27.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 189/93

(1)

Целта на политиката на Съюза в областта на външните граници на Съюза е да гарантира ефективния мониторинг на преминаването на външните граници, включително чрез наблюдение на границите, като същевременно допринася за това да се гарантира защитата и спасяването на човешки живот. Целта на наблюдението на границите е да се предотврати неразрешено преминаване на границите, да се противодейства на трансграничната престъпност и да се залавят лицата, които преминават границите не по предвидения ред, или да се предприемат други мерки срещу тях. Наблюдението на границите следва да е ефективно при предотвратяването и разубеждаването на лицата, които се стремят да избегнат проверките по граничните контролно-пропускателни пунктове. За тази цел наблюдението на границите не се свежда само до разкриването на опити за неразрешено преминаване на граница, а включва и други мерки, например залавянето на плавателни съдове, за които се предполага, че се опитват да проникнат в Съюза, без да преминат гранични проверки, както и мерки за работа в ситуации като издирване и спасяване, които могат да възникнат по време на операция по наблюдение на границите по море, и мерки за извеждане на такава операция до успешен край.

(2)

Политиките на Съюза относно управлението на границите, убежището и имиграцията и тяхното прилагане следва да се ръководят от принципа на солидарност и на справедливо споделяне на отговорностите между държавите членки, съгласно член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Когато е необходимо, актовете на Съюза, приети в рамките на тези политики, трябва да съдържат подходящи мерки за прилагането на този принцип и да насърчават разпределението на тежестта, включително посредством прехвърляне на доброволна основа на лица, на които е предоставена международна закрила.

(3)

Обхватът на настоящия регламент следва да се ограничи до операции по наблюдение на границите, извършвани от държавите членки по техните външни морски граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз („Агенцията“), създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета (2). Мерките по разследване и наказателните мерки се уреждат от националното наказателно право и действащите инструменти за правна взаимопомощ в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза.

(4)

Агенцията отговаря за координирането на оперативното сътрудничество между държавите членки в областта на управлението на външните граници, включително по отношение наблюдението на границите. Агенцията отговаря и за подпомагането на държавите членки при обстоятелства, изискващи увеличена техническа помощ по външните граници, като се отчита обстоятелството, че някои случаи могат да включват хуманитарни извънредни ситуации и спасяване в морето. За по-нататъшното укрепване на това сътрудничество са необходими специални правила по отношение на дейностите по наблюдение на границите, осъществявани от морски, наземни или въздушни екипи на една държава членка по морските граници на друга държава членка или в открито море в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Агенцията.

(5)

Сътрудничеството със съседни трети държави е от решаващо значение за предотвратяването на неразрешеното преминаване на границите, за борбата с трансграничната престъпност и за предотвратяването на човешки жертви в морето. В съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004 и доколкото напълно се гарантира зачитането на основните права на мигрантите, Агенцията може да си сътрудничи с компетентните органи от трети държави, по-специално по отношение на анализа на риска и обучението, и следва да подпомага оперативното сътрудничество между държавите членки и трети държави. Когато сътрудничеството с трети държави се осъществява на територията или в териториалните води на тези държави, държавите членки и Агенцията следва да спазват норми и стандарти, най-малкото равностойни на определените в правото на Съюза.

(6)

Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur), създадена с Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), има за цел да засили обмена на информация и оперативното сътрудничество между държавите членки и с Агенцията. С това се гарантира, че осведомеността за обстановката и способността за реакция на държавите членки се подобряват значително, включително с подкрепата на Агенцията, за целите на разкриването, предотвратяването и борбата с незаконната имиграция и трансграничната престъпност и на приноса за гарантирането на защитата и спасяването на живота на мигрантите по външните граници на държавите членки. При координирането на операциите по наблюдение на границите Агенцията следва да предоставя на държавите членки информация и анализ относно тези операции в съответствие с посочения регламент.

