят за специални хранителни цели в храните за специална хранителна употреба (2) определя някои категории вещества и отбелязва за всяка една от тях химическите вещества, които могат да бъдат използвани при производството на храни, предназначени за специфична хранителна употреба.

(2)

В приложението към Директива 2001/15/ЕО следва да бъдат вписани химическите вещества, които са били оценени от Европейския орган по безопасност на храните (наричан по-долу „Органа“) и относно които е изразено положително научно становище.

(3)

Органът предостави и публикува наскоро положително научно становище за някои витамини и минерални вещества.

(4)

Необходимо е да бъде заменено заглавието на категорията „фолиева киселина“, за да се вземе под внимание включването на други форми на фолати в приложението към Директива 2001/15/ЕО.

(5)

Директива 2001/15/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(6)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложението към Директива 2001/15/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 31 декември 2006 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 март 2006 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията


(1)  ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 52, 22.2.2001 г., стр. 19. Директива, изменена с Директива 2004/5/ЕО (ОВ L 14, 21.1.2004 г., стр. 19).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложението към Директива 2001/15/ЕО се изменя, както следва:

1.

В раздела относно категория 1. Витамини:

а)

Заглавието „ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА“ се заменя със заглавието „ФОЛАТИ“.

б)

Под заглавието „ФОЛАТИ“ се добавя следният ред:

Вещество

Условия за употреба

Всички ХСХУ

ХСМЦ

„—

калциев L-метилфолат

х“

 

2.

В раздела относно категория 2. Минерали под заглавието „МАГНЕЗИЙ“ се добавя следният ред:

Вещество

Условия за употреба

Всички ХСХУ

ХСМЦ

„—

магнезиев L-аспартат

 

x“

3.

В раздела относно категория 2. Минерали под заглавието „ЖЕЛЯЗО“ се добавя следният ред:

Вещество

Условия за употреба

Всички ХСХУ

ХСМЦ

„—

железен бисглицинат

x“

 


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

44


32006D0252


L 091/48

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 27 март 2006 година

за изменение на Решение 1999/217/ЕО относно регистъра на ароматичните вещества, използвани във или върху храни

(нотифицирано под номер C(2006) 899)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/252/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2232/96 на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 1996 г. за установяване на общностна процедура за ароматичните вещества, използвани или предназначени за използване във или върху храни (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 2232/96 определя процедура на Общността за ароматичните вещества, използвани или предназначени за използване във или върху храни. Посоченият регламент предвижда приемането на регистър на ароматичните вещества (наричан по-долу „регистъра“), след нотифицирането от страна на държавите-членки на списък на ароматичните вещества, които могат да бъдат използвани във или върху хранителните продукти, продавани в търговската мрежа на тяхна територия, и след извършване на преглед на това нотифициране от страна на Комисията. Този регистър бе приет с Решение 1999/217/ЕО на Комисията (2).

(2)

Освен това Регламент (ЕО) № 2232/96 предвижда приемането на програма за оценяване на ароматичните вещества, с цел да се провери дали тези вещества отговарят на общите критерии за употреба на ароматичните вещества, определени в приложението към посочения регламент.

(3)

Съвместният експертен комитет на ФAO/СЗО по хранителните добавки (JECFA) стигна до заключение по време на своето шестдесет и пето заседание от 7 до 16 юни 2005 г., че ацетамидът (FL 16.047) е определено канцерогенен при мишки и плъхове, и въпреки че начинът на протичане на канцерогенезата не е установен, не може да бъде изключена възможността за съществуването на генотоксичен механизъм. JECFA преценява, че това вещество не е подходящо за използване като ароматизант. Следователно ацетамидът не отговаря на общите критерии, посочени в приложението към Регламент (ЕО) № 2232/96 и трябва да бъде заличен от регистъра.

(4)

Решение 1999/217/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(5)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

В част А от приложението към Решение 1999/217/ЕО редът в таблицата относно вещество с номер FL 16.047 (ацетамид) се заличава.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 март 2006 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията


(1)  ОВ L 299, 23.11.1996 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 84, 27.3.1999 г., стр. 1. Решение, последно изменено с Решение 2005/389/ЕО (ОВ L 128, 21.5.2005 г., стр. 73).


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

45


32006R0507


L 092/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 507/2006 НА КОМИСИЯТА

от 29 март 2006 година

за издаване на разрешения за търговия при определени условия на лекарствени продукти за хуманна употреба, които влизат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и относно създаване на Европейска агенция по лекарствата (1), и по-специално член 14, параграф 7 от него,

като има предвид, че:

(1)

Преди да се получи разрешение за търговия в една или няколко държави-членки, лекарствените продукти, за хуманна употреба, трябва по принцип да бъдат предмет на задълбочени проучвания с цел да се гарантира тяхната безвредност, качество и ефективност при употребата им върху определена целева група от населението. Правилата и процедурите за получаване на разрешение за търговия са определени в Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (2), както и в Регламент (ЕО) № 726/2004.

(2)

Въпреки това при някои категории лекарствени продукти с цел да се отговори на неудовлетворените медицински нужди на пациентите и в интерес на общественото здраве може да се окаже необходимо да бъдат издавани разрешения за търговия, наричани по-долу „разрешения за търговия при определени условия“, които се основават на представянето на недостатъчно пълни данни в сравнение с нормално изискваните и по отношение на които се прилагат специфични задължения. Въпросните категории са следните: лекарствените продукти, предназначени за лечение, превенция или медицинско диагностициране на тежки инвалидизиращи заболявания или на болести с потенциално летален изход, лекарствени продукти за употреба при спешни ситуации в отговор на заплахи за общественото здраве, признати или от Световната здравна организация (СЗО) или от Общността съгласно Решение № 2119/98/EО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г. относно създаване на мрежа за епидемиологично наблюдение и контрол върху инфекциозните заболявания в Общността (3), и лекарствените продукти, обозначени като лекарства сираци съгласно Регламент (EО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 г. за лекарствата сираци (4).

(3)

Когато данните, на които се основава становище за издаване на разрешение за търговия при определени условия, не са пълни в достатъчна степен, съотношението полза/риск, така както е определено в член 1, параграф 28а от Директива 2001/83/ЕО следва да бъде положително. Освен това ползите за общественото здраве, произтичащи от непосредственото наличие на въпросния лекарствен продукт на пазара, трябва да имат превес над риска, свързан с факта, че не са събрани всички допълнителни данни.

(4)

Когато се предоставят разрешения за търговия при определени условия, те трябва да бъдат ограничени до случаите, когато единствено клиничната документация на досието за искане на разрешение е непълна в сравнение с това, което се изисква обикновено. Непълни предклинични и фармацевтични данни могат да бъдат приемани единствено за лекарствени продукти, предназначени за употреба при спешни ситуации в отговор на заплахи за общественото здраве.

(5)

За да се улесни достъпът до лекарствени продукти на пациенти, чиито медицински нужди не са удовлетворени, като същевременно се избягва предоставянето на разрешения за лекарствени продукти с неблагоприятно съотношение на риск/полза, е необходимо по отношение на тези разрешения за търговия да се прилагат специфични задължения. Титулярът на разрешението е длъжен за приключи или да предприеме изследвания, които да потвърдят, че съотношението полза/риск е положително, и да дадат отговор на всички въпроси, свързани с качеството, безвредността и ефективността на лекарствения продукт.

(6)

Разрешенията за търговия при определени условия се различават от разрешенията за търговия, предоставяни при изключителни обстоятелства съгласно разпоредбите на член 14, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 726/2004. Разрешението за търговия при определени условия се предоставя, преди да бъдат налични всички данни. Обаче то не може да зависи от определени условия за неопределен период от време. След представяне на липсващите данни трябва да бъде възможна неговата замяна с разрешение за търговия, което не е свързано със съблюдаването на определени условия, тоест не зависи от изпълнението на специфични задължения. Но същевременно обикновено се оказва, че никога не е възможно да се представи пълна документация, когато става въпрос за случаите на разрешения за търговия, предоставяни при изключителни обстоятелства.

(7)

Необходимо е да се уточни също така, че заявленията за разрешение за търговия при определени условия могат да бъдат предмет на ускорена процедура по оценяване, съгласно разпоредбите на член 14, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 726/2004.

(8)

Като се има предвид, че разпоредбите на Регламент (ЕО) № 726/2004 се прилагат по отношение на разрешенията за търговия при определени условия, освен ако разпоредбите на настоящия регламент не предвиждат друго, процедурата по оценяване на заявление за издаване на разрешение за търговия при определени условия е нормалната процедура, определена в Регламент (ЕО) № 726/2004.

(9)

Съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 разрешенията за търговия при определени условия са валидни за период от една година с възможност за подновяване. Срокът за внасяне на заявлението за подновяване е шест месеца преди изтичането на срока на валидност на разрешението за търговия и становището на Европейската агенция по лекарствата относно постъпилото заявление (наричана по-долу „Агенцията“) трябва да бъде прието в срок от деветдесет дни след неговото получаване. За да се гарантира, че лекарствените продукти няма да бъдат изтеглени от пазара, освен ако това не се налага от съображения, свързани с общественото здраве, при положение че заявлението е внесено в определения срок, разрешението за търговия при определени условия трябва да бъде валидно до момента, в който Комисията вземе решение съгласно процедурата по оценка на заявлението за подновяване.

(10)

Необходимо е на пациентите и на медицинските представители да бъде предоставена ясна информация за характера на условията относно тези разрешения. Следователно тази информация трябва изрично да фигурира в резюмето на характеристиките на продукта и в упътването на въпросния лекарствен продукт.

(11)

Необходимо е да се въведе засилен фармакологичен надзор за лекарствените продукти, получили разрешение за търговия при определени условия, като се има предвид че Директива 2001/83/EО и Регламент (ЕО) № 726/2004 вече предоставят адекватни продукт за тази цел. Въпреки това е необходимо да се определи календарен график за представяне на периодично актуализираните доклади относно безвредността, така че да се вземе под внимание ежегодното подновяване на разрешенията за търговия при определени условия.

(12)

Планирането на изследванията и представянето на заявление за разрешение за търговия се извършва на ранен етап от разработването на лекарствения продукт. Това планиране зависи пряко от възможността за получаване или не на разрешение за търговия при определени условия. По тази причина е необходимо да се предвиди механизъм, който да позволява на Агенцията да съобщава на предприятията становището си относно това, доколко определен лекарствен продукт влиза в полето на приложение на настоящия регламент. Това становище трябва да представлява допълнителна услуга към предоставеното от Агенцията научно становище.

(13)

Предвидените мерки в настоящия регламент са съобразени със становището на Постоянния комитет за лекарствени продукти за хуманна употреба,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Настоящият регламент определя правилата, регулиращи издаването на разрешенията за търговия, спрямо които се прилагат специфични задължения съгласно разпоредбите на член 14, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 726/2004, наричани по-долу „разрешения за търговия при определени условия“.

Член 2

Поле на приложение

Настоящият регламент се прилага по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба, който влизат в обхвата на член 3, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 726/2004 и принадлежат към една от следните категории:

1)

лекарствени продукти, предназначени за лечение, превенция или медицинско диагностициране на тежки инвалидизиращи заболявания или на болести с потенциално летален изход;

2)

лекарствени продукти, предназначени за употреба при спешни ситуации в отговор на заплахи за общественото здраве, надлежно признати за такива от Световната здравна организация (СЗО) или от Общността в рамките на Решение № 2119/98/EО;

3)

лекарствени продукти, предназначени за лечение на редки заболявания, обозначени като „лекарства сираци“ съгласно член 3 от Регламент (EО) № 141/2000.

Член 3

Заявления или предложения

1.   Заявление за разрешение за търговия при определени условия може да бъде представено от заявителя едновременно със заявление на основание член 6 от Регламент (ЕО) № 726/2004. Заявлението трябва да се придружава от информация, която показва че лекарственият продукт влиза в полето на приложение на настоящия регламент и отговаря на изброените в член 4, параграф 1 изисквания.

Агенцията информира незабавно Комисията за заявленията за издаване на разрешение за търговия при определени условия.

2.   Комитетът за лекарствените продукти за хуманна употреба, наричан по-долу „Комитетът“, може след провеждане на консултации със заявителя да предложи издаването на разрешение за търговия при определени условия в своето становище относно внесено заявление на основание член 6 от Регламент (ЕО) № 726/2004.

Член 4

Изисквания

1.   Разрешение за търговия при определени условия може да бъде издадено, когато Комитетът установи, че въпреки липсата на предоставени пълни клинични данни за безвредността и ефективността на лекарствения продукт, са спазени всички посочени по-долу изисквания:

а)

съотношението полза/риск на лекарствения продукт, така както е определено в член 1, параграф 28а от Директива 2001/83/ЕО, е положително;

б)

съществува вероятност заявителят да представи впоследствие подробните клинични данни;

в)

лекарственият продукт отговаря на неудовлетворени медицински нужди;

г)

ползите за общественото здраве, произтичащи от непосредственото наличие на въпросния лекарствен продукт на пазара, трябва да имат превес над риска, свързан с факта, че не са събрани всички допълнителни данни.

При спешните ситуации, посочени в член 2, параграф 2, може да бъде издадено разрешение за търговия при определени условия при спазване на изискванията, посочени в букви от а) до г) от настоящия параграф и когато предклиничните или фармацевтичните данни не са пълни.

2.   За целите на параграф 1, буква в) изразът „неудовлетворени медицински нужди“ означава заболяване, за което не съществува задоволителен метод за диагностициране, превенция или разрешено лечение в Общността или дори ако такъв метод съществува, въпросният лекарствен продукт би допринесъл значителна терапевтична полза на болните.

Член 5

Специфични задължения

1.   По силата на специфичните задължения титулярът на разрешение за търговия при определени условия е длъжен за приключи провежданите изследвания или да проведе нови, за да се потвърди, че съотношението полза/риск е положително и да предостави допълнителните данни, предвидени в член 4, параграф 1.

Освен това специфични задължения могат да бъдат наложени по отношение на събирането на данни по линия на фармакологичния надзор.

2.   Специфичните задължения, посочени в параграф 1, и календарният график за тяхното изпълнение трябва да бъдат точно определени в разрешението за търговия при определени условия.

3.   Агенцията прави публично достояние специфичните задължения и графика за тяхното изпълнение.

Член 6

Подновяване на разрешението

1.   След едногодишен период на валидност разрешението за търговия при определени условия може да бъде подновявано всяка година.

2.   Заявлението за подновяване се представя в Агенцията най-малко шест месеца преди изтичането на срока на валидност на разрешението за търговия при определени условия, придружено от междинен доклад относно съблюдаването на специфичните задължения, на които разрешението се подчинява.

3.   Комитетът прави оценка на заявлението за подновяване, като отчита факта, че съотношението риск/полза трябва да бъде потвърдено и взема предвид специфичните задължения, съдържащи се в разрешението, и определения график за тяхното изпълнение и изразява становище по въпроса дали е необходимо да остави в сила, или да промени специфичните задължения или определения календарен график. Агенцията следи становището на Комитета да бъде съобщено в срок от деветдесет дни след получаването на редовно подадено заявление за подновяване. Това становище се оповестява публично.

4.   След внасянето на дадено заявление за подновяване съгласно изискванията на параграф 2 разрешението за търговия при определени условия остава в сила до приемането на решение от Комисията в съответствие с разпоредбите на член 10 от Регламент (ЕО) № 726/2004.

Член 7

Разрешение за търговия, относно което не се налага спазването на специфични задължения

Когато са изпълнени специфичните задължения, определени съгласно член 5, параграф 1, Комитетът има право да приеме във всеки един момент становище в подкрепа на предоставянето на разрешение за търговия въз основа на разпоредбите на член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 726/2004.

Член 8

Информация относно продукта

Когато определен лекарствен продукт е получил разрешение за търговия при определени условия въз основа на настоящия регламент, това трябва да се посочи ясно в информацията, която фигурира в резюмето на характеристиките на продукта и в упътването за употребата му. В резюмето на характеристиките на продукта трябва също така да се посочи датата, на която разрешението за търговия при определени условия трябва да бъде подновено.

Член 9

Периодично актуализирани доклади относно безвредността

Периодично актуализираните доклади относно безвредността, предвидени в член 24, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 726/2004, се предоставят незабавно на Агенцията и на държавите-членки при поискване, или най-малко веднъж на всеки шест месеца след издаването или подновяването на разрешение за търговия при определени условия.

Член 10

Становище на Агенцията преди подаване на заявлението за издаване на разрешение за търговия

Всяко лице, което възнамерява да подаде заявление за разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт, може да поиска от Агенцията да изрази становище, като посочи дали даден лекарствен продукт, който е в процес на разработване за определена терапевтична употреба, влиза в една от определените в член 2 категории и дали отговаря на изискванията, посочени в член 4, параграф 1, буква в).

Член 11

Основни насоки

Агенцията определя основните насоки относно научните аспекти и практическите разпоредби, необходими за прилагане на настоящия регламент. Тези основни насоки се приемат след провеждане на консултации със заинтересованите страни и положително становище на Комисията.

Член 12

Преходни разпоредби

Настоящият регламент се прилага по отношение на заявленията, които вече са подадени към момента на влизането му в сила.

Член 13

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 29 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67. Директива, последно изменена с Директива 2004/27/ЕО (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 34).

(3)  ОВ L 268, 3.10.1998 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(4)  ОВ L 18, 22.1.2000 г., стр. 1.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

49


32006L0037


L 094/32

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/37/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 30 март 2006 година

за изменение на приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел включване на някои вещества

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на добавките към храни (1), и по-специално член 4, параграф 5 от нея,

след консултации с Европейския орган по безопасност на храните,

като има предвид, че:

(1)

Директива 2002/46/ЕО определя витамините и минералите, и по-специално формите на всеки един от тях, които могат да бъдат използвани за производството на хранителни добавки.

(2)

Витамините и минералните вещества, които са били оценени от Европейския орган по безопасност на храните (наричан по-долу „Органа“) и относно които е изразено положително научно становище, следва да бъдат включени в приложенията към Директива 2002/46/ЕО.

(3)

Органът предостави и публикува наскоро положително научно становище за някои витамини и минерални вещества.

(4)

Необходимо е да бъде заменено заглавието на категорията „фолиева киселина“, за да се вземе под внимание включването на други форми на фолати в приложение II към Директива 2002/46/ЕО.

(5)

Директива 2002/46/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(6)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение II към Директива 2002/46/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 30 април 2007 г. Те съобщават незабавно на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 30 март 2006 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията


(1)  ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение II към Директива 2002/46/ЕО се изменя, както следва:

1.

В раздел А. Витамини:

а)

заглавието „10. ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА“ се заменя с „10. ФОЛАТИ“

б)

под заглавието 10. ФОЛАТИ се добавя следният ред:

„б)

калциев L-метилфолат.“

2.

В раздел Б. Минерални вещества се добавя следният ред преди думите „меден карбонат“:

„железен бисглицинат“.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

51


32006L0024


L 105/54

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/24/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 март 2006 година

за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (3) изисква от държавите-членки да защитават правата и свободите на физическите лица по отношение обработката на лични данни, и по-специално тяхното право на лична неприкосновеност, за да се осигури свободното движение на лични данни в Общността.

(2)

Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защитата на неприкосновеността в електронния съобщителен сектор (директива за неприкосновеността и електронните съобщения) (4) превръща принципите, дефинирани в Директива 95/46/EО в специфични правила за сектора на електронните съобщения.

(3)

Членове 5, 6 и 9 от Директива 2002/58/ЕО постановяват правилата, които се прилагат от доставчиците на мрежи и услуги при обработката на данни за трафика и за местоположението, създадени при използването на електронни съобщителни услуги. Подобни данни трябва да бъдат изтрити или направени анонимни, когато вече не са необходими за предаване на дадено съобщение, с изключение на данните, необходими за изготвяне на абонатни сметки и плащания, свързани с взаимно свързване. При наличие на съгласие определени данни може да бъдат обработвани за маркетингови цели и за предоставянето на услуги с добавена стойност.

(4)

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО определя условията, при които държавите-членки могат да ограничават обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграфи 1, 2, 3 и 4, и член 9 от посочената директива. Всички ограничения от подобен характер трябва да бъдат необходими, подходящи и съразмерни в едно демократично общество за специфичните цели, свързани с обществения ред, тоест с цел да се опази националната сигурност (тоест сигурността на държавата), отбраната, обществената сигурност или за да се предотвратят, разследват, разкриват и преследват криминални престъпления или неоторизирано ползване на електронни съобщителни системи.

(5)

Няколко държави-членки са приели законодателство, което предвижда запазването на данни от доставчиците на услуги с цел предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на криминални престъпления. Тези национални разпоредби се различават значително.

(6)

Правните и техническите разлики между националните разпоредби относно запазването на данни с цел предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на криминални престъпления представляват пречка за вътрешния пазар на електронни съобщения, тъй като доставчиците на услуги трябва да отговарят на различни изисквания за типовете данни за трафик и данни за местоположението, които да бъдат запазвани, както и за условията и продължителността на запазване.

(7)

Заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 19 декември 2002 г. подчертават, че поради значително нарастване на възможностите, предлагани от електронните съобщения, данните, свързани с използването на електронните съобщения, са особено важни и следователно са ценно средство за предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на криминални престъпления, в частност на организираната престъпност.

(8)

Декларацията за борба с тероризма, приета от Европейския съвет на 25 март 2004 г., инструктира Съвета да разгледа мерки за въвеждането на правила, по които доставчиците на услуги да запазват данни за съобщителен трафик.

(9)

Съгласно член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ECHR) всеки има право на зачитане на личния живот и личната кореспонденция. Обществените органи могат да се намесват в упражняването на това право само в съответствие със закона и когато това е необходимо в едно демократично общество, inter alia, в интерес на националната сигурност или обществена безопасност, с цел предотвратяването на безредици или престъпления или за защита правата и свободите на другите. Поради това че запазването на данни се е доказало като необходимо и ефективно средство за разследване при прилагането на законите в няколко държави-членки, и в частност по отношение на сериозни въпроси като организираната престъпност и тероризма, е необходимо да се осигури, че запазваните данни се предоставят на разположение на органите, прилагащи закона, за определен период при условията, предвидени в настоящата директива. Следователно приемането на инструмент за запазването на данни, който да съответства на изискванията на член 8 от ECHR, е една необходима мярка.

(10)

В своята декларация от 13 юли 2005 г., осъждаща терористичните атаки в Лондон, Съветът потвърди необходимостта от възможно най-скорошно приемане на общи мерки за запазването на далекосъобщителни данни.

(11)

Като се има предвид значението на данните за трафик и данните за местоположението за разследване, разкриване и преследване на криминални престъпления, видно от изследванията и практическия опит на няколко държави-членки, необходимо е на европейско равнище да се осигури, че данните, които се създават или обработват от доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи в процеса на предоставянето на съобщителни услуги, се запазват за определен период при условията, предвидени в настоящата директива.

(12)

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО продължава да се прилага за данни, включително и такива, свързани с неуспешни опити за повиквания, запазването на които не се изисква изрично в настоящата директива, и които следователно са извън нейния обхват, също и за запазването на данни за цели, включително и съдебни, които са различни от тези, предмет на настоящата директива.

(13)

Настоящата директива се отнася само за данни, създадени или обработени вследствие на съобщение или съобщителна услуга, и не се отнася за данни, които представляват съдържанието на съобщената информация. Данните трябва да се запазват по начин, който да предотвратява тяхното запазване повече от един път. Под данни, създадени или обработени при предоставянето на съответните съобщителни услуги, разбираме данни, които са достъпни. В частност, по отношение запазването на данни, свързани с електронната поща по Интернет и интернет телефонията, задължението за запазване на данни може да се прилага само по отношение на данни от собствените услуги на доставчиците или на доставчиците на мрежи.

(14)

Технологиите, свързани с електронните съобщения, се променят бързо и законните изисквания на компетентните органи могат да се развиват. С цел да получи съвети и да насърчи обмена на опит по най-добрите практики в тази сфера, Комисията възнамерява да създаде група, съставена от правоприлагащи органи на държавите-членки, асоциации на електронната съобщителна индустрия, представители от Европейския парламент и органи, занимаващи се със защита на данните, включително и от Европейския надзорен орган за защита на данните.

(15)

Директива 95/46/ЕО и Директива 2002/58/ЕО са напълно приложими спрямо данните, запазвани в съответствие с настоящата директива. Член 30, параграф 1, буква в) от Директива 95/46/ЕО изисква консултация с работната група за защита на хората по отношение обработката на лични данни, създадена по член 29 от посочената директива.

(16)

Задълженията на доставчиците на услуги относно мерките за осигуряване качеството на данните, които произтичат от разпоредбите на член 6 от Директива 95/46/ЕО, и техните задължения относно мерките за осигуряване на конфиденциалност и сигурност при обработката на данни, които произтичат от членове 16 и 17 от посочената директива, се прилагат изцяло за данните, запазвани по смисъла на настоящата директива.

(17)

Особено важно е държавите-членки да приемат законодателни мерки, които да осигуряват, че данните, запазвани съгласно настоящата директива, се предоставят на компетентните национални органи само в съответствие с националното законодателство при пълно зачитане на основните права на засегнатите лица.

(18)

В този контекст член 24 от Директива 95/46/ЕО налага на държавите-членки задължението да предвидят санкции за нарушаване на разпоредбите, приети в съответствие с посочената директива. Член 15, параграф 2 от Директива 2002/58/ЕО налага същото задължение по отношение на националните разпоредби, приети в съответствие с Директива 2002/58/ЕО. Рамковото решение на Съвета 2005/222/ПВР от 24 февруари 2005 г. относно атаките срещу информационните системи (5) предвижда умишленият нелегален достъп до информационни системи, включително до данните, запазени в тях, да се наказва като криминално престъпление.

(19)

Правото на всяко лице, на което са причинени щети в резултат на незаконна операция по обработване или на всякакво действие, несъвместимо с националните разпоредби, приети в съответствие с Директива 95/46/ЕО, да получи обезщетение, произтичащо от член 23 от посочената директива, се прилага също и по отношение на незаконната обработка на всякакви лични данни по настоящата директива.

(20)

Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа от 2001 г. и Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни на Съвета на Европа от 1981 г. също така се отнасят за данните, запазвани по смисъла на настоящата директива.

(21)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно да хармонизира задълженията на доставчиците да запазват определени данни и да гарантират, че тези данни са достъпни за целите на разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, както това е определено в националното законодателство на всяка държава-членка, не могат да бъдат задоволително постигнати от държавите-членки и могат следователно поради обхвата и последствията от настоящата директива, да се постигнат по-успешно на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, предвиден в посочения член, настоящата директива не се простира по-далеч от необходимото за реализирането на тези цели.

(22)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. В частност, настоящата директива заедно с Директива 2002/58/ЕО цели да осигури напълно спазването на основните права на гражданите за зачитане на личния живот и личната кореспонденция и за защита на техните лични данни, както това е заложено в членове 7 и 8 от Хартата.

(23)

Като се има предвид, че задълженията на доставчиците на електронни съобщителни услуги трябва да са съразмерни, настоящата директива изисква от тях да запазват само такива данни, които са създадени или обработени в процеса на предоставяне на техните съобщителни услуги. В случай че такива данни не са създадени или обработени от тези доставчици, не съществува задължение за тяхното запазване. Настоящата директива не е предназначена да хармонизира технологиите за съхранение на данни, изборът на които е въпрос за решаване на национално равнище.

(24)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законодателство (6) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността техни собствени таблици, които да илюстрират, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят публично достояние.

(25)

Настоящата директива не нарушава правомощията на държавите-членки да приемат законодателни мерки относно правото на достъп до и ползване на данни от националните органи, определени от тях. Въпросите за достъпа до данни, запазени в съответствие с настоящата директива, от националните органи за такива дейности, както са посочени в член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46/ЕО, попадат извън обхвата на правото на Общността. Независимо от това те могат да бъдат предмет на националното право или да са обект на действия в съответствие с дял VI от Договора за Европейския съюз. Такива закони или действия трябва да зачитат напълно основните права, произтичащи от общите конституционни традиции на държавите-членки и гарантирани от ЕCHR. Според член 8 от ЕCHR, така както е тълкуван от Европейския съд за правата на човека, намесата на обществените органи в правата на лична неприкосновеност трябва да отговаря на изискванията за необходимост и съразмерност и следователно трябва да служи на определени, ясни и легитимни цели и да се осъществява по начин адекватен, съответстващ и не прекален по отношение на целта на намесата,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет и обхват

1.   Настоящата директива има за цел да хармонизира разпоредбите на държавите-членки, свързани със задълженията на доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи по отношение запазването на някои данни, които са създадени или обработени от тях, за да се гарантира, че данните са достъпни за разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, както те са определени в националното право на всяка държава-членка.

2.   Настоящата директива се прилага за данни за трафик и данни за местоположението, както за юридически, така и за физически лица, и на свързаните с тях данни, необходими за идентифицирането на абонат или регистриран ползвател. Тя не се прилага по отношение съдържанието на електронните съобщения, включително и по отношение на информацията, ползвана за справка посредством използване на електронна съобщителна мрежа.

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящата директива се прилагат определенията от Директива 95/46/ЕО, Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно обща регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (7), и Директива 2002/58/ЕО.

2.   За целите на настоящата директива:

a)

„данни“ означава данни за трафик и данни за местоположението и свързаните с тях данни, необходими за идентифициране на абонат или ползвател;

б)

„ползвател“ означава всяко правно образувание или физическо лице, използващо обществено достъпна електронна съобщителна услуга за частни или търговски цели, без непременно да е абонирано за тази услуга;

в)

„телефонна услуга“ означава повиквания (включително гласови, гласова поща, конферентни повиквания и повиквания за данни), допълнителни услуги (включително препращане и прехвърляне на повикване) и услуги чрез изпращане на съобщения и мултимедийни услуги (включително услуга „кратки съобщения“ (SMS), усъвършенствани медийни услуги и мултимедийни услуги);

г)

„идентификатор на ползвателя“ означава уникален идентификатор, присвоен на лицата при абониране или регистриране за услугата за интернет достъп или за интернет съобщителна услуга;

д)

„идентификатор на клетка“ означава идентичността на клетка, от която е генерирано повикване от мобилна телефония или клетката, където то е терминирано;

е)

„неуспешен опит за повикване“ означава съобщение, при което телефонно повикване е успешно свързано, но на него не е било отговорено или е имало намеса в резултат на управлението на мрежата.

Член 3

Задължение за запазване на данни

1.   Чрез дерогация от разпоредбите на членове 5, 6 и 9 от Директива 2002/58/ЕО държавите-членки приемат мерки, за да гарантират, че данните, посочени в член 5 от настоящата директива, са запазени в съответствие с нейните разпоредби до степента, до която тези данни са създадени или обработени от доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, попадащи под тяхната юрисдикция в процеса на предоставяне на съответните съобщителни услуги.

2.   Задължението за запазване на данни, предвидено в параграф 1, включва запазването на данните, посочени в член 5, свързани с неуспешни опити за повикване, когато тези данни са създадени или обработени и съхранени (по отношение на данните за телефония), или записани (по отношение на интернет данни) от доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, попадащи под юрисдикцията на съответната държава-членка, в процеса на предоставяне на съответните съобщителни услуги. Настоящата директива не изисква запазването на данни за повиквания, където не е била установена връзка.

Член 4

Достъп до данни

Държавите-членки предприемат мерки, за да гарантират, че данните, запазени в съответствие с настоящата директива, се предоставят само на компетентните национални органи в специфични случаи и в съответствие с националното право. Процедурите, които трябва да бъдат следвани, и условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се получи достъп до запазените данни, в съответствие с изискванията за необходимост и съразмерност, се определят от всяка държава-членка в нейното национално право при условията на съответните разпоредби на правото на Европейския съюз или на публичното международно право, и в частност на ЕСHR, така както тя се тълкува от Европейския съд за правата на човека.

Член 5

Категории данни за запазване

1.   Държавите-членки гарантират запазването на следните категории данни по настоящата директива:

a)

данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на съобщението:

(1)

при фиксирана мрежова телефония и мобилна телефония:

i)

телефонния номер, от който се извършва повикването;

ii)

името и адреса на абоната или регистрирания ползвател;

(2)

при интернет достъп, електронна поща по Интернет и интернет телефония:

i)

идентификатора/ите, присвоени на ползвателите;

ii)

идентификатора на ползвателя и телефонния номер, присвоени на всяко съобщение, влизащо в обществената телефонна мрежа;

iii)

името и адреса на абоната или регистрирания ползвател, на който по време на съобщението е бил присвоен адрес по интернет протокол (IP адрес), идентификатор на ползвателя или телефонен номер;

б)

данни, необходими за идентифициране на местоназначението на съобщението:

(1)

при фиксирана мрежова телефония и мобилна телефония:

i)

номера/номерата, който/които е/са набран/и, (телефонния/телефонните номер/а, към който/които е насочено повикването) и, в случаи на допълнителни услуги като препращане или прехвърляне на повиквания, номера или номерата, към които е пренасочено повикването;

ii)

името/ната и адреса/ите на абоната/ите или регистрирания/ите ползвател/и;

(2)

при електронна поща по Интернет и интернет телефония:

i)

идентификатора на ползвателя или телефонния номер на планирания/ите получател/и на повикване чрез интернет телефония;

ii)

името/ната и адреса/ите на абоната/ите или регистрирания/ите ползвател/и и идентификатора на ползвател на планирания получател на съобщението;

в)

данни, необходими за идентифициране на датата, времето и продължителността на съобщението:

(1)

при фиксирана мрежова телефония и мобилна телефония — датата и времето на началото и края на съобщението;

(2)

при интернет достъп, електронна поща по Интернет и интернет телефония:

i)

датата и времето на влизането и излизането от услугата за интернет достъп на базата на определена часова зона заедно с IP адреса, бил той динамичен или статичен, присвоен на дадено съобщение от доставчика на услугата за интернет достъп, и идентификатора на ползвател на абоната или регистрирания ползвател;

ii)

датата и времето на влизането и излизането от услугата електронна поща по интернет или интернет телефония, основани на определена часова зона;

г)

данни, необходими за идентифициране на вида съобщение:

(1)

при фиксирана мрежова телефония и мобилна телефония: използваната телефонна услуга;

(2)

при електронна поща по Интернет и интернет телефония: използваната интернет услуга;

д)

данни, необходими за идентифициране на съобщителното оборудване на ползвателите или на това, което се счита, че е тяхно оборудване:

(1)

при фиксирана мрежова телефония — номерата на изходящите и входящите повиквания;

(2)

при мобилна телефония:

i)

номерата на изходящите и входящите повиквания;

ii)

международната идентификация на мобилния абонат (IMSI) на викащата страна;

iii)

международната идентификация на мобилното оборудване (IMЕI) на викащата страна;

iv)

IMSI на виканата страна;

v)

IMEI на виканата страна;

vi)

в случай на предплатени анонимни услуги — датата и времето на първоначалното активиране на услугата и знака за местоположение (идентификатор на клетка), откъдето е била активирана услугата;

(3)

при интернет достъп, електронна поща по Интернет и интернет телефония:

i)

викащия телефонен номер за комутируем достъп;

ii)

цифровата абонатна линия (DSL) или друга крайна точка на автора на съобщението;

е)

данни, необходими за идентифициране на мобилното съобщително оборудване:

(1)

знака за местоположение (идентификатор на клетката) в началото на съобщението;

(2)

данни, идентифициращи географското местоположение на клетките чрез съотнасяне с техните знаци за местоположение (идентификатори на клетки) през периода, в който се запазват данните за съобщенията.

2.   За целите на настоящата директива не може да бъде запазвана никаква информация, разкриваща съдържанието на съобщението.

Член 6

Периоди на запазване

Държавите-членки гарантират, че категориите данни, посочени в член 5, се запазват за периоди не по-кратки от шест месеца и не по-дълги от две години, считано от датата на съобщението.

Член 7

Защита на данните и сигурност на данните

Без да се засягат разпоредбите, приети в съответствие с Директива 95/46/ЕО и Директива 2002/58/ЕО, всяка държава-членка гарантира, че доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи спазват като минимум следните принципи за сигурност на данните по отношение на данните, запазвани в съответствие с настоящата директива:

a)

запазените данни са от същото качество и са предмет на същата сигурност и защита като аналогичните данни в мрежата;

б)

данните се подлагат на подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат защитени от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна, или от непозволено или незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване;

в)

данните се подлагат на подходящи технически и организационни мерки, за да се осигури, че до тях може да има достъп само специално упълномощен персонал, и

г)

данните с изключение на онези, до които е имало достъп и са били съхранени, се унищожават в края на периода за запазване.

Член 8

Изисквания за съхраняване на запазените данни

Държавите-членки гарантират, че данните, посочени в член 5, се запазват в съответствие с настоящата директива по такъв начин, че запазените данни и всяка друга необходима информация, свързана с тези данни, може при поискване да бъде предадена без ненужно забавяне на компетентните органи.

Член 9

Наблюдаващ орган

1.   Всяка държава-членка определя един или повече публични органи, които да отговарят за наблюдението на прилагането на нейната територия на разпоредбите, приети от държавите-членки в съответствие с член 7, относно сигурността на съхраняваните данни. Тези органи може да са същите като споменатите в член 28 от Директива 95/46/EО.

2.   Органите, споменати в параграф 1, действат напълно независимо при осъществяването на наблюдението, предвидено в посочения параграф.

Член 10

Статистика

1.   Държавите-членки гарантират, че Комисията ще получава ежегодно статистика за запазването на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи. Тази статистика включва:

случаите, при които информацията е била предоставена на компетентните органи в съответствие с приложимото национално право,

времето, изтекло от датата на запазване на данните до датата, на която компетентни органи са поискали предаването на данните,

случаите, при които не е могло да се отговори на искането за данни.

2.   Тази статистика не съдържа лични данни.

Член 11

Изменение на Директива 2002/58/ЕО

В член 15 от Директива 2002/58/ЕО се добавя следният параграф:

„1a.

Параграф 1 не се прилага по отношение на данни, специално изисквани от Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно запазването на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи (8), които се запазват за целите, посочени в член 1, параграф 1 от посочената директива.

Член 12

Бъдещи мерки

1.   Държава-членка, която е изправена пред особени обстоятелства, които налагат удължаване за един ограничен период на максималния период за запазване, посочен в член 6, може да предприеме необходимите мерки. Държавата-членка незабавно нотифицира Комисията и информира останалите държави-членки за мерките, предприети по настоящия член и обявява основанията за тяхното въвеждане.

2.   Комисията в рамките на период от шест месеца след нотифицирането по параграф 1 одобрява или отхвърля въпросните национални мерки, след като е проверила дали това са мерки на произволна дискриминация или прикрито ограничаване на търговията между държавите-членки и дали те представляват пречка пред функционирането на вътрешния пазар. Ако в рамките на този период Комисията не вземе решение, националните мерки се смятат за одобрени.

3.   Когато националните мерки на държава-членка, които дерогират разпоредбите на настоящата директива, са одобрени в съответствие с параграф 2, Комисията може да разгледа въпроса дали да не предложи изменение на настоящата директива.

Член 13

Защита, отговорност и наказания

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че националните мерки за прилагане на разпоредбите на глава III от Директива 95/46/ЕО, предвиждащи съдебна защита, отговорност и санкции, се прилагат напълно по отношение обработката на данни по настоящата директива.

2.   В частност, всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че всякакъв умишлен достъп до или прехвърляне на данни, запазени в съответствие с настоящата директива, който не е разрешен в националното право, прието в съответствие с настоящата директива, се наказва включително с административни и наказателни санкции, които са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Член 14

Оценка

1.   Не по-късно от 15 септември 2010 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета оценка на прилагането на настоящата директива и нейното въздействие върху икономическите оператори и потребителите, като взима предвид по-нататъшното развитие на технологиите в електронните съобщения и статистиката, предоставена на Комисията по член 10, с оглед да се определи дали е необходимо изменение на разпоредбите на настоящата директива, в частност по отношение на списъка в член 5 и периодите на запазване, предвидени в член 6. Резултатите от оценката се съобщават публично.

2.   За тази цел Комисията разглежда всички наблюдения, предадени ѝ от държавите-членки или от работната група, създадена по член 29 от Директива 95/46/ЕО.

Член 15

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 15 септември 2007 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определя от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3.   Всяка държава-членка може да отложи прилагането на настоящата директива по отношение запазването на съобщителни данни, свързани с интернет достъп, интернет телефония и електронна поща по Интернет до 15 март 2009 г. Всяка държава-членка, която възнамерява да се възползва от настоящия параграф, при приемането на настоящата директива нотифицира Съвета и Комисията за това с декларация. Декларацията се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 16

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 17

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 15 март 2006 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BORRELL FONTELLES

За Съвета

Председател

H. WINKLER


(1)  Становище от 19 януари 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Становище на Европейския парламент от 14 декември 2005 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 21 февруари 2006 г.

(3)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(4)  ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.

(5)  ОВ L 69, 16.3.2005 г., стр. 67.

(6)  ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33.

(8)  ОВ L 105, 13.4.2006, стр. 54.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

58


32006D0291


L 107/38

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 7 април 2006 година

относно повторното използване на информация на Комисията

(2006/291/ЕО, Евратом)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 218, параграф 2 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 131 от него,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 28, параграф 1 и член 41, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Новите информационни и комуникационни технологии създават безпрецедентни възможности за събиране и комбиниране на съдържанието на документи от различни източници.

(2)

Информацията от публичния сектор представлява неизползван източник, който би могъл да бъде основа за създаване на нови продукти и услуги с добавена стойност на информационното общество. Комисията подчерта очевидния икономически потенциал на информацията от публичния сектор в своето съобщение от 23 октомври 2001 г. (1), озаглавено „eEurope 2002: създаване на общностна рамка за използване на информацията от публичния сектор“.

(3)

Самата Комисия, както и другите институции, разполагат с много документи от всякакъв вид, които биха могли да се използват повторно в рамките на продукти и услуги с добавена стойност, и които от гледна точка на съдържанието си могат да бъдат полезен източник на информация за предприятия и граждани.

(4)

Правото на достъп до документите на Комисията се регулира от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (2).

(5)

Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) определя минималните правила, свързани с повторното използване на информацията от публичния сектор на територията на целия Европейски съюз. В своите мотиви тя насърчава държавите-членки да не се ограничават от тези минимални правила и да предприемат отворена политика по отношение на данните, която да позволи широкото използване на документите, притежавани от органите от публичния сектор.

(6)

В своето съобщение, озаглавено „eEurope 2002: създаване на общностна рамка за използването на информацията от публичния сектор“, Комисията оповести актуализирането на политиката относно повторното използване на информацията на институциите на ЕС. В това отношение бяха взети няколко конкретни мерки, като например приемането на новата политика на Евростат относно предоставянето на информация и преминаването към напълно свободен достъп до портала EUR-Lex.

(7)

Новата инициатива на Комисията, озаглавена „i2010 — Информационно общество за икономически растеж и заетост“ има за цел по-специално да улесни създаването и движението на съдържание на документи от европейски източници. Като елемент от тази инициатива настоящото решение определя условията за повторната употреба на документите на Комисията, с цел да се осигури тяхното широко използване.

(8)

Отворената политика на повторно използване, приета от страна на Комисията, ще подкрепи развитието на нова икономическа дейност, ще доведе до по-широко използване и разпространяване на информацията на Комисията, ще подобри представата за отвореност и прозрачност на институциите и ще избегне безполезното административно натоварване на службите на Комисията и на ползвателите.

(9)

Настоящото решение би трябвало да се изпълнява и прилага при пълно съблюдаване на принципите на защита на личните данни в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на физическите лица по отношение на обработката на лични данни от институциите и органите на Общността и относно свободното движение на такива данни (4).

(10)

Настоящото решение не би трябвало да се прилага към документите, за които Комисията не е в състояние да позволи повторното им използване, например, като се имат предвид правата върху интелектуалната собственост, които принадлежат на трети лица, или когато това се отнася до документи, получени от други институции,

РЕШИ:

Член 1

Предмет

Настоящото решение определя условията за повторното използване на документи, притежавани от Комисията или от нейно име от Службата за официални публикации на Европейските общности (Служба за публикации) с цел улесняване на по-широкото повторно използване на информацията, подобряване на представата за отвореност на Комисията и избягване на безполезното административно натоварване както на повторните ползватели на информацията, така и на службите на Комисията.

Член 2

Обхват

1.   Настоящото решение се прилага по отношение на публичните документи, изготвени от Комисията или от публични или частни субекти от нейно име:

a)

които са били публикувани от Комисията или от нейно име от Службата за официални публикации на Европейските общности чрез публикуване, интернет сайтове или други средства за разпространение, или

б)

които не са публикувани по икономически причини или по други причини от практически характер, например, когато се отнася до проучвания, доклади и други данни.

2.   Настоящото решение не се прилага към:

a)

програмните продукти или документите, обхванати от правата върху индустриалната собственост, като патенти, регистрирани търговски марки, дизайн, логотипи и наименования;

б)

документите, за които Комисията не е в състояние да позволи повторно използване, като се имат предвид правата върху интелектуалната собственост, които принадлежат на трети лица;

в)

към резултатите от изследователската дейност на Съвместния изследователски център;

г)

към документите, предоставени за достъп на трети лица при специални условия, управляващи привилегирования достъп до документи.

3.   Настоящото решение се изпълнява при пълно спазване на правилата относно защитата на физическите лица по отношение на обработката на лични данни и по-специално на Регламент (ЕО) № 45/2001.

4.   Настоящото решение не нарушава Регламент (ЕО) № 1049/2001 и по никакъв начин не засяга неговите разпоредби.

Член 3

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

1.

„документ“ означава:

a)

всяко съдържание, независимо от неговия носител (написано на хартия или в електронен вид, звукозапис, видеозапис или аудиовизуален запис);

б)

всяка част от такова съдържание;

2.

„повторно използване“ означава използването от страна на физически или юридически лица на документи за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която документите са били създадени. Обменът на документи между Комисията и другите органи от публичния сектор, които ги използват единствено за целите на техните обществени задачи, не представлява повторно използване;

3.

„лични данни“ са данните, определени в член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 45/2001.

Член 4

Основен принцип

При спазване на ограниченията, предвидени в член 2, параграфи 2 и 3, се позволява повторното използване на всички документи за търговски и нетърговски цели в съответствие с условията, определени по-долу. Когато е възможно, документите се предоставят на разположение в електронен вид.

Член 5

Обработка на заявки за повторно използване

1.   За да се избегне необходимостта от подаване на индивидуални заявки за повторно използване на документи, службите на Комисията указват при необходимост дали е позволено повторното използване на документите (например, посредством обща декларация, поместена на интернет страниците).

2.   Исканията за повторно използване на документите трябва да се обработват своевременно. На заявителя се изпраща потвърждение за получаване на заявката. В срок от петнадесет работни дни след получаването на заявката службата на Комисията или Службата за публикации предоставя разрешение за повторно използване на документа, който е предмет на искането, и предоставя копие, когато това е възможно, или изпраща писмен отговор за пълния или частичен отказ за изпълнение на заявката, като уточнява основанията за това.

3.   По изключение, например, когато заявката се отнася за много дълъг документ или за много голям брой документи, или когато трябва да се направи превод на заявката, срокът, предвиден в параграф 2, може да бъде продължен с петнадесет работни дни след предварително уведомяване на заявителя и подробно обосноваване.

4.   В случай на отказ службата на Комисията или Службата за публикации уведомява заявителя за правото му да сезира Първоинстанционния съд на Европейските общности или да подаде жалба пред Европейския омбудсман при спазване на условията, предвидени съответно в член 230 и член 195 от Договора за ЕО, или в член 146 и член 107, буква г) от Договора за Евратом.

5.   В случаите, в които отказът се основава на разпоредбите на член 2, параграф 2, буква б) от настоящото решение, в отговора до заявителя се посочва физическото или юридическото лице, което притежава правата, в случай че то е известно, или в противен случай се предоставя името на лицето, издаващо разрешението, от което Комисията е получила въпросния документ, при положение че то е известно.

Член 6

Използвани формати

Документите се предоставят на разположение във всякакъв предварително съществуващ формат или език и в електронен вид, когато това е възможно и уместно.

Не съществува никакво задължение за създаване, адаптиране или актуализиране на документи в отговор на дадена заявка, нито за предоставяне на извлечения от документи, когато това изисква непропорционално големи усилия, надхвърлящи рамките на обикновената операция.

Настоящото решение също така не поражда задължение за Комисията да превежда исканите документи на други езици, освен на езиците, на които те са на разположение към момента на искането.

Комисията или Службата за публикации не могат да бъдат задължени въз основа на настоящото решение да продължат да създават някои видове документи или да ги съхраняват в определен формат с цел повторното им използване от определено физическо или юридическо лице.

Член 7

Принципи на таксуване

1.   Повторното използване на документи по принцип e безплатно.

2.   В някои специални случаи може да се изисква възстановяване на разходите, свързани с възпроизвеждането и разпространението на документите.

3.   В случаите, в които Комисията реши да адаптира даден документ с цел да удовлетвори специално искане, може да бъде изискано възстановяването на разходите, свързани с това адаптиране. За да се оцени необходимостта от възстановяването на тези разходи, се вземат предвид усилията, които изисква адаптирането на документите, както и потенциалните ползи, които тяхното повторно използване може да донесе на Общността, например чрез разпространяване на информация за функционирането на Общността или за подобряване на представата за институцията по отношение на външния свят.

Член 8

Прозрачност

1.   Условията и стандартните такси за повторно използване на документи са предварително определени и се публикуват в електронен вид, когато това е възможно и необходимо.

2.   Търсенето на документи ще се улеснява от разпоредби с практическа насоченост, като изготвянето на списъци с основните документи, които могат да бъдат предоставяни за повторно използване.

Член 9

Лицензии

Повторното използване на документи може да бъде разрешено, без да се поставят условия, или да зависи от определени условия, при необходимост посредством издаването на лиценз или предвиждането на клауза, изключваща поемането на отговорност. Стандартните условия за повторно използване на документи включват поемане на задължение от страна на лицето, получило разрешение за повторно използване, да се позовава на източника на документите, да не допуска изменение на смисъла или на информацията на оригиналните документи и за освобождаване от отговорност на Комисията в случай на възникване на каквито и да е последствия от повторното използване. Условията не трябва да ограничават неоснователно възможностите за повторно използване на документи.

Член 10

Недискриминация и забрана за сключване на изключителни споразумения

1.   Всички условия, прилагани при повторно използване на документи, трябва да бъдат недискриминационни по отношение на сравними категории на повторно използване.

2.   Повторното използване на документи е отворено за всички потенциални участници на пазара. Не се предоставят никакви изключителни права.

3.   Въпреки това в случаите, в които е необходимо да бъде включено изключително право за предоставянето на услуга от обществен интерес, основанието за предоставяне на такова изключително право подлежи на редовно преразглеждане, като при всички случаи то се извършва на всеки три години. Всяко споразумение за предоставяне на изключително право следва да бъде прозрачно и да бъде обявено публично.

Член 11

Изпълнение

В съответствие с член 14 от процедурния правилник на Комисията правото за вземане на решения от името на Комисията по отношение на заявките за повторно използване на документи се предоставя на генералните директори и ръководителите на служби. Те вземат необходимите мерки, за да гарантират, че процедурите относно документите, за които те носят отговорност, съответстват на изискванията на настоящото решение. За целта те определят служител, който разглежда заявките за повторно използване на документи и координира вземането на решение от страна на генералната дирекция или службата.

Член 12

Преразглеждане

Настоящото решение се преразглежда три години след влизането му в сила. Това преразглеждане се отнася по-специално до възможностите за прилагане на настоящото решение към резултатите от изследователската дейност на Съвместния изследователски център.

Член 13

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 7 април 2006 година.

За Комисията

Viviane REDING

Член на Комисията


(1)  COM(2001) 607 окончателен.

(2)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(3)  ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90.

(4)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

62


32006R0627


L 109/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 627/2006 НА КОМИСИЯТА

от 21 април 2006 година

за прилагане на Регламент (ЕО) № 2065/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на критериите за качество на валидираните аналитични методи за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичните пушилни продукти

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2065/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 10 ноември 2003 г. относно пушилните ароматизанти, използвани или предназначени за влагане във или върху храни (1), и по-специално член 17, параграф 3 от него,

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 2065/2003 предвижда изготвянето на списък на първичните продукти, разрешени за използване като такива или върху храни и за производство на пушилни ароматизанти, предназначени за влагане във или върху храни в Общността. Списъкът трябва да съдържа също така ясно описание и характеристика на всеки първичен продукт.

(2)

За извършването на научната оценка е необходима подробна информация относно химическия качествен и количествен състав на първичния продукт. Неидентифицираните части, т.е. количествата вещества, чийто химически състав не е известен, трябва да бъдат сведени до минимум.

(3)

Предвид изложеното по-горе е необходимо да се определят минималните показатели относно качеството, наричани в случая „критерии за качество“, на които методът за анализ трябва да отговаря, за да се гарантира, че лабораториите ще използват методи, които отговарят на изискваното ниво на качество.

(4)

В общи линии пушените храни са източник на загриженост в санитарно отношение, най-вече заради възможното наличие на полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ).

(5)

Лицето, което възнамерява да пусне на пазара първични продукти, трябва да предоставя цялата информация, необходима за извършване на оценката за тяхната безопасност. Тази информация трябва да съдържа също предложение за използване на валидиран метод за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичния продукт.

(6)

Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието с законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (2), определя общите изисквания по отношение на методите за вземане на проби и анализ.

(7)

В своето становище от 4 декември 2002 г. (3) относно рисковете за човешкото здраве, произтичащи от присъствието на ПАВ в хранителните продукти, Научният комитет по хранене на човека посочва петнадесет ПАВ, които са потенциално генотосични и канцерогенни за човека. Те представляват приоритетна група при извършване на оценката на риска от вредни въздействия върху здравето, свързани с продължителното приемане по хранителен път на полициклични ароматни въглеводороди. Следователно тяхното присъствие в първичните продукти трябва да бъде анализирано.

(8)

Институтът по референтни материали и измервания на Съвместния изследователски център към Европейската комисия участва в съвместни изследвания, свързани с анализа на химическия състав на първичните продукти и количественото измерване на концентрацията на горепосочените петнадесет ПАВ в споменатите първични продукти. Резултатите от тези измервания са публикувани частично в „Report on the Collaborative Trial for Validation of two Methods for the Quantification of Polycyclic Aromatic Hydrocarbons in Primary Smoke Condensates“ (4).

(9)

За да се опише точността на метода, е необходимо да се уточни стандартното отклонение при повторяемост на измерванията, така както то е определено в стандарт ISO 5725-1 (5). То трябва да се оцени въз основа на данните, получени в рамките на процес на валидиране в една и съща лаборатория, която определя стандартното отклонение Si в съответствие с хармонизираните насоки относно валидирането на методите за анализ в една и съща лаборатория (6) или на съвместно изпитване, което определя Sr и SR в съответствие с протокола за разработване, провеждане и тълкуване на изследванията за определяне на качествените показатели на методите (7).

(10)

Пълното валидиране на методите за анализ на състава на първичните продукти с идентифициране на максималния брой съединения е неосъществимо. Големият брой анализи изисква огромен по обем труд, което не е възможно за осъществяване. Въпреки това, ако се използва масспектрометрия за октриванe на съединенията, получените масспектри могат да бъдат сравнени с публикуваните данни (8) или c данитe на библиотеките от масспектpи и мoже да сe напpaви опит за идентифицирaне нa cъединенията.

(11)

Въз основа на получените резултати в изследването за междулабораторно валидиране на ПАВ и в съответствие с Решение 2002/657/EО на Комисията (9), бяха предложени минимални критерии относно всеки метод за анализ, приложим при определянето на ПАВ във всички първични продукти.

(12)

В съответствие с препоръката, която се съдържа в международните хармонизирани насоки на ISO, на IUPAC и на AOAC относно използването на информация за aналитичните добиви при аналитичните измервания, резултатите от анализа трябва да бъдат коригирани зa аналитичен добив.

(13)

Европейският орган за безопасност на храните оказа научна и техническа помощ при изработването на критериите за качество на валидираните методи за идентифициране и охарактеризиране на определените в настоящия регламент първични пушилни продукти.

(14)

Критериите за качество могат да бъдат адаптирани спрямо развитието на научните познания и технологиите.

(15)

Предвидените мерки в настоящия регламент са съобразени със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Критериите за качество на валидираните аналитични методи за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичните пушилни продукти, предвидени в точка 4 от приложение II към Регламент (ЕО) № 2065/2003, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 21 април 2006 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията


(1)  ОВ L 309, 26.11.2003 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 191 от 28.5.2004 г., стр. 1.

(3)  SCF/CS/CNTM/PAH/29 окончателен, 4 декември 2002 г.

(4)  EU-Report LA-NA-21679-EN-C, ISBN 92-894-9629-0.

(5)  Стандарт ISO 5725-1: точност (прецизност и стабилност) на резултатите и методите на измерване — част 1: Общи принципи и определения 1994 г.: Женева.

(6)  Thompson, M., S.L.R. Ellison и R. Wood, Harmonized Guidelines for Single-Laboratory Validation of Methods of Analysis. Pure and Applied Chemistry, 2002. 74(5): стp. 835-855.

(7)  Horwitz, W., Protocol for the design, conduct and interpretation of method-performance studies. Pure and Applied Chemistry, 1995. 67(2): стр. 331-343.

(8)  http://www.irmm.jrc.be/html/activities/intense_sweeteners_and_ smoke_flavourings/liquid_smoke_components.xls

Faix, O., et al., Holz als Roh- & Werkstoff, 1991. 49: стр. 213-219.

Faix, O., et al., Holz als Roh- & Werkstoff, 1991. 49: стр. 299-304.

Faix, O., D. Meier, și I. Fortmann, Holz als Roh- & Werkstoff, 1990. 48: стр. 281-285.

Faix, O., D. Meier, și I. Fortmann, Holz als Roh- & Werkstoff, 1990. 48: стр. 351-354. или с данните на библиотеките от масспектри и може да се направи опит за идентифициране на компонентите.

(9)  ОВ L 221, 17.8.2002 г., стр. 8. Решение, последно изменено с Решение 2004/25/ЕО (ОВ L 6, 10.1.2004 г., стр. 38).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Критерии за качество на валидираните аналитични методи за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичните пушилни продукти

1.   Вземане на проби

Преди всичко е необходимо получаването на представителна и хомогенна лабораторна проба.

Аналитикът не трябва да допуска замърсяване на пробите по време на процедурата по подготовката им за анализ. Преди употреба съдовете трябва да се изплакват с ацетон или хексан с висока степен на чистота (p.A., чист за анализ, чистота, подходяща за HLPC или еквивалентна), за да се намали в максимална степен рискът от замърсяване. По възможност апаратурата, която влиза в контакт с пробата, трябва да бъде изработена от инертни материали, например стъкло или полирана неръждаема стомана. Трябва да се избягва употребата на пластмаси като полипропилен, тъй като аналитът може да се адсорбира върху тези материали.

Цялото количество от пробата, получено в лабораторията, се използва за подготовката на материала за анализ. Единствено много добре хомогенизираните проби дават възпроизводими резултати.

Могат да бъдат използвани много специфични процедури за подготовка на проби, които позволяват достатъчна ефективност.

2.   Идентифициране и охарактеризиране

2.1.   Определения

За целите на настоящото приложение се прилагат cледните опредeления:

Маса без разтворител

:

е масата на материала след отделянето на разтворителя, който обикновено е вода.

Летлива фракция

:

е частта от масата без разтворител, която е летлива и може да бъде анализирана посредством газова хроматография.

Идентифициране на първичния продукт

:

са резултатите от описателния анализ, който идентифицира присъстващите вещества в първичния продукт.

Охарактеризиране на първичен продукт

:

е идентифицирането на основните физико-химически фракции, както и количественото измерване и идентифициране на химическите съставки.

LОQ

:

е пределната стойност на количественото измерване.

LОD

:

е пределната стойност на откриване.

Si

:

е стандартното отклонение за една и съща лаборатория, изчислено на базата на получените резултати в условията на повторяемост, определени в стандарт ISO 5725-1 (1) (= стандартното отклонение при повторяемост на измерванията, определено по метода, използван в една и съща лаборатория в съответствие с хармонизираните наcоки за валидиране на методите за анализ, използвани от една и съща лаборатория (2)).

Sr

:

е средно междулабораторно стандартно отклонение, изчислено на базата на получените резултати в условията на повторяемост, определени в стандарт ISO 5725-1 (1) по време на съвместно изпитване, обединяващо най-малко осем лаборатории и проведено в съответствие с протокола за разработване, провеждане и тълкуване на изследванията за определяне на качествените показатели на методите (3).

SR

:

e междулабораторно стандартно отклонение, изчислено на базата на получените резултати в условията на възпроизводимост, определени в стандарт ISO 5725-1 (1) и в съответствие с протокола за разработване, провеждане и тълкуване на изследванията за определяне на качествените показатели на методите (2).

RSDi

:

е относителното стандартно отклонение в условията на повторяемост за една и съща лаборатория (Si, изразено в проценти от измерената стойност).

RSDR

:

е относителното средно стандартно отклонение в условията на повторяемост (Sr, изразено в проценти от измерената стойност).

RSDR

:

е относителното стандартно отклонение в условията на възпроизводимост (SR, изразено в проценти от измерената стойност).

2.2.   Изисквания

Без да се нарушават разпоредбите на член 11 от Регламент (ЕО) № 882/2004, избраният от лабораторията валидиран метод за идентифициране и охарактеризиране трябва да отговаря на критериите за качество, посочени в таблици 1 и 2.

Таблица 1

Критерии за качество на методите за идентифициране и количествено определяне на химическите съставки на масата без разтворител и на летливата фракция на първичните продукти

Параметър

Стойност/коментар

Маса без разтворител

Трябва да бъдат идентифицирани и количествено определени най-малко 50 тегловни %

Летлива фракция

Трябва да бъдат идентифицирани и количествено определени най-малко 80 тегловни %


Таблица 2

Минимални критерии за качество на метода за анализ на полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ)

Анализ/и ПАВ

RSDi  (4)

RSDr  (4)

RSDR  (4)

LОD (6)

LОQ (6)

Аналитичeн диапазон (6)

Аналитичeн добив (4)

 

%

%

%

μg/kg

μg/kg

μg/kg

%

Бензо[а]пирен

20

20

40

1,5

5,0

5,0–15

75–110

Бензо[а]антрацен

20

20

40

3,0

10

10–30

75–110

Циклопента[cd]пирен (5)

35

35

70

5,0

15

15–45

50–110

Дибензо[a,е]пирен (5)

 

 

 

 

 

 

 

Дибензо[a,i]пирен (5)

 

 

 

 

 

 

 

Дибензо[a,h]пирен (5)

 

 

 

 

 

 

 

хризен

5-метилхризен

бензо[b]флуорантен

бензо[j]флуорантен

бензо[k]флуорантен

индено[123-cd]пирен

дибензо[a,h]антрацен

бензо[ghi]перилен

дибензо[a,l]пирен

25

25

50

5,0

15

10–30

60–110


(1)  Стандарт ISO 5725-1: Точност (истинност и прецизност) на резултатите и методите на измерване — част 1: Общи принципи и определения. Женева, 1994 г.

