13.1.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 8/26

(1)

Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (1), и по-специално член 4 от нея, налага ясни задължения по отношение на сътрудничеството между националните администрации и задължава държавите-членки да създадат необходимите условия за такова сътрудничество. Освен това в посочената директива се определя ясно задължение за държавите-членки да вземат необходимите мерки, за да направят информацията за условията за наемане на работа общодостъпна не само за чуждестранните доставчици на услуги, но и за съответните командировани работници.

(2)

В съобщението си от 13 юни 2007 г. до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги: да увеличим максимално ползите от него и неговия потенциал при едновременно гарантиране на закрилата на работниците“ (2), Комисията оповести намерението си да учреди комитет на високо равнище с оглед оказване на подкрепа и съдействие на държавите-членки при определянето и обмена на добри практики, да институционализира съществуващата неформална група от правителствени експерти и официално да включи социалните партньори за редовно участие в работата му.

(3)

В Препоръката си от 3 април 2008 г. за разширяване на административното сътрудничество в контекста на командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (3) Комисията посочва, че държавите-членки следва да вземат активно участие в системен и официален процес на определяне и обмен на добри практики в областта на командироването на работници в рамките на всеки един форум за сътрудничество, създаден от Комисията за тази цел.

(4)

В заключенията си от 9 юни 2008 г. Съветът прикани Комисията да институционализира неформалната група по командироването на работници чрез създаването на комитет от експерти.

(5)

Съгласно споменатите по-горе заключения на Съвета комитетът, който трябва да бъде създаден, следва да създаде контакти с публичните структури, натоварени с контролни функции, като например трудовите инспекторати, а също и на подходящи нива и в съответствие с националното право и практика, официално и редовно да включва в работата си социалните партньори, и по-специално представители на социалните партньори в секторите, където често се използва трудът на командировани работници.

(6)

Поради това е необходимо да се учреди комитет от експерти в областта на командироването на работници и да се определят неговите задачи, отговорности и структура.

(7)

Комитетът на експертите следва, inter alia, да подкрепя и подпомага държавите-членки при идентифицирането и обмяната на опит и добри практики, да насърчава обмена на подходяща информация, да разглежда всички въпроси и трудности, които биха могли да възникнат при практическото прилагане на законодателството, отнасящо се до командироването на работници, както и при неговото спазване на практика, и да следи отблизо напредъка, постигнат в подобряването както на достъпа до информация, така и на административното сътрудничество, включително и при разработването на евентуална електронна система за обмен на информация.

(8)

Комитетът следва да бъде съставен от експерти, представляващи националните органи, които във всяка държава-членка са отговорни, на които е възложено или които участват в изпълнението, прилагането и следят за спазването на правилата, приложими спрямо командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Тези експерти трябва да разполагат с пълния спектър от знания, умения и опит в различните области на политиката, които са обект на внимание. В съответствие с националното законодателство и практика специализираните органи, отговарящи за контрола над законодателството, като например инспекциите по труда, както и социалните партньори, биха могли да бъдат представлявани в рамките на комитета.

(9)

Комитетът следва официално и редовно да включва в работата си социалните партньори на европейско равнище, по-специално тези, които представляват секторите с по-висока честота на използване на труда на командировани работници, като например строителство, работа по временно заместване, хотелиерство и ресторантьорство, селско стопанство и транспорт. Той също следва да може да разчита на опита на специалисти със специфична компетентност по даден въпрос, включен като точка от дневния му ред.

(10)

Представители на държавите от ЕИП/ЕАСТ, на надзорния орган на ЕАСТ, на присъединяващите се страни и страните кандидатки и Швейцария следва да получат възможност да участват като наблюдатели.

(11)

Следва да бъдат предвидени правила за оповестяването на информация от страна на членовете на комитета, без да се накърняват правилата на Комисията относно сигурността, изложени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията (4).

(12)

Личните данни, свързани с членовете на комитета, следва да бъдат обработвани в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (5).

(13)

Възникналите разходи следва да бъдат финансирани по силата на Решение № 1672/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за създаване на програма на Общността за заетост и социална солидарност — „Прогрес“ (6),

1.

подкрепя и подпомага държавите-членки при идентифицирането и насърчаването на обмяната на опит и добри практики;

2.

насърчава обмена на полезна информация, включително информация относно съществуващите форми на (двустранно) административно сътрудничество между държавите-членки и/или социалните партньори;

3.

разглежда всякакви въпроси, трудности и специфични въпроси, които могат да възникнат във връзка с изпълнението и практическото прилагане на Директива 96/71/ЕО или националните мерки по изпълнението, а също и във връзка с контрола по практическото прилагане на директивата;

4.

разглежда всякакви евентуални трудности, които могат да възникнат при прилагането на член 3, параграф 10 от Директива 96/71/ЕО;

5.

следи постигнатия напредък при подобряване както на достъпа до информация, така и на административното сътрудничество, и в този контекст, inter alia, да оцени различните варианти на подходяща техническа подкрепа за информационния обмен, необходим за подобряване на административното сътрудничество, включително електронна система за обмен на информация;

6.

разглежда възможностите за подобряване на ефективното зачитане и прилагане на правата на работниците и при необходимост, за защита на положението им;

7.

пристъпва към задълбочен анализ на практически проблеми на трансграничния контрол по прилагането на законодателството, с цел решаване на съществуващите проблеми, подобряване на практическото прилагане на съществуващите правни инструменти, а също и за подобряване на взаимопомощта между държавите-членки в случай на необходимост.

—

петима членове, представляващи организациите на работодателите на общностно равнище;

—

петима членове, представляващи организациите на работниците на общностно равнище;

—

не повече от 10 представители на социалните партньори (разпределени поравно между организациите на работодателите и на работниците) в секторите с висока честота на използване на труда на командировани работници.