29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/55

—

предлага директивата да препоръчва държавите-членки да задължават (а не просто да насърчават) производителите на ЕЕО да създават продукти, чието ремонтиране, разглобяване, повторна употреба и оползотворяване да са по-лесни. Таксата, начислявана от схемите за привеждане в съответствие, трябва да бъде обвързана с това доколко конкретен продукт подлежи на повторна употреба или рециклиране;

—

призовава нивото на събираемост да се прилага отделно за всяка категория продукти и препоръчва целта да бъде изчислена въз основа на средната продължителност на жизнения цикъл на ЕЕО; държавите-членки следва да създадат предпазни механизми срещу включването на малки ОЕЕО в потока от неразделени отпадъци;

—

призовава да се въведе ясно и лесно за разбиране задължение за производителите да финансират разходите за събиране на ОЕЕО и за пунктове за събирането им. Разширяването на отговорността на производителите, така че да обхване и разходите за разделно събиране от домакинствата, следва да бъде задължително, за да се осигури по-голямо хармонизиране на финансовата отговорност и да се създадат равни условия в ЕС;

—

предлага да се въведе отделна цел за повторната употреба на оборудване на ниво от минимум 5 %, в съответствие с йерархията на третиране на отпадъците. Това би могло да допринесе за премахването на съществуващите пречки пред повторното използване на рециклирано оборудване, както и да се осигури повторна употреба за висококачествени уреди и устройства;

—

призовава всички разходи за обезвреждане на съдържащи опасни вещества ОЕЕО по начин, който не вреди на човешкото здраве или на околната среда, да бъдат отчитани при определянето на цената на даден продукт; изразява съжаление, че списъкът на веществата, предложени за забрана съгласно приложение IV на Директивата за ограничение на употребата на определени опасни вещества в ЕЕО, не е бил разширен;

—

призовава да се обърне значително по-голямо внимание на ролята на екологичното образование, в това число и на кампаниите за повишаване на информираността на обществеността. Следва да се оказва подкрепа на местните и регионалните власти при подготовката и осъществяването на подобни действия, които могат да имат огромно значение за формирането на поведението на потребителите.

Докладчик

:

г-н Jerzy Zająkała (PL/СЕН-EA) кмет на община Łubianka

1.

потвърждава важността на отговорното регулиране на въпросите, свързани с правилното третиране на отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), като се има предвид значителното им въздействие върху околната среда и здравето;

2.

подчертава, че в повечето държави-членки отговорността за прилагането на политиката на Общността по отношение на управлението на отпадъците се пада на местните и регионалните власти. Те съставят плановете, издават разрешителните за събиране и третиране на отпадъци и управляват системите за събиране и третиране. Ето защо те трябва да играят основна роля в процеса на разработване на нови подходи и предложения в областта на управлението на отпадъците;

3.

приема със задоволство инициативата на Европейската комисия, целяща преработка на директивите, както и отчитането в нейния проект на съдържанието на предходно становище на Комитета от 2000 г., в което Комитетът призовава за намаляване на необоснованите разходи и бремето за икономическите оператори и администрацията, за подобряване на ефективността, както и за ограничаване на въздействието на бързо нарастващото количество отпадъци върху околната среда;

4.

потвърждава, че екологичната политика на Общността се основава на принципа „замърсителят плаща“. Отговорността на производителя, която е пряко следствие от този принцип, е основен принцип в управлението на отпадъците и крайъгълен камък на Директивата за ОЕЕО;

5.

обръща внимание на закъснението при транспонирането на директивата за ОЕЕО, в резултат на което местните и регионалните власти, както и производителите, не получават навременни ясни указания относно правилното прилагане на законовите разпоредби;

6.

настоява с новата Директива за ОЕЕО да се гарантира, че по програмите за съответствие ще бъде осигурено подходящо и непрекъснато обезщетение за съответните местни или регионални власти за всички финансови или административни тежести, които следва да поемат във времето във връзка с прилагането на директивата;

7.

изразява мнението, че и двете директиви следва да бъдат разглеждани успоредно във възможно най-голяма степен, както и във връзка с другите правни разпоредби на ЕС, отнасящи се до разглежданите въпроси, тъй като единствено подобен подход позволява проблемите да бъдат разрешавани компетентно;

8.

очаква всички участници по цялата верига на управление на отпадъците (производители, разпространители, местни и регионални власти) да постигнат обща позиция по отношение на отговорността им за събирането на ОЕЕО от домакинствата. Настоящото положение, което се характеризира с разнороден подход на държавите-членки, води до необосновани разлики в поеманите от същите тези участници разходи, което на свой ред води до нарушаване на правилата на конкуренция. Въпреки това приема, че методите за събиране могат да бъдат различни в различните региони, в зависимост от местните условия и обстоятелства;

9.

