Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 62020TN0753

Дело T-753/20: Жалба, подадена на 21 декември 2020 г. — Green Power Technologies/Комисия

OB C 53, 15.2.2021, p. 59–61 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

15.2.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/59

Жалба, подадена на 21 декември 2020 г. — Green Power Technologies/Комисия

(Дело T-753/20)

(2021/C 53/76)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Green Power Technologies, SL (Bollullos de la Mitación, Испания) (представители: A. León González и A. Martínez Solís, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да приеме за установено и да обяви, че Европейската служба за борба с измамите (OLAF), посредством доклада си от 9 юли 2018 г., и Комисията, посредством решението си за поправка и валидиране посочения доклад в рамките на откритата процедура по събиране на вземания, са нарушили правните достижения на Съюза и в резултат от това да отмени посочения доклад и процедурата, започната от Комисията.

—

да приеме за установено и да обяви, че жалбоподателят е изпълнил надлежно договорните си задължения по проекта POWAIR (Проект № 256759) и в резултат от това да обяви за допустими разходите, чието връщане се претендира с издадените от Комисията дебитни известия №o3242010798 и №o3242010800.

—

с оглед на предходното да обяви, че претенциите от страна на Комисията в размер на 175 426,24 EUR са неоснователни и недопустими и в резултат от това да отмени издадените от нея дебитни известия №o3242010798 и №o3242010800, както и изпратеното преди тях писмо от 24 май 2019 г. [Ares (2019)3414531], на което се основават те, както и последващите актове.

—

при условията на евентуалност, ако не бъде прието, че дебитното известие е нищожно, да приеме за установено, че е налице неоснователно обогатяване от страна на Комисията

—

да осъди Комисията да плати съдебните разноски, а в случай, че исканията на жалбоподателя не бъдат уважени, да не му възлага съдебните разноски с оглед на сложността на настоящото дело и съмненията от фактическо и правно естество, които поражда то.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба има за цел на първо място Общият съд да приеме за установено и да обяви, че OLAF е нарушила правните достижения на Съюза и в следствие от това да отмени посочения доклад (референтен номер B.4(2017)4393, дело № OF/2015/0759/B4).

Въз основа на член 272 TFUE жалбоподателят претендира също така да бъде прието за установено и обявено, че е изпълнил правилно договорните си задължения по силата на договора, сключен в рамките на 7th Research Framework Programme Grant Agreement (FP7), като участник в проекта POWAIR (проект № 256759) и в резултат от това да приеме за установено, че няма основание да бъде разпоредено възстановяването на дължимите суми, заедно с лихвите, посочени в издадените от Комисията дебитни известия №o3242010798 и №o3242010800.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет основания.

1.

Първото основание е нарушение на основните права на Европейския съюз.

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че по настоящото дело е налице явно нарушение на основните права, гарантирани от Договорите и правните достижения на Съюза. В този смисъл не само, че всички разходи, чието възстановяване се иска, са допустими, тъй като проектите са били изпълнени изцяло, а освен това са били налице явни процесуални нарушения в хода на производството, които свидетелстват за нарушение на правните достижения на Съюза.

2.

Второто основание е допустимостта на разходите, чието възстановяване се претендира.

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че твърденията на OLAF и Комисията се основават на въпроси, които са както незначителни, така и неверни.

—

Жалбоподателят твърди също така, че нито OLAF, нито Комисията са успели да разберат правилно неговия търговски модел в технологично отношение, въпреки усилията му да даде доводи в негова подкрепа на етапа на разследването, проведено от OLAF. В този смисъл от съдържанието на някои съображения, които се съдържат в окончателния доклад, които са били приети за верни от Комисията в рамките на започналите състезателни производства, е направен извод за наличието на серия доказателства в резултат от неправилна и заобиколна преценка на действителния характер на субсидираната дейност на жалбоподателя.

—

Във всички случаи трябва да се счита за неправилен изводът на OLAF, че GPTech не притежава система, която му позволява да разбере размера на разходите за изпълнение на всеки субсидиран проект.

3.

Третото основание е допустимост на разходите, чието възстановяване се иска.

—

В това отношение жалбоподателят категорично отрича, че не е изпълнил договорните си задължения.

—

Жалбоподателят уточнява, че е трябвало да отдели голяма част от своите ресурси, за да участва в този проект. Осъществените строителни дейности щели да имат сериозно отражение върху работниците в неговото предприятие и да допринесат за развитието на Технологичния план. С други думи, в крайна сметка помощите I+D са предназначени да породят не само икономически последици за предприятието, но и технологично отражение, което в настоящия случай е ясно изразено.

—

Жалбоподателят уточнява, че OLAF се базира наивно и без основание на субективни преценки относно часовете, които са били използвани за конкретна дейност като количествено измерение на степента на участие в проекта, твърдейки, че използва като мярка за тази степен на участие процентното участие в задачите, при положение, че не е налице никакво техническо приложение относно подобна степен на участие.

4.

Четвъртото основание е нарушение на правото на добра администрация (член 41 от Хартата) и на правото на защита (членове 47 и 48 от Хартата).

—

Жалбоподателят твърди, че в приложение 16 от окончателния доклад на OLAF и в становището на Комисията липсват мотиви, което обстоятелство опорочава настоящото производство по събиране на вземания.

—

Жалбоподателят посочва също така, че изводите, до които са достигнали OLAF и Комисията, се основават на документи, които не отразяват проекта в неговата цялост и действителното му естество, тъй като се позовават единствено на част от дейностите по проекта POWAIR или се базират на първоначална документация, въз основа на която не може да се преценява окончателното изпълнение на проекта или пък определят авторите на документите въз основа на файлове Word, които не отразяват действителното положение.

5.

Петото основание е неоснователното обогатяване на Комисията, тъй като проектите са били осъществени и приключени в определения срок, за което свидетелстват осъществените одити.
Top