(2)  Thompson, M., S.L.R. Ellison и R. Wood, Harmonized Guidelines for Single-Laboratory Validation of Methods of Analysis. Pure and Applied Chemistry, 2002. 74(5): стp. 835-855.

(3)  Horwitz, W., Protocol for the design, conduct and interpretation of method-performance studies. Pure and Applied Chemistry, 1995. 67(2): стp. 331-343.

(4)  За целия аналитичeн диапазон.

(5)  Стойностите RSDi, RSDr и RSDR са относително високи поради слабата устойчивост на аналитите в първичния пушилен кондензат.

(6)  Коригирани за аналитичен добив cтойности.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

66


32006D0310


L 115/38

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 21 април 2006 година

относно изменение за целите на адаптиране към техническия прогрес на приложението към Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно освобождаване от забрана на приложенията на олово

(нотифицирано под номер C(2006) 1622)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/310/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (1), и по-специално член 5, параграф 1, буква б) от нея,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно Директива 2002/95/ЕО Комисията е длъжна да извърши оценка на някои опасни вещества, забранени за употреба съгласно член 4, параграф 1 от посочената директива.

(2)

Някои съдържащи олово материали и компоненти трябва да бъдат освободени от забраната, доколкото употребата на това опасно вещество в тези материали и компоненти остава неизбежна.

(3)

Някои съдържащи олово материали и компоненти трябва да бъдат освободени от забраната, доколкото има вероятност негативното влияние върху околната среда, здравето и/или безопасността на потребителите, предизвикано от заместването, да превиши ползите от това заместване за околната среда, здравето и/или безопасността на потребителите.

(4)

Някои видове освобождаване от забраната, отнасящи се до определени специфични материали и компоненти, следва да имат ограничен обхват, така че постепенно да се отстраняват опасните вещества в електрическото и електронното оборудване, когато тяхната употреба за тези приложения повече не е необходима.

(5)

Съгласно член 5, параграф 1, буква в) от Директива 2002/95/ЕО всяко предвидено в приложението освобождаване трябва да бъде предмет на преразглеждане най-малко веднъж на четири години или четири години след добавяне на позиция в списъка, с цел да бъдат заличени от приложението фигуриращи в него материали и компоненти от електрическо и електронно оборудване, когато тяхното отстраняване посредством промени в концепцията или замяната им с материали и компоненти, които не изискват никакви материали или вещества, посочени в член 4, параграф 1 от горепосочената директива, е възможно от техническа или научна гледна точка, при условие че отрицателното влияние върху околната среда, здравето и/или безопасността на потребителите, предизвикано от замяната, не надвишава ползите, които могат да съществуват за околната среда, здравето и/или безопасността на потребителите.

(6)

Директива 2002/95/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(7)

Съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2002/95/ЕО Комисията извърши консултации с производители на електрическо и електронно оборудване, собственици на заводи за рециклиране и за преработка, природозащитни организации и сдружения на работници и потребители.

(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 18 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета (2),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложението към Директива 2002/95/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 21 април 2006 година.

За Комисията

Stavros DIMAS

Член на Комисията


(1)  ОВ L 37, 13.2.2003 г., стр. 19. Директива, последно изменена с Решение 2005/747/ЕО на Комисията (ОВ L 280, 25.10.2005 г., стр. 18).

(2)  ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложението към Директива 2002/95/ЕО се добавят следните точки 16 - 20:

„16.

Олово, съдържащо се в лампи с нажежаема жичка с линейна форма, чиито тръби са със силикатно покритие.

17.

Оловен халогенид, използван като възбудител на лъчение в газоразрядните лампи с висок интензитет (HID), предназначени за приложения в професионалната репрография.

18.

Олово, използвано като възбудител във флуоресцентен прах (максимум 1 тегл. % олово) на газоразрядни лампи, използвани като лампи за солариуми, съдържащи луминофори като BSP (BaSi2O5:Pb), или използвани като специални лампи за репрографиране чрез диазопринтиране, литография, капани за улавяне на насекоми, фотохимически процеси и процеси по втвърдяване, съдържащи луминофори като SMS (Sr,Ba)2MgSi2O7:Pb).

19.

Олово с PbBiSn-Hg и PbInSn-Hg в специфични съединения като основна амалгама и с PbSn-Hg като спомагателна амалгама в силно компактните енергоспестяващи лампи (ESL).

20.

Оловен оксид в стъкло, използван за свързване на предните и задните субстрати на плоските флуоресцентни лампи, предназначени за употреба в екрани с течни кристали (LCD).“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

69


32006R0708


L 122/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 708/2006 НА КОМИСИЯТА

от 8 май 2006 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен счетоводен стандарт (IAS) 21 и тълкуване 7 на Комитета за разяснения по международна финансова отчетност (IFRIC)

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. относно прилагането на международните счетоводни стандарти (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 1725/2003 на Комисията (2) бяха приети някои международни стандарти и тълкувания, съществуващи на 14 септември 2002 г.

(2)

На 24 ноември 2005 г. Комитетът по разяснения по международна финансова отчетност (IFRIC) публикува разяснение 7 на IFRIC Прилагане на метода на преизчисляване съгласно МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики, наричано по-долу „IFRIC 7“. IFRIC 7 разяснява изискванията по МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики, свързан с това как едно предприятие трябва да преизчисли финансовите си отчети съгласно МСС 29 през първата година, в която установи съществуването на хиперинфлация в икономиката на своята функционална парична единица.

(3)

На 15 декември 2005 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (IASB) публикува изменения и допълнения към IAS 21 Ефекти от промените във валутните курсове — Нетни инвестиции в чуждестранно предприятие, за да разясни своите изисквания относно инвестициите на дадено предприятие в чуждестранно предприятие. Предприятията са изразили загриженост относно кредитите, които формират част от инвестициите на дадено предприятие в чуждестранно предприятие, тъй като IAS 21 включва разпоредби, изискващи кредитът да бъде деноминиран във функционалната парична единица на предприятието или чуждестранната дейност, за да могат възникналите курсови разлики да бъдат признати в капиталовия раздел на консолидираните финансови отчети. На практика, обаче, кредитът може да бъде деноминиран в друга (трета) валутна единица. IASB реши, че не е имал намерение да налага това ограничение, ето защо публикува това изменение и допълнение, за да разреши деноминирането в трета валутна единица.

(4)

Консултацията с технически експерти в тази област потвърждава, че IFRIC 7 и изменението на МСС 21 отговаря на техническите критерии за приемане, определени в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1606/2002.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 1725/2003 трябва да бъде съответно изменен и допълнен.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Регулаторния комитет по счетоводство,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕО) № 1725/2003 се изменя, както следва:

1.

Разяснение 7 на IFRIC Прилагане на метода на преизчисляване съгласно IAS 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики се включва съгласно приложението към настоящия регламент.

2.

Международен счетоводен стандарт (IAS) 21 се изменя в съответствие с изменението на IAS 21 Ефекти от промените във валутните курсове — Нетни инвестиции в чуждестранно предприятие съгласно приложението към настоящия регламент.

Член 2

1.   Всяко дружество прилага IFRIC 7 съгласно приложението към настоящия регламент най-късно от началната дата на финансовата 2006 година, с изключение на предприятията, за които началото на финансовата година започва през м. януари или м. февруари, те прилагат IFRIC 7 най-късно от началната дата на своята финансова 2007 година.

2.   Всяко предприятие прилага изменението на IAS 21 съгласно приложението към настоящия регламент най-късно от началната дата на финансовата 2006 година.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 8 май 2006 година.

За Комисията

Charlie McCREEVY

Член на Комисията


(1)  ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 261, 13.10.2003 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 108/2006 (ОВ L 24, 27.1.2006 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСОВА ОТЧЕТНОСТ

IFRIC 7

Тълкуване 7 на IFRIC Прилагане на метода на преизчисляване съгласно IAS 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики

IAS 21

Изменение и допълнение към IAS 21 Ефекти от промените във валутните курсове — Нетни инвестиции в чуждестранно предприятие

„Възпроизвеждането е позволено в рамките на Европейското икономическо пространство. Всички права запазени извън ЕИП с изключение на правото за възпроизвеждане за лична употреба или друга честна употреба. Подробна информация може да бъде получена от Съвета по международни счетоводни стандарти (IFRIC) на Интернет адрес www.iasb.org“.

РАЗЯСНЕНИЕ 7 НА IFRIC

Прилагане на метода на преизчисляване съгласно IAS 29

Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики

Относно

IAS 12 Данъци от печалбата

IAS 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики

Обосновка

1.

Настоящото тълкуване дава насоки за това как да се прилагат изискванията на IAS 29 в отчетен период в който дружеството установи (1) съществуването на хиперинфлация в икономиката на своята функционална парична единица, когато тази икономика не е била хиперинфлационна в предишен период и затова предприятието преизчислява своите финансови отчети в съответствие с IAS 29.

Въпроси

2.

Въпросите, отправени в настоящото тълкуване са:

а)

когато едно образувание прилага стандарта, как трябва да се тълкува изискването на параграф 8 от IAS 29 „… посочват в мерни единици, валидни към датата на балансовия отчет“?

б)

как едно образувание трябва да осчетоводява началните позиции за отсрочени данъци в своите преизчислени финансови отчети?

Общо съгласие

3.

В отчетния период, в който дадено образувание установи съществуването на хиперинфлация в икономиката на своята функционална парична единица, когато тази икономика не е била хиперинфлационна в предишен период, предприятието прилага изискванията на IAS 29 като че ли икономиката винаги е била хиперинфлационна. Ето защо по отношение на непаричните позиции, изчислени по историческа цена, балансовият отчет на предприятието в началото на най-ранния период, представен във финансовите отчети, се преизчислява така че да отразява ефекта на инфлацията от датата на придобиване на активите и натрупване или поемане на задължения до датата на приключване на балансовия отчет за отчетния период. За непаричните позиции, представени в началния баланс по стойности, валидни към дати, различни от тези на придобиване или натрупване, преизчисляването отразява ефекта от инфлацията от датите на които тези балансови стойности са били определени до датата на приключване на балансовия отчет за отчетния период.

4.

Към датата на приключване на балансовия отчет позициите за отложени данъци се признават и изчисляват в съответствие с IAS 12. Сумите на отложените данъци в началния балансов отчет за отчетния период се определят, както следва:

а)

образуванието преоценява позициите за отложени данъци в съответствие с IAS 12 след като е преизчислило номиналните преносни стойности на своите непарични позиции към датата на началния баланс за отчетния период като прилага мерните единици, валидни към тази дата;

б)

позициите за отложени данъци, преоценени в съответствие с буква а), се преизчисляват за промяната в мерната единица от датата на началния баланс за отчетния период до датата на приключване на баланса за този период.

Образуванието прилага подходът от букви а) и б) при преизчисляване на позициите за отложени данъци в началния балансов отчет за всички сравнителни периоди, представени в преизчислените финансови отчети за отчетния период, в който предприятието прилага IAS 29.

5.

След като образуванието е преизчислило своите финансови отчети, всички съответни числа във финансовите отчети за последващ отчетен период, включително позициите отложени данъци, се преизчисляват като промяната в мерната единица за този последващ отчетен период се прилага само към преизчислените финансови отчети за предишния отчетен период.

Дата на влизане в сила

6.

Образуванието прилага настоящото тълкуване за годишни периоди, започващи на или след 1 март 2006 г. Насърчава се по-ранното прилагане. Ако дадено обарзувание прилага настоящото тълкуване към финансови отчети за период, започващ преди 1 март 2006 г., то оповестява този факт.


(1)  Установяването на хиперинфлация се базира на преценка на образуванието на критериите по параграф 3 от МСС 29.

Изменение и допълнение към IAS 21

Ефекти от промените във валутните курсове

Настоящият документ излага измененията и допълненията към IAS 21 Ефекти от промените във валутните курсове. Измененията и допълненията обобщават предложенията, които се съдържат в Проект за технически корекции 1 Предложения за изменения и допълнения към IAS 21 Нетни инвестиции в чуждестранно предприятие, публикувани през септември 2005 г.

Дадено образувание прилага измененията и допълненията от настоящия документ за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г.. По-ранното прилагане се насърчава.

Нетни инвестиции в чуждестранно предприятие

Параграф 15 А се добавя, както следва:

„15 А

Образуванието, което има парична позиция, която представлява вземане от чуждестранно предприятие или задължение към такова, описана в параграф 15, може да бъде всяко дъщерно образувание в групата. Например, едно предприятие има две дъщерни предприятия А и Б. Дъщерно образувание Б е чуждестранно предприятие. Дъщерно предприятие А предоставя кредит на дъщерно предприятие Б. Вземането по кредит на дъщерно предприятие А от дъщерно предприятие Б е част от нетната инвестиция на предприятието в дъщерно предприятие Б, ако не се планира, нито е възможно да възникне уреждане на кредита в обозримо бъдеще. Това би било вярно и, ако дъщерно предприятие А е чуждестранно предприятие.“

Признаване на курсови разлики

Параграф 33 се изменя и допълва, както следва:

„33.

Когато парична позиция формира част от нетна инвестиция на отчитащо се предприятие в чуждестранно предприятие и е деноминирана във функционалната парична единица на отчитащото се предприятие, курсовата разлика се появява в индивидуалните финансови отчети на чуждестранното предприятие съгласно параграф 28. Ако такава позиция е деноминирана във функционалната валута на чуждестранното предприятие, курсовата разлика се появява в индивидуалните финансови отчети на отчитащото се предприятие съгласно параграф 28. Ако такава позиция е деноминирана във валута, различна от функционалните валути на отчитащото се или чуждестранно предприятие, курсовата разлика се появява в отделните финансови отчети на отчитащото се предприятие и в индивидуалните финансови отчети на чуждестранното предприятие съгласно параграф 28. Такива курсови разлики се прекласифицират в отделен елемент от собствения капитал във финансовите отчети, които включват чуждестранното образувание и отчитащото се образувание (т.е. Финансови отчети, в които чуждестранната дейност е консолидирана, пропорционално консолидирана или отчетена с помощта на метода на собствения капитал).“

Параграф 58 А се добавя, както следва:

„58 А

Нетни инвестиции в чуждестранно образувание (Изменение и допълнение към IAS 21), издаден през декември 2005 г., добавя параграф 15 А и изменя и допълва параграф 33. Образуванието прилага тези изменения и допълнения за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. По-ранното прилагане се насърчава.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

74


32006D0340


L 125/43

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 8 май 2006 година

за изменение на Решение 2001/171/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел продължаване на валидността на условията за дерогацията, предвидена за стъкления амбалаж по отношение на нивата на концентрация на тежки метали, определени в Директива 94/62/ЕО

(нотифицирано под номер C(2006) 1823)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/340/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (1), и по-специално член 11, параграф 3 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Дерогацията, предвидена в Решение 2001/171/ЕО на Комисията (2), за стъкления амбалаж по отношение на нивата на концентрация на тежки метали, определени в Директива 94/62/ЕО, изтича на 30 юни 2006 г.

(2)

Единственият начин определената в член 11, параграф 1 от Директива 94/62/ЕО пределна стойност от 100 ppm да бъде спазвана навсякъде в Общността е да се намали степента на рециклиране на стъклото. Но това не е желателно от гледна точка на опазването на околната среда.

(3)

Следователно е необходимо валидността на Решение 2001/171/ЕО да бъде удължена, без да бъде определян нов краен срок за неговото действие.

(4)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 21 от Директива 94/62/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Член 6 от Решение 2001/171/ЕО се заличава.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 8 май 2006 година.

За Комисията

Stavros DIMAS

Член на Комисията


(1)  ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10. Директива, последно изменена с Директива 2005/20/ЕО (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 17).

(2)  ОВ L 62, 2.3.2001 г., стр. 20.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

75


32006D0368


L 140/33

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 20 март 2006 година

относно подробните технически изисквания за провеждане на изпитванията, специфицирани в Директива 2005/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, свързани с употребата на системи за фронтална защита на моторни превозни средства

(нотифицирано под номер С(2006) 776)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/368/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2005/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно употребата на системи за фронтална защита на моторни превозни средства и за изменение на Директива 70/156/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 4, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 2005/66/ЕО задава основните изисквания за одобряването на типа на общностно равнище на превозни средства по отношение на моторни превозни средства във връзка с използването на системи за фронтална защита и одобряването на типа на системи за фронтална защита като отделни технически възли.

(2)

Необходимо е да се зададат подробните технически изисквания за изпитванията, предвидени в раздел 3 от приложение I към посочената директива.

(3)

Тъй като тези изпитвания се основават на научната работа, осъществена от Европейския комитет за подобряване на сигурността на превозните средства (EEVC), подробните технически изисквания следва също да бъдат основани на препоръките на EEVC.

(4)

За да се осигури безопасността на пешеходците и на другите участници в движението, следва да бъде възможно за система за фронтална защита, която е била проектирана за повече от едни тип превозно средство, да получи одобряване на типа отделно за всеки тип. Независимо от това изпитващата институция следва да е в състояние да се откаже от провеждането на допълнителни изпитвания в случаите, когато типовете превозни средства, за които е предназначена системата за фронтална защита, са достатъчно подобни или когато системата за фронтална защита е достатъчно подобна на моделите, които вече са били изпитани.

(5)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден по силата на Директива 70/156/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Подробните технически изисквания, необходими за провеждането на изпитванията, свързани с употребата на системи за фронтална защита като оригинално оборудване, монтирано към превозно средство, и като отделен технически възел, специфицирани в раздел 3 от приложение I към Директива 2005/66/ЕО, са установени в приложението към настоящото решение.

2.   Когато, в случай на изпитвания за одобряване на типа на система за фронтална защита като оригинално оборудване, монтирано към превозно средство, системата, която подлежи на изпитване, е била проектирана за използване на повече от един тип превозно средство, тази система се изпитва отделно за всеки тип превозно средство, за който тя е предназначена.

Независимо от това изпитващата институция следва да има правото да се откаже от допълнителните изпитвания, когато счете, че предвидените типове превозни средства или системите за фронтална защита са достатъчно подобни.

Член 2

Настоящото решение се прилага от 26 ноември 2006 г.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 март 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Член на Комисията


(1)  ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 37.


ПРИЛОЖЕНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

ЧАСТ I

Определения

ЧАСТ II

Глава I:

Подготовка на изпитванията

Глава II:

Разпоредби относно изпитванията

Глава III:

Изпитване на удар на долната част на крака в системата за фронтална защита

Глава IV:

Изпитване на удар на горната част на крака в системата за фронтална защита

Глава V:

Изпитване на удар в горната част на крака в предния ръб на системата за фронтална защита

Глава VI:

Изпитване на удар на макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст в системата за фронтална защита

Допълнение 1:

Сертифициране на удрящите елементи

ЧАСТ I

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

В допълнение към определенията, дадени в член 2 от Директива 2005/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и в раздел 1 от приложение I към нея, се прилагат и следните определения:

1.1.   „Базово ниво на пътя“ представлява хоризонталната равнина, успоредна на нивото на пътя, представляваща това ниво за превозно средство в своето нормално положение за движение, спряло върху равна повърхност с включена ръчна спирачка.

1.2.   „Ъгъл на системата за фронтална защита“ представлява точката на съприкосновение на системата за фронтална защита с вертикална равнина, която сключва ъгъл от 60 °C вертикалната надлъжна равнина на превозното средство и е допирателна към външната повърхност на системата за фронтална защита. Долният край на равнината трябва да бъде на базовото ниво на пътя, както е описано в параграф 1.1, и горният край трябва да е на височина 600 mm (виж фигура 5).

1.3.   „Една трета от системата за фронтална защита“ представлява геометричната следа между ъглите на системата за фронтална защита, измерена с гъвкава лента, следвайки външния хоризонтален контур на системата за фронтална защита, разделена на три равни части.

1.4.   „Преден ръб на системата за фронтална защита“ представлява най-горната външна структура на системата за фронтална защита и изключва капака и калниците на превозното средство, горните и страничните елементи на кутиите на фаровете и всички други прикрепващи елементи, като например решетките, защитаващи фаровете (виж фигура 4).

1.5.   „Височина на предния ръб на системата за фронтална защита“ за всяка секция на системата за фронтална защита означава вертикалното разстояние между базовото ниво на пътя и базовата линия на предния ръб на системата за фронтална защита, като при това превозното средство се намира в нормално положение за движение.

1.6.   „Издаване напред на системата за фронтална защита“ за всяка точка на системата за фронтална защита представлява хоризонталното разстояние между горната базова линия на системата за фронтална защита и положението на разглежданата точка на системата за фронтална защита. Това разстояние трябва да бъде измерено по вертикална равнина, успоредна на вертикалната надлъжна равнина на превозното средство.

1.7.   „Ъгъл на предния ръб на системата за фронтална защита“ представлява точката на съприкосновение на системата за фронтална защита с вертикална равнина, която сключва ъгъл 45 °C вертикалната надлъжна равнина на превозното средство и е допирателна към външната повърхност на системата за фронтална защита. Долната част на равнината трябва да бъде на височина 600 mm или на 200 mm под най-високата част на системата за фронтална защита, като се взима по-високо разположеното от двете нива.

1.8.   „Една трета от предния ръб на системата за фронтална защита“ представлява геометричната следа между ъглите на предния ръб на системата за фронтална защита, измерена с гъвкава лента, следвайки външния хоризонтален контур на системата за фронтална защита, разделена на три равни части.

1.9.   „Разгърната дължина на системата за фронтална защита“ на всяка точка на системата за фронтална защита представлява разстоянието от тази точка, измерено с гъвкава лента, държана във вертикално положение, до долната равнина на превозното средство. Лентата е държана изправена, с единия край, намиращ се в съприкосновение с разглежданата точка, и с другия край, намиращ се в съприкосновение със земята. Краят, който се намира в съприкосновение със земята, трябва да се намира вертикално под най-долната точка на съприкосновение на лентата със системата за фронтална защита или с превозното средство (виж фигура 3). Превозното средство се намира в нормално положение за движение.

1.10.   „Съществени външни предни размери“ представляват твърдите точки в пространството на рамката за изпитване, които представят всички точки на разглеждания тип превозно средство, с които системата за фронтална защита е в състояние да влезе в съприкосновение по време на изпитването.

1.11.   „Центърът на коляното“ на макета на долен крайник представлява действителната точка на сгъване на коляното.

1.12.   „Бедро“ на макета на долен крайник са всички компоненти или части на компоненти (включително плътта, кожата, амортизатора, измерителната верига, както и направляващите ролки и другите елементи, закрепени към макета на крака за неговото задвижване), разположени над центъра на коляното.

1.13.   „Пищял“ на макета на долен крайник са всички компоненти или части на компоненти (включително плътта, кожата, амортизатора, измерителната верига, както и направляващите ролки и другите елементи, закрепени към макета на крака за неговото задвижване), разположени под центъра на коляното. Трябва да се отбележи, че определението на пищял включва масата и т. н. на крака.

Image

Image

Image

Image

Image

ЧАСТ II

ГЛАВА I

Подготовка на изпитванията

1.   Изпитване на системата за фронтална защита като оригинално оборудване, монтирано на превозно средство

1.1.   Системата за фронтална защита, монтирана на превозното средство, трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел 2 от приложение I към Директива 2005/66/ЕО.

1.2.   Превозното средство трябва да бъде в своето нормално положение за движение и или да бъде надеждно закрепено на повдигнати поставки, или да е в неподвижно състояние върху гладка повърхност с включена ръчна спирачка. Изпитваната система за фронтална защита трябва да е монтирана на превозното средство. Инструкциите на производителя за монтирането на системата за фронтална защита трябва да бъдат спазени и те трябва да включват затягане на свързването на всички скрепителни елементи.

1.3.   Всички устройства, проектирани за защита на пешеходците и на другите участници в движението, изложени на риск, трябва да бъдат правилно активирани преди и/или да бъдат активни по време на съответното изпитване. Заявителят трябва да демонстрира, че устройствата функционират съобразно своето предназначение, ако превозното средство удари пешеходец или друг участник в движението, изложен на риск.

1.4.   Всички компоненти на превозното средство, които биха могли да променят своята форма или положение, такива като „изскачащи“ фарове, които не са специално предназначени за защита на пешеходците или другите участници в движението, изложени на риск, трябва да се намират във форма или да са в положение, които изпитващата институция разглежда като най-подходящи за тези изпитвания.

2.   Изпитване на система за фронтална защита като отделен технически възел

2.1.   Когато за изпитвания е предоставена само система за фронтална защита, тя трябва да е в състояние да отговори на изискванията, посочени в раздел 2 от приложение I към Директива 2005/66/ЕО, когато е монтирана на превозно средство от тип, който съответства на подлежащия на одобряване тип на системата за фронтална защита като отделен технически възел.

2.2.   Изпитванията трябва да бъдат проведени или със система за фронтална защита, монтирана на превозно средство от тип, за който тя е предназначена, или на рамка за изпитване, която стриктно представя съществените външни предни размери на типа превозно средство, за който е предназначена системата за фронтална защита. Ако при използване на рамка за изпитване системата за фронтална защита влезе в съприкосновение с рамката по време на изпитването, изпитването трябва да бъде повторено, като при това системата за фронтална защита бъде монтирана на действителния тип превозно средство, за който тя е предназначена. Когато изпитването се провежда със система за фронтална защита, монтирана на превозно средство, се прилагат условията на раздел 1.

ГЛАВА II

Разпоредби относно изпитванията

1.   За да бъдат одобрени, системите за фронтална защита трябва да отговарят на разпоредбите, касаещи изпитванията, посочени в раздел 3 от приложение I към Директива 2005/66/ЕО.

2.   Задвижващи системи

2.1.   При изпитването на система за фронтална защита за удар в долната част на крака макетът следва да бъде в „свободен полет“ в момента на съприкосновението. Макетът трябва да бъде задвижен в свободен полет на такова разстояние, че резултатите от изпитването да не са повлияни от съприкосновенията на макета със системата за задвижване при отскачането му назад.

2.2.   Макетът на горната част на крака за изпитване на удар в системата за фронтална защита и в предния горен ръб на системата за фронтална защита се монтира на системата за задвижване чрез съединение с ограничител на момента с цел да не се допуснат значителни ексцентрични натоварвания, които да повредят системата за задвижване. Направляващата система е снабдена с направляващи елементи с нисък коефициент на триене, които не са чувствителни към ексцентрични натоварвания, което позволява на макета да се движи само в зададеното направление в момента на съприкосновение със системата за фронтална защита. Направляващите елементи следва да не допускат движение в други направления, включително въртене около които и да са други оси.

2.3.   При изпитването на система за фронтална защита за удар в глава на дете/възрастен човек с нисък ръст макетът следва да бъде в „свободен полет“ в момента на съприкосновението. Макетът трябва да бъде задвижен в свободен полет от такова разстояние, че резултатите от изпитването да не са повлияни от съприкосновенията на макета със системата за задвижване при рикоширане на макета.

2.4.   Във всички случаи макетите могат да бъдат привеждани в движение от пневматичен или хидравличен привод, от механична пружина или от всяко друго средство, чиято еквивалентна ефективност може да бъде доказана.

ГЛАВА III

Изпитване на удар на долната част на крака в системата за фронтална защита

1.   Цел на изпитването

1.1.   Да се изпита съответствието с изискванията, посочени в параграф 3.1.1 от приложение I към Директива 2005/66/ЕО.

2.   Точки на изпитване

2.1.   Трябва да бъдат проведени минимум три изпитвания на удар на долната част на крака в система за фронтална защита в точки на изпитване между горната и долната базови линии на системата за фронтална защита (виж фигури 1 и 2). Точките на изпитване трябва да бъдат избрани по преценка на изпитващата институция, така че да са най-вероятните точки на съприкосновение, което води до наранявания. Изпитванията трябва да бъдат проведени върху различни типове структура в зависимост от оценяваната област. Точките на изпитване, избрани от изпитващата институция, трябва да бъдат указани в протокола от изпитванията.

3.   Изпитвателно оборудване

3.1.   Макетът на долната част на крака, използван като удрящ елемент, се състои от две твърди части, покрити с пенопласт, представляващи бедрото (горната част на крака) и пищяла (долната част на крака), съединени чрез изкуствено деформируемо коляново съединение. Общата дължина на удрящия елемент трябва да бъде 926 ± 5 mm; удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел 5 от настоящата глава и на фигура 6. Направляващите ролки и другите елементи, закрепени към удрящия елемент за неговото задвижване, могат да достигнат показаните на фигура 6 размери.

3.2.   Поставят се датчици за измерване на ъгъла на сгъване на коляното и на преместването при срязването. Върху частта от пищяла, върху която няма да се нанася удар, в близост до коляновото съединение се поставя едноосов акселерометър с ос на максимална чувствителност, насочена по посока на удара.

3.3.   Стойността на реакцията CFC, както е дефинирана в ISO 6487:2000, трябва да бъде 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията САС, както са дефинирани в ISO 6487:2000, трябва да бъдат 50° за ъгъла на сгъване на коляното, 10 mm за преместването при срязване и 500 g за ускорението.

3.4.   Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията за характеристиките му, посочени в раздел 2 от допълнение 1, и трябва да е снабден с елементи на коляновото съединение от същата партида както използваните при сертифицирането. Удрящият елемент трябва освен това да е покрит с четири последователни слоя от листове пенопласт ConforTM или еквивалентен материал, изработени от една и съща производствена партида (изрязани от един блок или топка пенопласт), като при това пенопластът на един от тези листове е бил използван при динамичното изпитване за сертифициране и отделните маси на тези листове се отклоняват с не повече от ± 2 % от масата на листа, използван за сертифициране. Сертифицираният удрящ елемент се използва не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран. При всяко изпитване се поставят нови елементи за деформируемото коляно. Удрящият елемент трябва да бъде сертифициран отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или изходящите сигнали на който и да е от датчиците за удар надвишават определената стойност за САС.

3.5.   Удрящият елемент се монтира, задвижва и освобождава, както е посочено в глава II.

4.   Процедура на изпитване

4.1.   Стабилизираната температура на изпитвателното оборудване и на превозното средство или на отделния технически възел трябва да бъде 20° ± 4 °С.

4.2.   Изпитванията на системата за фронтална защита се извършват на точки, определени в съответствие с параграф 2.1.

4.3.   Направлението на удара трябва да бъде в хоризонталната равнина и да е успоредно на надлъжната вертикална равнина на системата за фронтална защита, както е монтирана на превозното средство или на рамката за изпитване. Допустимото отклонение на направлението на вектора на скоростта в хоризонталната и надлъжната равнина трябва да бъде ± 2° в момента на първото съприкосновение.

4.4.   Оста на удрящия елемент трябва да е перпендикулярна на хоризонталната равнина с допустимо отклонение ± 2° в напречната и надлъжната равнина. Хоризонталната, надлъжната и напречната равнина са взаимноперпендикулярни една на друга (виж фигура 8).

4.5.   Долната част на удрящия елемент трябва да бъде на 25 mm над базовото ниво на пътя по време на първото съприкосновение със системата за фронтална защита (виж фигура 7), с допустимо отклонение ± 5 mm. При определянето на височината на задвижващата система трябва да се отчете влиянието на гравитацията по време на свободния полет на удрящия елемент.

4.6.   По време на първото съприкосновение удрящият елемент трябва да има предвидената ориентация относно своята вертикална ос с оглед на коректното действие на коляновото съединение, с допустимо отклонение ± 5°.

4.7.   В момента на първоначалното съприкосновение средната линия на удрящия елемент трябва да се намира в рамките на ± 10 mm отклонение от избраната точка за провеждане на изпитването.

4.8.   По време на съприкосновението между удрящия елемент и системата за фронтална защита удрящият елемент не трябва да е в съприкосновение със земята или с който и да е обект, който не е част от системата за фронтална защита.

4.9.   Скоростта на удрящия елемент при съприкосновението със системата за фронтална защита трябва да бъде 11,1 ± 0,2 m/s. Трябва да се отчете и ефектът на гравитацията, когато скоростта при удара се наблюдава при измервания, осъществени преди момента на първото съприкосновение.

5.   Макет на долната част на крака

5.1.   Диаметърът на бедрото и на пищяла трябва да бъде 70 ± 1 mm. Те трябва да са покрити с „плът и кожа“ от пенопласт. Плътта трябва да се състои от пенопласт ConforTM тип CF-45 с дебелина 25 mm или от еквивалентен материал. Кожата трябва да е с обща дебелина 6 mm и да е съставена от неопренов пенопласт, покрит от двете страни с найлонов плат с дебелина 0,5 mm.

5.1.1.   Дължината на бедрото и пищяла трябва да бъде съответно 432 mm и 494 mm от центъра на коляното.

5.2.   Общата маса на бедрото и пищяла трябва да бъде съответно 8,6 ± 0,1 kg и 4,8 ± 0,1 kg; общата маса на удрящия елемент трябва да бъде 13,4 ± 0,2 kg.

5.3.   Центровете на тежестта на бедрото и на пищяла трябва да бъдат съответно на 217 ± 10 mm и 233 ± 10 mm от центъра на коляното.

5.4.   Инерционните моменти на бедрото и на пищяла спрямо хоризонтална ос, преминаваща през съответния център на тежестта и перпендикулярна на посоката на удара, трябва да бъдат съответно 0,127 ± 0,010 kg/m2 и 0,120 ± 0,010 kg/m2.

5.5.   Върху страната на пищяла, с която не се нанася удара, на разстояние 66 ± 5 mm под центъра на коляновото съединение трябва да се постави едноосов акселерометър с ос на максимална чувствителност, насочена по посока на удара.

5.6.   Удрящият елемент се окомплектова с уреди за измерване на ъгъла на сгъване и на преместването при срязване между бедрото и пищяла.

5.7.   Системата за преместването при срязването трябва да е снабдена с амортизатор, който може да се монтира към всяка точка от задната страна или във вътрешността на удрящия елемент. Характеристиките на амортизатора трябва да са такива, че удрящият елемент да удовлетворява статичните и динамичните изисквания към преместването при срязването и да предотвратява подлагането на системата за преместването при срязването на много силни вибрации.

Image

Image

Image

ГЛАВА IV

Изпитване на удар на горната част на крака в системата за фронтална защита

1.   Цел на изпитването

1.1.   Да се изпита съответствието с изискванията, посочени в параграф 3.1.2 от приложение I към Директива 2005/66/ЕО.

2.   Точки на изпитване

2.1.   Изпитванията на удар на горната част на крака в системата за фронтална защита трябва да бъдат проведени в точки на изпитване, избрани от изпитващата институция в съответствие с параграф 2.1 от глава III. Точките, изпитани от изпитващата институция, трябва да бъдат указани в протокола от изпитванията.

3.   Изпитвателно оборудване

3.1.   Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел 5 от настоящата глава и на фигура 9.

3.2.   Трябва да бъдат поставени два датчика за измерване поотделно на силите, приложени във всеки край на удрящия елемент, и тензодатчици в центъра на удрящия елемент и на 50 mm от двете страни на средната линия на удрящия елемент за измерване на огъващите моменти (виж фигура 9).

3.3.   Стойността на реакцията CFC на измервателната верига, както е определена в ISO 6487:2000, трябва да бъде 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC, така както са определени в ISO 6487:2000, са 10 kN за силовите датчици и 1 000 Nm за датчиците за измерване на огъващите моменти.

3.4.   Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията към неговите характеристики, посочени в раздел 3 от допълнение I. Удрящият елемент трябва да е покрит с лист от пенопласт, изрязан от материал, който е бил подложен на динамично изпитване за сертифициране. Сертифицираният удрящ елемент може да се използва не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран (това ограничение не се прилага към компонентите за задвижване или направляване). Удрящият елемент трябва освен това да бъде сертифициран отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или когато изходящите сигнали на който и да е от датчиците за удар надвишават определената стойност за САС.

3.5.   Удрящият елемент трябва да бъде монтиран и задвижен в съответствие с изискванията, посочени в глава II.

4.   Процедура на изпитване

4.1.   Стабилизираната температура на изпитвателното оборудване и на превозното средство или на отделния технически възел трябва да бъде 20° ± 4 °С.

4.2.   Изпитванията на системата за фронтална защита трябва да бъдат проведени в точки, намиращи се между ъглите на системата за фронтална защита, които са избрани в съответствие с параграф 2.1.

4.3.   Направлението на удара трябва да бъде успоредно на надлъжната ос на системата за фронтална защита, така както е монтирана на превозното средство или на рамката за изпитване, като оста на макета на горната част на крака трябва да е вертикална по време на първото съприкосновение. Допустимото отклонение от тези посоки е ± 2°. По време на първото съприкосновение централната линия на удрящия елемент трябва да преминава през избраната точка за изпитване с допустимо отклонение ± 10 mm както странично, така и вертикално.

4.4.   Скоростта на удрящия елемент при съприкосновението със системата за фронтална защита трябва да бъде 11,1 ± 0,2 m/s.

5.   Макет на горната част на крака

5.1.   Общата маса на макета на горната част на крака, включително тези задвижващи и направляващи елементи, които са ефективна част от него по време на удара, трябва да бъде 9,5 ± 0,1 kg.

5.2.   Общата маса на челната част и на другите компоненти, разположени пред местата за монтиране на датчиците за сили, прибавена към масата на датчиците за сили и техните скрепителни детайли, разположени пред активните елементи, с изключение на пенопласта и кожата, трябва да бъде 1,95 ± 0,05 kg.

5.3.   Плътта се състои от два листа пенопласт ConforTM тип CF-45 или еквивалентен материал с дебелина 25 mm. Кожата е от каучуков слой, усилен с нишки с дебелина 1,5 mm. Общата маса на пенопласта и кожата (с изключение на всички елементи за усилване, монтиране и т.н., използвани за закрепване на краищата на кожата отзад на частта) трябва да е 0,6 ± 0,1 kg. Пенопластът и кожата трябва да бъдат огънати към задната част на удрящия елемент, като кожата се закрепва към нея с помощта на обтегачи, които да поддържат страните ѝ успоредни. Големината и формата на пенопласта трябва да позволяват между пенопласта и компонентите, разположени зад челната част, да се образува празно пространство, което да е достатъчно голямо, за да се избегне появяването на зони на значителни усилия между тях.

5.4.   Челната част се окомплектова с тензодатчици, позволяващи измерването на огъващите моменти в три точки, както е показано на фигура 9, като за всеки от тях се използва отделен канал. Тензодатчиците се разполагат върху удрящия елемент отзад на челната част. Двата външни тензодатчика се разполагат на разстояние 50 ± 1 mm от едната и от другата страна на оста на симетрия на удрящия елемент. Централният тензодатчик се разполага върху оста на симетрия на удрящия елемент с допустимо отклонение ± 1 mm.

5.5.   Съединението с ограничителя на момента се закрепва така, че надлъжната ос на челната част да е перпендикулярна на оста на направляващата система с допустимо отклонение ± 2°, а моментът на триене в съединението се регулира на не по-малко от 650 Nm.

5.6.   Центърът на тежестта на тези части на удрящия елемент, които са разположени ефективно пред съединението с ограничителя на момента, трябва да се намира на надлъжната централна линия на удрящия елемент с допустимо отклонение от ± 10 mm.

5.7.   Разстоянието между средните линии на датчиците за сили трябва да е 310 ± 1 mm, а диаметърът на челната част — 50 ± 1 mm.

Image

ГЛАВА V

Изпитване на удар на горната част на крака в предния ръб на системата за фронтална защита

1.   Цел на изпитването

1.1.   Да се изпита съответствието с изискванията, посочени в параграф 3.1.3 от приложение I към Директива 2005/66/ЕО.

2.   Точки на изпитване

2.1.   Трябва да бъдат проведени най-малко три изпитвания за удар в базовата линия на предния ръб на системата за фронтална защита. Те трябва да бъдат осъществени в точки, избрани от изпитващата институция, в които според нея е най-вероятно да настъпят наранявания. Изпитванията трябва да бъдат проведени върху различни типове структура в зависимост от оценяваната област. Точките, изпитани от изпитващата институция, трябва да бъдат указани в протокола от изпитванията.

3.   Изпитвателно оборудване

3.1.   Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел 5 от глава IV и на фигура 9.

3.2.   При удар в базовата линия на горния преден ръб на системата за фронтална защита масата на удрящия елемент зависи от общата форма на системата за фронтална защита и трябва да бъде определена в съответствие с раздел 4.

3.3.   Трябва да бъдат поставени два датчика за измерване поотделно на силите, приложени във всеки край на удрящия елемент, и тензодатчици в центъра на удрящия елемент и на 50 mm от двете страни на средната линия на удрящия елемент за измерване на огъващите моменти (виж фигура 9).

3.4.   Стойността на реакцията CFC, както е определена в ISO 6487:2000, трябва да бъде 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC, така както са определени в ISO 6487:2000, трябва да бъдат 10 kN за силовите датчици и 1 000 Nm за датчиците за измерване на огъващите моменти.

3.5.   Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията към неговите характеристики, посочени в раздел 3 от допълнение I. Удрящият елемент трябва да е покрит с лист от пенопласт, изрязан от материал, който е бил подложен на динамично изпитване за сертифициране. Сертифицираният удрящ елемент може да се използва не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран (това ограничение не се прилага към компонентите за задвижване или направляване). Удрящият елемент трябва да бъде сертифициран отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или когато изходящите сигнали на който и да е от датчиците за удар надвишават определената стойност за САС.

3.6.   Удрящият елемент трябва да бъде монтиран и задвижен в съответствие с изискванията, посочени в глава II.

4.   Процедура на изпитване

4.1.   Стабилизираната температура на изпитвателното оборудване и на превозното средство или на отделния технически възел трябва да бъде 20° ± 4 °С.

4.2.   Изпитванията на системата за фронтална защита трябва да бъдат проведени в точки, намиращи се между ъглите на предния ръб на системата за фронтална защита, които са избрани в съответствие с параграф 2.1.

4.3.   Удрящият елемент трябва да бъде изравнен по такъв начин, че централната линия на системата за задвижване и надлъжната ос на удрящия елемент да са успоредни на надлъжната ос на системата за фронтална защита, така както е монтирана на рамката за изпитване. Допустимото отклонение от тези посоки е ± 2°. По време на първото съприкосновение централната линия на удрящия елемент трябва да преминава през избраната точка на съприкосновение с допустимо отклонение ± 10 mm (виж фигура 10), а допустимото странично отклонение може да бъде ± 10 mm.

4.4.   Изискваната скорост при удара, ъгълът на удара и масата на удрящия елемент трябва да бъдат определени в съответствие с параграфи 4.5 и 4.6. Допустимото отклонение на скоростта при удара е ± 2 % и допустимото отклонение на посоката на удара е ± 2°. Ефектът на гравитацията трябва да е отчетен преди момента на първото съприкосновение. Масата на удрящия елемент трябва да бъде измерена с точност, по-добра от ± 1 %, и ако измерената стойност се различава от изискваната стойност, то за компенсация следва да се промени изискваната скорост в съответствие с параграф 4.7.1.

4.5.   Изискваната скорост при удара и ъгъла на удара се определят от фигури 11 и 12, като се отчита вертикалната височина на избраната точка за нанасяне на удар в базовата линия на предния ръб на системата за фронтална защита и в издадената част на системата за фронтална защита.

4.6.   Изискваната енергия на удара може да бъде изведена от фигура 13, като се отчита вертикалната височина от базовото ниво на пътя на избраната точка за нанасяне на удар в базовата линия на предния ръб на системата за фронтална защита и в издадената напред предна част на системата за фронтална защита.

4.7.   Общата маса на удрящия елемент включва тези задвижващи и направляващи компоненти, които ефективно са част от удрящия елемент по време на удара, включително допълнителните тежести.

4.7.1.   Изискваната стойност на масата на удрящия елемент може да бъде изчислена по следния начин:

Formula,

където

М

=

е масата (kg)

E

=

изискваната енергия на удара (J)

V

=

изискваната скорост (m/s)

4.7.2.   Масата на удрящия елемент може да бъде коригирана в сравнение с изчислената стойност до ± 10 %, при условие че изискваната скорост при удара бъде също променена, като се използва горната формула с оглед да се запази изискваната кинетична енергия на удрящия елемент.

4.7.3.   Изискваните допълнителни тежести трябва да бъдат монтирани по такъв начин, че да се получи изчислената маса в съответствие с параграф 4.7.1. Тези допълнителни тежести трябва да бъдат монтирани към задната част на задния елемент, както е показано на фигура 9, или към компоненти на направляващата система, които са ефективно част от удрящия елемент по време на удара.

Image

Image

Image

Image

ГЛАВА VI

Удар на макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст в системата за фронтална защита

1.   Цел на изпитването

1.1.   Да се изпита съответствието с изискванията, посочени в параграф 3.1.4 от Приложение I към Директива 2005/66/ЕО.

2.   Точки на изпитване

2.1.   Точките на изпитване при удар макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент, трябва да бъдат избрани на части от системата за фронтална защита, за които разгърнатата дължина надхвърля 900 mm при превозно средство в нормално положение за движение или когато системата за фронтална защита е монтирана на изпитвателна рамка, представяща превозното средство, към което е предвидено тя да бъде монтирана, в нормално положение за движение.

2.2.   Трябва да се проведат три изпитвания на удар на макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст в точки, за които изпитващите лаборатории считат, че са най-вероятното място за предизвикване на наранявания. Изпитванията трябва да бъдат проведени върху различни типове структура в зависимост от оценяваната област. Точките, изпитани от изпитващата институция, трябва да бъдат указани в протокола от изпитванията.

3.   Изпитвателно оборудване

3.1.   Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел 5 от настоящата глава и на фигура 15.

3.2.   Стойността на реакцията CFC, както е дефинирана в ISO 6487:2000, трябва да бъде 1 000. Стойността на реакцията САС, както е дефинирана в ISO 6487:2000, трябва да бъде 500 g за ускорението.

3.3.   Удрящият елемент трябва да отговаря на изискванията към неговите характеристики, посочени в раздел 4 от допълнение I. Сертифицираният удрящ елемент може да бъде използван не повече от 20 пъти, преди отново да бъде сертифициран. Удрящият елемент трябва да бъде сертифициран отново, когато от предишното сертифициране е изминала повече от една година или когато изходящите сигнали на който и да е от датчиците за удар надвишават определената стойност за САС.

3.4.   Удрящият елемент трябва да бъде монтиран, задвижен и освободен в съответствие с изискванията, посочени в раздел 2 от глава II.

4.   Процедура на изпитване

4.1.   Стабилизираната температура на изпитвателното оборудване и на превозното средство или на отделния технически възел трябва да бъде 20° ± 4 °С.

4.2.   Изпитванията на системата за фронтална защита се извършват на точки, определени в съответствие с раздел 2.

4.3.   Макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, както е описан в раздел 5, трябва да бъде използван за изпитване на удар в система за фронтална защита в точки на първо съприкосновение, избрани в съответствие с раздел 2.

4.4.   Посоката на удара трябва да е надолу и назад във вертикална равнина, успоредна на надлъжната ос на системата за фронтална защита, така както е монтирана на превозното средство или на изпитвателната рамка. Допустимото отклонение на тази посока е ± 2°. Ъгълът на удара трябва да бъде 50° ± 2° към базовото ниво на пътя. Ефектът, причинен от гравитацията, трябва да бъде взет предвид, когато ъгълът на удара е измерен при измервания, извършени преди момента на първото съприкосновение.

4.5.   В момента на първото съприкосновение точката на първото съприкосновение на удрящия елемент трябва да бъде в рамките на ± 10 mm допустимо отклонение от избраната точка на удар.

4.6.   Скоростта на удара на удрящия елемент в точката на изпитване трябва да бъде 9,7 ± 0,2 m/s. Ефектът, причинен от гравитацията, трябва да бъде взет предвид, когато скоростта на удара е измерена при измервания, извършени преди момента на първото съприкосновение.

5.   Макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент

5.1.   Макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент, представлява сфера с хомогенна конструкция, изработена от алуминий. Тя трябва да има диаметър 165 ± 1 mm и маса 3,5 ± 0,07 kg.

5.2.   Сферата трябва да е покрита със синтетична кожа с дебелина 14 ± 0,5 mm, която трябва да покрива поне половината на сферата.

5.3.   Центърът на тежестта на удрящия елемент, включително измервателната верига, трябва да се намира в центъра на сферата с допустимо отклонение ± 5 mm. Инерционният момент относно ос, преминаваща през центъра на тежестта и перпендикулярна на направлението на удара, трябва да бъде 0,010 ± 0,0020 kg/m2.

5.4.   Предвидената кухина в сферата трябва да позволява монтирането на един триосов акселерометър или на три едноосови акселерометъра. Акселерометрите трябва да бъдат разположени в съответствие с предписанията на параграфи 5.4.1 и 5.4.2.

5.4.1.   Оста на максималната чувствителност на един от акселерометрите трябва да е перпендикулярна на монтажната повърхност А (фигура 15) и неговата сеизмична маса трябва да бъде разположен в допустимо цилиндрично пространство с радиус 1 mm и дължина 20 mm. Средната линия на това пространство трябва да е перпендикулярна на монтажната повърхност и неговата средна точка трябва да съвпада с центъра на сферата на удрящия елемент.

5.4.2.   Осите на максималната чувствителност на останалите акселерометри трябва да са взаимноперпендикулярни и успоредни на монтажната повърхност А. Тяхната сеизмична маса трябва да бъде разположена в допустимо сферично пространство с радиус 10 mm. Центърът на това пространство трябва да съвпада с центъра на сферата на удрящия елемент.

Image

Допълнение 1

Сертифициране на удрящите елементи

1.   ИЗИСКВАНИЯ ПРИ СЕРТИФИЦИРАНЕТО

1.1.   Удрящият елемент, използван при изпитванията, описани в част II, трябва да отговаря на изискванията за неговите характеристики.

2.   МАКЕТ НА ДОЛНАТА ЧАСТ НА КРАКА, ИЗПОЛЗВАН КАТО УДРЯЩ ЕЛЕМЕНТ

2.1.   Статични изпитвания

2.1.1.   Макетът на долната част на крака, използван като удрящ елемент, трябва да отговаря на изброените в параграф 2.1.5 изисквания, когато бъде изпитван в съответствие с параграф 2.1.7, и на изброените в параграф 2.1.6 изисквания, когато бъде изпитван в съответствие с параграф 2.1.8.

2.1.2.   При двата типа изпитвания удрящият елемент трябва да бъде насочен по предвидената посока спрямо своята надлъжна ос с допустимо отклонение ± 2°, за да може коляновото съединение да функционира правилно.

2.1.3.   Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране трябва да бъде 20 ± 2 °С.

2.1.4.   Стойностите на реакцията CАC, както са определени в ISO 6487:2000, трябва да са 50° за ъгъла на сгъване на коляното и 500 N за приложената сила, когато удрящият елемент е подложен на огъване съгласно параграф 2.1.7, и 10 mm за преместването при срязване и 10 kN за приложената сила, когато удрящият елемент е подложен на срязване съгласно параграф 2.1.8. При двата вида изпитване се допуска подходящо филтриране на ниските честоти, за да се отстранят шумовете с по-висока честота, без да се влияе значително върху измерването на реакцията на удрящия елемент.

2.1.5.   Когато удрящият елемент е подложен на огъване съгласно параграф 2.1.7, отношението приложена сила/ъгъл на сгъване трябва да се намира в границите, посочени на фигура 16. Енергията, необходима за получаване на сгъване от 15°, трябва да бъде 100 ± 7 J.

2.1.6.   Когато удрящият елемент е подложен на срязване съгласно параграф 2.1.8, отношението приложена сила/преместване при срязване трябва да се намира в границите, посочени на фигура 17.

2.1.7.   Макетът на крака, без пенопласта и кожата, трябва да се монтира така, че пищялът да се поддържа здраво към хоризонтална повърхност, а бедрото се вкарва плътно в метална тръба, както е показано на фигура 18. За да се избегнат грешки от триенето, бедрото или металната тръба не трябва да се опират на никаква опора. Огъващият момент от теглото на металната тръба и от другите компоненти (с изключение на самия макет на крака), приложен към центъра на сгъване на коляното, трябва да е не по-голям от 25 Nm.

2.1.7.1.   Към металната тръба на разстояние 2,0 ± 0,01 m от центъра на сгъване на коляното се прилага сила, перпендикулярна на хоризонталата, и полученият ъгъл на отклонение на бедрото се записва. Натоварването се увеличава, докато ъгълът на отклонение на бедрото надвиши 22°.

2.1.7.2.   Енергията се пресмята, като силата се интегрира по отношение на ъгъла на сгъване в радиани и резултатът се умножава по дължината на лоста, която е 2,0 ± 0,01 m.

2.1.8.   Макетът на крака без пенопласта и кожата се монтира така, че пищялът да се поддържа здраво към хоризонтална повърхност, а бедрото се вкарва плътно в метална тръба, която е твърдо задържана с помощта на поддържащо приспособление, разположено на разстояние 2,0 m от центъра на сгъване на коляното, както е показано на фигура 19.

2.1.8.1.   Към металната тръба на разстояние 50 mm от центъра на сгъване на коляното се прилага сила, перпендикулярна на хоризонталата, и полученото преместване на бедрото се записва. Натоварването се увеличава, докато преместването при срязването на коляното превиши 8,0 mm или натоварването превиши 6,0 kN.

2.2.   Динамични изпитвания

2.2.1.   Макетът на долната част на крака, използван като удрящ елемент, трябва да отговаря на изброените в параграф 2.2.3 изисквания, когато изпитванията се извършват съгласно параграф 2.3.

2.2.2.   Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране е 20° ± 2 °С.

2.2.3.   Когато макетът на крака се удря с удрящия елемент за сертифициране, насочен по описаната в параграф 2.3.2 линейна траектория, максималното ускорение в горния край на пищяла трябва да бъде не по-малко от 120 g и не по-голямо от 250 g. Максималният ъгъл на сгъването трябва да е не по-малък от 6,2° и не по-голям от 8,2°. Максималното преместване при срязване трябва да е не по-малко от 3,5 mm и не по-голямо от 6,0 mm.

2.2.4.   При всички тези величини стойностите се отчитат при първоначалния удар с удрящия елемент за сертифициране, а не по време на фазата на спирането. Всяко устройство, предназначено да спре макета на крака или удрящия елемент за сертифициране, трябва да бъде конструирано така, че фазата на спиране да е отделена хронологически от първоначалния удар. Спирачното устройство не трябва да предизвиква изходящите сигнали на датчиците да надвишават определената стойност на реакция САС.

2.2.5.   Стойността на реакцията CFC, както е определена в ISO 6487:2000, е 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC, както са определени в ISO 6487:2000, са 50° за ъгъла на сгъване на коляното, 10 mm за преместването при срязване и 500 g за ускорението. Това не означава, че самият удрящ елемент трябва да е физически способен да възпроизведе сгъване и срязване, съответстващи на посочените ъгли и премествания.

2.3.   Изпитвателна процедура

2.3.1.   Удрящият елемент, включително пенопластът и кожата, трябва да бъде окачен хоризонтално върху три метални въжета с диаметър 1,5 ± 0,2 mm и дължина не по-малка от 2,0 m, както е показано на фигура 20. Неговата надлъжна ос трябва да е хоризонтална с допустимо отклонение ± 0,5° и перпендикулярна на траекторията на сертифициращия удрящ елемент с допустимо отклонение ± 2°. Удрящият елемент трябва да бъде ориентиран по предвидената посока спрямо своята надлъжна ос с допустимо отклонение ± 2°, за да може коляновото съединение да функционира нормално. Макетът на крака трябва да отговаря на изброените в част II, глава III, параграф 3.1 изисквания, с монтирана(и) скоба(и) за закрепване на металните въжета.

2.3.2.   Масата на удрящия елемент за сертифициране трябва да е 9,0 ± 0,05 kg, включително задвижващите и направляващите компоненти, които остават закрепени към удрящия елемент в момента на удара. Размерите на челото на сертифициращия удрящ елемент са посочени на фигура 21. Челото на удрящия елемент трябва да бъде направено от алуминий и да има грапавост на повърхнината не по-голяма от 2,0 микрометъра.

2.3.3.   Направляващата система трябва да бъде комплектована с водачи с ниско триене, които не са чувствителни към ексцентрични натоварвания и допускат преместване на удрящия елемент само по определената посока на удара в момента на съприкосновение с превозното средство. Водачите трябва да предотвратяват всяко преместване в друга посока, както и завъртането около която и да е ос.

2.3.4.   Подложеният на сертифициране удрящ елемент трябва да е покрит с неизползван преди това пенопласт.

2.3.5.   Пенопластът на удрящия елемент не трябва да се подлага на многобройни въздействия или деформации преди, по време или след монтирането му.

2.3.6.   Удрящият елемент за сертифициране трябва да бъде задвижен така, че да удари неподвижния макет на долната част на крака, който подлежи на сертифициране, по хоризонтална траектория със скорост 7,5 ± 0,1 m/s, както е показано на фигура 20. Сертифициращият удрящ елемент трябва да бъде разположен така, че неговата средна линия да преминава през точка, намираща се върху средната линия на пищяла на разстояние 50 mm от центъра на коляното с допустими отклонения ± 3 mm странично и ± 3 mm по вертикала.

3.   МАКЕТ НА ГОРНАТА ЧАСТ НА КРАКА, ИЗПОЛЗВАН КАТО УДРЯЩ ЕЛЕМЕНТ

3.1.   Макетът на горната част на крака, използван като удрящ елемент, трябва да отговаря на изброените в параграф 3.3 изисквания, когато бъде изпитван в съответствие с параграф 3.4.

3.2.   Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране трябва да бъде 20 ± 2 °С.

3.3.   Изисквания

3.3.1.   Когато макетът на горната част на крака бъде ударен в неподвижно цилиндрично махало, максималната сила, измерена от всеки силов датчик, трябва да е не по-малка от 1,20 kN и не по-голяма от 1,55 kN, като разликата между максималните сили, измерени от датчиците в горната и долната част на бедрото, трябва да е не по-голяма от 0,10 kN. Максималният огъващ момент, измерен от тензодатчиците, трябва да е не по-малък от 190 Nm и не по-голям от 250 Nm в централното положение и не по-малък от 160 Nm и не по-голям от 220 Nm в крайните положения. Разликата между максималните огъващи моменти в горната и долната част на бедрото трябва да е не по-голяма от 20 Nm.

3.3.2.   При всички тези величини стойностите трябва да се отчитат при първоначалния удар с махалото, а не по време на фазата на спирането. Всяко устройство, предназначено да спре макета на крака или махалото, трябва да бъде конструирано така, че фазата на спиране да е отделена хронологически от първоначалния удар. Спирачното устройство не трябва да предизвиква изходящите сигнали на датчиците да надвишават определената стойност на реакцията САС.

3.3.3.   Стойността на реакцията CFC, както е определена в ISO 6487:2000, е 180 за всички датчици. Стойностите на реакцията CАC, както са определени в ISO 6487:2000, трябва да са 10 kN за силовите датчици и 1 000 Nm за измерванията на огъващите моменти.

3.4.   Изпитвателна процедура

3.4.1.   Удрящият елемент се закрепва към системата за задвижване и направляване с помощта на съединение с ограничител на момента. Съединението с ограничител на момента се закрепва така, че надлъжната ос на челната част да е перпендикулярна на оста на направляващата система с допустимо отклонение ± 2°, а триещият момент да е регулиран на не по-малко от 650 Nm. Направляващата система трябва да бъде комплектувана с водачи с ниско триене, които допускат преместване на удрящия елемент само по определената посока на удара в момента на съприкосновение с махалото.

3.4.2.   Масата на удрящия елемент трябва да бъде 12 ± 0,1 kg, включително задвижващите и направляващите компоненти, които остават закрепени към удрящия елемент в момента на удара.

3.4.3.   Центърът на тежестта на частите на удрящия елемент, разположени пред съединението с ограничител на момента, включително допълнителните тежести, трябва да е разположен върху средната надлъжна линия на удрящия елемент с допустимо отклонение ± 10 mm.

3.4.4.   Подложеният на сертифициране удрящ елемент трябва да бъде покрит с неизползван преди това пенопласт.

3.4.5.   Пенопластът на удрящия елемент не трябва да се подлага на многобройни въздействия или деформации преди, по време или след монтирането му.

3.4.6.   Удрящият елемент с вертикалната си челна част трябва да бъде задвижен така, че да удари неподвижното махало по хоризонтална траектория със скорост 7,1 ± 0,1 m/s, както е показано на фигура 22.

3.4.7.   Тръбата на махалото трябва да бъде с маса 3 ± 0,03 kg, външен диаметър 150 +1 –4 mm, дебелина 3 ± 0,15 mm и обща дължина 275 ± 25 mm. Тя трябва да е изработена от безшевна студено изтеглена стомана (допуска се покриване на металната повърхност за защита срещу корозия) с грапавост на външната повърхност, по-добра от 2,0 микрометъра. Тя трябва да бъде окачена на две метални въжета с диаметър 1,5 ± 0,2 mm и дължина не по-малка от 2,0 m. Повърхността на махалото трябва да е чиста и суха. Тръбата на махалото трябва да бъде така разположена, че надлъжната ос на цилиндъра да е перпендикулярна на челната част (т. е. лоста) с допустимо отклонение ± 2° и на траекторията на удрящия елемент с допустимо отклонение ± 2°. Центърът на махалото се разполага срещу челната част на удрящия елемент с допустими отклонения ± 5 mm по вертикала и ± 5 mm странично.

4.   МАКЕТ НА ГЛАВА НА ДЕТЕ/ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК С НИСЪК РЪСТ, ИЗПОЛЗВАН КАТО УДРЯЩ ЕЛЕМЕНТ

4.1.   Макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент, трябва да отговаря на изброените в параграф 4.3 изисквания, когато бъде изпитван в съответствие с параграф 4.4.

4.2.   Стабилизираната температура на удрящия елемент по време на изпитването за сертифициране трябва да бъде 20 ± 2 °С.

4.3.   Изисквания

4.3.1.   Когато макетът на главата на дете/възрастен човек с нисък ръст бъде ударен от сертифициращия удрящ елемент, насочен по линейна траектория, както е посочено в параграф 4.4, максималното резултантно ускорение, измерено от триосовия акселерометър (от трите едноосови акселерометъра), монтиран(и) в макета на главата, трябва да е не по-малко от 290 g и не по-голямо от 350 g. Кривата на резултантното ускорение в зависимост от времето трябва да бъде едномодална.

4.3.2.   Стойността на реакцията CFC, както е определена в ISO 6487:2000, трябва да бъде 1 000. Стойността на реакцията CАC за ускорението, както е определена в ISO 6487:2000, трябва да бъде 1 000 g.

4.4.   Изпитвателна процедура

4.4.1.   Макетът на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, използван като удрящ елемент, трябва да бъде окачен, както е показано на фигура 23. Задната част на окачения макет на глава трябва да бъде разположен под ъгъл между 25° и 90° спрямо хоризонталата, както е показано на фигура 23.

4.4.2.   Масата на сертифициращия удрящ елемент трябва да бъде 1,0 ± 0,01 kg, включително задвижващите и направляващите компоненти, които остават закрепени към удрящия елемент в момента на удара. Линейната направляваща система се комплектува с водачи с ниско триене, в които няма въртящи се елементи. Диаметърът на челната плоскост на удрящия елемент трябва да бъде 70 ± 1 mm и нейните ръбове трябва бъдат закръглени с радиус 5 ± 0,5 mm. Челото на удрящия елемент трябва да бъде изработено от алуминий, с грапавост не по-голяма от 2 микрометъра.

