06/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

31993L0022

---

L 141/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 93/22/ЕИО НА СЪВЕТА

от 10 май 1993 година

относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 57, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че настоящата директива представлява съществен инструмент за осъществяване на вътрешния пазар, както е определено от Единния европейски акт и изложено под формата на график в Бялата книга на Комисията, от гледна точка както на правото на установяване, така и на свободното предоставяне на финансови услуги от инвестиционните посредници;

като има предвид, че посредниците, които предоставят инвестиционните услуги, обхванати от настоящата директива, подлежат на разрешение, издадено от държавата-членка по произход на инвестиционния посредник, с цел да бъдат защитени инвеститорите и стабилността на финансовата система;

като има предвид, че възприетият подход e да се осъществи само съществената хармонизация, необходима и достатъчна за осигуряването на взаимното признаване на разрешенията и на системите за надзор върху финансовите институции, като позволява предоставянето на едно единствено разрешение, валидно в цялата Общност и прилагането на принципа на контрол от държавата-членка по произход; като има предвид, че по силата на взаимното признаване, инвестиционни посредници, на които са издадени разрешения в държавата-членка по произход, могат да осъществяват всички или част от услугите, обхванати от настоящата директива, за които са получили разрешение, в цялата Общност, като учредят клонове или по силата на свободата на предоставяне на услуги;

като има предвид, че принципите на взаимно признаване и на контрол, извършван от държавата-членка по произход, изискват компетентните власти на държавите-членки да не дават или да отнемат разрешението в случаите, когато фактори, като съдържанието на програмите на операциите, местоположението или дейностите, които реално са осъществени, посочват ясно, че инвестиционният посредник е избрал правната система на една държава-членка, с цел да избегне по-строгите стандарти, които са в сила в друга държава-членка, на чиято територия възнамерява да осъществява или осъществява по-голямата част от дейността си; като има предвид, че за целите на настоящата директива инвестиционният посредник, който е юридическо лице, трябва да има разрешение, издадено в държавата-членка, в която се намира седалището му; като има предвид, че инвестиционният посредник, който не е юридическо лице, трябва да има издадено разрешение в държавата-членка, където се намира централното му управление; като има предвид, че освен това държавите-членки трябва да изискват адресът на управление на инвестиционния посредник винаги да се намира в държавата-членка по произход, и действително да осъществява дейността си там;

като има предвид, че с цел защита на инвеститорите е необходимо да се гарантира вътрешният контрол на посредника, или посредством двучленно ръководство или когато това не се изисква от настоящата директива, чрез други, осигуряващи еквивалентен резултат механизми;

като има предвид, че за да бъде гарантирана лоялна конкуренция, трябва да бъде гарантирано, че инвестиционните посредници, които не са кредитни институции, имат същата свобода да учредяват клонове и предоставят услуги зад граница, както предвижда Втората директива на Съвета (89/646/ЕИО) от 15 декември 1989 г. относно съгласуване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до започване и осъществяване на дейност от кредитни институции (4);

като има предвид, че инвестиционният посредник не може да се позовава на настоящата директива, за да осъществява валутни спот или форуърд сделки, различни от услугите, свързани с предоставянето на инвестиционни услуги; като има предвид следователно, че използването на клон само за такива валутни сделки би представлявало неправилно използване на механизма на настоящата директива;

като има предвид, че инвестиционният посредник, който е получил разрешение, издадено в държавата-членка по произход, може да осъществява дейност в цялата Общност с всякакви средства, които счита за подходящи; като има предвид, че за тази цел, ако счете за необходимо, той може да използва свързани агенти, които получават и предават нареждания за своя сметка и на своя пълна и безусловна отговорност; като има предвид, че при тези обстоятелства дейността на тези агенти трябва да се разглежда като дейност на посредника; като има предвид освен това, че настоящата директива не препятства държавата-членка по произход да подчини статута на тези агенти на специални изисквания; като има предвид, че ако инвестиционният посредник осъществява трансгранична дейност, приемащата държава-членка трябва да третира тези агенти както самия посредник; като има предвид, че продажбата „от врата до врата“ на прехвърлими ценни книжа не трябва да се разглежда от настоящата директива и тяхното уреждане трябва да бъде предмет на националните разпоредби;

като има предвид, че „прехвърлими ценни книжа“ са тези класове ценни книжа, с които обикновено се търгува на капиталовия пазар, такива като държавни ценни книжа, акции на дружества, прехвърлими ценни книжа, даващи право на придобиване на акции чрез подписка или замяна, депозитарни разписки, облигации, издадени като част от серия, индексни варанти и ценни книжа, даващи право на придобиване на такива облигации чрез подписка;

като има предвид, че „инструменти на паричния пазар“ са тези класове инструменти, с които обикновено се търгува на паричния пазар, като съкровищни бонове, депозитни сертификати и търговски ценни книжа;

като има предвид, че общите определения на прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар, включени в настоящата директива, са валидни само за настоящата директива и следователно по никакъв начин не засягат различните определения на финансови инструменти, използвани във вътрешните законодателства за други цели, например за целите на данъчното облагане; като има предвид, освен това, че определението за ценни книжа се отнася само за прехвърлими инструменти; като има предвид следователно, че акции и други еквивалентни на акции ценни книжа, издавани от институции, такива като „Building societies“ или „Industrial and provident societies“, чиято собственост на практика не може да бъде прехвърлена, освен чрез обратното им изкупуване от емитиращата ги институция, не се включват в настоящото определение;

като има предвид, че „инструмент, еквивалентен на финансово-фючърсен договор“ е договор, който се урежда чрез заплащане в брой, изчислен, като се отчитат промените в лихвените проценти или обменните курсове, стойността на всеки инструмент, посочен в раздел Б от приложението или индекс на един или друг от тези инструменти;

като има предвид, че за целите на настоящата директива дейността по приемане и предаване на поръчки също така включва свързването на двама или повече инвеститори, което води до сделка между тези инвеститори;

като има предвид, че нито една от разпоредбите на настоящата директива не засяга разпоредбите на Общността или при липса на такива — националните разпоредби, уреждащи публичното предлагане на инструментите, обхванати от настоящата директива, като има предвид, че същото се отнася за търгуването и дистрибуцията на тези инструменти;

като има предвид, че държавите-членки запазват пълна отговорност за осъществяването на мерките по валутната политика, без да се засягат мерките, необходими за укрепване на Европейската валутна система;

като има предвид, че е необходимо да се изключат застрахователни дружества, чиито дейности подлежат на подходящ контрол от страна на компетентните органи за надзор и които са съгласувани на равнище Общност, както и дружества, осъществяващи презастрахователна дейност и дейности по обратна цесия;

като има предвид, че посредници, които не предоставят услуги за трети страни, но чиято дейност се състои в предоставянето на инвестиционни услуги единствено за предприятия майки, за техните дъщерни предприятия или за други дъщерни предприятия на техните предприятия майки, не трябва да бъдат обхванати от настоящата директива;

като има предвид, че целта на настоящата директива е да обхваща посредници, чиято обичайна дейност е предоставянето на трети страни инвестиционни услуги на професионална основа; като има предвид, че следва поради това да се изключи от приложното ѝ поле всяко лице с друга професионална дейност (напр. адвокат или юрисконсулт), което предоставя инвестиционни услуги само на база отделни случаи в рамките на тази друга професионална дейност, при условие че тази дейност е регулирана и съответните правила не забраняват предоставянето на база отделни случаи на инвестиционни услуги; като има предвид, че е също така необходимо поради същата причина да се изключат от приложното поле на настоящата директива лица, които предоставят инвестиционни услуги само на производители или потребители на стоки в степен, необходима за осъществяване на сделки с тези изделия, в случаите, когато тези сделки съставляват основната им дейност;

като има предвид, че предприятия, които предоставят инвестиционни услуги, състоящи се изключително в управлението на схеми с участие на служители и които поради това не предоставят инвестиционни услуги на трети страни, не трябва да бъдат обхванати от настоящата директива;

като има предвид, че е необходимо да се изключат от приложното поле на настоящата директива централни банки и други изпълняващи подобни функции институции, както и публични институции, натоварени с или интервениращи в управлението на държавния дълг, чиято концепция включва инвестирането в него; като има предвид, че, в частност, това изключване не обхваща институции, които са частично или изцяло държавна собственост, чиято роля е търговска или е свързана с придобиването на участия;

като има предвид, че е необходимо да се изключат от приложното поле на настоящата директива предприятия или лица, чиято дейност се състои само в получаването и предаването на нареждания на контрагенти и които не държат средства или ценни книжа, принадлежащи на техните клиенти; като има предвид следователно, че те няма да се възползват от правото на учредяване и свободно предоставяне на услуги при условията, изложени в настоящата директива, като се подчиняват, когато искат да извършват дейност в друга държава-членка, на съответните приети в тази държава разпоредби;

като има предвид, че е необходимо да се изключат от приложното поле на настоящата директива предприятията за колективно инвестиране, независимо от това дали са съгласувани на общностно равнище, и депозитарите или управителите на такива предприятия, тъй като подлежат на специфични правила, директно адаптирани към тяхната дейност;

като има предвид, че ако сдруженията, създадени от пенсионни фондове на държава-членка, за да позволят управлението на активите им, се ограничават до такова управление и не предоставят инвестиционни услуги за трети страни, и като има предвид, че самите пенсионни фондове подлежат на контрол от страна на властите, които отговарят за надзора върху застрахователните дружества, не изглежда необходимо тези сдружения да се подложат на условията за достъп и упражняване на дейността, наложени от настоящата директива;

като има предвид, че настоящата директива не трябва да се прилага за „agenti di cambio“, както предвижда италианският закон, тъй като те принадлежат към категория, чието разрешение не следва да се подновява, дейността им се ограничава на националната територия и те не пораждат риск за нарушаване на конкуренцията;

като има предвид, че правата, предоставени на инвестиционните посредници по настоящата директива, не засягат правата на държавите-членки, централните банки и другите изпълняващи подобни функции национални органи, да избират контрагентите си на основата на обективни, недискриминационни критерии;

като има предвид, че отговорност за надзора върху финансовата стабилност на инвестиционните посредници ще носят компетентните власти на държавата-членка по произход, съгласно Директива 93/6/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (5), която съгласува правилата, приложими към пазарния риск;

като има предвид, че държавата-членка по произход, може като общо правило да установи по-строги правила от тези, изложени в настоящата директива, в частност по отношение на условията за издаване на разрешение, изисквания, свързани с надзора, и правилата за докладване и прозрачност;

като има предвид, че изпълнението на дейности, които не са обхванати от настоящата директива, се ръководи от общите разпоредби на Договора относно правото на установяване и свободното предоставяне на услуги;

