–

за O.D., R.I.H.V., B.O., F.G., M.K.F.B., E.S. и S.E.A., от A. Guariso, L. Neri, R. Randellini, E. Fiorini и M. Nappi, avvocati,

–

за N.P., от A. Andreoni и V. Angiolini, avvocati,

–

за Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS), от M. Sferrazza и V. Stumpo, avvocati,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от C. Cattabriga и D. Martin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), член 3, параграф 1, букви б) и й) от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12) и член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (ОВ L 343, 2011 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спорове между O.D., R.I.H.V., B.O., F.G., M.K.F.B., E.S., N.P. и S.E.A., граждани на трети държави, притежаващи единно разрешение, и Istituto Nazionale della Previdenza Sociale (INPS) (Национален институт за социално осигуряване, Италия) по повод отказа да им се предостави помощ за раждане и помощ за майчинство.

3

Съображения 20, 24 и 31 от Директива 2011/98 гласят:

[…]

[…]

4

Член 2 от тази директива, озаглавен „Определения“, гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]“.

5

Член 3 от посочената директива е озаглавен „Приложно поле“ и в параграфи 1 и 2 предвижда:

„1.   Настоящата директива се прилага за:

[…]

2.   Настоящата директива не се прилага за граждани на трети държави:

[…]

[…]“.

6

Съгласно член 12 от Директива 2011/98, озаглавен „Право на равно третиране“:

„1.   Работници от трети държави по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) се ползват от право на равно третиране с гражданите на държавата членка, в която пребивават, по отношение на:

[…]

[…]

2.   Държавите членки могат да ограничат равното третиране:

[…]

Освен това държавите членки могат да решат, че параграф 1, буква д) във връзка със семейните обезщетения не се прилага за граждани на трети държави, получили разрешение за работа в държава членка за срок до шест месеца, за граждани на трети държави, приети с цел обучение, и за граждани на трети държави, на които се разрешава да работят въз основа на виза;

[…]“.

7

Член 16, параграф 1 от тази директива гласи:

„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 25 декември 2013 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби“.

8

Според член 1, буква щ) от Регламент № 883/2004 „семейни обезщетения“ са всички обезщетения в натура или парични обезщетения, предназначени за покриване на семейни разходи, с изключение на плащанията за издръжка и специалните помощи при раждане на дете или осиновяване, посочени в приложение I към този регламент.

9

Съгласно член 3, параграф 1 от посочения регламент:

„Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социална сигурност:

[…]

[…]

10

Приложение I към Регламент № 883/2004, озаглавено „Авансови плащания за издръжка, специални помощи при раждане на дете и осиновяване“, съдържа в част II списък на специалните помощи за раждане на дете и осиновяване, съставен от държавите членки. Италианската република никога не е фигурирала в тази част II от приложение I.

11

Член 1, параграф 125 от Legge n. 190 — Disposizioni per la formazione del bilancio annuale e pluriennale dello Stato (legge di stabilità 2015) (Закон № 190 относно разпоредби за съставяне на годишния и многогодишния държавен бюджет (Закон за стабилност, 2015 г.) от 23 декември 2014 г. (GURI, бр. 300 от 29 декември 2014 г., редовна притурка на GURI, бр. 99) (наричан по-нататък „Закон № 190/2014“) въвежда помощ за раждане (наричана по-нататък „помощта за раждане“) за всяко дете, родено или осиновено, изплащана ежемесечно, за да се насърчи раждаемостта и да се „допринесе за обезпечаване на разходите за неговото подпомагане“.

12

Тази разпоредба предвижда, че за всяко дете, родено или осиновено между 1 януари 2015 г. и 31 декември 2017 г., се предоставя помощ в размер на 960 EUR годишно, отпускана всеки месец, считано от месеца на раждане или осиновяване до навършване на 3‑годишна възраст или до третата година от постъпването в домакинството след осиновяване. Тази помощ се изплаща от INPS, при условие че домакинството, към което принадлежи родителят, кандидатстващ за помощта, е в икономическо положение, съответстващо на определена минимална стойност на показателя за еквивалентното икономическо положение (ISEE), определена в съответствие с Правилника, приет с Decreto del Presidente del Consiglio dei Ministri n. 159 — Regolamento concernente la revisione delle modalitá di determinazione e i campi di applicazione dell’Indicatore della situazione economica equivalente (ISEE) (Декрет № 159 на Председателя на Министерския съвет за преразглеждане на методите за определяне и приложното поле на еквивалентния показател за икономическото положение (ISEE) от 5 декември 2013 г. (GURI, бр. 19 от 24 януари 2014 г.).

