11.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 145/6

(1)

В член 136, параграф 1, буква а) от ДФЕС се предвижда възможността за приемане на мерки, отнасящи се до държавите-членки, чиято парична единица е еврото, с цел да се засилят координацията и наблюдението на тяхната бюджетна дисциплина.

(2)

В член 126 от ДФЕС се постановява, че държавите-членки трябва да избягват прекомерен бюджетен дефицит, както и се определя процедура при прекомерен дефицит за постигането на тази цел. Пактът за стабилност и растеж, който въвежда тази процедура сред своите корективни мерки, осигурява рамката на държавните политики за бързо възстановяване на стабилното състояние на бюджета при отчитане на икономическата ситуация.

(3)

На 27 април 2009 г. в съответствие с член 104, параграф 6 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) Съветът реши, че в Гърция е налице прекомерен дефицит, и в съответствие с член 104, параграф 7 от ДЕО и член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (1) отправи препоръки за коригиране на прекомерния дефицит най-късно до 2010 г. Съветът също така определи 27 октомври 2009 г. за краен срок за Гърция за предприемане на ефективни действия. На 30 ноември 2009 г. в съответствие с член 126, параграф 8 от ДФЕС Съветът установи, че Гърция не е предприела ефективни действия; в резултат на това на 16 февруари 2010 г. в съответствие с член 126, параграф 9 от ДФЕС Съветът отправи предизвестие към Гърция за коригиране на прекомерния дефицит най-късно до 2012 г. (по-долу „решението на Съвета по член 126, параграф 9“). Съветът също така определи 15 май 2010 г. за краен срок за предприемане на ефективни действия.

(4)

В член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97 се посочва, че ако в съответствие с член 126, параграф 9 от ДФЕС са били предприети ефективни действия и ако след издаването на предизвестието са възникнали неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последици за държавните финанси, Съветът може да реши по препоръка от Комисията да издаде актуализирано предизвестие съгласно член 126, параграф 9 от ДФЕС.

(5)

Според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2009 г., послужили за основа на първоначалното предизвестие към Гърция, БВП се очаква да се свие с 0,25 % през 2010 г. и да възстанови растежа си след това, като през 2011 г. се увеличи с 0,7 %. Понастоящем за 2010 г. се очаква срив на реалния БВП, последван от допълнително свиване през 2011 г. Постепенното възстановяване на растежа се очаква за следващите години. Това подчертано влошаване на икономическия сценарий предполага съответно влошаване и на прогнозите за публичните финанси, при условие че политиката не бъде променена. Тук следва да се добави и преразгледаната във възходяща посока оценка на бюджетния дефицит за 2009 г. (от 12,7 % от БВП по време на приемането на решението на Съвета по член 126, параграф 9 на 13,6 % от БВП съгласно предоставеното от Гърция на 1 април 2010 г. фискално уведомление), която след приключване на разследването, понастоящем провеждано от Евростат съвместно с гръцките статистически органи (2), може да се наложи да бъде допълнително завишена (с около 0,3 % до 0,5 % от БВП). Освен това перспективите пред публичните финанси предизвикаха тревога на финансовите пазари, изразила се в рязкото покачване на рисковите премии по държавните облигации на страната, което допълнително затрудни контролирането на изменението на бюджетния дефицит и държавния дълг. В предварителната оценка, извършена от Комисията през март 2010 г., се посочи, че Гърция прилага, както се изисква от нея, фискалните мерки за постигане на заложения за 2010 г. целеви дефицит. Рязката промяна на икономическия сценарий обаче означава, че тези разчети не могат да се считат повече за валидни. Надвисналата заплаха за платежоспособността на правителството изисква още по-драстични мерки в рамките на тази година. Същевременно вероятното към момента равнище на икономически спад прави неосъществимо първоначално заложеното намаляване на дефицита. Може да се сметне, че в Гърция са настъпили неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последици за държавните финанси, което обосновава приемането на актуализирани препоръки съгласно член 126, параграф 9 и член 136 от ДФЕС.

(6)

В светлината на гореизложените съображения изглежда, че крайният срок за коригиране на прекомерния дефицит в Гърция, определен в решението на Съвета по член 126, параграф 9, има нужда да бъде удължен с две години до 2014 г.

