31978L0686

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 25 юли 1978 година

относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за практикуващи стоматолози, включително мерки за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги

(78/686/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 49, 57, 66 и 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че съгласно Договора, считано от края на преходния период се забранява всякакво дискриминационно третиране, което се основава на националност, във връзка с установяването и предоставянето на услуги; като има предвид, че принципът на такова основаващо се на националността третиране важи по-специално за издаването на вероятно изискваните разрешения за достъп до дейността на практикуващ стоматолог, както и за регистрирането или членството в професионални организации или органи;

като има предвид, че въпреки всичко, изглежда желателно да се въведат някои разпоредби, с които да се улеснява ефективното упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейността на практикуващите стоматолози;

като има предвид, че съсъобразно Договора от държавите-членки се изисква да не предоставят никаква помощ, която би могла да наруши условията за установяване;

като има предвид, че член 57, параграф 1 от Договора предвижда да бъдат приети директиви относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация; като има предвид, че целта на настоящата директива е признаването на дипломи, удостоверения и други официални документи за практикуващи стоматолози, с което да се даде достъп до упражняването на стоматологичната дейност, а също и признаването на дипломи, удостоверения и други официални документи за практикуващи стоматолози специалисти;

като има предвид, че по отношение на обучението на практикуващи стоматолози специалисти взаимното признаване на професионална квалификация е препоръчително, когато придобитата квалификация, макар и да не представлява условие за започване на специализирана стоматологична дейност, все пак представлява условие за използването на званието „специалист“;

като има предвид, че с оглед на съществуващите различия между държавите-членки по отношение на броя на стоматологичните специалности и вида или продължителността на курсовете на обучение по тези специалности, следва да се предвидят някои координиращи разпоредби, които да дадат възможност на държавите-членки да пристъпят към взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация; като има предвид, че подобна координация е осъществена с Директива 78/687/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. за съгласуването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби по отношение на дейността на практикуващите стоматолози (3);

като има предвид, че макар и горепосоченото координиране да не целеше хармонизиране на всички разпоредби на държавите-членки относно обучението на практикуващите стоматолози специалисти, въпреки всичко е уместно да се пристъпи към взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за практикуващи стоматолози специалисти, които не са разпространени във всички държави-членки, без обаче да се изключва възможността за последващо хармонизиране в тази област; като има предвид, че в тази връзка беше сметнато, че признаването на дипломи, удостоверения и други официални документи за практикуващи стоматолози специалисти, трябва да се ограничи само до държавите-членки, в които съществува такава специализация;

като има предвид, че по отношение на използването на образователно-квалификационни степени една директива за взаимното признаване на дипломи не означава непременно равностойност на отразеното в тези дипломи обучение, използването на такива титли следва да се разрешава само на езика на държавата-членка по произход или на държавата-членка, откъдето идва чуждестранното лице;

като има предвид, че за улесняване на прилагането на настоящата директива от националните органи, държавите-членки могат да предвидят, че в допълнение към официалните удостоверения за квалификация лице, което отговаря на изискваната от тези власти квалификация, трябва да представи удостоверение от компетентните органи на своята държава-членка по произход или на държавата-членка, от която идва, че посочените удостоверения за квалификация попадат в приложното поле на настоящата директива;

като има предвид, че по отношение на предоставянето на услуги изискването за регистрация или членуване в професионални организации или органи, тъй като това е свързано с постоянния и установен характер на упражняваната дейност в приемащата страна, несъмнено би представлявало пречка за лицата, които желаят да предоставят услугата, поради временния характер на тяхната дейност; като има предвид, че поради тази причина това изискване следва да се премахне; като има предвид, че въпреки всичко в такъв случай следва да се гарантира контрол над професионалната дисциплина, за който отговарят тези професионални организации или органи; като има предвид, че за целта следва да се предвиди, че при условията на член 62 от Договора, от бенефициента може да се изисква да представи пред компетентните органи на приемащата държава-членка данни във връзка с предоставянето на услугите;