13

Член 1, параграф 248 от Legge n. 205 — Bilancio di previsione dello Stato per l’anno finanziario 2018 e bilancio pluriennale per il triennio 2018—2020 (Закон № 205 за прогнозен бюджет на държавата за бюджетната 2018 г. и многогодишния бюджет за тригодишния период 2018—2020 г.) от 27 декември 2017 г. (GURI, бр. 302 от 29 декември 2017 г., редовна притурка на GURI, бр. 62) предвижда, че помощ за раждане се предоставя всяко дете, родено или осиновено между 1 януари и 31 декември 2018 г. за период от една година до навършването на 1‑годишна възраст или до първата година от постъпването в домакинството след осиновяване.

14

Член 23 quater, параграф 1 от Decreto-legge no 119 — Disposizioni urgenti in materia fiscale e finanziaria (Декрет-закон № 119 относно неотложни разпоредби в данъчната и финансовата област) от 23 октомври 2018 г. (GURI, бр. 247 от 23 октомври 2018 г.), преобразуван в закон, с изменения, със Закон № 136 от 17 декември 2018 г., разширява правото на помощ за раждане за всяко дете, родено или осиновено между 1 януари и 31 декември 2019 г. до навършването на 1‑годишна възраст или до първата година от постъпването в домакинството след осиновяване, и предвижда увеличение от 20 % за всяко дете след първото.

15

Член 1, параграф 340 от Legge n. 160 — Bilancio di previsione dello Stato per l’anno finanziario 2020 e bilancio pluriennale per il triennio 2020‑2022 (Закон № 160 за прогнозен бюджет на държавата за бюджетната 2020 г. и многогодишния бюджет за периода 2020—2022 г.) от 27 декември 2019 г. (GURI, бр. 304 от 30 декември 2019 г., редовна притурка на GURI, бр. 45) отново разширява правото на помощ за раждане за всяко дете, родено или осиновено между 1 януари и 31 декември 2020 г. до навършването на 1‑годишна възраст или до първата година от постъпване в домакинството след осиновяване, като размерът обаче е различен в зависимост от икономическото положение на домакинството, определено от посочения в точка 12 от настоящото решение показател и с увеличение от 20 % за всяко дете след първото.

16

Съгласно член 1, параграф 125 от Закон № 190/2014 посочената помощ се предоставя за децата на италиански граждани, на граждани на други държави членки и на граждани на трети държави, получили разрешение за дългосрочно пребиваване по член 9 от Decreto legislativo n. 286 — Testo unico delle disposizioni concernenti la disciplina dell’immigrazione e norme sulla condizione dello straniero (Законодателен декрет № 286 относно консолидиран текст на разпоредбите относно правната уредба на имиграцията и правилата за положението на чужденците) от 25 юли 1998 г. (GURI, бр. 191 от 18 август 1998 г., редовна притурка на GURI, бр. 139), пребиваващи в Италия.

17

Член 74 от Decreto legislativo n. 151 — Testo unico delle disposizioni legislative in materia di tutela e sostegno della maternità e della paternità, a norma dell’articolo 15 della legge 8 marzo 2000, n. 53 (Законодателен декрет № 151 относно консолидиран текст на разпоредбите за закрила и насърчаване на майчинството и бащинството съгласно член 15 от Закон № 53 от 8 март 2000 г.) от 26 март 2001 г. (GURI, бр. 96 от 26 април 2001 г., редовна притурка на GURI, бр. 93), предоставя право на помощ за майчинство (наричано по-нататък „помощта за майчинство“) за всяко дете, родено след 1 януари 2001 г., или за всяко малолетно или непълнолетно дете, настанено с оглед осиновяване или осиновено без настаняване, на живеещи в Италия жени, италиански гражданки или гражданки на ЕС, или притежаващи разрешение за дългосрочно пребиваване. Помощта се отпуска на жени, които не получават обезщетение за майчинство, свързано с трудови правоотношения или като самостоятелно заети лица, или във връзка с упражняването на свободна професия, при условие че финансовите ресурси на домакинството не надвишават определени стойности, изчислени въз основа на показателя за икономическото положение (ISE), посочени в Decreto legislativo n. 109 — Definizioni di criteri unificati di valutazione della situazione economica dei soggetti che richiedono prestazioni sociali agevolate, a norma dell’articolo 59, comma 51, della legge 27 dicembre 1997, n. 449 (Законодателен декрет № 109 за определяне на стандартни критерии за оценка на икономическата ситуация на лица, молители на субсидирани социални плащания, съгласно член 59, параграф 51 от Закон № 449 от 27 декември 1997 г.) от 31 март 1998 г. (GURI, бр. 90 от 18 април 1998 г.).