като има предвид, че за да бъдат защитени инвеститорите, собствеността на инвеститора и други подобни права, отнасящи се до ценни книжа и правата му относно поверени на посредника средства, трябва да бъдат специално защитени, като се държат отделно от тези на посредника; като има предвид, че този принцип въпреки това не препятства посредника да извършва дейност от свое име, но за сметка на инвеститора, когато това се изисква от самото естество на сделката и инвеститорът е съгласен, като например даването на акции в заем;

като има предвид, че процедурите за издаване на разрешения на клонове на инвестиционни посредници, с издадени разрешения в трети страни, ще продължат да се прилагат за тези посредници; като има предвид, че тези клонове няма да се възползват от свободното предоставяне на услуги съгласно член 59, втори параграф от Договора, или от правото на установяване в държави-членки, различни от тези, в които са учредени; като има предвид, обаче, че заявленията за издаване на разрешения на дъщерни предприятия или придобиването на участия от посредници, регулирани от правото на трети страни, подлежат на процедура, имаща за цел да гарантира, че инвестиционните посредници на Общността ще получават реципрочно третиране във въпросните трети страни;

като има предвид, че издадените на инвестиционните посредници разрешения от компетентните национални власти по настоящата директива ще имат приложение в цялата Общност, а не само в национален мащаб, и съществуващите клаузи за реципрочност от този момент нататък няма да бъдат валидни; като има предвид, че следователно е необходима гъвкава процедура, която да позволи да се оцени реципрочността на база Общност; като има предвид, че целта на тази процедура не е да се затворят финансовите пазари на Общността, а по-скоро, тъй като Общността възнамерява да държи финансовите си пазари отворени за останалата част от света, да се подобри либерализацията на глобалните финансови пазари в трети страни; като има предвид, че за тази цел настоящата директива предвижда процедури за преговаряне с трети страни и като последен изход, възможността за вземане на мерки, състоящи се в спирането на нови заявления за разрешения и ограничаването на нови разрешения;

като има предвид, че една от целите на настоящата директива е да се защитят инвеститорите; като има предвид, че следователно е целесъобразно да се отчетат различните изисквания за защита на различните категории инвеститори и на равнището им на професионална компетентност;

като има предвид, че държавите-членки трябва да следят да няма пречки, предотвратяващи взаимно признати дейности да се извършват по същия начин, както в държавата-членка по произход, доколкото те не са в противоречие със законовите и подзаконовите разпоредби от общ интерес, които са в сила в приемащата държава-членка;

като има предвид, че държавата-членка не трябва да ограничава правото на инвеститори, обичайно пребиваващи или установени в тази държава-членка, да се възползват от каквито и да са инвеститорски услуги, предоставяни от инвестиционния посредник, обхванат от настоящата директива, разположен извън тази държава-членка и действаща извън тази държава-членка;

като има предвид, че в някои държави-членки функциите по клиринг и сетълмент могат да се изпълняват от органи, отделни от пазарите, на които се извършват сделки; като има предвид, следователно, че всяко позоваване в настоящата директива на достъп до и членство на регулирани пазари трябва да се тълкува като включване на позоваване на достъп до и членство на органи, изпълняващи функции по клиринг и сетълмент за регулираните пазари;

като има предвид, че всяка държава-членка трябва да гарантира, че в рамките на територията ѝ третирането на всички инвестиционни посредници, които имат разрешения, издадени от която и да е държава-членка, както и всички финансови инструменти, регистрирани на регулираните пазари на държавите-членки, е недискриминационно; като има предвид, че инвестиционните посредници трябва да имат еднакви възможности да се включат или да получат достъп до регулирани пазари; като има предвид, че независимо от начина, по който сделките са организирани понастоящем в държавите-членки, е важно, следователно, при условията на настоящата директива да се премахнат техническите и правните ограничения за достъпа до регулираните пазари в рамките на настоящата директива;

като има предвид, че някои държави-членки разрешават на кредитните институции да станат членове на регулираните им пазари само индиректно, като учредят специализирани дъщерни предприятия; като има предвид, че възможността, която настоящата директива предоставя на кредитните институции, да станат директно членове на регулирани пазари, без да трябва да учредяват специализирани дъщерни предприятия, представлява значителна реформа за тези държави-членки и всички последствия от това трябва да бъдат отново оценени с оглед развитието на финансовите пазари; като има предвид, че с оглед на тези фактори докладът, който Комисията ще представи на Съвета по тези въпроси не по-късно от 31 декември 1998 г., ще трябва да се съобрази с всички фактори, необходими за Съвета, за да може да оцени отново последствията за тези държави-членки, и в частност опасността от конфликти на интереси и степента на защита, предоставяна на инвеститорите;

като има предвид, че е от първостепенна важност хармонизацията на системите за обезщетяване да влезе в сила на същата дата като тази на настоящата директива; като има предвид, освен това, че до датата, на която директива, осигуряваща хармонизацията на системите за обезщетение влезе в сила, приемащите държави-членки ще могат да налагат прилагането на тяхната система за обезщетяване на инвестиционните посредници, включително кредитни институции, които имат разрешения, от други държави-членки, когато държавите-членки по произход нямат системи за обезщетяване или когато системите им не предлагат еквивалентни нива на защита;

като има предвид, че структурата на регулираните пазари трябва да продължава да бъде определяна от националното право, без да представлява пречка за либерализацията на достъпа до регулираните пазари на приемащите държави-членки за инвестиционни посредници, които имат разрешение да предоставят съответните услуги в техните държави-членки по произход; като има предвид, че съгласно този принцип, правото на Федерална република Германия и правото на Кралство Нидерландия регулират дейностите на Kursmakler и hoekmannen съответно, така че да се гарантира, че те не изпълняват функциите си едновременно с други функции; като има предвид, че трябва да се отбележи, че Kursmakler и hoekmannen не могат да предоставят услуги в други държави-членки; като има предвид, че никой, независимо от държавата-членка по произход не би могъл да претендира, че действа като Kursmakler или hoekman, без да са му наложени същите правила за несъвместимост в резултат от статута на Kursmakler или hoekman;

като има предвид, че следва да се отбележи, че настоящата директива не може да засегне мерките, взети съгласно Директива 79/279/ЕИО на Съвета от 5 март 1979 г. за съгласуване на условията за допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса (6);

като има предвид, че стабилността и правилното функциониране на финансовата система и защитата на инвеститорите предполагат, че приемащата държава-членка има правото и отговорността, както да предотвратява, така и да санкционира всяко действие на територията си, извършено от инвестиционни посредници в противоречие с правилата за поведение и други правни или регулаторни разпоредби, които е приела в интерес на общото благо и да взима мерки в случай на спешност; като има предвид, че освен това компетентните власти на приемащата държава-членка трябва при изпълнение на отговорностите си да могат да разчитат на най-тясно сътрудничество с компетентните власти на държавата-членка по произход, по-специално по отношение на дейността, осъществявана съгласно режима за свободно предоставяне на услуги; като има предвид, че компетентните власти на държавата-членка по произход, имат право да бъдат информирани от компетентните власти на приемащата държава-членка за всякакви мерки, съдържащи санкции, наложени на инвестиционния посредник или ограничения върху дейността му, които последната е предприела по отношение на инвестиционните посредници, на които първата е издала разрешение, така че да могат ефикасно да изпълняват функциите си по надзор; като има предвид, че за тази цел трябва да бъде осигурено сътрудничество между компетентните власти на държавата-членка по произход и тези на приемащата държава-членка.

като има предвид, че с двойна цел — защита на инвеститорите и осигуряване безпрепятственото функциониране на пазарите за прехвърлими ценни книжа — е необходимо да се гарантира постигане на прозрачност на сделките и че правилата, предвидени за тази цел в настоящата директива относно регулирани пазари, се отнасят както за инвестиционни посредници, така и за кредитни институции, когато осъществяват дейността си на пазара;

като има предвид, че разглеждането на проблемите, възникващи в областите, обхванати от директивите на Съвета за инвестиционни услуги и ценни книжа, относно прилагането на съществуващите мерки, както и възможността за по-тясно съгласуване в бъдеще, изисква сътрудничество между националните органи и Комисията в рамките на един комитет; като има предвид, че създаването на такъв комитет не изключва други форми на сътрудничество между контролните органи в тази област;

като има предвид, че може да са необходими периодични технически изменения в подробните правила, посочени в настоящата директива, за да се отчетат новите насоки в сектора на инвестиционните услуги; като има предвид, че Комисията ще направи необходимите изменения, след като отнесе въпроса до комитета, който ще бъде създаден в областта на пазарите на ценни книжа,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ I

Определения и приложно поле

Член 1

По смисъла на настоящата директива:

1.	„инвестиционна услуга“ е всяка от услугите, изброени в раздел А на приложението, отнасящи се до инструментите, изброени в раздел Б на приложението, които се предоставят за трета страна;

2.

„инвестиционен посредник“ е всяко юридическо лице, чието обичайно занятие или дейност е предоставянето на инвестиционни услуги на трети страни на професионална основа; За целите на настоящата директива държавите-членки могат да включват в понятието инвестиционни посредници, предприятия, които не са юридически лица, когато: — техният правен статус гарантира степен на защита на интересите на трети страни, еквивалентна на тази, предлагана от юридически лица, и — те подлежат на еквивалентен надзор, съответстващ на правната им форма. Въпреки това, когато такива физически лица предоставят услуги, включващи държане на средства на трети страни или прехвърлими ценни книжа, те могат да се считат за инвестиционни посредници по смисъла на настоящата директива, само ако, без да се засягат другите изисквания, наложени от настоящата директива и от Директива 93/6/ЕИО, те спазват следните условия: — правата на собственост на трети страни върху инструменти и средства, които им принадлежат, трябва да бъдат защитени, по-специално в случай на неплатежоспособност на посредника или на собствениците, конфискация, прихващане или някакво друго действие на кредитори на предприятието или на неговите собственици, — инвестиционният посредник трябва да се подчинява на правила, имащи за цел да се контролира платежоспособността на посредника и тази на собствениците му; — годишните отчети на инвестиционния посредник трябва да бъдат одитирани от едно или повече лица, оправомощени, съгласно националното законодателство да одитират счетоводни отчети, — когато посредникът има само един собственик, той трябва да вземе мерки за защита на инвеститорите в случай, че посредникът преустанови дейността си в резултат на неговата смърт, недееспособност или друго такова събитие. Не по-късно от 31 декември 1997 г. Комисията изготвя доклад за прилагането на втората и третата алинея на тази точка и при необходимост предлага да бъдат изменени или заличени. В случаите, когато лице предоставя една от услугите, посочени в раздел А, точка 1, буква а) от приложението и когато тази дейност се извършва единствено за сметка на и при пълната и безусловна отговорност на инвестиционния посредник, тази дейност се счита за дейност не на това лице, а на самия инвестиционен посредник;

3.	„кредитна институция“ е кредитна институция, по смисъла на член 1, първото тире от Директива 77/780/ЕИО (7), с изключение на институциите, посочени в член 2, параграф 2 на същата;

4.