(7)

Към края на 2009 г. брутният държавен дълг възлезе на 115,1 % от БВП. Това е сред най-високите съотношения на дълга в ЕС, съществено надхвърлящо посочената в Договора референтна стойност от 60 % от БВП. Освен това в резултат на протичащото проучване на статистическата информация съществува риск дългът да се окаже по-висок (с 5 до 7 процентни пункта). Постигането на намаляване на дефицита, считано за необходимо и осъществимо при сегашните обстоятелства, предполага обръщане от 2014 г. нататък на тенденцията на увеличаване на дълга. Освен постоянно високият държавен дефицит, за увеличаването на дълга допринасяха значително и т.нар. операции „под линия“. Всичко това повлия отрицателно на доверието на пазарите в способността на правителството на Гърция да обслужва задълженията си в бъдеще. Крайно необходимо е Гърция спешно да предприеме решителни действия с безпрецедентен мащаб за овладяване на дефицита и останалите допринасящи за увеличаването на дълга фактори с оглед намаляване на съотношението на дълга към БВП и възобновяване при първа възможност на финансиране от пазара.

(8)

Изключително острото влошаване на финансовото положение на правителството на Гърция накара държавите-членки от еврозоната, в съчетание с предоставената от Международния валутен фонд многостранна помощ, да одобрят предоставянето на помощ в подкрепа на стабилността на Гърция, така че да се запази финансовата стабилност на еврозоната като цяло. Помощта, предоставена от държавите-членки от еврозоната, ще бъде под формата на пул от двустранни заеми, координиран от Комисията. Заемодателите решиха, че тяхната подкрепа се предоставя при условие на спазване от страна на Гърция на настоящото решение. По-специално от Гърция се очаква да приложи посочените в настоящото решение мерки според заложения за тях график,

а)

закон, с който се въвежда прогресивна скала за данъчно облагане върху всички източници на доходи и единно хоризонтално третиране на доходите от труд и капиталови активи;

б)

закон, с който се отменят всички освобождавания от данъци и автономни данъчни разпоредби в системата на данъчното облагане, включително и по отношение на доходите от специални надбавки, изплащани на държавните служители;

в)

отменяне на бюджетните кредити в резерва за непредвидени разходи с цел да бъдат спестени 700 млн. евро;

г)

отменяне на повечето бюджетни кредити за помощите от солидарност (с изключение на тези за преодоляване на бедността) с цел да бъдат спестени 400 млн. евро;

д)

намаляване на най-високите пенсии с цел да бъдат спестени 500 млн. евро за един целогодишен период (350 млн. евро за 2010 г.);

е)

намаляване на великденските, летните и коледните премии и надбавки на държавните служители с цел да бъдат спестени 1 500 млн. евро за един целогодишен период (1 100 млн. евро за 2010 г.);

ж)

премахване на великденските, летните и коледните премии и надбавки на пенсионерите, като бъдат обаче защитени тези с ниски пенсии, с цел да бъдат спестени 1 900 млн. евро за един целогодишен период (1 500 млн. евро за 2010 г.);

з)

увеличаване на ставката на ДДС с разчет за допълнителни постъпления от минимум 1 800 млн. евро за един целогодишен период (800 млн. евро за 2010 г.);

и)

увеличаване на акциза за гориво, тютюн и алкохол с разчет за допълнителни постъпления от минимум 1 050 млн. евро за един целогодишен период (450 млн. евро за 2010 г.);

й)

приемане на законодателство за прилагане на Директивата за услугите (3);

к)

приемане на закон за реформиране и опростяване на структурата на местната държавна администрация с оглед намаляване на оперативните разходи;

л)

създаването на специален екип, чиито усилия да бъдат насочени към повишаване на равнището на усвояване на структурните фондове и кохезионния фонд;

м)

приемане на закон за опростяване на започването на стопанска дейност;

н)

намаляване на публичните инвестиции с 500 млн. евро спрямо планираните;

о)

насочване на бюджетните кредити за съфинансиране на структурните фондове и Кохезионния фонд към специална централна сметка, която да не може да се използва за никаква друга цел;

п)

създаване на независим фонд за финансова стабилност, който да бъде използван в случаите на потенциален недостиг на капитал и за запазване на стабилността на финансовия сектор, посредством предоставяне при нужда на собствен капитал на банките;

р)

засилване на надзора над банките с повече човешки ресурси, по-често предоставяне на отчети, както и тримесечни стрес-тестове.

