12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/41

A.

като има предвид, че Комисията в своето съобщение, озаглавено „Преглед на политиката на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят“, оповестява преработена стратегия за иновации под формата на план за действие,

Б.

като има предвид, че тази бъдеща стратегия за иновациите трябва да бъде тясно свързана със стратегията ЕС 2020,

В.

като има предвид, че в своето съобщение, озаглавено „Към нови граници в ИКТ — стратегия за научноизследователска дейност в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии в Европа“, Комисията обяви нова стратегия за научноизследователска дейност в областта на бъдещи и възникващи технологии (FET) със стартиране на водещи инициативи,

Г.

като има предвид, че при развитието на европейска политика в областта на иновациите е необходимо да се вземат под внимание всички три страни от триъгълника на знанието - научноизследователската дейност, иновациите и образованието,

Д.

като има предвид, че иновационните способности на предприятията в значителна степен зависят от техния достъп до достатъчно финансови средства и че произтичащите от сегашната икономическа криза затруднения в кредитирането заплашват драстично да ограничат иновационния капацитет на предприятията, особено на малките и средни предприятия (МСП),

Е.

като има предвид, че иновациите са централен елемент за успешното осъществяване на настоящите значими предизвикателства пред обществото и стратегическите политически цели на ЕС като предприемачество, конкурентоспособност, изменение на климата, заетост, демографски промени и приобщаващо общество,

Ж.

като има предвид, че Европейският съюз няма да постигне енергийните си цели и целите си по отношение на климата за 2020 г., и по-специално целта си да намали емисиите на парникови газове с поне 20 % и да достигне дял на електроенергията от възобновяеми източници от поне 20 %, без ускоряване на разработването и широкото използване на чисти, устойчиви и ефикасни енергийни технологии; като има предвид, че бъдещата иновационна стратегия следва изцяло да включва това измерение,

З.

като има предвид, че научноизследователската дейност в областта на нововъзникващите и бъдещи технологии (като квантовите технологии, вдъхновени от биологията и нанотехнологиите ИКТ) е трамплин за иновации чрез нейното влияние върху дългосрочната конкурентоспособност, и като има предвид, че тя създава изцяло нови области на икономическа дейност и същевременно насърчава нови отрасли и МСП, прилагащи високи технологии,

И.

като има предвид, че насърчаването и доразвиването на устойчиви технологии е необходимо не само за постигането на целите на ЕС по отношение на климата и енергийните цели, но и че ЕС може да извлече от това огромна полза по отношение на бъдещи работни места и икономически растеж,

Й.

като има предвид, че неравномерното разпределение на оскъдните ресурси може да възпрепятства иновациите; като има предвид, че политиката на ЕС в областта на суровините следва да се обръща към основните предизвикателства с оглед осигуряването на справедлив достъп,

К.

като има предвид, че в период на нарастващ недостиг на ресурси подпомагането на устойчиви и енергийно ефективни технологии увеличава сигурността на енергийните доставки в ЕС,

Л.

като има предвид, че темата за демографските промени е едно от главните предизвикателства на бъдещето, което изисква, наред с другото и нови технологични решения,

М.

като има предвид, че в индустриалните области, в които засега ЕС все още има добра конкурентна позиция, той трябва да обедини усилията си и да укрепи силните си страни,

1.

Счита, че съществуват възможности за по-тесни връзки между научноизследователската дейност и иновациите в Европа; призовава Комисията и държавите-членки да приемат интегриран подход към науката и иновациите;

2.

Обръща вниманието на Комисията на ЕС върху това, че бъдещата иновационна политика на ЕС трябва да бъде поставена на широка основа и в същността си да обхваща не само технологичните иновации (иновации на продукти и процеси), но и административни, организационни, социални и свързани с работата иновации, включително нови модели за търговия и услуги, като се вземат предвид другите две страни на триъгълника на знанието (научноизследователската дейност и образованието);

3.