„прехвърлими ценни книжа“ са: — акции на дружества и други ценни книжа, еквивалентни на акции на дружества, — облигации и други форми на превърнат в прехвърлими ценни книжа дълг, които се търгуват на капиталовия пазар, и — всякакви други ценни книжа, с които обикновено се търгува, даващи право на придобиване на такива прехвърлими ценни книжа чрез подписка или замяна или които водят до кеш сетълмент, с изключение на платежните инструменти;

5.	„инструменти на паричния пазар“ са тези класове инструменти, с които обикновено се търгува на паричния пазар;

6.

„държава-членка по произход“ е: а) когато инвестиционният посредник е физическо лице, държавата-членка, в която се намира главното му управление; б) когато инвестиционният посредник е юридическо лице — държавата-членка, в която се намира седалището му по устройствения акт, или ако съгласно националното право няма седалище според устройствения акт — държавата-членка, в която е разположено главното му управление; в) по отношение на пазар — държавата-членка, в която се намира седалището според устройствения акт на органа, предоставящ търговски услуги, или в случай че съгласно националното му право няма седалище според устройствения акт — държавата-членка, в която се намира главното управление на този орган;

7.	„приемаща държава-членка“ е държавата-членка, в която инвестиционният посредник има клон или предоставя услуги;

8.

„клон“ е място на стопанска дейност, което представлява част от инвестиционния посредник, който няма правосубектност и който предоставя инвестиционни услуги, за които инвестиционният посредник е получил разрешение; всички места на дейност, учредени в една и съща държава-членка от инвестиционния посредник със седалище в друга държава-членка, се считат за един клон;

9.	„компетентни власти“ са властите, които всяка държава-членка определя съгласно член 22;

10.

„квалифицирано участие“ е всяко пряко или косвено участие в инвестиционния посредник, което представлява 10 % или повече от капитала или правата на глас или което прави възможно упражняването на значително влияние върху управлението на инвестиционния посредник, в който е това участие. По смисъла на настоящото определение, в контекста на членове 4 и 9 и на другите нива на участие, посочени в член 9, се вземат предвид правата на глас, посочени в член 7 от Директива 88/627/ЕИО (8);

11.	„предприятие майка“ е предприятие майка по смисъла на членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО (9);

12.	„дъщерно предприятие“ е дъщерно предприятие по смисъла на членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО; всяко дъщерно предприятие на дъщерно предприятие също се счита за дъщерно предприятие на предприятието майка, което е главното предприятие майка за тези предприятия;

13.

„регулиран пазар“ е пазар за инструментите, посочени в раздел Б от приложението, който: — фигурира в списъка, посочен в член 16, изготвен от държавата-членка, която е държавата — членка по произход, по смисъла на член 1, параграф 6, буква в), — функционира редовно, — се характеризира с това, че разпоредбите, издадени или одобрени от компетентните власти, определят условията за работата на пазара, условията за достъп до пазара и, в случаите, в които е приложима Директива 79/279/ЕИО, условията, уреждащи допускането до регистрация, определени в настоящата директива и, когато тази директива не е приложима, условията, които трябва да бъдат изпълнени от финансов инструмент преди да може да се търгува ефективно на пазара. — изисква спазване на всички условия за докладване и прозрачност, определени съгласно членове 20 и 21;

14.	„контрол“ е контролът, определен в член 1 от Директива 83/349/ЕИО.

Член 2

1.   Настоящата директива се прилага за всички инвестиционни посредници. Само параграф 4 от настоящия член и член 8, параграф 2, членове 10 и 11, член 12, първия параграф, член 14, параграфи 3 и 4, членове 15, 19 и 20 обаче се прилагат за кредитни институции, чието разрешение съгласно Директиви 77/780/ЕИО и 89/646/ЕИО, включва една или повече от инвестиционните услуги, изброени в раздел А от приложението към настоящата директива.

2.   Настоящата директива не се прилага за:

а)	застрахователни дружества, определени в член 1 на Директива 73/239/ЕИО (10) или член 1 на Директива 79/267/ЕИО (11), или дружества, извършващи презастрахователни дейности или дейности по препродажба, посочени в Директива 64/225/ЕИО (12).

б)	предприятия, които предоставят инвестиционни услуги изключително за техните предприятия майки, за техните дъщерни предприятия или за други дъщерни предприятия на техните предприятия майки;

в)	лица, предоставящи инвестиционна услуга, когато тази услуга се предоставя в отделни случаи в процеса на професионалната им дейност и тази дейност се урежда от законови или подзаконови разпоредби или етичен кодекс, уреждащи тази професия, които не изключват предоставянето на тази услуга;

г)	предприятия, които предоставят инвестиционни услуги, състоящи се изключително в управление на схеми за участие на служители;

д)	предприятия, които предоставят инвестиционни услуги, състоящи се както в предоставяне на услугите, посочени в буква б), така и тези, посочени в буква г);

е)	централните банки на държавите-членки и други национални органи, изпълняващи подобни функции и други държавни органи, натоварени с управлението на държавния дълг или интервениращи в това управление;

ж)

предприятия: — които не могат да държат финансови средства или ценни книжа на клиенти и които поради тази причина не могат никога да изпаднат в дълг към клиентите си, и — които не могат да предоставят никакви инвестиционни услуги, с изключение на приемането и предаването на поръчки за прехвърлими ценни книжа и дялови единици в предприятия за колективно инвестиране, и — които в процеса на предоставяне на тези услуги могат да предават поръчки само на i) инвестиционни предприятия, които имат разрешения, издадени в съответствие с настоящата директива; ii) кредитни институции, които имат разрешения, издадени в съответствие с Директиви 77/780/ЕИО и 89/646/ЕИО; iii) клонове на инвестиционни посредници или на кредитни институции, които имат разрешения, издадени в трета страна и които подлежат на и спазват правилата за надзор, считани от компетентните власти за поне толкова строги, колкото тези, предвидени в настоящата директива, в Директива 89/646/ЕИО или в Директива 93/6/ЕИО; iv) предприятия за колективно инвестиране, които имат разрешения, издадени съгласно законодателството на държава-членка да продават дялови единици на обществеността и на управителите на тези предприятия; v) инвестиционни дружества с фиксиран капитал по смисъла на член 15, параграф 4 на Директива 77/91/ЕИО (13), чиито ценни книжа са регистрирани или търгувани на регулиран пазар в държава-членка; — чиято дейност се ръководи на национално ниво от правила или етичен кодекс;

з)	предприятия за колективно инвестиране, независимо от това дали са съгласувани или не на общностно равнище и депозитарите и управителите на тези предприятия;

и)	лица, чиято основна дейност е търговия със стоки помежду им или с производители, или професионални потребители на тези продукти, и които предоставят инвестиционни услуги само за тези производители и професионални потребители в степен, необходима за основната им дейност;

й)

предприятия, които предоставят инвестиционни услуги, състоящи се изключително от търгуване за тяхна сметка на пазарите на финансови фючърси или опции или които търгуват за сметка на други членове на тези пазари или определят цените за тях и които са гарантирани от клирингови членове на същите пазари. Отговорността за осигуряване изпълнението на сключените от тези предприятия договори трябва да бъде поета от клирингови членове на същите пазари;

к)	сдружения, създадени от датски пенсионни фондове с единствена цел управление на активите на пенсионните фондове, членове на тези сдружения;

л)	„agenti di cambio“ чиято дейност и функции се уреждат от Италианския кралски декрет № 222 от 7 март 1925 г., както и от последващите изменящи го разпоредби, и които са упълномощени да изпълняват дейността си съгласно член 19 на италианския закон № 1 от 2 януари 1991 г.

3.   Не по-късно от 31 декември 1998 г. и редовно след това Комисията изготвя доклад за прилагането на параграф 2 във връзка с раздел А от приложението и когато е необходимо, предлага изменения на определенията относно изключенията и включените услуги в светлината на действието на настоящата директива.

4.   Предоставените по настоящата директива права не обхващат предоставянето на услуги на държавата като контрагент, централната банка или други национални органи на държава-членка, изпълняващи подобни функции в рамките на управлението на валутната политика, валутните курсове, държавния дълг и резервите на съответната държава-членка.

ДЯЛ II

Условия за започване на дейност

Член 3

1.   Всяка държава-членка прави достъпа до дейността на инвестиционни предприятия предмет на разрешение за инвестиционните предприятия, за които е държава-членка по произход. Това разрешение се издава от компетентните власти на държавата-членка по произход, определени в съответствие с член 22. В разрешението се определят инвестиционните услуги, посочени в раздел А от приложението, които посредникът ще предоставя. Разрешението може също така да включва една или повече от допълнителните услуги, посочени в раздел В от приложението. В никакъв случай не трябва да се дава разрешение по смисъла на настоящата директива за услуги, включени само в раздел В от приложението.

2.   Всяка държава-членка изисква:

—	всеки инвестиционен посредник, който е юридическо лице и който съгласно националното си право има седалище според устройствения акт, да има главно управление в същата държава-членка, в която е седалището му според устройствения акт.

—	всеки друг инвестиционен посредник да има главно управление в държавата-членка, която е издала разрешението и в която той реално осъществява дейността си.

3.   Без да се засягат други условия с общо приложение, предвидени от националното законодателство, компетентните власти не издават разрешение, освен ако:

—	инвестиционният посредник има достатъчен първоначален капитал в съответствие с правилата, посочени в Директива 93/6/ЕИО, като се отчита естеството на въпросната инвестиционна услуга,

—	лицата, които ефективно ръководят дейността на даден инвестиционен посредник са с достатъчно добра репутация и са достатъчно опитни.

Насоката на дейността на даден посредник трябва да се определя от най-малко две лица, отговарящи на горните условия. В случаите, когато подходящ механизъм гарантира, че същият резултат ще бъде постигнат, по-конкретно, в случаите предвидени в последното тире на трета алинея на член 1, параграф 2, компетентните власти могат да издадат разрешение на инвестиционни посредници, които са физически лица или, като се имат предвид естеството и обемът на дейността им, на инвестиционни посредници, които са юридически лица, когато тези посредници се управляват от едно физическо лице съгласно устава им и националното законодателство.