(7)

Настоящият регламент заменя Решение 2010/252/ЕС на Съвета (4), което беше отменено от Съда на Европейския съюз („Съда“) с решение от 5 септември 2012 г. по дело C-355/10. В това решение Съдът постановява, че действието на Решение 2010/252/ЕС се запазва до влизането в сила на нови правила. Следователно от деня на влизане в сила на настоящия регламент посоченото решение престава да поражда правно действие.

(8)

По време на операции за наблюдение на границите по море държавите членки следва да спазват съответните си задължения по международното право, и по-конкретно Конвенцията на ООН по морско право, Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, Международната конвенция за търсене и спасяване по море, Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и Протокола към нея срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, Конвенцията на ООН за статута на бежанците, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията на ООН за правата на детето и други имащи отношение международни инструменти.

(9)

При координирането на операции за наблюдение на границите по море Агенцията следва да изпълнява възложените ѝ задачи при пълно спазване на съответното право на Съюза, включително Хартата за основните права на Европейския съюз („Хартата“), и на съответното международно право, и по-конкретно посоченото в съображение 8.

(10)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета (5) и с общите принципи на правото на Съюза всяка мярка, предприета в хода на операция по наблюдение, следва да бъде пропорционална на поставените цели, да бъде недискриминационна и да зачита изцяло човешкото достойнство, основните права и правата на бежанците и на търсещите убежище лица, включително принципа на забрана за връщане. Държавите членки и Агенцията са обвързани от разпоредбите на достиженията на правото на Съюза в областта на убежището, и по-специално от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6) по отношение на молбите за международна закрила, подадени на територията на държавите членки, включително на границата, в териториалните води или в транзитните зони.

(11)

Прилагането на настоящия регламент не следва да засяга Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7), особено що се отнася до помощта, която следва да се оказва на жертвите на трафика на хора.

(12)

Настоящият регламент следва да се прилага при пълно спазване на принципа на забраната за връщане, както е определен в Хартата и тълкуван в съдебната практика на Съда и на Европейския съд по правата на човека. В съответствие с този принцип никое лице не следва да бъде сваляно на брега, да бъде принуждавано да влиза, да бъде водено или по друг начин предавано на властите на държава, в която, наред с другото, съществува сериозна опасност да му бъде наложено смъртно наказание, да бъде подложено на изтезания, преследване или друго нечовешко или унизително отношение или наказание, или в която съществува заплаха за живота или свободата му поради неговата раса, вероизповедание, националност, сексуална ориентация, принадлежност към определена социална група или политически възгледи, или в която съществува сериозна опасност за експулсиране, извеждане или екстрадиране в друга държава в разрез с принципа на забраната за връщане.

(13)

Евентуалното наличие на споразумение между държава членка и трета държава не освобождава държавите членки от техните задължения съгласно правото на Съюза и международното право, по-специално по отношение на спазването на принципа на забрана за връщане, когато им е известно или би трябвало да им е известно, че системните недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и условията за приемане на търсещи убежище лица в тази трета държава съставляват сериозни основания да се смята, че лицето, търсещо убежище, е изложено на сериозна опасност от нечовешко или унизително отношение, или когато знаят или би трябвало да знаят, че тази трета държава участва в практики, които противоречат на принципа на забрана за връщане.

(14)

По време на операция за наблюдение на границите по море може да възникне ситуация, при която да бъде необходимо да се окаже помощ на бедстващи лица. В съответствие с международното право всяка държава трябва да изисква от капитана на плавателен съд, плаващ под нейното знаме, да оказва незабавно помощ на всяко открито в морето лице, което е застрашено от смърт, и да пристъпва възможно най-бързо към спасяването на бедстващи лица, доколкото това може да се извърши без сериозна опасност за плавателния съд, екипажа или пътниците. Тази помощ следва да бъде оказана без значение на гражданството или статута на нуждаещите се лица или на обстоятелствата, при които са открити. На капитана на кораба и екипажа не следва да бъдат налагани наказания заради това, че са спасили бедстващи в морето лица и са ги отвели на безопасно място.