18

Директива 2011/98 е транспонирана във вътрешното право с Decreto legislativo n. 40 — Attuazione della direttiva 2011/98/UE relativa a una procedura unica di domanda per il rilascio di un permesso unico che consente ai cittadini di Paesi terzi di soggiornare e lavorare nel territorio di uno Stato membro e a un insieme comune di diritti per i lavoratori di Paesi terzi che soggiornano regolarmente in uno Stato membro (Законодателен декрет № 40 за транспониране на Директива 2011/98) от 4 март 2014 г. (GURI, бр. 68 от 22 март 2014 г.), който въвежда „единно разрешение за работа“.

19

На граждани на трети държави, които пребивават законно в Италия и притежават само единно разрешително за работа, предвидено в Законодателен декрет № 40 за транспониране на Директива 2011/98, е отказано да получават помощ за раждане от INPS с мотива, че те нямат статут на дългосрочно пребиваващи. Съдилищата, които следва да решат спора по същество, пред които те обжалват този отказ, уважават молбите им, като прилагат принципа на равно третиране, прогласен в член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98.

20

Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия), който следва да се произнесе по жалбите срещу решенията на няколко апелативни съдилища, приема, че тази схема за предоставяне на помощ за раждане нарушава редица разпоредби на италианската конституция, разглеждани във връзка с членове 20, 21, 24, 33 и 34 от Хартата, и сезира Corte costituzionale (Конституционен съд, Италия) с въпроси за конституционосъобразността на член 1, параграф 125 от Закон № 190/2014, доколкото последният обуславя предоставянето на помощ за раждане на граждани на трети държави от условието те да имат статут на дългосрочно пребиваващи.

21

Пред Corte costituzionale (Конституционен съд) жалбоподателите в предходните инстанции считат, че разглежданата разпоредба е противоконституционна, и също така поддържат, че тя противоречи на член 12 от Директива 2011/98. INPS, като ответник в предходните инстанции, напротив, счита, че въпросите за конституционосъобразността следва да се отхвърлят, като твърди, че помощта за раждане по естеството си е премия, извън областта на социалната сигурност, която не цели да задоволи основни и неотложни потребности на лицата. Добавя, че тази директива предоставя на държавите членки правото да изключват по свое усмотрение гражданите на трети държави, които нямат статут на дългосрочно пребиваващи, от кръга на лицата с право на въпросните помощи предвид рамките на наличните финансови средства. От своя страна Presidente del Consiglio dei Ministri (председател на Министерския съвет, Италия), като встъпила страна в предходните инстанции, моли въпросите за конституционосъобразността да бъдат отхвърлени като недопустими или, при условията на евентуалност, като явно неоснователни. Поддържа, че помощта за раждане не е предназначена да посрещне основните нужди на лицата и че съгласно правото на Съюза само статутът на дългосрочно пребиваващ позволява да се направи пълно приравняване на гражданина на трета държава с гражданина на Съюза по отношение на социалните обезщетения.

22

По същите причини като тези относно помощта за раждане Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) също сезира запитващата юрисдикция с въпрос за конституционосъобразност на член 74 от Законодателен декрет № 151 от 26 март 2001 г. относно помощта за майчинство. Пред запитващата юрисдикция жалбоподателите в предходните инстанции искат да се обяви противоконституционността на тази разпоредба, докато председателят на Министерски съвет иска въпросът за конституционосъобразност да бъде отхвърлен като недопустим или, при условията на евентуалност, като явно неоснователен.