4.4.3.   Сертифициращият удрящ елемент трябва да бъде задвижен със скорост 7,0 ± 0,1 m/s към неподвижния макет на глава на дете/възрастен човек с нисък ръст, както е показано на фигура 23. Сертифициращият удрящ елемент трябва да бъде разположен така, че центърът на тежестта на макета на главата да се намира върху средната линия на удрящия елемент с допустими отклонения ± 5 mm странично и ± 5 mm по вертикала.

4.4.4.   Изпитването трябва да се извърши в три различни точка на удар в макета на глава, използван като удрящ елемент. В тези специфични зони изпитванията трябва да се проведат с предварително използвана и/или повредена кожа.

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

102


32006L0051


L 152/11

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/51/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 6 юни 2006 година

за изменение с цел адаптиране към техническия прогрес на приложение I към Директива 2005/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и на приложения IV и V към Директива 2005/78/ЕО относно изискванията, прилагани по отношение на бордовите системи за контрол на емисиите на превозните средства и освобождаването на двигателите, работещи с газ

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1), и по-специално член 13, параграф 2, второ тире от нея,

като взе предвид Директива 2005/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите на газообразни и механични замърсители от дизелови двигатели, използвани в превозните средства и емисиите на газообразни замърсители от бензинови двигатели, зареждани с гориво от природен газ или втечнен нефтен газ, използвани в превозните средства (2), и по-специално член 7 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 2005/55/ЕО е една от специалните директиви, свързана с процедурата по типово одобрение, въведена с Директива 70/156/ЕИО.

(2)

Директива 2005/78/ЕО на Комисията от 14 ноември 2005 г. за прилагане на Директива 2005/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите на газообразни и механични замърсители от дизелови двигатели, използвани в превозните средства и емисиите на газообразни замърсители от бензинови двигатели, зареждани с гориво от природен газ или втечнен нефтен газ, използвани в превозните средства и за изменение на приложения I, II, III, IV и VI към нея, въведе мерки за изменение и прилагане, свързани с издръжливостта на системите за контрол на емисиите, с правилното функциониране за определен период и със системите за бордова диагностика (СБД) за новите двигатели на тежкотоварните камиони, както и за двигателите на новите тежкотоварни камиони.

(3)

За да се вземе предвид техническият прогрес, понастоящем е необходимо в настоящата директива да бъдат включени повишени изисквания относно проверката на условията на работа, неизправностите и демонстриране на ефективността на системата за контрол на емисиите към момента на типовото одобрение.

(4)

Необходимо е да се следи функционирането на системата за контрол на емисиите да не бъде възпрепятствано чрез стратегия на неефективност.

(5)

Двигателите, работещи с газ, не използват системи за преработка на отработените газове, нито технологии за селективна каталитична редукция, за да отговарят на настоящите стандарти по отношение на емисиите на NOx. Поради това на този етап се преценява, че двигателите, работещи с газ, и превозните средства, които работят с газ, трябва да бъдат освободени от изискванията, за да се осигури правилното функциониране на устройствата за контрол на емисиите от NOx. Освобождаването може да бъде анулирано, ако бъдат взети предвид други фази на емисиите.

(6)

Имайки предвид изложеното по-горе, е необходимо да се промени датата на влизане в сила на точки 6.5.3, 6.5.4 и 6.5.5 от приложение I към Директива 2005/55/ЕО в случай на нови типови одобрения.

(7)

Комисията възнамерява да преразгледа пределните стойности, определени за системата за бордова диагностика (СБД), за да ги приведе в съответствие с напредъка на технологиите.

(8)

Директива 2005/55/ЕО и Директива 2005/78/ЕО поради това следва да бъдат съответно изменени.

(9)

Предвидените разпоредби в настоящата директива са съобразени със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес, учреден на основание член 13, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение I към Директива 2005/55/ЕО се изменя в съответствие с приложение I към настоящата директива.

Член 2

Приложение IV към Директива 2005/78/ЕО се изменя в съответствие с приложение II към настоящата директива.

Член 3

1.   Държавите-членки въвеждат в сила и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 8 ноември 2006 г. Те информират незабавно Комисията за текста на тези разпоредби, както и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Държавите-членки прилагат тези разпоредби от 9 ноември 2006 г. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 6 юни 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/28/ЕО на Комисията (ОВ L 65, 7.3.2006 г., стр. 27).

(2)  ОВ L 275, 20.10.2005 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/78/ЕО на Комисията (ОВ L 313, 29.11.2005 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗМЕНЕНИЯ НА ДИРЕКТИВА 2005/55/ЕО

Приложение I се изменя, както следва:

1.

Точка 2.1 се изменя, както следва:

a)

Определението за „стратегия на неефективност“ се заменя със следния текст:

„„Стратегия на неефективност“ означава:

стратегия ДСКЕ (допълнителна стратегия за контрол на емисии), която намалява ефективността на контрола върху емисиите, свързан със стратегия ОСКЕ (основната стратегия за контрол на емисии), при условие на нормално функциониране или експлоатация на превозното средство,

стратегия ОСКЕ, която прави разлика между функциониране според изискванията на стандартизирано изпитване за типово одобрение и другите начини на функциониране, и осигурява намаляване в по-малка степен на емисиите при условия, които реално не са включени в приложимите изпитвателни процедури за типово одобрение, или

стратегия СБД (система за бордова диагностика), или стратегия за контрол на емисиите, която прави разлика между функциониране според изискванията на стандартизирано изпитване за типово одобрение и другите начини на функциониране, и осигурява по-ниско ниво на възможност за контрол върху емисиите (по отношение на времетраене и точност) при условия, които реално не са включени в приложимите изпитвателни процедури за типово одобрение;“

б)

В определението за „режим на постоянни емисии по подразбиране“ изразът „режим на постоянни емисии по подразбиране“ се заменя с „режим на емисии по подразбиране“;

c)

Добавя се следното ново определение:

„„Система за контрол на емисии“ означава система, която осигурява нормалната работа на устройствата за контрол на NOx (денитрификация), монтирани в двигателната система в съответствие с разпоредбите на точка 6.5 от приложение I.“

2.

В точка 6.1.5.6, второ тире изразът „режим на постоянни емисии по подразбиране“ се заменя с „режим на емисии по подразбиране“.

3.

Точка 6.5 се заменя със следния текст:

„6.5.   Изисквания за осигуряване на нормална работа на устройствата за контрол на NOx (денитрификация)

6.5.1.   Общи положения

6.5.1.1.   Тази точка се прилага към всички двигателни системи с компресионно запалване независимо от използваната технология с цел спазване на пределните стойности на емисиите, посочени в таблиците на точка 6.2.1.

6.5.1.2.   Дати за прилагане

Изискванията на точки 6.5.3, 6.5.4 и 6.5.5 се прилагат от 9 ноември 2006 г. за новите типови одобрения и от 1 октомври 2007 г. за всички регистрации на нови превозни средства.

6.5.1.3.   Всяка двигателна система, която влиза в обхвата на изискванията на настоящата точка, се проектира, изработва и инсталира така, че да е в състояние да отговаря на тези изисквания по време на целия срок на експлоатация на двигателя.

6.5.1.4.   Точната информация за функционалните работни параметри на двигателна система, влизаща в обхвата на настоящата точка, се предоставя от производителя в приложение II.

6.5.1.5.   В своето заявление за типово одобрение, ако двигателната система изисква реагент, производителят трябва да укаже характеристиките на всички реагенти, консумирани от всяка система за последваща обработка на отработени газове, например тип и концентрации, работни температури, позоваване на международни стандарти и т. н.

6.5.1.6.   Като се имат предвид изискванията, определени в точка 6.1., всяка двигателна система, която влиза в обхвата на настоящата точка, трябва да запазва функцията си за емисионен контрол при всички условия на функциониране, нормално присъщи на територията на Европейския съюз, особено при ниски околни температури.

6.5.1.7.   За целите на типовото одобрение производителят доказва пред техническата служба, че за двигателните системи, които изискват реагент, няма емисия на амоняк, която да превишава средна стойност 25 ppm по време на прилагания изпитвателен цикъл за определяне на емисиите.

6.5.1.8.   При двигателните системи, които изискват реагент, всеки отделен реагентен резервоар, инсталиран отделно на превозното средство, трябва да включва устройство, което позволява вземане на проба от всеки флуид, съдържащ се в резервоара. Точката за вземане на проби трябва да бъде леснодостъпна, без да се налага използване на специален инструмент или устройство.

6.5.2.   Изисквания относно обслужването

6.5.2.1.   Производителят предоставя или следи да бъдат предоставени на всички собственици на нови тежкотоварни превозни средства или на нови двигатели за тежкотоварни превозни средства писмени инструкции, в които се посочва, че ако системата за контрол на емисиите на превозното средство не функционира правилно, водачът ще бъде осведомен зa проблема от индикатора за неизправност (ИН), след което двигателят ще работи с понижени технически характеристики.

6.5.2.2.   В инструкциите трябва да посочват изискванията за правилната експлоатация и обслужване на превозните средства, включително при необходимост използваните реагенти за еднократна употреба.

6.5.2.3.   Инструкциите трябва да са написани на разбираем нетехнически език и да са на езика на страната, в която новото тежкотоварно превозно средство или новият двигател за тежкотоварно превозно средство са продадени или регистрирани.

6.5.2.4.   В инструкциите трябва да се посочва дали реагентите за еднократна употреба трябва да бъдат презаредени от оператора на превозното средство между нормалните периоди на обслужване и да се указва вероятният разход на реагент в зависимост от типа на новите тежкотоварни превозни средства.

6.5.2.5.   В инструкциите трябва да се посочва дали употребата и презареждането с реагент за еднократна употреба, отговарящ на точните спецификации, когато те са указани, са задължителни, за да може превозното средство да отговаря на сертификата за съответствие, издаден за този тип превозно средство или за този тип двигател.

6.5.2.6.   В инструкциите трябва да се съдържа предупреждение, че използването на превозно средство, което не консумира изисквания реагент, който може да бъде необходим за намаляване на емисиите от замърсители, може да се счита за престъпно деяние, въз основа на което да бъде отменено всяко предимство, предоставено при закупуване или експлоатиране на превозното средство в държавата по регистрация или в друга страна, в която превозното средство се използва.

6.5.3.   Контрол на емисиите от NOx (денитрификация) на двигателната система

6.5.3.1.   Неизправното функциониране на двигателната система по отношение на контрола на емисиите от NOx (например поради липса на един от необходимите реагенти, неизправен дебит на рециркулация на отработени газове (EGR) или деактивиране на EGR) се определя чрез контролиране нивото на NOx от сензори, разположени в изходящия поток на отработените газове.

6.5.3.2.   Когато нивото на азотни оксиди (NOx) в изходящия поток на отработени газове надвиши с повече от 1,5 г/кВтч пределната стойност, посочена в приложение I, точка 6.2.1, таблица 1, водачът трябва да получи информация за това чрез задействането на индикатора за неизправност (ИН), указан в точка 3.6.5 от приложение IV към Директива 2005/78/ЕО.

6.5.3.3.   Освен това за срок не по-малък от 400 дни или 9 600 часа работа на двигателя в паметта се запазва неизтриваем код за грешка в съответствие с изискванията на точка 6.5.3.2 от приложение IV към Директива 2005/78/ЕО, посочващ причината, поради която определените в горната точка нива са били надвишени.

Причините за наднормените нива на NOx трябва като минимум и в зависимост от случая да бъдат определени в случай на празен резервоар на реагент, прекъсване на дозирането на реагента, недостатъчно качество на реагента, много ниска консумация на реагент, неправилен EGR-дебит или деактивиране на EGR. Във всички останали случаи производителят има право да изобрази следния неизтриваем код за грешка „high NOx — root cause unknown“.

6.5.3.4.   Когато нивото на азотни оксиди надвишава пределните стойности на СБД, посочени в таблицата на член 4, параграф 3, ограничителят на въртящ момент намалява работните характеристики на двигателя съгласно разпоредбите на точка 6.5.5 по начин, който трябва да се възприеме ясно от водача на превозното средство. Когато се задейства ограничителят на въртящ момент, водачът продължава да бъде предупреждаван съгласно изискванията на точка 6.5.3.2 и в паметта трябва да се запише неизтриваем код в съответствие с разпоредбите на точка 6.5.3.3.

6.5.3.5.   Когато двигателят използва EGR без никаква друга система за последваща обработка на емисиите от азотни оксиди, производителят може да използва друг алтернативен метод, който отговаря на изискванията на точка 6.5.3.1 за определяне на нивото на азотните оксиди. По време на типовото одобрение производителят трябва да докаже, че алтернативният метод предлага същата бързина и точност при измерване на нивото на азотните оксиди, както е предвидено в изискванията на точка 6.5.3.1 и че той поражда същите последици като описаните в точки 6.5.3.2, 6.5.3.3 и 6.5.3.4.

6.5.4.   Контрол на реагента

6.5.4.1.   При превозни средства, които налагат употребата на реагент, за да отговорят на изискванията от настоящата точка, водачът трябва да се информира за нивото на реагент в бордовия резервоар чрез специална механична или електронна индикация на бордното табло на превозното средство. Тя трябва да включва предупреждение, когато нивото на реагент се понижи:

под 10 % от капацитета на резервоара или по-висок процент по избор на производителя, или

под нивото, съответстващо на разстоянието, което може да се измине с наличното гориво в резервоара, определено от производителя.

Индикаторът за реагента се поставя в непосредствена близост до показателя за ниво на горивото.

6.5.4.2.   В съответствие с изискванията на точка 3.6.5 от приложение IV към Директива 2005/78/ЕО водачът трябва да получи информация, ако резервоарът с реагент се изпразни.

6.5.4.3.   Когато резервоарът с реагент се изпразни, изискванията на точка 6.5.5 се прилагат в допълнение към изискванията на точка 6.5.4.2.

6.5.4.4.   Всеки производителя има право да избере дали да спазва изискванията на точки от 6.5.4.5 до 6.5.4.12 като алтернатива на изискванията на точка 6.5.3.

6.5.4.5.   Двигателните системи трябва да включват средства, позволяващи да се определи дали в превозното средство има флуид, отговарящ на характеристиките на реагента, които са обявени от производителя и записани в приложение II към настоящата директива.

6.5.4.6.   Когато флуидът в резервоара за реагент не отговаря на минималните изисквания, обявени от производителя в приложение II към настоящата директива, се прилагат допълнителните изисквания на точка 6.5.4.12.

6.5.4.7.   Двигателните системи трябва да включват средства за определяне на разхода на реагент и за осигуряване на външен достъп до информацията относно разхода.

6.5.4.8.   Информацията за средния разход на реагент и средния предписан разход на реагент, необходим за двигателната система или за последния пълен период от четиридесет и осем часа работа на двигателя, или за период от време, необходимо за предписан разход на реагент от минимум 15 литра, като се взема предвид по-дългият от двата периода, трябва да са е достъпна чрез серийния порт на стандартния диагностичен конектор, посочен в точка 6.8.3 от приложение IV към Директива 2005/78/ЕО.

6.5.4.9.   За да се контролира разходът на реагент, трябва да се следят най-малко следните параметри на двигателя:

нивото на реагента в бордовия резервоар на превозното средство,

дебитът на реагента или впръскването на реагента в технически най-близката възможна точка на впръскване в системата за последваща обработка на отработените газове.

6.5.4.10.   Всяко отклонение с повече от 50 % на средния разход на реагент и на средния предписан разход на реагент от двигателната система за периода, определен в точка 6.5.4.8, води до прилагане на мерките, посочени в точка 6.5.4.12.

6.5.4.11.   В случай на прекъсване на дозирането на реагента се прилагат мерките по точка 6.5.4.13. Това не се изисква, когато такова прекъсване е поискано от устройството за контрол на двигателя (ECU), тъй като емисиите са такива, че не е необходимо никакво дозиране на реагент, при условие че производителят ясно е уведомил компетентните органи за наличието на такова положение.

6.5.4.12.   Всяка открита неизправност, свързана с точки 6.5.4.6, 6.5.4.10 или 6.5.4.11, предизвиква същите последици в същата последователност като отбелязаните в точки 6.5.3.2, 6.5.3.3 или 6.5.3.4.

6.5.5.   Мерки за предотвратяване на намеса в системите за последваща обработка на отработени газове

6.5.5.1.   Всяка двигателна система, влизаща в обхвата на разпоредбите на настоящата точка, включва ограничител на въртящ момент, който алармира водача за това, че двигателната система или превозното средство работи неправилно, като го насърчава да отстрани незабавно неизправността.

6.5.5.2.   Ограничителят на въртящ момент се задейства, когато превозното средство остане неподвижно за първи път, след като възникнат условията, посочени в точки 6.5.3.4, 6.5.4.3, 6.5.4.6, 6.5.4.10 или 6.5.4.11.

6.5.5.3.   Когато ограничителят на въртящ момент сработи, въртящият момент на двигателя не трябва в никакъв случай да надвишава постоянна стойност от:

60 % от максималния въртящ момент на двигателя за превозните средства от категория N3 > 16 тона, M1 > 7,5 тона, M3/III и M3/B > 7,5 тона,

75 % от максималния въртящ момент на двигателя за превозните средства от категория N1, N2, N3 ≤ 16 тона, 3,5 < M1 ≤ 7,5 тона, M2, M3/I, M3/II, M3/A и M3/B ≤ 7,5 тона.

6.5.5.4.   Изискванията относно документацията и ограничителя на въртящия момент са изложени в точки от 6.5.5.5 до 6.5.5.8.

6.5.5.5.   Изготвя се подробна писмена информация за функционалните характеристики на системата за контрол на емисиите и ограничителя на въртящ момент съгласно изискванията относно документацията, предвидени в точка 6.1.7.1, буква б). По-специално, производителят е длъжен да съобщи информация за използваните алгоритми от устройството за контрол на двигателя (ECU) при измерване на концентрацията на NOx по отношение на специфичната емисия на азотни оксиди (в г/кВтч) при изпитване ETC в съответствие с изискванията на точка 6.5.6.5.

6.5.5.6.   Ограничителят на въртящ момент се деактивира, ако условията за неговото задействане вече не са налице. Ограничителят не трябва да се деактивира автоматично, без да се отстрани причината за неговото задействане.

6.5.5.7.   Ограничителят на въртящ момент не трябва да може да бъде деактивиран с помощта на превключвател или с инструмент, използван при поддръжката.

6.5.5.8.   Ограничителят на въртящ момент не може да влиза в състава на оборудването на двигатели или превозни средства, използвани в армията, спасителните служби, пожарните служби и линейките. Единствено производителят на двигателя или превозното средство има право да извършва постоянно деактивиране и този тип двигател трябва да бъде специално обозначен във фамилията двигатели с цел да се улесни идентифицирането му.

6.5.6.   Условия за функциониране на системата за контрол на емисиите

6.5.6.1.   Системата за контрол на емисиите трябва да функционира:

при всяка околна температура в диапазона от 266 K до 308 K (—7 °C до 35 °C),

при всяка надморска височина под 1 600 м,

при температури на охладителната течност на двигателя над 343 K (70 °C).

Настоящата точка не се прилага по отношение на контрола на нивото на реагента в резервоара, когато наблюдението се осъществява при всички работни условия.

6.5.6.2.   Системата за контрол на емисиите може да бъде деактивирана, когато е задействана стратегия на нарушена ефективност и се предизвиква намаляване на въртящия момент, надвишаващо посочените в точка 6.5.5.3 нива за съответната категория превозни средства.

6.5.6.3.   Ако е задействан режим на неизправност по отношение на нивото на емисиите, системата за контрол на емисиите трябва да остане в оперативен режим на работа и да отговаря на разпоредбите на точка 6.5.

6.5.6.4.   Неправилното функциониране на устройствата за контрол на NOx се открива в рамките на период от четири изпитателни цикъла на СБД (системата за бордова диагностика) съгласно определението в точка 6.1 от допълнение 1 от приложение IV към Директива 2005/78/ЕО.

6.5.6.5.   Използваните алгоритми от устройството за контрол на двигателя (ECU) за измерване ефективната концентрация на азотни оксиди по отношение на специфичната емисия на азотни оксиди (в г/кВтч) при изпитване ETC не се считат като стратегия на нефективност.

6.5.6.6.   Когато стратегия ДСКЕ, одобрена от компетентния орган, отговарящ за типовото одобрение съгласно изискванията на точка 6.1.5, стане оперативна, всяко увеличаване на NOx, дължащо се на действието на ДСКЕ, може да бъде приложено към съответното ниво на NOx, посочено в точка 6.5.3.2. В тези случаи влиянието на ДСКЕ върху праговите стойности на NOx трябва да бъде описано съгласно изискванията на точка 6.5.5.5.

6.5.7.   Неизправност на системата за контрол на емисиите

6.5.7.1.   Системата за контрол на емисиите трябва да бъде наблюдавана с цел откриване на електрически повреди и сваляне или деактивиране на всеки датчик, който възпрепятства системата да диагностицира увеличаването на емисиите съгласно изискванията на точка 6.5.3.2 и точка 6.5.3.4.

Датчиците, които могат да нарушат капацитета за диагностиране, например са датчиците, които измерват директно концентрациите на азотни оксиди, качеството на уреята, дозирането на реагента, нивото на реагента, разхода на реагент или EGR-дебита (на рециркулация на отработените газове).

6.5.7.2.   Когато се потвърди повреда в системата за контрол на емисиите, водачът незабавно получава информация за това чрез задействането на индикатора за предупреждение съгласно точка 3.6.5 от приложение IV към Директива 2005/78/ЕО.

6.5.7.3.   Ограничителят на въртящ момент се активира в съответствие с точка 6.5.5, ако повредата не бъде коригирана в рамките на петдесет часа работа на двигателя.

Периодът, посочен в първа алинея, се намалява на тридесет и шест часа, считано от указаните дати в член 2, параграфи 7 и 8.

6.5.7.4.   Когато системата за контрол на емисиите открие изчезване на повредата, кодът за грешка, свързан с тази повреда, може да бъде изтрит от паметта на системата, с изключение на случаите, посочени в точка 6.5.7.5, и ограничителят на въртящ момент в зависимост от случая се деактивира в съответствие с точка 6.5.5.6.

Кодовете за грешка, свързани с определена повреда в системата за контрол на емисиите, не трябва да могат да се изтриват от паметта на системата с помощта на някакъв инструмент за анализ.

6.5.7.5.   Когато елементи на системата за контрол на емисиите се свалят или деактивират в съответствие с изискванията на точка 6.5.7.1, в паметта се запазва неизтриваем код за грешка съгласно точка 3.9.2 от приложение IV към Директива 2005/78/ЕО за срок не по-малък от 400 дни или 9 600 часа работа на двигателя.

6.5.8.   Демонстриране на системата за контрол на емисиите

6.5.8.1.   В рамките на заявлението за типово одобрение, предвидено в точка 3, производителят трябва да направи демонстрация на съответствието с изискванията по настоящата точка чрез провеждане на изпитвания върху динамометричен стенд за двигатели съгласно разпоредбите на точки от 6.5.8.2 до 6.5.8.7.

6.5.8.2.   Съответствието на фамилия двигатели със СБД с разпоредбите на настоящата точка може да бъде доказано чрез тестване на системата за контрол на емисиите на един от членовете на фамилията (базов двигател), при условие че производителят докаже на компетентния орган, отговарящ за типовото одобрение, че системите за контрол на емисиите са едни и същи за цялата фамилия.

Това демонстриране може да се извърши с предоставяне на компетентните органи, отговарящи за типовото одобрение, на елементи като алгоритми, функционални анализи и др.

Базовият двигател се избира съвместно от производителя и компетентния орган, отговарящ за типовото одобрение.

6.5.8.3.   Изпитванията на системата за контрол на емисиите включват следните три етапа:

Избиране:

Органът, отговарящ за типовото одобрение, избира една неправилна операция на устройството за контрол на NOx или една неизправност на системата за контрол на емисиите от списък с неправилните операции, предоставен от производителя.

Окачествяване:

Ефектът от неправилното функциониране се валидира, като върху изпитвателен стенд за двигатели се измерва нивото на NOx в рамките на един изпитвателен цикъл ETC.

Демонстриране:

Реагирането на системата (намаляване на стойностите на въртящия момент, задействане на индикатора за предупреждение, и т. н.) се демонстрира, като двигателят работи в продължение на четири изпитвателни цикъла на СБД.

6.5.8.3.1.   По отношение на етапа избиране производителят предоставя на компетентния орган, отговарящ за типовото одобрение, описание на стратегиите за контрол, прилагани за откриване на потенциално неправилното функциониране на устройствата за контрол на NOx и на потенциалните неизправности на системата за контрол на емисиите, които предизвикват или активиране на ограничителя на въртящ момент или активиране само на индикатора за предупреждение.

Типични примери за неправилно функциониране са празен резервоар за реагент, неправилно функциониране, водещо до прекъсване на дозирането на реагента, недостатъчно качество на реагента, неправилно функциониране, водещо до ниска консумация на реагент, неправилен дебит на рециркулация на отработените газове (EGR) или деактивиране на EGR.

Компетентният орган, отговарящ за типовото одобрение, трябва да избере от списъка най-малко две и най-много три примера за неправилно функциониране на устройството за контрол на NOx или за неизправност на системата за контрол на емисиите.

6.5.8.3.2.   За етап окачествяване емисиите на NOx се измерват по време на изпитвателен цикъл ETC съгласно разпоредбите от допълнение 2 от приложение III. Резултатът от изпитването ETC служи за определяне на начина, по който системата за контрол на емисиите от азотни оксиди трябва да реагира по време на процедурата по демонстриране (намаляване на стойностите на въртящия момент и/или включване на индикатора за предупреждение). Повредата трябва да бъде симулирана, така че нивото на NOx да не надвишава с повече от 1 г/кВ пределните стойности, посочени в точка 6.5.3.2 или точка 6.5.3.4.

Окачествяване на емисиите не се изисква в случай на празен резервоар за реагент или при демонстриране на повреда в системата за контрол на емисиите.

Ограничителят на въртящ момент се деактивира по време на етап окачествяване.

6.5.8.3.3.   По време на етап демонстриране двигателят трябва да работи в продължение на най-много четири изпитвателни цикъла на СБД.

Не трябва да има други повреди освен тези, които са предмет на демонстрирането.

6.5.8.3.4.   Преди започване на изпитвателната последователност, предвидена в точка 6.5.8.3.3, системата за контрол на емисиите се поставя в позиция „без повреда“.

6.5.8.3.5.   В зависимост от избраното ниво на NOx системата трябва да задейства индикатора за предупреждение и при необходимост ограничителя на въртящ момент в даден момент преди края на изпитвателната последователност за откриване на нередност. Тази изпитвателна последователност може да бъде прекратена, когато системата за контрол на емисиите от NOx реагира правилно.

6.5.8.4.   Когато системата за контрол на емисиите се основава най-вече върху наблюдение на нивото на азотни оксиди от датчици, поставени в потока от отработените газове, производителят може да избере да контролира пряко определени функционални възможности на системата (например прекъсване на дозирането, затворен клапан за рециркулация на отработените газове (EGR), които позволяват да се определи дали изискванията са изпълнени. В този случай е необходимо да се демонстрира функционалността на избраната система.

6.5.8.5.   Нивото на намаляване на въртящия момент чрез ограничителя на въртящ момент в съответствие с разпоредбите на точка 6.5.5.3 трябва да бъде одобрено в рамките на общото одобрение на техническите характеристики на двигателя съгласно Директива 80/1269/ЕИО на Съвета. За процедурата по демонстриране производителят трябва да докаже на компетентния орган, отговарящ за типовото одобрение, правилното функциониране на ограничителя на въртящ момент в устройството за контрол на двигателя (ECU). Не е необходимо измерването на въртящия момент да се извършва многократно по време на демонстрацията.

6.5.8.6.   Като алтернатива на разпоредбите на точки от 6.5.8.3.3 до 6.5.8.3.5 демонстрирането на системата за контрол на емисиите и на ограничителя на въртящ момент може да се извърши върху едно превозно средство. Превозното средство се управлява по път или на полигон за изпитания, като се избират режими на неправилно функциониране или неизправности в системата за контрол на емисиите, за да се докаже, че индикаторът за предупреждение и ограничителят на въртящ момент се активират в съответствие с разпоредбите на точка 6.5, и по-специално с разпоредбите на точки 6.5.5.2. и 6.5.5.3.

6.5.8.7.   Ако в паметта на компютъра трябва да бъде записан неизтриваем код за грешка в съответствие с разпоредбите на точка 6.5, демонстрационната последователност трябва да удовлетворява следните три условия:

да има възможност да се потвърди чрез инструмента за анализ на СБД присъствието в паметта на компютъра на СБД на съответния неизтриваем код за грешка, описан в точка 6.5.3.3, и да се докаже пред компетентния орган, отговарящ за типовото одобрение, че инструментът за анализ не може да изтрива този код,

да има възможност да се потвърди времетраенето на изпитвателната последователност за откриване на нередност и активирането на индикатора за предупреждение чрез разчитането на неизтриваемия запис на работните часове на двигателя, посочен в точка 3.9.2 от приложение IV към Директива 2005/78/EО и да се докаже пред компетентния орган, отговарящ за типовото одобрение, невъзможността за неговото изтриване чрез инструмента за анализ,

от страна на компетентния орган, отговарящ за типовото одобрение, да бъдат одобрени конструктивните елементи, които показват, че тази неизтриваема информация се съхранява в съответствие с изискванията на точка 3.9.2 от приложение IV към Директива 2005/78/ЕО за срок не по-малък от 400 дни или 9 600 часа работа на двигателя.“


ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ

ИЗМЕНЕНИЯ НА ДИРЕКТИВА 2005/78/ЕО

1.

Приложение IV се изменя, както следва:

а)

в точка 3.6.4 изразът „режим на постоянни емисии по подразбиране“ се заменя с „режим на емисии по подразбиране“;

б)

в точка 3.7, втори параграф изразът „режим на постоянни емисии по подразбиране“ се заменя с „режим на емисии по подразбиране“;

в)

точка 3.8.3. се заменя със следния текст:

„3.8.3.

В случай на активиране на ИН (индикатора за неизправност), предизвикано от неправилното функциониране на двигателната система във връзка с устройството за контрол на NOx (денитрификация) или при неправилен разход и неправилно дозиране на реагент, ИН може да бъде приведен в предходното си състояние, ако не са налице условията, посочени в точки 6.5.3, 6.5.4 и 6.5.7 от приложение I към Директива 2005/55/EО.“;

г)

точка 3.9.2. се заменя със следния текст:

„3.9.2.

От 9 ноември 2006 г. за новите типови одобрения и от 1 октомври 2007 г. за всички регистрации, ако се генерира неизтриваем код за грешка съгласно точки 6.5.3 или 6.5.4 от приложение І към Директива 2005/55/EC, системата за бордова диагностика трябва да съхранява запис от кода за грешка и запис на броя на часовете, през които двигателят е работил по време на активиран ИН, за период от поне 400 дни или 9 600 часа работа на двигателя.

Всеки код за грешка от този тип, както и съответните часове работа на двигателя по време на активиран ИН, не трябва да могат да се изтриват с помощта на външен диагностичен уред или друг инструмент, както е указано в точка 6.8.3 от настоящото приложение.“

2.

Приложение V се изменя, както следва:

а)

точка 2 се замества със следния текст:

„2.

Пример за приложение на разпоредбите на настоящата директива и на Директива 2005/55/ЕО за третото типово одобрение (без разширение към днешна дата), отговарящо на датата на заявление B1 със СБД етап 1, издадено от Великобритания:

e11*2005/55*2005/78B*0003*00“;

б)

точка 3 се замества със следния текст:

„3.

Пример за приложение на разпоредбите на Директива 2005/55/ЕО и на изменение на Директива 2006/51/ЕО за второ разширение на четвъртото типово одобрение, отговарящо на датата на заявление B2 със СБД етап 2, издадено от Германия:

e1*2005/55*2006/51F*0004*02“;

в)

добавя се следната нова точка 4:

„4.

Таблица, указваща буквените знаци, което трябва да се използват в зависимост от различните дати на прилагане, посочени в Директива 2005/55/ЕО:

Буква

Ред (1)

СБД етап 1 (2)

СБД етап 2

Дълготрайност и срок на експлоатация

Контрол на NOx  (3)

A

A

B

B1(2005)

ДА

ДА

C

B1(2005)

ДА

ДА

ДА

D

B2(2008)

ДА

ДА

E

B2(2008)

ДА

ДА

ДА

F

B2(2008)

ДА

ДА

G

B2(2008)

ДА

ДА

ДА

H

C

ДА

ДА

I

C

ДА

ДА

ДА

J

C

ДА

ДА

K

C

ДА

ДА

ДА


(1)  В съответствие с таблица I, точка 6 от приложение I към Директива 2005/55/ЕО.

(2)  В съответствие с член 4 от Директива 2005/55/ЕО двигателите, работещи с газ, са изключени от СБД етап 1.

(3)  В съответствие с точка 6.5 от приложение I към Директива 2005/55/ЕО.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

113


32006R0816


L 157/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 816/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 17 май 2006 година

за предоставяне на принудителни лицензи за патенти, свързани с производството на фармацевтични продукти за износ в държавите с проблеми, в областта на общественото здраве

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 95 и 133 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

На 14 ноември 2001 г. на Четвъртата министерската конференция на Световната търговска организация (СТО) бе приета Декларацията от Доха относно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, по-долу наричано „Споразумението ТРИПС“, и общественото здраве. В декларацията се признава правото на всеки член на СТО да издава принудителни лицензи и свободата за определяне на основанията за предоставянето на такива лицензи. В нея също така се признава, че членовете на СТО, които нямат достатъчен производствен капацитет в областта на фармацевтичния сектор или които въобще нямат производствени възможности, биха могли да се сблъскат с трудности при ефективното използване на принудителните лицензи.

(2)

На 30 август 2003 г. Общият съвет на СТО прие въз основа на декларацията на своя председател решение за прилагането на параграф 6 от Декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС и общественото здраве, по-долу наричано „решението“. Решението предвижда при спазване на някои условия прилагане на изключения по отношение на някои задължения за предоставяне на предвидените от споразумението ТРИПС принудителни лицензи, за да се отговори на нуждите на членовете на СТО, които нямат достатъчен производствен капацитет.

(3)

Като се има предвид активната роля на Общността при приемането на решението, нейният ангажимент към СТО да допринесе значително за неговото прилагане и призива ѝ към всички членове на СТО да гарантират създаването на условията, който биха позволили ефективното функциониране на създадената от решението система, е необходимо Общността да приложи решението в своя правен ред.

(4)

Необходимо е решението да се прилага по еднакъв начин, за да се гарантира, че условията за предоставяне на принудителни лицензи за производство и продажба на фармацевтични продукти, когато те са предназначени за износ, са едни и същи във всички държави-членки, и за да се избегне нарушаването на принципите на конкуренцията между операторите на общия пазар. Би трябвало също така да се прилагат единни правила, за да се избегне повторният внос на територията на Общността на фармацевтични продукти, които са произведени по силата на решението.

(5)

Настоящият регламент се вписва в широкообхватните действия на европейско и международно равнище, целящи разрешаването на проблемите с общественото здраве, засягащи най-слабо развитите страни и останалите развиващи се страни, и по-специално има за цел подобряването на достъпа до сигурни и ефективни лекарствени средства на достъпни цени, включително до терапевтични комбинации, качеството на които е гарантирано. За тази цел ще могат да бъдат използвани процедурите, установени от законодателството на Общността в областта на фармацевтичните продукти, които гарантират качеството от научна гледна точка на тези продукти, и по-специално процедурата, предвидена в член 58 от Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и относно създаване на Европейска агенция по лекарствата (3).

(6)

Като се има предвид, че въведената от настоящия регламент система на принудителни лицензи има за цел да разреши проблемите, свързани с общественото здраве, тя трябва да се прилага добросъвестно. Тази система не трябва да се използва от държавите за постигане на политически или търговски цели. Настоящият регламент има за цел да създаде сигурна правна рамка и да предотвратява възникването на спорни въпроси.

(7)

Като се има предвид, че настоящият регламент се вписва в рамките на по-широко действие, което има за цел да разреши проблема с достъпа на развиващите се страни до лекарствени средства на достъпни цени, в програмата за действие на Комисията „Ускоряване на борбата срещу СПИН, маларията и туберкулозата в рамките на намаляването на бедността“ и в доклада на Комисията „Изготвяне на съгласувана европейска политическа рамка за външните дейности за водене на борба срещу СПИН, маларията и туберкулозата“ са предвидени допълнителни действия. Съществува неотложна необходимост от продължаване на отбелязания напредък, по-специално чрез прилагане на дейности, които имат за цел подкрепа на научните изследвания относно борбата срещу тези болести и засилване на капацитета в развиващите се страни.

(8)

Необходимо е произведените по силата на настоящия регламент продукти да достигат единствено до лицата, които имат нужда от тях, а не да бъдат отклонявани към други получатели. Следователно предоставянето на принудителни лицензи по силата на настоящия регламент трябва да бъде обвързано с ясни условия за притежателя на лиценза относно дейностите, които влизат в техния обхват, относно идентификацията на произведените в рамките на този лиценз фармацевтични продукти, и относно страните, към които тези продукти могат да се изнасят.

(9)

Би трябвало да бъдат взети мерки за упражняване на митнически контрол на външните граници по отношение на продуктите, които са произведени и продадени с цел износ от Общността по силата на принудителен лиценз, които дадено лице може да се опита да внесе повторно на територията на Общността.

(10)

Когато произведените по силата на принудителен лиценз фармацевтични продукти са иззети в рамките на настоящия регламент, компетентният орган може да реши в съответствие с националното законодателство и за да гарантира, че ще бъде осигурена предвидената употреба на иззетите фармацевтични продукти, да ги експедира към съответната страна вносител в зависимост от предоставения принудителен лиценз.

(11)

За да се предотврати насърчаването на свръхпроизводството и евентуалното отклоняване на продуктите, компетентните органи трябва да вземат предвид съществуващите принудителни лицензи за едни и същи продукти и едни и същи страни, както и посоченото от заявителя съществуващо паралелно търсене.

(12)

Като се има предвид, че целите на настоящия регламент, и по-специално изготвянето на хармонизирани процедури за предоставяне на принудителни лицензи с цел ефективното прилагане на предвидената от решението система, не могат да бъдат осъществени по задоволителен начин от държавите-членки поради предвидените в решението възможности, предоставяни на страните-износителки, и че следователно те могат, като се има предвид потенциалният ефект за участниците на вътрешния пазар, да бъдат осъществени по по-добър начин на общностно равнище, то Общността може да предприеме мерки съгласно принципа на субсидиарност, който е залегнал в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, така както той е дефиниран в посочения по-горе член, действието на настоящия регламент се ограничава само с необходимото за постигането на тези цели.

(13)

Общността признава, че е крайно наложително насърчаването на трансфера на технологии и създаването на производствен капацитет в държавите, в които производствените възможности във фармацевтичния отрасъл са недостатъчни или несъществуващи с цел да се подпомага и увеличава производството на фармацевтични продукти от тези страни.

(14)

За да се гарантира ефективно обработване на подадените по силата на настоящия регламент заявления за предоставяне на принудителен лиценз, държавите-членки би трябвало да са в състояние да формулират напълно формални или административни изисквания, както и правила относно езика на който трябва да бъде подадено заявлението, формулярите, които трябва да се използват, идентификацията на лиценза/ите и/или сертификата/ите за допълнителна защита, за които се иска предоставянето на принудителен лиценз, и правила относно заявленията, подадени в електронен вид.

(15)

Простата формула, използвана за изчисляване на сумата на възнаграждението, е предназначена да ускори процедурата по предоставяне на принудителните лицензи в случай на крайна необходимост на национално равнище или на други обстоятелства от изключителна спешност, или в случай на публична нетърговска употреба съгласно член 31, буква б) от споразумението ТРИПС. Стойността от 4 % би могла да бъде използвана като отправна точка при преговорите за определяне на сумата на съответното възнаграждение при обстоятелства, различни от горепосочените,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Поле на приложение

Настоящият регламент установява процедура по предоставянето на принудителни лицензи по патенти и сертификати за допълнителна защита, свързани с производството и продажбата на фармацевтични продукти, предназначени за износ към отговарящите на критериите страни вносителки, в които съществува нужда от такива продукти, за разрешаване на проблеми в областта на общественото здраве.

Държавите-членки разрешават предоставянето на принудителен лиценз на всяко лице, което депозира заявление за това в съответствие с член 6 и при спазване на условията, указани в членове 6—10.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

1)

„фармацевтичен продукт“ е всеки продукт от фармацевтичния сектор включително лекарствените продукти, така както са определени в член 1, параграф 2 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (4).

2)

„титуляр на права“ е притежател на патент или на сертификат за допълнителна защита, които са предмет на заявление за предоставяне на принудителен лиценз на основание настоящия регламент;

3)

„държава вносител“ е страната, за която трябва да бъде изнесен фармацевтичният продукт;

4)

„компетентна власт“ по смисъла на членове 1—11 и на членове 16 и 17 е всеки национален орган, който в определена държава-членка има правомощия за предоставяне на принудителни лицензи на основание настоящия регламент.

Член 3

Компетентан власт

Компетентната власт, така както е определен в член 2, точка 4, е органът, който има правомощия да издава принудителни лицензи по силата на националното патентно право, освен ако държавата-членка не реши друго.

Държавите-членки нотифицират на Комисията определената от тях компетентна власт, така както той е определен в член 2, параграф 4.

Тази нотификации се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Отговарящи на критериите страни вносителки

Като отговаряща на критериите страна вносител се приема:

a)

всяка слаборазвита държава, която фигурира като такава в списъка на Организацията на обединените нации;

б)

всеки член на СТО, който е различен от най-слаборазвитите държави, посочени в буква а), и който е информирал Съвета на ТРИПС за намерението си да използва системата в качеството си на вносител, независимо дали използва цялата система или част от нея;

в)

всяка държава, която не е член на СТО, но фигурира в списъка на страните с ниски доходи, изготвен от Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР, чийто национален брутен продукт на глава от населението е по-нисък от 745 американски долара, и която е нотифицирала на Комисията намерението си да използва системата в качеството си на вносител, независимо дали използва цялата система или част от нея.

Въпреки това всеки член на СТО, който е декларирал на СТО, че няма да използва системата в качеството си на член вносител, не представлява отговаряща на критериите страна вносител.

Член 5

Разширяване с включване на най-слаборазвитите страни и развиващите се страни, които не са членки на СТО

Следните разпоредби се прилагат към отговарящите на критериите на член 4 страни вносителки, които не са членки на СТО.

а)

страната вносител изпраща пряко на Комисията нотификацията, предвидена в член 8, параграф 1 от настоящия регламент;

б)

страната вносител декларира в нотификацията, предвидена в член 8, параграф 1, че ще използва системата, за да разреши проблеми, свързани с общественото здраве, а не за да преследва цели от областта на търговската или промишлената политика, и че ще предприеме мерките, предвидени в параграф 4 от решението;

в)

компетентният орган може по искане на титуляра на правата или по собствена инициатива, ако това е позволено от националното му право, да реши да оттегли даден принудителен лиценз, издаден на основание настоящия член, ако страната вносителка не спазва задълженията, които има по силата на буква б). Преди да изтегли даден принудителен лиценз, компетентният орган трябва да вземе предвид становищата, изразени от органите, предвидени в член 6, параграф 3, буква е).

Член 6

Заявление за принудителен лиценз

1.   Всяко лице може да депозира заявление за предоставяне на принудителен лиценз на основание настоящия регламент пред компетентните органи на държавата-членка или държавите-членки, в които патентите или сертификатите за допълнителна защита са в сила и обхващат дейностите по производство и продажба с цел износ, които то смята да извърши.

2.   Ако лицето, което подава заявление за предоставяне на принудителен лиценз, е депозирало за същия продукт заявление пред органите на няколко страни, то трябва да го отбележи във всяко едно заявление, като указва съответните количества и страни вносителки.

3.   Заявлението, направено по силата на параграф 1, трябва да съдържа следните данни:

а)

името и координатите на заявителя и на всеки агент или представител, който е оторизиран от заявителя да действа от негово име пред компетентния орган;

б)

общото наименование на фармацевтичния/ите продукт/и, който заявителят има намерение да произвежда и продава с цел износ на основание принудителния лиценз;

в)

количествата фармацевтични продукти, които заявителят има намерение да произвежда на основание принудителния лиценз;

г)

страната/ите вносителка/и;

д)

при необходимост доказателство, че са проведени предварителни преговори с титуляра на правата в съответствие с член 9;

е)

доказателство, че е изпратено специално заявление от:

i)

оторизираните представители от страната/ите вносителка/и; или

ii)

неправителствена организация, действаща с изричното разрешение на една или няколко страни вносителки; или

iii)

органи на Организацията на обединените нации или други международни здравни организации, действащи с изричното разрешение на една или няколко страни вносителки,

както и необходимото количество от продукта.

4.   В рамките на националното право могат да бъдат предвидени напълно формални или административни изисквания, необходими за ефективното обработване на заявлението. Тези изисквания не трябва да се отразяват ненужно на разходите или таксите, които поема заявителят, и при всички положения не трябва да правят предвидената в рамките на настоящия регламент процедура по предоставяне на принудителни лицензи по-тежка от процедурата за предоставяне на други принудителни лицензи в рамките на националното право.

Член 7

Права на титуляра на правата

Компетентната власт нотифицира своевременно на титуляра на правата заявлението за предоставяне на принудителен лиценз. Преди да издаде принудителния лиценз, компетентният орган дава на титуляра на правата възможност да представи своето становище относно заявлението и да предостави на компетентната власт цялата полезна информация относно това заявление.

Член 8

Проверка

1.   Компетентната власт проверява дали:

а)

всяка посочена в заявлението страна вносителка, която е членка на СТО, е извършила нотифициране до СТО по силата на решението;

или

б)

всяка упомената в заявлението страна вносителка, която не е членка на СТО, е извършила нотифициране до Комисията по силата на настоящия регламент относно всеки от влизащите в обхвата на заявлението продукти, в което:

i)

се посочват наименованията и очакваните количества от необходимия/ите продукт/и;

ii)

се потвърждава, че въпросната страна вносителка, която не е слаборазвита държава, е установила, че притежава недостатъчни производствени възможности или че не притежава производствен капацитет във фармацевтичния отрасъл по отношение на един или няколко продукта по един от начините, указани в приложението към решението;

iii)

се потвърждава, че когато даден фармацевтичен продукт е патентован на територията на страната вносителка, тази страна е издала или възнамерява да издаде принудителен лиценз за вноса на въпросния продукт в съответствие с член 31 от споразумението ТРИПС и разпоредбите на решението.

Настоящият параграф се прилага, без да се нарушават възможностите, с която разполагат най-слаборазвитите страни по силата на решението на Съвета на ТРИПС от 27 юни 2002 г.

2.   Компетентната власт проверява дали указаното в заявлението количество от продукта не надвишава количеството, което е нотифицирано на СТО от някоя от страните вносителки, членки на СТО, или на Комисията от страна вносителка, която не е членка на СТО, и дали, като се имат предвид останалите издадени другаде принудителни лицензи, общото количество на продукта, което е разрешено да бъде произведено за дадена страна вносителка, не надвишава значително количеството, нотифицирано на СТО от тази страна за страните вносителки, които са членове на СТО, или нотифицирано на Комисията за страните вносителки, които не са членове на СТО.

Член 9

Предварителни преговори

1.   Заявителят трябва да предостави доказателства, с които да убеди компетентната власт, че е положил усилия да получи разрешение от титуляра на правата, и че тези усилия не са постигнали резултат в срок от тридесет дни преди депозирането на заявлението.

2.   Предвидените изисквания в параграф 1 не се прилагат в случай на неотложна необходимост на национално ниво или на други обстоятелства от неотложен характер, или в случай на публична нетърговска употреба съгласно член 31, буква б) от Споразумението ТРИПС.

Член 10

Условия, прилагани по отношение на принудителните лицензи

1.   Издаденият лиценз не може да се преотстъпва, освен на тази част от предприятието или търговската фирма, която е негов ползвател, и не дава изключителни права. В него се уточняват специалните условия, посочени в параграфи 2—9, на които трябва да отговаря титулярът на лиценза.

2.   Количествата на продукта/ите, произведени въз основа на лиценза, не трябва да надвишават количествата, които са необходими, за да се отговори на нуждите на цитираната/ите в заявлението държава/и, като се взема предвид количеството на продуктите, произведени по силата на други издадени преди това принудителни лицензи.

3.   Срокът на валидност на лиценза трябва да бъде посочен.

4.   Лицензът е стриктно ограничен до всички дейности, необходими за производството на въпросния продукт за износ, както и до дистрибуцията му в посочената в заявлението страна/и. Нито един продукт, който е произведен или внесен по силата на принудителния лиценз, не може да се предлага за продажба или пуска на пазара в държава, различна от упоменатата/ите в заявлението, освен ако страната вносителка използва възможностите, предвидени в алинея 6, i) от решението, да изнася към държави, които са страни по регионално търговско споразумение и в които също така съществува въпросният проблем от областта на общественото здраве.

5.   Продуктите, които са произведени по силата на лиценза, трябва да бъдат ясно идентифицирани чрез етикет или специална маркировка, която указва, че са произведени на основание настоящия регламент. Продуктите трябва да се отличават от продуктите, произведени от титуляра на правата, по своята специална опаковка и/или оцветяване/специална форма, при условие че това разграничаване е възможно от материална гледна точка и не оказва значително влияние върху цената. На опаковката и цялата свързана с нея документация трябва да имат указание, че продуктът е произведен по силата на принудителния лиценз на основание настоящия регламент, като се уточнява наименованието на компетентния орган и всеки идентификационен номер или знак, и се указва ясно, че продуктът е предназначен изключително за износ и за дистрибуция в съответната/ите страна/и вносителка/и. Информацията относно характеристиките на продукта се предоставят на разположение на митническите органи на държавите-членки.

6.   Преди изпращането в посочената в заявлението държава вносител, титулярът на лиценза трябва да направи достъпна на интернет страница следната информация:

а)

количествата, предоставени в рамките на лиценза, и държавите вносители, на които тези количества са доставени;

б)

отличителните характеристики на въпросния/ите продукт/и.

Адресът на интернет страницата се съобщава на компетентния орган.

7.   Ако продуктът/ите, влизащ/и в обхвата на принудителния лиценз, са патентовани в посочените в заявлението страни вносителки, те могат да бъдат изнасяни само ако тези страни издадат принудителен лиценз за вноса, продажбата и/или дистрибуцията на тези продукти.

8.   Компетентната власт може по искане на титуляра на правата или по собствена инициатива, ако това е позволено от националното му право, да поиска предоставяне на достъп до документацията и регистрите на титуляра на правата, с единствената цел да провери дали са били спазени условията по лиценза, и по-специално условията относно крайното предназначение на продуктите. Документацията и регистрите трябва да съдържат доказателство за извършения износ на продукта под формата на заверена от съответния митнически орган декларация за износ и доказателство за вноса, предоставено от един от органите, предвидени в член 6, параграф 3, буква е).

9.   Титулярът на лиценза е отговорен за изплащането на адекватно възнаграждение на титуляра на правата, така както то е определено от компетентния орган въз основа на следните изисквания:

а)

в случаите, предвидени в член 9, параграф 2, възнаграждението се определя на максимум 4 % от цялата цена, която трябва да се изплати от страната вносителка или от нейно име;

б)

във всички останали случаи възнаграждението се определя, като се има предвид от една страна икономическата стойност на ползването, което е разрешено на заинтересованата/ите държава/и вносител/и в рамките на лиценза, както и от друга страна хуманитарните или нетърговските обстоятелства, свързани с предоставянето на лиценза.

10.   Условията по лиценза не трябва да нарушават начина на дистрибуция в страната вносителка.

Дистрибуцията например може да се извършва от всеки един от органите, предвидени в член 6, параграф 3, буква е), чрез прилагане на търговски или нетърговски принципи, включително и безвъзмездно.

Член 11

Отхвърляне на заявлението

Компетентната власт отхвърля всяко заявление, ако не е изпълнено едно от упоменатите в параграфи от 6 до 9 условия или ако заявлението не съдържа необходимите елементи, които биха позволили на компетентната власт да издаде лиценза в съответствие с изискванията на член 10. Преди да отхвърли дадено заявление, компетентната власт трябва да даде възможност на заявителя да промени положението и да бъде изслушан.

Член 12

Нотифициране

Когато бъде издаден принудителен лиценз, държавата-членка трябва чрез Комисията да нотифицира на Съвета на ТРИПС предоставянето на лиценза и свързаните с него специални условия.

Предаваната информация трябва да съдържа следните данни:

a)

името и адреса на титуляра на лиценза;

б)

съответния/ите продукт/и, за който/ито е издаден лицензът;

в)

количествата, които трябва да се доставят;

г)

държавата/ите, в която/които продуктът/ите трябва да бъде/ат изнесен/и;

д)

периодът на действие на лиценза;

е)

адреса на интернет страницата, предвиден в параграф 6.

Член 13

Забрана за внос

1.   Забранява се вносът в Общността на продукти, произведени по силата на принудителен лиценз, издаден в съответствие с решението и/или с настоящия регламент, с цел тяхното поставяне под режим на свободно движение след заплащане на вносни мита, под режим с отложено плащане, в свободна зона или в свободен склад.

2.   Параграф 1 не се прилага в случай на реекспорт към упоменатата в заявлението страна вносителка, която е указана на опаковката и в свързаната с продукта документация или при поставяне под режим на транзит или на митнически склад, в свободна зона или в свободен склад с цел реекспорт в тази страна вносителка.

Член 14

Намеса на митническите власти

1.   Когато съществуват достатъчни основания да се подозира, че продуктите, произведени по силата на принудителен лиценз, издаден в съответствие с решението и/или настоящия регламент, са внесени в Общността в нарушение на член 13, параграф 1, митническите власти прекратяват процедурата по освобождаване на съответните продукти или ги задържат за период от време, необходим за вземането на решение от компетентната власт по отношение на характера на въпросните стоки. Държавите-членки трябва да следят за съществуването на власт, който да има правомощия да контролира дали се извършва такъв внос. Периодът на прекратяване на процедурата по освобождаване или на задържане не трябва да надвишава десет работни дни, освен ако съществуват особени обстоятелства, като в този случай периодът от време може да бъде продължен с максимум десет работни дни. След изтичане на този период се разрешава освобождаването на продуктите, при условие че са извършени всички митнически формалности.

2.   Компетентната власт, титулярът на правата и производителят или износителят на продуктите трябва да бъдат информирани своевременно за прекратяването на процедурата по освобождаване на продуктите или за тяхното задържане, и трябва да им бъде предоставена цялата налична информация по отношение на въпросните продукти. Необходимо е да се вземат предвид прилаганите национални разпоредби относно защитата на личните данни, производствената и търговската тайна и административната и професионалната поверителна информация.

Вносителят и при необходимост износителят трябва да разполагат с голям брой възможности за съобщаване на компетентния орган на информацията, която считат за необходима по отношение на тези продукти.

3.   Ако се потвърди, че продуктите, процедурата по освобождаване на които е прекратена, или които са задържани от митническите власти, са били предназначени за внос в Общността в нарушение на член 13, параграф 1, компетентният орган трябва да следи продуктите да бъдат конфискувани и да бъдат приложени съответните разпоредби, предвидени в националното законодателство.

4.   Разходите по процедурата по прекратяване на освобождаването, задържане или конфискуване на стоките се поемат от вносителя. Ако не е възможно покриването на тези разноски от страна на вносителя, те могат да бъдат възстановени в съответствие с националното законодателство от всяко друго лице, отговарящо за незаконния опит за внос.

5.   Ако се установи, че продуктите, процедурата по освобождаване на които е прекратена, или които са задържани от митническите власти, не нарушават предвидената в член 13, параграф 1 забрана, митническият орган позволява освобождаването на продуктите от получателя, при условие че бъдат извършени всички митнически формалности.

6.   Компетентната власт информира Комисията за всяко решение за конфискуване или унищожаване на продукти, прието въз основа на настоящия регламент.

Член 15

Изключение, прилагано към личния багаж

Членове 13 и 14 не се прилагат към стоките, лишени от какъвто и да е търговски характер, пренасяни в личните багажи на пътуващите и предназначени за тяхна лична употреба в количества, за които се предвижда освобождаване от мита.

Член 16

Отнемане или преглед на лиценза

1.   При условие че се осигурява необходимата защита на законните интереси на титуляра на лиценза, с решение на компетентната власт или с решение на една от инстанциите, посочени в член 17, може да се отнеме, издаден на основание настоящия регламент, определен принудителен лиценз, ако условията по него не се спазват от титуляра на лиценза.

Компетентната власт има право да извършва преглед въз основа на мотивирано искане на титуляра на правата или на титуляра на лиценза дали условията по лиценза не се спазват. Този преглед се основава на оценката, извършена при необходимост в страната вносителка.

2.   Отнемането на лиценз, който е издаден на основание настоящия регламент, се нотифицира чрез Комисията на Съвета на ТРИПС.

3.   След отнемането на лиценза компетентната власт или всяка друга определена от държавата-членка инстанция, може да определи разумни срокове, в рамките на които титулярът на лиценза трябва да направи необходимото, така че всеки продукт, който е в негово притежание, под негова охрана, влиза в рамките на неговите правомощия или е под негов контрол, да бъде препратен на негови разноски към държавите, които имат нужда от него и са посочени в член 4, или към този продукт да бъде приложена друга обработка, която компетентната власт или някоя друга определена от държавата-членка инстанция могат да наложат, съгласувано с титуляра на правата.

4.   Когато страната вносителка информира компетентната власт, че количествата от фармацевтични продукти са станали недостатъчни и не могат да удовлетворят нейните нужди, тя може след подаване на заявление от титуляра на лиценза, да измени условията по лиценза, така че от тези продукти да бъдат произведени допълнителни количества, които да бъдат изнесени в необходимите обеми, за да се отговори на нуждите на съответната страна вносителка. В този случай заявлението на титуляра на лиценза се обработва според ускорената и опростената процедура, по силата на която информацията, предвидена в член 6, параграф 3, букви а) и б), не се изисква, при условие че титулярът на лиценза упомене първоначалния принудителен лиценз. В случая на прилагане на член 9, параграф 1, но ако не се прилага изключението, предвидено в член 9, параграф 2, не се изисква никакво допълнително доказателство за преговорите с титуляра на правата, при условие че исканите допълнителни количества не представляват повече от 25 % от количествата, отпуснати в първоначалния лиценз.

В случай на прилагане на член 9, параграф 2 не се изисква никакво допълнително доказателство за преговорите с титуляра на правата.

Член 17

Обжалване

1.   Обжалването на дадено решение на компетентната власт, както и споровете относно спазването на условията по лиценза, се разглеждат от инстанцията, която има компетенции за това по силата на националното право.

2.   Държавите-членки следва да осигурят компетентната власт и/или предвидената в параграф 1 инстанция да имат правомощия да се произнасят дали обжалването срещу решение за предоставяне на принудителен лиценз да има суспензивен ефект.

Член 18

Безопасност и ефикасност на лекарствените средства

1.   Когато заявлението за предоставяне на принудителен лиценз се отнася до определено лекарствено средство, заявителят може да прибегне до:

а)

процедурата по предоставяне на научно становище, както тя е предвидена в член 58 от Регламент (ЕО) № 726/2004; или

б)

други подобни процедури, предвидени от националното право, като например предоставянето на научни становища или на сертификати за износ, предназначени изключително за пазари извън границите на Общността.

2.   Когато заявление за използване на една от посочените по-горе процедури се отнася до генеричен медикамент, еквивалентен на референтен лекарствен продукт, използването на който е или е било разрешено по силата на член 6 от Директива 2001/83/ЕО, периодите на защита, предвидени в член 14, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 726/2004 и в член 10, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/83/ЕО не се прилагат.

Член 19

Преглед

Три години след влизането в сила на настоящия регламент, а след това на всеки три години Комисията представя пред Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет доклад за функционирането на настоящия регламент, включително и всяко подходящо предложение за извършване на изменения в него. Докладът, по-специално, се отнася до:

а)

прилагането на член 10, параграф 9 относно определяне възнаграждението на титуляра на правата;

б)

прилагането на опростената и ускорена процедура, предвидена в член 16, параграф 4;

в)

валидността на изискванията, предвидени в член 10, параграф 5, с цел избягване на всяко нарушаване на търговския обмен; и

г)

ролята, която настоящият регламент играе при прилагането на създадената от решението система.

Член 20

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 17 май 2006 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BORRELL FONTELLES

За Съвета

Председател

H. WINKLER


(1)  ОВ С 286, 17.11.2005 г., стр. 4.

(2)  Становище на Европейския парламент от 1 декември 2005 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 28 април 2006 г.

(3)  ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67. Директива, последно изменена с Директива 2004/27/ЕО (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 34).


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

120


32006L0042


L 157/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/42/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 17 май 2006 година

относно машините и за изменение на Директива 95/16/ЕО (преработен текст)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 98/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на машините (4) кодифицира Директива 89/392/ЕИО (5). Поради извършването на нови значителни изменения на Директива 98/37/ЕО, е необходимо за по-голяма яснота посочената директива да бъде преработена.

(2)

Секторът на машините обхваща значителна част от отрасъл машиностроене и представлява една от промишлените опори на икономиката на Общността. Социалната цена, която се плаща за значителния брой злополуки, предизвикани пряко от използването на машините, може да бъде намалена чрез интегрирането на принципите на безопасност при самото проектиране и изработване на машините, както и чрез правилното им монтиране и поддръжка.

(3)

Държавите-членки носят отговорност на своята територия за осигуряване на безопасността и здравето на хората, по-специално на работниците и потребителите, и ако е необходимо, на домашните животни и имуществото, по-специално по отношение на рисковете, произтичащи от използването на машините.

(4)

За да се осигури правната защита на потребителите, е необходимо да се уточни във възможно най-висока степен приложното поле на настоящата директива и принципите относно нейното приложение.

(5)

Разпоредбите със задължителен характер на държавите-членки в областта на асансьорите на строителните обекти, предназначени за повдигане на хора или на хора и товари, често пъти се допълват с технически спецификации, които фактически са задължителни, и/или с незадължителни стандарти, които не водят непременно до осигуряване на различни нива на безопасност и опазване на здравето, но които поради своите различия представляват пречки пред търговията в рамките на Общността. Освен това националните системи за удостоверяване на съответствието и за сертифициране на тези машини се различават значително. Следователно е желателно от приложното поле на настоящата директива да не се изключват асансьорите на строителните обекти, предназначени за повдигане на хора или на хора и товари.