като има предвид, че по отношение на изискванията за почтеност и добро име следва да се прави разграничение между изискванията за първоначален достъп до професията и изискванията за нейното упражняване;

като има предвид, че що се отнася до дейността на практикуващите като заети лица стоматолози, Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в рамките на Общността (4) не предвижда конкретни разпоредби във връзка с почтеността и доброто име, професионалната дисциплина или използването на титли за включените в приложното му поле професии; като има предвид, че в зависимост от отделната държава-членка тези правила важат или могат да важат както за заетите лица, така и за самостоятелно заетите лица; като има предвид, че дейността на практикуващите стоматолози във всички държави-членки се предпоставя или ще се предпостави от притежаването на диплома, удостоверение или друг официален документ за практикуващ стоматолог; като има предвид, че тази дейност се упражнява както от заети лица, така и от самостоятелно заети лица или от едни и същи лица в двете качества в хода на професионалната им кариера; като има предвид, че за максималното насърчаване на тяхното свободно движение в рамките на Общността се оказва необходимо да се разшири приложното поле на настоящата директива така че да обхваща практикуващите стоматолози;

като има предвид, че професията на практикуващ стоматолог все още не е организирана в Италия; като има предвид, че поради това е необходимо да се даде на Италия допълнителен период за признаване на издадените от другите държави-членки дипломи за практикуващи стоматолози;

като има предвид още повече, че това означава, че притежателите на издадена в Италия диплома за лекар могат да не получат атестация, която да отговаря на изискванията на член 19 от настоящата директива;

като има предвид, че при тези условия е необходимо да се отложи, от една страна, задължението на Италия да признава издадени от другите държави-членки дипломи, и от друга страна задължението на държавите-членки да признават посочените в член 19 издадени в Италия дипломи,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБХВАТ

Член 1

Настоящата директива се отнася за дейността на практикуващите стоматолози, така както са определени в член 5 от Директива 78/687/ЕИО, която се упражнява под следните звания:

ГЛАВА II

ДИПЛОМИ, УДОСТОВЕРЕНИЯ И ДРУГИ ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРАКТИКУВАЩИ СТОМАТОЛОЗИ

Член 2

Всяка държава-членка признава дипломите, удостоверенията и другите официални документи за практикуващи стоматолози, които са издадени на граждани на държавите-членки от другите държави-членки в съответствие с член 1 от Директива 78/687/ЕИО, и които са изброени в член 3 от настоящата директива, като по отношение на правото за започване и упражняване на дейността на практикуващ стоматолог признава на своята територия тази квалификация за равностойна на квалификацията, която се признава в самата държава-членка.

Член 3

Посочените в член 2 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация са както следва:

ГЛАВА III

ДИПЛОМИ, УДОСТОВЕРЕНИЯ И ДРУГИ ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРАКТИКУВАЩИ СТОМАТОЛОЗИ СПЕЦИАЛИСТИ, КОИТО СА СПЕЦИФИЧНИ ЗА ДВЕ ИЛИ ПОВЕЧЕ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ

Член 4

Всяка държава-членка, в която има приети законови, подзаконови и административни разпоредби в тази област, признава дипломи, удостоверения и други официални документи за практикуващи стоматолози специалисти по ортодонтия и по устна хирургия, които са издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки в съответствие с членове 2 и 3 от Директива 78/687/ЕИО, и които са изброени в член 5, като на своята територия признава тази квалификация за равностойна на издаваните от нея дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация.

Член 5

Посочените в член 4 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация са, както следва:

Член 6

1.   Всяка приемаща държава-членка може да изисква от гражданите на държави-членки, които желаят да придобият диплома, удостоверение или друг официален документ за практикуващ стоматолог специалист, които не се издават в държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, да изпълнят предвидените за това условия за обучение в нейните законови, подзаконови и административни разпоредби.