23

В подкрепа на преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция посочва по-специално, че е компетентна да разгледа евентуалното противоречие на националните разпоредби с правата и принципите, закрепени в Хартата. Тя посочва, че когато е сезирана с преюдициално запитване по въпрос за конституционосъобразност, който се отнася до тези права и принципи, тя не може да се освободи от задължението да провери дали разглежданата разпоредба нарушава както конституционните права и принципи, така и признатите от Хартата, тъй като предвидените в италианската конституция гаранции са допълнени от закрепените в Хартата. Като национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС тя отправя преюдициално запитване до Съда във всички случаи, когато това е необходимо за изясняване на смисъла и последиците на разпоредбите на Хартата, и въз основа на тази преценка може да обяви спорната разпоредба за противоконституционна, като по този начин я изключва от националния правен ред с действие erga omnes.

24

Запитващата юрисдикция счита, че конституционните права и принципи, посочени от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд), както и тези, закрепени в Хартата, обогатени с вторичното право, са неразривно свързани, допълват се и са в хармония, и че забраната на произволната дискриминация и закрилата на майчинството и на децата, гарантирани от италианската конституция, трябва да се тълкуват с оглед на задължителните указания, дадени в правото на Съюза.

25

Като се позовава на член 12 от Директива 2011/98 и на практиката на Съда, запитващата юрисдикция посочва, че трябва да разгледа правото на равно третиране, що се отнася до клоновете на социалната сигурност, както са определени в Регламент № 883/2004, и уточнява, че с въвеждането на схемата за единно разрешение Италианската република не се е възползвала изрично от възможността да въведе предвидените в тази директива дерогации. Тя счита за необходимо, преди да се произнесе по въпросите за конституционосъобразност, повдигнати от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд), да отправи запитване до Съда относно тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, които имат значение за отговора на тези въпроси.

26

В това отношение тя отбелязва, че помощта за раждане, по-специално поради значителните промени, които е претърпяла през последните години, има нови аспекти спрямо семейните обезщетения, които вече са били разгледани от Съда. В това отношение тя отбелязва, че макар тази помощ да е свързана с обективни критерии, определени от закона, и да е включена в категорията на социалноосигурителните обезщетения, тя все пак има множество функции, които биха могли да направят несигурно квалифицирането ѝ като семейно обезщетение.

27

От една страна, помощта за раждане изпълнява функцията на премия за насърчаване на раждаемостта, тъй като тази цел се потвърждава от развитието на схемата, установяваща универсално обезщетение с увеличение за децата след първото. От друга страна, изглежда, че член 1, параграф 125 от Закон № 190/2014 в първоначалната му редакция, който обуславя отпускането на тази помощ от дохода, е релевантен за по-слабото положение на семейството бенефициент. Така целта на посочената помощ е да се подпомагат домакинствата в несигурно икономическо положение и да се осигурят основните грижи на малолетните и непълнолетните лица. Последната цел се потвърждава от неотдавнашните законодателни промени, които, макар и да превръщат помощта за раждане в универсална осигурителна мярка, променят нейния размер в зависимост от различни прагове на доходите и следователно от различни равнища на нужда.

28

Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали помощта за майчинство трябва да бъде включена в обезщетенията, гарантирани с член 34 от Хартата, с оглед на вторичното право, което цели да гарантира общ набор от права, основан на равното третиране с гражданите на приемащата държава членка, на всички граждани на трети държави, които пребивават и работят законно в държава членка.

29

При тези обстоятелства Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 34 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат помощта за раждане и помощта за майчинство, на основание член 3, параграф 1, букви б) и й) от Регламент [№ 883/2004], посочен в член 12, параграф 1, буква д) от [Директива 2011/98], и трябва ли поради това правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която не предоставя на чужденците, притежаващи единното разрешение, предвидено в същата директива, посочените по-горе обезщетения, вече предоставени на чужденци, които притежават разрешение за пребиваване в [Съюза] като дългосрочно пребиваващи?“.

30

Запитващата юрисдикция иска от Съда да разгледа настоящото дело по реда на бързото производство съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.

31

В подкрепа на искането си тя изтъква, че поставеният в рамките на настоящото преюдициално запитване въпрос е широко обсъждан от италианските съдилища, което можело да породи множество преюдициални запитвания пред Съда. Всъщност мащабът на споровете, свързани с този въпрос, предизвиква несигурност в тълкуването на правото на Съюза между, от една страна, администрацията, компетентна да предоставя разглежданите помощи, и от друга страна, италианските съдилища, доколкото единствено те придават директен ефект на член 12 от Директива 2011/98.