4.   Държавите-членки също изискват всяко заявление за разрешение да бъде придружавано от програма за дейността, в която се посоча наред с другото предвиденият вид операции и организационната структура на съответния инвестиционен посредник.

5.   Заявителят се информира в срок от шест месеца от представянето на заявлението, независимо дали е дадено или отказано разрешение. Отказът за издаване на разрешение се мотивира.

6.   Инвестиционният посредник може да започне дейността си веднага след издаване на разрешението.

7.   Компетентните власти могат да отнемат издаденото разрешение на инвестиционния посредник по настоящата директива само когато този инвестиционен посредник:

а)	не използва разрешението в срок от 12 месеца, изрично се отказва от разрешението или е преустановило предоставянето на инвестиционни услуги за повече от шест месеца, освен ако въпросната държава-членка не е предвидила анулиране на разрешението в тези случаи;

б)	е получил разрешението, като е представил неверни данни или по друг нередовен начин;

в)	вече не отговаря на условията, съгласно които е било издадено разрешението;

г)	вече не отговаря на разпоредбите на Директива 93/6/ЕИО;

д)	сериозно и систематично е нарушил разпоредбите, приети съгласно членове 10 или 11, или

е)	попада в някои от случаите, за които националното законодателство предвижда отнемане.

Член 4

Компетентните власти не издават разрешение за предприемане на дейност на инвестиционни посредници, докато не бъдат информирани за самоличността на акционерите или членовете, преки или косвени, физически или юридически лица, които имат квалифицирани участия, както и стойността на тези участия.

Компетентните власти отказват да издадат разрешение, ако предвид необходимостта от гарантиране на стабилно и разумно управление на инвестиционните посредници, те не са убедени, че горепосочените акционери или членове са подходящи.

Член 5

В случаите на клонове на инвестиционни посредници, чието седалище според устройствения акт е извън Общността и които започват или осъществяват дейност, държавите-членки не прилагат разпоредби, осигуряващи им по-благоприятен режим отколкото този, на който са подложени клоновете на инвестиционни посредници, чието седалище според устройствения акт е в държава-членка.

Член 6

Провеждат се предварително консултации с компетентните власти на другата заинтересована държава-членка при издаването на разрешение на инвестиционен посредник, който е:

—	дъщерно предприятие на инвестиционен посредник или кредитна институция, което има разрешение, издадено в друга държава-членка,

—	дъщерно предприятие на предприятието майка на инвестиционен посредник или кредитна институция, която има разрешение, издадено в друга държава-членка или

—	се контролира от същите физически или юридически лица, които контролират инвестиционния посредник или кредитна институция, която има разрешение, издадено в друга държава-членка.

ДЯЛ III

Взаимоотношения с трети страни

Член 7

1.   Компетентните власти на държавите-членки информират Комисията:

а)	за всяко разрешение, издадено на посредника, който е пряко или непряко дъщерно предприятие на предприятието майка, регламентирано от правото на трета страна;

б)	винаги когато такова предприятие майка придобие участие в инвестиционен посредник на Общността, което ще превърне последното в свое дъщерно предприятие.

В двата случая Комисията информира Съвета, докато бъде създаден комитет по прехвърлими ценни книжа от Съвета по предложение на Комисията.

Когато се издава разрешение на посредника, който е пряко или непряко дъщерно предприятие на предприятието майка, регламентирано от законодателството на трета страна, компетентните власти посочват структурата на групата в нотификацията, която изпращат на Комисията.

2.   Държавите-членки информират Комисията за трудности от общ характер, които инвестиционните им посредници срещат при учредяването си или при предоставянето на инвестиционни услуги в трета страна.

3.   Първоначално, не по-късно от шест месеца преди влизането на настоящата директива в сила, и след това периодично Комисията изготвя доклад, разглеждащ режима, предоставен на инвестиционните посредници от Общността в трети страни при условията, посочени в параграфи 4 и 5, по отношение на учредяването, извършването на дейност по предоставяне на инвестиционни услуги и придобиването на участия в инвестиционни посредници в трети страни. Комисията представя тези доклади в Съвета заедно със съответни предложения.

4.   Когато Комисията констатира въз основа на докладите, предвидени в параграф 3 или на базата на друга информация, че трета страна не предоставя на инвестиционните посредници на Общността ефективен достъп до пазар, сравним с този, предоставян от Общността на инвестиционни посредници от тази трета страна, Комисията може да представи предложения на Съвета за съответен мандат за водене на преговори с оглед получаване на сравними конкурентни възможности за инвестиционните посредници на Общността. Съветът взима решение с квалифицирано мнозинство.

5.   Когато Комисията констатира въз основа на докладите, предвидени в параграф 3 или въз основа на друга информация, че на инвестиционните посредници на Общността в трета страна не се предоставя национален режим, предлагащ същите конкурентни възможности, каквито са на разположение за местните инвестиционни посредници и че условията за ефективен достъп до пазар не са изпълнени, Комисията може да започне преговори за промяна на ситуацията.

В случаите по първата алинея може също да бъде решено по всяко време и едновременно със започването на преговори, в съответствие с процедурата, която следва да бъде предвидена в директивата, с която Съветът ще създаде посочения в параграф 1 комитет, компетентните власти на държавите-членки да ограничат или да преустановят вземането на решения относно заявления, по които не е взето решение или бъдещи заявления за разрешения и придобиването на участия от преки или непреки предприятия майки, регламентирани от правото на въпросната трета страна. Продължителността на тези мерки не трябва да надвишава три месеца.

Преди края на тримесечния период и въз основа на резултатите от преговорите, Съветът може по предложение на Комисията да вземе решение с квалифицирано мнозинство дали прилагането на мерките да бъде продължено.

Такова ограничение или преустановяване не може да се прилага за учредяването на дъщерни предприятия на инвестиционни посредници, с надлежно издадено разрешение в Общността, или от техни дъщерни предприятия, или за придобиване на участия в инвестиционни посредници на Общността от тези посредници или дъщерни предприятия.

6.   Когато Комисията констатира една от ситуациите, описани в параграфи 4 и 5, държавите-членки я информират по нейна молба:

а)	за всяко заявление за разрешение на посредник, който е пряко или непряко дъщерно предприятие на предприятие майка, регламентирано от правото на въпросната трета страна;

б)	когато са информирани, в съответствие с член 10, че такова предприятие майка има намерение да придобие участие в инвестиционен посредник на Общността, като по този начин ще превърне последното в свое дъщерно предприятие.

Това задължение за предоставяне на информация се прекратява, когато се постигне споразумение с третата страна, посочена в параграфи 4 или 5, или когато мерките, посочени в параграф 5, втората и третата алинея, престанат да се прилагат.

7.   Взетите по настоящия член мерки са в съответствие със задълженията на Общността по всички международни споразумения, двустранни или многостранни, регулиращи достъпа до или осъществяването на дейността на инвестиционния посредник.

ДЯЛ IV

Условия за осъществяване на дейността

Член 8

1.   Компетентните власти на държавата-членка по произход, изискват инвестиционният посредник, на който са издали разрешение, да спазва във всеки момент условията, наложени в член 3, параграф 3.

2.   Компетентните власти на държавата-членка по произход, изискват инвестиционният посредник, на който са издали разрешение, да спазва правилата, предвидени в Директива 93/6/ЕИО.

3.   Финансовият надзор върху инвестиционния посредник се извършва от компетентните власти на държавата-членка по произход, независимо дали инвестиционният посредник учредява или не клон или предоставя или не услуги в друга държава-членка, без да се засягат тези разпоредби на настоящата директива, които възлагат компетентност на властите в приемащата държава-членка.

Член 9

1.   Държавите-членки изискват всяко лице, което възнамерява да придобие, пряко или косвено, квалифицирано участие в инвестиционен посредник, да информира предварително компетентните власти, като им съобщи размера на това участие. Това лице трябва също да информира компетентните власти, ако възнамерява да увеличи квалифицираното си участие, така че съотношението на правата на глас или на дяловете от притежавания от него капитал да достигне или надвиши 20, 33 или 50 %, или така че инвестиционният посредник да стане негово дъщерно предприятие.

Без да се засяга параграф 2, компетентните власти разполагат с максимален срок до три месеца от датата на уведомлението, предвидено в първата алинея, да се противопоставят на такъв план, ако с оглед на необходимостта да се осигури правилно и разумно управление на инвестиционния посредник, те не са убедени, че посоченото в първата алинея лице е подходящо. Ако не се противопоставят на плана, те могат да определят краен срок за изпълнението му.

2.   Ако приобретателят на участието, посочено в параграф 1, е инвестиционен посредник, който има разрешение, издадено в друга държава-членка или предприятие майка на инвестиционен посредник, който има разрешение, издадено в друга държава-членка или лице, контролиращо инвестиционен посредник, който има разрешение, издадено в друга държава-членка и ако, в резултат на това придобиване, посредникът, в който приобретателят възнамерява да придобие участие, стане дъщерно предприятие на приобретателя или премине под негов контрол, оценката на придобиването трябва да бъде предмет на предварителна консултация, предвидена в член 6.

3.   Държавите-членки изискват всяко лице, което възнамерява да прехвърли пряко или косвено квалифицирано участие в инвестиционен посредник, да информира предварително за това компетентните власти, като посочи размера на участието си. Всяко лице трябва по същия начин да информира компетентните власти, ако възнамерява да намали квалифицираното си участие, така че съотношението на правата на глас или на дяловете от притежавания от него капитал да падне под 20, 33 или 50 %, или че инвестиционният посредник не желае да бъде негово дъщерно предприятие.

4.   След като им станат известни, инвестиционните посредници съобщават на компетентните власти всички придобивания или прехвърляния на участия в техния капитал, в резултат на които участията превишават или падат под някой от праговете, посочени в параграфи 1 и 3.

Поне веднъж годишно посредниците съобщават на компетентните власти имената на акционерите и членовете, притежаващи квалифицирани участия и размера на тези участия, както например информацията, получавана на годишните общи събрания на акционерите и членовете или в резултат на спазване на разпоредбите, приложими към дружества, регистрирани на фондовите борси.

5.   Държавите-членки изискват, когато упражняваното от лицата, посочени в параграф 1, влияние може да бъде в ущърб на разумното и правилно управление на даден инвестиционен посредник, компетентните власти да взимат съответните мерки, за да се прекрати тази ситуация. Тези мерки могат да включват например съдебни забрани, санкции срещу директорите и лицата, отговарящи за управлението, или преустановяване на упражняването на правата на глас, произтичащи от акциите, притежавани от въпросните акционери или членове.

