1.

Допуска ли член 63 ДФЕС (предходен член 56 ДЕО) национална данъчна разпоредба като разглежданата в главното производство, която за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал изисква от установено в чужбина дружество, което получава дивиденти от капиталови участия и което не достига минималния праг на участие в капитала на съответното дружество съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Директива 90/435/ЕИО (1) (изменена с Директива 2003/123 (2)), да докаже с удостоверение от чуждестранната данъчна администрация, от една страна, че то или лица, притежаващи пряко или непряко участие в неговия капитал, нямат възможност да прихващат данъка върху доходите от капитал, или да го приспадат като оперативни разходи или като разходи, свързани с дейността, както и, от друга страна, че такова прихващане, приспадане или пренасяне към следващ период не е осъществено в действителност, при положение че за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал подобно доказателство не се изисква от местно дружество?

2.

При отрицателен отговор на първия въпрос:

Допускат ли принципите на пропорционалност и на „effet utile“ изискването за представяне на посоченото във въпрос по точка I удостоверение, при положение че установеният в чужбина получател на дивиденти от т.нар. „малцинствени участия в дружества с разпръсната структура на капитала“ в действителност не може да представи такова удостоверение?