32

От член 105, параграф 1 от Процедурния правилник следва, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързо производство, в отклонение от разпоредбите на този правилник, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.

33

В случая, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат, на 17 септември 2020 г. председателят на Съда решава да отхвърли искането на запитващата юрисдикция, припомнено в точка 30 от настоящото решение, доколкото не са изпълнени условията за уважаване на това искане, и по-специално наличието на изключителни обстоятелства.

34

Всъщност, от една страна, от постоянната практика на Съда следва, че големият брой лица или правни положения, потенциално засегнати от акта, който запитващата юрисдикция трябва да постанови, след като е сезирала Съда с преюдициално запитване, сам по себе си не може да представлява изключително обстоятелство, което може да обоснове прибягването до бързо производство (решение от 8 декември 2020 г., Staatsanwaltschaft Wien (Фалшифицирани нареждания за банков превод), C‑584/19, EU:C:2020:1002, т. 36).

35

От друга страна, Съдът е постановил, че необходимостта от уеднаквяване на различната национална съдебна практика, макар и легитимна, сама по себе си не е достатъчна, за да обоснове прибягването до бързо производство (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от 30 април 2018 г., Oro Efectivo, C‑185/18, непубликувано, EU:C:2018:298, т. 17).

36

Съгласно член 16, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Италианската република иска от Съда да разгледа настоящото дело в голям състав.

37

Комисията изразява съмнения относно допустимостта на въпроса в частта му относно помощта за майчинство, тъй като Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) уточнява, като сезира запитващата юрисдикция, Corte costituzionale (Конституционен съд), че фактите по главното производство са настъпили преди 25 декември 2013 г., когато изтича срокът за транспониране на Директива 2011/98, предвиден в член 16, параграф 1 от нея. От своя страна италианското правителство изразява съмнение, че жалбоподателите в главното производство притежават единно разрешително за работа, като отбелязва, че изглежда, те притежават разрешение за пребиваване на друго основание. То отбелязва по-специално, че тази помощ е запазена само за лицата, които не могат да бъдат квалифицирани като „работници“. Член 12, параграф 1 от Директива 2011/98 обаче се прилага само за граждани на трети държави с такова качество.

38

В това отношение следва да се припомни, че в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Ето защо, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 13 ноември 2018 г., Čepelnik, C‑33/17, EU:C:2018:896, т. 20).

39

Следователно въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 13 ноември 2018 г., Čepelnik, C‑33/17, EU:C:2018:896, т. 21).

40

В настоящия случай действително частноправните субекти не могат да се позовават на директива за факти, настъпили преди транспонирането ѝ, за да се изключи прилагането на вече съществуващи национални разпоредби, които биха били в противоречие с тази директива (вж. в този смисъл решения от 5 февруари 2004 г., Rieser Internationale Transporte, C‑157/02, EU:C:2004:76, т. 67 и 68 и цитираната съдебна практика). Следва обаче да се отбележи, че запитващата юрисдикция не е юрисдикцията, която трябва сама да се произнесе направо по споровете в главните производства, а конституционна юрисдикция, на която е бил поставен изцяло правен въпрос, независим от повдигнатите пред съда по съществото на спора факти — въпрос, на който тя трябва да отговори както от гледна точка на нормите на националното право, така и от гледна точка на нормите на правото на Съюза, за да предостави не само на собствената си запитваща юрисдикция, но и на всички италиански юрисдикции, решение, което има действие erga omnes, и всички тези юрисдикции ще трябва да приложат във всеки релевантен спор, с които могат да бъдат сезирани. При тези условия поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза има връзка с предмета на отнесения до нея спор, който се отнася изключително до конституционосъобразността на национални разпоредби с оглед на националното конституционно право, разглеждано във връзка с правото на Съюза.

41

Освен това въпросът дали член 12, параграф 1 от Директива 2011/98 се прилага единствено за гражданите на трети държави, които притежават разрешение за пребиваване в приемащата държава членка с цел работа, или напротив, тази разпоредба обхваща и гражданите на трети държави, които притежават разрешение за пребиваване за цели, различни от заетост, и на които е разрешено да работят в тази държава членка, се отнася до тълкуването на тази директива и следователно до съществото на настоящото дело.