(6)

Необходимо е от приложното поле на настоящата директива да се изключат оръжията, включително огнестрелните оръжия, влизащи в обхвата на Директива 91/477/EИО на Съвета от 18 юни 1991 г. относно контрола по придобиването и притежаването на оръжие (6). Изключването на огнестрелните оръжия не се прилага към преносимите уреди за закрепване с експлозивен заряд и към други ударни машини, предназначени за промишлени или технически цели. Необходимо е да се предвиди преходен режим, позволяващ на държавите-членки да разрешават пускането на пазара и в експлоатация на такива машини, произведени в съответствие с националните разпоредби, които са в сила към момента на приемане на настоящата директива, включително разпоредбите, с които се прилага Конвенцията от 1 юли 1969 г. за взаимно признаване на контролните щемпели на преносимите огнестрелни оръжия. Такива преходни режими ще позволят също така на европейските органи по стандартизация да изготвят стандарти, с цел да се гарантира ниво на безопасност, което съответства на напредъка на технологиите.

(7)

Настоящата директива не се прилага към устройствата за повдигане на лица с помощта на машини, които не са предназначени за тази цел. Въпреки това не се нарушава правото на държавите-членки да предприемат мерки на национално равнище в съответствие с Договора по отношение на тези машини с цел прилагане на Директива 89/655/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работни съоръжения по време на работа (втора специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (7).

(8)

Що се отнася до селскостопанските и горските трактори, разпоредбите на настоящата директива, прилагани по отношение на рисковете, които понастоящем не са покрити от Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли (8) не би трябвало да продължават да се прилагат, ако тези рискове са покрити от Директива 2003/37/ЕО.

(9)

Надзорът на пазара е основно средство, доколкото осигурява правилно и еднакво прилагане на директивите. Следователно е необходимо да се създаде правната рамка, в която този надзор ще може да бъде провеждан ефективно.

(10)

Държавите-членки носят отговорност настоящата директива да бъде прилагана по ефективен начин на тяхна територия и безопасността на съответните машини да бъде подобрявана постоянно в съответствие с приеманите от тях разпоредби. Те трябва да осигуряват упражняването на ефективен надзор над пазара, като се вземат предвид определяните от Комисията насоки, така че да се гарантира правилното и еднаквото прилагане на настоящата директива.

(11)

В рамките на надзора над пазара трябва да се прави ясно разграничение между оспорването на хармонизиран стандарт, съгласно който се признава предполагаемо наличие на съответствие на определена машина и предпазната клауза относно тази машина.

(12)

Пускането в експлоатация на машина по смисъла на настоящата директива може да се отнася единствено до използването на самата машина за целите на нейната нормална или предвидима в разумни граници експлоатация. Това не предопределя установяването на условия за ползване, които са извън обхвата на машината, при положение че тя не се изменя по начин, който не е предвиден от настоящата директива.

(13)

Също така е необходимо да се предвиди съответен механизъм за приемането на специални мерки на общностно равнище, с които да се изисква от държавите-членки да забраняват или ограничават пускането на пазара на някои типове машини, които представляват еднакъв риск за здравето и безопасността на хората поради пропуски в съответните хармонизирани стандарти, или поради техните технически характеристики, или да изискват от тези машини да спазват специални условия. За да се осигури извършването на подходяща оценка на необходимостта от такива мерки, те трябва да бъдат вземани от Комисията, подпомагана от комитет, като се вземат предвид провежданите консултации с държавите-членки и с други заинтересовани страни. Тъй като тези мерки не са пряко приложими по отношение на стопанските субекти, държавите-членки би трябвало да вземат всички необходими мерки за тяхното прилагане.

(14)

Трябва да бъдат спазвани съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, за да може да се гарантира, че машините са безопасни. Тези изисквания би трябвало да бъдат прилагани в зависимост от конкретния случай, като се взема предвид развитието на технологиите по време на създаването на машините, както и някои императивни изисквания от технически и икономически характер.

(15)

Когато машината може да бъде използвана от един потребител, тоест от непрофесионален оператор, производителят би трябвало да взема това предвид по време на нейното проектиране и изработване. Същото се отнася, когато машината нормално се използва за предоставяне на услуга на един потребител.

(16)

Въпреки че съвкупността от изисквания на настоящата директива не се прилага към частично окомплектованите машини, е необходимо тяхното свободно движение да бъде осигурено чрез специална процедура.

(17)

При организиране на панаири, изложения и подобни прояви би трябвало да е възможно излагането на машини, които не отговарят на изискванията на настоящата директива. Въпреки това заинтересованите лица би трябвало да бъдат информирани по адекватен начин за това несъответствие и за невъзможността гореспоменатите машини да бъдат придобити в състоянието, в което са.

(18)

Настоящата директива определя единствено съществените изисквания от общ характер за безопасност и опазване на здравето, допълнени от серия по-специфични изисквания за някои категории машини. За да бъдат улеснени производителите при доказването на съответствието спрямо тези съществени изисквания и за да позволи извършването на контрол на това съответствие, е необходимо да се разполага с хармонизирани стандарти на общностно равнище относно предотвратяването на рисковете, които произтичат от проектирането и изработването на машините. Тези стандарти се изготвят от частноправни организации и трябва да запазят своя незадължителен статут.

(19)

Предвид естеството на рисковете, свързани с използването на машините, които влизат в обхвата на настоящата директива, е необходимо да се установи процедура по оценка на съответствието със съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето. Тези процедури би трябвало да се изготвят, като се взема предвид значението на опасността, която е вътрешно присъща за тези машини. Следователно за всяка категория машини би трябвало да има адекватна процедура, която да съответства на Решение 93/465/ЕИО на Съвета от 22 юли 1993 г. относно модулите, свързани с различните етапи от процедурите по оценка на съответствието и правилата за поставяне и използване на маркировката за съответствие „ЕО“, предназначени да бъдат използвани в директивите за техническо хармонизиране (9), и която взема предвид вида на проверката, изисквана за тези машини.

(20)

Необходимо е да се остави на производителите пълната отговорност за удостоверяване на съответствието на техните машини с разпоредбите на настоящата директива. Въпреки това за някои типове машини, притежаващи по-високо ниво на потенциални рискове, е желателно въвеждането на по-строга процедура по сертифициране.

(21)

Маркировката „ЕО“ би трябвало да бъде напълно призната като единствената маркировка, гарантираща съответствието на дадена машина с изискванията на настоящата директива. Всяка друга маркировка, която има вероятност да въведе в заблуждение трети лица относно значението или графичната форма на маркировката „ЕО“ или относно и двете едновременно, би трябвало да бъде забранена.

(22)

За да се осигури едно и също качество на маркировката „ЕО“ и на маркировката на производителя, е необходимо те да бъдат поставяни по една и съща технология. За да се избегне всяко объркване между маркировките „ЕО“, които биха могли да бъдат поставени на някои от компонентите, и маркировката „ЕО“ на машината, е необходимо последната да бъде поставена до името на лицето, което е поело отговорността за нея, а по-специално от производителя или от неговия упълномощен представител.

(23)

Производителят или неговият упълномощен представител би трябвало също така да следят да бъде извършена оценка на рисковете относно машината, която той възнамерява да пусне на пазара. За тази цел той трябва да определи кои са съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, които се прилагат към машината и по отношение на които той трябва да вземе мерки.

(24)

От съществено значение е производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, преди да изготви декларацията за съответствие „ЕО“, да състави техническа конструктивна документация. Въпреки това не е необходимо цялата документация да бъде постоянно в материална наличност, но тя трябва да може да бъде предоставена на разположение при поискване. Документацията не трябва да включва подробни планове на използваните при производството на машините съставни модули, освен ако информацията за тях е необходима за проверка на съответствието спрямо съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето.

(25)

Адресатите на всяко решение, взето в рамките на настоящата директива, трябва да знаят мотивите за това решение и начините за обжалване, които им се предоставят.

(26)

Необходимо е държавите-членки да предвидят санкции, прилагани към нарушенията на разпоредбите на настоящата директива. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи на извършеното нарушение.

(27)

Прилагането на настоящата директива към известен брой машини, предназначени за повдигане на хора, налага по-добро разграничаване на продуктите, влизащи в обхвата на настоящата директива от продуктите, влизащи в обхвата на Директива 95/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 1995 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно асансьорите (10). Следователно е необходимо да се направи ново определяне на приложното поле на посочената по-горе директива и тя да бъде съответно изменена.

(28)

Като се има предвид, че целта на настоящата директива, а именно определянето на съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, свързани с проектирането и изработването, така че да се подобри безопасността на пусканите на пазара машини, не може да се осъществи по задоволителен начин от държавите-членки, но може да бъде по-добре осъществена на общностно равнище, Общността може да вземе съответните мерки съгласно принципа на субсидиарност, изложен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, така както е дефиниран в посочения член, действието на настоящата директива се ограничава само с необходимото за постигането на тази цел.

(29)

В съответствие с точка 34 от междуинституционалното споразумение „За по-добра законодателна дейност“ (11) държавите-членки се насърчават да изготвят за своя употреба и в интерес на Общността свои собствени таблици, които в рамките на възможното илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките по транспониране, и да ги правят публично достъпни.

(30)

Необходимо е да се приемат съответните мерки, необходими за прилагане на настоящата директива в съответствие с решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., в което се определят начините на упражняване на дадените на Комисията изпълнителни правомощия (12),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага по отношение на следните продукти:

а)

машини;

б)

заменяемо оборудване;

в)

защитни елементи;

г)

товарозахващащи приспособления;

д)

вериги, въжета и ремъци;

е)

демонтируеми устройства за механично предаване на движение;

ж)

частично окомплектовани машини.

2.   От приложното поле на настоящата директива се изключват:

а)

защитните елементи, предназначени да бъдат използвани като резервни части за замяна на идентични компоненти и предоставяни от производителя на оригиналната машина;

б)

специалното оборудване за панаирни празници и/или атракционни паркове;

в)

машините, които специално са проектирани или пуснати в експлоатация с цел използване в ядрената област, неизправността на които може да предизвика изтичане на радиоактивност;

г)

оръжията, включително огнестрелните оръжия;

д)

следните транспортни средства:

селскостопанските или горските трактори за рисковете, посочени в Директива 2003/37/ЕО, с изключение на машините, монтирани на тези превозни средства,

моторните превозни средства и техните ремаркета, обхванати от Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета (13), с изключение на машините, монтирани на тези превозни средства,

превозните средства, обхванати от Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на двуколесни и триколесни моторни превозни средства (14), с изключение на машините, монтирани на тези превозни средства,

моторните превозни средства, предназначени изключително за участие в състезания, и

средствата за транспорт по въздух, вода и по железопътни мрежи, с изключение на машините, монтирани на тези превозни средства,

е)

корабите за морско корабоплаване и разположените в открито море мобилни единици, както и машините, монтирани на тези кораби и/или мобилни единици;

ж)

машините, които са специално проектирани и изработени за военни или полицейски цели;

з)

машините, които са специално проектирани и изработени за използване при научни изследвания за временна употреба в научни лаборатории;

и)

асансьорите, използвани като руднично оборудване;

й)

машините, предназначени за преместване на актьори по време на художествени представления;

к)

изброените по-долу електрически и електронни продукти, доколкото те са обхванати от Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до електрически съоръжения, предназначени за използване при някои ограничения на напрежението (15):

електродомакински уреди за домашна употреба,

аудио- и видеооборудване,

компютърно оборудване,

обикновени канцеларски машини,

нисковолтово свързващо и контролно оборудване,

електродвигатели;

л)

следното високоволтово електрическо оборудване:

свързващо и контролно оборудване,

трансформатори.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива „машина“ означава продуктите, изброени в член 1, параграф 1, букви а)—е).

Прилагат се следните определения:

а)

„машина“ означава:

съвкупност от свързани помежду си части или възли, от които поне една се движи, които са сглобени заедно за осигуряване на определено приложение, като тази съвкупност е оборудвана или е предназначена да бъде оборудвана със задвижваща система, различна от пряко приложената човешка или животинска сила,

съвкупността, предвидена в първо тире, на която липсват единствено устройствата за свързване към мястото на ползване или за свързване с източниците на енергия и задвижване,

съвкупността, предвидена в първо или второ тире, готова да бъде монтирана и която може да функционира в това състояние единствено след монтиране на транспортно средство или инсталиране в сграда или конструкция,

съвкупността от машини, предвидена в първо, второ и в трето тире, или частично окомплектованите машини, предвидени в буква ж), които за да достигнат същия резултат, са разположени и управлявани по такъв начин, че да функционират като едно цяло,

съвкупност от свързани помежду си части или възли, от които поне една се движи, които са сглобени заедно за осигуряване на повдигане на товари и единствената задвижваща сила на които е пряко прилаганата човешка сила;

б)

„заменяемо оборудване“ е устройство, което след пускането в експлоатация на машина или трактор, е монтирано към тази машина или този трактор от самия оператор с цел промяна на функцията ѝ/му или с цел придобиване на нова функция, доколкото това оборудване не представлява инструмент;

в)

„защитен елемент“ е компонент:

който служи за осигуряване на функция, свързана с безопасността,

който е пуснат самостоятелно на пазара,

неизправността и/или лошото функциониране на който поставя в опасност безопасността на хората, и

който не е необходим за функционирането на машината или който може да бъде заменен с други елементи, позволяващи на машината да функционира.

В приложение V има индикативен списък на защитните елементи, който може да бъде актуализиран в съответствие с член 8, параграф 1, буква а);

г)

„товарозахващащо приспособление“ е компонент или оборудване, което не е свързано към подемната машина, позволяващо захващането на товара, като се поставя или между машината и товара, или върху самия товар, или е предназначено да бъде съставна част от товара и се пуска самостоятелно на пазара; като товарозахващащи приспособления се считат също така въжетата за повдигане на товари (сапани) и техните компоненти;

д)

„вериги, въжета и ремъци“ означава вериги, въжета и ремъци, които са проектирани и произведени за повдигане на товари и са част от подемни машини или от товарозахващащи приспособления;

е)

„демонтируемо устройство за механично предаване на движение“ е демонтируем компонент, предназначен за предаването на мощност между самозадвижваща се машина или трактор и друга машина, като ги свързва на първата фиксирана степен на мощност. Когато това устройство се пуска на пазара със защитен кожух, съвкупността от тях се счита като представляваща един продукт;

ж)

„частично окомплектована машина“ е съвкупност, която представлява почти цяла машина, но не може да осигури сама по себе си определено приложение. Една задвижваща система представлява частично окомплектована машина. Частично окомплектованата машина е предназначена единствено за вграждане или монтиране с други машини или с други частично окомплектовани машини или оборудване с цел съставянето на машина, по отношение на която се прилага настоящата директива;

з)

„пускане на пазара“ означава първото предоставяне на разположение в Общността срещу заплащане или безплатно на машина или частично окомплектована машина с цел нейното продаване или използване;

и)

„производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което проектира и/или произвежда машина или частично окомплектована машина, по отношение на която се прилага настоящата директива и който е отговорен за съответствието на тази машина или частично окомплектована машина с настоящата директива предвид нейното пускане на пазара от негово име, под собствената му марка, или за негова собствена употреба. При отсъствие на производител като описания по-горе, като такъв се приема всяко физическо или юридическо лице, което пуска на пазара или в експлоатация машина или частично окомплектована машина, по отношение на която се прилага настоящата директива;

й)

„упълномощено лице“ е всяко установено в Общността физическо или юридическо лице, което е получило писмено пълномощно от производителя, за да изпълнява от негово име всички, свързани с настоящата директива, задължения и формалности, или част от тях;

к)

„пускане в експлоатация“ е първата употреба в рамките на Общността и в съответствие с нейното предназначение на машина, по отношение на която се прилага настоящата директива;

л)

„хармонизиран стандарт“ е техническа спецификация, приета от орган по стандартизация, по-специално от Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (Cenelec) или Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) в рамките на мандата, предоставен от Комисията в съответствие с процедурите, установени от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., предвиждаща процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите, свързани с информационното общество (16), която е лишена от задължителен характер.

Член 3

Специални директиви

Когато по отношение на дадена машина рисковете, предвидени в приложение I, са напълно или частично покрити по по-специален начин от други директиви на Общността, настоящата директива не се прилага или престава да се прилага по отношение на тези рискове за тази машина, от датата на прилагане на посочените по-горе други директиви.

Член 4

Надзор над пазара

1.   Държавите-членки вземат всички необходими мерки, така че машините да могат да бъдат пускани на пазара и/или в експлоатация само ако отговарят на отнасящите се до тях разпоредби на настоящата директива и не увреждат здравето и безопасността на хората и при необходимост на домашни животни или вещи, когато са инсталирани и поддържани в съответствие с изискванията и са използвани според предназначението им или при предвидими в разумни граници условия.

2.   Държавите-членки вземат всички необходими мерки, така че частично окомплектованите машини да бъдат пускани на пазара единствено, ако отговарят на отнасящите се до тях разпоредби на настоящата директива.

3.   Държавите-членки създават или определят компетентните органи, които ще контролират съответствието на машините и частично окомплектованите машини по отношение на разпоредбите, предвидени в параграфи 1 и 2.

4.   Държавите-членки определят задачите, организацията и правомощията на компетентните органи, предвидени в параграф 3, като информират за това Комисията и останалите държави-членки и като също така им съобщават всяка последваща информация.

Член 5

Пускане на пазара и пускане в експлоатация

1.   Преди да пусне на пазара и/или да пусне в експлоатация дадена машина, производителят или неговият упълномощен представител трябва да:

а)

следи тя да отговаря на съответните съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, посочени в приложение I;

б)

следи да бъде налично техническото досие, предвидено в приложение VII, част А;

в)

предостави на разположение, по-специално, необходимата информация като например инструкцията за експлоатация;

г)

прилага необходимите процедури по оценяване на съответствието съгласно разпоредбите на член 12;

д)

изготви декларацията за съответствие „ЕО“ съгласно приложение II, част 1, раздел А и да следи тя да бъде приложена към машината;

е)

постави маркировката „ЕО“ в съответствие с член 16.

2.   Преди да пусне на пазара частично окомплектована машина, производителят или неговият упълномощен представител трябва да следи да бъде приложена процедурата, предвидена в член 13.

3.   За целите на процедурите, предвидени в член 12, производителят или неговият упълномощен представител трябва да разполага с необходимите средства или да има достъп до тях, за да осигури съответствието на машините със съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, предвидени в приложение I.

4.   Когато машините са също така предмет на други директиви, обхващащи други аспекти и предвиждащи поставяне на маркировката „ЕО“, в тази маркировка трябва да се посочва, че машините отговарят също така на разпоредбите на тези други директиви.

Въпреки това когато една или няколко от тези директиви оставят на производителя или на неговия упълномощен представител в продължение на преходен период избора на режима, който ще бъде прилаган, в маркировката „ЕО“ трябва да се указва съответствието с разпоредбите само на директивите, прилагани от производителя или от неговия упълномощен представител. Позоваванията на прилаганите директиви, така както са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се указват в декларацията за съответствие „ЕО“.

Член 6

Свобода на движение

1.   Държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара и/или пускането в експлоатация на тяхна територия на машините, които отговарят на настоящата директива.

2.   Държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на частично окомплектовани машини, които са предназначени чрез съставената от производителя или от неговия упълномощен представител декларация за вграждане, предвидена в приложение II, част 1, раздел Б, да бъдат вградени в машина или да бъдат сглобени заедно с други частично окомплектовани машини, така че да представляват една-единствена машина.

3.   Държавите-членки не трябва да възпрепятстват, по-специално, по време на провеждане на панаири, изложения, демонстрации и подобни прояви представянето на машини и на частично окомплектовани машини, които не отговарят на настоящата директива при положение, че ясно видима табела указва изрично тяхното несъответствие, както и невъзможността да бъдат предоставяни на разположение преди осигуряването на съответствието им. Освен това по време на демонстрациите на такива несъответстващи машини или частично окомплектовани машини трябва да бъдат взети адекватни мерки за безопасност, за да се осигури защитата на хората.

Член 7

Презумпция за съответствие и хармонизирани стандарти

1.   Държавите-членки приемат, че машините, притежаващи маркировка „ЕО“ и придружавани от декларацията за съответствие „ЕО“, елементите на която са предвидени в приложение II, част 1, раздел А, отговарят на настоящата директива.

2.   Машина, която е произведена съгласно даден хармонизиран стандарт, позоваванията на който са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се счита, че съответства на съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, влизащи в обхвата на този хармонизиран стандарт.

3.   Комисията трябва да публикува позоваванията на хармонизираните стандарти в Официален вестник на Европейския съюз.

4.   Държавите-членки са длъжни да вземат необходимите мерки, за да се позволи на социалните партньори да оказват влияние на национално равнище върху процеса на изготвяне и мониторинг на хармонизираните стандарти.

Член 8

Специални мерки

1.   Комисията може съгласно процедурата, предвидена в член 22, параграф 3, да приеме всяка разпоредба, която е необходима за прилагането на разпоредбите, отнасящи се до следните точки:

а)

актуализиране на индикативния списък на защитните елементи от приложение V, предвиден в член 2, буква в);

б)

ограничаване на пускането на пазара на машините, посочени в член 9.

2.   Комисията може съгласно процедурата, предвидена в член 22, параграф 2, да приеме всяка разпоредба, която е необходима за въвеждането и практическото прилагане на настоящата директива, включително мерките, необходими за осигуряване на сътрудничеството между самите държави-членки, както и между тях и Комисията, в съответствие с член 19, параграф 1.

Член 9

Специални мерки, свързани с потенциално опасните машини

1.   Когато в съответствие с предвидената в член 10 процедура Комисията счита, че даден хармонизиран стандарт не удовлетворява напълно съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, които влизат в нейния обхват и са упоменати в приложение I, Комисията може в съответствие с параграф 3 от настоящия член да предприеме мерки, изискващи от държавите-членки да забраняват или ограничават пускането на пазара на машини, които поради своите технически характеристики представляват рискове поради непълнотите на стандарта, или да изискват тези машини да спазват специални условия.

Когато в съответствие с предвидената в член 11 процедура Комисията счита, че дадена приета от определена държава-членка мярка е оправдана, Комисията може в съответствие с параграф 3 от настоящия член да предприеме мерки, изискващи от държавите-членки да забраняват или ограничават пускането на пазара на машини, които поради своите технически характеристики представляват същия риск, или да изискват тези машини да спазват специални условия.

2.   Всяка държава-членка може да поиска от Комисията да разгледа необходимостта от приемане на мерките, предвидени в параграф 1.

3.   В случаите, предвидени в параграф 1, Комисията е длъжна да извърши консултации с държавите-членки и останалите заинтересовани страни, като посочва мерките, които възнамерява да приеме, така че да осигури на общностно равнище високо ниво на защита на здравето и безопасността на хората.

Като взема предвид резултатите от тази консултация, тя приема необходимите мерки съгласно предвидената в член 22, параграф 3 процедура.

Член 10

Процедура по оспорване на хармонизиран стандарт

Когато една държава-членка или Комисията считат, че определен хармонизиран стандарт не отговаря напълно на съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, които влизат в нейния обхват и които са упоменати в приложение I, Комисията или държавата-членка сезират комитета, създаден по силата на Директива 98/34/ЕО, като излагат своите аргументи. Комитетът изготвя становище в най-кратки срокове. Като има предвид становището на комитета, Комисията взема решение да публикува, да не публикува, да публикува с ограничения, да остави в сила, да остави в сила с ограничения или да отмени позоваванията на съответния хармонизиран стандарт в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

Предпазна клауза

1.   Когато една държава-членка констатира, че определена машина, към която се прилага настоящата директива, притежаваща маркировка „ЕО“ и декларация за съответствие „ЕО“, и която се използва в съответствие с предназначението си или в предвидими в разумни граници условия, съществува вероятност да увреди здравето или да наруши безопасността на хората и при необходимост на домашни животни или вещи, тя взема всички необходими мерки, за да изтегли тази машина от пазара, да забрани пускането ѝ на пазара и/или в експлоатация, или да ограничи нейната свобода на движение.

2.   Държавата-членка незабавно информира Комисията и останалите държавите-членки за предприемането на подобна мярка и указва причините за своето решение, като уточни по-специално дали несъответствието се дължи на:

a)

неспазването на съществените изисквания, предвидени в член 5, параграф 1, буква а);

б)

неправилното прилагане на хармонизираните стандарти, предвидени в член 7, параграф 2;

в)

пропуски в самите хармонизирани стандарти, предвидени в член 7, параграф 2.

3.   Комисията започва консултации със заинтересованите страни във възможно най-кратки срокове.

След края на тези консултации Комисията решава дали мерките, предприети от държавата-членка, са оправдани или не, и съобщава своето решение на държавата-членка, която е приела тези мерки, на останалите държави-членки, както и на производителя или на неговия упълномощен представител.

4.   Когато предвидените в параграф 1 мерки се дължат на пропуск в хармонизираните стандарти и ако държавата-членка, която е в основата на приемането на тези мерки, реши да ги остави в сила, Комисията или държавата-членка започват процедурата, предвидена в член 10.

5.   Когато дадена машина не отговаря на изискванията за съответствие и притежава маркировка „ЕО“, компетентната държава-членка взема необходимите мерки срещу този, който е поставил маркировката, и информира за това Комисията. Комисията уведомява за това останалите държави-членки.

6.   Комисията осигурява информирането на държавите-членки за развитието и резултата от тази процедура.

Член 12

Процедури по оценка на съответствието на машините

1.   За да удостовери съответствието на определена машина с разпоредбите на настоящата директива, производителят или неговият упълномощен представител трябва да прилагат една от процедурите по оценка на съответствието, предвидени в параграфи 2, 3 и 4.

2.   Когато машината не е посочена в приложение IV, производителят или неговият упълномощен представител прилага процедурата по оценка на съответствието с извършване на вътрешен контрол на производството на машини, предвидена в приложение VIII.

3.   Когато машината не е посочена в приложение IV и ако е произведена в съответствие с предвидените в член 7, параграф 2 хармонизирани стандарти, и при условие, че тези стандарти обхващат всички приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, производителят или неговият упълномощен представител прилагат една от следните процедури:

а)

процедурата по оценка на съответствието с извършване на вътрешен контрол на производството на машини, предвидена в приложение VIII;

б)

процедурата по типово изпитване ЕО, предвидена в приложение IХ, както и извършване на вътрешен контрол на производството на машини, предвиден в приложение VIII, точка 3;

в)

процедурата по цялостно осигуряване на качеството, предвидена в приложение Х.

4.   Когато машината е упомената в приложение IV и ако не е произведена в съответствие с предвидените в член 7, параграф 2 хармонизирани стандарти, или е произведена само в съответствие с част от тях, или ако хармонизираните стандарти не обхващат всички приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, или ако не съществуват хармонизирани стандарти за въпросната машина, производителят или неговият упълномощен представител прилагат една от следните процедури:

а)

процедурата по типово изпитване ЕО, предвидена в приложение IХ, както и извършване на вътрешен контрол на производството на машини, предвиден в приложение VIII, точка 3;

б)

процедурата по цялостно осигуряване на качеството, предвидена в приложение Х.

Член 13

Процедура относно частично окомплектованите машини

1.   Производителят на частично окомплектована машина трябва да следи преди нейното пускане на пазара:

а)

да бъде изготвена необходимата техническа документация, описана в приложение VII, част Б;

б)

да бъде изготвено указанието относно монтажа, описано в приложение VI;

в)

да бъде изготвена декларацията за вграждане, описана в приложение II, част 1, раздел Б.

2.   Указанието относно монтажа и декларацията за вграждане придружават частично окомплектованата машина до нейното вграждане в крайната машина и тогава стават част от техническото досие на тази машина.

Член 14

Нотифицирани органи

1.   Държавите-членки нотифицират на Комисията и на останалите държави-членки органите, които те са натоварили с осъществяване на процедурата по оценка на съответствието с цел предвиденото в член 12, параграфи 3 и 4 пускане на пазара, както и специалните процедури по оценка на съответствието и категориите машини, за които тези органи са натоварени за отговарят, а също и получените предварително от Комисията идентификационни номера. Държавите-членки нотифицират Комисията и останалите държави-членки за евентуалните последващи промени.

2.   Държавите-членки трябва да се уверят, че нотифицираните органи са под редовно наблюдение, което има за цел да провери дали спазват във всеки един момент критериите, предвидени в приложение ХI. Нотифицираният орган предоставя на разположение при поискване цялата необходима информация, включително документите относно бюджета, така че държавите-членки да могат да се уверят, че са изпълнени изискванията, предвидени в приложение ХI.

3.   Държавите-членки прилагат предвидените в приложение ХI критерии за оценяване на органите, които трябва да бъдат нотифицирани, и на органите, които вече са нотифицирани.

4.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък на нотифицираните органи, в който фигурират техните идентификационни номера и задачите, за изпълнението на които те са били нотифицирани. Тя осигурява актуализирането на този списък.

5.   Органите, отговарящи на критериите за оценка, предвидени в съответните хармонизирани стандарти, позоваванията на които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се считат за отговарящи на горепосочените критерии.

6.   Ако даден нотифициран орган констатира, че производителят не отговаря или вече не отговаря на съответните изисквания на настоящата директива, или че не би трябвало да бъде издаден сертификат за типово изпитване ЕО, или че не би трябвало да бъде одобрена определена система за осигуряване на качество, той преустановява действието или анулира сертификата или одобрението при спазване на принципа на пропорционалност, или налага ограничения, като ги мотивира подробно, освен ако производителят гарантира чрез съответни корективни мерки постигането на съответствие с тези изисквания. Ако действието на сертификата или одобрението бъдат преустановени или те бъдат анулирани, или ако бъдат наложени ограничения, или пък ако се наложи намесата на компетентния орган, нотифицираният орган трябва да информира предвидения в член 4 компетентен орган. Държавата-членка трябва да информира незабавно останалите държави-членки и Комисията. Необходимо е да бъде предвидена процедура по обжалване.

7.   За да се координира еднаквото прилагане на настоящата директива, Комисията предвижда организирането на обмен на опит между властите на държавите-членки, натоварени с определянето, нотифицирането и надзора над нотифицираните органи и организации.

8.   Държавата-членка, която е нотифицирала определен орган, е длъжна да оттегли незабавно своето нотифициране, ако установи:

а)

че този орган вече не отговаря на критериите, предвидени в приложение ХI; или

б)

че този орган нарушава сериозно задълженията си.

Тя незабавно информира за това Комисията и останалите държави-членки.

Член 15

Инсталиране и използване на машините

Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да налагат при спазване на правото на Общността изискванията, които считат за необходими, за да се осигури защитата на хората, и по-специално на работниците, по време на използването на машините, стига това да не налага промени на тези машини, които не са упоменати в настоящата директива.

Член 16

Маркировка „ЕО“

1.   Маркировката за съответствие „ЕО“ се състои от инициалите „ЕО“ съгласно образеца, който фигурира в приложение III.

2.   Маркировката за съответствие „ЕО“ се поставя на машините така, че да е видима, четлива и неизтриваема в съответствие с приложение III.

3.   Забранява се поставянето на машините на маркировки, знаци или надписи, които има вероятност да въведат в заблуждение трети лица относно значението или графичната форма на маркировката „ЕО“, или относно и двете едновременно. На машините може да бъде поставена всяка друга маркировка, при условие че не се нарушава видимостта, четливостта и значението на маркировката „ЕО“.

Член 17

Несъответстваща маркировка

1.   Държавите-членки приемат като несъответстваща маркировка:

а)

поставянето на маркировката „ЕО“ по силата на настоящата директива на продукти, по отношение на които тя не се прилага;

б)

липсата на маркировка „ЕО“ и/или на декларацията за съответствие „ЕО“ за определена машина;

в)

поставянето на определена машина на маркировка, която е различна от маркировката „ЕО“ и която е забранена по силата на член 16, параграф 3.

2.   Когато една държава-членка установи наличието на маркировка, която не отговаря на съответните разпоредби на настоящата директива, производителят или неговият упълномощен представител е задължен да приведе продукта в съответствие с тях и да преустанови нарушението при условията, определени от тази държава-членка.

3.   Ако несъответствието продължава, държавата-членка предприема всички подходящи мерки за ограничаване или забрана на пускането на пазара на въпросния продукт или осигурява изтеглянето му от пазара в съответствие с процедурата, предвидена в член 11.

Член 18

Поверителност

1.   Без да се засягат разпоредбите и съществуващите национални практики в областта на поверителността на информацията, държавите-членки трябва да следят всички страни и лица, засегнати от прилагането на настоящата директива, да бъдат задължени да опазват поверителността на информацията, получена при изпълнение на техните задачи. По-специално, тайните на предприятията и търговските и професионалните тайни се третират като поверителни, освен ако тяхното разгласяване се налага, за да се защити здравето и безопасността на хората.

2.   Разпоредбите на параграф 1 не засягат задълженията на държавите-членки и на нотифицираните органи, свързани с реципрочната размяна на информация и информирането относно предупрежденията.

3.   Всяко решение, взето от държавите-членки и от Комисията в съответствие с членове 9 и 11, трябва да бъде публикувано.

Член 19

Сътрудничество между държавите-членки

1.   Държавите-членки трябва да предприемат необходимите мерки, така че компетентните органи, предвидени в член 4, параграф 3, да сътрудничат помежду си и с Комисията и да си предават необходимата информация, за да позволят еднаквото прилагане на настоящата директива.

2.   За да се координира еднаквото прилагане на настоящата директива, Комисията предвижда организирането на обмен на опит между компетентните органи, натоварени с надзора на пазара.

Член 20

Способи за обжалване

Всяка мярка, взета в приложение на настоящата директива, която ограничава пускането на пазара и/или в експлоатация на машина, по отношение на която се прилага настоящата директива, трябва да се придружава от подробна и точна мотивация. Тя се съобщава своевременно на заинтересованата страна, като се указват и начините за обжалване, предвидени според действащото в съответната държава-членка законодателство, както и сроковете, в които трябва да бъдат внесени исковете.

Член 21

Разпространяване на информацията

Комисията взема необходимите мерки, за да може да бъде предоставена на разположение полезната информация относно прилагането на настоящата директива.

Член 22

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет, по-долу наричан „Комитетът“.

2.   В случай, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се съблюдават разпоредбите на член 8 от него.

3.   В случай, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се съблюдават разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

4.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 23

Санкции

Държавите-членки определят режима на санкциите, които ще се прилагат в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети при прилагане на настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи на извършеното нарушение. Държавите-членки нотифицират Комисията относно тези разпоредби най-късно до 29 юни 2008 г. и я информират своевременно за всяка по-късна промяна, свързана с тях.

Член 24

Изменение на Директива 95/16/ЕО

Директива 95/16/ЕО се изменя, както следва:

1.

в член 1, параграфи 2 и 3 се заменят със следния текст:

„2.   За целите на настоящата директива „асансьор“ означава подемно съоръжение, обслужващо определени нива и разполагащо с превозващо устройство, движещо се по дължината на твърди водачи, чийто наклон спрямо хоризонталата е по-голям от 15 градуса, и което е предназначено за транспортиране на:

хора,

хора и товари,

само на товари, ако до превозващото устройство има достъп, тоест в него лесно може да влезе лице и то е оборудвано с устройства за управление, разположени вътре в превозващото устройство или в обсега на лицето, което се намира в него.

Подемните съоръжения, които се движат по точно установен курс в пространството, дори в случаите, когато те не се придвижват по дължината на твърди водачи, се считат като асансьори, влизащи в приложното поле на настоящата директива.

„Превозващо устройство“ означава частта на асансьора, в която се намират лицата и/или се поставят товарите, за да бъдат повдигани или спускани.

3.   Настоящата директива не се прилага към:

подемните съоръжения, скоростта на които не надвишава 0,15 m/s,

асансьорите на строителните обекти,

въжените съоръжения, включително фюникюлерите,

асансьорите, които са специално проектирани и изработени за военни или полицейски цели,

подемните съоръжения, от които могат да бъдат изпълнявани определени задачи,

асансьорите, използвани като руднично оборудване,

подемните съоръжения, предназначени за повдигане на актьори по време на художествени представления,

подемните съоръжения, монтирани в транспортните средства,

подемните съоръжения, свързани с машина и предназначени изключително за достъп до работното място, включително до местата за поддръжка и инспектиране, които се намират на машината,

зъбчатите железници,

ескалатори и механични тротоари.“;

2.

В приложение I, точка 1.2 се заменя със следния текст:

„1.2.

Превозващо устройство

Превозващото устройство на всеки асансьор трябва да представлява кабина. Тази кабина трябва да бъде проектирана и изработена така, че да предлага пространството и здравината, съответстващи на определения от монтьора максимален брой лица и номинално натоварване на асансьора.

Когато асансьорът е предназначен за превоз на хора и ако размерите му го позволяват, кабината трябва да бъде проектирана и изработена така, че да не възпрепятства или пречи чрез своите структурни характеристики на достъпа и използването ѝ от хора с увреждания, и да позволява извършването на всички необходими промени, предназначени да улесняват нейната употреба.“.

Член 25

Отмяна

Директива 98/37/ЕО се отменя от 29 декември 2009 г.

Позоваванията на отменената директива се считат като позовавания на настоящата директива и се тълкуват в съответствие с таблицата за съответствие, фигурираща в приложение ХII.

Член 26

Въвеждане в националните законодателства

1.   Държавите-членки приемат и публикуват разпоредбите, необходими за привеждане на законодателството си в съответствие с настоящата директива, най-късно до 29 юни 2008 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Държавите-членки прилагат тези разпоредби от 29 декември 2009 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива, заедно с таблицата за съответствие между разпоредбите на настоящата директива и приетите от тях разпоредби от националното законодателство.

Член 27

Дерогиране

До 29 юни 2011 г. държавите-членки могат да разрешават пускането на пазара и пускането в експлоатация на преносими уреди за закрепване с експлозивен заряд и на други машини с ударно действие, които отговарят на националните разпоредби, които са в сила към момента на приемане на настоящата директива.

Член 28

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 29

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 17 май 2006 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BORRELL FONTELLES

За Съвета

Председател

H. WINKLER


(1)  ОВ С 154 Е, 29.5.2001 г., стр. 164.

(2)  ОВ С 311, 7.11.2001 г., стр. 1.

(3)  Становище на Европейския парламент от 4 юли 2002 г. (ОВ C 271 Е, 12.11.2003 г., стр. 491), Обща позиция на Съвета от 18 юли 2005 г. (ОВ C 251 Е, 11.10.2005 г., стр. 1) и позиция на Европейския парламент от 15 декември 2005 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Решение на Съвета от 25 април 2006 г.

(4)  ОВ L 207, 23.7.1998 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 98/79/ЕО (ОВ L 331, 7.12.1998 г., стр. 1).

(5)  Директива 89/392/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на машините (ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 9).

(6)  ОВ L 256, 13.9.1991 г., стр. 51.

(7)  ОВ L 393, 30.12.1989 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 2001/45/EО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 195, 19.7.2001 г., стр. 46).

(8)  ОВ L 171, 9.7.2003 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/67/ЕО на Комисията (ОВ L 273, 19.10.2005 г., стр. 17).

(9)  ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 23.

(10)  ОВ L 213, 7.9.1995 г., стр. 1. Директива, изменена с Регламент № (ЕО) 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(11)  ОВ С 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(13)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/28/ЕО на Комисията (ОВ L 65, 7.3.2006 г., стр. 27).

(14)  ОВ L 124, 9.5.2002 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/30/ЕО на Комисията (ОВ L 106, 27.4.2005 г., стр. 17).

(15)  ОВ L 77, 26.3.1973 г., стр. 29. Директива, изменена с Директива 93/68/ЕИО (ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1).

(16)  ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, свързани с проектирането и изработването на машините

ОБЩИ ПРИНЦИПИ

1.

Производителят или неговият упълномощен представител трябва да следят да бъде извършена оценка на рисковете преди определянето на изискванията за безопасност и опазване на здравето, които се прилагат относно машината. След това машината трябва да бъде проектирана и изработена, като се вземат предвид резултатите от оценката на рисковете.

Чрез посочения по-горе прилаган неколкократно процес по оценка и намаляване на рисковете производителят или неговият упълномощен представител:

определя пределните параметри на машината, включващи нейната нормална експлоатация и всяка предвидима в разумни граници лоша експлоатация,

идентифицира опасностите, които могат да бъдат предизвикани от машината и свързаните с нея опасни ситуации,

прави оценка на риска, като има предвид сериозността на евентуално получено нараняване или увреждане на здравето и вероятността от тяхното възникване,

прави оценка на рисковете с цел да определи дали е необходимо намаляване на рисковете в съответствие с целта на настоящата директива,

премахва опасностите или намалява рисковете, свързани с тези опасности, като прилага мерки за защита според установения в точка 1.1.2, буква б) ред съгласно приоритета.

2.

Задълженията, предвидени от съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, се прилагат само когато съответната опасност съществува за разглежданата машина, когато тя се използва при условията, предвидени от производителя или неговия упълномощен представител, но също така и при предвидими извънредни ситуации. При всички положения се прилагат принципите за осигуряване на безопасността, предвидени в точка 1.1.2, и задълженията относно маркирането на машините и инструкцията за експлоатация, предвидени в точки 1.7.3 и 1.7.4.

3.

Посочените в настоящото приложение съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето са задължителни. Въпреки това, като се има предвид състоянието на технологиите, определените от тях цели може да не бъдат постигнати. В този случай машината трябва в рамките на възможното да бъде проектирана и изработена така, че да се стреми да изпълнява тези цели.

4.

Настоящото приложение включва няколко части. Първата има общ обхват и се прилага към всички типове машини. Други части обхващат някои по-специални видове опасности. Въпреки това е наложително да се направи преглед на цялото настоящо приложение, за да е сигурно, че се удовлетворяват всички релевантни съществени изисквания. По време на проектирането на дадена машина трябва да бъдат взети под внимание изискванията на общата част и изискванията на една или няколко от останалите части на приложението в зависимост от резултатите от оценката на рисковете, извършена в съответствие с точка 1 от настоящите общи принципи.

1.   СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ОПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО

1.1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.1.   Определения

За целите на настоящото приложение:

а)

„опасност“ е евентуален източник на нараняване или увреждане на здравето;

б)

„опасна зона“ е всяка зона във и/или около машината, в която дадено лице е подложено на риск за своята безопасност или здраве;

в)

„застрашено лице“ е всяко лице, което се намира изцяло или частично в опасна зона;

г)

„оператор“ е лицето или лицата, които са натоварени със задачата за монтиране, експлоатация, настройване, поддръжка, почистване, ремонт или транспортиране на определена машина;

д)

„риск“ е комбинация от вероятността и сериозността на нараняване или увреждане на здравето, които могат да възникнат в опасна ситуация;

е)

„предпазен кожух“ е елемент от машината, който се използва специално за осигуряване на защита посредством създаване на физическо препятствие;

ж)

„предпазно устройство“ е устройство (различно от предпазен кожух), което намалява риска самостоятелно или заедно с предпазен кожух;

з)

„нормална експлоатация“ е използване на машина в съответствие с информацията, предоставена в инструкцията за експлоатация;

и)

„предвидима в разумни граници лоша експлоатация“ е използването на машината по начин, който не е предвиден в инструкцията за експлоатация, но който е възможно да е резултат от лесно предвидимо човешко поведение.

1.1.2.   Принципи за осигуряване на безопасността

а)

Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че да отговаря на предназначението си и да може да функционира, да бъде настройвана и поддържана без излагане на хора на риск, когато тези действия се изпълняват при предвидените от производителя условия, но като също така се взема предвид всяка предвидима в разумни граници лоша експлоатация.

Целта на взетите мерки трябва да бъде отстраняване на всеки риск от злополука по време на предвидения жизнен цикъл на машината, включително етапите на транспортиране, монтаж, демонтаж, извеждане от експлоатация и бракуване.

б)

При избора на най-подходящите решения производителят или неговият упълномощен представител трябва да прилага следните принципи в посочената последователност:

отстраняване или намаляване на рисковете, доколкото е възможно (осигуряване на безопасността при проектирането и изработването на машината),

предприемане на необходимите предпазни мерки по отношение на рисковете, които не могат да бъдат отстранени,

информиране на потребителите за остатъчните рискове вследствие на непълната ефективност на приетите предпазни мерки, посочване дали се изисква специално обучение и определяне на необходимостта от осигуряване на лични предпазни средства.

в)

При проектирането и изработването на машината и при създаването на инструкцията за експлоатация производителят или неговият упълномощен представител трябва да предвиди не само нормалната експлоатация на машината, но също и всяка разумно предвидима лоша експлоатация.

Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че да предотвратява неправилно използване, ако това поражда някакъв риск. При необходимост инструкцията за експлоатация трябва да обръща внимание на потребителя за случаите, в които машината не трябва да се използва, и за случаите, които практиката е показала, че могат да се появят.

г)

Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че да се вземат предвид изискванията, които се налагат на оператора поради необходимо или предвидимо използване на лични предпазни средства.

д)

Машината трябва да се доставя с всички специални технически средства и принадлежности, които са необходими, за да бъде тя настройвана, поддържана и използвана без риск.

1.1.3.   Материали и изделия

Материалите, вложени при създаване на машината или продуктите, употребявани или получаващи се при използването ѝ, не трябва да застрашават безопасността или здравето на хората. По-специално, когато се използват флуиди, машината трябва да бъде проектирана и изработена за използване без рискове при пълнене, използване, повторна употреба или източване.

1.1.4.   Осветление

Производителят трябва да снабди машината със собствено осветление, подходящо за съответните операции, когато въпреки наличното околно осветление с нормална сила липсата му би причинила появата на риск.

Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че по подвижните части да няма места в сянка, които биха причинили затруднения, нито дразнещи заслепявания, нито опасни стробоскопични ефекти, дължащи се на осветлението.

Вътрешните части, за които се изисква често инспектиране и регулиране, както и зоните, свързани с поддръжката, трябва да имат подходящи устройства за осветяване.

1.1.5.   Проектиране на машината с оглед лесното ѝ повдигане и транспортиране

Машината или всяка нейна съставна част трябва:

да може да бъде повдигана и транспортирана безопасно,

да бъде опакована или проектирана така, че да може да се складира безопасно и без да се поврежда.

По време на транспортирането на машината и/или на нейните съставни части не трябва да има възможност да се извършват непредвидени измествания, нито да възникват опасности, дължащи се на нейната нестабилност, ако машината и/или нейните съставни части се повдигат или транспортират съгласно инструкцията за експлоатация.

Когато машината, размерите или формата на машината или на нейните съставни части не позволяват да бъдат премествани ръчно, машината или всяка от нейните съставни части трябва:

да бъде съоръжена с приспособления за захващане от повдигателно съоръжение, или

да бъде проектирана така, че да може да бъде снабдявана с такива приспособления, или

да има такава форма, че стандартните повдигателни съоръжения да могат да се адаптират лесно към нея.

Когато машината или някоя от съставните ѝ части трябва да се премества ръчно, е необходимо:

тя да може лесно да се премества, или

да има устройства за хващане, осигуряващи безопасното преместване.

Трябва да се предвидят специални мерки при повдигане или преместване на инструменти и/или на части от машината, които дори и с малко тегло могат да бъдат опасни.

1.1.6.   Ергономия

При предвидените условия на експлоатация нивото на дискомфорт, умора и физически и психически стрес на оператора трябва да бъдат сведени до минимум, като се имат предвид следните принципи на ергономията:

да се държи сметка за разнообразието на физическите размери на операторите, за различното им ниво на сила и издръжливост,

да предлага достатъчно пространство за движенията на различните части на тялото на оператора,

да избягва определен ритъм на работа на машината,

да избягва необходимостта от наблюдение, което налага продължителна концентрация,

интерфейсът човек/машина да се адаптира спрямо предвидимите характеристики на операторите.

1.1.7.   Работно място

Работното място трябва да бъде проектирано и изработено така, че да се избягва всеки риск, свързан с отработените газове и/или недостигът на кислород.

Ако машината е предназначена да бъде използвана в опасна среда, представляваща рискове за здравето и безопасността на оператора или ако самата машина предизвиква появата на опасна среда, е необходимо да се предвидят достатъчни средства за осигуряване на добри условия за работа на оператора и защита срещу всяка предвидима опасност.

При необходимост работното място трябва да бъде снабдено с подходяща кабина, проектирана, изработена и/или оборудвана така, че да изпълнява горепосочените условия. Нейният изход трябва да позволява бързото ѝ евакуиране. Освен това при необходимост е необходимо да се предвиди авариен изход, намиращ се в посока, различна от нормалния изход.

1.1.8.   Седалка

При необходимост и когато условията на работа го позволяват, работните места, които са неделима част от машината, трябва да бъдат проектирани за монтирането на седалки.

Ако е предвидено операторът да бъде в седнало положение по време на работата си и ако работното място е неделима част от машината, седалката трябва да бъде доставена заедно с машината.

Седалката на оператора трябва да му осигурява стабилно положение. Освен това седалката и разстоянието, което го разделя от устройствата за управление, трябва да могат да бъдат адаптирани според оператора.

Ако машината е подложена на вибрации, седалката трябва да бъде проектирана и изработена така, че да намалява до най-ниското разумно предвидимо ниво вибрациите, които се предават на оператора. Захващането на седалката трябва да издържа на всички натоварвания, на които може да бъде подложена. Ако под краката на оператора няма под, той трябва да разполага с предпазваща от хлъзгане подложка за поставяне на краката.

1.2.   СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

1.2.1.   Безопасност и надеждност на системите за управление

Системите за управление трябва да са така проектирани и изработени, че да предотвратяват възникването на опасни ситуации. Преди всичко те трябва така да са проектирани и изработени така, че:

да могат да издържат на очакваните натоварвания при нормално използване и външни въздействия,

неизправност на хардуера или програмното осигуряване на системата за управление да не води до възникването на опасна ситуация,

грешки в логиката на системата за управление да не водят до възникването на опасна ситуация,

разумно предвидима човешка грешка по време на функционирането на машината да не води до възникването на опасна ситуация.

Специално внимание следва да се обърне на следните моменти:

машината не трябва да се пуска в действие неочаквано,

параметрите на машината не трябва да се променят, без да бъде подадена команда за това, когато тази промяна може да доведе до възникването на опасна ситуация,

машината не трябва да се възпрепятства да преустановява действието си, ако вече е подадена команда за това,

нито един подвижен елемент на машината или държана от нея част не трябва да пада или да бъде изхвърляна,

не трябва да бъде възпрепятствано автоматичното или ръчното спиране на движението на независимо кои подвижни елементи,

защитните устройства трябва да останат напълно ефективни или да подадат команда за спиране,

свързаните с безопасността части на системата за управление трябва да се прилагат съгласувано към всички елементи на дадена съвкупност от машини и/или от частично окомплектовани машини.

При използване на безжично управление трябва да се предизвиква автоматично спиране, когато не са получени правилните сигнали от устройството за управление, по-специално в случай на прекъсване на комуникацията.

1.2.2.   Устройства за управление

Устройствата за управление трябва да са:

ясно видими и разпознаваеми, при необходимост с използване на пиктограми,

така разположени, че да могат да бъдат задействани сигурно, без колебание или загуба на време и без двусмислие,

проектирани така, че движението на устройствата за управление да е в съответствие с предвидения ефект,

разположени извън опасните зони с изключение на някои устройства за управление, когато е необходимо, като устройства за аварийно спиране и пулт за обучение на роботи,

разположени така, че тяхното задействане да не създава допълнителни рискове,

проектирани или защитени така, че когато желаното действие може да породи риск, то да не може да се осъществи без преднамерено задействане,

изработени така, че да издържат на предвидимите усилия. Необходимо е да бъде обърнато специално внимание на устройствата за аварийно спиране, които могат да бъдат подложени на значителни усилия.

Когато орган за управление е проектиран и изработен да изпълнява няколко различни функции, тоест когато функцията му не е еднозначна, действието което се иска да бъде изпълнено, трябва да бъде ясно визуално показано и когато е необходимо да подлежи на потвърждение.

Устройствата за управление трябва да имат такава конфигурация, че тяхното разположение, посока на преместване и съпротивление при работа да са съвместими с изпълняваното действие, като се вземат предвид принципите на ергономия.

Машината трябва да бъде снабдена с устройствата за сигнализация, необходими за да може тя да функционира безопасно. От своя пулт за управление операторът трябва да може да чете указанията на тези устройства.

От всеки пулт за управление операторът трябва да може да се уверява, че няма хора в опасните зони или системата за управление трябва бъде проектирана и изработена така, че пускането на машината да бъде невъзможно, докато има хора в опасната зона.

Ако не е налична нито една от тези възможности, преди пускането в действие на машината трябва да бъде подаден звуков и/или светлинен сигнал. Застрашените лица трябва да имат време да напуснат опасната зона или да предотвратят пускането на машината.

Ако е необходимо, трябва да се предвиди машината да може да се управлява само от пултовете за управление, разположени в едно или няколко предварително определени места или зони.

Когато има няколко пулта за управление, системата за управление трябва да бъде проектирана така, че използването на един от тях да възпрепятства използването на останалите освен по отношение на устройствата за аварийно спиране.

Когато дадена машина разполага с няколко работни места, на всяко от тях трябва да има всички необходими устройства за управление, без операторите да се затрудняват или да се поставят един друг в опасна ситуация.

1.2.3.   Пускане в действие

Пускането в действие на машината трябва да бъде възможно само чрез съзнателно задействане на предвидения за целта орган за управление.

Горното изискване се прилага:

когато машината се пуска отново в действие след спиране независимо от причината,

когато се извършва значителна промяна в условия на работа.

Въпреки това повторното пускане в действие или промяната в условията на работа може да бъде извършено чрез съзнателно задействане на орган за управление, който е различен от предвидения за целта орган за управление, при условие че това не предизвиква възникване на опасна ситуация.

Когато се отнася до машина, която функционира в автоматичен цикъл, пускането в действие, повторното пускане в действие след спиране или промяната на условията на работа могат да се извършват без намеса, при условие че това не предизвиква възникване на опасна ситуация.

Когато машината има няколко командни органа за пускане в действие, вследствие на което операторите могат взаимно да се поставят в опасност, за да се избегнат такива рискове, трябва да се поставят допълнителни устройства. Ако безопасността налага пускането в действие и/или спирането да се извършват в определен порядък, трябва да бъдат предвидени съответни устройства, за да се гарантира, че тези операции ще се извършват в определения порядък.

1.2.4.   Спиране

1.2.4.1.   Нормално спиране

Машината трябва да бъде снабдена с орган за управление, чрез който машината да може да бъде спряна напълно по безопасен начин.

Всяко работно място трябва да бъде съоръжено с орган за управление за преустановяване на някои или на всички функции на машината в зависимост от съществуващите опасности, така че машината да бъде в безопасно състояние.

Командата за спиране на машината трябва да има приоритет пред командите за пускане в действие.

След като машината или нейните опасни функции бъдат спрени, трябва да бъде прекъснато енергозахранването на съответните задвижващи механизми.

1.2.4.2.   Спиране по причини, свързани с експлоатацията

Когато по причини, свързани с експлоатацията, се налага прибягването до команда за спиране, която не прекъсва енергозахранването на задвижващите механизми, положението на спиране трябва да бъде контролирано и поддържано в това състояние.

1.2.4.3.   Аварийно спиране

Машината трябва да бъде съоръжена с едно или повече устройства за аварийно спиране, с които да могат да се избягват опасните положения, които се пораждат в момента или чието възникване е неминуемо.

Това изискване не се прилага за:

машините, при които устройството за аварийно спиране не би намалило риска или защото няма да намали времето, необходимо за спиране, или защото няма да позволи да се предприемат необходимите специални мерки са предотвратяване на този риск,

преносими ръчно държани и/или ръчно управлявани машини.

Това устройство трябва:

да има ясно разпознаваеми, ясно видими и бързо достъпни устройства за управление,

да предизвиква спирането на опасните процеси колкото е възможно по-бързо, без да създава допълнителни опасности,

да задейства или да позволява задействането на определени защитни движения, когато е необходимо.

Когато се преустанови въздействието върху органа за задействане на аварийното спиране след подаване на команда за аварийно спиране, тази команда трябва да бъде поддържана чрез включване на устройството за аварийно спиране, докато то не бъде освободено специално; не трябва да е възможно включване на устройството, без да е подадена команда за спиране; освобождаването на устройството трябва да е възможно само чрез подходящо действие и освобождаването на устройството не трябва да пуска отново машината, а само да разрешава такова действие.

Функцията за аварийно спиране трябва да е налична и да функционира във всеки един момент независимо от режима на функциониране на машината.

Устройствата за аварийно спиране трябва да подпомагат други мерки за защита, а не да ги заместват.

1.2.4.4.   Комплексни инсталации от машини

В случай че машини или части от машини са проектирани за съвместна работа, те трябва да са проектирани и изработени така, че командите за спиране, включително устройствата за аварийно спиране, да могат да спират не само самата машина, но също и всички свързани с нея съоръжения, ако по-нататъшната им работа може да бъде опасна.

1.2.5.   Избор на режимите на управление или на функциониране

Избраният режим на управление или на функциониране трябва да има приоритет върху всички други режими на управление или на функциониране, с изключение на режима на аварийно спиране.

Ако машината е проектирана и изработена така, че да се използва в няколко режима на управление или на функциониране, изискващи различни мерки за защита и/или работни процедури, тя трябва да бъде съоръжена с режимен превключвател, който да може да се заключва във всяко положение. Всяко положение на превключвателя трябва да бъде ясно разпознаваемо и да отговаря само на един режим на управление или функциониране.

Превключвателят може да бъде заменен с други начини за избор на режима, които да позволяват определени функции на машината да се изпълняват само от определени категории оператори.

Ако за определени операции се налага машината да работи, въпреки че даден предпазител е преместен или премахнат и/или дадено предпазно устройство е изключено, превключвателят на режимите на управление или на функциониране трябва едновременно:

да изключи всички други режими на управление или на функциониране,

да позволява пускането на опасните функции само посредством устройства за управление, които изискват постоянно задействане,

да позволява пускането на опасните функции само при условия на намален риск, като се избягва всяка опасност, произтичаща от взаимно свързани последователности на работа,

да предотвратява всяко пускане на опасните функции чрез преднамерено или непреднамерено действие върху датчиците на машината.

Ако тези четири условия не могат да бъдат изпълнени едновременно, превключвателят на режимите на управление или на функциониране трябва да активизира други мерки за защита, които са проектирани и изработени така, че да гарантират наличието на безопасна работна зона.

Освен това операторът трябва да може от пулта за настройване да управлява действието на частите, по които работи.

1.2.6.   Отказ в енергозахранването

Прекъсването, възстановяването след прекъсване или каквото и да е изменение на енергозахранването на машината не трябва да води до възникване на опасни ситуации.

Специално внимание следва да се обърне на следните моменти:

машината не трябва да се пуска в действие неочаквано,

параметрите на машината не трябва да се променят, без да бъде подадена команда за това, когато тази промяна може да доведе до възникването на опасна ситуация,

машината не трябва да се възпрепятства да преустановява действието си, ако вече е подадена команда за това,

нито един подвижен елемент на машината или държана от нея част не трябва да пада или да бъде изхвърляна,

не трябва да бъде възпрепятствано автоматичното или ръчното спиране на движението на независимо кои подвижни елементи,

защитните устройства трябва да останат напълно ефективни или да подадат команда за спиране.

1.3.   МЕРКИ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ МЕХАНИЧНИ ОПАСНОСТИ

1.3.1.   Опасност от загуба на устойчивост

Машината, нейните съставни части и оборудване трябва да бъдат достатъчно устойчиви, за да се избягва опасността от преобръщане, падане или възникване на неконтролирани движения по време на транспортиране, монтиране или всяко друго действие, свързано с машината.

Ако формата на самата машина или предвиденото ѝ монтиране не осигуряват достатъчна устойчивост, трябва да се предвидят подходящи средства за закрепване и те да се посочат в инструкцията за експлоатация.

1.3.2.   Опасност от счупване при използване

Различните части на машината и връзките помежду им трябва да могат да издържат натоварванията, на които са подложени по време на употреба.

Използваните материали трябва да имат достатъчна издръжливост, съобразена с характеристиките на работната среда, предвидена от производителя или от неговия упълномощен представител, по-специално по отношение на явленията умора, стареене, корозия и абразивно износване.

В инструкцията за експлоатация трябва да се посочат видът и честотата на контролните проверки и на операциите по поддръжка, необходими за безопасността. При необходимост в нея трябва да се посочат частите, подложени на износване и критериите за подмяната им.

Когато рискът от счупване или разпадане остава въпреки предприетите мерки, съответните части трябва да бъдат монтирани, разположени и/или предпазвани, така че в случай на счупване техните парчета да бъдат задържани, като по този начин се избягват опасните ситуации.

Твърдите или гъвкавите тръбопроводи, пренасящи флуиди, особено тези под високо налягане, трябва да могат да издържат предвидените вътрешни и външни натоварвания; те трябва да бъдат здраво закрепени и/или защитени, така че при спукване да не предизвикват опасност.

При автоматично подаване на материал за обработка към инструмента, трябва да бъдат изпълнени следните условия, за да се избегне възникването на опасност за хората:

по време на допира на обработвания детайл с инструмента, инструментът трябва да е достигнал до нормални работни условия,

при пускане в действие и/или на спиране на инструмент (преднамерено или непреднамерено) движението за подаване на материала и движението на инструмента трябва да бъдат координирани.

1.3.3.   Опасност от падащи или изхвърлени предмети

Трябва да се вземат предпазни мерки, за да се предотвратят опасностите от падащи или изхвърлени предмети.

1.3.4.   Опасност от повърхности, ръбове и ъгли

Машинните части, до които има достъп, трябва, доколкото функцията им позволява, да нямат остри ръбове, остри ъгли или неравни повърхности, които могат да причинят наранявания.

1.3.5.   Опасност от комбинирани машини

Когато машината е предвидена да изпълнява няколко различни операции с ръчно преместване на детайла между всяка операция (комбинирана машина), тя трябва да бъде проектирана и изработена по такъв начин, че да позволява всеки елемент да се използва поотделно, без останалите елементи да създават опасност за застрашените лица.

За тази цел всеки елемент, който не е обезопасен, трябва да може да се пуска в действие и спира поотделно.

1.3.6.   Опасност в резултат от промяна на условията на функциониране

Когато машината извършва операции при различни условия на използване, тя трябва да бъде проектирана и изработена, така че тези условия да могат да се избират и настройват безопасно и надеждно.

1.3.7.   Опасност, предизвиквани от движещи се части

Движещите се части на машината трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да се избегне опасността от контакт, който би могъл да доведе до злополуки, или когато опасностите остават да съществуват, да са комплектувани с предпазители или защитни устройства.

Трябва да се вземат всички необходими мерки, за да се предотврати случайно блокиране на движещите се работни части. В случаите, в които въпреки взетите предпазни мерки е вероятно да се получи блокиране, при необходимост трябва да се осигурят специални предпазни устройства и инструменти, така че да се даде възможност за безопасно разблокиране.

В инструкцията за експлоатация и евентуално в поставено на машината обозначение трябва да се посочат тези специални предпазни устройства и начинът на тяхната употреба.

1.3.8.   Избор на защита срещу опасност, предизвиквана от движещи се части

Предпазителите или предпазните устройства, използвани за защита срещу опасност, предизвиквана от движещи се части, трябва да бъдат избрани съобразно вида на риска. За да се улесни осъществяване на избора, трябва да се използват критериите, посочени по-долу.

