EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document C2007/306/02

Заключителен акт на междуправителствената конференция

OB C 306, 17.12.2007, p. 231–271 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

17.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/231


ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН АКТ

(2007/C 306/02)


КОНФЕРЕНЦИЯТА НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, свикана в Брюксел на 23 юли 2007 г. за приемане с общо съгласие изменения към Договора за Европейския съюз, Договора за създаване на Европейската общност и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, прие следните текстове:

I.

Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност

II.   Протоколи

А.   Протоколи, приложени към Договора за Европейския съюз, Договора за създаване на Европейската общност и, когато е уместно, към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия:

Протокол относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз;

Протокол относно прилагане на принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

Протокол относно еврогрупата

Протокол относно постоянното структурирано сътрудничество, установено с член 27 А от Договора за Европейския съюз

Протокол относно член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз относно присъединяването на съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи

Протокол относно вътрешния пазар и конкуренцията

Протокол относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз към Полша и към Обединеното кралство

Протокол относно упражняването на областите на споделена компетентност

Протокол относно услугите от общ интерес

Протокол относно решението на Съвета относно прилагането на член 9 в, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и член 205, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз между 1 ноември 2014 г. и 31 март 2017 г., от една страна, и след 1 април 2017 г., от друга страна

Протокол относно преходните разпоредби

Б.   Протоколи, приложени към Договора от Лисабон

Протокол № 1 за изменение на протоколите, приложени към Договора за Европейския съюз, Договора за създаване на Европейската общност и/или към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия

Таблици на съответствието, посочени в член 2 от Протокол № 1 за изменение на протоколите, приложени към Договора за Европейския съюз, Договора за създаване на Европейската общност и/или към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия

Протокол № 2 за изменение на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия

III.   Приложение към Договора от Лисабон:

Таблици на съответствието, посочени в член 5 от Договора от Лисабон

Конференцията прие следните декларации, приложени към настоящия заключителен акт:

А.   Декларации, свързани с разпоредбите на Договорите:

1.

Декларация относно Хартата на правата на човека на Европейския съюз

2.

Декларация по член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз

3.

Декларация по член 7а от Договора за Европейския съюз

4.

Декларация относно състава на Европейския парламент

5.

Декларация относно политическото съгласие в Европейския съвет относно проекта на решение за състава на Европейския парламент

6.

Декларация по член 9 Б, параграфи 5 и 6, член 9 Г, параграфи 6 и 7 и член 9 Д от Договора за Европейския съюз

7.

Декларация по член 9 В, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и член 205, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз

8.

Декларация относно практическите мерки, които следва да се вземат при влизането в сила на Договора от Лисабон по отношение на председателството на Европейския съвет и на Съвета по външни работи

9.

Декларация по член 9 В, параграф 9 от Договора за Европейския съюз относно решението на Европейския съвет относно председателството на Съвета

10.

Декларация по член 9 Г от Договора за Европейския съюз

11.

Декларация по член 9 Г, параграфи 6 и 7 от Договора за Европейския съюз

12.

Декларация по член 9 Д от Договора за Европейския съюз

13.

Декларация относно общата външна политика и политика на сигурност

14.

Декларация относно общата външна политика и политика на сигурност

15.

Декларация по член 13а от Договора за Европейския съюз

16.

Декларация по член 53, параграф 2 от Договора за Европейския съюз

17.

Декларация относно предимството на правото

18.

Декларация относно разграничаването на областите на компетентност

19.

Декларация по член 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз

20.

Декларация по член 16 Б от Договора за функционирането на Европейския съюз

21.

Декларация относно защитата на личните данни в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество

22.

Декларация по членове 42 и 63а от Договора за функционирането на Европейския съюз

23.

Декларация по член 42, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз

24.

Декларация относно юридическата правосубектност на Европейския съюз

25.

Декларация по членове 61 З и 188 К от Договора за функционирането на Европейския съюз

26.

Декларация относно неучастието на държава-членка в мярка, основана на дял IV, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз

27.

Декларация по член 69 Г, параграф 1, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз

28.

Декларация по член 78 от Договора за функционирането на Европейския съюз

29.

Декларация по член 87, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз

30.

Декларация по член 104 от Договора за функционирането на Европейския съюз

31.

Декларация по член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз

32.

Декларация по член 152, параграф 4, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз

33.

Декларация по член 158 от Договора за функционирането на Европейския съюз

34.

Декларация по член 163 от Договора за функционирането на Европейския съюз

35.

Декларация по член 176 А от Договора за функционирането на Европейския съюз

36.

Декларация по член 188 Н от Договора за функционирането на Европейския съюз за воденето на преговори и сключването на международни споразумения от държавите-членки в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие

37.

Декларация по член 188 С от Договора за функционирането на Европейския съюз

38.

Декларация по член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз за броя на генералните адвокати в Съда

39.

Декларация по член 249 Б от Договора за функционирането на Европейския съюз

40.

Декларация по член 280 Г от Договора за функционирането на Европейския съюз

41.

Декларация по член 308 от Договора за функционирането на Европейския съюз

42.

Декларация по член 308 от Договора за функционирането на Европейския съюз

43.

Декларация по член 311а, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Б.   Декларации относно протоколите, приложени към Договорите

44.

Декларация по член 5 от Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз

45.

Декларация по член 5, параграф 2 от Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз

46.

Декларация по член 5, параграф 3 от Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз

47.

Декларация по член 5, параграфи 3, 4 и 5 от Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз

48.

Декларация относно Протокола относно позицията на Дания

49.

Декларация относно позицията на Италия

50.

Декларация по член 10 от Протокола относно преходните разпоредби

Конференцията отбеляза и изброените по-долу декларации, приложени към настоящия заключителен акт:

51.

Декларация на Кралство Белгия относно националните парламенти

52.

Декларация на Кралство Белгия, Република България, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Италианската република, Република Кипър, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Република Австрия, Португалската република, Румъния, Република Словения и Словашката република относно символите на Европейския съюз

53.

Декларация на Чешката република относно Хартата на основните права на Европейския съюз

54.

Декларация на Федерална република Германия, Ирландия, Република Унгария, Република Австрия и Кралство Швеция

55.

Декларация на Кралство Испания и на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия

56.

Декларация на Ирландия относно член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие

57.

Декларация на Италианската република относно състава на Европейския парламент

58.

Декларация на Република Латвия, Република Унгария и Република Малта относно изписването на наименованието на единната парична единица в Договорите

59.

Декларация на Кралство Нидерландия по член 270а от Договора за функционирането на Европейския съюз

60.

