EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 31998L0033

Директива 98/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за изменение на член 12 от Директива 77/780/ЕИО на Съвета относно достъпа и упражняването на дейността на кредитните институции, на членове 2, 5, 6, 7 и 8 и на приложения II и III към Директива 89/647/ЕИО на Съвета относно коефициента на платежоспособност на кредитните институции, както и на член 2 и на приложение II към Директива 93/6/ЕИО на Съвета относно капиталовата адекватност на инвестиционните фирми и кредитните институции

OB L 204, 21.7.1998, p. 29–36 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO)

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 19/07/2006; заключение отменено от 32006L0049

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1998/33/oj

06/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

52


31998L0033


L 204/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 98/33/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 юни 1998 година

за изменение на член 12 от Директива 77/780/ЕИО на Съвета относно достъпа и упражняването на дейността на кредитните институции, на членове 2, 5, 6, 7 и 8 и на приложения II и III към Директива 89/647/ЕИО на Съвета относно коефициента на платежоспособност на кредитните институции, както и на член 2 и на приложение II към Директива 93/6/ЕИО на Съвета относно капиталовата адекватност на инвестиционните фирми и кредитните институции

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално първото и трето изречение на член 57, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 189б от Договора (3),

(1)

като имат предвид, че Първа директива 77/780/ЕИО на Съвета от 12 декември 1977 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до достъпа и упражняването на дейността на кредитните институции (4), разрешава обмена на информация между компетентните органи и определени други органи или органи в рамките на дадена държава-членка или между държави-членки; като имат предвид, че упоменатата директива също така разрешава сключването от държавите-членки на споразумения за сътрудничество, предвиждащи обмена на информация, с компетентните органи на трети страни; като имат предвид, че с оглед на съгласуваността, това разрешение за сключване на споразумения относно обмена на информация с трети страни трябва да бъде разширено, така че да включва и обмена на информация с определени други органи или органи в тези страни, при условие че разкриваната информация е предмет на подходящи гаранции за професионална тайна;

(2)

като имат предвид, че Директива 89/647/ЕИО на Съвета от 18 декември 1989 г. относно коефициента на платежоспособност на кредитните институции (5) претегля активите и задбалансовите записи в зависимост от степента им на кредитен риск;

(3)

като имат предвид, че църквите и религиозните общности, които, учредени под формата на юридически лица съгласно публичното право, събират данъци в съответствие със законодателството, предоставящо им такова право, носят кредитен риск, подобен на този на регионалните администрации и местните власти; като имат предвид, че следователно е уместно да се даде на компетентните органи възможността да третират вземанията от църквите и религиозните общности по същия начин като вземанията от регионалните администрации и местните власти, когато тези църкви и религиозни общности събират данъци; като имат предвид, обаче, че възможността да се приложи теглови коефициент от 0 % по отношение на вземанията от регионалните администрации и местните власти не се разпростира по отношение на вземанията от църквите и религиозните общности единствено на базата на правото да се събират данъци;

(4)

като имат предвид, че Директива 94/7/ЕО на Комисията от 15 март 1994 г. за привеждане в съответствие на Директива 89/647/ЕИО на Съвета относно коефициента на платежоспособност на кредитните институции по отношение на техническата дефиниция за „многостранните банки за развитие“ (6), включва Европейския инвестиционен фонд в тази дефиниция; като имат предвид, че фондът представлява нова и единна структура за сътрудничество в Европа, чиято цел е да допринесе за укрепването на вътрешния пазар, за поддържането на икономическия подем в Европа и за засилването на икономическото и социалното сближаване;

(5)

като имат предвид, че по смисъла на член 6, параграф 1, буква г), точка 7 от Директива 89/647/ЕИО, теглови коефициент от 100 % трябва да бъде приложен по отношение на неосвободената част от капитала, заявен в Европейския инвестиционен фонд от кредитните институции;

(6)

като имат предвид, че капиталът на Европейския инвестиционен фонд, запазен за заявяване от финансовите институции е лимитиран до 30 %, от които 20 % трябва да бъдат освободени в началото на четири годишни вноски от 5 % всяка; като имат предвид, че следователно 80 % не трябва да бъдат освободени, за да останат като условно задължение на членовете на Фонда; като имат предвид, че с оглед целта, дефинирана от Европейския съвет при създаването на Фонда, да се насърчава участието на търговските банки, това участие не трябва да бъде санкционирано и като имат предвид, че следователно е по-уместно да се приложи теглови коефициент от 20 % по отношение на неосвободената част от заявения капитал;