2.   Въпреки това, приемащата държава-членка изцяло или частично взема предвид завършените периоди на обучение от посочените в параграф 1 граждани, които се удостоверяват с притежаването на диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация, издадени от компетентните органи на държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, при условие че тези периоди на обучение съответстват на изискваните в приемащата държава-членка за посоченото специализирано обучение.

3.   Компетентните органи и институции на приемащата държава-членка, след проверка на съдържанието и продължителността на специализираното обучение на заинтересованото лице въз основа на представените дипломи, удостоверения или други официални документи, го уведомяват за необходимия период на допълнително обучение и областите, които то трябва да включва.

ГЛАВА IV

ПРИДОБИТИ ПРАВА

Член 7

1.   В случай на граждани на държави-членки, чиито дипломи, удостоверения или други официални документи не отговарят на всички определени в член 1 от Директива 78/687/ЕИО минимални изисквания за обучение, всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство дипломи, удостоверения и други официални документи за практикуващи стоматолози, които са издадени от тези държави-членки преди прилагането на Директива 78/687/ЕИО, и които са придружени от атестация, че съответните лица ефективно и законно са упражнявали посочената дейност в продължение на най-малко три последователни години през последните пет години преди датата на издаване на атестацията.

2.   В случай на граждани на държави-членки, чиито дипломи, удостоверения и други официални документи за практикуващи стоматолози специалисти не отговарят на минималните изисквания за обучение, съгласно членове 2 и 3 от Директива 78/687/ЕИО, всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство дипломи, удостоверения и други официални документи за практикуващи стоматолози специалисти, които са издадени от тези държави-членки преди прилагането на Директива 78/687/ЕИО. Въпреки това, държавите-членки могат да изискват тези дипломи, удостоверения или други официални документи да бъдат придружени от удостоверение, издадено от компетентните органи на държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, че съответното лице е упражнявало дейност на практикуващ стоматолог специалист в продължение на период, равен на удвоената разлика между продължителността на специализираното обучение в държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранния гражданин и минималния период на обучение съгласно Директива 78/687/ЕИО, когато дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация не отговарят на определените в член 2 от Директива 78/687/ЕИО изисквания за минимална продължителност на обучението.

Въпреки това, ако преди прилагането на настоящата директива приемащата държава-членка изисква минимален срок на обучение с по-кратка от посочената в член 2 от Директива 78/687/ЕИО продължителност, споменатата в предходния параграф разлика може да се определи единствено чрез позоваване на определената от съответната държава минимална продължителност на обучението.

ГЛАВА V

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОБУЧЕНИЕ

Член 8

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 17, приемащата държава-членка гарантира, че гражданите на държави-членки, които отговарят на изискванията, определени в членове 2, 4, 7 и 19, имат право да използват законната образователно-квалификационна степен дотолкова, доколкото тя не съвпада с професионалното звание или съответно негово съкращение в техните държави-членки по произход или държавите-членки, от които идват на езика на съответната държава. Приемащите държави-членки могат да изискват образователно-квалификационната степен да се следва от името и местонахождението на учебното заведение или изпитната комисия, които са присъдили съответната квалификационна степен.

2.   Ако званието за обучение, което се използва в държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, може да доведе до объркване в приемащата държава-членка с образователно-квалификационна степен, за която в тази държава се изисква допълнително обучение, което лицето не е преминало, приемащата държава-членка може да изиска от това лице да използва образователно-квалификационната степен, която е възприетата в държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице в подходяща, определена от приемащата държава-членка формулировка.

ГЛАВА VI

РАЗПОРЕДБИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОТО УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА УСТАНОВЯВАНЕ И СВОБОДАТА НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ ОТ ПРАКТИКУВАЩИТЕ СТОМАТОЛОЗИ

A.   Разпоредби, които се отнасят конкретно до правото на установяване

Член 9

1.   Приемаща държава-членка, която изисква от гражданите си доказателство за почтеност или добро име при започване на посочените в член 1 дейности, приемат като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на други държави-членки атестация, издадена от компетентен орган в държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, че са спазени изискванията на държавата-членка по отношение на почтеност и добро име за започване на съответната дейност.