Декларация на Кралство Нидерландия по член 311а от Договора за функционирането на Европейския съюз

61.

Декларация на Република Полша относно Хартата на основните права на Европейския съюз

62.

Декларация на Република Полша относно Протокола относно прилагането на Хартата за основните права спрямо Полша и Обединеното кралство

63.

Декларация на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно определението на понятието „граждани“

64.

Декларация на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно правото на глас при изборите за Европейски парламент

65.

Декларация на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия по член 61 З от Договора за функционирането на Европейския съюз

Съставено в Лисабон на тринадесети декември две хиляди и седма година.

Hecho en Lisboa, el trece de diciembre de dos mil siete.

V Lisabonu dne třináctého prosince dva tisíce sedm.

Udfærdiget i Lissabon den trettende december to tusind og syv.

Geschehen zu Lissabon am dreizehnten Dezember zweitausendsieben.

Kahe tuhande seitsmenda aasta detsembrikuu kolmeteistkümnendal päeval Lissabonis.

Έγινε στη Λισσαβώνα, στις δέκα τρεις Δεκεμβρίου δύο χιλιάδες επτά.

Done at Lisbon on the thirteenth day of December in the year two thousand and seven.

Fait à Lisbonne, le treize décembre deux mille sept.

Arna dhéanamh i Liospóin, an tríú lá déag de Nollaig sa bhliain dhá mhíle a seacht.

Fatto a Lisbona, addì tredici dicembre duemilasette.

Lisabonā, divtūkstoš septītā gada trīspadsmitajā decembrī.

Priimta Lisabonoje du tūkstančiai septintųjų metų gruodžio tryliktą dieną.

Kelt Lisszabonban, a kétezer-hetedik év december tizenharmadik napján.

Magħmul f'Lisbona, fit-tlettax-il jum ta' Diċembru tas-sena elfejn u sebgħa.

Gedaan te Lissabon, de dertiende december tweeduizend zeven.

Sporządzono w Lizbonie dnia trzynastego grudnia roku dwa tysiące siódmego.

Feito em Lisboa, em treze de Dezembro de dois mil e sete.

Întocmit la Lisabona la treisprezece decembrie două mii șapte.

V Lisabone dňa trinásteho decembra dvetisícsedem.

V Lizboni, dne trinajstega decembra leta dva tisoč sedem.

Tehty Lissabonissa kolmantenatoista päivänä joulukuuta vuonna kaksituhattaseitsemän.

Som skedde i Lissabon den trettonde december tjugohundrasju.

Voor Zijne Majesteit de Koning der Belgen

Pour Sa Majesté le Roi des Belges

Für Seine Majestät den König der Belgier

Image

„Deze handtekening verbindt eveneens de Vlaamse Gemeenschap, de Franse Gemeenschap, de Duitstalige Gemeenschap, het Vlaamse Gewest, het Waalse Gewest en het Brussels Hoofdstedelijk Gewest.”

«Cette signature engage également la Communauté française, la Communauté flamande, la Communauté germanophone, la Région wallonne, la Région flamande et la Région de Bruxelles-Capitale.»

„Diese Unterschrift bindet zugleich die Deutschsprachige Gemeinschaft, die Flämische Gemeinschaft, die Französische Gemeinschaft, die Wallonische Region, die Flämische Region und die Region Brüssel-Hauptstadt.“

За Правителството на Република България

Image

Za prezidenta České republiky

Image

For Hendes Majestæt Danmarks Dronning

Image

Für den Präsidenten der Bundesrepublik Deutschland

Image

Eesti Vabariigi Presidendi nimel

Image

Thar ceann Uachtarán na hÉireann

For the President of Ireland

Image

Για τον Πρόεδρο της Ελληνικής Δημοκρατίας

Image

Por Su Majestad el Rey de España

Image

Pour le Président de la République française

Image

Per il Presidente della Repubblica italiana

Image

Για τον Πρόεδρο της Κυπριακής Δημοκρατίας

Image

Latvijas Republikas Valsts prezidenta vārdā

Image

Lietuvos Respublikos Prezidento vardu

Image

Pour Son Altesse Royale le Grand-Duc de Luxembourg

Image

A Magyar Köztársaság Elnöke részéről

Image

Għall-President ta' Malta

Image

Voor Hare Majesteit de Koningin der Nederlanden

Image

Für den Bundespräsidenten der Republik Österreich

Image

Za Prezydenta Rzeczypospolitej Polskiej

Image

Pelo Presidente da República Portuguesa

Image

Pentru Președintele României

Image

Za predsednika Republike Slovenije

Image

Za prezidenta Slovenskej republiky

Image

Suomen Tasavallan Presidentin puolesta

För Republiken Finlands President

Image

För Konungariket Sveriges regering

Image

For Her Majesty the Queen of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland

Image


А.   ДЕКЛАРАЦИИ ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЕНИ РАЗПОРЕДБИ НА ДОГОВОРИТЕ

1.   Декларация относно Хартата на основните права

Хартата на основните права, която е правно обвързваща, потвърждава основните права, гарантирани от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и произтичащи от общите за държавите-членки конституционни традиции.

Хартата не разширява приложното поле на правото на Съюза извън областите на компетентност на Съюза, не създава никакви нови области на компетентност или задачи за Съюза и не изменя областите на компетентност и задачите, определени от Договорите.

2.   Декларация по член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз

Конференцията споделя мнението, че присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи следва да се извърши по начин, който позволява запазването на специфичните характеристики на правния ред на Съюза. В този контекст Конференцията отбелязва съществуването на редовен диалог между Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, който би могъл да се засили при присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията.

3.   Декларация по член 7а от Договора за Европейския съюз

Съюзът ще вземе предвид конкретната ситуация на държавите с малка територия, които поддържат с него специфични отношения на близост.

4.   Декларация относно състава на Европейския парламент

Италия ще получи допълнителното място в Европейския парламент.

5.   Декларация относно политическото съгласие в Европейския съвет относно проекта на решение за състава на Европейския парламент

Европейският съвет ще даде политическото си съгласие по преработения проект на решение относно състава на Европейския парламент въз основа на предложението на Европейския парламент.

6.   Декларация по член 9 Б, параграфи 5 и 6, член 9 Г, параграфи 6 и 7 и член 9 Д от Договора за Европейския съюз

При избора на лицата, които ще изпълняват функциите на председател на Европейския съвет, председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, трябва надлежно да се отчете необходимостта от зачитане на географското и демографско многообразие на Съюза и на неговите държави-членки.

