15.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 417/10

1.

Резолюцията на Съвета относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.) (1), в която се посочва, че участието е една от областите на действие, а целта е да се подкрепи участието на младите хора в представителната демокрация и гражданското общество на всички равнища, както и в обществото като цяло; и в която се набелязва общата инициатива за насърчаване и подкрепа на включването и участието на младите хора и младежките организации в разработването и прилагането на политики и в последващи действия посредством постоянен структуриран диалог с младите хора и младежките организации.

2.

Резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 20 май 2014 г. относно европейски работен план за младежта за периода 2014—2015 г. (2)

3.

Съвместните препоръки от четвъртия работен цикъл по структурирания диалог, набелязани на конференцията на ЕС по въпросите на младежта, организирана от люксембургското председателство, 21—24 септември 2015 г. (3).

4.

Демокрацията, плурализмът и активното гражданско участие са основни ценности на Европейския съюз. Те включват ценностите свобода на изразяване и толерантност (4), както и целта за приобщаването на всички европейски граждани. Демокрацията не трябва да се приема за даденост, а трябва непрекъснато да се пази и насърчава.

5.

Младите хора в Европа показват като цяло подкрепа и вяра в демократичната система и нейните представителни органи, но са критични по отношение на начина, по който системата работи на практика, и по отношение на получените резултати. (5)

6.

Често за тях е все по-трудно да се идентифицират с традиционните канали на политическо участие, като например политическите партии и синдикатите, но участват в алтернативни форми, които позволяват по-голям индивидуален избор, като например кампании, петиции, демонстрации и еднократни прояви, чиято цел е отстояването на конкретна кауза и осезаема промяна в техния живот. (6)

7.

Информационните и комуникационните технологии и по-специално социалните медии и тяхното мобилно използване предлагат нови възможности за информация относно политическите процеси и за участие в тях, за ускоряване на разпространението на информацията и за по-бързо разработване на алтернативни форми на участие.

8.

Структурираният диалог е инструмент на рамката за европейско сътрудничество по въпросите на младежта за включване на младите хора в разработването на политиките на ЕС. Резултатите от четвъртия 18-месечен работен цикъл по общия тематичен приоритет „оправомощаване на младите хора във връзка с достъпа до права и значението на политическото участие на младите хора (7)“ се основават на резултатите, постигнати при консултациите с младите хора преди и по време на италианското, латвийското и люксембургското председателство, както и по време на конференциите на ЕС по въпросите на младежта в Рим през октомври 2014 г., в Рига през март 2015 г. и в Люксембург през септември 2015 г. (8)

9.

Резултатите от диалога между младите хора и представителите на политиката представляват значителен принос за настоящата резолюция, включително перспективи за младите хора, работещите с младежта специалисти и други експерти по въпросите на младежта, и улесняват разработването на ефективни, основани на фактите политики на ЕС.

10.

Европейският съюз разчита на млади хора, отстояващи принципите на демокрацията и европейските ценности.

11.

Европейските политики и политиката като цяло следва да откликват на потребностите и стремежите на младите хора. Поради това политическите въпроси трябва да са прозрачни и да се довеждат до знанието на всички граждани, включително на младите. Младите хора трябва да разбират актуалните проблеми и тяхното значение, за да се създаде интерес и да се улесни включването им в политиката. Лицата, отговорни за вземане на решения от различните области и равнища на политиката следва да предоставят възможности на младите хора да участват в значимите процеси на вземане на решения и да оказват въздействие.

12.

Концепцията за политическо участие включва на първо място младите хора да бъдат представени в структурите на представителната демокрация, т.е. да участват в избори като гласоподаватели, да се кандидатират на избори и да участват в политически партии. Политическото участие може да се изразява и в членство в (младежки) организации, отстояващи интересите на младите хора, политически дебати на живо или онлайн и други начини за формиране на мнение и културно изразяване. Политическото участие може да се осъществява и в рамките на дейностите и действията за гражданско образование и обучение по правата на човека, за да се постигнат положителни промени в обществото.