(7)

като имат предвид, че приложение I към Директива 89/647/ЕИО, която се отнася до класификацията на задбалансовите записи, класифицира определени записи като такива с висок риск и, следователно, прилага теглови коефициент от 100 %; като имат предвид, че член 6, параграф 4 от упоменатата директива установява, че: „Ако задбалансовите записи са предмет на експлицитна гаранция, те следва да бъдат претеглени както ако те са били договорени за сметка на гаранта, а не на контрагента. Когато потенциалната експозиция, произтичаща от задбалансова сделка, е изцяло гарантирана, според изискванията на компетентните органи, с някой от активите, признати за обезпечение в параграф 1, буква а), точка 7 или буква б), 11, теглови коефициент от 0 % или от 20 % се прилага, в зависимост от въпросното обезпечение.“;

(8)

като имат предвид, че клирингът на извънборсови дериватни инструменти, извършен от клирингови къщи, действащи като централен контрагент, играе значителна роля в определени държави-членки; като имат предвид, че е уместно да се признаят предимствата от такъв клиринг, които се изразяват в намаляване на кредитния риск и на свързания системен риск при благоразумното третиране на кредитния риск; като имат предвид, че е необходимо настоящите и потенциални бъдещи експозиции, произтичащи от договорите за клиринг на извънборсови дериватни инструменти, да бъдат напълно обезпечени, а рискът от излагането на клиринговата къща на експозиция, надхвърлящ пазарната стойност на обезпечение, да бъде отстранен, с цел клиринговите извънборсови дериватни инструменти да бъдат също така благоразумно третирани за преходен период, както търгуваните на борсата деривати; като имат предвид, че компетентните органи трябва да бъдат задоволени от нивото на изискуемите първоначални маржове и променливи маржове, както и от качеството и степента на защита, предвидени от обезпечението;

(9)

като имат предвид, че трябва също така да се вземе под внимание случаят, при който гаранцията е обезпечена посредством реално обезпечение по смисъла на член 6, параграф 1, буква в), точка 1, по отношение на задбалансовите записи, които са гарантирани или посредством гаранции, имащи характера на кредитни заместители;

(10)

като имат предвид, че по смисъла на точки 2, 4 и 7 от член 6, параграф 1, буква a) на Директива 89/647/ЕИО, нулев теглови коефициент се прилага спрямо активи, представляващи вземания срещу централните админстрации и централните банки от зона A или безусловно гарантирани от тях, както и спрямо активи, гарантирани посредством обезпечение под формата на ценни книжа, емитирани от централните администрации или централните банки от зона А; като имат предвид, че по смисъла на член 7, параграф 1 от посочената директива, държавите-членки могат, при определени условия, да прилагат нулев тегловен коефициент спрямо активи, представляващи вземания срещу собствените им регионални администрации или местни власти, както и спрямо вземанията срещу трети страни и спрямо задбалансовите записи, притежавани за сметка на трети страни и гарантирани от тези регионални администрации или местни власти;

(11)

като имат предвид, че член 8, параграф 1 от Директива 89/647/ЕИО постановява, че държавите-членки могат да прилагат теглови коефициент от 20 % спрямо елементите от актива, които са гарантирани, за задоволяването на компетентните органи, посредством обезпечение под формата на ценни книжа, емитирани от регионалните администрации или местните власти от зона А; като имат предвид, че обезпечение под формата на ценни книжа, емитирани от регионалните администрации или местните власти на държавите-членки, трябва да се считат за гарантирани от тези регионални администрации и местни власти по смисъла на член 7, параграф 1, с оглед да се позволи на компетентните органи да прилагат нулев теглови коефициент спрямо активи и задбалансови записи, гарантирани с такова обезпечение, винаги съгласно условията, установени в посочения параграф;

(12)

като имат предвид, че приложение II към Директива 89/647/ЕИО определя третирането на задбалансовите записи, наричани най-общо „извънборсови дериватни инструменти“, отнасящи се до лихвените проценти и обменните курсове на валута в контекста на изчисляването на капиталовите изисквания, наложени на кредитните институции;

(13)