7.   Декларация по член 9 В, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и член 205, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията заявява, че решението относно прилагането на член 9 В, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и член 205, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз ще бъде прието от Съвета на датата на подписването на Договора за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност и ще влезе в сила в същия ден като посочения Договор. Проектът за решение е представен по-долу:

Проект на решение на Съвета

относно прилагането на член 9 В, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и член 205, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз между 1 ноември 2014 г. и 31 март 2017 г. от една страна, и след 1 април 2017 г., от друга страна

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като има предвид, че:

(1)

Следва да се приемат разпоредби, позволяващи плавен преход от системата за вземане на решения от Съвета с квалифицирано мнозинство — във вида, в който е определена в член 3, параграф 3 от Протокола относно преходните разпоредби и в който ще продължи да се прилага до 31 октомври 2014 г. — към системата за гласуване, предвидена в член 9 В, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и член 205, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, която ще се прилага считано от 1 ноември 2014 г., включително, за преходен период до 31 март 2017 г., и специфичните разпоредби, предвидени в член 3, параграф 2 от посочения протокол.

(2)

Припомня се, че практиката на Съвета е да полага всички усилия за засилване на демократичната легитимност на актовете, приети с квалифицирано мнозинство.

РЕШИ:

Раздел 1

Разпоредби, които следва да се прилагат между 1 ноември 2014 г. и 31 март 2017 г.

Член 1

Между 1 ноември 2014 г. и 31 март 2017 г., ако членове на Съвета, които представляват:

a)

най-малко три четвърти от населението, или

б)

най-малко три четвърти от броя на държавите-членки,

необходими за формиране на блокиращо малцинство в резултат от прилагането на член 9 В, параграф 4, първа алинея от Договора за Европейския съюз или на член 205, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, изразят несъгласието си с приемането на акт от Съвета с квалифицирано мнозинство, Съветът провежда обсъждания по въпроса.

Член 2

В процеса на тези обсъждания Съветът прави всичко възможно, за да стигне, в разумен срок и без да нарушава предвидените от правото на Съюза задължителни срокове, до задоволително решение с цел да отговори на загрижеността, проявена от посочените в член 1 членове на Съвета.

Член 3

За тази цел председателят на Съвета, със съдействието на Комисията и в съответствие с процедурния правилник на Съвета, предприема всяка необходима инициатива, която допринася за постигане на съгласие на една по-широка основа в рамките на Съвета. Членовете на Съвета му оказват съдействие.

Раздел 2

Разпоредби, които следва да се прилагат от 1 април 2017 г.

Член 4

Считано от 1 април 2017 г., ако членове на Съвета, които представляват:

а)

най-малко 55 % от населението, или

б)

най-малко 55 % от броя на държавите-членки,

необходими за формиране на блокиращо малцинство в резултат от прилагането на член 9 В, параграф 4, първа алинея от Договора за Европейския съюз или на член 205, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, изразят несъгласието си с приемането на акт от Съвета с квалифицирано мнозинство, Съветът провежда обсъждания по въпроса.

Член 5

В процеса на тези обсъждания Съветът прави всичко възможно, за да постигне, в разумен срок и без да се нарушават предвидените от правото на Съюза задължителни срокове, задоволително решение с цел да отговори на загрижеността, проявена от посочените в член 4 членове на Съвета.

Член 6

За тази цел председателят на Съвета, със съдействието на Комисията и в съответствие с процедурния правилник на Съвета, предприема всяка необходима инициатива, която допринася за постигане на съгласие на по-широка основа в рамките на Съвета. Членовете на Съвета му оказват съдействие.

Раздел 3

Влизане в сила и влизане в действие на решението

Член 7

Настоящото решение влиза в сила на датата на влизане в сила на Договора за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност.

8.   Декларация относно практическите мерки, които следва да се вземат при влизането в сила на Договора от Лисабон по отношение на председателството на Европейския съвет и на Съвета по външни работи

В случай че Договорът от Лисабон влезе в сила след 1 януари 2009 г., Конференцията приканва компетентните органи на държавата-членка, която изпълнява в този момент шестмесечното председателство на Съвета, от една страна, и лицето, което ще бъде избрано за председател на Европейския съвет, и лицето, което ще бъде назначено за върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, от друга страна, в консултация със следващото шестмесечно председателство да вземат необходимите конкретни мерки, които да позволят ефективен преход на материалните и организационни аспекти на изпълнението на председателството на Европейския съвет и на Съвета по външни работи.

9.   Декларация относно член 9 В, параграф 9 от Договора за Европейския съюз относно решението на Европейския съвет относно председателството на Съвета

Конференцията заявява, че веднага след подписването на Договора за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност Съветът следва да започне да подготвя решението за определяне на процедурите за изпълнение на решението относно председателството на Съвета и да даде своето политическо одобрение по него в срок от шест месеца. Проектът за решение на Европейския съвет, което ще бъде прието на датата на влизане в сила на посочения договор, е представен по-долу:

Проект на решение на Европейския съвет относно председателството на Съвета

Член 1

1.   Председателството на Съвета, с изключение на състава по външни работи, се изпълнява от предварително определени групи от три държави-членки за срок от 18 месеца. Групите се формират въз основа на равноправна ротация на държавите-членки, като се вземат предвид тяхното многообразие и географското равновесие в Съюза.

2.   Всеки член на групата изпълнява последователно, за срок от шест месеца, председателството на всички състави на Съвета, с изключение на състава по външни работи. Останалите членове на групата подпомагат председателството във всички негови задължения въз основа на обща програма. Членовете на групата могат да постигат и други договорености помежду си.

Член 2

Председателството на Комитета на постоянните представители на правителствата на държавите-членки се изпълнява от представител на държавата-членка, която председателства Съвета по общи въпроси.

Председателството на Комитета по политика и сигурност се изпълнява от представител на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Председателството на подготвителните органи на различните състави на Съвета, с изключение на състава по външни работи, се изпълнява от члена на групата, който председателства съответния състав, освен ако не е решено друго в съответствие с член 4.

Член 3

В сътрудничество с Комисията Съветът по общи въпроси осигурява съгласуваността и приемствеността в работата на различните състави на Съвета в рамките на многогодишна програма. Държавите-членки, изпълняващи председателството, с помощта на генералния секретариат на Съвета, вземат всички необходими мерки за организацията и доброто протичане на работата на Съвета.

Член 4

Съветът приема решение за установяване на мерките за прилагане на настоящото решение.