Подобни мерки се прилагат за лица, които не са се съобразили със задължението да предоставят предварителната информация, предвидена в параграф 1. Ако бъде придобито участие въпреки забраната на компетентните власти, държавите-членки, независимо от други санкции, които следва да се приемат, предвиждат или преустановяване на упражняването на съответните права на глас, или недействителност на подадените гласове или възможност за тяхната унищожаемост.

Член 10

1.   Всяка държава-членка по произход, изготвя правила за надзор върху финансовите институции, които се спазват по всяко време от инвестиционните посредници. По-конкретно тези правила изискват всеки инвестиционен посредник:

—	да има стабилни административни и счетоводни процедури, механизми за контрол и сигурност на електронната обработка на данни и подходящи механизми за вътрешен контрол, включвайки по-специално правила за личните сделки на заетите лица, и

—

да взима достатъчни мерки относно принадлежащи на инвеститори инструменти, с оглед защита на правата на собственост на последните, по-специално в случай на неплатежоспособност на инвестиционния посредник, и за да се попречи на инвестиционния посредник да използва инструменти на инвеститори за своя собствена сметка, освен с изричното съгласие на инвеститорите,

—	да предприеме достатъчно мерки за финансовите средства, принадлежащи на инвеститори, с оглед защита правата на последните и, с изключение на случаите на кредитни институции, да предотвратява използването на финансови средства на инвеститорите от инвестиционния посредник за негова собствена сметка.

—

да следи за това регистрирането на извършените сделки да бъде най-малкото достатъчно, за да позволи на органите на държава — членка по произход, да контролират спазването на правилата за надзор, за чието прилагане отговарят; регистрираните данни се съхраняват за период, който следва да бъде определен от компетентните органи,

—

да бъде структурирано и организирано по такъв начин, че да се сведе до минимум рискът да бъдат застрашени интересите на клиентите в резултат на конфликт на интереси между посредника и клиентите му или между самите му клиенти. Въпреки това при учредяването на клон редът и условията на организация не трябва да са в противоречие с правилата за поведение, предписани от приемащата държава-членка, отнасящи се до конфликта на интереси.

Член 11

1.   Държавите-членки изготвят правила на поведение, които инвестиционните посредници спазват по всяко време. Тези правила трябва да въвеждат най-малко принципите, изложени в следващите тирета, и да се прилагат по такъв начин, че да се взима предвид професионалното качество на лицето, на което се предоставя услугата. Държавите-членки също прилагат тези правила по целесъобразност за допълнителните услуги, изброени в раздел В от приложението. Тези принципи гарантират, че инвестиционният посредник:

—	действа честно и безпристрастно при осъществяване на търговската си дейност във възможно най-голяма степен защитавайки интересите на клиентите си и целостта на пазара,

—	действа с необходимата компетентност, грижа и старание във възможно най-голяма степен защитавайки интересите на клиентите си и целостта на пазара,

—	има и използва ефективно ресурсите и процедурите, които са необходими за правилното осъществяване на дейността си,

—	информира се за финансовото състояние на клиентите си, инвеститорския им опит и цели по отношение на исканите услуги,

—	разкрива по подходящ начин важна информация по време на работата си с клиентите си,

—	избягва конфликти на интереси, а когато не могат да бъдат избегнати, гарантира справедливо третиране на клиентите, и

—	се съобразява с всички нормативни изисквания, приложими към осъществяване на стопанската ѝ дейност, и работи по най-добрия начин в интерес на клиентите си и на целостта на пазара.

2.   Без да се засягат решения, които могат да бъдат взети в контекста на хармонизирането на правилата на поведение, тяхното въвеждане и контролът върху спазването им остават от компетенцията на държавата-членка, в която се предоставя услуга.

3.   Когато инвестиционният посредник изпълнява поръчка, за целите на прилагане на правилата, посочени в параграф 1, се оценява професионалното качество на инвеститора, по отношение на инвеститора, от който произхожда поръчката, независимо дали поръчката е била направена пряко от самия инвеститор или косвено чрез инвестиционния посредник, предоставящо услугата, посочена в раздел А, точка 1, буква а) от приложението.

Член 12

Посредникът е длъжен да информира инвеститорите, преди да влезе в делови отношения с тях, кой фонд за обезщетяване или равностойна защита ще се прилага относно предвидените сделки, какво обезпечение се предлага от една или друга система, която се прилага или ако няма фонд или обезщетяване.

Съветът отбелязва факта, че Комисията посочва, че ще му представи предложения за хармонизирането на системи за обезщетяване, отнасящи се за сделки на инвестиционни посредници най-късно до 31 юли 1993 г. Съветът се произнася по тези предложения във възможно най-кратък срок с цел да приведе в действие предложените системи на същата дата като настоящата директива.

Член 13

Настоящата директива не препятства инвестиционни посредници, които имат разрешение, издадено в други държави-членки, да рекламират услугите си чрез всички налични средства за комуникация в приемащата държава-членка, при условие че спазват всички правила, уреждащи формата и съдържанието на тези реклами, приети в интерес на общото благо.

ДЯЛ V

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

Член 14

1.   Държавите-членки осигуряват инвестиционните и други услуги, изброени в раздел В от приложението, да могат да се предоставят в рамките на техните територии в съответствие с членове 17, 18 и 19 или чрез установяване на клон или чрез свободно предоставяне на услуги от всеки инвестиционен посредник, който има разрешение и се контролира от компетентните власти на друга държава-членка в съответствие с настоящата директива, при условие че тези услуги са включени в разрешението.

Настоящата директива не засяга правомощията на приемащите държави-членки относно дялове от предприятия за колективни инвестиции, за които Директива 85/611/ЕИО (14) не се прилага.

2.   Държавите-членки не могат да решат установяването на клон или предоставянето на услугите, посочени в параграф 1, да зависи от изискване за получаване на разрешение, някакво изискване за предоставяне на допълнителен капитал или от някаква друга мярка с еквивалентен ефект.

3.   Държава-членка може да изиска сделките, отнасящи се до услугите, посочени в параграф 1, да се извършват на регулиран пазар, когато отговарят на всички посочени по-долу критерии:

—	инвеститорът трябва да пребивава или да се е установил в тази държава-членка,

—	инвестиционният посредник трябва да извършва тези сделки чрез основно учреждение, чрез клон, намиращ се в тази държава-членка или в рамките на свободно предоставяне на услуги в тази държава-членка.

—	сделката трябва да включва инструмент, с който се търгува на регулиран пазар в тази държава-членка.

4.   Когато държава-членка прилага параграф 3, тя предоставя на инвеститорите, които обичайно пребивават или са се установили в тази държава-членка, правото да не спазват задължението, наложено с параграф 3, и да извършват сделките, посочени в параграф 3, на нерегулиран пазар. Държавите-членки могат да подчинят упражняването на това право на изрично разрешение, като се вземат предвид различните нужди на инвеститорите за защита, и по-конкретно способността на професионалните и институционални инвеститори да действат в свой най-добър интерес. Във всеки случай, трябва да е възможно това разрешение да бъде дадено при условия, които не застрашават точното изпълнение на нарежданията на инвеститорите.

5.   Комисията докладва за действието на параграфи 3 и 4 не по-късно от 31 декември 1998 г. и ако е необходимо, предлага изменения на тези параграфи.

Член 15

1.   Без да се засяга упражняването на правото на установяване или свободното предоставяне на услуги, посочени в член 14, приемащите държави-членки следят инвестиционните посредници, които имат разрешение, издадено от компетентните власти в държавите-членки по произход, да предоставят услугите, посочени в раздел А, точка 1, буква б) и точка 2 от приложението, да могат пряко или косвено да станат членове или да имат достъп до регулираните пазари в приемащите държави-членки, където се предоставят подобни услуги и също така да станат членове или да имат достъп до системите за клиринг и сетълмент, които се предоставят на членовете на тези регулирани пазари.

Държавите-членки отменят вътрешните правила или закони или правилници на регулираните пазари, които ограничават броя на лицата, на които е разрешен достъп до тях. Ако по силата на правната му структура или технически капацитет, достъпът до даден регулиран пазар е ограничен, съответната държава-членка осигурява структурата и капацитетът му да бъдат редовно привеждани в съответствие.

2.   Членството или достъпът до регулиран пазар зависят от спазването от страна на инвестиционния посредник на изискванията за капиталова адекватност и контрола на това спазване от държавата-членка по произход, в съответствие с Директива 93/6/ЕИО.

Приемащите държави-членки имат право да налагат допълнителни изисквания за капитал само що се отнася до въпроси, които не са обхванати от настоящата директива.

Достъпът до регулиран пазар, допускането до членство в него или тяхното поддържане зависят от спазването на правилата на регулирания пазар във връзка със учредяването и управлението на регулирания пазар и от спазването на правилата, отнасящи се до сделки на пазара, с професионалните стандарти, наложени на персонала, работещ на и във връзка с пазара и с правилата и процедурите за клиринг и сетълмент. Подробните условия за въвеждане на тези правила и процедури могат съответно да бъдат приведени в съответствие, наред с другото, за да се осигури изпълнение на произтичащите задължения, при условие, обаче, че се спазва член 28.

3.   За да изпълнят наложеното с параграф 1 задължение, приемащите държави-членки предоставят на инвестиционните посредници, посочени в този параграф, избора да станат членове или да имат достъп до регулираните им пазари или:

—	пряко, чрез установяването на клонове в приемащите държави-членки, или

—	непряко, чрез учредяването на дъщерни предприятия в приемащите държави-членки или чрез придобиването на предприятия в приемащите държави-членки, които са вече членове на регулираните им пазари или вече имат достъп до тях.

Тези държави-членки обаче, които при приемането на настоящата директива прилагат закони, които не позволяват на кредитни институции да стават членове или да имат достъп до регулирани пазари, освен ако нямат специализирани дъщерни предприятия, могат да продължат до 31 декември 1996 г. да прилагат същото задължение по недискриминационен начин по отношение на кредитни институции от други държави-членки за целите на достъпа до тези регулирани пазари.

Кралство Испания, Република Гърция и Република Португалия могат да удължат този период до 31 декември 1999 г. Една година преди тази дата Комисията изготвя доклад, като взема предвид придобития опит при прилагането на този член и, ако е необходимо, представя предложение. Съветът с квалифицирано мнозинство може на базата на това предложение да вземе решение за преразглеждане на този режим.

4.   При условията на параграфи 1, 2 и 3, когато регулираният пазар на приемащата държава-членка извършва дейност без каквото и да било изискване за физическо присъствие, инвестиционните посредници, посочени в параграф 1, могат да станат членове или да имат достъп до него на същата основа, без да е необходимо да бъдат установени в приемащата държава-членка. За да дадат възможност на инвестиционните им посредници да станат членове или да имат достъп до регулираните пазари на приемащите държави-членки в съответствие с този параграф, държавите-членки по произход, разрешават на регулираните пазари на тези приемащи държави-членки да предоставят средствата, необходими за тази цел, на територията на държавите-членки по произход.