(15)

Задължението за оказване на помощ на бедстващи лица следва да се изпълнява от държавите членки в съответствие с приложимите разпоредби на международните правни инструменти, уреждащи ситуациите на издирване и спасяване, и в съответствие с изискванията по отношение на защитата на основните права. Настоящият регламент не следва да засяга отговорностите на органите по издирване и спасяване, включително за гарантиране, че координацията и сътрудничеството се осъществяват по такъв начин, че спасените лица да бъдат транспортирани до безопасно място.

(16)

Когато оперативният район на морска операция включва региона на издирване и спасяване на трета държава, при планирането на морска операция следва да се търси установяване на канали за комуникация с органите по издирване и спасяване на тази трета държава, като по този начин се гарантира, че тези органи ще бъдат в състояние да се отзоват при случаи на издирване и спасяване, възникващи в техния регион на издирване и спасяване.

(17)

Съгласно Регламент (ЕО) № 2007/2004 операциите по наблюдение на границите, координирани от Агенцията, се провеждат в съответствие с оперативен план. Съобразно с това по отношение на морските операции оперативният план следва да включва конкретна информация за прилагането на съответната компетентност и законодателство в географската област, в която се провежда съвместната операция, пилотният проект или бързата намеса, включително позовавания на правото на Съюза и международното право относно залавянето, спасяването по море и свалянето на брега. Оперативният план следва да се изготвя в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, уреждащи откриването, спасяването по море и свалянето на брега в контекста на координирани от Агенцията операции за наблюдение на границите по море, и като се вземат предвид конкретните обстоятелства около въпросната операция. Оперативният план следва да включва процедури, гарантиращи установяването и предоставянето на подходяща помощ, включително на достъп до международна закрила, на лица, които се нуждаят от международна закрила, на жертви на трафик на хора, непридружавани непълнолетни и малолетни лица и други уязвими лица.

(18)

Практиката по Регламент (ЕО) № 2007/2004 е, че за всяка морска операция се създава координационна структура в рамките на приемащата държава членка, в чийто състав са включени служители от приемащата държава членка, гост-служители и представители на Агенцията, включително координиращият служител на Агенцията. Тази координационна структура, обикновено наричана Международен координационен център, следва да се използва като средство за комуникация между служителите, участващи в морската операция, и съответните органи.

(19)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в членове 2 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в Хартата, и по-конкретно зачитането на човешкото достойнство, правото на живот, забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, забраната на трафика на хора, правото на свобода и сигурност, правото на защита на личните данни, правото на убежище и на закрила в случай на извеждане и експулсиране, принципите на забрана за връщане и недискриминация, правото на ефективни правни средства за защита и правата на детето. Настоящият регламент следва да се прилага от държавите членки и Агенцията в съответствие с тези права и принципи.

(20)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно приемането на специални правила за наблюдение на морските граници от служителите на граничната охрана, чиято дейност е координирана от Агенцията, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки вследствие на различията в тяхното право и практики, а поради многонационалния характер на операциите може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(21)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(22)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (8), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (9).

(23)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (10), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (11).

(24)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (12), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (13).

(25)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета (14); следователно Обединеното кралство не участва в неговото приемане и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(26)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (15); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

1)

„Агенцията“ означава Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004;

2)

„морска операция“ означава съвместна операция, пилотен проект или бърза намеса, провеждани от държавите членки за наблюдение на техните външни морски граници и координирани от Агенцията;

3)

„приемаща държава членка“ означава държава членка, в която се провежда дадена морска операция или от която морската операция е започнала;

4)

„участваща държава членка“ означава държава членка, която участва в морска операция, като предоставя техническо оборудване, служители на граничната охрана, разположени като част от европейските екипи за гранична охрана, или друг подходящ персонал, но която не е приемаща държава членка;

5)

„участващ екип“ означава морски, наземен или въздушен екип под отговорността на приемащата държава членка или на участваща държава членка, който участва в морска операция;

6)

„Международен координационен център“ означава координационната структура, създадена в рамките на приемащата държава членка за координирането на морската операция;

7)

„национален координационен център“ означава националния координационен център, създаден за целите на Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur) в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013;

8)

„оперативен план“ означава оперативния план, посочен в членове 3а и 8д от Регламент (ЕО) № 2007/2004;