10.   Декларация по член 9 Г от Договора за Европейския съюз

Конференцията счита, че когато Комисията вече няма да бъде съставена от граждани на всички държави-членки, тя ще трябва да обърне особено внимание на необходимостта да гарантира абсолютна прозрачност в отношенията си с всички държави-членки. Поради това Комисията следва да остане в тесен контакт с всички държави-членки, независимо дали има техен гражданин сред членовете на Комисията, и във връзка с това да обърне особено внимание на необходимостта да споделя информацията с всички държави-членки и да се консултира с тях.

Конференцията счита освен това, че Комисията следва да вземе всички необходими мерки, за да гарантира, че се отчитат изцяло политическите, социалните и икономическите реалности във всички държави-членки, включително в онези, които нямат свой гражданин сред членовете на Комисията. Тези мерки следва да включват гаранция, че позицията на тези държави-членки е взета предвид чрез приемането на съответните организационни мерки.

11.   Декларация по член 9 Г, параграфи 6 и 7 от Договора за Европейския съюз

Конференцията счита, че в съответствие с разпоредбите на Договорите Европейският парламент и Европейският съвет носят обща отговорност за доброто протичане на процедурата за избор на председател на Европейската комисия. Вследствие на това представители на Европейския парламент и на Европейския съвет ще проведат необходимите консултации в състава, който счетат за най-подходящ, преди решението на Европейския съвет. Тези консултации ще засегнат профила на кандидатите за длъжността „Председател на Комисията“, като вземат предвид изборите за Европейски парламент в съответствие с член 9 Г, параграф 7, първа алинея. Условията и редът за провеждане на тези консултации могат да се уточнят своевременно по общо съгласие между Европейския парламент и Европейския съвет.

12.   Декларация по член 9 Д от Договора за Европейския съюз

1.

Конференцията заявява, че ще бъдат установени съответните контакти с Европейския парламент в хода на подготвителната работа преди назначаването на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, което ще се извърши на датата на влизане в сила на Договора за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност в съответствие с член 9 Д от Договора за Европейския съюз и член 5 от Протокола относно преходните разпоредби, като мандатът на върховния представител ще започне от тази дата и ще продължи до края на мандата на Комисията, която е на длъжност към същата дата.

2.

Освен това, Конференцията припомня, че що се отнася до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който ще встъпи в длъжност през ноември 2009 г., по същото време и за същия срок като следващата Комисия, той или тя ще бъде назначен(а) в съответствие с разпоредбите на членове 9 Г и 9 Д от Договора за Европейския съюз.

13.   Декларация относно общата външна политика и политика на сигурност

Конференцията подчертава, че разпоредбите на Договора за Европейския съюз относно общата външна политика и политика на сигурност, включително създаването на длъжността върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и създаването на Служба за външна дейност, не засягат съществуващите понастоящем отговорности на държавите-членки при определянето и провеждането на тяхната външна политика, нито националното им представителство в трети страни и в международни организации.

Конференцията също така припомня, че разпоредбите, които уреждат общата политика за сигурност и отбрана, не засягат специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на държавите-членки.

Тя подчертава, че Европейският съюз и държавите-членки ще останат обвързани от разпоредбите на Устава на Обединените нации, и по-конкретно от основната отговорност на Съвета за сигурност и неговите членове за поддържане на международния мир и сигурност.

14.   Декларация относно общата външна политика и политика на сигурност

В допълнение към специалните правила и процедури, посочени в член 11, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, Конференцията подчертава, че разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност, включително по отношение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и по отношение на Службата за външна дейност, няма да засегнат съществуващата правна основа, отговорностите и областите на компетентност на всяка държава-членка по отношение на определянето и провеждането на нейната външна политика, нейната национална дипломатическа служба, отношенията ѝ с трети страни и участието ѝ в международни организации, включително членството на държава-членка в Съвета за сигурност на ООН.

Конференцията отбелязва също така, че разпоредбите относно Общата външна политика и политика по сигурност не предоставят нови правомощия на Комисията да инициира решения, нито засилват ролята на Европейския парламент.

Конференцията също така припомня, че разпоредбите, които уреждат общата европейска политика за сигурност и отбрана, не засягат специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на държавите-членки.

15.   Декларация по член 13а от Договора за Европейския съюз

Конференцията заявява, че веднага след подписването на Договора за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност генералният секретар на Съвета, върховен представител за общата външна политика и политика на сигурност, Комисията и държавите-членки следва да започнат подготвителна работа за създаването на Европейската служба за външна дейност.

16.   Декларация по член 53, параграф 2 от Договора за Европейския съюз

Конференцията счита, че възможността за превод на Договорите на посочените в член 40, параграф 2 езици допринася за постигането на предвидената в член 3, параграф 3, четвърта алинея цел, според която Съюзът зачита богатството на своето културно и езиково многообразие. В това отношение Конференцията потвърждава, че Съюзът поддържа културното многообразие на Европа и ще продължи да отделя специално внимание на тези и други езици.

Конференцията препоръчва на държавите-членки, които желаят да се ползват от посочената в член 40, параграф 2 възможност, да уведомят Съвета в рамките на шест месеца от датата на подписване на Договора за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност на кой или кои езици ще бъдат преведени тези Договори.

17.   Декларация относно предимството на правото

Конференцията припомня, че съгласно установената практика на Съда на Европейския съюз, Договорите и правото, прието от Съюза въз основа на Договорите, имат предимство пред правото на държавите-членки при условията, определени от същата съдебна практика.

Освен това Конференцията реши да приложи към настоящия заключителен акт становището на правната служба на Съвета относно предимството на правото, което е представено в документ 11197/07 (JUR 260):

Становище на Правната служба на Съвета от 22 юни 2007 г.

От практиката на Съда на Европейските общности следва, че предимството на правото на ЕО е основен принцип на общностното право. Според Съда, този принцип е присъщ на специфичното естество на Европейската общност. По времето на първото решение от тази установена съдебна практика (Решение от 15 юли 1964 г. по дело 6/64, Costa срещу ENEL  (1) в договора не се споменава за предимството на правото. Това положение остава непроменено. Фактът, че принципът на предимството на правото няма да бъде включен в бъдещия договор, по никакъв начин не променя съществуването на този принцип, нито на установената практика на Съда на Европейските общности.

18.   Декларация относно разграничаването на областите на компетентност

Конференцията подчертава, че съгласно предвидената в Договора за Европейския съюз и в Договора за функционирането на Европейския съюз система на разпределение на областите на компетентност между Съюза и държавите-членки всяка компетентност, която не е предоставена на Съюза в Договорите, принадлежи на държавите-членки.