а)

включване в проектобюджета за 2011 г. на мерки за фискална консолидация на стойност минимум 3 % от БВП (4,1 % от БВП, ако се сметнат и пренесените резултати от въведените през 2010 г. мерки). В бюджета по-специално се съдържат следните мерки (или в извънредни случаи — мерки със съпоставим ефект): намаляване на междинното потребление на сектор „Държавно управление“ с минимум 300 млн. евро спрямо равнището през 2010 г. (в допълнение към посочените в настоящия параграф спестявания от реформирането на държавната администрация и органите на местното управление); замразяване на индексацията на пенсиите (с цел да бъдат спестени 100 млн. евро); временен кризисен данък върху изключително печелившите дружества (с разчет за увеличаване на постъпленията с 600 млн. евро през 2011, 2012 и 2013 г.); облагане на свободните професии с патентен данък (с разчет за постъпления от минимум 400 млн. евро през 2011 г. и увеличаващи се постъпления през 2012 и 2013 г.); разширяване на данъчната основа за облагане с ДДС чрез включването на някои понастоящем освободени от ДДС услуги и чрез прехвърлянето на 30 % от продуктите и услугите от намалената към обичайната ставка (с разчет за допълнителни постъпления от 1 млрд. евро); поетапно въвеждане на екологичен данък върху емисиите на CO2 (с разчет за постъпления от минимум 300 млн. евро през 2011 г.); приемане и прилагане от гръцкото правителство на законодателство, с което да се реформира държавната администрация и да се реорганизират местните органи на властта (с цел да се намалят разходите с минимум 500 млн. евро през 2011 г. и допълнително 500 млн. евро годишно през 2012 и 2013 г.); съкращаване на финансираните от правителството инвестиции (с минимум 1 млрд. евро) чрез даване на приоритет на финансираните от структурните фондове на ЕС инвестиционни проекти; насърчителни мерки за регламентиране на незаконното земеползване (с разчет за постъпления от минимум 1 500 млн. евро от 2011 до 2013 г., от които минимум 500 млн. евро през 2011 г.); набавяне на постъпления от лицензирането на хазарта (минимум 500 млн. евро от предоставянето на лицензи и 200 млн. евро от лицензни такси); разширяване на данъчната основа на данъка върху недвижимата собственост чрез актуализиране на стойността на активите (с разчет за допълнителни постъпления от минимум 500 млн. евро); увеличаване на облагането на възнагражденията в натура, в частност чрез облагане на лизинговите плащания за автомобили (с минимум 150 млн. евро); увеличаване на облагането на луксозните стоки (с минимум 100 млн. евро); въвеждане на специален данък върху незаконните сгради (с разчет за постъпления от минимум 800 млн. евро годишно); заместване на едва 20 % от пенсиониращите се служители в публичния сектор (централно управление, общини, публични дружества, местно управление, държавни агенции и други органи);

б)

закон за реформиране на пенсионната система за осигуряване на нейната средносрочна и дългосрочна устойчивост. В закона следва в частност да се въведе единна пенсионна възраст от 65 години (включително за жените); сливане на съществуващите пенсионни фондове в три фонда с единна нова пенсионна система за всички настоящи и бъдещи заети лица (в сила от 1 януари 2013 г.); снижаване на тавана на пенсиите; постепенно увеличаване на минималния осигурителен стаж за пенсиониране с право на пълна пенсия от 37 на 40 години (до 2015 г.); минимална пенсионна възраст от 60 години до 1 януари 2011 г. (включително за работещите тежки и вредни професии и тези, плащали осигурителни вноски в продължение на 40 години); премахване на специалните разпоредби, приложими за лица, осигурени преди 1993 г. (като същевременно се запазват придобитите права); съществено съкращаване на списъка с тежки и вредни професии; намаляване на пенсиите (с 6 % годишно) за пенсиониращите се на възраст между 60 и 65 години и осигурителен стаж под 40 години; създаване на механизъм на автоматично приспособяване, обвързващ пенсионната възраст с очакваната продължителност на живота (в сила от 2020 г.); създаване на ресурсово обвързан минимален гарантиран доход за възрастните хора над законово установената пенсионна възраст; въвеждане на по-стриктни условия и редовно преразглеждане на условията за получаване на пенсия за инвалидност; промяна на формулата за изчисляване на пенсиите в пенсионната схема, така че да се засили връзката между платени вноски и получавана пенсия (с капитализиране, ограничено до средногодишна ставка от 1,2 %), както и обхващане на всички доходи от труд през целия живот при изчисляването на пенсионната основа (като същевременно се запазват придобитите права). Прилагането на този закон би следвало през следващите десетилетия да сведе заложеното увеличаване на съотношението на разходите за пенсии към БВП под средното за еврозоната, както и следва да ограничи нарастването на разходите на публичния сектор за пенсии до по-малко от 2,5 % от БВП за периода 2010—2060 г.;