42

Следователно този въпрос е допустим, включително що се отнася до помощта за майчинство.

43

Запитващата юрисдикция пита Съда как следва да се тълкува член 34 от Хартата, за да се установи дали помощта за раждане и помощта за майчинство попадат в приложното поле на този член и дали член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98 допуска национална правна уредба, която изключва от кръга на лицата с право на тези помощи гражданите на трети държави, притежаващи единно разрешение по смисъла на член 2, буква в) от тази директива.

44

Следва да се отбележи, че съгласно член 34, параграф 1 от Хартата Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Освен това съгласно член 34, параграф 2 от Хартата всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики.

45

В допълнение член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98, която съгласно съображение 31 от нея спазва основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата, предвижда, че работници от трети държави по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от тази директива се ползват от право на равно третиране с гражданите на държавата членка, в която пребивават, по отношение на клоновете на социалната сигурност, определени в Регламент № 883/2004.

46

Ето защо с това препращане към Регламент № 883/2004 следва да се констатира, че член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98 конкретизира правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност, предвидено в член 34, параграфи 1 и 2 от Хартата.

47

От практиката на Съда обаче следва, че когато приемат мерки, попадащи в приложното поле на директива, която конкретизира предвидено в Хартата основно право, държавите членки трябва да действат съобразно тази директива (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2014 г., Schmitzer, C‑530/13, EU:C:2014:2359, т. 23 и цитираната съдебна практика). Ето защо поставеният въпрос следва да се разгледа единствено с оглед на Директива 2011/98. Приложното поле на член 12, параграф 1, буква д) от тази директива се определя от Регламент № 883/2004.

48

Следва също да се констатира, че член 12, параграф 1 от Директива 2011/98 се прилага както за граждани на трети държави, приети в държава членка с цел работа в съответствие с правото на Съюза или националното право, така и за граждани на трети държави, които са приети в държава членка за цели, различни от работата съгласно правото на Съюза или националното право, на които е разрешено да работят и които притежават разрешение за пребиваване в съответствие с Регламент № 1030/2002.

49

Както следва от съображение 20 от тази директива, тази разпоредба не се ограничава да гарантира равно третиране на притежателите на единно разрешително за работа, а се прилага и по отношение на притежателите на разрешение за пребиваване за цели, различни от работа, и които имат разрешение за работа в приемащата държава членка.

50

При тези условия следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва гражданите на трети държави по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от тази директива, от кръга на лицата с право на помощ за раждане и на помощ за майчинство, предвидени в тази правна уредба.

51

Предвид факта, че както е посочено в точка 45 от настоящото решение и както следва от съображение 24 от Директива 2011/98, за да може да се ползва равното третиране, предвидено в член 12, параграф 1, буква д) от тази директива, е необходимо разглежданите обезщетения да спадат към клоновете на социалната сигурност, определени в Регламент № 883/2004, за да се отговори на този въпрос, следва да се провери дали помощта за раждане и помощта за майчинство са обезщетения, попадащи в клоновете на социалната сигурност, изброени в член 3, параграф 1 от този регламент.

52

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда разграничението между обезщетенията, попадащи в приложното поле на Регламент № 883/2004, и обезщетенията, които са изключени от него, се основава главно на елементите, характерни за всяко обезщетение, а именно неговата крайна цел и условията за отпускането му, а не на това дали едно обезщетение е квалифицирано от националното законодателство като социалноосигурително обезщетение (решения от 21 юни 2017 г., Martinez Silva, C‑449/16, EU:C:2017:485, т. 20 и цитираната съдебна практика и от 2 април 2020 г., Caisse pour l’avenir des enfants (Дете на съпруг на пограничен работник), C‑802/18, EU:C:2020:269, т. 35 и цитираната съдебна практика).

53

Съдът многократно е постановявал, че едно обезщетение може да се счита за социалноосигурително обезщетение, доколкото, от една страна, е отпуснато на получателите без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на нуждите на лицето въз основа на определеното от закона, и от друга страна, е свързано с един от рисковете, изрично изброени в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004 (решения от 21 юни 2017 г., Martinez Silva, C‑449/16, EU:C:2017:485, т. 20 и цитираната съдебна практика и от 2 април 2020 г., Caisse pour l’avenir des enfants (Дете на съпруг на пограничен работник), C‑802/18, EU:C:2020:269, т. 36 и цитираната съдебна практика).