Когато Договорите предоставят на Съюза споделена с държавите-членки компетентност в определена област, държавите-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил или е решил да прекрати упражняването на своята компетентност. Последната ситуация може да възникне, когато компетентните институции на Съюза решат да отменят законодателен акт, в частност за да гарантират по-добре постоянното спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност. По инициатива на един или няколко от своите членове (представители на държави-членки) и в съответствие с член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Съветът може да поиска от Комисията да внесе предложения за отмяна на законодателен акт. Конференцията изразява задоволство от заявлението на Комисията, че тя ще отделя специално внимание на такива искания.

По същия начин представителите на правителствата на държавите-членки, които заседават в рамките на междуправителствена конференция, в съответствие с обикновената процедура за преразглеждане, предвидена в член 48, параграфи 2—5 от Договора за Европейския съюз могат да решат да изменят Договорите, на които се основава Съюза, включително с цел да разширят или намалят предоставените в тези Договори области на компетентност на Съюза.

19.   Декларация по член 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията споделя мнението, че в рамките на глобалните си усилия да премахне неравенството между жените и мъжете, Съюзът ще се стреми да се бори с всички форми на домашно насилие в различните си политики. Държавите-членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да предотвратяват и наказват тези престъпни деяния, както и да подкрепят и защитават жертвите.

20.   Декларация по член 16 Б от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията заявява, че при всяко приемане на правила за защита на личните данни въз основа на член 16 Б, които биха могли да окажат пряко влияние върху националната сигурност, това следва надлежно да се вземе предвид. Конференцията припомня, че приложимото в момента законодателство (вж. по-специално Директива 95/46/ЕО) предвижда специфични дерогации в това отношение.

21.   Декларация относно защитата на личните данни в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество

Конференцията признава, че специфични правила за защита на личните данни и за свободно движение на тези данни в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и на полицейското сътрудничество въз основа на член 16 Б от Договора за функционирането на Европейския съюз могат да се окажат необходими поради специфичното естество на тези области.

22.   Декларация по членове 42 и 63а от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията счита, че ако проект на законодателен акт, основан на член 69 Б, параграф 2, би накърнил важни аспекти на системата за социална сигурност на държава-членка, по-специално що се отнася до приложното поле, разходите или финансовата структура, или би засегнал финансовото ѝ равновесие, както е предвидено в член 42, втора алинея, интересите на тази държава-членка ще бъдат надлежно взети под внимание.

23.   Декларация по член 42, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията припомня, че в този случай Европейският съвет се произнася с консенсус в съответствие с член 9 Б, параграф 4 от Договора за Европейския съюз.

24.   Декларация относно юридическата правосубектност на Европейския съюз

Конференцията потвърждава, че фактът, че Европейският съюз има юридическа правосубектност, по никакъв начин не го оправомощава да законодателства или да действа извън областите на компетентност, които държавите-членки са му предоставили в Договорите.

25.   Декларация по членове 61 З и 188 К от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията припомня, че зачитането на основните права и свободи предполага да се отдели достатъчно внимание на защитата и на зачитането на правото на засегнатите физически или юридически лица да се ползват от предвидените от закона гаранции. За тази цел и за да се гарантира строг съдебен контрол на решенията, които налагат ограничителни мерки на физическо или юридическо лице, въпросните решения трябва да се основават на ясни и отчетливи критерии. Тези критерии следва да бъдат съобразени с присъщите на всяка ограничителна мярка характеристики.

26.   Декларация относно неучастието на държава-членка в мярка, основана на дял IV, трета част, от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията заявява, че когато държава-членка реши да не участва в мярка, основана на дял IV, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз, Съветът ще проведе задълбочено разискване по възможните последици и въздействия от неучастието на тази държава-членка в посочената мярка.

Освен това всяка държава-членка може да прикани Комисията да разгледа ситуацията въз основа на член 96 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Предходните алинеи не засягат възможността дадена държава-членка да сезира Европейския съвет по този въпрос.

27.   Декларация по член 69 Г, параграф 1, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията счита, че регламентът, посочен в член 69 Г, параграф 1, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, следва да взема предвид националните правила и практики относно започването на наказателни разследвания.

28.   Декларация по член 78 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията отбелязва, че разпоредбите на член 78 трябва да се прилагат в съответствие с настоящата практика. Текстът „.на мерки (...) необходими (...) с оглед компенсиране на предизвиканите от разделянето на Германия неизгодни икономически обстоятелства в икономиката на някои области на Федералната република, засегнати от това разделяне...“ следва да се тълкува в съответствие със съществуващата практика на Съда на Европейския съюз.

29.   Декларация по член 87, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията отбелязва, че член 87, параграф 2, буква в) следва да се тълкува в съответствие със съществуващата практика на Съда на Европейския съюз по отношение на приложимостта на тези разпоредби към помощите, предоставени на някои региони на Федерална република Германия, засегнати от предишното разделение на Германия.

30.   Декларация по член 104 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Що се отнася до член 104, Конференцията потвърждава, че укрепването на потенциала за растеж и гарантирането на стабилност на публичните финанси са двата стълба на икономическата и бюджетна политика на Съюза и на държавите-членки. Пактът за стабилност и растеж е важен инструмент за постигането на тези цели.

Конференцията потвърждава отново, че поддържа разпоредбите по отношение на Пакта за стабилност и растеж, които представляват рамката, в която трябва да се осъществява координацията на бюджетните политики на държавите-членки.

Конференцията потвърждава, че система, основана на правила, е най-доброто средство да се гарантира спазването на ангажиментите и равното третиране на всички държави-членки.

В този контекст Конференцията потвърждава също така отново, че поддържа целите на Лисабонската стратегия: създаване на работни места, структурни реформи и социално сближаване.

Съюзът се стреми да постигне балансиран икономически растеж и ценова стабилност. Ето защо икономическите и бюджетни политики трябва да очертаят адекватните приоритети в областта на икономическите реформи, иновациите, конкурентоспособността и насърчаването на частните инвестиции и на потреблението в периодите на слаб икономически растеж. Това следва да намери отражение в насоките на бюджетните решения на национално равнище и на равнището на Съюза благодарение на преструктурирането на публичните приходи и разходи, като в същото време се спазва бюджетната дисциплина в съответствие с Договорите и с Пакта за стабилност и растеж.

Бюджетните и икономическите предизвикателства, пред които са изправени държавите-членки, подчертават значението на една разумна бюджетна политика през целия икономически цикъл.