в)

засилване на ролята и ресурсите на Върховната сметна палата, както и въвеждането на защитни механизми срещу евентуални политически намеси в областта на данните и счетоводното отчитане;

г)

проект за реформа на законодателството в областта на възнагражденията в публичния сектор, която по-специално да включва създаването на централен платежен орган за изплащането им, въвеждането на единни принципи и график за установяването на рационална и хармонизирана скала за възнагражденията в публичния сектор, обхващаща централното управление, местното управление и останалите агенции;

д)

законодателство за подобряване на ефикасността на данъчната администрация и контрола;

е)

лансиране на независим преглед на публичната администрация и съществуващите социални програми;

ж)

публикуване на месечни статистически данни (на касова основа) за приходите, разходите, операциите по финансиране и разходите за просрочени плащания — за сектор „Държавно управление“ и неговите подсектори;

з)

план за действие за подобряване на събирането и обработката на данните за сектор „Държавно управление“, по-специално чрез подобряване на механизмите за контрол в статистическите органи и във Върховната сметна палата, както и ефективно осигуряване на лична отговорност в случай на невярно декларирани данни, за да се гарантира своевременното предоставяне на надеждните данни за сектор „Държавно управление“, изисквани съгласно регламенти (ЕО) № 2223/96 (4), (ЕО) № 264/2000 (5), (ЕО) № 1221/2002 (6), (ЕО) № 501/2004 (7), (ЕО) № 1222/2004 (8), (ЕО) № 1161/2005 (9), (ЕО) № 223/2009 (10) и (ЕО) № 479/2009 (11);

и)

редовно публикуване на информация за финансовото състояние на публичните предприятия и другите публични структури, непринадлежащи към сектор „Държавно управление“ (подробни отчети за доходите, баланси, данни за заетостта и възнагражденията).

а)

окончателно приемане на мерките, посочени в параграф 2, букви а) и г);

б)

проектозакон за засилване на фискалната рамка. В него следва по-специално да се съдържа определянето на средносрочна фискална рамка, създаването на задължителен резерв за непредвидени разходи в бюджета в размер на 10 % от общите бюджетни кредити, създаването на засилени механизми за надзор върху разходите и създаването на независима фискална агенция, която да предоставя консултации и експертни становища по фискалните въпроси;

в)

закон за реформиране на системата на договаряне на възнагражденията в частния сектор с оглед намаляване на ставките за заплащане на извънредния труд, увеличена гъвкавост при управлението на работното време и предоставяне на възможността за сключване на местни териториални споразумения за нарастване на възнагражденията под договореното за съответния сектор;

г)

закон за минималната работна заплата с оглед въвеждането на отделни минимални размери на заплатата за уязвимите групи, като младежи и дългосрочно безработни, както и на мерки за фиксиране на номиналния размер на настоящите минимални възнаграждения за срок от три години;

д)

реформа на законодателство за закрила в областта на заетостта с оглед удължаване на пробния период за новонаети лица на една година, намаляване на общия размер на обезщетенията за прекратяване на трудовите правоотношения и гарантиране, че условията за тях са еднакви за всички работници и служители, повишаване на минималната граница за задействане на разпоредбите в областта на масовите уволнения, особено при големите дружества, и улесняване на по-широкото използване на временни договори;

е)

значително повишаване на равнището на усвояване на структурните фондове и Кохезионния фонд;

ж)

въвеждане на нова система за управление на лекарствените продукти, като се насърчава използването на генерични лекарства;

з)

създаване на единна система за възлагане на обществени поръчки с централен възлагащ орган, като се осигурят стабилни тръжни процедури, предварителни и последващи проверки;

и)

законодателни актове, с които се опростява и се ускорява процесът за лицензиране на предприятия, промишлени дейности и свободни професии;

й)

изменение на институционалната рамка на гръцкия орган по конкуренцията с оглед увеличаване на независимостта му, определяне на разумни срокове за проучване на случаите и издаване на решение, както и предоставяне на правомощия за отхвърляне на жалби;

к)

подобрено управление на публичните активи с разчет да се набират минимум 1 млрд. евро годишно за периода 2011—2013 г.;

л)

мерки за премахване на съществуващите ограничения пред свободното предоставяне на услуги.