Подчертава, че иновацията е преди всичко нововъведение, което се отнася до нуждите на потребителите и пазара; по тази причина отправя искане към Комисията да осигури по-добро признаване на първостепенното значение на нуждите на потребителите като движеща сила в областта на иновациите; подчертава, че за да се противодейства на възникването на нови форми на неравенство в обществото, иновациите следва в бъдеще да бъдат измервани не само по отношение на тяхната екологична и икономическа полза, но също и според критерия на социалната добавена стойност;

4.

Подчертава факта, че засилването на подкрепата за предприемачите като движеща сила за иновациите в Европа е необходимо условие за ефективно функциониране на един конкурентен вътрешен пазар, основаващо се премахване на търговските ограничения и на високо равнище на защита на потребителите и социално сближаване;

5.

Призовава Комисията да постави амбициозни цели за сравнение, които да са насочени към големите предизвикателства пред обществото и да преустановят настоящата разпокъсаност на различните европейски инициативи;

6.

Настоятелно подкрепя констатацията на Комисията, че ключовите технологии и научноизследователската дейност в областта на бъдещите и новопоявилите се технологии са съществена предпоставка за трайното укрепване на глобалната конкурентоспособност на ЕС; присъединява се към призива на Комисията към държавите-членки да постигнат съгласие относно значението на използването на базовите високи технологии в ЕС; подчертава в тази връзка, че (i) ключови базисни технологии като микро- и наноелектрониката, фотониката, био- и нанотехнологии, (ii) нови материали, както и (iii) новите и бъдещите технологии, могат да предложат голям потенциал за иновации и да дадат своя принос в прехода към икономика, основана на знанието, с ниски емисии на въглероден диоксид;

7.

Изтъква, че иновациите трябва да бъдат насочени към отделния човек и приветства усилията за засилване на диалога между университетите и света на бизнеса, който допринася в съществена степен за насърчаването на научноизследователската дейност и иновациите, както и по-ефективното използване на знанията, споделени от частния сектор с университетите, и обогатяване на материала от академичните курсове с оглед на актуалните социални и бизнес изисквания;

8.

Обръща внимание на това, че определянето на ключовите технологии и бъдещите и нововъзникващите технологии трябва да става в сътрудничество с икономиката на местно, регионално и национално равнище, включително МСП, при което трябва да се вземат предвид и регионалните цели на икономическата политика призовава също така ЕС да гарантира, че предложената експертна група на високо равнище ще допринесе по най-добрия начин за определянето, утвърждаването и въвеждането в кратко-, средно- и дългосрочен план на ясни мерки в подкрепа на тези технологии;

9.

Приветства мерките, свързани с иновационната политика, също и с оглед на допълването на националните промишлени стратегии на общностно и надбраншово равнище и призовава Комисията да продължи с този подход;

10.

Призовава Комисията и държавите-членки да съчетаят въвеждането на ново поколение цифрови мрежи и интелигентни мрежи с дейностите в областта на иновациите, за да могат изцяло да се възползват от тях; в тази връзка подчертава, че трябва да бъде предвидено необходимото финансиране, включително от структурните фондове;

11.

Изтъква, че инвестициите във високоскоростни мрежи в интернет, както и по-широкото навлизане на широколентовия интернет са основни условия за по-голямото и по-ефективно разпространение на иновативните постижения, следователно за намаляване на различията в това отношение между регионите на ЕС;

12.

Призовава Комисията и държавите-членки да засилят политиките за сближаване в областта на иновациите, с цел намаляване на разликите между държавите-членки;

13.

Подкрепя факта, че понастоящем от Комисията се разработва Европейски акт в областта на иновациите, за да се работи за по-съгласувана стратегия за иновации

14.

Изтъква значението на иновациите в областта на екологията и екологичните предприятия, които може да изиграят важна роля за свързването на политиката в областта на иновациите със сектори от ключово значение за ЕС, в резултат на което ще възникнат сериозни сравнителни предимства за европейската икономика;

15.

Подчертава важната роля на екоиновациите, по-специално в контекста на увеличаването на ефикасността на ресурсите;

16.

Подчертава важната роля, която групите за иновация играят за бъдещата иновационна политика на ЕС, и потенциала, предлаган по-специално от клъстери на знание; приветства създаването на специални зони на иновации и предприятия около университетите, научноизследователските институти и научните и технологични паркове; призовава за отчитане на възможностите за създаване на единно опростено финансиране и оперативна рамка за новите иновативни зони;

17.