5.   Настоящият член не засяга правото на държавите-членки да разрешават или забраняват създаването на нови пазари в рамките на техните територии.

6.   Настоящият член няма действие:

—	във Федерална Република Германия при регулиране дейността на Kursmakler или

—	в Кралство Нидерландия при регулиране дейността на hoekmannen.

Член 16

За целите на взаимното признаване и прилагането на настоящата директива, всяка държава-членка изготвя списък на регулираните пазари, за които тя се явява държава-членка по произход, и които са в съответствие с нормативната ѝ база и изпраща този списък за информация, заедно със съответните правилници за работата и организацията на тези регулирани пазари, на другите държави-членки и на Комисията. Същото съобщение се прави за всяка промяна на гореспоменатия списък или правила. Комисията публикува списъците на регулираните пазари и тяхното актуализиране в Официален вестник на Европейските общности най-малко един път годишно.

Не по-късно от 31 декември 1996 г. Комисията изготвя доклад въз основа на така получената информация и, при необходимост, предлага изменения на определението за регулиран пазар по смисъла на настоящата директива.

Член 17

1.   В допълнение към условията, наложени с член 3, всеки инвестиционен посредник, желаещ да учреди клон на територията на друга държава-членка, уведомява компетентните власти на държавата-членка по произход.

2.   Държавите-членки изискват всеки инвестиционен посредник, желаещ да учреди клон в рамките на територията на друга държава-членка да предостави следната информация при извършване на уведомяването, предвидено в параграф 1:

а)	държавата-членка, на чиято територия планира да учреди клон;

б)	програма на дейностите, посочваща наред с другото предвидените видове дейности и организационната структура на клона;

в)	адреса в приемащата държава-членка, от където могат да бъдат поискани документи;

г)	имената на управителите на клона.

3.   Освен ако компетентните власти на държавата-членка по произход, нямат основание да се съмняват в адекватността на административната структура или финансовото положение на инвестиционния посредник, като отчитат планираната дейност, те в срок от три месеца от получаването на цялата информация, посочена в параграф 2, съобщават тази информация на компетентните власти на приемащата държава-членка и информират съответно инвестиционния посредник.

Те съобщават също подробни данни за схемата за обезщетяване, имаща за цел да защити инвеститорите на клона.

Когато компетентните власти на държавата-членка по произход, откажат да предоставят информацията, посочена в параграф 2, на компетентните власти на приемащата държава-членка, те мотивират отказа си пред въпросния инвестиционен посредник в срок от три месеца от получаване на цялата информация. Този отказ или липса на отговор е предмет на съдебна защита в държавите-членки по произход.

4.   Преди клонът на инвестиционен посредник да започне дейност, компетентните власти на държавата-членка по произход, в срок от два месеца от получаване на информацията, посочена в параграф 3, се подготвят за надзора на инвестиционния посредник в съответствие с член 19 и ако е необходимо, посочват условията, включително правилата за поведение, съгласно които в интерес на общото благо, тази дейност трябва да се осъществява в приемащата държава-членка.

5.   При получаване на съобщение от компетентните власти на приемащата държава-членка или при изтичането на срока, предвиден в параграф 4, без да е получено каквото и да било съобщение от тези власти, клонът може да бъде учреден и да започне дейност.

6.   В случай на промяна на данните, съобщени съгласно параграф 2, буква б), в) или г), инвестиционният посредник уведомява писмено за тази промяна компетентните власти на държавата-членка по произход, и приемащата държава-членка най-малко един месец преди осъществяване на промяната, така че компетентните власти на държавата-членка по произход, да могат да вземат решение по промяната съгласно параграф 3, а компетентните власти на приемащата държава-членка могат да направят това съгласно параграф 4.

7.   В случай на промяна на данните, съобщени в съответствие с параграф 3, втора алинея, властите на държавата-членка по произход, информират съответно властите на приемащата държава-членка.

Член 18

1.   Всеки инвестиционен посредник, желаещ да извършва дейност в рамките на територията на друга държава-членка за първи път при условията на свободното предоставяне на услуги, съобщава следната информация на компетентните власти на държавата-членка по произход:

—	държавата-членка, където възнамерява да извършва дейността си,

—	програма на дейността, в която се посочват, в частност инвестиционната услуга или услуги, които възнамерява да предоставя.

2.   Компетентните власти на държавата-членка по произход, в срок от един месец от получаването на информацията, посочена в параграф 1, я съобщават на компетентните власти на държавата-членка по произход. Инвестиционният посредник може тогава да започне да предоставя въпросната инвестиционна услуга или услуги в приемащата държава-членка.

Когато е целесъобразно, компетентните власти на приемащата държава-членка при получаване на информацията, посочена в параграф 1, посочват на инвестиционния посредник условията, включително правилата за поведение, които в интерес на общото благо доставчиците на въпросните инвестиционни услуги трябва да спазват в приемащата държава-членка.

3.   В случай че съдържанието на информацията, съобщена съгласно второто тире на параграф 1 бъде изменено, инвестиционният посредник уведомява писмено за извършените изменения компетентните власти на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка преди да осъществи промяната, така че компетентните власти на приемащата държава-членка да могат, ако е необходимо, да информират посредника за всяка промяна или допълнение, които следва да бъдат направени в съобщената по параграф 2 информация.

Член 19

1.   Приемащите държави-членки могат за статистически цели да изискат всички инвестиционни посредници с клонове на тяхна територия периодично да докладват за дейността си в тези приемащи държави-членки на компетентните власти на тези приемащи държави-членки.

При изпълнение на отговорностите си за провеждане на валутната политика, без да се засягат мерките, необходими за укрепване на Европейската валутна система, приемащите държави-членки могат на териториите си да изискат всички клонове на инвестиционни посредници, произхождащи от други държави-членки, да предоставят за тази цел същите данни, като националните инвестиционни посредници.

2.   При изпълнение на отговорностите си по настоящата директива приемащите държави-членки могат да изискат клонове на инвестиционни посредници да предоставят за тази цел същите данни като националните посредници.

Приемащите държави-членки могат да изискат инвестиционните посредници, осъществяващи дейност на териториите им при условията на свободното предоставяне на услуги, да предоставят информацията, необходима за контролиране на спазването от страна на тези посредници на стандартите, определени от приемащата държава-членка, които се прилагат за тях, въпреки че тези изисквания не могат да бъдат по-строги от тези, които същата държава-членка налага на учредени посредници относно контрола на спазването от тях на същите стандарти.

3.   Когато компетентните власти на приемащата държава-членка констатират, че инвестиционният посредник, който има клон или предоставя услуги на територията ѝ, е в нарушение на законовите или подзаконовите разпоредби, приети в тази държава съгласно разпоредбите на настоящата директива, които предоставят правомощия на компетентните власти на приемащата държава-членка, тези власти изискват съответният инвестиционен посредник да прекрати това нарушение.

4.   Ако съответният инвестиционен посредник не вземе необходимите мерки, компетентните власти на приемащата държава-членка информират компетентните власти на държавата-членка по произход. Последната при първа възможност взема всички необходими мерки, за да гарантира, че съответният инвестиционен посредник ще прекрати нарушението. Естеството на тези мерки се съобщава на компетентните власти на приемащата държава-членка.

5.   Ако въпреки мерките, взети от държавата-членка по произход, или поради това, че тези мерки се окажат недостатъчни или не са налични във въпросната държава, инвестиционният посредник продължава да нарушава законовите или подзаконовите разпоредби, посочени в параграф 2, които са в сила в приемащата държава-членка, последната може, след като информира компетентните власти на държавата-членка по произход, да вземе съответни мерки, за да предотврати или санкционира по-нататъшни нередности и, доколкото е необходимо, да попречи на този инвестиционен посредник да извършва по-нататъшни сделки на територията му. Държавите-членки гарантират, че на техните територии е възможно да се връчат на инвестиционните посредници необходимите за приемането на тези мерки правни документи.

6.   Предходните разпоредби не засягат правомощията на държавите-членки да взимат необходимите мерки за предотвратяване или санкциониране на нередностите, извършени на тяхна територия, които противоречат на правилата за поведение, въведени съгласно член 11, както и на други законови или подзаконови разпоредби, приети в интерес на общото благо. Това включва възможността да се попречи на инвестиционния посредник в нарушение да извърша други сделки на територията им.

7.   Всяка мярка, приета съгласно параграфи 4, 5 или 6, която включва санкции или ограничения върху дейността на даден инвестиционен посредник, трябва да бъде надлежно обоснована и съобщена на съответния инвестиционен посредник. Всяка такава мярка е предмет на право на съдебна защита в държавата-членка, която я е приела.

8.   Преди да приложат процедурата, предвидена в параграфи 3, 4 или 5, компетентните власти на приемащата държава-членка в спешни случаи могат да вземат предпазни мерки, необходими за защита на интересите на инвеститори и на други, за които се предоставят услуги. Комисията и компетентните власти на другите държави-членки трябва да бъдат информирани за тези мерки в най-кратък срок.

След консултации с компетентните власти на съответните държави-членки, Комисията може да реши, че въпросната държавата-членка трябва да коригира или да отмени тези мерки.

9.   В случай на отнемане на разрешение, компетентните власти на приемащата държава-членка се информират и вземат съответните мерки за предотвратяване въпросният инвестиционен посредник да извършва нови сделки на територията ѝ и за защита интересите на инвеститорите. На всеки две години Комисията представя доклад за тези случаи на комитета по ценните книжа, който ще бъде учреден на по-късен етап.

10.   Държавите-членки информират Комисията за броя и вида на случаите, в които е имало отказ съгласно член 17 или са били взети мерки в съответствие с параграф 5. На всеки две години Комисията представя доклад за тези случаи на комитета по ценните книжа, който ще бъде учреден на по-късен етап.

Член 20

1.   За да се гарантира, че властите, отговорни за пазарите и за надзора, имат достъп до информацията, необходима за изпълнението на задълженията им, държавите-членки по произход, изискват поне:

а)

без да се засягат мерките, взети в изпълнение на член 10, инвестиционните посредници да съхраняват на разположение на властите за най-малко пет години съответните данни относно сделки, отнасящи се за услугите, посочени в член 14, параграф 1, които са извършили с инструменти, с които се търгува на регулиран пазар, дали тези сделки са били извършени на регулиран пазар или не.