като имат предвид, че член 2, параграф 1, буква a), член 2, параграф 2, член 2, параграф 3, буква б) и член 2, параграф 6, както и член 3, параграфи 1 и 2 от настоящата директива и приложението към нея са в съответствие с работата на международен форум от банкови надзорници относно подобрено, а в някои аспекти и по-строго надзорно третиране на кредитните рискове, присъщи на извънборсовите дериватни инструменти, по-специално увеличаването на задължителния капитал покрива извънборсовите дериватни инструменти, отнасящи се до базисни инструменти, различни от лихвените проценти и обменните курсове на валута и възможността да се вземе предвид ефектите по намаляването на риска от споразумения за договорено нетиране („contractual netting“), признати от компетентните органи при изчисляване на изискванията за капитала по отношение на потенциалните бъдещи кредитни рискове, присъщи на извънборсовите дериватни инструменти;

(14)

като имат предвид, че за международно действащите кредитни институции и групи от кредитни институции в широк диапазон от трети страни, които се конкурират с кредитните институции на Общността, правилата, приети на по-широко международно ниво, ще доведат до подобрено надзорно третиране на извънборсовите дериватни инструменти; като имат предвид, че това подобрение се изразява в по-подходящо задължително покриване на капитала, като се отчитат ефектите по намаляването на риска от признатите от надзорните органи споразумения за договорено нетиране относно потенциални бъдещи кредитни рискове;

(15)

като имат предвид, че за кредитните институции на Общността сходно подобряване на надзороното третиране на извънборсовите дериватни инструменти, включително възможността да се отчетат ефектите по намаляването на риска от признатите от надзорните органи споразумения за договорено нетиране относно потенциални бъдещи кредитни рискове, може да бъде постигнато само чрез изменение на Директива 89/647/ЕИО;

(16)

като имат предвид, че за осигуряване на равни условия за конкуренция между кредитните институции и инвестиционните дружества в Общността, съвместимо надзорно третиране на техните респективни дейности в областта на извънборсовите дериватни инструменти е необходимо и може да бъде постигнато само чрез изменения на Директива 93/6/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните дружества и кредитните институции (7);

(17)

като имат предвид, че настоящата директива е най-подходящото средство за постигане на преследваните цели и не превишава необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

В Директива 77/780/ЕИО член 12, параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Държавите-членки могат да сключват споразумения за сътрудничество, предвиждащи обмена на информация, с компетентните органи на трети страни или с органите или институциите на трети страни, дефинирани в параграфи 5 и 5а, само ако разкриваната информация е предмет на гаранции за професионална тайна, поне равностойни на онези, посочени в настоящия член. Такъв обмен на информация трябва да е предназначен за изпълнение на задачата по надзора на посочените органи или институции.

Когато информацията произхожда от друга държава-членка, тя не може да бъде разкрита без изразеното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили и, когато е уместно, единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.“

Член 2

Директива 89/647/ЕИО се изменя както следва:

1.

Член 2 се изменя както следва.

a)

в параграф 1 се добавя следното тире:

„—

„признати борси“ означава борси, признати от компетентните органи, които:

i)

функционират редовно;

ii)

има правила, установени или одобрени от подходящите органи на страната по произхода на борсата, които определят условията за функциониране на борсата, условията за достъп до борсата, както и условията, на които трябва да отговаря даден договор, преди той да може да бъде ефективно изтъргуван на борсата;

iii)

разполага с клирингов механизъм, предвиждащ изброените в приложение III договори да са предмет на изискванията за дневен марж, осигуряващи подходяща защита по мнението на компетентните органи.“

б)

в параграф 2 се добавя следната алинея:

„Компетентните органи могат също така да включат в рамките на понятието за регионални администрации и местни власти църквите и религиозните общности, учредени под формата на юридически лица съгласно публичното право, доколкото те събират данъци, в съответствие с законодателството, предоставящо им правото да правят това. В този случай обаче, възможността, предвидена в член 7, не се прилага.“

2.

В член 5, параграф 3, първото изречение и се заменя със следното:

„3.   В случая на задбалансовите записи, посочени в член 6, параграф 3, потенциалните разходи за подмяна на договорите в случая на неизпълнение от страна на контрагента, се изчислява посредством единия от двата метода, описани в приложение II“.

3.

Член 6 се изменя както следва:

a)

в параграф 2, се добавя следното изречение:

„Частта от неосвободения капитал, заявен в Европейския инвестиционен фонд, може да бъде претеглена с теглови коефициент от 20 %.“

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Методите, описани в приложение II, се прилагат за задбалансовите записи, изброени в приложение III, с изключение на:

договорите, търгувани на признати борси,

договори относно обменния курс на валута (с изключение на договорите за злато) с първоначален срок от четиринадесет календарни дни или по-малко.