Подчертава, че наличните групи за иновация трябва да се доразвият чрез целенасочени действия на ЕС, на държавите-членки и регионите, за да могат те да запазят и доразвият своята отчасти световна водеща роля;

18.

Във връзка с това изтъква, че основата на всички дейности, свързани с групите за иновация трябва да отчита всички нужди на предприятията, включително на МСП, и по-специално на иновативните МСП, предвид факта, че иновациите играят ключова роля за насърчаването на предприятията;

19.

Призовава съответните заинтересовани страни на равнище държави-членки и ЕС да подобрят рамковите условия за трансграничното сътрудничество на групите за иновация;

20.

Подчертава, че МСП играят централна роля като партньори във веригата за създаване на стойности, но също и в самостоятелното предлагане на иновативни продукти;

21.

Призовава към по-силен европейски подход към осигуряването на средства за иновациите и предотвратяването на настоящата фрагментация и краткосрочност; счита, че снабдяването с достатъчно финансови средства е неотменен елемент за развитието на иновациите и че следователно бюджетът на ЕС за иновации следва да бъде чувствително увеличен; изисква това да следва да се вземе предвид при предстоящото преразглеждане на настоящата финансова рамка и при планиране в рамките на финансовата перспектива за 2014-2020 г.; подчертава в този контекст, че разпоредбите за годност за финансиране на научноизследователска и развойна дейност по отношение на доиндустриалната и/или експерименталната научноизследователска и развойна дейност следва да бъдат разгледани в същото време; призовава държавите-членки да увеличат своето финансиране на НИРД, за да се постигне целта, поставена в Барселона през 2002 г. относно изразходването на 3 % от БВП за НИДР до 2010 г.; подчертава значението на финансирането на научните изследвания и иновациите по време на икономическа криза, тъй като това ще стимулира създаването на работни места в дългосрочен план; изтъква необходимостта от заделяне на увеличен дял от средствата за програми за научноизследователска и развойна дейност за сферата на иновациите;

22.

Застъпва становището, че разходите на ЕС за научноизследователска дейност и иновации трябва да се насочат към цели като предоставянето на стимули за търговското прилагане на изследователските открития, както и по-обстойна информация относно източниците и възможностите за финансиране; подчертава значението на запазването на прозрачността и равните възможности в достъпа до средства на основа на покани за представяне на предложения за научноизследователска дейност; призовава Комисията и държавите-членки да използват структурните фондове за стимулиране на широкомащабни иновации; подчертава необходимостта от разработване на схеми за финансиране на социални иновации с особено внимание върху социалните ползи;

23.

Подчертава, че наред с увеличаването на средствата е от решаващо значение достигането на критична маса; препоръчва за тази цел прибягването до обществени поръчки и подчертава по-специално, че средствата трябва да отиват там, където мултиплициращият ефект за създаване на добавена стойност за Европа е най-голям, като ключови базови технологии и водещи инициативи за бъдещи и нововъзникващи технологии; в тази връзка подчертава необходимостта да се използват синергиите между рамковите програми за научноизследователска дейност и иновации и структурните фондове; подчертава в тази връзка, че различните органи, управляващи Седмата рамкова програма, РПКИ и структурните фондове, трябва да са запознати с възможностите, предлагани от всеки един от тези инструменти; изразява съжаление, че възможностите на съществуващите синергии при финансирането все още не са добре известни; призовава регионите и държавите-членки да насърчат усилията за подобряване на комуникацията в това отношение;

24.

Приветства създаването на Европейският институт за иновации и технологии, който беше основан, за да стимулира и създава иновации на водещо световно ниво, събирайки на едно място и обединявайки около обща цел висшето образование, научните изследвания и бизнеса; изтъква сериозния принос, който може да направи Европейският институт за иновации и технологии, като предоставя стимули за програми за иновации, и важната роля, която той може да изиграе в това отношение; настоятелно приканва Комисията да състави бюджета за Европейския институт за иновации и технологии по начин, който да гарантира, че предоставеното финансиране, наред със средствата от други източници, може да постигнат критичната маса, необходима за постигане и цялостно проучване на съществените предизвикателства пред обществата в ЕС;

25.