1.3.8.1.   Движещи се части на трансмисии

Предпазителите, проектирани да предпазват хората срещу опасности, създадени от движещите се части на трансмисии, трябва да бъдат:

неподвижни предпазители, предвидени в точка 1.4.2.1, или

подвижни предпазители с устройство за заключване, предвидени в точка 1.4.2.2.

Подвижните предпазители с устройство за заключване трябва да се използват, когато се предвижда многократен достъп.

1.3.8.2.   Движещи се части, които участват пряко в работния процес

Предпазителите или предпазните устройства, проектирани да предпазват хората срещу опасностите, създадени от движещите се части, които участват пряко в работния процес, трябва да бъдат:

неподвижни предпазители, предвидени в точка 1.4.2.1, или

подвижни предпазители с устройство за заключване, предвидени в точка 1.4.2.2, или

предпазни устройства, предвидени в точка 1.4.3, или

комбинация от горните елементи.

Въпреки това, когато някои движещи се части, които директно участват в работния процес, не могат да бъдат направени изцяло или частично недостъпни по време на работа поради необходимостта от извършване на операции, изискващи операторска намеса, те трябва да бъдат съоръжени със:

неподвижни или подвижни предпазители с устройство за заключване, предотвратяващи достъпа до онези участъци от частите, които не се използват при работата, и

регулируеми предпазители, предвидени в точка 1.4.2.3, ограничаващи достъпа до онези участъци от движещите се части, до които е необходимо да има достъп.

1.3.9.   Опасности, предизвиквани от неконтролирани движения

Когато дадена част от машина е в спряло положение, всяко отклонение от положението ѝ при покой, независимо от причината, с изключение на действието върху устройствата за управление, трябва да бъде възпрепятствано или да е такова, че да не представлява опасност.

1.4.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРЕДПАЗИТЕЛИТЕ И ПРЕДПАЗНИТЕ УСТРОЙСТВА

1.4.1.   Общи изисквания

Предпазителите и предпазните устройства:

трябва да имат здрава конструкция,

трябва да бъдат здраво захванати към мястото си,

не трябва да предизвикват допълнителна опасност,

не трябва да могат лесно да бъдат елиминирани или приведени в неработоспособно състояние,

трябва да се разполагат на достатъчно разстояние от опасната зона,

трябва да ограничават във възможно най-малка степен наблюдението на работния процес, и

трябва да позволяват извършването на дейностите, необходими за поставяне и/или смяна на инструментите, както и за поддръжката, като достъпът се ограничава само до мястото, в което трябва да се извърши работата и по възможност без демонтиране на предпазителя или предпазното устройство.

Освен това предпазителите в рамките на възможното трябва да осигуряват защита срещу изхвърлянето или изпадането на материали или предмети, както и срещу предизвикани от машината емисии.

1.4.2.   Специални изисквания към предпазителите

1.4.2.1.   Неподвижни предпазители

Неподвижните предпазители трябва да бъдат захванати с помощта на системи, които могат да бъдат отваряни или демонтирани само с помощта на инструменти.

Закрепващите системи трябва да остават закрепени към предпазителите или машината по време на демонтажа на предпазителите.

В рамките на възможното предпазителите не трябва да могат да остават на мястото си без своите закрепващи елементи.

1.4.2.2.   Подвижни предпазители с устройство за заключване

Подвижните предпазители с устройство за заключване трябва:

доколкото е възможно да остават свързани с машината, когато са отворени,

да бъдат проектирани и изработени така, че регулировката им да изисква извършването на преднамерено действие.

Подвижните предпазители трябва да бъдат свързани с устройство за заключване:

което възпрепятства задействането на опасни функции на машината, докато бъдат затворени, и

което подава команда за спиране, веднага щом те вече не са затворени.

Когато оператор може да достигне опасната зона, преди да е преустановена опасността, свързана с опасните функции на дадена машина, освен устройството за заключване подвижните предпазители трябва да бъдат свързани с устройство за междинно заключване:

което възпрепятства задействането на опасни функции на машината, докато предпазителите бъдат затворени и заключени, и

което задържа предпазителите затворени и заключени, докато бъде преустановена свързаната с опасните функции на машината опасност от нараняване.

Подвижните предпазители с устройство за заключване трябва да бъдат проектирани така, че липсата или неизправността на един от техните компоненти да възпрепятства пускането в действие или да предизвиква спирането на опасните функции на машината.

1.4.2.3.   Регулируеми предпазители за ограничаване на достъп

Регулируемите предпазители, които ограничават достъпа до онези области на движещите се части, които са безусловно необходими за работата, трябва:

да могат да се настройват ръчно или автоматично в зависимост от вида на извършваната работа,

да могат да се настройват лесно, без използването на инструмент.

1.4.3.   Специални изисквания към предпазните устройства

Предпазните устройства трябва да бъдат проектирани и включени в системата за управление, така че:

движещите се части да не могат да се пускат в движение, докато могат да бъдат достигнати от оператора,

хората да не могат да достигат движещите се части, докато те са в движение, и

липсата или неизправността на един от компонентите им да предотвратява пускането в движение или да предизвиква спиране на движещите се части.

Регулировката на предпазните устройства трябва да налага извършването на преднамерено действие.

1.5.   РИСКОВЕ, ПРЕДИЗВИКВАНИ ОТ ДРУГИ ОПАСНОСТИ

1.5.1.   Електрозахранване

Когато машината има електрозахранване, тя трябва да бъде проектирана, изработена и съоръжена така, че да бъдат или да могат да бъдат предотвратени всички опасности от електрическо естество.

Целите относно безопасността, предвидени в Директива 73/23/ЕИО, се прилагат по отношение на машините. Въпреки това задълженията относно оценката на съответствието и пускането на пазара и/или пускането в експлоатация на машините по отношение на опасностите, свързани с електрическата енергия, се уреждат изключително от разпоредбите на настоящата директива.

1.5.2.   Статично електричество

Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че да предотвратява или ограничава натрупването на потенциално опасни електростатични заряди и/или да бъде оборудвана със средства за отвеждането им.

1.5.3.   Енергозахранване с енергия, различна от електричество

Когато машината се захранва с енергия, различна от електричество, тя трябва да бъде така проектирана, изработена и комплектувана, че да се избегнат всички потенциални опасности, свързани с тези видове енергия.

1.5.4.   Грешки, свързани с монтажа

Допускането на грешки, които могат да бъдат направени при монтажа или смяната на определени части и които могат да бъдат източник на опасност, трябва да бъде направено невъзможно посредством проектирането и изработването на тези части или ако това е невъзможно, трябва да се дава информация върху самите части и/или върху корпусите, в които те се намират. Същата информация трябва да фигурира върху движещите се части и/или техните корпуси, когато посоката на движение трябва да бъде известна, за да се избегне възникването на опасност.

При необходимост в инструкцията за експлоатация трябва да се дава допълнителна информация относно тези рискове.

Когато погрешно свързване може да бъде източник на опасност, трябва посредством проектирането да е невъзможно да се извърши неправилнo свързване на елементите или ако това е невъзможно, е необходимо да се дава информация върху елементите, които трябва да се свързват, или при необходимост върху местата на присъединяване.

1.5.5.   Екстремни температури

Трябва да се вземат мерки да се елиминира всякакъв риск от нараняване от допир или от близост до машинни части или материали с високи или много ниски температури.

Трябва също така да бъдат взети необходимите мерки, за да се предотвратят опасностите от пръски на горещи или много студени материали, или за да осигури защита срещу тези опасности.

1.5.6.   Пожар

Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че да се избегне всякаква опасност от пожар или прегряване, предизвикана от самата машина или от газове, течности, прахове, изпарения или други вещества, създавани или използвани от машината.

1.5.7.   Експлозия

Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че да се избегне всякаква опасност от експлозия, предизвикана от самата машина или от газове, течности, прахове, изпарения или други вещества, създавани или използвани от машината.

Машината трябва да отговаря на разпоредбите на специалните директиви на Общността относно опасността от експлозия, предизвиквана от използването ѝ във взривоопасна среда.

1.5.8.   Шум

Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че опасността от излъчвания въздушен шум да се намали до най-ниското ниво, като се вземе предвид техническият прогрес и разполагаемите средства за намаляване на шума, по-специално в неговия източник.

Нивото на звуковите емисии може да бъде оценено по отношение на сравнителните данни относно емисиите на подобни машини.

1.5.9.   Вибрации

Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че опасностите от вибрации, създавани от машината, да се намалят до най-ниското ниво, като се вземе предвид техническият прогрес и разполагаемите средства за намаляване на вибрациите, по-специално в техния източник.

Нивото на вибрациите може да бъде оценено по отношение на сравнителните данни относно емисиите на подобни машини.

1.5.10.   Лъчения

Нежеланите лъчения на машината трябва да бъдат елиминирани или ограничени до степен, която не оказва отрицателен ефект върху хората.

Всяко функционално йонизиращо лъчение от машината трябва да бъде ограничено до най-ниското ниво, необходимо за правилното ѝ функциониране по време на монтирането, експлоатирането и почистването ѝ. Когато съществува опасност, трябва да бъдат взети необходимите мерки за защита от нея.

Всяко функционално нейонизиращо лъчение на машината по време на монтирането, функционирането и почистването ѝ трябва да бъде ограничено до нива, при които не се оказва отрицателен ефект върху хората.

1.5.11.   Външни лъчения

Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че външните лъчения да не пречат на работата ѝ.

1.5.12.   Лазерни лъчения

Когато се използва лазерно оборудване, трябва да се вземат предвид следните мерки:

лазерното оборудване на машината трябва да бъде проектирано и изработено така, че да се предотвратява всяко случайно облъчване,

лазерното оборудване на машината трябва да бъде защитено така, че нито работното лъчение, нито отразеното, разсеяното и вторичното лъчение да не увреждат здравето,

оптичните устройства за наблюдение или настройка на лазерното оборудване на машината трябва да бъдат такива, че лазерното лъчение да не създава никаква опасност за здравето.

1.5.13.   Емисии на опасни материали и вещества

Машината трябва така да бъде проектирана и изработена така, че да се избягват опасностите от вдишване, поглъщане, контакт с кожата, очите и лигавиците и проникване през кожата на създавани от нея опасни материали и вещества.

Когато опасността не може да бъде отстранена, машината трябва да бъде така съоръжена, че опасните материали и вещества да бъдат улавяни, отвеждани, утаявани чрез пулверизиране с вода, филтрирани или третирани чрез всеки друг метод с подобна ефективност.

Когато процесът не е напълно изолиран по време на нормалното функциониране на машината, устройствата за улавяне и/или отвеждане трябва да бъдат поставени по начин, при който се постига максимален ефект.

1.5.14.   Риск от оставане на хора, затворени в машината

Машината трябва да бъде проектирана, изработена или окомплектована със средства, предотвратяващи възможността човек да остане затворен в нея, или ако това е невъзможно, със средства за повикване на помощ.

1.5.15.   Риск от подхлъзване, загуба на равновесие или падане

Части от машината, на които е предвидено да се движат или стоят хора, трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да предотвратяват подхлъзване, загуба на равновесие или падане на хора.

При необходимост тези части на машината трябва да бъдат снабдени с неподвижни ръкохватки да захващане на потребителите, които да им позволяват да запазят равновесие.

1.5.16.   Мълния

Машината, която има нужда от защита срещу ефектите от мълния по време на своето използване, трябва да бъде оборудвана със система, позволяваща отвеждането в земята на електрическия заряд.

1.6.   ПОДДРЪЖКА

1.6.1.   Поддръжка на машината

Местата за регулировка и поддръжка трябва да са разположени извън опасните зони. Дейностите по настройване, поддръжка, ремонт, почистване и обслужване трябва да могат да се изпълняват при спряна машина.

Ако едно или повече от горните условия не може да бъде изпълнено по технически причини, необходимо е да се вземат мерки, за да може тези дейности да бъдат извършвани без никакъв риск (виж точка 1.2.5.).

При автоматична машина и евентуално при други машини трябва да се предвиди присъединително устройство за монтиране на диагностично оборудване за откриване на неизправности.

Частите на автоматична машина, които трябва често да бъдат заменяни, трябва да може да се отстраняват и да се заменят лесно и безопасно. Достъпът до тези части трябва да дава възможност тези дейности да се изпълняват с необходимите технически средства в съответствие с определен от производителя начин на работа.

1.6.2.   Достъп до работните места и до местата за обслужване

Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че да има възможност за безопасен достъп до всички места, използвани за обслужване по време на функционирането, настройването и поддръжката на машината.

1.6.3.   Изключване на машината от източниците на енергия

Машината трябва да бъде окомплектована с устройства за изключване от всички източници на енергия. Тези устройства трябва да бъдат ясно обозначени. Те трябва да могат да се заключват, ако повторното им включване може да е опасно за хората. Устройствата трябва да могат също така да се заключват, когато операторът не може от всички места, до които има достъп, да проверява дали захранването с енергия е все така прекъснато.

В случай на захранване на машина с електрически ток посредством щепселно съединение, достатъчно е изваждането на щепсела, при условие че операторът може от всички места, до които има достъп, да проверява дали щепселът е все така изваден.

След прекъсване на енергията трябва да е възможно останалата или акумулираната енергия във веригите на машината да се отведе нормално и безопасно за хората.

Като изключение от изискването, посочено в предходните параграфи, някои вериги могат да останат присъединени към техните енергийни източници, например за да позволят задържане на части, съхраняване на информация, осветяване на вътрешните пространства и др. В този случай трябва да се вземат специални мерки, за да се осигури безопасността на оператора.

1.6.4.   Намеса на оператора

Машината трябва да бъде проектирана, изработена и съоръжена така, че необходимостта от намеса на оператора да е ограничена. Ако не може да се избегне намесата на оператора, то тя трябва да може да се извършва лесно и безопасно.

1.6.5.   Почистване на вътрешни части

Машината трябва да е проектирана и изработена така, че да е възможно да се почистват вътрешните части, които съдържат опасни вещества или препарати, без да се прониква в тях; трябва също така да е възможно тяхното евентуално разблокиране отвън. Ако е невъзможно да се избегне проникването в машината, тя трябва да бъде проектирана и изработена така, че почистването да може да се извършва напълно безопасно.

1.7.   ИНФОРМАЦИЯ

1.7.1.   Информация и предупреждения, поставени на машината

Информацията и предупрежденията върху машината за предпочитане трябва да бъдат поставяни под формата на символи или пиктограми, които са лесни за разбиране. Всяка писмена или звукова информация и предупреждение трябва да бъдат изразени на един или няколко от официалните езици на Общността, който(които) може(могат) да бъде(ат) определен(и) в съответствие с Договора от държавата-членка, в която машината е пусната на пазара и/или в експлоатация, и може да се придружава при поискване от версии на всеки друг официален език на Общността, който се разбира от операторите.

1.7.1.1.   Информация и информационни устройства

Необходимата информация за управление на машината трябва да бъде предоставена под форма, която е недвусмислена и лесно разбираема. Тази информация не трябва да бъде прекалено голяма, за да не претоварва оператора.

Визуалните дисплеи или всеки друг начин на интерактивна комуникация между оператора и машината трябва да бъдат лесни за разбиране и за използване.

1.7.1.2.   Предупредителни устройства

Когато здравето и безопасността на хората могат да бъдат застрашени от неизправно функциониране на машина, която работи без наблюдение, машината трябва да бъде оборудвана така, че да издава адекватен звуков или светлинен сигнал.

Когато машината е съоръжена с предупредителни устройства, те трябва да бъдат недвусмислени и лесни за възприемане. Трябва да бъдат взети мерки, така че да се позволи на оператора да проверява действието на предупредителните устройства по всяко време.

Трябва да се прилагат изискванията на специалните директиви на Общността относно цветовете и сигналите за безопасност.

1.7.2.   Предупреждения за остатъчни рискове

Когато опасностите остават да съществуват въпреки интегрирането на принципите на безопасност при проектирането на машината и вземането на мерки за защита и допълнителни мерки за превенция, трябва да се предвидят необходимите предупреждения, включително и устройства за предупреждение.

1.7.3.   Маркировка на машините

На всяка машина трябва да бъде поставена на видно място, по четлив и траен начин най-малко следната информация:

търговско наименование и пълен адрес на производителя или при необходимост на неговия упълномощен представител,

наименование на машината,

маркировка „ЕО“ (виж приложение III),

означение на серията или типа,

номер на серията, ако съществува такъв,

година на производство, по-специално годината, в която е завършен производственият процес.

Забранено е поставянето на по-ранна или по-късна дата на машината по време на поставянето на маркировката „ЕО“.

Освен това, ако машината е проектирана и изработена за експлоатация във взривоопасна среда, това трябва да бъде посочено на нея.

На машината трябва също така да са поставени всички указания относно типа ѝ, които са необходими за безопасната ѝ експлоатация. Тази информация трябва да отговаря на изискванията, предвидени в точка 1.7.1.

Когато дадена машинна част трябва да бъде премествана с повдигателно съоръжение по време на използване на машината, масата ѝ трябва да се означи по четлив, неизтриваем и недвусмислен начин.

1.7.4.   Инструкция за експлоатация

Всяка машина трябва да се придружава от инструкция за експлоатация на официалния(ите) език(ци) на Общността или на държавата-членка, в която машината се пуска на пазара и/или в експлоатация.

Инструкцията за експлоатация, която придружава машината, трябва да бъде „оригинална инструкция“ или „превод на оригиналната инструкция“, като в този случай преводът трябва да бъде придружаван от „оригиналната инструкция“.

Чрез дерогация инструкцията за експлоатация, предназначена да бъде използвана от специализирания персонал, който зависи от производителя или неговия упълномощен представител, може да бъде предоставена само на един от езиците на Общността, които този персонал разбира.

Инструкцията за експлоатация трябва да бъде съставена в съответствие с изложените по-долу принципи.

1.7.4.1.   Общи принципи на съставяне на инструкцията за експлоатация

а)

Инструкцията за експлоатация трябва да бъде съставена на един или няколко от официалните езици на Общността. Текстът „Оригинална инструкция“ трябва да фигурира на тези езикови версии на инструкцията за експлоатация, които са проверени от производителя или неговия упълномощен представител.

б)

Когато не съществува „Оригинална инструкция“ на официалния(ите) език(ци) на държавата, в която се използва машината, преводът на този език или езици трябва да бъде предоставен от производителя или неговия упълномощен представител или от лицето, което внася машината във въпросната езикова зона. На тези преводи трябва да фигурира текстът „Превод на оригиналната инструкция“.

в)

Съдържанието на инструкцията за експлоатация трябва не само да обхваща нормалната употреба на машината, но също така да взема предвид предвидимата в разумни граници лоша експлоатация.

г)

В случай на машини, предназначени за използване от непрофесионални потребители, при съставянето и представянето на инструкцията за експлоатация трябва да се взема предвид общообразователното ниво и прозорливостта, която разумно може да се очаква от тези потребители.

1.7.4.2.   Съдържание на инструкцията за експлоатация

Всяка инструкция за експлоатация трябва при необходимост да съдържа следната информация:

а)

търговското наименование и пълния адрес на производителя или на неговия упълномощен представител;

б)

наименованието на машината, така както то е указано на самата машина, с изключение на серийния номер (виж точка 1.7.3.);

в)

декларацията за съответствие на ЕО или документ, представящ съдържанието на декларацията за съответствие на ЕО, в който се указват характеристиките на машината, без задължително да се включват серийният номер и подписът;

г)

общо описание на машината;

д)

планове, чертежи, описания и обяснения, необходими за използване, поддържане и поправка на машината, както и за проверка на нейното добро функциониране;

е)

описание на работното(ите) място(места), което(които) може(могат) да бъде(бъдат) заето(и) от операторите;

ж)

описание на нормалната употреба на машината;

з)

предупреждения относно начините, по които машината не трябва да се използва, които опитът е показал, че биха могли да съществуват;

и)

инструкции относно монтажа, инсталирането и свързването, включително плановете, схемите, начините на закрепване и указване на шасито или съоръжението, на което трябва да бъде монтирана машината;

й)

инструкции относно инсталирането и монтажа, предназначени да намалят шума и вибрациите;

к)

инструкции относно пускането в експлоатация и употребата на машината, и при необходимост инструкции относно обучението на операторите;

л)

информация относно остатъчните рискове, които съществуват въпреки факта, че принципите на безопасност са интегрирани при проектирането на машината, и че са взети допълнителни мерки за защита и превенция;

м)

инструкции относно предпазните мерки, които трябва да бъдат взети от потребителите, включително при необходимост индивидуалното предпазно оборудване, което трябва да се предвиди;

н)

основните характеристики на инструментите, които могат да бъдат монтирани на машината;

о)

условията, при които машините отговарят на изискването за стабилност по време на употреба, транспортиране, монтаж или демонтаж, когато не се употребяват или по време на изпитвания или предвидими повреди.

п)

инструкции, позволяващи да се направи така, че операциите по транспортиране, товаро-разтоварна дейност и складиране да бъдат извършвани напълно безопасно, като се указва масата на машината и на различните нейни елементи, когато те трябва редовно да бъдат транспортирани поотделно;

р)

начин на действие в случай на инцидент или повреда; ако е възможно настъпване на блокиране, начинът на действие, който трябва да се спазва, за да се позволи безопасно разблокиране;

с)

описание на операциите по регулиране и поддръжка, които потребителят трябва да извършва, както и на превантивните мерки, които трябва да бъдат спазвани;

т)

инструкции, целта на които е операциите по регулиране и поддръжка да могат да бъдат извършвани безопасно, включително относно предпазните мерки, които трябва да бъдат вземани по време на тези операции;

у)

спецификации на резервните части, които трябва да бъдат използвани, когато това оказва влияние върху здравето и безопасността на операторите;

ф)

информация относно следните емисии от излъчван във въздуха шум:

усредненото ниво на звуково налягане А на работните места, когато то превишава 70 dB (A); когато това ниво е по-ниско или равно на 70 dB (A), това трябва да се посочи,

усреднената стойност С на моментното максимално ниво на звуково налягане на работните места, когато то превишава 63 Pa (130 dB спрямо 20 μΡa),

усредненото ниво на звукова мощност А, излъчвано от машината, когато усредненото ниво на звуково налягане А на работните места превишава 80 dB (A).

Тези стойности или се измерват реално на въпросната машина, или се установяват въз основа на измервания, извършени за технически сравнима машина, представителна за машината, която ще бъде произвеждана.

Когато машината е с много големи размери, указването на усредненото ниво на звукова мощност А може да се замени с указване на усреднените нива на звуково налягане А в определени места около машината.

Когато не се прилагат хармонизираните стандарти, звуковите нива трябва да се измерват чрез използване на най-подходящия метод за машината. Когато са посочени стойностите на звуковите емисии, трябва да бъде указана точността на измерване на тези стойности. Условията на функциониране на машината по време на измерването и използваните методи на измерване трябва да бъдат описани.

Когато работното(ите) място(места) не е(са) определено(и) или не може(могат) да бъде(бъдат) определено(и), усредненото ниво на звуково налягане А трябва да бъде измерено на разстояние 1 метър от повърхността на машината и на височина 1,60 метра над пода или площадката за достъп. Трябва да се посочат мястото и стойността на максималното звуково налягане.

Ако специалните директиви на Общността предвиждат други изисквания относно измерването на нивата на звуково налягане или мощност, тези директиви трябва да бъдат прилагани, а съответните предписания на настоящата точка не се прилагат.

х)

когато машината може да излъчва йонизиращи лъчения, които биха могли да навредят на хората, по-специално на лицата, използващи активни или неактивни имплантируеми медицински устройства, трябва да бъде предоставена информация относно влиянието на излъчването върху оператора и застрашените лица.

1.7.4.3.   Търговски документи

Търговските документи, които представят машината, не трябва да влизат в противоречие с инструкцията за експлоатация по отношение на аспектите, свързани със здравето и безопасността. Търговските документи, които описват експлоатационните характеристики на машината, трябва да съдържат същата информация относно емисиите като инструкцията за експлоатация.

2.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ОПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИ КАТЕГОРИИ МАШИНИ

Машините, предназначени за използване в хранително-вкусовата или фармацевтичната промишленост, машините, които се държат и/или управляват с ръка, преносимите машини за закрепване и другите машини с ударно действие, както и машините за обработване на дърво и на материали с подобни физически характеристики, трябва да отговарят на всички съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, описани в настоящата част (виж общите принципи, точка 4).

2.1.   МАШИНИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ, И МАШИНИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КОЗМЕТИЧНАТА ИЛИ ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

2.1.1.   Общи положения

Машините, предназначени за използване с хранителни продукти или с козметични или фармацевтични продукти, трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да се избегне всеки риск от инфекция, заболяване или заразяване.

Трябва да бъдат спазвани следните изисквания:

a)

материалите, които са в допир или са предназначени да бъдат в допир с хранителни продукти или с козметични или фармацевтични продукти трябва да отговарят на изискванията, установени в съответните директиви. Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че тези материали да могат да се почистват преди всяко използване; когато това е невъзможно, трябва да се използват елементи за еднократна употреба;

б)

всички повърхнини, които са в допир с хранителни продукти или с козметични или фармацевтични продукти, различни от елементите за еднократна употреба, трябва:

да бъдат гладки и без грапавини или вдлъбнатини, които могат да задържат органични вещества, като същото изискване се прилага към свръзките между две повърхнини,

да са проектирани и изработени така, че да се намаляват до минимум издатините, ребордите и вдлъбнатините на сглобките,

да могат лесно да бъдат почиствани и дезинфекцирани, ако е необходимо след сваляне на лесно демонтируемите части; вътрешните повърхнини трябва да бъдат закръглени с радиус, достатъчен да позволява пълно почистване;

в)

течностите, газовете и аерозолите, получени от хранителни продукти или от козметични или фармацевтични продукти, както и течностите за почистване, дезинфекция и измиване трябва да е възможно да бъдат източвани напълно от машината (ако е възможно в положение „почистване“);

г)

машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че да предотвратява всяко проникване на вещества, живи същества, по-специално насекоми или натрупването на органични вещества в места, които не могат да се почистват;

д)

машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че нито едно опасно за здравето спомагателно вещество, включително използваните смазочни вещества, не трябва да може да влиза в контакт с хранителни, козметични или фармацевтични продукти. Когато е необходимо, машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че да позволява да се проверява спазването на това изискване.

2.1.2.   Инструкция за експлоатация

В инструкцията за експлоатация на машините, предназначени за хранително-вкусовата промишленост, и машините, предназначени за използване с козметични или фармацевтични продукти, трябва да се указват препоръчваните продукти и методи на почистване, дезинфекция и измиване не само за леснодостъпните места, но също за местата с невъзможен или непрепоръчителен достъп.

2.2.   ПРЕНОСИМИ РЪЧНО ДЪРЖАНИ И/ИЛИ РЪЧНО УПРАВЛЯВАНИ МАШИНИ

2.2.1.   Общи положения

Преносимите ръчно държани и/или ръчно управлявани машини трябва:

съобразно вида на машината тя трябва да има опорна повърхнина с достатъчни размери и достатъчен брой средства за хващане и държане с подходящи размери, разположени така, че да се осигури устойчивост на машината при нормалните работни условия,

когато средствата за захващане не могат да бъдат пуснати напълно безопасно, машината трябва да бъде снабдена с командни устройства за ръчно пускане и/или спиране, разположени така, че операторът да може да ги задейства, без да пуска средствата за захващане, освен когато това е технически невъзможно или когато има независим орган за управление,

да не предизвикват рискове при случайно пускане и/или продължаване на функционирането, след като операторът пусне средствата за захващане, като трябва да се вземат еквивалентни мерки, ако това изискване не е осъществимо от техническа гледна точка,

да позволяват при необходимост осъществяването на визуален контрол на опасната зона и на действието на инструмента върху обработвания материал.

Средствата за захващане на преносимите машини трябва да са така проектирани и изработени, че да позволяват лесното пускане в действие и спиране.

2.2.1.1.   Инструкция за експлоатация

Инструкцията за експлоатация трябва да съдържа следната информация относно вибрациите, предавани от преносимите ръчно държани и ръчно управлявани машини:

общата стойност на вибрациите, на които са подложени горните крайници, ако тя надвишава 2,5 m/s2, или ако е необходимо да се посочи, че тази стойност не надвишава 2,5 m/s2,

степента на точност на измерване.

Тези стойности или се измерват реално на въпросната машина, или се установяват въз основа на измервания, извършени за технически сравнима машина, представителна за машината, която ще бъде произвеждана.

Когато не се прилагат хармонизираните стандарти, вибрациите трябва да се измерват чрез използване на най-подходящия за машината измервателен код.

Условията на функциониране на машината по време на измерването и използваните методи на измерване или позоваването на прилагания хармонизиран стандарт трябва да бъдат описани.

2.2.2.   Преносими машини за закрепване и други видове машини с ударно действие

2.2.2.1.   Общи положения

Преносимите машини за закрепване и другите видове машини с ударно действие трябва да са така проектирани и изработени, че:

енергията да се предава на понасящия удара елемент от междинната част, която е свързана с машината,

устройство за валидиране трябва да възпрепятства удара, ако машината не е позиционирана правилно с достатъчно налягане върху основния материал,

да се възпрепятства неволното ѝ задействане; при необходимост се изисква извършването на съответна поредица от действия върху устройството за валидиране и върху органа за управление, за да бъде задействан ударът,

да се възпрепятства неволното ѝ задействане по време на повдигане и преместване или в случай на сътресение,

операциите по натоварване и разтоварване да могат да се извършват лесно и безопасно.

Трябва да е възможно при необходимост машината да бъде оборудвана с подходящи предпазни кожуси и предпазители, които трябва да бъдат предоставени от нейния производител.

2.2.2.2.   Инструкция за експлоатация

Инструкцията за експлоатация трябва да предоставя необходимата информация относно:

аксесоарите и заменяемото оборудване, които могат да бъдат използвани с машината,

подходящите крепителни или други ударопоглъщащи елементи, които могат да бъдат използвани с машината,

при необходимост подходящите патрони или касети, които трябва да се използват.

2.3.   МАШИНИ ЗА ОБРАБОТКА НА ДЪРВО ИЛИ НА МАТЕРИАЛИ С ПОДОБНИ ФИЗИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Машините за обработка на дърво или на материали с подобни физически характеристики трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

машината трябва да бъде проектирана, изработена или комплектована така, че обработваният детайл да може да се поставя и направлява безопасно; когато детайлът се държи ръчно на работна маса, тя трябва да осигурява достатъчна устойчивост по време на работа и не трябва да затруднява преместването на детайла;

б)

когато се предполага, че машината ще се използва в условия, които съдържат риск от изхвърляне на обработваните части или на парчета от тях, тя трябва да бъде проектирана, изработена или комплектована така, че да се избегне това изхвърляне или, ако това не е възможно, изхвърлянето да не поражда рискове за оператора и/или за изложените на нейното действие лица;

в)

машината трябва да бъде оборудвана с автоматична спирачка, която спира инструмента за достатъчно кратко време, ако има риск от контакт с инструмента по време на процеса на неговото спиране;

г)

когато инструментът е вграден в не напълно автоматична машина, последната трябва да бъде проектирана и изработена така, че да се отстрани или намали рискът от неволни наранявания.

3.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ОПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОПАСНОСТИТЕ, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА ПОДВИЖНОСТТА НА МАШИНИТЕ

Машините, създаващи опасности вследствие подвижността си, трябва да отговарят на всички съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, посочени в настоящата глава (виж общите принципи, точка 4).

3.1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

3.1.1.   Определения

а)

„Машина, представляваща опасност поради своята подвижност“, е:

машина, функционирането на която налага или подвижност по време на работа, или непрекъснато или периодично преместване, в зависимост от последователността от фиксирани работни места, или

машина, която функционира без преместване, но която може да бъде снабдена със средства, позволяващи тя да бъде премествана по-лесно от едно място на друго.

б)

„Водач“ е операторът, упълномощен да премества дадена машина. Водачът може или да бъде превозван от самата машина, да я съпровожда пеша или да я направлява с дистанционно управление.

3.2.   РАБОТНИ МЕСТА

3.2.1.   Място за управление

Видимостта от мястото за управление трябва да бъде такава, че водачът да може съвсем безопасно за него и за околните лица да управлява машината и инструментите ѝ при предвидимите условия на употреба. При необходимост трябва да се осигурят подходящи устройства, за да се отстранят опасностите в резултат от недостатъчна пряка видимост.

Машината, на която се превозва водачът, трябва да бъде проектирана и изработена така, че от мястото за управление да няма риск за водача в случай на неволен допир с колелата или веригите.

Мястото за управление за превозвания на машината водач трябва да бъде така проектирано и изработено, че да може да се монтира кабина, ако това не увеличава рисковете и ако съществува достатъчно място за нея. В кабината трябва да има място за необходимите за водача инструкции.

3.2.2.   Седалка

Когато съществува опасност операторите или другите превозвани лица от машината да бъдат премазани между частите на машината и земята в случай на преобръщането ѝ, по-специално в случай на машина, оборудвана с предвидената в точки 3.4.3 или 3.4.4 защитна структура, седалките им трябва да бъдат проектирани или оборудвани със система за задържане, така че лицата да бъдат задържани на седалките, без това да възпрепятства нито необходимите движения по време на работа, нито движенията спрямо структурата, предизвиквани от окачването на седалките. Тези системи за задържане не трябва да бъдат монтирани, ако увеличават опасността.

3.2.3.   Места, предназначени за други лица

Ако условията за експлоатация предвиждат други лица освен водача да могат да бъдат транспортирани временно или редовно от машината или да работят с нея, трябва да се предвидят подходящи места за транспортиране или за работа без риск.

Точка 3.2.1, втори и трети параграф се прилагат също така към местата, предвидени за лица, различни от водача.

3.3.   СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Ако е необходимо, трябва да се вземат мерки за възпрепятстване на неоторизираното използване на устройствата за управление.

При наличие на дистанционно управление всяко командно устройство трябва да указва ясно коя(кои) е(са) управляваната(ите) от него машина(и).

Системата за дистанционно управление трябва да е така проектирана и изработена, че да оказва въздействие единствено върху:

съответната машина,

съответните функции.

Машината, която се управлява дистанционно, трябва да бъде проектирана и изработена така, че да отговаря единствено на сигнали на предвидените командни устройства.

3.3.1.   Устройства за управление

От мястото за управление водачът трябва да може да задейства всички устройства за управление, необходими за работа на машината, с изключение на функциите, чието безопасно задействане може да стане само чрез устройства за управление, разположени извън мястото за управление. Това включва, по-специално, онези функции, за изпълнението на които отговарят оператори, различни от водача, или за които водачът трябва да напусне своето място за управление, така че да може да ги изпълни безопасно.

Когато има педали, те трябва да бъдат така проектирани, изработени и разположени, че да могат да се задействат безопасно от водача с минимален риск от извършване на неправилна операция. Те трябва да имат противоплъзгаща се повърхност и да могат лесно да се почистват.

Когато задействането на устройствата за управление може да води до опасности, по-специално до опасни движения, тези устройства за управление с изключение на онези от тях, които имат предварително определено положение, трябва да се връщат в неутрално положение, щом операторът ги освободи.

В случай на машини на колела системата за управление трябва да бъде проектирана и изработена така, че да намалява силата на внезапните движения на кормилното колело или на лоста за управление, причинени от удари върху управляемите колела.

Всяко устройство за управление, което блокира диференциала, трябва да бъде проектирано и разположено така, че да позволява деблокиране на диференциала, когато машината е в движение.

Точка 1.2.2, шести параграф относно сигналите за звуково и/или светлинно предупреждение се прилага само в случай на движение на заден ход.

3.3.2.   Пускане в действие/придвижване

Всяко придвижване на самоходна машина с водач, намиращ се на нея, трябва да бъде възможно само ако водачът е на мястото на управление.

Когато поради нуждите на функционирането на машината тя е оборудвана с устройства, които са извън нейните нормални габарити (например стабилизатори, стрела и др.), водачът трябва да може да проверява лесно преди придвижването на машината дали тези устройства са в предвиденото положение, осигуряващо безопасно движение.

Същото се отнася до всички други части, които, за да позволят безопасно придвижване, трябва да бъдат в определено положение, и ако е необходимо, да са блокирани.

Когато не възникват други рискове, придвижването на машината трябва да зависи от позиционирането на гореспоменатите части в безопасно положение.

Не трябва да е възможно да се получи неволно придвижване на машината при пускане в ход на двигателя.

3.3.3.   Функция по придвижване на машината

Без да се засягат изискванията на нормативната уредба за движение по пътищата, самоходните машини и ремаркетата трябва да отговарят на изискванията за намаляване на скоростта, спиране, задействане на спирачките и обездвижване, така че да се осигури безопасност при всякакви предвидени условия на функциониране, натоварване, скорост, състояние на терена и наклон.

Водачът трябва да може да намали скоростта и да спре самоходната машина чрез основното устройство. Когато безопасността го изисква в случай на неизправност на основното устройство или при липса на енергозахранване за задвижването му, трябва да се предвиди аварийно устройство с напълно независимо и леснодостъпно управление за намаляване на скоростта и спиране.

Когато безопасността го изисква, трябва да се предвиди устройство за паркиране, което да осигурява неподвижността на спрялата машина. Това устройство може да бъде комбинирано с едно от устройствата, посочени във втори параграф, при условие че то е изцяло механично.

Машина с дистанционно управление трябва да бъде снабдена с устройство, позволяващо тя да се спира автоматично и незабавно и да се предотвратява потенциално опасното ѝ функциониране при следните ситуации:

когато водачът е загубил контрол над нея,

при приемане на сигнал за спиране,

когато е открита неизправност в част от системата, която е свързана с безопасността,

когато не е приет никакъв сигнал за валидиране в определен указан срок.

Точка 1.2.4 не се отнася за функцията по придвижване на машината.

3.3.4.   Придвижване на машини, управлявани от водач, който ги съпровожда пеша

Всяко придвижване на самоходна машина, управлявана от водач, който я съпровожда пеша, трябва да бъде възможно само ако водачът въздейства непрекъснато върху съответния орган за управление. По-специално, не трябва да е възможно да се получи придвижване на машината при пускане в ход на двигателя.

Системите за управление на машините, управлявани от водач, който ги съпровожда пеша, трябва да бъдат така проектирани, че да намаляват до минимум опасностите, възникващи от непреднамерено придвижване на машината към водача, а по-специално опасностите от:

премазване,

нараняване от въртящи се инструменти.

Скоростта на придвижване на машината трябва да бъде съобразена със скоростта на движение пеша на водача.

В случай на машини, върху които може да се монтира въртящ се инструмент, не трябва да бъде възможно този инструмент да се задейства, когато е включен задният ход, освен когато движението на машината се предизвиква от движението на инструмента. В последния случай скоростта на движение назад трябва да бъде такава, че да не представлява опасност за водача.

3.3.5.   Неизправност във веригата за управление

Неизправност в енергозахранването при сервоуправление, когато има такова, не трябва да пречи машината да бъде управлявана за времето, необходимо за спирането ѝ.

3.4.   ЗАЩИТА СРЕЩУ МЕХАНИЧНИ ОПАСНОСТИ

3.4.1.   Неконтролирани движения

Машината трябва да бъде проектирана, изработена и при необходимост монтирана върху подвижната си основа така, че по време на придвижването ѝ неконтролираните отклонения от центъра на тежестта ѝ да не засягат нейната устойчивост или да не оказват прекалено натоварване върху структурата ѝ.

3.4.2.   Движещи се части на трансмисии

Като изключение от разпоредбите на точка 1.3.8.1 по отношение на двигателите предпазителите, възпрепятстващи достъпа до движещите се части в двигателния отсек, не трябва да имат устройство за заключване, ако, за да бъдат отворени, е необходимо да се използва инструмент или ключ или да се задейства орган за управление, разположен на мястото за управление, при условие че това място е разположено в напълно затворена кабина, снабдена с ключалка, която да не позволява на неоторизираните лица да влизат в нея.

3.4.3.   Преобръщане

Когато при самоходна машина с водач, оператор(и) или друго(и) лице(а), намиращо(и) се на нея, съществува риск от преобръщане, машината трябва да бъде съоръжена с подходяща защитна конструкция, освен ако това не увеличава съществуващата опасност.

Тази конструкция трябва да бъде такава, че в случай на преобръщане да гарантира на намиращите се на машината лица достатъчен граничен обем при деформация.

За да се провери дали конструкцията отговаря на изискването, установено във втори параграф, производителят или неговият упълномощен представител трябва да проведе или възложи провеждането на подходящи изпитвания за всеки тип конструкция.

3.4.4.   Падащи предмети

Когато при самоходна машина с водач, оператор(и) или друго(и) лице(а), намиращо(и) се на нея, съществува риск от падане на предмети или материали, машината трябва да е проектирана и изработена така, че да се вземат предвид тези опасности, и да бъде съоръжена, ако размерите ѝ позволяват, с подходяща защитна конструкция.

Тази конструкция трябва да бъде такава, че в случай на падане на предмети или материали да гарантира на намиращите се на машината лица достатъчен граничен обем при деформация.

За да се провери дали конструкцията отговаря на изискването, установено във втори параграф, производителят или неговият упълномощен представител трябва да проведе или възложи провеждането на подходящи изпитвания за всеки тип конструкция.

3.4.5.   Средства за достъп

Средствата за хващане и стъпване трябва да бъдат така проектирани, изработени и разположени, че операторите да ги ползват инстинктивно и да не използват за тази цел устройствата за управление.

3.4.6.   Устройства за теглене

Всяка машина, използвана за теглене или предназначена да бъде теглена, трябва да бъде съоръжена с теглещи или прикачни устройства, проектирани, изработени и разположени така, че да осигурят лесно и безопасно прикачване и откачване и да предотвратяват случайното откачване по време на използване.

Доколкото натоварването върху теглича го изисква, тези машини трябва да бъдат съоръжени с подпора с опорна площ, подходяща за натоварването и терена.

3.4.7.   Предаване на мощност от самоходната машина (или трактор) към задвижваната машина

Демонтируемите устройства за механично предаване на движението, свързващи самоходната машина (или трактора) към първия неподвижен лагер на задвижваната машина, трябва да бъдат проектирани и изработени така, че всяка движеща се по време на работа част да бъде защитена по цялата ѝ дължина.

Валът за отвеждане на мощност от самоходната машина (или трактора), към който е свързано демонтируемото устройство за механично предаване на движението, трябва да бъде защитен или чрез неподвижен предпазител, закрепен на самоходната машина (или трактора), или посредством всяко друго устройство, осигуряващо равностойна защита.

Трябва да бъде възможно отварянето на този предпазител, за да се осигури достъп до демонтируемото устройство за предаване на движението. След като той бъде монтиран на мястото си, трябва да остава достатъчно място, за да не се позволява на карданния вал да поврежда предпазителя, когато машината (или тракторът) е в движение.

Приемателният вал на теглената машина (входящият вал) трябва да бъде затворен в защитен кожух, закрепен към машината.

Ограничител на въртящия момент или на механизъм за свободен ход се разрешава да бъде монтиран към карданния вал само откъм страната на задвижваната машина. В този случай на демонтируемото устройство за механично предаване на движението трябва да бъде указана посоката на монтиране.

Всяка теглена машина, функционирането на която налага наличието на демонтируемо устройство за механично предаване на движението, свързващо го към самоходна машина (или трактор), трябва да има такава система за закрепване на демонтируемото устройство за механично предаване на движението, че когато машината не е свързана, демонтируемото устройство за механично предаване на движението и защитният му кожух да не се повреждат при контакт с терена или с части от машината.

Външните части на защитния кожух трябва да бъдат проектирани, изработени и разположени така, че да не могат да се въртят заедно с демонтируемото устройство за механично предаване на движение. Защитният кожух трябва да покрива трансмисията до външния край на вътрешните вилки в случай на обикновени карданни шарнири, и най-малко до центъра на външния(ите) шарнир(и) в случай на „широкоъгълни“ кардани.

Ако е предвиден достъп до работните места в близост до демонтируемото устройство за механично предаване на движение, той трябва да е проектиран и изработен така, че да не може защитните кожуси на валовете да се използват като стъпала, освен ако не са предвидени и създадени за тази цел.

3.5.   МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДРУГИ ОПАСНОСТИ

3.5.1.   Акумулатори

Мястото за поставяне на акумулаторите трябва да бъде проектирано и конструирано така, че да се избегне възможността за изхвърляне на електролит върху оператора дори в случай на преобръщане и да се избегне натрупването на пари в местата, заемани от операторите.

Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че акумулаторите да могат да бъдат разкачени с помощта на леснодостъпно устройство, предвидено за тази цел.

3.5.2.   Пожар

В зависимост от предвидените от производителя опасности машината трябва, ако размерите ѝ позволяват:

или да позволява закрепването на леснодостъпни пожарогасители,

или да е съоръжена с вградени пожарогасителни системи.

3.5.3.   Емисии на опасни вещества

Точка 1.5.13, втори и трети параграф не се прилагат, когато основната функция на машината е пулверизирането на определени вещества. Въпреки това операторът трябва да бъде защитаван от опасността от контакт с такива опасни емисии.

3.6.   ИНФОРМАЦИЯ И ОБОЗНАЧЕНИЯ

3.6.1.   Сигнализация, сигнали и предупреждения

Всяка машина трябва да има средства за сигнализация и/или табели с инструкции за експлоатация, настройване и поддръжка, когато това е необходимо, за да се осигури здравето и безопасността на хората. Те трябва да бъдат подбрани, проектирани и изработени така, че да са ясно видими и да не могат да се изтриват.

Без да се засягат разпоредбите на нормативната уредба за движение по пътищата, машините с водач, намиращ се на тях, трябва да имат следното оборудване:

звуково сигнално устройство за предупреждаване на застрашените лица,

система за светлинна сигнализация, съобразена с предвидените условия на използване; последното изискване не се прилага за машини, предназначени изключително за работа под земята и които нямат електрозахранване,

при необходимост подходяща връзка между ремаркето и машината, позволяваща предаването на сигналите.

Машините с дистанционно управление, които при нормални условия на използване излагат хората на опасности от удар или прегазване, трябва да имат подходящи средства за сигнализация на движението си или средства за защита на застрашените лица от такива опасности. Същото се отнася за машини, които при използване постоянно повтарят движения напред и назад по една и съща ос, когато водачът няма директна видимост към задната част на машината.

Машината трябва да бъдат конструирана така, че да не е възможно непреднамереното изключване на предупредителните и сигналните устройства. Всеки път, когато това е необходимо за безопасността, тези устройства трябва да имат средства за контрол на правилното им функциониране и всеки техен отказ трябва да стане известен на оператора.

Когато движенията на дадена машина или на нейните работни устройства са особено опасни, върху машината трябва да се поставят знаци, забраняващи приближаването до нея по време на работа. Тези знаци трябва да бъдат четливи от достатъчно разстояние, за да се осигури безопасност на лицата, които трябва да бъдат в близост до нея.

3.6.2.   Маркировка

На всяка машина трябва да бъде поставена по четлив и траен начин най-малко следната информация:

номиналната мощност в киловати (кВ),

масата в килограми (kg) за обичайната конфигурация,

и, ако е необходимо:

предвидената максимална теглителна сила върху куката на теглича в нютони (N),

предвиденото максимално вертикално натоварване върху куката на теглича в нютони (N).

3.6.3.   Инструкция за експлоатация

3.6.3.1.   Вибрации

Инструкцията за експлоатация трябва да съдържа следната информация относно вибрациите, предавани от машината на горните крайници или на цялото тяло:

общата стойност на вибрациите, на които са подложени горните крайници, ако тя надвишава 2,5 m/s2, или ако е необходимо да се посочи, че тази стойност не надвишава 2,5 m/s2,

максималната усреднена средноквадратична стойност на ускорението, на което тялото е подложено, когато то надвишава 0,5 m/s2, а когато не надвишава 0,5 m/s2, това трябва да се посочи,

степента на точност на измерване.

Тези стойности или се измерват реално на въпросната машина, или се установяват въз основа на измервания, извършени за технически сравнима машина, представителна за машината, която ще бъде произвеждана.

Когато не се прилагат хармонизираните стандарти, вибрациите трябва да се измерват чрез използване на най-подходящия за машината измервателен код.

Условията на функциониране на машината по време на измерването и използваните измервателни кодове трябва да бъдат описани.

3.6.3.2.   Многостранна употреба

Инструкцията за употреба на машините, които могат да имат многостранна употреба в зависимост от използваното оборудване, и инструкцията за употреба на заменяемото оборудване трябва да съдържат необходимата информация, за да се позволи безопасното сглобяване и употреба на базовата машина и на заменяемото оборудване, което може да бъде монтирано на нея.

4.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ОПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОПАСНОСТИТЕ ВСЛЕДСТВИЕ ПОДЕМНИ ОПЕРАЦИИ

Машините, създаващи опасности вследствие подемни операции, трябва да отговарят на всички съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, посочени в настоящата глава (виж общите принципи, точка 4).

4.1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

4.1.1.   Определения

a)

„Подемна операция“ е операция по преместване на единични товари, съставени от отделни предмети и/или хора, които налагат промяна на нивото в определен момент.

б)

„Направляван товар“ е товар, цялото движение на който се извършва по твърди или гъвкави направляващи водачи, чието положение в пространството е определено от неподвижни точки.

в)

„Коефициент на използване“ е аритметичното отношение между гарантираното от производителя или неговия упълномощен представител натоварване, което може да издържи даден компонент, и означеното върху този компонент максимално работно натоварване.

г)

„Коефициент на изпитване“ е аритметичното отношение между натоварването при статични или динамични изпитвания на машина или товарозахващащо приспособление, и максималното работно натоварване, означено съответно върху машината или детайла от товарозахващащото приспособление.

д)

„Статично изпитване“ е изпитване, което се състои първо в оглед на машината или товарозахващащото приспособление и последващо прилагане на сила, отговаряща на максималното работно натоварване, умножено по съответния коефициент за статично изпитване, и в извършване на нов оглед на машината или на товарозахващащото приспособление след отстраняване на посоченото натоварване, за да се установи дали не са настъпили някакви повреди.

ж)

„Динамично изпитване“ е изпитване, при което подемната машина работи при всички възможни конфигурации при максимално работно натоварване, умножено по съответния коефициент за динамично изпитване, като се държи сметка за динамичното поведение на машината, за да се провери правилната ѝ работа.

з)

„Превозващо устройство“ е частта от машината, в която се намират хората и/или се поставят предметите, за да бъдат повдигани.

4.1.2.   Мерки за предпазване от механични опасности

4.1.2.1.   Опасности, предизвиквани от загуба на устойчивост

Машината трябва да бъде така проектирана и изработена, че да осигурява изискваната в точка 1.3.1 устойчивост по време на работа и в неработно състояние, включително през всички етапи на транспортиране, монтаж и демонтаж, при предвидими откази на дадена част и също така при изпитвания, извършени съгласно инструкцията за експлоатация. За тази цел производителят или неговият упълномощен представител трябва да използва подходящите методи за проверка.

4.1.2.2.   Машина, движеща се по направляващи релси или релсови пътища

Машината трябва да бъде снабдена с устройства, действащи върху направляващите профили или релсовите пътища, за да се предотврати дерайлирането ѝ.

Въпреки това, ако въпреки наличието на такива устройства съществува риск от дерайлиране или повреда на направляващия профил или в ходовата част, трябва да се предвидят устройства, които да предотвратяват падането на оборудването, на елементи от него или на товара, както и преобръщането на машината.

4.1.2.3.   Механична якост

Машината, товарозахващащите приспособления и техните части трябва да могат да издържат натоварванията, на които са подложени по време на работа, и ако е необходимо, в неработно състояние, при предвидените условия за монтаж и използване и при всички възможни конфигурации, като при необходимост се вземат предвид последиците от атмосферните въздействия и от силите, оказвани от хората. Това изискване трябва също така да се изпълнява по време на транспортиране, монтаж и демонтаж.

Машината и товарозахващащите приспособления трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да предотвратяват неизправностите, дължащи се на умора или износване, като се взема под внимание предвиденият тип употреба.

Използваните материали трябва да бъдат подбрани съобразно различните видове предвидена работна среда, като по-специално се имат предвид фактори като корозия, абразия, удари, екстремни температури, умора, крехкост и стареене.

Машината и товарозахващащите приспособления трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да издържат без остатъчна деформация или явна повреда претоварването при статичните изпитвания. При изчисленията на якостта трябва да се вземе предвид стойността на коефициента за статично изпитване, подбран така, че да гарантира достатъчно ниво на безопасност; като общо правило този коефициент има следните стойности:

a)

ръчно задвижвани машини и товарозахващащи приспособления: 1,5;

б)

други машини: 1,25.

Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че да издържа без възникване на неизправност динамичните изпитвания, извършени с максималния работен товар, умножен по коефициента за динамично изпитване. Този коефициент се подбира така, че да гарантира достатъчно ниво на безопасност; като общо правило той е равен на 1,1. По принцип динамичните изпитвания се провеждат при предвидените номинални скорости. Ако веригата за управление на машината позволява извършването на няколко едновременни движения, изпитванията трябва да се проведат при най-неблагоприятните условия, като по принцип се комбинират въпросните движения.

4.1.2.4.   Ролки, барабани, макари, въжета и вериги

Диаметрите на ролките, барабаните и макарите трябва да бъдат съвместими с размерите на въжетата или веригите, с които могат да бъдат съоръжени.

Барабаните и макарите трябва да бъдат проектирани, изработени и разположени така, че въжетата или веригите, с които те работят, да могат да се навиват, без да се изместват странично от предвиденото положение.

Въжетата, използвани непосредствено за повдигане или поддържане на товара, не трябва да имат заплитания освен в краищата им. Въпреки това заплитанията са допустими при инсталациите, които са предназначени още на етапа на проектиране да бъдат променяни периодично в зависимост от нуждите при употреба.

Коефициентът на използване на комплекта въже и неговите накрайници трябва да бъде избран така, че да гарантира достатъчно ниво на безопасност. Като общо правило този коефициент е равен на 5.

Коефициентът на използване на подемните вериги трябва да бъде избран така, че да гарантира достатъчно ниво на безопасност. Като общо правило този коефициент е равен на 4.

За да се провери дали е постигнат необходимият коефициент на използване, производителят или неговият упълномощен представител трябва да проведе или да възложи провеждането на подходящи изпитвания за всеки тип верига и въже, както и за всеки тип накрайници за въже, използвани за непосредствено вдигане на товара.

4.1.2.5.   Товарозахващащи приспособления и техните части

Товарозахващащите приспособления и техните части трябва да бъдат оразмерени, като се вземат предвид процесите на умора и стареене за определен брой работни цикли, съобразени с предвидения срок за използване при указаните условия на експлоатация за извършване на определена дейност.

Освен това:

a)

коефициентът на използване за комплекта метално въже-накрайник на въжето трябва да се подбере така, че да гарантира достатъчно ниво на безопасност; като общо правило този коефициент е равен на 5. Въжетата не трябва да имат никакви заплитания или клупове освен в краищата си;

б)

когато се използват вериги със заварени звена, те трябва да бъдат от късозвенен тип. Коефициентът на използване на веригите трябва да бъде подбран така, че да гарантира достатъчно ниво на безопасност; този коефициент като общо правило е равен на 4;

в)

коефициентът на използване за текстилни въжета или колани (сапани) зависи от материала, от метода на производство, размерите и начина на използване. Този коефициент се подбира така, че да гарантира достатъчно ниво на безопасност; като общо правило той е равен на 7, при условие че се докаже, че използваните материали са с много добро качество и че методът на производство е подходящ за предвидените условия на използване. В противен случай коефициентът като общо правило е по-висок, за да се осигури еквивалентно ниво на безопасност. Текстилните въжета и колани не трябва да имат възли, свръзки или заплитания, освен в края на сапана, с изключение на случаите на използване на безконечен сапан;

г)

коефициент на използване на всички метални части на сапана или използвани със сапан трябва да бъде подбран така, че да гарантира достатъчно ниво на безопасност; този коефициент като общо правило е равен на 4;

д)

максималната товароносимост на сапан с много клонове се определя въз основа на коефициента на използване на клона с най-ниска товароносимост, на броя на клоновете и на редукционен коефициент, който зависи от конфигурацията на сапана;

е)

за да се провери дали е постигнат достатъчен коефициент на използване, производителят или неговият упълномощен представител трябва да проведе или да възложи провеждането на подходящи изпитвания за всеки тип части, упоменати в букви a), б), в) и г).

4.1.2.6.   Контрол на движенията

Устройствата за контрол на движенията трябва да действат така че машината, върху която са инсталирани, да запазва безопасното си състояние.

a)

Машината трябва да бъде така проектирана или окомплектована с приспособления, че амплитудата на движение на нейните части да остава в определените граници. Ако е необходимо, действието на тези приспособления трябва да се предхожда от предупредителен сигнал.

б)

Когато няколко неподвижни или движещи се по релси машини могат да маневрират едновременно в едно място с рискове от сблъскване, тези машини трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да има възможност да се снабдят със системи, позволяващи да се избегнат тези рискове.

в)

Механизмите на машините трябва да бъдат проектирани и изработени така, че товарите да не могат да се приплъзват опасно или да падат свободно и неочаквано, дори в случай на частичен или общ отказ на енергозахранването или при прекратяване на действията на оператора по задействане на машината.

г)

Не трябва да е възможно при нормални условия на работа товарът да се спуска, като се контролира само чрез фрикционна спирачка с изключение на машините, чието действие изисква да работят по този начин.

д)

Товарозахващащите устройства трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да се избягва непреднамереното падане на товарите.

4.1.2.7.   Движения на товарите по време на товаро-разтоварните дейности

Разположението на мястото за управление на машините трябва да осигурява възможно най-широка зона за наблюдение на траекториите на движещите се части, за да се избегнат възможни сблъсквания с хора, оборудване или други машини, които могат да маневрират по същото време и могат да представляват опасност.

Машините с направляван товар трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да не позволяват хората да бъдат наранени от движенията на товара, от превозващото устройство или от използваните евентуално противотежести.

4.1.2.8.   Машини, обслужващи неподвижни площадки

4.1.2.8.1.   Движения на превозващото устройство

Движенията на превозващото устройство на машина, обслужваща неподвижни площадки, трябва да се извършват по дължината на твърди направляващи водачи, що се отнася до движенията към и от площадките. Системите, направлявани от подвижни Х-образни профили, също се считат като притежаващи твърди направляващи водачи.

4.1.2.8.2.   Достъп до превозващото устройство

Когато хората имат достъп до превозващото устройство, машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че то да остава неподвижно по време на влизането в него, по-специално по време на операциите по товарене и разтоварване.

Машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че разликата в нивото между превозващото устройство и обслужваната площадка да не предизвиква опасност от спъване.

4.1.2.8.3.   Опасност от контакт с движещото се превозващо устройство

Ако е необходимо, за да се изпълни изискването, посочено в точка 4.1.2.7, втори параграф, заеманият при работа обем трябва да бъде направен недостъпен по време на нормалното функциониране.

Когато по време на инспектиране или извършване на поддръжка съществува риск хората, намиращи се под или над превозващото устройство, да бъдат премазани между него и някоя неподвижна част, трябва да се предвиди достатъчно пространство посредством ниши за хората или посредством механични устройства, които блокират преместването на това устройство.

4.1.2.8.4.   Опасност, предизвиквана от товар, който пада от превозващото устройство

Когато съществува опасност, предизвиквана от товар, който пада от превозващото устройство, машината трябва да бъде проектирана и изработена така, че да се отстрани този риск.

4.1.2.8.5.   Площадки

Рисковете, предизвиквани от контакта на хората, намиращи се на площадките, с движещото се превозващо устройство или с други подвижни части, трябва да бъдат предотвратявани.

Когато съществува опасност, свързана с падането на хора в заемания при работа обем, когато превозващото устройство не се намира на площадките, трябва да се монтират предпазители, за да се отстрани този риск. Тези предпазители не трябва да се отварят от страната на заемания при работа обем. Те трябва да бъдат снабдени с устройство за заключване, управлявано от положението на превозващото устройство, което да предотвратява:

опасни движения на превозващото устройство, докато предпазителите бъдат затворени и заключени,

опасно отваряне на предпазител, преди превозващото устройство да спре на съответната площадка.

4.1.3.   Годност за употреба

При пускане на пазара или при първо пускане в експлоатация на машина или на товарозахващащи устройства производителят или неговият упълномощен представител трябва да се увери чрез подходящи мерки, които взема или поръчва да бъдат взети, че машината или готовите за употреба товарозахващащи устройства, независимо дали те се задвижват от човешка сила или от двигател, могат да изпълняват предвидените си функции безопасно.

Статичните и динамичните изпитвания, предвидени в точка 4.1.2.3, трябва да бъдат извършвани върху всяка готова за пускане в експлоатация подемна машина.

Когато машината не може да бъде монтирана в цеховете на производителя или на неговия упълномощен представител, необходимите мерки трябва да бъдат взети на мястото, на което тя ще бъде използвана. В противен случай мерките могат да бъдат взети или в цеховете на производителя, или на мястото на използване.

4.2.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАШИНИТЕ, КОИТО НЕ СЕ ЗАДВИЖВАТ ОТ ЧОВЕШКА СИЛА

4.2.1.   Контрол на движенията

Устройствата за управление, които позволяват контрол на движенията на машината или на нейното оборудване, трябва да изискват постоянно задействане. Въпреки това за частичните или пълните движения, при които няма опасност от сблъскване с товара или машината, тези устройства могат да се заменят с устройства за управление, позволяващи автоматичното спиране в предварително определени положения, без операторът да задейства постоянно съответния орган.

4.2.2.   Контрол на натоварването

Машините с максимално работно натоварване не по-малко от 1 000 kg или моментът на преобръщане на които е не по-нисък от 40 000 Nm, трябва да бъдат оборудвани с устройства, които предупреждават водача и предотвратяват опасните движения в случай на:

претоварване чрез надвишаване на максималното работно натоварване или на максималния работен момент, дължащо се на товара, или

превишаване на момента на преобръщане.

4.2.3.   Съоръжения, направлявани по въжета

Носещите, теглещите и теглещо-носещите въжета трябва да бъдат опъвани от противотежест или от устройство, позволяващо постоянно регулиране на опъването.

4.3.   ИНФОРМАЦИЯ И МАРКИРОВКИ

4.3.1.   Вериги, въжета и ремъци

Всяка отделна дължина от подемна верига, въже или колан, които не са част от комплект, трябва да бъде маркирана или ако това е невъзможно, трябва да бъде снабдена с неотстраняема табела или пръстен с данни за името и адреса на производителя или неговия упълномощен представител, и идентификационни данни за съответния сертификат.

Този сертификат трябва да съдържа най-малко следната информация:

а)

името и адреса на производителя и при необходимост на неговия упълномощен представител;

б)

описание на веригата или въжето, съдържащо:

номиналните ѝ/му размери,

конструкцията ѝ/му,

материал, от който са произведени, и

всяка специална металургична обработка на материала;

в)

използваният метод на изпитване;

г)

максималното натоварване, на което веригата или въжето би трябвало да бъдат подлагани по време на работа. Може да се посочи диапазон от стойности в зависимост от различните предвидени приложения.

4.3.2.   Товарозахващащи приспособления

Всяко товарозахващащо приспособление трябва в маркировките си да съдържа следната информация:

идентификация на материала, когато тази информация е необходима за безопасната работа,

максимално работно натоварване.