13.

Посредством участието си в политическите процеси младите хора могат по-добре да разберат процесите на формиране на мнение и различните интереси на участниците. На личностно равнище те развиват социални умения, отговорност, увереност в себе си, инициативност, критично отношение, както и умения за комуникация и водене на преговори, чувство за компромис, съпричастност и уважение към мнението на другите.

14.

Характеристиките на процесите на ефективно и реално политическо участие на младежта включват:

15.

Политиката за младежта, работата с младежта и младежките организации играят важна роля в това отношение посредством насърчаване на активното гражданско участие, предоставяне на възможности за политическо участие и предотвратяване на маргинализацията и водещата до насилие радикализация, особено по места, където откритата и информационната работа с младежта се насочва към младите хора.

16.

Физическото и духовното благосъстояние и защитата на основните нужди, включително аспектите на образованието и обучението, здравето, заетостта, финансовата сигурност и социалната интеграция, са необходими за по-задълбоченото и ефективно участие на младите хора.

17.

Да установят, прилагат и доразвиват национални, регионални и/или местни стратегии, програми, структури или други механизми от значение за активизирането на политическото участие на всички млади хора, особено на младите хора с по-малко възможности. Тези механизми следва да се основават на познания и факти, да се опират на междусекторното сътрудничество и да включват всички заинтересовани страни. Разработването на ефективни стратегии за участие следва да включва приобщаване на целевата група по време на фазите на планиране, изпълнение, наблюдение и оценка. Стратегиите могат да включват следните приоритети.

18.

Да укрепват и насърчават междусекторното сътрудничество и партньорствата между предоставящите формално образование институции, младежките организации и организациите за работа с младежта, за да се развиват интегрирани подходи за програми за гражданско образование, като същевременно се привличат младите хора, учителите, работещите с младежи специалисти, родителите и други заинтересовани участници.

19.

Да укрепват устойчивите структури за участие във формалното образование и ученето в неформална среда, за да насърчават развиването на социални умения и компетентности, свързани с демократичните ценности и правата на човека, като например свободата на изразяване и зачитането на многообразието, посредством ежедневното упражняване на демократичните принципи.

20.

Да насърчават създаването и развитието на организации и/или структури на национално, регионално и местно равнище, които представляват интересите на студентите по отношение на предоставящите формално образование институции.

21.

Да съдействат за разработването на програми за медийна грамотност, които повишават уменията за критичен анализ на информацията в съвременното общество на знанието, както и програми за грамотност в областта на информационните технологии, насочени към развитието на технологичните умения на потребителите, които позволяват достъпа, управлението, оценката и създаването на полезна онлайн информация.

22.

Да дават възможност и да спомагат за разработването на процеси за участие, като например младежки съвети в тясно сътрудничество с местните и регионалните публични органи, за да дадат възможност на младите хора да изразят своето мнение в местните и регионалните процеси на вземане на решения.

23.

Да разработват и осигуряват възможности за информиране и обучение на отговорните за вземане на решения лица по подходящи и пригодени за младежта методи и инструменти за комуникация и участие, за да се спомогне за откритост и възприемчивост спрямо младите хора.

24.

Да обмислят дали е уместно да се намали възрастта за гласуване на изборите за местните и регионалните публични органи на 16 години в зависимост от националните особености и националната правна рамка.

25.

Да зачитат и подкрепят младите хора, работата с младите хора и младежките организации при разработването на разнообразни форми на политическо участие, включително петиции, демонстрации, кампании, както и използване на културата, изкуствата и спорта, при условие че тези инструменти позволяват разнообразно изразяване на мнения и разнообразен достъп до политическо участие, особено когато става въпрос за млади хора с по-малко възможности.

26.