Изтъква необходимостта от насоки за гарантиране на конкурентното разпределяне и бързото използване на финансиране и въвеждането на схема за възнаграждение на проекти със сериозно бързо икономическо въздействие;

26.

Подчертава, че Европа следва да бъде на най-високото равнище на развитие на интернет технологии и нисковъглеродни приложения за ИКТ; предлага в новата финансова перспектива бюджетът на ЕС за изследвания в областта на ИКТ да бъде удвоен;

27.

Подчертава факта, че политиката в областта на иновациите следва да се координира с другите европейски и национални политики (включително политиката в областта на промишлеността, околната среда и потребителите), като се има предвид, че установените подходи следва да бъдат достатъчно гъвкави, за да се приспособят към различни национални и регионални условия;

28.

Изразява съжаление, че усилията за опростяване на инструментите на ЕС в областта на изследванията и иновациите не са успешни и че процедурите все още са прекалено сложни и дълги, което затруднява по-специално участието на МСП в тези програми;

29.

Счита, че припокривания и дублиране на програмите за подпомагане, предизвикани от липсата на координация на различните равнища на действие, следва да бъдат предотвратени в името на удобството за ползващите и прозрачността; призовава Комисията да проучи дали европейските инструменти за подкрепа на МСП биха могли в бъдеще да бъдат обединени под ръководството на една генерална дирекция, например ГД „Предприятия“; счита, че по този начин ще се улесни представянето и възможните получатели ще могат да се обръщат към една обединена служба;

30.

Призовава Комисията да гарантира, че регулаторната рамка на ЕС подкрепя иновациите и не представлява пречка за промените и че има ефективно сътрудничество между участващите вътрешни служби и генерални дирекции на Комисията и да разгледа по всеобхватен и съгласуван начин въпросите в областта на иновациите; настоява това да намали фрагментарността на инструментите на ЕС в областта на иновационната политика;

31.

Наред с това призовава държавите-членки ефективно да координират инициативите на компетентните национални органи;

32.

Отбелязва, че съвместните усилия на заинтересованите страни в ЕС следва да са насочени към това да затворят празнината между научните изследвания и иновациите, готовността на пазара и комерсиализацията на продуктите; подчертава, че са необходими пресечни точки между рамковите програми и възможност за съчетаване на мерките в областта на научноизследователската дейност и иновациите извън рамките на програмите;

33.

Призовава Комисията да изготви нови показатели за иновациите, които са по-добре адаптирани към икономики на услугите, основани във все по-голяма степен на знанието, така че докладите за достиженията в областта на иновациите в ЕС, които да са пригодени да предоставят не само сравнителен анализ на новаторските възможности на държавите-членки, а и по-добре да се определят силните страни и слабостите на мерките на ЕС в областта на иновациите;

34.

Изтъква значението на по-обстойната информация относно подходящи канали и източници на финансиране, както и на надеждните данни относно алтернативните форми на финансиране, като например лицензионните договори, така че предприятията да станат по-склонни да инвестират;

35.

Подчертава, че наред с публичното финансиране, частното финансиране следва да бъде насърчено по-силно;

36.

Подчертава значението на по-добра хармонизацията на достъпа до средства за ЕС за всички участници, за да се подобри участието на МСП в управленческите структури и дейностите по съвместни технологични инициативи;

37.

Призовава Комисията със своя план за действие за иновациите да представи конкретни инструменти за подобряване на достъпа до финансиране за иновативни предприятия; в тази връзка подчертава необходимостта също така да се вземат предвид различните финансови нужди и интензивност на иновациите в предприятията в различните стадии на установяване и растеж;

38.

Подчертава необходимостта от създаването на предпоставки за по-добра наличност на рисков капитал като при това се вземат предвид нуждите на МСП, както и за разширяване на възможностите на ЕИБ за финансиране на базата на споделения риск; призовава Комисията да провери какви мерки могат да се вземат за постигане на приемливо за всички участници разпределение на риска, за да се насърчат частните инвестиции в областта на иновациите;

39.

