EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32000R2630

Регламент (ЕО) № 2630/2000 на Комисията от 30 ноември 2000 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета за определяне на общи правила и процедури, които да се прилагат за превози на определени видове отпадъци от Европейската общност до Бахрейн, Хаити, Хондурас, Либия, Намибия, Катар, Узбекистан и ВатиканаТекст от значение за ЕИП.

OB L 302, 1.12.2000, p. 35–35 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO, HR)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2000/2630/oj

15/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

179


32000R2630


L 302/35

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2630/2000 НА КОМИСИЯТА

от 30 ноември 2000 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета за определяне на общи правила и процедури, които да се прилагат за превози на определени видове отпадъци от Европейската общност до Бахрейн, Хаити, Хондурас, Либия, Намибия, Катар, Узбекистан и Ватикана

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (1), последно изменен с Решение 1999/816/EО на Комисията (2), и по-специално член 17, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

През месец януари Европейската комисия изпрати „вербална нота“ до всички страни, които не са членки на ОИСР (включително Унгария и Полша, които все още не прилагат Решение С(92)39 окончателен на ОИСР). Целта на тази „вербална нота“ беше тройна: (i) да информира тези страни за новите регламенти на Общността; (ii) да поиска потвърждение на съответните позиции, така както са описани в приложенията към двата регламента; и (iii) да получи отговор от онези страни, които не са отговорили през 1994 г.

(2)

Сред страните, които отговориха, изброените по-долу страни нотифицираха Комисията, че не искат да получават никакви пратки на отпадъци, изброени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93:

1.

Бахрейн (отговор от 29 февруари 2000 г.);

2.

Хаити (отговор от 1 март 2000 г.);

3.

Хондурас (отговор от 23 март 2000 г.);

4.

Либия (отговор от 22 февруари 2000 г.);

5.

Намибия (отговор от 20 февруари 2000 г.);

6.

Катар (отговор от 9 май 2000 г.);

7.

Узбекистан (отговор от 6 март 2000 г.);

8.

Ватикана (отговор от 16 март 2000 г.).

(3)

В съответствие с член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93, комитетът, който е учреден съгласно член 18 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (3), последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (4), беше нотифициран за официалното искане от тези страни на 19 юни 2000 г.

(4)

За да се вземе предвид новата ситуация в тези страни, е необходимо да се измени Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета (5) за определяне на общи правила и процедури, които да се прилагат за прeвози на определени видове отпадъци.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1420/1999 се изменя, както следва:

1.

Следните страни се добавят към страните, изброени в приложение А, като се споменават „Всички видове“:

„Бахрейн, Хаити, Хондурас, Либия, Намибия, Катар, Узбекистан и Ватикана“.

2.

Следните страни се заличават от списъка в приложение Б:

„Бахрейн, Хаити, Хондурас, Либия, Намибия, Катар, Узбекистан и Ватикана“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 30 ноември 2000 година.

За Комисията

Pascal LAMY

Член на Комисията


(1)  ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 316, 10.12.1999 г., стр. 45.

(3)  ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39.

(4)  ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32.

(5)  ОВ L 166, 1.7.1999 г., стр. 6.


Top