потвърждава, че преработените варианти на директивите отчитат принципа на субсидиарност. От трансграничния характер на последиците за здравето и околната среда от ЕЕО и ОЕЕО, както и от свободното движение на продукти на пазара следва, че е най-подходящо регулирането да се извърши на общностно равнище. Отделните инициативи на държавите-членки могат да доведат до по-ниска степен на опазване на околната среда и до проблеми на вътрешния пазар, например по-високи разходи за постигане на съответствие за производители и потребители;

10.

потвърждава, че целта на Директивата за ограничение на употребата на определени опасни вещества в ЕЕО е постигането на по-голяма съгласуваност и синергии с други законодателни актове на Общността в тази области, които се отнасят за същите продукти, и по-специално с Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH). Изясняването на обхвата и дефинициите, въвеждането на хармонизирани клаузи относно привеждането в изпълнение на разпоредбите и подобряването на механизма за освобождаване от ограниченията ще повишат правната сигурност;

11.

приветства хармонизирането на обсега на директивите, уредено в член 2, както и това на дефинициите, съдържащи се в член 3 на директивата за ОЕЕО. Разбираемостта и съгласуваността на тези разпоредби с предписанията на общностното право в тази област ще подобрят правната яснота и ще допринесат за ограничаването на административните разходи;

12.

отбелязва положителните аспекти на хармонизирането в областта на регистрирането на производителите на ЕЕО, като същевременно обръща внимание на това, че в част от държавите-членки настоящите правила за регистрация на производителите бяха въведени едва през последните 4 години и се оказаха скъпоструващи. Въвеждането на нови правила за регистрация на производителите следва да бъде предшествано от проверка на тяхната ефективност. Освен това отбелязва, че и в бъдеще следва да се изпълняват изискванията на местното и регионалното самоуправление по отношение на изготвянето на доклади;

13.

изразява задоволство във връзка с минималните изисквания за контрол, извършван от държавите-членки и минималните изисквания за мониторинг на превозите на ОЕЕО в подкрепа на прилагането на директивата. Същевременно призовава държавите-членки да се погрижат на съответните органи да се осигурят достатъчно ресурси за въвеждане на правните разпоредби, в това число на подкрепа за обучения на съответните служби. Освен това в изготвянето на минимални изисквания за мониторинг би трябвало да се включи мрежата IMPEL (1);

14.

обръща внимание на липсата на ясни предписания по отношение на контрола и мониторинга на изпълнението от колективните и индивидуалните системи на поставените към тях изисквания, както и по отношение на спазването от страна на отделните производители на техните финансови задължения съгласно директивата;

15.

изразява съжаление поради факта, че в преработения вариант не се отделя достатъчно голямо внимание на стимулирането на общоевропейски пазар на рециклирани и оползотворени продукти. За тази цел биха могли да послужат инструментите за регулиране на търсенето (напр. екологични обществени поръчки, стимули за закупуване на рециклирани материали, например чрез данъчно облагане на нерециклирани материали в случаите, когато съществуват алтернативни рециклирани материали и др.). Несъмнено това би послужило за намаляване на количеството на ОЕЕО и би допринесло за изграждането на убеденост у обществеността в това, че ОЕЕО биват третирани по подходящ начин;

16.

призовава да се обърне значително по-голямо внимание на ролята на екологичното образование, в това число на кампаниите за повишаване на информираността на обществеността, насочени към всички възрастови групи и приспособени към местните условия и модели на потребление. Ефективността на тези действия има огромно значение за формиране на поведението на потребителите. Следва да се оказва подкрепа на местните и регионалните власти при подготовката и осъществяването на подобни действия;

17.

призовава ЕС и държавите-членки да започнат и подкрепят научни изследвания в областта на ефективното управление на оползотворените продукти и на техните компоненти, както и на търсенето на резултатни методи за повишаване на съзнанието на гражданите относно екологичните нагласи;

18.

призовава ЕС и държавите-членки да подкрепят действия за повишаване на информираността на потребителите и на обмяна на най-добри практики между държавите-членки, от една страна, и местните и регионалните власти, от друга;

19.

счита, че е изключително важно процедурите за оползотворяване на ОЕЕО да не варират според стойността на материалите;

20.

посочва, че следва да се въведе ясно разграничение между повторната употреба на предмети, които още не могат да бъдат категоризирани като отпадъци (те не бива да бъдат включвани в целите) и повторната употреба на предмети, които вече могат да бъдат причислени към отпадъците, като напр. такива от съоръженията за събиране на отпадъци, стопанисвани от местните органи на самоуправление. Обръща внимание на трудностите при мониторинга на състоянието на ОЕЕО, предавани в пунктовете за събиране на отпадъци, и отбелязва, че когато става въпрос за някои стари неефективни устройства, би било по-правилно те да бъдат рециклирани, вместо предназначени за повторна употреба;

21.

