—

да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

—

отмяна на решението на ЕИСК от 8 април 2020 г. за отхвърляне на искането за отчитане на вече придобития трудов стаж на жалбоподателката и, доколкото е необходимо, отмяна на имплицитното решение за отхвърляне на жалбата по административен ред, взето на 8 ноември 2020 г.,

—

осъждане на ЕИСК да заплати просрочените възнаграждения и производните финансови облаги, заедно с лихви за забава, определени съгласно лихвения процент на Европейската централна банка, увеличен с два пункта,

—

осъждане на ЕИСК да заплати 2 000 EUR за неимуществени вреди,

—

осъждане на ответника да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първо основание: нарушение на процесуалните гаранции, посочени в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и нарушение на принципа на недопускане на дискриминация. Жалбоподателката изтъква, че начинът, по който Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) взема решения за повишение или прекласиране на срочно наетите служители на секретариатите на групите накърнява процесуалните гаранции по член 41 от Хартата. Това важи за всички решения за отказ за повишение или прекласиране на жалбоподателката, считано от встъпването ѝ в длъжност. Жалбоподателката твърди, от една страна, че тези решения изобщо не са мотивирани, и от друга страна, че няма текст, общо решение или съобщение, който да сочи какви са възприетите и прилагани критерии за определяне кои срочно наети служители ще бъдат повишени или прекласирани.

2.

Второ основание: нарушение на принципа на правна сигурност. Жалбоподателката счита в това отношение, че макар ЕИСК действително да разполага с право на преценка за определянето на критериите и условията за прилагане на член 10 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, тези критерии и условия все пак трябва да гарантират изискваната от правото на Съюза степен на предвидимост. Налага се обаче изводът, че случаят не е такъв, тъй като не са налице критерии, a fortiori ясни и прозрачни, позволяващи на срочно наетите служители да узнаят как и при какви условия ще получат повишение или ще бъдат прекласирани, което да води до сключване на допълнително споразумение.

3.

Трето основание: явна грешка в преценката, тъй като решението да се прекласира жалбоподателката едва три пъти от 2004 г. е опорочено от явна грешка в преценката, дори и ако се вземат предвид критериите, произтичащи от твърдяната установена практика, приложима в ЕИСК.

4.

Четвърто основание: неспазване на задължението за полагане на грижа. Според жалбоподателката интересите ѝ не са отчетени, когато органът, оправомощен да сключва договори, е решавал кои служители да бъдат повишени или прекласирани, считано от встъпването ѝ в длъжност.