При товарозахващащи приспособления, върху които маркировката е физически невъзможна, данните от първия параграф трябва да се посочат върху табелка или чрез други еквивалентни средства, здраво закрепени към устройството.

Тези данни трябва да бъдат четливи и разположени така, че да не могат да бъдат заличени от работата на приспособлението, нито пък да застрашават якостта му.

4.3.3.   Подемни машини

Максималната работна товароподемност трябва да бъде указана по напълно четлив начин върху машината. Тази маркировка трябва да бъде четлива, незаличима и разбираема.

Когато максималната работна товароподемност зависи от конфигурацията на машината, всяко място за управление трябва да има табела за товароподемността, за предпочитане във формата на диаграма или таблици, показваща допустимата работна товароподемност за всяка конфигурация.

Машините, които са предназначени единствено за повдигане на предмети и са снабдени с превозващо устройство, което позволява достъп на хора, трябва да се комплектоват с ясни и незаличими предупреждения, забраняващи повдигането на хора. Това предупреждение трябва да бъде видимо от всяко място, от което е възможен достъп.

4.4.   ИНСТРУКЦИЯ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ

4.4.1.   Товарозахващащи приспособления

Всяко товарозахващащо приспособление или всяка неделима търговска партида от товарозахващащи приспособления трябва да бъде придружено(а) от инструкция за експлоатация, съдържаща най-малко следните данни:

а)

предвидената употреба;

б)

предели на използване (по-специално за товарозахващащи приспособления като магнитни или вакуумни вендузи, които не отговарят напълно на изискванията на точка 4.1.2.6, буква д);

в)

инструкции за монтиране, употреба и техническо обслужване;

г)

използвания коефициент за статично изпитване.

4.4.2.   Подемни машини

Всяка подемна машина трябва да бъде придружена от инструкция за експлоатация, съдържаща информация относно:

а)

техническите характеристики на машината, по-специално:

максималната работна товароподемност и когато е необходимо, копие от табелката или таблицата с товароподемностите, описани в точка 4.3.3, втори параграф,

реакции в местата на опорите или в местата за закрепване и при необходимост характеристики на релсовите пътища,

ако е необходимо, определяне на баласта и указване на средствата за монтирането му;

б)

съдържание на сервизната книжка на машината, ако тя не е доставена заедно с машината;

в)

упътвания за използване, по-специално как операторът да преодолее липсата на пряка видимост към товара;

г)

ако е необходимо, доклад от изпитването, в който се уточняват статичните и динамичните изпитвания, извършени от производителя или от неговия упълномощен представител;

д)

за машините, които не са монтирани в цеховете на производителя в конфигурацията, при която ще се използват, необходимите инструкции за вземане на мерките, предвидени в точка 4.1.3, преди първоначално пускане в експлоатация.

5.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО И БЕЗОПАСНОСТ КЪМ МАШИНИТЕ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ПОДЗЕМНА РАБОТА

Машините, предназначени за подземна работа, трябва да отговарят на всички съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, посочени в настоящата глава (виж общите принципи, точка 4).

5.1.   ОПАСНОСТИ, ПРЕДИЗВИКВАНИ ОТ ЗАГУБА НА УСТОЙЧИВОСТ

Механизираните крепежи трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да запазват зададената посока на преместване и да не се изместват преди и по време на натоварване, а също след отстраняване на натоварването. Те трябва да имат места за закрепване на горните планки (силови палци) на отделните хидравлични подпори.

5.2.   ДВИЖЕНИЕ

Механизираните крепежи не трябва да пречат на движението на хората.

5.3.   УСТРОЙСТВА ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Устройствата за ускоряване и спиране на движението на машините, движещи се по релси, трябва да бъдат задействани ръчно. Въпреки това устройствата за валидиране могат да бъдат задействани с крак.

Устройствата за управление на механизираните крепежи трябва да бъдат проектирани и разположени така, че по време на преместването им операторът да е подслонен от неподвижна секция на крепежа. Устройствата за управление трябва да бъдат защитени от всякакво неволно задействане.

5.4.   СПИРАНЕ

Самоходните релсови машини, предназначени за подземна работа, трябва да имат устройство за валидиране, което въздейства върху веригата за управление на движението на машината по такъв начин, че придвижването да бъде спирано, ако водачът не упражнява контрол върху придвижването.

5.5.   ПОЖАР

Текстът на точка 3.5.2, второ тире е задължителен за машините, които имат леснозапалими части.

Спирачната система за машините, предназначени за подземна работа, трябва да бъде проектирана и изработена така, че да не създава искри или причинява възникването на пожари.

Машините за подземна работа с двигател с вътрешно горене трябва да бъдат комплектовани само с двигател, използващ гориво с ниско налягане на парите и който изключва използването на електрическа искра.

5.6.   ЕМИСИИ ОТ ОТРАБОТЕНИ ГАЗОВЕ

Емисиите от отработени газове от двигателите с вътрешно горене не трябва да се отвеждат в посока нагоре.

6.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ОПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО, ПРИЛАГАНИ КЪМ МАШИНИТЕ, ПРЕДИЗВИКВАЩИ ВЪЗНИКВАНЕ НА СПЕЦИФИЧНИ ОПАСНОСТИ, ВСЛЕДСТВИЕ ПОВДИГАНЕ НА ХОРА

Машините, създаващи опасности вследствие повдигане на хора, трябва да отговарят на всички съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, посочени в настоящата глава (виж общите принципи, точка 4).

6.1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

6.1.1.   Механична якост

Превозващото устройство, включително люковете, трябва да бъде проектирано и изработено така, че да предлага пространството и здравината, съответстващи на максималния брой лица, които могат да се намират в това устройство, и на номиналното работно натоварване.

Коефициентите на използване на компонентите, определени в точки 4.1.2.4 и 4.1.2.5, са недостатъчни за машините, предназначени за вдигане на хора, и като общо правило трябва да бъдат удвоени. Машината, предназначена за вдигане на хора или на хора и предмети, трябва да бъде оборудвана с окачване или със система за поддържане на превозващото устройство, която е необходимо да бъде проектирана и изработена така, че да осигурява достатъчно общо ниво на безопасност и да предотвратява опасността от падане на устройството за повдигане.

Когато се използват въжета или вериги за окачване на превозващото устройство, като общо правило трябва да се използват най-малко две независими въжета или вериги, като всяко(а) от тях има собствено закрепване.

6.1.2.   Контрол на натоварването на машините, които не се задвижват от човешка сила

Изискванията на точка 4.2.2 се прилагат независимо от стойностите на максималния работен товар и на момента на преобръщане, освен ако производителят може да докаже, че не съществува опасност от претоварване или преобръщане.

6.2.   УСТРОЙСТВА ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Когато изискванията за безопасност не налагат други решения, превозващото устройство трябва като общо правило да бъде проектирано и изработено така, че лицата, намиращи се в него, да разполагат със средства за управление на движението за вдигане, спускане, и ако е необходимо, и за друг вид придвижване на превозващото устройство.

Тези устройства за управление трябва да имат приоритет пред всеки друг орган, управляващ същото движение, с изключение на устройствата за аварийно спиране.

Устройствата за управление на тези движения трябва да бъдат от вид, изискващ постоянно въздействие, освен ако самото превозващо устройство е напълно затворено.

6.3.   РИСКОВЕ ЗА ХОРАТА, КОИТО СЕ НАМИРАТ В ПРЕВОЗВАЩОТО УСТРОЙСТВО

6.3.1.   Рискове, предизвиквани от движенията на превозващото устройство

Машината за повдигане на хора трябва да бъде проектирана, изработена или комплектована така, че положителните и отрицателните ускорения на превозващото устройство да не предизвикват опасности за хората.

6.3.2.   Рискове от падане на хора от превозващото устройство

Превозващото устройство не трябва да се накланя дотолкова, че да създава риск от падане на хората в него, включително когато машината и превозващото устройство са в движение.

Когато превозващото устройство е проектирано като работно място, трябва да се осигури неговата стабилност и да се възпрепятстват опасните движения.

Ако мерките, предвидени в точка 1.5.15, не са достатъчни, превозващото устройство трябва да бъде снабдено с места за закрепване, чийто брой е съобразен с броя на хората, които могат да се намират в превозващото устройство. Местата за закрепване трябва да са достатъчно здрави, за да позволяват използването на индивидуално защитно оборудване, предназначено да предпазва от падания от определена височина.

Люковете в пода или тавана или страничните врати трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да възпрепятстват неочаквано отваряне, като посоката им на отваряне трябва да предотвратява риска от падане при такова неочаквано отваряне.

6.3.3.   Опасност, предизвиквана от падането на предмети върху превозващото устройство

Когато съществува опасност за хората поради падане на предмети върху превозващото устройство, то трябва да бъде оборудвано със защитен покрив.

6.4.   МАШИНИ, ОБСЛУЖВАЩИ НЕПОДВИЖНИ ПЛОЩАДКИ

6.4.1.   Рискове за хората, които се намират в превозващото устройство

Превозващото устройство трябва да бъде проектирано и изработено така, че да се избягват рисковете, предизвиквани от контакта между хората и/или предметите в превозващото устройство, от една страна, и всяка неподвижна или подвижна част, от друга страна. При необходимост самото превозващо устройство трябва да бъде напълно затворено с врати, оборудвани с устройство за заключване, предотвратяващо опасните движения на превозващото устройство, когато вратите не са затворени. Вратите трябва да останат затворени, ако превозващото устройство спре между две площадки, когато съществува опасност от падане извън него.

Машината трябва да бъде проектирана, изработена и при необходимост оборудвана с приспособления така, че да се избягва неконтролираното движение на превозващото устройство в посока нагоре или надолу. Тези устройства трябва да могат да спират превозващото устройство при максималното му работно натоварване и при предвидената максимална скорост.

Спирането, предизвикано от действието на това устройство, не трябва да предизвиква опасно отрицателно ускорение за пътуващите при всички случаи на натоварване.

6.4.2.   Устройства за управление, разположени на площадките

Устройствата за управление, различни от използваните в случай на неотложна необходимост, които са разположени на площадките, не трябва да предизвикват движенията на превозващото устройство когато:

устройствата за управление на превозващото устройство функционират,

превозващото устройство не се намира на площадка.

6.4.3.   Достъп до превозващото устройство

Предпазните приспособления на площадките и на превозващото устройство трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да осигуряват напълно безопасно преминаване към и от превозващото устройство, като се вземат предвид предвидимото съчетание от предмети и хора, които трябва да бъдат вдигани.

6.5.   МАРКИРОВКИ

На превозващото устройство трябва да бъдат поставени обозначения, необходими за осигуряване на безопасността, по-специално:

броят на лицата, които могат да се намират в превозващото устройство,

максималната работна товароносимост.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Декларации

1.   СЪДЪРЖАНИЕ

A.   ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ЕО НА МАШИНИТЕ

Декларацията и нейните преводи трябва да бъдат съставени при спазване на едни и същи условия като инструкцията за експлоатация (виж приложение I, точки 1.7.4.1, букви a) и б) и трябва да са отпечатани или написани на ръка с главни печатни букви.

Тази декларация се отнася до машините в състоянието, в което те са били пуснати на пазара и изключва добавените компоненти и/или операциите, извършени впоследствие от крайния потребител.

Декларацията за съответствие на ЕО трябва да съдържа следните елементи:

1.

търговско наименование и пълен адрес на производителя и при необходимост на неговия упълномощен представител;

2.

името и адреса на лицето, оторизирано да съставя техническото досие, като то трябва да е установено в Общността;

3.

описание и идентификация на машината, включително нейното генерично наименование, функция, модел, тип, сериен номер и търговско наименование;

4.

декларация, уточняваща изрично, че машината отговаря на всички релевантни изисквания на настоящата директива, и при необходимост подобна декларация, уточняваща, че машината съответства на други директиви и/или релевантни разпоредби. Тези позовавания трябва да съответстват на текстовете, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз;

5.

при необходимост име, адрес и идентификационен номер на нотифицирания орган, който е извършил типовото изпитване на ЕО, предвидено в приложение IХ, и номер на сертификата за типово изпитване ЕО;

6.

при необходимост име, адрес и идентификационен номер на нотифицирания орган, който е одобрил системата за цялостно осигуряване на качеството, предвидена в приложение Х;

7.

при необходимост позоваване на използваните хармонизирани стандарти, предвидени в член 7, параграф 2;

8.

при необходимост позоваване на останалите използвани стандарти и технически спецификации;

9.

място и дата на съставяне на декларацията;

10.

идентификация и подпис на лицето, оправомощено да съставя тази декларация от името на производителя или на неговия упълномощен представител.

Б.   ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ВГРАЖДАНЕ НА ЧАСТИЧНО ОКОМПЛЕКТОВАНИ МАШИНИ

Декларацията и нейните преводи трябва да бъдат съставени при същите условия като инструкцията за експлоатация (виж приложение I, точки 1.7.4.1, букви a) и б) и трябва да са отпечатани или написани на ръка с главни печатни букви.

Декларацията за вграждане трябва да съдържа следните елементи:

1.

търговско наименование и пълен адрес на производителя на частично окомплектованата машина и при необходимост на неговия упълномощен представител;

2.

името и адреса на лицето, оторизирано да съставя въпросното техническо досие; това лице трябва да е установено в Общността;

3.

описание и идентификация на частично окомплектованата машина, включително нейното генерично наименование, функция, модел, тип, сериен номер и търговско наименование;

4.

декларация, с която се изброяват тези от съществените изисквания на настоящата директива, които са приложени и удовлетворени, и се уточнява, че съответната техническа документация е съставена в съответствие с приложение VII, част Б, и при необходимост декларация, уточняваща, че частично окомплектованата машина съответства на други приложими директиви. Тези позовавания трябва да съответстват на текстовете, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз;

5.

поемане на ангажимент за предаване след надлежно мотивирана молба от националните органи на релевантната информация относно частично окомплектованата машина. Този ангажимент включва подробностите по начина на предаване и не нарушава правата на интелектуална собственост на производителя на частично окомплектованата машина;

6.

деклариране, че частично окомплектованата машина не трябва да бъде пускана в експлоатация преди машината, в която ще трябва да бъде вградена, да бъде обявена като съответстваща на релевантните разпоредби на настоящата директива, когато това се налага;

7.

място и дата на съставяне на декларацията;

8.

идентификация и подпис на лицето, оправомощено да съставя тази декларация от името на производителя или на неговия упълномощен представител.

2.   СЪХРАНЕНИЕ

Производителят на машината или неговият упълномощен представител съхранява оригинала на декларацията за съответствие на ЕО за период от най-малко десет години след последната дата на производство на машината.

Производителят на частично окомплектованата машина или неговият упълномощен представител съхранява оригинала на декларацията за вграждане за период от най-малко десет години след последната дата на производство на частично окомплектованата машина.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Маркировка „ЕО“

Маркировката за съответствие „ЕО“ се състои от инициалите „ЕО“ съгласно следното графично изображение:

Image

В случай на намаляване или увеличаване на маркировката „ЕО“, трябва да се спазват пропорциите, посочени в модела по-горе.

Различните елементи на маркировката „ЕО“ трябва да имат еднакви вертикални размери, които не трябва да са по-малки от 5 mm. При машините с малки размери изискването относно този минимален размер може да не бъде спазвано.

Маркировката „ЕО“ трябва да бъде поставяна в непосредствена близост до името на производителя или на неговия упълномощен представител чрез използване на същата технология.

Когато е приложена процедурата по цялостно осигуряване на качеството, предвидена в член 12, параграф 3, буква в) и в параграф 4, буква б), непосредствено до маркировката „ЕО“ трябва да бъде поставен идентификационният номер на нотифицирания орган.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Категории машини, за които трябва да се прилага една от процедурите, предвидени в член 12, параграфи 3 и 4

1.

Циркуляри (с един или няколко диска) за обработка на дървени материали и материали с подобни физически характеристики или за обработка на месо и материали с подобни физически характеристики от следните типове:

1.1.

отрезни машини с режещ(и) инструмент(и), който е неподвижен по време на работа, с неподвижна маса или супорт с ръчно подаване на обработваемия детайл или с демонтируемо подавателно устройство;

1.2.

отрезни машини с режещ(и) инструмент(и), който е неподвижен по време на работа, с пендел носач или шейна с възвратно-постъпателно движение, с ръчно подаване;

1.3.

отрезни машини с режещ(и) инструмент(и), който е неподвижен по време на работа, с вградено устройство за механизирано подаване на обработваемите детайли и с ръчно зареждане и/или снемане на детайлите;

1.4.

отрезни машини с режещ(и) инструмент(и), който е подвижен по време на работа, с вградено устройство за механизирано придвижване на режещия инструмент и с ръчно зареждане и/или снемане на детайлите.

2.

Машини за рендосване на дървен материал с ръчно подаване (абрихт).

3.

Едностранни рендосвачни машини за обработка на дървен материал (щрайхмуси) за постигане на определена дебелина, с вградено устройство за механизирано подаване на обработваемите детайли и с ръчно зареждане и/или снемане на детайлите.

4.

Лентови триони (банциги) с ръчно зареждане и/или снемане на детайлите за обработка на дървен материал и на материали с подобни физически характеристики или за обработване на месо и материали с подобни физически характеристики от следните типове:

4.1.

отрезни машини с режещ(и) инструмент(и), който е неподвижен по време на работа, с маса или супорт за поддържане на детайла, които са неподвижни или с възвратно-постъпателно движение;

4.2.

отрезни машини с режещ инструмент, който е монтиран на шейна с възвратно-постъпателно движение.

5.

Комбинирани машини от видовете, посочени в точки от 1 до 4 и в точка 7 за обработване на дървени материали и на материали с подобни физически характеристики.

6.

Многовретенни фрезови машини за обработване на дървен материал с ръчно подаване.

7.

Фрези с вертикална ос с ръчно подаване за обработване на дървени материали и на материали с подобни физически характеристики.

8.

Преносими верижни триони за обработване на дървен материал.

9.

Преси за студена обработка на метали, включително преси за огъване, с ръчно зареждане и/или снемане на детайла, чиито подвижни работни елементи могат да имат ход, по-голям от 6 мм и скорост по-висока от 30 mm/s.

10.

Машини за шприцоване или формоване под налягане на пластмаси, с ръчно зареждане или снемане на детайла.

11.

Машини за шприцоване или формоване под налягане на каучук, с ръчно зареждане или снемане на детайла.

12.

Машини за подземна работа от следните видове:

12.1.

локомотиви и вагонетки със спирачки;

12.2.

крачещи хидравлични крепежи.

13.

Сметосъбиращи машини за битови отпадъци с ръчно товарене и механизъм за пресоване.

14.

Демонтируеми устройства за механично предаване на движение, включително техните предпазители.

15.

Предпазители на демонтируемите устройства за механично предаване на движение.

16.

Подемници за повдигане на превозни средства.

17.

Подемни съоръжения за хора или за хора и предмети, при които съществува риск от падане от височина по-голяма от 3 метра.

18.

Преносими машини за закрепване с експлозивен заряд и други машини с ударно действие.

19.

Предпазни устройства, предназначени да откриват наличието на хора.

20.

Задвижвани от двигател подвижни предпазители с устройство за заключване, предназначени да бъдат използвани в машините, упоменати в точки 9, 10 и 11.

21.

Логически блокове, осигуряващи дейности, свързани с безопасността.

22.

Конструкции за защита при преобръщане (ROPS).

23.

Конструкции за защита от падащи предмети (FOPS).


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Индикативен списък на защитните елементи, предвидени в член 2, буква в)

1.

Предпазители на демонтируемите устройства за механично предаване на движение.

2.

Предпазни устройства, предназначени да откриват наличието на хора.

3.

Задвижвани от двигател подвижни предпазители с устройство за заключване, предназначени да бъдат използвани в машините, упоменати в точки 9, 10 и 11 на приложение V.

4.

Логически блокове, осигуряващи дейности, свързани с безопасността.

5.

Клапани с допълнителни средства за откриване на неизправностите, предназначени за контрол на опасните движения на машините.

6.

Системи за извличане на емисиите, предизвиквани от машините.

7.

Предпазители и защитни устройства, предназначени да предпазват застрашените лица от движещите се части, които участват пряко в работния процес на машината.

8.

Устройства за контрол на натоварването и движенията на подемните машини.

9.

Устройства за задържане на хора към седалките им.

10.

Устройства за аварийно спиране.

11.

Системи, имащи за цел предотвратяване на натрупването на потенциално опасни електростатични заряди.

12.

Ограничители на енергия и аварийни устройства, предвидени в точки 1.5.7, 3.4.7 и 4.1.2.6 от приложение I.

13.

Системи и устройства, предназначени да намаляват звуковите емисии и вибрациите.

14.

Конструкции за защита при преобръщане (ROPS).

15.

Конструкции за защита от падащи предмети (FOPS).

16.

Устройства за управление, задействани с две ръце.

17.

Компоненти за машини, предназначени за вдигане и/или за придвижване на хора между различни площадки, които са включени в следния списък:

а)

устройства за заключване на вратите на площадките;

б)

устройства, имащи за цел предотвратяване на падане на товара или неговото неконтролирано движение към горната част на превозващото устройство;

в)

устройства за ограничаване на прекалено високата скорост;

г)

амортизатори с акумулиране на енергия:

нелинейни, или

с амортизиране на възвратното движение;

д)

амортизатори с погасяване на енергия;

е)

устройства за осигуряване на безопасност, монтирани на силовите цилиндри на хидравличните системи, когато те се използват като устройства за предотвратяване на падане;

ж)

електрически устройства за осигуряване на безопасност, съставени от обезопасяващи прекъсвачи с електронни компоненти.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Инструкция за монтаж на частично окомплектована машина

Инструкцията за монтажа на частично окомплектована машина трябва да съдържа описание на условията, които трябва да се изпълнят, за да се позволи адекватното вграждане в крайната машина, така че здравето и безопасността да не бъдат застрашени.

Инструкцията за монтажа трябва да бъде изготвена на един от официалните езици на Общността, който се приема от производителя на машината, в която ще бъде вграждана частично окомплектованата машина, или от неговия упълномощен представител.


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

A.   Техническо досие на машините

В настоящата част се описва процедурата, която трябва да се следва за съставяне на техническо досие. Техническото досие трябва да доказва, че машината съответства на изискванията на настоящата директива. То трябва да обхваща проектирането, производството и функционирането на машината, в степента необходима за оценяване на съответствието. Техническото досие трябва да бъде изготвено на един или няколко от официалните езици на Общността с изключение на инструкцията за експлоатация на машината, за която се прилагат специалните изисквания, предвидени в приложение I, точка 1.7.4.1.

1.

Техническото досие включва следните елементи:

а)

конструктивно досие, съдържащо:

общо описание на машината,

чертеж на цялата машина, чертежи на управляващите вериги, както и съответни описания и обяснения, необходими за разбиране принципа на функциониране на машината,

подробни и пълни чертежи, евентуално придружавани от изчислителни записки, резултати от изпитвания, сертификати и други, необходими за проверяване съответствието на машината със съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето,

документация относно оценката на рисковете, описваща прилаганата процедура, включително:

i)

списък на съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, които се прилагат към машината;

ii)

описание на прилаганите защитни мерки за премахване на идентифицираните опасности или за тяхното намаляване и при необходимост указване на свързаните с машината остатъчни рискове;

използваните стандарти и други технически спецификации, като се уточняват обхващаните от тези стандарти съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето,

всеки технически доклад, който представя резултати от изпитванията, извършени или от производителя, или от орган, избран от производителя или от неговия упълномощен представител,

копие от инструкцията за експлоатация на машината,

при необходимост декларация за вграждане на включените частично окомплектовани машини и отнасящите се до тях инструкции за монтаж,

при необходимост копие от декларацията за съответствие ЕО на машината или на други вградени в машината продукти,

копие от декларацията за съответствие на ЕО;

б)

в случай на серийно производство се включват прилаганите вътрешни разпоредби, за да се гарантира, че машините остават в съответствие с изискванията на настоящата директива.

Производителят трябва да извърши необходимите изследвания и изпитвания на компонентите, аксесоарите или на цялата машина, за да се определи дали тя чрез своя проект или конструкция може да бъде сглобявана и пускана в експлоатация напълно безопасно. Съответните доклади и резултати се прилагат към техническото досие.

2.

Предвиденото в точка 1 техническо досие трябва да бъде предоставено на разположение на компетентните органи на държавите-членки за период от най-малко десет години от датата на производство на машината или в случай на серийно производство — от датата на производство на последната бройка.

Не е задължително това техническо досие да се намира на територията на Общността. Освен това то не трябва да бъде постоянно на разположение в материална наличност. Въпреки това то трябва да може да бъде възстановено и предоставено на разположение в срок, който е в съответствие с неговата сложност, от лицето, посочено в декларацията за съответствие на ЕО.

Техническото досие не трябва да включва подробни планове или всяка друга специфична информация относно използваните при производството на машините съставни модули, освен ако информацията за тях е необходима за проверка на съответствието на машината спрямо съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето.

3.

Непредставянето на техническото досие след подаване на надлежно мотивирана молба от компетентните национални органи може да представлява достатъчна причина за възникване на съмнение в съответствието на въпросната машина със съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето.

Б.   Релевантна техническа документация относно частично окомплектованите машини

В настоящата част се описва процедурата, която трябва да се следва за съставяне на релевантна техническа документация. Документацията трябва да показва кои от изискванията на настоящата директива са приложени и изпълнени. Тя трябва да обхваща проектирането, производството и функционирането на частично окомплектованата машина, в степента необходима за оценяване на съответствието със съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето. Документацията трябва да бъде съставена на един или няколко от официалните езици на Общността.

Тя включва следните елементи:

а)

конструктивно досие, съдържащо:

чертеж на цялата частично окомплектована машина, както и чертежи на управляващите вериги,

подробни и пълни чертежи, евентуално придружавани от изчислителни записки, резултати от изпитвания, сертификати и други, необходими за проверяване съответствието на частично окомплектованата машина с приложените съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето,

документация относно оценката на рисковете, описваща прилаганата процедура, включително:

i)

списък на съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, които се прилагат и са удовлетворени;

ii)

описание на прилаганите защитни мерки за премахване на идентифицираните опасности или за тяхното намаляване и при необходимост указване на остатъчните рискове;

iii)

използваните стандарти и други технически спецификации, като се уточняват обхващаните от тези стандарти съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето;

iv)

всеки технически доклад, който представя резултати от изпитванията, извършени или от производителя, или от орган, избран от производителя или от неговия упълномощен представител;

v)

копие от инструкцията за монтаж на частично окомплектованата машина;

б)

в случай на серийно производство се включват вътрешните разпоредби, които ще бъдат приложени, за да се гарантира, че частично окомплектованите машини остават в съответствие с прилаганите съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето.

Производителят трябва да извърши необходимите изследвания и изпитвания на компонентите, аксесоарите или на цялата частично окомплектована машина, за да се определи дали тя чрез своя проект или конструкция може да бъде сглобявана и използвана напълно безопасно. Съответните доклади и резултати се прилагат към техническото досие.

Релевантната техническа документация трябва да бъде предоставена на разположение на компетентните органи на държавите-членки за период от най-малко десет години от датата на производство на частично окомплектованата машина или в случай на серийно производство, от датата на производство на последната бройка, като им бъде предоставяна при поискване. Не е задължително техническата документация да се намира на територията на Общността. Освен това тя не трябва да бъде постоянно на разположение в материална наличност. Тя трябва да може да бъде възстановена и предоставена на компетентния орган от лицето, посочено в декларацията за вграждане.

Непредставянето на релевантната техническа документация след подаване на надлежно мотивирана молба от компетентните национални органи може да представлява достатъчна причина за възникване на съмнение в съответствието на частично окомплектованата машина с прилаганите и удостоверени съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето.


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Оценяване на съответствието с извършване на вътрешен контрол на производството на машина

1.

В настоящото приложение се описва процедурата, чрез която производителят или неговият упълномощен представител, който изпълнява задълженията, определени в точки 2 и 3, следи въпросната машина да отговаря на приложимите към нея изисквания на настоящата директива и да бъде изготвена декларация в този смисъл.

2.

Производителят или неговият упълномощен представител изготвят за всеки представителен тип на разглежданата серия техническото досие, предвидено в приложение VII, част А.

3.

Производителят взема всички необходими мерки, за да се гарантира, че по време на процеса на производство произвежданите машини съответстват на техническото досие, предвидено в приложение VII, част А, и на изискванията на настоящата директива.


ПРИЛОЖЕНИЕ IX

ЕО изследване на типа

ЕО изследването на типа е процедурата, чрез която определен нотифициран орган констатира и удостоверява, че представителен модел на машината, предвиден в приложение IV (по-долу наричан „тип“), съответства на изискванията на настоящата директива.

1.

Производителят или неговият упълномощен представител трябва да изготвят за всеки тип техническото досие, предвидено в приложение VII, част А.

2.

За всеки тип искането за ЕО изследване на типа се подава от производителя или неговия упълномощен представител до нотифициран орган по негов избор.

Това искане включва:

името и адреса на производителя и при необходимост на неговия упълномощен представител,

декларация в писмен вид, удостоверяваща, че същото искане не е депозирано пред друг нотифициран орган,

техническото досие.

Освен това заявителят трябва да предостави един образец от типа на разположение на нотифицирания орган. Нотифицираният орган може да поиска предоставянето на други екземпляри, ако програмата за изпитване налага това.

3.

Нотифицираният орган:

3.1.

преглежда техническото досие, проверява дали типът е произведен в съответствие с него и набелязва елементите, които са проектирани в съответствие с прилаганите разпоредби на стандартите, предвидени в член 7, параграф 2, както и елементите, чийто проект не е съобразен със съответните разпоредби на горепосочените стандарти;

3.2.

извършва или изисква да се извършат необходимите контролни проверки, измервания и изпитвания, за да може да провери дали приетите решения отговарят на съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, когато стандартите, предвидени в член 7, параграф 2, не са били приложени;

3.3.

когато са били използвани хармонизираните стандарти, предвидени в член 7, параграф 2, извършва или изисква да се извършат необходимите контролни проверки, измервания и изпитвания, за да може да провери дали тези стандарти са били реално приложени;

3.4.

договаря се със заявителя за мястото, на което ще бъде проверено, че типът е бил произведен в съответствие с разглежданото техническо досие и на което ще бъдат проведени необходимите контролни проверки, измервания и изпитвания.

4.

Ако типът съответства на изискванията на настоящата директива, нотифицираният орган издава на заявителя сертификат на ЕО за изследване на типа. Този сертификат съдържа името и адреса на производителя и на неговия упълномощен представител, данните, необходими за идентифицирането на одобрения тип, заключенията от изследването и условията, които евентуално съпътстват издаването на сертификата.

Производителят и нотифицираният орган трябва да съхраняват за период от 15 години от датата на издаване на сертификата копие от този сертификат, техническото досие, както и всички свързани с него документи.

5.

Ако типът не съответства на изискванията на настоящата директива, нотифицираният орган отказва да издаде на заявителя ЕО сертификат за изследване на типа, като мотивира подробно своя отказ. Той информира за това заявителя, останалите нотифицирани органи и държавата-членка, която го е нотифицирала. Трябва да бъде предвидена процедура по обжалване.

6.

Заявителят трябва да информира нотифицирания орган, който съхранява техническото досие относно ЕО изследването на типа, за всички изменения, направени в одобрения тип. Нотифицираният орган трябва да направи преглед на тези изменения и трябва или да потвърди валидността на съществуващия сертификат за ЕО изследване на типа, или да издаде нов сертификат, когато тези изменения могат да поставят под въпрос съответствието спрямо съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето или спрямо предвидените условия за използване на типа.

7.

Комисията, държавите-членки и останалите нотифицирани органи могат да получат по тяхно искане копие от сертификатите за ЕО изследване на типа. След представяне на мотивирано искане Комисията и държавите-членки могат да получат копие от техническата документация и от резултатите от изследванията, извършени от нотифицирания орган.

8.

Досиетата и кореспонденцията, свързани с процедурите по ЕО изследване на типа, се съставят на официалния(ите) език(ци) на държавата-членка, в която се е установил нотифицираният орган, или на всеки друг приет от него официален език на Общността.

9.

Валидност на сертификата на ЕО за изследване на типа

9.1.

Нотифицираният орган е длъжен постоянно да следи сертификатът на ЕО за изследване на типа да остава валиден. Той трябва да информира производителя за всяка значителна промяна, която би могла да окаже влияние върху валидността на сертификата. Нотифицираният орган е длъжен да изтегля сертификатите, които вече не са валидни.

9.2.

Производителят на съответната машина е длъжен постоянно да следи тя да съответства на нивото на технологиите.

9.3.

Производителят трябва да подава на всеки пет години искане до нотифицирания орган за преразглеждане на валидността на сертификата на ЕО за изследване на типа.

Ако нотифицираният орган прецени, че сертификатът остава валиден, като се има предвид нивото на технологиите, той го подновява за допълнителни пет години.

Производителят и нотифицираният орган трябва да съхраняват за период от 15 години от датата на издаване на сертификата копие от този сертификат, от техническото досие, както и от всички свързани с него документи.

9.4.

В случай че сертификатът на ЕО за изследване на типа не бъде подновен, производителят преустановява пускането на пазара на съответната машина.


ПРИЛОЖЕНИЕ X

Цялостно осигуряване на качеството

В настоящото приложение се описва оценяването на съответствието на машините, предвидени в приложение IV, произвеждани с прилагане на система за цялостно осигуряване на качеството и се описва процедурата, чрез която даден нотифициран орган оценява и одобрява системата за качество и упражнява контрол над нейното прилагане.

1.

Производителят трябва да прилага одобрена система за качество при проектирането, производството, окончателното инспектиране и изпитванията, както е указано в точка 2, и над него трябва да се упражнява контролът, предвиден в точка 3.

2.

Система за качество

2.1.

Производителят или неговият упълномощен представител трябва да депозира пред нотифициран орган по негов избор искане за оценка на неговата система за качество.

Това искане включва:

името и адреса на производителя и при необходимост на неговия упълномощен представител,

местата на проектиране, производство, инспектиране, изпитване и складиране на машините,

техническото досие, описано в приложение VII, част А, за един модел от всяка категория машини, предвидени в приложение IV, които той възнамерява да произвежда,

документацията относно системата за качество,

декларация в писмен вид, удостоверяваща, че същото искане не е депозирано пред друг нотифициран орган.

2.2.

Системата за качество трябва да осигурява съответствието на машините с изискванията на настоящата директива. Всички елементи, изисквания и разпоредби, приети от производителя, трябва да фигурират в систематично и рационално организирана документация под формата на мерки, процедури и инструкции в писмен вид. Тази документация относно системата за качество трябва да позволява еднозначно тълкуване на процедурните мерки и мерките за осигуряване на качество като например програмите, плановете, учебниците и досиетата относно качеството.

Тя включва, по-специално, адекватно описание на:

целите относно качеството, органиграмата, отговорностите и правомощията на кадрите по отношение на проектирането и осигуряване на качеството на машините,

техническите спецификации по проектирането, включително стандартите, които ще бъдат приложени, а когато предвидените в член 7, параграф 2 стандарти не се прилагат напълно, средствата които ще се използват, за да бъдат спазвани съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето на настоящата директива.

техниките за инспектиране и проверка на проектирането, процесите и систематично извършваните дейности, които ще бъдат използвани по време на проектирането на машините, към които се прилага настоящата директива,

съответните начини на производство, контрол и осигуряване на качеството, процесите и систематично извършваните дейности, които ще бъдат използвани,

инспекциите и изпитванията, които ще бъдат извършени преди, по време и след производството, като се указва честотата на изпълнението им,

досиетата, имащи отношение към качеството, като докладите от инспекциите и данните от изпитванията, данните от еталониранията и докладите относно квалификацията на използвания персонал,

средствата, позволяващи контрол на осъществяването на желаното проектиране и качество на машините, както и реалното функциониране на системата за качество.

2.3.

Нотифицираният орган прави оценка на системата за качество, за да определи дали тя съответства на изискванията, предвидени в точка 2.2.

Елементите на системата за качество, които съответстват на релевантния хармонизиран стандарт, се считат като отговарящи на съответните изисквания, предвидени в точка 2.2.

Екипът от одитори трябва да включва най-малко един член, който има опит при оценката на технологията, използвана в машините. Процедурата по оценяване включва посещение за инспектиране на инсталациите на производителя. По време на оценяването екипът от одитори извършва преглед на техническото досие, предвидено в точка 2.1, втори параграф, трето тире, за да се гарантира неговото съответствие с приложимите изисквания в областта на опазването на здравето и безопасността.

Решението се нотифицира на производителя или на неговия упълномощен представител. Това нотифициране съдържа заключенията от извършения преглед и мотивираното решение относно извършеното оценяване. Трябва да бъде предвидена процедура по обжалване.

2.4.

Производителят се задължава да изпълни задълженията, произтичащи от системата за качество, така както тя е одобрена, и да следи тя да остава адекватна и да бъде реално прилагана.

Производителят или неговият упълномощен представител трябва да информира нотифицирания орган, който е одобрил системата за осигуряване на качеството, за всеки проект за нейното изменение.

Нотифицираният орган прави оценка на предложените промени и решава дали изменената система за качество продължава да отговаря на изискванията, предвидени в точка 2.2, или е необходимо да се извърши ново оценяване.

Той нотифицира своето решение на производителя. Това нотифициране съдържа заключенията от извършения преглед и мотивираното решение относно извършеното оценяване.

3.

Упражняване на надзор в рамките на отговорността на нотифицирания орган

3.1.

Целта на надзора е да се гарантира, че производителят изпълнява правилно задълженията, произтичащи от одобрената система за качество.

3.2.

Производителят оторизира нотифицирания орган да има достъп за целите на инспектирането до местата на проектиране, производство, инспектиране, изпитване и складиране и му предоставя всяка необходима информация, по-специално:

документацията относно системата за качество,

досиетата, имащи отношение към качеството, предвидени в свързаната с проектирането част на системата за качество, като резултатите от анализите, изчисленията, изпитванията, и т. н.,

досиетата, имащи отношение към качеството, предвидени в свързаната с производството част на системата за качество, като докладите от инспекциите и данните от изпитванията, данните от еталониранията, докладите относно квалификацията на използвания персонал, и т. н.

3.3.

Нотифицираният орган извършва периодични одити, за да се увери, че производителят поддържа и прилага системата за качество; той предоставя доклад за извършения одит на производителя. Честотата на извършване на тези одити трябва да е такава, че да се провежда ново пълно оценяване веднъж на всеки три години.

3.4.

Освен това нотифицираният орган може да извършва неочаквани посещения у производителя. Необходимостта от тези допълнителни посещения и тяхната честота ще бъдат определени въз основа на управлявана от нотифицирания орган система за контрол посредством посещения. По-специално в рамките на системата за контрол посредством посещения трябва да бъдат взети под внимание следните фактори:

резултатите от предишните посещения за упражняване на надзор,

необходимостта от контролиране на прилагането на корективните мерки,

при необходимост специалните условия, свързани с одобряването на системата,

значителните изменения в организацията на процеса, мерките или начините на производство.

По повод на тези посещения нотифицираният орган може при необходимост да извършва или да изисква да бъдат извършвани изпитвания, имащи за цел да проверят правилното функциониране на системата за качество. Той предоставя на производителя доклад относно посещението, както и доклад от изпитването, ако е извършено такова.

4.

Производителят или неговият упълномощен представител трябва да предоставя на разположение на националните органи за период от десет години, считано от последната датата на производство:

документацията, предвидена в точка 2.1,

решенията и докладите на нотифицирания орган, предвидени в точка 2.4, трети и четвърти параграф, както и в точки 3.3 и 3.4.


ПРИЛОЖЕНИЕ XI

Минимални критерии, които трябва да се вземат предвид от държавите-членки при нотифициране на органи

1.

Органът, неговият директор и персоналът, натоварен с провеждането на контролните изпитвания, не трябва да бъде проектант, производител, доставчик или монтажник на машините, които те проверяват, нито упълномощен представител на някое от тези лица. Те не могат да се намесват нито пряко, нито като упълномощени лица при проектирането, изработването, пускането в продажба или поддръжката на тези машини. Това не изключва възможността за обмен на техническа информация между производителя и органа.

2.

Органът и неговият персонал трябва да извършват контролните изпитвания с възможно най-голяма професионална честност и възможно най-голяма техническа компетентност и трябва да не са подложени на никакъв натиск или стимул, по-специално от финансово естество, който би могъл да повлияе на тяхната преценка или на резултатите от извършвания от тях контрол, по-специално оказвани от лица или от групи лица, заинтересовани от резултатите от проверките.

3.

За всяка категория машини, по отношение на които той е нотифициран, органът трябва да разполага с персонал, притежаващ технически познания и достатъчен подходящ опит за извършване на оценка на съответствието. Той трябва да притежава средствата, необходими за адекватното техническо и административно изпълнение на задачите, свързани с провеждане на проверките; той трябва също така да има достъп до съоръженията, които са необходими за провеждане на извънредните проверки.

4.

Персоналът, натоварен с провеждането на проверките, трябва да притежава:

добро техническо и професионално образование,

задоволително познаване на предписанията относно изпитванията, които той извършва, и достатъчна практика при осъществяването им,

необходимите качества за съставяне на сертификатите, протоколите и докладите, които доказват извършените изпитвания.

5.

Независимостта на персонала, натоварен с провеждането на проверките, трябва да бъде гарантирана. Заплащането на всеки от проверителите не трябва да зависи нито от броя на извършените от него изпитвания, нито от резултатите от тях.

6.

Органът трябва да сключи застраховка гражданска отговорност, освен ако този риск се покрива от държавата-членка в съответствие с националното законодателство или освен ако държавата-членка поема пряката отговорност за изпитванията.

7.

Персоналът на органа е задължен да опазва професионалната тайна по отношение на всичко, което му стане известно в процеса на изпълнение на задълженията си (освен по отношение на компетентните административни власти в държавата, в която той упражнява своите дейности) по силата на настоящата директива или на всяка друга разпоредба от националното законодателство, свързана с прилагането на директивата.

8.

Нотифицираните органи вземат участие в координационните дейности. Те трябва също така да участват пряко или посредством свой представител в европейските дейности по стандартизация, или да правят така, че да бъдат информирани за състоянието на прилаганите стандарти.

9.

Държавите-членки могат да вземат всички мерки, които считат за необходими, за да гарантират, че в случай че даден нотифициран орган преустанови своите дейности, информацията относно неговите клиенти ще бъде предадена на друг орган или че ще бъде предоставена на разположение на държавата-членка, която го е нотифицирала.


ПРИЛОЖЕНИЕ XII

Таблица за съответствие (1)

Директива 98/37/ЕО

Настояща директива

Член 1, параграф 1

Член 1, параграф 1

Член 1, параграф 1, буква а)

Член 2, букви а) и б)

Член 1, параграф 2, буква б)

Член 2, буква в)

Член 1, параграф 3

Член 1, параграф 2

Член 1, параграф 4

Член 3

Член 1, параграф 5

Член 2, параграф 1

Член 4, параграф 1

Член 2, параграф 2

Член 15

Член 2, параграф 3

Член 6, параграф 3

Член 3

Член 5, параграф 1, буква а)

Член 4, параграф 1

Член 6, параграф 1

Член 4, параграф 2, първа алинея

Член 6, параграф 2

Член 4, параграф 2, втора алинея

Член 4, параграф 3

Член 5, параграф 1, първа алинея

Член 7, параграф 1

Член 5, параграф 1, втора алинея

Член 5, параграф 2, първа алинея

Член 7, параграфи 2 и 3

Член 5, параграф 2, последна алинея

Член 5, параграф 3

Член 7, параграф 4

Член 6, параграф 1

Член 10

Член 6, параграф 2

Член 22

Член 7, параграф 1

Член 11, параграфи 1 и 2

Член 7, параграф 2

Член 11, параграфи 3 и 4

Член 7, параграф 3

Член 11, параграф 4

Член 7, параграф 4

Член 11, параграф 5

Член 8, параграф 1, първа алинея

Член 5, параграф 1, буква д) и член 12, параграф 1

Член 8, параграф 1, втора алинея

Член 5, параграф 1, буква е)

Член 8, параграф 2, буква а)

Член 12, параграф 2

Член 8, параграф 2, буква б)

Член 12, параграф 4

Член 8, параграф 2, буква в)

Член 12, параграф 3

Член 8, параграф 3

Член 8, параграф 4

Член 8, параграф 5

Член 8, параграф 6

Член 5, параграф 4

Член 8, параграф 7

Член 8, параграф 8

Член 9, параграф 1, първа алинея

Член 14, параграф 1

Член 9, параграф 1, втора алинея

Член 14, параграф 4

Член 9, параграф 2

Член 14, параграфи 3 и 5

Член 9, параграф 3

Член 14, параграф 8

Член 10, параграфи от 1 до 3

Член 16, параграфи от 1 до 3

Член 10, параграф 4

Член 17

Член 11

Член 20

Член 12

Член 21

Член 13, параграф 1

Член 26, параграф 2

Член 13, параграф 2

Член 14

Член 15

Член 28

Член 16

Член 29

Приложение I — Предварителна бележка 1

Приложение I — Общи принципи, точка 2

Приложение I — Предварителна бележка 2

Приложение I — Общи принципи, точка 3

Приложение I — Предварителна бележка 3

Приложение I — Общи принципи, точка 4

Приложение I, част 1

Приложение I, част 1

Приложение I, точка 1.1.

Приложение I, точка 1.1.

Приложение I, точка 1.1.1.

Приложение I, точка 1.1.1.

Приложение I, точка 1.1.2.

Приложение I, точка 1.1.2.

Приложение I, точка 1.1.2, буква г)

Приложение I, точка 1.1.6.

Приложение I, точка 1.1.3.

Приложение I, точка 1.1.3.

Приложение I, точка 1.1.4.

Приложение I, точка 1.1.4.

Приложение I, точка 1.1.5.

Приложение I, точка 1.1.5.

Приложение I, точка 1.2.

Приложение I, точка 1.2.

Приложение I, точка 1.2.1.

Приложение I, точка 1.2.1.

Приложение I, точка 1.2.2.

Приложение I, точка 1.2.2.

Приложение I, точка 1.2.3.

Приложение I, точка 1.2.3.

Приложение I, точка 1.2.4.

Приложение I, точка 1.2.4.

Приложение I, точка 1.2.4., параграфи от 1 до 3

Приложение I, точка 1.2.4.1.

Приложение I, точка 1.2.4., параграфи от 4 до 6

Приложение I, точка 1.2.4.3.

Приложение I, точка 1.2.4., параграф 7

Приложение I, точка 1.2.4.4.

Приложение I, точка 1.2.5.

Приложение I, точка 1.2.5.

Приложение I, точка 1.2.6.

Приложение I, точка 1.2.6.

Приложение I, точка 1.2.7.

Приложение I, точка 1.2.1.

Приложение I, точка 1.2.8.

Приложение I, точка 1.1.6.

Приложение I, точка 1.3.

Приложение I, точка 1.3.

Приложение I, точка 1.3.1.

Приложение I, точка 1.3.1.

Приложение I, точка 1.3.2.

Приложение I, точка 1.3.2.

Приложение I, точка 1.3.3.

Приложение I, точка 1.3.3.

Приложение I, точка 1.3.4.

Приложение I, точка 1.3.4.

Приложение I, точка 1.3.5.

Приложение I, точка 1.3.5.

Приложение I, точка 1.3.6.

Приложение I, точка 1.3.6.

Приложение I, точка 1.3.7.

Приложение I, точка 1.3.7.

Приложение I, точка 1.3.8

Приложение I, точка 1.3.8.

Приложение I, точка 1.3.8 A

Приложение I, точка 1.3.8.1.

Приложение I, точка 1.3.8 Б

Приложение I, точка 1.3.8.2.

Приложение I, точка 1.4.

Приложение I, точка 1.4.

Приложение I, точка 1.4.1.

Приложение I, точка 1.4.1.

Приложение I, точка 1.4.2.

Приложение I, точка 1.4.2.

Приложение I, точка 1.4.2.1.

Приложение I, точка 1.4.2.1.

Приложение I, точка 1.4.2.2.

Приложение I, точка 1.4.2.2.

Приложение I, точка 1.4.2.3.

Приложение I, точка 1.4.2.3.

Приложение I, точка 1.4.3.

Приложение I, точка 1.4.3.

Приложение I, точка 1.5.

Приложение I, точка 1.5.

Приложение I, точка 1.5.1.

Приложение I, точка 1.5.1.

Приложение I, точка 1.5.2.

Приложение I, точка 1.5.2.

Приложение I, точка 1.5.3.

Приложение I, точка 1.5.3.

Приложение I, точка 1.5.4.

Приложение I, точка 1.5.4.

Приложение I, точка 1.5.5.

Приложение I, точка 1.5.5.

Приложение I, точка 1.5.6.

Приложение I, точка 1.5.6.

Приложение I, точка 1.5.7.

Приложение I, точка 1.5.7.

Приложение I, точка 1.5.8.

Приложение I, точка 1.5.8.

Приложение I, точка 1.5.9.

Приложение I, точка 1.5.9.

Приложение I, точка 1.5.10.

Приложение I, точка 1.5.10.

Приложение I, точка 1.5.11.

Приложение I, точка 1.5.11.

Приложение I, точка 1.5.12.

Приложение I, точка 1.5.12.

Приложение I, точка 1.5.13.

Приложение I, точка 1.5.13.

Приложение I, точка 1.5.14.

Приложение I, точка 1.5.14.

Приложение I, точка 1.5.15.

Приложение I, точка 1.5.15.

Приложение I, точка 1.6.

Приложение I, точка 1.6.

Приложение I, точка 1.6.1.

Приложение I, точка 1.6.1.

Приложение I, точка 1.6.2.

Приложение I, точка 1.6.2.

Приложение I, точка 1.6.3.

Приложение I, точка 1.6.3.

Приложение I, точка 1.6.4.

Приложение I, точка 1.6.4.

Приложение I, точка 1.6.5.

Приложение I, точка 1.6.5.

Приложение I, точка 1.7.

Приложение I, точка 1.7.

Приложение I, точка 1.7.0.

Приложение I, точка 1.7.1.1.

Приложение I, точка 1.7.1.

Приложение I, точка 1.7.1.2.

Приложение I, точка 1.7.2.

Приложение I, точка 1.7.2.

Приложение I, точка 1.7.3.

Приложение I, точка 1.7.3.

Приложение I, точка 1.7.4.

Приложение I, точка 1.7.4.

Приложение I, точка 1.7.4., букви б) и з)

Приложение I, точка 1.7.4.1.

Приложение I, точка 1.7.4., букви а) и в) и от д) до ж)

Приложение I, точка 1.7.4.2.

Приложение I, точка 1.7.4., буква г)

Приложение I, точка 1.7.4.3.

Приложение I, част 2

Приложение I, част 2

Приложение I, точка 2.1.

Приложение I, точка 2.1.

Приложение I, точка 2.1., параграф 1

Приложение I, точка 2.1.1.

Приложение I, точка 2.1., параграф 2

Приложение I, точка 2.1.2.

Приложение I, точка 2.2.

Приложение I, точка 2.2.

Приложение I, точка 2.2., параграф 1

Приложение I, точка 2.2.1.

Приложение I, точка 2.2., параграф 2

Приложение I, точка 2.2.1.1.

Приложение I, точка 2.3.

Приложение I, точка 2.3.

Приложение I, част 3

Приложение I, част 3

Приложение I, точка 3.1.

Приложение I, точка 3.1.

Приложение I, точка 3.1.1.

Приложение I, точка 3.1.1.

Приложение I, точка 3.1.2.

Приложение I, точка 1.1.4.

Приложение I, точка 3.1.3.

Приложение I, точка 1.1.5.

Приложение I, точка 3.2.

Приложение I, точка 3.2.

Приложение I, точка 3.2.1.

Приложение I, точки 1.1.7. и 3.2.1.

Приложение I, точка 3.2.2.

Приложение I, точки 1.1.8. и 3.2.2.

Приложение I, точка 3.2.3.

Приложение I, точка 3.2.3.

Приложение I, точка 3.3.

Приложение I, точка 3.3.

Приложение I, точка 3.3.1.

Приложение I, точка 3.3.1.

Приложение I, точка 3.3.2.

Приложение I, точка 3.3.2.

Приложение I, точка 3.3.3.

Приложение I, точка 3.3.3.

Приложение I, точка 3.3.4.

Приложение I, точка 3.3.4.

Приложение I, точка 3.3.5.

Приложение I, точка 3.3.5.

Приложение I, точка 3.4.

Приложение I, точка 3.4.

Приложение I, точка 3.4.1., параграф 1

Приложение I, точка 1.3.9.

Приложение I, точка 3.4.1., параграф 2

Приложение I, точка 3.4.1.

Приложение I, точка 3.4.2.

Приложение I, точка 1.3.2.

Приложение I, точка 3.4.3.

Приложение I, точка 3.4.3.

Приложение I, точка 3.4.4.

Приложение I, точка 3.4.4.

Приложение I, точка 3.4.5.

Приложение I, точка 3.4.5.

Приложение I, точка 3.4.6.

Приложение I, точка 3.4.6.

Приложение I, точка 3.4.7.

Приложение I, точка 3.4.7.

Приложение I, точка 3.4.8.

Приложение I, точка 3.4.2.

Приложение I, точка 3.5.

Приложение I, точка 3.5.

Приложение I, точка 3.5.1.

Приложение I, точка 3.5.1.

Приложение I, точка 3.5.2.

Приложение I, точка 3.5.2.

Приложение I, точка 3.5.3.

Приложение I, точка 3.5.3.

Приложение I, точка 3.6.

Приложение I, точка 3.6.

Приложение I, точка 3.6.1.

Приложение I, точка 3.6.1.

Приложение I, точка 3.6.2.

Приложение I, точка 3.6.2.

Приложение I, точка 3.6.3.

Приложение I, точка 3.6.3.

Приложение I, точка 3.6.3., буква а)

Приложение I, точка 3.6.3.1.

Приложение I, точка 3.6.3., буква б)

Приложение I, точка 3.6.3.2.

Приложение I, част 4

Приложение I, част 4

Приложение I, точка 4.1.

Приложение I, точка 4.1.

Приложение I, точка 4.1.1.

Приложение I, точка 4.1.1.

Приложение I, точка 4.1.2.

Приложение I, точка 4.1.2.

Приложение I, точка 4.1.2.1.

Приложение I, точка 4.1.2.1.

Приложение I, точка 4.1.2.2.

Приложение I, точка 4.1.2.2.

Приложение I, точка 4.1.2.3.

Приложение I, точка 4.1.2.3.

Приложение I, точка 4.1.2.4.

Приложение I, точка 4.1.2.4.

Приложение I, точка 4.1.2.5.

Приложение I, точка 4.1.2.5.

Приложение I, точка 4.1.2.6.

Приложение I, точка 4.1.2.6.

Приложение I, точка 4.1.2.7.

Приложение I, точка 4.1.2.7.

Приложение I, точка 4.1.2.8.

Приложение I, точка 1.5.16.

Приложение I, точка 4.2.

Приложение I, точка 4.2.

Приложение I, точка 4.2.1.

Приложение I, точка 4.2.1.1.

Приложение I, точка 1.1.7.

Приложение I, точка 4.2.1.2.

Приложение I, точка 1.1.8.

Приложение I, точка 4.2.1.3.

Приложение I, точка 4.2.1.

Приложение I, точка 4.2.1.4.

Приложение I, точка 4.2.2.

Приложение I, точка 4.2.2.

Приложение I, точка 4.2.3.

Приложение I, точка 4.2.3.

Приложение I, точки 4.1.2.7. и 4.1.2.8.2.

Приложение I, точка 4.2.4.

Приложение I, точка 4.1.3.

Приложение I, точка 4.3.

Приложение I, точка 4.3.

Приложение I, точка 4.3.1.

Приложение I, точка 4.3.1.

Приложение I, точка 4.3.2.

Приложение I, точка 4.3.2.

Приложение I, точка 4.3.3.

Приложение I, точка 4.3.3.

Приложение I, точка 4.4.

Приложение I, точка 4.4.

Приложение I, точка 4.4.1.

Приложение I, точка 4.4.1.

Приложение I, точка 4.4.2.

Приложение I, точка 4.4.2.

Приложение I, част 5

Приложение I, част 5

Приложение I, точка 5.1.

Приложение I, точка 5.1.

Приложение I, точка 5.2.

Приложение I, точка 5.2.

Приложение I, точка 5.3.

Приложение I, точка 5.4.

Приложение I, точка 5.3.

Приложение I, точка 5.5.

Приложение I, точка 5.4.

Приложение I, точка 5.6.

Приложение I, точка 5.5.

Приложение I, точка 5.7.

Приложение I, точка 5.6.

Приложение I, част 6

Приложение I, част 6

Приложение I, точка 6.1.

Приложение I, точка 6.1.

Приложение I, точка 6.1.1.

Приложение I, точка 4.1.1., буква ж)

Приложение I, точка 6.1.2.

Приложение I, точка 6.1.1.

Приложение I, точка 6.1.3.

Приложение I, точка 6.1.2.

Приложение I, точка 6.2.

Приложение I, точка 6.2.

Приложение I, точка 6.2.1.

Приложение I, точка 6.2.

Приложение I, точка 6.2.2.

Приложение I, точка 6.2.

Приложение I, точка 6.2.3.

Приложение I, точка 6.3.1.

Приложение I, точка 6.3.

Приложение I, точка 6.3.2.

Приложение I, точка 6.3.1.

Приложение I, точка 6.3.2., параграф 3

Приложение I, точка 6.3.2.

Приложение I, точка 6.3.2., параграф 4

Приложение I, точка 6.3.3.

Приложение I, точка 6.3.2., параграф 1

Приложение I, точка 6.4.1.

Приложение I, точки 4.1.2.1., 4.1.2.3. и 6.1.1.

Приложение I, точка 6.4.2.

Приложение I, точка 6.3.1.

Приложение I, точка 6.5.

Приложение I, точка 6.5.

Приложение II, части A и Б

Приложение II, част 1, точка A

Приложение II, част В

Приложение III

Приложение III

Приложение IV.A.1 (от точка 1.1 до точка 1.4)

Приложение IV.1 (от точка 1.1. до точка 1.4)

Приложение IV.A.2

Приложение IV.2

Приложение IV.A.3

Приложение IV.3

Приложение IV.A.4

Приложение IV.4 (точки 4.1 и 4.2)

Приложение IV.A.5

Приложение IV.5

Приложение IV.A.6

Приложение IV.6

Приложение IV.A.7

Приложение IV.7

Приложение IV.A.8

Приложение IV.8

Приложение IV.A.9

Приложение IV.9

Приложение IV.A.10

Приложение IV.10

Приложение IV.A.11

Приложение IV.11

Приложение IV.A.12 (първо и второ тире)

Приложение IV.12 (точки 12.1 и 12.2)

Приложение IV.A.12 (трето тире)

Приложение IV.A.13

Приложение IV.13

Приложение IV.A.14, първа част

Приложение IV.15

Приложение IV.A.14, втора част

Приложение IV.14

Приложение IV.A.15

Приложение IV.16

Приложение IV.A.16

Приложение IV.17

Приложение IV.A.17

Приложение IV.B.1

Приложение IV.19

Приложение IV.B.2

Приложение IV.21

Приложение IV.B.3

Приложение IV.20

Приложение IV.B.4

Приложение IV.22

Приложение IV.B.5

Приложение IV.23

Приложение V, точка 1

Приложение V, точка 2

Приложение V, точка 3, първа алинея, буква а)

Приложение VII, част A, точка 1, първа алинея, буква а)

Приложение V, точка 3, първа алинея, буква б)

Приложение VII, част A, точка 1, първа алинея, буква б)

Приложение V, точка 3, втора алинея

Приложение VII, част A, точка 1, втора алинея

Приложение V, точка 3, трета алинея

Приложение VII, част A, точка 3

Приложение V, точка 4, буква а)

Приложение VII, част A, точка 2, втора и трета алинея

Приложение V, точка 4, буква б)

Приложение VII, част A, точка 2, първа алинея

Приложение V, точка 4, буква в)

Приложение VII, част A, въведение

Приложение VI, точка 1

Приложение IX, въведение

Приложение VI, точка 2

Приложение IX, точки 1 и 2

Приложение VI, точка 3

Приложение IX, точка 3

Приложение VI, точка 4, първа алинея

Приложение IX, точка 4, първа алинея

Приложение VI, точка 4, втора алинея

Приложение IX, точка 7

Приложение VI, точка 5

Приложение IX, точка 6

Приложение VI, точка 6, първо изречение

Приложение IX, точка 5

Приложение VI, точка 6, второ и трето изречение

Член 14, параграф 6

Приложение VI, точка 7

Приложение IX, точка 8

Приложение VII, точка 1

Приложение XI, точка 1

Приложение VII, точка 2

Приложение XI, точка 2

Приложение VII, точка 3

Приложение XI, точка 3

Приложение VII, точка 4

Приложение XI, точка 4

Приложение VII, точка 5

Приложение XI, точка 5

Приложение VII, точка 6

Приложение XI, точка 6

Приложение VII, точка 7

Приложение XI, точка 7

Приложение VIII

Приложение IX


(1)  Тази таблица показва връзката между частите от Директива 98/37/ЕО и частите от настоящата директива, които третират един и същ въпрос. Въпреки това не е задължително съдържанието им да е идентично.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

183


32006R0907


L 168/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 907/2006 НА КОМИСИЯТА

от 20 юни 2006 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно детергентите с цел адаптиране на приложения III и VII към него

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно детергентите (1), и по-специално член 13, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 648/2004 гарантира свободното движение на детергентите на пазара на Общността, като същевременно осигурява високо ниво на защита на околната среда и на общественото здраве, и определя правила относно крайната биоразградимост на повърхностноактивните вещества, влизащи в състава на детергентите, и относно етикетирането на компонентите на детергентите.

(2)

Някои от методите, предвидени в приложение III към Регламент (ЕО) № 648/2004, например референтният метод ISO 14593, могат също така да са подходящи за тестване на вещества, които са слабо разтворими във вода, при условие че се гарантира наличието на адекватна дисперсия на тестваното вещество. Стандарт ISO 10634 предоставя по-подробна информация за тестовете на веществата, които са слабо разтворими във вода. Въпреки това трябва да бъде добавен един допълнителен метод за контрол на повърхностноактивните вещества, които са слабо разтворими във вода. Предлаганият допълнителен метод на контрол е стандарт ISO 10708:1997 „Качество на водата — Оценяване във водна среда на крайната биоразградимост в аеробни условия на органичните съединения“. Научният комитет по рисковете, свързани със здравето и околната среда (SCHER), заключи, че стандарт ISO 10708 е еквивалентен на методите за контрол, които вече са предвидени в приложение III към посочения регламент, и заяви своята подкрепа за неговото използване.

(3)

За да се гарантира високо ниво на защита на здравето, потребителите трябва да имат възможност за по-лесен достъп до информацията относно състава на детергентите. Следователно върху опаковката на детергента трябва да бъде посочен адресът на интернет страницата, на който е възможно лесното получаване на списъка с компонентите, предвиден в раздел Г от приложение VII към Регламент (ЕО) № 648/2004.