Конференцията постигна съгласие, че държавите-членки следва да се възползват активно от периодите на икономически възход, за да заздравяват публичните си финанси и подобряват своето бюджетно състояние. Целта е постепенно да се постигне бюджетен излишък в периодите на благоприятна икономическа конюнктура, което създава необходимата свобода на действие, за да се посрещне спада в конюнктурата и по този начин да се допринесе за дългосрочна устойчивост на публичните финанси.

Държавите-членки очакват с интерес евентуалните предложения на Комисията, както и по-нататъшен принос от държавите-членки с цел да се засили и изясни прилагането на Пакта за стабилност и растеж. Държавите-членки ще предприемат всички необходими мерки за увеличаване на потенциала за растеж на своите икономики. Една по-добра координация на икономическата политика би могла да способства за постигането на тази цел. Настоящата декларация не предрешава бъдещия дебат относно Пакта за стабилност и растеж.

31.   Декларация по член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията потвърждава, че политиките, описани в член 140, са основно от компетентността на държавите-членки. Мерките за насърчаване и координиране, които трябва да бъдат предприети на равнището на Съюза в съответствие с разпоредбите на този член, имат допълващ характер. Те служат за засилване на сътрудничеството между държавите-членки, а не за хармонизиране на националните системи. Това не засяга съществуващите във всяка държава-членка гаранции и практики по отношение на отговорността на социалните партньори.

Настоящата декларация не засяга разпоредбите на Договорите, предоставящи компетентност на Съюза, включително в социалната област.

32.   Декларация по член 152, параграф 4, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията заявява, че мерките, които ще бъдат приети в изпълнение на член 152, параграф 4, буква в), трябва да зачитат общите интереси в областта на сигурността и да имат за цел определянето на високи норми за качество и сигурност, когато национални норми, засягащи вътрешния пазар, биха попречили на постигането на висока степен на опазване на човешкото здраве.

33.   Декларация по член 158 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията счита, че посоченото в член 158 понятие „островни региони“ може да означава също островни държави в тяхната цялост, стига да са налице всички необходими условия.

34.   Декларация по член 163 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията постигна съгласие, че дейността на Съюза в областта на научните изследвания и технологичното развитие надлежно ще се съобразява с основните насоки и решения, залегнали в политиките на държавите-членки в областта на научните изследвания.

35.   Декларация по член 176 А от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията счита, че член 176 А не засяга правото на държавите-членки да предприемат необходимите мерки за осигуряване на своите енергийни доставки при условията, предвидени в член 297.

36.   Декларация по член 188 Н от Договора за функционирането на Европейския съюз за воденето на преговори и сключването на международни споразумения от държавите-членки в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие

Конференцията потвърждава, че държавите-членки имат право да преговарят и да сключват споразумения с трети страни или международни организации в областите, обхванати от глави 3, 4 и 5, дял IV, трета част, доколкото тези споразумения са съобразени с правото на Съюза.

37.   Декларация по член 188 С от Договора за функционирането на Европейския съюз

Без да се засягат мерките, приети от Съюза в изпълнение на задължението му за солидарност с държава-членка, която е обект на терористично нападение или жертва на природно или предизвикано от човека бедствие, нито една от разпоредбите на член 188 С няма за цел да засегне правото на друга държава-членка да избере най-подходящите средства, за да изпълни задължението си за солидарност към посочената държава-членка.

38.   Декларация по член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз за броя на генералните адвокати в Съда

Конференцията заявява, че, ако в съответствие с член 222, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз Съдът поиска броят на генералните адвокати да се увеличи с трима (единадесет вместо осем), Съветът ще приеме това увеличение с единодушие.

В този случай Конференцията се съгласява, че Полша ще има постоянен генерален адвокат, какъвто вече е случаят с Германия, Испания, Италия, Обединеното кралство и Франция, и няма повече да участва в ротационната система, а съществуващата ротационна система ще се основава на ротация на петима генерални адвокати вместо трима.

39.   Декларация по член 249 Б от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията отбелязва намерението на Комисията при изработване на проектите си на делегирани актове в областта на финансовите услуги да продължи да се консултира с определените от държавите-членки експерти в съответствие с нейната установена практика.

40.   Декларация по член 280 Г от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията заявява, че при представянето на искане за установяване на засилено сътрудничество държавите-членки могат да посочат дали възнамеряват на този етап да приложат член 280 З, който предвижда разширяване на гласуването с квалифицирано мнозинство, или възнамеряват да използват обикновената законодателна процедура.

41.   Декларация по член 308 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията заявява, че позоваването на целите на Съюза, посочени в член 308, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се отнася до определените в член 2, параграфи 2 и 3 от Договора за Европейския съюз цели, както и до целите, формулирани в член 2, параграф 5 от този Договор относно външната дейност, част V от Договора за функционирането на Европейския съюз. Следователно не се допуска действие, основано на член 308 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да преследва единствено целите, определени в член 2, параграф 1 от Договора за Европейския съюз. Във връзка с това Конференцията отбелязва, че в съответствие с член 15б, параграф 1 от Договора за Европейския съюз не могат да се приемат законодателни актове в областта на общата външна политика и политика на сигурност.

42.   Декларация по член 308 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Конференцията подчертава, че в съответствие с установената практика на Съда на Европейския съюз член 308 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който е неделима част от институционална система, основана на принципа на предоставената компетентност, не може да служи като основа за разширяване на обхвата на компетентност на Съюза извън общата рамка, установена от всички разпоредби на Договорите и в частност от разпоредбите, които определят задачите и дейностите на Съюза. Във всеки случай този член не може да се използва като основа за приемането на разпоредби, които по своята същност и последици биха довели до изменение на Договорите без да се следва процедурата, която те предвиждат за тази цел.

43.   Декларация по член 311а, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Високодоговарящите се страни се споразумяват, че в изпълнение на член 311а, параграф 6 Европейският съвет ще вземе решение за изменение на статута на Майот по отношение на Съюза по начин, който позволява на тази територия да придобие статут на най-отдалечен регион по смисъла на член 311а, параграф 1 и член 299, когато френските власти нотифицират Европейския съвет и Комисията, че текущото развитие по въпроса за вътрешния статут на острова позволява това.