2.   Когато държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице не изисква доказателство за почтеност или добро име на лицата, които желаят да започнат да упражняват съответната дейност, приемащата държава-членка може да изисква от гражданите на държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, да представят свидетелство за съдимост или, ако няма такова, равносилен документ, издаден от компетентен орган на държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.

3.   Ако приемащата държава-членка разполага с подробни сведения за сериозно обстоятелство, настъпило преди установяването на лицето в тази държава извън нейната територия, което има вероятност да се отрази на започването на съответната дейност на нейната територия, тя може да уведоми държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.

Държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице проверява точността на фактите, ако те има вероятност да се отразят на започването на съответната дейност на нейна територия. Органите на тази държава вземат решение относно характера и мащаба на разследването, което следва да се извърши и уведомяват приемащата държава-членка за всички последващи действия, които предприемат във връзка с издадените от тях атестации или документи.

4.   Държавите-членки гарантират поверителността на предадената информация.

Член 10

1.   Когато в приемаща държава-членка са в сила законови, подзаконови или административни разпоредби, определящи изисквания за почтеност или добро име, включително разпоредби за дисциплинарни санкции в случай на сериозни професионални нарушения или присъда за извършено престъпление, които са свързани с упражняването на която и да е от посочените в член 1 дейности, държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице изпраща на приемащата държава-членка цялата необходима информация за предприетите мерки или наложените дисциплинарни санкции от професионален или административен характер по отношение на лицето по време на упражняване на професията му в държавата-членка по произход или държавата-членка, от която то идва.

2.   Ако приемащата държава-членка разполага с подробни сведения за сериозно обстоятелство, настъпило преди установяване на заинтересованото лице в тази държава извън нейната територия, за което има вероятност да се отрази на упражняването на съответната дейност на нейна територия, тя може да уведоми държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.

Държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице проверява точността на фактите, ако те има вероятност да се отразят на упражняването на съответната дейност на нейна територия. Органите на тази държава вземат решение относно характера и мащаба на разследването, което следва да се извърши и уведомяват приемащата държава-членка за всички последващи действия, които предприемат във връзка с информацията, която са предоставили в съответствие с параграф 1.

3.   Държавите-членки гарантират поверителността на предадената информация.

Член 11

Когато приемащата държава-членка изисква от гражданите си, които желаят да започнат или да упражняват някоя от посочените в член 1 дейности да представят удостоверение за физическо и психично здраве, тя приема като достатъчно доказателство за това представянето на документа, който се изисква в държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.

Когато държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице не налага изисквания от такова естество за лицата, които желаят да започнат или да упражняват съответната дейност, приемащата държава-членка приема от лицето атестация, издадена от компетентните органи на държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, която съответства на издаваните в приемащата държава-членка атестации.

Член 12

Предвидените в членове 9, 10 и 11 документи не могат да се представят по-късно от три месеца след датата на тяхното издаване.

Член 13

1.   Процедурата съгласно членове 9, 10 и 11 за издаване на разрешение на съответното лице да започне която и да е от посочените в член 1 дейности, трябва да приключи възможно най-бързо и не по-късно от три месеца след представянето на всички документи във връзка с лицето, без да се нарушава правото на забавяне в резултат на евентуално обжалване след приключване на тази процедура.

2.   В случаите, предвидени в член 9, параграф 3 и член 10, параграф 2, молбата за преразглеждане прекъсва определения в параграф 1 срок.

Държавата-членка, от която е поискана консултация, дава отговор в тримесечен срок.

При получаване на отговора или след изчитане на срока приемащата държава-членка продължава процедурата по параграф 1.

Член 14

Когато приемащата държава-членка изисква от своите граждани, които желаят да започнат или да упражняват някоя от посочените в член 1 дейности, да положат клетва или да подпишат тържествена декларация, и когато формата на клетвата или тържествената декларация не могат да се използват от граждани на други държави-членки, приемащата държава-членка осигурява подходяща и равностойна форма на клетва или декларация на заинтересованото лице.