(4)

Задължително е да бъдат декларирани ароматите, които могат да предизвикат алергия, ако те са добавени под формата на чисти вещества. Въпреки това горното задължение е валидно само ако те са добавени като компоненти от сложни по състав вещества като етерични масла или парфюми. С цел подобряване на прозрачността за потребителя всеки аромат, който може да предизвика алергия и който се съдържа в даден детергент, трябва да бъде деклариран независимо от начина, по който е добавен към него.

(5)

Предназначеният за обикновения потребител списък на съставките, предвиден в раздел Г от приложение VII към Регламент (ЕО) № 648/2004, налага прибягване до специализирана научна номенклатура, която по-скоро би могла да обърка, отколкото да подпомогне обикновения потребител. Освен това съществуват някои незначителни несъответствия между информацията, която е на разположение на широката публика, и информацията, която е на разположение на медицинския персонал в рамките на раздел В от същото приложение. Информацията относно съставките, предназначени за обикновените потребители, трябва да бъде по-леснодостъпна чрез използването на номенклатурата INCI, която вече се използва за козметичните съставки, и раздели В и Г трябва да имат съответствие помежду си.

(6)

В съдържащото се в регламента определение на понятието „детергент“ се уточнява ясно, че правилата относно етикетирането се прилагат към всички детергенти, независимо дали те съдържат повърхностноактивни вещества, или не. Въпреки това раздел Г от приложение VII към Регламент (ЕО) № 648/2004 определя различни правила за детергентите за промишлени или учрежденски цели, които съдържат повърхностноактивни вещества, и за детергентите, които не съдържат такива. Тази разлика при задълженията относно етикетирането не преследва някаква полезна цел и трябва да бъде премахната.

(7)

Приложения III и VII към Регламент (ЕО) № 648/2004 следва да се изменят съответно. За по-голяма яснота е подходящо тези приложения да бъдат заменени.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по детергентите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 648/2004 се изменя, както следва:

1.

Приложение III се заменя с текста от приложение I към настоящия регламент.

2.

Приложение VII се заменя с текста от приложение II към настоящия регламент.

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1, параграф 2 се прилага след шест месеца от влизането в сила на настоящия регламент.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 20 юни 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 104, 8.4.2004 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

„ПРИЛОЖЕНИЕ III

МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛ НА КРАЙНАТА БИОРАЗГРАДИМОСТ (МИНЕРАЛИЗАЦИЯ) НА ПОВЪРХНОСТНОАКТИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ДЕТЕРГЕНТИТЕ

A.

Референтният метод, избран в настоящия регламент за лабораторните изпитвания относно крайната биоразградимост на повърхностноактивните вещества, се основава на стандарта EN ISO 14593:1999 (изпитване с CO2 в горната част на колона).

Повърхностноактивните вещества, които се съдържат в детергентите, се смятат за биоразградими, ако нивото на биоразградимост (минерализация), измерено с помощта на един от следните тестове (1), е не по-малко от 60 % за период от двадесет и осем дни:

1.

Стандарт EN ISO 14593:1999 — Качество на водата — Оценяване във водна среда на крайна биоразградимост в аеробни условия на органичните съединения — Метод чрез анализ на неорганичен въглерод в херметически затворени съдове (тестово изпитване с CO2 в горната част на колона). Да не се прибягва до предварително привеждане до работна температура. Не се прилага принципът за междинен интервал от десет дни (еталонен метод).

2.

Метод, посочен в Директива 67/548/ЕИО, приложение V.В.4-В (освобождаване на въглероден диоксид (CO2), модифицирано тестово изпитание тип Sturm): да не се прибягва до предварително привеждане до работна температура. Не се прилага принципът за междинен интервал от десет дни (еталонен метод).

3.

Метод, посочен в Директива 67/548/ЕИО, приложение V.В.4-Д (затворена колба): да не се прибягва до предварително привеждане до работна температура. Не се прилага принципът за междинен интервал от десет дни (еталонен метод).

4.

Метод, посочен в Директива 67/548/ЕИО, приложение V.В.4-Г (манометрична респирометрия): да не се прибягва до предварително привеждане до работна температура. Не се прилага принципът за междинен интервал от десет дни (еталонен метод).

5.

Метод, посочен в Директива 67/548/ЕИО, приложение V.В.4-Е (MITI: Министерство на международната търговия и на промишлеността, Япония): да не се прибягва до предварително привеждане до работна температура. Не се прилага принципът за междинен интервал от десет дни (еталонен метод).

6.

Стандарт ISO 10708:1997 — Качество на водата — Оценяване във водна среда на крайна биоразградимост в аеробни условия на органичните съединения — Определяне на биохимичната нужда от кислород чрез тест от две фази в затворена колба. Да не се прибягва до предварително привеждане до работна температура. Не се прилага принципът за междинен интервал от десет дни.

Б.

В зависимост от физическите характеристики на повърхностноактивното вещество може да се използва единият или другият от методите, които фигурират по-долу, ако това бъде обосновано по адекватен начин (2). Необходимо да се отбележи, че критерият за успешно преминаване на тестовете от минимум 70 % при тези методи, трябва да се счита за еквивалентен на критерия за успешно преминаване на тестовете от минимум 60 %, посочен за методите, изброени в буква А. Целесъобразността на избора на отбелязаните по-долу методи се преценява чрез потвърждаване на всеки случай поотделно в съответствие с член 5 от настоящия регламент.

1.

Метод, посочен в Директива 67/548/ЕИО, приложение V.В.4-A (анихилация на разтворен органичен въглерод (РОВ): да не се прибягва до предварително привеждане до работна температура. Не се прилага принципът за междинен интервал от десет дни (еталонен метод). Като критерий за успешна биоразградимост, измерена според теста, се приема резултат от минимум 70 % за двадесет и осем дни.

2.

Метод, посочен в Директива 67/548/ЕИО, приложение V.В.4-Б (изменено скринингово изследване на ОИСР, анихилация на разтворен органичен въглерод): да не се прибягва до предварително привеждане до работна температура. Не се прилага принципът за междинен интервал от десет дни (еталонен метод). Като критерий за успешна биоразградимост, измерена според теста, се приема резултат от минимум 70 % за двадесет и осем дни.

NB За всички отбелязани по-горе методи, взети от Директива 67/548/ЕИО, може също да се направи консултация в публикацията „Класификация, опаковане и етикетиране на опасните вещества в Европейския съюз“, част 2 „Методи на тестови изпитания“, Европейска комисия, 1997 г., ISBN 92-828-0076-8.


(1)  Тези тестове се считат като най-подходящи за повърхностноактивните вещества.

(2)  Методите, свързани с разтворения органичен въглерод, биха могли да дадат резултати за степента на освобождаване в околната среда, а не за крайното биоразграждане. Методите на манометричната респирометрия, на MITI и на теста, две фази за определяне на биохимичната нужда, кислород в някои случаи не биха били подходящи, защото високата начална концентрация при тестовото изпитване би могла да предизвика инхибиторен ефект.“


ПРИЛОЖЕНИЕ II

„ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ЕТИКЕТИРАНЕ И ИНФОРМАЦИОНЕН ФИШ ЗА СЪСТАВКИТЕ

A.   Етикетиране на съдържанието

Следните разпоредби относно етикетирането са в сила за опаковките на детергенти, продавани за широко потребление.

Използват се следните диапазони, изразени в проценти:

по-малко от 5 %,

5 % или повече, но по-малко от 15 %,

15 % или повече, но по-малко от 30 %,

30 % и повече,

за указване наличието на изброените по-долу компоненти, ако те са добавени в концентрация, надвишаваща 0,2 % от теглото:

фосфати,

фосфонати,

анионни повърхностноактивни вещества,

катионни повърхностноактивни вещества,

амфотерни повърхностноактивни вещества,

нейоногенни повърхностноактивни вещества,

кислородни повърхностноактивни вещества за избелване,

хлорни повърхностноактивни вещества за избелване,

EDTA (етилен-диамин-три-хидроокси ацетат) и соли,

NTA (нитрилоцетна киселина) и соли,

феноли и халогенирани феноли,

парадихлоробензен,

ароматни въглеводороди,

алифатни въглеводороди,

халогенирани въглеводороди,

сапун,

зеолити,

поликарбоксилати.

Указва се класът на следните съставни компоненти, ако са прибавени, независимо от концентрацията им:

ензими,

дезинфектанти,

оптични избелители,

парфюми.

Ако са прибавени консервантни вещества, те се посочват независимо от концентрацията им, като се използва във възможно най-голяма степен общата номенклатура, въведена съгласно член 8 от Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметичните продукти (1).

Ако са прибавени аромати, които могат да предизвикат алергия, в концентрации, надвишаващи 0,01 % от теглото, и ако те присъстват в списъка на веществата в част I от приложение III към Директива 76/768/ЕИО, като резултат от нейното изменение с Директива 2003/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) за включване на ароматните алергенни вещества от списъка, първоначално установен от Научния комитет по козметичните средства и нехранителните продукти (SCCNFP) в неговото становище SCCNFP/0017/98, тези аромати се указват с помощта на номенклатурата на споменатата по-горе директива, като това се отнася и за всяко друго алергенно ароматно вещество, добавено по-късно в част I от приложение III към Директива 76/768/ЕИО в рамките на адаптирането на това приложение към техническия прогрес.

Когато в зависимост от риска впоследствие от SCCNFP са установени индивидуални пределни стойности на концентрация, Комисията предлага да се извърши приемането съгласно член 12, параграф 2 на тези пределни стойности, които заменят предишната пределна стойност от 0,01 %.

Върху опаковката трябва да бъде посочен адресът на интернет страницата, на който е възможно получаването на списъка с компонентите, предвиден в раздел Г от приложение VII.

За детергентите, които са предназначени за използване единствено в промишления и учрежденския сектор, без да се продават за широко потребление, не е необходимо да се съблюдават посочените по-горе изисквания, ако съответната информация е предоставена чрез технически фишове, фишове за безопасност или по всеки друг подобен начин.

Б.   Етикетиране на информацията за дозировка

В съответствие с предписанията на член 11, параграф 4 при етикетирането се прилагат следните разпоредби за опаковките на детергентите, продавани за широко потребление. Опаковките на детергентите, които се продават за широко потребление и са предназначени за изпиране на тъкани, трябва да съдържат следните данни:

препоръчителните количества и/или указания за дозиране, изразени в милилитри или в грамове, съответстващи на нормалното натоварване на една перална машина, за използване с мека, средно твърда и твърда вода, както и указания за един или два цикъла на пране,

при „класическо“ пране — броят на стандартните зареждания на една перална машина с „нормално замърсени“ текстилни изделия, а при пране на фини текстилни изделия — броят на стандартните зареждания на една перална машина с леко замърсени текстилни изделия, които могат да бъдат изпрани със съдържанието на една опаковка, при използване на вода със средна твърдост, отговаряща на 2,5 милимола CaCO3/л,

ако заедно с продукта се предоставя дозаторна чашка, нейната вместимост се отбелязва също в милилитри или в грамове и се посочват указания за дозата детергент, съответстващ за нормалното количество дрехи за едно изпиране с перална машина, съответно при използване на мека, средно твърда и твърда вода.

Нормалното тегло дрехи за едно изпиране с перална машина е 4,5 kg сух текстил при „класическо“ пране и 2,5 kg сух текстил при „специални“ видове пране според определенията, дадени в Решение 1999/476/ЕО на Комисията от 10 юни 1999 г. за установяване на екологичните критерии за предоставяне на екоетикет на Общността за перилните детергенти (3). Даден детергент се счита за „класически“ освен когато производителят предвижда предимно употреба на детергента, при която се щадят тъканите, например пране при ниска температура, при нежни и цветни материи.

В.   Информационен фиш за съставките

При изброяването на съставките в информационния фиш, посочен в член 9, параграф 3, се прилагат следните разпоредби.

Информационният фиш посочва наименованието на детергента и името на производителя.

Всички съставки трябва да бъдат отбелязани; те се изброяват в низходящ ред на концентрацията им и списъкът се подразделя в следните диапазони от стойности, изразени в проценти от теглото:

10 % или повече,

1 % или повече, но по-малко от 10 %,

0,1 % или повече, но по-малко от 1 %,

по-малко от 0,1 %.

Примесите не се считат за съставки.

„Съставка“ означава всяко вещество от синтетичен или естествен произход, включено преднамерено в състава на даден детергент. За целите на настоящото приложение парфюмът, етеричното масло или оцветителят трябва да бъдат считани като отделни съставки и нито едно от съдържащите се в тях вещества не трябва да фигурира в списъка с изключение на предизвикващите алергия аромати, посочени в списъка на веществата от приложение III, част 1 от Директива 76/768/ЕИО, ако общата концентрация на предизвикващата алергия съставка в детергента надвишава пределната стойност, указана в раздел А.

За всеки съставен компонент се посочват общоприетото химично име или името по IUPAС (4), и когато има такива, наименованието по INCI (5), номерът по CAS и името, с което той фигурира в Европейската фармакопея.

Г.   Публикуване на списъка на съставките

Производителите трябва да публикуват на интернет страницата фиша, който съдържа списъка на отбелязаните по-горе съставки, с изключение на следната информация:

информацията относно диапазоните от стойности, изразени в проценти от теглото, не е задължителна,

номерата по CAS не са задължителни,

наименованието на дадена съставка трябва да бъде давано според номенклатурата INCI; ако това наименование не е налично, трябва да се използва името от Европейската фармакопея. Ако нито едно от тези две наименования не е налично, трябва да се използва обикновеното химично име или името по IUPAС. За парфюмите трябва да се използва наименованието „парфюм“. За оцветителите трябва да се използва наименованието „оцветител“. Парфюмът, етеричното масло или оцветителят трябва да бъдат считани като отделни съставки и нито едно от съдържащите се в тях вещества не трябва да фигурира в списъка с изключение на предизвикващите алергия аромати, посочени в списъка на веществата от приложение III, част 1 от Директива 76/768/ЕИО, ако общата концентрация на предизвикващата алергия съставка в детергента надвишава пределната стойност, указана в раздел А.

Достъпът до интернет страницата не трябва да зависи от никакво ограничение или условие; съдържанието на сайта трябва да се актуализира. Интернет страницата трябва да съдържа препратка към сайта Pharmacos на Комисията или към всеки друг специален сайт, интернет страницата на който има таблица за съответствие между наименованията по номенклатурата INCI, по Европейската фармакопея и номерата по CAS.

Това задължение не се прилага спрямо детергентите за промишлени или учрежденски цели, нито спрямо повърхностноактивните вещества, предназначени за детергенти за промишлени или учрежденски цели, за които има на разположение технически фиш или фиш за безопасност.


(1)  ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169. Директива, последно изменена с Директива 2005/80/ЕО на Комисията (ОВ L 303, 22.11.2005 г., стр. 32).

(2)  ОВ L 66, 11.3.2003 г., стр. 26.

(3)  ОВ L 187, 20.7.1999 г., стр. 52. Решение, последно изменено с Решение 2003/200/ЕО (ОВ L 76, 22.3.2003 г., стр. 25).

(4)  Международен съюз по чиста и приложна химия.

(5)  Международна номенклатура на козметичните съставки.“


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

189


32006L0065


L 198/11

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/65/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 19 юли 2006 година

за изменение на Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно козметични продукти с цел адаптиране на приложения II и III към нея към техническия напредък

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на козметични продукти (1), и по-специално член 8, параграф 2 от нея,

след консултация с Научния комитет за козметични продукти и нехранителни продукти, предназначени за потребители,

като има предвид, че:

(1)

След публикуването на едно научно изследване през 2001 г. под заглавие „Use of permanent hair dyes and bladder cancer risk“ Научния комитет по козметични продукти и нехранителни продукти, предназначени за потребители (SCCNFP) направи заключението, че потенциалните рискове са повод за загриженост. Тя препоръча Комисията да предприеме по-нататъшни стъпки с оглед осъществяване на контрол над употребата на химикали за бои за коса.

(2)

В добавка SCCNFP препоръча всеобхватна стратегия за оценка на безопасността на боите за коса, включваща изискванията за изпитване на козметичните съставки на боите за коса за наличие на потенциал на генотоксичност/мутагенност.

(3)

Въз основа на становищата на SCCNFP Комисията съвместно с държавите-членки и заинтересованите лица съгласува всеобхватна стратегия за регулиране на боите за коса, в съответствие с която към промишлеността бе предявено изискване за предаване на досиетата с научните данни за боите за коса, които да бъдат подложена на оценка в SCCNFP.

(4)

Бе решено на първия етап от реализиране на стратегията да се даде приоритет на веществата за трайните бои за коса, към които по време на публичните консултации в защита на тяхната употреба за производството на бои за коса не бе проявен явен интерес. Във връзка с това тези вещества следва да бъдат забранени.

(5)

В съответствие със становището на SCCNFP някои азо бои водят до риск за здравето на потребителите. Във връзка с това те бяха заличени от положителния списък на оцветителите, разрешени за употреба в козметични продукти, съдържащ се в приложение IV към Директива 76/768/ЕИО. Поради същата причина те следва също да се забранят за употреба в боите за коса.

(6)

По отношение на веществата за бои за коса, временно разрешени в част 2 на приложение III към Директива 76/768/ЕИО, периодът на временна употреба следва да се удължи.

(7)

Следователно, приложения II и III към Директива 76/768/ЕИО трябва да бъдат съответно изменени.

(8)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по козметични продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложения II и III към Директива 76/768/ЕИО са изменени в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

Държавите-членки вземат всички необходими мерки за да гарантират, че считано от 1 декември 2006 г. най-късно нито един козметичен продукт, който не отговаря на изискванията на настоящата директива, не се пуска на пазара от производителите на Общността или от вносителите, установили се в пределите на Общността, нито се продава, нито се предоставя на крайния потребител.

Член 3

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 септември 2006 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби, както и таблица на съответствията между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официално им публикуване. Условията и реда на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на 20-ия ден след нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 юли 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169. Директива, последно изменена с Директива 2005/80/ЕО на Комисията (ОВ L 303, 22.11.2005 г., стр. 32).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Директива 76/768/ЕИО се изменят, както следва:

1.

В приложение II се добавят следните референтни номера 1212—1233:

Референтен номер

Химическо наименование

№ по CAS

„1212

6-метокси-2,3-пиридиндиамин и неговата сол HCl, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

94166-62-8

1213

2,3-нафталендиол, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

92-44-4

1214

2,4-диаминодифениламин, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

136-17-4

1215

2,6-бис(2-хидроксиетокси)-3,5-пиридиндиамин и неговата сол HCl, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

117907-42-3

1216

2-метоксиметил-p-аминофенол и неговата сол HCl, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

29785-47-5

1217

4,5-диамино-1-метилпиразол и неговата сол HCl, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

20055-01-0

1218

4,5-диамино-1-((4-хлорофенил)метил)-1H-пиразол сулфат, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

163183-00-4

1219

4-хлоро-2-аминофенол, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

95-85-2

1220

4-хидроксиндол, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

2380-94-1

1221

4-метокситолуол-2,5-диамин и неговата сол HCl, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

56496-88-9

1222

5-амино-4-флуоро-2-метилфенол сулфат, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

163183-01-5

1223

N,N-диетил-m-аминофенол, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

91-68-9

1224

N,N-диметил-2,6-пиридиндиамин и неговата сол HCl, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

 

1225

N-циклопентил-m-аминофенол, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

104903-49-3

1226

N-(2-метоксиетил)-p-фенилендиамин и неговата сол HCl, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

72584-59-9

1227

2,4-диамино-5-метилфенетол и неговата сол HCl, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

113715-25-6

1228

1,7-нафталендиол, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

575-38-2

1229

3,4-диаминобензоена киселина, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

619-05-6

1230

2-аминометил-p-аминофенол и неговата сол HCl, когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

79352-72-0

1231

Solvent Red 1 (CI 12150), когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

1229-55-6

1232

Acid Orange 24 (CI 20170), когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

1320-07-6

1233

Acid Red 73 (CI 27290), когато се използва като вещество в продуктите за боядисване на коса

5413-75-2“

2.

Колонка „ж“ в част 2 на приложение III се изменя, както следва:

a)

референтните номера 17, 23, 40, 42 се заличават;

б)

в референтните номера 1, 2, 8, 13, 15, 30, 34, 41, 43, 45, 46, 51, 52, 53, 54, 57, 59, 60 датата „31.8.2006 г.“ се заменя с „31.12.2007 г.“;

в)

в референтните номера 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 14, 16, 18, 19, 20, 21, 22, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 31, 32, 33, 35, 36, 37, 38, 39, 44, 47, 48, 49, 50, 55, 56 и 58 датата „31.12.2006 г.“ се заменя с „31.12.2007 г.“.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

193


32006L0052


L 204/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/52/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 5 юли 2006 година

за изменение на Директива 95/2/ЕО относно хранителните добавки, различни от оцветители и подсладители и на Директива 94/35/ЕО относно подсладителите за влагане в храни

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Добавките в храните могат да бъдат одобрени за влагане в храни, само ако съответстват на приложение II към Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителните добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (3).

(2)

Директива 95/2/ЕО (4) съдържа списък с добавките в храните, които могат да се използват в Общността, както и условията за тяхната употреба.

(3)

Директива 94/35/ЕО (5) съдържа списък с подсладители, които могат да се използват в Общността, както и условията за тяхната употреба.

(4)

След приемането на Директиви 95/2/ЕО и 94/35/ЕО е налице технически напредък в областта на добавките в храни. Тези директиви следва да се адаптират с оглед на този напредък.

(5)

Въз основа на становището на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ), изразено на 26 ноември 2003 г., в текущите разрешителни са внесени промени с оглед поддържането нивото на нитрозамините на възможно най-ниски стойности чрез намаляване нивата на нитритите и нитратите, добавяни в храните, като същевременно се поддържа микробиологичната безопасност на хранителните продукти. ЕОБХ препоръчва нивата на нитрити и нитрати да се посочат в законодателството като „добавено количество“. ЕОБХ е на мнение, че добавеното количество нитрит в по-голяма степен от остатъчното количество допринася за потискащото действие срещу C. botulinum. Настоящите разпоредби следва да бъдат изменени така, че максимално допустимите нива, споменати от ЕОБХ, в месните продукти, преминали термична обработка, и в месните продукти, непреминали термична обработка, в сирената и в рибата да са изразени като добавени количества. Във вид на изключение обаче, по отношение на някои традиционно произвеждани месни продукти следва да бъдат определени максимални остатъчни стойности, при условие, че продуктите са установени и идентифицирани по подходящ начин. Определените стойности следва да гарантират, че не се надвишава допустимата дневна доза (ДДД), посочена от Научния комитет по храните през 1990 г. Продуктите, които не са изрично назовани в настоящата директива, но които традиционно се произвеждат по подобен начин (т.е. подобни продукти), ако е необходимо, могат да се категоризират в съответствие с член 5 и 6 от Директива 95/2/ЕО. По отношение на сиренето, стойността следва да се изрази като количество, добавено към млякото, предназначено за производство на сирене. Ако се използва процес, при който добавянето на нитрат следва след отстраняване на суроватката и прибавяне на вода, по тази технология би следвало да се стигне до стойности, които да са идентични със стойностите, които биха били получени, ако нитратът беше добавен направо в млякото за производство на сирене.

(6)

С Директива 2003/114/ЕО за изменение на Директива 95/2/ЕО се изисква от Комисията и ЕОБХ да направят преглед на условията за употребата на E 214—E 219 р-хидроксибензоати и техните натриеви соли преди 1 юли 2004 г. ЕОБХ направи оценка на информацията за безопасността на p-хидроксибензоатите и изрази своето становище на 13 юли 2004 г. За сумата от метиловите и етиловите естери на p-хидроксибензоената киселина и техните натриеви соли ЕОБХ посочи за цялата група ДДД от 0 до 10 mg/kg телесна маса. ЕОБХ счете, че пропил-парахидроксибензоената киселина не следва да се включва в тази група ДДД, тъй като пропил-парахидроксибензоената киселина, противно на метил- и етил-парахидроксибензоената киселина, оказва въздействие върху половите хормони и мъжките полови органи при млади плъхове. Във връзка с това, ЕОБХ не може да препоръча ДДД за пропил-парахидроксибензоената киселина, поради липса на определено ниво-на-неустановен-отрицателен-ефект (NOAEL). Необходимо е от Директива 95/2/ЕО да се изтеглят E 216 пропил-p-хидроксибензоат и E 217 натриев пропил-p-хидроксибензоат. Освен това е необходимо да се преустанови влагането на p-хидроксибензоати в течните диетични хранителни добавки.

(7)

С Решение 2004/374/ЕО на Комисията (6) бе отменено пускането на пазара и вноса на мини-чашки с желе, съдържащи желеобразуващи добавки в храните, производни от морска трева и някои смоли, поради риск от задушаване от тези продукти. След направен преглед на това решение е необходимо да се изключи употребата на някои желеобразуващи добавки в храните при мини-чашки с желе.

(8)

Научният комитет по храните направи оценка на информацията за безопасността на еритритола и изрази своето мнение на 5 март 2003 г. Комитетът заключи, че употребата на еритритола като добавка в храните е приемлива. Наред с това, Комитетът отбелязва, че еритритолът има лаксативен ефект, но при по-голяма доза, отколкото останалите полиоли. Еритритолът се отличава с редица технологични неподсладителни качества, които са важни за широка гама храни, от шоколадовите изделия до млечните изделия. Тук се включват разнообразни функции, например на овкусител, носител, влагозадържащ агент, стабилизатор, сгъстител, набухвател и антислепващ агент. Необходимо е да се разреши употребата на еритритола за прилагане в храните по същия начин, както се прилагат останалите понастоящем разрешени полиоли. Освен това е необходимо да се измени и допълни Директива 94/35/ЕО, тъй като еритритолът може да се използва и за подслаждане, подобно на останалите понастоящем разрешени полиоли.

(9)

Научният комитет по храните направи оценка на информацията за безопасността на соевата хемицелулоза и изрази своето мнение на 4 април 2003 г. Комитетът стигна до заключението, че употребата на соевата хемицелулоза е приемлива в някои храни, по отношение на които бе внесено искането, при спазване на известни нива на влагане. Във връзка с това е целесъобразно да се разреши такава употреба за някои цели. С цел улесняване положението на хора, страдащи от алергии, обаче, такава употреба не следва да се разрешава за необработени храни, в които не се очаква наличието на соя. Така или иначе, потребителите следва да бъдат информирани в случаите, в които дадени продукти съдържат хемицелулоза, извлечена от соя, в съответствие с разпоредбите на Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (7).

(10)

ЕОБХ направи оценка на информацията за безопасността на етил целулозата и изрази своето мнение на 17 февруари 2004 г. ЕОБХ реши да включи етил целулозата в групата ДДД „неуточнени“ за модифицирани целулози, създадена от Научния комитет по храните. Основното приложение на етил целулозата е в хранителните добавки и капсулираните ароматизанти. Употребата на етил целулозата в такъв случай следва да бъде разрешена, подобно на разрешението за други целулози.

(11)

ЕОБХ направи оценка на информацията за безопасността на пулулана и изрази своето мнение на 13 юли 2004 г. ЕОБХ реши, че употребата на пулулана е приемлива като покритие за хранителни добавки — капсули и таблети, както и при освежители на дъха под формата на филми. Следователно е целесъобразно тази употреба да бъде разрешена.

(12)

ЕОБХ направи оценка на информацията за безопасността на третичния бутил-хидроквинон (ТБХК) и изрази своето мнение на 12 юли 2004 година. ЕОБХ определи ДДД от 0 до 0,7 mg/kg телесна маса за този антиоксидант и констатира, че употребата му би била приемлива в някои храни при определени нива на концентрация. Във връзка с това е целесъобразно да се разреши тази добавка.

(13)

Научният комитет по храните направи оценка на информацията за безопасността на скорбялния алуминиев октенил-сукцинат и изрази своето мнение на 21 март 1997 г. Комитетът констатира, че употребата на тази добавка като компонент на микрокапсулирани витамини и каротеноиди може да се разглежда като приемлива. Във връзка с това е целесъобразно да се разреши тази употреба.

(14)

По време на технологичния процес на производство на сирене от пресечено с киселина мляко, към пастьоризираното мляко се добавя E 500ii натриев хидрогенкарбонат с цел смекчаване киселинността, причинена от млечната киселина, до подходяща стойност на pH, като по този начин се създават необходимите условия за растеж на зреещите култури. Във връзка с това е целесъобразно да се разреши употребата на натриев хидрогенкарбонат в производството на сирене от пресечено с киселина мляко.

(15)

Понастоящем употребата на смес от сорбати (E 200, E 202 и E 203) и бензоати (E 210 - E 213) е разрешена по отношение на готвени скариди, предназначени за консервиране. Целесъобразно е това разрешение да бъде разширено по посока употреба на същите за всички готвени ракообразни и мекотели.

(16)

E 551 силициев диоксид е разрешен като носеща основа за оцветители за храни при максимално ниво от 5 %. Употребата на силициев диоксид като носеща основа за оцветители за храни E 171 титаниев диоксид и E 172 железни оксиди и хидроксиди следва също да бъде разрешена при ниво максимум 90 % спрямо пигмента.

(17)

Директива 95/2/ЕО ограничава употребата на добавките, изброени в приложение I към същата директива, в традиционния френски хляб „Pain courant français“. Същото ограничение следва да важи за подобния на него традиционен унгарски хляб. Освен това е целесъобразно да се разреши употребата на аскорбиновата киселина (E 300), натриевия аскорбат (E 301) и калциевия двунатриев EDTA (E 385) в унгарските пастети от черен дроб.

(18)

Необходимо е да се актуализират съществуващите понастоящем разпоредби, отнасящи се за употребата на сулфити (E 220 - E 228) във варените ракообразни, десертното грозде и личи.

(19)

В съответствие с искане от една от държавите-членки и със становището на Научният комитет по храните от 5 март 2003 г. 4-хексилрезорцинолът, който бе разрешен на национално равнище съгласно Директива 89/107/ЕИО, следва да бъде разрешен на ниво Общността.

(20)

Терминологията, използвана в Директива 95/2/ЕО, следва да бъде адаптирана, за да се вземе предвид Директива 89/398/ЕИО на Съвета oт 3 май 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (8), Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. относно сближаването законодателствата на държавите-членки относно хранителните добавки (9), Директива 1999/21/ ЕО на Комисията oт 25 март 1999 г. относно диетичните храни за специални медицински цели (10).

(21)

Следователно Директиви 95/2/ЕО и 94/35/ЕО следва да бъдат съответно изменени,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 95/2/ЕО се изменя, както следва:

1.

Член 1, параграф 3, буква в) се заменя със следния текст:

„в)

„носители“, включително носещи разтворители, представляват вещества, които се употребяват за разтваряне, разреждане, дисперсиране или друго физическо модифициране на добавка в храните или ароматизант, без промяна на тяхната функция (и без самите те да упражняват каквото и да било технологично въздействие), с цел улесняване боравенето, прилагането или употребата им“

2.

В член 3, параграф 2 „готови храни за малки деца“ се заменя с „преработени храни на зърнена основа и бебешки храни“;

3.

Приложенията се изменят в съответствие с приложение I към настоящата директива.

Член 2

Приложението към Директива 94/35/ЕО се изменя в съответствие с приложение II към настоящата директива.

Член 3

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива до 15 февруари 2008 г. с цел:

a)

да се разреши търговията и използването на продукти, които са в съответствие с настоящата директива до 15 февруари 2008 г.;

б)

да се забрани търговията и използването на продукти, които не са в съответствие с настоящата директива до 15 август 2008 г.

Въпреки това, продуктите, пуснати на пазара или етикетирани преди 15 август 2008 г., които не съответстват на настоящата директива, могат да се търгуват до изчерпване на запасите.

Държавите-членки незабавно съобщават на Комисията текста на такива законови, подзаконови и административни разпоредби, както и таблица на съответствието между тях и настоящата директива.

2.   Когато държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, посочени в параграф 1, в тях да се съдържа позоваване на настоящата директива или то да се извършва при официално им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 5 юли 2006 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BORRELL FONTELLES

За Съвета

Председател

P. LEHTOMÄKI


(1)  ОВ C 255, 14.10.2005 г., стр. 59.

(2)  Становище на Европейския парламент от 26 октомври 2005 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 2 юни 2006 г.

(3)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(4)  ОВ L 61, 18.3.1995 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2003/114/ЕО (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 58).

(5)  ОВ L 237, 10.9.1994 г., стр. 3. Директива, последно изменена с Директива 2003/115/ЕО (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 65).

(6)  ОВ L 118, 23.4.2004 г., стр. 70.

(7)  ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 2003/89/ЕО (ОВ L 308, 25.11.2003 г., стр. 15).

(8)  ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

(9)  ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51.

(10)  ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 29. Директива, изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложенията към Директива 95/2/ЕО се изменят, както следва:

1.

Приложение I се изменя, както следва:

a)

в уводната бележка се добавя следната бележка:

„4.

Веществата, изброени със следните номера: E 400, E 401, E 402, E 403, E 404, E 406, E 407, E 407a, E 410, E 412, E 413, E 414, E 415, E 417, E 418 и E 440, не могат да се използват в миничашки с желе, които, съгласно целите на настоящата Директива, се определят като желеобразни бонбони с твърда консистенция, съдържащи се в полутвърди миничашки или миникапсули, предназначени за поглъщане с едно движение чрез упражняване на натиск върху миничашката или миникапсулата с цел изстискване на бонбона в устата.“;

б)

в таблицата се добавя следният ред:

„E 462

Етилцелулоза“;

2.

Приложение II се изменя, както следва:

a)

редът за „узряло сирене“ се заменя със следния текст:

„Узряло сирене

E 170 Калциев карбонат

E 504 Магнезиеви карбонати

E 509 Калциев хлорид

E 575 Глюконо-делта-лактон

quantum satis

E 500ii Натриев хидроген карбонат

quantum satis (само за сирене от пресечено мляко)“

б)

в реда за „Pain courant français“ след думите „Pain courant français“ се добавят следните думи: „Friss búzakenyér, fehér és félbarna kenyerek“;

в)

в реда за „Foiegras, foiegras entier, blocs de foiegras“ след думите „Foiegras, foiegras entier, blocs de foiegras“ се добавят следните думи: „Libamáj, libamáj egészben, libamáj tömbben“;

3.

Приложение III се изменя, както следва:

a)

част A се изменя, както следва:

i)

в таблицата „Сорбати, бензоати и р-хидроксибензоати“, редовете за „E 216 Пропил p-хидроксибензоат“ и „E 217 Натриев пропил p-хидроксибензоат“ се заличават;

ii)

таблицата за храните се изменя, както следва:

следните редове се заличават:

„Скариди, готвени

 

 

 

2 000

 

 

Опашки от омари, приготвени, и пакетирани мариновани приготвени мекотели

2 000

 

 

 

 

 

Добавки към течна диетична храна

 

 

 

 

 

2 000“;

добавят се следните редове:

„Ракообразни и мекотели, готвени

 

1 000

 

2 000

 

 

Хранителни добавки съгласно определението, дадено в Директива 2002/46/ЕО в течна форма (1)

 

 

 

2 000

 

 

думите „Диетична храна, предназначена за специални медицински цели“ се заменят с думите „Диетични храни за специални медицински цели, съгласно определеното в Директива 1999/21/ЕО (2)

б)

в част Б таблицата за храните се изменя, както следва:

редът за „ракообразни и главоноги“ се заменя със следния текст:

„Ракообразни и главоноги:

 

пресни, замразени и дълбоко замразени

150 (3)

ракообразни, от семействата Penaeidae, Solenoceridae, Aristaeidae:

 

до 80 единици

150 (3)

между 80 и 120 единици

200 (3)

над 120 единици

300 (3)

Ракообразни и главоноги

 

готвени

50 (3)

готвени ракообразни, от семействата Penaeidae, Solenoceridae, Aristaeidae:

 

до 80 единици

135 (3)

между 80 и 120 единици

180 (3)

над 120 единици

270 (3)

вписването „Скорбяли (с изключение на скорбялите за храни за отбиване на пеленачета, храни за деца след отбиване и детски храни)“ се замества със следния текст „Скорбяли (с изключение на скорбялите за храни за отбиване на пеленачета, храни за деца след отбиване и обработени храни на зърнена основа и бебешки храни)“;

добавят се следните редове:

„Salsicha fresca

450

Десертно грозде

10

Прясно личи

10 (измерени в части за консумация);“

в)

в част В таблицата за E 249, E 250, E 251 и E 252 се заменя със следния текст:

„E №

Наименование

Храна

Максимално количество, което може да се добави по време на производство (изразено като NaNO2)

Максимална остатъчна концентрация (изразена като NaNO2)

E 249

Калиев нитрит (4)

Месни продукти

150 mg/kg

 

E 250

Натриев нитрит (4)

Стерилизирани месни продукти

(Fo >3,00) (5)

100 mg/kg

 

 

 

Традиционни месни продукти, приготовлявани чрез потапяне с цел консервиране (1):

Wiltshire bacon (1.1);

Entremeada, entrecosto, chispe, orelheira e cabeça (salgados)

Toucinho fumado (1.2);

и други подобни продукти

 

175 mg/kg

 

 

Wiltshire ham (1.1);

и други подобни продукти

 

100 mg/kg

 

 

Rohschinken, nassgepökelt (1.6);

и други подобни продукти

 

50 mg/kg

 

 

Консервиран език (1.3)

 

 

 

 

Традиционни продукти от сушено консервирано месо (2):

Бекон сушен консервиран (2.1);

и други подобни продукти

 

175 mg/kg

 

 

Шунка сушена консервирана (2.1);

Jamón curado, paleta curada, lomo embuchado y cecina (2.2)

Presunto, presunto da pá and paio do lombo (2.3);

и други подобни продукти

 

100 mg/kg

 

 

Rohschinken, trockengepökelt (2.5);

и други подобни продукти

 

50 mg/kg

 

 

Други традиционни консервирани продукти (3):

 

 

 

 

Vysočina

Selský salám

Turistický trvanlivý salám

Poličan

Herkules

Lovecký salám

Dunajská klobása

Paprikáš (3.5);

и други подобни продукти

180 mg/kg

 

 

 

Rohschinken, trocken-/nassgepökelt (3.1);

и други подобни продукти

Желирано телешко и гърди (3.2)

 

50 mg/kg

E 251

E 252

Калиев нитрат (6)

Натриев нитрат (6)

Месни продукти, непреминали термична обработка

150 mg/kg

 

 

 

Традиционни продукти от месо, консервирано чрез потапяне (1):

 

 

 

 

Kylmäsavustettu poronliha/ Kallrökt renkött (1.4);

300 mg/kg

 

 

 

Wiltshire bacon and Wiltshire ham (1.1);

Entremeada, entrecosto, chispe, orelheira e cabeça (salgados),

Toucinho fumado (1.2);

Rohschinken, nassgepökelt (1.6);

и други подобни продукти

 

250 mg/kg

 

 

Bacon, Filet de bacon (1.5);

и други подобни продукти

 

250 mg/kg без добавка на E 249 или E 250

 

 

Консервиран език (1.3)

 

10 mg/kg

 

 

Традиционни продукти от сушено консервирано месо (2):

Бекон сушен консервиран ишунка сушена консервирана (2.1);

Jamón curado, paleta curada, lomo embuchado y cecina (2.2);

 

250 mg/kg

 

 

Presunto, presunto da pá and paio do lombo (2.3);

Rohschinken, trockengepökelt (2.5);

и други подобни продукти

 

 

 

 

Jambon sec, jambon sel sec et autres pièces maturées séchées similaires (2.4)

 

250 mg/kg без добавка на E 249 или E 250

 

 

Други традиционни продукти от консервирано месо (3):

Rohwürste (Salami and Kantwurst) (3.3);

300 mg/kg (без добавка на E 249 или E 250)

 

 

 

Rohschinken, trocken-/nassgepökelt (3.1);

и други подобни продукти

 

250 mg/kg

 

 

Salchichón y chorizo tradicionales de larga curación (3.4);

Saucissons secs (3.6);

и други подобни продукти

250 mg/kg (без добавка на E 249 или E 250)

 

 

 

Jellied veal and brisket (3.2);

 

10 mg/kg

 

 

Твърдо, полутвърдо и полумеко сирене

150 mg/kg в млякото на сиренето или равностойно количество, ако е добавено след отстраняването на суроватката и добавянето на вода

 

 

 

Аналог на сиренето на млечна основа

 

 

 

Маринована херинга и цаца

500 mg/kg

 

1

Месните продукти се потапят в консервиращ разтвор, съдържащ нитрити и/или нитрати, сол и други съставки. Месните продукти могат да преминат и по-нататъшна обработка, например пушене.

1.1

В месото се инжектира консервиращ разтвор, след което се потапя за консервиране в течение на 3 до 10 дни. Саламурата, в която се потапят месните продукти, освен другото, съдържа и микробиологични култури за стартиране на дадени микробиологични процеси.

1.2

Потапяне с цел консервиране за 3 до 5 дни. Продуктът не преминава през термична обработка и се отличава с висока водна активност.

1.3

Потапяне с цел консервиране за поне 4 дни като се вари предварително.

1.4

В месото се инжектира консервиращ разтвор, след което се потапя за консервиране. Времето за консервиране е между 14 и 21 дни, след което се оставя време за зреене при студено пушене за 4—5 седмици.

1.5

Потапяне с цел консервиране за 4 до 5 дни при 5—7 °C, след което се оставя за зреене, обикновено 24—40 часа при 22 °C, евентуално се опушва в течение на 24 часа при 20—25 °C и се съхранява 3-6 седмици при 12—14 °C.

1.6

Времето за консервиране е в зависимост от формата и теглото на парчетата месо, като средното е приблизително 2 дни/kg, след което се оставя време за стабилизиране/зреене.

2

Сухият процес на консервиране включва прилагане на консервиращата смес на сухо като консервиращата смес съдържа нитрити и/или нитрати, сол и други съставки по повърхността на месото, след което се оставя време за стабилизиране/зреене. Месните продукти могат да преминат и по-нататъшна обработка, например пушене.

2.1

Консервиране на сухо, след което се оставят поне 4 дни за зреене.

2.2

Консервиране на сухо, съчетано с период за стабилизиране с продължителност най-малко 10 дни и период за зреене с продължителност над 45 дни.

2.3

Консервиране на сухо в течение на 10 дo 15 дни, съчетано с период за стабилизиране с продължителност най-малко 35 до 40 дни и период за зреене с продължителност най-малко два месеца.

2.4

Консервира се на сухо в течение на 3 дни + 1 ден/kg, след което се оставя 1 седмица период след соленето и период на отлежаване/съзряване между 45 дни и 18 месеца.

2.5

Времето за консервиране е в зависимост от формата и теглото на парчетата месо, като средното е приблизително 10—14 дни, след което се оставя време за стабилизиране/зреене.

3

Потапяне с цел консервиране и консервиране на сухо, използвани в комбинация или в случаите, в които в съставния продукт е включен нитрит и/или нитрат или когато в продукта преди варене се инжектира консервиращ разтвор. Продуктите могат да преминат и по-нататъшна обработка, например пушене.

3.1

Потапяне с цел консервиране и консервиране на сухо, използвани в комбинация (без инжектиране на консервиращ разтвор). Времето за консервиране е в зависимост от формата и теглото на парчетата месо, като средното е приблизително 14—35 дни, след което се оставя време за стабилизиране/зреене.

3.2

Инжектиране на консервиращ разтвор, след което след минимум 2 дни следва варене в кипяща вода в течение на не повече от 3 часа.

3.3

Продуктът има период на зреене минимум 4 седмици и се отличава със съотношение вода/белтъчини под 1,7.

3.4

Период на зреене минимум 30 дни.

3.5

Сушеният продукт се вари при 70 °C, след което следва 8—12-дневен процес на сушене и пушене. Ферментиралият продукт подлежи на 14—30-дневен триетапен ферментационен процес, след което следва пушене.

3.6

Сурова ферментирала сушена наденица без добавка от нитрити. Продуктът ферментира при температури в диапазона 18—22 °C или по-ниско (10—12 °C), след което следва период за отлежаване/узряване с продължителност минимум 3 седмици. Продуктът има съотношение вода/белтъчини под 1,7.“;

г)

Част Г се изменя, както следва:

i)

Бележката се заменя със следния текст: „* в таблицата се отнася до правилото за пропорционалността: когато се използват комбинации от галати, ТБХК, БХА и БХТ, отделните концентрации следва задължително да се намалят пропорционално.“;

ii)

ред E 310 до E 321 и ред E 310 до E 320 се заменят със следния текст:

„E 310

Пропил галат

Мазнини и масло за професионално производство на храни, преминали термична обработка

200 (галати, ТБХК и БХА, поотделно или в комбинация)

E 311

Октил галат

Масло за пържене и мазнина за пържене, с изключение на зехтин от маслинено кюспе

100 * (БХТ)

E 312

Додецил галат

 

 

E 319

Третичен бутил-хидроквинон (ТБХК)

Свинска мас, рибено масло, говежда и овча лой, мазнина от птици

И двете изразени в мазнина

E 320

Бутилиран хидроксианизол (БХА)

Смеси за кейкове

Храни за закуска на основата на зърнени култури

Мляко на прах за автомати за правене на напитки

200 (галати, ТБХК и БХА, поотделно или в комбинация)

E 321

Бутилиран хидрокситолуол (БХТ)

Дехитратирани супи и бульони

Сосове

Дехидратирано месо

Обработени ядки

Предварително сварени житни

Изразени в мазнина

 

 

Подправки

200 (галати и БХА, поотделно или в комбинация) изразени в мазнини

 

 

Дехидратирани картофи

25 (галати, ТБХК и БХА, поотделно или в комбинация)

 

 

Дъвка

Хранителни добавки по смисъла на определението, дадено в Директива 2002/46/ЕО

400 (галати, ТБХК, БХТ и БХА, поотделно или в комбинация)

 

 

Етерични масла

1 000 (галати, ТБХК и БХА, поотделно или в комбинация)

 

 

Овкусители, различни от етеричните масла

100 * (галати, поотделно или в комбинация)

200 * (ТБХК и БХА, поотделно или в комбинация)“;

iii)

добавя се следният ред:

„E 586

4-Хексилрезорцинол

Пресни, замразени и дълбоко замразени ракообразни

2 mg/kg като остатъчни стойности в месото на ракообразни

;“

4.

Приложение IV се изменя, както следва:

a)

редът за E 385 се заменя със следния текст:

E 385

Калциев двунатриев етилен

– диамин – тетра-ацетат (калциев двунатриев ЕДТА)

Емулгирани сосове

75 mg/kg

 

 

Диамин тетраацетат(Калциев двунатриев EDTA)Консервирани и бутилирани бобови растения без шушулките, бобови растения с шушулките, гъби и артишок

250 mg/kg

 

 

Консервирани и бутилирани ракообразни и мекотели

75 mg/kg

 

 

Консервирана и бутилирана риба

75 mg/kg

 

 

Мазнини за намазване по смисъла на определението, дадено в приложение Б и В към Регламент (ЕО) № 2991/94 (7), със съдържание на мазнини 41 % или по-малко

100 mg/kg

 

 

Замразени и дълбоко замразени ракообразни

75 mg/kg

 

 

Libamáj, egészben és tömbben

250 mg/kg

б)

след реда за E 967 се добавя следният ред:

„E 968

Еритритол

Храни общо (с изключение на напитките и храните, упоменати в член 2, параграф 3)

колкото е достатъчно

 

 

Замразена и дълбоко замразена непреработена риба, ракообразни, мекотели и и главоноги

колкото е достатъчно

 

 

Ликьори

колкото е достатъчно

 

 

За цели, различни от подслаждане“;

в)

добавя се следният ред:

„E 426

Соева полицелулоза

Напитки на млечна основа, предназначени за продажба на дребно

5 g/l

 

 

Хранителни добавки по смисъла на определението, дадено в Директива 2002/46/ЕО

1,5 g/l

 

 

Емулгирани сосове

30 g/l

 

 

Предварително опаковани фини печива, предназначени за продажба на дребно

10 g/kg

 

 

Предварително опаковани готови за консумация източни фидета, предназначени за продажба на дребно

10 g/kg

 

 

Предварително опакован готов за консумация ориз, предназначен за продажба на дребно

10 g/kg

 

 

Предварително опаковани обработени картофени и оризови продукти (включително замразени, дълбоко замразени, охладени и сушени обработени продукти), предназначени за продажба на дребно

10 g/kg

 

 

Дехидратирани, концентрирани, замразени и дълбоко замразени яйчни продукти

10 g/kg

 

 

Желирани бонбони, с изключение на желираните минибонбони;

10 g/kg“;

г)

в ред E 468 думите „Твърди диетични добавки“ се заменят с думите „Хранителни добавки по смисъла на определението, дадено в Директива 2002/46/ЕО, които се доставят в твърда форма“;

д)

в ред E 338 до E 452 думите „Диетични добавки“ се заменят с думите „Хранителни добавки по смисъла на определението, дадено в Директива 2002/46/ЕО“;

е)

в ред E 405, ред E 416, ред E 432 до E 436, ред E 473 и E 474, ред E 475, ред E 491 до E 495, ред E 551 до E 559, и ред E 901 до E 904, думите „Диетични хранителни добавки“ се заменят с думите „Хранителни добавки по смисъла на определението, дадено в Директива 2002/46/ЕО“;

ж)

в ред E 1201 и E 1202 думите „Диетични хранителни добавки във формата на таблети и филмтаблети“ се заменят с думите „Хранителни добавки по смисъла на определението, дадено в Директива 2002/46/ЕО във формата на таблети и филмтаблети“;

з)

в ред E 405, ред E 432 до E 436, ред E 473 и E 474, ред E 475, ред E 477, ред E 481 и E 482, ред E 491 до E 495 думите „Диетична храна, предназначена за специални медицински цели“ се заменят с думите „Диетични храна, предназначени за специални медицински цели по смисъла на определението, дадено в Директива 1999/21/ЕО“;

и)

ред E 1505 до E 1520 се заменя със следния текст:

„E 1505

Триетицитрат

Овкусители

3 g/kg от всички източници в храните консумирани или преобразувани в съответствие с указанията на производителя, поотделно или в комбинация. По отношение на напитките, с изключение на крем-ликьорите, максималната концентрация на E 1520 следва да е 1 g/l.“;

E 1517

Глицерил диацетат (диацетин)

 

 

E 1518

Глицерил триацетат (триацетин)

 

 

E 1520

Пропан-1,2-диол (пропилен гликол)

 

 

к)

добавят се следните редове:

„E 1204

Пулулан

Хранителни добавки по смисъла на определението, дадено в Директива 2002/46/ЕО под формата на капсули и таблети

колкото е достатъчно

 

 

Освежители на дъха микробонбони във формата на филми

колкото е достатъчно

E 1452

Скорбялен алуминий

Октенил сукцинатКапсулирани витаминни препапарти в хранителни добавки по смисъла на определението, дадено в Директива 2002/46/ЕО

35 g/kg в хранителната добавка“;

5.

Приложение V се изменя, както следва:

a)

след реда за E 967 се добавя следния ред:

„E 968

Еритритол“;

 

б)

след реда за E 466 се добавя следния ред:

„E 462

Етилцелулоза“;

 

в)

в третата колонка в реда за E 551 и E 552 се добавя следното изречение:

„За E 551: в E 171 титанов диоксид и E 172 железни окиси и хидроокиси (максимум 90 % спрямо пигмента).“;

6.

В приложение VI се изменя, както следва:

a)

в първия, втория и третия параграф от уводната бележка „готови храни за малки деца“ се замества с текста „преработени храни на зърнена основа и бебешки храни“;

б)

в част 3, в заглавието, в ред E 170 до E 526, ред E 500, E 501 и E 503, ред E 338, ред E 410 до E 440, ред E 1404 до E 1450 и ред E 1451 „готови детски храни“ се замества с текста „преработени храни на зърнена основа и бебешки храни“;

в)

в част 4, след ред E 472в се добавя следният текст:

„E 473

Естери на захарозата от мастни киселини

120 mg/l

Продукти, съдържащи хидролизирани белтъчини, пептиди и аминокиселини“.


(1)  Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51).“

(2)  Директива 1999/21/ЕО на Комисията (ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 29).

(3)  В части за консумация.“

(4)  Когато е етикетиран „за използване в храни“, нитритът може да се продава само като смес с готварска сол или със заместител на готварската сол.

(5)  Стойността Fo 3 е равна на 3 минути нагряване при 121 °C (намаляване на бактериалното натоварване на 1 милиард спори на всеки 1 000 кутии до една спора на хиляда кутии).

(6)  Нитратите могат да присъстват в някои месни продукти, преминали термична обработка, в резултат от естественото превръщане на нитритите в нитрати в нискокиселинна среда.

1

Месните продукти се потапят в консервиращ разтвор, съдържащ нитрити и/или нитрати, сол и други съставки. Месните продукти могат да преминат и по-нататъшна обработка, например пушене.

1.1

В месото се инжектира консервиращ разтвор, след което се потапя за консервиране в течение на 3 до 10 дни. Саламурата, в която се потапят месните продукти, освен другото, съдържа и микробиологични култури за стартиране на дадени микробиологични процеси.

1.2

Потапяне с цел консервиране за 3 до 5 дни. Продуктът не преминава през термична обработка и се отличава с висока водна активност.

1.3

Потапяне с цел консервиране за поне 4 дни като се вари предварително.

1.4

В месото се инжектира консервиращ разтвор, след което се потапя за консервиране. Времето за консервиране е между 14 и 21 дни, след което се оставя време за зреене при студено пушене за 4—5 седмици.

1.5

Потапяне с цел консервиране за 4 до 5 дни при 5—7 °C, след което се оставя за зреене, обикновено 24—40 часа при 22 °C, евентуално се опушва в течение на 24 часа при 20—25 °C и се съхранява 3-6 седмици при 12—14 °C.

1.6

Времето за консервиране е в зависимост от формата и теглото на парчетата месо, като средното е приблизително 2 дни/kg, след което се оставя време за стабилизиране/зреене.

2

Сухият процес на консервиране включва прилагане на консервиращата смес на сухо като консервиращата смес съдържа нитрити и/или нитрати, сол и други съставки по повърхността на месото, след което се оставя време за стабилизиране/зреене. Месните продукти могат да преминат и по-нататъшна обработка, например пушене.

2.1

Консервиране на сухо, след което се оставят поне 4 дни за зреене.

2.2

Консервиране на сухо, съчетано с период за стабилизиране с продължителност най-малко 10 дни и период за зреене с продължителност над 45 дни.

2.3

Консервиране на сухо в течение на 10 дo 15 дни, съчетано с период за стабилизиране с продължителност най-малко 35 до 40 дни и период за зреене с продължителност най-малко два месеца.

2.4

Консервира се на сухо в течение на 3 дни + 1 ден/kg, след което се оставя 1 седмица период след соленето и период на отлежаване/съзряване между 45 дни и 18 месеца.

2.5

Времето за консервиране е в зависимост от формата и теглото на парчетата месо, като средното е приблизително 10—14 дни, след което се оставя време за стабилизиране/зреене.

3

Потапяне с цел консервиране и консервиране на сухо, използвани в комбинация или в случаите, в които в съставния продукт е включен нитрит и/или нитрат или когато в продукта преди варене се инжектира консервиращ разтвор. Продуктите могат да преминат и по-нататъшна обработка, например пушене.

3.1

Потапяне с цел консервиране и консервиране на сухо, използвани в комбинация (без инжектиране на консервиращ разтвор). Времето за консервиране е в зависимост от формата и теглото на парчетата месо, като средното е приблизително 14—35 дни, след което се оставя време за стабилизиране/зреене.

3.2

Инжектиране на консервиращ разтвор, след което след минимум 2 дни следва варене в кипяща вода в течение на не повече от 3 часа.

3.3

Продуктът има период на зреене минимум 4 седмици и се отличава със съотношение вода/белтъчини под 1,7.

3.4

Период на зреене минимум 30 дни.

3.5

Сушеният продукт се вари при 70 °C, след което следва 8—12-дневен процес на сушене и пушене. Ферментиралият продукт подлежи на 14—30-дневен триетапен ферментационен процес, след което следва пушене.

3.6

Сурова ферментирала сушена наденица без добавка от нитрити. Продуктът ферментира при температури в диапазона 18—22 °C или по-ниско (10—12 °C), след което следва период за отлежаване/узряване с продължителност минимум 3 седмици. Продуктът има съотношение вода/белтъчини под 1,7.“;

(7)  ОВ L 316, 9.12.1994 г.“


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложението към Директива 94/35/ЕО се изменя, както следва:

1.

в първата колонка в реда за E 420 до E 967, се добавя „E 968“;

2.

във втората колонка в реда за E 420 до E 967, се добавя „Еритритол“.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

206


32006D0600


L 244/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 4 септември 2006 година

относно установяване на класове за реакция на външен огън за някои строителни продукти по отношение на сандвич-панели с двустранно метално покритие

(нотифицирано под номер C(2006) 3883)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/600/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/106/ЕИО от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), и по-специално член 20, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 89/106/ЕИО предвижда, че с оглед вземане предвид на различните нива на защита при строително-монтажните работи на национално, регионално или местно ниво е възможно да се наложи изготвянето на класове тълкувателни документи, съответстващи на резултатността на продуктите по отношение на всяко основно изискване. Тези документи са публикувани под формата на „Съобщение на Комисията относно тълкувателните документи към Директива 89/106/ЕИО (2)“.

(2)

По отношение на основното изискване за безопасност в случай на пожар в тълкувателен документ № 2 са изброени редица взаимосвързани мерки, които в своята съвкупност определят многостранното разработване в държавите-членки на стратегията за безопасност при пожар.

(3)

Тълкувателен документ № 2 определя една от тези мерки като ограничаване произвеждането и разпространението на огън и дим в дадено пространство чрез ограничаване потенциала на строителните продукти за спомагане за пълното развитие на даден пожар.

(4)

Степента на това ограничение може да се изрази само като различни степени на капацитет на продуктите по своята реакция на огън във вида им при крайното им приложение.

(5)

Като хармонизирано разрешение в Решение 2001/671/ЕО на Комисията от 21 август 2001 г. относно приложение на Директива 89/106/ЕИО на Съвета относно класификацията за реакцията на външен огън на покриви и покривни покрития (3), беше приета система класове.

(6)

По отношение на някои строителни продукти е необходимо да се използва класификацията, установена в Решение 2001/671/ЕО.

(7)

В рамките на класификацията, предвидена в Решение 2001/671/ЕО реакцията на външен огън на някои покриви и покривни покрития е добре установена и достатъчно добре позната на регулаторните органи, отговарящи за противопожарната защита в държавите-членки, така че те не изискват изпитване специално на тази техническа характеристика.

(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителството,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Строителните продукти, които отговарят на всички изисквания за характеристики относно реакция на външен огън без нужда от по-нататъшни изпитвания, са дадени в приложението.

Член 2

Конкретните класове, които се прилагат по отношение на различните строителни продукти, в рамките на класификацията за устойчивост на външен огън, приета в Решение 2001/671/ЕО, са дадени в приложението към настоящото решение.

Член 3

В случаите, в които това има значение, продуктите се разглеждат по отношение на крайното им приложение.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 4 септември 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12. Директива, последно изменена с Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ C 62, 28.2.1994 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 235, 4.9.2001 г., стр. 20.


ПРИЛОЖЕНИЕ

В таблицата, дадена в настоящото приложение, са изброени строителните продукти, които отговарят на всички изисквания за устойчивост на външен огън без нужда от изпитване.

Таблица

КЛАСОВЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА ВЪНШЕН ОГЪН ЗА НЯКОИ СТРОИТЕЛНИ ПРОДУКТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА САНДВИЧ-ПАНЕЛИ С ДВУСТРАННО МЕТАЛНО ПОКРИТИЕ

Продукт (1)

Подробности за продукта

Материал на сърцевината с минимална плътност

Клас (2)

Панели сандвич с покритие от стомана, неръждаема стомана или алуминий

В съответствие с EN 14509 (1)

PUR 35 kg/m3

или

BROOF (t1)

MW (ламели) 80 kg/m3

или

BROOF (t2)

MW (наковки с цяла ширина) 110 kg/m3

BROOF (t3)

Използвани символи: PUR = полиуретан; MW = минерална вата; PVC = поливинилхлорид; ОТП = общ топлинен потенциал.


(1)  Панели с профилирана външна метална облицовка, включваща:

минимална дебелина 0,4 mm за облицовки от стомана и неръждаема стомана,

минимална дебелина 0,9 mm за облицовки от алуминий,

при всяка надлъжна сглобка между два панела се оставя припокриване на външната метална облицовка, която се простира през свода и минимум 15 mm по обратното лице на свода, или метален капак, който напълно скрива свода на сглобката, или повдигната метална греда по протежението на сглобката,

при всяка напречна сглобка между два панела се оставя припокриване на външната метална облицовка с размер поне 75 mm,

покритие за защита срещу неблагоприятните атмосферни условия, включващо PVC боя, нанесена в течен вид като максималната дебелина на получения сух филм е 0,200 mm, ОТП да не е повече от 8,0 MJ/m2 и максимална маса в сухо състояние 300 g/m2;

или всякакво фино покритие от боя, по-тънко от горното,

минимална реакция по противопожарната класификация D-s3, d0 без защита на ръба в съответствие с EN 13501-1.

(2)  Клас според даденото в таблицата в приложението към Решение 2001/671/ЕО.

Използвани символи: PUR = полиуретан; MW = минерална вата; PVC = поливинилхлорид; ОТП = общ топлинен потенциал.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

209


32006R1329


L 247/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1329/2006 НА КОМИСИЯТА

от 8 септември 2006 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Разяснения 8 и 9 на Комитета за разяснения на международните стандарти за финансови отчети (IFRIC)

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 1725/2003 на Комисията (2) бяха приети някои съществуващи към дата 14 септември 2002 г. международни стандарти и разяснения.

(2)

На 12 януари 2006 г. Комитета за разяснения на международните стандарти за финансови отчети (IFRIC) публикува Разяснение 8 на IFRIC, озаглавено „Обхват на IFRS 2“. В IFRIC 8 е пояснено, че счетоводният стандарт Международен стандарт за финансова отчетност (IFRS) 2 Плащане на базата на акции се прилага по отношение на разпореждания, при които субектът извършва компенсация с превеждане на акции срещу явно нищожен или несъразмерен еквивалент.

(3)

На 1 март 2006 г. IFRIC публикува Разяснение 9 на IFRIC под заглавието „Преоценка на вложените производни ценни книжа“. IFRIC 9 изяснява някои аспекти на обработката на вложените производни ценни книжа съгласно IAS 39 „Финансови инструменти: Признаване и оценяване“.

(4)

Консултацията с Техническата експертна група (ТЕГ) при Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) потвърждава, че IFRIC 8 и IFRIC 9 отговарят на техническите критерии за приемане, формулирани в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1606/2002.

(5)

Следователно Регламент (ЕО) № 1725/2003 трябва съответно да се измени.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Регулаторния комитет по счетоводство,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕО) № 1725/2003 се изменя, както следва:

1.

Разяснение 8 „Обхват на IFRS 2“ на Комитета за разяснения на международните стандарти за финансови отчети (IFRIC) се включва съгласно приложението към настоящия регламент.