До 31 декември 2006 г. компетентните органи на държавите-членки могат да освободят от прилагането на методите, фиксирани в приложение II, извънборсовите договори, уредени от клирингова къща, когато последната действа като юридически контрагент и всички участници напълно и ежедневно обезпечават експозицията, която представят на клиринговата къща, предоставяйки по този начин защита, покриваща както настоящата експозиция, така и потенциална бъдеща експозиция. Компетентните органи трябва да бъдат убедени, че предоставеното като гаранция обезпечение осигурява същото ниво на защита, като обезпечение, което съответства с параграф 1, буква а), точка 7, и че рискът от натрупването на експозиции от страна на клиринговата къща над пазарната стойност на предоставеното като гаранция обезпечение е отстранен. Държавите-членки уведомяват Комисията за начина, по който използват тази възможност.“

в)

в параграф 4 се добавя следната алинея:

„Държавите-членки могат да приложат теглови коефициент от 50 % по отношение на задбалансовите записи, които представляват гаранции или гаранции, имащи характера на кредитни заместители, и които са напълно гарантирани, съгласно изискванията на компетентните органи с ипотеки, отговарящи на условията на параграф 1, буква в), точка 1, при условие че гарантът разполага с преки права върху това обезпечение.“

4.

член 7 се изменя както следва:

a)

в параграф 1 следното се добавя след думите „местни власти“:

„или гарантирани, съгласно изискванията на съответните компетентни органи, чрез обезпечение под формата на ценни книжа, емитирани от тези регионални администрации или местни власти.“

б)

в параграф 2 следното се добавя след думата „последните“:

„, включително чрез обезпечение под формата на ценни книжа.“

5.

Член 8, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Без това да засяга член 7, параграф 1, държавите-членки могат да приложат теглови коефициент от 20 % по отношение на елементите от актива, които са гарантирани, съгласно изискванията на съответните компетентни органи, чрез обезпечение под формата на ценни книжа, емитирани от регионалните администрации или местните власти от зона А, чрез депозити, направени в кредитни институции от зона А, различни от кредитиращата институция, или чрез сертификати за депозит или сходни инструменти, емитирани от тези кредитни институции.“

6.

Приложения II и III се изменят или се заменят, в съответствие с части A и Б от приложението към настоящата директива.

Член 3

Директива 93/6/ЕИО се изменя както следва:

1.

Член 2, параграф 10 се заменя със следното:

„10.   „извънборсови дериватни инструменти“ означават задбалансовите записи, по отношение на които, съгласно първата алинея от член 6, параграф 3 на Директива 89/647/ЕИО, методите, определни в приложение II към упоменатата директива, се прилагат.“

2.

Приложение II, точка 5 се заменя със следното:

5.   За изчисляване на изисквания капитал, свързан с техните извънборсови дериватни инструменти, институциите прилагат приложение II към Директива 89/647/ЕИО. Претеглянията на риска, които трябва да се приложат за съответните контрагенти, се определят в съответствие с член 2, параграф 9 от настоящата директива.

До 31 декември 2006 г. компетентните органи на държавите-членки могат да освободят от прилагането на методите, фиксирани в приложение II, извънборсовите договори уредени от клирингова къща, когато последната действа като юридическият контрагент и всички участници напълно и ежедневно обезпечават експозицията, която представят на клиринговата къща, предоставяйки по този начин защита, покриваща както настоящата експозиция, така и потенциална бъдеща експозиция. Компетентните органи трябва да бъдат убедени, че предоставеното като гаранция обезпечение осигурява същото ниво на защита, като обезпечение, което съответства с член 6, параграф 1, буква а), точка 7 от Директива 89/647/ЕИО, и че рискът от натрупването на експозиции от страна на клиринговата къща над пазарната стойност на предоставеното като гаранция обезпечение е отстранен. Държавите-членки уведомяват Комисията за начина, по който използват тази възможност.“

Член 4

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от двадесет и четири месеца след датата на влизането ѝ в сила. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 5

Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 22 юни 1998 година.

За Европейския парламент

Председател

J. M. GIL-ROBLES

За Съвета

Председател

J. CUNNINGHAM


(1)  ОВ С 208, 19.7.1996 г., стр. 8 и ОВ С 259, 26.8.1997 г., стр. 11.

(2)  ОВ С 30, 30.1.1997 г., стр. 13.