б)

инвестиционните посредници да докладват на компетентните власти на държавата-членка по произход, за всички сделки, посочени в буква а), когато тези сделки включват: — акции или други инструменти, даващи достъп до капитал, — облигации и други форми на обърнат в прехвърлими ценни книжа дълг, — стандартизирани форуърдни договори, отнасящи се до акции или — стандартизирани опции за акции.

Тези доклади трябва да се предоставят на съответните власти във възможно най-кратък срок. Срокът се определя от тези власти. Той може да бъде продължен до края на следващия работен ден, когато това се налага по оперативни или практически причини, но при никакви обстоятелства не може да надвишава този срок.

Тези отчети трябва в частност да включват данни за названията и броя на закупените или продадени инструменти, дата и час на сделките, цени на сделките и начини за идентифициране на инвестиционните посредници.

Държавите-членки по произход, могат да предвидят задължението, наложено в буква б), в случая на облигации и други форми на превърнат в прехвърлими ценни книжа дълг да се прилага само за сделките със същите инструменти.

2.   Когато инвестиционният посредник осъществява сделка на регулиран пазар в приемащата държава-членка, държавата-членка по произход, може да се откаже от изискванията си относно отчитането, ако за инвестиционния посредник важи същото изискване за докладване на въпросната сделка на отговорните за този пазар власти.

3.   Държавите-членки предвиждат докладът, посочен в параграф 1, буква б) да бъде съставен или от самия инвестиционен посредник или от системата за съгласуване на нарежданията (trade maching system) или чрез властите на фондовата борса или от тези на друг регулиран пазар.

4.   Държавите-членки гарантират, че наличната в съответствие с настоящия член информация е също така налична за правилното прилагане на член 23.

5.   Всяка държава-членка може по недискриминационен начин да приеме или да запази по-строги разпоредби в областта, уредена от настоящия член относно съдържанието и формата за съхраняване и съобщаване на данните, свързани със сделки:

—	осъществявани на регулиран пазар, за които е държава-членка по произход, или

—	осъществявани от инвестиционни посредници, за които е държава-членка по произход.

Член 21

1.   За да могат инвеститорите по всяко време да правят преценка на условията на сделка, която ще бъде извършена и след това да проверяват условията, при които е била извършена, всеки компетентен орган взема мерки да предостави на инвеститорите информацията, посочена в параграф 2 за всеки от регулираните пазари, които е включил в списъка, посочен в член 16. В съответствие с изискванията, посочени в параграф 2, компетентните власти определят формата и точните срокове, в които информацията следва да бъде предоставяна, както и по какъв начин следва да бъде предоставяна, като взема предвид естеството, размера и нуждите на съответния пазар и опериращите на този пазар инвеститори.

2.   Компетентните власти изискват за всеки инструмент най-малко:

а)	публикуване в началото на всеки ден на функциониране на пазара на средната претеглена цена, най-високата и най-ниската цена и обема на търговията, извършена на съответния регулиран пазар за целия предишен ден;

б)

освен това за непрекъснатите пазари, основани на съгласуване на поръчки и за пазарите с котировки, публикуване: — в края на всеки час от функционирането на пазара на средната претеглена цена и на обема на търговията, извършена на въпросния регулиран пазар за шестчасов период на търговия, завършващ така че да останат два часа функциониране на пазара преди публикуването, и — на всеки 20 минути, на средната претеглена цена и най-високата и най-ниската цена на въпросния регулиран пазар за двучасов период на търговия, завършващ така че да остава един час функциониране на пазара преди публикуване.

Когато инвеститорите имат предварителен достъп до информация относно цените и количествата, за които могат да се осъществят сделки:

i)	тази информация трябва да е на разположение по всяко време през часовете на функциониране на пазара;

ii)	условията, съобщени за дадена цена и количество, трябва да бъдат условията, съгласно които е възможно инвеститорът да реализира такава сделка.

Компетентните власти могат да забавят или да прекратят публикуването, когато това се налага от изключителни пазарни условия или в случай на малки пазари — да запазят анонимността на посредниците и инвеститорите. Компетентните власти могат да прилагат специални разпоредби в случай на изключителни сделки, които са в много големи размери в сравнение със средните сделки с въпросните ценни книжа на този пазар и в случаите на силно неликвидни ценни книжа, определени по обективни критерии и оповестени публично. Компетентните власти могат също така да прилагат по-гъвкави условия, в частност по отношение на крайните срокове на публикуване, за сделките отнасящи се до облигации и други форми на трансформиран в прехвърлими ценни книжа дълг.

3.   В уредената от настоящия член област всяка държава-членка може да приеме или да запази по-строги или допълнителни условия по отношение на съдържанието и формата, в която информацията трябва да бъде предоставяна на инвеститорите относно сделки, реализирани на регулирани пазари, за които това е държавата-членка по произход, при условие че тези разпоредби се прилагат независимо от държавата-членка, в която емитентът на финансовия инструмент се намира или държавата-членка, на чийто регулиран пазар инструментът е бил регистриран за пръв път.

4.   Комисията докладва за прилагането на настоящия член не по-късно от 31 декември 1997 г.; Съветът може по предложение на Комисията да реши с квалифицирано мнозинство да измени настоящия член.

ГЛАВА VI

Власти, които отговарят за издаването на разрешение и за надзора

Член 22

1.   Държавите-членки определят компетентните власти, които следва да изпълняват задълженията, предвидени в настоящата директива. Те информират Комисията за това, като посочват евентуално разпределение на тези задължения.

2.   Властите, посочени в параграф 1, трябва да бъдат или държавни власти, органи, признати от националното право или органи, признати от държавните власти, изрично оправомощени за тази цел от националното право.

3.   Въпросните власти трябва да имат всички правомощия, необходими за изпълнение на функциите им.

Член 23

1.   Когато има два или повече компетентни органа в една и съща държава-членка, те си сътрудничат тясно при надзора върху дейността на инвестиционните посредници, извършващи дейност в тази държава-членка.

2.   Държавите-членки гарантират, че такова сътрудничество се осъществява между компетентните власти и държавните органи, отговорни за надзора на финансовите пазари, кредитните и други финансови институции и застрахователни дружества, по отношение на контролираните от тези власти институции.

3.   Когато чрез предоставянето на услуги или учредяването на клонове даден инвестиционен посредник извършва дейност в една или повече държави-членки, различни от държавата — членка по произход, компетентните власти на всички заинтересовани държави-членки си сътрудничат тясно помежду си, за да изпълняват по-ефективно съответните си задължения в областта, обхваната от настоящата директива.

Те си предоставят взаимно при поискване цялата информация относно управлението и собствеността на тези инвестиционни посредници, която би улеснила надзора над тях и цялата информация, която би улеснила контролирането на тези посредници. В частност властите в държавата-членка по произход, си сътрудничат, за да гарантират събиране на данните, посочени в член 19, параграф 2 от властите на приемащата държава-членка.

Доколкото е необходимо за целите на упражняване на правомощията им за надзор, компетентните власти на държавата-членка по произход се информират от компетентните власти на приемащата държавата-членка за мерките, взети от приемащата държава-членка съгласно член 19, параграф 6, които включват санкции, наложени на инвестиционния посредник или ограничения върху дейността на инвестиционния посредник.

Член 24

1.   Всяка приемаща държава-членка гарантира, че когато инвестиционен посредник, който е получил разрешение в друга държава-членка, осъществява дейност в държава-членка чрез клон, компетентните власти да могат, след като са информирали компетентните власти на приемащата държава-членка, те самите или чрез посредничество на лица, които са оправомощили за тази цел, да извършват проверка на място на посочената в член 23, параграф 3 информация.

2.   Компетентните власти на държавата-членка по произход, също така могат да поискат от компетентните власти на приемащата държава-членка да се извърши такава проверка. Властите, които получат такова искане трябва в рамките на правомощията си да действат в съответствие с тях, да извършват проверките сами, като разрешават на властите, които са се обърнали към тях, да ги извършат или да разрешат на одитори или експерти да ги извършат.

3.   Настоящият член не засяга правото на компетентните власти в държавата-членка по произход, при изпълнение на отговорностите им по настоящата директива, да извършват проверки на място на създадените на тяхната територия клонове.

Член 25

1.   Държавите-членки гарантират, че всички лица, които работят или са работили за компетентните власти, както и одитори и експерти, инструктирани от компетентните власти, са обвързани от задължението за пазене на професионална тайна. Съответно никаква конфиденциална информация, която те могат да получат по време на изпълнение на задълженията им, не може да бъде разкрита на каквито и да било лица или власти, с изключение в обобщена или съкратена форма, така че отделните инвестиционни посредници да не могат да бъдат идентифицирани, без да се засягат случаите, предмет на наказателното право.

Въпреки това, когато инвестиционният посредник бъде обявен в несъстоятелност или принудително е прекратен, конфиденциална информация, която не засяга трети страни, участващи в опити за спасяването на инвестиционния посредник, може да бъде разкрита в гражданско или търговско производство.

2.   Параграф 1 не възпрепятства компетентните власти от различни държави-членки да обменят информация съгласно настоящата директива или други директиви, приложими към инвестиционни посредници. Тази информация съставлява професионална тайна и подлежи на условията наложени в параграф 1.

3.   Държавите-членки могат да сключват споразумения за сътрудничество при обмен на информация с компетентните власти на трети страни, само ако разкриваната информация е защитена с гаранции за опазване на професионална тайна, поне равни на тези, постановени с настоящия член.

4.   Компетентните власти, получаващи конфиденциална информация съгласно параграфи 1 или 2, могат да я използват само при изпълнение на задълженията си:

—

да проверяват дали са спазени условията, уреждащи достъпа до дейност на инвестиционни посредници и да улесняват контрола на консолидирана и неконсолидирана основа на осъществяването на тази дейност, по-специално по отношение на изискванията за капиталовата адекватност, предвидени в Директива 93/6/ЕИО, административни и счетоводни процедури, и механизмите за вътрешен контрол,

—	да налагат санкции,

—	при обжалване по административен ред на решения на компетентните власти, или

—	в съдебни производства, започнати съгласно член 26.

5.   Параграфи 1 и 4 не изключват обмена на информация:

а)	в рамките на държава-членка, където има два или повече компетентни органа, или

б)

в рамките на държава-членка или между държави-членки, между компетентни власти и — властите, отговорни за надзора на кредитните институции, други финансови организации и застрахователни дружества и властите, отговорни за надзора на финансовите пазари, — органите, отговорни за ликвидацията и несъстоятелността на инвестиционни посредници и други подобни производства, и — лица, отговорни за извършване на постановени от закона одити на сметките на инвестиционни посредници и други финансови институции, в изпълнение на надзорните им функции, или за разкриването на информация, необходима за изпълнението на функциите на органи, които управляват схеми за обезщетяване. Тази информация е предмет на служебна тайна, предвидена в параграф 1.