а)

окончателно приемане на мерките, посочени в параграф 3, буква б).

а)

рационална и хармонизирана скала за възнагражденията в публичния сектор, обхващаща централното управление, местното управление и останалите агенции, като възнагражденията са функция на производителността и служебните задължения;

б)

мерки за прилагане на изводите от външния независим преглед на функционирането на държавната администрация на всички равнища;

в)

засилване на инспектората по труда с достатъчно осигуряване на качествен персонал и с количествени цели във връзка с проверките, които ще бъдат проведени.

а)

включване в проектобюджета за 2012 г. на мерки за фискална консолидация, възлизащи на минимум 2,2 % от БВП. В бюджета се съдържат по-специално следните мерки (или в извънредни случаи — мерки със съпоставим ефект): допълнително разширяване на данъчната основа за облагане с ДДС чрез прехвърлянето на продуктите и услугите от намалената към нормалната ставка (с разчет за допълнителни постъпления от 300 млн. евро); намаляване на публичната заетост в допълнение на правилото за назначаване на 1 нов служител на всеки 5 пенсионирани (с разчет за спестяване на минимум 600 млн. евро); въвеждане на акциз върху алкохолните напитки (на обща стойност минимум 300 млн. евро); разширяване на данъчната основа на данъка върху недвижимата собственост чрез актуализиране на стойността на активите (с разчет за допълнителни постъпления от минимум 200 млн. евро); реорганизиране на подсекторите на централното управление (с разчет за генериране на спестявания в размер минимум на 500 млн. евро); намаляване на междинното потребление на сектор „Държавно управление“ (с минимум 300 млн. евро спрямо равнището от 2011 г.), замразяване на номиналния размер на пенсиите; увеличаване на ефикасността на облагането на свободните професии с патентен данък (с разчет за допълнителни постъпления от минимум 100 млн. евро); съкращаване на трансферите към публичните предприятия (с минимум 800 млн. евро) вследствие на преструктурирането им; обвързване на помощите за безработни с ресурсното осигуряване (с разчет да бъдат спестени 500 млн. евро); набавяне на допълнителни постъпления от лицензирането на хазарта (минимум 225 млн. евро от предоставянето на лицензи и 400 млн. евро от лицензни такси);

б)

смекчаване на данъчните пречки пред сливанията и поглъщанията;

в)

опростяване на митническите процедури при внос и износ;

г)

допълнително повишаване на равнището на усвояване на структурните фондове и Кохезионния фонд;

д)

пълно изпълнение на плана за по-добро регулиране с оглед намаляване на административната тежест с 20 % (спрямо 2008 г.).

а)

окончателно приемане на мерките, посочени в параграф 6, буква а);

б)

засилване на управленския капацитет на всички управителни органи и междинни структури на оперативните програми по националната стратегическа референтна рамка за 2007—2013 г., както и сертифицирането им по ISO 9001:2008 (управление на качеството).

а)

конкретно приложените към датата на доклада мерки за спазване на изискванията на настоящото решение, включително тяхното въздействие върху бюджета в количествено изражение;

б)

конкретните планирани мерки, които ще бъдат приложени след датата на доклада, за постигане на съответствие с изискванията на настоящото решение, техния график за изпълнение и прогноза за тяхното въздействие върху бюджета;

в)

месечното изпълнение на държавния бюджет;

г)

изпълнението в рамките на годината на социалноосигурителния и на местните бюджети, както и на извънбюджетните фондове;

д)

емитирането и погасяването на държавен дълг;

е)

информация относно постоянните и временните тенденции при заетостта в публичния сектор;

ж)

неуредените плащания по правителствените разходи (натрупани просрочени задължения);

з)

финансовото положение на публичните предприятия и останалите публични структури.