54

Така, що се отнася до първото условие, посочено в предходната точка на настоящото решение, Съдът е постановил, че обезщетенията, автоматично предоставени на семействата, които отговарят на определени обективни критерии относно по-специално размера им, доходите им и капиталовите им средства, извън каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на личните нужди, и които имат за цел да компенсират семейните разходи, трябва да се считат за социалноосигурителни обезщетения (решения от 21 юни 2017 г., Martinez Silva, C‑449/16, EU:C:2017:485, т. 22 и цитираната съдебна практика и от 2 април 2020 г., Caisse pour l’avenir des enfants (Дете на съпруг на пограничен работник), C‑802/18, EU:C:2020:269, т. 37).

55

Освен това следва да се припомни, че що се отнася до това условие, Съдът е постановил, по повод на обезщетенията, които се отпускат или отказват или чийто размер се изчислява в зависимост от доходите на получателите, че отпускането на тези обезщетения не зависи от индивидуалната преценка на личните нужди на заявителя, тъй като става въпрос за обективен и определен от закона критерий, от който възниква правото на това обезщетение, без компетентният орган да има възможност да отчита други лични обстоятелства (решение от 12 март 2020 г., Caisse d’assurance retraite et de la santé au travail d’Alsace-Moselle, C‑769/18, EU:C:2020:203, т. 28 и цитираната съдебна практика).

56

Освен това Съдът уточнява, че за да се приеме, че не е изпълнено посоченото условие, е необходимо дискреционната преценка от компетентния орган на личните нужди на получателя на дадено обезщетение да се отнася преди всичко до възникването на правото на това обезщетение. Тези съображения се отнасят, mutatis mutandis, до индивидуалния характер на преценката от компетентния орган на личните нужди на получателя на дадено обезщетение (решение от 12 март 2020 г., Caisse d’assurance retres et de la santé de la travail de Alsace-Moselle, C‑769/18, EU:C:2020:203, т. 29 и цитираната съдебна практика).

57

Що се отнася до въпроса дали дадено обезщетение се числи към семейните обезщетения по член 3, параграф 1, буква й) от Регламент № 883/2004, трябва да се отбележи, че според член 1, буква щ) от този регламент изразът „семейни обезщетения“ обозначава всички обезщетения в натура или парични обезщетения, предназначени за покриване на семейни разходи, с изключение на плащанията за издръжка и специалните помощи при раждане на дете или осиновяване, посочени в приложение I към този регламент. Съдът вече е постановил, че изразът „посрещане на семейни разходи“ трябва да се тълкува в смисъл, че обозначава по-специално обществения принос към семейния бюджет, чиято цел е да намали тежестите, свързани с издръжката на децата (решение от 2 април 2020 г., Caisse pour l’avenir des enfants (Дете на съпруг на пограничен работник), C‑802/18, EU:C:2020:269, т. 38 и цитираната съдебна практика).

58

В случая, що се отнася до помощта за раждане, от данните, предоставени от запитващата юрисдикция и изложени в точки 11—16, както и в точки 26 и 27 от настоящото решение, е видно, от една страна, че тя се отпуска за всяко дете, родено или осиновено, чиито родители пребивават в Италия и имат италианско гражданство или са граждани на държава — членка на Европейския съюз, или имат статут на дългосрочно пребиваващ. Първоначално предоставена на домакинствата, чиито средства не надхвърлят определен от закона максимален размер, впоследствие тази помощ се разширява до всички домакинства, без изискване за средства, като нейният размер варира в зависимост от средствата на домакинството и се увеличава с 20 % за всяко дете след първото. В този смисъл изглежда, че тази помощ се предоставя автоматично на домакинствата, отговарящи на определени от закона обективни критерии, без каквато и да било индивидуална и дискреционна преценка на личните нужди на заявителя. По-специално от акта за преюдициално запитване е видно, че първоначално помощта за раждане се отпуска или отказва, като се вземат предвид средствата на домакинството, в което членува родителят молител въз основа на обективен и законоустановен критерий, а именно показателят за еквивалентното икономическо положение, без компетентният орган да може да вземе предвид други лични обстоятелства. Впоследствие помощта за раждане се отпуска независимо от размера на средствата на домакинството, като все пак се уточнява, че действителният ѝ размер се изчислява по същество въз основа на този показател.