6.   Настоящият член не препятства компетентните власти да разкриват на централните банки, които не извършват индивидуален надзор на кредитни институции или инвестиционни посредници, информацията, която може да им е необходима, за да действат като валутни институции. Получената в този контекст информация съставлява професионална тайна и подлежи на ограниченията, наложени в параграф 1.

7.   Настоящият член не препятства компетентните власти да съобщават информацията, посочена в параграфи 1 до 4 на клирингова къща или друга подобна институция, призната съгласно националното законодателство за предоставянето на услуги по клиринг и сетълмент за пазарите на една от техните държави-членки, ако те считат, че е необходимо да се съобщи информацията, за да се осигури правилното функциониране на тези институции във връзка с неизпълнение или потенциално неизпълнение на задълженията на участници на пазара. Получената информация представлява професионална тайна по силата на параграф 1. Държавите-членки обаче трябва да гарантират, че информацията, получена съгласно параграф 2, няма да се разкрива при обстоятелствата, посочени в този параграф без изричното съгласие на компетентните власти, които са я предоставили.

8.   Освен това, въпреки условията, посочени в параграфи 1 и 4, държавите-членки могат по силата на законови разпоредби да разрешат разкриването на известна информация на други отдели от централната им държавна администрация, отговорни за законодателството по надзора на кредитни, финансови институции, инвестиционни посредници и застрахователни дружества и на инструктираните от тези отдели инспектори.

Такова разкриване на информация обаче може да се извърши само когато е необходимо за надзор на финансовите институции.

Държавите-членки, обаче, предвиждат информацията, получена по параграфи 2 и 5 и тази, получена чрез проверките на място, посочени в член 24, никога да не се разкрива в посочените в настоящия параграф случаи, освен с изричното съгласие на компетентните власти, които са предоставили информацията или на компетентните власти на държавата-членка, в която е била извършена проверка на място.

9.   Ако по време на приемането на настоящата директива държава-членка предвиди обмен на информация между властите, при проверка за спазването на законите, отнасящи се до надзора на финансовите институции, организацията, функционирането и поведението на търговските дружества и регулирането на финансовите пазари, тази държава-членка може да продължи да разрешава обмена на такава информация, докато бъдат съгласувани всички разпоредби, уреждащи обмена на информация между органите за целия финансов сектор, но във всеки случай не след 1 юли 1996 година.

Държавите-членки гарантират, че получената информация от друга държава-членка не може да бъде разкривана при обстоятелствата, посочени в първата алинея без изричното съгласие на компетентните власти, които са я разкрили и че може да бъде използвана само за целите, за които тези власти са дали съгласието си.

Съветът осъществява съгласуването съгласно първата алинея на базата на предложение на Комисията. Съветът отбелязва изявленията на Комисията с цел да представи предложения най-късно до 31 юли 1993 г. Съветът ще се произнесе във възможно най-кратък срок с намерението предложените правила да влязат в сила на същата дата като настоящата директива.

Член 26

Държавите-членки гарантират, че решенията, взети по отношение на инвестиционния посредник съгласно законови, подзаконови и административни разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, са предмет на съдебно обжалване; същото се прилага, когато не бъде взето решение в срок от шест месеца от представянето му относно заявление за разрешение, което съдържа цялата изисквана съгласно действащите разпоредби информация.

Член 27

Без да се засягат производствата по отнемане на разрешение или разпоредбите на наказателното право, държавите-членки гарантират, че съответните им компетентни власти могат да приемат или да налагат мерки или санкции спрямо инвестиционни посредници или тези, които ефективно контролират дейността на посредниците, които нарушават законовите, подзаконовите или административните разпоредби относно надзора или извършването на дейността им, имащи за цел конкретно наблюдаваните нарушения или причините за тези нарушения да бъдат преустановени.

Член 28

Държавите-членки гарантират, че настоящата директива се прилага без дискриминация.

ДЯЛ VII

Заключителни разпоредби

Член 29

До приемането на нова директива, определяща разпоредби, които привеждат настоящата директива в съответствие с техническия прогрес в по-долу посочените области, Съветът в съответствие с Решение 87/373/ЕИО (15), с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията приема промените, които могат да бъдат необходими, както следва:

—	разширяване на списъка в раздел В от приложението,

—	адаптиране на терминологията на списъците в приложението, за да се вземат предвид развитието на финансовите пазари,

—	областите, в които компетентните власти трябва да обменят информация, така както са изброени в член 23;

—	изясняване на определенията, за да се осигури еднакво прилагане на настоящата директива в Общността,

—	изясняване на определенията, за да се вземе предвид при прилагането на настоящата директива развитието на финансовите пазари,

—	привеждане на терминологията и определенията в съответствие с последващите мерки за инвестиционни посредници и свързани с тях въпроси.

—	другите задачи, предвидени с член 7, параграф 5.

Член 30

1.   Счита се, че инвестиционните посредници, които вече имат разрешение в държавите-членки по произход да предоставят инвестиционни услуги преди 31 декември 1995 г., притежават разрешение за целите на настоящата директива, ако законите на тази държава-членка предвиждат, че за да започнат такава дейност те трябва да спазват условия, еквивалентни на тези, определени с член 3, параграфи 3 и 4.

2.   Инвестиционните посредници, които вече осъществяват дейност на 31 декември 1995 г. и не са включени сред тези, посочени в параграф 1, могат да продължат дейността си, при условие че не по-късно от 31 декември 1996 г. и съгласно разпоредбите на държавите-членки по произход, те получат разрешение да продължат тези дейности в съответствие с разпоредбите, приети при прилагането на настоящата директива.

Само предоставянето на такова разрешение дава възможност на тези посредници съгласно разпоредбите на настоящата директива да получат правото на установяване и свободното предоставяне на услуги.

3.   Когато преди датата на приемане на настоящата директива инвестиционните посредници са започнали дейност в други държави-членки или чрез клонове или при условията на свободата на предоставяне на услуги, властите на всяка държава-членка по произход съобщават между 1 юли и 31 декември 1995 г. за целите на член 17, параграф 1 и параграфи 2, и член 18, на властите на всяка от останалите заинтересовани държави-членки списъка на посредниците, които спазват настоящата директива и работят в тези страни, посочвайки извършваната дейност.

4.   Физическите лица, на които е разрешено в държава-членка на датата на приемане на настоящата директива да предлагат инвестиционни услуги се счита, че имат издадено разрешение по настоящата директива, при условие че изпълняват изискванията, предвидени в член 1, параграф 2, втората алинея, второто тире и третата алинея, всичките четири тирета.

Член 31

Не по-късно от 1 юли 1995 г. държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива.

Тези разпоредби влизат в сила не по-късно от 31 декември 1995 г. Държавите-членки информират незабавно Комисията за това.

Когато държави-членки приемат разпоредбите, посочени в първия параграф, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 32

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ С 43, 22.2.1989 г., стр. 7 и

ОВ С 42, 22.2.1990 г., стр. 7.

(2)  ОВ С 304, 4.12.1989 г., стр. 39 и

ОВ С 115, 26.4.1993 г.

(3)  ОВ С 298, 27.11.1989 г., стр. 6.

(4)  ОВ L 386, 30.12.1989 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 92/30/ЕИО (ОВ L 110, 28.4.1992 г., стр. 52).

(5)  ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 66, 16.3.1979 г., стр. 21. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване на Испания и Португалия.

(7)  ОВ L 322, 17.12.1977 г., стр. 30. Директива, последно изменена с Директива 89/646/ЕИО (ОВ L 386, 30.12.1989 г., стр. 1).

(8)  ОВ L 348, 17.12.1988 г., стр. 62.

(9)  ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 90/605/ЕИО (ОВ L 317, 16.11.1990 г., стр. 60).

(10)  ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3. Директива, последно изменена с Директива 90/619/ЕИО (ОВ L 330, 29.11.1990 г., стр. 50).

(11)  ОВ L 63, 13.3.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 90/618/ЕИО (ОВ L 330, 29.11.1990 г., стр. 44).

(12)  ОВ 56, 4.4.1964 г., стр. 878/64.

(13)  ОВ L 26, 30.1.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване на Испания и Португалия.

(14)  ОВ L 375, 31.12.1985 г., стр. 3. Директива, последно изменена с Директива 88/220/ЕИО (ОВ L 100, 19.4.1988 г., стр. 31).

(15)  ОВ L 197, 18.7.1987 г., стр. 33.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

РАЗДЕЛ А

Услуги

а)	Приемане и предаване за сметка на инвеститори на нареждания във връзка с един или повече от инструментите, изброени в раздел Б.

б)	Изпълнение на такива нареждания за сметка на трети лица.

2.   Търгуване на някой от инструментите, изброени в раздел Б, за собствена сметка.

3.   Управление на инвестиционни портфейли съгласно давани от инвеститорите разпореждания на основата на преценка на клиента, когато тези портфейли включват един или повече от инструментите, изброени в раздел Б.

4.   Поемане на емисии на някои от инструментите, изброени в раздел Б и/или пласирането на тези емисии.

РАЗДЕЛ Б

Инструменти

а)	Прехвърлими ценни книжа.

б)	Дялови единици в предприятия за колективно инвестиране.

2.   Инструменти на паричния пазар.

3.   Финансово-фючърсни договори, включително еквивалентни уреждани в кеш инструменти.

4.   Форуърдни лихвени споразумения

5.   Лихвени суапове, валутни суапове и суапове, свързани с акции.

6.   Опции за придобиване или разпореждане с инструменти по настоящия раздел от приложението, включително еквивалентни заплащани в брой инструменти. Тази категория включва в частност валутни и лихвени опции.

РАЗДЕЛ В

Допълнителни услуги

1.   Съхранение и управление във връзка с един или повече от инструментите, изброени в раздел Б.

2.   Услуги по отговорно пазене в сейфове.

3.   Предоставянето на кредити или заеми на инвеститор, за да му се даде възможност да изпълни сделка с един или повече от инструментите, изброени в раздел Б, когато даващото кредит или заем предприятие участва в сделката.

4.   Консултации на посредници относно структурата на капитала, промишлената стратегия и свързани с тях въпроси и консултации и услуги, отнасящи се до сливане и закупуване на предприятия.

5.   Услуги, свързани с поемане на емисия.

6.   Инвеститорски консултации относно един или повече от инструментите, изброени в раздел Б.

7.   Услуги за обмяна на валута, когато те са свързани с предоставянето на инвестиционни услуги.

---