9)

„плавателен съд“ означава всякакъв плавателен съд, включително лодки, надуваеми лодки, плаващи платформи, съдове на въздушна възглавница и хидроплани, които се използват или могат да бъдат използвани в морето;

10)

„плавателен съд без националност“ означава плавателен съд, който е без националност или може да бъде смятан за плавателен съд без националност, ако никоя държава не му е дала право да плава под нейно знаме или ако плава под знамената на две или повече държави, използвайки знамето на едната или на другата според ситуацията;

11)

„Протокол срещу незаконния трафик на мигранти“ означава Протоколът срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, допълващ Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност и подписан в Палермо, Италия, през декември 2000 г.;

12)

„безопасно място“ означава място, където се смята, че спасителните операции са приключили, и където безопасността на живота на спасените лица не е застрашена, където техните основни човешки потребности могат да бъдат задоволени и откъдето може да бъде организирано транспортирането им до следващото или до крайното им местоназначение, като се вземе предвид защитата на основните им права в съответствие с принципа на забрана за връщане;

13)

„център за координация на спасителните дейности“ означава екип, отговарящ за насърчаване на ефикасното организиране на услугите по издирване и спасяване и за координация на провеждането на операциите по издирване и спасяване в рамките на района на издирване и спасяване, както е определен в Международната конвенция за търсене и спасяване по море;

14)

„прилежаща зона“ означава зона, прилежаща към териториалното море съгласно определеното в член 33 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, където е официално обявена;

15)

„крайбрежна държава членка“ означава държава членка, в чието териториално море или прилежаща зона става залавянето.

а)

изискване на информация и документи относно собствеността, регистрацията и подробности за пътуването на плавателния съд и относно самоличността, гражданството и съответни други данни за лицата на борда, включително дали има лица, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, и уведомяване на лицата на борда, че може да не им бъде разрешено да преминат границата;

б)

спиране, качване на борда и претърсване на плавателния съд, на товара и лицата на борда, както и разпитване на тези лица, и уведомяването им, че лицата, управляващи плавателния съд, могат да бъдат подведени под отговорност за улесняване на пътуването.

а)

задържане на плавателния съд и на лицата на борда;

б)

отправяне на заповед към плавателния съд да промени курса си към напускане на териториалното море или прилежащата зона или към местоназначение, различно от териториалното море или прилежащата зона, включително придружаване на плавателния съд или оставане в близост до него, докато не бъде потвърдено, че плавателният съд се придържа към зададения курс;

в)

отвеждане на плавателния съд или на лицата на борда до крайбрежната държава членка в съответствие с оперативния план.

а)

изискване на информация и документи относно собствеността, регистрацията и подробности за пътуването на плавателния съд и относно самоличността, гражданството и съответни други данни за лицата на борда, включително дали има лица, нуждаещи се от спешна медицинска помощ;

б)

спиране, качване на борда и претърсване на плавателния съд, на товара и лицата на борда, както и разпитване на тези лица, и уведомяването им, че лицата, управляващи плавателния съд, могат да бъдат подведени под отговорност за улесняване на пътуването.

а)

задържане на плавателния съд и на лицата на борда;

б)

предупреждаване и отправяне на заповед към плавателния съд да не навлиза в териториалното море или прилежащата зона и при необходимост — отправяне на искане към плавателния съд да промени курса си към местоназначение, различно от териториалното море или прилежащата зона;

в)

отвеждане на плавателния съд или на лицата на борда до трета държава или предаване по друг начин на плавателния съд или на лицата на борда на органите на трета държава;

г)

отвеждане на плавателния съд или на лицата на борда до приемащата държава членка или до съседна участваща държава членка.