Да разработват цифрови инструменти за политическо участие на младите хора, комбинирани с елементи на живо, и адекватно обучение за учителите, специалистите, работещи с младежи, обучаващите и разпространителите, които работят с различни целеви групи в рамките на формалното образование и ученето в неформална среда, за да достигнат до младите хора на всички равнища; да признават и използват съществуващите канали за информиране на младежта и доставчиците на информация за младежта на европейско, национално, регионално и местно равнище.

27.

Да включат сферата на младежта при прилагането на стратегията за цифровия единен пазар за Европа, като се заемат енергично с теми като цифровите умения и експертния опит, по-безопасното използване на интернет и борбата срещу незаконното съдържание, като например расизма, ксенофобията и призивите за насилие.

28.

Да подкрепят, където е уместно, информационните и комуникационните процеси и инструменти, които позволяват на младите хора да разбират и да приемат като свое дело обществените политики, като привличат вниманието към свързаните с младежта аспекти и използват ефективно различните медийни средства и ИКТ.

29.

Да проучват и разширяват възможностите за диалог на местно, регионално и национално равнище между младите хора и лицата, отговорни за изготвяне на политиките във всички области на политиката, които засягат младите хора.

30.

Да насърчават участието на младите хора в избори и в официалните структури на представителните демокрации, като например в политическите партии, така че политическите партии да имат по-голям интерес да разработват предложения за политики, които отговарят на нуждите на младите хора.

31.

Да подкрепят информационни кампании и прояви за млади хора по повод на местните, регионалните, националните и европейските избори, като използват интерактивни онлайн инструменти и инструменти за излъчване в реално време, както и специални информационни програми, насочени към гласуващите за първи път и младите хора с по-малко възможности.

32.

Да развиват култура за вземане на решения на всички равнища на управление, която подкрепя ръководени от млади хора процеси на участие „отдолу нагоре“ и е отворена за неформални младежки инициативи.

33.

Да насърчават програмите на ЕС в подкрепа на младежта, като Еразъм +, и да правят необходимото тези програми да подкрепят:

34.

Да подкрепят и да доразвиват специални инициативи за работа с младите хора, насочени към гражданското образование, обучението по правата на човека, междукултурното и междурелигиозното образование, като използват методите на неформалното учене и партньорските методи, за да насърчават интегрирането на младите хора в обществото и да се противопоставят на екстремистките тенденции, водещата до насилие радикализация и реториката на омразата; да използват добрите практики, произтичащи от съществуващите мрежи за сътрудничество в областта на политиката за младежта, като например Европейския център на знанието за политиката за младежта (EKCYP) и Центъра за участие на младежта SALTO.

35.

Да укрепват капацитета на доставчиците на информация за младежта, за да се даде възможност за разпространяване на информацията относно възможностите за политическо участие, особено за младите хора, които не принадлежат към организирани младежки движения или младежки организации.

36.

Да предоставя информация относно добрите практики и успешните примери за проекти в държавите членки във връзка с програмата Еразъм + относно инициативи, насочени към политическото участие на младите хора; да взема под внимание другите научни изследвания и инициативи в тази област и да разпространява резултатите от тях.

37.

Да изготви обобщен доклад за наличните научни изследвания, сред които и тези на резерва от европейски изследователи по въпросите на младежта, относно електронното участие и разнообразието на цифрови медии и онлайн инструменти, както и анализ за начина, по който тези инструменти се използват от младите хора, с цел да се направи общ преглед на съществуващите и ефективните методологии.

38.

Да определи конкретния принос на работата с младежта и на неформалното и самостоятелното учене за насърчаване на активното гражданско участие и на участието на младите хора в многообразни и толерантни общества, както и за предотвратяване на маргинализацията и радикализацията, които могат да доведат до агресивно поведение.

39.

Да публикува посредством леснодостъпни средства за комуникация подходяща за младежите информация, която да изяснява и/или обяснява промените в различните политики и решения на ЕС, конкретно засягащи младите хора, за да ги направи прозрачни и разбираеми.