2.

Разяснение 9 на IFRIC, озаглавено „Преразглеждане на вложените производни ценни книжа“ се включва съгласно приложението към настоящия регламент.

Член 2

1.

Всяко предприятие прилага IFRIC 8 съгласно формулировката му в приложението към настоящия регламент, най-късно от началната дата на неговата 2006 финансова година, като изключение правят предприятията, за които началото на финансовата година започва през месеците януари, февруари, март или април, и които прилагат IFRIC 8 най-късно от началната дата на неговата финансова 2007 година.

2.

Всяко дружество прилага IFRIC 9 съгласно формулировката му в приложението към настоящия регламент, най-късно от началната дата на неговата 2006 финансова година, като изключение правят предприятията, за които началото на финансовата година започва през месеците януари, февруари, март или април, и които прилагат IFRIC 9 най-късно от началната дата на неговата финансова 2007 година.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 8 септември 2006 година.

За Комисията

Charlie McCREEVY

Член на Комисията


(1)  ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 261, 13.10.2003 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 708/2006 (ОВ L 122, 9.5.2006 г., стр. 19).


ПРИЛОЖЕНИЕ

МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСОВА ОТЧЕТНОСТ

IFRIC 8

IFRIC Разяснение 8 „Обхват на IFRS 2“

IFRIC 9

IFRIC Разяснение 9 „Преоценка на вложените производни ценни книжа“

Възпроизвеждането е позволено в рамките на Европейското икономическо пространство. Всички съществуващи прави са запазени извън ЕИП, с изключение на правото за възпроизвеждане за целите на лична употреба или други честни сделки. Допълнителна информация може да бъде получена от Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB) на Интернет адрес: www.iasb.org.

РАЗЯСНЕНИЕ 8 НА IFRIC

Обхват на IFRS 2

Препратки

IAS 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки

IFRS 2 Плащане на базата на акции

Основа

1.   IFRS 2 се прилага за транзакции с компенсации срещу акции, в които образуванието получава или придобива стоки или услуги. Терминът „стоки“ включва стоково-материални запаси, консумативи, имущество, техника и оборудване, нематериални активи и други нефинансови активи (IFRS 2, параграф 5). Вследствие от това, с изключение на отделни транзакции, които са изключени от обхвата му, IFRS 2 се прилага по отношение на всички транзакции, в които предприятието получава нефинансови активи или услуги като компенсация за емитирането на капиталови инструменти на лицето. IFRS 2 също така се прилага за транзакции, в които предприятието влиза в задължения, във връзка с получените стоки или услуги, които са основани на цената (или стойността) на акциите на предприятието или на други капиталови инструменти на същото.

2.   В някои случаи, обаче, е възможно да се срещнат трудности при доказването, че стоките или услугите са получени (или ще бъдат получени). Например, дадено предприятие може да предостави акции на благотворително предприятие срещу нулева компенсация. Обикновено не е възможно да се идентифицират конкретните стоки или услуги, получени срещу такава транзакция. Подобно положение би могло да възникне при транзакции с други страни.

3.   IFRS 2 изисква транзакциите, при които като компенсации са правени плащания с акции в полза на служители, да се измерват с препратка към реалната стойност на (IFRS 2, параграф 11) (1). Оттук следва, че от образуванието не се изисква да измерва директно реалната стойност на получените от даден служител услуги.

4.   По отношение на транзакции, при които са правени компенсации с превеждане на акции в полза на страни, различни от служителите, в IFRS 2 е посочена поддаваща се на опровергаване презумпция, че реалната стойност на получените стоки или услуги подлежи на надеждна оценка. В такива ситуации, IFRS 2 изисква транзакцията да се измерва по реалната стойност на стоките или услугите в деня, в който предприятието получи стоките или отсрещната страна предостави услуга (IFRS 2, параграф 13). Оттук следва, че е налице основна презумпция за това, че образуванието е в състояние да идентифицира стоките или услугите, получени от страни, различни от служителите. Това дава повод за повдигане на въпроса дали IFRS се прилага в отсъствието на поддаващи се на идентифициране стоки или услуги. Оттук, на свой ред, произтича още един въпрос: дали предприятието е извършило компенсация с превеждане на акции, като поддаващата се на идентифициране получена компенсация (ако е налице) може да бъде по-малка от реалната стойност на компенсацията с превеждане на акции, дали тази ситуация показва, че стоките или услугите действително са получени, въпреки че не са изрично посочени, и следователно се прилага IFRS 2?

5.   Следва да се отбележи, че фразата „реалната стойност на компенсацията с превеждане на акции“ се отнася за реалната стойност на конкретната визирана компенсация с превеждане на акции. Например, по силата на правителственото законодателство от предприятието би могло да се иска то да издаде някаква част от своите акции на граждани от конкретна страна, които могат да се прехвърлят само на други граждани от същата конкретна страна. Такова ограничение при прехвърляне може да повлияе на реалната стойност на визираните акции, като вследствие от това тези акции да останат с реална стойност, която да е по-ниска от реалната стойност на иначе идентични на първите акции, които обаче не подлежат на такива ограничения. В тази ситуация, ако въпросът в параграф 4 възникнеше в контекста на акциите с ограничение, фразата „реалната стойност на компенсацията с превеждане на акции“ би се отнасяла до реалната стойност на акциите с ограничение, а не до реалната стойност на останалите — акциите без ограничение.

Обхват

6.   IFRS 2 се прилага по отношение на транзакции, при които дадено образувание или акционерите от дадено образувание са предоставили капиталови инструменти (2) или са довели до възникване на задължение, по силата на което са задължени да прехвърлят парични средства или други активи срещу сумите, които се основават на цената (или стойността) на акциите на образуванието или други капиталови инструменти на образуванието. Това разяснение се прилага по отношение на такива транзакции, когато получената от образуванието поддаваща се на идентифициране компенсация (или която предстои да бъде получена), включително в пари, или реалната стойност на поддаваща се на идентифициране непарична компенсация (ако такава е налице), се окаже по-малка от реалната стойност на предоставените финансови инструменти или възникналото задължение. При все това обаче това разяснение не се прилага по отношение на транзакции, изключени от обхвата на IFRS 2 в съответствие с параграфи 3—6 от същия IFRS.

Въпрос

7.   Въпросът, засегнат в разяснението, е дали IFRS 2 се прилага по отношение на транзакции, в които предприятието не може да идентифицира конкретно някои или всички получени стоки или услуги.

Съгласие

8.   IFRS 2 се прилага по отношение на отделни транзакции, при които се получават стоки или услуги, например транзакции, в които дадено предприятие получава стоки или услуги като компенсация срещу капиталовите инструменти на същото. Тук се включват транзакциите, при които предприятието не може да идентифицира конкретно някои или всички получени стоки или услуги.

9.   В отсъствие на конкретно поддаващи се на идентифициране стоки или услуги, съществуват други обстоятелства, които могат да посочат, че са получени (или предстои да бъдат получени) стоки или услуги, като в този случай се прилага IFRS 2. В частност, получената от предприятието поддаваща се на идентифициране компенсация (или която предстои да бъде получена), включително в пари, или реалната стойност на поддаваща се на идентифициране непарична компенсация (ако такава е налице), се окаже по-малка от реалната стойност на предоставените финансови инструменти или възникналото задължение, обикновено това обстоятелство показва, че е получена (или предстои да бъде получена) друга компенсация (т.е. неподдаващи се на идентифициране стоки или услуги).

10.   Образуванието измерва получените, поддаващи се на идентифициране, стоки или услуги в съответствие с IFRS 2.

11.   Образуванието измерва получените (или предстоящи да бъдат получени), неподдаващи се на идентифициране, стоки или услуги като разлика между реалната стойност на компенсацията с превеждане на акции и реалната стойност на които и да са получени (или предстоящи да бъдат получени), поддаващи се на идентифициране, стоки или услуги.

12.   Предприятието измерва неподдаващи се на идентифициране стоки или услуги, получени в деня на предоставянето. При все това, що се отнася до транзакциите, уредени в пари в брой, задължението се измерва отново на всяка отчетна дата, докато задължението бъде уредено.

Дата на влизане в сила

13.   Всяко образувание прилага настоящото разяснение за годишни периоди, започващи на 1 май 2006 г. или след това. По-ранното прилагане се насърчава. Ако дадено образувание приложи настоящото разяснение към период, започващ преди 1 май 2006 г., то оповестява този факт.

Преход

14.   Дадено образувание прилага настоящото разяснение със задна дата в съответствие с изискванията от IAS 8, при условие че спазва преходните разпоредби от IFRS 2.


(1)  Съгласно IFRS 2 всички препратки към заети лица включват останалите субекти, предоставящи подобни услуги.

(2)  Тук се включват капиталовите инструменти на образуванието, търговската централа на образуванието и останалите предприятия, които влизат в една и съща група заедно с въпросното образувание.

РАЗЯСНЕНИЕ 9 НА IFRIC

Повторна оценка на вложените производни ценни книжа

Препратки

IAS 39 Финансови инструменти: Признаване и оценяване

IFRS 1 Прилагане за първи път на Международни стандарти за финансово отчитане

IFRS 3 Б изнес комбинации

Основа

1.   IAS 39 параграф 10 описва вложената производна ценна книга като „компонент от хибриден (комбиниран) инструмент, който включва също недериватен основен договор — от което произтича ефектът, че някои парични потоци на комбинирания инструмент варират по начин, подобен на отделна производна ценна книга“.

2.   IAS 39 параграф 11 изисква всяка вложена производна ценна книга да бъде отделена от основния договор и се осчетоводява като производна ценна книга тогава и само тогава, когато:

a)

икономическите характеристики и рисковете от вложената вторична ценна книга не са тясно свързани с икономическите характеристики и рискове на основния договор;

б)

отделен инструмент при същите условия като вложената вторична ценна книга отговаря на дефиницията за вторична ценна книга; и

в)

хибридният (комбинираният) инструмент не се измерва по реалната си стойност с промените в реалната стойност, признати като печалба или загуба (т.е. вторичната ценна книга, която е вложена във финансов актив или финансово задължение по реална стойност посредством печалбата или, съответно, загубата, не е отделена).

Обхват

3.   При условие че се спазват параграф 4 и 5, по-долу, настоящото разяснение се прилага по отношение на всички вложени вторични ценни книжа в рамките на обхвата на IAS 39.

4.   Настоящото разяснение не е насочено към въпроси, свързани с повторното измерване, произтичащи от повторно измерване на вложените вторични ценни книжа.

5.   Настоящото разяснение не е насочено към придобиването на договори с вложени вторични ценни книжа в търговска комбинация, нито към тяхната повторна оценка в деня на придобиването им.

Предмет

6.   IAS 39 изисква всяко образувание, когато то за първи път стане страна по договор, да направи оценка на това дали по силата на договора не се изисква някои от вложените вторични ценни книжа да бъдат отделени от основния договор и осчетоводени като вторични ценни книжа съгласно стандарта. Настоящото разяснение е насочено към следните въпроси:

a)

IAS 39 изисква ли такава оценка да се направи едва когато предприятието за първи път стане страна по договора или следва ли оценката да бъде преразглеждана в течение на живота на договора?

б)

Следва ли образувание, което приема счетоводните стандарти за първи път, да прави своята оценка, въз основа на условията, които са съществували по времето, когато предприятието е станало за първи път страна по договора, или въз основа на условията, които са важели, когато образуванието е приело за първи път IFRS?

Съгласие

7.   Всяко образувание прави оценка на това дали се изисква дадена вложена вторична ценна книга да бъде отделена от основния договор и осчетоводена като вторична ценна книга, когато предприятието за първи път стане страна по договора. По-нататъшното повторно оценяване е забранено, освен ако няма промяна в условията на договора, която да промени в значителна степен паричните потоци, които иначе били изисквани съгласно договора, в който случай преоценка се изисква. Всяко предприятие определя дали дадена промяна в паричните потоци е достатъчно значителна, като се разгледа степента, в която очакваните бъдещи парични потоци, свързани с вложената вторична ценна книга, основния договор или и с двете, са се променили, и дали промяната е значителна по отношение на предварително очакваните парични потоци по договора.

8.   Предприятие, което приема счетоводните стандарти за първи път, преценява дали се изисква дадена вложена вторична ценна книга да бъде отделена от основния договор и осчетоводена като вторична ценна книга, въз основа на условията, които вече са съществували по времето, когато предприятието е станало страна по договор за първи път, или в деня, в който съгласно параграф 7 се изисква преоценка, в зависимост от това кое от двете стане по-късно.

Дата на влизане в сила и преход

9.   Всяко образувание прилага настоящото разяснение за годишни периоди, започващи на 1 май 2006 г. или след това. По-ранното прилагане се насърчава. Ако дадено предприятие приложи настоящото разяснение към период, започващ преди 1 май 2006 г., то оповестява този факт. Разяснението се прилага със задна дата.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

215


32006L0066


L 266/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/66/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 6 септември 2006 година

относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 и член 95, параграф 1 от него във връзка с членове 4, 6 и 21 от настоящата директива,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4), предвид съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 22 юни 2006 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Желателно е да се хармонизират националните мерки относно батериите и акумулаторите и отпадъците от батерии и акумулатори. Първостепенната цел на настоящата директива се състои в свеждането до минимум на негативното въздействие на батериите и акумулаторите и отпадъците от батерии и акумулатори върху околната среда, като по този начин се допринесе за защитата, опазването и подобряването качеството на околната среда. Във връзка с това за правна основа служи член 175, параграф 1 от Договора. Въпреки това, би било уместно да се вземат мерки на общностно ниво на основание на член 95, параграф 1 от Договора с оглед хармонизирането на изискванията по отношение на съдържанието на тежки метали и етикетирането на батериите и акумулаторите като по този начин се обезпечи безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар и се избегне нарушаването на конкуренцията в пределите на Общността.

(2)

Съобщението на Комисията от 30 юли 1996 г. относно Прегледа на общностната стратегия за управление на отпадъците създаде насоки за бъдещата общностна политика в областта на отпадъците. В това съобщение се набляга на нуждата от намаляване количествата опасни вещества в отпадъците и се изтъкват потенциалните ползи от правилата на Общността за ограничаване наличието на такива вещества в продуктите и в производствените процеси. По-нататък в него се казва, че в случаите, в които създаването на отпадъци не може да се избегне, същите следва да се използват повторно или от тях да бъдат извлечени материали или енергия.

(3)

Резолюцията на Съвета от 25 януари 1988 г. относно общностната програма за борба със замърсяването на околната среда с кадмий (5) поставя ударението върху ограничаване приложенията на кадмия до случаи, в които не са налице подходящи алтернативи и върху събирането и рециклирането на батерии, съдържащи кадмий, като основни елементи от стратегията за контрол върху кадмия в интерес защитата на човешкото здраве и околната среда.

(4)

Директивата 91/157/EИО на Съвета от 18 март 1991 г. относно батериите и акумулаторите, съдържащи някои опасни вещества (6), е допринесла за сближаването на законите на държавите-членки в тази област. Въпреки това, целите на тази директива не са постигнати напълно. В Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. относно установяване на Шестата програма за действие на Общностна за околната среда (7) и в Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (8) също се подчертава необходимостта от преразглеждане на Директива 91/157/ЕИО. Във връзка с това в интерес на яснотата Директива 91/157/ЕИО следва да се преразгледа и замени.

(5)

С цел постигане на поставените задачи, свързани с околната среда, настоящата директива забранява пускането на пазара на някои батерии и акумулатори, съдържащи живак или кадмий. Освен това, тя е в подкрепа на усиленото събиране и рециклиране на отпадъците от батерии и акумулатори и на подобрената работа в интерес на околната среда на всички оператори, ангажирани в жизнения цикъл на батериите и акумулаторите, например на производителите, дистрибуторите и крайните потребители и по-специално, на операторите, които са пряко ангажирани в преработката и рециклирането на отпадъците от батерии и акумулатори. Специфичните правила, необходими за тази цел допълват съществуващото законодателство на Общността относно отпадъците, и по-специално Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците (9), Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (10) и Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците (11).

(6)

С цел предотвратяване изхвърлянето на отпадъците от батерии и акумулатори по начин, който води до замърсяване на околната среда, както и с оглед избягване объркването у крайния потребител по въпроса за различните изисквания за управление на отпадъците за различните батерии и акумулатори, настоящата директива следва да важи за всички пуснати на пазара в пределите на Общността батерии и акумулатори. Наред с това, такъв широк обхват следва също да доведе до мащабни икономии във връзка със събирането и рециклирането на батерии и акумулатори, както и до оптимално спестяване на ресурси.

(7)

Надеждните батерии и акумулатори са от основно значение за безопасността на редица продукти, уреди и услуги и представляват съществен източник на енергия в нашето общество.

(8)

Подходящо е да се прави разграничение между преносимите батерии и акумулатори от една страна и батериите и акумулаторите за промишлеността и автомобилите, от друга страна. Депонирането на батериите и акумулаторите за промишлеността и автомобилите, както и тяхното изгаряне следва да бъде забранено.

(9)

Примери за промишлени батерии и акумулатори са батериите и акумулаторите, използвани за аварийно или резервно захранване с електрическа енергия по болници, летища или служебни помещения, батериите и акумулаторите, които се използват по влакове и самолети, и батериите и акумулаторите, които се използват по нефтените платформи в открито море или по морските фарове. Други примери са батериите и акумулаторите, проектирани изключително за отделни терминали за електронно плащане на сметки по магазини и ресторанти, четци на баркодове по магазини, професионално видеооборудване за телевизионни канали и професионални студия, миньорски и водолазни лампи, които се закрепят за миньорските и водолазните каски на хора, упражняващи тези професии, резервни батерии и акумулатори за електрически врати, служещи за предотвратяване на блокиране или смачкване на хора, батерии и акумулатори, които служат за захранване на инструменти, както и в различни видове измервателно и инструментално оборудване и батерии и акумулатори, които се използват свързани със слънчеви, фотоволтаични и други възобновяеми източници на енергия. Наред с това, промишлените батерии и акумулатори включват батерии и акумулатори, които се използват по пътни превозни средства с електрическо задвижване, например електрически превозни средства, инвалидни колички, велосипеди, летищни превозни средства и автоматизиран транспорт. В добавка към този неизчерпателен списък от примери, за промишлени следва да се считат всички батерии и акумулатори, които не са капсуловани и не са за автомобили.

(10)

Примери на преносими батерии и акумулатори, които са напълно капсуловани батерии и акумулатори и които без усилия всеки човек може да носи на ръка и които не са нито батерии и акумулатори, предназначени за автомобили, нито батерии и акумулатори, предназначени за промишлеността, включват едноелементните батерии (например, батерии тип AA и AAA) и батерии и акумулатори, които се използват от потребители или служебни лица служат за захранване на мобилни телефони, преносими компютри, безжични електрически инструменти, играчки и битови уреди, например, електрически четки за зъби, електрически самобръсначки и ръчни прахосмукачки (тук се включва подобно оборудване, което се използва в училища, магазини, ресторанти, летища, офиси и болници) и всички други батерии или акумулатори, които потребителите могат да използват за нормални битови цели.

(11)

Комисията следва да оцени нуждата от адаптиране на настоящата директива, като вземе предвид наличния технически и научен доказателствен материал. По-специално, Комисията следва да направи преглед на освобождаване от забраната за използване на елемента кадмий, предвидена за преносимите батерии и акумулатори, предназначени за употреба в безжичните електрически инструменти. Примери на такива безжични електрически инструменти са инструментите, които потребители и служебни лица използват при струговане, смилане, полиране, шлифоване, изрязване, пробиване, рязане, постригване, перфориране, пробиване на отвори, щамповане, зачукване, занитване, завинтване, лакиране или друга подобна обработка на дърво, метал и други материали, както и за косене, подстригване и извършване на други дейности, свързани с градинарството.

(12)

Наред с това, Комисията следва да наблюдава, а държавите-членки следва да насърчават технологичните разработки, които служат за подобряване на природосъобразността на батерии и акумулатори през целия им жизнен цикъл, включително чрез участие в Схемата на Общността за екологично управление и одит (EMAS).

(13)

С цел опазване на околната среда, отпадъците от батерии и акумулатори следва да се събират. По отношение на преносимите батерии и акумулатори, следва да се създават програми за събиране с висок коефициент на събираемост. Това означава създаване на програми за събиране, които да дават възможност на крайните потребители да изхвърлят всички преносими отпадъци от батерии и акумулатори по подходящ начин, без д заплащат такса. За различните типове батерии и акумулатори са целесъобразни различни програми за събиране и споразумения за финансиране.

(14)

Желателно е държавите-членки да постигнат висок коефициент на събираемост и рециклиране на отпадъците от батерии и акумулатори с оглед постигане на високи резултати в опазването на околната среда и изолирането на полезни материали на територията на цялата Общност. Във връзка с това настоящата директива следва да постави пред държавите-членки минимални цели за събиране и рециклиране на батерии и акумулатори. Би било целесъобразно да се изчисли коефициента на събираемост въз основа на средния годишен оборот през предходните години, така че да се разполага със сравними цели за всички държави-членки, които да са пропорционални на мащаба на потреблението на батерии и акумулатори, характерен за всяка една държава-членка.

(15)

По отношение на кадмиевите и оловни батерии и акумулатори следва да се поставят конкретни изисквания за рециклиране с цел постигане висок процент изолиране на материали на територията на цялата Общност, както и с оглед предотвратяване на несъразмерност между отделните държави-членки.

(16)

Всички заинтересувани страни би следвало да са в състояние да участват в програмите за събиране, преработка и рециклиране. Тези програми следва да са разработени така че да се избегне дискриминирането на вносните батерии и акумулатори, както и ограниченията пред търговията или нарушенията на конкуренцията.

(17)

Програмите за събиране и рециклиране на батерии и акумулатори следва да бъдат оптимизирани, особено с цел свеждане до минимум на разходите и отрицателното въздействие на транспорта върху околната среда. Програмите за преработка и рециклиране следва да експлоатират най-добрите налични технически методи, определени в член 2, параграф 11 от Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (12). В определението на термина „рециклиране“ следва да се изключи възстановяването на енергия. Концепцията за възстановяването на енергия се дефинира в други инструменти на Общността.

(18)

Батериите и акумулаторите могат да се събират поотделно, чрез национални програми за събиране на батерии или заедно с отпадъците от електрическо и електронно оборудване, чрез национални програми за събиране, създадени на базата на Директива 2002/96/ЕО. Във втория случай, по силата на задължителното изискване за минимална преработка, батериите и акумулаторите следва да бъдат отстранени от отпадъците от електрическо и електронно оборудване. След отстраняването им от отпадъците от електрическо и електронно оборудване, батериите и акумулаторите попадат под изискванията на настоящата директива, а именно те се включват в постигането на норматива за събиране на батерии и акумулатори, а също попадат под изискванията за рециклиране.

(19)

Основните принципи за финансиране управлението на отпадъците от батерии и акумулатори следва да се разработят на общностно ниво. Схемите за финансиране би следвало да спомогнат за постигането на високи коефициенти на събираемост и рециклиране и от тях да произтече принципът за отговорността на производителя. Всички производители по смисъла на определението, дадено от настоящата директива, подлежат на регистрация. Производителите следва да финансират разходите за събирането, преработката и рециклирането на всички събрани батерии и акумулатори, от които се изключва печалбата, която постъпва от продажбата на извлечените материали. Въпреки това, при определени обстоятелства, в сметката биха могли да не бъдат включвани дребните производители.

(20)

За успешното събиране е необходимо да обезпечаването на крайните потребители с информация относно полезността на разделното събиране, наличните програми за събиране и ролята на крайните потребители в управлението на отпадъците от батерии и акумулатори. Необходими са подробни разпореждания относно системата за етикетиране, която следва да обезпечава на крайните потребители прозрачна, надеждна и ясна информация за батериите и акумулаторите и за евентуално съдържание на тежки метали.

(21)

Ако с цел постигане на целите от настоящата директива и по-специално с цел постигане високи коефициенти разделно събиране и рециклиране, държавите-членки използват някои икономически инструменти, например диференцирани ставки на данъчно облагане, те са длъжни съответно да информират Комисията за прилагането на такива инструменти.

(22)

За наблюдението и контрола на постигане целите от настоящата директива са необходими надеждни и поддаващи се на сравнение данни за събраните и рециклирани батерии и акумулатори от количествата батерии и акумулатори, пуснати на пазара.

(23)

Държавите-членки следва да формулират правила за наказанията, които да се прилагат за нарушения на разпоредбите от настоящата директива, и да обезпечават тяхното изпълнение. Тези наказания следва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

(24)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро нормотворчество (13), държавите-членки се насърчават да съставят, както в свой интерес, така и в интерес на Общността, свои собствени таблици, в които, доколкото е възможно, да се илюстрира връзката между настоящата директива и мерките за транспониране, както и да публикуват същите.

(25)

Мерките, необходими за приложение на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (14).

(26)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно опазване на околната среда и обезпечаване нормалното функциониране на вътрешния пазар, не могат в достатъчна степен да бъдат постигнати от държавите-членки, във връзка с което и поради мащаба или последиците от действието могат да бъдат постигнати по-добре на общностно ниво, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципите на пропорционалността, установени в този член, настоящата директива не излиза извън рамките на необходимото за постигане на тези цели.

(27)

Настоящата директива, без да се засяга законодателството на Общността в областта на изискванията за безопасност, качество и здравеопазване, и специфичното законодателство на Общността в областта на управлението на отпадъците, и по-специално на Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (15) и Директива 2002/96/ЕО.

(28)

По отношение на отговорността на производителите, производителите на батерии и акумулатори и производителите на други продукти, включващи в състава си батерия или акумулатор, са отговорни за управлението на отпадъците, свързани с батериите и акумулаторите, които те пускат на пазара. Подходящо е прилагането на гъвкав подход с цел създаване на възможности за разгръщане на схеми за финансиране, които да отразяват различните обстоятелства, характерни за всяка страна и които да имат предвид съществуващите схеми, особено схемите, създадени в изпълнение на Директиви 2000/53/ЕО и 2002/96/ЕО, като същевременно се избягва двойното облагане.

(29)

Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (16) не се прилага по отношение на батериите и акумулаторите, които се използват в електрическото и електронното оборудване.

(30)

Автомобилните и промишлените батерии и акумулатори, използвани в пътни превозни средства, следва да отговарят на изискванията от Директива 2000/53/ЕО, и по-специално на тези от член 4. Следователно, употребата на елемента кадмий в промишлените батерии и акумулатори, предназначени за използване в електрически превозни средства, следва да се забрани, освен ако те могат да се възползват от освобождаване на основание приложение II към настоящата директива,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

С настоящата директива се установяват:

1.

правила за пускане на пазара на батериите и акумулаторите, и по-специално, забрана за пускане на пазара на батерии и акумулатори, съдържащи опасни вещества; както и

2.

специфични правила за събирането, преработката, рециклирането и изхвърлянето на отпадъците от батерии и акумулатори в допълнение към съответните разпоредби от законодателството но Общността, отнасящи се за отпадъците, и в подкрепа на високата степен на събираемост и рециклиране на отпадъците от батерии и акумулатори.

Настоящата директива има за цел подобряването съобразените с екологията експлоатационни качества на батериите и акумулаторите и дейностите на всички икономически оператори, ангажирани в жизнения цикъл на батериите и акумулаторите, например производители, дистрибутори и крайни потребители и особено икономическите оператори, които са пряко ангажирани в преработката и рециклирането на отпадъците от батерии и акумулатори.

Член 2

Обхват

1.   Настоящата директива се прилага по отношение на всички типове батерии и акумулатори, независимо от тяхната форма, обем, тегло, състав или употреба. Тя се прилага без да се нарушават Директиви 2000/53/ЕО и 2002/96/ЕО.

2.   Настоящата директива не се прилага по отношение на батериите и акумулаторите, които се използват в:

a)

оборудване, свързано със защитата на основни интереси, оръжия, амуниции и военни материали, свързани със сигурността, с изключение на продуктите, които не са предназначени за специфично военни цели;

б)

оборудване, проектирано за изпращане в космоса.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.

под „батерия“ или „акумулатор“ следва да се разбира всеки източник електроенергия, генерирана посредством пряко превръщане на химична енергия и състоящ се от един или повече първични елемента (важи за елементите, които не се поддават на презареждане) или състоящ се от един или повече вторични елемента (важи за елементите, които се поддават на презареждане);

2.

под „пакет батерии“ следва да се разбира всеки комплект батерии или акумулатори, които са свързани заедно и/или са капсуловани и са покрити с външен корпус, така че да оформят завършена единица, която крайният потребител не би следвало да разделя, нито да отваря;

3.

под „преносима батерия или акумулатор“ следва да се разбира всяка батерия, клетъчна батерия, пакет батерии или акумулатори, които:

a)

са запечатани;

б)

могат да се носят на ръка;

в)

не представляват предназначена за промишлени нужди батерия или акумулатор, нито предназначена за използване в автомобили батерия или акумулатор;

4.

под „клетъчна батерия“ следва да се разбира всяка малка преносима батерия или акумулатор, чийто диаметър е по-голям от височината ѝ/му, и която/който се използва за специални цели, например за слухови апарати, ръчни часовници, дребно преносимо оборудване и резервно захранване;

5.

под „автомобилна батерия или акумулатор“ следва да се разбира всяка батерия или акумулатор, които се използват за стартерния двигател, осветлението или запалването на автомобила;

6.

под „промишлена батерия или акумулатор“ следва да се разбира всяка батерия или акумулатор, проектиран/а изключително за употреба в промишлеността или в професионалната дейност, или за употреба във всякакви видове електрически превозни средства;

7.

под „окончателно изтощена батерия или акумулатор“ следва да се разбира всяка батерия или акумулатор, която/който представлява отпадък по смисъла на член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2006/12/ЕО;

8.

под „рециклиране“ следва да се разбира преработката през време на производствен процес на отпадъчни материали, предназначени за възвръщане към първоначалната им употреба или преминаване към други форми на употреба с изключение обаче на възстановяване на енергия;

9.

под „изхвърляне“ следва да се разбира всяка приложима операция, предвидена в приложение IIA към Директива 2006/12/ЕО;

10.

под „преработка“ следва да се разбира всяка дейност, който се извършва по отношение на отпадъците от батерии и акумулатори, след като същите са били предадени на дадена производствена база за сортиране, подготовка за рециклиране или подготовка за изхвърляне;

11.

под „уред“ следва да се разбира всякакво електрическо или електронно оборудване по смисъла на определението, дадено в Директива 2002/96/ЕО, което изцяло или частично се захранва с батерии или акумулатори или има възможност за такова захранване;

12.

под „производител“ следва да се разбира всяко лице в държава-членка, което, независимо от начина на продажба, включително посредством съобщение на разстояние, по смисъла на определението, дадено в Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние (17), пуска на пазара за пръв път в пределите на територията на тази държава-членка на професионална основа батерии или акумулатори, включително вградени в уреди или пътни превозни средства;

13.

под „дистрибутор“ следва да се разбира всяко лице, което осигурява крайния потребител с батерии и акумулатори на професионална основа;

14.

под „пускане на пазара“ следва да се разбира доставянето или предоставянето, било срещу заплащане или безплатно на трета страна в пределите на Общността и включва внос на митническата територия на Общността;

15.

под „икономически оператори“ следва да се разбират всички производители, дистрибутори, лица, занимаващи се със събиране, рециклиране или друг вид преработка;

16.

под „безжичен електрически инструмент“ следва да се разбира всеки ръчен уред, който се захранва с батерия или акумулатор и е предназначен за поддръжка, строителство или градинарство;

17.

под „коефициент на събираемост“ по отношение на дадена държава-членка по време на дадена календарна година следва да се разбира процентът, получен посредством разделянето теглото на окончателно изтощените портативни батерии и акумулатори, събрани в съответствие с член 8, параграф 1 от настоящата директива или в съответствие с Директива 2002/96/ЕО през тази календарна година, на средното тегло на преносимите батерии и акумулатори, които производителите или продават пряко на крайните потребители, или доставят на трети страни с цел тяхната продажба на крайни потребители, или доставката им на трети страни с цел продажбата им на крайни потребители в тази държава-членка по време на същата календарна година и предходните две календарни години.

Член 4

Забрани

1.   Без да се засяга Директива 2000/53/ЕО, държавите-членки забраняват пускането на пазара на:

a)

всички батерии и акумулатори, независимо от това дали са вградени или не в уреди, които батерии и акумулатори съдържат повече от 0,0005 % тегловно живак; и

б)

преносими батерии и акумулатори, включително вградените в уредите, които съдържат повече от 0,002 % тегловно кадмий.

2.   Забраната, формулирана в параграф 1, буква a), не се прилага по отношение на клетъчните батерии с живачно съдържание не повече от 2 % тегловно.

3.   Забраната, формулирана в параграф 1, буква б), не се прилага по отношение на преносими батерии и акумулатори, предназначени за употреба в:

a)

аварийни и алармени системи, включително аварийно осветление;

б)

медицинско оборудване;

в)

безжични електрически инструменти.

4.   Комисията преразглежда освобождаването, упоменато в параграф 3, буква в), и представя отчет пред Европейския парламент и Съвета в срок до 26 септември 2010 г., заедно със съответните предложения, ако е целесъобразно, с оглед забраната на кадмия в батерии и акумулатори.

Член 5

Подобряване на експлоатационните качества предвид опазването на околната среда

Държавите-членки, които разполагат с производители, чиито адреси на управление се намират на тяхна територия, подкрепят научноизследователската дейност и насърчават подобряването на общите експлоатационни качества на батериите и акумулаторите, съобразени с опазването на околната среда, през целия им жизнен цикъл, както и разработването и пласирането на батериите и акумулаторите, които съдържат по-малки количества опасни вещества или които съдържат по-малко замърсяващи вещества, особено като заместители на живака, кадмия или оловото.

Член 6

Пускане на пазара

1.   Държавите-членки не могат на основание настоящата директива да възпрепятстват, забраняват и ограничават пускането на пазара на тяхна територия на батерии и акумулатори, които отговарят на изискванията от настоящата директива.

2.   Държавите-членки взимат всички необходими мерки за гарантиране, че батериите или акумулаторите, които не съответстват на изискванията от настоящата директива, не се пускат на пазара или че се изземват оттам.

Член 7

Цел — рециклиране

Предвид въздействието на транспорта върху околната среда, държавите-членки вземат необходимите мерки за увеличаването в максимална степен на разделното събиране на отпадъците от батерии и акумулатори и свеждането до минимум на изхвърлянето на батериите и акумулаторите в общите битови отпадъци с цел постигане висока степен на рециклиране за всички отпадъците от батерии и акумулатори.

Член 8

Програми за събиране

1.   Държавите-членки полагат всички усилия за прилагането на целесъобразни програми за събиране на батериите и акумулаторите. Тези програми:

a)

дават възможност крайните потребители да се освобождават от батерии и акумулатори в достъпен пункт за събиране, разположен в техния квартал, при което се има предвид и гъстотата на населението;

б)

изискват дистрибуторите да приемат батерии и акумулатори безплатно в момента на доставка на преносими батерии и акумулатори, освен ако оценка покаже, че са налице алтернативни програми, които са ефективни поне в същата степен колкото и горните, що се отнася до екологичните задачи, поставени от настоящата директива. Такива оценки се оповестяват от държавите-членки пред широката общественост;

в)

не практикуват каквато и да било форма на заплащане от страна на крайните потребители за връщане на отпадъци от преносими батерии или акумулатори, нито го обвързват със задължение за покупка на нова батерия или акумулатор;

г)

могат да вървят заедно с програмите, упоменати в член 5, параграф 2 от Директива 2002/96/ЕО.

Пунктовете за събиране на отпадъци от батерии и акумулатори, създадени в изпълнение на буква a) от настоящия параграф, не се съобразяват с изискванията за регистрация или за издаване на разрешителни по смисъла на Директива 2006/12/ЕО или Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (18).

2.   При условие, че програмите отговарят на критериите, изброени в параграф 1, държавите-членки имат правото да:

a)

изискват производителите да създават такива програми;

б)

изискват останалите икономически оператори да участват в такива програми;

в)

поддържат съществуващите програми.

3.   Държавите-членки полагат всички усилия производителите на промишлени батерии и акумулатори или третите страни, действащи от тяхно име, да не отказват да приемат върнати отпадъци от промишлени батерии и акумулатори от крайните потребители, независимо от химическия състав и произход на тези батерии и акумулатори. Със събиране на промишлени батерии и акумулатори могат да се занимават и независими трети страни.

4.   Държавите-членки гарантират, че производителите на предназначените за автомобили батерии и акумулатори или трети страни организират програми за събиране на отпадъци от предназначени за автомобили батерии и акумулатори от крайни потребители или от достъпен пункт за събиране на такива батерии и акумулатори в техния квартал в случаите, в които такова събиране не се осъществява по програмите, посочени в член 5, параграф 1 от Директива 2000/53/ЕО. По отношение на предназначените за автомобили батерии и акумулатори от частни, нетърговски автомобили такива програми не бива да са свързани с каквото и да било изискване за заплащане от страна на връщащите отпадъци от батерии и акумулатори крайни потребители, нито със задължение за покупка на нова батерия или акумулатор.

Член 9

Икономически инструменти

Държавите-членки могат да използват икономически инструменти за подкрепа и насърчаване събирането на отпадъците от батерии и акумулатори или в подкрепа на употребата на батерии и акумулатори, съдържащи по-малко замърсяващи вещества, като например приемат диференцирани данъчни ставки. Ако се решат на такива действия, те съобщават на Комисията за мерките, свързани с прилагането на тези инструменти.

Член 10

Цели при събирането

1.   Държавите-членки изчисляват коефициента на събираемост за пръв път по отношение на петата пълна календарна година след влизането в сила на настоящата директива.

Без да се засяга Директива 2002/96/ЕО, цифрите за събраните и продадените в течение на една година батерии и акумулатори включват и батериите и акумулаторите, вградени в уреди.

2.   Държавите-членки следва да постигнат следните минимални коефициенти на събираемост:

a)

25 % към 26 септември 2012 г.;

б)

45 % към 26 септември 2016 г.

3.   Държавите-членки осъществяват наблюдение и контрол над коефициентите на събираемост всяка година в съответствие с програмата, изложена в приложение I. Без да се накърнява Регламент (ЕО) № 2150/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2002 г. относно статистиката на отпадъците (19), държавите-членки предават отчети до Комисията в срок от шест месеца от края на въпросната календарна година. В тези отчети се посочва как са получени данните, необходими за изчисляване на коефициента на събираемост.

4.   В съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2:

a)

за справяне с трудностите, с които дадена държава-членка се сблъсква при спазването на изискванията от параграф 2, произтичащи от специфични обстоятелства, характерни за нея, могат да се формулират преходни разпоредби;

б)

за изчисляване на годишните продажби на преносими батерии и акумулатори на крайни потребители в срок до 26 септември 2007 г. се създава обща методология.

Член 11

Отстраняване на отпадъците от батерии и акумулатори

Държавите-членки полагат всички усилия производителите да проектират уредите по такъв начин, че отпадъците от батерии и акумулатори да могат лесно да се отстраняват. Уредите с вградени батерии и акумулатори следва да се придружават с указания относно начина, по който тези батерии и акумулатори могат да бъдат лесно отстранени, а където е целесъобразно — да информират крайния потребител за типа вградени батерии и акумулатори. Тези разпоредби не се прилагат в случаите, в които поради причини, свързани с безопасността, експлоатационните качества, медицински причини или причини, свързани с целостта на данните, е необходима непрекъснатост на токоподаването и се изисква непрекъсната връзка между уреда и батерията или акумулатора.

Член 12

Преработка и рециклиране

1.   Държавите-членки гарантират, че не по-късно от 26 септември 2009 г.:

a)

производителите или третите страни организират програми като използват най-добрите налични техники по отношение на опазването на здравето и околната среда с цел обезпечаване преработката и рециклирането на отпадъците от батерии и акумулатори; както и

б)

всички поддаващи се на идентификация батерии и акумулатори, събрани в съответствие с член 8 от настоящата директива или с Директива 2002/96/ЕО, преминават преработка и рециклиране по линията на програмите, които като минимум съответстват на Законодателството но Общността и особено що се отнася до здравето, безопасността и управлението на отпадъците.

Въпреки това, в съответствие с Договора, държавите-членки имат правото да се освобождават от събраните преносими батерии или акумулатори, съдържащи кадмий, живак или олово, в хвостохранилища, засипани със земя, или в подземни хранилища в случаите, в които не е налице реален краен пазар за същите. Освен това, в съответствие с Договора, държавите-членки имат правото да се освобождават от събраните преносими батерии или акумулатори, съдържащи кадмий, живак или олово, в хвостохранилища, засипани със земя, или в подземни хранилища като част от стратегия за изолиране на тежки метали, които, въз основа на подробна оценка на въздействията върху околната среда, икономиката и обществото показва, че вариантът с освобождаването е за предпочитане пред рециклирането.

Държавите-членки следва да оповестят пред обществеността резултатите от тази оценка и да нотифицират Комисията за предвидените мерки в съответствие с Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила и правилата за услугите в информационното общество (20).

2.   Преработката отговаря на минималните изисквания, формулирани в приложение III, част A.

3.   В случаите, в които батериите или акумулаторите се събират заедно с отпадъците от електрическо и електронно оборудване въз основа на Директива 2002/96/ЕО, батериите или акумулатори се отделят от събраното отработило електрическо и електронно оборудване.

4.   Не по-късно от 26 септември 2011 г. рециклиращите производства следва да отговарят на разпоредбите за производителността при рециклирането и свързаните с него разпоредби, залегнали в приложение III, част Б.

5.   Държавите-членки докладват за степента на рециклиране, постигната през всяка въпросна календарна година, и за това дали производителността, посочена в приложение III, част Б, е постигната. Те предават информацията на Комисията в рамките на шест месеца от края на въпросната календарна година.

6.   Приложение III може да бъде адаптирано или допълнено предвид научно-технологичния прогрес, в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2. По-специално:

a)

подробните правила за изчисляване на производителността при рециклиране се добавят в срок до 26 март 2010 г.; както и

б)

минималната производителност при рециклиране се подлага на редовна оценка и се адаптира към най-добрите налични техники в светлината на разработките, упоменати в параграф 1, алинея 2.

7.   Преди да предложи каквито изменения и допълнения към приложение III, Комисията се консултира със съответните заинтересувани лица, по-специално, с производителите, лицата, които се занимават със събиране, рециклиране и преработка, с екологичните организации, организациите на потребителите и сдруженията на наетите работници. Комисията информира комитета, посочен в член 24, параграф 1, относно резултата от тази консултация.

Член 13

Нови технологии за рециклиране

1.   Държавите-членки насърчават разработването на нови технологии за рециклиране и преработка и подкрепят научноизследователската работа в областта на съобразените с екологията и рентабилни методи за рециклиране на всички видове батерии и акумулатори.

2.   Държавите-членки насърчават производствената база за преработка да въвежда заверени програми за управление на околната среда в съответствие с Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г., за допускане на доброволно участие на организации в Схемата на Общността по управление на околната среда и одит (EMAS) (21).

Член 14

Освобождаване

Държавите-членки забраняват освобождаването от окончателно изтощените промишлени и автомобилни батерии и акумулатори чрез депониране в засипани със земя хвостохранилища или чрез изгаряне. Въпреки това, остатъци от батерии и акумулатори, преминали през преработка и рециклиране в съответствие с член 12, параграф 1, могат да бъдат депонирани, както и да бъдат изгаряни.

Член 15

Износ

1.   Преработката и рециклирането могат да се предприемат извън заинтересуваната държава-членка или извън Общността при положение, че превозът на отпадъците от батерии и акумулатори е в съответствие с Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (22).

2.   Отпадъците от батерии и акумулатори, които се изнасят от Общността в съответствие с Регламент (ЕИО) № 259/93, Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета от 29 април 1999 г. за установяване на общи правила и процедури, които да се прилагат за превози на определени видове отпадъци до определени страни, които не са членки на ОИСР (23) и Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията от 12 юли 1999 г., за определяне на процедури за контрол съгласно Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета, които да се прилагат за превоза на определени видове отпадъци до определени страни, за които не се прилага Решение С(92)39 окончателно на ОИСР (24), се зачита в полза на изпълнение задълженията и производителността, посочени в приложение III към настоящата директива, само ако е налице разумно доказателство за това, че операцията по рециклиране на отпадъците е била реализирана при условия, равностойни на изискванията oт настоящата директива.

3.   В съответствие с процедурата, упомената в член 24, параграф 2, се формулират подробни правила за реализирането на настоящия член.

Член 16

Финансиране

1.   Държавите-членки полагат всички усилия производителите или трети страни, действащи от тяхно име, да финансират всякакви нетни разходи, произтичащи от:

a)

събирането, преработката и рециклирането всички отпадъци от преносими батерии и акумулатори, събрани в съответствие с член 8, параграфи 1 и 2; и

б)

събирането, преработката и рециклирането на всички отпадъци от промишлени и автомобилни батерии и акумулатори, събрани в съответствие с член 8, параграфи 3 и 4.

2.   Държавите-членки полагат всички усилия при изпълнението на параграф 1 по отношение на събраните батерии и акумулатори по програмите, създадени в съответствие с Директива 2000/53/ЕО или Директива 2002/96/ЕО, да се избегне всякакво двойно облагане на производителите.

3.   Държавите-членки задължават производителите или третите страни, действащи от тяхно име, да финансират всякакви нетни разходи, произтичащи от кампаниите за осведомяване на обществеността относно събирането, преработката и рециклирането на всички отпадъци от преносими батерии и акумулатори.

4.   В момента на продажба на нови преносими батерии и акумулатори на крайните потребители не се показват отделно разходите, възникнали във връзка със събирането, преработката и рециклирането.

5.   Производителите и потребителите на промишлени и автомобилни батерии и акумулатори могат да подписват споразумения, в които да са посочени финансови разпореждания, различни от посочените в параграф 1.

6.   Настоящият член се прилага по отношение на всички отпадъци от батерии и акумулатори, независимо от датата на тяхното пускане на пазара.

Член 17

Регистрация

Държавите-членки обезпечават регистрирането на всеки производител. Регистрацията подлежи на едни и същи процедурни изисквания във всички държави-членки. Такива изисквания за регистрация се създават в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2.

Член 18

Дребни производители

1.   Държавите-членки могат да освобождават от изискванията от член 16, параграф 1, производители, които, съотнесени към размера на вътрешния пазар, пускат в продажба много малки количества батерии и акумулатори, при условие че по този начин не се поставят препятствия пред нормалното функциониране на програмите за събиране и рециклиране на батерии и акумулатори, организирани въз основа на членове 8 и 12.

2.   Държавите-членки оповестяват пред обществеността такива проектомерки и основанията за предлагането им, като същевременно нотифицират за тях Комисията и останалите държави-членки с посредничеството на Комитета, упоменат в член 24, параграф 1.

3.   В рамките на шест месеца след нотификацията, упомената в параграф 2, Комисията утвърждава или отхвърля проектомерките, след като е проверила, че те са в съответствие със съображенията, изложени в параграф 1, и не представляват средство за своеволна дискриминация, нито скрито препятствие за търговията между държавите-членки. При отсъствието на решение на Комисията през този период, проектомерките ще се считат за приети.

Член 19

Участие

1.   Държавите-членки полагат всички усилия всички икономически оператори и всички компетентни обществени органи да имат възможността на участват в програмите за събиране, преработка и рециклиране, посочени в членове 8 и 12.

2.   Тези програми ще се прилагат и по отношение на батериите и акумулаторите, внасяни от трети страни при недискриминационни условия, като наред с това са проектирани така че да избягват препятствията пред търговията или изкривяванията в конкуренцията.

Член 20

Информация за крайните потребители

1.   Държавите-членки полагат всички усилия, особено с помощта на осведомителни кампании, крайните потребители да са осведомени за следното:

a)

потенциалните последици за околната среда и здравето на човека от веществата, които се използват в батериите и акумулаторите;

б)

желателно е отпадъците от батерии и акумулатори да не се изхвърлят заедно с несортираните битови отпадъци и на участието в разделното им събиране, което би улеснило преработката и рециклирането на тези батерии и акумулатори;

в)

програмите за събиране и рециклиране на батерии и акумулатори, достъпни за тях;

г)

своята роля в приноса за рециклирането на отпадъците от батерии и акумулатори;

д)

значението на символа, представляващ кофа за отпадъци на колелца, зачертана с кръст, показан в приложение II, и химичните символи Hg, Cd и Pb.

2.   Държавите-членки могат да изискват икономическите оператори да осигуряват някаква част или цялата информация, упомената в параграф 1.

3.   В случаите, в които държавите-членки изискват дистрибуторите да приемат окончателно изтощените преносими батерии и акумулатори в съответствие с член 8, те правят всичко възможно такива дистрибутори да информират крайните потребители относно възможността за освобождаване от окончателно изтощените преносими батерии и акумулатори в принадлежащите им търговски обекти.

Член 21

Етикетиране

1.   Държавите-членки полагат всички усилия всички батерии, акумулатори и пакети батерии да са надлежно маркирани със символа, показан в приложение II.

2.   Държавите-членки полагат всички усилия капацитетът на всички преносими и автомобилни батерии и акумулатори да е указан върху тях в ясна, четлива и неизтриваема форма с краен срок до 26 септември 2009 г. Подробните правила за изпълнението на това изискване, включително хармонизираните методи за определяне капацитета и правилната употреба, се формулират в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2 в срок не по-късно от 26 март 2009 г.

3.   Батериите, акумулаторите и клетъчните батерии, съдържащи над 0,0005 % живак, над 0,002 % кадмий и над 0,004 % олово, се маркират с химичния символ за съответния метал: Hg, Cd или Pb. Символът, указващ съдържанието на тежкия метал, се отпечатва под символа, показан в приложение II, и заема площ поне една четвърт от площта заемана от този символ.

4.   Символът, показан в приложение II, заема поне 3 % от площта на най-голямата страна на батерията, акумулатора или пакета батерии, като максималният размер е 5 х 5 cm. По отношение на по отношение на цилиндричните елементи, символът заема поне 1,5 % от площта на повърхността на батерията или акумулатора, но максималният му размер е 5 х 5 cm.

5.   В случаите, в които размерът на батерията, акумулатора или пакета батерии е такъв, че символът ще се получи под 5 х 5 см, батерията, акумулаторът или пакетът батерии не е необходимо да се маркират, но на опаковката се отпечатва символ с минимален размер 1 х 1 cm.

6.   При отпечатването символите трябва да се получат ясни, лесни за разчитане и неизтриваеми.

7.   Освобождаване от изискванията при етикетирането от настоящия член могат да се дадат в съответствие с процедурата, упомената в член 24, параграф 2.

Член 22

Национални отчети за изпълнението

1.   Държавите-членки изпращат на Комисията отчет за изпълнението на настоящата директива на всеки три години. Първият отчет обаче обхваща периода до 26 септември 2012 г.

2.   Отчетите се съставят въз основа на въпросник или резюмирано изложение, оформено в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2. Този въпросник или резюмирано изложение се изпраща на държавите-членки шест месеца преди началото на първия период, който отчетът ще обхваща.

3.   Наред с другото, държавите-членки докладват за всякакви мерки, които вземат за насърчаване на разработки по въздействието на батериите и акумулаторите върху околната среда и по-специално:

a)

разработки, включително доброволни мерки, предприети от производители, водещи до намаляване количествата тежки метали и други опасни вещества в състава на батериите и акумулаторите;

б)

технически нововъведения в областта на рециклирането и преработката;

в)

участие на икономически оператори в програмите за управление опазването на околната среда;

г)

научноизследователска работа в тези области; и

д)

мерки, предприети в подкрепа на предотвратяване възникването на вредни отпадъци.

4.   Отчетът се предоставя на Комисията в срок не по-късно от девет месеца след края на разглеждания тригодишен период, а по отношение на първия отчет — в срок не по-късно от 26 юни 2013 г.

5.   Комисията публикува отчет за изпълнението и за резултата от прилагането на настоящата директива по отношение на околната среда и функционирането на вътрешния пазар в срок не по-късно от девет месеца след получаване на отчетите от Държавите-членки в съответствие с параграф 4.

Член 23

Преглед

1.   Комисията прави втори преглед на изпълнението и резултата от прилагането на настоящата директива по отношение на околната среда и функционирането на вътрешния пазар в срок не по-късно от девет месеца след получаване на отчетите от държавите-членки в съответствие с член 22, параграф 4.

2.   Вторият отчет, който Комисията публикува в съответствие с член 22, параграф 5, включва оценка на следните аспекти от настоящата директива:

a)

целесъобразността от вземане на по-нататъшни мерки за управление на риска по отношение на батериите и акумулаторите, съдържащи тежки метали;

б)

целесъобразността от минималните нормативи за събиране на всички отпадъци от преносими батерии и акумулатори, посочени в член 10, параграф 2, и възможността за въвеждане на по-нататъшни нормативи за следващи години, предвид техническия прогрес и практическия опит, придобит от държавите-членки;

в)

целесъобразността от минималните изисквания за рециклирането, посочени в приложение III, част Б, предвид предоставяната от държавите-членки информация, техническия прогрес и практическия опит, придобит от държавите-членки.

3.   Ако е необходимо, отчетът се придружава от предложения за преразглеждане на свързаните с него разпоредби от настоящата директива.

Член 24

Процедура на Комитета

1.   В дейността си Комисията се подпомага от Комитет, учреден съгласно член 18 от Директива 2006/12/ЕО.

2.   В случаите, в които се прави препратка към настоящия член, се прилагат член 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, предвид разпоредбите от същото решение.

Периодът, посочено в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО се фиксира на три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 25

Наказания

Държавите-членки съставят правила за наказания, приложими по отношение на нарушения на вътрешните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива и предприемат всички необходими мерки за обезпечаване на тяхното прилагане. Предвидените наказания следва задължително да действителни, пропорционални и разубеждаващи. Държавите-членки нотифицират Комисията за тези мерки в срок до 26 септември 2008 г. и я информират незабавно при приемане на всякакви изменения и допълнения, внесени впоследствие.

Член 26

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива до 26 септември 2008 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на всички съществуващи законови, подзаконови и административни разпоредби, приети в областта, приети в областта регулирана от настоящата директива.

Член 27

Доброволни споразумения

1.   При условие, че посочените в настоящата директива цели бъдат постигнати, държавите-членки могат да транспонират членове 8, 15 и 18 посредством споразумения между компетентните органи и заинтересуваните икономически оператори. Такива споразумения следва да отговарят на следните изисквания:

a)

те следва да са изпълними;

б)

в тях следва да са посочени целите със съответните крайни срокове;

в)

те следва задължително да са публикувани в националния официален вестник или в официален документ, който да е достъпен на широката общественост в същата степен, и да бъдат изпратени на Комисията.

2.   Постигнатите резултати следва задължително редовно да се следят и контролират, както и да се докладват на компетентните органи и на Комисията, като освен това следва да се оповестяват пред широката общественост при условията, изложени в споразумението.

3.   Компетентните органи обезпечават проверката на напредъка, постигнат в съответствие с такива споразумения.

4.   В случаи на неизпълнение на споразуменията държавите-членки прилагат съответните разпоредби от настоящата директива чрез законови, подзаконови или административни мерки.

Член 28

Отмяна

Директива 91/157/ЕИО се отменя считано от 26 септември 2008 г.

Позоваванията на Директива 91/157/ЕИО се тълкуват като позовавания на настоящата директива.

Член 29

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 30

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 6 септември 2006 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BORRELL FONTELLES

За Съвета

Председател

P. LEHTOMÄKI


(1)  ОВ C 96, 21.4.2004 г., стр. 29.

(2)  ОВ C 117, 30.4.2004 г., стр. 5.

(3)  ОВ C 121, 30.4.2004 г., стр. 35.

(4)  Становище на Европейския парламент от 20 април 2004 г. (ОВ C 104 E, 30.4.2004 г., стр. 354), Обща позиция на Съвета от 18 юли 2005 г. (ОВ C 264 E, 25.10.2005 г., стр. 1) и Позиция на Европейския парламент от 13 декември 2005 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2006 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Съвета от 18 юли 2006 г.

(5)  ОВ C 30, 4.2.1988 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 78, 26.3.1991 г., стр. 38. Директива, изменена с Директива 98/101/EО на Комисията (ОВ L 1, 5.1.1999 г., стр. 1).

(7)  ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 37, 13.2.2003 г., стр. 24. Директива, изменена с Директива 2003/108/EО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 106).

(9)  ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 9.

(10)  ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1. Директива, изменена с Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(11)  ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 91.

(12)  ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1).

(13)  ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(15)  ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 34. Директива, последно изменена с Решение 2005/673/ЕО на Съвета (ОВ L 254, 30.9.2005 г., стр. 69).

(16)  ОВ L 37, 13.2.2003 г., стр. 19. Директива, последно изменена с Решение 2006/310/ЕО на Комисията (ОВ L 115, 28.4.2006 г., стр. 38).

(17)  ОВ L 144, 4.6.1997 г., стр. 19. Директива, последно изменена с Директива 2005/29/ЕО (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(18)  ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 20. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 166/2006.

(19)  ОВ L 332, 9.12.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 783/2005 на Комисията (ОВ L 131, 25.5.2005 г., стр. 38).

(20)  ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(21)  ОВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 196/2006 на Комисията (ОВ L 32, 4.2.2006 г., стр. 4).

(22)  ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2557/2001 на Комисията (ОВ L 349, 31.12.2001 г., стр. 1).

(23)  ОВ L 166, 1.7.1999 г., стр. 6. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 105/2005 на Комисията (ОВ L 20, 22.1.2005 г., стр. 9).

(24)  ОВ L 185, 17.7.1999 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 105/2005.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

МОНИТОРИНГ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО С ЦЕЛИТЕ ЗА СЪБИРАНЕ, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛЕН 10

Година

Събиране на данни

Изчисление

Изискване за отчитане

X (1) +1

Продажби през година 1 (S1)

 

 

 

X + 2

Продажби през година 2 (S2)

 

X + 3

Продажби през година 3 (S3)

Събиране през година 3 (C3)

Коефициент на събираемостта (CR3) =

3*C3/(S1 + S2 + S3)

 

X + 4

Продажби през година 4 (S4)

Събиране през година 4 (C4)

Коефициент на събираемостта (CR4) =

3*C4/(S2 + S3 + S4)

(Target set at 25 %.)

 

X + 5

Продажби през година 5 (S5)

Събиране през година 5 (C5)

Коефициент на събираемостта (CR5) =

3*C5/(S3 + S4 + S5)

CR4

X + 6

Продажби през година 6 (S6)

Събиране през година 6 (C6)

Коефициент на събираемостта (CR6) =

3*C6/(S4 + S5 + S6)

CR5

X + 7

Продажби през година 7 (S7)

Събиране през година 7 (C7)

Коефициент на събираемостта (CR7) =

3*C7/(S5 + S6 + S7)

CR6

X + 8

Продажби през година 8 (S8)

Събиране през година 8 (C8)

Коефициент на събираемостта (CR8) =

3*C8/(S6 + S7 + S8)

(Target set at 45 %.)

CR7

X + 9

Продажби през година 9 (S9)

Събиране през година 9 (C9)

Коефициент на събираемостта (CR9) =

3*C9/(S7 + S8 + S9)

CR8

X + 10

Продажби през година 10 (S10)

Събиране през година 10 (C10)

Коефициент на събираемостта (CR10) =

3*C10/(S8 + S9 + S10)

CR9

X + 11

Др.

Др.

Др.

CR10

Др.

 

 

 

 


(1)  Годината X е годината, включваща датата, упомената в член 26.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

СИМВОЛИ ЗА БАТЕРИИ, АКУМУЛАТОРИ И ПАКЕТИ БАТЕРИИ ЗА РАЗДЕЛНО СЪБИРАНЕ

Символът, указващ „разделно събиране“ за всички батерии и акумулатори, е зачеркната с кръст кофа за отпадъци на колелца, показана по-долу:

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПОДРОБНИ ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕРАБОТКАТА И РЕЦИКЛИРАНЕТО

ЧАСТ A: ПРЕРАБОТКА

1.

Като минимум, преработката включва отстраняване на всички течности и киселини.

2.

Преработката и всякакъв вид съхранение, включително временно съхранение, в производствената база за извършване на преработката, се реализира на площадки с непроницаеми повърхности и подходящо издръжливо на влиянието на неблагоприятни атмосферни условия покритие или в подходящи контейнери.

ЧАСТ Б: РЕЦИКЛИРАНЕ

3.

Процесите, свързани с рециклирането, следва да постигнат следните минимални стойности на рециклиране:

a)

рециклиране на средно 65 % тегловно от оловнокиселинните батерии и акумулатори, включително рециклирането на оловното съдържание в най-високата технически постижима степен, като същевременно се избягват прекомерните разходи;

б)

рециклиране на средно 75 % тегловно от никел-кадмиевите батерии и акумулатори, включително рециклирането на кадмиевото съдържание в най-високата технически постижима степен, като същевременно се избягват прекомерните разходи; и

в)

рециклиране на средно 50 % тегловно от други отпадъци от батерии и акумулатори.


13/ 53

BG

Официален вестник на Европейския съюз

229


32006L0078


L 271/56

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/78/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 29 септември 2006 година

за изменение на Директива 76/768/ЕИО на Комисията относно козметичните продукти, за целите на адаптирането на приложение II към нея към техническия напредък

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (1), и по-специално член 8, параграф 2 от нея,

след консултация с Научния комитет по козметични продукти и нехранителни продукти, предназначени за потребители,

като има предвид, че:

(1)

За страничните животинските продукти, попадащи под категория 1 материали или материал категория 2 съгласно Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. относно установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (2), е забранено да влизат в продуктовата5 верига на технически продукт, например козметичен продукт. Ограниченията по отношение на източниците, наложени по този начин върху козметичните продукти, произведени в пределите на Общността, следва да бъдат разширени така че да обхващат и вносните продукти.

(2)

Тъй като специфичният рисков материал, определен в приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (3) е включен в материал от категория 1, предвидена в Регламент (ЕО) № 1774/2002, позоваването на това приложение във вписване № 419 от приложение II към Директива 76/768/ЕИО вече не е необходимо.

(3)

В съответствие с член 22, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 999/2001, разпоредбите на част А на приложение ХI към този регламент важат до датата на приемане на решение в съответствие с член 5, параграф 2 или параграф 4 от него, след което стават приложими член 8 от този регламент и приложение V към него.

(4)

Следователно Директива 76/768/ЕИО трябва да бъде съответно изменена.

(5)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по козметични продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

В приложение II към Директива 76/768/ЕИО вписване № 419 се заменя със следния текст:

„419.

Материал от категория 1 и материал от категория 2 съгласно членове 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета (4), и съставките, получени от тях.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива в срок до 30 март 2007 г. най-късно. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби, както и таблица на съответствията между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 29 септември 2006 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател


(1)  ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169. Директива, последно изменена с Директива 2006/65/ЕО на Комисията (ОВ L 198, 20.7.2006 г., стр. 11).

(2)  ОВ L 273, 10.10.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 208/2006 на Комисията (ОВ L 36, 8.2.2006 г., стр. 25).

(3)  ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1041/2006 на Комисията (ОВ L 187, 8.7.2006 г., стр. 10).

(4)  ОВ L 273, 10.10.2002 г., стр. 1.“