(1)  „Следва (...), че поради своя особен и оригинален характер произтичащото от договора право като независим законов източник не може да бъде лишено от юридическо действие от национални правни разпоредби, както и да бъдат оформени те, без да бъде лишено от характера си на общностно право и без да бъде поставена под съмнение самата правна основа на Общността.“


Б.   ДЕКЛАРАЦИИ ОТНОСНО ПРОТОКОЛИТЕ, ПРИЛОЖЕНИ КЪМ ДОГОВОРИТЕ

44.   Декларация по член 5 от Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз

Конференцията отбелязва, че когато държава-членка е нотифицирала съгласно член 5, параграф 2 от Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз, че не желае да участва в дадено предложение или инициатива, тази нотификация може да бъде оттеглена във всеки момент преди приемането на мярката, основаваща се на достиженията на правото от Шенген.

45.   Декларация по член 5, параграф 2 от Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз

Конференцията заявява, че всеки път когато Обединеното кралство или Ирландия уведомява Съвета за намерението си да не участва в мярка, която се основава на част от достиженията на правото от Шенген, в която една от двете държави участва, Съветът ще проведе задълбочено разискване по възможните последици от неучастието на тази държава-членка в посочената мярка Разискването в Съвета следва да се проведе в съответствие с дадените от Комисията указания относно връзката между предложението и достиженията на правото от Шенген.

46.   Декларация по член 5, параграф 3 от Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз

Конференцията припомня, че ако Съветът не вземе решение след първото разискване на въпроса по същество, Комисията може в предвидения четиримесечен срок да представи изменено предложение за ново разглеждане от Съвета по същество.

47.   Декларация по член 5, параграфи 3, 4 и 5 от Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз

Конференцията отбелязва, че условията, които се определят в решението, посочено в член 5, параграфи 3, 4 и 5 от Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз, могат да изискат съответната държава-членка да поеме, в случай че има такива, преките финансови последици, възникнали неизбежно и по необходимост в резултат от прекратяването на участието на тази държава-членка в част или в съвкупността на достиженията на правото, посочени в решение, прието от Съвета по силата на член 4 от този протокол.

48.   Декларация относно Протокола относно позицията на Дания

Конференцията отбелязва, че що се отнася до правните актове, които трябва да бъдат приети от Съвета, самостоятелно или съвместно с Европейския парламент, и които съдържат приложими към Дания разпоредби, както и разпоредби, които не са приложими към нея, тъй като се базират на правно основание, към което се прилага част I на Протокола относно позицията на Дания, Дания декларира, че няма да използва своето право на гласуване, за да се противопостави на приемането на разпоредбите, които не са приложими към нея.

Конференцията отбелязва освен това, че въз основа на направената от нея декларация относно член 188 С Дания заявява, че участието ѝ в дейности или правни актове в изпълнение на член 188 С ще се извършва в съответствие с части I и II от Протокола относно позицията на Дания.

49.   Декларация относно позицията на Италия

Конференцията отбелязва, че Протоколът относно позицията на Италия, приложен през 1957 г. към Договора за създаване на Европейската икономическа общност, изменен при приемането на Договора за Европейския съюз, уточняваше че:

„ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ,

КАТО ЖЕЛАЯТ да уредят някои конкретни проблеми, свързани с Италия,

СЕ ДОГОВОРИХА за следните разпоредби, които са приложени към Договора:

ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ОБЩНОСТТА

ОТБЕЛЯЗВАТ факта, че италианското правителство провежда десетгодишна програма на икономическо развитие, предназначена да поправи неравновесието в структурата на италианската икономика, по-конкретно чрез изграждането на инфраструктура в по-слабо развитите области в Южна Италия и в островите и чрез създаването на нови работни места с цел премахване на безработицата;

ПРИПОМНЯТ, че принципите и целите на тази програма на италианското правителство бяха разгледани и одобрени от организациите за международно сътрудничество, в които членуват държавите-членки;

ПРИЗНАВАТ, че в техен общ интерес е да бъдат постигнати целите на италианската програма;

СЕ ДОГОВАРЯТ, с цел да улеснят италианското правителство при изпълнението на тази задача, да препоръчат на институциите на Общността да включат в действие всички методи и процедури, предвидени в Договора, и по специално да се възползват по подходящ начин от ресурсите на Европейската инвестиционна банка и на Европейския социален фонд;

СЧИТАТ, че институциите на Общността трябва при прилагането на Договора да вземат предвид усилията, които трябва да бъдат положени от италианската икономика през следващите години, и необходимостта да се избягват опасни трусове, по-специално в рамките на платежния баланс или на нивото на заетост, които могат да застрашат прилагането на този договор в Италия;

ПРИЗНАВАТ, че в случаите на прилагане на членове 109 З и 109 И ще трябва да се гарантира, че мерките, поискани от италианското правителство не засягат завършването на програмата за икономическо развитие и повишаване на жизнения стандарт на населението.“

50.   Декларация по член 10 от Протокола относно преходните разпоредби

Конференцията приканва Европейския парламент, Съвета и Комисията да положат усилие да приемат, в рамките на съответните им предоставени правомощия, когато е уместно и доколкото е възможно в петгодишния срок, посочен в член 10, параграф 3 от Протокола относно преходните разпоредби, правни актове, които изменят или заменят посочените в член 10, параграф 1 от същия протокол актове.


В.   ДЕКЛАРАЦИИ НА ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ

Конференцията отбеляза и изброените по-долу декларации, приложени към настоящия заключителен акт:

51.   Декларация на Кралство Белгия относно националните парламенти

Белгия уточнява, че в съответствие с нейното конституционно право и в зависимост от областите на компетентност, упражнявани от Съюза, както Камарата на представителите и Сенатът на федералния парламент, така и парламентарните асамблеи на общностите и регионите действат като съставни части на националната парламентарна система или камари на националния парламент.

52.   Декларация на Кралство Белгия, Република България, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Италианската република, Република Кипър, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Република Австрия, Португалската република, Румъния, Република Словения и Словашката република относно символите на Европейския съюз

Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Австрия, Португалия, Румъния, Словения и Словакия заявяват, че за тях знамето, представляващо дванадесет златни звезди, наредени в кръг върху син фон, химнът от „Одата на радостта“ от Деветата симфония на Лудвиг Ван Бетовен, мотото „Единство в многообразието“, еврото като парична единица на Европейския съюз и Денят на Европа, 9 май, ще продължават да бъдат символи на общата принадлежност на гражданите към Европейския съюз и на тяхната връзка с него.

53.   Декларация на Чешката република относно Хартата на основните права на Европейския съюз

1.

Чешката република припомня, че разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз се отнасят за институциите и органите на Европейския съюз, като се спазва принципът на субсидиарност и се отчита разпределението на областите на компетентност между Европейския съюз и неговите държави-членки, както е препотвърдено в Декларация (№ 18) във връзка с разграничаването на областите на компетентност. Чешката република подчертава, че разпоредбите на Хартата се отнасят към държавите-членки само когато те прилагат правото на Съюза, а не когато приемат и прилагат национални правни норми, които са независими от правото на Съюза.