а)

когато в хода на морска операция участващите екипи имат основания да смятат, че са изправени пред състояние на несигурност, тревога или бедствие по отношение на даден плавателен съд или което и да е лице на борда, те предават незабавно цялата налична информация на центъра за координация на спасителните дейности, отговорен за района на издирване и спасяване, в който възниква ситуацията, и се поставят на разположение на този център за координация на спасителните дейности;

б)

участващите екипи информират Международния координационен център във възможно най-кратък срок за всеки контакт с центъра за координация на спасителните дейности и за действията, предприети от тях;

в)

плавателен съд или лицата на борда се считат за намиращи се в състояние на несигурност, по-конкретно когато:

г)

плавателен съд или лицата на борда се считат за намиращи се в състояние на тревога, по-конкретно когато:

д)

плавателен съд или лицата на борда се считат за намиращи се в състояние на бедствие, по-конкретно когато:

е)

с цел да се прецени дали даден плавателен съд е в състояние на несигурност, тревога или бедствие, участващите екипи вземат под внимание и предават цялата съответна информация и наблюдения на отговорния център за координация на спасителните дейности, включително информация относно:

ж)

в очакване на инструкции от центъра за координация на спасителните дейности участващите екипи предприемат всички подходящи мерки за гарантиране на безопасността на съответните лица;

з)

когато плавателен съд се смята за намиращ се в положение на несигурност, тревога или бедствие, но лицата на борда отказват да приемат помощ, участващият екип уведомява отговорния център за координация на спасителните дейности и следва указанията му. Участващият екип продължава да полага дължимата грижа, като наблюдава плавателния съд и предприема всички необходими мерки за гарантиране на безопасността на засегнатите лица, като същевременно избягва да предприема каквито и да е действия, които биха могли да влошат ситуацията или да увеличат риска от нараняване или загуба на човешки живот;

и)

когато центърът за координация на спасителните дейности на трета държава, отговарящ за района на търсене и спасяване, не реагира на информацията, предадена от участващия екип, екипът се свързва с центъра за координация на спасителните дейности на приемащата държава членка, освен ако същият участващ екип не прецени, че друг международно признат център за координация на спасителните дейности е в състояние по-добре да поеме координацията на ситуацията, свързана с търсенето и спасяването.

а)

в случай на залавяне в териториалното море или в прилежащата зона, както е посочено в член 6, параграф 1, 2 или 6 или в член 8, параграф 1 или 2, свалянето на брега се осъществява в крайбрежната държава членка, без да се засяга член 6, параграф 2, буква б);

б)

в случай на залавяне в открито море, както е предвидено в член 7, свалянето на брега може да се извърши в третата държава, от която се предполага, че е отпътувал плавателният съд. Ако това не е възможно, тогава свалянето на брега се осъществява в приемащата държава членка;

в)

в случай на ситуации на търсене и спасяване, както е предвидено в член 9, и без да се засяга отговорността на центъра за координация на спасителните дейности, приемащата държава членка и участващите държави членки си сътрудничат с отговорния център за координация на спасителните дейности с цел определяне на безопасно място, а когато отговорният център за координация на спасителните дейности определи такова безопасно място, вземат необходимите мерки свалянето на брега на спасените лица да се извърши бързо и ефективно.

а)

за разполагане на европейски екипи за гранична охрана в съответствие с член 8а от Регламент (ЕО) № 2007/2004 за предоставяне на бърза оперативна помощ на тази държава членка;

б)

към Агенцията за техническа и оперативна помощ в съответствие с член 8 от Регламент (ЕО) № 2007/2004 с цел да получи помощ по въпроси, свързани с координацията между държавите членки и/или разполагането на експерти с цел оказване на помощ на компетентните национални органи;

в)

за спешна помощ съгласно член 14 от Регламент (ЕС) № 515/2014 на Европейския парламент и на Съвета (19) за посрещане на неотложни и специфични нужди в случай на извънредна ситуация.

а)

към Европейската служба за подкрепа в областта на убежището — за разполагане на екип за подкрепа в областта на убежището в съответствие с член 13 от Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета (20) за предоставяне на експертни знания, по-специално във връзка с услугите за устен превод, информация относно държавите на произход и познания в областта на обработката и управлението на делата за убежище;

б)

за спешна помощ съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 516/2014 на Европейския парламент и на Съвета (21) с оглед на спешните и специфични потребности в случай на извънредна ситуация.