със задоволство отбелязва изясняването на обхвата на приложение на директивата, както и ясното определяне на категории и видове ЕЕО в приложенията към директивата за ограничение на употребата на определени опасни вещества в ЕЕО. Въпреки това обръща внимание на възможността за възникване на проблеми при определянето на стоки с двойна употреба. Затова призовава тези стоки да бъдат определени като ОЕЕО, произхождащи от домакинствата. При липсата на подобно разграничение в определени ситуации може да се стигне до необосновано прехвърляне на разходите върху други субекти и до влошаване на покриването на разходите за ОЕЕО от домакинствата. Такова категоризиране би осигурило и по-голяма яснота и сигурност за производителите;

22.

предлага директивата да препоръчва на държавите-членки да задължават (а не просто да насърчават) производителите на ЕЕО да създават продукти, чието ремонтиране, разглобяване, повторна употреба и оползотворяване да са по-лесни, което на свой ред ще намали количеството на употребявано оборудване, което завършва в места за депониране и изгаряне на отпадъци. В тази област следва да се обмисли възможността за въвеждане на система от стимули, основаваща се на ползи за производителите при надвишаването на конкретното равнище на оползотворяване на продуктите, изисквано за определена група продукти;

23.

би желал да посочи един проблем, свързан с прилагането на нивото на събираемост в колективни системи. Когато нивото на събираемост бъде приложено към (колективна) система като цяло (за всички уреди), както предлага Европейската комисия, може да се получат нежелани ефекти. В този случай има вероятност схемите за осигуряване на съответствие да се концентрират първо върху тежкото оборудване (което допринася най-много за теглото на потока) вместо върху лекото. Не следва да се допуска предвиденото ниво на събираемост да доведе до създаването на механизъм, който се концентрира само върху тежкото оборудване вместо върху оборудване с голямо въздействие върху околната среда. За тази цел нивото на събираемост следва най-малкото да се прилага поотделно за всяка категория продукти;

24.

смята, че смяната на формулата на планираното ниво на събираемост на ОЕЕО (процент от средното тегло на електрическото и електронното оборудване, пуснато на пазара, за разлика от досегашната, основаваща се на количеството килограми, които се падат на жител) е стъпка в правилната посока. Въпреки това, в двегодишния период за изчисляване на средната стойност не се отчита действителният жизнен цикъл на някои видове ЕЕО, който често значително надвишава 2 години. Отбелязва също, че по-дългият жизнен цикъл на ЕЕО намалява проблемите с отпадъците, поради което такова оборудване следва да бъде предпочитано при вземане на решение от потребителите;

25.

също така препоръчва целта да бъде изчислена въз основа на средната продължителност на жизнения цикъл на ЕЕО, а не въз основа на продажбата на нови продукти през последните две години. Двегодишният период за изчисление изглежда произволен и би могъл да доведе до нежелани последици за околната среда, тъй като жизненият цикъл на отделните видове оборудване значително се различава;

26.

изразява загриженост, че целта все още се основава на теглото, което не отразява въздействието на продуктите върху околната среда, и подчертава трудностите във връзка с убеждаването на потребителите да предават неголеми електронни и електрически уреди за рециклиране в рамките на системите за разделно събиране на отпадъци. Отбелязва, че голяма част от този тип оборудване се изхвърля в контейнерите за битови отпадъци и достига до сметищата като част от този поток. Във връзка с това призовава в задълженията на държавите-членки, определени в член 5, параграф 1 от директивата, да се вземат предвид неголемите уреди и устройства;

27.

подчертава, че принципът „замърсителят плаща“ означава, че разходите за управление на ОЕЕО следва да се поемат от потребителите чрез производителите на електрическо и електронно оборудване, а не от данъкоплатците, предимно чрез местните власти. Следователно това означава, че производителите на електрическо и електронно оборудване са отговорни за разходите за събиране, управление и третиране на ОЕЕО, както и за информационните разходи и за адаптирания продуктов дизайн. Принципът за отговорността на производителя предоставя основа за добро и ясно сътрудничество между производителите и местните и регионалните власти за постигане на целите на директивата;

28.

отбелязва изразените от производителите на ЕЕО опасения (2), че макар те правилно да са определяни като отговорни за изпълнението на целите по събираемостта, тяхната възможност да контролират този процес е ограничена, например що се отнася до достъпността на пунктовете за събиране или количеството отпадъци, генерирани от потребителите. В член 7, параграф 1 правилно се отбелязва, че в последна сметка именно производителите са отговорни за постигането на показателя за събираемост. Все пак обръща внимание на необходимостта от:

29.

призовава разширяването на отговорността на производителя, така че да обхване и разходите за разделно събиране от домакинствата, да не се извършва по желание, а да бъде задължително;

30.

