—

като е допуснала достатъчно съществено нарушение на принципа за полагане на грижа и на добра администрация,

—

като е допуснала достатъчно съществено нарушение на правото на защита,

—

като е допуснала достатъчно съществено нарушение на задължението за поверителност,

—

като по този начин е причинила имуществени и/или неимуществени вреди на дружество Planistat и на неговия управител г-н Charlot,

—

администрацията на Европейския съюз не е отчела законните интереси на ищците, които били несправедливо набедени в извършването на престъпления, като по този начин е нарушила задължението си за полагане на грижа спрямо тях,

—

правото на добра администрация очевидно включва правото на всяко лице да не бъде обект на набедяване в престъпление от страна на служителите и институциите на Съюза.

—

OLAF е действала прибързано, което е несъвместимо със задължението за спазване на разумен срок, като в деня след образуване на външното разследване срещу ищците е предоставила данни на френските власти,

—

OLAF е трябвало да разглежда ищците като длъжностни лица на ЕС и да изчака събирането на допълнителни данни, които да ѝ позволят да вземе задълбочено решение,

—

OLAF е трябвало като предпазна мярка предварително да уведоми ищците, за да получи техните обяснения в рамките на състезателно производство,

—

OLAF не е трябвало да използва категорични формулировки, които създават впечатление, че ищците са виновни в извършването на „кражба“ в ущърб на фондовете на Общността.

—

OLAF не е спазила задължението за поверителност, което е длъжна да спазва в рамките на провежданите от нея разследвания,

—

OLAF е нарушила принципа на добра администрацияa, доколкото този принцип предполага правото на лице отнасящите се до него дела да бъдат разглеждани при спазване на поверителността,

—

OLAF е нарушила принципа на презумпцията за невиновност, като е допуснала изтичането на информация, която се съдържа в направеното от нея набедяване на ищците в извършване на престъпление.

—

Комисията е действала прибързано, което е несъвместимо със задължението за спазване на разумен срок,

—

Комисията е трябвало да изчака констатациите от разследването на OLAF, които да ѝ позволят да вземе задълбочено решение във връзка с евентуалното подаване на искане за конституиране в качеството на граждански ищец,

—

Комисията не е действала безпристрастно по отношение на ищците, тъй като е отдала приоритет на собствените си финансови интереси, макар тези интереси да не са били сериозно застрашени,

—

Комисията е нарушила принципа на презумпцията за невиновност, като е публикувала съобщение за медиите на 9 юли 2003 г.