2.

Чешката република също така подчертава, че Хартата не разширява приложното поле на правото на Съюза и не създава нова компетентност за Съюза. Тя не намалява приложното поле на националното право и не ограничава съществуващата компетентност на националните органи в тази област.

3.

Чешката република изтъква, че доколкото в Хартата се признават основните права и принципи, произтичащи от общите за държавите-членки конституционни традиции, тези права и принципи трябва да бъдат тълкувани в хармония с тези традиции.

4.

Чешката република още изтъква, че никоя разпоредба на Хартата не може да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права на човека и основни свободи, които в съответните им приложни полета са признати от правото на Съюза и от международни конвенции, по които Съюзът или всички държави-членки са страни, и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и от конституциите на държавите-членки.

54.   Декларация на Федерална република Германия, Ирландия, Република Унгария, Република Австрия и Кралство Швеция

Германия, Ирландия, Унгария, Австрия и Швеция отбелязват, че основните разпоредби на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия не са били изменяни по същество от влизането в сила на този договор и тяхното актуализиране е необходимо. Затова те подкрепят идеята за провеждане на Конференция на представителите на правителствата на държавите-членки, която следва да бъде свикана възможно най-скоро.

55.   Декларация на Кралство Испания и на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия

Договорите се прилагат спрямо Гибралтар в качеството му на европейска територия, чиито външни отношения се осигуряват от държава-членка. Това не предполага никакви промени в съответните позиции на заинтересованите държави-членки.

56.   Декларация на Ирландия относно член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие

Ирландия потвърждава ангажимента си към Съюза като пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите-членки, в рамките на които се осигурява високо равнище на сигурност на гражданите.

Ето защо Ирландия декларира твърдото си намерение да упражни правото си по член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие и да участва в максималната степен, в която прецени, че е възможно, в приемането на мерки съгласно дял IV, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Ирландия по-специално ще участва в максимална възможна степен в мерките в областта на полицейското сътрудничество.

Освен това Ирландия припомня, че в съответствие с член 8 от Протокола тя може да уведоми писмено Съвета за желанието си спрямо нея да не се прилагат повече разпоредбите на този протокол. Ирландия възнамерява да преразгледа действието на тези договорености в срок от три години от влизането в сила на Договора от Лисабон.

57.   Декларация на Италианската република относно състава на Европейския парламент

Италия констатира, че съгласно членове 8 А (преномериран на член 10) и 9 А (преномериран на член 14) от Договора за Европейския съюз, Европейският парламент е съставен от представители на гражданите на Съюза, като представителството на гражданите се осигурява според принципа на регресивната пропорционалност.

Италия констатира също така, че въз основа на член 8 (преномериран на член 9) от Договора за Европейския съюз и на член 17 (преномериран на член 20) от Договора за функционирането на Европейския съюз, всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, е гражданин на Съюза.

По този повод Италия счита, че, без да се засяга решението относно мандата 2009—2014 г., всяко решение, прието от Европейския съвет по инициатива на Европейския парламент и с одобрение на последния, за определяне на състава на Европейския парламент, трябва да спазва принципите за това в член 9 А (преномериран на член 14), параграф 2, първа алинея.

58.   Декларация на Република Латвия, Република Унгария и Република Малта относно изписването на наименованието на единната парична единица в Договорите

Без да се засяга еднаквото изписване на наименованието на единната парична единица на Европейския съюз, посочена в Договорите, и начина ѝ на изписване на банкнотите и монетите, Латвия, Унгария и Малта декларират, че изписването на наименованието на единната парична единица, включително производните му, използвано в латвийския, унгарския и малтийския текст на Договорите, не поражда никакви последици за съществуващите правила в латвийския, унгарския и малтийския език.

59.   Декларация на Кралство Нидерландия относно член 270а от Договора за функционирането на Европейския съюз

Кралство Нидерландия ще одобри решение по член 270а, параграф 2, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз тогава, когато след преразглеждане на регламента, посочен в член 269, трета алинея от този договор, Нидерландия получи задоволително решение на проблема със своята отрицателна нетна позиция на плащанията, която е прекомерна спрямо бюджета на Съюза.

60.   Декларация на Кралство Нидерландия относно член 311а от Договора за функционирането на Европейския съюз

Кралство Нидерландия заявява, че всяка инициатива за вземане на решение по член 311а, параграф 6 с цел изменение на статута на Нидерландските Антили и/или на Аруба по отношение на Съюза, ще бъде представена само въз основа на решение, взето в съответствие със статута на Кралство Нидерландия.

61.   Декларация на Република Полша относно Хартата на основните права на Европейския съюз

Хартата по никакъв начин не накърнява правото на държавите-членки да законодателстват в сферата на обществения морал, на семейното право, на защитата на човешкото достойнство и на зачитането на физическата и морална неприкосновеност на личността.

62.   Декларация на Република Полша относно Протокола относно прилагането на Хартата за основните права спрямо Полша и Обединеното кралство

Република Полша заявява, че имайки предвид традицията, свързана с общественото движение „Солидарност“ и значителния му принос в борбата за социални и трудови права, тя зачита изцяло социалните и трудовите права, установени със законодателството на Европейския съюз, и по-специално утвърдените в дял IV от Хартата за основните права на Европейския съюз.

63.   Декларация на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно определението на понятието „граждани“

Що се отнася до Договорите и до Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, както и до всеки акт, приет въз основа на тези Договори или който остава в сила съгласно тези Договори, Обединеното кралство още веднъж потвърждава декларацията си от 31 декември 1982 г. относно определението на понятието „граждани“, като обаче изразът „граждани на Британските зависими територии“ следва да се разбира като „граждани на Британските отвъдморски територии“.

64.   Декларация на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно правото на глас при изборите за Европейски парламент

Обединеното кралство отбелязва, че член 9 А от Договора за Европейския съюз и други разпоредби от Договорите не са предназначени да изменят основата на правото на глас при изборите за Европейски парламент.

65.   Декларация на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия по член 61 З от Договора за функционирането на Европейския съюз

Обединеното кралство подкрепя изцяло енергичните действия, насочени към приемането на финансови санкции за предотвратяване и борба с тероризма и свързаните с него дейности. Ето защо Обединеното кралство заявява, че възнамерява да упражни правото си по член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие и да участва в приемането на всички предложения, внесени съгласно член 61 З от Договора за функционирането на Европейския съюз.


Top