(3)  Становище на Европейския парламент от 10 април 1997 г. (ОВ С 132, 28.4.1997 г., стр. 234), Обща позиция на Съвета от 9 март 1998 г. (ОВ С 135, 30.4.1998 г., стр. 32) и Решение на Европейския парламент от 30 април 1998 г. (ОВ С 152, 18.5.1998 г.). Директива на Съвета от 19 май 1998 г.

(4)  ОВ L 322, 17.12.1977 г., стр. 30. Директива, последно изменена с Директива 96/13/ЕО (ОВ L 66, 16.3.1996 г., стр. 15).

(5)  ОВ L 386, 30.12.1989 г., стр. 14. Директива, последно изменена с Директива 98/32/ЕО (виж ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 26).

(6)  ОВ L 89, 6.4.1994 г., стр. 17.

(7)  ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

A.

Приложение II към Директива 89/647/ЕИО се изменя както следва:

1.

Заглавието се заменя със следното:

2.

Точка 1 се заменя със следното:

1.   Избор на метода

За оценяване на кредитните рискове, свързани с договорите, упоменати в точки 1 и 2 от приложение III, кредитните институции могат да избират, със съгласието на компетентните органи, един от методите, описаните по-долу. Кредитните институции, които са задължени да прилагат разпоредбите на член 6, параграф 1 от Директива 93/6/ЕИО, трябва да използват метод 1, описан по-долу. За оценяване на кредитните рискове, свързани с договорите, упоменати в точка 3 от приложение III, всички кредитни институции трябва да използват метод 1, описан по-долу.“;

3.

В точка 2, Таблица 1 се заменя със следното:

„ТАБЛИЦА (1)  (2)

Остатъчен срок (3)

Договори за лихвен процент

Договори за обменния курс на валута и злато

Договори за акции

Договори за други благородни метали, с изключение на злато

Договори за стоки, различни от благородни метали

Една година или по-малко

0 %

1 %

6 %

7 %

10 %

Над една година до пет години

0,5 %

5 %

8 %

7 %

12 %

Над пет години

1,5 %

7,5 %

10 %

8 %

15 %

С цел изчисляване на потенциалната бъдеща експозиция в съответствие с етап б), компетентните органи могат да разрешат на кредитните институции до 31 декември 2006 г. да прилагат следните проценти, вместо предвидените в таблица 1, при условие че институциите ползват вчзможността, предвидена в член 11а от Директива 93/6/ЕИО за договори по смисъла на точка 3, букви б) и в) от приложение III:

Таблица 1 а

Остатъчен срок

Благородни метали (без злато)

Основни метали

Селскостопански продукти (нетрайни)

Други, включително енергийни продукти

Една година или по-малко

2 %

2,5 %

3 %

4 %

Над една година до пет години

5 %

4 %

5 %

6 %

Над пет години

7,5 %

8 %

9 %

10 %“

4.

В таблица 2, заглавието на първи ред от третата колона се заменя със следното:

„Договори, отнасящи се до обменния курс на валута и злато.“

5.

В точка 2 се добавя следният параграф:

„При методи 1 и 2, компетентните органи трябва да гарантират, че фиктивната сума, която трябва да бъде взета предвид, е подходящо мерило за риска, присъщ на договора. Когато, например, договорът предвижда увеличение на паричните потоци, фиктивната сума трябва да бъде променена, така че да отчита въздействието на увеличението върху рисковата структура на този договор.“

6.

В точка 3, буква б) се добавя следният параграф:

„Компетентните органи могат да признаят като намаляващи риска споразуменията за договорено нетиране, покриващи договорите за обмяна на валута с първоначален срок от четиринадесет календарни дни или по-малко, продадени опции или сходни задбалансови записи, за които настоящото приложение не се прилага, тъй като те носят само незначителен или нулев кредитен риск. Ако, в зависимост от положителната или отрицателно пазарна стойност на тези договори, включването им в друго споразумение за нетиране може да доведе до увеличаване или намаляване на капиталовите изисквания, компетентните органи трябва да задължат кредитните си институции да използват съвместимо третиране.“

7.