Призовава съответните заинтересовани страни от държавите-членки и органите на ЕС да разширят традиционните инструменти за финансиране на МСП като микрокредити, рисков капитал за хора, които целят да инвестират в иновативни предприятия, „бизнес ангели“, които да спонсорират бизнес проекти на млади изследователи, заеми и гаранции, както и да създадат данъчни, финансови и административни стимули за инвестициите, тъй като това би намалило риска от преместване на предприятия заради неблагоприятни рамкови условия за държавна помощ и би мотивирало компаниите да наемат човешки ресурси за целите на изследванията и иновациите и с това да стимулират развитието на нови продукти и услуги;

40.

Подчертава значението на осигуряването на минимум от средства за МСП в общи покани за представяне на предложения, публикувани в рамките на инициативи в научноизследователската дейност и иновациите, които следват ангажимента, поет в Седмата рамкова програма (15 % от ресурсите в програмата за сътрудничество);

41.

Призовава Комисията, в съответствие с принципите на вътрешния пазар, да адаптира съществуващите общностни разпоредби за държавните помощи, така че да могат да се подпомогнат инвестициите в крайно необходими нови технологии, за да се гарантира дългосрочната конкурентоспособност на ЕС и условия на равнопоставеност на международно равнище; по-конкретно призовава Съвета и Комисията да вземат предвид инициативата за ключовите базисни технологии като ревизират правилата на ЕС за държавната помощ и по този начин да дадат възможност на държавите-членки да създадат национални системи за насърчаване на ключовите базисни технологии;

42.

Подчертава значението на съвместните технологични инициативи, които да отговарят на определени критерии относно размера и управленческата структура, и на извършването на периодична оценка на въздействието на одобрените съвместни технологични инициативи по отношение на приноса им за конкурентоспособността на промишлеността на ЕС;

43.

Във връзка с това приветства факта, че съществуващата „Рамка на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации“ ще бъде предмет на проверка през 2010 г.;

44.

Счита, че едно по-добро подпомагане на иновациите следва винаги да бъде съпътствано и от бюрократично облекчаване за заявителите; призовава Комисията да премахне бюрокрацията, като преструктурира процесите на рамковата програма и създаде комитет на ползвателите;

45.

Призовава заинтересованите участници на равнище ЕС, в частност с оглед на МСП, да подобрят рамковите условия за защита на интелектуалната собственост, особено в областта на патентите, защото цената, както и качеството им, са централен елемент за иновациите;

46.

В тази връзка изразява съжаление предвид липсата на истински вътрешен пазар за иновации в ЕС и призовава Комисията и държавите-членки да координират усилията си в тази област, по-специално когато става въпрос за своевременно споразумение относно патент на Общността и единна съдебна система за патенти, и подчертава значението на стандартизацията за развиването на иновативни продукти;

47.

Препоръчва да се насърчават съвременни политики за периода на разследването, които да насърчават иновации като събирателни патенти, общи патентни форуми и лицензи за пълни права;

48.

Подчертава във връзка с това значението на разработването на лесен за МСП общностен патент за европейската икономика в съзвучие с политиката на ЕС в областта на иновациите;

49.

Отбелязва увеличаващата се употреба на патенти като ценни книжа при банково финансиране става все по-важна, но поради липса на технологични познания банките нерядко не могат правилно да оценят стойността на патента при отпускането на заеми; затова призовава Комисията да провери дали ЕС следва да осигури подкрепа при разработването на стандарт за оценка;

50.

Изтъква значението на програми за насърчаването на МСП да използват технологичните развития и научноизследователския персонал;

51.

Подчертава, че триъгълникът на знанието - научни изследвания, иновации и образование, следва да се разглежда като едно цяло; затова призовава инвестициите в обучение и допълнителна квалификация на квалифицирания персонал, които, с оглед на значението на иновационната способност за конкурентоспособността на ЕС, са от решаващо значение, да не бъдат намалявани; подчертава, че е необходимо да се придаде максимална привлекателност на условията за изследователите и специалистите им, също така и по отношение на тяхната мобилност, за да могат да устоят в международната конкуренция; подчертава, че това съпътства подобряването на условията на труд на жените научни изследователи;

52.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.