Б.   Особени разпоредби относно предоставянето на услуги

Член 15

1.   Когато дадена държава-членка изисква от своите граждани, които желаят да започнат или да упражняват някоя от посочените в член 1 дейности, разрешение, членство или регистрация в професионална организация или орган, в случай на предоставяне на услуги тази държава-членка освобождава гражданите на други държави-членки от това изискване.

Бенефициентът упражнява предоставянето на услуги със същите права и задължения, както гражданите на приемащата държава-членка; по-специално, лицето се подчинява на правилата за поведение от професионално или административно естество, които важат в приемащата държава-членка.

За целта и в допълнение към посочената в параграф 2 декларация във връзка с предоставянето на услуги, държавите-членки имат право, с оглед на прилагането на действащите на тяхна територия разпоредби във връзка с професионалното поведение, да предвидят автоматична временна регистрация или формално членство в професионална организация или орган или вписване в регистър при условие че такава регистрация не забавя или по никакъв начин не усложнява предоставянето на услуги или не налага допълнителни разходи за лицето, което предоставя услугите.

Когато приемащата държава-членка предприеме мярка по силата на втората алинея или узнае факти, които противоречат на тези разпоредби, тя незабавно уведомява държавата-членка, където се е установил бенефициентът.

2.   Приемащата държава-членка може да изисква от бенефициента да направи предварителна декларация пред компетентните органи във връзка с предоставянето на услуги, когато те са свързани с временно пребиваване на територията на страната.

При спешни случаи тази декларация може да се направи във възможно най-кратък срок след предоставяне на услугите.

3.   При прилагане на параграфи 1 и 2 приемащата държава-членка може да изисква от съответното лице да представи един или повече документи, съдържащи следните данни:

4.   Посоченият в параграф 3 документ или документи не могат да се представят по-късно от 12 месеца след датата на тяхното издаване.

5.   Когато дадена държава-членка временно или постоянно, изцяло или частично, лиши свой гражданин или гражданин на друга държава-членка, който се е установил на нейната територия, от правото да упражнява някоя от посочените в член 1 дейности, тя взема мерки, според случая, за временно или постоянно отнемане на посочената във второто тире на параграф 3 атестация.

Член 16

Когато в приемащата държава-членка се изисква регистрация в орган по обществено осигуряване за уреждане със застрахователните и осигурителните органи на сметки, свързани с предоставените услуги на осигурени по социално-осигурителни програми лица, тази държава-членка освобождава гражданите на държава-членка, които са се установили в друга държава-членка, от това изискване, когато предоставянето на услуги е свързано с пътуване на съответното лице.

Във всички случаи на предоставяне на услуги, което предполага пътуване на съответното лице, приемащата държава-членка може да изисква от него да предоставя информация на съответния орган за предоставените услуги предварително или при спешни случаи при първа възможност.

В.   Разпоредби, които са общи по отношение на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги

Член 17

1.   Когато в приемаща държава-членка използването на професионално звание, отнасящо се до която и да е от посочените в член 1 дейности се подчинява на определени правила, гражданите на други държави-членки, които отговарят на условията по член 2, член 7, параграф 1 и член 19, използват професионално звание на приемащата държава-членка, която в тази държава съответства на тези условия за квалификация, както и съкратеното наименование на званието.

2.   Разпоредбите на параграф 1 се отнасят също така и за използването на званието „практикуващ стоматолог специалист“, когато са изпълнени условията, които са съответно предвидени в член 4 и в член 7, параграф 2.

Член 18

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки за даване на възможност на заинтересованите лица да получат информация за здравно-осигурителните и обществено-осигурителните закони и, по целесъобразност, за професионалната етика в приемащата държава-членка.

За целта държавите-членки могат да създадат информационни центрове, откъдето заинтересованите лица да могат да получават необходимата информация. При установяване приемащата държава-членка може да изиска от съответното лице да се свърже с тези центрове.