В точка 3, буква в), ii), първият параграф и уводните думи и вторият параграф, първо тире се заменят със следното:

„ii)

Други споразумения за договорено нетиране

За прилагането на метод 1:

в стъпка a) текущите разходи за подмяна на договорите, включени в дадено споразумение за нетиране могат да бъдат изчислени, като се вземат предвид реалните теоретични нетни разходи за подмяна, които са в резултат от споразумението; в случая, когато компенсацията води до нетно задължение за кредитната институция, която изчислява нетните разходи за подмяна, настоящите разходи за подмяна се приемат за равни на нула;

в стъпка б) стойността на бъдеща потенциална кредитна експозиция за всички договори, включени в дадено компенсационно споразумение, може да бъде намалена съгласно следното уравнение:

РСЕred = 0,4 * PCEgross + 0,6 * NGR * PCEgross

където:

—   РСЕred= намаления размер на бъдещата потенциална кредитна експозиция по отношение на всички договори, сключени с даден контрагент, включени в двустранно споразумение за нетиране, валидно от правна гледна точка,

—   PCEgross= сумата от израженията на бъдещата потенциална кредитна експозиция за всички договори, сключени с даден контрагент, които са включени в двустранно споразумение за нетиране, валидно от правна гледна точка и са изчислени чрез умножаване на условния размер на главницата с процентите, посочени в таблица 1,

—   NGR= „съотношение нето/бруто“: определя се от компетентните органи, било:

i)чрез отделно изчисление: като съотношение на нетните разходи за подмяна на всички договори, включени в двустранно споразумение за нетиране, валидно от правна гледна точка, сключени с даден контрагент (числител) и брутните разходи за подмяна на всички договори, включени в двустранно споразумение за нетиране, валидно от правна гледна точка, сключени с този контрагент (знаменател), илиii)чрез съвкупно изчисление: като съотношение на сумата на нетните разходи за подмяна, изчислени на двустранна основа за всички контрагенти, като се вземат предвид договорите, включени в двустранно споразумение за нетиране, валидно от правна гледна точка (числител) и сумата на брутните разходи за подмяна на всички договори, включени в двустранно споразумение за нетиране, валидно от правна гледна точка (знаменател).

Ако държавите-членки предоставят на кредитните институции възможност да изберат метода, избраният метод трябва систематично да се използва.

За изчисляването на потенциалната бъдеща кредитна експозиция съгласно горепосочената формула, договорите, които напълно съответстват, включени в компенсационното споразумение, могат да бъдат считани като формиращи един единствен договор с фиктивна сума, еквивалентна на нетните постъпления. Напълно съответстващи договори са форуърд договори за обмяна на валута или сходни договори, в които фиктивната сума е еквивалентна на паричните потоци, ако паричните потоци стават дължими в същия ден и изцяло или частично в същата валута.

За прилагането на метод 2, в стъпка a):

изцяло съответстващите договори, включени в компенсационното споразумение, могат да бъдат считани като формиращи един единствен договор с фиктивна сума, еквивалентна на нетните постъпления, като условните размери на главницата се умножават по процентите, посочени в таблица 2.“

Б.

Приложение III към Директива 89/647/ЕИО се заменя със следното:

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ВИДОВЕ ЗАДБАЛАНСОВИ ЗАПИСИ

1.

Договори относно лихвения процент:

a)

лихвени суапове в една и съща валута;

б)

базисни суапове;

в)

форуърд споразумения относно лихвата;

г)

лихвени фючърси;

д)

закупени лихвени опции;

е)

други договори от сходно естество.

2.

Договори относно обменния курс на валута и договори относно златото:

a)

кръстосани валутни лихвени суапове;

б)

форуърд валутни контракти;

в)

валутни фючърси;

г)

закупени валутни опции;

д)

други договори от сходно естество;

е)

договори относно златото от естество, сходно с това на договорите от буква a) до д).

3.

Договори от естество, сходно на онези от точка 1, букви от а) до д) и точка 2, букви от а) до г), отнасящи се до други референтни точки или показатели относно:

a)

обикновените акции;

б)

благородни метали, с изключение на златото;

в)

суровини, различни от благородните метали;

г)

други договори от сходно естество.


(1)  Договорите, които не попадат в нито една от петте категории, посочени в настоящата таблица, се третират като договори за стоки, различни от благородните метали.

(2)  При договор с многократна размяна на главницата, процентите трябва да се умножат по броя на оставащите погасителни вноски, които трябва да бъдат направени съгласно договора.

(3)  При договори, структурирани така, че да бъде погасена остатъчна експозиция след някои определени дати на падеж и при ревизирането им така, че пазарната стойност на договора да е нулева на тези определени дати, остатъчният срок би трябвало да бъде равен на срока до следващата дата на ревизиране на условията на договора. При договори за лихвени проценти, отговарящи на тези критерии и с остатъчен срок над една година, процентът не може да бъде по-малък от 0,5 %.


Top