59

От друга страна, помощта за раждане се изразява в парична сума, изплащана ежемесечно от INPS на нейните получатели, и има за цел по-специално да допринесе за обезпечаване на разходите, произтичащи от раждането или осиновяването на дете. Следователно наистина става въпрос за парично обезщетение, предназначено — посредством обществения принос към семейния бюджет — да намали тежестите, свързани с издръжката на новородено или осиновено дете по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 57 от настоящото решение. Освен това, тъй като, както това бе посочено в точка 10 от настоящото решение, Италианската република никога не е фигурирала в част II от приложение I към Регламент № 883/2004, посветена на специалните помощи при раждане на дете и осиновяване, разглежданата в главното производство помощ за раждане не попада в приложното поле на това приложение и следователно не може да бъде изключена с оглед на посоченото приложение от понятието „семейни обезщетения“ по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 57 от настоящото решение.

60

Следователно тази помощ представлява семейно обезщетение по смисъла на член 3, параграф 1, буква й) от Регламент № 883/2004. В това отношение е без значение, че тази помощ има двойна функция, а именно, както посочва запитващата юрисдикция, тя едновременно допринася за обезпечаване на разходите, произтичащи от раждане или осиновяване на дете и е премия, целяща да насърчи раждаемостта, тъй като една от тези функции се отнася до клон на социалната сигурност, посочен в тази разпоредба (вж. в този смисъл решения от 16 юли 1992 г., Hughes, C‑78/91, EU:C:1992:331, т. 19 и 20 и от 15 март 2001 г., Offermanns, C‑85/99, EU:C:2001:166, т. 45).

61

Що се отнася до помощта за майчинство, от данните, предоставени от запитващата юрисдикция и изложени в точка 17 от настоящото решение, е видно, че тя се отпуска за всяко дете, родено или осиновено, или за всяко ненавършило пълнолетие дете, настанено с цел осиновяване, на жени, пребиваващи в Италия, граждани на Италианската република или на друга държава членка, или които имат статут на дългосрочно пребиваващ, при условие че нямат право на обезщетение за бременност и раждане, свързано с трудови правоотношения или като самостоятелно заети лица, или във връзка с упражняването на свободна професия, и средствата на домакинството, към което принадлежи майката, не надвишават определен размер.

62

Така, от една страна, изглежда, че помощта за майчинство се отпуска автоматично на майките, отговарящи на определени по закон обективни критерии, без каквато и да било индивидуална и дискреционна преценка на личните нужди на заинтересованото лице. По-специално помощта за майчинство се предоставя или отказва, като се вземат предвид, освен липсата на обезщетение за майчинство, свързано с трудови правоотношения или упражняване на свободна професия, и средствата на домакинството, към което принадлежи майката, въз основа на обективен и законоустановен критерий, а именно показателят за икономическото положение, без компетентният орган да може да вземе предвид други лични обстоятелства. От друга страна, тя се отнася към посочения в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 883/2004 клон на социалната сигурност.

63

От това следва, че помощта за раждане и помощта за майчинство спадат към клоновете на социална сигурност, за които гражданите на трети държави по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2011/98, се ползват от правото на равно третиране, предвидено в член 12, параграф 1, буква д) от тази директива.

64

Освен това следва да се отбележи, че както посочва запитващата юрисдикция, Италианската република не се е възползвала от предоставената на държавите членки възможност да ограничат равното третиране, както е предвидено в член 12, параграф 2, буква б) от Директива 2011/98.

65

Ето защо следва да се приеме, че национална правна уредба, която изключва гражданите на трети държави по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2011/98, от кръга на лицата с право на помощ за раждане и на помощ за майчинство, не е в съответствие с член 12, параграф 1, буква д) от тази директива.

66

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва гражданите на трети държави по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от тази директива, от кръга на лицата с право на помощ за раждане и на помощ за майчинство, предвидени в тази правна уредба.

67

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва гражданите на трети държави по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от тази директива, от кръга на лицата с право на помощ за раждане и на помощ за майчинство, предвидени в тази правна уредба.