2.   Държавите-членки могат да основат посочените в параграф 1 центрове към компетентните органи, които те трябва да определят в посочения в член 24, параграф 1 срок.

3.   При необходимост, държавите-членки трябва да се погрижат съответните лица да придобият в техен собствен интерес и в интерес на техните пациенти необходимите езикови познания за упражняване на професията в приемащата държава-членка.

ГЛАВА VII

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОСОБЕНИЯ СЛУЧАЙ С ИТАЛИЯ

Член 19

От датата, на която Италия предприеме необходимите мерки за спазване на настоящата директива, с оглед на извършването на посочените в член 1 от настоящата директива дейности, държавите-членки признават издадените в Италия дипломи, удостоверения и други официални документи за лекари на лица, които са започнали висшето си медицинско образование не по-късно от 18 месеца след нотифицирането на на настоящата директива, придружени от издадена от компетентните италиански органи атестация, че съответните лица са извършвали в Италия ефективно, законно и като основно занимание посочените в член 5 от Директива 78/687/ЕИО дейности в продължение на най-малко три последователни години през последните пет години преди датата на издаване на удостоверението, и че лицата имат право да извършват посочените дейности при същите условия, както притежателите на посочените в член 3, буква е) от настоящата директива дипломи, удостоверения или други официални документи.

Изискването за тригодишен стаж по специалността по предходното изречение не се отнася за лица, които успешно са завършили най-малко тригодишно обучение, което се удостоверява от компетентните органи като равностойно на посоченото в член 1 от Директива 78/687/ЕИО обучение.

ГЛАВА VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 20

Държавите-членки, които изискват от своите граждани да завършат подготвителен курс на обучение, за да имат право да бъдат назначени като практикуващи стоматолози към дадена обществено-осигурителна програма, могат да поставят същото изискване към граждани на други държави-членки в продължение на период от осем години след нотифициране на настоящата директива. Въпреки това, продължителността на обучението не може да надвиши шест месеца.

Член 21

При наличие на основателни съмнения приемащата държава-членка може да поиска от компетентните органи на друга държава-членка да потвърдят автентичността на издадените в тази държава дипломи, удостоверения и други официални документи, които са посочени в Глави II, III и IV, както и потвърждение, че съответното лице отговаря на всички изисквания за обучението съгласно Директива 78/687/ЕИО.

Член 22

В определения в член 24, параграф 1 срок държавите-членки определят органите, които са компетентни да издават или получават посочените в настоящата директива дипломи, удостоверения или други официални документи, както и документи и информация, като незабавно информират за това останалите държави-членки и Комисията.

Член 23

Директивата се прилага и за граждани на държави-членки, които съгласно Регламент (ЕИО) № 1612/68 упражняват или ще упражняват посочените в член 1 дейности като заети лица.

Член 24

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива в срок от 18 месеца след нотифицирането ѝ и незабавно информират за това Комисията. Италия обаче предприема тези мерки в срок от максимум шест години и във всички случаи, когато предприема необходимите мерки за спазване на Директива 78/687/ЕИО.

2.   Държавите-членки изпращат на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в обсега на материята, уредена с настоящата директива.

Член 25

Когато дадена държава-членка изпитва сериозни затруднения в определени области при прилагането на настоящата директива, Комисията разглежда тези затруднения съвместно със съответната държавата и иска становището на Комитета на висшите служители от здравеопазването, създаден с Решение 75/365/ЕИО (5), последно изменено с Решение 78/689/ЕИО (6).

При необходимост Комисията представя подходящи предложения на Съвета.

Член 26

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ C 101, 4.8.1970 г., стр. 19.

(2)  ОВ C 36, 28.3.1970 г., стр. 17.

(3)  ОВ L 233, 24.8.1978 г., стр. 10.

(4)  ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2.

(5)  ОВ L 167, 30.6.1975 г., стр. 19.

(6)  ОВ L 233, 24.8.1978 г., стр. 17.