приема със задоволство повишаването с 5 % на минималните цели, определени в член 11, параграф 1, и факта, че понастоящем те обхващат и медицинските продукти. Препоръчва да се прилага отделна цел за повторната употреба на оборудване на ниво от минимум 5 %, в съответствие с йерархията на третиране на отпадъците. Това ще позволи да се преодолее съществуващото понастоящем нежелание за повторно използване на рециклирано оборудване, както и да се осигури повторна употреба за висококачествени уреди и устройства;

31.

отбелязва, че производителите на стоки за доставка от производител на потребител (В2С) са слабо заинтересовани или незаинтересовани да насърчават повторната употреба на тяхното оборудване. Затова до повторна употреба не се стига. Включването на тези цели за повторна употреба в целта за рециклиране няма да промени ситуацията. Производителите ще се опитват да постигнат целта само чрез рециклиране и ще пренебрегват възможността за повторна употреба. Опитът на организациите в областта на повторната употреба обаче показва, че 20 до 30 процента от изхвърляното ЕЕО все още функционира пълноценно или може да функционира след малък ремонт. КР приема йерархията на отпадъците много сериозно и подкрепя насърчаването на повторната употреба на цели уреди. Затова Комитетът предлага отделна цел за повторна употреба на цели уреди;

32.

отбелязва, че гъвкавостта, която предлагат някои разпоредби от настоящата директива, както и неясното определяне на задълженията и отговорностите в националното законодателство в много случаи водят до непропорционална административна и финансова тежест за местните власти. Разходи, които според директивата следва да се поемат от производителите, в крайна сметка се поемат от местните власти, тъй като обикновено те са законово задължени да извършват сметосъбирането и са длъжни да се намесят, когато системите на производителите за връщане на отпадъци не работят ефективно. Комитетът счита, че местните и регионалните власти не бива да понасят финансовите последствия от пропуските в законодателството относно ОЕЕО;

33.

изразява безпокойство във връзка с все още широко разпространеното замърсяване с опасни вещества и материали, използвани в ЕЕО. Не само че в тези продукти се използват редица опасни вещества и материали, но при рециклирането и обезвреждането им след извеждането от експлоатация се образуват и други вредни вещества, например диоксини и фурани;

34.

посочва, че следва да се работи в полза на прекъсване на връзката между икономическия растеж и растящото количество отпадъци, в това число съдържащите опасни вещества. Изтъква, че обществото не бива да плаща допълнителни данъци за финансиране на управлението на отпадъци, съдържащи опасни вещества. Използването на опасни вещества в ЕЕО се извършва със знанието на производителите (и на разпространителите, внасящи продукти извън ЕС), във връзка с което всички разходи за обезвреждане на съдържащи опасни вещества ОЕЕО по начин, който не вреди на човешкото здраве или на околната среда, следва да бъдат отчитани при определянето на цената на даден продукт;

35.

смята, че списъкът с максимално допустимата концентрация на забранени вещества правилно е включен като приложение на директивата. Изразява обаче съжаление, че списъкът на веществата, предложени за забрана съгласно приложение IV, не е бил разширен. Тук става дума по-специално за хексабромциклододекан (HBCDD), ди(2-етилхексил) фталат (DEHP), бутилбензилфталат (BBP) и дибутилфталат (DBP) във всички видове ЕЕО;

36.

предлага да се извърши анализ на различните аргументи в полза както на пълното прилагане на REACH посредством Директивата относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в ЕЕО, така и за това директивата да допълва процеса в рамките на REACH, като се има предвид, че тя определя по-точен график за обявяване на идентифицирани нови опасни химически вещества, които следва да бъдат заменени от по-безопасни заместители;

37.

със задоволство отбелязва, че извършващият се на всеки четири години преглед е заменен с максимален четиригодишен срок на валидност на освобождаването, като се предвижда възможност да се поиска продължение, с оглед да се подкрепят усилията за замяна на веществата и да се прехвърли отговорността за доказване от обществените органи върху производителите или дистрибуторите, поискали такова продължение;

38.

призовава Комисията незабавно да определи конкретни критерии за предоставяне на правото на освобождаване, с оглед на правната сигурност на икономическите оператори, както и начини за прилагане на новите критерии за социално-икономически ползи и ефекти, за които става сума в член 5, параграф 1, буква б) по отношение на освобождаването от изискванията и преразглеждането на съществуващите права на освобождаване;

39.

потвърждава разбираемостта и съгласуваността на разпоредбите, съдържащи се в членове 6-8, и посочва, че намаляването на броя на продуктите, които не отговарят на стандартите, чрез по-строг и уеднаквен контрол на пазара представлява икономически изгоден метод за увеличаване на ползите от директивата за околната среда.